Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_04_04 Степенитѣ на Любовьта

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 19 ноември 2015 - 05:29

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

СТЕПЕНИТѢ НА ЛЮБОВЬТА

 

18-то Недѣлно Утринно Слово

4 априлъ 1937 г. 5 ч. с.

Небето облачно. Времето слабо прохладно.

ИЗГРѢВЪ.

 

Всички въ тайно си изпълнихме наряда.

Ще прочета 15 гл. отъ Ев. на Йоана до 15 ст.стр.497

Въ Начало бѣ Словото.

 

Има нѣща, които трѣбва добре да запомните. По нѣкой пѫть вие забравяте нѣщата. Отъ невидимия свѣтъ Божествениятъ Духъ знае защо забравяте. Нѣкой пѫть човѣкъ е разсѣянъ. Разсѣянитѣ хора нѣматъ една опредѣлена цѣль, единъ опредѣленъ пѫть. Разсѣяниятъчовѣкъ се лута навсѣкѫде. И той е човѣкъ, който загубилъ нѣщо и го търси. Лута се насамъ - натамъ и само гледа. Всѣкога може да си създаде една мѫчнотия на себе си. Азъ съмъ ви далъ онзи примѣръ за онзи български абаджия, който не се отнасялъ добре съ слугата си и каквото ималъ хубаво за ядене, не давалъ на слугата си, а на него давалъ най - простото, каквото останало - бобъ му давалъ. Единъ день слугата искалъ да даде единъ урокъ на своя майсторъ. Понеже той работилъ при единъ български чорбаджия и му казва: Моля ти се, моя господарь по нѣкой пѫть го хваща една лудость, та ако видите,че той почне да се оглежда насамъ и нататъкъ, дръжте го тогава да не направи нѣкоя пакость.Дошълъ господарьтъ му и почналъ да крои, но не могълъ да намѣри напръстника си, почналъ да се оглежда насамънатамъ, а слугата му скрилъ напръстника. Чорбаджията хваналъ господаря му и казва слугата: Ти ще ядешъ ли печената кокошка самъ, а на мене ще давашъ да ямъ бобъ и ще казвашъ: Моя слуга не яде печена кокошка, само азъ ямъ печени кокошки. Та искамъ сега вие да ядете печенитѣ кокошки. Азъ не съмъ противъ печенитѣ кокошки. Ако печената кокошка представлява единъ великъ законъ, може да ядете отъ него, но ако печеното месо представя една развалена храна, не ви припорѫчвамъ да го ядете.

 

Онова, което ще ви говоря, то е написано на листата нарастенията, въ клонищата, въ цвѣтоветѣ, въ кристалитѣ е написано, въ звездитѣ, навсѣкъде, въ слънчивата свѣтлина - навсѣкѫде сѫ сѫ написани Божиитѣ закони.

 

Та казвамъ сега. Писанието казва, че Богъ написалъ закона си въ сърдцето на човѣкъ. Но то не е въ сегашното негово сърдце. И тамъ сѫ написани законитѣ на движението. Сега азъ искамъ да ви предотврата отъ една погрѣшка. По нѣкой пѫть вие си купувате прозорци отъ втора рѫка, отъ развалени кѫщи. Нѣкой пѫть сѫ развалени прозорцитѣ, купувате ги и ще ги турите, по - евтино ги взимате тогава. Та казвамъ: Купете си нови прозорци и ги турете тамъ. Нѣкой пѫть прозорецътъ може да е малко изкривенъ, но казвате, че евтино ги взимате. Казвате: На мѣсто единъ, може да турите два. А за новитѣ прозорци много голѣми разноски ще бѫдатъ. Азъ не ви препорѫчвамъ да купувате прозорци отъ втора рѫка, вие си купувате единъ, два, три, четири, чужди прозорци сѫ тѣ. Не взимайте такива по никой начинъ. Защото тогава може да има споръ и по малко свѣтлина ще дава, ако сѫ малки. Азъ бихъ желалъ свѣтлината въ вашата кѫща да влиза отвсѣкѫде и да е тъй отворено, както небето е отворено. По нѣкой пѫть вие се обръщате и казвате: Да ни даде Господъ свѣтлина. Какво се подразбира? Подразбира се, че вие живѣете въ една кѫща съ единъ прозорецъ. И хубаво е, Господъ дава свѣтлина. При това вашитѣ прозорци сѫ затворени съ кепенци, пъкъ казвате: Господъ да ни даде свѣтлина. Малко свѣтлина има, малко свѣтлина влиза вѫтре. Въ Божествения свѣтъ външната и вѫтрешната свѣтлина едновременно идатъ. То не е както въ този свѣтъ. Въ този свѣтъ, когато отвънъ има свѣтлина - отвѫтре нѣма и когато отвънъ нѣма- отвѫтре има. Тогава кѫщата се освѣтлява отвънъ.

 

Та казвамъ: Въ дадения случай азъ искамъ да играя ролята, да ви представя какъ седи работата. Азъ не искамъ да играя ролята въ единъ прозорецъ въ васъ, нито два прозореца, нито да съмъ покривъ на кѫщата. Азъ искамъ да играя ролята на свѣтлина, на въздухъ, на водата и на земята. Върху земята вие ще ходите съ краката си, водата ще вкусвате съ устата си, въздухътъ се влиза презъ носа ви, а свѣлината ще влиза презъ очитѣ ви. И когато вие завършите вашето развитие, желая и вие да играете тази роля. Не да имате прозорци и да чакате да ви освѣтляватъ, но да бѫдете сами носители на Божията свѣтлина. Защото, ако вие не разбирате дълбокитѣзакони на свѣтлината, ако не разбирате законитѣ на въздуха, ако не разбирате законитѣ на водата и на твърдата почва, върху която сега живѣете, тогава Словото Божие ще бѫде непонятно за васъ. Сега имате доста знание, но това е на теория. Въ сѫщность какво практическо знание имате, което може да ви бѫде полезно. Ако единъ човѣкъ, който яде и се задави, какво знание има той? Трѣбва да знаешъ веднага да бръкнешъ въ гърлото съ пръстъ и да извадишъ тази запушалка отъ гърлото. Ако ти не знаешъ да направишъ това, веднага ще изгубишъ силата си. И ако влѣзе една мисъль, която задръства вашето мислене, и ако вие не може да бръкнете съ вашата воля да извадите тази мисъль и да я турите на мѣсто, вие нѣмате знание; ако едно чувство задръсти вашето сърдце, защото има чувства, които не ви подхождатъ. Не мислете, че всички чувства сѫ полезни. Има чувства, които сѫ отровни. Тѣ може да сж добри за другитѣ, но не и за васъ. За човѣка има специфични мисли, специфичничувства, специфични храни и той трѣбва да се храни съ тази храна. Та казвамъ: Въ дадения случай ако не може да премахнете едно вашечувство, едно лошо чувство въ органа да ви освѣтлява отвънъ, съ който вие чувствувате, тогазъ вие нѣмате знание. Но едно чувство, което е попаднало по нѣкакъвъ начинъ въ васъ, за него вие не сте отговорни. И ще претърпите известно страдание, ако туй чувство не може да го отстраните. И тогава ние казваме: Да бѫде Волята Божия. Е представете си сега, че една въшка се качи на главата ми, която знае Евангелието, знае какво има вѫтре и всички примѣри въ Евангелието знае, цитира ги. Казва какво казалъ Христосъ, че трѣбва да се обичаме. Нали, казва, че като дойде единъ гостенинъ, нали трѣбва да го нахранишъ. - Тъй е. И азъ съмъ една гостенка, не може ли да ме нахранишъ? Тя много материалистически мисли. Казвамъ: Ти сама си се качила на главата ми, безъ да ме питашъ. После гостенина ще влѣзе презъ вратата, тогава азъ ще го поканя, ще му дамъ столъ и ще му дамъ една паница съ храна. А тя се качила сама и се скрила въ главата ми и тамъ обикаля и оттамъ чувамъ гласа и. Казвамъ: Азъ искамъ да те видя каква си. Много обичамъ такива гостенки като васъ. И тогава пратя моитѣ слуги десетина / пръститѣ на рѫцетѣ/. Туря я, намѣстя и си туря увеличителното стъкло и почна да я наблюдавамъ. Казвамъ: Какъвъ е вашиятъ свѣтъ, въ който живѣете - баща ви , майка ви, двуизмѣренъ ли е свѣта? - Ние много мѫчно се движимъ, тукъ - тамъ ходимъ на гости на хората, некѫдени приематъ добре, некѫде не ни приематъ. Чухме, че ти си билъ добъръ човѣкъ, светия, дойдохме да те опитаме. Голѣми нещастия навсѣкѫде. Казвамъ: Кой какъ дойде при мене, казва: Азъ искамъ да се уча; при мене мързеливци не искамъ и тунеядци не искамъ. Ето цѣла една паница ти турямъ най - хубавитѣ яденета, заповѣдайте. Но тя казва: Не съмъ се научила това да ямъ. - Ще се научишъ.

 

Сега вие може да ми дадете едно възражение - ние не сме научени. - Ще се научите. - Ама ние малко другояче мислимъ. - Ще измѣните мисъльта си. Еднообразието въ живота е убийствено. Вие, запримѣръ, имате всички желанието да бѫдете уважавани, да бѫдете почитани, да ви обичатъ. Хубаво е това, отлично и бихъ желалъ всички да бѫдете обичани и уважавани. Но нека да се спра като американския проповѣдникъ, който веднажъ проповѣдвалъ за важностьта на думата “бъть.” Единъ много знаменитъ проповѣдникъ въ Америка проповѣдвалъ въ една видна аристократическа църква. Тѣ си избирали проповѣдницитѣ. И той имъ държалъ една речь за “бъть”. Казва: Всичко това може да стане, но - бъть. Децата трѣбва да се възпитатъ, бъть. Братята и сестритѣ - бъть. Все ще има нѣкакво спиране, бъть. Майката ще направи една погрѣшка, братътъ, сестрата, бъть. И най - после свършилъ своята проповѣдъ. Дошълъ единъ отъ епитропитѣ, или единъ отъ високо стоещитѣ лица, които сѫ въ църквата, наричатъ ги “trusteеs”- служители, които направляватъ работата на църквата. И той казалъ: Много сме доволни отъ вашата проповѣдь, но бътъ, ще видимъ. И той си турилъ шапката и си заминалъ.

 

Та и вие проповѣдвате една проповѣдь на бъть. Казвате разбираме, но при такива условия какъ може да се живѣе така. Проповѣдваме търпението, какъ може да бѫдешъ търпеливъ при такива хора, които не разбиратъ. Какъ може да говоришъ на такива невежи хора, които не разбиратъ. Той ни буквално разбира, ни иначе разбира, какъ ще му говоришъ? На ангелски какъ ще му говоришъ Словото Божие, какъ ще му покажешъ любовьта си? Тамъ е въпросътъ. Ще я покажешъ тъй, както Господъ я показва. Цѣлиятъ свѣтъ отъ туй гледище е пъленъ само отъ такива невежи хора. И Господъ намира време за всички сѫщества да се приспособи съ тѣхъ. Споредъ тѣхниятъ уровенъ и Той всемѫдриятъ остава му време и за най - глупавитѣ работи, като говори великитѣ работи въ свѣта, се ще намѣри време и за най - глупавитѣ да каже нещо. Намира нѣщода каже и за тѣхъ. Сега Господъ съ единъ невежа нѣма да се отнася, както съ единъ светия, както съ единъ трудолюбивъ човѣкъ, Господъ не се отнася еднакво. На всѣки едного дава съответенъ урокъ. На единъ ученикъ, който добре се учи и онзи, който не се учи и Господъ не постѫпва еднакво. Различно постѫпва съ тѣхъ. Въ свѣта не мислете,че има свободата. Нѣма абсолютна свобода отвънъ. Не искамъ да ви говоря, ако мислите, че нѣма свобода, вие се лъжете. Свобода има въ другъ смисълъ.

 

Азъ веднъжъ седя въ една добре уредена градина тукъ въ България на пейката и ми обърна внимание, че четири петь вида мрави се движатъ: Червени, голѣми, черни и други по - малки, други много дребни. По едно време гледамъ, две мрави се скараха, нѣкакъвъ споръ почна за нѣщо и ги наблюдавамъ. Когато дветѣ се караха, гледамъ една малка черна се прекомандирова и хвана малката червена мравя за крака. Тази малката мравя, като хвана червената за крака, тя напусна да се бори съ черната, иска да се освободи. Като искаше да се освободи, онази се обърна на една малка топчица, въртятъ се насамъ - нататъкъ, и най - после малката мравя откѫсна крачето начервената мравя, която бѣше по - голѣма отъ нея, взе го и го занесе. Казвамъ: Когато вие двама се спорите помежду си, то една отъ тия малкитѣ мрави ще се хване и ще ви откѫсне крака. Тази голѣмата не може да се отдѣли отъ нея.

 

Та казвамъ сега, седя и разглеждамъ. Казвамъ: Нѣма свобода въ свѣта. Дветѣ мрави бѣха голѣми юнаци. Тази, на която й хванаха крака бѣше по - силна, но малката хвана крака й. Тогава черната се освободи отъ нея. Но тази малката мравя й даде единъ урокъ, че не е хубаво да се бори съ друга мравя. Че е така, тя я хвана за крака и и го откѫсна.

 

Та казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които идатъ въ свѣта е, че вие нѣкой пѫтъ се борите съ нѣкого. Но ще дойде малката мравя, ще дойде едно малко страдание или нѣкоя треска, нѣкой си плевритъ, хрема, ще настане нѣкакъвъ си мракъ вѫтре, после нѣкакво нервно неразположение или изтощение, какво ли не. Хиляди работи могатъ да дойдатъ. Сега азъ ви споменавамъ тия работи, тѣ сѫ наше изобретение, тѣ не сѫществуватъ въ Царството Божие. Въ Царството Божие ни поменъ нѣма отъ болѣсти. Първото нѣщо, когато човѣкъ дойде да изпълнява волята Божия, той ще се освободи отъ всичкитѣ лоши условия на живота. И той трѣбва да ги победи. Тѣзи лошитѣ условия сѫ една задача. Ние сме дошли на земята, за да изучимъ лошитѣ условия. Който има знание, ще се справи съ тѣхъ; който нѣма знание, ще страда. И всѣкога страданията продължаватъ дотолкова, споредъ знанието на човѣка и страданието му. Щомъ той съзнае отъ какво идатъ страданията на земята или несгодитѣ, ще намѣри начинъ да се справи съ страданията. Да кажемъ, вие имате сиромашия. Отъ какво иде сиромашията? Най - първо вие нѣмате економия. Въ природата има голѣма економия. Ако ти не економисвашъ, природата ще ти даде единъ урокъ. Ако не економисвашъ благата, ако не економисвашъ любовьта - трѣбва да економисвашъ любовьтаако не економисвашъ знанието, което имашъ, ако ти излѣзешъ и държишъ една беседа, да покажешъ какво знаешъ, и ако каквото знание имашъ ти го раздадешъ, ти си единъ разточителенъ човѣкъ. Какво ще се ползувате вие да ви разправямъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. Това нѣма да ви ползува. Че сѫ много добре облѣчени, че кухнитѣ имъ сѫ хубави, че органи иматъ хубави. Какво ви ползува васъ, да ви разправямъ живота на единъ царъ? Туй не може да ви интересува, но всѣко нѣщо, което може да бѫде полезно за васъ, то ви интересува и то е за васъ. Онова, съ което азъ имамъ съприкосновение въ даденъ случай и отъ което вие може да се ползувате, то е най - важното сега. Въ нашата слънчева система за насъ слънцето е най - важно, понеже отъ него ние възприемаме всичкитѣ блага. А другитѣ звезди, които сѫ въ далечното пространство, тѣ сѫ само едно украшение, и тѣ сѫ важни. Но най - важно въ даденъ случай е, да изучаваме слънчевата свѣтлина и топлина, които ни заобикалятъ. И после ще изучаваме свѣтлината и топлината на звездитѣ. Тогава може да изучаваме пѫтищата, по които тѣ се движатъ. Защото единъ день, като достигнемъ до висшето знание на душитѣ, защото въ човѣшката раса има души, които сѫ достигнали до свѣта на вѣчния животъ, тѣ сѫ достигнали до свѣта на вѣчното знание, тѣ сѫ достигнали въ свѣта на вѣчната свобода. А още надъ тѣхъ има другъ единъ свѣтъ още по - високъ. И по нѣкой пѫть тѣ се обръщатъ отъ тия свѣтове и изпращатъ писма, рѫководство за хората, да покажатъ пѫтя, къмъ който да се стремятъ. Сега великиятъ животъ, както вѣчниятъ животъ сѫществуватъ, както и временниятъ животъ. Временниятъ животъ е за всички, които не разбиратъ Божиитѣ закони, тѣ живѣятъ въ временното. Всички, които не разбиратъ Божиитѣ закони, тѣ се намиратъ въ обикновеното знание и нѣма тогава приложениевъ живота - въ истинския животъ има приложение. И после онѣзи, които нѣматъ туй знание и свобода, която търсимъ, ние не може да намѣримъ онази истинската свобода, при която можемъ да бѫдемъ свободни.

 

Та казвамъ: При мене мнозина сѫ идвали, когато се разболѣятъ, казватъ: Учителю, еди кой си се разболѣлъ, ти не знаешъ ли това? - Зная. Че отъ какво дойде тази болесть? - Отъ неговото невежество. Той казва: Стомахътъ му не функционира. Казвамъ: Не знае какъ да яде. - Червата му нѣщо запичане има. - Той не постѫпва добре. Червата си той ги претоварилъ. На нѣкой си дробоветѣ е станало нѣщо. - Не знае какъ да диша. - Ама главата му се надула. - Не знае какъ да мисли. - Какво трѣбва да направи? За главата, да ти оздравѣе, ще се научишъ да мислишъ; за дробоветѣ, ще се научишъ да дишашъ; Ама, казва, той диша, какъ не диша? Казвамъ: Той не диша както трѣбва. Той не диша правилно. А за стомаха казвамъ: Ще се научи да яде. Той никакъ не яде. - Какъ не яде, той яде повече, отъ колкото трѣбва. Едно отъ важнитѣ правила на яденето, което трѣбва да знаете е: Никога въ живота си не се пресищайте, не си дояждайте. Всѣкога да станешъ гладенъ отъ трапезата. И това да стане идеалъ за васъ. А щомъ станешъ и ти не си гладенъ, ти си престѫпилъ Божия законъ. Гледайте всѣкога да остане мѣсто за една трета. Две трети да си ялъ и една трета не си дояждайте. И хубаво е това да не си дояждате. Едно отъ хигиеничнитѣ правила. И всички онѣзи, които сѫ спазвали тия правила, винаги сѫ здрави. Нѣкой казва: Жена ми много добре е сготвила, но усѣщамъ, че малко ми е тежко.Той ялъ, ялъ, че се преситилъ. Та ви казвамъ: Останете гладни, - нищо повече. Запомнете първото правило: НЕ СИ ДОЯЖДАЙТЕ! И НИКОГА НЕ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ НѣМА КАКВО ДА ЯДЕТЕ. Запримѣръвие често казвате: Нѣма какво да ямъ. Единъ сухъ хлѣбъ. - Радвай се на сухия хлѣбъ. Въ сухия хлѣбъ има толкова хранителность, стига да е хубавъ хлѣбътъ. Ти като си сваришъ малко житце, има такава хранителность въ него. Или ако хлѣбътъ е опеченъ добре, казвате: Да има печени кокошки, масло, яйца! - Хлѣбътъ съдържа повече хранителни вещества, отколкото другитѣ храни. Защото забележете закона на храненето, то е любовьта. Ако ти употрѣбявашъ една храна, която не обичашъ, ти не можешъ да се ползувашъ отъ нея. Защото въ храната има известенъ животъ, който трѣбва да влѣзе въ тебе.Тебе ти трѣбва животътъ. Ти като ядешъ, не мислишъ, четебе ти трѣбва храната. Храната е нѣщо посрѣдствено, тя е само проводникъ на живота. То е пакъ потрѣбно, но този животъ, който е скритъ въ храната, ако ти го обичашъ, той ще влѣзе въ тебе, и тогава всички клетки ще се отворятъ и ще приематъ този животъ. Ако ти не обичашъ тази храна, тази храна ще влезе и ще излѣзе, този животъ ще мине презъ тебе, безъ ти да го приемешъ. Тогава ти нѣма да се ползувашъ отъ храната.

 

Сѫщиятъ законъ е за въздуха. Тебе те е страхъ отъ студения въздухъ, но ти трѣбва да дишашъ въздухъ. Природата е направила да не те е страхъ отъ студения въздухъ. Ако ти приемешъ въздуха презъ устата си, то не е правилно. Господъ е направилъ човѣкъ да диша не презъ устата, а презъ носа. Следователно, ти като приемешъ Божествения въздухъ презъ носа си, а тамъ Богъ турилъ нѣкаква течность, че като минава студения въздухъ, той се регулира. Тази студенина, която има въздухътъ, като минава презъ носа, добива известна топлина. И тогава не да бѫдете тъй лакоми изведнъжъ, като излѣзете на студено, да приемете въздухъ. Това е лакомия. Малко ще вземешъ въздухъ,/ Учительтъ диша бавно/, пакъ малко. Ти ще поемешъ изведнъжъ много въздух, че ще се надуешъ. Нѣма какво да се надувате. Нѣкой, запримѣръ, иска да покаже, че знае да диша и изведнажъ взима много въздухъ. Тогава той ще мяза на нѣкаква гайда. Това не е дишане. Всички сѫ загазили отъ такова дишане. Дишайте полекичка, та да има единъ ритъмъ - полека, полека да влиза този въздухъ, да се стопля. И после благодарете на Бога, че въ въздуха има нѣщо, което ти трѣбва да приемешъ. Въ този наситения въздухъ отъ свѣтлината има единъ животъ, който трѣбва да се приеме отъ дробоветѣ. Четешъ една книга, пакъ сѫщиятъ законъ е. Нѣкои бързатъ да видятъ каква е крайната идея на този писателъ. Нѣкои четатъ и Библията бързо. Отива единъ ученикъ, който училъ Библията при единъ знаменитъ тълкуватель на Библията и казва, като прелиства Библията: Дошълъ съмъ до края на Откровението. Тълкувательтъ казва: Азъ не съмъ дошълъ до края още. Този ученикъ поглежда въ началото, казва: Тукъ - какъ Господъ създалъ свѣта. И после изведнъжъ обръща книгата при Откровението. Тълкувательтъ обръща Библията въ началото и казва:Тукъ въ началото. Ние като дойдеме, изведнъжъ искаме да знаемъ смисъла на живота. Това е Откровението вече. Дотамъ не сме дошли още. - Но какъвъ е смисълътъ на живота. Какъ трѣбва дасе живѣе? Тъй както сега живѣемъ, отъ Божие гледище ние живѣемъ единъ неестественъ животъ. Често азъ слушамъ, нѣкой казва: То е предопредѣлено. - Че ти отде знаешъ, че е предопредѣлено. Ако кажа, че нѣщата сѫ предопредѣлени, то е моя идея. И де е писано въ природата, че е предопредѣлено. Предопредѣлено ли е една ябълка да я ядешъ или не? Предопредѣлено ли е единъ волъ да го ядешъ, или нѣкоя свиня, или нѣкой червей. Това всѣки самъ си е предопредѣлилъ. Нѣкоя пеперуда ще снесе своитѣ яйца въ цвѣта и червеятъ ще влѣзе въ ябълката отрано още. И ти като идешъ при ябълката, той преди тебе е тамъ. Влѣзълъ е той вѫтре въ тази ябълка и тогава тя не е твоя собственость. Щомъ видишъ, че ябълката е наядена, тури я настрана, тя е на червея, тя не е твоя. Тогава онѣзи ябълки, които не сѫ наядени отъ червеи, тѣ сѫ твои. Щомъ видишъ нѣкой червей въ ябълката, тя е чужда собственость, остави я. Идешъ въ нѣкоя кѫща и видишъ, че питата е начупена, тогава тази пита не е за тебе. Идешъ въ нѣкоя гостилница, дето е сипано отъ тенджерата, ти не яжъ отъ тази тенджера. Казвашъ, отъ една тенджера много хора ядатъ. - Затова и страдатъ.

 

Та казвамъ: Азъ вървя отъ физическото къмъ духовното. Нѣкой пѫть ние вземаме една мисъль, искаме да я приложимъ въ една тенджера. На всичкитѣ хора отъ една тенджера даватъ. И любовьта къмъ всички хора отъ една тенджера взематъ. Гледамъ и тукъ, всички ще дойдатъ съ паницата си и хайде, хайде ще имъ се сипе, както тукъ правятъ съ картошената супа. Нали нѣкой пѫть сипватъ особено. А нѣкой пѫть на мене се изхитряватъ, турятъ ми въ една отдѣлна тенжера, но то е извадено отъ общия казанъ. И азъ се правя,че не зная. А то за мене, не че е сготвено отдѣлно, но азъ другояче влагамъ: Азъ разбирамъ единство на яденето. Но всѣки иска пръвъ да му сипятъ. Щомъ има първенство въ сипването, това ядене не е както трѣбва. Щомъ едно ядене е сготвено за всички, всички трѣбва да иматъ една мисъль. Тогава дали съмъ първъ или последенъ, благото да ми бѫде все едно. За мене моето благо е вѫтре въ казана. Ако азъ бѣхъ единъ готвачъ, най - първо ще прочета колко души има, които ще се хранятъ отъ това ядене и ще разпредѣля казана на толкова, и на всѣкиго ще сготвя особено. То ще бѫде въ единъ казанъ, но за всѣки ще отдѣля особена часть. Да кажемъ ще раздѣля тенджерата на особени части - на 40, 50, 60 малки пространства, че яденето като дойде, на всѣкиго да бѫде въ неговото мѣсто. Азъ ако съмъотъ това мѣсто, нѣма да сипвамъ на втори човѣкъ, на всички отъ отдѣлно мѣсто. И ако азъ така ви готвя, всички ще бѫдете здрави. А сега на общо основание вие сипвате отъ едно мѣсто. Това е много тънка работа. Тънка философия има.

 

Та казвамъ: Всѣка една мисъль, която вие възприемате отъ нѣкѫде, тя трѣбва да бѫде чиста и не трѣбва да е минала презъ много умове. И една мисъль, която иде отнѣкѫде, тя трѣбва да иде чиста отъ Божествения свѣтъ въ вашия умъ. Една мисъль, ако мине презъ много умове, тази мисъль е опасна. Ама да кажемъ нѣкоя мисъль минала презъ главата на нѣкой скѫперникъ - мисъль за любовьта. Питамъ: Какво ще ти донесе тази мисъль на любовьта, която иде отъ главата на единъ скъперникъ? Тя ще ти донесе неговото скѫперничество. Да кажемъ една мисълъ, която минала презъ ума на единъ крадецъ, какво ще ти донесе? Пакъ е мисълъ за любовьта. Та казвамъ: Ако ние така възприемаме по този начинъ туйчуждото сготвено, ние всѣкога ще се намѣримъ въ едно противоречие. И ще кажемъ: Защо Господъ създалъ свѣта така? - Но то е наше разбиране. Господъ не го създаде свѣта така. И казвамъ: Ние сега страдаме отъ този атавизъмъ, че се хранимъ съ онази Божественатачистата храна. Въ Божествения свѣтъ има сготвено специфично за хората. Ако ти обичашъ Господа, ти ще имашъ ядене приготвено въ физическия свѣтъ и въ въздуха, и въ свѣтлината, и всичко ще бѫде заобиколено въ хармония и чисто ще бѫде. Щомъ не живѣешъ въ свѣта на любовьта, веднага ще дойдатъ другитѣ противоречия.

 

Сега мѫчнотията е тамъ: Казвате: Отде да го знаемъ. Има въ човѣка едно чувство, което опитва нѣщата. Опитвай ги и ти. Дадатъ ти едно ядене - опитай го, вкуси го. Нѣкой пѫть си се заблудилъ, вкусътъ за яденето те заблуди. Ако държите вашия нормаленъ вкусъ, вкусътъ всѣкога ще ви покаже дали известна храна е здравословна или не. По нѣкой пѫтъ мене ме очудва, когато ми дадатъ хлѣбъ, нѣмамъ време да опитамъ азъ храната, давамъ да я опита на една малка котка, която иде при мене. Ако тя го яде и азъ го ямъ, ако тя не го яде - азъ го оставямъ настрана. Понеже нѣмамъ време да смущавамъ вкуса си. Нѣкой пѫть сѫ ми давали нѣщо хубаво. Нѣкой пѫть съмъ давалъ хубавъ хлѣбъ, който е здравословенъ на котката, и тя го яде. Тя казва: Хлѣбътъ е хубавъ и другъ може да го яде. Нѣкой пѫтъ съмъ и давалъ хлѣбъ, тя не го яде. Разбиране има. Ще кажете, че е невежа котката. Не , никакъ не е невежа. Азъ се уча отънея. Че какъ? Азъ и казвамъ: Господинъ професоре, анализирайте тази храна. За мене котката е една лаборатория и тя въ единъ моментъ ще ми покаже каква е храната. Като й дамъ хубава храна, тя ще хапне, ще се обърне, ще ме погледне и ще каже: Много е хубава тази храна. Пъкъ като й дамъ хлѣбъ, тя пакъ се обърне, погледне ме и ми каже: Не е за ядене той. Казвамъ: Че какъ? Тя казва: Ако искашъ ти го яжъ, азъ се отказвамъ да го ямъ. Сега азъ казвамъ: Ето моето разбиране. Въ съзнанието си котката се подчинява на едно вѫтрешночувство. Има едно вѫтрешно чувство въ всичкитѣ животни, единъ непокваренъ вкусъ е това. И тѣ разбиратъ коя храна е здравословна и коя не.

 

Та казвамъ: Въ цѣлия животъ една верига сѫ това свързани: Яденето, дишането, пиенето на вода, мисленето, чувствуването. Всичкитѣ тия процеси , които ставатъ въ организма, сѫ свързани. И ако тѣ ставатъ правилно, тогазъ нашиятъ животъ се развива по единъ Божественъ начинъ. И тогава мѫчнотиитѣ, които ставатъ въ свѣта, се изправятъ лесно. Често при мене сѫ идвали нѣкои, казватъ: Не зная защо , не ми върви. Има нѣщо, което ме преследва, една сѫдба. Не ми върви. Казвамъ: На какво го отдавашъ това? - Не зная, така ме родила майка ми. Казвамъ му: Всичката погрѣшка е твоя езикъ. Ти не знаешъ какъ да говоришъ. Защото въ говора на човѣка, онова благо, което Богъ е далъ на човѣка, то зависи отъ неговия говоръ. Онѣзи, които търсятъ своето щастие, трѣбва да знаятъ, че силата на човѣка седи въ неговия правиленъ говоръ. Човѣкъ като говори, той или гради своето щастие, или гради своето нещастие. Тогава какъвъ смисълъ иматъ думитѣ въ Писанието, които казватъ: За всѣка празна дума, която казватъ хората, въ день сѫдни ще дадатъ ответъ. Азъ съмъ правилъ нѣкой пѫть опитъ. Дойде нѣкой при мене, беденъ е той, но виждамъ беднотията на какво се дължи. Той още като иде при мене, той ме лъже, той ми говори за своето нещастие. Този, който иска да ми говори за своето нещастие, той така преувеличава нѣщата, че ме лъже. Всичкитѣ му думи сѫ на лъжа. Казва: Колко съмъ нещастенъ, колко много съмъ пострадалъ, всичко наопаки, все лошо. Така съмъ нещастенъ! - Това сѫ се лъжи. Азъ виждамъ на него кѫде е погрѣшката. Той казва: Не се разбирамъ съ жена ми. - Защо не се разбирате? - Неразбрана е жена ми. Говори ми, говори ми. - Че какво ти говори? Казва, че нѣмала никакво уважение къмъ, нито петь пари не давала за мене. Казвамъ му, хубаво, нито петь пари недавала. Че защо се ожени за нея? Тя колко пари е дала да се ожени за тебе? Пъкъ и тя защо се оженила за тебе, като не дава нито петь пари. Колко пари тя даде, за да се ожени за тебе. Вие по нѣкой пѫть говорите за мене думи, турите въ моята уста нѣкои лъжи. Казвате: Учительтъ каза да не се женимъ. Че защо ви трѣбватъ бели - деца за да ги раждате? - Не, не, въпросътъ другояче седи. Никога не се жени безъ любовь. И никога не раждай деца безъ любовь. Ако нѣмашъ любовьта, не ти трѣбва да се женишъ, защото женитбата е единъ Божественъ институтъ, ти приемашъ една Божествена служба. Ще дойде една Божествена комисия и ще те опита, и ще те разведе. Ще каже: Ти не си жененъ, разведи се - нищо повече. - Ама да се не женя ли? - Щомъ обичашъ - ожени се. - Но колко пѫти да се женя? Само веднъжъ. А тукъ дето нѣкои се женятъ два, три, четири, петь пѫти - това не се позволява. Само веднъжъ ще се оженишъ. Любовьта търпи само една женитба, помнете това. А другото ечовѣшко вече. Че какъ гледате вие. Каква трѣбва да бѫде вашата идея? Тия души сѫ излѣзли отъ Бога, тѣ сѫ дъщери на Бога, излѣзли души сѫ отъ Бога. И въ всѣко едно тѣло се крие една Божествена душа. Че ти може да се отнасяшъ зле съ тѣлото, то е другъ въпросъ. Но съ онази душа, има една душа, ти съ нея трѣбва да се отнесешъ добре. Ти ще минавашъ нѣкой пѫть за учитель, казвашъ, че азъ не мога да обичамъ тази душа. Тогава ако ти не обичашъ, и тебе нѣма да обичатъ. Законътъ е такъвъ. Щомъ ти не обичашъ нѣкого, то Богъ ще постѫпи спрѣмо тебе точно тъй, както ти постѫпвашъ. И не мислете, че вие може да измѣните закона. Винаги Богъ постъпва съобразно, споредъ както ние постѫпваме. Ще обичашъ другитѣ, тъй както обичашъ себе си. И после ще дойдешъ по-нататъкъ. Богъ най-първо изисква най - малкото, той изисква най - малката любовь, която имашъ. Любете враговетѣ съ обикновената любовь. Следъ туй втората степень: Да обичашъ другитѣ, както обичашъ себе си. И най-после третата степенъ: Да дойдешъ да обичашъ другите, както обичашъ Бога и ще ги обичашъ другитѣ, както Господъ обича. Че отъ Бога сѫ излѣзли. Божественото е тамъ. И това е идеалната любовь - ще обичашъ Бога въ хората! Значи ще започнешъ съ обикновената любовь, съ любовьта къмъ себе си и най - после ще дойдешъ до онази Божествената любовь. Онѣзи напредналитѣ сѫщества, които сѫ синове Божии, вече иматъ тази любовь. Щомъ станемъ ние синове Божии, ще имаме Божествената любовь. Тогава ще обичашъ човѣкъи съ сърдцето си, и съ душата си, и съ силата си, и съ духа си. А сега ще обичашъ този човѣкъ като себе си. Та не се изисква много отъ насъ.И казва сега Христосъ: Ако ме любите, ще упазите моя законъ. И ви казвамъ: Не вѣрвате въ нѣща, които трѣбва да ги провѣрите. Защото има два вида вѣра. Азъ мога да вѣрвамъ, че единъ човѣкъ е лошъ, и може да вѣрвамъ, че единъ човѣкъ е добъръ. То е различно вече. Ако вѣрвамъ, че той е лошъ човѣкъ, ще взема въ съображение съ своята вѣра. Тази вѣра е потрѣбна. Ще взема въ съображение съ този лошия човѣкъ какъ трѣбва да постѫпя спрѣмо него. И ако той е човѣкъ на любовьта, ще взема пакъ мѣрка, да постѫпя съобразно съ неговата любовь. Ако вѣрвамъ, че той е невежа, ще взема въ съображение спрѣмо него, спрямо единъ невежа така да постѫпя. Ако вѣрвамъ, че той е единъ човѣкъ съ отлично знание, ще взема въ съображение и азъ така да постѫпя. Та като се приближимъ при Бога, трѣбва да вземемъ подъ съображение да бѫдемъ крайно искрени. Нѣкой пѫть ние се приближаваме къмъ Бога и така сме изправни. Но представете си, Богъ е близо и далечъ. Ако твоята молитва не е чистосърдечна и нейнитѣ трептения сѫ такива слаби, че тя не може да излѣзе вънъ отъ атмосферата на земята - следователно, не може да иде при Бога. Но силната молитва трѣбва да излѣзе вънъ отъ земята. Богъ е нѣкъде далече, много далече. Близо е за онѣзи, които го обичатъ. Тѣзи, които го обичатъ, Богъ е много близо при тѣхъ. Тѣзи, които не го обичатъ, Той е много далечъ. Щомъ не го обичашъ, ти си далечъ отъ Бога. И тукъ нѣкои казватъ: Много е далечъ жена ми. Казвамъ: Че какъ далечъ, въ една кѫща сте. - Не, не, казва тя, не го обичамъ, далече сме ние. Душитѣ сѫ толкова далече,че въздишкитѣ и страданията на мѫжа никога не може да стигатъ до сърдцето на жена му. Тя никога не може да си представи, че той страда. Нито пъкъ нейнитѣ страдания може да достигнатъ до него. Тѣ сѫ чужди единъ за другъ. И ако нашитѣ страдания и нашитѣ молитви не можатъ да докоснатъ Божието сърдце, тогава нашитѣ страдания не сѫ сѫществени страдания. Ние само предполагаме, че страдаме, въ сѫщностъ не страдаме.

 

Та онова, върху което трѣбва да се спрете, е следното. Сега не искамъ да натоварвамъ вашето съзнание. Онова, което сте добили, то е потрѣбно, то не е най - важното. Тамъ, додето сте достигнали, то не е най - важното още. Азъ чета една книга. Единъевангелски проповѣдникъ, доста усърденъ човѣкъ, който настоява,че Христосъ е личенъ неговъ спаситель. Хубаво, азъ отивамъ малко по далечъ; Та нима на Бога трѣбва да благодаримъ, че Христосъ е моя личенъ спаситель. Преди Христосъ да дойде на земята, животътъ, който имаме, мисъльта и всичко, което имаме, отъ Бога ни е дадено. И душата, която имаме, всичко е отъ Бога. Вѣрно е, че Христосъ е дошълъ, то е едно проявление на Бога. Азъ съмъ благодаренъ за Христа, но трѣбва да идемъ по - далечъ - трѣбва да благодаримъ на Бога, за онова, което ни е далъ Той преди Христа, преди историческия Христосъ Той пакъ е поддържалъ хората, и следъ историческия Христосъ пакъ ги поддържа. Ние идваме до едно специфично схващане. Всѣка една жена може да мисли, че тя се влюбила въ мѫжа си. Казва: Като моя мѫжъ нѣма другъ. И нѣкой пѫть ние може така да се влюбимъ въ Христа и да кажемъ, че като Христа нѣма другъ. Хубаво, азъ приемамъ, че като Христа нѣма другъ, но азъ приличамъ ли на Христа. Ти казвашъ, че като твоя мѫжъ нѣма. Сега сравнение правя. Не мислете, че искамъ да хвърля нѣкой упрекъ за нѣщо. Но ти вървишъ по стѫпкитѣ на мѫжа си и го следишъ какъ той постѫпва и нѣмашъ довѣрие въ него. Той погледне нѣкоя жена, ти погледнешъ неговия погледъ какъ я гледа. Ако той гледа тази жена, ти казвашъ, - какъ я гледа. Той тебе гледа умилно. И нея гледа умилно, но не туря нѣщо лошо. Да допуснемъ, той ти е мѫжъ. Но на тебе туря 99 трептения въ погледа, а на тази жена е турилъ 98 трептения. Има ли нѣкакво престѫпление въ това? - Нѣма, въ реда на нѣщата е. Съ едно трептение по - малко. Значи, ти си обичана. А ти подозирашъ, че той обича другитѣ повече. Ти сега може ли да кажешъ съ колко трептения мѫжътъ е гледалъ къмъ тази жена? Но питамъ другъ единъ въпросъ сега; ако ти си единъ обикновенъ свирецъ и дойде единъ другъ талантливъ, който свири по - хубаво отъ васъ. Ти да кажемъ свиришъ предъ единъ братъ, който ви обича, но дойде една пианиска, която свири и красива е. И братъ ви казва: Много хубаво свири и красива е тя. Не мяза на твоето свирене. Какъ мислите тогава, правъ ли е братъ ви? - Правъ е, разбира се. И азъ да съмъ, ще кажа: Хубаво свири човѣкътъ.

 

Та казвамъ: Животътъ, който ние живѣемъ, той опредѣля качествата на нашата душа - помнете това. Нашата мисъль, нашето чувствувание и нашитѣ постѫпки сѫ три мѣрки, съ които ни мѣрятъ отъ невидимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ ти сиединъ виртуозъ, който свири. И всѣкога, ако ти свиришъ и болнитѣ оздравяватъ, ти минавашъ за виденъ виртуозъ. Ако ти свиришъ и хората се разболяватъ, ти минавашъ за човѣкъ, който не се научилъ да свири добре. Ако ти готвишъ и хората оздравятъ, ти си единъ добъръ готвачъ. Ако ти готвишъ и хората се разболяватъ, ти не си добъръ готвачъ. Та отъ онова, което ние правимъ въ свѣта, насъ ни оценяватъ. Има нѣкои нѣща, които ние не ги виждаме . Ние искаме да знаемъ какво хората мислятъ за насъ. Но въ невидимия свѣтъ има една много правилна мѣрка. Всичкитѣ наши мисли, които минаватъ презъ нашия умъ, отиватъ на небето. Тѣ ги прецеждатъ тамъ и единъ день ние ще видимъ всичкитѣ наши мисли, като отиваме въ невидимия свѣтъ, ще ги срещнемъ тъй, натъркаляни, изоставени. Като идемъ въ невидимия свѣтъ, ще видимъ нашитѣ молитви, нашитѣ желания и нашитѣ постѫпки и ще намѣримъ, че много малко имаме. Може би само една две мисли, които сѫ стигнали въ невидимия свѣтъ. И ще кажатъ: Туй цвете е твое и онова цвете е твое. А всичкитѣ останали ще ги намѣрите въ по - долнитѣ свѣтове посадени. Сега азъ не искамъ вие да вѣрвате въ това. Искамъ, като тръгнете за другия свѣтъ, понеже ще изучавате духовния свѣтъ, та като тръгнете, да обърнете внимание върху себе си. Ти като се обърнешъ къмъ Бога, найпърво ще видишъ постѫпкитѣ си, тѣ ще изпъкнатъ предъ тебе. Ще видишъ колко пѫти си казалъ нѣкоя дума не на мѣсто, колко пѫти си ималъ нѣкое чувство не на мѣсто и нѣкоя постѫпка си ималъ не на мѣсто. И какво ли не. И тогава човѣкъ седи и съжалява вѫтре. Малки такива нѣща, които въ обикновения животъ сѫ били незабелязани, но единъ светия може да страда за една малка погрѣшка, за която другия човѣкъ даже не е сънувалъ. Та казвамъ: Единъ день ще се развие тази чувствителностъ въ васъ. Ще ви дойдатъ такива страдания, та затова стремете се сега да изправяте нѣщата. Азъ не искамъ нѣщо пресилено. Азъ не искамъ да се пресилвате. Но приложете правилото. Както искате да ви обичатъ, така и вие да обичате. Както искате другитѣ да иматъ добро мнение за васъ, така и вие да имате добро мнение за другитѣ. Така и вие добре да мислите за другитѣ. И както искате другитѣ да постѫпватъ, така и вие постѫпвайте. И както вие постѫпвате, така и другитѣ трѣбва да постѫпватъ спрямо васъ. Сега не искамъ да се спирате върху това: Кой е грешенъ и кой не е. Вие оставете грѣховностьта настрана. Азъ другояче разсѫждавамъ. Ние чадата на Бога, не трѣбва да мислимъза грѣха. Ние трѣбва да мислимъ, че имаме отношение къмъ Бога. Казваме, че сме синове на Бога. Тогава трѣбва да живѣемъ споредъ любовьта на нашия Баща. Щомъ азъ съмъ човѣкъ, азъ съмъ чадо на Бога. Че тогава какво изисква моя баща отъ мене? Ако сме синове на Бога, какво ще мисли Христосъ за васъ? Христосъ ще мисли за васъ точно това, което вие не мислите. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, какъ може да го разрешите.

 

Двама американски студенти, които следвали въ единъ университетъ, били много добри приятели, но единиятъ се подигналъ и станалъ виденъ сѫдия въ Америка, а другиятъ - по стечение на обстоятелствата - попадналъ въ единъ лошъ животъ. Единъ день хващатъ го въ едно престъпление на взятничество. Взелъ отъ нѣкѫде пари и го докарали да го сѫди неговиятъ приятель. Всичкитѣ адвокати, понеже знаели за тѣхното старо приятелство, гледали какъ ще го осѫди сѫдията. Сѫдията му наложилъ най - голѣмото наказание, което по законъ му се пада. Най - голѣмата глоба му наложилъ. И следъ като му наложилъ глобата, той самъ я платилъ. Казвамъ: Наложете най - голѣмото наказание на вашия приятель, но му платете. То е учението на Христа. Нѣма да казвашъ тъй: Приятель ми е. Много малко наказание ще му наложа. - Не, най строгото наказание, което се изисква му наложи! Но като му наложите най-голѣмото наказание, не да го турите въ затвора, защото въпросътъ е да се платятъ паритѣ. Онзи човѣкъ, който има да взема, той иска да вземе паритѣ, той не иска никакъ другиятъ да лежи 10 , 15 години въ затвора и нищо да не вземе. По - добре да платишъ дълга.

 

Та казвамъ сега на васъ: Сѫдете строго, но изплащайте дълговетѣ! Сѫдете себе си, но изплащайте дълговетѣ си! Сѫдете сърдцето си и изплащайте дълговетѣ. Сѫдете постъпкитѣ си и изплащайте. Или казвамъ: Ако Господъ ви сѫди,Той ще ви осѫди, но Той ще ви плати. Че какъ? - Ама Той ви прощава. Ако вие стечистосърдечни, Богъ като ви осѫди, Той ще плати за васъ. Но щомъ веднъжъ Господъ плати за васъ, втори пѫть нѣма да се роди желание Господъ да плаща заради васъ. Господъ само веднъжъ ще плати и щомъ плати веднъжъ, и въ васъ нѣма да се роди желание втори пѫть да правитѣ тази погрѣшка.

 

Та казвамъ, сега ви окуражавамъ.Но щомъ правишъ много погрѣшки, Господъ не те сѫдилъ още и не ти наложилъ най - голѣмото наказание. Щомъ Господъ те сѫди и ти наложи най - голѣмотонаказание, Той ще плати заради тебе. Но втори пѫть нѣма да правишъ погрѣшки. Но щомъ правишъ много погрѣшки, Господъ не те сѫдилъ, за бѫдеще ще те сѫди. Той е най - добриятъ сѫдия. И като те осѫди, оттамъ насетне вече нѣма да правишъ погрѣшки.

 

Та казвамъ сега: Ще дойде време, когато Господъ ще ви сѫди и вие вече погрѣшки нѣма да правите. А сега тия погрѣшки, които правите показватъ, че Господъ още не ви сѫдилъ, но ще бѫдете сѫдени. И желая, като ви дойде времето, Господъ да ви сѫди и да не правите погрѣшки, които сега правите. Защото, докато не ви сѫди Господъ, нѣма да се оправите. И Писанието казва: Богъ бѣше въ Христа и сѫдѣше свѣта и примиряваше свѣта съ Себе си. - съ Любовьта. Като сѫдѣше свѣта, примиряваше свѣта съ Себе си - съ Любовьта. Този е великиятъ законъ.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пъти/

 

Гимнастическитѣ упражнения на поляната.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt