1937_03_28 Мекота, примирителната постѫпка. Красотата ще спаси свѣта!

[Ани]

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МЕКАТА, ПРИМИРИТЕЛНА ПОСТѪПКА.

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВѢТА!

 

17-Недѣлно Утринно Слово

28. мартъ 1937г. 5ч.с.

Приятно, ведро време.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на царството.Ще прочета 14 гл.отъ Ев. на Иоана отъ 15 ст. до края.стр.496

 

Въ начало бѣ Словото.

За кратко време да имаме едно размишление. /10 мин/.

 

Три нѣща има, които човѣкъ трѣбва да спазва. Всѣки си има едно свободно спазване. Нѣкои нѣща човѣкъ ги пази, понеже трѣбва да ги пази. А нѣкои нѣща трѣбва да се пазатъ, понеже сѫ потрѣбни. Ти пазишъ една стара дреха, не я обличашъ, седи въ гардероба, пазишъ я; понеже останала отъ твоя любезенъ дѣдо или отъ баща ти, или майка ти. Отъ тази дреха нѣмашъ никаква полза, но я пазишъ като светиня. Има друго едно положение, имашъ хлѣбъ и го пазишъ, да не би да се развали. Въ втория случай имате едно съприкосновение съ една настояща реалность. Тази старата дреха представлява миналото. Нѣкога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, въ която прадѣдо ви се е вѣнчалъ; може би една дреха, въ която твоя баща, твоята майка се е вѣнчавала. И всичкитѣ примѣри, които се даватъ, тѣ нѣматъ общо приложение. Много пѫти човѣкъ трѣбва да бѫде много вѣщъ, за да знае въ какво направление се прилага единъ примѣръ. Запримеръ има такива навици у хората, често нѣкой разправя несъотвѣтствие на нѣщата.

 

Единъ американски проповѣдникъ разправя въ събранието,че единъ отъ братята, членъ въ църквата, е умрѣлъ; богатъ човѣкъ е билъ, а умрѣлъ. На цѣлото събрание разправя и следъ туй казва: Братя, станете да изпѣемъ “Слава на Господа”. Разправя, че единъ братъ е умрѣлъ, и изведнъжъ -да изпѣемъ “Слава на Господа”, двояко може да се разбере. -Да славимъ Господа, че се отървахме отъ него. А ни най-малко той нѣма тази мисълъ. После, по нѣкой пѫть ние предаваме едни причини, така разправяме за нѣкой, че като разправяшъ, разправяшъ за неговия животъ, и изсмѣешъ се. Ние не се спираме на какво се дължи смѣха. Смѣхътъ се дължи на единъ силенъ контрастъ. Запримеръ, ако видите единъ човѣкъ, който е излѣзналъ, та си е облѣкълъ палтото наопаки и мисли, че палтото му е право на мѣстото, въ тебе веднага се зароди желание да се смѣешъ. Единъ контрастъ силенъ е това. Е добре, ако ние постояно се смѣемъ, тогава мислите ли, че постоянниятъ смѣхъ е едно естествено положение? Той е единъ силенъ контрастъ! И ако тѣзи контрасти постоянно седатъ, питамъ тогава, кѫде е развитието на човѣка?Навсѣкѫде виждашъ ти все смѣшни работи. Да кажемъ срѣщнешъ единъ човѣкъ, той си мига повече, отколкото трѣбва. Смѣешъ се. Другъ има, той постоянно си върти устата и се бърше. -Смѣешъ се. Срѣщнешъ другъ, който има мустаци, постоянно ги навива ту на лѣвата, ту на дѣсната страна, тъй завива си мустацитѣ. Срѣщнешъ старъ човѣкъ, който постоянно си хваща брадата, тегли я на долу. Туй е за източнитѣ народи, -за брадата и мустацитѣ, така е, вѣрно е това. А въ Англия и Америка ако идешъ, всѣка сутринъ всѣки ще вземе бръснача и малко сапунъ, и мустацитѣ ще си върватъ. Може да питате: Защо американцитѣ постоянно се бръснатъ? Всѣка сутринъ професорътъ и студентътъ, тѣ ще се обръснатъ хубаво. И бръснати ще излѣзатъ. А тукъ на изтокъ считатъ, че мустацитѣ и брадата трѣбва да останатъ. Казватъ, че момцитѣ трѣбва да носатъ мустаци, а благородство е стариятъ да носи брада. Докато мине 45,50 години, и той пусне брада. Е, това сѫ обичаи. Да кажемъ, благородство е мъжътъ да носи мустаци и брада, ами жената като нѣма, какво ще носи? Сега се явява въпросъ: Защо жената нѣма мустаци и брада? Защото ако имаше мустаци и брада , щѣше да мяза на мъжа. А въ природата еднообразие се отблъсква. Следователно, тя ще бѫде една противоположностъ на мѫжа, -безъ мустаци и брада. И малкитѣ момченца, като се раждатъ, най-първо нѣматъ мустаци и брада. Отпосле идатъ мустацитѣ и брадата. Други сѫ побудителнитѣ причини. Много пѫти човѣкъ се ражда, и никой нѣма навици. Но въ живота си отъ после се явяватъ редъ навици, за коитопосле му взема дълго време, за да ги изправи.

 

Та казвамъ, когато по нѣкой пѫть ние говоримъ за духовния животъ, подразбираме една велика наука. За да знае човѣкъ какъ да се съобразява съ онова, което му е дадено. Той е пратенъ на земята, за да извърши една работа за себе си; една работа за ближнитѣ си, и една работа за Бога да извърши. Това сѫ три нѣща, за които той самъ ще носи своята отговорность. Ако работи добре за себе си, ще има едно здраво тѣло; ако работи за ближнитѣ си, ще има доброто мнение на ближнитѣ си. И ако е работилъ за Бога, ще има и разположението на Бога! Значи ти си живѣлъ добре за себе си, може да си живѣлъ и добре за ближнитѣ си. Но ако ти не си живѣлъ добре за Бога, тогава твоята работа не е досвършена. Сега ние не знаемъ кои работи сѫ наши, кои сѫ на ближнитѣ, и кои сѫ на Бога. Не сѫ опредѣлени въ нашето съзнание. Даже и идеята за Бога въ насъ е много смътна. Говори се за Бога, много се е говорило, и даже въ Свещенитѣ книги се е забранявало да се говори много за Господа. Колкото по-малко се говори, по-добре. Защото навсѣкѫде вземаме Божието Име, туря се дето трѣбва и дето не трѣбва. Много рѣдко трѣбва да се казва Името Божие. Но да се носи като нѣщо свещено въ ума и въ сърдцето си!

 

Тогава да ви представя една идея, донѣкѫде много хубава. Представете си едно Сѫщество, отъ началото на създанието на свѣта седи, и хората дефилиратъ предъ Него. Като войници дефилира свѣта хиляди години. Туй Сѫщество вижда, тия хора минаватъ, дефилиратъ. Сега каква е разликата между Този, Който наблюдава всички, които дефилиратъ предъ Него и тѣзи, които сѫ дефилирали? Туй Сѫщество знае колко сѫ дефилирали предъ Него. А ти, който дефилирашъ, не знаешъ колко сѫщества сѫ дефилирали. А туй Сѫщество знае колко души има, които сѫ минали. То е схванало порядкитѣ на хората, хода имъ е запомнило туй Сѫщество и тѣхнитѣ лица, изражението на тѣхнитѣ лица, и всичко туй го държи въ съзнанието си. Та казвамъ, така представете си едно сѫщество, което отъ хиляди години седи и наблюдава хората. И ги държи въ своето съзнание. А вие, единъ човѣкъ, на който временно само за 20,30 години се пробужда съзнанието, и после като единъ цвѣтъ изчезне. И каква е разликата между тебе и Бога? Предъ туй Сѫщество дефилиратъ и всичкитѣ слънца и планети. И Той ги наблюдава. Отъ милиони години седи и наблюдава. Седи и коригира всичкитѣ погрѣшки. И въ туй дефилиране туй Сѫщество като види нѣкой дефектъ, - или въ дрехитѣ или въ хода, - даде разпореждане да се изправи тази погрѣшка. Дефилирането трѣбва да бѫде правилно. И представете си, че вие като живѣете денемъ, и вие дефилирате предъ Господа. И сега съ вашитѣ мисли, съ вашитѣ желания, съ вашитѣ постѫпки, като седите въ вашата стая и вие правите нѣщо, което може да е или добро, или може да е лошо. Каквото и да правимъ, ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ хубави, нѣкои сѫ лоши. Представете си - по нѣкой пѫть азъ употрѣбявамъ едно изяснение, - е въ какво седатъ човѣшкитѣ престѫпления? Азъ тургамъ най-леката форма на едно престъпление, на една погрѣшка. Представямъ си така, че при единъ богатъ човѣкъ, той има едно кило жито и едно кило просо. Отъ вънка нѣкой си, друго сѫщество въ болѣзнено състояние, го наричатъ крадецъ или апашъ,влиза вѫтре, и намира тия дветѣ торби съ житото и съ просото. И отъ практическо съображение той взема, че изсипва просото въ житото, и взема торбата. Но отъ вънка го хващатъ да го сѫдатъ,че той взѣлъ житото и просото. Сега въ какво седи престѫплението? Две нѣща има. Първо той оставилъ една торба празна отъ вънка въ кѫщи; а другото престѫпление седи въ това, че е смѣсилъ житото и просото въ едно. Сега този богатиятъ човѣкъ дава заявление до сѫдията, че нѣкой си влѣзналъ въ кѫщата му и задигналъ житото и просото, като ги смѣсилъ въ едно. Питамъ, отъ ваше гледище, какво наказание трѣбва да даде сѫдията на този, който е престѫпилъ този общественъ законъ? Азъ считамъ, че сѫдията е уменъ човѣкъ. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигналъ торбата? -Да, азъ.-Ами защо ги смѣси едното и другото? -Е, за по-лесно, да не носа две торби. И тогава сѫдията дава нареждане да вземе той и да отдѣли просото и житото, и да върне торбитѣ на богатия тъй, както сѫ били първоначално.

 

Следователно, въ какво седатъ вашитѣ престѫпления? - Че сте смѣсили житото и просото. И тогава Господь, като ви сѫди, ще каже: Турете житото въ едната торба, и просото въ другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвамъ сега, седи Господь и те гледа, че ти си задигналъ дветѣ торби съ просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигашъ едната торба, просото изсипвашъ го въ житото вѫтре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркалъ, да отдѣлишъ житото и просото на една страна и на друга страна. Ето каквосравнение азъ правя! Тия дветѣ торби - просото и житото - житото това е доброто, а просото, това е злото. Единъ богатъ човѣкъ има две торби, - жито и просо, и ти отивашъ и ги смѣсвашъ. Господь ти каже да отдѣлишъ просото и житото. Просото е дребно и дълго време ще ти вземе, докато го отдѣлишъ. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа въ едно кило. За житото азъ съмъ правилъ изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А отъ васъ искамъ вие да изчислите колко зърна има въ едно кило. Да ви дамъ едно правило. Не ви трѣбва да броите цѣло кило. Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има въ 5 грама. Или може да вземете единъ грамъ просо и вижте колко зърна има вѫтре, и после ще ги умножите на хиляда и ще намѣрите колко хиляди зърна има въ едно кило. Казвамъ: Трѣбва да имаме една ясна представа за това, което вършимъ. Но ние всѣкога мислимъ, като че никой не ни вижда. И че всичко можемъ да правимъ.Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правишъ нѣщо и виждашъ което правишъ. И като направишъ нѣщо, ти знаешъ, че туй, което правишъ, не е право, а при това го правишъ.

 

Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си и майка си. Казва тя [на майка си]: направи две гърнета съ петмезъ съ тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днесъ 2,3, утре 2,3, - всичкитѣ тиквички ги изяла, и въ гърнетата останалъ само редкия петмезъ. И единъ день бащата казалъ: Нека нашата Марийка да донесе отъ петмеза съ тиквичкитѣ. Тя отива при гърнетата, седи тамъ, гледа - нѣма тиквички, не останали. Минава се половинъ часъ, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира и не е намислила какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Нѣма никакви тиквички. Бащата билъ уменъ, казва на жена си: Нѣма нищо, още една голѣма тиква има, срежете я по сѫщия начинъ, и турете я пакъ вѫтре въ петмеза. Че се изяли тиквичкитѣ отъ петмеза, нѣма голѣмо престъпление. Друга тиква има. Азъ не зная какъ ги правятъ. Щевосватъ ги съ варъ и ги тургатъ въ петмеза. И казвамъ, често въ нашия животъ тиквичкитѣ сѫ изчезнали. Нѣкой не може да направи добро, защото тиквичкитѣ сѫ отишли. Изядени сѫ тиквитѣ. И като дойде нѣкой гостъ, нѣма съ какво да се нагости. Казвамъ, ако сѫ изядени тиквитѣ, нѣкоя друга тиква има, нова; турете новата въ петмеза, и работитѣ ще се оправатъ.

 

Та ние се връщаме въ Евангелието. Ние искаме единъ животъ тъй, както Христосъ е живѣлъ, както светиитѣ сѫ живѣли. Нѣмаме една ясна представа, какъ сѫ живѣли светиитѣ. Ние имаме изученъ една много малка частъ отъ тѣхния животъ. Интимно какъ сѫ живѣли светиитѣ, какви борби сѫ имали, какви страдания сѫ минали, какви падения и ставания! Животътъ на светиитѣ не е така, както виждаме. Ние светиитѣ ги виждаме въ тѣхнитѣ хубави дрехи, облѣчени въ свѣтълъ день, изчистени. Но иматъ си и друга страна светиитѣ. И нѣкой пѫть по какво се отличаватъ? Библията азъ харесвамъ въ едно отношение, че нѣщата тамъ сѫ написани конкретно. Този народъ еврейскиятъ е много конкретенъ. Всѣко нѣщо е описано тъй, както е. И вижъ еврейскиятъ царъ Давидъ е описанъ тъй характера му - и доброто, и злото. Тъй е конкретно описанъ, по английски го описва. Нѣма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломонъ така го описватъ, хичъ не сѫ мислили следъ време какво ще кажатъ за еврейския народъ. Че ималъ 300 жени и че ималъ 900 наложници. Тѣзи хора не имъ помръднало окото. Описватъ единъ царь, който ималъ 300 жени. Че едва сега хората могатъ да се справатъ съ една жена, ами съ триста жени, какъ ще се справите съ тѣхъ? И 900 наложници? Какъ ще се справи, кажете ми? То ще бѫде такава интрига между тѣхъ, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пакъ ще станешъ единъ отъ голѣмитѣ грѣшници. И казватъ, този Соломонъ, на който Богъ даде най-голѣмата мѫдрость, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питамъ на другата страна, единъ мѫжъ, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? -600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цѣла една казарма отъ деца! Да ги съберешъ тия деца на единъ баща? Толкова души да има да ги облича! Пъкъ никакъ не е практично. И за туй природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вѣрно, че туй, което Соломонъ е ималъ въ себе си, не мислете, че той го е измислилъ. Та даже Соломонъ въ сравнение съ единъ другъ царъ въ миналото е единъ светия. Въ миналото сѫ имали царе, които сѫ имали по хиляди жени. А Соломонъ е съкратилъ до минимумъ. И той минава за единъ отъ най-трѣзвитѣ царе въ тази епоха, въ сравнение съ другитѣ. А преди него е имало царе, които сѫ имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха,която опредѣляше многоженството. И отъ тамъ на сетне всичкитѣ царе сѫ почнали да намаляватъ, намаляватъ, докато дойдемъ до сегашното време. И казвамъ сега, ако вие вземете съвременнитѣ учени хора, тѣ казватъ че “трѣската” - има една риба, наречена “треска” - тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца - 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, отъ които само единъ милионъ се излюпватъ и отъ тия единъ милионъ, едва две достигатъ на своето развитие. Такова харчене вѫтре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трѣбва да се върши въ размножаването!

 

Та казвамъ, ако ние го сравнимъ Соломона съ тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази “треска” хичъ не му мисли кой ще и гледа децата. Трѣбва да ги гледа Господь. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постѫпки, и ги пращаме по пространството! Всѣка мисъль излиза отъ тебе и ти я изпращашъ вънка отъ себе си въ пространството; и всѣко едно желание, което излиза отъ тебе,че го пращашъ вънка въ пространството; и всѣка една постѫпка, ти я раждашъ, и я пращашъ вънка отъ себе си. Много малко мисли оставатъ наши. Тогава ние съ това безразборно мислене, създаваме отъ себе си единъ нещастенъ животъ. Погрѣшката не е въ раждането на децата, въ отглеждането на тия деца. Какво ще ги правишъ? Запримеръ родишъ ти едно дете на умраза; 20 години ти на себе си не можешъ да дойдешъ. Това дете те измѫчва. Ти си намразилъ нѣкого. Този, когото си намразилъ, ти си се развѣлъ. Той е или мѫжъ, или жена. Следователно, ти въ дадения случай, тия сѫ бѣдни хора, родили сѫ една умраза. Сега единиятъ е мѫжъ, другиятъ е жена. Ти като го видишъ, ти го мразишъ. Защо именно мѫжътъ намразва жена си? И защо нѣкоя жена намрази мѫжа си? Това сѫ чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразватъ хората; има и единъ духовенъ животъ, и най-после има и мислящъ животъ. Да кажемъ една жена не мисли добре за мѫжа си, подозира го или има неразположение спрѣмо него, или не постѫпва добре. Този човѣкъ обича да яде хубавъ хлѣбъ, омѣсенъ добре. А тя е небрежна, не мѣси добре. Той обича да яде хлѣбъ, но хлѣбътъ не е приготвенъ добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пиперъ; азъ съмъ гледалъ нѣкой като яде, та мѫжътъ се поти отъ това ядене! Този мѫжъ като яде, постояно се бърше, изпотява се лицето му отъ пипера. И най-после този мѫжъ почне да мисли за друга другарка. Казва: Съ тази жена неможе да се живѣе добре. Ако тя можеше да готви добре, човѣкътъ щѣше да живѣе съ нея.

 

Та по нѣкой пѫть азъ слушамъ, нѣкои отъ васъ искатъ да идатъ при Господа и да живѣете съ Него. Та вие и сега сте при Господа. Какъ живѣете съ него сега? Господь седи надалече, Той само ви наблюдава какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Споредъ мене, азъ не съмъ, за да се разправятъ погрѣшкитѣ. Азъ не съмъ толкова за това. Хората това го знаятъ. Една направена погрѣшка, тя отива въ миналото. За менъ е по- важно човѣкъ да предотврати една погрѣшка! То е по-хубаво. Нѣкой счупи стомната. Въпросъ не е защо направи тази погрѣшка. Азъ я виждамъ, счупена е стомната. Азъ го зная: счупихъ стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствувашъ, стомната остава счупена. Да купя друга стомна, тази остава счупена. Но може би като тази сѫщата стомна нѣма да намѣря; ще купя нѣкоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди нѣкой, да не счупа стомната.

 

Та да се предотвратяваме отъ погрѣшкитѣ е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправятъ. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрѣшка струва повече отъ сто поправени погрѣшки. Сто поправени погрѣшки едва ще иматъ цѣнностьта на една предотвратена погрѣшка! Сега ние казваме: Да поправимъ погрѣшкитѣ. Казватъ, че трѣбва да грѣшимъ и да поправяме погрѣшкитѣ. - Не. Не трѣбва да грѣшимъ! Да кажемъ, че човѣкъ е гладенъ. Тогава сготви му нѣщо. И не се заблуждавайте отъ вкуса на яденето. Има единъ начинъ въ човѣка, има едно вѫтрешно обоняние. У човѣка има една вѫтрешна интуиция, която показва дали храната, която ядешъ, е добра или не. Азъ никога не съмъ се лъгалъ. Има нѣщо, като се приближавашъ при една храна, която не е прѣсна, тя издава единъ особенъ дъхъ. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусишъ храната, иде едно противоречие въ езика ти. Слушайте, то е сѫщото, дали една мисълъ е права или не, и то си има начинъ, по който ние можемъ да знаемъ дали мисъльта ни може да бѫде права или не. Всичкитѣ прави мисли сѫ свѣтли; всичкитѣ нечисти мисли сѫ тъмни. Всичкитѣ желания прави сѫ топли, а всичкитѣ желания нечисти, сѫ студени. Всичкитѣ добри постѫпки сѫ меки, а всичкитѣ лоши постѫпки сѫ остри. Щомъ е нѣщо остро, постѫпката е лоша, не е добра. А щомъ е мека постѫпката, тя е добра. Щомъ едно желание е топло, азъ вземамъ, то е добро. Щомъ е студено, то елошо. Щомъ една мисълъ е свѣтла, тя е добра. Щомъ една мисълъ е тъмна, тя е лошо тази мисъль по отношение на мене. Сега азъ говоря, мисъльта сама по себе си може да не е лоша тази мисъль. Запримеръ грѣшно ли е, ако азъ крада паритѣ? Кѫде седи грѣхътъ? Въ паритѣ ли седи грѣхътъ, че златото е нечисто? Не, златото ечисто. Ти 10 пѫти можешъ да го крадешъ, то не може да се опетни; 10 пѫти и да крадешъ златото, все злато си остава. Въ какво седи престѫплението? Престѫплението седи въ това, че ти като си бутналъ златото, ти си го бутналъ съ нечисти рѫце; и намацалъ си дрехата на златото. И златото те дава подъ сѫдъ, че си го бутналъ съ нечисти рѫце. И тогава онзи сѫдия, който ще те сѫди, ако нѣкой ми открадне, начене сто лева, сѫдията ще го осѫди така: Да отиде да измие тѣзи пари при най-хубавия изворъ, при най-чистата вода, и да остави паритѣ на мѣстото. Нѣма да има никакъвъ затворъ. Да ги измие паритѣ и да ги върне назадъ. Че си казалъ нѣкому нѣкоя дума; не трѣбваше да казвашъ нѣкоя лоша дума. Думата сама по себе си лоша ли е? Не сѫ лоши думитѣ. Пакъ по сѫщия начинъ ще ви сѫдатъ. Тази дума трѣбва да я хванешъ и да я очистишъ. Защото думата си има една вѫтрешна картина, вѫтрешенъ смисълъ. Всѣка една дума изразява една вѫтрешна идея. Ти казвашъ: “обичамъ” и “не обичамъ”. “Азъ не ви обичамъ”. Де седи престѫпностьта, -азъ не ви обичамъ? Ти казвашъ на този човѣкъ: Азъ не ви обичамъ. Значи, нѣма любовь и не може да ви обичамъ. И нѣмашъ любовь, де е злото? Ти искашъ да те обичатъ. Да те умия съ вода. А нѣмамъ никаква вода. Стомната ми е празна. Де е лошото, че стомната ми е празна, нѣма вода? -Ама защо не си я напълнилъ? - Защото като тебе дойде единъ човѣкъ и му измихъ краката. И сега на 2 километра трѣбва да ида да донеса вода. -Ама ти трѣбваше да отидешъ. -Е, трѣбваше, ще ида сега. -Ама азъ много бързамъ. - И азъ бързамъ. Но въ бързината не може да се свърши тази работа. Вие всички все бързате.

 

Сега невъзможно е за насъ да живѣемъ тъй, както въ миналото. И ние постоянно все си мислимъ; питатъ нѣкои: Какво ли съмъ билъ въ миналото? Азъ сега, отъ моето гледище, искамъ да зная въ настоящия моментъ какво съмъ. Е, представете си, че въ миналото е миналъ единъ голѣмъ порой, и онази мътната вода, която е минала презъ ония пластове, и се пречистила. И сега е станала хубава. Ти питашъ: Каква е била тази вода? -Мътна. -Е, какъ е станала чиста? -Долу въ земята се е филтрирала. И сега естанала чиста. Та благодарение на това, че този нашъ животъ се е филтриралъ въ миналото. Та и каль е имало въ миналото. И сега още имаме доста каль. Презъ нови филтрове ще минемъ, да се филтрира мисълтьта ни. Колко пѫти ние носимъ извѣстни състояния, които сѫ тягостни. Колко пѫти ние носимъ извѣстни желания, които сѫ тягостни, извѣстни постѫпки, които сѫ тягостни? Запримеръ ти седишъ, и въ какво седи погрѣшката? Ти казвашъ така, вземете думата, казвате: Махни се отъ тука. Кѫде седи лошото? -Махни се отъ предъ лицето ми! Считаме, че това е една обида. Въ какво седи обидата? Да кажемъ, този човѣкъ ми заприщва слънцето отъ преде ми, и азъ му казвамъ: -махни се. Обидата седи, че азъ смѣсвамъ дветѣ торби въ едно. Какво ми коствува на мене да ида отъ лѣво или въ дѣсно отъ него на 10, 20 метра. И за него ще е хубаво, и за мене ще е хубаво. Сега азъ ги вземамъ тия дветѣ торби и ги смѣсвамъ, просото и житото на едно мѣсто. Кое е по-хубаво - той ли да се махне, или азъ да се махна? Казва: Махни се! Сега казвамъ: Отстрани се! Това е по-меко, отстрани се отъ тукъ; или да кажемъ: Бѫдете тъй добъръ, да ми направите една услуга и да не ми засѣнчате слънцето! Какъ може да се каже още по-меко? -Бѫдете тъй любезенъ, да ми дадете малко отворъ, че малко отъ свѣтлината да дойде до менъ! Сега, кои сѫ съображенията, че азъ казвамъ, -махни се? Единъ ангелъ може ли да ти каже на тебе така? Щомъ азъ кажа на единъ човѣкъ такамахни се отъ преде ми! - Азъ съмъ вече на едно ниско стѫпало на развитие. Азъ не съмъ човѣкъ подигнатъ. Та единъ ангелъ, ако седи при тебе, никога нѣма да ти каже: Махни се! Ако той дойде, той ще се подигне отъ тебе нагоре, и ти тогава може ли да го затуляшъ? Нѣма да има нужда да ти казва: Махни се! Но понеже ти не си единъ ангелъ, не можешъ да се подигнешъ надъ него. И затова казва ти нѣкой: Махни се! Казва: Дотѣгна ми да живѣя съ този човѣкъ. Единъ ангелъ, той е свободенъ. И може да иде кѫдето си иска. Сега единъчовѣкъ го затварятъ въ затвора. Ако той знае закона да се смалява и стане като едно малко бръмбарче - и веригитѣ ще паднатъ, и той презъ най-малката дупчица ще излѣзе навънка. Вториятъ день пакъ го затварятъ, пакъ го туратъ вѫтре, той пакъ стане малко бръмбарче, пакъ излѣзе. Питамъ, този човѣкъ, който може да стане бръмбаръ, могатъ ли да го държатъ въ затвора? Сега ще преведете, ще кажете: Нашиятъ Учитель каза, човѣкъ трѣбва да стане бръмбаръ. Подъ думата “бръмбаръ” заради мене е една формула, математическа иокултна формула, която показва единъ начинъ, за да се освободичовѣкъ отъ извѣстна гѫста материя. И така както ние говоримъ въ духовния смисълъ, трѣбватъ нови начини, за да говоримъ правилно сега. За да можемъ да живѣемъ добре. Най-първо изучавайте се. Ние всички искаме спрѣмо насъ да бѫдатъ хората много учтиви. Но и азъ трѣбва да бѫда спрѣмо другитѣ хора много учтивъ. И тѣ разбиратъ хората. И не само да бѫда учтивъ. Какъ да бѫда учтивъ? Че то е хубаво, но иска се нѣщо повече отъ учтивость. На този човѣкъ трѣбва да предвидишъ и съотвѣтни условия. Да кажемъ, вие както сте сега поставени тукъ сега при такива условия, не може да се живѣе добре. Този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 10 пѫти така по-широкъ. За да може окултно да живѣете добре. И между васъ трѣбваше да има по единъ метъръ разстояние. Отъ човѣкъ дочовѣкъ да има по единъ метъръ разстояние. А пъкъ сега вашата аура като излиза навънка? Нѣкой пѫть има нѣщо, ти усѣщашъ, като че нѣкой те тегли, нѣщо тегли отъ тебе. Пъкъ то нищо не тегли отъ тебе. Но го бута. И твоето духовно тѣло като излиза отъ вънка, има такива трептения; казвашъ: Не мога да го търпа! Но туй е физическата страна. Но трѣбва да дойдемъ до една права мисъль. Вие си представлявате, че седите въ едно събрание, и васъ ви е неприятно. И представете си, че вашитѣ мисли и вашитѣ желания, и вашитѣ постѫпки едновременно, туй сѫщество, което ви наблюдава, вие го безспокоите. Е, представете си, туй сѫщество е толкова голѣмо, и нѣкой пѫть вие правите погрѣшки, запримеръ вие изтръгвате едно цвѣте и го дърпате. Че вие туй цвѣте като го изтъргвате, вие бодете това сѫщество. И Господа ти Го бодешъ, като дърпашъ едно цвѣте отъ земята, и Господь чувствува болката на това цвѣте.Че ти си откѫсналъ едно цвѣте, или казалъ си нѣкоя обидна дума нѣкому, че ти си обидилъ нѣкого, и Господь е тамъ. И Той слуша. Ти си обидилъ и Него! И той казва: Знаешъ ли, че азъ тебе те мразя? Господь казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Азъ съмъ, Който съмъ направилъ този човѣкъ, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трѣбва да се прави тогава? Ти като си разклатилъ въздуха, разклатилъ си го така, както не трѣбваше да го разклатишъ. И сега Господь казва: Оправи по обратния пѫть. И втория пѫть пакъ ще те слуша, като говоришъ. Казвашъ: Какъ да поправя злото?-Много лесно се поправя злото. Ти казвашъ: Много те мразя! Значи, азъ ще направя такава въртележка въ въздуха, че като дойде доушитѣ ти “мразя те”, тогава казвамъ: -Много те обичамъ! Пакъ направя въртележка/Учительтъ върти рѫцетѣ си отъ предъ/ -много те обичамъ! И свърши се работата. Но какво ми коствува менъ? Вие седите и мислите, че е много мѫчно да се примиратъ хората.-Направете едно завъртане, прехвърляне съ езика си, и кажете: Обичамъ ви! И следъ като кажешъ: Много те мразя, после кажи: Много те обичамъ! Знаешъ ли какъ ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /У. пакъ прави въртележка съ пръститѣ си, рѫцетѣ си отъ предъ/. До сега те мразихъ, но сега тъй те обичамъ!Че какво ти коствува да кажешъ това? То е въздухъ, който трѣбва да излѣзе отъ тебе. Кажи така, и ще ти свѣтне тогава!

 

Вие сега очаквате да дойде Христосъ да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че какъ става това? -Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбралъ, и той криво те отсѫдилъ. А ти си единъ сѫдия, накарай той да отдѣли просото отъ житото! “Обичамъ те!”- това е житото; “Не те обичамъ”, това е просото. Върнете житото въ торбата и просото въ торбата, втората. И какво ми коствува на този богатия да му кажа: Ще бѫдете ли тъй добъръ да ми дадете 4,5 зрънца отъ вашето жито, да ги посѣя азъ на нивата си. А следъ 4,5 години ще имашъ цѣлъ единъ хамбаръ пъленъ! Та казвамъ, най-леснитѣ работи вие сте ги направили най-мѫчни. Ти казвашъ: Азъ не мога да кажа, че го обичамъ. Ама сѫдията казва: Прочети присѫдата.

 

И казва сега Христосъ: “Ако ме любите, ще упазите мой законъ”. “И азъ ще умоля Отца си, и ще ви даде другъ Утѣшитель, който ще ви научи на всичкото”. Та казвамъ, сега започнете съ тия леснитѣ работи! Кое е по-хубаво - да крѣскамъ, или да пѣемъ хубаво? Да пѣемъ е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бѣхме пѣвци, щѣхме да разбираме добре хубавото. Че азъ на нѣкой човѣкъ може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпѣя една пѣсень, че тъй да му падне като мехлемъ на сърдцето. Че азъ съмъ наблюдавалъ, като минавамъ нѣкѫде, тия работи съмъ ги забелѣзалъ, за да ги кажа сега на васъ. Гледамъ единъ момъкъ и една мома, много красива, седатъ и момата казва: Азъ не те обичамъ! А той и казва: Ти много ме обичашъ, но искашъ да ме лъжешъ. Тя му казва, че не го обича, пъкъ той мисли, че тя го изпитва. Казва: А не, ти и 10 пѫти да ми кажешъ, че не ме обичашъ, и 20 пѫти да ми го кажешъ, азъ не ти вѣрвамъ. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмѣе, усмихне се. И немуму потрепери сърдцето! -И 10 пѫти да го кажешъ, той знае, че не е така! -Мома, която се смѣе, тя не мрази! Той хубаво е научилъ това отдавна. И ако ти си сериозенъ като нѣкой светецъ, седи единъ тъй сериозенъ съ потънали очи и казва изъ дълбоко: Азъ много те обичамъ. Не. Турете едно свѣтло лице въ очитѣ ви, въ погледа ви, въ всѣко едно движение да се проявява доброто! Та съ всѣко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаемъ какъ да се отнасяме. Държишъ лицето си така навъсено и го застарявашъ преждевременно. Ти покварвашъ и лицето си, и очитѣ си, и всичко покваряшъ. И най-после Господь казва: Поправете туй лице! Гледамъ нѣкоя жена, таманъ мѫжъ и излѣзе, и току тя му намѣсти яката отъ подире. И азъ нѣкой пѫть съмъ излѣзналъ и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде нѣкой и нагласи яката отъ подире. Казвамъ, не е лошо. Човѣкътъ ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не сѫ важни. Важни сѫ. Една хубава мисъль, която носишъ, едно хубавочувство, отлично! Не ти трѣбва повече отъ това. Една хубава мисъль, красива. Най-красивата мисъль, едно красиво чувство, най- хубавото, красивото. Една красива постѫпка, най-хубавата! Носи ги тия! Че ще бѫдешъ облѣченъ. Модно ще бѫдешъ облѣченъ съ най- хубавата мисъль облѣченъ! Съ най-хубавото чувство облѣченъ! Съ една красива постѫпка, която можешъ да имашъ! И всички хора ще те обичатъ.

 

И казватъ нѣкои, че красотата ще спаси свѣта! И казвамъ, Красивитѣ мисли, красивитѣ чувства, красивитѣ постѫпки, всички хора ще спаси!

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка! /три пѫти/.

 

6.30 ч.с.

Всички на поляната направихме евритмическитѣ упражнения!!!