Jump to content
Ани

1937_09_05 Силенъ въ света

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СИЛЕНЪ ВЪ СВѢТА

 

33-то Недѣлно Утринно Слово

5.09.1937 г. Неделя, 5 ч.с.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата Молитва. Молитва на Царството 91 Псалом. Духътъ Божи.Ще ви прочета 65 глава отъ Исая отъ 16 стихъ до края.стр.507

Въ начало бе Словото.

 

Голѣма трудностъ въ свѣта е да задоволишъ човѣка. Всички вие сте заангажирани съ една много трудна задача. По-мъчно нѣма отъ това да задоволишъ себе си. Каквото и да направишъ, недоволството ще бъде тамъ. Има едно същество вътре, което е недоволно. Ако имашъ нови дрехи, доволенъ си донякъде. Единъ день ще видишъ някой недостатъкъ, ще станешъ недоволенъ. Ако си малко дете до известна степенъ ще се радвашъ на майка си. Дойде единъ день, недоволенъ си, защото си малко дете, искашъ да растешъ. Въ началото си билъ доволенъ, че майка ти те носи на ръце, следъ туй ти дотегнало да те носятъ на ръце, казвашъ - сложи ме да ходя. Следъ туй майката го сложи въ количката и отъ тамъ казва, извади ме навънъ, тукъ ми е неприятно.

 

Сега вѣрвамъ, туй което ви казвамъ, вие можете да го повторите. Държите нѣкоя речъ нѣкѫде, казвате, че човѣкъ е същество, което не може да се задоволи. Въпросътъ не е да описваме въ какво сѣди гладътъ. Запримеръ единъ художникъ може на една картина да нарисува онзи страдащия, да тури ония черти на страдущия и тази картина да бѫде великолепна, гениална и всички вестници, всички хора да говорятъ за хубавия изразъ на скърбещия въ картината. Но никой не би желалъ отъ васъ да носи тия хубавитѣчерти на скърбящия въ картината. Казвамъ, тогава този художникъ защо да нарисува тази скърбяща картина, понеже човѣкъ, който иска да се домогне до радостьта, върви по пѫтя на скръбьта. Идеалнатаскръбъ е единъ образъ на идеалната радостъ, която отпосле ще дойде. Тая картина е точно противоположна. Съвременната фотография, когато снемате една картна, вие я снемате въ обратна посока. По нѣкой пѫть туй наричатъ сѣнки на живота. И сѣнките на нещата са реални, но въ тази реалностъ на сѣнките нѣма нищо съществено. Ти си жаденъ и гладенъ, ти виждашъ въ една картина, че изворътъ тече или на киното виждашъ, че водата тече. Но не е една реалностъ, която може да те ползува, водата тече, но вода нѣма. Слънцето грее, но слънце нѣма. Хората се радватъ, ама радостьта я нѣма. Хората умиратъ, смъртьта я нѣма. Богатството е тамъ, но златото го нѣма. Вие казвате, реаленъ свѣтъ. Има единъ реаленъ свѣтъ. Има единъ реаленъ свѣтъ, дето не съществува туй реалното. Вода искашъ да пиешъ, нѣма вода. Казвате нѣкой пѫть: Дотегна ми да живѣя. - Дотегнало ти е да живѣешъ, защото ти си въ тия живите картини, дето нѣма реалностъ въ тяхъ.

 

Тогава не може да си дадете отговоръ защо Господъ създаде свѣта така. Азъ те питамъ ти защо взе билетъ и влезе въ това представление, каква беше причината, която те накара да вземешъ този билетъ и да влезешъ тукъ на това представление? Този, който създаде този театъръ и концертъ въ сегашното положение, човѣкътъ иска да спечели пари - жена има, деца има. Следователно, ще направи една залъгалка, иска да изкара 5-10 лева. Казва: Азъ намерихъ много. Той с 5-10 пари нищо не може да направи. Най-малко 5-10 хилѣди лева на една вечеръ като спечели, ще каже: Донѣкѫде отъ всичкото туй представление, ако му са останали 5-10 хиляди лева, ще каже - забавлението излезе сполучливо.

 

Вчера ми разправяше една млада сестра едно доста духовито обяснение. Въ Евангелската църква винаги убеждаватъ хората, че Христосъ ги люби, че ги насилва да се обърнатъ да се покаятъ. Тѣ сѫ свикнали да имъ се говори така. Ако нѣкой така не имъ говори, не им е приятно. Запримеръ у българите има навикъ, като идешъ на гости, казватъ: Заповядайте, не се срамувайте, заповядайте. Че веднъжъ, че два пѫти, десетъ пѫти ще го кажатъ.Заповядайте, вземете си и най-после той ще каже: Хайде за вашъ хатъръ ще си взема нѣколко хапки. Следъ туй, като се разяде, казва: Уста...... - хайде сега да не казвамъ нататъкъ, да не произнасямъ думата. Тези нѣща мимоходомъ ги казвамъ за украшение, за изяснение. Той ще си вземе, за да се отсрами. Но той се е наялъ хубаво, има нещореално. Като се наяде, не мяза на такава картина, гдето само се гледа, но следъ като излезе, казва: Благодаря, че ме каниха 10 пѫти, ако бѣше останало на първата покана, щяхъ да остана гладенъ. Въ турците, обаче, обичаятъ е другъ. Турчинътъ веднъжъ кани, ако сѫ 10-15 души, казва имъ: Заповядайте - буюрумъ. Следъ втори пѫть “буюрумъ” нѣма. Всѣки трѣбва да се намести да седне. Онзи, който чака втори пѫть да го поканятъ, той ще остане гладенъ.

 

Сега въ природата понѣкой пѫть има българско канене по 10 пѫти, а нѣкѫде и на турско поканване само веднъжъ. Но нѣкой пѫть е хубаво и българското поканване - гладенъ човѣкъ нѣма да остане. На турското поканване само веднъжъ може да остане гладенъ. Българинътъ е практиченъ, веднъжъ ако покани, може да не е чулъ, ами втори пѫть. И 10 пѫти като те покани, все таки еднажъ ще чуешъ. Турчинътъ казва веднъжъ “заповядайте”, ако не е дочулъ. Сега вие всички сте българи и по 10 пѫти се каните. Намирате, че тази философия е по-практична. Защото случва се веднъжъ, ако те поканятъ, да не чуешъ. Но 10 пѫти като го поканятъ, човѣкъ все щечуе.

 

Запримеръ, понѣкой пѫть вие питате защо човѣкъ трѣбва да пѣе. Направете тукъ единъ опитъ. Цѣла година да имате задача да пѣетѣ. Сутринъ запей една песенъ - на обедъ друга и вечеръ друга песенъ. Цѣла година да пѣетѣ. Ако си сиромахъ, ако си боленъ, сутринъ стани, изпѣй една песенъ. Ама не можешъ да дигашъ крака и рѫката си - пѣй. Цѣла година като пѣешъ, на болестьта ще й дотегне, ще хукне да бѣга, понеже болестьта иска абсолютно спокойствие, тя желае никой да не я безспокои, туй въ съзерцание да бѫде. Ако ти нарушишъ туй разположение, тя казва, тукъ не се живѣе. Вие сега повикате единъ лекаръ. Съвременните лекари угаждатъ на болестите. Той ще дойде, ще хване пулса полекичка, ще прочете колко пѫти бие сърдцето, после полекичка ще бутне окото, ще те накара да си изплезишъ езика. Окото ти е пожълтяло, затуй ти си боленъ. Какво показва жълтината? Че колкото човѣкъ да е користолюбивъ, показва се много щедъръ. Защото като дойде жълтиятъ цвѣтъ въ окото, туй, което ти виждашъ, е туй, което ти даватъ. То дава само жълтиятъ цвѣтъ, а другите 6 цвята ги задържа за себе си; значи на тебе дава единъ лѣвъ, а той задържа за себе си шестъ. Де е щедростьта? Окото трѣбва да бъде бѣло. Бѣлото око показва, че всичко трѣбва да е наше; за да бѫдешъ здравъ, окото не трѣбва дабѫде жълто. Трѣбва да възстановишъ бѣлия цвѣтъ въ ума си.

 

После музиката се отличава по това, че тя всичко дава. Човѣкъ само пѣе и не очаква нищо. Той очаква благото отъ самата песенъ, която пѣе. Ти най-първо, ако искашъ едно богатство, пѣй. Благото ще дойде. Благото е самата песенъ. Всички певци, които пѣятъ съ пари, всѣкога изгубватъ гласа си - нищо повече. Отъ памти века така е било и за въ бѫдеще така ще бѫде. Колко хора хубавъ гласъ иматъ и като спечелятъ много пари, казватъ: Не трѣбва да пѣя. Всичката дарба престава. И за цигуларите е също. Единъ ораторъ говори, законътъ е пакъ същиятъ. Дойде известно време, той изгуби своето красноречие. Тамъ, дето влизатъ материалните блага, човѣкъ изгубва своята божествена дарба, която Богъ му е далъ. Богъ не ти е далъ езикътъ да печелишъ пари съ него. Парите трѣбва да дойдатъ като сѣнка, тѣ отподиръ трѣбва да дойдатъ като пищималъ. Че 20 пѫти да ги отхвърлишъ, тѣ пакъ да вървятъ следъ тебе. Ти не трѣбва да ги търсишъ, тѣ сами да тѣ търсятъ. Ти като ги вземешъ, хвърляшъ ги, тѣ пакъ да дойдатъ подиръ тебе. Азъ веднъжъ гледахъ единъ господинъ носеше една катеричка. Вземе я отъ себе си, пусне я на земята и си тръгне. Тя се затича, покачи се по единия му кракъ, скрие се подъ палтото. Той я хване, хвърли я пакъ на земята, тя дойде по другия кракъ. Той все я хвърля и тя тича отъ подире му и се качва по него. Казвамъ, тази катерица едно време се е качвала по дърветата, сега се качва по краката на този човѣкъ. Тъй разсъждавамъ: защо ли се качва? Тогава азъ дадохъ единъ отговоръ: Желанията у човѣка сѫ като тази катерица, ти го хвърлишъ, то дойде по крака ти. Туй желание може като катерицата да дойде пакъ при тебе. Ти като го хвърлишъ, то се затича подире ти по дѣсния ти кракъ, качи се на гърба ти. Ти го вземешъ, пакъ го хвърлишъ нѣкъде и то по лѣвия ти кракъ се покатери нагоре.

 

Сега за този, който носеше тази катеричка, има нѣкаква връзка, пъкъ и азъ, който го видяхъ, и между мене и него има връзка; тогава си казахъ: По-добре е той да носи катеричката, пъкъ азъ да разрешавамъ въпроса. Казваме: Защо да е така? - Така е по-добре, той да носи катеричката, пъкъ азъ да разсъждавамъ защо тя се качва по гърба му. Понѣкой пѫть вие мислите защо се е случило съ нѣкой човѣкъ така. Заради него трѣбва да се случи. И вие трѣбва да разрешите задачата. Вие сте свързани. Както тази катеричка се качва, ако остане въ тази публика, тя не познава другиго, ако тя несе качи при него, нейната кожа ще хвръкне. Нѣкоя котка може да я хване. Но щомъ се качи тази катеричка казва: Не може да ме пъдишъ. Само при тебе може да живѣя, другояче тия хора не ги познавамъ. Сега вашите желания искатъ да живѣятъ и тѣ иматъ право. Ако вие носите тази катеричка, оставете да се качи на гърба ви. Ако сте отъ онѣзи, които сте видели катеричката, разрешете въпроса защо се качва.

 

Сега другъ въпросъ. Защо житното зърно пада въ нивата? - Защото въ нивата може да израстне. Ако вие го хвърлите нѣкѫде отвънъ на нѣкоя камениста почва, нѣма да израстне. Сега казвамъ, философия ви трѣбва, но трѣбва една нова философия. Писанието казва, че Богъ създавалъ нови небеса и нова земя. Старата земя и старото небе какво сѫ? - Старото небе и старата земя сѫ небе и земя на скръбьта. Азъ го тълкувамъ така, азъ го виждамъ така. Новото небе и новата земя, това сѫ небето и земята на радостьта. Казватъ, туй старото нѣма да се промени и скръбьта нѣма да се промени. Когато дойде божествената радость при новото небе, нѣма да се прояви вече старата скръбъ. Тогава питате: Защо Богъ създаде новото небе и новата земя? - Защото ако не бѣше ги създалъ, старото небе и старата земя не щяха да си идатъ. Щомъ старото небе и старата земя нѣма да си идатъ, и скръбьта нѣма да си иде. Да се радваме, че Богъ е предвидилъ. Новото е , което носи радостьта. Старото, което си заминава, което си отива, за насъ е скръбьта. Тогава ако вие остарявате, занесете съ себе си скръбьта!Ако се подмладявате, донасяте радостьта. Това е правилниятъ процесъ на живота. Всѣки день, като станешъ, трѣбва да донесешъ радостьта съ себе си, за да си иде скръбьта. Затуй като станешъ сутринъ, попей си. Затуй азъ слушамъ, че пѣете. Доколкото азъ зная, вие по три пѫти на день не пѣете.

 

Една млада сестра ми казва: Нѣмамъ вдъхновение да пѣя. Пъкъ азъ може да накарамъ всѣка млада сестра да пѣе, може да пѣе, какъ не. Я да и дамъ 10 английски лири, какъ ще пѣе, ще пѣе една песенъ, даже ако не знае да пѣе, ще се научи. Златото ще даде настроение. Вземете въ съображение: Златото представя сянката на живота. Носителъ е то. Проводникъ е. Хората се радватъ на златото, защото е проводникъ на живота. Затова златото е обичано. Златото е въ земята и е турено по единствената причина, за да може да функционира животътъ. Не само животътъ на хората, ноживотътъ на цялата природа минава и се трансформира. Азъ считамъ златото носителъ на живота, а среброто е филтъръ на живота. Каквито утайки има, то филтрира. Сега нѣкои може да кажете - дали това е така? Този въпросъ азъ го разрешавамъ лесно. Когато нѣмамъ никакво злато въ себе си, не може да пѣя. Като туря една английска стерлинга въ джоба си, мога да пѣя. Изваждамъ стерлингата, гласа го нѣма. Турямъ стерлингата, гласътъ дойде. Правя това веднъжъ, два пѫти, това показва, че между тази стерлинга и гласа има известно отношение, известна връзка. Азъ правя сравнение. Казвамъ: Гладенъ съмъ, не може да пѣя. Щомъ като похапна малко, имамъ желание да пѣя. Това е опитъ. Първи пѫть, втори пѫть го правя и виждамъ, че между яденето и пѣенето има връзка. Щомъ се наядешъ, можешъ да пѣешъ, щомъ си гладенъ не можешъ да пѣешъ. Нѣма я стерлингата. Какво значи “английска стерлинга” въ букваленъ смисълъ? Храната е една необходимостъ, да дойде божественото благо на менъ, трѣбва да дойде хлѣба, трѣбва да дойде водата.

 

Ще ви разправя един анекдотъ за 12 души адепти, които се събрали на едно мѣсто, пъкъ всѣки трѣбвало да произведе нѣщо. Единиятъ казва: Азъ научихъ едно нѣщо въ живота и като кажа, туй нещо става. Първиятъ казва: Жаденъ съмъ. - Веднага водата дошла, като произнесъль думата “вода”, и тя дошла. Като казалъ хлѣбъ и хлѣбътъ дошълъ. Та казвамъ: Вие научавате нѣщата само тогава, когато кажете вода и водата дойде, вие тази дума сте я научили да я произнасяте. Идешъ нѣкъде при сухия изворъ и като кажешъ “жаденъ съмъ”, ти си произнесъль думата и водата дойде. Писанието казва, че преди още човѣкъ да е попросилъ, Богъ ще му отговори на желанието. Понеже жаждата това е единъ вътрешенъ процесъ да познаешъ Бога. Азъ не може да ви обяснявамъ думата “познаване”. Ако ви обясня какво значи познаване, вие ще се съблазните. Когато Христосъ казва: “Ако не пиете кръвьта ми и не ядете плътьта ми”, 70 души отъ Неговите ученици казаха: Тежка е тази дума, този човѣкъ иска да ни направи човекоядци, като го изядемъ, какво ще остане отъ Него. И вие се съблазнявате. Казвате: Азъ трѣбва да бѫда добъръ. Вие не знаете какво значи да бѫдешъ добъръ. Като кажешъ да бѫдешъ добъръ, доброто трѣбва да дойде. И целиятъ свѣтъ трѣбва да стане добъръ. Ако Богъ е казалъ туй, веднага ще стане. Ако не е станало, още не е казалъ. Ако Богъ проговори “Азъ съмъ добъръ”, и целиятъ свѣтъ ще стане добъръ, понеже Господъ не е казалъ, затова не едобъръ. Ако Господъ за себе си каже, че е добъръ, той очаква и ние да кажемъ, да произнесемъ. Нѣкой пѫть казваме “Богъ е благъ”, но сами не вѣрваме въ това. Ти можешъ да кажешъ “Господъ на тебе ти далъ”, казвашъ: Благъ е Господъ; видишъ нѣкой човѣкъ умрялъ, тази работа не разбирашъ, съблазнишъ се, казвашъ: Ако Господъ беше благъ, този човѣкъ не трѣбваше да умре. Видишъ нѣкой човѣкъ богатъ - благъ е Господъ. Видишъ друг сиромахъ - попаднешъ въ едно противоречие. Отде предполагате, че този човѣкъ е умрялъ? Какви са доказателствата, че е умрялъ човѣкъ? Ако водата е замръзнала и не тече, умряла ли е? Но тази вода ...ина е станала, казва, тази работа съ течение нѣма да стане. За менъ да остане. Затова спряла да тече вече. Тази вода обърнала погледъ къмъ себе си, тя иска да стане богата, замръзнала. Вие мислите само за себе си, замръзналъ си. Казвамъ, понѣкой пѫть вие казвате, че нѣкой позамръзналъ. Тогава щомъ си замръзналъ, обърналъ си погледа къмъ себе си. Ти казвашъ: Съ даване, съ живѣене за другите хора не става, чакай да поживѣя и за себе си. Щомъ човѣкъ започне да живѣе за себе си, замръзва. Не е лошо да живѣешъ за себе си, но ако почнешъ да живѣешъ за себе си, ще замръзнешъ; ако не искашъ да замръзнешъ, тогава трѣбва да живѣешъ за другите. Сега има единъ по-дълбокъ смисълъ - живѣене за другите.

 

Единъ братъ ми каза една философия: Хората на Изгрѣва сѫ толкозъ положителни, че човѣкъ не може да живѣе тукъ, или трѣбва да ги слушашъ какво тѣ казватъ, или трѣбва да бягашъ. Всички са тъй настойчиви, че каквото кажатъ, трѣбва да стане. Или трѣбва да правишъ каквото ти кажатъ, или трѣбва да бягашъ отъ Изгрѣва. Сега той ималъ известна идея - който е слабъ, нека да дойде на Изгрѣва, да види новото благо, а пъкъ който е силенъ, нека дойде да опита силата си на Изгрѣва. Когато слънцето изгрѣва, то е приятно. Когато дойде къмъ обедъ, стане силно това слънце, тогава ще опиташъ твоята сила колко можешъ да издържашъ на нѣговата топлина. Ако можешъ отъ сутринъ до обедъ да издържашъ, ти си здравъ човѣкъ. Ако седишъ половинъ, единъ часъ на слънце и се скриешъ въ къщи, не си отъ здравите. Казвате, мога да слънчасамъ. Щомъ дойде идеята въ ума ти, че можешъ да слънчасашъ, ти не си здравъчовѣкъ. Подиръ обедъ започва да намалява неговата свѣтлина.

 

Казвамъ: По две нѣща вие се изпитвате - изпитва се на Изгрева вашата любовь колко е силна. Ако проповядвашъ заЛюбовьта и после гледашъ, че кесията ти се изпразнила, кесията е празна, защо? - Ако въ твоята кесия следъ като си извадилъ една монета и не сѫ влязли две, любовьта ти е слаба. Ако си казалъ три сладки думи и не са дошли 6 на мѣстото, твоята любовь е слаба. Защото въ свѣта празна дума нѣма. Не да се създаватъ картини такива, да ни забавляватъ. Насъ ни трѣбва единъ животъ. Мене не ме интересуватъ другите хора, какво тѣ създаватъ. Азъ какво създавамъ. Следъ като вляза въ моята градина и като видя, че всичкитѣ цвѣтя повѣхнали, казвамъ - жаденъ съмъ, и като кажа, водата да потече. Азъ като кажа “жаденъ съмъ” и всичките тия повѣхнали цвѣтове ще се изправятъ, водата ще дойде, само една дума като кажа азъ, “жаденъ съмъ”, и водата идва. Казва, полейте всичките тия, полейте всичките тия сѫ жадни, тѣ не знаятъ да правятъ погрешки, тѣ не знаятъ да говорятъ, погрешката е моя; азъ не дойдохъ по-рано, като ги видя, че са клюмнали, тъжни, скръбни, и азъ като кажа, веднага ще се утоли жаждата на тия цвѣтове, следъ туй всички ще се изправятъ нагоре. Новата философия е това, вие виждате нѣкой човѣкъ, като цвѣтъ увѣхналъ, вие отивате да го питате защо е скръбенъ. Той казва, жаденъ съмъ.

 

Ако вие не може да носите скръбьта на целия свѣтъ, вие не можете да носите и радостите на целия свѣтъ - законътъ е все същиятъ. Ако вие не можете да обичате всички, вие никакво изкуство не можете да добиете. Подъ “всички” всѣкога подразбрамъ да обичаме Бога. Всичко онова, което Богъ е създалъ, трѣбва да обичаме. Една идея, която постоянно изучаваме, която може да залегне. Казвате: Азъ какво да обичамъ. - Което Богъ е създалъ, трѣбва да обичаме, силата на човѣка седи въ туй. Ще правитѣ опити. Азъ може да накарамъ отъ когото и да е отъ васъ да се обичате, всички мога да накарамъ да се обичате, нѣма нѣкой, когото да не мога да накарамъ. Двама души отъ васъ не може да се обичатъ, може да ги накарамъ да се обичатъ. Нѣма да ги бия, нищо нѣма да имъ казвамъ, изваждамъ 25 лири стерлинги - и двамата сѫ закъсали - давамъ парите на двамата, веднага ще се хванатъ братски, ще се прегърнатъ. 12,5 1/2 английски лири стерлинги колко правятъ, я ги пресметнете. По същия начинъ Господъ въ свѣта действа. Казвате: Вижъ Господъ на тия грешните какви блага е далъ. Богъ примирява, на богатите далъ пари да ги примири. Богъ е далъ толкозъ преизобилно, за да се отвори сърдцето. Богъ чрезъ благото на свѣта оправя свѣта, нечрезъ наказанието. То е методъ. Господъ на този лошия човѣкъ му далъ деца, на една риба, която е жестока - по-жестоки същества отъ рибите нѣма, най-жестоките същества на земното кълбо сѫ рибите, паякътъ е нищо спрямо рибите, тѣ се гълтатъ на общо основание - и затуй на тяхъ, на всѣка риба Господъ дава по 300, по 400 деца да има да раздаватъ децата - рибата жертвува. Казва “дай ми едно отъ своите деца”, ще дойде, ще иска едно. Рибата като снесе яйцата си, до годината едва ли оставатъ две, три деца - всичко туй е изядено. Ще кажете, защо е така. Тия жестоките риби ги учатъ на една мекота. Студенокръвни сѫ тѣ, въ тяхъ такава милостъ нѣма, вие не сте опитали устата на акулата. Колко моряци паднали въ морето, падне този морякъ, акулата нападне и отсече краката му като съ хирургическо ножче, остане единъ трупъ безъ крака, тя хич не си поплюва. Казвамъ: Смъртьта сега е една акула, тя живѣе само въ водата. Акулата извънъ водата е слаба. Докато си въ водата и рѫце и крака, всичко може да иде. Ако искашъ да се освободишъ отъ нея, трѣбва да бъдешъ на сухо.

 

Та казвамъ: Когато Писанието казва, че желанията сѫ създали въ човѣка всички нещастия, то е вѣрно по отношение на акулата. Въ водата вѫтре, дето живѣятъ, желанията сѫ риби. Тѣ живѣятъ въ водата. Не че е риба. Въ този смисълъ една хубава черта има у рибите. Рибите всѣкога сѫ чисти, нѣма по-чисти същества отъ рибите. То е привидно така. Въ рибите има нѣщо, което е жестоко. Въ рибите има нѣщо, което живѣе и което е чисто. Два живота едновременно вървятъ. И въ човѣка е същото. Има единъ животъ, ние живѣемъ въ свѣта на Любовьта. Въ насъ има нещо, което е на плътьта. Има нещо, което е на духа. Духътъ, това е чистотата. Плътьта, това е жестокостьта. Казваме сега въ новите небеса. Йоанъ казва, тамъ видѣхъ, че нѣмало море и реки нѣмало. Въ новия порядък ние не искаме въ водата да живѣемъ, въ водата виреятъ много лоши работи или другояче казано: Единъ день ще има единъ животъ безъ желания. Ако вземете българската дума “желание”, защото човѣкъ, който желае нѣщо, въ желанието му липсва нѣщо и на рибата и липсва, липсватъ й ръце и крака. Че една риба на пиано не може да свири, една риба на състезание не може да иде. Та по нѣкой пѫть азъ виждамъ нѣкои отъ васъ, които сте тъжни, скръбни, казвамъ: Това е въ водата вътре, най-големите скърби сѫ въ водата. Разправяше ми единъ, когато се упоилъ, казва: Мина мицелия животъ като на едно кино. Всичко туй отъ детинството, подробности въ малко време, туй всичко ми мина презъ ума. Казвамъ си, къде отиде сега. По едно време видяхъ, че се намерихъ нѣкъде, па и радостьта следъ като ме извадиха, следъ като се събудихъ, видяхъ,че съмъ избавенъ, дойде ми такава радость, каквато никога не съмчувствувалъ.

 

Богъ иска да има деца съ весели сърдца, помнете го това. Богъ иска да има деца съ весели сърдца. Когато Господъ дойде при васъ и види, че нѣмате весело сърдце, казва: Какво липсва на тия деца, какво ли липсва? - Липсва ви нѣкакво щраусово перо. Та този животъ, който сега имате, е емблемъ. Бъдещиятъ животъ, който дойде, ще бѫде другъ. Тази скръбъ, тия страдания, които сега ги носите, сѫ предвестници на бъдещата радость, на бъдещото веселие, което ви очаква. Всѣки, който е страдалъ, има право да се радва. Всѣки, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Ако не искашъ да страдашъ, не може да очаквашъ и въ радостьта. Ако приемешъ да страдашъ, ще станешъ гражданинъ и въ радостьта. Както и да философствувате, азъ съмъ намерилъ друго разрешение - туй е новото учение. Въ това седи да примиримъ противоположности въ живота: Да примиримъ смъртьта съ живота. Животътъ седи повече отъ смъртьта, той е по-силенъ. И радостьта е по-силна отъ скръбьта. Туй, което е по-силно, то е реално. Любовьта е по-силна отъ омразата. Свѣтлината е по-силна отъ тъмнината. И всичкитѣ добродетели сѫ по- силни. Та казвамъ на васъ: Дръжте туй, което е по-силно. Въ свѣта е силенъ само Богъ. Той се нарича Всесиленъ, Най-Силниятъ. Следователно, когато искаме да разрешимъ всички мъчнотии, трѣбва да потърсимъ Него. “Потърсете ме въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна”. Скърбьта е день, въ който можете да познаете благостьта на Бога. Тамъ, дето никой не може да ви помогне, обърнете се къмъ Него. Ще имате една опитностъ, ще имате една радость, която никой не може да ви даде. Казва: Създавамъ ново небе и нова земя. И всички, които сѫ живѣли въ сегашните скърби, ще живѣятъ въ туй новото небе и новата земя, която е на радость и веселие.

 

Отче нашъ.

 

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА СИЛА.

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ВѢРА.

ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ЛЮБОВЬ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×