Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_06_20 Особената черта на човѣка

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 04:40

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ОСОБЕНАТА ЧЕРТА НА ЧОВѢКА

 

29-то Недѣлно Утринно Слово

20 юний 1937 г. 5ч.с.

ИЗГРѢВЪВремето - свежо, топло. Небето - ясно, бодро,ведро!

 

Изпълни се наряда.Ще прочета часть отъ 20 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 17 стихъ.стр.504

Въ Начало бѣ Словото.

 

Христосъ имаше дванадесеть души ученици. Но единъ отъ тѣхъ бѣше реалистъ, естественикъ, следваше по естественитѣ науки. Когато му казваха за нѣща такива, които не могатъ да се проверятъ, да се виждатъ физически, казва: Тѣзи работи трѣбва да сѫ въображаеми. Вие де сте виждали, че нѣкой човѣкъ, който е умрелъ и да е възкръсналъ? Редки сѫ тѣзи работи. И тия работи не можемъ да ги повѣрваме. Не мога да се водя по вашия умъ. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има едно отъ качествата. Въ човѣка има дванадесетъ извора. Дванадесеть качества. Дванадесеть сили. Дванадесеть ума, дванадесеть сърца. Дванадесеть очи има. Дванадесеть рѫце има. Дванадесеть крака има и какво ли не, все по дванадесеть.

 

За сега за примѣръ вие сте запознати само съ две рѫце. Но тѣ сѫ на физическото поле. Ако дойдете до вашето духовно тѣло и то има две рѫце. Ставатъ четири и умственото тѣло - две. Ставатъ шесть и причинното тѣло - осемь. И будическото тѣло - две - десеть. И въ онова, въ което човѣкъ се слива съ Божественото, още две рѫце - тѣ сѫ дванадесеть рѫце.

 

Онзи, който не разбира, ще каже: Тия нѣща не сѫ вѣроятни. Тѣ сѫ невѣроятни нѣща. Но можемъ да приложимъ нѣщата. Нѣщата кога сѫ вѣроятни. Човѣкъ кога може да вѣрва? Ти вѣрвашъ въ лѫжата, че е лѫжа. Ти вѣрвашъ въ истината, че е истина. Но тѣзидве вѣрвания се различаватъ. Ти вѣрвашъ въ кесията, но въ кесията нѣма нищо. Това е лѫжа.Вѣрвашъ въ кесията, но тя е пълна съ злато. Значи вѣрвашъ въ кесията и въ златото. Въ първия случай вѣрвашъ въ кесията и вѣрвашъ само въ въздуха, който е въ дадения случай вѫтре. А въздухътъ той не пренася нищо.

 

Та казвамъ, идете отъ обикновеното разглеждане на живота по-нататъкъ. Трѣбва да отидете по-надалече, за да добиете онова, което ви трѣбва. Допустнете, че имате обикновена вода въ кѫщата - толкова вкусна, както горе въ планината на 4-5 или 10 километра тамъ нѣкѫде има хубава вода. Но се изисква усилието отъ ваша страна да идете до тамъ.

 

Допустнете, че нѣма кой да ви донесе вода. Вие трѣбва самъ да отидете. Има известна опитность, която вие не можете да добиете чрезъ другитѣ хора. Понеже вие сте свикнали на земята все нѣкой да ви направи нѣщо. Да ви напечати нѣкоя книга; да чуете нѣкоя сладка пѣсень. Но пѣвеца, който иска да се научи да пѣе, кой ще му пѣе най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все нѣкой трѣбва да ни каже или пѣе. Но онзи славей, който се научилъ да пѣе, кой професоръ му предава това изкуство, това знание? Той се ражда съ него. Че този славей, който иска да пѣе, дава ухо тукъ - тамъ дачуе нѣкой, който пѣе. Слуша той, пѣятъ ли другитѣ. Той има само едно побуждение - нѣкой да пѣе. И всѣка една ваша мисъль може да се преведе въ такава пѣсень. Но все таки трѣбва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бѫде само едно сѫщество, което седи малко по-високо отъ васъ. То може да бѫде една побудителна причина за васъ. Когато иска човѣка да го направятъ твърдъ, трѣбва налѣгане отъ горе на долу. Трѣбва да го стесняватъ, за да стане твърдъ. Той трѣбва да е пречистенъ или за да се дисциплинира - нѣкой пѫть тѣзи младитѣ моми отъ селата, а и сега има такива, тѣ имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15- 20 дипли и така ги тургаха нѣкѫде, че после отъ горе имъ турятъ известна тяжесть върху диплитѣ, че да се запазятъ за дълго време. Момата като се облече тъй, че на рески, рески падатъ диплитѣ. И ако момата не си здипли хубаво роклята, ще си изгуби фасона на дрехата.

 

Сега ще каже нѣкой: Е, тѣзи работи... Но честочовѣшкия умъ трѣбва да се държи въ известна изправность. Вземете за примѣръ, че вие сте единъ пѣвецъ. Искате да пѣете. Но най-първо трѣбва да изучитѣ основното положение на музиката. Да кажемъоколо 10-15 тона. Имате вие седемъ тона и всѣки единъ тонъ си има своето естествено положение, което тонътъ има. Има две положения, които сѫ необикновени. Едното е въ низходяща степень, а другото е въ възходяща степень. Едното се нарича повишение, а другото - понижение. Вънъ отъ тия обикновени тонове трѣбва да знаете и тия изключителни положения - или въ повишение, или въ понижение. Вземете една ваша мисъль или ваше чувство. Може да е въ естественото положение, или нормалното си положение го наричатъ. Но може да има едно неестествено, изключително положение въ понижение: Или пъкъ туй чувство може пъкъ да има едно изключително положение въ повишение. До нѣкъде въ повишение вие сте го научили да издържате по-добре, отколкото да издържате нѣщата въ понижение. Но това е така по отношение на доброто. Въ пѣенето въпроса седи малко другояче. Но въ положението по отношение на единъ нещастенъ животъ, и тамъ има понижение на нещастието и повишение на нещастието.

 

Та за примѣръ въ красивия животъ пониженията сѫ малко неприятни. А въ свѣта на страданията пониженията сѫ приятни. И тамъ като се понижава страданието, то става по-малко. Или като се повишава страданието. Е какъ ще го вземе сега? Да кажемъ здравъ сте. Въ здравия човѣкъ въ гласа му има особено нѣщо и въ неговия тембъръ има нѣщо особено. Още като говори човѣкъ, може да знаешъ здравъ ли е или не е здравъ. Една диагноза има. - Много трудна диагноза. Още като говори човѣкъ може да знаете добъръ ли е или не; още като говори човѣкъ може да знаете обича ли истината или не я обича. Още като говори човѣкъ, като каже първия тонъ, може да знаете дали има меко сърдце или нѣма меко сърдце, дали сърдцето му е възпитано или не е възпитано. Може да знаете кои нѣща сѫ по вкуса на човѣка, и кои не сѫ по вкуса му. Само човѣкъ като ви говори, може да знаете това. Ако го наемете за слуга, още отъ първата дума може да знаете ще ви върши ли работа или не. Не само това, но вие като станете сутринь, като произнесете една дума, ще знаете ще свършите ли тази работа или нѣма.

 

Вземете единъ, който тръгва въ правия пѫтъ. Вие провѣрявате, но той казва: Ако стане нѣщо и се подхлъзна въ вѣрата?Мислите ли, че човѣкъ взема вѣрно това? Той е една възможность. Сега защо ставатъ нѣщата така, не питайте. Защо се понижаватъ нѣщата, ние не знаемъ; защо се повишаватъ нѣщата? И това не знаемъ; защо сѫ въ нормално положение, пакъ не знаемъ. Ти страдашъи не знаешъ защо страдашъ; радвашъ се и не знаешъ защо се радвашъ. Приятно ти е да се радвашъ и не ти е приятно, като не се радвашъ. Но ако речешъ да си дадешъ единъ отчетъ защо се радвашъ или защо страдашъ, ти не можешъ да си обяснишъ работата. Сега въ вашия умъ, всѣки си има по една идея въ живота, която иска да реализира. Всѣки единъ отъ васъ счита, че неговата идея е най-сѫществената. За примѣръ вземете единъ даровитъ ученикъ, за него главната идея е да свърши училището. Да кажемъ едно малко дете иска да свърши отдѣленията; иска да свърши прогимназията, после гимназията, иска да свърши университета и най-после иска да се специализира. Представете си, че той може да е нѣкой малъкъ цигуларъ, а иска да стане голѣмъ. Хайде да го кажемъ малко по-благородно, да стане голѣмъ виолонистъ или музикантъ или гениаленъ човѣкъ по музиката.

 

Казвате, религиозенъ човѣкъ, - значи не е толкова благороденъ; или друго значи - свързанъ човѣкъ, защото религиозенъчовѣкъ значи да си свързанъ. Казватъ нѣкои: Той е много религиозенъчовѣкъ. Значи е свързанъ човѣкъ. И щом си религиозенъ, ти не си свободенъ, ти си свързанъ. Като нѣкой конь за нѣкоя ясла. И току се въртишъ, но навънъ по далече отъ вѫжето не можешъ да отидешъ. Речешъ на лѣво, на дѣсно - този юларъ дойде и казва, по-далече нѣма да отидешъ. Отидешъ на лѣво, пакъ по-далече не можешъ да отидешъ. Напредъ и назадъ, но все спирашъ. И ти казвашъ: Такава е сѫдбата. Такава е сѫдбата на вързания конь. Но на свободния конь каква е сѫдбата? Той си ходи свободно; но пъкъ свободния конь си има друга мъчнотия. Въ гората тамъ има вълци. И ако остане зимно време въ гората, може да му съдератъ кожуха. И какво трѣбва да прави тогава този конь?

 

Вие сте въ единъ свѣтъ, дето има най-голѣмитѣ преувеличения. Вие сте дошли въ единъ свѣтъ, дето единъ другъ ще си вредатъ. Една борба има и вие трѣбва да минете презъ бойното поле. Ако нѣкой може да мине и да не го закачатъ въ свѣта тия снаряди, добре ще бѫде. Но на мнозина отъ васъ дрехитѣ ще бѫдатъ надупкани, пъкъ и мнозина отъ васъ ще имате и вашитѣ сърца да бѫдатъ продупкани. Нѣма да остане единъ, който да не е раненъ. Не зная до сега не сте ли ранявани. Питате защо е така? Че бойно поле е! Хората се биятъ за свобода и смъртъ. Въоръжени сѫ. По това поле трѣбва да минете. Нѣма другъ пѫть. Презъ голѣмитѣ сражения на живота трѣбва да минете и трѣбва да имате всичкото изкуствона войника, да знаете кѫде да вдигнете крака си, кѫде да клекнете и пакъ да станете. Ухото ви трѣбва да бѫде толкова бистро да схваща, че още като идватъ снарядитѣ още отъ далече да ги чувате. И да се отклоните ту въ лѣво, ту въ дѣсно.

 

Сега може тази мисъль да е малко отвлечена. Ето нѣкои сѫ идвали при менъ да имъ направя азъ диагноза. Казва: Не зная, здравъ човѣкъ бѣхъ, но какво ми стана - урочасали сѫ мѣ нѣкои, нищо не мога да си представя. Почна най-първо болесть да ме наляга по едното рамо, по другото, но какво стана? По-рано бѣхъ тъй спокоенъ, а сега почвамъ да ставамъ нервенъ. Нѣмамъ туй разположение. Казвамъ му: Ти не знаешъ какъ да се хранишъ. Много бързо ядешъ. Казва ми: Нали бързамъ, имамъ много спѣшна работа. Ти рекохъ, си завършилъ своята работа, но си забъркалъ работата на своето здраве. Че яденето е най-важната работа. Ти трѣбва да знаешъ какъ да ядешъ, отъ това зависи основата на твоето здраве. Азъ говоря за здравитѣ зѫби. Който има здрави зѫби, не може да боледува. Но ако ти ядешъ само на дѣсната страна или само на лѣвата страна, ти здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ, и ако ти само прокарашъ храната си само 2-3 пѫти въ устата си и хайде навѫтре, то ти нарушавашъ закона на храненето; и после като ядешъ, че си отваряшъ много устата, и тогава много въздухъ прекарвашъ въ стомаха си, ти здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. И после, ако ядешъ и се занимавашъ съ много погрѣшки на този, на онзи, пакъ здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. И ако ядешъ храната и после негодувашъ, пакъ здравъ човѣкъ не може да бѫдешъ; и ако ядешъ и си недоволенъ, пакъ здравъ не може да бѫдешъ.

 

Има една философия. Всичкитѣ окултни ученици вие не сте минали презъ такава школа. Трѣбва да минете презъ тази дисциплина. Вие за примѣръ има отъ васъ нѣкои, които знаете езици и мислите ,че говорите нѣкой езикъ много хубаво. Азъ, когато бѣхъ въ Америка съмъ слушалъ много редко американци, които да говорятъ добре английски. Не че не говорятъ правилно, но да се говори единъ езикъ хубаво, иска се много нѣщо. И въ България азъ съмъ срѣщалъ много малко българи, които да говорятъ хубаво български. И много малко религиозни хора съмъ срѣщалъ, които да мислятъ правилно. И какви ли не идеи иматъ тѣ за Бога? Щомъ ти се случи нѣкое голѣмо нещастие, тѣ казватъ: Защо Богъ ти даде това нещастие? Въ ума на Бога не е идвало да ви създаде нѣкое нещастие. За примѣръ на Господа да му е дошло на ума, че той трѣбва да ти счупи крака, че той трѣбва да ти счупикаруцата, че ти да паднешъ отъ нея и да си счупишъ крака? Менъ ми разправяше единъ баща, който билъ опитенъ въ водене на каруца. Впрѣга той каруцата съ два коня и качва се той и сина му. Синътъ му билъ малко дете, а бащата разбира това изкуство много добре - да кара конетѣ, но ималъ една работа, искалъ да си запали една цигара и казалъ на малкото дете: Я вземи зингиитѣ на коня. А той си изважда отъ джоба да си запали цигарата. А той като взема зингиитѣ съ камшика, и онзи конь като хуква, изважда каруцата навънъ и бащата не може да изпуши цигарата си и се връща съ изкълченъ и счупенъ кракъ. И казва бащата: Не зная, не се ли помолихъ хубаво като тръгнахъ, какво ми стана сега?

 

Причината е едно неестествено желание да пушишъ една цигара като си въ каруцата - нищо повече. Не ти трѣбва цигара тамъ. Ти като слезнешъ, като си наредишъ каруцата, тогава запуши цигарата си. А на каруцата цигара не се пуши. Тѣзи, които се занимаватъ съ взривно вещество, съ барутъ сѫ много внимателни. Тѣ иматъ много меко вещество на обущата си отдолу. Много меки обуща иматъ тѣ. И нѣкой пѫтъ нѣкое взривно вещество може да се възпламени. И ти ще бѫдешъ много внимателенъ. Трѣбва да гледашъ като ходишъ. Човѣкъ не трѣбва да направи най-малкото сътресение, защото при взривното вещество най-малкото сътресение може да се пукне и да направи голѣма пакость.

 

Та казвамъ: Ние хората сме пълни съ такива приключения. Всѣки единъ отъ васъ има нѣкоя бомба вѫтре въ себе си, въ сърцето си и има най-малко 10-на такива бомби. Азъ ги наричамъ 12 бомби и само като ги бутнешъ, или 12 мисли може да има човѣкъ, дето само като ги бутнешъ! Една мисълъ може да е само, но като бутнешъ тази мисълъ и тя да експлоадира. Сега азъ не искамъ да изнасямъ това да се плашите вие, но нали внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ сегашния животъ. И като стане сутринъ, той трѣбва да се моли, за да бѫде рѫководенъ въ живота и да знае какво ще прави. Дето се казва: Господи, постави стражъ на устата ми!

 

Та въ сегашнитѣ времена човѣкъ трѣбва да постави Господа стражъ не само на устата си, но и стражъ на сърцето си;че каквото мисли, каквото прави, всичко да бѫде на мѣстото си. Защото иначе, ако не поставимъ стражъ на сърцето си и ако не бѫде всичко на мѣстото си, ние въ всичко ще имаме обратна реакция, въ която цѣлиятъ нашъ животъ ще има и обратни последствия, които съ години не могатъ да се избегнатъ, и съ години ще носимъ товараимъ. Сега азъ говоря за нѣкои нѣща, които могатъ да се избѣгнатъ и това трѣбва да стане; азъ говоря за тия нѣща, които трѣбва да станатъ. Защо трѣбваше Христосъ да страда, да бѫде предаденъ? Трѣбваше да страда, за да придобиятъ душитѣ своята свобода, за да могатъ онѣзи, които сѫ попаднали подъ робството на грѣха, да добиятъ своята свобода. Казватъ: Не можеше ли Христосъ да не страда? Можеше, но трѣбваше да се приближи още страданието на хората, за да се избавятъ хората отъ страданията, затова Той непременно трѣбваше да мине презъ страданията. И туй страдание не е произволно. То е доброволно. И онзи, който така страда за другитѣ, не за себе си, той всѣкога въ края на краищата придобива нѣщо. Но ще се мине дълго време! Вие сега страдате и не знаете за себе си ли страдате.

 

Човѣкъ страда за три нѣща: Той може за себе си да страда, но може да страда и за своитѣ ближни и може да страда за Бога. Най-доброто страдание е, когато човѣкъ страда за Бога. Подъ думата “страдание” имайте именно туй понятие. Една работа може да ви предложатъ, но работа, която никакъ не ви е по вкуса, по сърцето. Представете си, че вие сте единъ пѣвецъ. Пѣете за себе си сѫщо. Приятно е да пѣете за себе си. Но нѣкога трѣбва да пѣешъ за нѣкои хора, които никакъ не оценяватъ пѣенето. И можешъ да отидешъ нѣкѫде, дето добре се плаща за пѣенето. Може да ти платятъ за едно пѣене 200-300-500 лева. Ще ти платятъ. Даже най-неспособнитѣ отъ васъ за 50 лв все ще изпѣе нѣщо. Сега може да ви попитатъ: Трѣбва ли човѣкъ да продава музиката си? Че тогава трѣбва ли той да продава своитѣ религиозни чувства, когато отива да проповѣдва на хората, че му плащатъ, за да ги научи да вѣрватъ въ Бога? Нали ви плащатъ тогава. Сега въ тия религиознитѣ убеждения има една страна, въ която всички трѣбва да бѫдатъ будни! Не проповѣдвайте нѣща, които наполовина не ги знаете. Наполовина нѣщата сѫ, когато азъ се съмнявамъ въ това, туй дали е тъй или не? За примѣръ: Ако азъ ви описвамъ духовния свѣтъ, вие ще кажете: Ама той мяза ли на този свѣтъ? Вие сте чудни! Всичко се мени. Баща ви, който е билъ младъ, безъ брада, следъ 50-60 години той стане съ брада. Питамъ: Щомъ израстне брадата, вашиятъ баща не е баща? Защото щомъ израстне брадата на баща ви, той е другъ. Ако по-напрѣдъ, преди да сте се родили вие, той е билъ безъ брада, а после като израстне брадата му, той не е вече баща ви? Ако имате тия разсѫждения както сега?Че е изникнала брадата на човѣка, отъ голѣмъ зоръ е станало това. Та тия животни, които сѫ покрити съ косми, тѣ първоначално не сѫ имали косми, но като сѫ влѣзли въ живота, лошитѣ външни условия ги заставяли да си направатъ една космата дреха. Та и начовѣка му е покрита главата съ косми. Това е отъ зоръ! Но единъ день колкото се подобрява положението на живота и косата и тя се подобрява. Погледнете онѣзи хора, гладкитѣ хора, въ тѣхъ има какво да четешъ. Какво се казва тамъ, че Яковъ билъ гладъкъ, а Исавъ билъ косматъ. Е, какъвъ е билъ характера на Яковъ и този на Исавъ? Исавъ е билъ косматъ, много енергиченъ човѣкъ - за материалнитѣ работи. Всички ония хора, които обичатъ материалнитѣ работи, сѫ космати; а пъкъ ония, които по-малко ги обичатъ, по-малко косми иматъ. А подъ ония гладкитѣ хора подразбирамъ азъ горитѣ, които сѫ изсечени. Тази гладката страна и на рѫцетѣ, и на лицето, то е мѣсто, което се обработва - тѣ сѫ нивитѣ, лозята, градинитѣ, които хората обработватъ. Посевитѣ, туй сѫ мѣстото. Рѫкатаотъ вѫтрешната страна като погледнешъ рѫцетѣ на човѣка, ще видишъ културата каква е. Ако лицето на едно сѫщество е космато, какво ще четешъ по него? Напримѣръ на едно куче или на единъ конъ какво ще четешъ по него? Много малко ще четешъ. Едва ти ще забележишъ нѣкои черти. И тамъ се показватъ такива черти. Напримѣръ хапливитѣ коне иматъ една особена линия на устата, едно изкривяване. Като видишъ тази линия на единъ конь, трѣбва да бѫдешъ много внимателенъ. Ако забележишъ такива линии на единъ конь, трѣбва да се пазишъ, защото той може да се хвърли и да хване нѣщо отъ рѫцетѣ, лицето ти. Това е едно особено повдигане на устата-обичатъ да хапатъ. Който не разбира това, трѣбва да се пази, а въ благороднитѣ коне има нѣщо благородно въ тѣхъ. И човѣкъ трѣбва да бѫде отличенъ физиономисть, за да разбира тия особеничерти.

 

Азъ гледамъ мнозина хора погрозняватъ по единствената причина, понеже иматъ една лоша черта въ характера си. Напримѣръ нѣкой човѣкъ нѣма уважение и почитание къмъ другитѣ хора; и тѣзи лоши черти се изразяватъ на лицето му. Напримѣръ нѣкой му говори и той направи една гримаса на лицето на устата си, че е недоволенъ. Като му кажатъ нѣщо за нѣкого, даже не внимава, той си подигне устнитѣ. Днесъ понадигне устната, утре понадигнешъ устната, все правишъ тази гримаса и развалва се лицето му. А пъкъ нѣкой не знае какъ да седи. Вие седитѣ по единъ начинъ, по другъ начинъ; или вие си държите рѫцетѣ, често гледамъ по единъначинъ, по другъ начинъ. Не знаете какъ да държите рѫцетѣ си. Напримѣръ, нѣкой си държи рѫцете скръстени, или скрити подъ мишницитѣ - не знае кѫде да си държи рѫцетѣ. Два начина има, по които може да държишъ рѫцетѣ си, и трѣбва да ги туришъ правилно. Правото на човѣка е въ неговитѣ рѫце. Ти не може да имашъ право, правиленъ животъ, докато не си се научилъ право да държишъ рѫцетѣ си. Доброто е въ краката на човѣка. И ако ти не знаешъ какъ да си държишъ краката, ти добъръ човѣкъ не може да бѫдешъ. Вземете единъ цигуларь. Ако той не знае какъ да кара лъка си, той не е цигуларь. Нѣкой кара лъка навънъ, нѣкой навѫтре. А въобще цигуларитѣ изискватъ права да бѫде рѫката. Успоредно трѣбва да върви лъкътъ, да продължава съ магарето; но успоредно да върви. То си има правило. Ако искашъ да изкарашъ известенъ тонъ на цигулката си, то лъкътъ отива къмъ шийката на цигулката, и ти ще имашъ един тонъ. Колкото отива по близо до магаренцето, ще имашъ другъ тонъ. Сега азъ говоря, ако искашъ да имашъ единъ основенъ тонъ. Азъ вземамъ цигулката за изяснение. Така е и въ пианото, така е и въ китарата, въ мандолината, така е въ арфата и т.н. Всички сѫ основани на единъ законъ вѫтрешенъ.

 

Човѣкъ само по себе си - той е цигуларъ. Той имачетири темперамента. Това сѫ четиритѣ струни на цигулката отъ горе; и нѣговата воля това е неговия лъкъ, който трѣбва да мине по тази цигулка. И тия темпераменти се намиратъ въ струнитѣ. “Солъ” е басовата струна, “ре” - това е алтътъ; ако е на “ла” - това е теноровата струна, а ако е на “ми”, това е сопрано. Тогава имате басътъ, това е бащата, “ми” - това е майката; тенорътъ - това е голѣмия синъ, а алтъ - това е голѣмата дъщеря. Това сѫ сега фигуративни работи. Сега това е въ човѣка застѫпено така и акочовѣкъ може да разбере въ себе си туй музикално, много лесно може да се справи въ живота.

 

Най-първо като станешъ сутринъ, ще имашъ отношение къмъ Бога, къмъ баща си. Или кой е бащата у човѣка?Нервниятъ темпераментъ. Умствениятъ темпераментъ, това съставлява майката. Защото най-първо е почнала да мисли жената. Когато проявишъ любовьта, ти почнешъ да мислишъ. Само когато любовьта се проявява, като почнешъ да обичашъ, ти почнешъ да мислишъ.

 

Ние вземаме страданията, но тѣ сѫ само едната страна на човѣшкитѣ чувства. Когато страдашъ, това показва, ченѣмашъ отношение къмъ единъ отъ своитѣ темпераменти. Щомъ нѣма човѣкъ отношение къмъ своята мисъль, той не взема предъ видъ каква трѣбва да бѫде неговата мисъль. И тогава веднага ще му дойдатъ нѣкои голѣми страдания въ свѣта.Щомъ се увеличаватъ страданията, мисъльта е, която може да изведе човѣка отъ това трудно положение. Сега тази мисълъ може да ви въведе въ едно неестествено положение. Казвашъ: Толкова години се молимъ на Господа, и мислимъ, че вече сме въ правия пѫть. Вие вървите въ правия пѫтъ, но тази опитность, която имате, е отъ вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия пѫтъ. Вие казвате: Господъ ще уреди работитѣ си. Той ще ги уреди, но какви ще бѫдатъ вашитѣ условия, когато Той уреди работитѣ си?

 

Когато се занимавате съ музика, трѣбва да знаете всѣки тонъ каква частъ отъ времето трѣбва да вземе. И мисъльта си има единъ музикаленъ тонъ, по който тя върви. Всѣка мисълъ върви по закона на музиката. И всички чувства вървятъ по закона на музиката. Напримѣръ едно чувство може да е отъ четири ударакато цѣла нота; или като половинъ нота или като четвъртъ, една шестнадесетьта, 1/32-ра, 1/64-та. Вие ще кажете, по-проста работа нѣма ли? По-проста има. Единъ американецъ ходилъ въ Германия да завърши своето учение и попиталъ единъ германски професоръ: Господинъ професоре, като американецъ много бързамъ. Курсътъ е четири години. Има ли нѣкой курсъ по-кѫсъ, за 4-5 или 6 месеца? Професорътъ му казалъ: Има. Такъвъ курсъ има. И му далъ този примѣръ: Когато Господъ създалъ свѣта, казалъ на дѫбътъ, че му трѣбватъ 100 години, за да стане единъ дѫбъ на свѣтъ. А пъкъ на тиквата казалъ: На тебе ти трѣбватъ само 6 месеца. Така че, ако искате да вземете мѣстото на тиквата, стигатъ ви само 6 месеца. И следъ 6месеца. вие ще ликвидирате съ работата си. И идущата година ще ви садятъ пакъ на ново. А пъкъ дѫбътъ за 100 години нѣма да го садятъ!

 

Помнете сега едно - единъ законъ е вѣренъ: Ако ти самъ си недоволенъ отъ себе си, хората не могатъ да бѫдатъ доволни отъ тебе. Ако ти си недоволенъ отъ Бога и постоянно го критикувашъ, хората отъ тѣбъ не могатъ да бѫдатъ; и ако ти не си доволенъ отъ хората, то и хората отъ тебе не могатъ да бѫдатъ доволни. Това сѫ три правила.

 

Вие искате да бѫдете щастливи, безъ да сте доволни отъ себе си. Най-първо справете се съ себе си. Намѣрете най-малкатадобра черта въ себе си и се спрете върху тази малка черта; и бѫдете доволни, че имате нѣщо, съ което се отличавате отъ другитѣ. Намѣрете една отличителна черта, която другитѣ хора я нѣматъ. И бѫдете доволни, че вие сте единствения, който има тази черта. И дръжте мисъльта си върху тази черта.

 

Нѣкой пѫть се спирате върху мисъльта: Да любимъ Бога, да любимъ и ближния си. Това е изкуство. Какъ ще любишъ ближния си? Дайте ми единъ примѣръ, покажете ми единъ човѣкъ, който люби. Споредъ вашето знание покажете ми единъ примѣръ. Азъ зная, че хората обичатъ, но какъ обичатъ, това е мѫчно да се знае. Азъ говоря сега за земята. На земята не мога почти да намѣрачовѣкъ, който да обича. Тамъ любовьта е ограничена и за петъ пари ще изгубишъ любовьта на когото и да било. Вземете единъ вашъ приятель, който ви обича. Вземете 100 лв отъ него и не ги връщайте 2-3 години. И за 100 лв той може да си развали отношенията къмъ тебе. Или кажете му нѣкоя дума, той пакъ може да измени своето отношение къмъ васъ. Много пѫти мислите, че можете да говорите каквото искате. Не. Много е опасно говоренето. И въ свѣта за всички лоши работи сѫ отговорни проповѣдницитѣ, понеже говорятъ това, което не е вѣрно. И ученитѣ хора сѫ отговорни, понеже съ науката говорятъ това, което не е така.

 

И въ обществения животъ е така. Ние трѣбва да бѫдемъ точни въ всичко. Много философствуване не трѣбва.

 

Намѣрете една основна черта въ себе си, която никога да не се мени. Да кажемъ, че мислите, че сте добъръ. Тогава направете опитъ да видите вашата доброта мени ли се или не. Щомъ се мени, тя не е още основна черта въ васъ. Намѣрете нѣкоя ваша черта, която при всички условия остава една и сѫща. Това е основна черта! Както Епиктетъ е ималъ една основна черта. Той е билъ философъ. Живѣлъ е при много сприхавъ господарь като робъ. Господарьтъ му, като налагалъ своитѣ роби, налагалъ и него. Но Епиктетъ билъ много спокоенъ, като че всичко това не се отнася до него. Единъ день господарьтъ му налагалъ крака му. И Епиктетъ казалъ: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава нѣма да ви бѫда полезенъ. И наистина господарьтъ му счупилъ крака, но за това негово самообладание, господарьтъ следъ тази случка го освобождавадава му известна сума и Епиктетъ прекаралъ живота си после въ Гърция и написалъ нѣколко цѣли съчинения, отлични, много хубавинѣща написалъ. И вие като Епиктетъ трѣбва да бѫдете спокойни. Азъ гледамъ, като ви се случи най-малкото нѣщо, вие обикаляте на всѣкѫде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктетъ не е ходилъ да разправя на другитѣ роби, че господарьтъ му счупилъ крака, той само казалъ на господаря: Ако ми счупите крака, нѣма да мога да ви бѫда полезенъ. И той сполучва съ този свой спокоенъ характеръ да спечели сърцето на своя господарь.

 

Когато имате нѣкоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които сѫ около васъ. И ако окрѫжаващитѣ около васъ по-далечни и по-близки не се изменятъ, вие не сте силни още въ тази своя черта.

 

Христосъ каза на Петъръ: Чашата, която ми даде Отецъ да я не пия ли! За този часъ дойдохъ!И когато Христа го поругаваха, Той седеше тихъ и спокоенъ! Той мислеше, че всичко това е за благото на човѣчеството! Само при такова разположениечовѣкъ може да запази спокойствие на своя духъ! Вие казвате: Да бѫда като Христа. Вие искате да бѫдете като Христа, но искате да имате кѫща, пари и пр. Свещеницитѣ и владицитѣ иматъ патерици, корони. Кой нѣма да бѫде разположенъ тогава? Вие искате да бѫдете като Христа и да имате това и онова. А пъкъ на Христа туриха царска мантия при мѫчението и Му казаха: Радвай се царю. На Тома, когато Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ възкресението, каза: Ти виде ранитѣ ми, но ако нѣмахъ рани, какъ щеше да повѣрвашъ! И сега не бѫди невѣренъ, но вѣренъ! И ти сега понеже виде, повѣрва. Но блажени сѫ ония, които не си тургатъ като тебе пръста въ раната ми и повѣрватъ.

 

Всички хора сѫ Томовци. Вие казвате, да опитамъ любовьта. Вие сте Томовци. Любовьта трѣбва да се приеме безъ опитъ. Не е лошо да се приеме съ опитъ, но това е 1/12. Защото Тома е единъ отъ 12-тѣ ученици. Нѣкой пѫтъ нѣщата приемайте и безъ опитъ; а нѣкой пѫтъ приемайте и съ опитъ. Нѣкой пѫтъ повѣрвайте и приемайте нѣщата без опитъ. И се спрете върху една черта, която Богъ ви е турилъ и съ която вие се отличавате отъ всички други сѫщества. И въ небето като отидете, тамъ въ Божията книга сѫ [сте] записани съ тая особена черта. Каква е била. Това ще видите като отидете и отворитѣ тая книга на живота. Тамъ ще видите дали това е вѣрно. Но тази особена черта, която Богъ е далъ, дали вие сте я развили или не? Ако сте я развили - добре дошли сте! Ако сте я развили, ще ви държатъ тамъ единъ день; ако пъкъ не сте яразвили, още при вратата ще ви изпратятъ назадъ.

 

Та желая ви сега единъ день да стоите тамъ въ небето.

 

Отче нашъ.

7,10 ч.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt