Jump to content
Ани

1937_05_23 Новото въ небето. Страданието

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НОВОТО ВЪ НЕБЕТО-СТРАДАНИЕТО

 

25-то Недѣлно Утринно Слово, 23 Май 1937 г. 5ч.с.

Отлично, ясно време! Чистъ хоризонтъ. Небето ясно, отворено.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ:

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Евангелието на Йоана, 18 гл. от 20 ст. до края.стр.501

Въ Начало бѣ Словото.

 

На първо мѣсто тамъ се носи слухъ, че Христосъ е дошълъ да свидетелствува за Истината. Да страда грѣшникътъ, разбирамъ; когато страданията идатъ чрезъ грѣха, има си своята причина. Казано е, че всѣки, който грѣши, трѣбва да страда. Но когато праведниятъ страда, малко въпросътъ остава необяснимъ. Сега споредъ закона, както се изяснява по закона на кармата: всѣки трѣбва да пожъне това, което е сѣлъ. Това отчасти е вѣрно. Майката може да страда заради своето дете. То като болѣдува, тя като го лѣкува, безъ да иска тя страда. Ако искате да направите благодѣяние нѣкому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятностъ. И ако нѣкой ви направи благодеяние въ водата, съ това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете въ водата, и единъ човѣкъ ви закачи една торба съ 20 килограма злато на врата ви, отъ любовъ къмъ васъ; питамъ, какво ще стане съ васъ? - Ще намѣрите дъното на морето.

 

И въ всичкитѣ вѣрующи има едно желание да избѣгнатъ страданията; и всѣки се стреми да живѣе добре, за да не страда. И почти голѣмата часть отъ вѣрующитѣ живѣятъ добре, съ единствената цѣль - да се уреди живота имъ. И Христосъ дойде, и Той искаше да се уреди нѣкакъ си. Проповѣдва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше отъ тѣхъ. Лѣкуваше ги; и най-после даватъ Му една заплата, която не може да си обясни какъ е възможно, че единъ народъ, който съ вѣрую сѫ приготовлявали - пророцитѣ сѫ казвали, че ще дойде между васъ единъ такъвъ Избраникъ, трѣбва да Го посрѣщнете. И въпреки всичко това, тѣ дадоха съвсемъ другъ приемъ.

 

Сега по нѣкой пѫтъ вие може да се чудите, какъ е възможно това. Колко вѣрующи има, които даватъ сѫщия приемъ на Христа, както и Юдеитѣ Му дадоха. Човѣкъ като се намѣри на тесно, нѣкой ще издържатъ, нѣкои нѣма да издържатъ. Ето единъ отъ ученицитѣ Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съмъ отъ ученицитѣ Му. Единъ го казва това.

 

Но това, което трѣбва да научимъ е, че нѣкой пѫтъ добритѣ хора трѣбва да страдатъ и за грѣшнитѣ. Трѣбва малко една мисъль, за да се разбере този въпросъ. Нѣкои разбиратъ въпроса много повърхностно. Че грѣшникътъ за грѣховетѣ си трѣбва да страда. Но ако е за спасението на хората, добриятъ човѣкъ трѣбва да страда! И добриятъ човѣкъ е хлѣбъ, който трѣбва грѣшнитѣ да изядатъ, за да живѣятъ и да оздравѣятъ. Не трѣбва да имъ се даде мухлясалъ хлѣбъ, защото ако имъ се даде мухлясалъ хлѣбъ, тѣ ще умратъ. Той ще ги умори, нѣма да имъ даде животъ. Ако вие трѣбва да страдате на сѫщото основание, страданието така трѣбва да си го обясните.

 

И казвамъ, ако днесъ дойдатъ извѣстни страдания, какъ ще си ги обясните? Хората не искатъ да страдатъ; щомъ дойдатъ страданията, еврейски страхъ иматъ. Запримеръ нѣкои хора има, които ги е страхъ, да не ги убие нѣкой;страхъ ги е да не умратъ. И въпреки всичко това, този страхъ е създаденъ отъ съвсемъ друго. Защо човѣкъ го е страхъ отъ смъртьта? - Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всѣкога създава въ насъ единъ вѫтрешенъ страхъ. Та може да се каже, ония души, които идатъ да се въплотатъ на земята, и тѣхъ ги е страхъ. Колкото и да ги считаме, онѣзи, които идатъ да се въплотатъ, тѣ мязатъ на въорѫжени войници, които отиватъ съ съзнание да се биятъ за своето отечество. Онѣзи, които идатъ, идатъ да помогнатъ на човѣчеството. Нѣкой пѫтЬ и тѣ почнатъ да съжеляватъ, че сѫ влѣзли въ първитѣ редове на бойната линия. Казватъ: Трѣбваше нѣкакъ си да се предпазимъ.

 

Сега въпросътъ не е за страдания и радости. Въпросътъ е да може човѣкъ да се подига въ свѣта. Ако човѣкъ може да се подвизава самъ, щѣше ли да мине той безъ страдания? Безъ страдания може, ако не се ражда. Но щомъ се ражда, непременно страданието ще дойде. Тогава и другото е вѣрно, че всѣки човѣкъ, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трѣбва да умремъ, за да се освободимъ. Сега въпросътъ не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредимъ живота си на земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трѣбва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трѣбва да свършите. Вие не сте пратени на земята, за да живѣете; вие не сте пратени на земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете пѣвци, нито философи. ПРАТЕНИ СТЕ КАТО СЛУГИ ДА ИЗВЪРШИТЕ ВОЛЯТА НА БОГА. ДА ИЗВЪРШИТЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назадъ. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на земята съ вашата музика, на небето то ще бѫде само крѣкане на жабитѣ. Ако е за философия, която ще научите на земята, на небето то ще бѫде една дървена философия; ако е за поезия, въ онзи свѣтъ вашата поезия ще бѫде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бѫде сѫщото. ЕДИНСТВЕНОТО НѣЩО, СЪ КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИТЕ ВЪ ДРУГИЯ СВѢТЪ, ТО СѪ САМО ВАШИТѢ СТРАДАНИЯ. Вие него не го знаете. Тамъ то е единственото малко нѣщо, което ще внесете. - То сѫ страданията. Като разправяте за страданията си, тѣ ще кажатъ: Ето нѣщо НОВО, което трѣбва да научимъ; и тѣ ще кажатъ, да слѣземъ на земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно единственото важно нѣщо, което може да научите на земята, то сѫ страданията, за които сте дошли. Вие сте били нѣкога на небето, но сѫ ви разправяли за страданията, за земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нѣщо. Сега казвате: това нѣщо не е било на земята, да страдаме; не идвамъ на земята да страдамъ. Отъ васъ зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е единъ свободенъ изборъ. И то е една привилегия на напредналитѣ души. Които сѫ много напреднали, тѣ се решаватъ да слѣзнатъ, да видатъ какво нѣщо е страданието.

 

Азъ говоря за вѫтрешния смисълъ. Има нѣщо въ страданието, което никой по никой начинъ не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човѣкъ страданието трѣбва да го опита. И ние казваме: Христосъ дойде на земята да опита страданието, да ги опита, да ги види. И като се върне въ другия свѣтъ, да има какво да разправя за своитѣ страдания. И тия страдания на Христа сѫ, които спасяватъ човѣчеството. И всички, които сѫ на земята, и които не искатъ да страдатъ, тѣ не могатъ да се спасатъ. Ти какво ще занесешъ въ другия свѣтъ? Коя ще бѫде цѣнностьта като идешъ въ другия свѣтъ? Съ какво ще се явишъ тамъ? Ако носишъ философия, ако носишъ музика, поезия; по нѣкой пѫтъ азъ ви говоря за музиката. По нѣкой пѫтъ проповѣдвате за музиката, азъ разбирамъ; но ако носишъ една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошелъ тамъ. Има съ какво да живѣешъ. Но ако носишъ всичкитѣ торби съ философия, знание, поезия, пѣние, всичкитѣ земни дарби, тѣ ще кажатъ: Ние имаме тукъ достатъчно отъ това, даже повече имаме тукъ, нека остане за земята. Но щомъ носишъ страданието, можешъ да влѣзнешъ. Тогава става ясно, дето казва апостолъ Павелъ: Съ какво ще се похваля азъ? Азъ ще се похваля съ страданията.

 

Та казвамъ сега, туй ви е достатъчно сега. Малко, но сладко.

 

“Блажени страждующитѣ, защото е тѣхно Царството Божие”.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /три пѫти/.

 5,35 ч.с.

На поляната всички направихме евритмическитѣ гимнастически упражнения!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×