Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_04_25 Първата дума

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 02:33

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПЪРВАТА ДУМА

 

21-во Недѣлно Утринно Слово

25.04.1937 год. Неделя 5ч.с.

ИЗГРѢВЪ.

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. 16 гл. от Иоанна от 16 стих до краястр.499

 

Въ Начало бе Словото.

Малко размишление.

 

Онова, върху което Христосъ е говорилъ, хиляди проповедници се занимаватъ да тълкуватъ. Хиляди, хиляди томове са писани какво е казалъ Христосъ. Мислятъ, че всичко, което тѣ тълкуватъ, Го е казалъ. Така казалъ Христосъ. Казвамъ: Много трудно е да се изнесе единъ фактъ тъй, но да се изнесе истината. Казва, азъ говоря истината. Щомъ човѣкъ говори истината, всички хора трѣбва да бъдатъ свободни, тъй ние разбираме. Или казано другояче, че не може да гощавашъ хората, които не сѫ гладни. Ти не може да дадешъ обядъ на хората, които не са жадни. Ти не може да давашъ концертъ на хората, които са глухи. Ти не може да палишъ свещъ на хора, които са слепи. Има нѣща въ живота. Казвамъ: Мъчно е да се изнесе онова състояние, което Христосъ ималъ. Въ даденъ случай, когато говори: “Иде час, когато всички ще ме оставятъ, самъ ще остана, нѣма нито единъ да остане около Мене” ще има една вѫтрешна пълнота. Понѣкой пѫтъ хората знаятъ какво нѣщо е самота. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е опиталъ самотата въ микроскопически смисълъ. Щомъ ви е мъчно, това е самота. Най- малката мъчнотия, която усещате, това е самота. Най-малката скърбъ, най-малкото разочарование, то е самота. Казвамъ, всичките работи, които причиняватъ разочарования на хората, то е въ самотата. Когато си самотенъ, ти усещашъ тази вѫтрешна скърбъ. Казва Христосъ - “Всички вие ще ме оставите, но благодарение, че не съмъ самъ останалъ” - имаше Единъ, въ който вѣрваше, че нѣма да Го остави. Разочарованието въ живота ще седи въ това, че всичкище ви изоставятъ. Туй да го знаете. Ще остане само единъ. Нито единъ отъ тѣзи, които са около васъ нѣма да остане. Тогава вие ще се намерите въ онова противоречие, въ единъ отъ най-видните ученици въ миналото, който завършилъ своята школа, пратилъ го учителять му да издържи последния си изпитъ. Далъ му следните наставления:

 

Вода нѣма да газишъ. По трева нѣма да ходишъ. По пѫтя като ходишъ, праха нѣма да смущавашъ. Прахъ нѣма да дигашъ. Като стъпишъ, прахъ да не дигашъ. Месенъ хлябъ да не ядешъ. Вода въ чаша да не пиешъ. Подъ сѣнка на дърво да не седишъ. Пари да не носишъ. Съ тояга да се не бранишъ. Още хиляди работи му е казалъ. Казалъ му: Ти на слънцето нѣма да гледашъ. Презъ свѣтълъ денъ нѣма да ходишъ. Въ тѫмна нощъ нѣма да се скиташъ. Въздухъ нѣма да дишашъ. Да не се опетнишъ. Покрай воденица нѣма да минавашъ. Валѣни дрехи нѣма да носишъ. Отъ прежда дрехи, който носи, нѣма да ги гледашъ. Красиви жѣни нѣма да поздравлявашъ. На силните мѫже гръбъ ще обръщашъ. Отъ учените хора ще бѣгашъ. Съ невежите нѣма да се препирашъ. Питамъ сега, кой като ходи по целия свѣтъ, ученикътъ казва: Учителю, невъзможно е да изпълня всичките правила, които ми даде. Казвамъ: Има още да учишъ.

 

Та и на васъ ви казвамъ: Има още да учите и като се върнете, на тия въпроси може ли да отговорите? По пѫтя като ходишъ, да не смущавашъ праха. Значи трѣбва да знаешъ известна формула, само тогава може да не смущавашъ праха. Казвашъ, ти сега праха да не смущавашъ. Ами когато той те смущава? Питамъ сега, парите ли смущаватъ човѣкъ, или човѣкъ смущава парите? Ако се открие единъ денъ, че ти си обидилъ, кѫде ще бъде вината - въ парите или въ тебе? Казва учителятъ му: Ако имашъ пари, не ги носи, понеже ще вървишъ тъй леко, понеже парите, които са въ кесията ти, ни най-малко да не направишъ сътресение, да не се допратъ една до друга, понеже като се допратъ, ще си пукнатъ главите. Питамъ сега, отъ васъ кой не е направилъ прегрѣшение противъ парите? Кой банкеръ, който, като вземе парите, не хвърля банкнотите? Като вземе банкнотата, хвърля я. Това е докачение за парите. Като нѣкой парцалъ я хвърля. Хиляди и хиляди, нахвърлятъ ги. Вземе ги и ги тръсне на земята. Нѣкой на пакетчета ги свързватъ. Наредили са ги и са ги навързали. Питамъ сега, туй което на тебъ ти дава свобода, само не е свободно. Бихте ли желали да имате свободата на парите? Притова бихте ли желали да имате свободата на вашите крака. Или бихте ли желали да вършите това, което вашите крака вършатъ? Ни единъ отъ васъ нѣма да се съгласи на тази служба.

 

Разбира се, това са редъ разсъждения за една човѣшка душа. Но какво би казалъ ти на една муха? Може ли да седнешъ да й разправяшъ за всичките философски твърдения. Какъ ще пренесешъ своята идея на една муха. Че знаете ли мухите колко престъпления правятъ? Кацне тя отгоре ти, ти си единъ царски синъ съ една божествена идея, главата ти е чиста. Тя кацне отгоре, казва, петъ пари не давамъ. И оставя своята визитна карта отгоре на главата. Че така е. Питамъ сега: Мислите ли, че тази муха, когато стане единъчовѣкъ, че ще й се простятъ прегрѣшенията, че тя ходила на главата на царския синъ отгоре, да си остави своята визитна картичка? Споредъ правилата защо тази муха да не ходи въ своя клозетъ, ами по главите на хората. Ние искаме дълбоки разсъждения.

 

Дойде една мисълъ въ васъ. Тя е една умствена муха. Следъ туй тази муха ще остави нѣкакви извержения въ тебе. Това е най-лошото нѣщо, въ което ние попадаме. Да може да се освободимъ отъ ония странствующи мисли, които има. Мисълъ нито я викашъ, нито я желаешъ по видимумо и тя се натрапва въ съзнанието ни. Нѣкой пътъ идатъ положения да се обезвѣришъ. Ще дойде веруюто, въ което ти вѣрвашъ - ще го отречешъ. Сега вас ви се вижда малко странно. Забележете, онова нежно детенце, онази нежна дъщеря , единъ денъ тя се отрече от майка си, синътъ се отрича от баща си. Сега аз ви говоря за нѣща, които ставатъ въ свѣта. Какъ ще обясните вие ония, големите противоречия. Хората искатъ единъчистъ и свѣтъ животъ, който не съществува. Тъй, както хората сега живѣятъ съ тия мисли и желания, те ще си останатъ тамъ, дето са. Защото всеки единъ предметъ не може да вдигнешъ от мѣстото, ако не усилишъ движението. Всѣкога човекъ трѣбва да усили движението на своята мисълъ. Всѣки трѣбва да усили движението на слабата мисълъ. Ако твоята мисълъ не е силна, както витлото на един аеропланъ, или на единъ корабъ, да се движи силно твоятъ корабъ нагоре... Ако върви полекичка по обикновеному, казвашъ: Да имамъ една кѫщица, да имамъ малко пари, да имамъ малко хлѣбъ,че така да преминемъ живота. Съ тази мисълъ кѫде ще идешъ? Съ тази мисълъ ти ще стоишъ на туй мѣсто, дето е кѫщата ти. И съ този малкия хлѣбъ ти ще останешъ пакъ на същото мѣсто, дето е хлѣбътъ.

 

За примеръ, кое е онова, което ви смущава? Кое еонова, което ви причинява недоволство? Понѣкой пѫтъ вие искате да бъдете много близки единъ на другъ. Но знаете ли какво нѣщо е близостьта? Самотата е страшна, но близостьта е два пѫти по- страшна. Ами представете си, ако слънцето би имало като насъ две рѫце, тъй да се проточатъ до земята, и ако слънцето има най-малко 2000 градуса топлина, учените хора още не са дошли да установятъ колко е температурата на слънцето. Едни казватъ, че има 6000 градуса, други 10000, други 40000. Да оставимъ високите температури, понѣже сѫ непонятни. Да допуснемъ, че имате 2000 градуса топлина. Ако рѫката на слънцето присъствува тукъ на земята, ако това слънце иска да те погали, какво ще стане съ тебе? Или ако с 2000 градуса топлина погали кѫщата ви, или ако тази рѫка мине покрай България и погали България, какво ще стане с васъ? Отдето мине, ще бъде като чума, всичко туй ще се стопи.

 

Писанието казва - Богъ е огънъ пояждающъ. Вие искате Господъ да ви срещне, да ви помилва. Какво ще стане съ васъ, като е огънъ пояждащъ? Богъ казва на Мойсея: Никой не може да види моето лице и да остане жив. Казва, само като заминемъ много далечъ, едва да види малко дрехата ми, отъ опашката на дрехата ми, една микроскопическа частъ да види отъ Бога. Сега мнозина отъ васъ представяте Бога като едно сѫщество, като човѣка, когото да прегърнете, да целунете, да Му изкажете вашите мъчнотии и страдания. Идея за Бога. Мислите ли, че като идешъ при Бога, той ще слуша твоите несрети, които тукъ си претърпялъ на земята? Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е откъсналъ главите на 10 мухи. Има ли нѣкой отъ васъ до сега поне10 стръка да не е смачкалъ на земята. Има ли нѣкой отъ васъ, който до сега поне 10 щурци да не е подплашилъ. Или поне 10 птички да не е изпъдилъ нѣкѫде?

 

Една вечер сѣда, гледамъ отъ прозореца и като никога два гълъба кацнаха. Единиятъ обикновенъ, другиятъ шаренъ. Започна да се върти, надува му се гушата, като разтърси надуе се, после се събере като физармоника. Гледамъ неговата възлюблена предъ него, показва й се, говори й на единъ езикъ. Тя сѣди от дѣсната страна, турилъ я, върти се; после хвръкне, пакъ кацне, пакъ започне да се върти около нея и й говори. Какво си приказватъ? Защо бѣха дошли не ги зная, но въ мене дойде една мисълъ. Така са и хората. Гугуцатъси и тѣ, гугуцатъ си единъ на другъ. Единиятъ се върти, другиятъ сѣди и двамата и неговата възлюблена, гледамъ - нѣкѫде гледа. Тя гледа къмъ изтокъ. Нито къмъ югъ, нито къмъ западъ; тя седи тиха, спокойна, с достойнство, гледа къмъ изтокъ. Той седи и се върти около нея, но понеже очите й са отстрани, тя гледа какъ се върти, че й е приятно. И той, като гугуца наоколо, тя ни най-малко не издава,че има нѣкаква слабостъ да си обръща главата, ами съ окото го гледа. Той казва: Ще може ли да се мине изпита? Сега давамъ изпитъ. Предъ професорите като се движа, ще ми намерятъ ли нѣкаква погрѣшка? Казвамъ, още малко ти трѣбва. Известни движения има още. Хвръкне, върне се; хвръкне, върне се - давамъ тълкувание. Отидоха нѣкѫде и двамата, върнаха се, заминаха и двамата, отидоха нѣкѫде. До тукъ много добре. На второто мѣсто отъ коя страна ще гугуцатъ. Той до сега гугуцаше отъ дѣсно на лѣво, пъкъ сега ще се върти отъ лѣво на дѣсно. То беше първото действие тукъ. Сега второто ще бъде отъ лѣво на дѣсно. На кое мѣсто, около коя кѫща, кажете ми.

 

Ти искашъ да обичашъ единъ човѣкъ. То е движение отъ дѣсно на лѣво. Нѣма по опасно нѣщо да се движишъ отъ дѣсно на лѣво, трѣбва да бъдешъ много уменъ. Че когато онзи силниятъ слонъ тръгне по земята, да му мислятъ другите, онези, които попаднатъ подъ неговите крака. Ако стъпи на нѣкоя жаба, какво ще остане отъ жабата? Той ни най-малко не се спира по пѫтя. Жабата трѣбва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвамъ сѣга, има едно положение - нашите силни мисли, нѣкой пѫтъ вие искате да имате силна мисълъ. Хубаво е да имашъ силна мисълъ, но силната мисълъ може да ти причини много големи неприятности. Ами че силната любовъ може да ти създаде цели главоболия. После ние казваме, чечовѣкъ трѣбва да бъде искренъ, да си каже мнението. Влезъ при нѣкой турски султанъ, искашъ да му кажешъ истината. Истината, че си обичалъ, че си харесалъ една отъ неговите жени. Питамъ, какъ ще те изпрати този султанъ, ако му кажешъ истината, че обичашъ жена му. Знаете ли какво може да се случи? То са обикновени работи въ свѣта. Значи въ даденъ случай ти не може да изкажешъ своитечувства. После нѣкой пѫтъ искаме да си изкажем веруюто, въ какво вѣрваме. Може ли на всяко мѣсто ти да кажешъ въ какво вѣрвашъ. Всѣко едно верую, то е важно само за човѣка, който го има. Ако азъ имамъ едно верую, то е само заради менъ. Азъ вѣрвамъ въ краката си. Но веруюто въ краката въ този пътъ, то е за мене. Вѣрвамъ, предида съмъ започналъ. Щомъ свърша движението, вѣрвамъ, че краката ще ме изнесатъ. Щом спра, какво ще бъде веруюто? Азъ ще бъда утвърденъ въ вѣрата. Азъ повѣрвахъ, че краката ми ще ме пренесатъ на 10 километра разстояние. Следъ като се спра, ще се утвърдя, че туй което съмъ помислилъ, е тъй. Онова, което краката ми кажатъ, е вѣрно. Утвърденъ съмъ, че съмъ изходилъ 10 километра.

 

Понѣкой пѫтъ вие се обръщате къмъ Бога. Христосъ казва: Не сте попросили нищо въ мое име до сега, попросете и ще ви бъде. Но какъ ще попросишъ въ името на Христа? Има 500 милиона хора, които сега вѣрватъ въ името Христово. На денъ по единъ пѫтъ ако се помолятъ - 500 милиона просби има, които сѫ пратени въ Христовата канцелария; 500 милиона желания, просби за да се разгледатъ, знаете ли колко време ще ви вземе? Вие нѣмате една ясна представа - 500 милиона това са просби на денъ. Колко секунди има въ денонощието? 60 по 60 - 3600 по 24 часа - 86,400. Това са за 24 часа. По една секунда ако вземаше за всѣка просба, 86,400 от тия просби ще се удовлетворяватъ на денъ. За тия 500 милиона колко дни трѣбватъ? Разделете го да видите колко дни трѣбватъ. Сега вие седите и се молите на Бога. Искашъ нещо, молишъ се и очаквашъ още моментално да ви се отговори на молитвата. Да нарушишъ спокойствието на единъ секретаръ, то е едно престъпление.

 

Сега ще преведа на васъ същия примеръ: Единъ свѣщеникъ, мисля, тръгналъ отъ Гюргево за Букурещъ. Купилъ си една хубава свѣщеническа шапка. Отворилъ прозореца на трена, показалъ си главата навънъ и въ движението шапката отскочила на земята. Той хваща дръжката за аларма и целиятъ тренъ спрялъ. Идва началника и казва: Защо спряхте влака? Казва: Шапката ми падна. Глобата, която платилъ, струвала десетъ пѫти повече отъ шапката. Питамъ сега, струва ли си да спремъ влака за попската шапка? Той трѣбвало да плати десетъ пѫти повече глоба. Питамъ сега, има ли нужда за една обикновена попска шапка да се спира божествения тренъ? Ами че всѣко едно верую, което ние имаме, то е една попска шапка. Азъ имамъ едно обикновено верую. Турилъ съмъ попската шапка на главата си и я нося. Падне шапката нѣкѫде, има обикновени работи, които считаме ние, че са важни. Важни сѫ въ дадения случай. Но една такава шапка на тебе, едно такова верую ще ти причини една вреда, ще платишъ една глоба. Та казвамъ, ние съвременните хора и въ миналото и сега, нѣмаме нѣщо определено, съкоето да постъпимъ. Вие казвате, тъй трѣбва да се обичаме - Ами какъ да се обичаме? Дайте ми единъ начинъ, дайте нѣщо отъ вашата опитностъ на вашата теория. Вашата теория да обичашъ по кой начинъ я прилагате? Този човѣкъ всѣкога да е билъ доволенъ отъ вашата обичъ. Представете си, че азъ имамъ единъ приятелъ, азъ съмъ заможенъ човѣкъ, богатъ, той има нужда. Идва и ми казва - дай ми толкозъ на заемъ. Дамъ му. Втори пътъ, трети пътъ, четвърти пътъ - пакъ му дамъ. Споредъ закона на обичьта нямамъ право да се занимавамъ съ неговите постъпки. Кога ще ги върне, то е негова работа. Азъ съмъ касиеръ. Иде той въ банката, поставя своя чекъ или записъ - азъ изплащамъ. Дали той е постъпилъ право или не, то е другъ въпросъ. Азъ трѣбва да бъда изправенъ. Иде веднъжъ, дважъ, трижъ, 10,15,30 пѫти - какво ще бъде вашето състояние? Азъ съмъ виждалъ често майки, детето на третия, четвъртия пътъ, като й каже нѣщо, майката излезе отъ търпение, казва: Стига де! Иде детето, иска сладко. Майката знае, че ако му даде, ще му подействува вредно, казва - стига толкозъ.

 

Питамъ, сега кой отъ съвременните вѣрващи е доволенъ отъ онова, което Богъ му е далъ? Да говоримъ за нѣща, които на васъ сѫ понятни. Колко отъ васъ не сте се молили да се ожените за тозъ, когото обичате? Преди години бяхъ въ Сливенъ, дойде при мене една млада вѣрваща. Учителю, казва, искамъ да ми дадешъ наставления какъ да живѣя. Казвамъ: Ще ти дамъ, ако ме слушашъ. До тогава момите на този момъкъ не обръщатъ внимание. Те го считатъ, че отъ него всичко става, но да върти кѫща, кѫщовникъ да стане, не го бива. Единъ момъкъ има своя недостатъкъ. Много добре разсъждава, отлична философия има, паметъ добра, но само една слабостъ имаше - сегис-тогис по 4,5 цигари пушеше. Казва: Остана ми една слабостъ - да пуша по една цигара, и съ нея ще се справя. Дай ми едно наставление. Рекохъ, ти си младъ, искашъ да се женишъ. - Не съмъ мислилъ още по този въпросъ и не искамъ да се занимавамъ. Не съмъ човѣкъ, който да се жени. Рекохъ, но когато се женишъ, ти трѣбва да ме питашъ. Не се минаватъ нѣколко години, той като върви въ този пъть, прогресира. Ето, въ него се влюбила нѣкоя сестра, безъ него не може. Викамъ я , казвамъ й на нея: Отъ моето гледище ти съ него нѣма да живѣешъ. Той е много добъръчовѣкъ, но нѣма да може да живѣешъ, той си има такива черти. Тя ме гледа и ми казва: Три деня да се оженя, ама съ него да съмъ. Триденя, не искамъ повече, искамъ да живѣя съ него. Казвамъ, нѣмамъ нищо противъ, може да опиташъ твоето верую. Като се ожени, следъ три деня ми казва: Трѣбваше да послушамъ твоя съветъ.

 

Да живѣятъ хората близо не е лесна работа. Но и самъ човѣкъ съ себе си да живѣе е много мъчно. Нѣкой пѫтъ е така,че си недоволенъ отъ себе си. Азъ понѣкой пѫтъ питамъ - кое е онова, което въ менъ е недоволно отъ менъ. Има нѣщо, отъ което си недоволенъ отъ себе си. Кой отъ кого е недоволенъ. Казвашъ: Туй, което направихъ, не е хубаво. Туй кой го направи? После защо си го направилъ? Като си го направилъ, не си доволенъ отъ себе си. Да ви преведа другия примеръ. Има нѣщо, което е недоволно. Иде единъ верующъ въ Търново, постоянно той ми разправя, че обича Господа, иска да живѣе въ Него, въ името Христово, въ тази любовь, въ онази любовь, все ме ангажира съ любовь. Говори за любовьта. Аз каквото мога гледамъ да му помагамъ. Единъ денъ обаче той дойде, излязохъ отъ търпение, понеже всеки денъ ми искаше. Казвамъ му, искай отъ менъ веднъжъ да ти услужа, че да не искашъ постоянно да ме безспокоишъ за малки работи. Той ме гледа. За твоите работи, за пари поискай, колкото искашъ ще ти дамъ, но да не ме безспокоишъ повече. Тия пари не съмъ изкаралъ, трѣбва да се моля заради тебе, кажи колкото искашъ. Ама рекохъ искай, за да се уреди този въпросъ веднъжъ. Иде той на другия денъ, преглъща и казва: 2,500 лева. Изваждамъ, давамъ му. После казва: Глава глупава, че не поискахъ 10,000, 20,000, а само 2,500 лева. Той не влиза въ моето положение. Като ми поиска 2,500, аз се намерих на зоръ. Ако беше поискал 20,000, още по на голямъ зоръ щяхъ да бъда. Той туй хичъ не мисли. Азъ превождам сега този примеръ, засягамъ себе си. Тозичовѣкъ можеше въ самото начало да го не приемамъ. Той като дойде въ стаята, азъ да стана невидимъ, нѣма ме. Азъ може да седа въ стаята, но той като отвори стаята, казва: Нѣма го Учителя. Може да го сплаша по който и да е начинъ. Като дойде въ стаята, може да изчезна, търси ме три, четири пъти и като изчезна, какво ще иска отъ мене. Като ми поиска пари, стана невидимъ. Сега, не че туй не мога да го направя, че азъ може да стана невидимъ; може, но да му дамъ 2,500 е по-лесно, отколкото да стана невидимъ, за да стана невидимъ, ще изхарча повече енергия. Ще изхарча за 10,000 енергия. Предпочитамъ да съмъ видимъ, отколкото невидимъ. Ще ви търсятъ хората нѣкѫде, не могатъ да ви намерятъ. Какъ става? Разбира сее хубаво да станешъ невидимъ, когато искашъ и когато искашъ, да бъдешъ видимъ.

 

Та казвамъ, вие изисквате. Азъ гледамъ оттогава и до сега не съмъ могълъ да угодя на хората никѫде. Все ще ми се разсърди. Както и да постъпя, колко ли души не съмъ обидилъ безъ да искамъ. Не е единъ, повече отъ нѣколко хиляди хора има, които съмъ обидилъ. Дойде нѣкой, разболяла се жена му, казва: Кажи да оздравее. Казалъ съмъ да оздравее, наполовина оздравяла. Обиди се. Нѣкои искатъ пари отъ менъ, искатъ много, половината му дамънедоволен е. Казва: Той има, но не дава. Обхода нѣма, казва, не ме посрещна весело, студено ме посрещна. Другъ казва, той има свои ближни. Та казвамъ: Ако азъ не мога да угодя, нито вие може да угодите, искамъ това да ви кажа. Най-мъчното изкуство е да угодишъ на хората. Дошълъ съмъ до туй заключение. За да живѣятъ хората въ добро съседство, трѣбва да иматъ разстоянието на месечината до земята. Не близко разстояние. Трѣбва да бъде разстоянието на месечината до земята. После разстоянието на Венера до земята. Разстоянието на Меркурий до земята, разстоянието на Слънцето до земята. Колкото е по-далечъ, толкова е по-добре. Не мислете, ако сте далечъ отъ единъ предметъ, може да се освободите. Не може да се освободите отъ влиянието на Слънцето. Та казвамъ сега: Духовниятъ животъ изисква, то е дълбока наука. Най-голямата наука е за отношенията на хората. Когато дойдете до любовьта, вие трѣбва да знаете какъ да се обхождате съ хората. Ами че въ закона е казано да обичаме ближния като себе си. Като дойде единъ човѣкъ, ти за да го задоволишъ, спрямо всѣки трѣбва да имашъ отношение, което имашъ къмъ себе си. И той, за да те задоволи, трѣбва да има същото отношение. Не само азъ да имамъ отношение, но и той къмъ мѣне трѣбва да има същите отношения, както къмъ себе си. Ако двамата нѣмаме тия отношения, не може да живѣемъ въ любовь. Ако азъ не го обичамъ като себе си или ако той не ме обича като себе си, ние двамата не може да имаме споразумение. Казва, той не ме обича. Вѣрно казва той, но и аз може да кажа същото - и той не ме обича като себе си. Та казвамъ, ако ви кажа, както този учитель е казалъ на своя ученикъ. Ученикътъ казва: Невъзможно е да се изпълнятъ всички тия изисквания, които ти искашъ отъ мене. Та казвамъ, кои сѫ нѣщата, които може да изпълнимъ.Въ даденъ случай има нѣща, които може да се изпълнятъ. Така ще започнете. Силниятъ трѣбвада помага на слабия, но силниятъ трѣбва да знае кой е слабъ. Азъ ще ви попитамъ единъ въпросъ. Представете си, че единъ човѣкъ има1000 души, които го обичатъ и ти го обичашъ, какво ще му допринесешъ? Да допуснемъ 1000 души, които го обичатъ, му пишатъ любовни писма и той трѣбва да чете хилядата писма, в които си изказватъ своите чувства какъ го обичатъ. Ти си 1001 -ви и ти имашъ едно любовно писмо. Като пишешъ туй любовно писмо, очаквашъ отговоръ. Представи си, че следъ като си писалъ любовното писмо,че той е взискателенъ и ти каже - не си турилъ запетаята на място. Въпросителните не сѫ на мястото, удивителните не сѫ на мястото, периодите не си разделилъ правилно, после глаголните форми не сѫ на място. Съществителните имена не сѫ на място. Малко речта ти е претрупана. Казалъ си повече, отколкото трѣбва. Корегирай любовното си писмо. Защото този господинъ, когото ти обичашъ, той е професоръ на любовьта, корегира. Праща първото писмо да го поправите. Може ли да ми кажете следъ колко писма, като напишете, той ще бъде доволенъ? Азъ ако съмъ, писма нѣма да пиша вече. Ще му говоря по радиото. Тогава ще му кажа: Поправи се. Като ида първия пѫтъ, ще му кажа: Учителю, азъ те обичамъ като себе си. Какво ще ми отговори той: И азъ те обичамъ като себе си. - Тогава азъ ви обичамъ. И той казва: Азъ ви обичамъ. Казва - и двамата се обичаме. Той казва: Вѣрно, и двамата се обичаме. - Искамъ да се уча при тебе. - Азъ ще ти преподавамъ. Започвамъ да се уча добре. Всѣка добродетелъ, която ми пратишъ, ще я изпълня. И азъ ще ти дамъ ония добродетели, които може да изпълнишъ, казва учителя. По колко пѫти може на денъ да идва при тебе? Най-малко, казва той, въ десетъ години веднъжъ да се явявашъ. Ако така ви кажемъ, вие по вашему е обида. Десетъ години, това са десетъ секунди. Вие ще се явите и вашата речъ трѣбва да бъде. Сега вие не може да си представите какво нѣщо е една изобилна, една хубава реч. Една хубава речъ мяза, когато се набере най-хубави круши, най-хубави ябълки въ една кошница и ги изпратите на своя приятелъ отъ своята собствена градина. Приятельтъ, като ги види, казва: Много са хубави тия круши. По форма, по цвятъ нѣма никакъвъ дефектъ въ тяхъ. Всѣки единъ отъ васъ като говори, трѣбва да знае, че всѣка дума е като узрялъ плодъ. Въ кошницата на вашия Учителъ да бъде. Ако нѣкой пѫтъ турите нѣкоя круша, която не е дозряла, наядена от червей, туй онуй. После ти не може да пишешъ на единъ свой учителъ, когато на тебесърдцето е разстроено. Неразположенъ си, боледувашъ. Една круша, която е заразена съ нѣкаква болестъ, не може да ражда хубави плодове. Ражда само онова, което е здраво. Казватъ, лошите хора са родени не навреме. Нѣкой пѫтъ въ Божествения свѣтъ единъ праведенъ човѣкъ трѣбва да се роди точно на своето време. Ако се роди по-рано - може да е 20, 30 секунди или 20, 30 секунди по-късно, или нѣколко деня по-ранотой не е на мѣсто роденъ, не е дошълъ на място. Ако всѣка една мисълъ, която се явява у насъ, не се явява на своето време, ако всѣко едно чувство не се явява на своето време и ако всѣка една постъпка не се явява на време, тя не е приятель на Бога нищо повече. Сега всички ние мислимъ, че като се молимъ, като говоримъ, като мислимъ, каточувствуваме, мислимъ, че вършимъ Волята Божия. Вършимъ, но то не е онзи животъ на съвременните хора. Сега разбирайте добре. Азъ не давамъ тая мисълъ като критика. Щомъ е до критика, нищо не се постига. Ако река азъ да критикувамъ хората, азъ критикувамъ себе си. Пъкъ ако река да критикувамъ хората, азъ ще критикувамъ Божиите постъпки. За да критикувамъ, трѣбва да създамъ нѣщо по-хубаво отъ туй, което сѫществува. По нѣкой пѫтъ вие искате да критикувате, но никога не може да критикувашъ, ако не може да създадешъ нѣщо по-хубаво. Ако не може да създадешъ нѣщо по-хубаво, мълчи си. Та нѣкой казва, нѣмамъ ли право да критикувамъ? - Имашъ право да критикувашъ, създай нѣщо по-хубаво, добре дошълъ си. Ако нѣкой отъ васъ е толкозъ напредналъ, че може да създаде нѣщо по- хубаво - създай го, но ако не може да го създадешъ...

 

Тукъ наскоро дойде единъ нашъ приятелъ. Той има едно изобретение, така че казва, че въ училището билъ много слабъ по геометрия и математика. Все двойки ималъ, та сега изнамерилъ нещо. Ти сега поправяшъ грешките на математиката и на геометрията. Той измислилъ нѣщо толкозъ просто. Най-простите работи са много мъчни за разбиране. Той си носи своя станъ подъ палтото. Едно малко бърдо, съ което дето седне, човѣкъ може да тъче. Съ своя станъ може да тъче много работи, каквото иска. Такова бърдо турено разбира се, той казва, че лесно става. Той разправя, нѣкои наши приятели го питатъ, той се нервира. Казвамъ: Чакайте, не бързайте, не го питайте, изслушайте го тъй, както трѣбва. Тозичовѣкъ се занимава отъ 30, 35 години, той мислилъ върху единъ механически въпрос, много му е ясно, има ясна представа, ти едва сега го заучавашъ, искашъ в 5-10 минути да го разберешъ. Тази работане се разбира така лесно. Той разправя, че съ неговото изкуство ще освободи отъ робство хората. Всѣки ще може да тъче. Азъ разбирамъ неговия език. И любовьта има такъвъ единъ станъ. Когато ти носишъ стана на Любовьта подъ палтото, когато носишъ стана на Мъдростьта подъ палтото, когато носишъ своя станъ на Истината подъ палтото, тогава свѣтътъ ще се уреди. Тъй го разбирамъ. Той мисли съ неговия станъ ще се освободи свѣта. Казвамъ, азъ отдавна съмъ го освободилъ. Този станъ въ времето на Мойсей го нѣмаше. Мойсей едва тогава мислеше за този станъ. И въ времето на Христа го нѣмаше,Христосъ започна да мисли. Христосъ го преподаде на хората. Християнството е единъ станъ, ще знаешъ да тъчешъ по новъ начинъ, ще го носишъ. Сега, като седнешъ, тия стари станове, като туришъ дърветата съ нищелките, бърдото и краката отдолу, то е цѣло главоболие, замотаешъ главата. Тази е много проста работа. Сега, ако иска, той се обеща, може да го докажемъ, ама ще го слушате. Той да ви покаже какъ трѣбва да тъчете. Тогава ще проверите, може ли вие да измислите такъвъ единъ станъ, да знаете съ вашата мисълъ, съ вашите чувства и съ вашите постъпки да тъчете най-хубавото платно. Една сестра предъ мене го критикува: Той, казва, нищо не е разрешилъ, той само за тъкането, ама преждата отъ другаде трѣбва да се вземе. Пъкъ и докато се научи, че какво преимущество има неговия станъ. Ако преждата е хубава, тъкането ще бъде хубаво. Ако преждата е калпава, той още не е дошълъ до преждата. До тъкането само, какъ трѣбва да се тъче. Отъ друго мѣсто ще се вземе преждата, а само тъкането какъ трѣбва да бъде. Тъкането е ядене. Щомъ седнешъ да ядешъ, ще тъчешъ. Каквото е яденето, такова ще бъде и тъкането вѫтре. Но азъ казвамъ, сега този човѣкъ колко време е построилъ своя станъ, за да намери тъкачеството да става по единъ лесенъ начинъ, че да нѣма голямо главоболие. Много проста работа е насноваването и турянето въ бърдото, въ нищелките. Всичко туй става, а у българите най-първо го насновавашъ, след туй ще го прекарашъ въ нищелките и най- после ще се прекара въ бърдото. Тогава ще го туришъ да тъчешъ. А пъкъ у него едновременно насноваването въ нищелките и бърдото така едновременно. Никакъвъ станъ голямъ няма да носишъ. Значи спестяване на време има.

 

Та казвамъ, ако този човѣкъ толкозъ години е мислилъ върху този станъ, 30 години го мислилъ и дошълъ до новия станъ,че всѣки единъ отъ васъ трѣбва да изждиви 30 години да се научи да тъче, да мисли добре. Да се научи човѣкъ да мисли е цѣло изкуство, правилно да мислишъ. Правилно да мислишъ, то е онзи божественъ станъ. Щомъ като се научимъ правилно да мислимъ, то е както този човѣкъ казва - свѣтътъ е спасенъ. Ние искаме да нѣма роби въ свѣта. Всичките противоречия, които днесъ съществуватъ, ще изчезнатъ. Туй е възможно. Всички може да си направите, всички може да измислите по единъ модеренъ станъ. Азъ бихъ желалъ всички да бъдете така изобретателни, да носите своя станъ подъ палтото си отдолу. И действително той показа нѣколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкатъ. Той мисли за една машина, но милиони трѣбватъ. Този човѣкъ, съ единъ малъкъ капиталъ, сложни работи тъче. Казвамъ му: Слушай, ти да се пазишъ да не те пречукатъ нѣкъде. Освенъ че фабрика нѣма да направятъ съ твоето изобретение, ами ще те пречукатъ. - Да, да, казва, ще ме претрепатъ. И той ми разправя, че дошълъ нѣкой при него и му казва: Да ти купимъ всичките модели, ще ги купимъ да ги изгоримъ. Готови са да му дадатъ пари, за да унищожатъ изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приематъ. Те ще го купятъ, но ще искатъ да го унищожатъ, за да се освободятъ отъ него. Хората не искатъ да се освободятъ отъ стария порядъкъ въ свѣта. То е опасното въ свѣта. Никой отъ васъ не е готовъ да се откаже отъ себе си. То е единъ старъ порядъкъ. Старъ начинъ на мислене, старъ начинъ на чувствуване и старъ начинъ на постъпване.

 

Казвамъ, тогава: Ние мислимъ като гениални хора, имаме форма на талантливи хора, а имаме постижения на обикновени хора. Гениално мислимъ, талантливо постъпваме, а имаме обикновени постижения, на обикновените хора. Питамъ тогава, защо ти е гениална мисълъ, талантлива постъпка , с обикновени постижения? И постиженията трѣбва да бъдатъ гениални, не обикновени постижения. Казва Христосъ, иде часъ. Но всички трѣбва да имате туй съзнание въ себе си. Азъ превеждамъ сега нѣкой примеръ. Азъ похваля тозичовѣкъ, той седи горкия, въ него се е събудило туй чувство, чувство на одобрение. Той като предвижда, неговото изобретение хората ще освободи от икономичния трудъ. Човѣкъ, казва, ще бъде освободенъ. Въ туй отношение ще бъде освободенъ. Азъ бихъ желалъ неговия станъ. Въ една кѫща хората не живѣятъ, понеже тъкатъ по старому.Децата му да тъкатъ по новъ начинъ. Бащата и майката, всички по новъ начинъ да тъкатъ. Азъ бихъ желалъ всички да тъчете по новъ начинъ. Иде при мене единъ свѣтски човѣкъ, иска да му услужа. - Ти, казва, както те виждамъ, не си разположенъ. Ако съмъ нѣкой вярващъ да поддържамъ твоето учение - не съмъ го челъ, слушалъ съмъ гощеше, казва, да бъдешъ повече разположенъ да ми помогнешъ, но понеже азъ съмъ чуждъ човѣкъ, малко съ едно неодобрение гледашъ. Какво да му кажа? Азъ му казвамъ, азъ точно поддържамъ твоето учение. Той казва: Какво е твоето мнение заради мене? - Та азъ имамъ това мнение, което точно имашъ заради менъ. Тъй, както ти ме меришъ, и азъ те меря. Поддържамъ сѫщата мѣрка. Казвамъ, както ти ме меришъ, вървя по твоя пѫтъ. Ти си учитель, азъ съмъ ученикъ. Постъпвамъ, както ти си ме училъ. Пъкъ ти, рекохъ, ако искашъ по моето учение - ела, ще ти дамъ по моята мѣрка, ще ти кажа какъ да постъпишъ. Той ме гледа. Казвамъ: Точно като тебъ постъпвамъ. Понѣкой пѫть му казвамъ, моя кракъ се оплаква отъ менъ. Какъ? Нѣкой пѫть на дѣсния кракъ стоя повече, отколкото на лѣвия. Дѣсниятъ кракъ се оплаква, казва - много ме изтезавашъ. Някой пѫть стоя повече на лѣвия, отколкото на дѣсния. Още не съмъ се научилъ да бѫда еднакво справедливъ, или казано другояче, турямъ една добродетель. Защо я турямъ? Защото искамъ азъ да се покажа добъръ. Интересува ме. Вие мислите, че вие сте добродетеленъ човѣкъ,че сте постъпилъ съгласно съ Божията Любовь. Не! Интересъ имате вие да бъдете много добъръ. Ще ви критикуватъ хората повече, но то е нѣщо користолюбиво. Добродетельта въ мене трѣбва да бѫде непринудена. Любовьта понѣкой пѫтъ и нея като проявявате, пакъ имате нѣкакъвъ интересъ. Ти искашъ да обичашъ нѣкого. Вземашъ повече отъ него. Защото, когато те обичатъ, хората повече ти даватъ. Когато малко те обичатъ, по-малко ти даватъ. Искашъ да те обичатъ повече, да ти даватъ повече, то е користолюбие. Казвамъ: Ние ще дойдемъ до една областъ, дето много малко сме мислили върху Божествената Любовь. Азъ съмъ за онази любовь, която не се губи, за онази любовь, която постоянно расте, за онази любовь, която никога не се изменя. Азъ съмъ за онази любовь, която нѣма никакво противоречие, или любовь, която се справя съ всичките противоречия. Любовь, която може да оглади всичките противоречия въ свѣта, тя е Любовь. Добродетель, която може да оглади всичките противоречия, тя е добродетелъ. Справедливость, която може даоглади всичките противоречия, тя е справедливостъ. Знание, което може да разреши всичките мъчнотии, то е знание сега.

 

Казва Христосъ въ последния стихъ тамъ - Просете въ мое име. Тя е първата дума, тя е най-силната дума, тя е думата на Любовьта. Ако може да кажешъ първата дума, съ която Любовьта започва, тя е свѣщена дума, изгубена е тая дума. Нея трѣбва да намерите. Вие нѣкой пѫтъ сте близо, нѣкой пѫтъ сте далечъ. Въ никой езикъ нѣма нито една дума, която да съответствува на тая първата дума. Но нѣкой пѫть, когато вие се приближите до тая първата дума, всичките ви мъчнотии започватъ да изчезватъ. Дойдете до нея и пакъ се обърнете въ друга посока. Щомъ се приближите до тази дума, животътъ се изменя. Животътъ става по-свѣтълъ. Вие веднага изменяте вашата посока. Приближаването при тази дума разрешава много въпроси. Какво ще бъде вашето състояние, ако имаме същинската дума вѫтре въ себе си? Та сега гледайте поне да не измените посоката на вашето движение. Трѣбва да се приближите по-близо и по-близо, докато вие се свържете единъ денъ съ тази свѣщена дума, за която Писанието казва: И рече Богъ: Да бъде свѣтлина. И стана свѣтлина. Да стане това и това. Тази е Божията дума. Не мислете, че казва тамъ, рече Богъ да бъде свѣтлина. Тя на български е преведена и на еврейски е преведена. Въ никой езикъ нѣма тази дума. Мойсей я преведе. Ние имаме свещените книги преведени. Само посоката е показана накъде е. Но не свѣщената дума какъ се произнася. Тепърва има да я намерите и да я произнесете тъй, както трѣбва.

 

Отче нашъ.

 

ВЪ БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е БЛАГОТО НА ЧОВЕКА. /3 пъти/







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt