Jump to content
Ани

1924_11_02 Възпитателната сила на страданията

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИЛА НА СТРАДАНИЕТО

 

Любовьта ражда доброто!

 

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Размишление.

 

Прочетоха се темитѣ: “Отношение между психология, логика и етика”.

 

Тема 2: “Първата отличителна черта на мисъльта.”

 

Върху тази тема, която писахте, азъ ще задамъ нѣколко въпроси:

 

Граматиката ли се е образувала по-рано и после рѣчьта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото сѫждение? И моралътъ ли се роди по-рано и после отношенията на човѣшката душа?

 

Значи, граматиката сама по себе си не е сѫществувала прѣди човѣшкия духъ, който е създалъ рѣчьта. Човѣшкиятъ духъ е създалъ тази граматика. Всѣка рѣчь трѣбва да се изкаже по единъ или другъ начинъ; думитѣ трѣбва да се нареждатъ по единъ начинъ; а между всички прѣдмети въ свѣта трѣбва да има извѣстно отношние или извѣстно съпоставяне. Двѣ граматики има въ свѣта: едната азъ разбирамъ граматика, въ която рѣчьта е свободна да се изрази съ каквито си иска думи и наредени съвсѣмъ свободно по духъ. И друга една граматика, тя е на буквата, тамъ въ строгъ редъ вървятъ думитѣ, като войници вървятъ една слѣдъ друга последователно и по опрѣдѣленъ редъ. Но този редъ не е въ всичкитѣ народи еднакъвъ. Въ българския езикъ обикновено глаголътъ се поставя въ началото, има случаи дѣто глаголътъ се туря на края. А въ нѣмски езикъ, слѣдъ като изкажешъ едно дълго прѣдложение*, тогава ще туришъ глагола най-накрая. Питамъ: защо българската граматика е турила глагола отпрѣдъ, а нѣмската - накрая? Разбира се и тамъ има изключения. Ще кажете: “Така е свойствено на езика.” Какъ мислите, защо на единъ езикъ е свойствено да туря глагола въ началото, а на другия езикъ е свойствено да се туря глагола накрая? (Защото еднитѣ най-първо мислятъ и после дѣйствуватъ, а другитѣ първо дѣйствуватъ, че после мислятъ.) Значи българитѣ най-първо дѣйствуватъ, а после мислятъ, а германцитѣ първо мислятъ, а после дѣйствуватъ. Всички съгласни ли сте съ това? (Фактически германцитѣ повече дѣйствуватъ, отколкото българитѣ.) Но германцитѣ сѫ били философски народъ, тѣ после, по примѣра на англичанитѣ, взели туй направление и се отказали отъ философията и може би за въ бѫдеще пакъ ще се измѣни граматиката имъ.

 

Забѣлѣжете друго: въ английската граматика има единъ навикъ, стремежъ да съкратяватъ думитѣ, когато германцитѣ разширяватъ думитѣ. Питамъ: англичанитѣ и германцитѣ, които сѫ отъ една и сѫща раса, защо това различие? Това сѫ все въпроси, които можемъ да си зададемъ, ние нѣма да ги рѣшимъ сега.

 

Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь? Има ли нѣкой, който да е челъ нѣщо ? (-Спорѣдъ науката най-първо се явили съюзитѣ или подражателнитѣ звуци.) Тъй, сега научнитѣ изслѣдвания показватъ, че когато човѣкъ почне да заболява, най-първо той загубва сѫществителнитѣ имена, туй показва, че тѣ сѫ отъ по-новъ произходъ; следъ туй той изгубва прилагателнитѣ, после глаголитѣ и оставатъ само съюзитѣ. И когато човѣкътъ почне да заздравява, пакъ по сѫщия начинъ се възвръщатъ думитѣ по реда си. Когато човѣкъ не може да употрѣби сѫществителнитѣ, употрѣбява глаголитѣ, напримѣръ вмѣсто секира, казва: “това, което сече” и др. И дѣйствително, първата рѣчь на човѣка е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слогъ, който е билъ произнесенъ?) Той е като първата дума, съдържалъ е всичкия смисълъ на живота въ себе си.

 

Вие сте изучавали въ геометрията триѫгълницитѣ, всички триѫгълници, които сѫществуватъ въ геометрята и които има още неписани, вие знаете, носятъ въ себе си една идея, първична идея точно опрѣдѣлена. Сѫщо и всички криви линии, които сѫществуватъ въ свѣта, отъ какъвто и да сѫ характеръ, си иматъ смисълъ, въ висшата жива геометрия всичко е осмислено. Тамъ по отклонението на ѫглитѣ на каквито и да сѫ линии, въ дадения случай може да се сѫди за характера на разумното дѣйствие. Да кажемъ, едно сѫщество прави отклонение на 1°, друго - на 2°, трето сѫщество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направимъ за движението на туй сѫщество? Това сѫ аналогични разсѫждения: ако вие хвърлите едно тѣло съ голѣма бързина, какво ще стане съ него при тази бързина, ако срѣщне съпротивление на срѣдата, въ която се движи? Прѣди всичко, градуситѣ ще покажатъ силата, съ която се движи тѣлото. Колкото повече сѫ градуситѣ, толкова силата е по-голѣма и бързината е по-голѣма, а отклонението ще зависи отъ срѣдата, въ която се движи тѣлото. Щомъ отслабне силата, по сѫщия начинъ отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този прѣдметъ въ пространството и тя трѣбва да си има извѣстна идея. Ако ние хвърлимъ едно тѣло въ пространството и то не срѣщне никакво съпротивление, какъвъ ще бѫде пѫтя? (-Въ физиката, законътъ на инерцията казва въ какъвъ случай тѣлото се движи праволинейно и равномѣрно.) Да, тѣ сѫ прави, но така е само въ Божествения свѣтъ, само тамъ всичко е въ хармония, нѣма никакво противодѣйствие.

 

Сега, вие сте отъ младитѣ, можете ли да пишете, ако ви дамъ, върху темата: “Една отъ основнитѣ отличителни черти на младия.” По какво се отличава младиятъ човѣкъ? (Младиятъ има голѣмъ ентусиазъмъ, и за осѫществяване идеитѣ, и свѣтлитѣ нѣща, които сѫ въ живота, а стариятъ човѣкъ си казва: тѣзи работи сѫ неосѫществими въ този животъ.) Другъ въпросъ: кое прави младия младъ? (-Стремежътъ.) Не е стремежътъ. Стремежътъ на младия е както стремежа на една граната. Но въ тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правятъ младъ, а у стария, понеже тия енергии сѫ изразходвани, той е старъ, така го наричатъ. Но и младиятъ може за 24 часа да остарѣе. Ако хипнотизираме единъ младъ и му внушимъ, че е старъ, той може да остарѣе; и ако стариятъ го туримъ въ единъ дълбокъ хипнотически сънь въ пета степень и му внушимъ, че той е младъ, и той може да се подмлади.

 

Въ новата психология трѣбва да се пазите отъ слѣдующето: ако не разбирате законитѣ въ природата, дълбокитѣ прѣживявания, дълбокитѣ морални сътресения, прѣживѣни неправилно, могатъ да ви застарятъ прѣждеврѣменно и да ви лишатъ отъ тази енергия на вашата младость. И когато стариятъ прѣживѣе една радость правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младиятъ и стариятъ мислятъ, но ето кѫдѣ е разликата. Да кажемъ прѣдъ мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво съ плодове, въ рѫката си държа едно сѣме - ябълка. Питамъ, сѣмето по-голѣмо ли е отъ тази, голѣмата ябълка? Не, въ туй сѣме [има] смисълъ, идея има въ него. Младиятъ човѣкъ е едно сѣме, което трѣбва да се развие. Той още не е проявенъ въ своя животъ. У стария човѣкъ мисъльта се е проявила и реализирала въ живота, неговитѣ енергии сѫ изразходвани, станали сѫ кинетически, защото, споредъ закона на прѣраждането, ако той е изразходвалъ своитѣ енергии, че затова е остарѣлъ, питамъ тогава, той, слѣдъ като мине въ другия свѣтъ, какъ се ражда наново, от гдѣ сѫ тѣзи енергии? Но старостьта е нѣщо посторонно за човѣшката душа, то е нѣщо външно. И всичкитѣ стари чувстватъ, че сѫ млади, а само тѣлото имъ е остарѣло отъ вънъ. Не е свойствено на душата да остарѣва, това сѫ вторични състояния. Тѣ сѫ наложени на хората чрѣзъ внушение. Съ хиляди години хората си внушавали, че сѫ стари и остарѣватъ, че и другитѣ ще остарѣятъ и като мине човѣкъ 45, 50, 60 години, мислитѣ на хиляди поколѣния идатъ при тебе и ти казватъ: “Ти си вече старъ.” И ти кажешъ: “Хайде, да бѫде тъй както вие казвате.” Или трѣбва да бѫдешъ нѣкой гений да се боришъ съ тѣзи мисли.

 

Но тогава вашата работа ще мяза на единъ турски ходжа. Донесли му едно дѣте да го кръсти по православному, понеже попове нѣмало, били избѣгали, а понеже и той е попъ - да го кръсти. Той взелъ дѣтето, потопилъ го въ водата и казалъ: “Тъй да бѫде, както вашия попъ кръщава.” Извадилъ дѣтето и пакъ го потопилъ въ водата. Той, както попа, казва: “Тъй да стане”. И още веднажъ направилъ сѫщото и го кръстилъ.

 

Законътъ на внушението има тази мощна сила, че много пороци въ свѣта и много добродѣтели се поддържатъ отъ внушението. Тѣхниятъ потикъ иде отъ внушението. Нѣкой пѫть човѣкъ каже: “Азъ ще извърша едно прѣстѫпление”, и чувствува така, като че нѣщо е заложено въ него. Но това е внушение на нѣкои нисши сили и обратното: нѣкой пѫть човѣкъ иска да направи добро нѣкому, това е пакъ внушение на нѣкои добри хора или на добри сѫщества - висши сили. Сега възпитанието въ какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържатъ внушенията на добритѣ сили и да се пази връзката съ тѣхъ.

 

Вие въ школата има да се борите съ нѣкои наслѣдствени мисли, които вие може да прѣодолѣете и трѣбва да прѣодолѣете. Разбира се, мѫчно е човѣкъ да се бори съ тѣхъ, но ако разбира закона, все таки може да си помогне. Научно има много данни. Въ геометрията запримѣръ има опрѣдѣлени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа нѣкоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокътъ ще се залѣпи при васъ като нѣкой кърлежъ.

 

Запримѣръ васъ ви се е случвало като говорите на нѣкой човѣкъ нѣщо и той направи една гримаса съ устата си, извади горната си джука малко настрани, навънъ, а долната настрани и навѫтрѣ, тогава се образува една такава крива линия. Но има голѣма опасность за васъ да сѫдите за човѣшкия характеръ по тия положителни (въ низходяща степень) данни. Вие нѣмате право да се произнасяте за никой човѣкъ. Можете да сѫдите за характера на човѣка само геометрически и математически. Такива данни има човѣкъ на лицето си, които сѫ постоянни. Азъ ще опрѣдѣля характера на чов ѣка отъ голѣмината на неговото око, неговия носъ, отъ дебелината и отъ голѣмината и дължината на неговата уста, отъ дължината на неговитѣ уши, после отъ широчината и височината на неговото чело, слѣдъ туй ще взема въ съображение неговата брада. Това сѫ основнитѣ черти. Сега, ако вземемъ голѣмото ухо, то има и добри и лоши страни. Забѣлѣзано е: хора съ голѣми уши сѫ щедри, а хора съ малки уши сѫ стиснати, но сѫщеврѣменно хора съ голѣми уши обичатъ широкия животъ. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Тѣ сѫ вѣроятности, математически вариации, но чрѣзъ редъ наблюдения може да се установи единъ законъ. Има извѣстно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото е носа; и правилнитѣ вѣжди и тѣ трѣбва да бѫдатъ почти колкото дължината на носа. После, челото трѣбва да прѣдставлява 1/3 отъ лицето, и носътъ - 1/3, и брадата - 1/3, така е въ правилното лице. Тази правилность зависи не отъ стремежитѣ ви, тя зависи отъ онази разумна връзка между вашитѣ мисли и чувства.

 

Сега ние говоримъ за правата мисъль. Може ли нѣкой отъ васъ да ми каже по какво се отличава правата мисъль? Има ли правата мисъль нѣкои отличителни черти, съ които тя се отличава въ дадения случай, че е права или не? И найпосле една права мисъль съ каквато и да е дума може ли да я изкажете?

 

Първичниятъ езикъ на човѣчеството е билъ образенъ. Щомъ произнесешъ една дума изпъква единъ образъ въ тебе. Вземете думата “рѣка” - имате единъ живъ образъ въ ума си. Източнитѣ езици сѫ били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съврѣменнитѣ думи, има думи, които не произвеждатъ никакъвъ образъ. А ако кажете: гладенъ съмъ, жеденъ съмъ, боленъ съмъ… винаги произвеждатъ образи въ насъ. Силни думи сѫ тѣ. И тогава, колкото думи намирате вие въ единъ езикъ, които да иматъ образи, тѣ сѫ силнитѣ думи, а другитѣ думи сѫ вторични, за да разберемъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ ние ги тълкуваме, единъ день и тѣ ще добиятъ образи. Има шансъ за тѣхъ.

 

Ето една дума, която нѣма образъ, какво означава думата “шансъ”? Има възможность да бѫда назначенъ, това значи шансъ, а тия думи, които иматъ образи, тѣ сѫ разумни. Думата “пѣя”, тя е образна, “плача” - сѫщо. Ние трѣбва да се стремимъ да изработимъ единъ езикъ образенъ, всѣка една дума да има образъ живъ, защото когато всѣка една дума има или придобива единъ образъ, тогава езикътъ става понятенъ и разбранъ за насъ. Има единъ езикъ животински или прѣдметенъ езикъ, той е материаленъ езикъ, само на задоволяване. Това е езикътъ на вълка. Нему му трѣбва овцата само за да я изяде. После има единъ езикъ на хората, на човѣцитѣ, той е този образния езикъ, отривистъ езикъ, въ него проличава вече идея. Той обхваща живота, свѣтлината и свободата на човѣка. И трети единъ езикъ, идеенъ езикъ, на ангелитѣ, и той е образенъ. Той включва Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

 

Сега често говоримъ за добрия животъ. Добъръ животъ, но въ какво? Туй понятие добро за вас не е опрѣдѣлено. Какво нѣщо е добъръ човѣкъ? Въобще българинътъ подъ “добъръ човѣкъ” подразбира човѣкъ, който може да те прѣгледа, т.е. да ти помогне въ дадения случай, да те нахрани и услужи. А лошъ човѣкъ нарича, който въ дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.

 

А въ какво седи правата мисъль? Срѣщна те и те питамъ: “Кажи ми една права мисъль, азъ се нуждая отъ нея.” Допуснете, че нѣкой минава покрай васъ и ви каже: “Слушай приятелю, искамъ да ми дадешъ единъ съветъ, взелъ съмъ тази тояга, мисля да набия единъ човѣкъ, но ще направя каквото ти ми кажешъ, да го бия ли или да не го бия?” Ако ти му кажешъ да го набие, понеже неговата честь е накърнена, че и другъ пѫть да не говори тъй по твой адресъ, ти казвашъ една мисъль, която не е права. Защото нѣкоя вечерь той пъкъ ще набие приятеля ти. Значи, ти давашъ една мисъль, която води къмъ лоши последствия. А ти му кажи: “Що ти трѣбва да го биешъ, остави го, тази работа ще се оправи, ти имашъ сега по-важна работа.” Тогава ти ще му дадешъ една трѣзва мисъль.

 

Ще ви задамъ другъ единъ въпросъ: трѣбва ли да причиняваме на хората страдания или не? (-Вие казахте: “Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (-Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всѣки.) Сега забѣлѣжете, че има извѣстна зона на земята, която обхваща почти цѣлата бѣла раса, дѣто страдането е прѣувеличено по причина на тѣхната нервна система. Но да страда човѣкъ, то е една голѣма привилегия. И сѫщества, които страдатъ, природата гледа на тѣхъ съ много голѣма благосклонность. А онѣзи, които не страдатъ, къмъ тѣхъ тя не е благосклонна. Радоститѣ сѫ само едно последствие на страданията. Радоститѣ, това сѫ плодъ на страданията, човѣкъ, който не е страдалъ, той не може да има и плода - радостьта. Ние говоримъ за ония, разумнитѣ страдания, защото има страдания, които не сѫ разумни. Но разумнитѣ страдания въ природата, тѣ сѫ една привилегия. Туй е единъ законъ, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия отъ невидимия свѣтъ.

 

Ако тъй се научите да се радвате, не да иде[те], да се напиете, че да си пукнете главата нѣкѫде и да страдате, това не е страдание. Но когато вѫтрѣшно, морално страдашъ, изгубвашъ богатство, обществено положение, но за идея ти страдашъ - това е една привилегия. И споредъ закона това страдание ще ти донесе радость. Вие трѣбва това да провѣрите. Когато вие страдате по този начинъ, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Богъ изявява винаги своята благосклонность къмъ васъ чрѣзъ страданието. И първиятъ актъ на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда въ себе си, Той усѣща едно такова страдание, за което вие нѣмате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бѫде за благото на човѣчеството, на което Той прави тази привилегия, като счита въ своята прѣмѫдрость, че туй е потрѣбно.

 

Слѣдователно страданието лежи въ основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има нѣкои отъ васъ, като влѣзахте въ школата, започнаха разумнитѣ стра дания и тѣ казватъ: “Тази работа не е заради** менъ.” Е, коя работа е заради васъ? По-лека работа отъ страданието за човѣка нѣма. За страданието не се изискватъ никакви разноски. На страданието нѣма да му наемешъ стая отдѣлно. То казва: “Азъ съмъ отъ тѣзи, благороднитѣ, азъ ще живѣя въ дома ти и нищо нѣма да харчишъ заради мене, азъ съмъ много скроменъ.” При това, туй вѫтрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човѣшата душа и широчина на ума. Защото човѣкъ, когато страда - той мисли. Туй страдание не парализирва човѣка, но му дава потикъ да мисли. (Е, трѣбва ли да причиняваме страдания на другитѣ?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте отъ тѣхнитѣ страдания. Защото, ако ги лишите отъ страданията, тогава ще имъ причините страдания, понеже щомъ прѣмахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате отъ тѣхнитѣ естествени страдания, които имъ сѫ необходими, и имъ причинявате други - изкуствени страдания.

 

Не разбирамъ да бѫдешъ хладнокръвенъ къмъ чуждото страдание. Ако ти имашъ едно такова страдание и азъ дойда къмъ дома ти, азъ нѣма да направя ни най-малъкъ въпросъ за вашето страдание, то е нѣщо свещенно и нѣма да го бутамъ, за друго ще се разговаряме. Въ духовнитѣ страдания всѣкога има една връзка, една непреривность, а въ физическитѣ страдания тази връзка я нѣма. Запримѣръ вие боледувате, казвате: “Само да оздравея, ще бѫда благодаренъ на Бога.” Но като мине болестьта, вие забравяте Бога, значи нѣма духовна връзка. Колко пияници, биятъ ги и теглятъ отъ главата си, но все пакъ забравятъ и пакъ пиятъ. И дълго врѣме трѣбва да ги биятъ, за да извадятъ една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нѣщо разумно, то спада къмъ Божествения свѣтъ.

 

Сега ще ви запитамъ другъ единъ въпросъ: трѣбва ли да злоупотрѣбимъ съ довѣрието на единъ нашъ приятель? И слѣдъ като злоупотрѣбите какъвъ е цѣрътъ, съ който може да се възстанови довѣрието? (-Явно е, че не трѣбва.) Не само, че не трѣбва, но туй довѣрие трѣбва да го считате свещено. Азъ говоря за довѣрието, когато нѣкой приятель си отвори душата къмъ васъ и счита, че въ всичкитѣ случаи ти ще постѫпишъ тъй съ него, както и той би постѫпилъ. Тъй че, не само че не трѣбва да злоупотрѣбите, но трѣбва да считате свещено неговото довѣрие спрѣмо васъ. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всѣки човѣкъ има една личность физическа, а другата - духовна. У всѣки отъ васъ има единъ Божественъ човѣкъ, той всѣкога говори истината, у него всѣкога има този стремежъ къмъ истината. Ще каже някой: “У менъ нѣма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а отъ външния свѣтъ нѣма защо да се тревожите. Всички трѣбва да подкрѣпяте туй Божественото, което се развива у васъ.

 

(-Сега какъвъ е цѣрътъ, за да се възстанови това доверие пакъ?) Да кажемъ единъ вашъ приятель ви се довѣрилъ напълно, но вие сте злоупотрѣбили съ неговото довѣрие. Сега, за да възстановите неговото довѣрие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага съ васъ тъй, както съ себе си. Ето ви цѣрътъ. Защото той ви е далъ пълно довѣрие, безъ да иска вашето довѣрие, сега по обратния пѫть, вие за да възстановите туй довѣрие, което сте нарушили, вие ще му дадете довѣрие, той да разполага съ васъ, такъвъ е цѣрътъ.

 

Само да не попаднете въ положението на онзи германски професоръ, който си правилъ психологически наблюдения и опити, за изважданието двойницитѣ на хората отъ тѣлата имъ. Та той правилъ често такива опити съ единъ свой ученикъ. Единъ денъ професорътъ рѣшилъ да направи единъ такъвъ опитъ: да извади своя двойник и да го тури въ тѣлото на ученика, а двойникътъ на ученика да влѣзе въ неговото тѣло, но като направилъ този опитъ, ученикътъ се забъркалъ въ тѣлото на професора и не можалъ да излѣзе навънъ. А и професорътъ, въ туй младото тѣло, не можалъ да помогне на своя ученикъ. Разбира се, слѣдъ дълги усилия той сполучилъ да се оттегли, но трѣбвало да мине прѣзъ голѣми страдания.

 

Сега правя сравнение, стариятъ моралъ и новиятъ моралъ, това сѫ студента въ тѣлото на професора и професорътъ въ тѣлото на студента. А това е единъ отъ опаснитѣ опити. Тамъ се забатачватъ хората сега. Стариятъ професоръ да влѣзе въ тѣлото на младия студентъ иди-дойди, но младиятъ студентъ да влѣзе въ старото тѣло на професора, то е тежко. Въ природата има извѣстни стари идеи и когато човѣкъ дойде до извѣстна възрасть, тѣ се явяватъ, изпъкватъ въ съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреитѣ, като дойдатъ до извѣстна възрастъ, всички приличатъ на расата си, този типиченъ за тѣхъ носъ, тѣзи очи, после всичко да обуславя, това сѫ черти точно опрѣдѣлени у тѣхъ.

 

Може ли нѣкой отъ васъ да даде опрѣдѣление на думата “довѣрие”? Кога имате довѣрие? Прѣдставете си: васъ ви гонятъ, вие сте на брѣга, има единъ лодкаринъ тамъ, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се довѣрите? Не, вие влизате въ лодката и си казвате: “Каквото Господь даде”, и се мислите сигуренъ въ неговата лодка. Тъй че нѣкой пѫть довѣрието се налага на васъ. Ти влизашъ въ лодката, не знаешъ какво може да стане, отъ него зависи, може да те прѣдаде на този, който те гони. Но човѣкъ при извѣстни случаи напълно може да се довѣри на другъ човѣкъ. Въобще въ такива случаи, когато човѣкъ напълно се довѣри и изведнажъ на нѣкого, той не остава излъганъ, съ много малки изключения. Въ душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че въ всѣки човѣкъ има една добра страна, че ако ти се довѣришъ напълно на нѣкой човѣкъ, рѣдко сѫ случаитѣ дѣто той може да злоупотреби съ тебе. Но само ако се довѣришъ напълно и изведнъжъ изключенията сѫ много рѣдки, а ако се довѣришъ съ разсѫждения и умувания, изключенията сѫ повече.

 

Запримѣръ нѣкой те гони, влизашъ въ една кѫща и веднага имашъ пълно довѣрие въ тези хора, защото нѣма другъ изходенъ пѫть, и случва се - хората ти помогнатъ. В дадения случай, това е довѣрието, което ти имашъ къмъ тѣхъ, то ги кара да ти помогнатъ. Довѣрие има даже и у животнитѣ, ако човѣкъ вѣрва на [тѣхъ] и тѣ спазватъ този законъ на довѣ46 рие. Единъ свещеникъ ми разправяше за една своя котка. Тя е била примѣрна по довѣрие. Той ималъ пълно довѣрие въ котката си, че тя въ негово отсѫтствие нѣма да направи никаква пакость. Сутринь, когато свещеникътъ отивалъ на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнѣлъ, тя не бутала нищо, освѣнъ ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея иматъ довѣрие и не бутала, не искала да злоупотрѣби съ довѣрието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всѣки единъ човѣкъ има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трѣбва сега да го придобиете. Не, то е вложено въ васъ, изисква се само врѣме, т.е. благоприятни условия да се прояви. А тѣ отъ васъ зависятъ да ги създадете.

 

Да направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година,

3 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ

2.ХI.1924 год., недѣля, 7 часа вечерта,

София

 

---------------------------

*прѣдложение - (рус.) изречение

**заради - за (бел.ред.)

 

----------------------------------------

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ВЪ ЛЕКЦИЯТА

 

Граматиката ли се е появила по-рано или рѣчьта?

Логиката или сѫждението?

Моралътъ или отношенията на хората?

Отговори.

Двѣтѣ граматики.

Коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь?

Физически закони за обяснение отклонението на ѫглитѣ въ движението.

По какво се отличава младиятъ човѣкъ?

Енергията у младия и стария човѣкъ.

Мисъльта у стария и младия човѣкъ.

За внушението.

Законъ на внушението.

Черти на порока.

Нѣмаме право да сѫдимъ хората.

Какво значи голѣмото ухо?

Какво съотношение трѣбва да иматъ частитѣ на правилното лице?

По какво се отличава правата мисъль?

Новъ езикъ - образенъ езикъ.

Прѣдметенъ, образенъ и идеенъ езикъ.

Какво нѣщо е добъръ човѣкъ?

Примѣръ. Що е трезва мисъль?

Трѣбва ли да причиняваме на хората страдание?

Страданието като привилегия и благосклонность отъ Невидимия свѣтъ.

Страда ли Богъ?

Коя работа е за насъ?

Духовни и физически страдания.

Трѣбва ли да злоупотрѣбимъ съ довѣрието на единъ нашъ приятель?

Какъвъ е цѣрътъ, съ който може да се възстанови довѣрието пакъ?

Що е довѣрие?

Какъ се появява довѣрието?

Законъ на довѣрието.

Трѣбва да създадемъ условия на доброто да се прояви у насъ.

 

===================================================

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Възпитателната сила на

страданията.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Отношението между психологията, логиката и етиката“.

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 2: „Първата отличителна чърта на мисъльта.“ Върху тази тема, по която писахте, ще ви задамъ нѣколко въпроси:

 

  Граматиката ли се е образувала по-рано или рѣчьта?

 

  Логиката ли се е образувала по-рано или първото сѫждение?

 

  Моралътъ ли се роди по рано или отношенията на човѣшката душа?

 

  Значи, граматиката, сама по себе си, не е сѫществувала прѣди човѣшкия духъ, който е създалъ рѣчьта. Човѣшкиятъ духъ е създалъ граматиката. Всѣка рѣчь трѣбва да се изкаже по единъ или по другъ начинъ; думитѣ трѣбва да се нареждатъ по единъ специаленъ начинъ. Между всички прѣдмети въ свѣта трѣбва да има извѣстно отношение, или извѣстно съпоставяне. Двѣ граматики има въ свѣта: едната е граматика, въ която рѣчьта свободно се изразява, съ каквито думи иска, наредени съвсѣмъ свободно, по духъ. Другата граматика е на буквата. Тамъ думитѣ вървятъ въ строгъ редъ, една слѣдъ друга, както войницитѣ вървятъ послѣдователно и по опрѣдѣленъ редъ. Но този редъ не е еднакъвъ въ всичкитѣ народи. Въ българския езикъ обикновено глаголътъ се поставя въ началото, а има езици, въ които глаголътъ се туря на края. Въ нѣмски езикъ, напримѣръ, слѣдъ като изкажешъ едно дълго прѣдложение, накрая ще туришъ глагола. Питамъ: защо, споредъ българската граматика и рѣчь, глаголътъ се туря отпрѣдъ, а споредъ нѣмската — накрая? Разбира се, и тамъ има изключения. Ще кажете: това е свойствено на езика. Какъ мислите, защо на единъ езикъ е свойствено да туря глагола въ началото, а на другъ езикъ е свойствено да туря глагола накрая? (— Защото еднитѣ първо мислятъ и послѣ дѣйствуватъ, а другитѣ първо дѣйствуватъ и послѣ мислятъ). — Значи, българитѣ първо дѣйствуватъ и послѣ мислятъ, а германцитѣ първо мислятъ и послѣ дѣйствуватъ. Всички съгласни ли сте съ това? (— Фактически германцитѣ повече дѣйствуватъ, отколкото българитѣ.) Но германцитѣ сѫ били философски народъ. Тѣ послѣ, по примѣра на англичанитѣ, взели ново направление и се отказали отъ философията. И, може-би, за въ бѫдеще, граматиката имъ пакъ ще се измѣни.

 

  Забѣлѣжете друго: въ английската граматика има навикъ, стремежъ думитѣ да се съкратяватъ, когато германцитѣ разширяватъ думитѣ. Питамъ: защо между англичанитѣ и германцитѣ, които сѫ отъ една и сѫща раса, сѫществува това различие? Това сѫ въпроси, които можемъ да си зададемъ, безъ, обаче, да ги рѣшимъ сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо въ човѣшката рѣчь? Има ли нѣкой отъ васъ, който е челъ нѣщо по това? (— Споредъ науката най-първо се явили съюзитѣ, или подражателнитѣ звуци). Тъй, съврѣменнитѣ научни изслѣдвания показватъ, че когато човѣкъ почне да заболѣва, най-първо той изгубва сѫществителнитѣ имена. Туй показва, че тѣ сѫ отъ по-новъ произходъ. Слѣдъ туй той изгубва прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, а въ рѣчьта му оставатъ само съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да оздравява, думитѣ се възвръщатъ пакъ по сѫщия начинъ, по сѫщия редъ. Когато човѣкъ не може да употрѣби сѫществителнитѣ, той употрѣбява глаголитѣ; напр., вмѣсто да каже „сѣкира“, той казва: това, което сѣче и т. н. И дѣйствително, първата рѣчь на човѣка е била едносложна, отпослѣ е станала двусложна. (— Кой е първиятъ слогъ, който е билъ произнесенъ?) — Той е като първата дума, съдържалъ е въ себе си всичкия смисълъ на живота.

 

  Вие сте изучавали въ геометрията триѫгълницитѣ, нали? Всички триѫгълници, които сѫществуватъ въ геометрията и които има още ненаписани, вие знаете, че носятъ въ себе си една първична идея, точно опрѣдѣлена. Сѫщо и всички криви линии, които сѫществуватъ въ свѣта, отъ какъвто характеръ и да сѫ, иматъ смисълъ въ висшата жива геометрия, въ която всичко е осмислено. Тамъ, по отклонението на ѫглитѣ, на каквито и да е линии, въ даденъ случай може да се сѫди за характера на разумното дѣйствие. Да кажемъ, че едно сѫщество прави отклонение на 1°, друго — на 2°, трето — на 3°. Какво заключение ще направимъ за движението на туй сѫщество? Или, ако хвърлите въ пространството едно тѣло съ голѣма бързина, какво ще стане съ него, ако срещне нѣкакво съпротивление въ срѣдата, въ която се движи? Прѣди всичко, числото на градуситѣ ще покажатъ силата, съ която се движи тѣлото. Колкото повече сѫ градуситѣ, толкова силата е по-голѣма и бързината е по-голѣма. Отклонението пъкъ ще зависи отъ срѣдата, въ която се движи тѣлото. Щомъ отслабне силата, по сѫщия начинъ и отклонението ще изчезне. Но и силата, съ която се хвърля този прѣдметъ въ пространството, и тя трѣбва да има извѣстна идея. Ако ние хвърлимъ едно тѣло въ пространството, и то не срещне никакво съпротивление, какъвъ ще бѫде пѫтьтъ му? (— Въ физиката законътъ на енергията казва, въ какъвъ случай тѣлото се движи праволинейно и равномѣрно). — Да, съврѣменнитѣ физици сѫ прави, но така е само въ Божествения свѣтъ. Само тамъ всичко е въ хармония — нѣма никакво противодѣйствие.

 

  Сега, вие сте млади, нали? Можете ли да пишете върху темата: „Една отъ основнитѣ чърти на младия“. По какво се отличава младия човѣкъ? (— Младиятъ има голѣмъ ентусиазъмъ и вѣра за осѫществяване идеитѣ и свѣтлитѣ нѣща въ живота, а стариятъ човѣкъ си казва: тѣзи работи сѫ неосѫществими въ този животъ). Другъ въпросъ: Кое прави човѣкътъ младъ? (— Стремежътъ). Не е стремежътъ. Стремежътъ на младия е както стремежа на една граната. Въ тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии, които го правятъ младъ; а понеже у стария тия енергии сѫ изразходвани, той е старъ. Но и младиятъ може да остарѣе за 24 часа: ако хипнотизираме единъ младъ, т. е. ако му внушимъ, че е старъ, той може да остарѣе; и ако туримъ стария човѣкъ въ единъ дълбокъ хипнотически сънь въ пета степень и му внушимъ, че е младъ, и той може да се подмлади. Въ новата психология трѣбва да се пазите отъ слѣдното: ако не разбирате законитѣ на природата, то дълбокитѣ прѣживявания, дълбокитѣ морални сътресения, изживѣни неправилно, могатъ да ви застарятъ прѣждеврѣменно и да ви лишатъ отъ енергията на вашата младость. Когато пъкъ стариятъ прѣживѣе една радость правилно, той се подмладява, добива нови енергии.

 

  Второто положение: и младиятъ, и стариятъ мислятъ, но има разлика въ тѣхното мислене. Ето дѣ седи разликата. Да кажемъ, че прѣдъ менъ има една ябълка, добрѣ развито 10-годишно дърво, съ своитѣ плодове, а въ рѫката си държа една ябълкова сѣмка. Питамъ: сѣмката ли е по-голѣма, или ябълковото дърво? — Сѣмката. Въ тази сѣмка има скритъ смисълъ, идея има въ нея. Младиятъ човѣкъ, въ това отношение, е една сѣмка, която трѣбва да се развие. Той още не е проявенъ въ своя животъ. Мисъльта у стария човѣкъ се е проявила и реализирала въ живота; неговитѣ енергии сѫ изразходвани, станали сѫ кинетически. Ако той дѣйствително е изразходвалъ своитѣ енергии и затова е остарѣлъ, питамъ тогава: споредъ закона на прѣраждането, той, слѣдъ като мине въ другия свѣтъ и послѣ отново се роди, като младъ, отдѣ ще вземе енергии? Не, старостьта е нѣщо посторонно за човѣшката душа, то е нѣщо външно. И наистина, всички стари чувствуватъ, че сѫ млади, а само тѣлото имъ е остарѣло отвънъ. На душата не е свойствено да остарява; това сѫ вторични състояния. Тѣ сѫ наложени на хората чрѣзъ внушение. Съ хиляди години хората си внушавали, че сѫ стари, и остарѣватъ; че и другитѣ хора около тѣхъ ще остарѣятъ, и остарѣватъ. Затова, човѣкъ като мине 45, 50, 60 години идатъ при него мислитѣ на хилядитѣ поколѣния и му казватъ: ти си вече старъ. И той казва: хайде да бѫде, както вие казвате. За да не остарѣешъ, ти трѣбва да бѫдешъ гений, да се боришъ съ тѣзи мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направилъ единъ турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дѣте да го кръсти по православенъ начинъ, понеже въ това врѣме попове нѣмало, всички били забѣгнали. Той взелъ дѣтето, потопилъ го въ водата и казалъ: „Тъй да бѫде, както вашиятъ попъ кръщава!“ Извадилъ дѣтето отъ водата и пакъ го потопилъ, като повторилъ сѫщото. Направилъ това три пѫти и така кръстилъ дѣтето.

 

  Законътъ на внушението има тази мощна сила, че много пороци въ свѣта, както и много добродѣтели, се подържатъ отъ него. Тѣхниятъ потикъ иде отъ внушението. Нѣкой пѫть човѣкъ казва: азъ ще извърша едно прѣстѫпление. И той чувствува, като че нѣщо подобно е заложено въ него. Но това не е негова мисъль, това е внушение отъ нѣкои нисши сили. И обратното се случва: нѣкой пѫть човѣкъ иска да направи добро нѣкому. Това е пакъ внушение на нѣкои добри хора, или на добри сѫщества — висши сили. Въ какво седи възпитанието? — Винаги да се внушава доброто, винаги да се подържатъ внушенията на добритѣ сили и да се пази връзката съ тѣхъ.

 

  Вие, като ученици на тази школа, има да се борите съ нѣкой наслѣдствени мисли, които трѣбва да прѣодолѣете. Разбира се, мѫчно е човѣкъ да се бори съ тѣхъ, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. Въ геометрията запримѣръ, има опрѣдѣлени чърти, съ които може да се прѣдстави извѣстенъ порокъ. Но ако ви покажа нѣкоя линия на даденъ порокъ, при сегашното ви състояние, вие ще мислите само за него и порокътъ ще се залѣпи при васъ като кърлежъ. Запримѣръ, случвало ви се е, като говорите на нѣкой човѣкъ нѣщо, той направи една гримаса съ устата си, извади горната си устна малко навънъ, а долната постави малко навѫтрѣ, при което се образува една крива линия. Но голѣма опасность прѣдставлява за васъ това, да сѫдите за човѣшкия характеръ по тия положителни (въ низходяща степень) данни. Вие нѣмате право да се произнасяте за нѣкой човѣкъ. Можете да сѫдите за характера на човѣка само геометрически и математически. Човѣкъ има на лицето си данни, които сѫ постоянни, и за тѣхъ той може да се произнася. Азъ мога да опрѣдѣля характера на човѣка отъ голѣмината на неговото око, на неговия носъ, отъ дебелината, голѣмината и дължината на неговата уста, отъ дължината на неговитѣ уши, отъ широчината и височината на неговото чело, отъ голѣмината и формата на неговата брада и т. н. Това сѫ основнитѣ чърти въ всѣки човѣкъ.

 

  Сега, ако разглеждаме едно голѣмо ухо, ще забѣлѣжимъ, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хора съ голѣми уши сѫ щедри, а хора съ малки уши сѫ стиснати; сѫщеврѣменно хора съ голѣми уши обичатъ широкия животъ. Това е съвпадение на една добра и една лоша чърта. Тѣ сѫ вѣроятности, математически вариации, но чрѣзъ редъ наблюдения може да се установи единъ положителенъ законъ. Има извѣстно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото е голѣмината на носа; правилно е и вѣждитѣ да бѫдатъ почти толкова голѣми, колкото е дължината на носа. Послѣ, челото трѣбва да прѣдставлява ⅓ отъ голѣмината на цѣлото лице; носътъ

 

 сѫщо ⅓ отъ лицето, брадата сѫщо ⅓. Това е въ правилното лице. Тази правилность не зависи отъ стремежитѣ ви, но зависи отъ онази разумна връзка между вашитѣ чувства и мисли.

 

  Сега, ние говоримъ за правата мисъль. Може ли нѣкой отъ васъ да ми каже, съ какво се отличава правата мисъль? Правата мисъль има ли нѣкои отличителни чърти, съ които се характеризира въ дадения случай, като права или не? И най-послѣ, можете ли да изкажете една права мисъль съ каква и да е дума?

 

  Първичниятъ езикъ на човѣчеството е билъ образенъ: щомъ произнесешъ нѣкоя дума, въ тебе изпѫква единъ образъ. Вземете, напримѣръ, думата „рѣка“. Щомъ я произнесете, тя извиква въ ума ви единъ живъ образъ. Източнитѣ езици сѫ били образни, въ тѣхъ идеята е изпѫквала ясно. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ езици. Има много думи въ тѣхъ, които не произвеждатъ почти никакъвъ образъ. Ако, обаче кажете: „гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, боленъ съмъ“, тѣзи изрази винаги произвеждатъ образи въ насъ. Силни думи сѫ тѣ. И тогава, колкото думи намѣрите въ единъ езикъ, които да произвеждатъ образи, тѣ сѫ силнитѣ думи. Другитѣ думи сѫ вторични. За да разберемъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ, ние ги тълкуваме. Единъ день и тѣ ще добиятъ образи. Има шансъ и за тѣхъ. Една дума, която нѣма образъ, е напримѣръ думата, шансъ“. Какво означава тази дума? „Има възможность да бѫда назначенъ,“ това значи шансъ. Тия думи, които иматъ образи, сѫ разумни. Думитѣ „пѣя“, „плача“ сѫ образни. Ние трѣбва да се стремимъ да изработимъ единъ образенъ езикъ. Всѣка дума да има живъ образъ, защото, когато всѣка дума има или придобива образъ, тогава езикътъ става понятенъ и разбранъ за насъ. Има единъ животински или прѣдметенъ езикъ, той е материаленъ езикъ, само на задоволяване. Такъвъ е езикътъ на вълка. Нему трѣбва само овцата, за да я изяде. Послѣ, има единъ идеенъ езикъ на хората, на човѣцитѣ. Той е образниятъ езикъ, конто е отривисть. Въ него вече проличава идея. Той обхваща живота, свѣтлината и свободата на човѣка Има и единъ трети езикъ, разуменъ, съзнателенъ, езикъ на ангелитѣ, който сѫщо тъй е образенъ. Той включва Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

 

  Често ние говоримъ за добрия животъ. Казваме „добъръ животъ“, но въ какво? Понятието „добро“ за васъ не е опрѣдѣлено. Какво нѣщо е добъръ човѣкъ? Въобще българинътъ подъ добъръ човѣкъ подразбира човѣкъ, който може въ даденъ случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи. Подъ лошъ човѣкъ се подразбира този, който въ даденъ случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.

 

  И тъй, въ какво седи правата мисъль? Срещна те и казвамъ: искамъ да ми кажешъ една права мисъль, азъ се нуждая отъ нея. Ето какъ ще кажете една права мисъль Допуснете, че нѣкой минава покрай васъ и ви казва: слушай, приятелю, искамъ да ми дадешъ единъ съвѣтъ. Взелъ съмъ тази тояга и мисля да набия съ нея единъ човѣкъ, но ще направя това, което ти ми кажешъ. Да го бия, или да не го бия? Ако ти му кажешъ да го набие, понеже неговата честь е накърнена, та за другъ пѫть да не си позволява да говори по неговъ адресъ, ти си казалъ една мисъль, която не е права. Защото нѣкоя вечерь той пъкъ ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи, ти давашъ единъ съвѣтъ, който води къмъ лоши послѣдствия. Не, кажи му: защо трѣбва да го биешъ! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имашъ сега по-важна работа. Съ това ти му казвашъ една права, една трѣзва мисъль.

 

  Ще ви задамъ другъ въпросъ: трѣбва ли да причиняваме на хората страдания, или не? (— Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората. Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всѣки). Сега, забѣлѣжете, има извѣстна зона на земята, която почти обхваща цѣлата бѣла раса, дѣто страданието е прѣувеличено по причина на силно развитата имъ нервна система. Да страда човѣкъ, това е голѣма привилегия. Природата гледа много благосклонно къмъ всички сѫщества, които страдатъ. Тя не е благосклонна къмъ онѣзи, които не страдатъ. Радоститѣ сѫ само послѣдствия на страданията. Тѣ сѫ плодъ на страданията. Човѣкъ, който не е страдалъ, не може да има този плодъ — радостьта. Ние говоримъ, обаче, за разумнитѣ страдания, защото има и неразумни страдания. Разумнитѣ страдания въ природата сѫ една привилегия. Ще знаете, туй е единъ законъ. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава невидимия свѣтъ. Ако вие отидете въ една кръчма да се напиете и нѣкѫдѣ си пукнете главата, а слѣдъ това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдашъ вѫтрѣшно, морално, за нѣкаква идея, и въ резултатъ на това изгубишъ всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за тебъ. И споредъ закона, това страдание ще ти донесе радость. Вие трѣбва да провѣрявате този законъ. Когато вие страдате по този начинъ, считайте, че това е една привилегия, дадена ви отъ природата. Природата или Богъ винаги изявява своята благосклонность къмъ васъ чрѣзъ страданието. И първиятъ актъ на Бога, първото проявление на Бога — ограничението — Му създава вѫтрѣшни страдания. Той усѣща въ себе си такова страдание, за което вие нѣмате понятие. Но Той знае, че плодътъ на това страдание ще бѫде за благото на човѣчеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита въ своята прѣмѫдрость, че туй Му е потрѣбно.

 

  Слѣдователно, разумното страдание лежи въ основата на живота. Има нѣкои отъ васъ, за които, като влѣзоха въ школата, започнаха разумнитѣ страдания. Тѣ казватъ: значи, тази работа не е за насъ. Ами тогава коя работа е за васъ? По-лека работа за човѣка отъ страданието нѣма. За страданието не се изискватъ никакви разноски: нѣма да му наемешъ отдѣлна стая, то ще живѣе съ тебе заедно. То казва: азъ съмъ отъ благороднитѣ, ще живѣя въ дома ти и нищо нѣма да харчишъ заради мене, азъ съмъ много скроменъ. При това, туй вѫтрѣшно морално страдание придава дълбочина на човѣшката душа и широчина на ума. Защото, човѣкъ, когато страда, мисли. Туй страдание не парализирва човѣка, но му дава потикъ да мисли. (Трѣбва ли да причиняваме страдания на другитѣ?) — Не имъ причинявайте, но не ги лишавайте отъ тѣхнитѣ страдания. Защото, ако ги лишите отъ страданията имъ, тогава именно ще имъ причините страдания. Защо? Щомъ прѣмахнете онова страдание, което природата имъ е дала, вие ги лишавате отъ тѣхнитѣ необходими естествени страдания, а имъ причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирамъ да бѫдешъ хладнокръвенъ къмъ чуждото страдание, но да не го чоплишъ. Ако имашъ такова едно страдание, и азъ дойда у дома ти, нѣма да правя никакъвъ въпросъ за твоето страдание, то е нѣщо свещено, но нѣма и да го бутамъ, за друго ще се разговаряме. Въ духовнитѣ страдания винаги има една връзка, една непрѣривность, а въ физическитѣ страдания тази връзка не сѫществува. Запримѣръ, вие боледувате и си казвате: само да оздравѣя, ще бѫда благодаренъ на Бога. Но като мине болестьта, вие забравяте Бога. Значи, въ страданията ви нѣма духовна връзка. Вземете, напримѣръ, живота на пияницитѣ. Колко бой сѫ яли, колко тегло е прѣнесла тѣхната глава за това пиянство, но всичко забравятъ и пакъ пиятъ! И дълго врѣме още трѣбва да ги биятъ, за да извадятъ една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нѣщо разумно, то спада къмъ Божествения свѣтъ.

 

  Сега ще ви задамъ другъ въпросъ: трѣбва ли да злоупотрѣбяваме съ довѣрието на единъ нашъ приятель? А слѣдъ като злоупотрѣбите, какъвъ е цѣрътъ, съ който може да се възстанови довѣрието? (— Явно е, че не трѣбва). Не само, че не трѣбва, но довѣрието трѣбва да считате като нѣщо свещено. Азъ говоря за онова довѣрие, когато нѣкой приятель си отвори душата къмъ васъ и счита, че въ всички случаи ти ще постѫпишъ съ него тъй, както би постѫпилъ съ себе си. Значи, не само, че не трѣбва да злоупотрѣбявате, но неговото довѣрие спрѣмо васъ трѣбва да считате като нѣщо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трѣбва да си запишете. У всѣки човѣкъ има една физическа личность и друга духовна. У всѣки едного отъ васъ има единъ Божественъ човѣкъ, който всѣкога говори Истината. У него всѣкога има стремежъ къмъ Истината. Ще каже нѣкой: у менъ нѣма нищо Божествено. Да, но ти страдашъ, а туй, което страда въ тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. Отъ външния свѣтъ вие нѣма защо да се тревожите. Всички трѣбва да подкрѣпяте Божественото, което се развива у васъ.

 

  Сега, какъвъ е цѣрътъ, за да се възстанови това довѣрие отново? Да кажемъ, че единъ вашъ приятель ви се е довѣрилъ напълно, но вие сте злоупотрѣбили съ неговото довѣрие. Сега, за да възстановите изгубеното довѣрие, вие ще му се довѣрите напълно, ще му дадете той да разполага съ васъ тъй, както съ себе си. Ето ви цѣрътъ. По-рано той ви е далъ пълно довѣрие, безъ да иска вашето; сега по обратния пѫть, за да възстановите туй довѣрие, което сте нарушили, вие ще му дадете довѣрие, той да разполага съ васъ. Само да не попаднете въ положението на онзи германски професоръ, който правилъ психологически наблюдения и опити за изваждане двойницитѣ на хората отъ тѣлата имъ. Той често правилъ такива опити съ единъ свой ученикъ. Единъ день професорътъ рѣшилъ да направи слѣдния опитъ: да извади своя двойникъ и да го тури въ тѣлото на ученика си, а двойникътъ на ученика да влѣзе въ неговото тѣло, но като направилъ този опитъ, ученикътъ се забъркалъ въ тѣлото на професора и не могълъ да излѣзе навънъ. Но и професорътъ, въ това младо тѣло, не могълъ да помогне на своя ученикъ. Разбира се, слѣдъ дълги усилия, той сполучилъ да се оттегли, но трѣбвало да мине прѣзъ голѣми страдания. Сега правя сравнение съ стария и новия моралъ: това сѫ студента въ тѣлото на професора, и професорътъ въ тѣлото на студента. Това е единъ отъ опаснитѣ опити. Тамъ се забатачватъ хората. Стариятъ професоръ да влѣзе въ тѣлото на младия студентъ, иди-дойди; но младиятъ студентъ да влѣзе въ старото тѣло на професора, това е тежко. Въ природата има извѣстни стари идеи и когато човѣкъ дойде до извѣстна възрасть, тѣ се явяватъ, изпѫкватъ въ съзнанието му и лицето му става вече старо. Забѣлѣжете у евреитѣ, като дойдатъ до извѣстна възрасть, всички заприличватъ на расата си: по своя типиченъ носъ, по очитѣ си и др.

 

  Може ли нѣкой отъ васъ да даде опрѣдѣление на думата „довѣрие“? Кога имате довѣрие? Прѣдставете си, че ви гонятъ, а вие сте на брѣга на една рѣка и трѣбва да я прѣплавате. Въ рѣката има една лодка съ лодкарь. Сега вие ще се спрете ли да видите, кой е този човѣкъ, че послѣ да му се довѣрите? Не, вие веднага влизате въ лодката и си казвате: каквото Господъ даде. Въ неговата лодка вие се чувствувате сигуренъ. Тъй че нѣкой пѫть довѣрието ви се налага. Ти влизашъ въ лодката, не знаешъ, какво може да стане, но отъ лодкаря зависи — той може да те прѣдаде на този, който те гони, и може и да те запази. Но човѣкъ при извѣстни случаи напълно можа да се довѣри на другъ човѣкъ. Въобще, въ такива случаи, когато човѣкъ напълно и изведнъжъ се довѣри на нѣкого, той не остава излъганъ, освѣнъ съ малки изключения. Въ душата има едно качество, тя схваща интуитивно, че въ всѣки едного има една добра страна. И ако ти се довѣришъ напълно на нѣкой човѣкъ, рѣдко сѫ случаитѣ, дѣто той може да злоупотрѣби съ тебе. Ако се довѣришъ на нѣкой човѣкъ напълно и изведнъжъ, изключенията сѫ много рѣдки, но ако му се довѣришъ съ разсѫждения и умувания, изключенията сѫ повече. Запримѣръ нѣкой те гони, Ти влизашъ въ една кѫща и веднага имашъ пълно довѣрие на хората въ нея, защото нѣма другъ изходенъ пѫть. Тия хора на часа ти помагатъ. Въ дадения случай това се дължи на довѣрието, което имашъ къмъ тѣхъ; то ги кара да ти помогнатъ. Довѣрие има даже и у животнитѣ. Ако човѣкъ има вѣра, и тѣ спазватъ този законъ. Единъ свещеникъ ми разправяше за една своя котка. Той ималъ пълно довѣрие въ нея, че тя, въ негово отсѫтствие, нѣма да направи никаква пакость. Сутринь, когато свещеникътъ излизалъ на работа, тя отивала на вратата да го изпрати, и докато той се върнѣлъ, тя не бутала нищо, освѣнъ ако той ѝ остави нѣщо. Тя съзнавала, че иматъ довѣрие на нея и не бутала, не искала да злоупотрѣби съ довѣрието, което ѝ се давало. Това е една характерна чърта. У всѣки човѣкъ има добро. У всички хора има по една добра чърта. Не мислете, че сега трѣбва да придобиете доброто. Не, то е вложено въ васъ, изисква се само врѣме, т. е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пъкъ зависи отъ васъ.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

3-та лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 2. XI. 1924 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×