Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_05_30 Уповай на Божественото

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 05:59

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

УПОВАЙ НА БОЖЕСТВЕНОТО

 

26-то Недѣлно Утрино Слово

30 май 1937 г. 5ч.с.

ИЗГРѢВЪ.

 

19 глава отъ Евангелието на Йоана, отъ 20 стихъ до края.стр.502

Въ начало бе Словото.

Размишление.

 

Има нѣщо, което липсва на човѣка, не достига му. Всѣки день се предлага на човѣка по нѣщо. Или се предлага или се отнема. Ако вие попитате какво нѣщо е свѣтлината и какво нѣщо е тъмнината, какво бихте отговорили? Ако ви запитатъ да дадете отговоръ съ геометрическа форма какво нѣщо е тъмнината - какъ ще отговоритѣ? Какъ ще опредѣлитѣ геометрически тъмнината и свѣтлината на съвремененъ ученъ езикъ. Свѣтлината се предава чрезъ трептения. И водата се предава чрезъ кюнцитѣ въ канализацията и нѣкои греди. Но това не значи, че кюнцитѣ сѫ водата. Но предава се чрез кюнцитѣ. И като знаемъ, че се предава чрезъ кюнцитѣ, мислимъ, че въпросътъ е познатъ. Но водата може да се прекара и безъ кюнцитѣ.

 

Първоначално, когато са изучавали електричеството, сѫ мислили, че то се предава сѫ жици; обаче сега знаятъ, че се предава и безъ жици.

 

Сега всички мислитѣ, че знаете нѣщо за Истината, за Любовьта и за Божията Мъдростъ. Но кой отъ васъ е приложилъ Любовьта или кой отъ васъ е приложилъ Истината или Мъдростьта. Въ себе си да приложите, а не отъ вънъ да приложите, само привидно. Има много привидни работи отвънъ.

 

Вчера разправямъ на две млади сестри, събрали се около мене. Колко пѫти имъ съмъ казалъ: Оставете ме свободенъ. А пъкъ тѣ върватъ насъбрали се около мене.

 

Казахъ: Сѫбота човѣкъ не трѣбва да мисли за себе си. Деньтъ сѫбота е за Бога. Нито за кармата си трѣбва да мисли човѣкъ въ сѫбота. Нито за болнитѣ си, или че нѣма обуща, или дрехи и пр. А ще мисли за най-хубавитѣ работи, които не се отнасятъ до него.

 

Разправямъ имъ за единъ законъ, - знаете ли, че най-голѣмитѣ нещастия въ свѣта произтичатъ все отъ добро нѣщо. Тѣ се чудятъ. И гледатъ изпитателно - какъ отъ хубавото може да излѣзне лошото? Азъ имъ казвамъ: Представетѣ си единъ беденъ баща, който като работи, едвамъ изкарва 40-50 лева на денъ. Роди му се една дъщеря и стана 15-16 години и единъ денъ се оглежда въ огледалото и за първи пѫтъ и става приятно. Като че тогава се пробужда съзнанието й. Оглежда се и върви по пѫтя. Вижда единъ младъ момъкъ, и запали й се чергата. Като се запали чергата й, какво става? Като дойде вечерно време, бащата почна да усѣща топлина и огънъ. Почва да гори. И тя почва да пече баща си, почва да иска обуща и какво друго и скимнало на ума. Иска отъ баща си лачени обуща. А тѣ струватъ най- малко 20 лева. Иска хубави дрехи. И тѣ струватъ 700- 800 лева. Иска една хубава модерна шапка - 100 лв. А пъкъ бащата едвамъ изкарва. И отъ другитѣ ги взема тѣзи пари. А тя се е намусила и иска. Иска да се хареса на онзи, когото е видѣла по пѫтя. Иска да се докара. Че тя го е обикнала, не е лошо, хубаво е. Но че пече баща си? Какво е виноватъ баща й да и дава дрехи. На нея и трѣбва богатъ баща, но баща й е сиромахъ. И какво трѣбва да прави той?

 

Съ вашитѣ дрехи, ако вие мислите да спечелите сърцето на този момъкъ, мислите ли, че този момъкъ ще остане за винаги на ваша страна? Ако е за дрехи, има други моми, които сѫ съ по-хубави дрехи, шапки или обуща. Тогава сърцето на момъка ще премине отъ твоитѣ дрехи и шапка на другитѣ дрехи и шапка. И ти въпреки своето желание, ще бѫдешъ нещастна.

 

Човѣкъ като се влюби, трѣбва да съблече дрехитѣ си. Като се влюбишъ, най-първо ще идешъ на баня. И ще се окъпешъ, ще се освободишъ отъ кирьта си. Питамъ: Като отидешъ на баня, облеченъ ли ще бѫдешъ? Всички хора, които ходятъ на баня, сѫ все влюбени. И следъ като излѣзнатъ отвънъ, ще се облечешъ съ нови дрехи.

 

Външното облекло показва онова влюбване, което хората иматъ въ света. Казвамъ имъ: Азъ да ви дамъ единъ методъ. Когато една мома се влюби, споредъ менъ тя трѣбва да се облече въ много скромни дрехи, да има най-малко 100-ина дупки на роклята си. Скромни дрехи трѣбва да има. И нѣщо да вземе въ рѫката си и да отиде въ градината отъ дето минава той, и да работи. Ако искашъ да те хареса съ твоитѣ хубави дрехи, ти ще бѫдешъ нещастна. Ако мога да предскажа. Ти така хубава, както никой другъ, не можешъ да бѫдешъ сега. Щомъ виждамъ, че си се качилъ на лошъ конь и си слабъ човѣкъ, азъ зная, че следъ 10-15 крачки ще бѫдешъ долу отъ коня. Щомъ виждамъ, че си се качилъ на една сламка, т.е. на слаба греда, азъ зная, че ще се счупи гредата. Предсказвамъ като гледамъ. Да се предсказва бѫдащето на човѣка не е лесна работа. Трѣбва редъ години да се изучава човѣкъ. И Богъ, който знае човѣка, и Той изучава хората. И Той ги изпитва. Напримеръ: Господъ изучава съ хиляди години хората. И хиляди години Богъ ни изучава. Нѣкой мисли, че Богъ изведнъжъ всичко знае. Всички нѣща се изпитватъ, докато се изпитатъ реалнитѣ нѣща, за да се познаятъ реалнитѣ какви сѫ. Ние не ги познаваме.

 

Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда задоволенъ отъ живота си. Знаете ли, че всичкитѣ нещастия въ живота произтичатъ отъ задоволството. Единъ въ кръчмата казва: Дай ми 1/4 кило вино! Дай ми 1/2 кило вино; и като пие, казва: Разбирамъ кое е доброто вино! Но отъ това се образува неговото нещастие. Или нѣкой пуши цигари и като срѣщне нѣкого казва: Имашѣ ли една цигара? И като срѣщне другъ пакъ пита: Имашъ ли една цигара? И като пуши, изпитва удоволствие. Но отъ това иде неговото нещастие. И азъ зная, че мнозина отъ своята цигара сѫ обеднели. Той, да кажемъ, е сѣдналъ при сламата. Заспи съ цигарата въ рѫка, подпали се житото, и отиде житото и сламата изгоратъ. Задоволството въ човѣка е нѣщо вѫтрешно. То не носи никакво щастие. То е само забавление на физическия свѣтъ.

 

На човѣка му трѣбва знание. Знанието седи въ следното: Вземете пѣнието. Нѣкой пита. Вие сте тъменъ. Защо? Защото предъ васъ има димъ. За да се махне димътъ, какво трѣбва? Вземете въ съвременнитѣ градове постоянно има тъмна атмосфера отъ димътъ, който се е образувалъ отъ коминитѣ. Какво трѣбва сега? Трѣбва вятъръ, течение, за да премахне това горение. Хубаво. И въ човѣка има едно вѫтрешно горение. Ти имашъ едно желание, което гори. Не съ онзи светлиятъ пламъкъ на живота, но се образува димъ. Вие не сте се спирали върху това. Имате едно недоволство. Нѣкой денъ сте неразположени. Азъ да ви преведа сега: Една млада сестра искаше да се подвизава. Намислила да пости. Постенето е хубаво. Но тази сестра преди да почне да пости, наяжда се хубаво и започва да пости. И въ всички животни е това състояние, че когато ще настане гладъ, тѣ взематъ двойно повече храна. И тая сестра започва да пости денъ, два, 3,4,5,6,7. Идва при менъ съвсемъ закъсала и казва: Нѣма да мога да издържа, ще стана болна. Азъ зная коя е причината. Казвамъ й: Ти наяде ли се хубаво, преди да запостишъ? Тя каза: Разбира се. Азъ и казахъ: Преди да започнешъ да постишъ, трѣбваше да вземешъ очистително. Стомахътъ ти, червата ти да се очистатъ. А пъкъ тя 5-6 дни не е излѣзнала навънъ. И почва да се върти главата й. Само главата й.

 

Желанието да се пости е хубаво. Тя ме пита какво трѣбва да се прави сега? Казахъ й: Сега трѣбва малко вода, топла вода. Тя пи топла вода и веднага я повръща назадъ. Стомахътъ е разстроенъ. Ако е нѣкой съвремененъ лѣкаръ, ще и тури нѣколко инжекции. Но той ще влоши работата. След 1-2 дена се поправиха работитѣ.Тя се понаяла преди да пости. Казахъ й: Ти още преди най-първи пѫтъ трѣбваше да постишъ. Какви сѫ намѣренията ти да постишъ? Постътъ има за целъ да очисти човѣка. Цельта на човѣка при поста е да стане чистъ. Мисъльта му и желанията му и постѫпкитѣ му да станатъ чисти. Ако постътъ не носи чистота, какъвъ смисълъ има? Споредъ менъ постътъ е едно филтриране на човѣшкитѣ мисли и чувства. И човѣкъ се нуждае отъ филтриране. По нѣкой пѫтъ постътъ е потрѣбенъ и да си почине организъмътъ.

 

Та казвамъ: Нѣкои съ добри желания постатъ. Но гледамъ много хора, които постятъ, си създаватъ редъ неприятности. Така напримѣръ наядатъ се хубаво и после постятъ. И следъ това въ време на постъ тѣ сѫ недоволни, все ще има нѣщо, което ще ги дразни. Човѣкъ, който ще пости, той трѣбва да е свободенъ отъ дразгитѣ вѫтре въ живота. И ти трѣбва да се уединишъ вѫтре въ себе си. И после да нѣмашъ желание да казвашъ: Азъ ще постя толкова дни. Ако азъ бѣхъ боленъ, щѣхъ да постя. Понеже въ време на поста се образува по силно горение. И всички онѣзи серуми, които служатъ на единъ по-нисшъ животъ, изгарятъ. И тѣзи вреднитѣ микроби, които нѣма какво да ядатъ, измиратъ. Не могатъ да се размножаватъ.

 

Всички болести произтичатъ отъ размножението на нисши желания. Лошитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки въ тебе могатъ да се размножатъ. И отъ размножението имъ произтича едно голѣмо зло. Въ нашия умъ могатъ да се заченатъ отрицателни мисли. Нѣкои казватъ: Толкова години сме служили на Бога. Не е тамъ въпросътъ, но какъ сме Му служили? Най-първо Богъ отъ насъ не иска служение. Служението е едно качество на напредналитѣ. Най- първо Богъ иска учение. Ние мислимъ за спасението, само за нашата ученость и пр. Ти трѣбва да се учишъ. Ти трѣбва да учишъ, а не да искашъ да станешъ ученъ човѣкъ. Напримѣръ: Вие сте ученъ човѣкъ. Чели сте теорията за Квантитѣ-Квантовата теория. Какво е това Квантовата теория? Че нѣщата не текатъ непреривно като водата, но има единъ ритъмъ въ количеството, въ квантитѣ. Ако здраве имашъ, следъ това ще настане една промѣна. Напримѣръ ти всѣкога не можешъ да бѫдешъ буденъ; всѣкога не можешъ да бѫдешъ силенъ и ще стане една промѣна въ твоитѣ чувства. Нѣщата идатъ на вълни. Това е Квантовата теория. Доброто е една кванта. Злото е друга кванта. Доброто върви качествено. Всѣкога не можешъ да бѫдешъ добъръ. Ти казвашъ: Азъ всѣкога мога да бѫда добъръ. Ти всѣкога не можешъ да направишъ добро. За да направишъ добро, изискватъ се известни условия. Представи си, че искашъ да посадишъ семка ябълчена или житена. Изискватъ се условия за посаждането. Или за да се учишъ, изискватъ се условия: желание, разположение и прочие. Или искашъ да бѫдешъ здравъ. Пакъ се изисква за това разположение на мисъльта. Казвамъ: Нѣкой пѫтъ ме считатъ нѣкои хора за много силенъ. И всѣкога съмъ се самоизлъгвалъ, че хората сѫ силни.

 

Тукъ въ братството има двама или трима души отъ младитѣ, които считатъ, че иматъ стабиленъ гръбнакъ. На тѣзи младитѣ се даде една задача, и всички тѣзи заболѣха. И азъ като мислихъ, че сѫ силни хора, дадохъ имъ наставления, за да се види какъ ще изкаратъ. И всички тѣ заминаха за другия свѣтъ.

 

Нѣкой ми каза: Учителю, азъ усѣщамъ, че се разпръсквамъ, ще се разпръсна, ще отида нѣкѫде въ вселената. Такова нѣщо чувствувамъ. Че тѣ нѣмаха вѣра. Виждамъ, че това не е вѣра. Азъ усѣщамъ, че тѣ нѣматъ връзка и съ мене. И да искамъ, не мога да имъ помогна - нѣматъ контактъ. То иска знание, за да повѣрватъ въ мене. Азъ отъ кѫде съмъ дошълъ? Кой съмъ, кой ме е изпратилъ? Като че ли той е единъ другъ. И азъ като посланикъ трѣбва да представя всичкитѣ си акредитивни писма: Отъ кѫде ида...

 

Азъ като ида въ единъ домъ, веднага познавамъ хората отъ кѫде идатъ. Щомъ ме приематъ добре, азъ ги познавамъ. Ида при нѣкой богатъ човѣкъ и той казва: Извинете, жена ми я нѣма тукъ; или казва: Не е разположена, другъ пѫтъ заповѣдайте. Но много любезно говори. Азъ си излѣзнахъ и ида въ друга бѣдна кѫща. Онзи казва: Заповѣдайте! И казвамъ: Този е отъ Божествения свѣтъ. А пъкъ другия иде отъ другъ свѣтъ. Първиятъ се извинява и въ очитѣ ме лѫже, той иска да каже: Нѣмамъ довѣрие въ тебе, като те гледамъ. Не искамъ да те приема. Нищо повече.

 

Сега изводътъ. Всички трѣбва да работитѣ! Липсва ви нѣщо. Имате единъ кривъ методъ за приложение на Любовьта. Имате кривъ методъ за приложение на знанието и кривъ методъ за приложение на Истината. Методътъ ви е кривъ.

 

Азъ по нѣкой пѫть чувствувамъ. Дойдатъ нѣкои хора, и като дойдатъ, неприятно ми е, дразнатъ ме. И ако азъ носѣхъ вашия характеръ, щѣхъ да ги изпъдя. И казвамъ си: Този човѣкъ защо ме дразни? И нѣкой добъръ човѣкъ може да ви дразни. Чистиятъ човѣкъ като тѣ погледне, може да те дразни, че може да проникне и да открие нѣщо въ тебе. И затова те дразни. Вие казвате: Защо този човѣкъ ми е неприятенъ?

 

Питамъ: На Бога всички приятни ли сѫ? На Бога не сѫ приятни всичкитѣ. Казватъ, че Богъ е любовъ. То не е башъ така, както мислите. Нѣкой пѫть Господъ е толкова далече, че е напусналъ страданията на хората и не ги слуша. Защото тѣ не заслужаватъ да ги слуша.

 

Едно дете сѫ го нахранили и то реве и постоянно плаче. Плаче и презъ нощьта. Какво ще го слуша майка му? Майка му си отива по работа. Вие като сте недоволни отъ живота, мислите ли, че вашитѣ страдания и желания сѫ нѣщо важни? Или мислите ли, че ако азъ искамъ грѣшни хора да ме обичатъ, че тѣ ще предадатъ нѣщо? Какво ще ми предадатъ. Или ако мислятъ, че азъ съмъ божество, слѣзналъ съмъ отъ нѣкѫде, какво ще ми донесатъ, като имъ давамъ? Следъ като не дамъ, какво ще спечеля азъ?

 

Азъ се чудя на една мома, чудя се на младия момъкъ; срѣщатъ се тѣ. Тя отъ него очаква. Много общо го вземамъ това - като символъ. Тя очаква да бѫде щастлива. Това, което никога нѣма да бѫде. Защото щастието единствено иде отъ Бога. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само когато държи въ ума си онзи, Великиятъ Господъ, който е създалъ всичко! Отъ него иде щастието. А пъкъ да мисли, че отъ единъ, който Богъ е създалъ и ще му даде щастието, това е невъзможно.

 

Законътъ е: Уповай само на Божественото въ себе си; и уповай на Божественото, което е въ хората. И не уповай на човѣшкото, което е въ тебе; и не уповай на човѣшкото, което е въ другитѣ хора; не уповай на животинското, което е въ тебе и животинското, което е въ другитѣ хора.

 

Пилатъ казва: “Не намирамъ никаква вина въ Него”. Имате въ него единъ човѣкъ безхарактеренъ, щеславенъ и страхливецъ. Той не намира вина. Казва, че нѣма вина въ Христа. Но казватъ му: Ако не Го осѫдимъ, ти си отговоренъ; понеже той се прави на царъ. И като чу този въпросъ, Пилатъ веднага отстѫпи. Евреитѣ казваха: Ние имаме законъ, Той трѣбва да умре. Понеже направи себе си - Синъ Божи. Не че направи себе си Синъ Божи, но тѣ мислѣха, че той ще ги лиши отъ нѣщо. И ще възпре тѣхнитѣ интереси.

 

По нѣкой пъть дойде при менъ нѣкоя мъчнотия, азъ казвамъ: Ти като Пилатъ не искашъ да помогнешъ. Дойде нѣщо, което ми е неприятно. Азъ казвамъ: Ти като Пилатъ не искашъ да помогнешъ. Или искашъ да постѫпишъ, както евреитѣ.

 

Имашъ едно възвишено чувство, една велика идея е влѣзла въ тебе. И ти се намеришъ като Пилата, да я възприемешъ ли или не - да я разпънешъ ли като евреитѣ по законъ? Ти може би ще си кажешъ: Ако тая идея остане, нѣма да сполуча, - ще пропадна.

 

Не. Ако човѣкъ върви по Божия пѫть, той отъ день на день ще става по-красивъ. А пъкъ като върви по човѣшкия пѫтъ, той ще пропадне. Всѣки день си имайте едно огледало и щомъ почнете да почернявате, че (Вие) сте въ човѣшката областъ. А пъкъ щомъ почва свѣтлината на живота да лъха отъ васъ, вие вървитѣ по Божествения пѫтъ.

 

Нѣкой казва: Учителю, всичко можешъ да направишъ изведнъжъ. Не се качвайте на тѣзи сламки, които сами се създаватъ. Тѣ сѫ самоизмама. Азъ не седя на сламка. И не искамъ и вие да седите на сламка. Азъ седа на греда, да не се счупва. Искамъ да вѣрвате въ менъ отвънъ, но вѣрването да е отвѫтре, защото така вѣрването е друго вѫтре, азъ го зная. Нѣкой дойде и има за менъ отлично мнение. Но азъ съмъ толкова внимателенъ, че върва по неговия пѫтъ, но като наруша неговитѣ възгледи и току изведнъжъ погледнешъ, че той нѣма никакво отношение къмъ мене.

 

И моитѣ отношения къмъ васъ могатъ да бѫдатъ такива. Това сѫ човѣшки отношения. Нѣкой дойде при мене, казвамъ си: За тебе хората сѫ добри, докато чакашъ подарѫци, но тѣзи, които не донасятъ? Азъ поставямъ въпроса ребромъ. Това е човѣшката страна. Това е подвързията. На хората всѣкога подвързията е на мѣсто. И когато въ книгата нѣма нищо скъпоценно, тогава подвързията не е на мѣсто.

 

Казвамъ: Вие изследвайте какво е казалъ Христосъ. Цитиратъ ми, Христосъ е казалъ така: “Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ”. И не ме разбирате вие подъ думата “право”. Това е единственото нѣщо, което може да изучавате. Това е пѫтьтъ. Азъ сѫмъ “Пътьтъ” - това е знанието, това е Мъдростьта, това е необятната Мъдростъ, която трѣбва да изучавате. Това е онзи Божественъ езикъ, който трѣбва да изучавате. Това е Пѫтьтъ. А пъкъ Истината, Свободата е, която носи Истината. А пъкъ Животътъ е крайниятъ резултатъ, който ще добиемъ.

 

Като вървимъ по този Пѫтъ съ силата на тая свѣтлина на Истината, ние ще дойдемъ до Живота. И като дойдемъ до Живота, ще бѫдемъ свързани съ Любовьта. Чрезъ Животътъ ще бѫдемъ свързани съ великата Божествена Любовь. Понеже Любовьта носи Живота. Чрезъ Животътъ ще познаемъ величието на Бога. Понеже Той казва: Азъ живия хлѣбъ, слѣзналия отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще има Животъ. За да яде този хлѣбъ, човѣкъ трѣбва да има знание. Всѣки денъ трѣбва да учи.

 

Та казвамъ: Търсете всѣки денъ да имате свѣтлина. При най- голѣмитѣ си изпитания силитѣ да се подмладятъ, които сѫ отъ васъ стари; а младитѣ да не остаряватъ. Глупавитѣ отъ васъ да поумнеете. Слабитѣ силни да станете.

 

Азъ не искамъ да ви пренеса преди 2000 години. Положението на Христа не е такова сега. Даже ние съжаляваме, че Христосъ е страдалъ. Азъ не съжалявамъ. Нѣма какво да съжалявамъ. Съжалявамъ въ себе си, когато не възприема тази истина.

 

Пилатъ казва на Христа: Азъ имамъ властъ... Христосъ му казва: Ти се самозаблуждавашъ. Азъ се подчинявамъ, понеже ти е дадена властъ, но ти се изпитвашъ. Христосъ му казва: Единъ день и за тебе ще говорятъ, и за менъ. За менъ говорятъ като човѣкъ, който извърши волята Божия, а пъкъ за тебе ще говорятъ като страхливецъ въ свѣта!

 

Пилатъ излѣзна и казва на тълпата: Никаква вина не намирамъ въ Него.

 

Сега казвамъ: Вие като Пилата ли трѣбва да постѫпвате? Пилатъ си изми предъ тѣхъ рѫцетѣ и каза: Никаква вина не намирамъ въ Него и никаква отговорность не намирамъ, чистъ съмъ съ рѫцетѣ си. И ако има нѣкое престѫпление, вие да го носите, азъ съмъ чистъ. И две хиляди години това сѫ стихове все въ книгата на евреитѣ. Все си мие Пилатъ.

 

Хванете се сега за вашата идея. За Бога мислете. Не се плашете. Ако размишлявате за Христа, дръжте Го като идеалъ на търпение. Единъ човѣкъ, който е слѣзналъ отъ висотата, отъ своето величие, слѣзналъ е долу въ рабски образъ и въ смирение, казва: Имамъ задача, която трѣбва да извърша.

 

Казвамъ: Всички въ живота си по време на мъчнотии трѣбва да имате този характеръ. Ще си кажете: Така е опредѣлено. Ако е опредѣлено, ще носите опредѣленото. Понеже нѣкой ви казва: “Азъ имамъ властъ”, вие ще му кажете: Властъ имате, но тази властъ не произтича отъ васъ. Вие считате, че дяволътъ е всесиленъ, и се плашатъ хората. Нѣкои все се мъчатъ отъ дявола. Дяволътъ е резултатъ на нашата мисълъ. Той е едно последствие. Абсолютно дяволътъ нѣма никаква власть надъ насъ. И когато човѣкъ грѣши, той грѣши, защото иска да грѣши. Защото е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Щомъ съгрѣшишъ, кажи на Бога: Господи, свободенъ съмъ, благодаря Ти; както съмъ свободенъ да съгрѣша, така съмъ свободенъ сега да поправа погрѣшката си. Това е характеръ! А пъкъ ти сега казвашъ: Дяволътъ ме тикна. Тогазъ, ако дяволътъ те тикна, тогава трѣбва да извикашъ Господа да те изважда навънъ. - Това е криво разбиране.

 

Вѣрата е онова вѫже, което е хвърлено и ви е потрѣбно и за този животъ, и за бѫдащия. И въ рая като идешъ, пакъ има нѣща неизвестни - ще ти трѣбва вѣрата. Вѣрата е нѣщо Божествено. А вѣрването е човѣшко. Безъ вѣра не може да се постигне нищо. Вѣрвайте, че Господъ ви е създалъ свободни. Вие вѣрвате, че сте слаби; и че дяволътъ ви изкушава; и че като съгрѣшите, не може да поправите грѣшката си. Това е вѣрване.

 

Вѣрвайте, че сте свободни. Вѣрвайте, че правите погрѣшки отъ невежество. Гордостьта не ви позволява да признаете вашите погрѣшки. Ученъ човѣкъ сте. Признайте погрѣшката си. Като направишъ погрѣшка, кажи: Азъ съмъ ученъ човѣкъ, но невежа се показахъ. Като поправишъ погрѣшката си, ще станешъ по-ученъ.

 

Единъ човѣкъ заболя. Той бѣше лѣкаръ. Той ме помоли да му помогна. Азъ му казахъ: Азъ не съмъ лѣкаръ. Ще викашъ лѣкаръ и ще му кажешъ той да те лекува. Той ми каза: Страхъ ме е, че ще ме умори. Казахъ му: Вѣрвашъ ли, че азъ мога? Твоята болестъ е много малка. Това ще направишъ - въ вѣрата има сила. Нѣма болестъ, която да не се подчинява на закона на вѣрата. Но когато се излекувашъ, не отивай да разправашъ никому нищо. И като оздравѣешъ, пакъ не казвай. Не разправяй какъ си се излекувалъ, понеже болестьта ще се върне пакъ на тебе. Това е една слабость. Не разправяй какъ си се излекувалъ. Щом се излекувашъ, благодари на Бога, че си се освободилъ. И на другитѣ хора дай имъ това наставление.

 

Азъ не искамъ като слепци да се хванете за една тояга. Нѣкой иматъ силниятъ аргументъ: Ако има бѫдащъ животъ и азъ добре живея на земята - нищо не губя, а пъкъ ако нѣма бѫдащъ животъ - нищо не съмъ изгубилъ. Това е една дървена философия.

 

Има бѫдащъ животъ! И бѫдащиятъ животъ всѣки день го живѣемъ. Всѣки день го проявяваме. Тѣ чакатъ да умратъ, че тогава да го намѣратъ. Азъ и сега го знамъ. Сто на сто зная, че има бѫдащъ животъ.

 

Единъ евангелийски проповѣдникъ ме пита: Ти вѣрвашъ ли въ бѫдащия животъ? Азъ му казахъ: Азъ отъ тамъ ида. Азъ всѣка вечеръ отивамъ и се връщамъ. Ти толкова ли си невежа, че не знаешъ това? Какъ проповѣдвашъ това, като не знаешъ тия работи? Ти чакашъ като умрѣшъ, да отидешъ и да видишъ бѫдащия животъ. Но и следующия животъ като дойдешъ, пак ще забравишъ, и пакъ ще се питашъ дали има бѫдащъ животъ или не.

 

Когато ти обикнешъ хората, ти си въ бѫдащия животъ; когато повѣрвашъ въ абсолютната истина, ти си въ бѫдащия животъ, когато имашъ познания и разбирашъ какъ е направенъ свѣта, това познание, тази радость и веселие вѫтре въ човѣшката душа, това е бѫдащия животъ, това е онзи свѣтъ.

 

Ти скъсашъ връзкитѣ и радостьта изчезва отъ тебе. Ти си въ една стая, завърташъ ключа на лампата и става тъмно. Когато завъртамъ ключа, стане тъмно въ стаята, свѣтлината не прониква въ васъ. Тогава всичко е тъмно въ васъ. И онзи свѣтъ го нѣма тогава. Завъртамъ пакъ ключа и свѣтне въ стаята, и онзи свѣтъ е пакъ тамъ. Като завъртишъ ключоветѣ и стане тъмно, и като завъртишъ втори пѫть, и свѣтва.

 

Нѣкой се съблазнилъ, идва и казва: Той проваля вѣрата ми. Азъ не искамъ вашата вѣра да се провалява. Ако ме видите, че минавамъ по една сламка, то не трѣбва да правитѣ сѫщия опитъ. Защото азъ зная законитѣ. Олекналъ съмъ, станалъ съмъ по-лекъ. Мога да премина по тази сламка. Вие съ тази тяжесть, която имате, 60-70 килограма, ако минете, може да се счупи сламката. Тогава дето минавамъ азъ, вие не минавайте. За да минете, вие трѣбва да измѣнитѣ вашата тежестъ. Съ вашитѣ тежки желания не можете да минете. За да минешъ по една сламка, трѣбва да изменишъ своитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки - за да олекнешъ. Нѣкоя сестра казва: Азъ се моля цѣла нощъ да стане на онази сестра това и това. И минава за християнка. И тукъ на Изгрѣва има кореспонденти, поздравлявамъ ви, много хубави кореспонденти, харесвамъ ги. Но съжалявамъ едно нѣщо: Че не ви плащатъ. И единъ денъ писали, и за мастилото онзи бакалинъ ще ви иска паритѣ. Ще дойде единъ день и ще плащате за книгата. Ще дойде единъ день и всички ще плащате за книгата и мастилото.

 

Не ставайте кореспонденти на вестницитѣ на тъмната ложа. Оставете се отъ това. Ако искашъ да направишъ една такава статистика, откажи се отъ това.

 

Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ще направя следното. На нѣкоя обична сестра ще кажа: Напиши на тази сестра, която те обиди следното: Напиши и едно любовно писмо, и и кажи: Много ти благодаря, макаръ че бѣше горчиво, но виждамъ, че си права. Да допуснемъ, че ти й напишешъ едно любовно писмо и че тя ти напише едно любовно писмо. Защо вашитѣ погрѣшки да не ги отстранитѣ и да се споразумеете за всичко.

 

Азъ ви говоря върху този предметъ, понеже Богъ е създалъ свѣта за една наука. Да се подвизаваме, да се учимъ. Понеже много пѫти съ одумванието умътъ изгубва правата страна. Азъ не отричамъ, азъ не поддържамъ, че трѣбва да говоря за погрѣшкитѣ на хората. Не. Който започне съ погрѣшкитѣ на хората, трѣбва да ги поправи. Ако дойде нѣкой при менъ и иска да му стана телякъ, азъ ще постѫпвамъ въ всичкитѣ правила и нѣма да оставя мѣсто, дето да не прекарамъ своята чистачка. И като излезне човѣка, да е доволенъ. Азъ съмъ за чистенето.

 

Има погрѣшки, които могатъ да се търпятъ, но има погрѣшки, които сѫ спънка за каквото и да е. Всички онѣзи погрѣшки, които спъватъ вашия умъ, сърдце и чувства, откажете се отъ тѣхъ. Какво ще ги правитѣ?

 

Вие остарявате, отивате за другия свѣтъ. И ще хленчите предъ Божиитѣ врата, но ще ви върнатъ назадъ. Не може да отидете тамъ. Вие ще кажете, че вѣрвате въ Христа. Съ вѣра тази работа не става.

 

Христосъ живѣе ли вѫтре въ васъ? И вие живѣете ли въ Него?

 

Христосъ казва: Азъ живея въ Отца и Отецъ живѣе въ менъ.

 

Азъ искамъ Христосъ да живѣе въ васъ и вие да живѣете въ Христа - Той казва “Отецъ живѣе въ менъ и азъ живея въ Него”. Така всѣки денъ да носите Истината. Той има тази връзка и азъ искамъ вие да живѣете въ Христа и Христосъ да живѣе въ васъ! И тогазъ ще имаме едно общество, което е свързано съ Любовьта. Свързано съ този и онзи свѣтъ.

 

Отче нашъ.

Въ Божията ЛюбовЬ е благото на човѣка. /3 пѫти/

6,15 ч.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt