Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_05_09 Единиятъ и многото

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 02:40

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЕДИНИЯТЪ И МНОГОТО

 

23-то Неделно Утринно Слово

09.05.1937г. Неделя, 5 ч.с.

ИЗГРѢВЪ.

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Ще прочета 17 глава от Иоанна - 14 стих.стр.500

 

Въ начало бе Словото.

 

Има много нѣща, които сѫ интересни само тогава, когато сѫ разбрани. На двама души може да дадете една и съща дарба. Да допуснемъ, на единъ обикновенъ цигуларъ и на единъ гениаленъ цигуларъ може да имъ дадете по една цигулка отъ Страдивариусъ. Онзи гениалниятъ цигуларъ ще извади нѣщо отъ тази цигулка, което не сте слушали. А онзи обикновенниятъ ще свири като малките деца, които обичатъ да дрънкатъ на пианото съ единъ пръстъ еднообразно. Понѣкой пѫтъ онези, които ги слушатъ, запушватъ си ушите съ памукъ. Сѣга въ началото тѣ се хвалятъ съ своите цигулки. Казватъ, имамъ една цигулка на Страдивариусъ, знаешъ каква цигулка. - Я, посвири! - Не зная. Цигулката е много добра. Ти вѣрвашъ, не че вѣрвашъ. Преди 300 години е направена, ти я пазишъ. Ако те попитатъ въ какво седи хубостьта на една цигулка на Страдивариусъ, ти все ще кажешъ нѣщо за цигулката. - Отъ кого е направена, че е хубаво направена. Но тази цигулка е направена да се свири съ нея. Какво ще свиришъ, отъ кого ще свиришъ, отъ кой авторъ ще свиришъ? Запримеръ, ако си малко твърдъ, ако си малко грубичъкъ, бихъ ви посъветвалъ да свирите отъ Шопенъ за малко мекота. Ако сте изгубили смисъла на живота, че не ви се живѣе, бихъ ви препоръчалъ да свирите от Бахъ. Ако не искате да чѣтетѣ, да мислитѣ, бихъ ви препоръчалъ да свирите отъ Бетовенъ. Ако нѣмате любовь къмъ поезията, бихъ ви препоръчалъ да свирите Моцартъ. Разглеждамъ музикантите така. Всѣки единъ авторъ е като едно особено ядене, че само при извънреденъ случай имашъ жѣлание най-хубавото ядене да вкусишъ. Всѣко ядене е на мѣсто. Имашъ единъ обядъ отъ череши, имашъ единъ обядъ отъ грозде или ябълки, или круши, или какъвъ да е плодъ - нѣма да има единъ и същъ резултатъ. Ако нѣкой е малокръвенъ, бихъ му препоръчалъ краставици.

 

Сега не искамъ да вѣрвате. За менъ вѣрата е единъ резултатъ. Тя е една сила, която съществува въ свѣта. За насъ е вѣра, но вѣрата може да се превърне въ знание. Нѣма само едно име, много имена има вѣрата. И много страни има и много лица има. Тази вѣра понѣкой пѫтъ ще я видишъ мазничка, нѣкой пѫтъ ще я видишъ много напета, като нѣкоя мома на 15,16 години. Дето мине, сега може да правишъ разлика. Понѣкой пѫтъ ние не одобряваме вѣрата. Казваме, не си струва човѣкъ да вѣрва. Казва, съ вѣра не се живѣе. Съ вѣра не се живѣе, но и безъ вѣра не се живѣе. И двѣте сѫ вѣрни. Съ вѣра мѫчно се живѣе, безъ вѣра още по-мѫчно се живѣе. Нѣкой ще каже - азъ нѣмамъ вѣра. - Какво имашъ? - Безвѣрие. Безвѣрието е по-голяма вѣра, защото вѣрвашъ въ туй, което не е . Тамъ се изисква много по-голѣма сила. Ама да вѣрвашъ, че следъ като умрешъ ще оживѣешъ. Да вѣрвашъ като оживѣешъ - разбирамъ, но като вѣрвашъ, че следъ като умрешъ ще живѣешъ - тамъ се изисква много по-голяма вѣра. Кой е доказалъ до сега? Така новото учѣние казва, ще живѣемъ за въ бъдаще. Може ли да го докажѣте, че живѣемъ за въ бъдаще? Може да го докажемъ, какъ не. Ама кой може? Ето, какъ ще го докажемъ. Седи нѣкой при мѣне и ми доказва, че може да живѣе. Какъ, невъзможно е. Защо? Казвамъ, стой тамъ! Азъ постепенно започвамъ да се изменямъ предъ него, азъ се изгубя, нѣма ме никъде. Търси ме. Казвамъ, кѫде съмъ отишълъ? Азъ никъде не може да ида. Следъ туй азъ постепенно пакъ се появявамъ. Казвамъ, като се изгубихъ, кѫде отидохъ? Като се изгубихъ, отидохъ на оня свѣтъ, за който ти мислишъ. Като напуснахъ оня свѣтъ, азъ се явихъ въ този свѣтъ, въ който сме. Въ тоя свѣтъ, въ който ти си дошълъ. Значи, оня свѣтъ е близъкъ, той е толкозъ близъкъ, много близъкъ, но понеже ние не може да видимъ нѣщата, които са въ другия свѣтъ, казваме - той не съществува. Вие сравнявате. Турете на вашето мѣсто една мравя, турете я на книгата; тази мравя ще вижда ли това, което вие виждате? Тя е толкозъ малка, човѣшкия свѣтъ не съществува за нея. Човѣшкиятъ свѣтъ е оня свѣтъ.

 

Сега азъ не искамъ да ви казвамъ, да ви убеждавамъ, да ви доказвамъ, че тука е пълно съ другъ родъ същества, наредилисѫ се, азъ не искамъ да вѣрвате. Вие като вѣрвате, трѣбва да го проверите дали е вѣрно. Азъ зная какво мислите - че туй не може да бъде. Какъ ще сѣдатъ, на кое мѣсто? Но те сѣдятъ. Питате, какъ сѣдятъ? Сѣдятъ, но не седятъ като васъ. И рѫцете тъй, както вие ги държите, не ги държатъ. Съ такива дрехи не сѫ облечени като васъ. Такива книги не държатъ. Пари не държатъ, нищо не държатъ. Ето каква е разликата. Представете си единъ хубавъ плодъ, който падне въ кальта, че се окаля. Турилъ си го на стола. Прѣдставете си другъ плодъ, който си го откъсналъ отъ дървото, хубавъ. Такава е разликата между васъ и тяхъ. Вие сте окаляни, а тѣ сѫ отъ дѫрвото. Една идея само за сравнение. Нѣкой казва, оня свѣтъ. Нѣкой отъ васъ казва, че не може да мисли, не може да чувствува. Казвамъ, какъ не може да чувствувашъ? Ти си човѣкъ уменъ, тебе те спъватъ многоточувствувания. Казвамъ, преди 15 години единъ твой приятелъ ти е казалъ една обидна дума, че 15 години не може да я забравишъ. Постоянно я мислишъ въ ума си. Казвашъ - какъ да чувствувамъ, като ми каза обидата. Петнадесетъ години сѫ минали и въ тѣбе не може да угасне това чувство. Обиди ме, казвашъ, никога не очаквахъ отъ нѣго да ми каже тази дума. - Какво ти каза? Сега може ли да ми кажете какво му е казалъ приятелятъ? Сѣга туй не е лошо. Както може да държишъ 15 години една обида, защо да не можешъ да държишъ една дума? Тя е една дума, чул си я; или си видял нѣщо, което те съблазнява, защо да не може въ ума си да задържишъ туй, което е за въ бѫдаще.

 

Сега азъ ви говоря. Въ дадения случай азъ не съмъ за самокритика. Има единъ свѣтъ, въ който всичките нѣща, всичко, което става, е на местото си. Казвашъ, азъ не ви обичамъ. Всичката погрешка въ “азъ не ви обичамъ” седи въ “н-то” и въ “е-то”. Въ тия два елемента, влязли като единъ клинъ. Азъ не, не. Всичко друго е на мѣсто, но “н-то” не е. Това е цѣла бѣля. Не ви обичамъ, свършена работа. Туй като го туришъ, дава съвсемъ друго изражение. Какво казвашъ? Казвашъ, азъ не ви обичамъ; или казвашъ - азъ ви обичамъ повече отъ всичките хора. Този, когото не обичашъ, ти го обичашъ най-много. Запримеръ злото, което вие казвате, че не го обичате, го обичате повече отъ доброто. Че го обичате, - всеки денъ го вършите. Никога не може да вършишъ туй, което не обичашъ. Така е, нещата като сме проверили. Казва, азъ не обичамъ злото. - Какъ не го обичашъ, не може да го вършишъ. Може да вършишъ само онуй,което обичашъ. Немислимо е обратното. Не може да ям туй, което горчи, което не го обичамъ. Онова, което го обичамъ, всѣкога съмъ разположенъ. Мнозина казватъ, че не обичатъ да ядатъ мѣсо, пъкъ си похапватъ месце. Мнозина казватъ, че не обичатъ риба, пък си похапватъ риба. Мнозина казватъ, че не обичатъ да пиятъ винце, пъкъ си попийватъ. То е само за сравнение. Много пѫти говоримъ за нѣща, които въ същностъ не са вѣрни. Казва, азъ не го обичамъ. Ти се пази отъ хора, които не те обичатъ, но пази се и отъ онези, които те обичатъ. Пази се отъ тези, които не те обичатъ. Пази се и отъ тези, които обичатъ повече. Защото тѣ са по-опасни. Онѣзи, които повече тѣ обичатъ, те ще ти направятъ по-голяма пакостъ. Защо? За да ти покажатъ, че те обичатъ. Тѣ запримеръ може да ти говорятъ мекичко, хубаво. Единъ денъ ще ти стисне рѫката тъй, че да помнишъ. Казва: Да знаешъ, че те обичамъ. Сега думата “стискане” какво означава? Стискането произтича от простия фактъ. Всички ония нѣща, отъ които ние не искаме да се отделимъ, ние ги стискаме. Детето, като стисне ябълката, не я дава. Нѣкой пьтъ майката натисне палеца на дѣтето, дѣтето плаче, докато му отворятъ рѫката, стиска. Ако ние стиснемъ нѣщо, значи ние го обичаме. За всички ония работи, които ние ги обичаме, понѣкой пѫтъ говоримъ, че не ги обичаме. Азъ наричамъ тази любовь, неѣстествена любовь. Любовь насила. Всѣки, който я има, не може да постъпи другояче.

 

Има една любовь въ свѣта, тя е безъ насилие, на онази абсолютна свобода. Значи да влезешъ въ единъ свѣтъ, дето нѣма никакво насилие. Или любовь, въ която ти не можешъ да подозирашъ. Онзи човѣкъ, когото ти обичашъ, не може да го подозирашъ. Щомъ го обичашъ, то е насилие. Щомъ не вѣрвашъ, то е насилие. Щомъ вѣрвашъ въ нѣго, то е любовь. Щомъ не вѣрвашъ, то е любовь на насилието. Всичкитѣ хора сѣга живѣятъ въ тази любовь на насилието. Навсѣкъде дето се ходи, азъ имамъ доста екземпляри отъ любовьта на насилието. Малко екземпляри имамъ отъ тази любовь, дето нѣма насилието. Тукъ сѣга има едно противоречие. Та не само противоречие въ васъ, но и въ мѣне противоречие. Нѣкой казва, той не знае ли? Може да знаешъ нѣщо, може да не го знаешъ, но и като го знаешъ ще направишъ същата погрѣшка, и като не знаешъ, ще направишъ сѫщата погрѣшка. Ти може да си силенъ човѣкъ. Но при известни условия и онзи, който е най-голѣмъ простакъ, ще направи същото. Иумниятъ ще направи същата погрѣшка. Погрѣшката не произтича отъ невѣжество. Запримеръ: невѣжиятъ ако обича нѣщо, ще яде повече. Защо човѣкъ яде повече? За да придобие повече. Повечето придобиване ще ти даде ли повече щастие? Щастието не зависи отъ многото. Нещастието не зависи от малкото. Сѣга по този начинъ, както разглеждамъ живота, ние търсимъ щастието отвънъ. Азъ нарчамъ щастието всѣко съприкосновение съ реалностьта на нещата. А всѣко съприкосновение съ илюзорната реалность на нещата въ природата, за мене това е нещастие. Всеки моментъ извънъ времето, всѣко докосване, ти съ реалностьта не може да имашъ постоянно съприкосновение. Но всѣко съприкосновение съ реалностьта е щастие. То е единъ моментъ, дето нѣщо ново се пробужда и хората щомъ се отдалечатъ отъ туй съприкосновение, идатъ до обикновеното състояние. Туй е мѫчно за разбиране, понеже трѣбва да се опита. Ако ви свирятъ на една хубава цигулка, докато вие слушате, ви е приятно. До колко сте запомнили отъ туй, дето ви свирятъ. Ако се повтори, но ако всѣкога ви показва тази реалность на това, което свири, има различие. Вие мислите за щастието. Цигуларятъ ви свири. Вие искате да произведете реалностьта. Не е така лесно. Другите, когато свирятъ, въ всеки моментъ долитатъ ония хубавите тонове. Щомъ престанатъ, иматъ едно малко повторѣние вътре. Та сега всичкитѣ хора повтарятъ онова щастие, което са имали. Потребно е, трѣбва да има едно втичане поне на день, поне на седмица, поне на месецъ, поне въ годината трѣбва да имашъ единъ моментъ, когато ти ще докоснешъ реалностьта. Да стане вливане отъ този невидимия свѣтъ, да влезе нѣщо, да има вливане въ душата ти. Защото ако ние останемъ само съ нашите минали впечатления... Ние изучаваме какъ сѫ живѣли пророците, апостолите. Тѣ живѣха за себе си. Те дадоха нѣщо за свѣта и ние трѣбва да дадемъ нѣщо на свѣта. Казваме, тѣ са били голѣми хора. Апостолъ Павелъ билъ даровитъ. Това е заблуждѣние. Апостолъ Павелъ изпълнилъ добре своята длъжностъ, своята служба, която са му дали. И вие имате малка служба. Вашата служба не е по-малка отъ апостолъ Павелъ. Апостолъ Павелъ е извършилъ добре службата си, това е неговата добра страна и всеки единъ отъ васъ да е толкозъ, до колкото той изпълва своята служба добре, той ще вземе почетно мѣсто. Зависи отъ онова, което въ дадения случай извършвашъ. То ще ти даде цена.

 

Понякой пътъ казвате: Защо трѣбва да живѣемъ? Какво трѣбва да правишъ? Въ млади години не знаехтѣ какво да правите, въ средна възрастъ не знаетѣ какво да правитѣ, на стари години не знаетѣ какво да правитѣ. Питамъ тогава, ами че тогава на млади години какво трѣбва да се прави? То е единъ въпросъ, който трѣбва да се научи. На средна възрастъ трѣбва да знаетѣ какво да правитѣ и на стари години трѣбва да знаетѣ какво да правитѣ. На стари години хората правѣтъ туй, което не трѣбва да правѣтъ. На стари години хората започватъ. Ако е единъ селянинъ, като се събуди, най-първо ще му дойде на умъ като билъ дѣте на 10,15 години, или ще си спомни първата година. Първитѣ гащи, обущата му, шапката, после какъ сѫ го пратили въ училище, ако сѫ го пращали. Ако не сѫ го пращали въ училище, ако сѫ го пращали да пасе овце, той ще си спомни какъ е пасълъ овцете, какъ игралъ до момите, какъ порасналъ, какъ се хващалъ на хорото, какъ намерилъ своята възлюблена, какъ турилъ рѫцете, той прекара цѣлия свой животъ. И стариятъ човѣкъ съ дългата брада казва, отидоха хубавитѣ години. А на времето като младъ петъ пари не давалъ. Като остарѣе, въздиша за туй, което нищо не струва. Утре пакъ се върне и историята се повтаря. Въ васъ ще се роди желание да кажѣте - тия нѣща насъ не ни интересуватъ. Или си спомните като малко дете какъ ви дали копанче, каква хубава супа ви дали. Такива подробности си спомняте. Всички тия работи са хубави. Това са скъпоценности, това са огърлици. Той си представя тази млада мома, но къде отишла, той не знае. Тази, до която е ходилъ, която му е дала щастие и умряла, заминала за другия свѣтъ, той не знае накъде е. Или да кажемъ, вие можете да си спомните,че първи пѫтъ, когато сте се обърнали като сте повѣрвали, кои са били онѣзи съ васъ, които сѫ се подвижили. Казвате: Колко усърдни хора бѣхме, какъ се молихме въ събранието, какво беше. Огънъ и пламъкъ. Пъкъ сега седи стариятъ и казва: нѣма ги онези, съ които се е молилъ, заминаха за нѣкъде. Пъкъ си спомняшъ какъ си билъ воененъ, въ първия офицерски випускъ, какъ е излязълъ облеченъ съ своя мундиръ, съ шашка, съ шапка. Първи по редъ. Спомняте си какъ сте били произведени. Казвамъ: Ами хубаво, защо не можѣте да помните първия пъть, като сте излязли отъ онзи випускъ от невидимия свѣтъ? Вие помните нѣща все отъ тоя свѣтъ. Ами сега отъ този свѣтъ не сте излязли. Защо не помните нищо отъ другия свѣтъ?

 

Сега азъ не ви казвамъ, че вие сте виновати. Казва единъ американски проповедникъ Муди: Пръвъ пѫтъ, когато започнахъ да проповядвамъ за онзи свѣтъ, проповядвахъ, но нѣмахъ никакво понятие за онзи свѣтъ. Проповядвахъ, че туй било, онуй било, за Бога проповядвахъ, но не съмъ го виждалъ, за Христа проповядвахъ, но и него не съмъ виждалъ. Всичко туй ми е така непонятенъ оня свѣтъ за мене. Къде е, не го зная. Но умря майка ми, която много обичахъ и изведнъжъ като влезе майка ми въ онзи свѣтъ, започнахъ да прозъртамъ онзи свѣтъ. Започна да ми става милъ. Послѣ баща ми умря, и оня свѣтъ ми стана още по-милъ. Следъ това братъ ми, сестра ми, мои приятели умрѣха, заминаха вече за оня свѣтъ и започнахъ да виждамъ, че въ оня свѣтъ имамъ повече познати, отколкото въ този свѣтъ. И оня свѣтъ започна да ми става ясенъ. Като мисля за онзи свѣтъ, виждамъ майка ми, баща ми, чичо ми. Тогава, докато нѣмате никого, когото обичате, да е отишълъ въ другия свѣтъ, оня свѣтъ ви е чуждъ. Оня свѣтъ става познатъ, когато имаме тамъ нѣкого да обичаме. Той е същия законъ. Минава нѣкой момъкъ, нѣкой князъ, гледа нѣкоя бедна колиба, влиза вѫтре, глѣда ги - петъ пари не дава. Гледа този домъ на дърваря и му се вижда обикновенъ. Но единъ денъ се случва, че среща дъщерята на този дърваръ, направила му такова силно впечатление, влюбва се въ нея и веднага се изменя колибата. Колибата, двора, всичко му се вижда хубаво и обикаля всеки день. Започва да вижда добрите качества въ бащата, въ майката, въ овците, въ говедата, и кучетата, когато лаятъ му се вижда приятно. Навсѣкъде му се вижда хубаво. Питамъ: Кое е онова, което го привързва? - Любовьта. Винаги единъ свѣтъ ще остане неизвестенъ, непознатъ, докато нѣма нѣкого да обичате. Като обичашъ нѣкого въ оня свѣтъ и той ти става близъкъ. Оня свѣтъ е колибата, овчарската колиба. Нѣма нищо красиво, но щомъ влезе любовьта въ човѣшкото сърдце, оня свѣтъ започва да расте, виждашъ, че има големи възможности въ него.

 

Та казвамъ сега, направете една връзка съ оня свѣтъ. Учете, понѣкой пѫтъ не че можете да направите, учете се да можете да станете отъ вашето легло. Представете си, че вие сте инвалидъ. Сега наричамъ всичките хора инвалиди. Гледамъ го на кревата, нѣколко милосердни сестри има, вдигатъ го, помагатъ му, той може да ходи, търговецъ е, ученъ човѣкъ, не е за другия свѣтъ. Инвалидъ е, опитватъ сега. Казватъ: Спуснете си двата крака отъкревата, да седнете малко. Постепенно започва да прекрачва, докато може да отвори вратата и да излезе навънъ. Направите 4-5 крачки или 10-20-30-50 крачки и пак се върнете вѫтре. Около 30 години вие сте затворени вътре въ природата, не смѣете да излезете навънъ, треперите. Ако дойде нѣкой да ви каже да направите една малка разходка, казвате не, никаква разходка. Трѣбва да сте толкова свободни. Нѣкой пѫтъ ви е страхъ да напуснете кѫщата. Казвате: Кой знае, може да ме обератъ. Може да ви обератъ, но нѣмате този еврейски страхъ. Направете единъ малъкъ опитъ да напуснете кѫщата на десетъ-двадесетъ крачки, на единъ километъръ, петнадесетъ, сто, хиляда, па и на десетъ хиляди. Хайде да ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до слънцето - достатъчно е. Като идете до слънцето и се върнете назадъ. Сега въ ума ви иде мисълъта: Ти като приказвашъ, въ оня свѣтъ ходилъ ли си? За себе си зная, но на васъ не мога да кажа. За себе си зная, какъ е истината, но за васъ оставямъ вие да мислите. Каквото мислите, все е право. Ако мислите, че не съмъ ходилъ, прави сте. Ако мислите, че съмъ ходилъ, пак сте прави. Ако мислите, че ви смятамъ, прави сте. Ако мислите, че не ви смятамъ, пакъ сте прави. Азъ не се обиждамъ. Ни най-малко. Че не съмъ ходилъ, туй което мислите е вѣрно. То сте вие. Ти мислишъ, че не си ходилъ, то си ти. Защото ако ти си ходилъ въ другия святъ, ти не ще мислишъ така. Казвашъ, азъ не съмъ ходилъ и той не е ходилъ. Азъ, който съмъ ходилъ, ни най- малко не се съмнявамъ, право говоря. Пъкъ щомъ той казва, че не съмъ ходилъ, мисля, че го смятамъ и то е вѣрно, понеже и той не е ходилъ. Казва, не е ходилъ. Защо не съмъ ходилъ? - Защото той не е ходилъ. Защо си ходилъ? - Понеже и той е ходилъ. Следователно, който вѣрва, че азъ съмъ ходилъ, ходилъ е и той. Затова знай, че съмъ ходилъ. Който не е ходилъ, той ще вѣрва, че азъ не съмъ ходилъ. Това е само за изяснение на идеята, да вѣрваме въ тоя или въ оня свѣтъ. Понѣкой пѫтъ азъ като говоря, азъ се съмнявамъ въ туй, което азъ говоря. По нѣкой пътъ и азъ се съмнявам въ туй, което говоря. За да се избавя. Като говоря по нѣкой пътъ, иде съмнението. Понѣкой пѫтъ азъ разправямъ на хората за оня свѣтъ, пъкъ то е, когато съмъ ходилъ първия пѫтъ. Сега отъ една-две седмици, може би, не съмъ ходилъ. Казвамъ, какво говоришъ? Тамъ е другояче, какво пишатъ вестниците защо говоришъ, туй не е вѣрно. Следъ като отивамъ втори пѫтъ, проверявамъ нѣщата и тогава възстановявамъ въ себеси вѣрата, ще видя колко отъ онова, което съмъ казалъ, е вѣрно. Ако говоря и ви казвамъ, че азъ се съмнявамъ. Вие ще кажете: Той като се съмнява, за насъ какво остава? Азъ като се съмнявамъ, не че не съмъ билъ тамъ. Ходилъ съмъ въ оня свѣтъ. Ходилъ съмъ и съмъ се връщалъ, но въ сегашния моментъ врѣмето е минало, трѣбва да ида пакъ наново. То е единъ животъ въ съзнанието. Човѣкъ постоянно трѣбва да минава отъ едно съзнание въ друго. Ти щомъ дойдешъ на земята, си облеченъ въ съвсемъ друга форма. Ти ще бъдешъ облеченъ като работникъ, с обикновенитѣ си дрехи, не онзи красивия външен животъ, не онзи въздухъ, не онази свѣтлина. Нѣма да срещашъ онѣзи мили очи на хората, както горе. Тукъ всички начумерени, гледатъ те като последенъ апашъ. Като те срещнатъ, погледнатъ те, не те познаватъ. Въ оня свѣтъ такива работи ги нѣма. Ти не може да влезешъ въ оня свѣтъ.Ти щомъ имашъ една отрицателна мисълъ, колкото и тази мисълъ да е скрита, обаче въ везните на другия свѣтъ не може да се повдигнешъ съ една отрицателна мисълъ. Кракътъ ти не може да влезе. Защото този свѣтъ е надъ насъ. Тамъ трѣбва да бъдешъ съвършенъ, никакъвъ недостатъкъ не трѣбва да имашъ. Щомъ имашъ най-малкия недостатъкъ, то е тѣжестъ; трѣбва да се освободишъ отъ всичкитѣ отрицателни мисли и желания, които имате, да се отречешъ отъ тяхъ, и само тогазъ можешъ да влезешъ въ другия свѣтъ. Сега учатъ да идатъ въ другия свѣтъ. Ще се откажешъ въ дадения случай отъ всички желания. Нѣма да бъдешъ свързанъ, ще знаете да бъдете развързани. Като дойдешъ на земята, то е все едно като сегашните цепелини. Отъ оня свѣтъ като хвръкнешъ, като идвашъ на земята, десетъ въжета, сто въжета, съ 100 души ще се завържешъ. Защото другояче ще хвръкнешъ нагоре. Та всички вие ще хвръкнете. Всинца на земята сте вързани, за да бъдатъ цепелините ви отъ тоя свѣтъ.

 

Сега азъ не ви казвамъ да си пуснете цепелините да не се върнете. Като дойдете, ще се развържете. Като идешъ въ оня свѣтъ, а като дойдешъ тукъ на земята, ще имашъ нѣкое малко въженце, нѣкъде да те е свързало. Най-малката връзка ще имашъ едно желание. Като дойдете отъ оня свѣтъ, ще кажете: Дайте ми да си похапна, много съмъ гладенъ. То е първото желание. Съ него ти ще се свържешъ. Второто желаниѣ е, дайте ми чашка водица,че много ми е засъхнало гърлото. После ще кажешъ “дайте ми да се облека”, ще поискашъ шапка - това сѫ все връзки. Ще идешъ,този посетишъ, онзи посетишъ, гдето минешъ при всѣки човѣкъ по една връзка, и като се върнешъ у дома си, ще имашъ най-малко 10 хиляди връзки, които те държатъ - видими и невидими. Сега туй е обяснение, туй е външно обяснение. Но казва Христосъ, той се моли, за да бъдатъ едно. Всѣки единъ добъръ човѣкъ, за който вие можете да мислите въ дадения случай, той е една връзка за оня свѣтъ.Всѣка една мисълъ за единъ уменъ човѣкъ, то е връзка съ оня свѣтъ. Ти като мислишъ за единъ талантливъ човѣкъ, талантливите хора сѫ отъ оня свѣтъ. Гениалните хора са отъ оня свѣтъ. Те не сѫ отъ този свѣтъ. Обикновените хора са отъ този свѣтъ. Талантливите и гениалните не са отъ този свѣтъ. Щомъ мислишъ за единъ гений, вече имашъ единъ човѣкъ отъ другия свѣтъ. Следователно праведниятъ е талантливъ, светиите са хора отъ оня свѣтъ, те временно минаватъ тукъ, и понѣкой пѫтъ за да не ги безспокоятъ, тѣ се криятъ, тѣ сѫ отъ оня свѣтъ. Казвамъ, запознайте се съ всѣки добъръ човѣкъ, той е отъ оня свѣтъ. Всѣки лошъ човѣкъ е отъ този свѣтъ. За мене не е лошъ. Казвамъ: Добриятъ човѣкъ е отъ онзи свѣтъ.

 

И споредъ мене познанието на доброто и злото, това са двата свѣта. Злото е този свѣтъ. Доброто е отъ онзи свѣтъ. Ева, която искаше да познае и този и оня свѣтъ, да познае какво нѣщо е лошото и да познае какво е доброто, понеже тя обичаше този свѣтъ, тя бѣше въ рая, въ онзи свѣтъ; и понеже обикна този свѣтъ, Господъ направи свѣта за тѣхъ. Прати нѣколко души ангели. Пратиха ги отъ онзи въ този свѣтъ. Адамъ и Ева има предание сѫ идвали до райската врата, имали възпоменание за рая, после забравили онзи свѣтъ и казватъ - ще живѣемъ въ този свѣтъ. Сега вие сте забравили. Имате възпоменание, нѣщо тъмно. Дошли сте отъ нѣкъде, какво е, не го знаете. На кой да е отъ васъ, кажатъ му - ти ще умрешъ. Туй, което плаши хората, е само “у-то”. Умирашъ, извадете “у-то”, нѣма нищо страшно вече. Думите “мре за Отечеството”, “не умира”, “жертва се”. “Да умремъ за своето отечество”. Онзи, който мре, той е господаръ на положението. Който умира, въпроса другояче седи. Та казвамъ: Да ви представя оня свѣтъ въ форма понятна за васъ. Ще ви го представя въ най-простата форма. Представете си, че вие сте една хубава круша, която виси на дѫрвото. Имате съзнание, слънцето ви огрява, въздуха ви лъха. Този стопанинъ иде, обработва градината. Туй е оня свѣтъ. Туй, което ви грее, туй, което внася въ васъ, че растете и ви дава цена, то е оня свѣтъ. Вие растете въоня свѣтъ. Оня свѣтъ е, който ви обкръжава. Ние, благодарение на оня свѣтъ растемъ. Че ний сме плодове, които зреемъ на Божието дѫрво. Единъ денъ вие като узрѣете, ще дойдатъ, ще ви откъснатъ и ще ви заведатъ въ оня свѣтъ, дето е мира. На ореха, като узрѣе, най-първо една външна черупка, тя отпада. Като отивате за другия свѣтъ, искатъ да си похапнатъ отъ васъ, да видятъ какъвъ е другия свѣтъ. Хората иматъ желание да видятъ какви сѫ хората отъ този свѣтъ. За да се запознаятъ, ще ви изядатъ. Вие като узрѣете, ще ви счупятъ твърдата черупка и ще ви изядатъ. За туй казва Христосъ: “Ако не ме ядете, нѣмате животъ...” Като идете въ оня свѣтъ, ще ви опапатъ. Затова хората не искатъ да умиратъ, понеже отиде всичко. Но то е криво разбиране. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да те ядатъ хората на оня свѣтъ. Вие имате за яденето съвсемъ друго понятие. Вие сдъвквате храната, но и то е илюзия. Ако разбирате закона, вие трѣбва да бъдете изядени отъ жителите на онзи свѣтъ, и да станете граждани на този свѣтъ, за да го разберете.Ако тѣ ви ядатъ, обичатъ ви значи, отварятъ сърдцето си, тогава вие ще влѣзете и ще ви приематъ въ вътрешния свѣтъ. Онзи, който ви изяда, вие казвате - изяде ме той. Азъ не бихъ желалъ да ме изяде една мечка. Нѣма какво да ме яде. Но да ме изяде единъ светия, разбирамъ. Азъ не бихъ желалъ да ме нагълта една змия, защото нищо нѣма да науча. Та считамъ яденето въ другия свѣтъ, той е най-добриятъ приемъ, който могатъ да ви дадатъ. Устата, то е входътъ на тия апартаменти. Стомахътъ, това е адътъ, а дробовѣте - това е раятъ, а пъкъ мозъкътъ на човѣка - това е Божествениятъ свѣтъ. Като тръгнете за онзи свѣтъ, има три пътища - единиятъ, който води за долния свѣтъ, по-долу отъ нашия свѣтъ. Другиятъ пѫтъ, който води за дробовете, който води за рая; отъ рая вие ще влезете въ Божествения свѣтъ. Това сѫ работи неразбрани.

 

Въ Божествения свѣтъ всѣки денъ трѣбва да идемъ, за да мислимъ, всѣки денъ трѣбва да идеме въ рая. Когаточувствуваме хубавите работи, ние сме въ рая. Когато мислимъ хубавите работи, ние сме въ Божествения свѣтъ. Съвършенъ е той. Стремете се да мислите. Вие сте вече въ съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Сега думата “да те изядатъ”, кое е лошото въ тази дума “изидамъ”? Лошото е въ - “дамъ”. Започва с хубавото. Лошото въ думата “изидам” е въ “дамъ”, то е лошото. Та ние не искаме да ни изядатъ, понѣже знаемъ, че ще ни приематъ добре, аще ни изпратятъ зле. Ние искаме въ живота добре да ни приематъ и добре да ни изпратятъ. Именно въ Божествения свѣтъ добре те приематъ и добре те изпращатъ. Въ човѣшкия свѣтъ добре те приематъ, зле те изпращатъ. Въ Чувствения свѣтъ зле те приематъ и зле те изпращатъ, а въ човѣшкия свѣтъ добре те приематъ, зле те изпращатъ. Въ Божествения свѣтъ добре те приематъ и добре те изпращатъ, то е едно хубаво различие. Въ ангелския свѣтъ зле приематъ, но добре те изпращатъ.

 

Всѣки, който не ви обича, единъ день ще ви обича. Въчовѣшкия свѣтъ нѣма изключение - всѣки единъ, който не ви обича, ще ви обикне; въ долния свѣтъ е точно обратното: Който въ началото не ви обича, и въ края не ви обича; а въ Божествения свѣтъ и въ началото ще ви обича, и въ края ще ви обича. Та сега въ човѣшкия свѣтъ ние започваме съ оня свѣтъ. Дето не ни обичатъ, слизаме въ човѣшкия свѣтъ. Та ще превърнемъ долния свѣтъ въ човѣшки свѣтъ, защоточовѣкъ въ края ще обича. Забележете, всѣки казва: Азъ не ви обичамъ. Срещнете нѣкой казва: Не ви обичамъ; следъ време казва: Обикнахъ ви То е човѣшкото. Добре си разрешилъ въпроса, щомъ си го обикналъ, но двѣте думи, - обичь и любовь, ние трѣбва да ги пречистимъ. Всѣки единъ въ себе си трѣбва да пречисти думата “любовь”. Всѣки въ себе си трѣбва да пречисти думата “обичь”. Думата “Любовь” носи животъ, носи свѣтлина, носи свобода. Нѣкой пѫтъ подъ думата “любовь” вие разбирате само живота, а нѣкой пѫтъ закона на свѣтлината не носи, а нѣкой пѫтъ не носи свобода. Когато произнесешъ думата “Любовь”, ако си боленъ, да почувствувашъ, че животъ имашъ, че си здравъ. Като произнесешъ думата “Любовь”, ако има единъ предметъ, който не разбирашъ, да внесе свѣтлина, ти добре да си разбралъ, непременно думата “Любовь” трѣбва да носи животъ и трѣбва да носи свобода. Въ свободата азъ разбирамъ свѣтлина. Свобода за менъ и после всѣки човѣкъ, който нѣма топлина, той нѣма и свобода. Всѣкичовѣкъ, който нѣма свѣтлина, нѣма и знание. Всѣки човѣкъ, който нѣма животъ, той е мъртъвъ.Любовьта носи животъ, носи свѣтлина, носи свобода. Подъ “свобода” азъ разбирамъ топлина. Тамъ дето има топлина, истинска свобода може да се добие. Всѣкога, когато васъ ви изстиватъ рѫцете, вие не сте свободни. Цигуларъ, на който рѫцете изстиватъ, не може да свири. За сегашнитѣ цигулари салона трѣбва да бѫде много добре отопленъ, трѣбва да има топлина въ неговитѣ рѫце, за да даде изразъ. Та казвамъ: Вие понѣкога не можете да направитѣнѣкои работи по единствената причина, че вие не сте свободни. Има другъ ключъ, казвамъ ви, малко топлина имате. Салонътъ трѣбва да бѫде нормално отопленъ, ако не можемъ да приемемъ топлината и свѣтлината отъ слънцето, която е необходима. Съ Бога трѣбва да се свържете, за да получитѣ свѣтлина. Съ Христа трѣбва да се свържете, за да получите топлина. Христосъ е, казватъ, който иде да спаси свѣта. Спасението зависи отъ топлината най - първо.

 

Писанието казва за свѣтлината: Този Духъ на Истината като дойде, който носи свѣтлина, той ще ви научи. Този, който учи, той носи свѣтлина. Та казвамъ сега, двѣ неща сѫ потрѣбни. Понѣже свѣтлината е връзка съ Бога и понѣже топлината е връзка съ Христа. Свободенъ човѣкъ е човѣка, който има връзка съ Бога и връзка съ Христа. Ако азъ не съмъ свободенъ, нѣмамъ топлина съ себе си. Нѣмамъ никаква връзка съ Христа. Имамъ съвсемъ обикновено понятие за Христа като обикновенъ човѣкъ, който дошълъ и страдалъ. Той е единъ отъ онѣзи факти.Не е онзи Христосъ, който казва: “Даде ми се всѣка властъ на небето и земята. Идете и проповѣдвайте това учение и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века”. Този Христосъ, който има всѣка властъ, какво иска. Виечакате нѣкой пѫть Христосъ да дойде при васъ, да ви посети. Да ви одари, да ви даде подаръци; какви дарби трѣбва да ви даде? Коя дарба ще приемете? Той казва: Азъ ще пратя Духа, да пребъде въ васъ. Сега съмва се отвънъ. И въ васъ ще бъде този духъ, който носеше Христосъ, и вие трѣбва да го носите.

 

Тази 17 глава отъ Ев. на Йоана е една отъ най - хубавите глави, показва онази интимна вътрешна връзка, която осмисля живота навсѣкъде - и на земята, и въ другия свѣтъ. Ако идете тамъ, колкото по- добре се запознавате съ Христа, толкозъ вашиятъ животъ ще се осмисли. Мисъльта ви ще се осмисли и любовьта ви ще се осмисли. Въ онзи свѣтъ ще бъде запознаването съ Великитѣ хора. Христосъ не е да се запознаете съ вашия Баща само. Христосъ е едно колективно същество, съ него има 144 хиляди, които са завършили , единъ свѣтъ отъ 144 хиляди хора, съ които трѣбва да се запознаете. И вие трѣбва да влезете като една единица въ този хоръ, да вземете участие. Знаете ли какво е 144 хиляди души, които иматъ единъ умъ, едно сърдце? Вие понѣкой пѫтъ се спъвате въ идеята. Казвате толкозъ много хора, толкозъ много умове, толкозъ много духове, да ви освободятъ отъ тяхъ. Многото сърдца правятъ едно сърдце. Многото умове правятъ единъ умъ. Многото души правятъ една душа. Многото духове правятъ единъ Духъ. Всичкитѣ духове сѫ единъ духъ. Всичкитѣ души сѫ една душа. Всичкитѣ умове сѫ единъ умъ, и всичкитѣ сърдца сѫ едно сърдце. Туй е за менъ. Азъ ви казвамъ - всичкитѣ умове сѫ единъ умъ. Всичкитѣ сърдца сѫ едно сърдце. Всичкитѣ души сѫ една душа. Интересите имъ ставатъ еднакви. Тия души еднакво се обичатъ. Единъ свещенъ трепетъ иматъ вѫтре. Тъй мисля азъ. Казвате, какъ се разбиратъ тия хора? Азъ ги обичамъ и всичкитѣ са съ едно сърдце, този е отъ едното сърдце. Едното сърдце, когото обичамъ, то е Божието сърдце. Единния умъ, който обичамъ, е Божиятъ умъ. Единниятъ духъ ,когото обичамъ, Той е Божиятъ Духъ, и вие можете да го обичате тъй. Пъкъ многото, то е проявление на Бога. Богъ, когато слиза между хората, той обича всички. А пъкъ ние малкитѣ ще обичаме само Едного. Ние обичаме само Бога. Богъ обича всинца ни. То е нѣщо, което ние не можемъ да го направимъ. Той всичките обича, а ние едногото обичаме. Всичкитѣ сърдца, които се събиратъ въ едно сърдце, ние можѣмъ да го обичаме. Когато едното сърдце стане едно отъ многото сърдца, Богъ може да го обича. Ако ти си самъ, Богъ не може да те обича. За да те обича Господь, трѣбва да бъдешъ между многото, между грешницитѣ. Да грешишъ, ще ви обича. Вие имате съвсемъ друго понятие. На мистиченъ езикъ вие казватѣ - ума не го побира. Камъните не побиратъ светлината. Че не побира моя умъ нѣкои нѣща, ни най - малко не показва, че нѣщата не сѫ вѣрни. Туй, което моятъ умъ може да провери, е вѣрно, но и туй, което моятъ умъ не може да провери, и то е вѣрно. Защото многото като се събератъ, всичкитѣ хора като се събератъ на едно мѣсто, и вие като се съберете на едно мѣсто, ще бъдете много добри. Сега сте много лоши, понеже тъй ви се струва. Като влѣзете въ едното сърдце, вие всички ще бѫдете като светии. Като влезете въ единния умъ, всичкитѣ ще бѫдете гениални хора. Сега, понѣже сте отделни отъ цѣлото, затова сте такива. Запримеръ този пръстъ е слабъ по единствената причина, по своята специфична служба. Той трѣбва да бъде слабъ. Ако е силенъ, не може да извършва работата. Има по-слаби нишки въ човѣшкия организъмъ, но всѣка нишка е потребна. И слабите хора са потрѣбни. Слабитѣ хора въ свѣта извършватъ една хубава работа. Не считайте, че да си слабъ е нѣщо погрѣшно. Оставете тия стари понятия, че сте грѣшници. Безгрешници сте, праведни сте. Кажи. Праведенъ съмъ. Та има жестоки хора. Жестокъсъмъ. Каквото и да е - нищо не значи. Какво значи ЖЕСТОКЪ? - “Жестъ”, значи да покажешъ. “Токъ” - де е лошото, къде е лошото. Къде е лошото? - Жестокъ човѣкъ е, когато имашъ единъ кошъ съ ябълки и не дадешъ на единъ човѣкъ, то е жестоко. Значи отъ изобилието, което имашъ въ душата си, не си далъ, никому нищо не си далъ. Нѣма да изгубишъ, дай единъ орехъ, една хапчица хлѣбъ, дай една капка вода. Отъ всичко, което туй изобилно имашъ, дай.

 

Сега да дойдемъ до същественото - Любете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Второто положение е - любете Христа, вашия ближенъ, вашия братъ като себе си, и най - после любете и себе си, както любите единъ разбойникъ, единъ врагъ. Когато казва Писанието “да възлюбишъ”, Христосъ казва - възлюбете враговѣте. Враговѣте сме ние, вашиятъ врагъ то сте вие. Най - малката любовь е да любишъ себе си. Най - големия врагъ, то си ти на себе си. Ще любишь, ще обичашъ този врагъ, следъ туй ще обичашъ твоя ближенъ. Следъ като обичашъ себе си - врага си, следъ като обичашъ твоя ближенъ - Христа, ти отъ Христа ще дойдешъ да обичашъ Бога. И тогава всичкитѣ хора - този врагъ на Христа, всички ще станатъ едно цѣло. Ти ще познаешъ неизмеримата Божия Любовь, която води всичкитѣ хора къмъ познание на Великия Животъ.

 

ОТЧЕ НАШЪ.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt