Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_02_28 Три нѣща сѫ потребни

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 19 ноември 2015 - 05:11

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ТРИ НѢЩА СѪ ПОТРЕБНИ

 

13-то Недѣлно Утринно Слово

28 февруарий 1937г. 5ч.с.

Приятно, свѣжо време.

ИЗГРѢВЪ .

 

Нарядътъ. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството. 12гл. отъ Ев. на Йоана. отъ 26 ст. до края.стр.493

Въ началото бе словото.

 

Всѣки единъ отъ васъ има своята задача.Всѣки единъ животъ има своята задача да се решава, нѣкои въпроси, по нѣкой пѫть схващанията, религиознитѣ схващания на хората ставатъ много еднообразни. И тогава вѣрующиятъ изгубва чувствуванието. Задачата на малкото дете е да расте и да порасне. Колко трѣбва да израстне то? Колкото е опредѣлено. Колко е ръста на малкото дете, и колко трѣбва да израстне? И въ умственото поле, въ умствено отношение опрѣделено е, до кѫде трѣбва да израстне. Единъ религиозенъ или духовенъ човѣкъ трѣбва да се развие. До кѫде трѣбва да достигне неговиятъ умъ и неговото сърдце, и то е опредѣлено. Умътъ трѣбва да се развива. И красотата не седи въ неговитѣ дрехи. Защото могатъ да облѣкатъ единъ мъртъвъ човѣкъ съ най - хубавитѣ дрехи, могатъ да облѣкатъ и живия. Но хубавитѣ дрехи прилягатъ добре само на живия. На мъртвия човѣкъ тѣ ще се загубятъ. Който и да е мъртъвъ човѣкъ, каквито и хубави дрехи да му туратъ, тѣ ще се загубятъ. Нищо нѣма да излѣзе. И каквито украшения хубави да му се туратъ, и тѣхъ ще изгуби. Той не може да ги запази. Нищо нѣма да остане на него. Та онова, което трѣбва да се постигне, е сѫщественото. Кое е то? Детето трѣбва да расте.Човѣкъ казва, че той вѣрва въ Бога. Вѣрва, но много относителна е нашата вѣра. Когато човѣкъ дойде до голѣми изпитания въ живота, и той почва да се разколебава дали това, въ което той вѣрва, е право. И даже и въ Божествената правда, и тамъ се разколебава. А всичко е опредѣлено. Сега разберете. Опредѣлено е какво човѣкъ трѣбва да премине. Ти не можешъ да избегнешъ отъ своята сѫдба. Иправедниятъ, и грѣшникътъ ще минатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Тогава вие питате: Каква ще бѫде разликата тогава? Ето каква е разликата:Че праведниятъ ще мине по пѫтя, и всичко ще се превърне за негово добро. Каквото му се случи, ще бѫде за негово добро. А на грѣшника каквото му се случи, ще стане за негово зло. Казвате сега: Какво ще спечелимъ ние, ако вървимъ по този пѫть, - като вѣрваме? - Всичко ще се превърне за ваше добро! - А какво ще стане, ако не вѣрваме?Всичко ще се превърне за ваше зло. Крайнитѣ резултати сѫ това. Следователно, ние се сремимъ за крайния резултатъ - ще видимъ, че онова, което ще ни се случи, ще бѫде за наше добро. Че ако вие бѣхте въ времето на Христа, еврейскиятъ народъ посрѣщна ли Го? Нѣкой пѫть вие се обезсърчавате, че онова, което вие говорите на хората, не ви слушатъ и не ви вѣрватъ. Не зная, че кому сѫ вѣрвали хората до сега? Това не е една мѣрка, дали хората ще вѣрватъ въ васъ, но въпросътъ е дали вие ще вѣрвате въ онова, което казвате. И вие като проповѣдвате, и вие сами не вѣрвате въ това. И вие се колебаете. Ако вие се колебаете въ себе си, защо ще изисквате другитѣ хора да не се колебаятъ. Та силата ви ще седи въ това - и всички хора да се разколебаятъ, вие да се не колебаете! Че ако слънцето залѣзне и азъ легна и съмъ тихъ и спокоенъ; другитѣ се безспокоятъ, а азъ вѣрвамъ, че слънцето ще изгрѣе. И като изгрѣе слънцето, другитѣ хора казватъ: Ние се молихме и омилостивихме Бога. Азъ вѣрвамъ, че онова, което е направилъГосподъ, то ще стане.Има единъ разуменъ вѫтрешенъ свѣтъ. Сега, когато нашиятъ животъ малко се помрачи, дойдатъ облацитѣ, вие се обезсърчавате. Е, кое е хубавото сега?Че хубостьта на небето става въ всичкитѣ тия промѣни, които ставатъ. Докато на нѣкой умътъ му е тихъ и спокоенъ, небето е ясно, звѣздитѣ се виждатъ. А нѣкой пѫть всичко е намръщено, тъмно, вѣтърътъ бучи, има вѣтрове, бури. Това е нашето неразбиране. Буритѣ носатъ голѣма влага. Тѣ носатъ влагата. По нѣкой пѫть и въ нашия животъ дойде нѣкоя буря, - пречистване дойде. Дойде влага, дойде и дъждъ. Сега онѣзи, които сѫ облечени съ хубави дрехи, и като ги завали дъждъ и се измокрятъ хубаво, и изгуби се хубавата краска на дрехитѣ имъ. Тѣ казватъ: Отидоха дрехитѣ ни. Дрехата не се е развалила, но само малко се е изхабила краската, която дрехитѣ иматъ, - външната страна. Но казвамъ сега, кое е по - хубаво? Хубаво е по нѣкой пъть, като се окваси; има една поговорка, която казва, че рибарь, който не се окваси, риба не хваща. Все трѣбва да се омокрималко, и ако никакъ не се омокри, рибата нѣма да излѣзе на брѣга.Ти ако не се измокришъ, то другъ нѣкой трѣбва да се измокри. И тия хора, които сѫ писали Свещената Книга, все сѫ се измокрили. Нали сѫ се измокрили. Вие чакате наготово рибата. Казвате: Хубава риба е тази! Но нека ви пратятъ на морето и вие докато я хванете! Азъ веднъжъ гледамъ по брѣга на Варна, като се приближавамъ, гледамъ двама рибари теглятъ една голѣма мрежа, мисля, на 150 - 200 метра разстояние отъ морето, теглятъ я ! Спрѣхъ се да видя това изкуство. Защо я теглятъ и какво? Наближаватъ до брѣга, теглѣтъ мрежата, и гледамъ тия кефали искаха да ги хванатъ, като дойдоха до края на мрежата, стиснаха добре мрежата, като влѣзне рибата тамъ, не може да излѣзе. И като почнаха да изваждатъ рибата, почнаха и тѣ като овци да се хвърлятъ навънъ. Онѣзи псуватъ, а тѣ се хвърлятъ и излизатъ навънъ. И едва изкараха 10 - тина . Казвамъ, и рибаритѣ умни, и рибитѣ умни. Тѣ казватъ: А, въ този конусообразенъ чувалъ не влизаме вѫтре! Като влѣземъ, ще изгубимъ своята свобода. Казвамъ: По нѣкой пѫть и лошитѣ хора въ свѣта си иматъ своята мрежа въ морето. Пуснатъ я, и праведнитѣ често влизатъ вѫтре въ тия конусообразни чували. Но като дойде до края, и изкочатъ навънка. Дойде нѣкое изпитание, ти като рибата изкочи и пакъ въ морето иди. Та казвамъ, при сегашнитѣ условия тъй, както сте поставени, понеже е краятъ - вие държите краятъ на тази епоха - и каквото сте учили, кой каквото е училъ, ще даде матура. Може матура на отдѣленията, може на прогимназията, на гимназията матура или университетски изпитъ, но все таки ще се държи една матура, безъ която не можешъ да минешъ. И колкото отивашъ по-нагоре, тази матура става по трудна. Ако мислите, че въ Царството Божие ще влѣзете много лесно... Нѣкой пѫть много лесно влизатъ, ще цитиратъ думитѣ на разбойника, който каза на Христа: Господи, помени ме днесъ въ Царството си! И казва му Христосъ: Днесъ ще бъдешъ ти съ менѣ въ рая. Но вие имайте предъ видъ, че този човѣкъ държа изпитъ съ Христа заедно. Христосъ държа изпитъ, закованъ на кръста, този не го заковаха. Казватъ, че другитѣ двама разбойници сѫ били само превързани презъ краката и рѫцетѣ за кръста. Само Христосъ е билъ закованъ. Но този човѣкъ е държалъ матура предъ Христа. Единиятъ бѣше страхливецъ отъ лѣво и каза: Такъвъ голѣмъчовѣкъ и силѣнъ, имашъ и знание, слѣзъ отъ кръста и спаси и насъ, да повѣрваме въ тебе. На него Христосъ съ мълчание каза: Ти въ тозисвѣтъ ще останешъ. А онзи, той се обърна къмъ Христа и каза: Именно ние страдаме за онова, което заслужаваме. А този Човѣкъ е праведенъ и страда! Защо говоришъ ти така? Помени ме, казва, Господи въ Твоето Царство! Че този човѣкъ си държи матура. Умирачовѣка. И на него казва Христосъ: Ти, който си издържа матурата, съ менъ ще бѫдешъ. Азъ и ти двамата ще бѫдемъ предъ лицето на Господа въ рая. Сега мнозина цитиратъ този стихъ. Но тѣ трѣбва да го цитиратъ и да се поставатъ на мѣстото на този умирающъ разбойникъ, да се поставатъ напълно, че и той умира.

 

Тогава Толстой превежда единъ примеръ. Единъ богатъчовѣкъ винаги отговарялъ на проповѣдника така. Казва: Не се пада начовѣка да дава много, то е много лесно - разбойникътъ и на кръста като бѣше, пакъ влѣзна въ Царството Божие. Тогава се обърна онзи проповѣдникъ и каза на този богатъ: Онзи бѣше единъ умирающъ разбойникъ и умираше съ Христа, а ти си единъ живъ разбойникъ, който нѣма да влѣзнешъ въ Царството Божие. Та умирающитѣ разбойници влизатъ въ Царството Божие, а живитѣ разбойници не влизатъ. Ние казваме: А, разбойникъ е този. -Не. Но имаше въ него съзнание. После не се знае историята на този разбойникъ. Какъвъ разбойникъ бѣше той? Този разбойникъ има нѣкаква връзка той съ онова, съ Христа, което е станало. Но насъ ни интересува онази велика истина, която седи предъ насъ. Единъ день този животъ, който имаме сега ние, ще го напуснемъ. Тия условия на живота ще се смѣнатъ. Ние живѣемъ въ единъ животъ, който е както на сцената. За нѣколко часа трае той. Едно представление трае 3,4 часа нѣкой пѫть и следъ туй се смѣня, и пакъ хората отиватъ въ другъ животъ. Този животъ ще се смени, ние трѣбва да го изслушаме представлението. Ти не съжалявай, че ще престане представлението, но отъ онова, което представлението представя, извади поука отъ това. Актьори ще играятъ тази роля. Ти трѣбва да разбирашъ истината, която се представя въ живота. Въ този животъ се представя една нова драма. И трѣбва да проучимъ съдържанието на тази драма.

 

Питате вие тогава: Защо е дошълъ човѣкъ на свѣта? - За три нѣща е дошълъ човѣкъ на свѣта. Вие ги знаете тия работи, азъ ви ги напомнямъ: Да намѣри майка си, да намѣри баща си, и да намѣри брата си. Вие ще кажете: Ама сестрата? -Сестрата е той самиятъ.Че който търси, той е сестрата. Вие сте все сестри, които търсите. Сестри сте. Ще кажете - какъ така, ние сме мѫже. - Никакви мѫжене сте. - Ама ние сме жени. Никакви жени! Азъ употрѣбявамъ думата сестра, девица значи. Чистота. Ние сме онази чистота, която търси истината. И само съ тази чистота човѣкъ може да намѣри майка си и баща си, и като ги намѣри човѣкъ, тогава ще се създаде едно условие за неговото развитие, и едва тогава той ще разбере. Ти като намѣришъ майка си, ще се пробуди въ тебе съзнанието.

 

Сега казвашъ: Нѣкои хора се обезсърчаватъ и казватъ нѣма кого да обичатъ. Че кого ще обичашъ най - първо. Най - първо ще обичашъ майка си. Тя е първата, която ще те пробуди. След туй ще обичашъ баща си- на земята казано - и най - после ще обичашъ брата си. Че това е великиятъ законъ, който е поставилъ Моисей: че трѣбва да възлюбишъ Господа. Това подразбира онзи, който е родениятъ отъ Бога. Този е сѫщиятъ законъ на роденитѣ отъ Бога. Нали търсимъ Онзи, Господъ, Който ни е родилъ, нашето съзнание. Че ти на земята ще ти е приятно, каквато и служба да имашъ, да вършишъ - дали тази служба е ниска или висока, предъ тебе има една свещена идея. Майка ти седи въ твоя умъ. И тогава има какво да обичашъ; има и кой да те обича. И тогазъ работата лесно се върши. И като живѣеше леко, и като умирашъ- навсѣкѫде е леко. При Любовьта и животътъ има смисълъ, и смъртьта има смисълъ. А при безлюбието, дето любовьта я нѣма и животътъ нѣма смисълъ, и смъртьта нѣма смисълъ. За да се осмислятъ нѣщата, непременно трѣбва да имашъ любовьта. Тя е майката. Тъй реално да чувствувашъ навсѣкѫде присъствието на майка си. Че за Бога каквото и да стане, окото ти да не мръдва. Че ако вие имате тази любовь, може да минете презъ най - голѣмитѣ опасности и нищо нѣма да ви стане. Та съ ония тримата млади момци, които хвърлиха въ пещта, какво стана? Разхождаха се -и шалваритѣ, ичорапитѣ имъ, и обущата имъ, всичко това бѣше на здраво - и извадиха ги навънка непокътнати. А които ги хвърлиха вѫтре, тѣ пострадаха, а тѣзи само се разхождаха въ пещьта. И Данаилъ, като го хвърлиха въ ямата при лъвоветѣ, какво стана? Нищо. Има художници, които представятъ, че той си тури рѫцете на лъвоветѣ, и тѣ приематъ.

 

Та казвамъ: Въ сегашния вѣкъ всички трѣбва да се отличавате съ една непоколебима вѣра! И онзи, който има вѣра, въ него любовьта се проявява. Онзи, който има вѣрата, въ него надеждата се проявява, Любовьта, който има- вѣрата се проявява. А въ него, който има вѣрата, надеждата се проявява; а който има надеждата -животът се проявява. Не може да се прояви вашатавѣра безъ любовь. Любовьта е майка на вѣрата. Вѣрата е майка на надеждата; а надеждата е майка на живота. А самиятъ животъ е туй, което ние обичаме. Сега това сѫ редъ думи. Безъ любовь тия думи нѣматъ съдържание. Азъ разбирамъ подъ “любовь”, когато едно семе хвърлено въ нивата почва да израства, и вие виждате неговитѣ краски какви сѫ. И благата, които то съдържа. Но ако нѣматѣ любовь, посѣто семето на камениста почва, то нѣма да израстне и нѣма да даде никакъвъ плодъ. Та не е въ сухата вѣра. И туй вѣрване е суха вѣра. Въ вѣрата винаги се подразбира следното. Срѣщнешъ едно голѣмо противоречие, но по какво се познава човѣкътъ на вѣрата? На единъ ученъ математикъ дайте му една трудна задача, и той ще я реши. По какво се познава единъ силенъ човѣкъ? Най - силнитѣ товари му се даватъ на него. Голѣмитѣ чували се даватъ на силнитѣ. По голѣмитѣ чували се познава силния човѣкъ. Вие преди да сте дигналичувала, ще кажете: Азъ имамъ вѣра. Но вие нѣмате вѣра. Я дигничувала. Азъ отъ чувалитѣ ще разбера, отъ мъчнотиитѣ, които вие претърпявате, ще разбера до колко вие сте силенъ човѣкъ. И не само азъ ще разбера, но и азъ като минавамъ презъ мѫчнотии, и вие като минавате презъ мѫчнотии, ще познаемъ колко сме силни.

 

Менъ ми разправяше единъ български полковникъ, като билъ на Солунския фронтъ. Единъ генералъ по - сръченъ насърчавалъ войницитѣ. Казва: Напредъ войници! По едно време почнаха да ни обстрѣлватъ англичанитѣ, и менъ почнаха да ми треператъ дрехитѣ и челюститѣ, казва полковника. И казвамъ: Г-нъ генералъ, какъ сте? Но на генерала и на него му треператъ челюститѣ, но казва: Г-нъ полковникъ, много добре! Какво добре? Гранатитѣ пукатъ! По едно врѣме и двамата се скрихме. И ако не бѣхме се скрили, и полковника и генерала отидоха! Не. Генералътъ не трѣбва да се крие и полковникътъ не трѣбва да се крие. Щомъ се криешъ, въ тебе твоята вѣра е слаба и твоята надежда е слаба. Не че е лошо човѣкъ да се скрива, но ако всичкиятъ животъ седи въ криенето, то е една игра. Ще се скриешъ, докато те намератъ. А като те намератъ, какво ще правишъ тогава? Щомъ те намѣратъ, тогава почва другата задача. Туй, което хората правятъ, нѣкой пѫть онѣзи ученици въ училището, пъкъ учительтъ като влѣзне, тѣзи гимназиалнитѣ ученици учительтъ ги поглежда, и по движението на ученицитѣ той ги знае. И гледа нѣкой ученикъ, той горкиятъ така се свива да не го изпита учительтъ тогава, а той извади тевтерчето си, и каже: Яти тамъ! Нѣма да намѣри нѣкой, който знае, а ще намѣри васъ, нѣкой, който не знае. А той ще каже: Днесъ ли трѣбваше да ме намѣришъ мене, азъ вчера си знаехъ урока, не можеше ли вчера да ме дигне, а днесъ. Та бележката ми да е такава. Не търси той отъ даровититѣ ученици. Даровитиятъ ученикъ всѣкога трѣбва да бѫде готовъ.

 

Всичкитѣ изпити въ живота трѣбва да се издържатъ. Ще кажешъ като плачешъ? Ако плачешъ, плачи на свѣтъ, както се плаче; че нѣкои отъ васъ, вие не знаете да плачете. Разправяше ми една ученичка отъ Софийската гимназия; тя не си знае урока, иска малко да заблуди учителя си, та казва: Нѣма сълзи, та почнахъ да си мажа очитѣ съ плюнка, да види учителятъ, че съмъ плакала. - Е, втори пѫтъ, казва учителятъ, като си научишъ урока, ще те вдигна. Много очи има намазани съ плюнка. Въ духовния свѣтъ плюнкитѣ не помагатъ. Плюнката помага, но при яденето. Да, ако не намажешъ онази храна, която ти дъвчешъ, ще ти бѫде зле на стомаха. Ако намажешъ хубаво, тогазъ добре. Ще намажешъ очитѣ си съ плюнката на очитѣ. Тѣ, сълзитѣ сѫ плюнката на очитѣ. И ако плачешъ, плачи на свѣтъ. Тѣзи сълзи иматъ значение. После, музикално плачи. Азъ съмъ слушалъ мнозина, като плачатъ, пъкъ не знаятъ какъ да плачатъ. И тогава ми разправя единъ нашъ приятель. Той бѣше Петко Гумнеровъ. Отивамъ, казва, на едно мѣсто, пъкъ викнало, креснало детето, не може да млъкне. Бащата го утѣшава, майката го утѣшава, плаче то, плаче! Нѣколко часа плаче, какво да правимъ? Той казва: Оставете на менъ сега. Влиза Петко при това дете, гледа го, то турило рѫцетѣ и плаче. Петко и той си турга рѫцетѣ на очитѣ и той плаче. Това дете плаче, и той реве. И по едно време детето казва: Бе, много плачешъ! Биха ли те тебе? И спира се тогава да плаче. Та казвамъ сега, то вижда себе си. На това дете му обръща вниманието, като слуша, че онзи плаче; почва детето да мисли, казва: Азъ зная защо плача, а този Косткоджа мѫжъ човѣкъ защо плаче? Този възрастенъ човѣкъ какво има да плаче? Та работата е тамъ, това дете въ плачъть намира една утѣха. То е едно състояние, смѣна на чувствата. Когато човѣкъ минава отъ едно сухо състояние въ едно влажно състояние, отъ една коравина, отъ една неразбранщина въ живота, плачътъ ще дойде като едно последствие. Като поплаче човѣкъ, ще стане по - мекъ. Като не плаче човѣкъ, казватъ: Коравъ. Да престанатъ сълзитѣ. Не. Сълзитѣ сѫ за човѣка едно благословение. И не съжелявайте вие, че плачете. Защото при всѣки единъ плачъ, се миятъ вашитѣ очи. И вие щевиждате по - ясно. Ама не да плачешъ нѣколко часа. Разбирамъ единъ плачъ отъ една минута, отъ две минути, отъ петъ минути, отъ 2-3 сълзи да потекатъ отъ очитѣ, туй разбирамъ. А цѣлиятъ день ти да плачешъ, това нѣма смисълъ. Щомъ се омиятъ хубаво очитѣ ти, прозорцитѣ ти, щомъ съзнанието ти е просветлено, плачътъ вече е постигналъ своята цѣль. Та казвамъ, вие не утѣшавайте въ този случай. Поне не утѣшавайте. Напримеръ Петко не му казва на детето: Не плачи, не безспокой баща си и майка си, че то е срамота! И той почва и той като него да плаче. Ти като влѣзешъ при единъ скърбенъ човѣкъ, не отивай да го утѣшавашъ, ами викни и ти да плачешъ заедно съ него. Той за каквото плаче, и ти като него, викни съ него заедно.

 

Та законътъ е слѣдующиятъ. Когато се изучава характера на Христа, не да се спремъ върху туй, нѣкой пѫть може да разсѫждаваме: Нѣмалъ ли е Христосъ сили? Защо е трѣбвало Той да вземе участие въ тази скърбъ? Ти, казва, готовъ ли си да страдашъ? Тъй само не минава, и менъ ако ме заковатъ така на кръста, то ще има страдания! Не мислете, че нѣма да ви заковатъ. Най - малко единъ пѫтъ въ живота ви ще ви заковатъ. И все трѣбва да има единъ , който да ви снеме отъ кръста. И ако мислите, че нѣма да ви заковатъ , вие още не познавате тази опитность. И тогава сте забравили вашата опитность. Туй не трѣбва да ви плаши. Христосъ се моли за онова положение: Ако е възможно да мине тази чаша,ако не- да бѫде Твоята Воля! Нѣкои нѣща могатъ да минатъ, но нѣкои нѣма да минатъ. И има ли Христосъ да съжелява, че Той едно време е страдалъ. Той ни най - малко не е страдалъ. Христосъ следъ своитѣ страдания казва- до тогава нѣмаше вѣра въ Него- но следъ като мина презъ тази опитность, казва: Сега ми се даде всѣка властъ на небето и на земята. Идете и проповѣдвайте, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка. И тази власть ще бѫде и съ васъ.

 

Та азъ обичамъ нѣкой пѫть да видя, които плачатъ. Има защо да плачатъ. Споредъ менъ за какво трѣбва да плачете? - Че сѫ го били нѣкѫде? Не. Всѣка вечерь като се върне човѣкъ, да плаче,че не е направилъ едно добро. Не да плаче, че е направилъ една погрѣшка. За туй ни най - малко не трѣбва да плаче. Но да плаче, че не е направилъ едно добро. - Че е изгубилъ едно условие. И като плаче, той ще поправи своята погрѣшка. Ти не съжелявай, че си направилъ една погрѣшка. Съжелявай, че не си направилъ едно добро. Ти несъжелявай, че омразата е дошла при тебе. Но съжелявай, че не си проявилъ любовьта. Ти не съжелявай, че си станалъ безвѣрникъ, но съжелявай, че не си проявилъ вѣрата. Положителното дръжъ. Защото животътъ е единъ голѣмъ изпитъ. Защото онзи, когото ти любишъ, той ще те изпита. Без да искашъ, ще те изпита; мислите ли, че единъ учитель, който люби своитѣ ученици, които не ги изпитва, че той е спечелилъ нѣщо? Въ изпита ученикътъ придобива нѣщо. Учительтъ ще дигне нѣкой пѫтъ нѣкой ученикъ, ако не знае, нищо нѣма да му каже, и белѣжка нѣма да му тури. Но при всѣко дигане се образува една връзка. Образува се една вѫтрешна връзка между Бога и насъ при всѣко изпитание, което ние минаваме. Всѣко изпитание е връзка. Това сѫ връзки. Безъ изпитания не може да има връзки между насъ и Бога. Нѣмаме тогава връзка. Следователно голѣмитѣ изпитания, това сѫ вѫтрешни връзки, които ни свързватъ. И ние уякваме. И тогава любовьта на Бога ще се прояви. Защото при голѣмитѣ мѫчнотии, ако ние не можемъ да издържимъ, въ насъ има нѣкой, който може да издържи.Че Христосъ бѣше съ Петъръ, Той знаеше, че Петъръ ще бѫде поставенъ на единъ изпитъ, и нѣма да може да си издържи изпита. Христосъ едновременно държа съ Петъръ своя изпитъ. Христосъ държеше матура, и следъ туй Петъръ го скъсаха. Тъй като го хванаха съ единъ въпросъ, казаха му: И ти си Неговъ ученикъ. - Не, не съмъ. Никакъ не познавамъ Този човѣкъ! То е матурата! И Христосъ му каза: Петре, ти миналата нощъ ми казваше: Нѣма да се отрека, ако и всички да се отрекатъ отъ Тебе, то азъ, Петъръ, нѣма да се отрека! И като го погледна Христосъ, дойде му на ума, и стана му ясно на Петра. И излезна отъ вънка и плака! И Петъръ казва: Не можахъ да проявя любовьта си. Какъвъ страхливецъ съмъ азъ! Питамъ, отъ тамъ катъ е излѣзълъ Петъръ, кѫде е отишълъ? Понеже Петъръ значи камъкъ. Кѫде отиватъ камънитѣ? Апостолъ Петъръ, който е камъкъ на християнската църква, той показваше какви бѣли ще има той - на главата му ще дойде. Той на крайѫгъленъ камъкъ ще стане.Че ще споратъ съ него въ коя църква трѣбва да бѫдатъ вѣрни- дали въ Християнството, дали въ католическата, православната или евенгелската църква сѫ правитѣ църкви? И сега не питатъ дали си ти християнинъ, обичашъ ли Христа? Тѣ питатъ: Ти въ църквата вѣрвашъ ли? Ако идешъ въ католическата църква, тамъ казватъ: Ти въ папата вѣрваш ли? И като идешъ въ евангелската църква, не питатъ вѣрвашъ ли въ Христа, но - въ Евангелието вѣрвашъ ли? Значи, днесъ едни вѣрватъ въ църквата, други въ папата, а трети въ Евангелието. А кѫде е Христосъ? Той е Петъръ, който се отрече. И като го погледна Христосъ, казва: Та вие нали сте онези папитѣ. Та Петъръ трѣбва сега да учи всички тия хора.

 

Сега да се върнемъ, тѣзи сѫ минали нѣща. Не искамъ да ви навеждамъ на нѣкои нѣща, които може да ви съблазнятъ. Запримеръ азъ не поддържамъ онова възпитание: Казватъ на детето, - нѣма да крадешъ! Че азъ го турямъ тогава въ пѫтя на кражбата. Азъ ще остава детето въ градината, нека да се прояви, - да краде. Нѣма да му кажа да не краде. Това е, което Богъ направи на Адамъ- тури го въ градината и го остави да краде. И го остави да види дали ще краде. Опита го Господъ. Та казвамъ, ще му кажешъ- туй нѣма да правишъ,- и ще видишъ докѫде е достигнало. И на васъ казвамъ сега, ако малкитѣ страдания не можете да носите, какво ще стане съ голѣмитѣ като дойдатъ? Та помнете: Малкитѣ страдания сѫ предвѣстници на голѣмитѣ, които ще дойдатъ. И вие казвате: Ела зло, че безъ тебе по - зло. Малкитѣ страдания сѫ предвестници на голѣмитѣ страдания. А голѣмитѣ страдания сѫ предвестници на малкитѣ блага. А малкитѣ блага сѫ предвѣстници на голѣмитѣ блага. Този е пѫтьтъ, по който ще минете. Този е истинскиятъ пѫть. Ако искате да знаете въ вашия животъ растете ли вие или не / Учительтъ затваря Библията/.

 

Ако ни поставатъ сега на единъ изпитъ, на онзи изпитъ, за който се говори въ Евангелието: - Да се отрече човѣкъ отъ себе си, отъ всичко да се отрече по всичкитѣ правила, знаете ли колко мѫчно може да се издържи на изпита? Въ кѫщи може да бѫдешъ и да не бѫдешъ най - възлюблениятъ. Ако въ кѫщи всички нѣматъ довѣрие въ тебе, ако онова, което говоришъ на хората, не вѣрватъ въ него, ако трудътъ ти не е оцѣненъ, ако твоитѣ мисли не се оцѣняватъ, ако чувствата ти не се оцѣняватъ, ако работата ти не се оцѣнява- знаете ли колко мѫчно се живѣе? Какво трѣбва да правишъ тогава? Какво трѣбва да прави сиромахътъ, за да се подобри неговия животъ?

 

ТРИ НѣЩА СѪ ПОТРѣБНИ! Най - първо човѣкъ трѣбва да стане богатъ, и хората ще измѣнатъ своето отношение къмъ него. На второто мѣсто, - сиромахътъ да стане добъръ; на трето мѣсто, сиромахътъ да стане уменъ. Ти щомъ си сиромахъ, три нѣща ти трѣбватъ. Богатство, доброта и знание, умѣние, - знание е туй.

 

Е, какво трѣбва сега на богатия? Щомъ си богатъ, - на богатия трѣбва Любовь, трѣбва Вѣра, трѣбва Надежда. Това е естествено положение. На сиромаха му трѣбва Богатство, Доброта и Знание, Умѣние, а на богатия му трѣбва Любовь, Вѣра и Надежда. И сега казвамъ на онѣзи отъ васъ, които сте сиромаси,- не ви зная какви сте- богати или сиромаси- но ви казвамъ, който е сиромахъ, трѣбва му богатство, трѣбва му доброта, трѣбва му знание! Онѣзи отъ васъ, които сте богати, буржоа, трѣбва ви любовь, трѣбва ви вѣра, трѣбва ви надежда. Вземете думитѣ богатъ си, буржоа, - пролетарий или сиромахъ, то е едно криво разбиране. При ония положения, при които ние се намираме, сиромашията нищо не разрешава, ако ги нѣмашъ тия нѣща; и богатството безъ любовь, безъ вѣра, безъ надежда, и то нищо не разрешава. А сиромахътъ щомъ има тия качества, които азъ турямъ, - богатство, доброта и умение, тогава сиромаситѣ хора сѫ на мѣсто.

 

И казвамъ сега, всички се съюзете съ Христа и вървете по Неговия пѫть. Не че не вървите, вие вървите, но се колебаете. У всинца ви има едно колебание вѫтрешно. При менъ идватъ нѣкои, казватъ: Не искамъ да умра! Казвамъ, защо не искашъ да умрешъ? - Е, не съмъ готовъ. Следъ 10 години този го гледамъ, той пакъ казва: Не искамъ да умра! Защо? Пакъ не е готовъ. Нѣкои следъ 20 години ги срѣщамъ, пакъ не сѫ готови да умратъ. Наближи той 80, 85 години, пакъ казва: Не съмъ готовъ, иска ми се да поживѣя още. Казвамъ: На 85 години сте. Ти следвашъ въ училище, и не си готовъ да излѣзешъ изъ училището навънка. И вече крайниятъ предѣлъ е до 120 години. Следъ 120 години има изключение. При всички изключения, следъ 120 години всѣки трѣбва да напусне това училище. И като напуснешъ едно училище, ще влѣзнешъ въ друго училище. Или работата ти е една вѫтрешна смѣна. Защото трѣбва да се смѣни състоянието. Въ обикновения животъ ние тукъ изгубваме смисъла на живота. И въ обикновената любовь човѣкъ изгубва смисъла; и въ обикновената вѣра, надежда и въ всички обикновени нѣща човѣкъ изгубва смисъла на живота. И трѣбва да влѣземъ въ необикновеното или въ това, което само по себе си не се измѣня. Или азъ наричамъ необикновеното, това е великото, и промѣнитѣ, които ставатъ тамъ, то не се измѣня. То е туй, което носи въ себе си всичкитѣ блага. Като казвамъ, че Богъ е Благъ, подразбирамъ, че Богъ има всичко онова, отъ което ние се нуждаемъ. Затова Богъ е неизмѣняемъ. Той нѣма какво даизмѣня Неговото естество. И нѣма нищо, което да измѣня Неговото Естество!

 

Сега онази опитность, имате вече една набрана опитность богата; имате достатъчно знание, имате и достатъчно добродетели. Остава сега само закона на проявлението, да се проявите! Единственото, което не знаете, вие още не знаете какъ да се проявите. Азъ нѣкой пѫть забѣлѣзвамъ, нѣкоя мома иска да се прояви, дошло е времето да прояви любовьта, а не знае какъ да се облѣче. Три, четири рокли е направила майката. Нѣкои иматъ само една рокля, а тя има 3 - 4 рокли, та облѣче тя едната, другата, третата, и не знае съ коя ще се хареса. Азъ ако съмъ една мома, най - първо ако искамъ да се харесамъ, ще се облѣка въ една дреха съ зеленъ цвѣтъ. Ако не ме харесатъ, ще се облека съ втората рокля съ жълтъ, златистъ цвѣтъ. Ако и тъй не ме харесатъ, ще се облѣка съ синъ цвѣтъ, ясно синъ. И най - после ще се облѣка съ бѣлия цвѣтъ. И ако тогава не ме хареса: И какво ще стане? - Ще му запаля чергата. И споредъ менъ щомъ кажатъ, че му е запалена чергата, той вече нито зеления цвѣтъ е харесалъ, нито жълтия, нито синия, нито белия- тогава чергата гори!

 

Четири начини има, по които ние може да се проявимъ. И като дойде горенето и то си има мѣсто! И като се запаличергата ти, тогава всичкитѣ ония правила на миналото трѣбва да се изгоратъ! Има нѣща външни, които не зависатъ отъ насъ. Но въ насъ има едно вѫтрешно недоволство. Всѣки въ себе си има едно вѫтрешно недоволство. Нѣкой пѫть каквото и да направишъ и въ вѣрата си, и въ любовьта си, все усѣщашъ, има нѣщо, което те гложди. Много малко е то, както въ очитѣ като влѣзне нѣщо, и насълзатъ се очитѣ, че си недоволенъ. Е, то е, което трѣбва да се премахне сега.Да знаешъ, какъ да се проявишъ. Зелениятъ цвѣтъ, - ще кажешъ на свѣта, че богатство трѣбва. Жълтиятъ цвѣтъ, - ще кажешъ, уменъ трѣбва да бѫдешъ. Синиятъ цвѣтъ, значи истината ще обичашъ. А бѣлиятъ цвѣтъ, че трѣбва да ходишъ въ чистотата и да я носишъ. И тогава ще му запалишъ чергата, че да гори! И ако при всички тия цвѣтове не ме обича, ще му запаля чергата, за да гори. И ако ме попита моя възлюбенъ, защо ми запали чергата? Ще му кажа: За да станешъ богатъ! Защо ми запали чергата? За да станешъ уменъ, за да обикнешъ доброто. - Защо ми запали чергата? За да станешъчистъ! И тогава тури коритото и пери! Най - първо ще започнете сътия 4 работи. И Христосъ казва най - после, понеже не Го разбраха,огънь дойдохъ да запаля. Ако този огънь се запали? Какво иска да каже? - Да запали чергата! И ако огътьтъ дойде , ще Го разбератъ! И всичкитѣ хора сега горатъ! Защо? За да станатъ богати, умни, добри, истинолюбиви, да станатъ чисти. Затова нека мине свѣтътъ презъ страдания, и да придобие тия добродѣтели. И нѣма какво да го съжелявате. Ама да се изпълни Волята Божия - и съ свѣта, и съ насъ. И да влѣземъ въ Царството Божие, и да живѣемъ съ Господа заедно ! / Аминъ/

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. / три пъти/ .

6.15ч. с.

 

На поляната упражненията.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt