Jump to content

1924_10_19 Новитѣ схващания на ученика


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

НОВИТѢ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА

 

Кратко размишление

 

Тема I: “Отношение между психология, логика и етика.”

 

Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: коя е сѫществената отличителна черта, която отличава човѣка отъ животнитѣ? (- Неговата разумность. - Човѣкъ може да изрази това, което мисли. -Човѣкътъ има стремежъ къмъ нѣщо. - Човѣкътъ може да обича Бога. - Човѣкътъ има етика, естетика и логика. - Човѣкътъ има свободна воля. - Споредъ философията на човѣка е присѫщо изслѣдването на нѣщата. А у животнитѣ тѣзи нѣща се редуватъ безъ да се систематизиратъ.)

 

 Ще ви запитамъ другъ въпросъ: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюсъ, между мѫжкия и женския принципъ? (- У жената се проявява сърдечниятъ животъ или принципитѣ на любовьта, а у мѫжа - умствениятъ или принципътъ на мѫдростьта. - Тѣ се различаватъ по своята пасивность и активность.)

 

 Въ окултната наука подъ “женски принципъ” ние разбираме, че пасивностьта е отвънъ, а активностьта - отвѫтрѣ. А “мѫжкиятъ принципъ” е активенъ отвънъ, а пасивенъ отвѫтрѣ. Казватъ, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, какъ завладѣва ума на мѫжа? Какъ може да го влада изобщо? Ако на едно дѣте умътъ му стига, за да те замотае, то не е пасивно.

 

 Азъ искамъ да имате положителни схващания за нѣкои основни идеи. Всѣка основна идея трѣбва да е добрѣ разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щомъ кажешъ, че си пасивенъ, то значи, че си активенъ отвѫтрѣ, а пасивенъ отвънъ. А щомъ кажешъ, че си активенъ, то значи, че си активенъ отвънъ, а пасивенъ отвѫтрѣ. Вслѣдствие на това се явяватъ и противорѣчията. Онзи, който е активенъ отвънъ, смущенията и противодѣйствията ще му идватъ отвънъ, той отвѫтрѣ е пасивенъ, незасегнатъ. У пасивния принципъ, смущенията ще дойдатъ отвѫтрѣ. Слѣдователно умътъ има повече прѣпятствия отвънъ, а сърдцето има повече прѣпятствия отвѫтрѣ. Сърдцето е пасивно отвънъ, а умътъ е пасивенъ отвѫтрѣ. Сърдцето е активно отвѫтрѣ, а умътъ е активенъ отвънъ. Слѣдователно тия два принципа могатъ да си помагатъ. Когато умътъ се намѣри въ противорѣчие въ своята активность, то сърдцето, понеже е активно отвѫтрѣ, ще му дойде на помощь. Умътъ е опора на сърдцето отвънъ, а сърдцето е опора на ума отвѫтрѣ.

 

 Този законъ трѣбва да го разберете добрѣ. Когато се намѣрите въ смущение съ вашия умъ, трѣбва да търсите вашето спокойствие отвѫтрѣ. А когато сърдечно сте неспокойни, трѣбва да търсите спокойствието въ Божествения принципъ на ума. Защото сърдцето изисква винаги единъ принципъ, на който може да разчита. Щом сърдцето веднажъ се излъже в него, въ него се заражда чрѣзмѣрна активность и подозрителность. И безвѣрието не започва отъ ума, а отъ сърдцето. Безвѣрието не е родено у мѫжа, а у жената. Като казвамъ “жената”, разбирамъ, че безвѣрието се явява въ сърдцето. Разбира се, вие нѣма да вземете терминитѣ “мѫжъ” и “жена”, че се отнасятъ до васъ, но само ще боравите съ принципитѣ. Дѣва или дѣвица изразява принципа в своята чистота. Когато говоримъ за жената въ нейния първоначаленъ принципъ, ние казваме дѣва, което значи “божествена”. А мѫжъ или човѣкъ или манасъ, значи “синъ на мѫдростьта”. Той е изразъ на Божествената свѣтлина или Божествената Мѫдрость. Слѣдователно у човѣка тия два принципа едноврѣменно се допълватъ: единиятъ принципъ е активенъ отвѫтре, а другиятъ е активенъ отвънъ. Единиятъ принципъ е пасивенъ отвънъ, а другиятъ е пасивенъ отвѫтрѣ.

 

 Сега разликата между човѣка и животнитѣ зависи отъ гѫстотата на тѣхната материя. Материята, отъ която животнитѣ сѫ създадени, е по-гѫста. Слѣдователно въ свѣта на животнитѣ прониква по-малко свѣтлина. Затова и тѣхнитѣ разбирания за живота и нѣщата сѫ неясни. Не сѫ тъй ясни, както у човѣка. Окултиститѣ считатъ, че животнитѣ сѫ подъ 13 сфера. Значи, има да чакатъ дълго врѣме, докато се повдигнатъ. За тѣхъ сега нѣма условия да се повдигнатъ.

 

 Ще ви запитамъ другъ единъ въпросъ: Защо природата е поставила скѫпоцѣннитѣ камъни вѫтрѣ въ земята, тамъ да се образуватъ? Мислите ли, че у кристалитѣ има извѣстна интелигентность? По какво сѫдимъ за интелигентностьта на едно сѫщество? Като гледаме кѫщата на единъ човѣкъ, прозорцитѣ, стаята и всичко наоколо, по това сѫдимъ вече за неговата интелигентность. Ако гледаме изработката на нѣкой предметъ или нѣкоя статуя отъ нѣкого, ние сѫщо сѫдимъ за степеньта на неговата интелигентность. Това е общо. Кристалитѣ, които сѫ се образували въ земята, и тѣ иматъ своя интелигентность. Тѣ разбиратъ законитѣ на свѣтлината и сѫ научили начина за възприемането й. Всѣки единъ кристалъ е възприелъ точно тази свѣтлина, която е необходима за неговото развитие. Окултиститѣ поддържатъ, че кристалитѣ се раждатъ и зрѣятъ въ земята тъй, както и плодоветѣ. Но кристалитѣ сѫ много голѣми егоисти. Голѣмо тщеславие и гордость има въ тѣхъ. И понеже сѫ толкова горделиви, турени сѫ на такава голѣма дълбочина въ материята, за да обуздава тѣхната гордость. И виждате колко сѫ твърди тѣ. Въ тѣхъ нѣма мекота. Трѣбва дълго врѣме да ги шлифовате, за да ги направите гладки. Въ туй отношение кристалитѣ показватъ първичната причина за човѣшкото падане.

 

 Бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да опише краскитѣ на поважнитѣ скъпоцѣнни камъни. Нѣкои от вашитѣ идеи иматъ връзка и отношение съ кристалитѣ. Не мислете, че кристалите сѫ само въ земята. Туй, което е въ земята, е и у васъ. Трѣбва да знаете: всичко, което сѫществува въ природата, сѫществува и въ вашето тѣло. Всички растения, които сѫществуватъ по земята, всички бубулечки - съществуватъ и въ тѣлото ви. Нѣкой вълкъ се изпречи въ вашия умъ и ви развали всичкото настроение, изяде ви нѣкоя овца и ви създаде цѣла катастрофа. Вие се занимавате съ вълцитѣ на фи8 зическия свѣтъ, но съ своитѣ вълци не се занимавате. Щомъ единъ вълкъ изяде една овца въ своя животъ, ще почувствувате една голѣма болка въ сърдцето си. Ти мислишъ за другитѣ вълци, а за твоитѣ вълци не искашъ да направишъ нищо. Другъ пѫть нѣкоя мечка изяде една от твоитѣ крави вѫтрѣ в тебе, или нѣкой паякъ хване нѣкоя муха вѫтрѣ въ тебе - всичко това трѣбва да го изучавате. Това е една цѣнна наука. Ще почнешъ да обуздавашъ всичкитѣ животни въ себе си.

 

 Това сѫ символи, това сѫ идеи, това сѫ течения на онзи, Божествения животъ, който иде отъ много направления. Човѣкъ е сглобенъ отъ множество отдѣлни сили. Това сѫ рѣкички, които сѫ образували човѣка. Азъ опрѣдѣлямъ това нѣщо тъй: животнитѣ и растенията, които сѫществуватъ на земята, това прѣдставлява човѣкътъ, разложенъ на неговитѣ части. Всички тѣзи части, събрани да живѣятъ въ едно тѣло, плюсъ една монада, която ги рѫководи, това е човѣкътъ. Нали тази идея прокарва и Лайбницъ? Значи въ човѣка има една централна монада и много други монади, само че тия монади не сѫ на еднаква степень на развитие. Тѣ сѫ сѫщества съ голѣмо разнообразие въ развитието си. Ония животни, които сѫ свирѣпи, въобще се намиратъ въ една крайно гѫста материя. Отъ това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони тѣ не сѫ научили и вслѣдствие на това изявяватъ своята грубость.

 

 Азъ мога да разгнѣвя когото и да е отъ васъ без думи. Прѣдставете си, че обѣщая на нѣкого отъ васъ едни хубави дрехи и кажа: слѣдъ два мѣсеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и азъ още не ви давамъ дрехитѣ. Вие веднага кипвате. Какъ тъй азъ да не си седя на обѣщанието? Че какъ тъй! Обѣщанието не е нѣщо материално. Защо то да произведе въ васъ едно кипване? Слѣдователно когато нѣкой ви обѣщае нѣщо, вие считайте като че нищо не ви е обѣщавалъ, за да бѫдете самостоятелни. Дали ще ви дадатъ или не - нека ви бѫде безразлично. Като ви дадатъ дрехитѣ да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви сѫ обѣщали дрехи - не туряйте тази мисъль въ ума си. Защото, ако вие мислите за обѣщанието, вие ще си създадете една пакость за душата. Този, който ви е обѣщавалъ, оставете той да мисли за обѣщанието, защото това е негова идея, която трѣбва да реализира. Оставете той самъ да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плодъ, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдатъ дрехитѣ. Отъ дрехитѣ съвсѣмъ не трѣбва да се интересувате.

 

 Другъ примѣръ за сѫщата идея. Да допуснемъ, че нѣкой ви каже, че ви обича. То е сѫщото. Значи обѣщалъ ви е нѣщо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: “Азъ ви обичамъ.” Вие ги вземате и си казвате: “Е, той ме обича!” Не, забравете това! Тази мисъль е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига съ това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъль или това чувство работи у него. Когато нѣкой ме обича, азъ ще му се радвамъ тъй, както когато нѣкой цигуларь ми свири. Азъ ще седна при него да го слушамъ и ще се радвамъ, че той ми свири. Значи той като свири, азъ мога да се радвамъ на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има къмъ мене, може да роди въ мисъльта ми нѣкоя нова идея. Азъ може да нѣмамъ тази техника при свиренето, но може да имамъ музикално схващане и ще мога да се ползувамъ само като слушамъ.

 

 Сега, при вашитѣ стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тѣхъ. Първиятъ опитъ, който трѣбва да направите тази година е опитътъ да контролирате извѣстни ваши мисли, които могатъ да ви раздразнятъ. Да кажемъ, имате една мисъль, която може да ви напакости, да ви спре 10 години въ вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъль? Спри я, а не послѣ да страдашъ, да плачешъ. (- Какви сѫ тѣзи мисли?) Другъ пѫть конкретно ще се спра да говоря върху тѣзи мисли, които ни спъватъ. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечерь? То е нѣщо много деликатно. То е нѣщо мощно. То е едно изкуство, което трѣбва да усвоите. Едно отъ великитѣ изкуства въ свѣта е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнажъ. То е, както онзи цигуларь, който сега учи. Най-напрѣдъ учи първа позиция, послѣ втора, трета, че послѣ упражнения, упражнения, упражнения. И слѣдъ като изкара всичкитѣ необходими упражнения, може да стане виртуозъ. И тогава, като излѣзе прѣдъ публиката, ще изсвири нѣщо хубаво, а не тия обикновени упражнения.

 

 Човекъ, който прави опити да се самовлада, това сѫ все упражнения. Колко пѫти тия упражнения нѣма да може да ги изпълните! Даже и най-видниятъ цигуларь, прѣди да свири нѣкое хубаво парче прѣдъ публиката, той се упражнява два, три часа, дълго врѣме повтаря единъ и сѫщъ пасажъ и все пакъ вие виждате, че всички тонова не сѫ достатъчно ясни. Единъ тонъ е ясенъ, другъ - не. И колко пѫти той ще се умори, докато тоноветѣ станатъ отчетливи и ясни! Нѣкой пѫть пръститѣ му се уморяватъ и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнажъ да постигнете това изкуство? Ако кажете: “Азъ отъ сега нататъкъ нѣма да се гнѣвя”, ще издържите ли? Кажешъ ли така, утрѣ ще се разгнѣвишъ четири пѫти до обѣдъ, въ вторникъ - седемь пѫти, а въ срѣда - десеть пѫти.

 

 Азъ гледахъ веднажъ единъ господинъ иска да свири, но иска да снеме транспиранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догнѣвя го, дръпна транспиранта и го хвърли на земята, обаче прозорецътъ си остана откритъ. Той се наведе, вдигна го и отново го тури на мѣстото. Този човѣкъ не е нѣкой простакъ, ученъ човѣкъ е, но защо хвърли този транспирантъ? Той се разгнѣвява: какъ така този транспирантъ да не извърши неговата воля! Транспирантътъ казва: “За мене е безразлично дали се гнѣвишъ или не?” И наистина, той вижда, че нѣма причини да се гнѣви и взема, та закачва транспиранта.

 

 Този гнѣвъ може да се избѣгне. Причината на този гнѣвъ произтича отъ чувството скритность. Той иска като свири да бѫде скритъ въ стаята си - да го не видятъ отъ вънъ. Ако той нѣмаше чувството на скритность, нѣмаше да има нужда отъ транспирантъ и щѣше да избѣгне единъ случай на разгневѣване.

 

 Скритность сѫществува и вѫтрѣ въ природата. То е едно чувство, отъ което се зараждатъ идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде скритъ до извѣстна степень, да крие извѣстни чувства, защото въ скритностьта зрѣятъ тия чувства, които сѫ необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страхливитѣ хора скритностьта е по-силна, а у смѣлитѣ - по-слаба.

 

Сега, въ дадения случай, вие трѣбва да се убѣдите въ това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намиратъ въ самитѣ васъ. Тамъ сѫществуватъ тѣ. Извънъ тази възможность, която се крие въ васъ, остава единъ външенъ плюсъ - той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които сѫ въ земята, да израстнатъ, така и въ човѣшката душа природата или Богъ иде и възраства всичко у него. Окрѫжающата срѣда около насъ, другитѣ сѫщества и тѣ сѫ до извѣстна степень помощници, тукъ или тамъ и могатъ да ни помогнатъ. Въ нѣкои случаи, обаче, не могатъ да ни помогнатъ. Запримѣръ, колко души въ живота ви могатъ да ви помогнатъ? Малцина сѫ, които могатъ да ви помогнатъ. Разбира се, в този случай ще се пазите отъ едно противорѣчие, което може да се роди въ вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората отъ себе си. Законътъ е слѣдующия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които сѫ вѫтрѣ въ васъ, едноврѣменно и всички души, които сѫществуватъ въ свѣта, не само че си иматъ отражение въ васъ, но си иматъ и прѣдставители въ васъ. Всѣки единъ човѣкъ, кѫдѣто и да е, има единъ живъ прѣдставитель вѫтрѣ въ васъ. Ти не търси да срѣщнешъ този човѣкъ отвънъ, а търси малката игла на Витоша. Този, малкиятъ човѣкъ, все ще го намѣришъ нѣкѫдѣ вѫтрѣ въ тебе и съ него ще се разговаряшъ.

 

Тогава вие ще се намѣрите въ слѣдното положение: въ единъ разказъ отъ Волтера се говори за нѣкаква французска експедиция, която отива да изслѣдва севѣрния полюсъ съ па раходъ. Едно интелигентно сѫщество рѣшило по това врѣме да изслѣдва слънчевата система, та като отивало къмъ Слънцето, слѣзло и на Земята. То стѫпило на нашитѣ океани и водата дошла до колѣнетѣ му. Като видѣло единъ параходъ, това интелигентно сѫщество взело парахода съ пръститѣ на рѫката си, а съ едни малки щипци хванало единъ французинъ. Слѣдъ като влѣзло въ контактъ съ него, почнали да се разговарятъ и то се учудило, че това малко сѫщество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трѣбва да направите и вие. Ще хванете това малко сѫщество, което е вѫтрѣ въ васъ съ щипцитѣ си и ще се разговаряте съ него. То е много умно. Волтеръ въ този си разказъ, въ една хумористична форма прѣдава една истина.

 

Първиятъ законъ е: нѣма да отричашъ никой човѣкъ извънъ себе си. Вие казвате за нѣкого: “Азъ не искамъ да зная нищо заради него.” Не, не казвай тъй! Кажи си: “Азъ искамъ да зная нѣщо за този човѣкъ.” Азъ ще намѣря неговия другарь, който живѣе вѫтрѣ въ мене въ миниатюръ и ще го питамъ какво има да ми разправя. Туй, малкото сѫщество ще ни разправи самата истина, когато външниятъ човѣкъ нѣма тия условия. Този човѣкъ отвънъ и да иска да ми каже истината, не може. Тъй както сѫ създадени сега хората нѣматъ условия да се разбиратъ отвънъ, но вѫтрешно могатъ. Азъ не съмъ срѣщналъ досега нито единъ човѣкъ, който може да каже истината. Малцина сѫ тия хора, които могатъ да казватъ истината. А другитѣ все хъкатъ-мъкатъ, заобикалятъ. За да изнесе една истина, той отъ тукъ ще обиколи, отъ тамъ ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. Въ историята Толстой е единиятъ, който е изнесълъ въ своята изповѣдь истината тъй, както трѣбва. Втория е св. Августинъ. Има и други нѣкои, но тия двамата сѫ главнитѣ.

 

Всички вие трѣбва да бѫдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете въ себе си да говорите истината, а не отвънъ. Толстой се изповѣда не прѣдъ външния свѣтъ, а прѣдъ себе си, за да възстанови своя миръ, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповѣдь стана достояние и на цѣлия свѣтъ, обаче, той се изповѣда прѣдъ себе си.

 

Сега, като говоримъ за изповѣдь, не разбирамъ изповѣдь прѣдъ външнитѣ хора, а прѣдъ себе си, прѣдъ нашата душа, за да възстановимъ връзката между Бога и насъ. За да се възстанови тази връзка, всичко трѣбва да бъде изложено на Божествената свѣтлина. Е, кажЎте вие: защо да не изложите всичко прѣдъ Бога? Ако Богъ е отворилъ вашитѣ очи, ималъ е туй довѣрие да ви покаже Небето и всичкитѣ тия възможности, които Той е създалъ за васъ, всички ония блага, които ви очакватъ, всичката онази грижа, която има за васъ, не заслужава ли и вие да бѫдете спрѣмо Него тъй, както Той е спрѣмо васъ? Защо не? Ще имаме къмъ Бога сѫщитѣ отношения, каквито Той има къмъ насъ - нито повече, нито по-малко. Той има отношения къмъ насъ като Богъ, а ние ще имаме отношения къмъ Него като човѣци. Моите отношения къмъ Бога ще бѫдатъ тъй прави, както моята душа може да ги опрѣдѣли. Туй е възможно и то е красивото въ свѣта! Щомъ дойде до това положение, човѣкъ се усѣща мощенъ, а прѣди това той е билъ малодушенъ, страхливъ, но рѣши ли веднажъ да изправи отношенията си къмъ Бога, той става герой, въ неговия умъ дойде свѣтлина, въ душата му настава единъ миръ, той расте прѣдъ себе си и казва: “Всичко е възможно. Този човѣкъ е прозрѣлъ вече Божествената свѣтлина, той е прѣдъ лицето й.

 

Сега запримѣръ, ако вие идете въ Германия, Англия или Америка, кѫдѣто хората сѫ материалисти, и погледнете нѣкого, ако той е германецъ, ще ви каже: “Господине, защо ме гледашъ! Защо ме фиксирашъ?” Ако е англичанинъ, ще се дуелирате. Вие трѣбва да се пазите отъ такива хора. Съврѣменнитѣ хора сѫ тъй материалисти, че ги е страхъ да не би да проникнешъ въ тѣхната душа. Какво ще проникнешъ! Страхъ ги е да не проникнете въ тѣхнитѣ дребнавости, а всичкитѣ имъ дребнавости не струватъ нито една лула тютюнъ.

 

Вземете сега закона на обичьта. Обичьта има положителенъ полюсъ П.О. и отрицателенъ полюсъ От.О. Заражда се въпросъ: защо човѣкъ трѣбва да обича? - За да се прояви. Сѫществуванието, животътъ не може да се прояви безъ обичь. Животъ безъ обичь нѣма. Първиятъ актъ на живота е обичьта. За да покажешъ, че живѣешъ, трѣбва да обичашъ. И слѣдователно, първата стѫпка на обичьта е къмъ единъ прѣдметъ. Намѣришъ една ябълка, вземешъ я, гледашъ я, обичашъ я. При отрицателния полюсъ пакъ има обичь. Отрицателниятъ полюсъ на живота винаги прѣдставлява областьта, въ която животътъ може да се прояви. Значи, за да се прояви животътъ, трѣбва да има кого да обичате. И най-първо човѣкъ обича себе си. Той не започва съ другитѣ, той обича себе си, тѣлото си: яде и пие. А слѣдъ врѣме той вече си допуща да обича и другиго отвънъ. Значи, той може да обича още едного. Той най-първо привлича всичко къмъ себе си, само расте. Като се развие, като забогатѣе, тогава допуща, че може да обича още едного вънъ отъ себе си. Туй допущане е прокарано навсѣкѫдѣ въ философията. Тогава човѣкъ се раздвоява.

 

Защо се раздвоява човѣкъ? Това е единъ философски въпросъ. Думата “раздвоявамъ” въ какъвъ смисълъ я употрѣбявате въ езика си?

 

Женскиятъ принципъ, който билъ първоначално у мѫжа, у човѣка, мѫжътъ не можалъ да го завладѣе, понеже този принципъ е билъ активенъ отвѫтрѣ, а пасивенъ отвънъ, а човѣкътъ - мѫжътъ - е билъ пасивенъ отвѫтрѣ, а активенъ отвънъ. Понеже човѣкъ по естество е двоякъ, то този принципъ - вториятъ (женскиятъ) е прозрѣлъ и видѣлъ външнитѣ нѣща. Неговата външна пасивность се прѣвърнала на външна активность, а на вѫтрешна пасивность. И вслѣдствие на това, този принципъ се отдѣлилъ отъ човѣка, напусналъ го, излѣзълъ навънъ. Такова било положението на Адама. Този принципъ, който излѣзълъ отъ мѫжа, не се върналъ вече. Ето защо и до днесъ виждаме между мѫжа и жената не сѫществува хармония. Между тѣхъ има вѣчно състезание. Дѣто казватъ, че любовь не може да сѫществува между тѣхъ, вѣрно е. Любовьта не е нѣщо външно. Най-първо този принципъ трѣбва да се върне вѫтрѣ, да стане отвънъ пасивенъ, а акти венъ отвѫтрѣ, да си вземе първото положение.

 

А сега и жената е активна и мѫжътъ е активенъ. Затуй, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до васъ. Вие сте само проявление на принципа, а ние говоримъ за общия принципъ. Туй, за което ви говоря, вие ще го намѣрите въ себе си. Тогава може да кажете: “Менъ не ми трѣбва мѫжъ.” Не, противорѣчието ще дойде. Ти имашъ сърдце, имашъ и умъ, тѣ сѫ двѣ различни състояния, затова не можешъ да ги отречешъ. Ако твоето сърдце обикне извѣстенъ прѣдметъ отвънъ, то става активно. Сърдцето не трѣбва никога да се интересува за нѣща отвънъ, то трѣбва да се интересува само отъ вѫтрѣшни работи. Онова сърдце, което се интересува отъ външни работи, то е опорочено. И онзи умъ, който се интересува отъ външния животъ, и той е изопаченъ умъ. Ти не трѣбва да отричашъ своето сърдце или своя умъ, но трѣбва да ги направлявашъ правилно, всѣки да се занимава съ своята работа.

 

Сега тѣзи нѣща азъ не искамъ да ги вземете като абсолютни истини. Това сѫ разсѫдения. Вие ще ги вземете и ще ги провѣрявате и когато дойдете да се увѣрите въ тѣхната истинность, ще работите съ тѣхъ.

 

Тогава може да напишемъ тъй: Ще означимъ ума съ 1, а сърдцето съ 2. Азъ бих опрѣдѣлилъ тъй: умътъ отвънъ е плюсъ, отвѫтрѣ минусъ, а сърдцето отвънъ е минусъ, значи пасивно, а отвѫтрѣ е плюсъ, значи активно. Ще запомните слѣдното: щомъ вашето сърдце обикне извѣстни прѣдмети или вещи отвънъ, непременно ще паднете въ извѣстно изкушение. Защо? Защото тази вещь вие не можете да я владѣете - първото нѣщо. Ако сърдцето ви обикне човѣкъ, и той ще иска да бѫде самостоятеленъ, слѣдователно и него не ще можете да владѣете. Вие, като обикнете нѣкого, все искате да го владѣете, а това е невъзможно. Това, дѣто нѣкой казва, че може да държи нѣкого подъ свое влияние, това сѫ празни думи. Казватъ, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добрѣ, вземете слѣдния фактъ прѣдъ видъ: извѣстна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но слѣдъ това се завърти силно, отдръпне се и отиде въ пространството. Питамъ: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава въ пространството? Значи, има и друго нѣщо въ свѣта, което движи тѣлата. Ако една комета е отивала къмъ Слънцето, да кажемъ, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които дѣйствуватъ невидимо. И ако ние въ даденъ случай се приближаваме къмъ нѣкой човѣкъ, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдемъ около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде отъ своята идея, но сѫщеврѣменно ние ще си очертаваме единъ свой пѫть и ще се изгубимъ въ пространството, т.е. нѣма да се изгубимъ въ пространството, но ще продължимъ своя прѣдначертанъ отъ Божественитѣ сили пѫть. Ти можешъ да се влияешъ отъ тукъ - отъ тамъ, но винаги ще слѣдвашъ своя пѫть.

 

Значи, ние сме свободни въ своя пѫть. Всѣки единъ отъ васъ е свободенъ. Това да не ви плаши. Нѣкой казва: “Ще падна.” - Не, нѣмайте никакъвъ страхъ! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то нѣма да ви задържи. Все таки, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова побързо ще се движите. Послѣ пакъ ще си вземете пѫтя и ще бѫдете свободни. Други сили се грижатъ за вашия пѫть. Слѣдователно пѫтьтъ, който ви е опрѣдѣленъ по този Божественъ законъ, никой не може да ви го измѣни. Може, като се приближавате при нѣкое слънце или при нѣкоя планета Юпитеръ, Сатурнъ, тѣ да ви поизмѣстятъ пѫтя малко, но това сѫ малки пертурбации. Въ сѫщность, никой не може да ви отклони отъ вашия пѫть. Даже и въ цѣлия козмосъ нѣмаме примѣръ, дѣто нѣкоя слънчева система да е измѣнила пѫтя на друга слънчева система. Може да си оказватъ извѣстно влияние, но то е обичь - допълнятъ се. Единъ пѫть една система ще влияе върху нѣкоя, другъ пѫть - другата ще влияе. Туй е стабилность. Значи пѫтьтъ, по който вървите, по кой то растете, е опрѣдѣленъ, никой не може да ви измѣсти изъ вашата орбита.

 

Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете запримѣръ една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние. Това е необходимо. Всѣко сѫщество, което се движи, е получило своя тласъкъ отъ нѣкое по-висше сѫщество, и то има своя точно опрѣдѣленъ пѫть. Въ този си пѫть това сѫщество може да се приближава или отдалечава отъ много центрове, да приема даже извѣстно влияние отъ тѣхъ, но не и да измѣни посоката си. То е получило тласъкъ на движение не отъ тия центрове, които срѣща на пѫтя си, та да се спре при тѣхъ.

 

Сега да се върнемъ къмъ мисъльта. Ще знаете, че оригиналътъ на всичко е вѫтрѣ въ васъ, а отвънъ е само копието. Затова външното нѣма да го обичашъ като нѣщо свое. Туй, което имашъ, то е у тебъ. Пъкъ като се изгуби отвънъ, ще кажешъ: азъ имамъ оригинала му, ще го намѣря въ себе си. Отвънъ ти можешъ само да му се радвашъ. Всичко това ние го допущаме само. Това сѫ допущения, математически вѣроятности, но дали е тъй или не, туй за васъ още не е доказано. Ще знаете, че всѣка една изказана мисъль не е изгубена, тя остава написана вѫтрѣ въ самия човѣкъ.

 

Да кажемъ, че обичате нѣкого. Той прѣдставлява само една възможность, за да се прояви вашата любовь. Вие благодарете на онова съчетание, което сѫществува въ свѣта, че можете да проявите любовьта си. Запримѣръ ако нѣма това бѣло платно тукъ, онзи кинематографъ може ли да отпечатва картинитѣ си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо сѫщество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовьта си, а то ще ви разправя за вашата любовь. Аз, като любя нѣкого, не зная колко го обичамъ. Той ще ми разправя колко го обичамъ. Ама кой? - Този отвѫтрѣ, той ще ми разправя колко го обичамъ. Защото той едноврѣменно е и отвънъ и отвѫтрѣ. Въ този случай вие, като обичате нѣкого, ще бѫдете толкова тихи и спокойни, ще ви бѫде безразлично дали той е при васъ или ще замине въ Америка. Тия връзки се разтеглятъ. Кѫдето и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едноврѣменно е и вѫтрѣ въ васъ.

 

Азъ ще ви приведа слѣдующия примѣръ, за да видите разликата между физическата и духовната любовь. Майка, която обича дѣтето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: “Не може, мама, може да ти стане нѣщо.” А онази майка, която обича дѣтето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и цѣлия день ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя нѣма да мисли, че може да му стане нѣщо. Тази е разликата. Физическата любовь все прѣдполага нѣкои пакости, все лоши работи и тѣ се случватъ, а духовната любовь ти носи хубавото и красивото. Щомъ обичаме нѣкого физически, може да му припишемъ най-лошитѣ качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишемъ най-добритѣ качества, най-хубавитѣ. Запримѣръ физическата любовь ще каже: “може да му стане нѣщо”, “може да излъже”. Да, но ти само прѣдполагашъ, а това, което ти прѣдполагашъ, я стане, я не. Щомъ обичашъ физически, то ще стане, но, ако обичашъ духовно, лошото нѣма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любовь е правилната, защото нѣма причини, които могатъ да измѣнятъ тази любовь. Тя е отъ Божествено естество. И затова Павелъ казва: “Любовьта не мисли зло, Любовьта никога не отпада”. И дѣйствително тъй е.

 

Сега азъ ви моля да смѣните вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, турете ги на друго мѣсто, защото върху тѣхъ новото не може да дѣйствува. Извадете сега нови листове! Туй, което азъ ви казвамъ, не трѣбва да го напечатате на вашитѣ стари листове. Ще извадите нови листове и тамъ ще провѣрявате тѣзи работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тѣхъ турите новитѣ, ще стане цѣла каша. Нека седятъ вашите образи отъ миналото, но единъ новъ листъ ще обърнете и върху него ще отпечатате вашитѣ нови идеи. Върху него ще правите вашитѣ опити.

 

Азъ мисля да направимъ единъ микроскопически опитъ. Ще го направятъ двама ученици. Той е слѣдующия: единия тъ ученикъ ще забие въ рѫката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усѣти болка и ще я извади. Другиятъ ще му каже: “Още, още забивай!” Този, комуто забиятъ иглата, ще гледа да забрави болката, да я прѣвъзмогне. Той трѣбва да се чувствува така, като че никаква игла не е забивана въ него. Въ съзнанието си да не допуща никаква мисъль, че е станало нѣщо, а да бѫде вѫтрѣшно тихъ и спокоенъ, като нѣкой факиръ, и слѣд врѣме да счита, че това е било една малка игра.

 

При това, не само да забрави този опитъ, но като си спомни за него, да му е приятно, че сѫ забили въ рѫката му игла на дълбочина 1 см. Това е единъ психологически опитъ. Разбира се, той ще стане по доброволенъ начинъ. Ще изберемъ двама отъ васъ, които искатъ. Всички нѣма да правите този опитъ. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме какъ работи законътъ. Малко кръвь все ще излѣзе, но опитътъ трѣбва да се провѣри. Тази кръвь ще я съберемъ на едно много чисто платънце, ще направимъ една много хубава кутийка и тамъ ще го туримъ. Послѣ ще си отбѣлѣжимъ датата и деня на опита. Това ще бѫде първиятъ опитъ върху великитѣ идеи. Тази кутийка ще се пази отъ класа като свещена. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, съ тази кръвь може да се направятъ и други опити, а ако опитътъ не излѣзе сполучливъ, тогава и кръвьта не ще е толкова цѣнна.

 

За сега азъ ще свърша и другъ пѫть пакъ ще продължа върху този прѣдметъ. Искамъ да изясня нѣкои въпроси, прѣди да пристѫпимъ малко по-дълбоко да боравите съ тѣзи знания, които имате въ живота. На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

 

Сега си запишете слѣднитѣ три правила за приложение:

 

1. Когато сърдцето ви изстива, че не може да обхване и вмѣсти свободата на другитѣ, продължете тогава радиуса на сърдцето си да обхване и недостатъцитѣ на хората; и продължавайте свещения пѫть на сърдцето към Бога на Любовьта, при най-голѣмитѣ несгоди.

 

2. Когато умътъ ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете извѣстни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трѣбва да бѫде, за да се изяви Богъ на Вѣчностьта въ цѣлото разнообразие. Него намирайте въ всичко. И продължавайте великия пѫть на ума къмъ Истината и прѣзъ най-голѣмото противоречие.

 

3. И когато волята ви се изроди въ своеволие, че спира своята дѣятелность въ добро,удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като даръ отъ Бога и я посвѣти въ служба Нему! Тъй продължавай мощния пѫть на волята за проява на Божията Благость и прѣзъ най-голѣмото зло!

 

Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!  

 

Тя постоянно ни весели!

 

1 Лекция на

Младежкия Окултенъ Класъ

19.Х.1924 година

София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Новитѣ схващания на ученика.

Размишление.

  Тема № 1: „Отношение между психология, логика и етика.“

  Ще ви задамъ сега слѣдния въпросъ: Коя е сѫществената отличителна чърта между човѣка и животнитѣ? (— Неговата разумность. — Човѣкътъ може да изразява това, което мисли. — Човѣкътъ има стремежъ къмъ нѣщо. — Човѣкътъ може да обича Бога. — Човѣкътъ има етика, естетика и логика. — Човѣкътъ има свободна воля. — Споредъ философията пъкъ, на човѣка е присѫщо изслѣдването на нѣщата. У животнитѣ тѣзи нѣща се редуватъ, безъ да се систематизиратъ.) Ще ви задамъ другъ въпросъ: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюсъ, между мѫжкия и женския принципъ? (—У жената се проявява сърдечниятъ животъ или принципътъ на Любовьта, а у мѫжа — умствениятъ животъ или принципътъ на Мѫдростьта. Тѣ се различаватъ още и по своята пасивность и активность.)

  Въ окултната наука подъ „женски принципъ“ ние разбираме случаи, когато пасивностьта на човѣка е отвънъ, а активностьта отвѫтрѣ. Когато казваме „мѫжки принципъ“, разбираме, че активностьта на човѣка е отвънъ, а пасивностьта му отвѫтрѣ. Казватъ, че жената била пасивна. Питамъ: ако наистина жената е пасивна, какъ може да завладѣва ума на мѫжа? Ако умътъ на едно дѣте е въ сила да те замотае, то не е пасивно.

  Азъ искамъ да имате положителни схващания за нѣкои основни идеи. Всѣка основна идея трѣбва да е добрѣ разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щомъ кажешъ, че си пасивенъ, то значи, че си активенъ отвѫтрѣ, а пасивенъ отвънъ; щомъ кажешъ, че си активенъ, то значи, че си активенъ отвънъ, а пасивенъ отвѫтрѣ. Вслѣдствие на това се явяватъ и противорѣчията. За онзи, който е активенъ отвънъ, смущенията и противодѣйствията идватъ отвънъ. Той отвѫтрѣ е пасивенъ, незасегнатъ. За пасивния принципъ пъкъ смущенията идватъ отвѫтрѣ. Слѣдователно, умътъ има повече прѣпятствия отвънъ, а сърцето има повече прѣпятствия отвѫтрѣ. Сърцето е пасивно отвънъ, а умътъ — отвѫтрѣ. Сърцето е активно отвѫтрѣ, а умътъ — отвънъ. Тия два принципа, умътъ и сърцето, могатъ взаимно да си помагатъ. Когато умътъ се намѣри въ противорѣчие въ своята активность, тогава сърцето, което е активно отвѫтрѣ, ще му дойде на помощь. Умътъ е опора на сърцето отвънъ, а сърцето е опора на ума отвѫтрѣ. Този законъ трѣбва да разберете добрѣ. Когато се намѣрите въ смущение съ вашия умъ, трѣбва да търсите вашето спокойствие отвѫтрѣ. А когато сте неспокойни сърдечно, трѣбва да търсите спокойствието си въ Божествения принципъ на ума. Сърцето винаги изисква принципъ, на който може да разчита. Щомъ сърцето веднъжъ се излъже, въ него се заражда чрѣзмѣрна активность и подозрителность. Безвѣрието въ човѣка не започва отъ ума, а отъ сърцето. Безвѣрието не е родено у мѫжа, а у жената. Като казвамъ „жената“, подразбирамъ сърцето. Разбира се, вие нѣма да схващате, че тия термини „мѫжъ“ и „жена“ се отнасятъ до васъ, но ще боравите съ тѣхъ само като съ принципи. „Дѣва или дѣвица“ изразява принципа въ своята чистота. Когато говоримъ за жената въ нейния първоначаленъ принципъ, ние употрѣбяваме думата „дѣва“, което значи Божествена чистота, или символъ на Любовьта. А „мѫжъ, или човѣкъ, или манасъ“, значи синъ на Мѫдростьта. Той е изразъ на Божествената свѣтлина, или на Божествената Мѫдрость. Слѣдователно, тия два принципа у човѣка се допълватъ едноврѣменно: единиятъ принципъ е активенъ отвѫтрѣ, а другиятъ е активенъ отвънъ. Единиятъ принципъ е пасивенъ отвънъ, а другиятъ е пасивенъ отвѫтрѣ.

  И тъй, разликата между човѣка и животнитѣ зависи отъ гѫстотата на тѣхната материя. Материята, отъ която животнитѣ сѫ създадени, е по-гѫста. Въ свѣта на животнитѣ прониква по-малко свѣтлина, затова и тѣхнитѣ разбирания за живота и нѣщата не сѫ тъй ясни, както у човѣка. Окултиститѣ считатъ, че животнитѣ сѫ подъ 13-та сфера. Значи, още дълго врѣме ще чакатъ, докато се повдигнатъ. Тѣ не могатъ да се повдигнатъ при сегашнитѣ условия на живота.

  Ще ви запитамъ: защо природата е поставила скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята, тамъ да се образуватъ? Мислите ли, че у кристалитѣ има извѣстна интелигентность? По какво сѫдимъ за интелигентностьта на едно сѫщество? Като гледаме кѫщата на единъ човѣкъ, прозорцитѣ ѝ, стаята му и всичко наоколо, по това вече сѫдимъ за неговата интелигентность. Ако гледаме изработката на нѣкоя статуя, или на какъвъ и да е прѣдметъ, ние вече сѫдимъ за степеньта на човѣшката интелигентность, Кристалитѣ, които сѫ се образували въ земята, и тѣ иматъ своя интелигентность. Тѣ разбиратъ законитѣ на свѣтлината и сѫ научили начина за възприемането ѝ. Всѣки кристалъ е възприелъ точно тази свѣтлина, която е необходима за неговото развитие. Окултиститѣ подържатъ, че кристалитѣ се раждатъ и зрѣятъ въ земята тъй, както и плодоветѣ. Кристалитѣ сѫ голѣми егоисти, въ тѣхъ има голѣмо щестлавие и гордость. Понеже сѫ много горделиви, затова природата ги е турила на такава голѣма дълбочина въ материята. Само по този начинъ тя обуздава тѣхната гордость. И вие виждате, колко сѫ твърди тѣ. Въ тѣхъ нѣма никаква мекота. Дълго врѣме трѣбва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. Въ туй отношение кристалитѣ показватъ първичната причина за човѣшкото падане.

  Бихъ желалъ нѣкои отъ васъ да опишатъ краскитѣ на по-важнитѣ скѫпоцѣнни камъни, да се позанимаватъ съ тѣхъ. Защо? Защото нѣкои отъ вашитѣ идеи иматъ връзка, отношение съ кристалитѣ. Не мислете, че кристалитѣ сѫ само въ земята. Туй, което е въ земята, сѫщото е и у васъ. Трѣбва да знаете, че всичко, което сѫществува въ природата, сѫществува и въ вашето тѣло. Всички растения, всички бубулечки, които сѫществуватъ по земята, се намиратъ и въ тѣлото ви. Нѣкой вълкъ се изпрѣчи въ вашия умъ, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви нѣкоя овца, и вие се намирате прѣдъ една катастрофа. Вие се занимавате съ вълцитѣ на физическия свѣтъ, но не се занимавате съ вълцитѣ въ вашия умъ. Когато, обаче, единъ вълкъ изяде една овца въ вашия животъ, вие ще почувствувате една голѣма болка въ сърцето си. Вие мислите за другитѣ вълци, а за вашитѣ вълци не искате да направите нищо. Другъ пѫть нѣкоя мечка изяде една отъ вашитѣ крави, или нѣкой паякъ хване една отъ вашитѣ мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия нѣща отвънъ, а не се занимавате съ тѣхъ вѫтрѣшно. Но трѣбва да изучавате всичко това! То е една цѣнна наука. Вие трѣбва да започнете да обуздавате всички животни въ себе си. Това сѫ символи, това сѫ идеи, това сѫ начини на онзи Божественъ животъ, който иде отъ много направления и се втича въ човѣка. Човѣкъ е сглобенъ отъ множество отдѣлни сили. Тѣ сѫ като малки рѣкички, които най-послѣ се сливатъ въ една обща, голѣма рѣка. Азъ опрѣдѣлямъ това нѣщо по слѣдния начинъ: животнитѣ и растенията, които сѫществуватъ на земята, прѣдставляватъ човѣка, разложенъ на неговитѣ съставни части. Всички тѣзи части се събиратъ да живѣятъ въ едно тѣло, заедно съ една монада, която ги рѫководи. Това именно е човѣкътъ. Тази идея прокарва и Лайбницъ.

  Значи, въ човѣка има една централна монада и още много монади, които обаче, не сѫ на еднаква степень на развитие. Тѣ сѫ сѫщества съ голѣмо разнообразие въ развитието си. Свирепитѣ животни, въобще, се намиратъ въ една крайно гѫста материя. Отъ това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже тѣ не сѫ научили законитѣ за трансформиране на енергията, вслѣдствие на това се изявяватъ груби. Азъ мога да разгнѣвя когото и да е отъ васъ, безъ да му кажа нито една дума. Прѣдставете си, че обѣщая на нѣкого отъ васъ едни хубави дрехи, като му кажа, че слѣдъ два мѣсеца ще ги има. Вие чакате, обаче, дойде Коледа, и азъ още не ви давамъ дрехитѣ. Вие веднага кипвате и си казвате: какъ тъй той да не седи на обѣщанието си! Че защо? Обѣщанието не е нѣщо материално. Защо трѣбва това обѣщание да произведе въ васъ такова кипване? Затова, когато нѣкой ви обѣщае нѣщо, вие считайте, като че нищо не ви е обѣщавалъ, за да бѫдете самостоятелни. Дали ще ви дадатъ нѣщо, или не, нека ви бѫде безразлично. Като ви дадатъ дрехитѣ и ги облѣчете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че нѣкой ви обѣщалъ дрехи, не туряйте тази мисъль въ ума си. Ако мислите за обѣщанието, ще създадете пакость за душата си. Оставете да мисли за обѣщанието този, който ви е обѣщалъ. Това е негова идея, която той самъ трѣбва да реализира. Оставете го самъ да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плодъ, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него до го питате, кога ще дойдатъ дрехитѣ. Вие не трѣбва да се интересувате за дрехитѣ.

  Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ за сѫщата идея. Да допуснемъ, какво нѣкой ви каже, че ви обича. То значи, че ви е обѣщалъ нѣщо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: азъ ви обичамъ. Вие ги взимате и си казвате: е, той ме обича. Не, забравете, че той ви обича. Нека тази мисъль е само негова. Ако той ви обича, самъ ще се повдига отъ тази обичь — нищо повече? Вие се радвайте, че тази мисъль или това чувство работи у него. Когато нѣкой ме обича, азъ ще му се радвамъ тъй, както когато нѣкой цигуларь ми свири. Азъ ще седна при него да го слушамъ и да му се радвамъ, че той свири. Той като свири, азъ мога да се радвамъ на неговото свирене тъй, както и той се радва. Чувството, което той има къмъ мене, може да роди въ ума ми нѣкоя нова идея. Азъ може да нѣмамъ техника въ свиренето, но мога да имамъ музикално схващане и като слушамъ, мога да се ползувамъ.

  И тъй, при вашитѣ стари възгледи за живота, ще имате и нови схващания, съ които ще правите опити. Първиятъ опитъ, който трѣбва да направите тази година, е да контролирате извѣстни ваши мисли, които могатъ да ви раздразнятъ. Да кажемъ, че имате една мисъль, която може да ви напакости, да ви спре съ 10 години въ вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъль. Спри я, а не да страдашъ и да плачешъ отпослѣ. (Какви сѫ тѣзи мисли?) — Другъ пѫть ще ви поговоря конкретно върху тѣзи мисли, които ви спъватъ. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечерь? То е нѣщо много деликатно, нѣщо мощно. То е едно изкуство, което трѣбва да усвоите. Едно отъ великитѣ изкуства въ свѣта е да се владате, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъжъ. Първитѣ резултати ще бѫдатъ като на онзи ученикъ по цигулка, който едва започва. Най-напрѣдъ учи първа позиция, послѣ втора, трета, слѣдъ това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичкитѣ необходими упражнения, може да стане виртуозъ. И тогава, като излѣзе прѣдъ публиката, ще свири хубави нѣща, а не обикновени упражнения. Човѣкъ, който прави опити да се самовлада, свири такива упражнения. Колко пѫти тия упражнения нѣма да се изпълнятъ добрѣ! Даже и най-видниятъ цигуларь, прѣди да свири нѣкое мѫчно парче прѣдъ публиката, се упражнява най-малко по 2-3 пѫти на день, дълго врѣме повтаря единъ и сѫщъ пасажъ, и все пакъ виждате, че всички тонове не сѫ достатъчно ясни. Единъ тонъ е ясенъ, другъ не. Колко пѫти той ще се умори, докато тоноветѣ му станатъ отчетливи и ясни! Нѣкой пѫть пръститѣ му се уморяватъ, другъ пѫть рѫцѣтѣ, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъжъ да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че нѣма да се гнѣвите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гнѣвите, на другия день ще се разгнѣвите четири пѫти до обѣдъ; въ вторникъ — седемь пѫти, а въ срѣда — десеть пѫти.

  Азъ наблюдавахъ веднъжъ единъ господинъ, който искаше да свири въ стаята си, да се упражнява, но започва да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може, закачилъ се нѣкѫдѣ. Разгнѣвява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята. Прозорецътъ остава откритъ. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мѣстото. При това, този човѣкъ не е нѣкой простакъ. Ученъ човѣкъ е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгнѣвява на транспаранта, какъ така да не се подчини на неговата воля! Транспарантътъ казва: „За мене е безразлично, дали ти ще се гнѣвишъ, или не.“ И най-послѣ този господинъ вижда, че нѣма причини да се гнѣви и отново закачва транспаранта. Този гнѣвъ, обаче, може да се избегне. Причината на този гнѣвъ произтича отъ чувството скритность. Той иска, като свири, да бѫде скритъ въ стаята си, да го не виждатъ хората отвънъ. Ако той нѣмаше въ себе си туй чувство на скритность, нѣмаше да има нужда отъ транспарантъ и щѣше да избегне единъ случай на разгнѣвяване.

  Скритностьта сѫществува и въ природата. То е едно чувство, отъ което се зараждатъ идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде скритъ до извѣстна степень, да крие нѣкои чувства въ себе си, защото тѣ зрѣятъ въ скритностьта. Само по този начинъ тѣ могатъ да се развиятъ до съвършенство. Въобще, у страхливитѣ хора скритностьта е по-силна, а у смѣлитѣ — по-слаба.

  Въ дадения случай вие трѣбва да се убѣдите въ това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намиратъ въ самитѣ васъ. Извънъ тази възможность, която се крие въ васъ, остава единъ външенъ плюсъ — той е възможностьта на живата природа или на Бога. Тъй както слънцето изгрѣва и спомага на ония зародиши, които сѫ въ земята, да израстатъ, така и въ човѣшката душа природата или Богъ иде и възраства всичко у него. Окрѫжаващата ни срѣда, както и всички други сѫщества, до извѣстна степень, сѫ наши помощници. Въ нѣкои случаи, обаче, тѣ не могатъ да ни помагатъ. Запримѣръ, колко души въ живота ви могатъ да ви помогнатъ? Разбира се, въ този случай ще се пазите отъ слѣдното противорѣчие, което може да се роди въ вашата душа: трѣбва ли да изключвате хората отъ себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората отъ себе си. Законъ е: всички животни, растения, минерали, кристали, които сѫ вѫтрѣ въ васъ, едноврѣменно и всички души, които сѫществуватъ въ свѣта, нѣматъ само отражение въ васъ, но иматъ и свои прѣдставители. Всѣки човѣкъ, дѣто и да е, има единъ живъ прѣдставитель въ васъ. Ти не търси да срещнешъ този човѣкъ отвънъ, а го търси отвѫтрѣ. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намѣришъ този малъкъ човѣкъ нѣкѫдѣ въ себе си и съ него ще се разговаряшъ.

  При този случай вие ще се намѣрите въ слѣдното положение: въ единъ разказъ отъ Волтера се говори за нѣкаква французка експедиция, която заминала съ параходъ да изслѣдва сѣверния полюсъ. Въ това врѣме едно интелигентно сѫщество рѣшило да изслѣдва слънчевата система, та като отивало къмъ слънцето, слѣзло за малко на земята. То стѫпило на нашитѣ океани и водата дошла до колѣнѣтѣ му. Като видѣло този параходъ, това интелигентно сѫщество повдигнало парахода съ пръститѣ на рѫката си, а съ едни малки щипци хванало единъ отъ французитѣ. Слѣдъ като влѣзло въ контактъ съ него, почнали да се разговарятъ. Това интелигентно сѫщество се почудило, че този малъкъ човѣкъ билъ толкова уменъ, та могълъ да прави такива сериозни научни изслѣдвания. Така трѣбва да направите и вие. Ще хванете съ щипцитѣ си това малко сѫщество, което е вѫтрѣ въ васъ, и ще се разговаряте съ него. Въ този разказъ Волтеръ прѣдава една истина въ хумористична форма.

  Първиятъ важенъ законъ при вашето саморазвитие е слѣдниятъ: нѣма да отричате никой човѣкъ извънъ себе си! Вие казвате за нѣкого: не искамъ да зная нищо заради него. Не, не казвай тъй! Кажи си: азъ искамъ да зная нѣщо за този човѣкъ. Азъ ще намѣря неговия другарь, който живѣе въ миниатюръ въ менъ, и ще го питамъ, какво има да ми разкаже. Туй малко сѫщество ще ни разправи самата истина, когато външниятъ човѣкъ нѣма тия условия. Този човѣкъ отвънъ и да иска да каже истината, не може. Тъй, както сега сѫ създадени хората, тѣ нѣматъ условия да се разбиратъ отвънъ, а само вѫтрѣшно. Азъ не съмъ срещналъ досега нито единъ човѣкъ, който може да каже Истината. Малцина сѫ тия хора, които могатъ да казватъ Истината. Повечето хора заобикалятъ. Такъвъ човѣкъ, за да изнесе една истина, оттукъ ще обиколи, оттамъ ще обиколи, не върви по права линия, по Божествения пѫть. Толстой е единствениятъ въ историята, който е изнесълъ въ своята изповѣдь Истината тъй, както трѣбва. Вториятъ е св. Августинъ. Има и други нѣкои, но тия двамата сѫ главнитѣ.

  Всички вие трѣбва да бѫдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота въ васъ, да можете да говорите Истината въ себе си, а не отвънъ. Толстой се изповѣда не прѣдъ външния свѣтъ, а прѣдъ себе си, за да възстанови своя миръ, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповѣдь стана достояние и на цѣлия свѣтъ, обаче, той се изповѣда прѣдъ себе си.

  Сега, като говоримъ за изповѣдь, не подразбирамъ изповѣдь прѣдъ външнитѣ хора, но прѣдъ себе си, прѣдъ своята душа, за да възстановимъ връзката между Бога и насъ. За да се възстанови тази връзка, всичко трѣбва да бѫде изложено на Божествената свѣтлина. Кажете ми тогава: защо да не изложите всичко прѣдъ Бога? Ако Богъ е отворилъ очитѣ ви, ако е ималъ довѣрие да ви покаже небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създалъ, всички блага на настоящето и бѫдещето и да положи за васъ всичката си грижа, не заслужава ли и вие да бѫдете спрѣмо Него тъй, както Той е спрѣмо васъ? Защо не? Ние трѣбва да имаме спрѣмо Бога сѫщитѣ отношения, каквито Той има къмъ насъ — нито повече, нито по-малко. Той има отношения къмъ насъ, като Богъ, а ние ще имаме отношения къмъ Него, като човѣци. Моитѣ отношения къмъ Бога ще бѫдатъ тъй прави, както моята душа може да ги опрѣдѣли. Туй е възможно, и то е красивото въ свѣта. Щомъ човѣкъ дойде до това положение, той се чувствува мощенъ, а прѣди това той е билъ малодушенъ, страхливъ. Рѣши ли се веднъжъ да изправи отношенията си къмъ Бога, той става герой; въ неговия умъ се явява свѣтлина, въ душата му настава миръ, и той расте прѣдъ себе си, като казва: сега вече всичко е възможно за мене. Този човѣкъ вече е прозрѣлъ Божествената свѣтлина, той е прѣдъ лицето ѝ.

  Ако вие отидете въ Германия, въ Англия или въ Америка, кѫдѣто хората сѫ материалисти, и погледнете нѣкой отъ тѣхъ, то ако този човѣкъ е германецъ, ще ви каже: „Господине, защо ме гледашъ? Защо ме фиксирашъ?“ Ако е англичанинъ, ще се дуелира съ васъ. Вие трѣбва да се пазите отъ такива хора. Съврѣменнитѣ хора сѫ много материалисти, страхъ ги е да не проникнешъ въ тѣхната душа, въ тѣхнитѣ дребнавости, но всичкитѣ имъ дребнавости не струватъ нито лула тютюнъ.

  Вземете сега закона на обичьта. Обичьта има положителенъ и отрицателенъ полюсъ. Заражда се въпроса: защо човѣкъ трѣбва да обича? — Човѣкъ трѣбва да обича, за да се прояви. Животътъ не може да се прояви безъ обичь. Животъ безъ обичь нѣма. Първиятъ пѫть на живота е обичьта. За да покажешъ, че живѣешъ, трѣбва да обичашъ. Слѣдователно, първата стѫпка на обичьта е къмъ единъ прѣдметъ. Намѣришъ една ябълка, вземешъ я, погледнешъ я и я обикнешъ. При отрицателния полюсъ на живота пакъ има обичь. Отрицателниятъ полюсъ на живота винаги прѣдставлява областьта, въ която животътъ може да се прояви, макаръ и въ минималната си степень. Значи, за да се прояви живота, трѣбва да обичате нѣкого. Най-първо човѣкъ обича себе си. Той не започва съ обичь къмъ другитѣ, но обича себе си, тѣлото си: той само яде и пие, за да може да расте. Слѣдъ врѣме той вече си позволява да обича и другиго отвънъ. Значи, той може да обича още едного. Като се развие, като забогатѣе, тогава може да обича още едного вънъ отъ себе си. Туй допущане е прокарано навсѣкѫдѣ въ философията. Тогава човѣкъ се раздвоява.

  Ще кажете: защо се раздвоява човѣкъ? — Това е единъ философски въпросъ. Въ какъвъ смисълъ употрѣбявате въ езика си думата „раздвояване?“ Женскиятъ принципъ, който билъ първоначално у мѫжа, у човѣка, не могълъ да бѫде завладѣнъ отъ мѫжа, понеже този принципъ е активенъ отвѫтрѣ, а пасивенъ отвънъ, а човѣкътъ — мѫжътъ — е пасивенъ отвѫтрѣ, активенъ отвънъ. Та понеже човѣкъ е двоякъ по естество, то вториятъ — женскиятъ принципъ прозрѣлъ, т. е. видѣлъ външнитѣ нѣща, и тогава неговата външна пасивность се прѣвърнала на външна активность, а вѫтрѣшната активность на вѫтрѣшна пасивность. Вслѣдствие на това, този принципъ се отдѣлилъ отъ човѣка, напусналъ го, излѣзълъ навънъ. Такова било положението на Адама. Този принципъ, който излѣзълъ отъ мѫжа, не се върналъ вече. Ето защо и до днесъ виждаме, че между мѫжа и жената не сѫществува хармония. Между тѣхъ има вѣчно състезание. Когато казватъ, че между тѣхъ не може да сѫществува любовь, това е вѣрно. Любовьта не е нѣщо външно. Най-първо този принципъ трѣбва да се върне вѫтрѣ, да стане отвънъ пасивенъ, а отвѫтрѣ активенъ и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мѫжътъ е активенъ. Затуй, при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до васъ. Вие сте само проявление на принципа, а ние говоримъ за общия принципъ. Туй, за което ви говоря, вие ще го намѣрите въ себе си. Тогава противорѣчието ще дойде, и вие ще кажете: менъ не ми трѣбва мѫжъ. Не, не е така. Това подразбира, че имашъ сърце, имашъ и умъ, които изразяватъ двѣ различни състояния. Ти не можешъ да ги отречешъ. Ако твоето сърце обикне извѣстенъ прѣдметъ отвънъ, то не е на правъ пѫть. Сърцето трѣбва да се интересува само отъ вѫтрѣшни работи. Онова сърце, което се интересува отъ външни работи, е опорочено. И онзи умъ, който се интересува отъ вѫтрѣшния животъ, и той сѫщо е опороченъ. Ти не трѣбва да отричашъ своето сърце или своя умъ, но трѣбва да ги напѫтвашъ правилно, всѣки да се занимава съ своята работа.

  Азъ не искамъ да вземете тѣзи нѣща като абсолютни истини. Това сѫ разсѫждения. Вие ще ги провѣрявате и когато се увѣрите въ тѣхната истинность, ще работите съ тѣхъ. Тѣ сѫ извѣстни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли сѫ, или не, но ще работите върху тѣхъ.

  Тогава, можемъ да изразимъ сърцето и ума по слѣдния начинъ: умътъ изразяваме съ 1, а сърцето съ 2. И тъй, умътъ отвънъ е плюсъ, отвѫтрѣ е минусъ (+1—), а сърцето отвънъ е минусъ, значи пасивно, а отвѫтрѣ е плюсъ, активно (—2+). Ще помните: щомъ вашето сърце обикне извѣстни прѣдмети или вѣщи отвънъ, непрѣменно ще паднете въ извѣстно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владѣете тази вѣщь. Ако чрѣзъ сърцето си обикнете нѣкой човѣкъ, той ще иска да бѫде самостоятеленъ; слѣдователно, и него не ще можете да владѣете. Вие, като обикнете нѣкого, искате да го владѣете, а това е невъзможно. Това, дѣто нѣкой казва, че може да държи нѣкого подъ свое влияние, това сѫ празни думи. Казватъ, че слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добрѣ, вземете прѣдъ видъ слѣдния фактъ: извѣстна комета приближава близо до слънцето, но слѣдъ това се завъртва силно, отдръпва се и отива въ пространството. Питамъ: ако слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине въ пространството? Значи, има друго нѣщо въ свѣта, което движи тѣлата. Ако една комета отива къмъ слънцето, напримѣръ, затова има други причини, факторътъ не е слънцето. Има и други центрове, освѣнъ слънцето, които дѣйствуватъ невидимо. Ако ние въ даденъ случай се приближаваме къмъ нѣкой човѣкъ, това показна, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдемъ около него много близо, може-би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде отъ своята идея, но сѫщеврѣменно ние ще си очъртаваме свой пѫть и слѣдъ врѣме ще се изгубимъ въ пространството, т. е. ще продължимъ своя прѣдначъртанъ отъ Божественитѣ сили пѫть. Ти можешъ да се влияешъ оттукъ, оттамъ, но винаги ще слѣдвашъ своя пѫть.

  Значи, ние сме свободни въ своя пѫть. Това, че врѣменно се влияете отъ други сѫщества и сили, да не ви плаши. Нѣкой казва: ще падна. Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до слънцето, то нѣма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до слънцето, толкова по-бързо ще се движите. Послѣ пакъ ще си вземете пѫтя и ще бѫдете свободни. Други сили се грижатъ за вашия пѫть. Слѣдователно, пѫтьтъ, който ви е опрѣдѣленъ по Божествения законъ, никой не може да измѣни. Като се приближавате при нѣкое слънце, или при нѣкоя планета — Юпитеръ, Сатурнъ — тѣ могатъ да ви поизмѣстятъ малко отъ пѫтя, това сѫ малки пертурбации. Въ сѫщность, никой не може да ви отклони отъ вашия пѫть. Въ цѣлия козмосъ нѣма примѣръ, дѣто нѣкоя слънчева система да е измѣнила пѫтя на друга слънчева система. Може да си указватъ извѣстно влияние, но то е обичь — допълнятъ се. Нѣкога една система ще влияе върху друга, но послѣ ще си размѣнятъ ролитѣ. Значи, пѫтьтъ, по който вървите, по който растете е опрѣдѣленъ — никой не може да ви измѣсти изъ вашата орбита. Въ растенето си ще имате разни влияния. Вземете, запримѣръ, една планета указва влияние на слънцето, но и слънцето отъ своя страна ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всѣко сѫщество, което се движи, получава тласъкъ отъ нѣкое по-висше сѫщество, което има свой точно опрѣдѣленъ пѫть. Въ пѫтя си това сѫщество може да се приближава или отдалечава отъ много центрове, даже може да приема извѣстно влияние отъ тѣхъ, но не и да измѣня посоката си. То не получава тласъкъ въ движението си отъ тия центрове, които срѣща на пѫтя си, та да се спре при тѣхъ.

  Сега, да се върнемъ къмъ мисъльта си. Ще знаете, че оригиналътъ на всичко е вѫтрѣ въ васъ, а отвънъ е само копието. Затова нѣма да обичате външното, като нѣщо свое. Туй, което имате, то е у васъ. Пъкъ като се изгуби отвънъ, ще кажете: азъ имамъ оригинала му, ще го намѣря въ себе си. Ти можешъ отвънъ само да му се радвашъ. Всичко това ние само го допущаме. Това сѫ допущения, математически вѣроятности, но дали е тъй, или не, туй за васъ не е доказано. Ще знаете, че всѣка изказана мисъль, не е изгубена, тя остава написана въ самия човѣкъ.

  Какво нѣщо е обичьта? Да кажемъ, че обичате нѣкого. Той прѣдставлява само една възможность, за да се прояви вашата любовь. Вие благодарете на онова съчетание, което сѫществува въ свѣта, че можете да проявите любовьта си. Запримѣръ, ако въ единъ кинематографъ нѣма бѣлото платно, какъ ще може да се отпечатватъ картинитѣ? Тъй и вие, благодарете, че има едно живо сѫщество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовьта си, а то ще ви разправя за тази любовь. Азъ като любя нѣкого, не зная колко го обичамъ. Той ще ми разправя, колко го обичамъ. Кой е този човѣкъ? — Този отвѫтрѣ, той ще ми разправя, колко го обичамъ. Той едноврѣменно е и отвънъ, и отвѫтрѣ. Въ този случай, вие като обичате нѣкого, ще бѫдете тихи и спокойни, ще ви бѫде безразлично, дали той е при васъ, или ще замине въ Америка. Тия връзки се разтеглятъ. Кѫдѣто и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едноврѣменно е и вѫтрѣ въ васъ.

  Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, за да видите разликата между физическата и духовната любовь. Когато нѣкоя майка обича дѣтето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: не може, мама, може да ти стане нѣщо. А онази майка, която обича дѣтето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и цѣлиятъ день ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя нѣма да мисли, че може да му стане нѣщо. Физическата любовь все прѣдполага, че ще станатъ нѣкои пакости, че ще се случатъ лоши работи и т. н. И дѣйствително се случватъ. Духовната любовь пъкъ носи хубавото и красивото. Щомъ обичаме нѣкого физически, може да му припишемъ най-лошитѣ качества; ако го обичаме духовно, ще му припишемъ най-добритѣ, най-хубавитѣ качества. Запримѣръ, физическата любовь прѣдполага: „може да му стане нѣщо“, „може да излъже“ и т. н. Да, но ти само прѣдполагашъ, а това, което ти прѣдполагашъ, я стане, я не. Щомъ обичашъ физически, това, което прѣдполагашъ ще стане, но ако обичашъ духовно, лошото нѣма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любовь е правилната, защото нѣма причини, които могатъ да измѣнятъ тази любовь. Тя е отъ Божествено естество. И затова апостолъ Павелъ казва: „Любовьта не мисли зло, Любовьта никога не отпада“. И дѣйствително тъй е.

  Сега азъ ви моля да смѣните вашето платно, т. е. каквито образи имате въ този моментъ, турете ги на друго мѣсто, защото новото не може да дѣйствува върху тѣхъ. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвамъ, не трѣбва да го напечатвате на вашитѣ стари листове. На нови листове ще напечатвате тѣзи работи и послѣ ще ги провѣрявате. Ако запазите вашитѣ стари изображения и поставите новитѣ върху тѣхъ, ще стане цѣла каша. Нека седятъ вашитѣ образи отъ миналото, но ще обърнете единъ новъ листъ и върху него ще правите вашитѣ опити.

  Азъ мисля да направимъ единъ микроскопически опитъ. Ще го направятъ двама ученици. Той е слѣдниятъ: единиятъ ученикъ ще забие въ рѫката на другия една игла, на дълбочина 1 см.; тъй ще я забие, че да му прѣдизвика болка, и слѣдъ това ще я извади. Другиятъ ще му каже: още, още забивай! Този, комуто забиватъ иглата, ще гледа да забрави болката, да я прѣвъзмогне. Той трѣбва да се чувствува така, като че никаква игла не е забивана въ него; да не допуща никаква мисъль въ съзнанието си, че е станало нѣщо съ него, а да бѫде вѫтрѣшно тихъ и спокоенъ, като нѣкой факиръ, и слѣдъ врѣме да счита, че това е било една малка игра. При това, не трѣбва само да забрави този опитъ, но като си спомни за него, да му е приятно, че сѫ забили въ рѫката му игла на дълбочина 1 см.. Това е единъ психологически опитъ. Разбира се, той ще стане по доброволенъ начинъ. Ще изберемъ двама отъ васъ, които искатъ да се подложатъ на този опитъ. Всички нѣма да правите опита. Ще бѫдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме, какъ работи законътъ. Все ще протече малко кръвь, но опитътъ трѣбва да се провѣри. Тази кръвь ще съберемъ на едно много чисто платно, ще направимъ една много хубава кутийка и тамъ ще я туримъ. Послѣ ще отбѣлѣжимъ датата и деня на опита. Това ще бѫде първиятъ ви опитъ въ великитѣ идеи. Тази кутийка ще се пази отъ класа като свещена. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, съ тази кръвь може да се направятъ и други опити, а ако опитътъ не излѣзе сполучливъ, тогава и кръвьта не ще е толкова цѣнна.

  Засега ще спра да говоря върху този прѣдметъ и другъ пѫть ще продължа. Прѣди да пристѫпимъ по-дълбоко къмъ тѣзи знания, искамъ да изясня нѣкои въпроси, които се явяватъ въ живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

  Запишете си слѣднитѣ три правила за приложение:

  1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмѣсти свободата на другитѣ, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъцитѣ на хората и продължавайте свещенния пѫть на сърцето: Къмъ Бога на Любовьта, при най-голѣмитѣ несгоди!

  2. Когато умътъ ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете извѣстни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трѣбва да бѫде, за да се изяви Богъ на Вѣчностьта въ цѣлото разнообразие. Него намирайте въ всичко. И продължавайте великия пѫть на ума: Къмъ Истината и прѣзъ най-голѣмото противорѣчие!

  3. И когато волята ви се изроди въ своеволие, че спира своята дѣятелность въ добро, удвойте тогава радиуса на волята си. Приемете волята като даръ отъ Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния пѫть на волята: За проява на Божията Благость и прѣзъ най-голѣмото зло!

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“

  — Тя постоянно ни весели!

 

1-ва лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 19/Х. 1924 година — София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...