Jump to content

1937_02_21 Ликвидация съ стария животъ и приложение на новия


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ЛИКВИДАЦИЯ СЪ СТАРИЯ ЖИВОТЪ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОВИЯ

 

12-то Недѣлно Утринно Слово

21 февруарий 1937 г . 5 ч. с .

Бодро приятно време.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

 

Ще ви прочета частъ отъ 12 глава отъ Ев. на Йоана,отъ 1 - 25 ст.стр.492

 

Въ Начало бѣ Словото.

 

Когато нѣкоя майка отива въ града, децата не знаятъ какво ще купи майка имъ. Но все - таки тѣ очакватъ нѣщо. Умнитѣ деца очакватъ, но какво, и тѣ не знаятъ. Тайна е това за децата. Онова, което майката ще донесе, тя е опредѣлила. Тя има прѣдначертанъ планъ, какво трѣбва да донесе. Нѣкои казватъ, че трѣбва да се пазимъ отъ еднообразие, и отъ желание да знаемъ всичко. Отъ тѣзи две нѣща трѣбва да се пазите. Не искайте да знаете всичко. Защото пророкътъ казва, че и за Господа има нѣща, които Той не знае. Защо? Защото Господъ казва, че и на умъ не му е дохождало това, което пророкътъ е казалъ за Господа. Много голѣми пророци казватъ, че Господъ е казалъ така или иначе, но Господъ казва, че тия пророци сѫ казвали нѣща отъ името на Бога такива, каквито и на умъ не Му е дохождало. Има нѣщо погрѣшно въ това, когато човѣкъ иска да знае всичко. Нѣкой мисли, че всичко знае, но всезнанието зависи отъ истината. Отъ лъжата нѣма какво да знаешъ, тя не дава знания. Какво нѣщо е лъжата? Споредъ Догорова лъжата произлиза отъ лижене. Човѣкъ може да лиже една капка медъ или една капка млѣко. Когато на котката дадете хлѣбъ, ако е гладна, не яде, но дадете ли и малко млѣко, тя го оближе. Трошицата хлѣбъ седи предъ нея, тя не я пипа, но къмъ млѣкото има известно разположение. Като го намѣри, веднага го излизва.

 

Сега какви трѣбва да бѫдемъ ние? Ние трѣбва днесъ да бѫдемъ такива, каквито сме. Какви трѣбва да бѫдемъ днесъ? Днесъ нѣма да бѫдемъ такива, каквито сме били вчера, нито такива, каквито ще бъдемъ следъ една година. Днесъ трѣбва да бѫдемъ нѣщо съвсемъ друго. Когато посѣете една ябълкова семка, тя нѣма да излѣзе като крушата. Тя ще излѣзе ябълка, но трѣбва да бѫде доброкачествена. Ако посѣете нѣкоя лоза или череша или слива, все лоза,череша или слива ще излѣзе. Сливата, запримѣръ, казва:Азъ нѣма да бѫда вѣчно слива. - Да, нито слива ще бѫдешъ, нито череша, нито трънъ вѣчно ще бѫдешъ, но и човѣкъ въ тази форма, каквато днесъ имате, нѣма да бѫдете. Ти ще се изменишъ - Като ангелъ ли ще стана? - Нѣщо повече отъ ангелъ. Ангелитѣ сѫ на деветь степени. Нѣкой иска да бѫде като херувимитѣ или като серафимитѣ. Знаете ли, какви сѫ образитѣ на херувимитѣ и на серафимитѣ? Когато стигнешъ до нѣкой херувимъ или серафимъ, ти ще се превърнешъ на прахъ и пепель. Ти ще изгоришъ отъ него. Недосегаеми сѫ ангелитѣ и серафимитѣ. Тѣ сѫ Божественъ огънь, който изгаря всичко. Нѣкой иска да стане херувимъ или серафимъ. Той не знае, че по този начинъ ще донесе найголѣмитѣ нещастия на хората. Ти не можешъ да живѣешъ тогава при хората, нито хората ще могатъ да живѣятъ при тебе.

 

Сега въ тази мисълъ има една отрицателна страна. Така и въ тълкуване на Писанието има една опасность, която зависи отъ ограниченитѣ разбирания на хората. Защото всѣки, който коментира, иска да каже нѣщо ново. Новитѣ нѣща сѫ преповторение на старото: Да бѫдемъ добри, да се обичаме, да имаме почитание къмъ баща си, честни да бѫдемъ. Това сѫ изтъркани думи. Сегашнитѣ хора казватъ: Не ни говорете за това, друго нѣщо ми говори. Нервирамъ се като ми говоришъ такива работи. Като искамъ да му кажа нѣщо отъ истината, казвамъ му: Имамъ една малка колибка въ планината, направена отъ дъски. При колибката имамъ една кошара за овцетѣ. Правя сирене. И следъ това дошло едно малко дете, което запали колибката. Той се итнересува и ме слуша. Продължавамъ: Въ това време една млада мома, съ бакърче въ рѫка, видѣла това, донесла вода и изгасила колибката. - Ахъ, колко е умна тази млада мома! Азъ говоря на този човѣкъ за истината. Той веднага ме запитва: Чия дъщеря е тя? - Интересува се той отъ младата мома.

 

Сега, като слушате, и на васъ дотѣгватъ нѣщата. Искате да ви се говори нѣщо религиозно. - Оставете вашата религиозность. Религиозностьта не е много съдържателна дума. Като се разболѣе,всѣки човѣкъ става религиозенъ. Потекатъ му лигитѣ - това е религия. Това е религиозность външна, но безъ вѫтрешно съдържание. Отъ лига става думата “религиозенъ”. Нѣкои ще кажатъ: Не се подигравайте съ религията! - Съгласенъ съмъ. Като кажа на единъчовѣкъ, че ще му платя изобилно, той има вѣра въ мене. Дойде, работи ми, и азъ му дамъ петь лева. Това не е ли лига? Въ първо време той мисли, че го опитвамъ. Но ако му дамъ една почтена сума, той вижда, че оценявамъ труда му. Той казва: Ти ми плащашъ по-добре отъ другитѣ.

 

Сега за насъ важно въ живота е онова, което ние възприемаме. И всѣки день невидимиятъ свѣтъ ни изпраща блага, отъ които иска да се ползуваме. Ти станешъ сутринь и започвашъ да мислишъ като дете.Ама азъ не искамъ да бѫда дете. Обаче растешъ, ставашъ все повъзрастенъ, започвашъ да мислишъ добре. Ставашъ проповѣдникъ. Това е най - високото положение, до което човѣкъ може да достигне, което положение наричатъ........ционно положение. Англичанитѣ го казватъ Клай - Максъ. И като стигне човѣкъ до най - високата точка, постепенно започва да слиза надолу. Отъ младини слизашъ къмъ старини. Като направишъ погрѣшка, оправдавашъ се, защото си въ младини. Казвашъ: Дете съмъ още. Казватъ и други: Дете е, не разбира нѣщата, невежа е. И каквито погрѣшки направи малкото дете, всички го оправдаватъ. Когато детето на първата година прави погрешки, всички казватъ: На това дете не може да се изисква нѣщо много. Майката всичко му прощава. Но като стане на 10 - 12 години, тя не му позволява вече да прави погрѣшки. Тя казва: Ти не си дете. И това, което детето е правило въ първитѣ години, после не му се позволява. Най - после човѣкъ дойде до старини, стане на 80 - 120 години, тогава още повече не му се позволява да грѣши. Какъ ще изживѣе тѣзи 120 години? Четири години сте при майка си, въ люлка, въ количка ще те возятъ. Това е особено училище. Ще минавашъ отъ рѫце въ рѫце. Следъ това четири години ще ходишъ въ забавачница.Четири години въ отдѣленията, ставатъ 12 години. Имате осемъ години въ прогимназията и въ гимназия, ставатъ всичко 20 години. Следъ това четири години въ университета, всичко 24 години. И най - после се ожените. Трѣбватъ ви 30 години. Това е пакъ една специфична работа. Университетъ е това. На днешнитѣ деца сѫ нужни 30 години, докато ги отгледате и изучите. Цѣли 15 години ви сѫ нужни, докато ги ожените и настаните. Следъ това трѣбватъоще 15 години за внучетата. После още 15 години за разходки тукъ и тамъ. И колко още години ще ви останатъ - 120 години? Какво ще направите презъ тѣзи последни години? Нѣма да усѣтите какъ ще стигнете тѣзи години и ще видите, че нищо не сте направили. Единъ день похлопатъ на вратата ви, донесатъ единъ отворенъ пликъ, ще ви кажатъ: Кажете на господаря да излѣзе. Чуваме, че не си гледалъ работата, както трѣбва. Толкова години е заповѣдвалъ само тукъ и тамъ, не е постѫпвалъ умно. Така човѣкъ изгубва службата си на земята и се връща въ онзи свѣтъ. Тамъ вече ще видятъ каква нова служба могатъ да му дадатъ. Ще видятъ за какво е готовъ. Стариятъ казва: Азъ отивамъ вече, предавамъ службата си. Той ще намѣри нѣкого, когото обича, да го остави за свой замѣстникъ.

 

И до днесъ, както виждамъ, мнозина отъ васъ уреждатъ въпроситѣ на земята. Нѣкои отъ васъ още не сѫ свършили университетъ. Други са дошли само до гимназията. Нѣкои - само до прогимназията. Нѣкои пъкъ сѫ въ университета, който трае 35 години, обаче още не сѫ отгледали децата си. Нѣкои още не сѫ оженили децата си, не сѫ ги наредили и т. н. И следъ всичко това започвашъ да сѫдишъ другитѣ хора, искашъ да знаешъ какъ тѣ живѣятъ. Не е проста работа да познаешъ човѣка. Какъ можете да познаете пѣвеца? Че пѣвецътъ трѣбва да пѣе, а за да пѣе, той трѣбва да се предразположи. Ако обичамъ пѣвеца, а при това искамъ да пѣе, азъ трѣбва да го предразположа. Не мога ли да го предразположа, той ще каже, че не може да пѣе. Защо не е разположенъ? - Понеже не съмъ успѣлъ да го предразположа. Ако пъкъ му платите една крупна сума, той ще пѣе. Та пѣвцитѣ и свирцитѣ се нуждаятъ отъ любовь, искатъ да бъдатъ обичани. Единъ американски милионеръ слушалъ за единъ виденъ артистъ отъ Европа. Той отишълъ въ Америка да дава концертъ. Милионерътъ искалъ да чуе този виденъ артистъ, но закъснѣлъ съ три часа и не могълъ да го чуе. Американецътъ не могълъ да дочака другъ концертъ, затова отишълъ въ хотела, дето билъ артистътъ, който се готвилъ да си лѣга. Казва му милионерътъ: Азъ закъснѣхъ, пропуснахъ концерта ви, но искамъ да чуя вашето свиренеНе съмъ разположенъ сега, азъ си лѣгамъ вече. - Хиляда долара ще ти дамъ. - Не искамъ. - Още 500 долара ще ти дамъ. - Добре, сега ще дойда. Значи, при 1500 долара се съгласилъ да свири. Американецътъ го слуша.И най - после казва: Ще ти дамъ още една сума, да ми дадешъ цигулката си, и азъ да ти посвиря малко. Американецътъ свири нацигулката, иска да види какво ще каже видниятъ артистъ за неговото свирене. Той искалъ да чуе отъ този артистъ докѫде е стигналъ, може ли да излѣзе отъ него виденъ цигуларь.

 

Понѣкога и вие мязате на този цигуларь, който е свършилъ вече концерта си, и е готовъ вече за лѣгане, но идва единъ отвънъ, иска да му свирите. Вие вече сте готови да си лѣгнете, а той иска да му свирите. Щомъ иска да ви даде пари, вие можете да му свирите. Важно е, че въ живота има много работи, които не трѣбва да бѫдатъ явни, защото сѫ въ процеса на своето развитие. Много нѣща въ човѣка трѣбва да останатъ въ тайна, докато узрѣятъ Казвате: Нека се знаятъ нѣщата. - Не, нѣщата трѣбва да станатъ знайни, само когато узрѣятъ напълно. Кой изважда зеленитѣ плодове на пазаря? Една мисъль, която не е узрѣла още, трѣбва да седи на дървото да зрѣе. Всѣко чувство, което не е узрѣло, трѣбва да седи на дървото. Всѣка постъпка, която не е узрѣла още, която не се е оформила, трѣбва да седи на дървото, докато узрѣе. И най-после, не води малкитѣ деца при дърветата да имъ показвашъ незрѣлитѣ плодове, да не ги туряшъ въ изкушение. И себе си не поставяй въ това положение. Има нѣща, които могатъ да изкусятъ и васъ самитѣ въ даденъ случай. Ако ви заведатъ въ мѣстность, дето има диаманти, и погледнете тукъ или тамъ, все ще се роди у васъ едно желание да си вземете за споменъ малко отъ тия диаманти. А това е забранено. Отивашъ си, но трѣбва да знаешъ, че четири очи те следятъ да не вземешъ нѣкой голѣмъ диамантъ съ себе си.

 

Та казвамъ: Ние сме останали въ едно положение, предъ една опастностъ, че се спираме все предъ миналото. Каваме: Какво бѣхме едно време. - Може да е било по-добре, а може да е било и по-лошо. Две мнения има за това. Единъ старецъ на около 84 години, но малко щестлавенъ, като дошълъ до единъ голѣмъ трапъ, казалъ: Едно време азъ прескачахъ такива трапове. Той се засилилъ, но хопъ въ трапа. Той си помислилъ, че има отвънъ хора, които го видѣли, като падналъ и си казалъ: Така ли бѣше едно врѣме? Какъ прескачахъ такива трапове? Но като излѣзълъ вънъ отъ трапа и видѣлъ, че никой нѣма около него, казалъ си: Както бѣше едно време, така е и сега.

 

Преди нѣколко деня виждамъ единъ нашъ братъ, около 46 - 50 годишенъ, иска да подигне единъ чувалъ, който тежи около стотина килограма. Като видѣхъ, че е самъ, казвамъ му : Няма ли двама братя да ти помогнатъ? - Нѣма нужда отъ братя да ми помагатъ,азъ самъ мога. Като го дигна на гърба си, малко се залюля, но го донесе на мѣстото, дето трѣбваше. Казвамъ: Този човѣкъ е като Данъ Коловъ. Макаръ и възрастенъ, този братъ можа да свърши работата, каквато и млади не могатъ да свършатъ. Какво показва това? - Че той има сила въ себе си. Той може да носи товаръ отъ 80100 килограма. Следователно, всѣки човѣкъ ще бѫде поставенъ на такъвъ изпитъ, на такива изпитания, съ които да изпитватъ силата му. Често съмъ виждалъ братя и сестри, които проповѣдватъ: Това да направимъ - онова да направимъ. Гледамъ нѣкой турилъ на гърба си единъ малъкъ чувалъ едва 30 - 40 килограма товаръ, но отъ очитѣ му текатъ четири реда сълзи. Казвамъ: Този братъ има малка сила, понеже отъ малкитѣ изпитания вече той отпада духомъ. Той е вече неразположенъ, плаче. Мене ме интересува плача. Азъ малко хора съмъ срѣщалъ, като плачатъ, да ми е приятно. Казвамъ на нѣкой, който не знае да плаче: Приятель, ти не знаешъ добре да пѣешъ. Като плаче чоѣкъ, плачътъ може да се уподоби на музика. Като плаче нѣкой, приятно ти е да го слушашъ; той плаче меко, приятно. Нѣкой пъкъ като плаче, чуватъ се едни задавени звукове, хълца този човѣкъ. Той изпитва противоположность въ чувствата, едно щестлавие. Той е обиденъ, какъ Господь да не му обърне внимание. Той казва: Толкова време вече какъ се моля, нито хората не ме оценяватъ, нито приятелитѣ ми, нито моитѣ близки - жена ми, децата ми. Той плаче, защото станалъ за посмѣшище на хората, смачкалъ се фасонътъ му. И редъ още работи изброява, които го смущаватъ и каратъ да плаче. Цѣлъ битъ - пазаръ е въ него. Той се оплаква, а пъкъ азъ изучавамъ отъ плача у хората кой доколко е музикаленъ. Още като хлопа нѣкой на вратата, азъ зная докѫде е достигналъ. Ако нѣкой хлопа силно на вратата, това показва, че той не е музикаленъ.Той е много сприхавъчовѣкъ. Такъвъ човѣкъ азъ го наричамъ “ султанъ - чорбаджия”. Тогава азъ се запитвамъ: Какъ бихъ чукалъ на вратата на човѣка? Следъ това доде другъ , съобразява - седи, чака, мисли колко пѫти да чукне. Нѣкога нѣкой хлопа само единъ пѫть. Казвамъ: Не, нѣма да отворя. Другъ хлопа два пѫти. Това значи, може да му се отвори, а може и не. Три пѫти ако хлопне, това е положително число. Ако хлопне четири пѫти, той е вече безъ всѣкакво съмнение. Така чета азъ и правя своитѣ заключения. Когато нѣкой тропне единъ пѫть и си каже - не, нѣма да ми отвори, и азъ не му отварямъ. На два пѫти има колебание. На три удара е положително увѣренъ, обаче на четирихлопания той вече е безъ всѣкакво колебание. Ставамъ вече. Тъй щото, докато се хлопа веднъжъ, азъ все седя. Пакъ веднъжъ хлопнепакъ седя. После той ме срѣща и казва: Азъ хлопнахъ три пѫти на вратата Ви. - Не си знаелъ какъ да хлопашъ. Питамъ го - колко пѫти хлопа? - Много пѫти. Но този човѣкъ е пестеливъ, не хаби енергията си. Иска отъ едно тропане да разбере нѣщата, да му се отвори. И духоветѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ. По хлопането на духоветѣ се знае кой какъвъ е. Когато единъ духъ запита за нѣщо, той удря само веднъжъ. Съ това иска да каже, че не може да стане никаква работа. Като похлопа два пѫти, той иска да каже, че тази работа може да стане, а може и да не стане, зависи отъ редъ условия.

 

Та казвамъ: Въ всички нѣща вие трѣбва да имате една опедѣлена цель. Седа единъ день между младитѣ и давамъ една формула, какъ да се обръща внимание на малкитѣ работи. Тѣ сѫ свършили университетъ, а азъ ги питамъ една детска работа: а+b на колко е равно? Тѣ казватъ, че а+b може да е равно пакъ на а+b. Обаче, нѣкои веднага корегиратъ, че има една формула за случая: - а+b=с. Питамъ единъ братъ дали е така, но той казва, че това може да е така само при единъ случай, а именно: Ако а+b=2. Той казва, че а+b=a по b. Две плюсъ две е равно на две по две. Защото две плюсъ две е равно на четири и две по две пакъ четири. При другитѣ случаи съ числата обаче не е така. Защото петь по петь е 25, но петь и петь е десеть. Даже и половината нѣма.

 

Та казвамъ: Всички вие сте учили и събиране, и изваждане, и умножение, и дѣление, а това сѫ методи и начини, чрезъ които можете да се освобождавате отъ много ваши несгоди. Има известни болести, които се лѣкуватъ съ изваждане, други - съ дѣление, третисъ умножение. И ти трѣбва да знаешъ коя болесть съ какъвъ методъ да лѣкувашъ. Ако знаешъ - добре. Не знаешъ ли - ще му мислишъ. Знанието е потрѣбно да се освободимъ отъ много препятствия въ нашия животъ. И въ Писанието е казано: “ Безъ вѣра не можете да угодите на Бога.” Ако отивашъ при Бога и Му се молишъ безъ вѣра, нѣма да получишъ отговоръ. Защо Богъ слуша нѣкои хора, а други не ги слуша? Светията, който върши волята Божия, като се помоли на Бога, отговаря Му. Писанието казва: “ Преди още да поискашъ нѣщо отъ Бога, Той ще ти отговори.” Нѣкой, и слѣдъ като произнесе много молитви, молитвата му не се приема. Имаме единъ примѣръ въ Стария Заветъ за онѣзи 400 пророци, които се молиха на Ваала, по цѣлъ день се молиха, никакъвъ отговоръ не получиха. Тогава пророкъ Илия взе да имъ се надсмива, като казваше: Молете се още, викайте силно, може вашиятъ Господъ да е заспалъ. И като не получиха отговоръ, тогава Илия се обърна къмъ Господа, помоли се , и не се мина много време, огънь слѣзе отъ небето и изгори жертвата, която бѣше турена на жертвеника. И следъ това, отъ голѣма ревность Илия изкла всички тия лъжливи пророци. Ако вие бѣхте на мѣстото на Илия, какво бихте направили? Запримѣръ какъ можете вие да извадите пророцитѣ, които се криятъ въ главитѣ ви? Вие не ги знаете какъ се казватъ, но има такива лъжливи пророци въ видъ на въшки, а други - въ видъ на бълхи. Като ги извадите съ гребенъ отъ главата си, какво правите съ тѣхъ?

 

Какво направилъ единъ американецъ съ бълхитѣ? Той събралъ около 50 - 60 хиляди бълхи, турилъ ги е подъ едно стъкло и започналъ да ги възпитава. Той така ги възпиталъ, че ги раздѣлилъ на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии, заповѣдалъ имъ да маршируватъ, и тѣ го слушали. Като постигналъ това, започнали американци отъ всички краища да се стичатъ при него, да видятъ военната тактика на бълхитѣ. Единъ религиозенъ човѣкъ, докторъ Бъкли, отишълъ да види какъ маршируватъ бълхитѣ. Той си казалъ: Ние проповѣдваме на хората толкова много, но тѣ не ни слушатъ, а този човѣкъ е успѣлъ да заповѣда на бълхитѣ, и тѣ го слушатъ. Знаешъ ли кой съмъ азъ, казалъ докторъ Бъкли?- Азъ съмъ докторъ Бъкли, редакторъ на единъ вестникъ, но и азъ се чудя на това постижение. Както виждамъ, този човѣкъ е намѣрилъ законитѣ, по които бълхитѣ могатъ да се подчиняватъ, и тѣ го слушатъ. Той казва на бълхитѣ: Намѣсто да ходите подъ ризитѣ на хората, ходете тукъ и марширувайте. Та като ви гледатъ хората, да знаятъ, че и въ васъ има изкуство. Докторъ Бъкли го запита какъ е научилъ бълхитѣ да маршируватъ.Мѫчнотията е само въ това да отучишъ бълхата да скача. Тя има навика да скача на заднитѣ си крака. Веднъжъ отвикнала се отъ този си обичай, останалото е лесна работа вече. Питамъ: Вие правили ли сте такъвъ опитъ? И азъ не съмъ правилъ опитъ съ бълхитѣ, да ги накарамъ да еволюиратъ по този начинъ. Обаче нашитѣ мисли, нашитѣ неестествени желания можемъ да ги накараме да слушатъ като бълхитѣ. И ако това не е възможно за васъ, тогава какво бихте могли да направите съ тия ваши неестествени желания и мисли? Понѣкога вие седите и правите редъ неестествени движения. Многонеестествени постѫпки се дължатъ на нѣкои неестествени мисли и желания у васъ. Нѣкой пѫтъ се бутнете тукъ - тамъ. Едни отъ тѣзи движения сѫ красиви, а други - не сѫ красиви. Понѣкога ние сами си създаваме нещастия отъ тѣзи движения, или отъ произнасянето на известни думи ние си причиняваме нещастия. Нѣкои думи сѫ магически. Понѣкога ти бръщолевишъ , кажешъ една дума, съ която произвеждашъ единъ нежелателенъ резултатъ. Ние си имаме нашъ подписъ и мислимъ, че не е толкова опасно да се подпишемъ нѣкъде. Но ако единъ царъ подпише каквото и да е, и си играе съ своя подписъ и го остави нѣкъде, знаете ли какво престѫпление може да се направи съ този подписъ? Това е много опасно. Царѣтъ пази подписа си. Така и вие, подпишете се нѣкѫде и оставите подписа си, но може да дойде нѣкой, да напише нѣщо надъ подписа ви и да излѣзе, че дължите толкова и толкова. Какъ ще откажете това, когато подписътъ ви седи отдолу. Какъ ще докажете, че вие не сте се подписали подъ този дългъ? Има такива случаи въ живота ви много.

 

Сега въпросътъ се отнася до Лазара. Като го извади Христосъ отъ гроба, кѫде отиде той? На търговия ли отиде, докато бѣше въ гроба? При посещението на Христа въ дома на Лазара, Лазаръ остана като гостъ да слуша Божественото учение. Той не отиде на никаква търговия. Та всѣки день, щомъ влѣземъ въ Божествения свѣтъ, ние виждаме толкова важни работи за сестритѣ и за братята, и за младитѣ и за старитѣ. Колко работи иматъ младитѣ, които вие даже не подозирате. На умъ нѣма да ви дойдатъ тия работи. Следъ това казвате: Ние прекарахме днешния день. Голѣмото богатство, което днесъ Богъ изпраща отгоре, ще остане неизползувано. И благата, които сѫ изпратени, сѫщо оставатъ непокѫтнати. Единъ день, като разглеждахъ писмото си, виждамъ, че едно отъ писмата,което е писано отъ преди четири - петь месеца, е останало забутано. Той ме моли въ писмото си да му помоля за неговата възлюбена, която е болна, че да остане на земята. Оттогава се минаватъ четири месеца. Може би тя да е оздравѣла, а може и да е умрѣла, а той ще се чуди защо не съмъ му отговорилъ. Сега въпросътъ е, нали азъ всичко зная? Не, никакъ не зная тази работа. Дошълъ нѣкой, турилъ писмото нѣкѫде и иска азъ да го намѣря. Азъ го намѣрихъ, но късно вече. Една вечерь намирамъ едно писмо неразрѣзано. Видѣхъ, че отъ времето, когато е било писано, сѫ изминали три, четири месеца. Чудя се, азъ ли съмъ получилъ направо това писмо, или другъ нѣкой го е турилъ? Какъмислите вие? Много такива писма има всѣки отъ васъ неразрѣзани и непрочетени. Представете си, че Господъ ви изпрати нѣщо, а вие го оставите настрана, мислите за друго нѣщо. Днешниятъ день ние сме на края на една епоха, дето всичко се топи, всичко старо се топи. Всички стари възгледи се топятъ, нѣщо ново иде въ свѣта. Като се стопи този снѣгъ, тогава цвѣтенцата и хубавитѣ работи отъ земята ще поникнатъ. Сега ние страдаме при тѣзи стари условия, но тия страдания сѫ добъръ признакъ. Страданието показва единъ новъ животъ, който започва да се проявява подъ почвата. Онѣзи малки цвѣтенца започватъ да растатъ при неблагоприятни условия, и ние страдаме, мислимъ, че нашиятъ животъ нѣма смисълъ. Ние още не сме дошли до смисъла на живота. Ние приготвяме сега условията на новия животъ. Единъ день ще постигнете всичко , което желаете. Вие искате да бѫдете като светията, но светията е човекъ, който гори и не изгаря. Светията е богатъ човѣкъ, който никога не осиромашава; светията е уменъ човѣкъ, който никога не оглупява; светията е човѣкъ, който никога не се разболява. Той може да носи болестьта си и безъ да се разболѣе. Дето и да турите светията, той отъ нищо не се цапа. Който бързо се движи и бързо мисли, той не може да се оцапа.

 

Сега вие се съблазнявате отъ малкитѣ работи. Българитѣ отъ какво се съблазняватъ? Казва българинътъ, че трѣбва да яде печени кокошки, варени пуйки, печени агнета, печени прасета, баница: Всичко това е голѣма съблазънъ за българина. Каква храна представя прасето? Клѣткитѣ, които образуватъ прасето, сѫ много нечисти. Като се наяде съ това прасе, човѣкъ възприема всички негови нечистотии. Голѣма е нечистотата, която получаваме чрезъ месото на прасето. Казвашъ: Прасенце ядохъ днесъ. - Ялъ си нечистотиитѣ на прасето. Много нечистотии има въ прасето. Като изхвърли чървата му навънъ, човѣкъ мисли, че е изхвърлилъ нечистотиитѣ му. Много нечистотии още оставатъ у него. Растителната храна е по - чиста. Още по - чиста храна отъ растителната е “ хлѣбътъ небесенъ”. Когато евреитѣ напуснаха Египетъ, бѣха принудени да се хранятъ съ растителна храна. По необходимость станаха вегетарианци, но голѣмъ бунтъ причиниха тѣ на Мойсея за месо. Тѣ искаха птици, месна храна. Казваха: Дотегна ни манната вече.

 

Сега това, което азъ говоря, се отнася до ученицитѣ. Азъ вѣрвамъ, че ме разбирате. Казвамъ: Вие искате ли да бѫдетеученици? Евреитѣ бѣха ученици, които Моисей учи дълго време. Но отъ време на време тѣ роптаеха, дигаха бунтъ, и Моисей казваше: Моитѣ ученици не искатъ да възприематъ учението, ще ме убиятъ. Тѣзи ученици мислѣха, че много знаятъ. Тѣ бѣха възрастни ученици, но страдаха отъ това , дето мислѣха, че знаятъ много. Тѣ повикаха единъ отъ своитѣ пророци и го запитаха: Кажи ни право, да отидемъ ли въ Египетъ или не? Каквото Господъ Ти каже, ще Го послушаме. И понеже Господъ имъ каза да не отиватъ, тѣ пакъ казваха, че искатъ да отидатъ. Не го повѣрваха, тѣ мислѣха, че той иска да ги лъже въ името Божие. Тѣ не повѣрваха на думитѣ му и решиха да отидатъ въ Египетъ.

 

Казвамъ: Кое е онова, което може да ви накара да вѣрвате,че нѣщо е вѣрно? Ако вашиятъ носъ е така силно развитъ, както моятъ, вие веднага по миризмата познавате, че е карамфилъ. Ако откѫснете една роза и я помиришете, веднага вие можете да дадете и на вашитѣ близки да я помиришатъ. Който има силно развито обоняние, той веднага ще се съгласи съ васъ, че това е роза. Ако нѣма развито обоняние, не може да се съгласи съ васъ. Та като ви казвамъ нѣкои нѣща и ме разбирате, това показва, че обонянието ви е добре развито. Та когато нѣкой ви говори или когато ученикътъ говори, или когато учительтъ говори, всички нѣща трѣбва да се провѣряватъ. Не приемайте нещата безъ провѣрка. Ако не провѣрявате, вие не можете да ги разберете. Всѣка дума трѣбва да се провѣри, провѣрка се иска. Отъ провѣрката на нѣщата зависи бѫдещето на човѣка, което той гради въ себе си. Вие всѣки день градите бѫдещето си за хиляди години. Вашето бѫдещо щастие зависи отъ днешния день. Това , което днесъ внесете въ себе си, отъ него зависи вашето щастие. Вие говорите за любовьта на Бога, но правили ли сте опитъ до кѫде е достигнала вашата любовь? Не е въпросъ, че нѣмате любовь. Освенъ това, вие трѣбва да имате една опредѣлена идея за Бога. Защото, ако не разбирате Бога така , както азъ Го разбирамъ, ще се явятъ две противоположни схващания. Богъ абсолютно не търпи никаква лъжа. Той абсолютно не търпи лъжата. Той мълчи, но не оправдава лъжата. Каквото говорите - съ приятеля си или съ когото и да е - никаква лъжа. Въпросътъ не е за хората, важно е да не допущате лъжата въ съзнанието си. Искате ли да прогресирате, не допускайте никаква лъжа въ съзнанието си. Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Не се извинявайте. Защо не трѣбва да се извинявате? - Защото не можетеда растете и да прогресирате. Никаква лъжа не допущайте въ себе си. Не казвайте, че сте направили погрѣшка и да търсите начинъ какъ да се извините, но дръжте всѣкога съзнанието си будно. Човѣкъ не може да бѫде благоугоденъ на Бога, ако допуща най - малката лъжа въ себе си или най - малкитѣ невѣрни нѣща.

 

Казвамъ: Кои сѫ основнитѣ мисли отъ беседата? Четохъ ви 25 стиха отъ главата на Евангелието. Имаме единъ правовѣрващъ Юда, който мисли практически. Той казва,че излишно се излива маслото върху краката на Христа. То може да се продаде и да се помогне на беднитѣ. Но Христосъ казва: Не прѣчете на тази жена, тя го е направила това за деня на погребението ми. Сиромаситѣ всѣкога имате съ себе си, всѣкога можете да имъ помагате. Христосъ и Юда сѫ две мнения по въпроса. Юда мисли, че Мария е направила погрѣшка и трѣбвало да раздаде паритѣ отъ маслото за беднитѣ. Христосъ бѣше на друго мнение. Той казваше: Който иска да уреди работитѣ си на земята и да запази своя животъ, той ще го изгуби. А който пренебрегва живота си на земята и не живѣе изключително за него, той ще придобие вечния животъ. Много пѫти въ вашитѣ домове сѫ идвали ангелитѣ въ видъ на просеци. Като не знаете, че тѣ сѫ ангели, казвате: Много ни безспокоятъ просецитѣ, беднитѣ и страдащитѣ хора. Не, като дойде нѣкой страдащъ при васъ, ако сте ясновидци, ще видите, че ни най - малко той не е обикновенъ страдащъ или просекъ. Той е единъ духъ отъ високо произхождение, който идва именно въ такава форма, за да изпита добрината ви. Той, ангелъ отъ небето, който е чулъ нѣщо за васъ и иска да ви види. Като го видя, изведнъжъ той започва да ме следи, какъ ще постѫпя съ него. Ти седишъ на единъ столъ, но дохожда нѣкой при тебе и ти му казвашъ: Заповѣдай. Обаче не ставашъ отъ стола си. Ако си подчиненъ и дойде при тебе министъръ председателя или царя, ти веднага ще станешъ отъ стола си и ще го предложишъ на госта да седне. Значи, на богатия и на силния ти ставашъ и правишъ пѫтъ, а на простия и на беднияне ставашъ. Защо? - Нѣмашъ никакъвъ интересъ отъ този човѣкъ. Бедниятъ, простиятъ човѣкъ не е министъръ председатель, не е никакъвъ голѣмецъ. Не, ти се лъжешъ, този простъ, беденъ човѣкъ е дигизиранъ ангелъ, който иде да те изпита. Като се върне на небето, той ще даде единъ рапортъ за твоето поведение и ще те уволнятъ. Дойде ли въ дома ти и най-бедния, - стани, отстѫпи му стола си, кажи му да заповѣда. Следъ това седнете и вие. Вземете една поза,съ голѣмо разположение го приемете. Отъ коя страна трѣбва да го турите да седне? Отъ дѣсната си страна. Следъ това ще го запитате какъ е и отъ де иде. А вие казвате: Дотегнаха ми тия бедни хора! - Какъ мислите? Господъ ни изпитва чрезъ беднитѣ хора каква любовь имаме. Ние всѣки день казваме: Дай Господи! Това искаме, онова искаме отъ Господа. Единъ денъ Той изпраща единъ беденъ човѣкъ при тебе съ торбата си, да му дадешъ нѣщо. Има просеци, които носятъ две торби. Като напълни едната, той започва да пълни и другата. Едната е негова. Като започне да ги пълни, азъ наблюдавамъ коя първо започва да пълни - дѣсната или лѣвата. Ако просекътъ напълни първо лѣвата, а после дѣсната, азъ зная вече отъ коя категория просеци е той. Още като го видя, азъ зная, че това е изпитъ за мене, той иска да ме изпита. Питамъ го и азъ: Коя торба пълнишъ първо? Щомъ пълни първо лѣвата, азъ намирамъ, че той не постѫпва право. Той пъкъ отъ своя страна ме пита: Ти какъ пълнишъ торбитѣ си: Първо лѣвата, а после дѣсната или обратно? Този просекъ е едно предметно учение за мене. Който пълни първо лѣвата торба, това показва, че той обръща внимание повече на хорскитѣ работи: Кой какво казва за него.Че Господъ казва на човѣка да направи нѣщо, той не взема предъ видъ Неговитѣ думи. Тѣхъ оставя настрана. Щомъ дойде до човѣшкото, той обръща внимание на него и казва: Кажете ми, какво се говори за мене между сестритѣ и братята? Значи , отъчовѣшкото се интересува, но не отъ Божественото. Щомъ дойде нѣкой при тебе да ти предаде думитѣ, които Богъ говори за тебе, казвашъ: Това не искамъ да го слушамъ. Тази сестра вѣрва, че Господъ и е казалъ нѣщо. Тя иска да ме омотае и започва да лъже. Мнозина обичатъ да полъгватъ за нѣкои работи, не предаватъ нѣщата точно. Много сѫ се опитвали да ме лъжатъ. Азъ не ги сѫдя, но виждамъ, че това, което казватъ, не е вѣрно. Запримѣръ нѣкой ще ми каже нѣщо, но виждамъ, че астрологически това не може да бѫде. То не може да бѫде точно така, както запримѣръ не може да каже нѣкой, че се е родилъ въ седемь часа, когато по всички негови белези и черти азъ виждамъ, че той се е родилъ въ четири часа. Всичко е точно определено. Човѣкъ не може да се роди всѣкога. Запримѣръ има случаи,че нѣкой министъръ е роденъ въ мартъ, другъ - въ априлъ, трети - въ августъ, четвърти въ септемврий и т. н. Не е произволно времето и месеца, когато ще се роди единъ министъръ. Сѫщото се отнася и до обикновения човѣкъ. Разнитѣ министри се раждатъ въ различнимесеци. На сѫщото основание всѣка наша мисъль, всѣко наше чувство може да се роди само при дадени за него специални условия. Ако една мисъль не е родена когато трѣбва, вие трѣбва да се пазите отъ нея. Отивашъ, запримеръ, да говоришъ нѣкѫде. Господъ те наблюдава какъ говоришъ истината. Спри се въ себе си и кажи: Това, което сега говоря, вѣрно ли е или не?

 

Като ви говоря на васъ, намирамъ една опастность. Азъ виждамъ, че нѣкои мои мисли могатъ да ви причинятъ малки страдания. Обаче, тия страдания иматъ смисълъ. Ако ви кажа, че сте много прости, вие казвате: Е, отде знаешъ колко знания имамъ? Знаете ли, каква опитностъ имате вие? Нищо не разбирате. Не, ако започна така да ви говоря, това е опасно за мене. Господъ не приема такова говорене. Каква трѣбва да бѫде мисъльта ми? Господъ не приема такива думи. Като говоря, азъ трѣбва да изнасямъ нѣщата такива, каквито сѫ, - нито да ги увеличавамъ, нито да ги намалявамъ. Като говоря за другитѣ хора, азъ си казвамъ: И азъ да съмъ на негово мѣсто, ще постѫпя точно така, както и той постѫпва. Азъ зная защо е посѫпилъ той така, а не иначе. Когато срѣщате човѣкъ, когото вие обичате, вие постѫпвате съ него добре. Срѣщате личовѣкъ, когото не обичате, не можете да постѫпите съ него много добре. Нѣкой отъ васъ е скърбенъ. Дойде нѣкой при васъ, иска да му услужите. Кажете му: Ти си дошълъ въ единъ моментъ, когато не мога да ви услужа. - Какъ тъй да не можешъ да ми услужишъ? - Много естествено. Моята ябълка е узрѣла, имаше много зрѣли ябълки, но децата сѫ ги обрали и сега нѣма нито една ябълка на нея. Щомъ искашъ непременно да ти услужа, ще чакашъ цѣла година, отново ябълката ми да роди, и тогава ще ти дамъ колкото и каквото искашъ. Сега нѣмамъ нищо на дървото си, не мога да взема отъ никѫде заемъ. Отъ себе си трѣбва да ти дамъ нѣщо. Казвамъ му : Ще чакашъ. Така трѣбва да се разсѫждава. Следователно, и когато азъ отивамъ при нѣкои хора, сѫщото имамъ предъ видъ. Тъй щото,човѣкъ може да има всичкото разположение и желание да даде, но въ този моментъ не може нищо да даде. Има нѣща, които нѣкога лесно мога да направя, а нѣкога има нѣща, които не мога да направя.

 

Казвамъ : Нали искате да прогресирате, нали искате начини за работа. Тогава пазете даденитѣ правила, за да се развивате правилно. Казвате понѣкога, че имате работа съ Господа! У Бога има една велика чьрта, която всички трѣбва да имаме - Той обръща вниманиена дребнитѣ нѣща въ свѣта. На тѣхъ обръща голѣмо внимание, еднаква цена имъ дава, както на голѣмитѣ. На дребнитѣ нѣща Той никога не гледа съ пренебрежение. Той вижда всички нѣща: И малки, и голѣмии малката бубулечица вижда и казва: Дайте и мѣсто. Хората, обаче, не потѫпватъ така. Богъ никого не сѫди. Христосъ казва : “Отецъ никого не сѫди.” Щомъ нѣкой направи нѣкаква погрѣшка, Той не сѫди никого, защото знае условията, при които хората живѣятъ. Нѣкой пѫть ние се страхуваме отъ Бога, имаме понятие за него, както за човѣка. Той е великъ въ своитѣ схващания. Но когато Господъ намѣри, че разбирашъ нѣщата, но обичашъ да лъжешъ, тогава Той постѫпва другояче.

 

Та казвамъ: Изключвайте живота! Предъ Бога съвършено никаква лъжа. Предъ себе си никаква лъжа и предъ ближнитѣ си никаква лъжа! Азъ говоря за вѫтрешното въ човѣка. То е свещеното у него . При лъжата човѣкъ може да направи такива погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Азъ говоря за себе си, което разбира вѫтрешния животъ въ човѣка, а не външния. Азъ оставямъ външния животъ настрана. Вѫтрешниятъ животъ взимамъ - да се организира вѫтрешното въ човѣка. Това значи себе си. Азъ нѣма какво да питамъ нѣкого говори ли той истината или не. Казвамъ на себе си : За тебе е необходимо да говоришъ пълната истина. Като направишъ една погрѣшка, изправи я. Да изправяшъ погрѣшкитѣ си , това е въ реда на нѣщата. Не разправяй, че си направилъ една погрѣшка, но я изправи. Само така можете да бѫдете обичани. Все трѣбва нѣкой да ви обича. Помнете: Любовьта е винаги единъ потикъ. Единъ човѣкъ може да бѫде грѣшенъ и можемъ да го обичаме, понеже въ желанието на тозичовѣкъ има нѣщо добро. Той пъшка, казва: Какъ ще се изправя? Той съзнава грѣха си, страда, а другъ цѣлъ фарисей - грѣшенъ, лицемеренъ, а мисли, че има нѣкакви добродетели въ себе си. Ти не можешъ да обичашъ такъвъ човѣкъ. Учительтъ всѣкога обича онзи ученикъ, който съзнава нѣщата и който обича да се учи. Нѣма учитель, който да не обича ученика, който съзнава положението си на ученикъ и обича да се учи. А ученикъ, който има превзети възгледи и мисли, че е достигналъ много нѣщо, самъ се спъва. И това не е лошо.

 

Та сега първо ще видите кѫде сте вие, младитѣ. Нѣкои млади сте още въ забавачницата, други - въ отделенията, трѣти - въ прогимназията, четвърти - въ гимназията, въ университета, на специализация и т. н. Следъ това започнете сами да се възпитавате.Голѣма служба заемате. Защо? - Започвате да мислите за женитба. Това значи заемане на голѣма служба на земята. Да стане човѣкъ майка или баща, да възпитава децата си, той трѣбва да следва 30 години въ този университетъ. Следъ това синоветѣ и дъщеритѣ ти ще кажатъ, че си простъ. Такива синове и дъщери съмъ срѣщалъ много въ живота. Следъ като ги възпитатъ и отгледатъ родителитѣ имъ, тѣ казватъ, че сѫ прости. Срещнахъ единъ день единъ въздържатель и го попитахъ отъ колко години е въздържатель. Той ми каза, че баща му го научилъ да бѫде въздържатель. Какъ те научи? - Баща ми бѣше голѣмъ пияница и постоянно биеше майка ми. Като го гледахъ, втръсна ми се пиянството. Отъ тогава намразихъ пиянството и отъ тамъ насетне решихъ да стана въздържатель. Като гледахъ какъ всѣки день биеше майка ми , азъ си казахъ: Азъ непременно трѣбва да изправя погрѣшката на баща си. Казвамъ: Този синъ е уменъ. Казваше този синъ : Богъ да прости баща ми, но азъ се радвамъ, че покрай неговия недостатъкъ азъ станахъ въздържатель и не искамъ да се поддамъ на никого да пия вино. Нито вино искамъ да пия, нито майка си да бия- нищо повече. Следъ това се оженихъ, но много добре живѣя съ жена си. Като дойде въ ума ми нѣкаква обратна мисъль, казвамъ: Трѣбва ли и ти да бѫдешъ като баща си да пиешъ вино и да биешъ жена си? - Не. Азъ се отнасямъ много добре съ жена си и съмъ доволенъ отъ живота си.

 

Не измъчвайте своя умъ! Не измъчвайте своята душа и своето сърдце. Казвамъ ви: Три нѣща не трѣбва да измѫчвате въ себе си. Душата си не измѫчвайте, сърдцето си не измѫчвайте и ума си не измѫчвайте. И служете на Бога въ любовь. Това е новото за днешния день.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка./ три пѫти/

 

6 ч. 30 м.

/Гимнастически упражнения на поляната/.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...