Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_04_11 Двамата сина

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 19 ноември 2015 - 05:31

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ДВАМАТА СИНА

 

19-то Недѣлно Утринно Слово

11 априлъ 1937 г. 5 ч. с.

ИЗГРѢВЪ.

 

Учительтъ носеше книжката: Часътъ на Любовьта.

/Съборни беседи 1934г./

/Всички въ тайно си направихме наряда/

15 гл. отъ Ев. на Йоана отъ 15 ст. до края.стр.498

 

Въ Начало бѣ Словото.

Малко размишление. / 10 минути./

 

Азъ донесохъ една книга, да ви прочета нѣщо отъ нея. Преди да започнемъ четенето, ще ви кажа единъ малъкъ анекдотъ, който се е случилъ съ прочутиятъ ученъ Нютонъ. Единъ денъ, когато той билъ въ кабинета си дълбоко замисленъ върху закона на теготението, на притегателната сила на вселената - изучавалъ дълбоко да разреши тази проблема, математически - иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Ималъ навикъ да си вари по едно яйце, - това било неговата закуска. Понеже билъ много занятъ, и не искалъ слугинята да го занимава съ яйцето, казалъ и да остави тенджерата и яйцето, той самъ ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. Следъ два часа идва слугинята да вземе тенджерата, и вижда този учениятъ седи при огнището, тенджерата тамъ, и вѫтре ври часовника, а въ рѫката си държи яйцето. Та намѣсто яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по нѣкой пѫть и вие варите часовника си намѣсто яйцето. Значи, съ този примѣръ искатъ да покажатъ, че толкозъ било заето съзнанието, че не могълъ да направи различие,че часовника се вари, а яйцето седи. Това е единъ (простъ) анекдотъ. Казва: Днесъ яйцето може безъ варене. Ако този часовникъ сваримъ, какво ще излѣзе отъ него.Като сварилъ часовника, влиза слугинята и се чуди, какъ тъй нейниятъ уменъ господарь, какъ да не вари яйцето, а вари часовника? Отъ нейното гледище се е захласналъ. Нѣкаква причина има. Ако вие, съвременнитѣ домакини, ви видатъ нѣкоя хубавакопринена риза, че я варите въ котела, който не разбира закона, ще се очуди защо я варите? Какво искате отъ ризата? Чорба да ви даде, не може. Нѣкакво богатство? - Не може. Варите тази риза, за да ви даде нѣщо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навънъ, пъкъ ризата ще изсушите, и следъ туй ще я турите на себе си. Като ви види нѣкой човѣкъ, ще мисли, че си губите времето, но отъ вашето гледище нѣкой пѫть има смисълъ да се вари ризата, намѣсто яйцето.

 

Та казвамъ, слушамъ сега, казватъ - думитѣ на Учителя. Казвамъ, щомъ е Учитель, той има и ученици. Какво е говорилъ учителя, какъвъ е предмета, върху който е говорилъ? Учительтъ казва на ученицитѣ, голѣмата вода изтича изъ голѣмитѣ извори и изъ малкитѣ извори. Голѣмата вода тече презъ малкитѣ и голѣмитѣ реки. Голѣмата вода се събира въ езерата, събира се въ моретата и въ океанитѣ. Никога не изтича.Думата “не изтича” въ дадения случай е двусмислена.Едното значение е,че започва да тече и не изтича. Пъкъ другото подразбира, че колкото и да разправяшъ за единъ предметъ, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учительтъ да говори на ученицитѣ: “Думитѣ на Свещената Книга”, казва Учительтъ, сѫ свещени, понеже тѣ съдържатъ велика истина въ себе си, тѣ сѫ велики именно въ това,че носатъ животъ. Мнозина искатъ да станатъ велики въ живота. Тѣ мислятъ, че всичко се заключава въ външното растене, въ външното богатство и знанието, въ външното величие. Въ сѫщность величието на човѣка се заключава въ неговия животъ. Това величие иде отъ найсилния изворъ, отъ най - силния източникъ, отъ най- голѣмата сила, които изпълнятъ битието! Учени и прости знаятъ това нѣщо, и го приематъ като побудителна причина, като великъ потикъ въ живота. Този потикъ носи различни имена. Нѣкои го наричатъ Любовь, безъ да знаятъ какво нѣщо е Любовьта. Любовьта ще остане неразбрана за вѣчни времена. Въ това седи красотата на живота. И всѣки, който се е опиталъ да обясни, да разбере, да опредѣли по нѣкакъвъ начинъ Любовьта, той е потъвалъ въ дълбокитѣ и води. Който се е опитвалъ да опредѣли Любовьта и да я направи позната на хората, той е подобенъ на човѣкъ, който иска да носи земята на гърба си. Колкото е възможно за човѣка да носи земята на гърба си, толкова е възможно да опредѣли какво нѣщо е Любовьта. Нѣкой казва, че знае какво нѣщо е Любовьта. Учительтъ отговаря: Любовьта не е никакво нѣщо. Други казватъ, че знаятъ, какво нѣщо е Мѫдростьтаи Истината. Това, което хората знаятъ за Любовьта, Мѫдростьта, Истината, сѫ малки хапчета, които тѣ всѣки день опитватъ.

 

Всички живи сѫщества - отъ най - малкитѣ до най - голѣмитѣиматъ нѣкакво понятие за Любовьта, но тия понятия коренно се различаватъ едни отъ други. Съ думи Любовьта не се описва, тя се чувствува. Тя донѣкѫде само се съзнава, чувствува, само вѫтрешно отчасти се мисли за нея. Първиятъ признакъ, по койточовѣкъ познава, че е влѣзълъ въ областьта на Любовьта е, че въ него настъпва дълбокъ вѫтрешенъ миръ, какъвто никога не е изпитвалъ. Сѫщевременно той изпитва въ себе си подемъ къмъ Великото, къмъ Безкрайното въ свѣта. Обаче, ако се спре на това мѣсто и започне да мисли, че като влѣзълъ въ Любовьта, нищо друго не му трѣбва, въ него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влѣзълъ въ предвѣрието на Любовьта и мисли, че всичко е разбралъ. Не. Отъ тази мисъль ще се създадатъ кисели чувства, които ще го спѫнатъ. Тъй щото, когато попаднешъ въ първитѣ лъчи на слънцето, тоестъ въ зазоряването, радвай се, че то ще изгрѣе нѣкога. И ти ще видишъ не само неговата свѣтлина, но и чудесата, които то върши. За сега има нѣща скрити отъ човѣшкитѣ очи. Въ човѣшкитѣ очи има нѣщо, което днесъ е скрито за ангелитѣ, и въ ангелскитѣ очи има нѣщо, което е скрито за голѣмитѣ богове. Има нѣща скрити даже и за най - сѫвършенитѣ сѫщества. Всички трѣбва да се радватъ на онова, което е скрито за тѣхъ. Кое е скритото? Скритото, това е Любовьта.

 

Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислятъ,че щастието зависи отъ многото. Не. Щастието е законъ, който еднакво обхваща и голѣмитѣ, и малки величини. Има случай, когаточовѣкъ може да бѫде щастливъ и при най - малкото, което е придобилъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, когато иматъ най - много нѣща. Когато живѣятъ въ изобилие. За да бѫде човѣкъ щастливъ, не е нужно да има голѣмъ товаръ на гърба си. Ако носи голѣмъ товаръ на гърба си, човѣкъ ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безспокои, и въ края на краищата нищо нѣма да придобие. Срѣщате хора, които цѣлъ животъ мислятъ, тревожатъ се, но никакви резултати нѣматъ. До никакво заключение не сѫ дошли. Този човѣкъ е прахосалъ времето си. Ние казваме - този човѣкъ не мисли добре. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умътъ му е свободенъ, т. е. не е обрѣмененъ. Когато човѣкъ скърби, когато човѣкъ страда,той е обремененъ съ нѣщо. Въ този смисълъ скърбьта е граница за преминаване въ Любовьта. Когато дойде до най - голѣмата скърбь,човѣкъ е до границата до онази Любовь, къмъ която душата се стреми. Щомъ премине презъ тази скърбь, т. е. щомъ премине границата, душата му навлиза вече въ дълбокъ вѫтрешенъ миръ, дето Любовьта царува. Докато не мине тази граница, човѣкъ винаги живѣе въ преходното, въ временното. Когато нѣкой пита, защо е необходима голѣмата скърбь въ живота, казвамъ му : Голѣмата скърбь е граница, презъ която душата трѣбва да влѣзе въ областта на Великото, Незнайното, - въ Вѣчния животъ, въ живота на Любовьта. Така разбрана скърбьта тя осмисля и самия животъ. Само по този начинъ човѣкъ ще може да използува ония богатства, които седятъ скрити въ неговия животъ.

 

За да се домогне човѣкъ до Любовьта, трѣбва да има вѫтрешна свѣтлина на съзнанието си. Само при тази свѣтлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които сѫ заложени въ васъ отъ памти вѣка. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движатъ на тукъ на тамъ, лягатъ, ставатъ като нѣкое малко дете,което само знае да простира рѫце къмъ майка си. То мисли, че като простре рѫцетѣ си къмъ майка си, всичката сила е въ тѣхъ. Майката се радва на тия прострени рѫчички къмъ нея. Но ако тѣ цѣлъ животъ се отправятъ къмъ майката, най - после и на нея ще дотѣгне. Като расте детето, тия рѫчички ще започнатъ да праватъ пакости, а това не може да радва майката. По този начинъ и хората простиратъ рѫцетѣ си къмъ Господа, като че искатъ да Го хванатъ. Искатъ да взематъ нѣщо отъ Него. Нито малкото дете може да простира цѣлъ животъ рѫце къмъ майка си, нито голѣмото дете, - човѣкъ може цѣлъ животъ да простира рѫце къмъ Господа. Друго иска майката отъ детето си: Тя иска да се пробуди неговия умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговия духъ. Друго иска Богъ отъ човѣка: Да се пробуди въ него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразътъ на лицето, на очитѣ въ него е съвсемъ другъ; движенията въ него сѫ игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човѣка.

 

Казва Учительтъ сега: За какво сте дошли на земята? - Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щомъ е така, трѣбва ли давикате, да плачете цѣлъ день за своитѣ нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовьта? Никой не може да познае Любовьта, докато не мине презъ най - голѣмитѣ противоречия и страдания въ живота. Тѣ сѫ границата, предъ която всѣки се изпитва. Доброто и злото, скърбитѣ и противоречията, презъ които човѣкъ може да мине, сѫ представени въ видъ на каша, която служи за граница. Презъ нея той трѣбва да мине, за да влѣзе въ Любавьта. Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата Любовь, и ще вкуси отъ нея. Като дойде до нѣкое страдание, до нѣкоя несрета,човѣкъ започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращашъ страдания? Страданията представятъ накититѣ, съ които младата мома ще се накичи, за да влѣзе въ живота. Нѣкой пѫть неприятно е, докато туришъ нѣщата на мѣсто. Женитбата е влизане начовѣка въ живота. Вѣнецътъ, короната, дрехитѣ на младоженцитѣ представятъ външния животъ на човѣка. Този животъ е изложенъ на постоянни промѣни. Вѫтрешниятъ животъ обаче е неизмѣненъ. Значи, животътъ на човѣка има две страни, - външна и вѫтрешна: Външна или материалистична, и вѫтрешна или духовна. Тѣзи две страни въ живота на човѣка постоянно се смѣнятъ. А съ тѣхъ наедно се мѣнятъ и неговитѣ настроения - ту скърбни, ту радостни. Скръбитѣ и радоститѣ представятъ външната страна на живота, т. е. неговото облѣкло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде съ скъсанитѣ си дрехи, но предварително трѣбва да се измие, очисти и облѣче съ нови, чисти дрехи. И най - после, тя се накичва съ хубави накити и огърлици. Накититѣ, това сѫ нейнитѣ добродѣтели, безъ които тя не може да влѣзе въ живота.

 

Много пѫти ние казваме - защо се е накичила? Иска да се хареса тази мома. По нѣкой пѫть хората искатъ да се харесатъ. Че какъ ще се харесашъ, ако не си се облѣкълъ? Искате да ви обичатъ. Никой момъкъ не обича окѫсана мома. Никой не обича болни хора. Лѣкаритѣ може да ги обичатъ, понеже лично сѫ заинтересовани. Лѣкарьтъ обича болнитѣ, но той обича тѣхнитѣ пари. Когато правите услуга нѣкому, слушамъ да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете и очаква това дете да я гледа единъ день, мислите ли, че тази любовь е безкористна? Когато единъ ученъ учи ученицитѣ и мисли единъ день да му платятъ, мислители, че тази любовь е безкористна? Когато единъ свещеникъ служи и очаква да му платятъ, когато проповѣдникътъ проповѣдва, и очаква да му плататъ, мислите ли, че тази любовь е безкористна? По нѣкой пѫть сами се спѫватъ онѣзи, които върватъ по пѫтя. И когато идете при Бога, по сѫщия начинъ и вие трѣбва да бѫдете накичени съ всичкитѣ си добродѣтели, съ всичкитѣ дарби и способности, които сѫ вложени въ васъ.

 

При бащата се връщатъ двама синове - единиятъ младъ, който има голѣма самоувѣреность, отива въ странство - изпохарчва всичко, и като закѫсалъ, и като нѣмалъ отъ кѫде да му гарантиратъ, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излѣзе нѣщо отъ мене. Този младиятъ синъ изгубилъ своята самоувѣреность, вече нѣма отъ друго мѣсто да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрѣщналъ. Той се зарадвалъ, че въ неговия младъ синъ му дошла една нова идея въ ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видимъ диплома, какъвъ е твоя дипломъ? Какво научи в странство? Знаете ли какво каза онзи синъ на баща си? Той му е казалъ: Срѣщнахъ най - голѣмитѣ несрети въ живота и научихъ що е смирение и що безсмислие въ живота. Затова се връщамъ при тебе, не да ти бѫда синь, но да ти бѫда слуга, защото името “синъ” не мога да носа. Понеже се завърналъ този му синъ, бащата казва на слугитѣ си: Я заколете хранененото теле! Синътъ дошълъ и много добъръ, отличенъ дипломъ носи съ себе си. Заколете телето, да ядемъ и пиемъ. Другиятъ синъ и той се връща отъ нивата. Праща баща му да го викатъ, той не иска да влѣзе. Той малко по - дипломатъ. Бащата казва: Нека дойде и голѣмиятъ синъ да участвува въ угощението. Казва: Не съмъ разположенъ, отъ дълъгъ пѫть ида, уморенъ съмъ. Така говори той на баща си.Какво научи? Казва: Недоволството въ живота. Че въ този свѣтъ нѣма никаква признателность. И на баща си да служишъ, не принася никаква полза. Това научихъ! Виждамъ, че въ странство бащитѣ не постѫпватъ тъй съ синоветѣ си. Баща му казва: Не бой се синко, тѣ ония синове сѫ други, пъкъ азъ каквото имамъ , ще го дамъ на тебе, за да бѫдешъ ти доволенъ. Казва бащата: На моя синъ не сѫ му предали още добъръ урокъ. Той не е свършилъ още. Той е едно дете, което става недоволно. И трѣбва да му се даде нѣщо.

 

Та казвамъ: Всичко онова, което се чете, всичко, което вие мислите въ даденъ случай, необходимо е въ всѣки единъ моментъ въ живота да знаете какво да вършите. Всѣкога ние се натъквамена противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влѣзешъ въ една тъмна стая, че се сблъскашъ нѣкѫде въ нѣкой предметъ, ако нѣмашъ свѣтлина, колкото и да си внимателенъ, все ще се сблъснешъ съ нѣкой предметъ.Непременно човѣкъ трѣбва да има свѣтлина, която да образува ония вѫтрешни отношения между хората. Най - първо на земята сѫ се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсѣкѫде въ свѣта отношенията не сѫ пълни. Запримеръ вие влизате въ една гостилница. Гостилничарьтъ ви посреща много учтиво, казва: Заповѣдайте! Но като се нахраните, той ви показва единъ надписъ: “ Днесъ съ пари, утре безъ пари”. Вие преди да сте влѣзли; отъ вънъ сте чели по обратенъ пѫть - отъ дѣсно на лѣво, по еврейски: “ Днесъ безъ пари, утре съ пари.” А вие като влѣзете вѫтре четете: “Днесъ съ пари, утре безъ пари”. Сега вие се намирате въ едно заблуждение; вие мислѣхте да влѣзнете вѫтре, че утре да плащате, а работата излѣзе обратното - днесъ трѣбва да платите. Тогава какъ ще разрешите въпроса? Вие трѣбва да погледнете надписа отъ вънъ отъ лѣво на дѣсно - тъй казва гостилничарьтъ. Да влѣзете въ моята гостилница бѣше безъ пари, а като излизате - съ пари. Тогава гостилничарьтъ казва: Безъ пари може да влѣзете въ гостилницата, но съ пари може да излѣзете.

 

Та ви казвамъ, вие сте влѣзли въ живота безъ пари, а безъ пари не може да излѣзете. Тамъ е всичкото. Що сѫ страданията? Плащане. Ще платишъ на гостилничаря. Казва: Азъ за какво съмъ дошълъ? - За какво си дошълъ? Дошълъ си да влѣзешъ безъ пари, а ще излѣзешъ съ пари сега. Вие казвате: Защо Господъ направи свѣта сега? Питамъ: Отъ кои синове сте - отъ младитѣ или отъ старитѣ синове? Сега младиятъ синъ се връща безъ пари. Защото нѣма какво. А голѣмиятъ синъ, той иска да излѣзе навънъ. По нѣкой пѫть вие не искате да служите на Господа. Господъ казва: Щомъ като искашъ, излѣзъ изъ кѫщи. Казва: Плати! Нѣкой пѫть вие като страдате, искате да излѣзете отъ кѫщи безъ пари. Не може, вие сте голѣмия синъ, ще платите. Младиятъ влиза, голѣмиятъ излиза. Малкиятъ безъ пари, а голѣмиятъ съ пари. Щомъ сте недоволни отъ живота, голѣмиятъ синъ сте. А щомъ сте доволни отъ живота, разбрали сте, вие сте малкиятъ синъ. Всѣки денъ вие питате какво означава? То сте вие самия човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ въ единъ моментъ е голѣмия синъ, въ другъ моментъ е малкия синъ. Въ единъ моментъимате онова съзнание - смирение, кротость, въздържание, всичко туй. А въ другъ моментъ въ васъ се заражда една голѣма идея, че вие сте онеправданъ, имате нѣкаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не ставатъ работитѣ.

 

Менъ ми разправяше единъ баща, голѣмъ педагогъ: На колко ученици можахъ да дамъ нѣщо, да ги възпитамъ, и хора станаха, пъкъ на своя синъ нищо не можахъ да му дамъ . Не ме слуша. По нѣкой пѫть се събужда съзнанието въ него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекохъ да повикамъ чужди учители, да го възпитаватъ. Защото синътъ казва: Ти нѣма да ме учишъ, ти нѣма да ме възпитавашъ. Тогава вие се намирате въ онова противоречие, въ което се намѣрилъ единъ мѫжъ, - това се е случило въ българския животъ, - този мѫжъ вижда, че една жена прави голѣмъ скандалъ на мѫжа си. Той е човѣкъ кротъкъ, тя го измѫчва. Приказката е тъй, че тя измѫчвала мѫжа си. Този казва: Азъ ако съмъ на неговото мѣсто, ще и дамъ да разбере! Намѣрила си е тя мѫжъ, да му вършѣе житото така. Жената го чула. Той върви по пѫтя си, тя напуща своя мѫжъ, отишла и се качила на колата му безъ негово позволение. Той казва: Кой ти позволи да се качишъ? - Че какъ, то е мое право. - Че какъ така? - Че азъ съмъ ти жена, какво искашъ ти да се отказвашъ, или имашъ нѣкоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена, като се върна въ кѫщи? Той я гледа, чуди се какво да прави. Той забравилъ, на умъ не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбьта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човѣкъ защо страда? Не трѣбва да страда. Скърбьта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите съ скърбьта? Кажете, какъ се е разправилъ този българинъ съ тази жена? Казва и: Не ми прави тази бѣла, каквото съмъ спечелилъ, всичко ще ти дамъ. Казва: Ще ме извинишъ, азъ казахъ нѣщо, но високо мнение имамъ за тебе. За пръвъ пѫть срѣщамъ една умна жена!

 

Тогава ще ви преведа другъ единъ примѣръ. Въ какво е умна тази жена? Единъ отъ саксонскитѣ маршали, единъ день да се покаже колко е силенъ на своитѣ придворни маршали, излиза съ коня си и влиза въ една налбатница, дето подковаватъ конѣтѣ. Искалъ да си направи шега съ този налбатинъ. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той нѣколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нѣщо по - здраво ми дайте. Най - после налбатинътъ намира еднопетало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалътъ като излиза, дава му 5 франка. Налбатинътъ взима паритѣ и ги счупва. Казва: Дайте ми нѣщо, което не се чупи. Като бърка, изважда единъ наполеонъ и му го дава. Казва: Вѣрвамъ , че това нѣма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалътъ казва: Азъ съмъ уменъ, но и този е уменъ като мене.

 

Та казвамъ, когато проявявате своята сила нѣкѫде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той нѣма да се задоволи съ 5 лева, той ще огъне паритѣ, и ще каже: Не струватъ тия пари. Често тамъ е всичката мѫчнотия. Тогава по сѫщия начинъ и въ живота ние искаме да покажемъ, че нѣщата не сѫ създадени здрави. Ние сме недоволни отъ туй, отъ онуй, огъваме нѣщата. Ама Господъ накрая ни постава на изпитъ. И онова, което ние направимъ, Господъ го огъне и казва: Дайте нѣщо по - здраво! Казвашъ: Какъ този грѣшния свѣтъ Господъ да не го оправи? Че Той трѣбва да даде разуменъ животъ на хората, тъй да не постѫпватъ. Най - богатитѣ критикувате Го. Господъ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 45 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичкитѣ тия синове и дъщери започнатъ да вършеятъ по всичкитѣ правила. Господъ казва: Азъ искамъ да се науча отъ васъ, да турите редъ и порядъкъ. Какъ ще турите?

 

Сега съмъ слушалъ често да казвате: Защо този Учитель не тури редъ и порядъкъ? Азъ ви казвамъ: Защо вие не турите редъ и порядъкъ въ себе си? До сега съмъ гледалъ, и никога не съмъ далъ едно угощение, на което въ края на краищата да не е станалъ скандалъ. До сега нѣмамъ нито едно изключение. Колкото години съмъ билъ на земята, нито на едно угощение, дето съмъ билъ, не е станало да нѣма единъ скандалъ. Скандалътъ произтича отъ нашитѣ погрѣшки. Де е причината? Ако ти вземешъ една хубава каруца и я претоваришъ, тя ще се счупи и скандалътъ ще стане. Ако вземешъ една стомна пълна съ вода, и я туришъ на земята, тя ще се счупи и скандалътъ ще стане. Ако имамъ единъ инструментъ, той ще се развали, и скандалътъ ще стане. Не е въ направянето на нѣщата, но въ пазенето на нѣщата. Много нѣща трѣбва да пазите. Да пазишъ нѣщата не отъ страхъ. Страхътъ не е едно чувство на мисъльта, страхътъ е нѣщо, което безспокои; то е единъ остенъ. Страхътъ е на мѣсто, но той се дължи на едно нисше състояние. Нѣкога страхътъ е билъ потрѣбенъ, но въ единъ разуменъ свѣтъ... Страхътъ е като нѣщо старо, което показваедно време какъ сѫ живѣли хората. Насилието е било потрѣбно нѣкога, но въ единъ разуменъ свѣтъ насилието не е потрѣбно. Насилието било потрѣбно при образуването на гвоздеитѣ, съ чукъ. При изливането на стоманата, при чукането на камънитѣ. Но влизаме въ единъ разуменъ свѣтъ, който е уреденъ; каква нужда има отъ нашитѣ стари чукове, съ тѣхъ да чукаме камънитѣ? Орѫжието е потрѣбно на бойното поле. Но каква нужда има отъ него, като отидемъ на църква да се молимъ на Бога. Често съмъ виждалъ стражари , войници влизатъ съ оръжие въ църква. Че то не е на мѣсто. Вие, когато идвате въ училището, гледамъ много ученици сѫ опасали ножове, идатъ да учатъ въ училището. - Защо носите орѫжие? - За зоръ заманъ. Азъ не съмъ намѣрилъ нито единъ, който да не е вѫорѫженъ. Казвате,че безъ орѫжие ходите. До сега не съмъ срѣщналъ нѣкой, който не е въорѫженъ. На мнозина съмъ казвалъ, защо носишъ това орѫжие?.Казва: - Опасность има въ свѣта. Казвамъ: Дайте орѫжието, менъ ми трѣбва. Казва, отъ де да зная, че това орѫжие ще го употрѣбишъ срещу мене? Има много примѣри дадени. Когато нѣкой се е разкаялъ, оставилъ орѫжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния примѣръ. Отива въ древностьта единъ ученикъ и подарява единъ златенъ часовникъ на своя учитель. И тръгнали да ходатъ двамата. Той по единъ изкустенъ начинъ бръкналъ, извадилъчасовника отъ джоба на учителя си, и го турилъ въ своя джобъ. Учительтъ не могълъ да забелѣжи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назадъ. Тамъ е голѣмата погрѣшка. Онова, което ти си далъ на Бога, никога назадъ да не го вземашъ. И онова, което Богъ ни го е далъ, Той никога назадъ не го взема. Каквото ни е далъ Богъ по Неговия законъ, назадъ не го взема. Дали хората съзнаватъ или не, дали добре живѣятъ, животътъ, който излѣзълъ отъ Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвамъ, въ този случай онѣзи противоречия, презъ които сте минали, и които сега минавате, какъ ще ги разрешите? Вие по нѣкой пѫть искате да знаете какъ ще се оправи живота. То е най - лѣсната работа, да се оправи живота. Минавамъ презъ едно мѣсто нѣкога и глѣдамъ двама души се каратъ. Приближавамъ се и казвамъ: Моля ви се, искамъ да се запозная съ васъ. Много ми е приятно. Виждамъ и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбранъ езикъ. Като ви слушахъ, менъ ми стана приятно да поговоря съ тия хора, които по братски си говорятъ. -Какъвъ е предмета? Казватъ:Човѣшка работа. Далъ съмъ му пари назаемъ, стана две, три годинине ми дава паритѣ. Любовьно му казвамъ, че и мене ми трѣбватъ паритѣ, да ми ги върне. Той се влюбилъ въ паритѣ, не ми ги връща. Казва му: Азъ ти дадохъ паритѣ да ти помогне, не да се влюбишъ въ тѣхъ. Тогава му казвамъ: Хубаво, ти нали си му услужилъ. Щомъ ти имашъ нужда отъ пари, азъ ще ти услужа. И единъ день на менъ като ми потрѣбватъ паритѣ - защото единъ день може и на менъ да ми потрѣбватъ паритѣ, не зная, - тогава ще мина да си взема паритѣ. - Кога? - Не зная кога. Единъ день азъ ще мина, та като мина, не мога да ти опредѣля времето; може да е следъ единъ мѣсецъ, следъ два, може да е следъ година, 2,3,4,5, но нѣма да се мине повече отъ 10 години, паритѣ ми ще ми ги дадешъ.

 

Казвамъ: Каквото Господъ ти е далъ, ще мине единъ день, и ще си поиска това, което ни е далъ. Има нѣща, които Той ги дава и не ги иска, но има нѣща, които на заемъ ги дава. И следъ 10 години Той ще мине, нѣма да се мине, и по сѫщия начинъ ще иска да ги върнете. Тази е притчата - Онзи, който е далъ талантитѣ, иска смѣтка. Нече Господъ иска за себе си. Онзи, който ималъ 5 таланта, спечелилъ още 5. Дава му ги. Онзи, който ималъ 2, спечелилъ още 2. И на него ги подарилъ. А онзи, който ималъ единъ талантъ, заровилъ го въ земята. Тогава казва: Вземете този талантъ отъ него, турете го въ затвора. А таланта дайте на този, който има най - много. Има една опасность сега въ единия талантъ. Само едно изключение има: Онзи, който има единъ талантъ, ще намѣри затвора. Пазете се отъ единия талантъ. Никога никѫде не отивайте съ единъ талантъ. Всѣкога да носите два таланта. Щомъ имашъ два таланта, ще имашъ още два. Щомъ имашъ само единъ талантъ, ще намѣришъ затвора. Давамъ ви едно правило: Никога не вземайте единъ талантъ. Когато Господъ ви дава, кажете: Не, единъ талантъ не ми давай, ако ми дадешъ два - взимамъ ги. Да не мязате на Настрадинъ ходжа; казва той веднъжъ: Ако ми дадатъ 99 турски лири, не ги взимамъ. Да ми дадатъ сто! Една да липсва - не взимамъ. Минавалъ единъ турски богаташъ, който гочулъ, и искалъ да направи опитъ. Турилъ 99 лири, които Настрадинъ ходжа щомъ ги видѣлъ, ги взѣлъ и ги турилъ въ джоба си. Казватъ му: Нали ти казваше, че ако сѫ 99, ти нѣма да ги вземешъ? Погрѣшката на Настрадинъ ходжа е въ едната лира. Тя ще го тури въ затвора. Той трѣбва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този законъ е вѣренъ за всички ви. Пресищането винагииде отъ едното - 99 си взѣлъ и още единъ наполѣонъ като вземешъ, вайкане става. Та казвамъ, никога не вземайте последния наполеонъ. И 99 - тѣ и тѣ не ви трѣбватъ. Започнете, ако може да ви даде нѣкой, вземете 2 или 5 - тѣ ви сѫ достатъчно за сега въ живота. Щастливичисла сѫ 2 и 5 . Всички други числа сѫ опасни. Виждаме, че човѣкъ има 2 очи, две уши, две дупки на носа; устата има две гърла - едното отива въ стомаха, другото въ бѣлитѣ дробове. Две рѫце, два крака, две вежди. Човѣкъ има една глава, но мозъкътъ е раздвоенъ на двечасти - лѣва и дѣсна. Има единъ дробъ, но дробътъ е раздѣленъ на две. И стомахътъ е раздѣленъ. Навсѣкѫде имаме две. И казвамъ, щастливитѣ числа за васъ сѫ две. Азъ не съмъ за едно око, не съмъ и за едно ухо, не съмъ и за една уста. Ако имашъ , да имашъ две усти - съ едната да ядешъ, и съ другата да говоришъ. И съжелявамъ, че имате една уста, съ която ядете и говорите. Азъ не обичамъ съ една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човѣкъ, следъ като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зѫбите, и тогава говорете. Никога, щомъ си ялъ и не си милъ устата - не говори, мълчи! Като те види нѣкой и ти заговори, махни му съ уста, иди измий се, и тогава започни да говоришъ. Казвамъ, тѣ сѫ основни правила. Това е алхимия въ живота. Алхимия е, значи да можешъ въ даденъ случай да превръщашъ, да направишъ единъ предметъ въ даденъ случай да ти служи. Онѣзи майстори, които искатъ слабото желѣзо да калятъ, турятъ го въ огъня - нажежатъ го, после го туратъ въ водата, пакъ го нажежатъ въ огъня, тъй праватъ, за да го закалятъ. Щомъ искашъ да закалишъотъ горещото въ студеното. Щомъ искашъ да омекчишъ - отъ студеното въ топлото. Нѣкой казва: Много съмъ коравъ човѣкъ. - Отъ студеното въ топлото. Казва: Много мекъ човѣкъ съмъ. - Отъ топлото въ студеното. Ако искате да бѫдете твърди - отъ топлото въ студеното. Щомъ си свършите работата, искате меки да бѫдете - отъ студеното въ топлото, и меки ще станете. Едновременно бѫдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бѫдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при нѣкой царь, идете богати. Царьтъ не иска болни хора, царьтъ иска юнаци на бойното поле, войници да се биятъ заради него. А болницата иска болни хора.

 

Отче нашъ.

 

6. 20 ч. с.

На поляната играхме упражненията.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt