Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_06_06 Самораждане. Раждане на Истината

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 04:34

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

САМОРАЖДАНЕ РАЖДАНЕ НА ИСТИНАТА

 

27-мо Недѣлно Утринно Слово

6.06.1937 г.5ч.с.

ИЗГРѢВЪ.

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Тайна молитва.

 

Ще прочета 19 глава на Йоана, отъ 21 стихъ до края.стр.503

Въ Начало бѣ Словото.

 

Има нѣща въ свѣта, които ставатъ и засѣгатъ всички хора, всичката култура. Онова, което Христосъ е създалъ преди две хиляди години, засѣгна тогава всички хора. Той знаеше какво нѣщо е страдание. Сега всички разправятъ що пострада Христосъ. Когато нѣкой умира, лѣкаритѣ даватъ нѣкои тълкувания, нѣкоя болестъ, нѣкоя причина - или отъ храната, или отъ външни условия. Сега казватъ, не можеше ли по другъ начинъ да стане съ Христа. Не можеше ли Христосъ да не умре? И Писанието казва: Така е писано. Опредѣлено е. Бащата, когато иска да съгради кѫщата и иска да я остави на сина си, трѣбва да умре, за да я остави на сина си. И въ единъ кошеръ, когато се рояватъ пчелитѣ, старитѣ пчели напущатъ кошера и го оставатъ на младитѣ. Старитѣ и младитѣ пчели не могатъ да се спогодатъ. Старата и младата царица не могатъ да се спогодатъ. И тогава старата царица решава да излѣзе отъ кошера и да го остави на младата. И въ живота на хората е така. Старитѣ трѣбва при рояване да напуснатъ кошера.

 

Вчера имахъ единъ случай, единъ братъ ми държа едно назидателно слово. Хващамъ го и му казвамъ: Азъ тебе те допуснахъ на Изгрѣва и ти знаешъ ли, че си направилъ едно престѫпление! Той ми казва: Азъ не съмъ излъгалъ, не съмъ убилъ, не съмъ открадналъ. Азъ му казахъ: Азъ не ти говоря, че си извършилъ кражба, лѫжаили убийство. Но ти говоря за друго нѣщо, че сте злоупотрѣбилЪ съ моето доверие. Тукъ азъ те допуснахъ, тукъ нѣмаме стражари, нѣмаме сѫдии, нищо. Допуснахъ те на довѣрие като човѣкъ, а ти злоупотрѣби съ моето довѣрие. Сега да си дигнешъ парцалитѣ и да си вървишъ въ свѣта. Да отидешъ да се учишъ! Той каза: Въ какво ми е вината? Рекохъ му, азъ разправямъ, както ми разправятъ на менъ. Както е донесено дѣлото до мене. Ти си намѣрилъ тамъ една сестра и си я билъ. Той каза: Криво сѫ ти донесли. Азъ му казахъ, както ми разправятъ сега. Той отговори : Да ти разправямъ какъ седи тая работа. Азъ имахъ да й давамъ хиляда лева и много ме безспокоеше и единъ день я целунахъ, за да не ме безспокои.

 

Азъ турихъ резолюция: Нѣма никаква вина. Като Пилатанѣма вина по отношение на сестрата, но спрѣмо мене имаше.

 

Има нѣкои работи, които и вие ги правите като този братъ. Този братъ каза: Искахъ да я уплаша, да не иска пари отъ мене. Азъ му казахъ: Тая работа така не става. Тя ще ти каже - паритѣ ми дай. Преди колко години си взелъ паритѣ? Той каза - преди 6 години. Да и платя, но азъ съмъ беденъ човѣкъ, и едва си изкарвамъ прехраната. Казахъ му: Погрѣшката ти седи ето кѫде. Ти всѣка година можеше да отдѣлишъ 300 лв и за петъ години щеше да изплатишъ 1500 лв. Това можеше да го направишъ.

 

Сега и вие правитѣ сѫщата погрѣшка. Имате нѣкои задължения, чакате нѣкои благоприятни условия да дойдатъ и да платите изведнъжъ. Не, не. По малко всѣка година, по 200-300 лв да отдѣляте, и щѣхте да си платите задължението.

 

Сега васъ ви интересува много кой е този братъ. Все ще се намѣри единъ актьоръ да играе ролята на сцената. Името му не се знае. Името му е винаги псевдонимъ. Той е игралъ ролята на “Иванко убиеца”. Задъ кулиситѣ ще се преоблече и ще стане особенъ човѣкъ, а пъкъ на сцената минава за “Иванко убиеца”. Но той ни най-малко не е Иванко убиеца. Преди колко години е живѣлъ той исторически? Да кажемъ преди 700 години. Азъ на посоки го казахъ. Преди 700 години Иванко убиеца убилъ нѣкого. И сега на сцената се върши престѫпление. Казвашъ: Защо не го хванатъ и да го турнатъ въ турмата? Защо играятъ “Иванко убиеца”? Веднъжъ преди 700 години той уби нѣкого. И защо го представятъ сега на сцената. Това е за поука. По-хубаво е да се играе, за да се види, че е хубаво да се изкаратъ лошитѣ страни на “Иванко убиеца” - за поука е това.

 

Въ живота има нѣщо важно и всички трѣбва да го знаете. Нѣма престѫпление, което човѣкъ е направилъ, малко или голѣмоколкото и да е микроскопическо, когато той умира, всичко това отрицателно ще излѣзне предъ него - всичко отъ косъмъ до косъмъ. И Писанието казва: За всѣка празна дума ще давате ответъ. Сѫдбата ще бѫде толкова строга - ще те сѫдятъ. Даже и за празна дума, нѣкоя подигравка си казалъ, въ сѫдбата ще те сѫдятъ и за това. Защо си му казалъ това и онова. И когато дойде Деньтъ Господенъ, всѣкой единъ отъ васъ ще бѫде подложенъ на сѫдба. Ще дойде една сѫдба и като се осѫди единъ човѣкъ, сѫди се за да се изправи.

 

Много пѫти е имало у насъ погрѣшки, които ставатъ не по наша вина. Но последствията си ги носимъ. Нѣкоя микроба на холерата или на бубоническата чума, или причинительтъ на треската. Ти ги приемашъ на гости. Микробата дойде, повика всичкитѣ свои съседи и почва да дава угощение. Наплодатъ се нейнитѣ деца, и направатъ кръвьта ти нечиста. И ти почнешъ да боледувашъ. Единъ по-нисшъ животъ е влѣзналъ въ кръвьта ти. И разстройва кръвообръщението ти. Ще викате лѣкари, ще плащате за да изгонатъ микробитѣ, които сѫ влѣзли. Става цѣло сражение. Ако човѣкъ е тежалъ като Данъ Коловъ 100 килограма, като го хване такава чума и погледнешъ - той станалъ 50 килограма.

 

Ще каже нѣкой защо е така? Ти си пусналъ тѣзи чужденци въ себе си, далъ си имъ подслонъ вѫтре въ себе си. Тѣ сѫ чужденци, ти си ги пусналъ и тѣ злоупотрѣбяватъ съ твоето довѣрие. Ти казвашъ: Още веднъжъ не пущамъ никого въ себе си. Нѣкой пѫть влѣзе не само единъ видъ болесть, но много болести. Има болести отъ физически свѣтъ; има болести отъ астралния свѣтъ, отъ свѣта на чувствата; има болести и отъ умствения свѣтъ. Напримѣръ болестъ отъчувствения свѣтъ - единъ денъ, да кажемъ, че си неразположенъ, нѣщо отъ астралния свѣтъ е влѣзло вѫтре въ твоята симпатична нервна система. Всичко ще обератъ и черниятъ ти дробъ не функционира; а ако е отъ умствениятъ свѣтъ - цѣлата ти нервна система е разстроена. Трѣбва да се освободитѣ отъ нисшия животъ.

 

Та казвамъ, Христосъ пострада. Христосъ трѣбваше да се роди и после умре. Но той роди нѣщо. Той умре, но детето му остана. Христосъ роди нѣщо въ свѣта - Неговото Слово остана. Христосъ роди на кръста и умре тамъ.

 

Сега азъ като казвамъ, че роди Христосъ, какво ще се родивъ вашия умъ. Има нѣкое раждане, което не е подобно на раждането на една жена. Подобно е въ друго едно отношение. Жената, когато ражда, много кръвъ трѣбва да изтече отъ нея. И трѣбва да се освободи отъ онзи плодъ, който е билъ въ нейната утроба. Защото ако този плодъ остане за дълго време въ утробата й, още за нѣколко дена, това дете е осѫдено на смъртъ. Трѣбва да почнатъ страданията на майката, за да излѣзе този плодъ навънъ.

 

Но има нѣкои други раждания - дето човѣкъ трѣбва да се самороди. Нѣкой пѫтъ питатъ защо сѫ тѣзи голѣми страдания? Азъ лично познавамъ една жена, която 10 пѫти е помѣтала. Тя разправяше, че 10 пѫти е помѣтала не по нейна вина. И 10 пѫти тя е имала страдания на раждане. Нѣкой пѫтъ и хората на земята помѣтатъ. Ти току започнешъ въ живота си, до нѣкѫде карашъ, и помѣтнешъ.

 

Единъ човѣкъ до като не се самороди въ себе си, той е осѫденъ на смъртъ. - ТРѢБВА ДА СЕ САМОРОДИ! Ще започнатъ да идватъ страдания, всѣко едно страдание е единъ признакъ, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще помѣтне. Ако 10 пѫти страдашъ и въ тебе не се роди нѣщо ново, тогава каква полза ще имашъ отъ тѣзи страдания? - Никаква полза. Страданията ще продължаватъ, докато човѣкъ не роди. Христосъ трѣбваше да роди и да внесе въ човѣчеството нѣщо. Грѣшното човѣчество бѣше заченато въ Него.

 

По закона на прераждането всѣки човѣкъ трѣбва на ново да се роди и да носи всичкитѣ страдания. И Христосъ носеше като бременна жена всичкитѣ страдания на човѣчеството, за да го очисти отъ грѣха. Тѣзи страдания на Христа сѫ страдания, за да може да се роди детето въ човѣчеството. Защото ако Христосъ бѣше дошелъ и пострадалъ и не бѣше изкаралъ, трѣбва да дойде втори пѫтЬ и трети пѫтъ. Христосъ пострада, за да роди; ти не искашъ да пострадашъ, тогава трѣбва да помѣтнешъ. Който не иска да страда, той прилича на бременна жена, която ще помѣтне.

 

Не може да се повдигнешъ, докато Божествениятъ духъ ще се роди въ тебе. Не се измамвай, че ти си се самородилъ. Щомъ се самородишъ, въ тебе почва правилния пѫтъ. Тогава това терзание ще престане въ тебе. Отвънъ ще имашъ нѣкои неприятности, но вѫтрешнитѣ страдания ще престанатъ въ тебе. И въ себе си ще имашъ една особена музика, която никога не си чувалъ, и ще се родивъ тебе една велика любовь, която никога не си ималъ. И живота ти ще се осмисли, и ще разберешъ, че действително заслужава да пострадашъ. Когато Христосъ умре, Божественото Дете се роди и Го взеха. И Откровението пише: Онзи змей гонилъ жената, която го е родила. И въ невидимия свѣтъ отнесе детето въ небето. За да не пострада. А майката отишла въ пустинята.

 

Често идватъ нѣкои при мене и ме питатъ: Защо свѣтътъ е направенъ така, не можеше ли друго яче? Нѣкой пѫтъ, когато не искамъ да се занимавамъ: Азъ виноватъ ли съмъ, че свѣтътъ е така направенъ. И тѣ казватъ: Не виждате ли, че хората страдатъ? - И да ги съжалявамъ, и да не ги съжалявамъ, хората страдатъ. Питатъ, защо умиратъ хората? Всѣки, който се е родилъ, ще умре. Ще умре, но като умира, трѣбва да бѫде готовъ да роди нѣщо въ свѣта. Ако ти си дошелъ и не можешъ да родишъ нѣщо, тогазъ страданията не сѫ на мѣсто. Всѣки трѣбва да дойде да помага. Христосъ дойде и помогна на човѣчеството. Свѣтътъ е сега най-малко 4-5 пъти по оправенъ, отъ колкото бѣше въ времето на Христа. И въ края, като се завърши съ тази епоха, ще бѫде оправенъ. Сега свѣтътъ не е оправенъ още, понеже вие не сте се родили още. Вие трѣбва да се родите. Ще се мѫчитѣ и ще родите и ще ви изпъдятъ, и нѣкои отъ васъ могатъ да останатъ живи, а пъкъ нѣкои да заминатъ за другия свѣтъ.

 

Нѣкои могатъ да останатъ - ще възкръснатъ нѣкои. То, възкресението ще дойде следъ голѣмото страдание, както е Христосъ възкръсналъ. И възкресението на Христа, това е новораждането вѫтре въ човѣка. И казвамъ сега: Това, което казвамъ, може да влезе въ стълкновение съ вашето. Вие може да кажете: Толкова години се подвизаваме. Да кажемъ, че сме учили 10 години по архитектура, за да зидаме кѫщитѣ и ме викатъ за архитектъ да направя нѣкакъвъ планъ на една кѫща. Та какво ми струва 10-годишното знание? Ако 10 години съмъ училъ музика и не мога да дамъ концертъ като ме повикатъ! Ако 10 години съмъ цигуларъ и като ме повикатъ на концертъ и не мога да свиря нѣщо на свѣтъ? Когато ще свиришъ, свири нѣщо на свѣтъ! Хубаво е така! Когато пѣешъ, пѣй нѣщо на свѣтъ. Когато ще родишъ, трѣбва да родишъ не на половина, но като родишъ веднъжъ, да нѣма втори пѫтъ да се ражда човѣкъ.

 

Сега не сте родени, а сте направени. Казано е: И създаде Богъчовѣка по образъ и подобие. Тъй е писано. Ако това бѣше достатъчно, защо Писанието казва, че трѣбва да се родите отново?

 

Създаване е единъ процесъ, а пъкъ раждането е единъ вѫтрешенъ процесъ. Азъ говоря това за всинца отъ васъ, които сте просвѣтени, не говоря за обикновенитѣ ученици. Мнозина сте просвѣтени, за да разбирате дълбокия вѫтрешенъ смисълъ на онова, върху което сте турени. Вие чакате да дойде смъртьта, да умрете и да отидете на онзи свѣтъ. Това е много погрѣшно схващане. Една майка, която е помѣтала тукъ децата, като отиде въ онзи свѣтъ, ще отиде до вратата на Царството Божие, до вратата на рая и ще я върнатъ. А ако родишъ детето, ще те пуснатъ въ рая, ако неще те върнатъ. Може 10 пѫти да умирате и да отидете въ онзи свѣтъ, но ако вашето дете не е родено, въ онзи свѣтъ не можете да отидете.

 

Ти ще родишъ и тогава детето ти ще носи Истината. То ще върви предъ тебе и като дойдете до царскитѣ врата, тя ще бѫде широко отворена, защото ти роди едно дете на Истината. И ще има свѣтии и ангели и венци ще има на главата, всичко ще има; но ако Истината не върви предъ тебе, то царскитѣ врата ще бѫдатъ затворени и съ всичкитѣ твои дрипели ще те върнатъ да се прераждашъ. Колкото пѫти искашъ можешъ да се прераждашъ на земята. Прераждането не е едно благо за мене. Прераждането е само едно условие, то не дава смисъла на нѣщата. Но веднъжъ като се роди Истината въ тебе, като излезне отъ твоята душа и върви предъ тебе, ти ще влѣзнешъ въ рая.

 

Сега казвамъ на всички отъ васъ като просвѣтени: САМО ИСТИНАТА ЩЕ ОТВОРИ ЦАРСКИТѢ ВРАТА НА РАЯ, за да влезешъ. И тази истина трѣбва да се роди отъ вашата душа.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пѫти/.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt