Jump to content

1937_06_13 Проводници на неговата Любовь


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРОВОДНИЦИ НА НЕГОВАТА ЛЮБОВЬ

 

28-мо Недѣлно Утринно Слово

13 юний 1937 год. 5ч.с..

ИЗГРѢВЪ.

 

Ще прочета първата частъотъ 20 глава на Евангелието отъ Иоана - до 17 стихъ.стр.503

 

Въ прочетенитe стихове има едно съвпадение. - Нѣкой нѣща, които сѫ важни. Идватъ нѣкои отъ ученицитѣ и казватъ: Нѣма го Господъ тамъ, дето го положили. Явява се едно противоречие - едно малко духовно смущение. И двама отъ ученицитѣ, единиятъ, когото Христосъ обичалъ е билъ Иоана, а другиятъ Петръ. И двамата отиватъ на гроба тъй тичешкомъ. И влизатъ вѫтре и виждатъ обикновенитѣ работи - кърпата съ която е била завита главата на Христа и после другитѣ превръзки тъй сложени на страни. И двамата влизатъ, провѣряватъ, но никакви ангели не виждатъ. Защо Мария, която вникнала и погледнала, че вижда двама ангели съ бѣли дрехи вѫтре. И тѣ я запитали: Кого търсите? Тя казва, взели тѣлото на Господа моего, и не зная где сѫ го турили. Въ дадения случай тя се обръща и вижда Исуса, когото не познава. Тя мисли, че е градинаря и се обръща къмъ него и казва: Господине, ако ти си го взелъ, кажи кѫде сѫ положили тѣлото. Тя само като запитва, въ съзнанието й проблесва нѣщо въ духа и тогава го познава до некъде, че е Той. Той и казва: Не се допирай сега до мене. Това показва степеньта на съзнанието на голѣмото противоречие, което днесъ сѫществува. Въ цѣлата християнска църква за възкресението на Христа едни се питатъ: възкръсналъ ли е; а други казватъ, че не е възкръсналъ. И много други въпроси, които сѫ второстепенни. Онова сѫщественото, което иска да обедини църквитѣ въ служение на Бога по любовь, то е единението.

 

По нѣкой пѫть азъ гледамъ тукъ по дърветата, нѣкоидървета сѫ зелени, нѣкои съ единъ клонъ увисналъ по земята; нѣкои иматъ листа, нѣкои бубулечки сѫ влѣзнали въ клонитѣ въ всичкитѣ листа и чакъ до корена. Сега нѣкой често запитва, казва: Какъ мислишъ? Глѣдамъ нѣкой мязатъ на увехнали клонища, все се смущаватъ. Едни казватъ: Не е възкръсналъ Христосъ; другитѣ казватъ: Дали вече е дошло времето? Ученицитѣ мислятъ че въ тѣхното време се е възстановило Царството Божие на земята. Въ времето на Христа се възстанови Царството Божие на земята, но не както ученицитѣ мислятъ. И сегашнитѣ хора мислятъ,че Царството Божие ще се въдвори тъй, както тѣ мислятъ. И англичанитѣ мислятъ, че Царството Божие като се въдвори, Англия ще бѫде най - силна; Германия мисли, че като се въдвори Царството Божие, Германия ще бѫде най - силна; Франция ще бѫде най - силна. Българитѣ и тѣ мислятъ, и руситѣ същото. Всички мислятъ, че ще се въдвори Царството Божие тъй, като стане силенъ народа и Царството Божие ще се въдвори.

 

Обаче има една вѫтрешна страна, въ която човѣкъ трѣбва да влезне въ съприкосновение. Туй, за което сегашнитѣ християни мислятъ, то е като едно външно облекло. Както онази мома, която се приготовлява да иде на хорото съ хубавитѣ си дрѣхи, обуща, шапкатури ги и отиде на хорото. Всичкитѣ тия вѣрую, които християнитѣ иматъ, тѣ сѫ киткитѣ. Едно верую е една китка на ухото турена. Панделки има и др. такива. Хубави сѫ. Не е лошо човѣкъ да бѫде облеченъ. Но младата мома следъ като се ожени, вече дрехата й не приляга. Най-първо възлюблениятъ я харесва заради дрехитѣ, които има. Че много хубаво и приличатъ. Но следъ като се ожени, той иска да види друго нѣщо въ нея - дали тя знае да готви добре, дали знае да си измита кѫщата хубаво. Дали знае да си гледа децата хубаво. Всичко туй. Едно време на хорото, казва той, бѣше много хубаво и двама играхме добре. Бѣхме добре облечени. Но тукъ работата е вече друга. Въ готвенето, въ шетането, въ отглеждането на децата животътъ става по-труденъ вече. Тази работа е толкова лесна, най- лесна работа, която ние не можемъ да свършимъ.

 

Казва се: Всички хора, като станатъ проводници на доброто, Царството Божие ще се въдвори на земята. Ако човѣкъ не може да върши нищо, поне да стане ПРОВОДНИКЪ - да мине презъ Неговия умъ, презъ Неговото сърце, да мине презъ Божествената свѣтлина. Нѣкой като дойде вѣрующъ, важна е вѣрата, която трѣбвада имашъ. Той ще започне да ти обяснява какъ е възкръсналъ Христосъ, по кой начинъ. И само какъ е възкръсналъ Христосъ знае. Всички ония, които сѫ писали трактати, това сѫ тѣхните теории за това. Но само Христосъ, Който е миналъ презъ този пѫтъ, той знае. Човѣкъ, който не е миналъ по пѫтя на Христа, той само предполага. Може да бѫде до нѣкѫде вѣрно това, но може и да не бѫде вѣрно. Човѣкъ, който знае истината, тогава той може да каже нѣщо; човѣкъ, който не знае истината, той не може да знае, той може само нѣкои загадки да каже. Той може да предполага, че Любовьта е нѣщо.

 

Та казвамъ сега, често проповедници, свещеникътъ влѣзе, току отваря и затваря прозорцитѣ на хората. Дойде нѣкой списатель нѣкога и казва: То възкресение нѣма да има въ тази работа. Но какво разбиратъ съ това? Тази идея е много широка - да възкръсне човѣкъ. Сега и азъ не искамъ да ви обяснявамъ, защото тази работа ще я разберете, когато възкръснете. Сега каквото и да ви разправямъ за възкресението, и въпросъ не може да бѫде. Какво нѣщо е възкресение? Сега не може да разберете. Сега нѣкой казватъ: Защо да не може да ни се обясни? Е, какво ще обяснимъ на единъчовѣкъ какво нѣщо е яденето. Туй, което мога да му разправя какво е яденето, то ни най-малко не е ядене. Може да му разправямъ, че трѣбва да се дъвче храната, но дъвченето не е ядене. - Ама трѣбва да се тури храната въ стомаха. И това е единъ процесъ. Но храненето, туй което хората наричатъ, е съвсемъ другъ процесъ. Хранишъ се само тогава, когато храната ти доставя онзи животъ и онази сила, отъ която ти се нуждаешъ и която на тебе ти липсва, отъ което ти си се лишилъ. А онѣзи процеси, които ти извършвашъ, това сѫ второстепенни работи.

 

Вие можете да имате една ясна представа за възкресението на Христа и това нищо да не ви ползува. Да кажемъ,че вие вѣрвате, че Христосъ е възкръсналъ, но ако вие не възкръснете, какво ви ползува Христовото възкресение? И следователно възможностьта, която менъ ме интересува каква е? Ако има една банка, въ която азъ съмъ вложилъ паритѣ си, нѣкой пѫтъ банката може да изтегли заложенитѣ пари. Ако единъ денъ вида, че банката изплаща вложителитѣ, тогава азъ се обезнадеждавамъ, че онова, което азъ съмъ вложилъ и азъ мога да го взема. Ако Христосъ е възкръсналъ, ще възкръснемъ и ние; ако Христосъ не е възкръсналъ, не можемъ да възкръснемъ и ние. Сега възкресението е необходимо, понеже тое онзи истинския животъ. Преди възкресението животътъ е билъ животъ на изпитание, на мѫчение, на страдание, на недоразумение, и на всички тия нѣща, които сега ставатъ. И ние искаме да дойде Царството Божие преди хората да сѫ възкръснали. Царството Божие ще дойде за всѣки единъ, който ще възкръсне. Който е възкръсналъ, Царството Божие е дошло. И като дойде Царството Божие - веднага казватъ, ще дойде Царството Божие. Щомъ дойде у тѣбе животътъ, ти ще възкръснешъ - това е възкресение. Щомъ не дойде у тебе животътъ, за тѣбе нѣма възкресение. Щомъ не си възкръсналъ и очаквашъ Христосъ като дойде, да те възкреси, то е едно предположение. И трѣбва ли сега възкресението да дойде, да се покажатъ на свѣта и човѣчеството, че сѫ възкръснали.

 

Христосъ се показва, че е възкръсналъ само на онѣзи, които трѣбваше да възкръснатъ - онѣзи, които го обичаха.- На своитѣ си ученици, за да се усили вѣрата имъ.На свѣта той остави да го не знаятъ. Той каза: стражаритѣ взели тѣлото му. Като дойдоха неговитѣ ученици да задигнатъ тѣлото и като отиде да провѣратъ тази работа и казаха: Ние ще уредимъ, малко ще понамажемъ колата, тукъ ще играятъ роля паритѣ, после ще му дадемъ това- онова и работата ще се уреди. Тогава имаше подкупъ, както и сега. И по нѣкой пѫтъ идеята за възкресението седи на единъ чукъ върху главата върху вѣрующитѣ. Защото единъ, като иска да възкръсне, казва - не можахъ... и оживѣя. Той седи съ единъ страхъ, иска да възкръсне, мисли, че като се страхува, гледа това да не направи, онова да не направи, но все иска да възкръсне, и казва: Нито можахъ да възкръсна, нито можахъ да се понаживѣя хубаво въ свѣта. Азъ не зная какво вие подразбирате онова благо, което вие търсите въ любовьта. Тази любовъ може да се прояви само когато възкръснете. Туй, което очаквате и туй, което хората очакватъ отъ другия свѣтъ като отидатъ, то е състоянието на възкресението.

 

Сега искамъ да разберете ясно, само чрезъ сравнение до нѣкъде може да имате едно вѫтрешно досещание. Едно житно зърно може да е въ хамбара много добре. Но мислитѣ ли, че хала на житното зърно е много добре тамъ? Ни най-малко! Много е притиснато то. Представетѣ си 10-20 милиона зърна притиснати на купъ нѣколко години въ дъното на хамбара, всички едни върху други! Мислитѣ ли, че тия зърна живѣятъ много добре? Че всѣко едно зърно казва на другитѣ: Махнете се отъ тукъ! Малко свободами дайте! И всички седятъ така натъпкани и си говорятъ. Този да се махне и онзи да се махне, а не могатъ да се махнатъ. Вие си представлявате колко сѫ щастливи тия зърна. Нещастни сѫ тѣ въ хамбара. Сѫщото става и нѣкой пѫтъ и съ хората. Нѣкой пѫтъ и верующитѣ казватъ: Малко на страни. Този побутне онзи и онзи- другия, и все се побутватъ съ лакета. Че казвамъ: Салонътъ не е достатъчно широкъ. Представете си, че 4-5 месеца се побутвате или се натискате и мислитѣ за Царството Божие, за Любовьта. Но при такова притеснение можете ли да разбирате Любовьта? Обаче иде тогава разумния човѣкъ, съ една крина жито ще иде на нивата, ще го хвърли така, че на всѣко зърно да му даде широко мѣсто. Зарине го отъ горе и на свобода ги остави тѣ да не се притискатъ вече. Ичовѣкътъ тогава, житото се усѣща свободно и започва да расте. Израстне нагоре. По напредъ защо не можа да расте? Нѣмаше мѣсто, кѫде ще се прояви. Притискатъ го отъ лѣво, отъ дѣсно, отъ горе, отъ долу - като въ едно менгеме бѣше.

 

Та казвамъ сега: И васъ трѣбва да ви изведа отъ хамбара. Вие мислитѣ, че сте на нивата. Хубаво. Ако нѣкой отъ васъ е посѣтъ, добре е; но нѣкои, които искате да дойде Царството Божие и искате да живѣете тъй охолно? Че онзи, който живѣе охолно, не е ли въ хамбара? Пъкъ нѣкои, които сѫ ги посѣли на нивата, вече почватъ да се поразпукватъ по малко и още човѣкъ ще си повика малко. Защото той още при първитѣ страдания и казва: Дотегна ми. И житното зърно усѣща голѣми мѫчения. И постоянно започва да се..... дотегна ми да живѣя! Че ти още не си започналъ да живѣешъ. Той животътъ не дотѣга никога. Дотѣга онова неразбирането. Кое мѫчи? Кое мѫчи домакинята? Кое мѫчи слугата? Две нѣща мѫчатъ слугата. Гладниятъ го мѫчи дали господарьтъ ще му плати, следъ като е работилъ презъ годината тъй, както трѣбва. Ще му плати ли както трѣбва; и дали ще обича господарьтъ да го вземе за другитѣ години, да го наеме пакъ или не? Васъ ви мѫчи сѫщата идея. И вие мислитѣ дали Господъ ще ви плати нѣщо. Вие сте слуги на земята. Още за пръвъ пѫтъ идете сега на земята, тъй въ съзнанието си. Нѣкой пѫтъ господаритѣ сѫ особени; господарьтъ е студенъ. После нѣкои господари иматъ една политика. Два вида господари има. Азъ не говоря за небеснитѣ господари, а за земнитѣ. Защото ако не сте научени съ земнитѣ господари, небеснитѣ нѣма да ги оценитѣ. Земнитѣ господари сѫ особени, студени, хладнокръвни; а нѣкои сѫлюбезни и показватъ религиозность отъ началото, а строгость отъ после. А пъкъ нѣкой господари сѫ строги отъ началото, а къмъ края ставатъ по-меки. Но това е все съ умисъль. Но и строгиятъ господаръ, и мекиятъ господаръ все си иматъ нѣщо предъ видъ.

 

Е, питамъ, ако имашъ еднъ братъ, който ти е господаръ, по какво ще се отличава братъ ти? Отличава се. Представетѣ си, че вие сте играли като две малки деца. Прегръщали сте се, целували сте се съ брата си, а сега братъ ви е полковникъ, а вие сте редовии. Да кажемъ, че братъ ви като войникъ, и трѣбва да козирувашъ, да вдигнешъ рѫката си. А да кажемъ, че ти не козирувашъ и той тѣ арестува. Но въ какво седи престѫплението? - Защото не си вдигналъ рѫката си. А трѣбва да я туришъ на челото си така, както трѣбва. И веднага ще има арестъ - два-три дена. Че не си вдигналъ рѫката си. Питамъ, ако не знаешъ какъ да вдигашъ рѫката си, престѫпление ли е? Не е престъпление, но въ порядкитѣ на военнитѣ това е престѫпление, че не знаешъ какъ да вдигашъ рѫката си. А въ порядкитѣ на Бога не е престѫпление. Въ порядкитѣ на мисъльта - ако не знаешъ кѫде и какъ да туришъ една мисъль, това е друго.

 

Какво нѣщо е човѣкъ да мисли? Човѣкъ най-първо се учи. Той е като онѣзи деца, които трѣбва да раздѣлятъ числата. Смѣсени са жито, царевица, овесъ и тѣ трѣбва да ги отдѣлятъ, и после пъкъ да ги броятъ колко сѫ. Ако ти не знаешъ какъ да раздѣлишъ и наредишъ всичкитѣ мисли, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки? Сега васъ ви се вижда всичко това чудно. Азъ съмъ срѣщалъ много учени хора, които не знаятъ какъ да мислятъ. За примѣръ, когато той ми дава паритѣ -да кажемъ, че гледамъ нѣкой банкеринъ, когато му плащамъ, - очитѣ му сѫ на четири - да не го излъжа. Защо нѣма довѣрие? Той ще ги прочете веднъжъ, дважъ. И двамата сѫ християни.

 

Азъ съмъ гледалъ деца възпитани. Наблюдавалъ съмъ тѣхната психология. Около менъ седи една кошница съ череши. Психологически правя наблюдения. Дойде детето по край мене, току вземе една череша, изяде я и после си представи, че като ни лукъ ялъ, ни на лукъ мирише. Нѣма никакво престѫпление, че е взѣло черешата. Престѫплението седи въ това, което той върши, че иска да го скрие.

 

Представетѣ си, че тия череши сѫ преброени. Нѣкой ми донесълъ тия череши. Азъ съмъ единъ слуга и господарьтъкаже: Я прочетете тия череши. И после ще ме пита: Кѫде отидечерешата? Преброени сѫ даденитѣ череши една по една. Вие вече сте излѣзнал отъ този редъ на нѣщата. Да допустнемъ, че вие сте свършили по аритметика и математика. Нѣкой отъ васъ е започналъ съ алгебра, а нѣкой е започналъ съ висшата математика. Но както при аритметиката, така и при алгебрата и висшата математика, работитѣ все оставатъ сѫщи - иматъ сѫщитѣ резултати. Както и да смѣташъ - и съ аритметика, и съ висшата математика смѣташъ - все трѣбва да се плаща. Сега въ какво седи плащането?

 

Гледамъ, двама длъжници идатъ при единъ банкеринъ. Иде единъ старъ, възмѫжалъ човѣкъ, изважда паритѣ, банкеринътъчете паритѣ и скѫса полицата. Идва при банкерина една млада благородна мома, той я поглежда така и казва: Задръжте паритѣ. Нѣма какво да ми плащате. Изважда и скѫсва полицата безъ да приеме паритѣ. Питамъ сега, защо банкеринътъ въ първия случай взима паритѣ и тогава скѫсва полицата, а при втория случай - пари не взима и пакъ скѫсва полицата. Значи има два вида плащания. Едното е материално плащане - ще платишъ, а другото плащане е отъ другъ характеръ.

 

Вие може да си обяснитѣ сега, че тя е красива, че той има любовь, това - онова. Както и да обяснитѣ, за младата мома банкеринътъ казва: Законъ има и младитѣ моми не може да плащатъ дългове. Понеже тѣ не сѫ живѣли и не могатъ да плащатъ, а стариятъ е живѣлъ и той трѣбва да плати. Стариятъ понеже е правилъ дългове, ще плаща. А младиятъ не може да направи дългъ - нѣма какво да плаща.

 

Сега по нѣкой пѫтъ вие питате: Защо трѣбва да се платятъ дълговете? - Защото сте живѣли и сте стари. А защо нѣкой пѫтъ Господъ отъ васъ нѣма да иска плащане? Казва така: “Ще залича, казва Господъ, грѣховетѣ ви”.Той Господъ прави сѫщото - “ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да поменавамъ”. А на нѣкои не заличава грѣховетѣ. И трѣбва да се изплатятъ.

 

Сега азъ вземамъ грѣхътъ не въ този смисълъ, но грѣхъ въ смисълъ на непослушание у човѣка, - че човѣкъ предпочита своитѣ желания, туря ги по-горе отъ Божията доброта и Божията заповѣдъ.

 

Сега вие, както сте поставени, - новата мисълъ е - вие седите, азъ ви разправямъ. Сега положението е следното. Представетѣ си, че вие вече сте ходили дълго време и сте гладували и сте гладенъ. Седите на хубавата трапеза и азъ почна да ви държа една речъ за яденето. Вие седите. Яденето е предъ васъ. И азъ започвамъ сега да говоря, но въ васъ нѣма ни най-малко интересъ, не ви интересува какво азъ ще ви кажа. Азъ като ви говоря и вие като гледате туй ядене, казвате си: Малко да посъкрати речьта си, колкото се може, 5-10 минути! Защото яденето е сега важния въпросъ! И какво ще ви държа целъ единъ часъ, че кой го е правилъ това ядене, че отъ кѫде е взето, че плодоветѣ сѫ хубави. Тия работи сѫ отъ вънка. Следъ като се наядете, може да ви се говори за това и онова.

 

Сега ви предупреждавамъ въ едно нѣщо и ви казвамъ тъй. Представетѣ си, че има единъ законъ и азъ ви казвамъ да си броитѣ хапкитѣ и повече отъ 21 хапки нѣма да ядете! Ако ядете повече отъ 21 хапки, всичкото ще го изхвърлитѣ навънка, колкото и красиво да е яденето. Е, какъ ще ви докажа това? Вие ще кажете: Той е скържавъ, той не иска ние да ядемъ повече отъ 21 хапки. Да ни остави свободни, колкото си искаме да ядемъ, да не броимъ хапкитѣ. И вие не може да повѣрвате сега, но следъ като ядете, онзи, който е опазилъ 21хапки, добро му е разположението, а онзи, който е ялъ повече отъ 21 хапки, после повръщане ще има и е неразположенъ. И тогава се казва: Защо не го послушахме.

 

Възкръсналиятъ Христосъ казва на васъ: Не мислете за себе си повече. И да не мислимъ за себе си. Престанете да мислите за себе си. То е едно добро. Сега ще мислите да свършите волята Божия, да бѫдете проводници, да служите на Господа. Ама съ насъ какво ще стане? Този въпросъ го оставете на заденъ планъ - какво ще стане съ васъ.

 

Сега и азъ като седя, не искамъ да направа погрѣшка, да питамъ какво ще мислите за менъ. То е вече мисъль за себе си. Щомъ азъ питамъ така, тогава азъ мисля за себе си. Какво ще мислятъ хората, това е тѣхна работа. Но азъ ви казвамъ, повече отъ 21 хапки нѣма да ядете. И ако ме слушате, глава нѣма да ви боли. Ако не ме слушате, тогава ще опитате последствията. Двадесетъ и едно е Любовьта приложена въ възкръсналиятъ човѣкъ. Това е една форма - Любовьта приложена, това е една хапка. Двадесеть и една хапки - е една форма. Нищо повече.

 

И тогава постарайте се отъ днесъ нататъкъ въследното: Всѣки единъ въ ума си не да въздига себе си, но въ ума си да въздига своитѣ братя. Да държи своитѣ братя въ ума си високо. Но защо? Защото въ всичкитѣ ваши братя живѣе вече възкръстналиятъ Христосъ. А когато вие въздигнете вашитѣ братя въ вашия умъ, вие въздигате възкръсналиятъ Христосъ. Този е пѫтьтъ, по който и вие ще възкръснете. Христосъ имаше тази идея. И тази бѣше неговата идея. Той винаги държеше въ ума си, въ своето съзнание Образа на Неговия Баща. Той каза: Не дойдохъ да извърша своята воля. Не мислеше той за себе си и ни най-малко. И казва: Дойдохъ да извърша волята на Отца си. Той имаше властЬ да стане видимъ и невидимъ. И казва: Нѣмамъ ли власть да се помоля да дойдатъ толкова ангели, легионъ? Но той имаше въ себе си една идея само - ДА СЛУЖИ НА БОГА. Да се прояви въ свѣта не той- Богъ да се прояви въ животаЛюбовьта да се прояви! Ако ние се проявяваме въ свѣта - ние вече се проявяваме въ този животъ, както сега живѣемъ. А пъкъ като влезне Богъ да се проявява въ свѣта, и има миръ, радость, спокойствие. Радость и веселие ще има не отвънка, но въ душитѣ ви. И въ синца ви трѣбва да има радость и веселие. А пъкъ когато дойде радостьта и веселието, тогава ангелитѣ отъ небето ще слезнатъ. Нали ангели на Христа му служиха. И на васъ, като почнете да служите на Бога и да изпълнявате Волята Божия, и на васъ ще служатъ ангелитѣ и ще донесатъ благословението. Тѣ ще нареждатъ работитѣ ви. Онова малкото новородено дете, то ли си нарежда пеленитѣ и всичко, което му трѣбва? Не. Майка му се грижи за него. И завива го въ пелени и пр. защото го обича. А когато то израстне и почне да не слуша майка си, и тя го остави и казва му: Азъ каквото можахъ направихъ за тебе и отъ сега нататъкъ ти ще се грижишъ за себе си. И ние въ християнството виждаме става сѫщата погрѣшка. Най-първо единъ християнинъ е много ревностенъ. Защото най-първо Богъ живѣеше въ човѣка. Но той като почва да урежда своя животъ, Бог казва: Щомъ като почвашъ да уреждашъ живота си, Азъ ще те оставя. И после каза - чакай и азъ да си уредя своя. И Господъ го остави. Казва: Ти нали искашъ да си уреждашъ работитѣ си, уреждай ги.

 

Представете си вие да си уреждате живота или по-добре казано - уреждайте живота си както Богъ изисква; и тогава поставайте - да се уреди вашия животъ, както Богъ изисква. Но знаете ли какво нѣщо Богъ изисква!

 

Единъ господинъ ми разправя какво станало въ хотелъ “Македония”. Трима-четири души седятъ около една маса и разискватъ върху новитѣ идеи, върху тогавашния социализъмъ - братство да има, равенство. И на маситѣ тропатъ и еднитѣ и другитѣ си даватъ своето мнение. И си попиватъ малко винце. Казватъ - това ще остане, онова ще стане. Гледатъ единъ селянинъ насреща се пънка съ товара си, иска да го тури на гърба си. А тѣзи господа се разправятъ все за много важни работи, за свободата, но никой не иска да помогне на това - на селянина да си вдигне товара на гърба. А говорятъ за братство и равенство на масата отгоре. Така да имате една ясна представа, мислете за туй, което е надъ масата отгоре. Това е за този животъ. Вие живѣете въ небето. Вие сте чудни. Сега сте въ небето, но погрешката е тамъ, че въ небето живѣете, а за земята мислите.

 

Казвамъ, като мислите за земята, ще слезнете на земята и ще станете вие много тежъкъ - под отдолу ще слезете. Мислете за небето, а живѣйте на земята. Така ще се оправатъ работитѣ ви. Вие мислите като идете на небето, вие очаквате като станете ангелъ, тогазъ да проявите любовьта си. И въ това тѣло, въ което живѣете, като живѣете, може да мислите за небето и за Любовьта и да я проявите. И ще мислите за възкръсналия Христосъ. Като живѣете така - да бѫдете проводници на възкръсналия Христосъ. Сега не искамъ да кажа, че не сте проводници. Не. Но ще бѫдете тукъ сметкаджии. Вие казвате: Ако азъ правя сѫщото, какво отношение ще има той къмъ мене? Възкръсналиятъ Христосъ ще има сѫщото отношение къмъ васъ, както слънцето. Ако вие обичате слънцето, ще имате въ преизобилно свѣтлина и топлина. Всичко ще имате. И влага ще имате. Сѫщото е като станете проводници на възкръсналия Христосъ.

 

Каквото е отношението на слънцето къмъ мушичката, къмъ дървото, къмъ водата, къмъ въздуха, къмъ най- дребнитѣ сѫщества, такова е и къмъ Царя, къмъ философа и къмъ всичкитѣ други. Трѣбва да има еднакви отношения. Не правете никакви смѣтки съ Христа. Не правете смѣтката на Якова, който казва: Ако ме благословишъ, азъ ще ти дамъ десетъка. Единственото нѣщо, което Богъ изисква отъ насъ, то е да бѫдемъ проводници на Неговата Любовь.

 

Азъ мисля така. Имаме едно правило и казвамъ тъй: Да извърша Волята Божия не както азъ зная, но тъй, както е благоугоднона Бога. И като видя, че Богъ се весели, че съмъ извършилъ волята му тъй, както Той иска, азъ да стана радостень, че съмъ извършилъ Волята Му, както Той иска. Не азъ както искамъ, но както Богъ изисква. - Да бѫда проводникъ на неговата Любовъ, на Божията Любовъ.

 

Сегашната погрѣшка е, че ние изпълняваме Волята Божия тъй, както ние искаме. И това не е лошо Но то е временно. А трѣбва не тъй, както азъ мисля, това не е истинското служене.

 

Ако изпълнявамъ Волята Божия както Богъ е намислилъ, това е важното, това е вечното, а не както вие мислите. И това, което вие вършите е добро, но то е временно. За единъ день ще трае и то утре ще изгасне. Но ако изпълнявате Волята Божия тъй, както Богъ е намислилъ, то е Вечното. Тогава минете отъ вашето, от временното, отъ настоящето към Вечното, къмъ туй, което никога не прекѫсва. Това е Божественото. Това е Божествената Любовь.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пъти/

Слънцето грѣе отлично

6,10 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...