Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_06_27 Вѫтрешенъ и външенъ животъ

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 04:42

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВѪТРЕШЕНЪ И ВЪНШЕНЪ ЖИВОТЪ

 

30-то Недѣлно Утринно Слово

27.06.1937 г. 5ч.с.

ИЗГРѢВЪ

 

Размишление.Тайна молитва /15 мин./

Първата половина отъ 21 глава отъ Евангелието на Иоана до 16 стихъ.стр.505

Въ начало бѣ Словото.

 

Има една вѫтрешна страна на живота, която сега изучавате. Сега всички живѣятъ въ външната страна на живота. Външната страна е впрегната съ неудобства. Щомъ съзнавате, че имате неудобства, то е външната страна. И следователно всѣкичовѣкъ се стреми да премахне неудобствата, за да може да живѣе.

 

Има една вѫтрешна страна и животътъ може да се познае само при вѫтрешния пѫть. А пъкъ този е пѫть на Любовьта. И тепърва ще го учите. Така сѫ го учили и светиитѣ, които сѫ били преди васъ. Така ще го учите и вие. Обикновенитѣ хора въ свѣта мислятъ, че сѫ много голѣми нѣща. Тѣ иматъ високо мнение за себе си. Обикновенитѣ хора въ свѣта се мислятъ за гении, таланти, величия. Та по нѣкой пѫть и онѣзи, които вървятъ по Божествения пѫть, казватъ: Да живѣемъ както хората въ свѣта. Не е лошо, не е лошо да живѣешъ така, но като живѣешъ така, ще развивашъ външната страна на живота, а нѣма да разберешъ вѫтрешната страна на живота. И тогава можемъ да уподобимъ това на следното: Представете си една мома, която се облича по три-четири пѫти съ разни дрехи, шапки, обуща, по дрехитѣ си тури всичкитѣ цветове, които има на небесната дѫга, оглежда се въ огледалото, мие се по три-четири пѫти. Отлична работа е! Гледате я стройна и отвънъ всички казватъ, че е отлична, красива. Дрехитѣ и хубави. Всичкитѣ говорятъ за нейнитѣ дрехи, обуща и шапка. Тѣ сѫ модерни, но представете си, тази мома никога не е вкусила отъ истинскаталюбовь. Ако тя не е вкусила истинското здраве и истинската Любовь, отъ която може да се запали човѣшкото сърце, следъ време, когато тия дрехи станатъ вехти, тя нищо не е придобила. Външниятъ свѣтъ е подобенъ на тази мома. Това е светскиятъ животъ. А пъкъ вѫтрешниятъ животъ е подобенъ на Любовьта.

 

Сега на пръвъ погледъ вие ще кажете, че на насъ тия нѣща ни са понятни. Единъ човѣкъ може да има вѣра, но това е елементарна работа въ вѣрата. Казватъ: Човѣкъ трѣбва да има приложение на вѣрата. Нѣкой казва, азъ прилагамъ вѣрата. Има едно сравнение: Ти можешъ да вѣрвашъ въ нѣкого, не допускамъ, че вѣрвашъ. Какво придавашъ на единъ човѣкъ, като вѣрвашъ, че той е добъръ? И после у тебе има желание да се запознаешъ съ този добриячовѣкъ и да почнешъ да го изучавашъ. И после третата стѫпка е следната - да почнешъ да живѣешъ като него. И най-после трѣбва да се образува едно вѫтрешно запознаване между двамата, които искатъ да върватъ заедно. Двамата не могатъ да върватъ паралелно. Краката не могатъ да бѫдатъ на мѣстото на рѫцетѣ и обратното. Главата не може да бѫде на мѣстото на краката. Главата не може да бѫде на друго мѣсто, освенъ сега дето е поставена.

 

Въ вашия животъ трѣбва да имате само една основна идея. Ако имате две или три основни идеи, вие ще имате нѣколко глави. Нѣкой ще каже - азъ вървя по пѫтя на любовьта, по пѫтя на Мѫдростьта и по пѫтя на истината. Това е криво разбиране. Какво разбирате подъ думата “любовь”? Любовьта подкрепя живота, Мѫдростьта подкрепя свѣтлината и знанието, а Истината подкрепя свободата.

 

Питамъ: Кой е основатель на живота? Основното въ живота е любовьта. А свѣтлината, знанието и свободата - това сѫ условия, за да се прояви Любовьта. Това е вече външната страна. Нѣкой може да каже, че ние можемъ да вървимъ по пѫтя на Мѫдростьта. Но тамъ се изисква голѣмо знание, много голѣмо знание.

 

Най-лекия пѫтъ е пѫтя на Любовьта. Ако ти при Любовьта не можешъ да извършишъ нѣщо, то при Мѫдростьта тази вѣроятность е още по-малка. А като дойдешъ до Истината, тамъ е още по-малка вѣроятностьта.

 

Нѣкой казва: Азъ обичамъ истината. Но каква е вашата Любовь? Дали както любовьта на едно дете къмъ единъплодъ? Да кажемъ, че у васъ има желание, едно вѫтрешно желание, да кажемъ ако всички сте взели по единъ лотариенъ билетъ и сте все отъ срѣдна рѫка хора, и очаквате да ви се паднатъ поне 2 милиона лева. Представете си, че ви говори нѣкой нѣщо. Каквото да ви разправямъ за небето и земята и пр., вие казвате: Кажете ни дали нашиятъ билетъ ще спечели или не! Другитѣ работи сѫ по- маловажни. Ние питаме, всички хора все съ лотарийни ли билети живѣятъ? Лотарийниятъ билетъ отдавна ти си го спечелилъ. Имашъ всичкитѣ възможности: И свѣтлина, и въздухъ, и хлѣбъ, и вода даромъ ти се даватъ. Дето живѣете на земята - нищо не плащате и сте взели единъ малъкъ лотариенъ билетъ и искате да ви се падне единъ милионъ лева. Какво става съ единъ милионъ? Съ единъ милионъ може ли да отидете на разходка до слънцето? Ако имате единъ милионъ, най-евтино ще ви трѣбватъ 35 милиона долари, за да отидете до слънцето. Питамъ, колцина отъ васъ ще бѫдатъ кандидати тогава? А трѣбва да имате билетъ. Да кажемъ, че нѣма никакъвъ гратисъ, а трѣбва да платишъ.

 

Христосъ, като напусна ученицитѣ си, каза имъ: Идете и проповѣдвайте по цѣлия свѣтъ и азъ ще ви взема. И сега трѣбва да работитѣ. Апостолитѣ отидоха да работятъ. Защо работеха? За да спечелятъ пари за билетъ. Та като дойде Христосъ, да отидатъ съ него. Вие сега очаквате да имате привилегия. Въ външния животъ нѣма привилегия. Всѣки, който има любовь въ сърцето си и въ душата си, той има привилегия. Та ви казвамъ, често онѣзи, които вървятъ по пѫтя на любовьта, се отекчаватъ.

 

Има едно криво разбиране. Онова, което препечелвате, то нѣма да бѫде знайно на хората. То въ бѫдаще ще ви бѫде една придобивка. Всички онѣзи свѣтии, които сѫ живѣли преди васъ, сѫ ги считали за хора анормални, глупави и т.н. Но ако тѣзи свѣтии не бѣха ходили по земята и не бѣха я тъпкали, и като тѣ не бѣха проповѣдвали, животътъ щеше да бѫде като пустиня. Та благодарение на тѣхния животъ, човѣчеството има културни придобивки сега. Красивото благо, което имаме сега, се дължи на тѣхъ.

 

Питамъ, ако Христосъ не бѣше дошелъ на земята и не бѣше ходилъ по Галилея, щѣхме ли да имаме тази култура, която имаме сега? Не щѣхме. Било е време, когато слънцето не е изгрѣвало, както сега. Но тогавашнитѣ хора не сѫ имали сегашнитѣ условия. Сегашнитѣ условия на земята сѫ много по-добри, отколкото едно време. Сега има много голѣми удобства. И въ бѫдаще ще има ощепо-голѣми удобства. Но удобствата не зависятъ отвънъ, но отъ живота, който е въ васъ.

 

Допуснете едно сравнение. Да кажемъ, че има петь категории хора: Едни, които иматъ само единъ усѣтъ. Само усѣщатъ придобивкитѣ; другитѣ чувствуватъ какви промѣни ставатъ въ свѣта; а други хора иматъ и вкусъ, тѣ щѣха да знаятъ за яденето и пиенето. А други, които биха имали чувството обоняние - тѣ щѣха да чувствуватъ онѣзи ароматични вещества, които излизатъ отъ цвѣтята. Представете си, че други хора иматъ и слуха. И най-после други иматъ и зрение. Придобивкитѣ на всички тѣзи хора щѣха ли да бѫдатъ еднакви? Не щѣха да бѫдатъ еднакви.

 

Та ако човѣкъ трѣбва да работи съ всичкитѣ сили, които има въ своята душа, и той трѣбва да се развива всестрано. Нѣкой пѫть онѣзи, които вървятъ по Божествения пѫть, искатъ да иматъ нѣкои блага. Като дойде Христосъ съ проповѣдването си, колко му платиха? Имаше ли той кѫща? Ще кажете: И ние да бѫдемъ като хората. Христосъ бѣше ли като хората? Колко деца остави той? Нѣкое имущество остави ли или нѣкое наследство?

 

Казвамъ, всѣки единъ отъ васъ има грандиозна идея - да се ожени, да има деца, да стане като Бога. Първиятъ грѣхъ, който направиха хората е: Да се ожени човѣкъ, да има жена и деца. Това е първия грѣхъ, който хората направиха. Разберете ме сега. Ти искашъ да имашъ деца. И ти казвашъ на сина си: Азъ те родихъ. Това е лѫжа. Казвашъ на детето си: Азъ те храня. Това е лѫжа. Не, ти не си го хранилъ. Богъ е, който му дава свѣтлина, въздухъ, хлѣбъ. А пъкъ ти вземашъ прерогативитѣ на Бога. Богъ я създава, а ти казвашъ: Ако азъ не бѣхъ, ти не можеше да се родишъ. Ако това е Божествено, което вие мислите, тогава Адамъ коя майка и кой баща го родиха? Нали мислите, че безъ васъ свѣтътъ не може да сѫществува. Ти казвашъ, ако не се женятъ хората? Питамъ: Адамъ кой баща и коя майка го родиха? Азъ оставамъ Ева, понеже Ева се роди отъ баща си. Но Адамъ кой го роди?

 

Да не мислишъ, че ние сме трансформатори въ свѣта. Богъ можеше да го създаде и по другъ начинъ.

 

Та казвамъ, въ природата сѫществува единъ вѫтрешенъ законъ, който трѣбва да изучавате. Онѣзи, на които казвамъ, че не трѣбва да взематъ лотарийни билети, ще кажатъ: Но тогава изгубваме условията. Но ако си толкова ученъ и като вземешъ билетъ, може ли да изчислишъ въ колко лотарийни тегления ще иматеединъ случай на печалба? Азъ да ви кажа, вие при всѣки билетъ може да имате една сто хилядна възможностъ да спечелите. Но колко хиляди години трѣбва да чакате да ви се падне единъ милионъ? Най- малко двеста години трѣбва да чакате. А пъкъ вие за 100 години ще бѫдете стари и побелели и следъ като бѫдете на 120 години, нѣма да ви интересуватъ ни моми, ни момци, нито дрехи, нито кѫщи и ще кажете: Нашата работа се свърши.

 

Сега азъ разглеждамъ нѣщата отъ сегашното становище. Нито най-малко не искамъ да оправдая сегашния редъ, защото редътъ, въ който ние живѣемъ сега, е анормаленъ.

 

Въ живота има нѣщо сѫществено. Начинътъ, по който се изявява животътъ ни, е анормаленъ. Не е онзи животъ, който трѣбва да бѫде. Кой отъ васъ прави това, което трѣбва да бѫде? Кои отъ васъ сѫ това, които трѣбва да бѫдатъ? И на кого отъ васъ чувствата му сѫ толкова благородни, че до сега никого да не е обидилъ? Нека взематъ тѣзи, които мислятъ, че сѫ най-добритѣ хора, да оставимъ свѣта. Хората въ свѣта вървятъ по съвсемъ другъ пѫть. Тѣ не искатъ външния животъ. Въ външния животъ слабиятъ трѣбва да слугува на силния, такъвъ е законътъ, а глупавиятъ трѣбва да слугува на умния. И всѣки трѣбва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече.

 

А пъкъ въ вѫтрешния животъ силниятъ трѣбва да слугува на слабитѣ, умнитѣ - на глупавитѣ; любящия - на онѣзи, които нѣматъ любовъ! А днесъ е обратното въ живота. Въ външния животъ ако тѣ обичатъ, ще обичашъ. А пъкъ въ вѫтрешния животъ и като не те обичатъ, пакъ ще обичашъ.

 

Та казвамъ сега: Христосъ попита Петра: Ти обичашъ ли ме? Петръ имаше доста амбиция. И цѣлата католическа църква служи на Петровата идея - че Христосъ му казалъ: Върху този камъкъ азъ ще съградя църквата и вратата адови нѣма да я преодолеете. Католическата църква казва: Апостолъ Петъръ е основа на католическата църква. Това е едно криво схващане.

 

Друга основа въ свѣта не може да се тури, освенъ основата на Любовьта. Ако вашиятъ животъ нѣма за основа Любовьта, вие сте на крива основа. Сега азъ ви говоря, за да ви стане ясно. Сега вие мислите, че имате основа. Азъ не отричамъ тази основа, но казвамъ: Често вие се намирате между два метода. До нѣкѫде карате въ вѫтрешния животъ и после дойдете до външнитѣ методи и после пакъ до вѫтрешнитѣ. Ту външнитѣ, ту вѫтрешнитѣвзимате и нѣма постижение.

 

Нѣкой пита дали трѣбва да се прераждамъ втори пѫть, трети пѫть. Прераждането е едно условие за прогресиране. Колко пѫти трѣбва да се прераждашъ? Това е безпредметно. Колко пѫти можешъ да драскашъ една кибритена кутия? Ще я драснешъ 1 пѫть, 10,15,20,30 и повече пѫти. Зависи каква е кутията. Ако кибритътъ е много хубавъ на клечката, достатъчно е единъ пѫтъ като я драснешъ; ако пъкъ не е хубавъ, ти трѣбва да драскашъ цѣлата кутия, докато намѣришъ една клечка, която може да ти запали огъня.

 

Та казвамъ, нѣкой казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ нѣкое общество. Това е хубаво. Обществото е едно условие. Но въ едно общество всѣки мисли за себе си; и въ една църква всѣки мисли за себе си. Гледамъ и въ окултната наука пакъ нѣкой правятъ сѫщата погрѣшка.

 

Казватъ: Има ерархии на ангелитѣ. Но ако вземете ангелитѣ, тѣ не мислятъ толкова за хората, защото и тѣ си иматъ работа. Тѣ си иматъ свои длъжности. Нѣкой мислятъ, че ангелитѣ постоянно трѣбва да се занимаватъ съ нашитѣ неразбории. Ние искаме Богъ да остави своята работа, та да дойде да се занимава съ нашитѣ дреболии въ живота. Ти казвашъ: Господи, не знаешъ ли,че съмъ гладенъ, че много обеднѣхъ, че децата ми не свършиха; че и пари нѣмашъ; че мѫжътъ ми не ме обича. Че тръгналъ по други жени. Свещеникътъ се оплаква, че тѣзи хора не идватъ въ църквата. И всички се оплакватъ. Нѣкой се оплакватъ, че въ войната не спечелила България. И казватъ: Защо Господъ не ни даде победа!

 

Това сѫ обикновени нѣща. Когато нѣкой баща народи синове и дъщери, той не иска тѣзи синове и дъщери да се привързватъ въ кѫщи. Той не иска синоветѣ и дъщеритѣ му да бѫдатъ слуги и господари едни на други, но да бѫдатъ братя и сестри, взаимно да си помагатъ единъ на другъ.

 

Та като срѣщна азъ нѣкого, какво има той да ми разправя за музиката теоретически? Азъ го зная това за музиката, но за мене е важно да зная колко той умее да пѣе. Казвамъ му, я ми изпѣй едно парче отъ нѣколко куплета. Два три куплета сѫ достатъчни.

 

Още като пѣе, ухото ми казва колко той разбира отъ музика. Нѣма какво да ми разправя нѣкой за своитѣ деди и прадеди какъ сѫ живѣли. Но казвамъ му: Покажи ми своята постѫпка, своята любовь, едно парче ми извади отъ своитѣ прадеди на свѣтъ. Най-доброто парче на своя прадѣдо. Ако азъ съмъ пѫтникъ и той ме приеме въ своя домъ само за една вечеръ, азъ зная вече за него по приема, който ми дава. Азъ съмъ пѫтникъ и ми дава нѣкой едначаша студена вода, това ме интересува за дадения случай. Другитѣ нѣща сами по себе сѫ важни, но онази направената малка постѫпка въ дадения случай струва повече, отколкото всичкото знание, което имашъ. Ти може да си много богатъ. Можешъ да имашъ несметни книги. Но онзи пѫтникъ, който върви, той нѣма да се радва отъ твоитѣ книги, но отъ малкото хлѣбъ или вода, които можешъ да му дадешъ въ името на Любовьта. Това ще го ползува. И чрезъ този хлѣбъ той ще може да се запознае съ твоитѣ книги, съ бѫдещето ти.

 

Ако дойде Любовьта - всичко се придобива; ако любовьта не прониква въ сърцето, всичкитѣ нѣща ставатъ чужди.

 

Та казвамъ сега, това се отнася и до васъ. Христосъ се обръща и къмъ васъ и ви пита: Вие обичате ли ме? Вие ще Му отговоритѣ: Ти знаешъ Господи, че ние те обичаме. Толкова, колкото вървимъ по този пѫтъ. Тогава Христосъ ще ви каже: Пасете моитѣ агънца. Питамъ, и за любовьта ти ще сѫда отъ това, какъ сѫ агънцата. Покажете сега тия агънца. Ако ги пасете, любовьта ви е на мѣсто. Но ако не пасете добре агънцата, тогава любовьта ви не е на мѣсто.

 

Кои сѫ вашитѣ агънца? Онѣзи хубавитѣ мисли, които Богъ ви дава, онѣзи хубавитѣ чувства, които Богъ ви дава, и онѣзи хубавитѣ постѫпки, които правитѣ, сѫщо и хубавитѣ постѫпки, които виждате въ другитѣ хора, защото и тѣ се отпечатватъ въ васъ. Е, ако вие не можете да се ползувате отъ тѣзи хора, тогава вие изгубвате добритѣ случаи.

 

Нѣкои искатъ да ги спаси Господъ. Какъ ще ги спаси? За менъ спасението за гладния човѣкъ е хлѣба, който може да му даде нѣкой. Спасението за жадния човѣкъ е водата; а спасението за пѫтника въ бурната нощъ е да му се даде подслонъ въ нѣкоя кѫща.

 

Спасението на свѣта сѫ въ онѣзи Божествени мисли, които поставяте въ вашия духъ, въ онѣзи Божествени чувства, които постоянно поставяте въ вашата душа и въ онѣзи Божествени постѫпки.

 

Защото свѣтътъ не се поддържа само съ едно ядене. Вие всички казвате: Не може ли човѣкъ да яде само веднъжъ? Не може. Човѣкъ постоянно трѣбва да се храни. Значи хубавото, добротовъ Любовьта трѣбва да се втича постоянно въ душата. И азъ бихъ желалъ да ви остава една идея: Ти искашъ да кажешъ нѣщо, искашъ да направишъ нѣкое добро нѣкому, искашъ да кажешъ нѣщо хубаво, помни, че Господъ е задъ тебе и те гледа какво ще направишъ, и Той те слуша. А пъкъ вие като говорите и лѫжете, не искате да знаете,че Господъ е задъ гърба ви. И сега всички все се лѫжете.

 

Христосъ е казалъ на Петра: Тури ножа въ ножницата си! И на васъ казвамъ сега: Турете ножа въ ножницата си. И чашата, която Богъ ви е далъ, не мисли, че може да я туришъ нѣкѫде. Тазичаша ще я пиете. Христосъ каза на апостолитѣ да взематъ ножоветѣ, но да се насърчатъ. И апостолитѣ уповаваха на ножоветѣ; и Петръ извади ножа си и удари слугата по ухото. Но Христосъ му тури пакъ ухото на мѣстото. И казва: Онѣзи хора и тѣ могатъ да извадятъ ножоветѣ си. И тогава вашитѣ уши ще отидатъ - една обидна дума предизвиква друга обидна дума; една лоша мисъль или чувство предизвиква друга лоша мисъль или чувство.

 

Ако отрежешъ ухото на нѣкого, Господъ ще каже на Петра въ тебе-Тури ножа въ ножницата си! Ти какво трѣбва да правишъ. Съ ножъ ли воювашъ или съ любовьта да воювашъ? Че нѣма по силно орѫжие отъ Любовьта въ свѣта! И Богъ въ свѣта, който е Всесиленъ, и Той воюва съ Любовьта. При всички наши престѫпления Той може да очисти свѣта! Но Той не прави това. Като направишъ едно престѫпление, Той казва: Не го прави. Не е за твое добро. Ти ще страдашъ въ бѫдеще. Той ти е казалъ веднъжъ и ти си му казалъ: Нѣма да го права. Но пакъ го правишъ. И пакъ ти казва Господъ: Не го прави това. - Е, това е съвестьта въ насъ.

 

Та казвамъ сега - практически приложете това. Силата на новото учение е въ следното: Ние живѣемъ въ присѫствието на Господа. Съ това съзнание да живѣете. Ти направи и после говори. Защото щомъ кажешъ една дума, то е вече направено. И тази дума, това, което кажешъ, Господъ го слуша.

 

Сега азъ проповѣдвамъ, нали. Въ какво седи силата на онази мисъль, която ще предамъ? Мога да имамъ желание да ви правя сладки и медени, за да ви привлека, и вие за да имате хубаво мнение за менъ. И вие можете да си представите, че ме слушате внимателно. Но и вие може да имате нѣкоя странична мисъль. Въ такъвъ случай нито моята мисъль, нито вашата е права. Въ дадения случай важното е да ви предамъ една мисъль, както си е тя. Когато ви проповѣдвамъ Писанието, важното е да събудя въ васъ онова, което Богъ е вложилъ. Да станете вие проводници на Него. И после, като ви слушамъ, да ми е приятно. А не да ми се свие сърцето, че сте ме надминали. Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ проводници, но не могатъ всички да бѫдатъ. Но онѣзи, които сѫ проводници, трѣбва да помагатъ на другитѣ. И даромъ трѣбва да помагатъ.

 

Онѣзи, които живеятъ добре, тѣ сѫ най-добритѣ проводници. Животътъ е музика - театрална музика.

 

Да кажемъ, че единъ човѣкъ дава хлѣбъ. Има единъ хлѣбъ, който азъ не го обичамъ. Има нѣкой, когато даватъ хлѣба, подхвърля го. Така хлѣбъ не се дава. Какъ даватъ хлѣбъ, когато дойде нѣкой просякъ? Вие го подхвърляте. А когато дойде нѣкое ваше дете, какъ го давате? Азъ съмъ гледалъ - ще вземе, ще отреже хлѣбъ, ще го намаже съ масло и ще погали детето си и ще му даде хлѣба. Но къмъ просяка тя не се отнася по сѫщия начинъ. Но Господъ я гледа отзадъ. Детето, което вие обичате, и му се усмихнете и го галите, и така му давате хлѣба; а пъкъ къмъ другия вие сте намусени. И си казвате: Да се махне този по-скоро! Каква е разликата сега. Ако дойде нѣкой добре облеченъ, вие ще го приемете; а пъкъ ако дойде единъ нечистъ, ще кажете: Братко, ти си пѫтникъ. И ще го поканишъ въ банята, ще му дадешъ дрехи да се облече; като се измие, и тогава ще дойде въ кѫщата ти.

 

Та казвамъ сега, азъ искамъ вие всички да се стремите да угодите на Бога; на онзи Господъ, който е въ васъ, и Който всѣки моментъ наблюдава вашия духъ, вашата душа, вашето сърце и вашия умъ. Вие всѣкога трѣбва да бѫдете изправни и по духъ и по душа, и по сърце и по умъ. И ако не сте, стремете се къмъ това. Признайте си. Кажете си, направихъ погрѣшка. Но изправи я. Не само да плаче и да се разкайва човѣкъ, но той трѣбва да изправи погрѣшката си. Всѣка груба дума, която изказвашъ, втори пѫть не я казвай. И ако втори пѫть я кажешъ, кажи я по-меко; а трети пѫть я кажи още по-меко. На 15-иятъ пѫть като я кажешъ тази дума, на онзи човѣкъ да му стане приятно.

 

Азъ не искамъ изведнъжъ да станете светии. Светия е единъ ученикъ, който се е училъ много добре презъ цѣлия си животъ. Светии сѫ били хора, които сѫ много падали и ставали, но сѫ хора толкова постоянни, че сѫ казвали: За любовьта Божия ще преодолея всичко! Тѣ сѫ били гонени, преследвани, кълцани, какво ли не сѫ претърпѣвали; но винаги сѫ казвали ще се поправи свѣта! И тѣ сѫ вѣрвали, че нѣма да умратъ. Ние казваме, че ще умремъ. Не. – Тѣлото ще се измѣни. си?

 

Христосъ казва: Обичашъ ли ме или още обичашъ себе си?

 

Разправяше ми единъ български светия. Той ходешеокѫсанъ. Живѣеше въ Сливенъ. Рѫкуваше се съ владиката. Владиката си подава рѫката - да му целуне онзи рѫката. А пъкъ онзи хваща и цѣлува своята рѫка. Всѣки единъ човѣкъ, който живѣе за себе си, той целува своята рѫка; а пъкъ всѣки, който цѣлува рѫката на другитѣ, той живѣе за тѣхъ. Нѣкой пѫтъ и вие ми цѣлувате рѫката. Защо? Азъ не цѣлувамъ вашата рѫка и то ето защо. - Казвамъ, не мога да живѣя за васъ. Защото вие като цѣлувате рѫката ми, вие ми обещавате. Това е пояснението. И да не мислите, че като ми цѣлувате рѫката,че менъ ми е много приятно. Но азъ се уча на търпение. На голѣмо търпение се уча. И това е единъ голѣмъ изпитъ, който имамъ - да ми цѣлуватъ рѫката.

 

Като дойде нѣкой и ми цѣлува ръката, азъ трѣбва да му дамъ нѣщо; ако ми цѣлуне рѫката и нѣма какво да му дамъ, азъ си тегля рѫката. Азъ разсѫждавамъ нѣкой пѫть, вие казвате - на насъ да почнатъ да ни цѣлуватъ рѣката! Ще дойде единъ день и вашата рѫка да цѣлуватъ; и ще видите какво е.

 

Азъ сега засѣгамъ вѫтрешната страна. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Ако азъ дойда въ свѣта и мисля за себе си кой съмъ , какво съмъ? Това е външната страна на живота. Ние трѣбва да знаемъ, че всѣки е дошелъ да изпълни волята Божия - да си прояви Божественото. И Христосъ казва така, - много хубаво е казалъ: Азъ Те прославихъ на земята, Прослави ме и Ти за самаго Себе си!

 

Та ако искаме нашето въздигане и нашата слава, ние трѣбва да извършимъ Волята Божия. И ще оставимъ после Богъ Той да направи нѣщо за насъ. Ако прославимъ Бога, ние се повдигаме; а за другото, оставете тази работа на Господа. А пъкъ вие извършете волята и работата на Бога! И не мислете за себе си. И когато почне Богъ да мисли за васъ, тогава вие ще се повдигнете. А когато вие искате да се повдигнете - работата не върви. Ако съградимъ нѣщо въ ледоветѣ на северния полюсъ, то като се стопи леда, ще се разруши и съграденото. Всичко онова, което ние съградиме, нѣма да остане; но онова, което Богъ съгради, то вечно ще остане.

 

Уповавайте на онова, което Богъ съгради въ васъ; вслушвайте се въ Любовьта, която Богъ гради въ васъ. Въ това е вашето бѫдаще. Това е раятъ. Всички постижения сѫ тамъ.А пъкъ земята сама по себе си ще се измени. А другитѣ нѣща сѫ лесно постижими. Сега това е важното, което за себе си трѣбва да пазитѣ.

 

Казва Господъ: Обичате ли ме вие? Готови ли сте да вършите волята ми? Азъ не искамъ да взема никакво обещание. Защото споредъ менъ важно е не каквото казвамъ, а това, което направямъ, както трѣбва.

 

Да остане сега тази мисълъ въ васъ - че Господъ е вѫтре въ васъ и всички блага, които имате сега, отъ Него сѫ. И да се образува тази връзка между Него и васъ. Тежко е, когато нѣма връзка. Защото нѣкой пѫть нѣмашъ връзка съ Бога-Господъ е отвънъ - ти нѣмашъ връзка. Какъ ще мисли Богъ за тебе, когато ти не мислишъ за Него? Ти казвашъ: Какво да мисля за Бога? -Ако ти не мислишъ за азбуката, която си училъ, и ако не знаешъ всѣки единъ знакъ какъ да го туришъ, ако забравишъ тѣзи букви, какъ ще четешъ тогава?

 

Любовьта ще ви научи какъ да вършите Волята Божия. Безъ Любовьта нищо не може да постигнете. Безъ Любовьта животътъ е мѫчение; а пъкъ съ Любовьта животътъ ще се осмисли. Щомъ имате Любовь, ще имате знанието - ще дойде Истината. И тогазъ ще разберете вѫтрешния животъ.

 

Та казвамъ сега: Обичайте Господа! Христосъ е казалъ на Петра: Обичашъ ли ме повече отъ тия? А Петръ казва: Ей Господи, Ти знаешъ! Три пѫти го попита Христосъ и Петръ се огорчилъ , като че ли това било знакъ на недоверие. Христосъ го попита три пѫти, защото три пѫти се отрече Петръ отъ Него. Да не би три пѫти като каже, че го обича, и после да се отрече. Христосъ каза на Петра да тури ножа въ ножницата си. Значи съ сила тази работа не става. Обичашъ ли ме, пита Христосъ; защото овчаръ, който носи ножъ, яде овцетѣ.

 

Та сега, безъ ножъ идете при овцетѣ, да не би да смѣните кожите имъ. Ако сте въ външния свѣтъ, могатъ да бѫдатъ ножоветѣ ви наточени, но въ вѫтрешния свѣтъ ножоветѣ ви трѣбва да бѫдатъ въ ножницитѣ; а пъкъ сърцето трѣбва да бѫде топло и умътъ трѣбва да бѫде свѣтълъ; и човѣкъ трѣбва да работи за славата на Бога въ свѣта!

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пѫти/







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt