Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_07_04 Злото и Любовьта. Божествениятъ пѫть. Смекчаване на злото

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 04:45

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЗЛОТО И ЛЮБОВЬТА БОЖЕСТВЕНИЯТЪ ПѪТЬ.

СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛОТО

 

31-во Недѣлно Утринно Слово

4 юлий 1937 г. 5ч.с.

ИЗГРѢВЪ

Небето облачно. Времето - дъждовно и меко.

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. 21 глава отъ Иоана /отъ 15 стихъ до края/.стр.505

 

Въ Начало бѣ Словото.

 

Има едно изречение, което казва: Преповторението е майка на знанието. Христосъ три пѫти попита Петра - обичашъ ли ме? Едно съвпадение. И Петръ три пѫти се отрече. На всѣко питане Христосъ го питаше; за първото отричане го попита: Обичашъ ли ме Петре? Петръ каза: Обичаме Те. Христосъ му каза: Паси агънцата ми. Втори пѫть го попита - за второто отричане,обичашъ ли ме? Петръ Му каза: Азъ те обичамъ, но отъ страхъ се отказахъ. Христосъ пакъ му каза: Паси овцете ми. И третия пѫть го пита: Ти като се отрече третия пѫть, обичаше ли ме? Петръ казва: Обичахъ Те. Има едно съвпадение. Може да е така, може да не е така. Запомнете следното. Какъ петната се чистатъ съ чиста вода. Щомъ имашъ едно петно, жената ще натопи кърпа въ чиста вода, за да се изчисти петното. Христосъ пита Петра: Ти обичашъ ли ме? Съ любовь се чисти. Петръ казва: Сега Те обичамъ. И казва се,че Петръ се огорчи. Той си помисли, че Христосъ нѣма още довѣрие въ него. Че ако другъ пѫть се подложи на сѫщото изпитание, пакъ може да се подложи на същото прегрѣшение. И васъ могатъ да питатъ; какво е за Петра, така е и за всички. Всѣки човѣкъ все може да мине презъ сѫщитѣ изпитания.

 

Кой отъ васъ не е казвалъ: Какво съмъ тръгналъ по този пѫть? Защо не си живѣя като хората. Да си живѣя, да сепонаживѣя. По този пѫть нищо не се постига. Чудни сѫ хората като мислятъ, че като тръгнатъ по кривия пѫть, ще постигнатъ нѣщо. Ако по правия пѫть не можешъ да постигнешъ, че по кривия ли ще постигнешъ? Ако отъ дървото, което има ябълки не можешъ да вземешъ, че отъ сухото ли дърво ще вземешъ? Нѣкои искатъ да намѣратъ щастие въ живота. Има хиляди хора, които не върватъ по пѫтя на Христа и пакъ ги ядатъ и въшки, и бълхи. Цѣлиятъ свѣтъ страда не че върви по пѫтя на Христа, но защото не върви по пѫтя на Христа. Щастието на земята произтича само отъ тѣзи, които върватъ по правия пѫть. Кои пренасятъ полза на хората? - Плоднитѣ дървета - добритѣ хора сѫ плодни дървета, отъ които свѣтътъ се храни.

 

Ако Христосъ ви зададе въпроса “Обичашъ ли ме”, какво ще кажешъ? Колко пѫти състоянието на човѣка не се мени. Не е лошо да се мени състоянието му. Разправяше ми единъ мой приятель, той ми каза: Човѣкъ трѣбва съ много да се бори. Той трѣбва да се учи много да търпи. Казахъ му: Защо? Той каза: Идва единъ и иска да му отслужа. Иска пари. Давамъ му колкото имамъ. Той ми казва: Много си скържавъ човѣкъ, толкова дава ли се? Не можешъ ли да дадешъ повече! Идеше ми да взема паритѣ и да ги туря въ джоба си. Но искахъ да се покажа спокоенъ и казахъ: Намѣрилъ си ме въ такова положение, че да ти дамъ толкова. Ела другъ пѫть и ще ти дамъ повече. - Това сѫ прости думи, съ които искашъ да ме залъгвашъ. И се обърна грубо и си отиде.

 

Ние по нѣкой пѫть се сърдимъ на Господа и не знаемъ защо. И кой отъ васъ не се е сърдилъ? Имашъ една пречка и казвашъ, защо ми даде Господъ това? Имашъ нѣкоя малка дарба и казвашъ, защо не ми даде Господъ повече? Всѣки день хората сѫ мърморковци. Ако не даде много, е лошо, и ако даде малко - пакъ е лошо; и ако никакъ не дава, пакъ е лошо. Писанието казва: Всичко сѫдействува за добро. Значи и отъ всичкото наше мърморене Господъ въ края на краищата все ще изнесе нѣщо хубаво. Ще направи нѣщо хубаво отъ него. Благодарение, че това оправдава нѣщата. Но за сега отъ това мърморене хората иматъ много да страдатъ. Безъ мърморене ранитѣ зарастватъ лесно, а съ мърморене - по-мѫчно. Ти буташъ, буташъ раната, и тя стане единъ звънецъ. Ти седишъ и си казвашъ: отъ мене човѣкъ нѣма да стане; и после повторишъ сѫщото. И въ какво седи човѣщината? Щомъ мислишъ - човѣкъ си; щомъ не мислишъне си човѣкъ. Казвамъ, има ли мѫчнотия човѣкъ да мисли добре? Нѣма никаква мѫчнотия. Защото мѫчнотията е въ единъ навикъ. Имаме единъ нашъ приятель, който имаше единъ аристрократически характеръ. Роденъ за аристократъ. Всички навици на аристократа, походка и пр. - Не мога да се освобода отъ това, казваше той. Сутринь ще стане и ще сѣдне на леглото и ще чака слугинята и жена му да му турятъ обущата. И после ще вика на жена си - какъ така да не знаятъ да вържатъ добре обущата. Той ми казва после - единъ гласъ ми казва: Ако жена ти умре преди тебе, ти какво ще правишъ единъ день, ако нѣмашъ слуга, кой ще ти туря обущата; а пъкъ другъ гласъ ми казва - трѣбва да ги вържатъ, да знаятъ кой съмъ азъ! При този навикъ всѣки ще иска да го посрѣщнатъ добре, да му турятъ обущата, да му е приготвено добре, да му постелятъ добре и той като единъ голѣмъ аристократъ да тръгне и да се обръща на около, на лѣво и на дѣсно и да казва: Като мене другъ нѣма. Това е една слабостъ въ всичкитѣ. И у свещеницитѣ е, които проповѣдватъ, и у вѣрующитѣ, у майки и бащи - на всѣкѫде. Отъ кѫде е излѣзло това, никой не знае. Но има го това у нѣкой повече, у нѣкой по-малко. Една сила, ако знаемъ какъ да я използуваме, ще ни бѫде като добро средство, ако не знаемъ - може да ни причини неприятность. И може да ни отнеме разположението.

 

Христосъ се обръща и казва: Петре - иска да му каже единственото нѣщо, което може да изправи човѣка, е Любовьта. ЛЮБОВЬТА Е БОГЪ! Само присѫствието на Бога въ човѣка може да изправи човѣка. Щомъ Богъ отсѫствува отъ душата, заражда се недоволство. Питашъ защо е така? - Така е. Щомъ отсѫствува свѣтлината отъ една стая, заражда се тъмнината. Отъ какво произтича тъмнината? Отъ земята. Земята хвърля тъмнина.

 

Та, ние седимъ подъ сѣнката на земята. И тя е която ни мѫчи, щомъ се обърне земята въ противоположната страна къмъ слънцето. Земята ни хвърля сѣнката си и насъ ни мѫчи сѣнката на земята. Сѣнката на земята, това е лошиятъ животъ. Много пѫти лошиятъ животъ се върти и ти хвърля сѣнката. Единъ день и земята ще стане прозрачна. Та слънчевитѣ и Божественитѣ лѫчи ще минаватъ презъ нея, животътъ ще бѫде свѣтълъ и нѣма да бѫде така тежъкъ, както е сега.

 

Сега могатъ да се явятъ много противоречия въ душата ви. Вие оставете противоречията на страни, не гиразрешавайте всичкитѣ.Вие казвате, две по две е равно на четири. Питашъ защо е четири? Защото две и две като се събератъ, правятъчетири. Като изядешъ за два дена по два хлѣба, праватъ четири хлѣба. Защо е така? - Защото си изялъ четиритѣхъ хлѣба; и като не бѣше ги изялъ, не щеше да бѫде така. 5 . 5 = 25. Работилъ си петь дена и си получавалъ по петь лева на день - праватъ 25 лева. Недоволенъ си отъ тѣхъ. Защо е така? Защото петь дена си работилъ.

 

Та казвамъ: Ние искаме тамъ, гдето нѣма никаква философия, искаме да извадимъ една философия.

 

Питатъ защо е злото въ свѣта? Но трѣбва да се даде и другиятъ въпросъ - защо е любовьта въ свѣта? Никой не е далъ до сега отговоръ. Нали човѣкъ, който пита “Защо е любовьта” - той е намѣрилъ нѣщо криво въ любовьта. Щомъ питашъ нѣкого защо тѣ обича, ти си направилъ вече една малка погрѣшка, микроскопическа погрѣшка. Щомъ питашъ защо тѣ мрази, пакъ си направилъ малка, по-малка погрѣшка. Защото този човѣкъ, ако не те обича, той не щеше и да те намрази; онзи, който тѣ обича, може да те намрази. Ти никога не може да мразишъ единъ човѣкъ, когото не си обичалъ; и никога не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ, когато не си мразилъ. Какво ще кажете на това? Ако човѣкъ не се роди въ свѣта, кого ще мрази. И щомъ майка ти те е родила, ти ще бѫдешъ недоволенъ отъ нея, че те е родила. Почнешъ да страдашъ. Хванешъ майка си и баща си и ги питашъ защо тѣ родиха, и защо не избраха нѣщо по-хубаво за тебе. Това се повтаря и въ нашия животъ. Ти допустнешъ въ ума си една мисъль, допустнешъ едно желание въ сърцето си и това желание произведе едно недоволство въ мисъльта. И тя произведе едно ожесточаване. И ти казвашъ: Защо ми създаватъ тѣзи лоши условия? Въ това седи едно неразбиране.

 

Всѣкога, когато не разберемъ характера на онзи, който ни обича, ние ще влѣзнемъ въ стълкновение съ него. Или другояче казано: всѣки единъ човѣкъ, който те е обичалъ и ти не си го обикналъ, има една опастность да попаднешъ въ погрешно схващане. Ако го обичашъ, както той те обича, ти ще имашъ правилно разбиране. Правилото е такова: Всѣкога, когато критикувашъ нѣкого, той тѣ обича, а пъкъ ти не го обичашъ, а пъкъ всѣкога, когато той те критикува, ти го обичашъ, а той не те обича.

 

Та казвамъ: Не критикувайте. Ако не разбирашъ, ще критикувашъ; ако нѣма въ душата ти Любовь, ще критикувашъ. Ище бѫдешъ най-добрия критикъ! А щомъ имашъ любовь, критиката ти ще бѫде една свободна Любовь.

 

Та казвамъ, имайте предъ видъ следното. Не да носите само името на единъ художникъ, не само да казватъ за тебе: Той е виденъ художникъ. Но този художникъ трѣбва да знае и да рисува. Той трѣбва да владѣе четката, палитрата, боитѣ; музикантинътъ не е онзи, който е само свършилъ по музика; музикантъ е, който знае да свири, да пѣе, който разбира музиката. Не е онзи, който може да говори за Любовьта, но онзи, който люби, той е ученъ човѣкъ. Щомъ азъ любя, то е цѣла наука въ мене. Азъ разполагамъ съ една велика сила въ душата си. Какво ще ми обясняватъ какво нѣщо е Любовьта. Нека чакатъ, азъ ще имъ обясня какво нѣщо е Любовьта. Минава нѣкой и казва: Много лошъ човѣкъ си. Не си направилъ нито едно добро до сега. Азъ му казвамъ: Ще ме извините. Не се минаватъ и сто крачки, този, който казва така, му се счупва крака. Азъ отивамъ при него и му казвамъ: Отдаде ми се случай сега да ти направя добро. Другиятъ може да каже: Ти стана причина да ми се счупи крака. Той имаше мисъльта /тази мисъль/ не съмъ те виждалъ да ми направишъ едно добро. И следъ това се допустна да му се счупи крака, и после да се поправи крака. Тогава онзи казва: Ще ме извинишъ, че не съмъ толкова сръченъ и затова ще ти причиня болка, но мога да ти поправя крака и ще го превържа. И следъ като оздравѣе крака на онзи човѣкъ, ще кажа на другия: Много ти благодаря! Ималъ си добро сърце. И ще ме извинишъ, че съмъ ималъ криво понятие за тебе.

 

Та сега, въ живота ние се опознаваме такива, каквито сме. И ако страданията въ живота служатъ, за да се опознаемъ, где е грѣшката на страданията? И ако Любовьта служи, за да се опознаемъ, где е погрѣшката на Любовьта; и ако и страданията, и Любовьта служатъ за да се опознаемъ, това е Божествениятъ пѫть! Трѣбва да благодаримъ, че Богъ ни се изявява чрезъ закона на страданията, при които всѣкога Той присѫствува. Жертвата чрезъ Любовьта, съ която се дава Божието благо. Чрезъ страданията жертвата ни потиква въ нашия животъ да вървимъ напредъ. Като дойдатъ страданията, нѣма да видите Бога и като дойдете до Любовьта, пакъ не познавате още Бога. Ти като обичашъ нѣкого, виждашъ формата, но не и Бога. Младата невѣста... само своя възлюбленъ. Тя не го е виждала още. Тя мисли, че го вижда. Дълго време ще мине, докато хората разбератъ Христа. Две хиляди години сѫ минали и колкомалко хората сѫ разбрали Христа. Христосъ казва, въ окултната наука има една теория, която казва, че онѣзи напрѣднали братя, които рѫководятъ човѣчеството, всѣка вечерь работятъ за подобрение начовѣчеството. Понеже човѣчеството се преследва отъ другата ложа, отъ хора, които ходятъ съ своето орѫжие и дето видятъ нѣкого, пускатъ своитѣ стрели. Та тѣзи напреднали братя, като видятъ, че нѣкой ще стрѣля на нѣкого, тѣ подлагатъ своитѣ гърди и стрелата отравя това. Тѣ изваждатъ тѣзи стрели, измиватъ отровата и ги връщатъ назадъ. И така смекчаватъ злото.

 

Та вие единъ день ще бѫдете такива рѫководители братя, въ чиито гърди се забиватъ стрелитѣ. И тогава ще видите какво нѣщо е да носите страданията на другитѣ.

 

И Христосъ сега постоянно носи на гърдитѣ си тия стрели на злото. И така смекчава положението. Това е само Любовьта, която е въ сила да го направи. Това е Богъ, който смекчава злото въ свѣта чрезъ Любовьта. Ти казвашъ: Защо трѣбва да обичаме? - За да смекчимъ злото.

 

Отче нашъ.

 

ВЪ БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е БЛАГОТО НА ЧОВѢКА. / 3 ПЪТИ/

 

6,20 ч.с.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt