Jump to content
Ани

1937_04_18 Благость и Истина

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

БЛАГОСТЬ И ИСТИНА!

 

20-то Недѣлно Утринно Слово

18 априлъ 1937 г. 5 ч.с.

Небето облачно. Времето влажно, презъ нощьта валя дъждъ.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Ще прочета 16 глава отъ Ев. на Йоана. / 1 - 16ст./стр.498

 

Въ Начало бѣ Словото.

 

Има нѣколко положения, които всѣки трѣбва да държи въ себе си. Често се говори за човѣшкия умъ и за човѣшката добрина. Умътъ трѣбва да се отличава съ две качества, които трѣбва да бѫдатъ съединени. Сега има нѣколко превода. Благость и Истина трѣбва да бѫдатъ съединени въ ума, за да бѫде той продуктивенъ. Ако въчовѣшкия умъ не може да пребѫдва Благостьта и Истината, той остава непродуктивенъ. И когато ние говоримъ, че чрезъ човѣшкия умъ може да се постигне всичко, подразбираме тия две качества въ него. Тия качества не произтичатъ отъ ума, тѣ произтичатъ отъ сѫщината на Бога. Човѣшкиятъ умъ е ясенъ и прозорливъ; и той всичко може да постигне, само когато съдържа тия две качества въ себе си - Благость и Истина. Въ български е думата “Благость”. Като е преведена Библията, на английски е заменѣно съ “Добро”. Думата “добро” въ английски езикъ не е толкова изразителна дума. Сегашнитѣ думи, съ които говоримъ, все трѣбва да претърпатъ едно видоизмѣнение. Човѣшкиять ларинксъ още не е достигналъ степеньта на своето развитие. Има много думи, които ние не можемъ да произнесемъ. Изисква се извѣстно трептение. Има нѣкои думи, които иматъ нѣколко значения. Вземете на български думата “ХАЙДУКЪ”. Една дума, която е добра. Има много хубаво съдържание, а лошо значение. ХАЙ ДУКЪ - ХАЙ, това значи едно високо положение, и ДУКЪ значи ДУЧЕ, нали има ДУЧЕ. Значи единъ, който заповѣдва. И дали сѫ му съвсемъ друго значение. Тазидума съвсемъ нѣма тѣзи елементи на лошо. Та, на човѣка, като му кажатъ тази дума ХАЙДУКЪ, че то е една титла, значи отъ високо произхождание. А ДУКЪ значи благородникъ. Нали дукове има. Нѣкой пѫть думитѣ иматъ обратно значение. И на български думитѣ сѫ взели обратно значение. Напримеръ има една дума на английски PREVENT. Запримеръ въ произношението: Y thank you. Та казвамъ, PREVENT е една гърлена дума, свойствена на живота. Когато силно се произнесе звукътъ “P”, туй означава поводъ на грубость. Напримеръ българитѣ произнасятъ, казватъ “Р”, туй е една буква, която нѣщо принася къмъ волята. Когато я произнесешъ силно, тя е волевъ звукъ. Който придава на женската мекота. Човѣкъ, който е много мекъ, той трѣбва да произнесе силно Р - то, а който е грубиянинъ, не му трѣбва голѣми бентове да прави. Преди 200 години тази дума е означавала: - Господи, застави ме да направя нѣщо; а сега PREVENT значи: - Забрани ми да не го направя! Сега има точно обратното значение: - Да възпрепятствувашъ нѣкому.

 

Та казвамъ, често ние произнасяме нѣкои думи не на мѣсто. Не ги тургаме думитѣ на мѣсто, вследствие на това тѣ нѣматъ туй съдържание. Сега нѣкой пѫть вие размишлявате, казвате: Защо каквото и да стане, каквото и да е, трѣбва да отида при Господа. Е, не мога да отида. Добре. Вие ако турите единъ обикновенъ експлусивъ, той ще извърши една обикновена работа. Ако турите единъ необикновенъ експлусивъ, той ще извърши друга работа. Ако турите една физическа запалка - барута, той ще извърши едно нѣщо, ако турите динамита, съвсемъ друга експлозия ще има. Та има нѣкои думи, които сѫ експлусиви у човѣка, динамични сѫ. А има и още по- страшни експлусиви. А тия обикновенитѣ сѫ като барута. Ако е въ малко количество, само пламне, и може да направи едно увеселение малко; а ако е въ голѣмо количество, тогава е друго.

 

Та казвамъ, въ духовния или въ религиозния животъ на човѣка,човѣкъ трѣбва да обръща внимание на своето тѣло. Съвременнитѣ хора не даватъ голѣмо значение на тѣлото си. И онѣзи , които сѫ проповѣдвали разнитѣ религии, както въ Индия и пустинитѣ, тялото е страдало много. Човѣка прави прегрѣшенията, а неговото тѣло е виновато. Направилъ нѣкой прегрѣшение, ще му отсекатъ рѫката. Тъй сѫ правели. Ако направи едно престѫпление, ще го осѫдатъ: Ако е кралъ, ще му отсекатъ рѫката. Или ако е кралъ, ще му отсекатъ крака. Причината за кражбата не е въ рѫката. Причината закражбата е въ желанието на човѣка. - Въ човѣшката воля. Ачовѣшката воля представя единъ женски принципъ. Човѣшката воля отъждествява жената. Волеви хора искатъ да бѫдатъ. Че по - волеви сѫщества отъ женитѣ нѣма. Ако е за воля, у жената я търси. Ако е за умъ, за разбиране, търси го у мѫжа. А за воля, за желания, - жената. Та жената дето и да я поставишъ, въ една празна кѫща, следъ година, 2, следъ 5,6 години тя ще я натъпче съ дреболии, това - онова; всичко това ще напълни кѫщата, и погледнешъ - кѫщата станала вече тесна. И казва на мѫжа си: Малка е стаята. Азъ съмъ влизалъ въ нѣкои кѫщи, по 12 стола има отъ дветѣ страни, канапета, какви ли не работи има. Безпредметни сѫ, нѣма кѫде да се завъртишъ вѫтре. Защо сѫ столоветѣ тамъ? Нѣкоя нова мода. Или дошла нѣкоя нова мода. Нѣкоя ще има по 12, 14 рокли, за нея сѫ толкова много, та се чуди коя да облѣче, единъ цѣлъ гардеробъ! Дойде до обуща, шапки, пакъ сѫщото - цѣлъ гардеробъ, така наредени. Та и азъ имамъ доста обуща. Не само това, ами и разни вѣруюта. Като се погледнешъ, едно вѣрую въ младини, въ средна възрасть, въ стара възрасть, пакъ наредилъ си ги вѣруютата. Та не можешъ да си опредѣлишъ, да задържишъ едно вѣрую.

 

Та казвамъ, понеже човѣкъ едновременно не може да се опредѣли, волята у човѣка е подраздѣлена. Разумностьта произтича отъ другъ единъ свѣтъ. А волевитѣ желания произтичатъ отъ другъ свѣтъ. Тия двата свѣта се съединяватъ. ОТЪ ТУКЪ Е - жени и мѫже на земята се съединяватъ и образуватъ достойнството на човѣшкия умъ. Ако Истината въ свѣта и Благостьта не се съединатъ; жената е образъ на Благость, на волеви желания, а мѫжътъ трѣбва да бѫде образъ на Истината. Когато той говори, да нѣма лъжа. Човѣкъ трѣбва да бѫде образъ! Щомъ единъ човѣкъ не говори Истината, тази разумность въ него не функционира. И щомъ жената нѣма благость въ нея, тази мекота и волята е слаба.

 

Та казвамъ, вие нѣкой пѫть казвате: Да бѫде Волята Божия. Този е вече женскиятъ принципъ, на Благостьта на Бога. Да бѫде Волята на Бога. Ние казваме: Да се свети Името на Господа и да дойде Царството Му! Да бѫде Волята Му. Три нѣща има. Какъ ще изпълните Волята на Бога безъ Благость? Безъ Благость човѣкъ никога не може да изпълни Волята Божия. И ние казваме тъй: Никога не можешъ да слугувашъ нѣкому тъй присърдце, ако нѣмашъ любовь. Любовьта е сила, отъ която Благостьта ще се прояви. И казваме,че трѣбва да се живѣе на земята. Но ти трѣбва да можешъ да живѣешъ, както живѣе една риба. Всѣки день да бѫдешъ недоволенъ отъ живота си. Казвамъ, това не е живѣене, да се живѣе. Животътъ е едно проявление. Щомъ Истината и Благостьта не сѫ съединени въ едно, той животътъ не може да се прояви.

 

Сега често сѫ ме питали: Азъ не съмъ ли добъръ човѣкъ?Че азъ говоря истината. Но има голѣма разлика отъ говорене на истината и Истината. Нѣкои хора говорятъ нѣкои факти, - азъ, казва, истината говоря. - Азъ го видѣхъ, казва. - Туй, което си видѣлъ, не е никаква Истина. Казватъ, че човѣкътъ истината говори. Истината не се занимава съ дребни работи, тъй речено, казано. Туй не е истина. Че ти имашъ да давашъ нѣкому или имашъ да вземашъ, това не е истина. Това е единъ фактъ, не е истина. Че обичашъ да излъжешъ, това не е истина, това е единъ фактъ само. Това сѫ извѣстни съображения. Лъжата за едного е истина, за другиго - не. Тава сѫ факти, това не е истина. Истината прави човѣка свободенъ. И онзи, който носи Истината, той носи живота въ себе си. Онзи, който нѣма Истината, неговиятъ свѣтъ е тъменъ. Тогава човѣкътъ, който живѣе въ Истината, и човѣкътъ, който живѣе безъ Истината, имаме два различни резултати. Тѣ сѫ следующитѣ. Представете си,че вие се намѣрите въ единъ свѣтъ на свѣтлина. Говоримъ сега за физическия свѣтъ. Ние трѣбва да разбираме нѣщата на физическото поле, за да ги разберемъ въ единъ духовенъ свѣтъ. Има едно външно разбиране. Представете си, че имаме 10 шишета. Едното направено отъ злато, едното отъ сребро, отъ медъ, отъ желѣзо, отъ стъкло. Всички шишета сѫ пълни съ едно съдържание. И запечатани. Какво има въ шишето, вие още не знаете, изучавате ги. Но вие знаете, че едни отъ шишетата сѫ направени отъ злато, други отъ сребро, трети отъ категорията на стъкло. Но още не знаете какво съдържание има вѫтре. Представете си, че тия шишета ги турите въ една стая, която е тъмна. Влизате вие вѫтре, бутате шишето, но ще знаете ли какво има въ шишето? Донѣкѫде ще знаете каква е формата на шишето, а другото нѣма да знаете. И нѣма да имате една ясна представа за външната форма на нѣщата. И ако имате единъ турбушонъ да отпушите тия шишета вѫтре, и въ тъмнината вие може да познаете какво има въ тѣхъ. Като пиете отъ тѣхъ, може да разберете какво има вѫтре. Понеже за да опитате нѣщата, не се изисква свѣтлина. Тамъ опита става по другъ начинъ. Вие ще знаетекакво е съдържанието на шишетата, но нѣма да знаете отъ какво е направено шишето.

 

Та казвамъ, когато вие опитвате живота, въ тъмнина става. Всичкитѣ страдания се опитватъ въ тъмнина. То е съдържанието на шишетата. Като отворите едно шише и опитате, видите, че това е горчиво въ шишето. А това е турено на етикета. Ако видишъ въ свѣтло, ще забелѣжишъ, че има туренъ надписъ на всѣко шише. Ако изучавате шишетата, вие ще знаете формата на шишетата, отъ какво е направено шишето, и ще прочетете надписа на шишето, какво се съдържа въ шишето. И следователно животътъ, изученъ при Истината, той носи онова пълно знание, ти нѣма да вкусишъ отъ горчевинитѣ на живота. Щомъ имашъ нѣкоя горчевина, щомъ ти си въ едно противоречие, ти си въ тъмнина вѫтре въ себе си. Да кажемъ всички имате вѣра въ Бога. Казвате: Азъ вѣрвамъ въ Христа, вѣрвамъ въ Бога. Ако се случи нѣщо да не върви по вашата угода, както вие искате, както вие си го мислите, вие веднага се усъмните и казвате: Кой знае, дали Господъ мисли за мене? Дали това е вѣрно? Тѣ сѫ празни работи. Най - добритѣ свещеници у българитѣ, които азъ зная, та той казва: По нѣкой пѫть не зная какъвъ дяволъ има, та когато служа въ църквата, дойде този дяволъ, единъ такъвъ нехранимайко, и въ църквата тамъ идва, въ олтара. Та, имамъ, казва една черта въ себе си, сприхавъ съмъ. Като ме гледа човѣкъ, мязамъ на светия, много внимателенъ; така, - мекъ съмъ, всичко туй, но наследилъ съмъ, имамъ една слабость, която ми създава много голѣма неприятность. И нѣкой пѫть и въ олтара тъй я проявявамъ. Стане нѣщо, тъй за малко нѣщо и кипна. И въ църквата това. И после казвамъ: Ти като кипнешъ, ще оправишъ ли работитѣ? Че нѣкои не слушали въ църквата; чета Евангелието азъ, а нѣкои жени тамъ приказватъ. И азъ ще почна да се разкрѣскамъ: Какво сте се разприказвали тамъ? И после си казвамъ: Ти си чети, тѣхъ остави, нека си бърборатъ. И у всинца ви има едно желание, като отидете нѣкѫде, искате всичкитѣ хора да ви обърнатъ внимание. Туй не е въ ваша власть да обърнете внимание на хората. Вие може да обърнете внимание по нѣколко начина. Ако искате да обърнете внимание на хората, дайте едно обявление, че вие давате по сто английски лири на всѣки единъ човѣкъ, който се разбере съ васъ. И всички тия хора ще се събератъ и ще ви обърнатъ вниманието. Дойде единъ човѣкъ, ти нищо не давашъ, и не погледнешъ на него. Казвашъ: Той съвсемъзакѫсалъ. И той като мене. Ти му разправяшъ за една своя религиозна опитность; тѣ сѫ обикновени опитности, това не сѫ религиозни опитности. Азъ срѣщамъ нѣкои разправятъ за религиозна опитность. Въ какво седи тази опитность? Нѣкои християни иматъ дълбока опитность. Апостолъ Павелъ се оплакваше, че имало единъ демонъ, който го мѫчелъ въ плътьта му. Три пѫти се молилъ на Господа да му отмине. Отъ невидимия свѣтъ му казали: Този демонъ ще върви съ тебе, ти ще го хранишъ и добре ще се отнасяшъ съ него, и той съ тебе ще бѫде. Но туй да се отнеме отъ тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му сѫ дадени, че да не се възгордѣе. Този духъ му турили тамъ, да го държи въ едно средно състояние. Да се не възгордява. И какви ли не тълкувания не сѫ дадени, каква е била тази слабость на апостоль Павелъ. Нѣкои го тълкуватъ, че той ималъ слаби очи; нѣкои тълкуватъ, че стомахътъ му билъ слабъ, деликатенъ. Хайде още нѣщо, - него ще премълча. Нѣкои казватъ, че той понеже е билъ нежененъ, нѣкой пѫть и той - тъй го изваждатъ тълкувателитѣ - казвалъ: Не може ли и азъ като братята да водя една сестра. Азъ съмъ се отказалъ. И туй му било жалко, че той нѣмалъ да води съ себе си една сестра. Апостолъ Павелъ е страдалъ,че не можалъ да води една сестра съ себе си. А нѣкои съжеляватъ,че водятъ една сестра съ себе си. Какво ще правишъ? Нѣкоя сестра съжелява, че нѣма нѣкой братъ; а нѣкоя сестра съжелява, че има нѣкой братъ. Както виждамъ, и въ вашия умъ има нѣщо двояко. Весели сте, но като погледнете нѣкой пѫть, не сте му намерили цѣра на това нѣщо , не му знаете какъ да се избавите.

 

И казвамъ, онова състояние вѫтре, има нѣщо, което заблуждава човѣка. Щомъ искашъ да говоришъ, нѣщо ти казва: Повиши си малко гласа, нека знаятъ, че имашъ достойнство! Този режисьоръ, който направлява работата, и ти споредъ него искашъ да повишишъ гласа си. Ако единъ слуга повиши гласа си предъ господара си, той ще го попита: Ти знаешъ ли какво говоришъ? Ти знаешъ ли предъ кого говоришъ? И нѣщо му казва: Кажи му какво говоришъ! И тогава вие се намеритѣ въ едно противоречие. Единъ отъ нашитѣ приятели ми разправяше единъ действителенъ анекдотъ. Туй се случва въ Русе. Нашиятъ братъ Илия Стойчевъ, служащъ въ Сингеръ. Единъ день идва единъ такъвъ българинъ, влиза и казва на Стойчевъ, който не си устоялъ на нѣкакво задължение: Ти знаешъ ли кой съмъ азъ? - Кой си? - Азъ съмъ запасенъ полковникъ еди кой си! Стойчевъ се обръща,и казва: Ти знаешъ ли, азъ кой съмъ? Азъ съмъ запасенъ ефрейторъ! Полковникътъ кисналъ да се смѣе. Хващатъ се двамата за рѫказапасенъ полковникъ и запасенъ ефрейторъ. Казва: Ако бѣхме въ война, азъ щѣхъ да те арестувамъ, но сега понеже нѣмамъ власть, дай си рѫката! Дойде ми една нова идея.Та човѣкъ може да има високо произхождение, но нѣма власть да я приложи. Ти си полковникъ въ запасъ, но никой не се подчинява. Или ти си ефрейторъ. Въ какво седи разликата между полковника и ефрейтора? Че полковникътъ заповѣдва на много хора, а ефрейторътъ на по - малко хора заповѣдва. Но резултатитѣ и на полковника, и на ефрейтора сѫ едни и сѫщи. И въ ефрейтора има желание да заповѣдва, и въ полковника има желание да заповѣдва, само че желанието на полковника се е разширило, има условие да расте, а желанието на ефрейтора е по- малко. Ако ефрейтора стане, полковникъ и у него ще се яви сѫщото желание.

 

Та казвамъ, тия сѫ външни нѣща, които препятствуватъ за нашето развитие. Има много нѣща, отъ които трѣбва да се освободимъ. Тѣ не сѫ сѫществени. Силата на единъ човѣкъ седи въ Истината, която той обича! Въ неговия умъ, защото самочрезъ ума си, той ще възприеме Истината. А пъкъ благостьта начовѣка зависи отъ неговото сърдце. Чрезъ сърдцето се възприема благостьта. Има едно сърдце у човѣка, което мисли, - сърдце , което разбира сѫщината на нѣщата. И ако ти въ сърдцето си не си възприелъ благостьта, и ако въ ума си не си възприелъ Истината, трѣбва да знаешъ, че въ живота онова, което желаешъ, ти не може да го постигнешъ. Всичко онова, което желаешъ отъ хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрезъ Благостьта и доброто въ себе си, чрезъ Истината и Свободата, можешъ да го постигнешъ. И тия сѫ дветѣ качества, които може да ти дадатъ тази вѫтрешна сила, онова вѫтрешно спокойствие, и ще продължатъ живота ти. И всичко ще продължатъ тѣ. И сега по нѣкой пѫть вие очаквате по единъ механически начинъ да стане това. Че Господъ да бѫде благъ къмъ васъ. Та, Той всѣкога е билъ благъ! Понеже Той е неизмѣняемъ, Богъ е благъ. Значи, благостьта е законъ на Любовьта. Въ Него се проявява Любовьта. Благостьта произтича отъ онзи свѣтъ на Любовьта. А Истината е единъ особенъ свѣтъ. И тя е наравно съ Любовьта, наравно е съ Божествената Мѫдрость. И Писанието казва, че Богъ е възлюбилъ Истината, която е вѫтре въ насъ! Сега Истината не е едно качество. Истината е нѣщо велико, разумновъ свѣта! Най - разумното нѣщо, което човѣкъ може да прояви, то е Истината. И всѣкога, щомъ кажешъ Истината, ти ще усещашъ една радость. Ти не си казалъ Истината, но Истината винаги носи радостьта! Тамъ дето е Истината, тамъ е щастие; тамъ дето е радостьта, тамъ е щастие. И благото, и благостьта винаги следва Истината. Тѣ се съединяватъ, заедно върватъ и образуватъ една вѫтрешна връзка. И човѣкъ, който нѣма благость, и който нѣма Истина, той въ Царството Божие не може да влезне. Ако у тебе се оженатъ Благостьта и Истината, ти си кандидатъ за Царството Божие. - Можешъ да влѣзешъ тамъ! Но ако ти нѣмашъ Благостьта и Истината, ти не си жененъ. А неженени хора въ небето не се приематъ. Вие мислите сега, - неженени хора въ небето не се приематъ. Вие питате въ небето какъ сѫ? - Женени сѫ тамъ! Всѣки, който има Благость и Истина, той е жененъ, има и фамилия, и домъ, и братя, и сестри има. А който нѣма Благостьта и Истината, той не е жененъ. Та и на земята е все сѫщото. На неженения, като отиде нѣкѫде, хората не му довѣряватъ. Имашъ дъщеря, като влѣзе момъкъ, гледашъ бащата отворилъ очитѣ, на 4 му играятъ - поглежда на лѣво, на дѣсно. И майката поглежда дъщерята. Казва: Да си опичате ума, тази работа е опасна. Че момъкътъ може да се изкуси. Влѣзе нѣкой момъкъ, касата е отворена. Злато има, може момъкътъ да се изкуси, - иска да се ожени за паритѣ. Знаете ли въ какво седи женитбата? Защо искате да се ожените? За какво искате да се ожените? Какво търсите въ женитбата? Нѣкой казва: Да се оженя ли или да не се оженя? - Че казвамъ , ти си жененъ, какво искашъ да се женишъ? Че твоята душа е оженена за тѣлото. Ти казвашъ да се женя ли, или да не се женя? Че колко пѫти ще се женишъ? Тѣлото ти е жената, а душата ти е мѫжътъ. Ти си ожененъ вече, какво искашъ повече. А всичко туй, въ което ти се проявявашъ, то сѫ твоитѣ деца. И туй е реалното. И тѣ го наричатъ нѣкой пѫть - единъ мистиченъ бракъ. Но азъ съмъ ви тълкувалъ думата “бракъ” ни най- малко не е изразителна. Бракъ.

 

Та казвамъ, ония нѣща, които Богъ е турилъ; вземете - “бракъ” или туй съединение, което Богъ е направилъ отдавна, хората сѫ му турили едно второстепенно значение. И тъй, не мислете, че бракътъ е направенъ отъ Бога. Писанието казва: Онова, което Богъ е съчеталъ. Богъ,което е съчеталъ въ тебе - Истината и благото - не го разлъчвай. Ти си единъ разведенъ мѫжъ или една разведенажена, щомъ Истината не е въ тебе; и щомъ благото не е въ тебе, ти си единъ разведенъ мѫжъ. Та казвамъ, не се развеждайте! Не разрушавайте онова, което Богъ е съчеталъ. Той е съчеталъ благото и Истината въ едно въ човѣшкия умъ. И отъ туй съчетание зависи благото на човѣка. Всичкитѣ други постановления, които човѣкъ търси въ света, той само чрезъ благостьта и чрезъ Истината може да ги постигне. Тогава вече умътъ е една сила за човѣка. Може да го считате за сила, за него той е единъ отличенъ слуга, който може да ви въведе въ Царството Божие. И като минете въ вѣчностьта, умътъ пакъ ще бѫде съ васъ. Та именно, както е тукъ на земята, така ще бѫде и въ другия свѣтъ, само че пречистено ще бѫде.

 

Та по нѣкой пѫть питате, какъ трѣбва да се живѣе? За да живѣешъ, свободенъ трѣбва да бѫдешъ всѣкога. Ама не само ти. Дето отивашъ, все трѣбва да носишъ свобода на всички хора. Отидешъ нѣкѫде, видишъ нѣкой приятель е вързанъ. Ще му отрежешъ нишката, съ която е превързанъ. Ще го освободишъ. Влѣзнешъ нѣкѫде, видишъ нѣкой волъ е вързанъ. Извади юлара, да си върви този волъ. Нѣкѫде нѣкоя река е подпушена. Ще я отпушишъ, да си върви водата. Видишъ нѣкое дърво се е изкривило. Ще го изправишъ. Отъ дето минавате, вие трѣбва да поправяте. Азъ съмъ забелѣзълъ, нѣкой казва: Какво трѣбва да се прави? То съ показване не става. Какъ ще преподавашъ ти единъ езикъ, ако не го знаешъ, не можешъ да произнасяшъ думитѣ. Какъ ще преподавашъ френски или английски, ако ти не знаешъ самъ да произнасяшъ думитѣ? Какъ ще предавашъ на другитѣ хора това, което ти самъ не знаешъ? Онова, което човѣкъ ще предава, той трѣбва да го знае много добре. Сѫщественитѣ нѣща трѣбва да ги знаешъ! Ти не можешъ да предавашъ една добродѣтель на другитѣ хора, ако ти тази добродѣтель не си я усвоилъ. И ти не можешъ да предавашъ единъ езикъ, ако този езикъ не си го усвоилъ. И когато се изучаватъ езицитѣ, всѣки единъ може да счита, че ти си разбралъ единъ езикъ. И следъ като си изучилъ единъ езикъ, непременно въ ума ти ще дойде по - голѣма свѣтлина. И като усвоишъ ти езика вече, и думитѣ се нареждатъ по единъ естественъ начинъ. Менъ ми разправяше единъ българинъ, който е билъ въ Америка. Казва: Нищо не разбирахъ по английски. Само давахъ внимание. Този ми говори, не разбирамъ; онзи говори, не разбирамъ. Казвамъ си: Ще науча ли този езикъ? Следъ 6 мѣсеца веднъжъ усетихъ, като че дойде нѣщо въ менъ, и ми стана, като че съмъ билъ и пребилъ. И английски ми стана ясенъ. Думитѣ започнаха да се нареждатъ. Ще каже нѣкой спиритистъ, че влѣзналъ единъ духъ, и той го училъ на английски. Възможно е. Но ние казваме, у него се събудилъ англичанинътъ. У българинътъ се събудилъ български езикъ, затова той говори български, а англичанинътъ спи. У французинътъ се събудилъ френски езикъ, а англичанинътъ и българинътъ спятъ. Та казвамъ, ако единъ день човѣкъ се пробуди въ пълната смисълъ, той ще бѫде и англичанинъ, и българинъ, и всички тѣзи ще се пробудатъ. А сега ти си заспалъ, искашъ да учишъ френски. Трѣбва да се събуди французинътъ въ тебе. Азъ нѣкой пѫть правя разлика въ старитѣ думи, и думи, които ни сѫ близо вече. Тѣ иматъ животъ. Духътъ тогава на тѣхъ работи. И гледашъ нѣкои думи произнасяшъ, запримеръ, какво означава думата “субстанция”? Даже следъ като сте я чули, и четете въ речника “субстанция”, “есенция” какво означава. И следъ като я обяснявашъ, пакъ остава необяснена. Сега вие може да я намерите въ речника тази дума. Или какво означава думата “ДОБРО”? Какво нѣщо е доброто, какъ ще го опредѣлите? Или какъ ще обясните на английски думата “good”. Защо англичанинътъ е турилъ думата “good” за доброто, а българинътъ е турилъ “добро”? Кое е дало поводъ? Англичанинътъ за доброто, на О - то е турилъ отъ долу една малка опашка g . Англичанинътъ е реалистъ, той е посѣлъ семето и казва: По-напредъ коренитѣ, а после клонитѣ. После на английски дветѣ О - та, това сѫ условията, дето туй семе може да расте. “Д - то” “-d”, както се пише на английски, значи нѣма кѫде, трѣбва да върватъ клонитѣ нагоре. На английски две условия трѣбватъ, и най - после посоката на кѫде трѣбва да върватъ клонитѣ. А българинътъ е турилъ така “ДОБРО”, той не иска корени. Той като е турилъ доброто, казва: Коренитѣ отъ после ще дойдатъ. Но той е взѣлъ вече по законитѣ на присаждането. Той е взѣлъ едно калемче, турилъ го, ще го завърже, ще го намаже малко съ мехлемъ, и казва: Отъ после да си пуща коренитѣ. Това е присаждане. Значи, у българитѣ доброто е присадено, у англичанитѣ доброто е посадено. Това е вече закона на разбирането. За туй, ако дойдете до англичанина, той има по - дълбоки корени. Единъ англичанинъ нѣма да ти даде обѣщание; като го срѣщнешъ, той ще седи, ще те гледа, ще мисли ; той е хладнокръвенъ. Но у него има една черта: Веднъжъ далъ дума, каквото е казалъ, това са сѫщинскитѣ англичани. Има нѣкои хора, които носатъ името “англичанинъ”, но англичанинътъ щомъ ти даде една дума, на тази дума ти можешъ вече да разчиташъ.

 

И казвамъ, кое е онова, на което може да ви се разчита? Вие казвате, че сте Християни. Коя е отличителната черта на Християнина? Или пъкъ вие казвате: Азъ съмъ отъ Новото Учение. Коя е сѫществената черта на Новото Учение? И ако попитатъ коя е сѫществената черта на единъ православенъ или на единъ евангелистъ, и той не знае. Той ще тури много нѣща, които не сѫ сѫществени. Или на единъ католикъ коя е сѫществената черта? Католикъ е онзи, който вѣрва въ непогрѣшимостьта на папата. Но то не е сѫщественото. Че докато азъ имамъ пари, всѣки вѣрва въ мене. Но щомъ си изгубя паритѣ, вече престава и вѣрата на хората. А вѣрата е тази, дали имамъ пари или нѣмамъ пари? Онзи, който вѣрва въ менъ, и като имамъ пари, и като нѣмамъ пари, той вѣрва. А като дамъ нѣкому пари, и той вѣрва въ менъ, не зная дали въ менъ вѣрва или въ паритѣ вѣрва? Дойде нѣкой, който има вѣра въ тебе. Понеже ти си ученъ човѣкъ, той вѣрва въ тебе. Но утре, да допуснемъ, ти се намирашъ въ едно мрачно състояние, казвашъ: Почакай малко, не мога върху този въпросъ да ви кажа, не че не зная, но свѣтлина нѣма тамъ. Има нѣщо, прекѫснала се е свѣтлината. И този човѣкъ ще изгуби въ тебе вѣрата. Ще кажете: Азъ го питахъ, но той не може да ми отговори. Или вземете сѫщностьта на една жена. Азъ ви казахъ на васъ да знаете, женитѣ. Всѣки, който нѣма благость, той не е жена. И всѣки, който нѣма Истина въ себе си, той не е мѫжъ. Нищо повече! За менъ мѫжътъ е образъ на Истината! За менъ жена е образъ на благостьта. И съединени въ едно, това е единъ бракъ, това е едно мѣсто, като се съединатъ двамата, въ тѣхъ Богъ живѣе! А така разединени - единиятъ нѣма истината, другиятъ нѣма благостьГосподъ Го нѣма тамъ. И тѣ сѫ хора на нещастие. Тамъ, дето го нѣма Господъ, е адъ. Тамъ, дето е Господъ, е рай! Тамъ, дето го нѣма Господъ, е мѫчение, а дето е Господъ, дето е Истината, дето е благостьта - тамъ е Господъ, тамъ е радость и веселие. Вие се мѫчите по нѣкой пѫтъ, и не знаете, защо се мѫчите. Казвате:Моля се. - Ти можешъ да се молишъ, както искашъ, въ тебе трѣбва да бѫде мѫжътъ. Отъ невидимия свѣтъ разбирайте сега: Всѣки единъ човѣкъ е троеличенъ. Ти ако на физическото поле си мѫжъ, въ духовния свѣтъ си жена; ако на физическото поле си жена, въ духовния свѣтъ си мѫжъ. Ако на физическото поле въ тебе преобладава благостьта, въ духовния свѣтъ ще преобладава Истината. И ако благостьта отъ долу и истината отъ горе се съединатъ, ще се образува еднавѫтрешна връзка. И тогава ако ти си жена, ще имашъ стремежитѣ да обичашъ мѫжетѣ. Защо? Ти обичашъ Истината въ тази форма. Защо обичашъ този мѫжъ? -За Истината, която живѣе въ него. А защо обичашъ тази жена? -Благостьта живѣе въ нея. То е Богъ именно. Следователно никоя жена не може да бѫде обичана, ако благостьта не е въ нея! И никой мѫжъ не може да бѫде обичанъ, ако Истината не е въ него. Това сѫ СѪЩЕСТВЕНИ нѣща, които трѣбва да знаете. И Господъ не може да ви обича, ако нѣмате Истината и благостьта въ себе си. Ако имате Истината, Господъ ще ви обича. Ако имате и благостьта, Господъ ще ви обича. Ако нѣмате благостьта, Господъ не може да ви обича. Че какво ще обича Господъ? Обича Богъ въ насъ онова, което е Негово! Понеже Той ни е направилъ по Образъ и Подобие на Бога. То са Истината и Благостьта, които сѫ въ насъ. То е Образа и подобието на Бога! Ако ти нѣмашъ Истината въ себе си и нѣмашъ тази благость, ти Образа на Бога го нѣмашъ.

 

Следователно това е сега НОВОТО! - Да имаме този Образъ и Подобие на Бога въ себе си! Да имаме тази Благость въ себе си, която е Божий Образъ и Подобие; да имаме тази Истина въ себе си, която е Божий Образъ и Подобие! И ви казвамъ, тъй е създалъ Богъ човѣка. И ви казвамъ, всѣки единъ отъ васъ, ако така разбирате и така се подвизавате, успѣхъ ще имате. Въ живота си успѣхъ ще имате. Вие се колебаете въ себе си дали е така или не. Вашата вѣра сега кѫде е? Азъ мога да вѣрвамъ, че имамъ Истината въ себе си; и мога да вѣрвам, че нѣмамъ Истината въ себе си. Това сѫ два резултата. Вѣрвамъ, че не съмъ добъръ човѣкъ; и вѣрвамъ, че съмъ добъръ човѣкъ. Но по-добре да имамъ вѣрата, че Истината е въ менъ; и да имамъ вѣрата, че благостьта е вѫтре въ менъ. То е вѣра сега!

 

Та азъ ви показвамъ пѫтьтъ, какъ може да се възстанови благото между хората. На земята не може да се обичатъ хората, и на небето не могатъ да се обичатъ - законътъ е все сѫщъ, - ако тѣ нѣматъ тѣзи качества въ себе си. За да те обичатъ, непременно трѣбва да имашъ едно качество сѫщественода живѣе Истината въ тебе. Това е най-великото нѣщо! И да живѣе благостьта въ тебе! - Това е най-великото нѣщо! По-велико нѣщо въ свѣта нѣма отъ Благостьта; отъ Истината по-велико нѣщо нѣма! Вие ще кажете: Любовьта кѫде е? Тогава, ако Любовьта е всичко въ свѣта; нали вие казвате: Че азъ имамъ любовьта. - Че щомъимашъ любовьта, защо търсишъ тия работи отъ вънка? Ти имашъ любовьта, а търсишъ знанието. Защо ти е знанието на тебе, щом имашъ любовьта? Любовьта носи знанието съ себе си вѫтре! И туй схващане трѣбва да дойде въ насъ. И казвамъ, да се научите на едно: Щомъ любовьта действува само отъ вънка, ще се създадатъ само извѣстни условия. Знанието отъ вѫтре ще дойде. Щомъ разправя единъ професоръ по математика, разбирането е вѫтре въ менъ. Само единъ малъкъ поводъ трѣбва да дойде въ менъ. За да изучишъ френски или нѣмски, то зависи отъ способностьта, която е въ менъ, той нѣма да ме научи. Способностьта азъ имамъ да науча единъ езикъ. Нѣкои хора иматъ по-голѣма способностъ да учатъ езици. На всички хора, на които очитѣ сѫ изпъкнали, по-лесно изучаватъ езици; онѣзи хора, на които очитѣ сѫ малко по-вглъбнати, не изучаватъ толкова лесно. Които сѫ изпъкнали, какъ сѫ изпъкнали? Какво разбирате? Тъй долу на окото има една изпъкналостъ; като сѫ изпъкнали отъ долу показва, че човѣкъ може да учи езици. Изпъкналитѣ очи иматъ много значения. Та казвамъ, като проучавате всички гениални хора, които сѫ изучавали езицитѣ, иматъ особенъ строежъ на долнатачастъ на окото. Знае човѣкътъ 10,15 езици, та играе си съ тѣхъ.

 

При Истината вие сте родени. Вие сте родени съ нея. Вие трѣбва само да я възприемете. Но сега тази истина ще дойде по особенъ начинъ. Азъ само ви давамъ условията на Истината. Не се плашете вие отъ нея. Казвате, човѣкъ не може да говори истината. Не, фактитѣ не може да говори, но Истината всѣкога може да говори. Въ момента, въ който ти не говоришъ Истината, ти ставашъ нещастенъ въ себе си. Веднага ти изгубвашъ смисъла, недоволенъ си отъ живота, мѫчишъ се нѣкой тѫтъ за една малка погрѣшка, която направишъ.Нѣмашъ смелость въ твоя умъ, има нѣщо, което те безспокои. Малката погрѣшка въ окото, то вече не е свободно да гледа. Та казвамъ: Онова, което дава сила на човѣка, то е Истината въ него; онова, което дава сила на човѣка, то е благостьта въ него! Туй сѫ Божествени качества. И като се съединатъ Благостьта и Истината заедно, само тогава Любовьта се проявява! И тя става като плодъ. Любовьта отпосле идва. Като дойде Любовьта, дойде живота. Ние подразбираме движението. Ако нѣмаме единъ щастливъ животъ, каква любовь ще бѫде тогава. А щомъ човѣкъ е щастливъ, има едно щастие на земята, което седи въ придобивката на тия качества Божествени.

 

Та първото нѣщо, заемете се да бѫдете благи, дапроявите благость, и да проявите Истината вѫтре. Сега казватъ: Истината е многокачествена.Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Искренъ трѣбва да бѫде. Не трѣбва да има въ него никакво притворчество. Той трѣбва да бѫде единъ строенъ, красивъ свѣтъ. А сега понеже виждашъ много недостатъци въ себе си, ти искашъ да се скриешъ, ще станешъ затворенъ, нѣкой пѫтъ неразположенъ.

 

И казва сега Христосъ: Отивамъ при Отца си. Сега при Бога не можемъ да идемъ ние. За да идемъ при Бога, трѣбва да бѫдемъ благи, и Истината съ насъ да е. Тогава вече отиваме при Отца си. Казватъ: Какво е далъ Христосъ, като дойде на земята? Той претърпѣ. Той носеше Благость. Че бѣше Благъ, Той казва: Прости имъ Господи, тѣ не знаятъ какво праватъ! То е Благостьта; и Истината, че Той никога не се поколеба отъ страхъ. Като дойде страданието, Той каза: Имамъ кръщение да се кръстя. Истината е тамъ. Имамъ една работа да досвърша. Ни най-малко не потърси пѫтъ да се освободи. А търси онзи пѫтъ, по който човѣкъ трѣбва да мине. Ние сме дошли на земята, ти търсишъ да уредишъ живота, - да живѣемъ щастливо. Не търси този пѫтъ.Търсете онзи пѫтъ, който Богъ ви е начерталъ. Гледайте да извършите Волята Божия! И азъ ви казвамъ, ти си жененъ на земята. Имашъ една жена, мисли да се отнасяшъ съ нея, както Господъ иска. Една жена има единъ мѫжъ, и не мисли да се отнася тъй, както Господъ иска. Или мисли тя какъ да се отнася. Оставете външнитѣ връзки. А да имашъ едно отношение,че при всичкитѣ условия да държишъ онова, което Богъ иска. Вие сега тукъ минавате братя и сестри; то е едно отношение. Какъвъ братъ? Къмъ този братъ трѣбва да имашъ извѣстно почитание, ако е братъ. Ако е сестра, истината и благостьта въ тебе трѣбва да проникне. Тогава може да се образува едно хубаво общество, споразумение може да има между васъ. Но ако нѣма тази Истина и нѣма тази благость, никакво отношение не може да се образува. Не мислете, че вие може да заповѣдвате на хората. То е самоизмама.

 

Сега разберете, искамъ да ме разберете. Не да ме разберете, но искамъ да не се самозаблуждавате. Онзи отъ васъ, който е богатъ, трѣбва да помогне на по-сиромаситѣ. Азъ не съмъ за изобилното даване, но не и за скържавото даване. И после, какъ трѣбва да дадете? - Тъй както искашъ да ти дадатъ, тъй и ти давай. Ама че хубаво, нѣкой иска на тебе да ти кажатъ истината. Че тогава тъй, както ти искашъ на тебе да ти говорятъ истината, говори и ти на другитѣ. Щомъ дойде единъ човѣкъ, азъ тургамъ така въ себеси: Азъ като ида нѣкѫде, нѣкой пѫтъ искамъ да ми дадатъ хубаво мѣсто, почтенъ столъ; щомъ дойде нѣкой въ моята стая, гледамъ нѣкой пѫтъ, имаме тукъ единъ старъ братъ, казва се, наричатъ го Георги циганина. Нѣкой пѫтъ той иде вънка на вратата ми, а пъкъ малко пооглушѣлъ. И да му говоришъ, той не чува. Трѣбва много силно да говоришъ. И като идва и силно хлопа, не че иска тъй да хлопа, но глухъ е той. Иде той и ми носи яйца подаръкъ. И азъ трѣбва да му дамъ единъ подаръкъ. Азъ не му гледамь скѫсанитѣ дрехи. Искамъ да имамъ къмъ него едно отношение, да го посрѣщна. Не обръщамъ внимание, че е старъ, че е циганинъ. Тѣ сѫ посторонни работи. Искамъ да имамъ отношение къмъ него. Казвамъ: Този човѣкъ се нуждае отъ пари. Нѣкой пѫтъ носи и малко коприва. Седа сега въ стаята си и размишлявамъ какъ да го приема. Не че не съмъ готовъ. Но тъй да го приема, че да ми е приятно, че съмъ се отнесълъ добре съ него. И той да е доволенъ. Още като го погледна, той чете дали съмъ разположенъ или не съмъ разположенъ. И съмъ наблюдавалъ, тъй подъ очи ме гледа, какъ приемамъ кошницата. Чете, разбира той. И виждамъ, не е глупавъ човѣкъ. - Азъ съмъ, казва, дъновистъ. И виждамъ, добъръ човѣкъ е, въ него има стремежъ. Иска да каже, азъ имамъ разпложение къмъ тебе. Въ невидимия свѣтъ това е една форма. Тази форма следъ време азъ ще я срѣщна . Нѣкой пѫть азъ мисля: Сега ли намѣри да ми хлопа тъй силно! Или мисля, че съмъ занятъ, или - яйца не ми трѣбватъ сега. Азъ взема една сума, кажа да му я дадатъ. И той си отива доволенъ. И нѣкой пѫтъ му казвамъще вземешъ здравецъ и тамъ ще го посадишъ. И той го посажда. И той знае, като набере здравецъ, ще го посади.

 

Та казвамъ, всички ония нѣща, които искаме да извършимъ за Бога, ние трѣбва да ги посадимъ. Всичкото добро, което можемъ да направимъ, ние ще го посадимъ въ човѣшкитѣ сърдца. Че ти като говоришъ най-хубави думи, ти посаждашъ вече. На нѣкойчовѣкъ азъ съмъ му казалъ една дума, съ години, 10, 20 години той я помни. Менъ ми разправяше единъ, - Идеше ми да се убия, отчаяхъ се. И като му казахъ: Ще се оправатъ работитѣ! И казва този човѣкъ: Тъй стана. Че ти на този човѣкъ, обезсърчилъ се, кажи му: Ще се оправатъ работитѣ. Ще се оправатъ твоитѣ работи!

 

Та казвамъ сега, и вашитѣ работи ще се оправатъ! Но ще отворишъ широко ума си, душата си за Истината и за Божията Благость, и всичко ще тръгне по медъ и масло.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовъ е благото на човѣка. /три пѫти/.

7,20 ч.с.

 

На поляната направихме гимнастическитѣ упражнения и съ музика.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×