Jump to content

1937_09_19 Приравняване и Любовь


Ани

Recommended Posts

ПРИРАВНЯВАНЕ И ЛЮБОВЬ

 

35-то Недѣлно Утринно Слово

19.IX.1937 г. Недѣля, 5 ч.с.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата молитва.91 Псаломъ. Молитва на Царството

Ще прочета 52 глава отъ Исаястр.509

/Прочете Учителятъ първия стихъ/.

 

Думата “силенъ” е национализъмъ сега. Разбирането на хората. Нѣма да влезе неорганизиранъ, нечистъ, национализъмъ е, всички ще бѫдатъ все евреи, на сегашенъ езикъ казано, невѣрващи нѣма да има.

 

/Учителять прочете отъ втория до шестия стихъ./

 

Значи туй, което не се е сбѫднало въ неговото врѣме, пакъ ще се сбѫдне. Учителять чете до края.

 

Духътъ Божи.

 

Често въ васъ, ако съзнанието има едно положение, тогава нѣкой нѣща не ги знаете. Изисква се дълго време да се говори на единъчовѣкъ, за да разбере нѣкаква истина. Запримеръ едно родено пеленаче, ако на него му кажете 2х2=4, не разбира; като стане на 2 години, пакъ не разбира, като стане на 21 година, ще започне да разбира защо 2 по 2 е равно на 4. Даже възрастниятъ не всѣкога разбира какво е 2 по 2. Две ябълки сѫбрани съ други 2 ябълки правятъ 4 ябълки. Две ябълки, това сѫ резултатъ. Ако кажеме 2 по 2 е четири. Ние имаме въ мисловния свѣтъ единъ резултатъ. Този резултатъ, като го сѫберемъ, какво ще даде? -Ако единъ бѣденъ човѣкъ има да дава 4.000, борчлия е, длъжникъ е нѣкому. Единъ му дава 2.000 лева. Единъ му дава 2.000 лева и другъ му дава още 2.000 лева, ставатъ 4.000 лева. Какъвъ е смисълътъ на 4.000 лева. Какво го ползува дългътъ? -Онзи, който има да дава, е ограниченъ въ своята свобода. Значи, затворенъ е въ затвора. Единиятъ като дава 2.000 лева, и другиятъ като дава2.000 лева, ще го извадятъ отъ затвора. Следователно, двѣ по двѣ показва закона, по който ти можешъ да излезешъ изъ затвора навѫнъ. Следователно тѣ казватъ, какво нѣщо е двѣте. -То е начинъ, по който може да се освободишъ. Сѣга се ражда другата мисъль. По другъ начинъ човѣкъ не може ли да се освободи? -Всѣкога, когато човѣкъ се ограничава, има нѣщо да дава. И когато човѣка го заробватъ, все таки искатъ нѣщо отъ него. Кого заробватъ? Заробватъ винаги богатия. Кого обира сиромаха? Богатия обиратъ. Кого нападатъ? И глупавия и най-учения се напада. Кого цапатъ? Свѣтията може да се оцапа. Грѣшникътъ? -Той е оцапанъ. На единъ свѣтия можешъ да кажѣшъ каквото искашъ, може да го оцапашъ, но единъ грѣшникъ е така оцапанъ, че онова, което го оцапа, не може да се види. Слѣдователно туй, съ което свѣтията може да се оцапа, грѣшникътъ не може да се оцапва. Туй, при което свѣтията може да се омие, грѣшникътъ се оцапва. Ами че ти ако на грѣшника, ако той е облеченъ въ черна дреха царска грѣшна дреха, ти туришъ бѣло петно, нѣма ли да се оцапа?-Всѣки отъ неговитѣ другари ще му каже - какво е това петно начерната дрѣха, отъ кѫде е дошло, несъвместимо е.

 

Двѣ по двѣ е четири. По нѣкой пѫть казвате, какво нѣщо е умразата? Какво нѣщо е Любовьта? -Умразата е движение надолу къмъ материалния свѣтъ. Щомъ ти пожѣлаешъ пари, умраза въ тебе вече действува. Щомъ пожѣлаешъ да отидешъ къмъ Бога, да се освободишъ отъ богатството, законътъ на Любовьта е подействувалъ въ тебе. И действително въ езиците, българскиятъ, английскиятъ и др. езици, които вървятъ по закона на еволюцията и инволюцията, значи сѫ почти едни и сѫщи. Вземете въ английски “любовь”, “love ”. “L” нагоре се пише, което показва движение, а умразата се пише с “h”, въ български езикъ надолу се пише. Туй движение е надолу. Умразата е движение надолу. Любовьта е движение, което се пише нагоре. Какво нѣщо е Любовьта? Любовьта е движение нагоре. Щомъ искашъ да станешъ сиромахъ, ще имашъ Любовь колкото искашъ. Щомъ искашъ да станешъ богатъ, ще имашъ умраза колкото искашъ. Ставатъ хората богати, може да имашъ 100 души слуги, или фабрикантъ си, може ли съ тия хора да не се скарашъ? Започнешъ да имъ взимашъ по половинъ левъ отъ надницата, тѣ сѫ 2000 души, работятъ ти и като имъ вземешъ по половинъ левъ отъ заплатата, имашъ 1000 лева на день. Ти искашъ да те обичатъ хората, защо? -За да печелишъ. Пъкъ онѣзи, които работятъ и тѣсѫ като тебе. Ти си баща, тѣ сѫ деца. Какъвто е бащата, такива сѫ и децата. Могатъ ли вълчетата да бѫдатъ по-свѣти отъ баща си. Могатъ ли на овцете малките агънца да бѫдатъ по-добри отъ баща си? -Тѣ ще бѫдатъ точно такива, каквито сѫ бащите имъ.

 

Често чувамъ да казвате, да се обичаме. Една нова мисъль, която влезе, никога не ви идва на умъ, вие всички се стремите да имате обща любовь. Именно общата любовь би донесла всичкото нещастие въ свѣта. Обичъ къмъ всичкото, тамъ е всичката умраза. Нѣкой казва: Да обичаме всичко. Тамъ е всичката мѫчнотия, че е невъзможно да обичашъ всички. Като речешъ да обичашъ всички, ще имъ вземешъ по половинъ левъ. Най-първо казвашъ, ела при мене да служишъ. Ще имашъ заплата 50,60 лева. Ти имъ давашъ на тѣхъ на день по 50,60 лева, но половинъ левь взимашъ за себе си. Тѣ ще кажатъ, изедникъ е. Какъ ще бѫде изедникъ, когато дава 60 лева, а задържа половинъ левь за себе си, кѫде е злото сега, кажете ми? - Злото е тамъ, че тѣ взематъ по 60 лева, пъкъ ти като правишъ добро на 2000 души, отъ всѣки взимашъ по половинъ левь, ти имашъ 1000 лева на день, значи тѣ иматъ по 60 лева, а ти имашъ по 1000 лева. По нѣкой пѫть защо се поражда умраза въ вашите сърдца? -Не е ли сѫщиятъ законъ? Вие казвате, да се обичаме. Какъ да се обичаме?-Щомъ ти вземашъ 1000 лева, а азъ взимамъ 60 лева, не можемъ да се обичаме. Вземетѣ който и да е, и въ старо врѣме, и сега, оженѣте единъ мѫжъ за две жени, веднага ще има умраза. Понѣже едната ще бѫде обичана повече, другата - по-малко. Щомъ двѣте се обичатъ еднакво -нѣма умраза. Така бѣше съ Яковъ. Той имаше 12 сина и той обичаше единия повече; зароди се умраза въ другите, казватъ “Не искаме този изедникъ, не искаме той да взема обичьта на баща ни”, така точно сега искатъ да се примиряватъ. Всичкитѣ религиозни секти, които сѫществуватъ, всѣка религия, която дойде въ свѣта, иска да каже, че тя е по-близо до Бога, чрезъ тѣхъ Господь повече ви е далъ. И умразата дойде. Казватъ: Защо ни мразятъ? - Мразятъ ви, защото стѣ взѣли повече. - Не искаме да ни мразятъ. Направете заплатата равна -1000 лева, които стѣ взѣли, приравнете ги, че всички да знаятъ, че и вие стѣ като единъ работникъ - вземете 60 лева. Казвамъ: И между васъ става сѫщото, и тукъ може да се зароди умраза, ако нѣкой стане свѣтия, веднага ще го намразите, не може да го търпите, по неговъ адресъ говорите, защо? -Взема повече. Сега азъ разглеждамъ всѣко нѣщо основно. Изгладетѣ вашето сърдце, зада обичате нѣкого. Въ обичьта се крие нѣщо много користолюбиво. Едно фино користолюбие има въ Любовьта. Нѣкой казва: Азъ много обичамъ. Азъ зная защо ме обичатъ, той е боленъ, пъкъ азъ може да го излѣкувамъ. Дойде другъ и казва, много ви обичамъ. Той казва: Вие стѣ по-здравъ. Повече здраве имате. Азъ съмъ беденъ. Вие 1000 лева имате, пъкъ азъ имамъ само 60 лева. Дано ми дадешъ нѣщо.

 

Та казвамъ, намерете сега въ какво седи безкористието на Любовьта? Христосъ е съзнавалъ този законъ и той казва: Ако не се отречешъ отъ всичко, което имашъ, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, понеже ако влѣзешъ съ тия идеи въ Царството Божие, вие ще развалите свѣта и въ небето да сте, пакъ ще се карате. Тогава се заражда въпроса, какво трѣбва да се прави? - Тамъ е философията. Дойде нѣкой при мѣне и казва: Азъ не мисля като другитѣ хора. - Тамъ е злото, че ти не мислишъ като другитѣ. Азъ, казва, малко по-другояче мисля. - Тамъ е злото, че по-другояче мислишъ, по-другояче постѫпвашъ. Азъ, казва, по-другояче мисля, по-другояче постѫпвамъ. Тамъ е злото.

 

Веднъжъ при мене дойде единъ музикантъ и ми казва за музиката, азъ другояче мисля. Казвамъ, и азъ другояче мисля. Но я да попѣемъ и двамата. Какъ ти пѣешъ. И какъ азъ пѣя. Турямъ една кибритена клечка и казвамъ, ха сега ти пѣй. После и азъ ще пѣя. Можемъ ли да запалимъ кибритената клечка съ вашето пѣене. Ако ти не може да я запалишъ, и ако азъ не може да я запаля, не сме отъ първокласните пѣвци. Азъ ви считамъ, че вие сте всички кибритени клечки за мѣнъ. Азъ разсѫждавамъ: Азъ ако говоря и може да ви запаля, има нѣщо истинно. Щомъ ви говоря и клечките не се палятъ, -нѣма истина. Споредъ менъ трѣбва да стане въ човѣка една вѫтрешна промѣна. Казвашъ трѣбва да обичашъ нѣкой човѣкъ. За да обичашъчовѣка, трѣбва да го приравнишъ съ себе си. Ако туришъ единъ човѣкъ повече отъ себе си, ти го туряшъ на опасенъ пѫть. Ако го туряшъ надъ себе си, ти го правишъ господарь на себе си. Ако го туришъ подъ себе си, ти го правишъ слуга на себе си. Слѣдователно горе господарь си, долу -слуга си. Горе ще ти заповѣдватъ, ти ще се подчинѣвашъ. Долу ти ще му заповѣдвашъ, той ще се подчинѣва. Значи, ако той е надъ тѣбе, ти си недоволенъ отъ него. Ако той е подъ тебе, той ще бѫде недоволенъ отъ тебе. Питамъ тогава какво ще правишъ?-Плюсъ е отгоре надъ тебе, минусъ е отдолу подъ тебе. Кой е стрѣлката на равновѣсието? Казватѣ равно на какво, 5 изваденоотъ 6 е равно на единица; 5 и 1 сѫбрано е равно на 6.

 

Да допуснемъ, че вие отивате нѣкѫде. Проповѣдвате, казватъ всичките хора сѫ клѣчки, казватъ: че какъ не можѣмъ да бѫдемъ клѣчки. Какъ ще изясните думата “клѣчка”? -Клѣчка е излѣзла отъ клѣкамъ, туй, което може да клѣка, е клѣчка. Туй, което не може да клѣка, не е клѣчка. Туй, което може да се огъва въ каквото и да е направление, е клѣчка. Думата клѣчка не разбирайте кибритена клѣчка. Може да клѣкне, понѣже веднага като запалишъ, туришъ долу, запалишъ огѫня. Ако клѣчката запали огъня, тя е клѣчка. Но ако не пали огъня, тя е никаква клѣчка. Сега трѣбва да разбиратѣ законитѣ на граматиката. Ще видите, че онзи, който направилъ клѣчката, разбира. На български думата “клѣчка” започва съ К. Имате една перпѣндикулярна линия, други два перпѣндикуляра къмъ тази линия. Значи тѣзи двѣ линии сѫ единъ ударъ къмъ пѫрвата линия. Този ударъ, съ който образува туй запалване. При всѣко нѣщастие въ свѣта, има ударъ. И Любовьта е единъ ударъ. Умразата е другъ ударъ. Любовьта бие господарите. Умразата бие слугите. Ти единъ слуга трѣбва да го мразишъ, а господаря трѣбва да го обичашъ, нали така? -Въ сѫщность така се развива въпроса. Щомъ имашъ единъ слуга, нѣмашъ почитание. Ти изведнъжъ си неглиже. Щомъ е нѣкой господаръ, ти съ благоволение поглѣднешъ, умилно. Ти искашъ прѣдъ господаря да се покажешъ, че си добъръ, той да повиши заплатата.

 

Та вие постоянно говорите за Любовьта. Казвате: Христовата Любовь. Каква е Христовата Любовь? -Вие казвате Христовата Любовь. Прави добро съ своитѣ рѫце. Никаква Христова Любовь не е. Тя е Любовьта на умразата. Туй, което проповѣдватъ, не е Христовата Любовь. Всѣко нѣщо, което азъ вземамъ, то е умраза. Той казва: Мене страшно ме обиди. Какво те е обидилъ? -Казалъ ти,че си билъ много лакомъ. Въ лакомията само една буква има, която е грѣшна. Л е на мѣсто. Понеже Л-то отива нагоре къмъ Бога. А-то е натоварено. Значи А-то е грѣшно. Ла-комъ. “Комъ” въ музиката какво означава? -Колко гами има тамъ? Та казвамъ: А-то трѣбва да се затвори. Всѣкога когато А-то е натоварена камила, трѣбва да се разтовари. Следователно всѣка умраза, това е единъ излишенъ товаръ, и когато ние говоримъ за Любовьта, подъ думата Любовь разбираме да се разтоваришъ. Какво е Любовьта? -Туй, което е натоварено - обремененото човѣшко сърдце. Туй, което е натоваренообременения човѣшки умъ; туй, което е натоварено - обременениятъчовѣшки духъ, туй, което е натоварено, обременената човѣшка душа. Всѣко нѣщо, което е натоварено, за да му се даде почивка. Това азъ разбирамъ подъ думата “Любовь”. До сега вие не знаехте какво нѣщо е Любовьта. Любовьта е законъ за разтоварване, умразата е законъ за товарене. Да те мразять, ще те натоварятъ, ще поносишъ малко. Следъ като си работилъ, ще те разтоварятъ. Туй, което се разтоварва, това е Любовьта. И следователно, когато Христосъ дойде на земята, Той самъ се разтовари. Той беше богатъ въ небето. Имашѣ нѣщо, което го незадоволява. Казва: Тия хора на земята сѫ много натоварени, и азъ съмъ натоваренъ отъ горе. И той беше богатъ и хората на земята бѣха богати въ умразата, а Той беше богатъ въ Любовьта. Следователно, Христосъ отъ небѣто дойде съ своитѣ капитали, да купи стоката на хората. Той понесе грѣховете на хората, взе тази стока. Апостолъ Павелъ казва - осиромашехъ. Тълкуватъ проповедницитѣ - не осиромаше, даде парите на хората за грѣховете имъ. Стока е това. Вие считате грѣховете не сѫ нищо, безъ съдържание сѫ. Тия грѣхове, ако знаешъ какво да извадишъ отъ тѣхъ, ще имашъ богатство колкото искашъ. Казвамъ: За да се изрази тази идѣя, който не може да я обясни, той ще се опетни. Питаме какъ ще се опетни? -Да ви приведа другъ единъ примеръ; ако единъ болѣнъ човѣкъ има жена, болна отъ проказа, на коята всѣка частъ на телото тече гной - и отъ очите и отъ ушите и отъ носа и отъ устата, и се приближи при нея единъ красивъ лекаръ-хубавецъ, че я пипа, този мѫжъ никога нѣма да му влезе въ ума, че лекарятъ има лоша мисъль. Той ще гледа да я вземе да я пипа за рѫцете, всѣкѫде да я пипа лекарятъ, само той да не я пипа. Ще счита, че е едно благо заради него. Никаква болесть нѣма да влезе. Но ако жена му е красива, стройна, тялото и е така хубаво, мекичка кожа, уста червенички, очи светли, вежди тънки, уши хубави, всичко тъй хубаво, той на шишъ ще го опече. Ако този лекаръ я пипа, лекарятъ въ кѫщи не може да припари. Въ първиятъ случай ще бѫде тихъ и спокоенъ, ще се радва,че лекарятъ пипа жена му, а вториятъ случай ще обикаля и ще пъшка. Кажете ми защо е така?

 

Азъ веднъжъ пътувахъ съ единъ български учитель, гимназиаленъ учитель, разправяме се за философски работи. Минаваме покрай една гостилница, кѫдето бѣха насѣдали повече отъ 100 души на масите. Тамъ има такива пържоли опѣчени и той току изведнъжъ въздъхна дълбоко. Едно врѣме казва, и азъ можехъ даямъ тия работи, вижъ тия хора, пъкъ азъ опъвамъ каиша, нѣма какво да ямъ. Вижъ какво ядене има тамъ. Така е то, сиромашия. Пари да имашъ, какви сѫ хубави кюфтенцата, пържолите, всичко туй. Азъ нищо не му казвамъ. Рекохъ, какво искашъ сега? -Азъ му превеждамъ едно противоречие. Казвамъ: Азъ може да ти върна всичко туй, което искашъ, но казвамъ - само за единъ день. Утре ти ще имашъ туй, което искашъ, азъ може да ти го върна. За единъ день, но на другия день ти ще заминешъ за другия свѣтъ. Може да ядешъ кюфтенца за единъ день, но ще заминешъ за другия свѣтъ. Казва: Нѣма какво да се прави, каквото е далъ Господъ, ще го нося. Казвамъ, ако не бѣха те уволнили, ти щѣше да умрѣшъ. Пъкъ щомъ те уволниха, продължи се живота ти. - Отъ де го знаешъ? -Отъ де го зная не ме питай, тебе те уволниха, за да ти продължатъ живота на земята. Ако не бѣха те уволнили отъ учителството, ти щѣше да заминешъ за другия свѣтъ, и тогава щѣше да имашъ едно безсрочно уволнение, съ което хората връщатъ къмъ педагогическия си баща. Сега идеята коя е? -Азъ не съмъ говорилъ, но казвамъ: Ще се пазите всѣкога, тази Любовь, съ която сѣга си служитѣ, тя е сложна, двойна Любовь е. Едновременно умразата и любовьта сѫ жѣнени, че ако мѫжътъ ви направи добро, жѣната ще ви обѣре. Мѫжка и женска Любовь има. Ако жена ви подари нѣщо, мѫжътъ ще ви обѣре. Сѣга какво ще кажѣте? Дойдѣте при тази любовь, каквото и да ви направятъ, ако най-първо мѫжътъ ви обере, жѣната ще ви направи добро, туй го наричате любовь. Ако най-напредъ ви дадатъ, послѣ ще ви обератъ. Или обратното. На земята въ любовьта винаги сѫществува едно вѫтрешно користолюбие, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Ти обичашъ Бога, защо Го обичашъ? Користолюбие има, да ти даде животъ. Тогава ние не разбираме Божията Любовь въ себе си. Богъ е едно сѫщество, което постоянно дава отъ себе си, не взема, но дава. Той дава живота, пъкъ ние постоянно вземаме. Като дава и Богъ страда. Но ние се отличаваме отъ Бога отъ това, че постоянно взѣмаме. Като взѣмаме, ние съ туй взѣмане умираме. Ти се товаришъ повѣче, отколкото можѣшъ да носишъ. Следователно този товаръ непоносимъ -мислите, желанията. Нѣкой пѫть нѣкойчовѣкъ се ожѣнилъ за красива жена и тя го излъгва. И той отъ едно разочарование въ живота умира. Той като се е влюбилъ въ 20-30 милиона, тия пари като изгуби, веднага има ударъ, умре. Защо му е имането? -Че ще умира за него. Защо му е конъ, за който ще умре?Умрѣла дъщеря му, какви ли не работи се случватъ, и той умира. При тази любовь ти си въ нѣкое общество, различавашъ се отъ възглѣдите му и тѣ изпъдятъ. Ти не вѣрвашъ въ Бога тъй, както те вѣрватъ въ Бога.

 

Сѣгашното вѣрване е, че всички хора трѣбва да ме обичатъ. Всѣки иска да го обичатъ. Но да го обичатъ, нищо да не взѣматъ отъ нѣго, а да му даватъ. Понѣкой пѫть азъ взѣмамъ младите момци, азъ разсѫждавамъ и казвамъ: То е върха на човѣшкото безобразие. Той взелъ, че носи едно бѣло карамфилче, така откъснато, дава го на момата да и покаже колко я обича. Той ще и даде едно бѣло карамфилче, пъкъ ще и задигне сърдцето и. Като задигне нейното сърдце, ще иде при друга, и на нея ще даде бѣло карамфилче - на трета, на четвърта, все по едно бѣло карамфилче дава и задигне сърдцето имъ. Каква любовь има? -Този го наричатъ професоръ. Той казва, вие можѣ ли за това карамфилче да ми дадѣте сърдцето и послѣ да не роптаѣте. Той не е казалъ истината. Той казва, че това карамфилче струва повече отъ твоѣто сърдце. Ако вземѣшъ това карамфилче, ще ми дадешъ сърдцето си. Тя взѣме карамфилчето и даде сърдцето си и започва да се оплаква. Тази младата мома, то сте вие; вие сте се влюбили въ Господа, даде ви, даде карамфилче, и дадете си сърдцето. Следъ като дадете сърдцето си, казвате: Откраднаха ми сърдцето. Вие ще кажете, че все за младитѣ говоря. Вие всички сте млади. Какво ви довело до Господа. Нѣкоя стара сестра казва: Тия младите какво правятъ. И ти правишъ, каквото младите правятъ? - И ти си дошла за Любовь. Разбирайте ме добре, искамъ да ме разберете. Азъ не критикувамъ нѣщата, азъ разглеждамъ нѣщата по сѫщество. Казвате: Обичамъ го. - Защо го обичашъ, какви сѫ твоите вѫтрешни побуждения? Ти му давашъ едно карамфилче, а му вземашъ сърдцето. Тази кокошка хранишъ съ жито по 4-5 пѫти, утре я опѣчешъ и я изядешъ. Питамъ: Въ какво сѣди твоята любовь къмъ кокошката, въпросътъ е другояче. Ако азъ изямъ тази кокошка. -не искамъ да вѣрвате това, което ви казвамъ. Само за изяснение го давамъ. Ако азъ изямъ кокошката и съмъ младъ момъкъ, като се оженя, първото му дете, което се роди, тази кокошка да бѫде. То е другъ въпросъ. Тогава яденето и кокошката е на мѣсто. Но ако изямъ кокошката безъ да ми стане дете, тогава яденето на кокошката не е на мѣсто. Приравнение да стане. Кокошката да стане твое дете, значи, приравнилъ си тази кокошка съ себе си. Въ законитѣ за Любовьта искамъ да имате една мѣрка, поне малка мѣрка. Ако въ любовьта си въ даденъ случай, когато обичашъ нѣкой, ако този човѣкъ ти не може да го приравнишъ съ себе си, ако не можемъ да слезешъ до неговия уровенъ и той не можѣ да се качи при тебе, не може да обмените любовь. Тази любовь ще бѫде или подъ тебе или надъ тебе. Но единия случай ще бѫдешъ господаръ, въ другия слуга. Щомъ си слуга или господаръ, не може да имашъ ти разбиране за Любовьта. Че Христосъ дошълъ, пострадалъ на земята. Христосъ дойде да тури всички на единъ уровенъ, да ги направи синове на Бога. Туй разбира осиновяване. Ако хората не може да се приравняватъ, не може да станатъ братя. Въ Братството значи на единъ уровенъ сѫ. Всѣки въ душата си да съзнава, да зачита правата на другитѣ тъй, както зачита своитѣ права. Следователно, Любовьта изисква вѫтрешно зачитане на всичките онѣзи свѣщени правила, които всѣка една душа има. Това е Любовь. Това е вѫншната страна на Любовьта.

 

Та казвамъ сега пророкътъ, защото ще видятъ, което не имъ се е говорило и ще разумѣятъ, което не сѫ чули.

 

Какви бѣха вашитѣ разбирания за Любовьта сега? -Нѣкой искатъ да ми кажатъ: Толкозъ години се подвизавамѣ. Че какво се подвизаватѣ? Ти си се подвизавалъ само да сѫбирашъ пари. Ти си билъ накре, и мислишъ защо не си станалъ свѣтия. Че какъ ще стане свѣтия единъ банкеръ, който постоянно взема и казва - дай. Не само да се посѣе, но посятото, трѣбва да се жъне, да се прибере въ хамбара. Ако сѣеше и не събирашъ, законътъ е същиятъ. Ще сѣешъ повѣче, отколкото може да събѣрешъ. Ще сѣешъ толкозъ, колкото сѫбирашъ. Та казвамъ: При сегашните условия мнозина идватъ при мѣне и казватъ: Искамъ да работя за Господа. И иска да го убеждавашъ, че има оня свѣтъ. Значи съ едно карамфилче искашъ да убедишъ младата мома, че има оня свѣтъ, че има Господь въ оня свѣтъ. Ако има оня свѣтъ, защо ще го убеждавашъ? -Какво ще ме убеждава братъ ми родени сме отъ единъ и сѫщи баща. Какво ще ме убеждава братъ ми, да обичамъ баща си. Азъ го виждамъ и Той го вижда. На мене говори и на него говори. Той ще дойде какъ да ми разправя какъ да обичамъ баща си. Какъ трѣбва да го обичамъ? -Да бъркамъ повѣче въ кесията му. Не. Бащата, който е родилъ Синоветѣ си, Той е далъ нѣщо отъ себе си. Бащата нѣма да учи Любовьта, понеже е далъ. Сега синътъ трѣбва да покаже своята Любовь. Даже азъ съжалявамъ, че ви говоря. Защото азъ като говоря излагамъ себе си. Като спите, да ви запалячергата, да ви не казвамъ. И като ви запалѣ, азъ ще ви кажа - азъ ви запалихъ, защо? -Ще ви кажа, ще ви заплатя. Или ще ви кажа, че ви обичамъ. Защо трѣбва да ви кажа, че ви обичамъ. Вѫтре въ мѣне се крие едно користолюбие. Че азъ ви обичамъ, тъй че никой не ви обичалъ тъй, както азъ ви обичамъ. Какъ ще докажете, че обичате нѣкого? Какъ ще докажете, че ме обичате? Какво сте направили за мене? -Нито единъ отъ васъ не е направилъ слънцето, нито единъ отъ васъ не е направилъ плоднитѣ дървета, нито единъ не е направилъ звездитѣ. Ама азъ говоря. Какво е говоренето? Ти съ пръчката си размърдалъ водата. Като приказвамъ, азъ и слѣдъ туй искашъ напълно да участвувашъ. Че си размърдалъ водата, че си направилъ нѣкаква работа. Азъ съмъ привеждалъ онзи примеръ за турчина, който чукалъ кафе. Той чукалъ кафе и при всеки ударъ казвалъ “аха”. Другиятъ го гледалъ и казва: Да станеме ортаци. Ти ще чукашъ кафето, пъкъ азъ ще казвамъ, “аха”. И тогава ставатъ ортаци. Онзи чука кафето, а той казва “аха”. Отварятъ кафѣне, започватъ да търгуватъ, но онзи, който чукалъ кафето, не му дава паритѣ. Ти, казва, ти не работи, азъчукахъ, ти казваше само “аха”. Другиятъ го дава подъ сѫдъ. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намѣсто той да казва аха, азъ казвахъ. Сега не си държи думата. Не ми дава паритѣ. Сѫдията казва: Ще направите една кутия. Той ще вари кафето, ти ще зимашъ парите, и презъ дупката на кутията ще ги пуснешъ вѫтре. Парите като паднатъ въ кутията, ще казватъ “тинъ”. Парите сѫ за нѣго, а “тинъ” ще бѫде за тебе.

 

Та казвамъ: Вие въ първия случай ще имате резултатите на Любовьта. Само чуването на “тинъ” ще бѫде ваше.

 

Любовьта е въ материалното, въ парите вѫтре. Само психическото, което се чува, то не е Любовьта. Казва, онѣзи, коиточуятъ и станатъ. Но сте на разстояние не само човѣкъ да чуе, не само човѣкъ да стане, но да яде. Азъ разсѫждавамъ. Ако едно плодно сѣме не се хвърли въ земята, и ако туй сѣме не поникне, не израсте, ако не се развие, ако не даде листа, цвѣтъ и плодъ да узрѣе, и ако азъ не вкуся отъ плода му, за мене туй е безпредметно. И следователно, нашата любовь, трѣбва да даде плодъ, отъ който трѣбва да вкусятъ, кой какъ мине трѣбва да вкуси отъ нашата любовь. Или друго едно сравнение: Нашата Любовь да бѫде както единъ пѫтникъ, който минава покрай нѣкой изворъ, да вкуси отъ извора. То е идѣалната Любовь. Изворътъ, който тече, то е Любовь. Всѣки, който пие,това е истинска Любовь. Затова Господъ направи изворитѣ и казва: Като изворитѣ ще бѫдетѣ. Затова направи плодните дървета и казва: Както слънцето ще даватѣ. Що е слънцето? -Всички онѣзи, които даватъ и вършатъ волята Божия. Всички ония, които взематъ, вършатъ своята воля. Всички ония, които даватъ, сѫ щастливи. Всички онѣзи, които взематъ, сѫ нѣщастни. Сега правете, което обичате. Ако искате да живѣете, давайте. Ако искате да умрете, мразете. Вие сте се заблуждавали, като ви предали учението. Нито въ Любовьта, нито въ безлюбието е щастието на човѣка. Писанието казва: “Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единаго Истиннаго Бога”, Това е Животъ Веченъ, отъ кѫдето иде животътъ. Трѣбва да идѣмъ всички при Бога, да се научимъ какъ да Го обичаме. Свѣтътъ ще се оправи само така. Всички други учения сѫ спомагателни срѣдства. Само единъ начинъ има да се поправи свѣта. - Когато всинца обичаме Бога тъй, както Той ни обича, и започнемъ да вършимъ волята Му. Въпросътъ е разрешенъ. Понѣже ние всички искаме да бѫдемъ като Бога, всѣки единъ отъ васъ е божество, което иска да стане центъръ на всѣлената. Искатѣ всички хора васъ да обичатъ. Най-първо трѣбва да се роди идѣята по обратенъ пѫтъ - азъ трѣбва да обичамъ Бога прѣди всичко, да не мисля за никого въ свѣта. И така каквато е Волята Божия, така постѫпвамъ. Споредъ мене туй е правото разбиране. Следъ туй, следъ като обичаме Бога, то Богъ ще ни покаже начина, по който да обичаме хората сега. Сега да искамъ да обичамъ хората, азъ не зная какъ да ги обичамъ. Туй, което може да направи добро на едного, не може да направи добро на другъ. Здравиятъ нѣма нужда отъ помощъ, силниятъ умниятъ нѣма нужда отъ помощъ. Умниятъ нѣма нужда отъ помощъ, свѣтията нѣма нужда отъ помощъ. Онзи, който е болѣнъ, какво му трѣбва? -Ако идѣшъ при силния какво трѣбва да правишъ? -Ако идѣшъ при умния какво трѣбва да правишъ?

 

Сега азъ не искамъ да смутя вашия умъ. Защото вие сега тъй се държите за вашитѣ убеждѣния. Ако искате да ми ги продадетѣ, азъ ги купувамъ. Честно и почтено. Не искамъ да ги хвърлитѣ, азъ ще ги купя. Каквато цена туряте на убежденията, ще заплатя. Ни най- малко не казвамъ хвърлѣте убежденията си - не, не ще азъ ги купя. Да има отношение. Защото ако не ги купя, това не е учение. Христосъ като дойде отгоре, той купи грѣховете на хората. Нищо повече. Всѣки единъ отъ васъ иска разбиране, то е дълбокото разбиране. Безъ Любовь къмъ Бога, щастие въ свѣта не може да има. Безъпознаване на Бога, животъ не може да има. Нѣма да се мине дълго врѣме, започвате да остарѣвате. Когато отслабватѣ, започватѣ да се готвитѣ за оня свѣтъ. Че какво ще идешъ въ оня свѣтъ. Вие като идете въ оня свѣтъ, съ какво ще се похвалите? Ами, казватѣ, да видимъ Христа -Че какъ ще го видите? -Че ти не мѣзашъ на Него най-първо. Да дойде една кокошка въ моя дворъ и да каже - азъ искамъ да видя Учителя. Ще ми каже, знаешъ ли колко яйца съмъ снѣсла? - Знаешъ ли азъ колко пѫти съмъ крѣкала? -Каква нужда има Господъ, да ида и да му казвамъ, че съмъ снесла толкозъ яйца, че съмъ крѣкала. Туй учение важи за кокошката, но туй учѣние не е за учѣницитѣ. Тъй, както ние живѣемъ, сме цели кокошки - крѣкаме, направиме едно добро, крѣкаме. Далъ си 1000,2000,3000 за благотворителна цѣль, снесълъ си едно яйце, разправяшъ - това сѫ все кокоши работи. Туй е полезно за кокошката, но не и за човѣка.

 

Вие сега по нѣкой пѫть мислите какво ли има още да ви говоря. Не сте сънували какво имамъ да ви говоря. Казвате: Какво азъ зная?-Азъ зная това, което ако ви го кажа, ще ви побелѣе главата. Ще ви побелѣе. Защото докато главите ви не ви побелѣятъ, нѣма да поумнѣете вие. Ако вие ме попитате защо моята глава е побеляла? Защото едва съмъ поумнялъ. Нѣкой се облякълъ въ бяло. Белиятъ цвѣтъ е, който всичко дава.

 

Въ съвременната наука казватъ, белиятъ цвѣтъ и червениятъ цвѣтъ е едно отражение, зелениятъ цвѣтъ е едно отражение. Жълтиятъ цвѣтъ, всичките цвѣтове сѫ отражения. Черниятъ цвѣтъ е цвѣтъ на пресищане. Ако искашъ черенъ цвѣтъ, съдържа всички цвѣтове. Той ги задържа само за себе си, той ги поглъща, а пъкъ бялата свѣтлина е, която раздава всичко. Затова онзи, който ходи въ свѣтлина, върши Волята Божия. Онзи, който ходи въ тѫмнина, не я върши. Защо не я върши? -Защото тѫмнината всичко прибира.

 

Писанието казва: Свѣтлината свѣти въ тѫмнината и тѫмнината я не обзе. Тѫмнината иска всичко да вземе. Толкозъ е много богатството на свѣтлината, че тя се отказва да носи товара и. Видѣла че е много голѣмъ. Азъ разбирамъ, че богатството е толкозъ голѣмо, че тѫмнината се отказала и казва: Не е за менъ. Уплашила се е. Не може да го завладѣе за себе си. Всѣко нѣщо, което се завлада, е нѣщастие за човѣка. Всѣко нещо, което се освобождава, е щастие зачовѣка. Щастието въ човѣка сѣди въ свободата, а не въ робството. Щастието на човѣка стои въ Любовьта, а не въ умразата. Щастиетовъ човѣка стои въ знанието, а не въ невѣжеството. Не мислѣте, че невѣжия не знае, той много добре знае. Той не знае вѫншно. Следъ като се разбра, се показва, че не знае. Тъй се показва, че нищо не знае. Всичкитѣ хора знаятъ много добре.

 

Писанието казва: Благословени сѫ краката на онзи, който проповѣдва. А пъкъ може да проповѣдва само онзи, който раздава доброволно Божиите блага, безъ да очаква нещо за себе си. Единственото нещо, което остава, е Благоволението. Ще има Божието Благоволение въ себе си, че върши Волята Божия.

 

Уволнениятъ да вземе и да направи волята Божия, както на Бога е благоугодно. Като направя нѣщо на другитѣ, да го направя тъй, както трѣбва.

 

Често съмъ виждалъ, че като направя нѣщо нѣкому, Господь ми казва: Не го направи тъй, както трѣбва. Както трѣбва да го направишъ. Азъ ви съмъ превѣждалъ единъ примеръ понѣкой пѫть. И азъ го правя.

 

Единъ българинъ градилъ кѫща. Туря една грѣда, друга грѣда на рамото си. Поставя грѣдата, нѣма кой да му помогне. Мѫчи се да тури една подпора. Иде единъ циганинъ. Казва: Чичо, какво правишъ?-Работя. -Че какъ тъй. Самъ можешъ ли да работишъ? Ти, казва, може ли да ми направишъ една услуга? -Тури си тукъ рамото, че азъ да видя да свърша друга работа. Той турилъ грѣдата на рамото му и отишълъ. Минава се часъ, два - циганинътъ не може да пусне грѣдата. Цѣлата сграда ще падне. Казва, какво прави? Като се върналъ казва: Много се забави. Сега всички вие като циганина имате грѣдата на вашето рамо и казвате, какво се забави Господь? -Какво разбирате?-Забави се Господь, защото тѣжи на рамото. На сърдцето ви тѣжи, на ума ви тѣжи. Какво трѣбва да се направи? -Колибата трѣбва да се съгради. Трѣбва да се тури единъ стълбъ, да не сѣди тази грѣда на рамото, да бѫдемъ свободни ние. Трѣбва да бѫдемъ свободни отъ всичкитѣ грижи на този свѣтъ, за да можемъ доброволно да вършимъ Волята Божия.

 

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА СИЛА

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ВѢРА

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ЛЮБОВЬ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...