Jump to content

1918_12_07 Лемуилъ


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Лемуилъ

„Думитѣ на царь Лемуила; пророчеството, на което го поучи майка му.”

Притчи Соломонови 31: 1.

Подъ „царь” се разбира човѣшкия духъ, а подъ „майка” — Божествената майка, която го е поучила.

„Що, сине мой? И що, сине на утробата ми?” Синътъ означава човѣкъ, въплътенъ на земята.

„И що, сине, на моитѣ обричания?”

Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца.

„Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ. Подъ „жена” се разбира човѣшкото сърдце, което се е отклонило отъ правия пѫть. Не давайте силата си на това сърдце. Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ, главно гордостьта.

Не е за царетѣ, Лемуиле,

Не е за царетѣ да пиятъ вино, Нито за князетѣ да пиятъ сикера,

Да не би, като се напиятъ, да забравятъ закона,

И извърнатъ сѫда на всички угнетители.

Не е добре за човѣшкия духъ, да се пие вино. Подъ „сикера” се разбира пресѣчено вино, въ което турятъ но малко медъ или захарь и черенъ пиперъ. Виното представя паритѣ. И на най-добрия човѣкъ да се дадатъ пари, той се упива, забравя се. Подъ „вино” се разбиратъ още слабоститѣ, които затъмняватъ човѣшкия умъ. Тѣ даватъ крива насока на човѣка. Кои сѫ угнетенитѣ въ човѣка? — Неговитѣ добри мисли и желания. Който угнетява добритѣ си мисли и желания, изопачава сѫда въ себе си. И тогава, какъвто си отвѫтре, такъвъ ще бѫдешъ и отвънъ. И обратно, какъвто си отвънъ, такъвъ ще бѫдешъ и отвѫтре. Отвънъ човѣкъ представя физическия свѣтъ, а отвѫтре — Божествения. Никой не може да направи твоя свѣтъ по-добъръ или по-лошъ, отколкото ти самъ си го направилъ. Който очаква щастието му да дойде отвънъ, той скоро се разочарова. Твоето щастие е въ самия тебе, не го очаквай отвънъ. На кого трѣбва да се дава вино и сикера?

Давай сикера на тѣзи, които сѫ въ премеждие.
И вино на огорченитѣ въ душата:

За да пийнатъ и да забравятъ сиромашията си,

И да не помнятъ вече злостраданието си. — Нахрани и напой гнѣвния, наскърбения, лошия човѣкъ. Защо трѣбва да нахраните и напоите лошия и гнѣвния човѣкъ, а не добрия? Това е противоречие. Кой ремъкъ ще турите въ мась: коравия или мекия? — Коравия, защото той се нуждае отъ омекване. Добриятъ човѣкъ, самъ по себе си, е мекъ и годенъ за работа. Обаче, наскърбениятъ, гнѣвниятъ, лошиятъ човѣкъ първо трѣбва да го нахранишъ и напоишъ, да омекне, и следъ това да го впрегнешъ на работа.

Отваряй устата си за безгласния,

За сѫда на всичкитѣ сирачета. — Това значи: умниятъ трѣбва да защищава този, който не може да говори. Който може да говори, не трѣбва да се защищава.

Отваряй устата си, сѫди праведно,

И защищавай сиромаха и оскудния. — Който седне на сѫдийския столъ, трѣбва да сѫди праведно. Той трѣбва да забрави своитѣ лични отношения, да не мисли за себе си, да стане едно съ цѣлото човѣчество, едно съ Бога. Интереситѣ на човѣчеството да сѫ негови, и Божиитѣ интереси да сѫ пакъ негови. Това означава: голѣмото включва частитѣ, а всички части заедно образуватъ голѣмото.

Кой може да намѣри добродетелна жена?

Защото такава е много по-скѫпа отъ многоценни камъни.

Подъ „добродетелна жена” се разбира доброто човѣшко сърдце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ плътско.” Който придобива такова сърдце е по-скѫпъ отъ многоценни камъни.

Сърдцето на мѫжа ѝ уповава на нея,

И не ще бѫдешъ лишенъ отъ изобилие.

Подъ „мѫжъ” се разбира човѣшкия умъ, който сѫщо има сърдце. Това сърдце трѣбва да уповава на добродетелната жена, т. е. на разумното сърдце. Когато едно желание ви дава възможность да разсѫждавате, то е разумно. Не можете ли да разсѫждавате, желанието ви е неразумно. Гнѣвътъ, който замъглява ума и прѣчи на човѣка да разсѫждава, е неразумна жена, т. е. глупавото човѣшко сърдце. Изобилието има отношение къмъ сърдцето. То е почвата, отъ която изникватъ всички
Божии блага и радости.

Ще му донесе добро, а не зло,
Презъ всичкитѣ дни на живота си. — Който не огорчава и не оскърбява никого, ще има повече приятели, които ще го обичатъ.

Търси вълна и ленъ,

И що ѝ е угодно, работи съ рѫцетѣ си.

Христосъ казва: „Търсете, хлопайте, искайте!” Кой търси, хлопа и иска? — Разумното сърдце или добродетелната жена. — Какво търси? — Вълна и ленъ. Тѣ иматъ две различни качества: вълната задържа топлината, а ленътъ я изпуща. Споредъ хигиената, добре е лѣтно време да се носятъ ленени дрехи, а зимно време — вълнени. Разумната жена търси вълна и ленъ и, като намѣри, обработва ги. Вълната и ленътъ подразбиратъ разумнитѣ човѣшки желания. Отъ вълненитѣ и отъ лененитѣ нишки излизатъ най-добритѣ платове. За да изработи отъ тѣхъ нѣщо хубаво, разумната жена прилага рѫцетѣ си, т. е. своята воля. Ленътъ е мисъльта, вълната — чувството или желанието. Следователно, като мисли и чувствува, разумната жена изработва нѣщо ценно. Защо вълната означава чувствата, а ленътъ — мислитѣ? — Защото вълната държи топло, а ленътъ — хладно. Знаемъ, че сърдцето е топло, а умътъ — студенъ.

Тя е корабитѣ на търговцитѣ:

Донася храната си отдалечъ. — Това значи: тя има кормило и може да направлява корабитѣ. Тѣ представятъ устата, въ която тя носи храната си отдалечъ. Кормилото е човѣшкиятъ езикъ.

И става, доде е още нощь,

И дава храна на дома си,

И дѣлъ на слугинитѣ си.

Домътъ е човѣшкото тѣло, а умътъ, сърдцето и желанията сѫ
слугитѣ на разумната жена, които тя нарежда презъ деня на работа.

Съглежда нива и купува я:
Отъ плода на рѫцетѣ си сади лозе.

Съглежда нива съ очитѣ си, защото очитѣ представятъ изворъ на истината. Вижда, кое е полезно, и кое не, и купува нива. Нивата подразбира външнитѣ условия, т. е. условията на физическия свѣтъ.
Подъ „плодъ на рѫцетѣ” се разбира свѣта на нейното сърдце. Значи, отъ плода на разумното си сърдце тя сади лозе, т. е. посажда всички благородни мисли и желания. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ.

Опасва чреслата си съ крепость,
И укрепява мишцитѣ си.

Значи, разумната жена работи върху физическото си тѣло, прави гимнастика, не е ленива. Чрезъ волята си тя работи върху тѣлото си, а чрезъ мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си укрепява мишцитѣ си.

Усѣща, че търговията ѝ е добра:

Свѣтилникътъ ѝ не гасне ноще.

Свѣтилникътъ на разумната жена не гасне ноще, т. е. когато я налегнатъ скръбни мисли и чувства, когато е въ тъмнина. Всѣка жена, която въ време на скърби и страдания се отказва отъ вѣрата си, отъ убежденията си, сама изгасва свѣтилника си и ходи въ тъмнина.

Туря рѫцетѣ си на вретеното,

И държи въ рѫката си хурката.

Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота. Хурката представя Божествения свѣтъ, а нишката, която се преде, показва посоката, отдето иде енергията. Кѫделята е слънчевата система? поясътъ, дето се туря хурката, е млѣчниятъ пѫть, отдето иде човѣшкиятъ духъ. Слънчевата система се стреми къмъ млѣчния пѫть. Всѣки трѣбва да има кѫделя и вретено, което да се върти постоянно. Престане ли вретеното да се върти, и кѫделята да отдѣля своята нишка, всичко се обръща съ главата надолу.

Отваря рѫката си на сиромаситѣ,

И простира рѫцетѣ си къмъ оскуднитѣ.

Човѣкъ не може да отвори рѫцетѣ си на сиромаситѣ, докато не изпере и опреде своята вълна. Тукъ „сиромахътъ” означава сѣменцата, които не сѫ още посадени. За да вземешъ сѣменцата, ти отваряшъ рѫката си и после ги сѣешъ въ своята градина. Щомъ отворишъ рѫката си за сиромаситѣ, ти съизволявашъ, т. е. благоволишъ къмъ тѣхъ. Помага се на слабия, а не на силния. Въ бѫдеще слабиятъ ще стане силенъ. Значи, бѫдещето е на сиромаситѣ.

Не се бои отъ снѣгъ за дома си;

Защото всичкиятъ ѝ домъ сѫ облѣчени съ двойни дрехи.

Въ окултенъ смисълъ, двойнитѣ дрехи подразбиратъ магнетични дрехи. Който се поддава лесно на болести, той е голъ, безъ дреха. Който се гнѣви и съмнява, той е сѫщо голъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, оголѣха и не можаха да издържатъ на външнитѣ, неблагоприятни условия. Следъ грѣхопадането трѣбваше да се яви християнството, да покаже на хората, какъ да се облѣкатъ. И сегашнитѣ хора още сѫ голи. Силата на християнството се заключава, именно, въ това, че учи хората да се обличатъ. Облѣче ли се съ магнетична, т. е. съ двойна дреха, човѣкъ става силенъ. Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха.

Прави за себе си завивки:

Облѣклото ѝ е висонъ и багреница. Мѫжъ ѝ е познатъ въ портитѣ,

Когато седи между старейшинитѣ на мѣстото.

Мѫжътъ означава ума на разумната жена. Когато говори нейниятъ умъ, всѣки я слуша. Ако е ленива, никой нѣма да я слуша. Мѫжътъ на ленивата жена не е почтенъ.

Прави тъкань и продава.

И дава пояси на търговцитѣ.

Облѣчена е съ крепость и съ благолепие.


И се весели за бѫдещето време.

Отваря устата си съ мѫдрость;

И законъ на благосклонность има на езика ѝ. — Този законъ е необходимъ за всички.

Внимава за управлението на дома си.

И хлѣбъ на леность не яде.

Разумната жена не взема, каква и да е храна. Тя употрѣбява само здравословна храна. Казва се, че леностьта е майка на всички пороци. Въпрѣки това, сегашнитѣ хора сѫ склонни къмъ леность. И въ ученето, и въ работата гледатъ, съ малко трудъ и усилия да постигнатъ голѣми резултати. Ако е за богатство, пакъ търсятъ лесния пѫть. Купуватъ лотариенъ билетъ и чакатъ, дано спечелятъ нѣщо. А въ това време обикалятъ кафенетата и се забавляватъ. Ако билетътъ излѣзе празенъ, купуватъ втори, трети, дано нѣкой отъ тѣхъ спечели. После ще отидатъ на черква, да запалятъ една-две свѣщи, дано работитѣ имъ се наредятъ добре. Това е леность. Работа се иска отъ всички, да обработятъ своя умъ, своето сърдце и своето тѣло. Като ги сполетятъ нещастия, питатъ се, защо Богъ ги допуща. Тѣ не подозиратъ, че нещастията сѫ резултатъ на миналия имъ животъ. Чрезъ страданията си тѣ трѣбва да изплатятъ дълговетѣ на своето минало. Какво се разбира подъ думитѣ „ленивъ хлѣбъ”? Младъ момъкъ се интересува отъ една млада мома и често я посещава. Той се отнася внимателно къмъ родителитѣ ѝ, държи се коректно. Облича се добре, всѣкога спретнатъ, грижливо вчесанъ. Скритото му намѣрение е да се ожени за богатата мома, за да изплати дълговетѣ си. Родителитѣ ѝ го харесватъ, но не знаятъ неговитѣ скрити намѣрения. Най-после тѣ се оженватъ и скоро следъ това полицитѣ почватъ да пристигатъ въ дома имъ. Кредиторитѣ знаятъ, че сега длъжникътъ имъ е богатъ и може да изплати дълговетѣ си. Какво ще правятъ родителитѣ на момата? Щомъ се хванали на неговата кола, щатъ не щатъ, ще плащатъ. Следователно, срещнете ли човѣкъ, който ви казва, че може по лекъ начинъ да се живѣе, не се возете на неговата кола. Дава ли много обещания, не го вѣрвайте. Той е човѣкъ, който се храни съ ленивъ хлѣбъ.

Чадата ѝ ставатъ и казватъ: Блазѣ и. Мѫжъ ѝ я хвали и казва:

Много дъщери сѫ се обходили достойно.

Но ти надмина всичкитѣ. — Всички почитатъ разумнитѣ майки: и чадата имъ, и външнитѣ хора.

Красотата е лъстива, и суетна е хубостьта:

Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена. — Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е благочестива, затова ще бѫде похвалена.

Дайте ѝ отъ плода на рѫцетѣ ѝ;

И дѣлата ѝ нека я хвалятъ въ портитѣ.

Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа.

Когато сте неразположени, направете следния опитъ, да видите, каква магическа сила се крие въ формулитѣ, изказани въ стиховетѣ на прочетената глава. Ще си представите, че имате десеть килограма вълна; ще я турите въ голѣмъ сѫдъ и мислено ще я изперете нѣколко пѫти, докато стане съвършено бѣла. После ще вземете единъ даракъ и постепенно ще я развлачите и ще я правите на малки кѫдели. И тѣхъ ще развлачите на по-голѣмъ даракъ и ще ги направите на по-голѣми кѫдели. Отъ готовитѣ кѫдели ще вземете една, ще я турите на хурка и ще започнете да предете. Добре е да си опишете цѣлия опитъ, да знаете, какви чувства и мисли ще изпитате, докато перете, влачете и предете вълната. Както естественикътъ описва всичко, което наблюдава подъ микроскопъ, така и вие ще опишете процеситѣ, които ще извършите съ вълната. Въ половинъ часъ ще придобиете повече, отколкото единъ педагогъ би постигналъ въ една година съ прилагането на нѣкои педагогически правила. Направете този опитъ поне четири пѫти презъ месеца. Ако сте болни, пакъ го правете, да видите силата на тѣзи процеси. Навивайте вретеното така, че нишката отъ кѫделята да слиза отгоре — надолу и следете, какви мисли се раждатъ въ главата ви. Не е достатъчно човѣкъ само да се моли, но работа се иска отъ него.

Какво означава молитвата? — Истинската молитва има отношение къмъ дишането и пречистването на кръвьта. За да се моли, човѣкъ трѣбва да поема въздухъ, който да се пречиства. Съзнателниятъ човѣкъ се моли. — Защо трѣбва да се моля? — За да пречистишъ кръвьта, мислитѣ и желанията си. Ако човѣкъ не се моли доброволно, Провидението на сила го заставя да се моли. Ще му прати нѣкаква болесть, ще го постави въ лишения и тогава насила ще се моли. Болниятъ ще вика лѣкарь и ще се моли да му помогне да оздравѣе. Сиромахътъ, който е въ лишения, ще търси банкери, да иска пари на заемъ, и пакъ ще се моли. На когото и да е, човѣкъ трѣбва да се моли. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли на Господа, самъ ще си избере, на кого да се моли. Да се молишъ, това е необходимъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се моли! Да се молишъ на Бога, това е все едно, да дишашъ чистъ въздухъ. Всѣка молитва, вънъ отъ Бога, е слизане на човѣшката душа все по-надолу.

Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да направи задачата съ вълната. Отъ васъ се иска работа, а не трудъ и мѫчение. Работете съзнателно върху себе си. Мислете, за да ви се открие вѫтрешния смисълъ на задачата съ вълната.

25. Беседа отъ Учителя, държана на 7 декемврий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...