Jump to content
hristo

1918_12_15 И рече баща му

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


 

И рече баща му

 

„И рече баща му на слугитѣ си… (Лука 15: 22—23)

„Ако речемъ, че не сме сгрѣшили...” (1 Послание отъ Иоана 1:10)

Ще разгледамъ думитѣ „грѣхъ”, „грѣша” въ широкъ смисълъ, а не както ги разбиратъ сегашнитѣ религиозни хора. Погрѣшкитѣ на хората сѫ последствия на минали човѣшки постѫпки, следователно, тѣ сѫ неизбѣжни. Всички ученици правятъ погрѣшки. Питайте учителитѣ по музика, по рисуване, правятъ ли ученицитѣ имъ погрѣшки, или не. Колко пѫти ученицитѣ сѫ изкарвали учителитѣ си отъ търпение! Нѣма човѣкъ на земята, който да не грѣши, да не прави погрѣшки, особено когато учи. Когато се произнасяме за нѣкого, че е по-грѣшенъ отъ окрѫжаващитѣ, това се дължи на факта, че той хвърля повече сѣнки отъ тѣхъ. За да разберемъ напълно човѣка, трѣбва да разгледаме живота му въ всѣко отношение. Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина.

Като се говори за живота, можемъ да го разгледаме отъ четири положения: като общественъ, политически, умственъ и духовенъ. Политическиятъ животъ е индивидуаленъ, понеже е животъ на държавата, като единица. Както държавата има своя политика и програма, така и човѣкътъ, като отдѣлна единица, има своя политика и програма. Да политиканствувашъ, това значи, да се представяшъ по- добъръ, отколкото си. Забелязано е, че когато имате интересъ отъ нѣкого, вие го приемате добре, угощавате го, разговаряте любезно съ него — това е политика. Щомъ свършите работата си, политиката се измѣня, и този човѣкъ, отъ необикновенъ, става обикновенъ. Отворете страницитѣ на историята, да видите, какъ се измѣнятъ отношенията на народитѣ единъ къмъ другъ. Докато се интересуватъ отъ единъ народъ, всички го обикалятъ, правятъ му услуги, подържатъ добри отношения съ него. Щомъ постигнатъ интереситѣ си, политиката се измѣня. На това се дължи промѣната въ отношенията на народитѣ, и днешниятъ приятель утре ти става неприятель.

Обществениятъ животъ е подобенъ на домашния. Той включва всички партии, всички политически стремежи. Въ всѣки домъ има най- малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има въ семейството, толкова повече партии сѫществуватъ. По-добре е да иматъ по единъ синъ или по една дъщеря на доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислятъ само за ядене и пиене.

Умствениятъ животъ на народитѣ, на обществата и на индивидитѣ представя начало на човѣшката култура. Културата подразбира съвокупность на условия и възможности за проява на умствения и духовния животъ. За просвѣтата и за културата на единъ народъ се сѫди по неговитѣ писатели, художници, музиканти, учени и философи, т. е. по проявитѣ на неговия умственъ и духовенъ животъ. Културата подразбира още прояви на човѣшкия духъ и на човѣшката душа, съ цель, невидимото въ човѣка да се изрази въ видими, живи форми, отъ които да се ползува бѫдещето поколѣние.

Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. Съ други думи казано, духовниятъ животъ е плодътъ на живота. Индивидуалниятъ и обществениятъ животъ представятъ сѣмето, посѣто въ почвата, за да израсте и даде признакъ на животъ. Щомъ се явятъ листа и клоне, проявява се политическиятъ животъ, който се изразява въ несъгласие между листата и клонетѣ. Явява се вѣтъръ, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване въ живота. Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди животътъ; създаватъ се закони, наредби и правила. Най-после вѣтърътъ утихва, всички си почиватъ и казватъ: Уредихме вече своята държава, турихме редъ и порядъкъ. Не се минава много време, новъ вѣтъръ повѣва, новъ шумъ, нови разисквания, новъ споръ между синоветѣ и дъщеритѣ. Като мине и това смушение, хората утихватъ и се питатъ, кои сѫ причинитѣ за спороветѣ и недоразуменията помежду имъ. Много просто, вѣтърътъ вѣе и заставя хората да правятъ гимнастика. Който не разбира законитѣ, търси вината вънъ отъ себе си, или въ природата. Благодарете на вѣтъра, който раздвижва умоветѣ и ви докарва въ естествено положение. Културниятъ или умствениятъ животъ е подобенъ на живота на цвѣтоветѣ. Както цвѣтоветѣ на дърветата и на цвѣтята се различаватъ по форма, голѣмина и цвѣтъ, така се различава и умствениятъ животъ на хората. Както нѣкои цвѣтове окапватъ, така пропадатъ и културитѣ. Това е естествено явление за дървото. Не може едно дърво да отхрани хиляди плодове. Затова, едни цвѣтове окапватъ за смѣтка на други, по-годни и способни за животъ и развитие. Когато една култура падне и се замѣсти отъ друга, това показва, че нѣмало условия за нейното проявяване и развитие, Кѫде останаха асирийската, вавилонската и египетската култури? Тѣзи култури пропаднаха, понеже изсъхнаха, както изсъхватъ цвѣтя, лишени отъ слънчева свѣтлина и топлина, отъ влага и елементи, благоприятни за тѣхното развитие. Вѣтърътъ сваля отъ дърветата и цвѣтята всички изсъхнали листа и ги туря при коренитѣ имъ, за торъ на бѫдещитѣ култури.

Духовниятъ животь представя плода на дървото на живота. Този плодъ трѣбва да се опита, за да не остане само теория. Първоначално плодътъ е горчивъ и киселъ, но постепенно става мекъ, сладъкъ и вкусенъ. Сѫщото става и съ човѣка. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красивъ става, толкова по-голѣма мекота придобпва. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чъртитѣ на лицата на отдѣлни хора отъ единъ народъ, за да си съставите понятие за тѣхната култура. Колкото по-красиви и симетрични сѫ линиитѣ на лицата, на тѣлата имъ, толкова по-голѣма духовна култура иматъ тѣ. Казватъ за нѣкого, че е честенъ, благороденъ човѣкъ. Направете го касиеръ на една банка, оставете на негово разположение голѣми суми и вижте, какъ ще постѫпи съ тѣхъ. Ако сумитѣ се увеличаватъ, ще знаете, че, наистина, е честенъ човѣкъ; ако сумитѣ постепенно намаляватъ, честностьта му е проблематична.

Иоанъ казва: „ Ако речемъ, че не сме сгрѣшили, правимъ Го лъжецъ, и Неговото Слово не е въ насъ.” Благородството и величието на човѣка се заключаватъ въ това, че той съзнава погрѣшкитѣ си и е готовъ да ги изправи. Погрѣшкитѣ на човѣка не сѫ свързани всѣкога съ нѣкакъвъ недостатъкъ въ него. Той не трѣбва да съжалява, че е сгрѣшилъ нѣкѫде, но да се стреми да изправи погрѣшкитѣ си; остави ли ги неизправени, тѣ носятъ лоши последствия. Най-малката погрѣшка въ плана на инженера може да причини голѣма катастрофа. Съ това се обяснява срутването на кѫщи, на мостове, на тунели и др. Ако банкерътъ направи една малка погрѣшка въ изчисленията си, трѣбва отново да провѣрява смѣткитѣ си. Ще кажете, че погрѣшката е само въ една нула. Обаче, нулата играе важна роля въ числата. Нулитѣ иматъ значение и въ човѣшкия животъ. Напримѣръ, човѣкъ гледа презъ нули — очитѣ му. Който затваря очитѣ си не на време, прави голѣми грѣшки. Ще кажете, че нулитѣ въ края на числата не сѫ важни. Не е така. Трѣбва да се знае, какви сѫ числата, цѣли или десетични. Ако съкращавате нулитѣ въ цѣлитѣ числа, имате слѣпъ човѣкъ въ физическо отношение; въ духовно отношение, имате човѣкъ съ слабости и пороци.


И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и облѣчете го; дайте пръстенъ на рѫката му и обуща на нозетѣ му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядемъ и да се веселимъ.” Ще кажете: Какво особено има въ това, че му дали дрехи и обуща, че му турили пръстенъ на рѫката? Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които обичаме. Не, така постѫпватъ само великитѣ хора. Обикновенитѣ хора, обаче, казватъ, че всичко въ живота е праздна работа. Тѣ си иматъ своя философия и живѣятъ споредъ нея. Тѣ искатъ, всички да имъ се подчиняватъ. Обаче, животътъ не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкватъ на противоречия, тѣ търсятъ вината тукъ или тамъ, въ окрѫжаващитѣ, въ природата. Не обвинявайте никого за вашитѣ неуспѣхи. Всички хора сѫ направени отъ една и сѫща каль, въ жилитѣ имъ тече една и сѫща кръвь. Разликата се заключава само въ това, че кръвьта на нѣкои хора е по-близо до извора, а на други — по-далечъ. Споредъ едно предание, следъ създаването на свѣта, отъ единъ планински връхъ извиралъ чистъ изворъ, съ бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито единъ човѣкъ не се приближилъ до него, понеже билъ много отдалеченъ отъ шумния животъ на хората. Единъ день изворътъ казалъ: Дотегна ми вече да се занимавамъ съ невежитѣ сѫщества. Ще слѣза долу да търся слава. Колкото по-надолу слизалъ, водата му ставала все по-нечиста, а заедно съ това губѣлъ широчината си. Най-после стигналъ до полето, дето го посрещнали земедѣлци и градинари, които го използували за поливане на своитѣ ниви и градини. Като изгубилъ чистотата и голѣмината си, той се възмутилъ и казалъ: Чудни сѫ хората! Азъ не съмъ създаденъ за тѣхнитѣ градини и бостани. Богъ го запиталъ: Доволенъ ли си отъ положението си? — Не съмъ доволенъ, отговорилъ изворътъ. — Решихъ да слѣза долу, да покажа своитѣ качества, да ме оценятъ, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха. — За да се очистишъ, трѣбва да слѣзешъ още по- долу, да минешъ презъ пѣсъчливитѣ пластове. — Не слизамъ долу! — отговорилъ възмутенъ и недоволенъ изворътъ.

Така постѫпватъ много хора. Като имъ се каже да слѣзатъ долу, да се пречистятъ, тѣ се възмущаватъ и оставатъ на старото си положение. Богъ пакъ запиталъ извора: Какво искашъ сега? — Искамъ да отида въ нѣкой голѣмъ градъ, между учени хора, да имъ покажа своята чиста вода, да ме използуватъ за шадраванъ. Богъ задоволилъ желанието му. Изпратилъ го между ученитѣ, които веднага го използували. Той станалъ шадраванъ. Въ първо време децата скачали около него, радвали му се, докато следъ време започнали да миятъ сѫдоветѣ си въ него, да си ператъ дрехитѣ. Той постоянно въздишалъ, пакъ не билъ доволенъ отъ положението си. — Доволенъ ли си отъ новото положение? — запиталъ го пакъ Господъ. — Остави се, хората били много некултурни. Чудя се, какъ ги търпишъ! Най-после Богъ го пратилъ на служба въ самия човѣкъ, да влиза въ него и да утолява жаждата му. И при това положение изворътъ не билъ доволенъ. Сега се натъкналъ на по голѣми противоречия. Вѫтре въ човѣка той намѣрилъ по-голѣма нечистота, отколкото между невежитѣ сѫщества. Едно трѣбва да научите: истинскиятъ животъ минава презъ най-голѣмитѣ противоречия и най- голѣмата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нѣщата и да обновява всички живи сѫщества на земята. Всички култури сѫ изникнали отъ почва, съставена отъ милиарди мъртви организми. Тѣ сѫ корени и на нашата култура. Тя черпи сокове отъ тѣхъ. Благодарение на жертвата, която сѫществата на миналото сѫ направили, ние се радваме на новата култура, която иде вече въ свѣта.

„И рече баща му.” Какво представя бащата? — Висшето у човѣка, което гради и създава. Слугитѣ, които бащата изпратилъ да донесатъ новитѣ дрехи, били петь — петтѣ добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добро. Духътъ, т. е. Великиятъ Баща, изпратилъ слугитѣ да донесатъ новата премѣна. Да се облѣче човѣкъ въ нова премѣна, това значи, да облѣче ново тѣло. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да се облѣче въ ново, т. е. да приложи нови начини и методи за новъ животъ. Бащата облѣче блудния си синъ въ нова премѣна, т. е. приготви го за новъ животъ.

Често се говори за блудния синъ, и хората го съжаляватъ. Обаче, въ него има нѣщо хубаво, което го спаси — смирението. Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. По-младиятъ братъ не могълъ да живѣе съ брата си, затова напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да събира опитности и знания. Значи, той се отказалъ отъ бащиния си домъ, отъ новата дреха и слѣзълъ долу, между пѣсъчнитѣ пластове, да се пречисти. Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Това значи: Не бѣхъ достоенъ за новата премѣна, не съмъ достоенъ и сега. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги, като обикновенъ човѣкъ. Той придобилъ такова смирение, чрезъ което могълъ да стане последенъ слуга. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да стане слуга, да служи съ любовь на Бога. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ да бѫде царски синъ, отколкото слуга. Добре е да бѫдешъ царски синъ, но ако знаешъ да служишъ съ любовь. Ако имашъ любовь, добре е да бѫдешъ и учитель, и свещеникъ, и майка, и баща.

Любовьта осмисля всички служби и положения. Само онзи може да служи, който има знания. Въ бѫдеще, най-ученитѣ, най-добритѣ хора ще станатъ слуги на човѣчеството. Добритѣ майки ще раждатъ синове и дъщери за човѣчеството. Каже ли учениятъ, че не иска да работи за човѣчеството, той нѣма любовь въ себе си. Откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човѣчеството, и тя нѣма любовь. Нѣма по велика служба за майката отъ тази, да роди синъ или дъщеря, която да се посвети въ служене на Великото въ свѣта. Днесъ се възхищаватъ отъ велики художници и скулптори, отъ тѣхнитѣ картини и статуи. Колко повече трѣбва да се възхищаваме отъ майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цѣлото човѣчество! Велико нѣщо е майката да облѣче своя синъ или дъщеря въ нова, свѣтла премѣна.

„Дайте пръстенъ на рѫката му!” Какво означава пръстенътъ? — Правила и закони, на които човѣкъ трѣбва да служи. Като се годяватъ, момата и момъкътъ си турятъ пръстенъ на рѫката. Нѣкои турятъ пръстена на първия пръстъ, други — на втория, на третия. Мислятъ, че е безразлично, на кой пръстъ ще го турятъ. Не е безразлично. Обикновено хората турятъ пръстени на последната става, при основата на пръста. Тѣ казватъ, че тамъ е мѣстото на пръстена, за да не пада. Въ сѫщность, причината е друга. Последната става представя законитѣ на материалния или физическия свѣтъ. Казвате, че за изправяне на обществото сѫ нуждни закони. Споредъ мене, законъ и углавникъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ сѫ синоними. Ще излѣзе, че обществото не може безъ углавникъ. И безъ углавникъ може. Животнитѣ не могатъ безъ углавникъ, а не хората. За предпочитане е човѣкъ да бѫде беденъ, да носи прости дрехи, но да нѣма углавникъ, отколкото да е премѣненъ съ нова дреха и обсипанъ съ диаманти, а на главата си да има углавникъ. — Кога ще се оправи свѣтътъ? — Когато хората живѣятъ безъ углавници, т. е. безъ закони. — Може ли да се живѣе безъ закони? Питамъ: По какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си къмъ децата и къмъ жена си? Кѫде сѫ писани тѣзи закони? — Въ сърдцето и въ ума на човѣка. Следователно, когато хората започнатъ да живѣятъ по законитѣ, написани въ разумното сърдце и въ възвишения умъ, свѣтътъ ще се оправи. Семействата ще се управляватъ безъ външни, безъ писани закони, безъ углавници. Какво правятъ хората днесъ? Ако дойде при васъ нѣкой беденъ човѣкъ да иска пари на заемъ, вие ще му кажете: Добъръ, честенъ човѣкъ си, но не мога да ти дамъ пари безъ порѫчители. Въ случая, порѫчителитѣ сѫ углавниците, съ които хората се обвързватъ взаимно.

Преди години обикаляхъ България, правѣхъ своитѣ научни изследвания надъ различни хора и изучавахъ характеритѣ имъ. Единъ день минавамъ край нивата на единъ работливъ селянинъ. Той караше плугъ съ воловетѣ си, които отъ време на време бодѣше. Като ме видѣ, той ми каза: Добре се разхождашъ край нивитѣ. Нѣмашъ работа, но вижъ, какъ ние се потимъ по цѣли дни. — Виждамъ всичко, зная, че си работливъ човѣкъ, но не си милостивъ. — По какво познавашъ? — По задницитѣ на воловетѣ, които сѫ надупчени отъ твоя остенъ. Тѣ и безъ остенъ работятъ. Щомъ си ги впрегналъ, тѣ вършатъ работата си. Ще кажете, че волътъ е животно, не усѣща болка. — И той усѣща остена на гърба си, но нищо не може да каже — търпи и върви напредъ. Като отиде на другия свѣтъ, той ще каже: Господи, научихъ вече урока си. Въ бѫдеще искамъ да живѣя безъ углавникъ.

„Изнесете вънъ най-добрата Премѣна и облѣчете го.” Дрехата, премѣната е необходима за живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препорѫчва да се изгарятъ всички дрехи, съ които човѣкъ е боледувалъ отъ тежка, заразителна болесть, или съ които е прекаралъ мрачни психични състояния. Новата хигиена препорѫчва на хората даже да смѣнятъ често кѫщитѣ, въ които живѣятъ, особено ако сѫ прекарали въ тѣхъ голѣми страдания. Такава кѫща е напоена съ скърби и страдания. Остане ли още да живѣе въ нея, човѣкъ постоянно се намира подъ влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добъръ ли е човѣкъ, или не. Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния вкусъ, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не. Бѫдещето общество, бѫдещето семейство трѣбва да се поставятъ на здрава, положителна основа.

„И рече баща му.” Какво рече и на кого рече? — На слугитѣ си, да донесатъ нова премѣна, обуща и пръстенъ за сина му. Всѣки трѣбва по сѫщия начинъ да извика слугитѣ си и да имъ каже сѫщото, което бащата каза на своитѣ слуги. Всѣки трѣбва да приеме блудния синъ въ себе си съ любовь. Кой нѣма мисли и желания, подобни на блудния синъ? Колко добри мисли и желания е пропѫдилъ човѣкъ отъ себе си! Какво става съ тѣзи мисли и желания? Тѣ тръгватъ да странствуватъ по свѣта, докато единъ день, като блудния синъ, се връщатъ въ дома на баща си. Мислитѣ и желанията сѫ живи, могатъ да говорятъ като човѣкъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Напримѣръ, въ ума на момата или на момъка се ражда мисъльта, да роди добра дъщеря или добъръ синъ, и тази мисъль така оживява, че следъ време се реализира. Всѣка мисъль, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава въ латентно състояние. Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цѣлъ свѣтъ да иска да я запази, не може. Въ края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: Защо умрѣ детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава? — Ще повторишъ опита си. Първиятъ ти опитъ не излѣзе сполучливъ. Ще направишъ втори, трети, докато изваешъ такава статуя, която да издържа на всички условия.

Какво правятъ ученицитъ по рисуване! Учителътъ имъ дава да нарисуватъ една картина. Единъ отъ тѣхъ нарисува картината за единъ часъ. Учительтъ мине покрай него, не одобрява картината му и казва: Ще я прерисувашъ. Другъ ученикъ рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече отъ три часа. Най-добра е картината на последния, но и въ нея има нѣщо за изправяне. Сѫщото се отнася и до човѣшкото тѣло. Майката и бащата създаватъ тѣлото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата имъ и казва: Тази картина ще издържи само нѣколко години. Следъ това комисията дохожда още единъ пѫть и скѫсва картината. — Защо умрѣ детето ми? — Толкова време можа да издържи. Нѣма защо да плачете, ще вземете подъ внимание направенитѣ забележки, и втори пѫть ще нарисувате по-добра картина.

Често слушате нѣкои християни да казватъ, че Христосъ ги е спасилъ. Какъ ги е спасилъ? — Чрезъ кръвьта си. Външно погледнато на въпроса, това е разбиране на нѣщата по буква. Въ сѫщность, Христовата кръвь подразбира идеята за любовьта, която човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си и съ нея да работи. Безъ тази кръвь човѣкъ не може да нарисува картината си. Тя е боята, съ която хората рисуватъ своитѣ картини. Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми. Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота. Дървото показва степеньта на нашето развитие. Малцина виждатъ горната часть на това дърво, затова постоянно питатъ: Има ли другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не? — Има другъ животъ, има и Богъ. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Дето е и този. — Защо не го виждаме? — Защото не виждате даже и физическия, т. е. видимия свѣтъ.

И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и го облѣчете”. Новата премѣна е Христовото учение. Когато хората се освобождаватъ отъ старото учение, дрехитѣ имъ трѣбва да се изператъ,или да се изгорятъ. Това става чрезъ страданията. Тѣ сѫ огънь, който пречиства старитѣ и нечисти дрехи на хората. Тѣ сѫ пералнята, въ която се ператъ нечиститѣ дрехи. Затова е казано, че, за да се очисти, човѣкъ трѣбва до мине презъ огънь и вода. Човѣкъ неизбѣжно минава презъ Божествения огънь и презъ Божествената пералня. Ще кажете, че е страшно да минавашъ презъ огънь и вода. — Страшно е за онзи, който се противи; привилегия е за онзи, който разбира нѣщата. Чрезъ страданията той се облагородява и повдига. Днесъ и България минава презъ голѣми изпитания. Тя е потопена въ голѣмото Божествено корито, дето я ператъ петь народа — англичани, французи, италианци, гърци и сърби — петтѣ слуги, които бащата е изпратилъ, за да я окѫпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна. Не правятъ ли сѫщото и съ момата, която ще се вѣнчава? Преди сватбата я завеждатъ на баня да се окѫпе, да стане чиста. Невѣстата, наречена България, е доста изцапана, затова я турятъ въ Божественото корито, да се изчисти. — Какво ще стане после съ нея? — Ще я облѣкатъ въ нова, чиста премѣна. Тя ще излѣзе вънъ и ще каже: Разбрахъ вече смисъла на живота.

Въ какво се заключава смисълътъ на живота? — Въ братството и сестринството, въ съзнанието на хората, че сѫ братя и сестри. Българитѣ ще кажатъ, че сѫ братя и сестри, понеже сѫ единъ народъ. Германцитѣ сѫ братя и сестри, като германци, англичанитѣ — като англичани и т. н. Идеята за братството е още по-широка: братя и сестри сѫ всички хора. На какви качества трѣбва да отговаря българинътъ? — Той трѣбва да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. Желая да срѣщамъ такива българи и да имамъ съ тѣхъ отношения. Който нѣма тѣзи качества, ще го турятъ въ Божественото корито. Не ритайте срещу това корито, да не дойде смъртьта и ви задигне. Следъ това близкитѣ ви ще плачатъ за васъ. Защо плачатъ за покойника? — За да го измиятъ съ сълзитѣ си. Измиятъ ли го веднъжъ, повече не трѣбва да плачатъ. Сега не остава нищо друго, освенъ да го облѣкатъ въ бѣла, сватбарска дреха и да се радватъ, че се е върналъ при Баща си. Може ли да върнете отново булката въ банята? — Не може. Щомъ е така, не плачете постоянно за заминалитѣ. Кѫде сѫ вашитѣ покойници? — Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единиятъ ви е по-близъкъ отъ другия. Значи, единиятъ е по- близо до васъ, а другиятъ — по-далечъ. Такова е отношението между живитѣ и умрѣлитѣ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но се различаватъ само по разстоянията, на които се намиратъ едни отъ други. Това показва, че между хората сѫществува вѫтрешна близость, или вѫтрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората къмъ Бога.

Кажатъ ли, че нѣкой е близо до Бога, това показва, че той върши волята на Бога, мисли и чувствува като Него. Ако кажатъ, че е далечъ отъ Бога, той не върши Божията воля.

Често слушате да питатъ, сѫществува ли Богъ. За кой Богъ питате: за Бога на формитѣ, на съдържанието, или на смисъла? На кой Богъ се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формитѣ, все едно, че се кланяте на праздно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е въ състояние да ви подкрепи при всички мѫчнотии и страдания. Ако твоятъ Богъ не може да те подкрепи въ страданията ти, това показва, че не е истински Богъ. И най-после, ако се кланяшъ на смисъла, вложенъ въ нѣщата, и лесно се справяшъ съ страданията си, ти си намѣрилъ истинския Богъ. Вѣрвайте и се кланяйте на онзи Богъ, Който ви предпазва отъ всички падения. Кога пада човѣкъ? Когато има углавникъ. Духовниятъ животъ не търпи никакви углавници. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, влѣзте въ този животъ, който носи свобода за човѣшката душа. Свободата не се постига въ единъ день, нито въ единъ животъ. Хиляди години трѣбва да живѣе човѣкъ, за да стане свободенъ. Бѫдещиятъ животъ носи свобода на човѣчеството. За да дойде свободата, трѣбва да се измѣнятъ условията на живота. Сегашнитѣ времена изискватъ едно отъ хората: да не развалятъ това, което днесъ се гради. Сегашнитѣ времена изискватъ отъ хората благодарность. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече отъ многото необработено.

Въ притчата за блудния синъ Христосъ изнася любовьта на бащата къмъ своя синъ. Тамъ се вижда, какъ можешъ да посрещнешъ човѣка, когото обичашъ. Така се посрѣщали едно време хората. Като имъ дохождалъ нѣкой гостъ, давали му да се окѫпе, угощавали го добре. Ако гостътъ имъ е близъкъ, давали му и пръстенъ. Какво значи да дадешъ пръстенъ на единъ човѣкъ? Това значи, да го предупредишъ да не нарушава закона въ твоя домъ. Затова, като влѣзешъ въ единъ домъ, не гледай жената на домакина. Ако е красива, имашъ право да я погледнешъ само съ едното око, а съ другото — мѫжа ѝ. Значи, трѣбва да разпредѣлишъ вниманието си еднакво и къмъ другитѣ. Ако гледашъ съ едното око, а другото свивашъ, ти прилагашъ закона на лицемѣрието. Така постѫпва котката, когато причаква мишката. Тя гледа само съ едното си око, а другото затваря. Съ това иска да каже, че не се интересува отъ мишката. Въ първо време, като чуе мишката, тя затваря и дветѣ си очи, преструва се, че спи. Отъ време на време отваря едното си око и, изведнъжъ подскача, хвърля се и улавя мишката. Следъ това започва да ѝ разправя, че я обича. Хваща я между краката си, пуща я за малко, после пакъ я хваща, докато я изяде. Така постѫпва и злото съ хората. Така постѫпватъ много хора, когато преследватъ свои лични интереси. Интереситѣ може да не сѫ лоши, но методитѣ имъ сѫ криви. Нѣкои хора си служатъ съ методитѣ на котката, други — на вълка, а трети съ методитѣ на разумнитѣ, възвишени сѫщества.

И разбиранията на хората за живота сѫ различни. Различие сѫществува, както между свѣтскитѣ, така и между религиознитѣ хора. Влѣзте въ обществата на правовѣрнитѣ, да видите, какво различие сѫществува между тѣхъ. Едни признаватъ кръщението, други го отричатъ; едни признаватъ сѫботата, други — недѣлята; едни подържатъ възкресението по плъть, други — по духъ и т. н. Явява се въпросътъ, защо вѣрващитѣ иматъ толкова различни възгледи върху едни и сѫщи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не сѫ въ едно и сѫщо отдѣление или класъ. Тѣ сѫ ученици въ единъ университетъ, но въ различни класове. Всѣки знае само това, което учи, и въ него вѣрва. Всѣки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срѣщате съ ученицитѣ отъ различни отдѣления и класове, всѣкога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледитѣ на онѣзи, които следватъ университета, сѫ най прави. Не е така. Тѣ не сѫ последната категория ученици. Надъ тѣхъ има по-горни ученици, които се специализиратъ въ живота. И надъ тѣхъ има по-горни — това сѫ ученици отъ Божествената школа. Знанието, а оттамъ и възгледитѣ на хората, нѣматъ начало, нѣматъ и край. Не се чудете, когато нѣкой ви говори за своя букварь, другъ — за своята читанка, трети — за действията съ числата, четвърти — за задачитѣ съ едно, две и повече неизвестни. Не е важно, какви възгледи има човѣкъ, важно е да върви напредъ, да не спира на едно мѣсто. Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на ученика да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ. Има ученици, които повтарятъ класоветѣ и не могатъ да напредватъ безъ чужда помощь. Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато животътъ отъ день на день поскѫпва. Животътъ си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива.

Радвайте се, че сегашнитѣ времена представятъ благоприятни условия за работа. На християнитѣ е дадена задача да работятъ върху себе си и върху своитѣ ближни, да съдействуватъ за приемане на Бога въ себе си. Всѣки трѣбва да отвори сърдцето си за Бога, да се примири съ всички хора. Така ще се премахне онази ненависть, която сѫществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси. Когато Богъ живѣе въ човѣка, той е добъръ, независимо отъ това, дали е общественикъ, или политикъ, ученъ или философъ, свѣтски или духовенъ. Нѣкой пита, защо единъ човѣкъ е по-ученъ, по-богатъ, по- добъръ отъ другитѣ? — Защото е работилъ повече. Който придобива повече, той повече работи. Трудътъ на всѣки човѣкъ се възнаграждава справедливо. Не завиждайте на никого. Който има много и може да носи безъ чужда помощь, той е силенъ човѣкъ. Силниятъ конь носи сто килограма на гърба си, а слабиятъ — едва носи 50 кгр. Трѣбва ли слабиятъ конь да се сили да подражава на силния? Сѫщото се отнася и до човѣка. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че паритѣ разрешаватъ въпроситѣ. Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ джоба, друга въ сърдцето и трета въ ума. И тогава, ако отивашъ да продавашъ, или да купувашъ нѣщо, ще отворишъ последователно и тритѣ кесии. Който продава развалено масло за прѣсно, той не е отворилъ и тритѣ си кесии. Много търговци даватъ малко, а много взематъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть за забогатяване. Нѣма лесенъ пѫть въ живота. Всичко се постига съ работа и съ трудъ. А това е най-приятното нѣщо въ живота. Иска ли човѣкъ бързо да забогатѣе, той се натъква на противоречия.

Единъ американецъ пожелалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и самъ той да се прочуе между хората. За тази цель, той си порѫчалъ една голѣма бъчва, която осмолили отвѫтре много добре и,когато била готова, той влѣзълъ вѫтре и се спусналъ по течението на водопада. Отъ страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецътъ изгубилъ съзнание. Той билъ изваденъ полумъртавъ отъ бъчвата. Когато дошълъ въ съзнание, той казалъ: За нищо въ свѣта, втори пльть не правя този опитъ! Богатството на цѣлия свѣтъ да ми дадатъ, не влизамъ вече въ тази бъчва.

Политическиятъ животъ е водопадъ, по течението на който хората се спущатъ съ бъчви, но, въ края на краищата, казватъ: Смисълътъ на живота не е нито въ бъчвитѣ, нито по течението на водопадитѣ.

Въ Китай, преди десетина вѣка, живѣлъ единъ знаменитъ философъ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Тѣ били бедни, но почтени хора. Единъ день жена му казала: Ето, изминаха се вече десеть години, откакъ живѣемъ заедно. Живѣхме добре, защото ти си добъръ човѣкъ. Дотегна ми сиромашията, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день. Срещнахъ единъ богатъ търговецъ, за когото бихъ могла да се оженя, ако ти ме освободишъ. Мѫжътъ я освободилъ, далъ и своето благословение и така се раздѣлилъ съ нея. Доволна и радостна, че сиромашията нѣма да я мѫчи, тя се оженила за богатия търговецъ. Въ това време Китай минавалъ презъ голѣма политическа криза. Трѣбвало да се избере новъ управитель, който да подобри положението на страната. Като уменъ, честенъ и достоенъ човѣкъ, философътъ билъ избранъ за управитель. Щомъ се научила за това, жена му отишла при него и му казала: Направихъ голѣма грѣшка, като се отдѣлихъ отъ тебе. Можешъ ли да ми простишъ, ако се върна пакъ при тебе и да заживѣемъ отново добъръ и спокоенъ животъ? Философътъ я погледналъ, помислилъ малко и, вмѣсто да ѝ отговори, той взелъ една чаша, напълнилъ я съ нектаръ и я обърналъ съ устата надолу. Нектарътъ се разсипалъ на пода. Тогава той ѝ казалъ: Ако можешъ да съберешъ нектара отъ пода така чистъ, както бѣше въ чашата, тогава ние ще се съберемъ.

Често хората постѫпватъ съ Бога така, както жената на философа съ своя мѫжъ. Първоначално тѣ даватъ обещание на Бога да Му служатъ и живѣятъ за Него, но, като не получатъ онова, което сѫ очаквали, отказватъ се отъ Него. Като съзнаятъ погрѣшката си, тѣ отново се връщатъ при Бога, но ще получатъ отговоръ, подобенъ на този, който китаецътъ далъ на своята жена. Отъ две хиляди години Христосъ очаква хората да се обърнатъ къмъ Бога, да станатъ по-добри и безкористни, да хвърлятъ углавницитѣ си. Не стане ли това, Той нѣма да дойде между тѣхъ. Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгрѣващото слънце върху живота, а именно: цвѣтята се развеселяватъ, птичкитѣ запѣватъ, животнитѣ се размърдватъ, а хората се обновяватъ и започватъ да пѣятъ, да се веселятъ, да се обличатъ въ нови премѣни. Не е далечъ времето, когато Христосъ ще дойде на земята. Призовавамъ всички да се готвятъ за това велико посрѣщане. Нека всѣки си върши работата: ако е ученикъ, да учи съ любовь, да не повтаря класа; ако е работникъ, да работи, да използува благоприятнитѣ условия, които му сѫ дадени. Вървете всички напредъ, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближнитѣ си, да се радвате и веселите въ името на Бога, това е поезията на живота. Радвайте се, че слънцето всѣки день изгрѣва, че вашитѣ цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ аромата си далечъ. Радвайте се, че вашитѣ птички пѣятъ и разсѣйватъ скърбитѣ на сърдцето ви. Изгрѣващото слънце ще ви освободи отъ противоречията и несгодитѣ въ живота.

Желая, всички хора да турятъ новъ надписъ на лицата си: Човѣкъ за човѣка е братъ. Заличете стария надписъ: Човѣкъ за човѣка е вълкъ. Това е стара философия, която изживѣ времето си. Бѣше време, когато човѣкъ гладуваше, поради което измѣни на своето Божествено Начало и даде ходъ на животинското си естество. Днесъ условията сѫ добри; не трѣбва човѣкъ да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможность на човѣка да задоволи всичкитѣ си нужди. Дайте му хлѣбъ, жилище и дрехи, да вложи довѣрието си въ всички хора, като въ свои братя. Богатиятъ трѣбва да помисли за жилищата на сиромаситѣ. Какво представя жилището? — Бѣлиятъ дробъ на човѣка. Ако жилището, т. е. бѣлиятъ дробъ е неразвитъ, той заболява отъ туберкулоза. Богатитѣ трѣбва да отправятъ своитѣ добри мисли и чувства къмъ сиромаситѣ, да ги стоплятъ и разширятъ. Така ще се разгворятъ дробоветѣ имъ, за да поематъ повече чистъ, освежителенъ въздухъ. Не се опълчвайте едни срещу други. Посещавайте богатитѣ, да видите, какъ работятъ въ градинитѣ си. Тѣ ще ви дадатъ отъ своитѣ сѣмена и плодове. Като ги опитате, тогава ще разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Следвайте тѣхния пѫть, и вие да придобиете добри плодове, да забогатѣете. Ако нуждитѣ на всички хора бѫдатъ задоволени, кой на кого ще завижда?

Правете наблюдения върху проявитѣ на хората, да се учите отъ тѣхъ. Наблюдавайте малкитѣ деца, какъ си играятъ, съ какво се занимаватъ и какви чувства ги вълнуватъ. Наблюдавайте, какъ постѫпва майката съ децата си. Докато детето е малко, тя му се радва, милва го, гали го, нарича го ангелче. Обаче, като го кърми, това ангелче я хапе, дращи. Дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче, съ любовьта си, майката може да повдигне детето си, да внесе въ него потикъ къмъ доброто. Изобщо, любовьта прави превратъ въ човѣка. Тя може да обърне къмъ Бога и най-голѣмия грѣшникъ. Истинско обръщане е това, при което човѣкъ обръща и кесията си, и сърдцето си. Той е готовъ на всѣкакви жертви. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Той заслужва довѣрие. Не разчитайте на човѣкъ, който обръща чуждитѣ кесии и сърдца, а своитѣ държи затворени. Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия. Иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния синъ облѣче сина си съ нова премѣна, така и вие трѣбва да извадите нови премѣни, да облѣчете съ тѣхъ своитѣ синове и дъщери. Дойде ли при васъ беденъ, страдащъ човѣкъ, облѣчете го съ нова премѣна, дайте му нови обуща и турете му пръстенъ на рѫката. Бѫдете готови да изпразвате своитѣ сърдца и умове, за да пълните сърдцата и умоветѣ на онѣзи, които сѫ лишени отъ добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижитѣ, които полагатъ за васъ, макаръ и да сте бедни. За предпочитане е сухъ хлѣбъ, спечеленъ съ честенъ и благороденъ трудъ, отколкото богата и пишна храна, придобита по нечестенъ пѫть.

Благодарете за малкото, което днесъ имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника. Дали ще Го продадатъ, не зная; бѫдещето ще покаже. Желая, обаче, бѫдещето човѣчество така да оцени Христа, че за нищо веча да не Го продава. Ако българитѣ, както и всички останали народи, се държатъ за Христа, велико бѫдеще ги очаква. Днесъ Богъ чъртае картата на Европа. На Него се дава отчетъ за дѣлата на човѣчеството. Той преглежда смѣткитѣ на всички народи и въздава на всѣки народъ заслуженото. Ще станатъ голѣми промѣни въ свѣта. Като си легнете вечерь, сутриньта ще станете бодри и весели, ще се радвате на новия день, на изгрѣващото слънце.

Съвременното човѣчество се намира въ положението на онзи бикъ, въ крака на който влѣзълъ голѣмъ трънъ. Бикътъ тичалъ, лудувалъ, ревалъ, но никой но могълъ да му помогне — не разбрали, какво става съ него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животнитѣ, се приближило до бика и го запитало: Какво ти е? Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта. Всички хора се стремятъ къмъ осигуряване, къмъ по-голѣми придобивки, но, въ края на краищата, пакъ оставатъ ненаситени. Алчниятъ човѣкъ никога не се насища. Заради алчностьта днесъ братъ брата си продава, дъщерята — майка си, синътъ — баща си н т. н.

Бѫдещата култура иде вече и обхваща всички домове, общества и народи. Тя обхваща млади и стари, моми и момци. Отъ гледището на новата култура, всички мисли, желания и действия на хората сѫ осмислени. Тогава всѣко движение ще има своето значение и всѣка изказана дума — свой смисълъ. Всѣко знание ще бѫде приложено на своето време и мѣсто. Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи. Богъ се интересува и отъ най-малкото знание, затова, като срещне ученикъ отъ първо отдѣление, ще го пита: Свърши ли съ успѣхъ отдѣлението? Мина ли въ второ отдѣление? И възвишенитѣ сѫщества се интересуватъ отъ културата на хората. Тѣ искатъ да разбератъ, каква сила се крие въ човѣшката култура. Велика е културата на онзи свѣтъ! Малцина могатъ да видятъ и разбератъ тази култура. Както астрономитѣ се нуждаятъ отъ телескопи, за да виждатъ звездитѣ на небето, така и вие се нуждаете отъ съответни телескопи, за да видите културата, която сѫществува на онзи свѣтъ. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си. Макаръ и християни, вѣрващи въ Христа, нѣкои казватъ, че вратата между този и онзи свѣтъ е затворена. Това е знание на деца отъ първоначалното училище. Затворени врати има само въ затворенитѣ, нечиститѣ мѣста. Следователно, всѣка кѫща, въ която вратитѣ и прозорцитѣ сѫ затворени, тамъ владѣе мракъ и хладина.

Христосъ се обръща къмъ всички хора и казва: Дайте нова премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката на вашия блуденъ синъ и го приемете съ любовь. Ще дойде вашиятъ по-голѣмъ синъ, ще изкаже недоволството си отъ добрия приемъ, който сте оказали на по-малкия му братъ, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него. Недоволството му показва степеньта на неговата любовь. Такива хора минаватъ за вѣрващи. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на безбожницитѣ, които сѫ активни и енергични, справедливи и добри. Привидно тѣ сѫ безвѣрници, а, въ сѫщность, Богъ живѣе въ тѣхъ, и тѣ Му служатъ. Днесъ свѣтътъ е потъналъ въ мракъ и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне къмъ Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трѣбва да казва на детето си: Синко, заповѣдвамъ ти да живѣешъ чисто и почтено, да не убивашъ и крадешъ ; да изпълнявашъ законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето ти. Само при това условие, ще ти съдействувамъ да излѣзешъ на бѣлъ свѣтъ. Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бѫде уменъ, практиченъ, да използува добритѣ условия на живота за себе си, да не мисли за другитѣ. На такива съвети, именно, се дължи днешниятъ егоизъмъ и алчность у хората. На тѣхъ се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение. Това не е достатъчно. Ако разбирашъ музиката, трѣбва и да свиришъ добре. Значи, истински човѣкъ е онзи, който разбира отъ музика и художество; може да свири и рисува и прилага великитѣ принципи и закони въ живота си.

Днесъ Христосъ проповѣдва на всички хора, на всички управляващи. Гласътъ Му се чува и възприема отъ всички. Свѣтътъ върви напредъ, не може да се върне вече назадъ. Заедно съ него и злото постепенно излиза. Излѣзе ли веднъжъ, никакво връщане не може да стане. Щомъ напусне царството си, втори пѫть злото не може да царува. Идатъ щастливи дни за човѣчеството. Време е вече работоспособнитѣ хора да заематъ първитѣ мѣста.

Наблюдавахъ единъ день, какъ единъ младъ, левентъ момъкъ пренасяше презъ една рѣка жени, деца, да минатъ отъ единия брѣгъ на другия. Свѣтътъ се нуждае отъ млади, работещи хора, които да пренасятъ слабитѣ и немощнитѣ презъ водата. Днесъ срѣщамъ много момци, хванали по една мома подъ рѫка и се разхождатъ гордо. Тѣ минаватъ за кавалери. Споредъ мене, кавалеръ е онзи, който може да пренесе момата отъ единия брѣгъ на рѣката до другия. Лесно е да ходишъ по суша съ момата. Да си подадемъ взаимно рѫка за братство! Това иска Христосъ отъ всички хора. Нека всѣки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъвне, да завърже, и плодътъ му да узрѣе. Нека всѣки даде такъвъ плодъ, какъвто зародишъ е вложилъ Богъ въ него. Какъвто цвѣтъ да си, важно е да цъвнешъ. Какъвто плодъ да си, важно е да вържешъ и да узрѣешъ. Моята задача е да дамъ на всѣки коренъ торъ, повече влага, свѣтлина и топлина. Всѣки да се стреми да изяви образа, който му е опредѣленъ отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: Ето единъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие!

Задачата на всѣки човѣкъ е да възстанови този образъ. — Какъ ще постигне това? — Като работи върху себе си, да изправи прегрѣшенията си, които сѫ помрачили съзнанието му; като придобие онѣзи добродетели, които нѣкога е загубилъ; като изправи кривитѣ линии на лицето си. Помагайте на всѣки падналъ, тѫженъ и нещастенъ човѣкъ, безъ да го критикувате и осмивате. Бѫдете снизходителни едни къмъ други, както е снизходителна майката къмъ погрѣшкитѣ на своитѣ деца. България се нуждае отъ добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте отъ това, което преживявате днесъ. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народътъ е условие за развитието на индивида. България е създадена за добритѣ българи, Англия — за добритѣ англичани, Германия — за добритѣ германци и т. н.

Желая, още днесъ вашитѣ бащи да ви дадатъ нова Премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката. Следъ това да заколятъ най-охраненото теле за васъ; да ядете и да се веселите. Когато по-голѣмиятъ ви братъ се върне отъ нивата недоволенъ, да му кажете: Не се сърди, братко, азъ дойдохъ при баща си, не съ права на неговъ синъ, но като единъ добъръ слуга между многото негови слуги.

Христосъ донесе това учение на свѣта — учението на Любовьта.

Приемете Го и вие.

26. Беседа отъ Учителя, държана на 15 декемврий, 1918 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×