Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_02_14 Конкурсниятъ изпитъ

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 19 ноември 2015 - 05:04

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

КОНКУРСНИЯТЪ ИЗПИТЪ!

 

11-то Недѣлно Утринно Слово.

14 февруарий 1937г. 5ч.с.

Снѣгъ долу отъ снощи. Меко времето.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на царството. Ще прочета последната часть отъ 11 гл.на Ев.на Иоана.стр.491

 

Въ начало бѣ Словото.

 

Еднообразието е опасно въ живота. По възможность човѣкъ трѣбва да избѣгва еднообразието въ какъвто и да е смисълъ. Разправяше ми една музикантка една своя опитность. Тя е следвала при Шевчикъ. Много пѫти тя е казвала на професора си: Г-нъ Шевчикъ, моля, дайте ми отъ Бетховенъ да свиря нѣщо. Ти не си за Бетховенъ. Той не е за тебе. - Ти си за онѣзи музиканти, които иматъ нѣщо по-весело, по-лесно. Азъ очаквахъ, очаквахъ, най-после, той си замина за другия свѣтъ. И си казала тя: Този човѣкъ не ми предаде какъ да свиря Бетховенъ. Замина и майка ми за другия свѣтъ. И той ми се явява една вечерь и ми каза: Слушай, сега вече можешъ да свиришъ Бетховенъ. И предаде ми урока, какъ да свиря Бетховенъ. А майка ми съ една пръчица, салъ току ме гони изъ градината, иска да ме бие. Рекохъ и: Майка ти те гони, понеже ти много тъгувашъ и скърбишъ заради нея. Престани да скърбишъ за майка си. Тъй както си сега, тя всѣка вечерь ще те гони. Казвамъ: Почни да свиришъ Бетховенъ. И тя казва: Азъ започнахъ.

 

И въ християнството, нѣкой пѫть въ ранната възрасть, ви предаватъ нѣкои леки нѣща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховенъ не може да свирите още. Бетховенъ е писалъ нѣща за кризиса начовѣшкия Духъ и човѣшката душа. За страданията е предалъ. Ти не си опитала страданията. Какъ ще свиришъ Бетховенъ? Какъ можешъ да изразишъ тия страдания и смущения на душата? Като свиришъ Бетховенъ, само нѣкои пасажи, но има вѫтрешенъ музикаленъ смисълъ. Та казвамъ, ние се спираме само върху нѣкои нѣща. Казваме: Трѣбва дасе живѣе добре. Е, разбрахъ, трѣбва да се живѣе добре. Три пѫти като се каже, че трѣбва да се живѣе добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пѫти: Трѣбва да ядешъ, да се хранишъ. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. Въ какво ще ме учите повече, какъ да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не сѫ хранителни. Азъ съмъ виждалъ стари свекърви, като седне при снаха си, и казва: Лукътъ много на ситно ще го нарежешъ и ще туришъ зехтинъ, и ще го пържишъ, пържишъ, пържишъ, да се запържи хубаво, че да добие единъ особенъ цвѣтъ. И да стане яденето вкусно, препържено. И тя нѣкой пѫть като го пържила, та го препържи и изгори лука. И тогава другата опастность. И една снаха, която свекърва и все я учела да готви съ препърженъ лукъ, и все прегорявала яденето. И мѫжъ и се научилъ и считалъ много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикватъ въ другия свѣтъ. И идва другата снаха. Сега тя не знае какъ да прегорява лука. И той все казвалъ: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година,2,3,4,5,10 години, тя все готви и все не е като първата жена хубаво. -Не зная, казва тя, какъвъ специалистъ е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Единъ день тя отишла въ махалата и прегорила лука. Казва: Азъ 10 години му готвихъ, и не можахъ да му угодя, а сега като дойде, за пръвъ пѫть ще ме бие! И чакала съ трепетъ. Той като вкусилъ отъ яденето: А, казалъ, това се казва ядене! И тя казала: Какъ да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Тамъ е сега.

 

Природата, когато иска нѣкои нѣща да ги снеме отъ дърветата, и тя ги прегорява. Нѣщо, като го прегори на дървото, и тя го снеме и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема отъ горе, защото горе не могатъ да седатъ. Прегоряването, това е еднообразие въ живота. Неразбиране. Ние търсимъ своето щастие въ прегорѣлата храна, въ установенитѣ възгледи на живота. Казваме: Установенъ възгледъ да имаме. Питамъ, като се установи характера на човѣка, какво остава отъ него? Че всичкитѣ хора иматъ установени характери. Какво става съ тѣхъ? Заминаватъ за другия свѣтъ. Който замине, тамъ за нѣкакъвъ чинъ го готватъ.

 

Питамъ тогава, ако установениятъ характеръ е по- хубавъ, защо старитѣ хора не сѫ доволни отъ старостьта си, а пъкъ облажаватъ младитѣ и искатъ да бѫдатъ млади? Защото младитѣ хора не сѫ установени, той е зеленъ; а при това винаги стариятъ човѣкъ въздиша и казва: Ония младитѣ години, колкобѣше весело и радостно. Кое е по-хубаво въ живота - младитѣ възгледи или старитѣ? Азъ ще ви попитамъ, -на първото мѣсто да седнешъ или на последното мѣсто да седнешъ? Азъ ще ви дамъ едно ново тълкувание, единъ новъ мирогледъ. Кое е по-хубаво: Като влѣзнешъ въ университета ли е най-хубаво, или като излѣзнешъ отъ университета? Като влѣзнешъ да се учишъ, или като свършишъ училището? Като излѣзешъ е последното. Първото е като влѣзнешъ въ училището. Но си на последното мѣсто -въ началото си. А като свършишъ училището, тамъ си на последното мѣсто, но си пръвъ. Тогава за менъ идеята ми е. Ако ме питатъ, ще кажа: Азъ искамъ да бѫда на първо мѣсто, но искамъ да бѫда и на последно мѣсто. Но да бѫде на последно мѣсто онзи, който има право. Защото последнитѣ и първитѣ мѣста азъ не мога да ги взема. Значи, и послѣдното мѣсто, нѣкой пѫть този стопанинъ взема това последното мѣсто, той повидимому е последенъ, той дава първото мѣсто на другъ. Та, последнитѣ възгледи сѫ установени характери. Последното мѣсто е на старитѣ, а първото мѣсто е на младитѣ. И въ едно училище, като влѣзете, на първо мѣсто сѫ младитѣ, нискитѣ, а високитѣ сѫ на последното мѣсто. И въ войната тѣзи отъ първата рота тургатъ ги все високитѣ, а отъ 4-та рота тургатъ тѣзи кѫситѣ. И ги нареждатъ така. Ако сте съ високъ бой, ще вземешъ първо мѣсто, ако си съ кѫсъ бой, ще вземешъ последното мѣсто. Ако много знаешъ, вземашъ мѣсто най-отпредъ. Защото ученикъ, който се е училъ (не много добре), учительтъ е билъ скѫпъ на бѣлежкитѣ за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Азъ шесторка тургамъ само на себе си, на всички ученици тургамъ 5. Никой не може да знае предмета, както азъ го зная. Следователно, какъ ще му турна на единъ урокъ 6? Защото не е само да се определи отъ единъ урокъ. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работилъ. Петорката е сърпъ. Защото съ 5-рка ти можешъ да жънешъ и да работишъ. А съ 6-ката ти можешъ да биешъ хората. Като дигнешъ топуза, може да блъснешъ нѣкого, да му пукнешъ главата. Тогава между най- способнитѣ въ единъ класъ започва се единъ споръ, кой заслужава 6-рка? И тогава ще се разделятъ на партии. И между религиознитѣ хора и тѣ се делятъ: Кой е по-добъръ и кой е по-уменъ? Питамъ: Единъ професоръ, който е вещъ математикъ, мислите ли, че той е вещъ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трѣбва да се учи. И онзи обущаръ, той е пръвъ по обущата, но ако смѣта, обущарятъне може да вземе първо мѣсто. По математика професорътъ може да вземе първо мѣсто, но по обущарство ще вземе последно мѣсто.-Ще се учишъ. Та, на земята най-ученитѣ хора, специалисти, въ едно отношение може да бѫдете учени, но въ друго отношение - не.Човѣкъ има около стотина способности и чувства. Не сѫ всички еднакво силни въ чувствата. Не сѫ всички еднакво силни въ вѣрата. Нѣкой пѫть вие мислитѣ за вѣрата. Органътъ на вѣрата у всички хора не е еднакво развитъ. Нѣкои хора иматъ много слабо развитъ органътъ на вѣрата. Затова вѣрата имъ е слаба. У нѣкои хора слабо развита е надеждата; на нѣкои органътъ на милосердието е слабо развитъ; и милосердието е слабо развито. У нѣкои хора органътъ на Любовьта къмъ Бога е слабо развитъ и Любовьта къмъ Бога е слабо развита. Казвашъ, че имашъ вѣра. Ти най-първо трѣбва да развиешъ своя органъ, че тогава да имашъ вѣра. Ти може да си много добъръ певецъ, но ако не си развилъ своя ларинксъ, тази малка ципица, ако не разбирашъ законитѣ му... Нѣкои пѣвци има, той 20 години употрѣбява, за да стане специалистъ, да знае какъ да свири тази ципица. И като стане специалистъ, и като даде единъ концертъ, той за 10 години ще се осигури. Ако знае какъ да пѣе.

 

Та сега ние всички искаме да бѫдемъ благоугодни на Бога. Е, какъ можешъ да бѫдешъ такъвъ? Казвамъ, да бѫдешъ милосърдъ, то е цѣла музика да бѫдешъ милосърдъ. То е едно парче, което трѣбва да знаешъ какъ да го свиришъ. И милосърдието, милосърдниятъ човѣкъ е пръвъ. Защото милосърдието е отпредъ на главата. А честностьта, за да бѫдешъ честенъ, то ще бѫдешъ последенъ. Честностьта е отзадъ. Когато слънцето залѣзе, като наближи да умирашъ, тогава ще станешъ честенъ. Въ началото ти се лъжешъ, много пѫти ти ще вземешъ една ябълка отъ една градина, много пѫти ще вземешъ едно левче отъ джоба на баща си. Децата сѫ много майстори за това. Понятието за честность е слабо у децата. Стариятъ човѣкъ, като наближи да умира, той става честенъ.

 

Той казва: Трѣбва да бѫдемъ честни хора. А младитѣ,-вижъ, милосърдни сѫ децата. Дели хапката си. Като набере ябълки отъ градината, бръкне въ торбата, и на този дава, на онзи дава. -Здраве, казва, Господь ги е далъ, има, пакъ ще набера. Питамъ, ако Господь дойдеше да сѫди свѣта, ще сѫди ли тия деца, които ходятъ съ торбитѣ си да взематъ ябълки и да ги даватъ на другитѣ? Нѣма да ги сѫди. Той ще ги потупа по гърба и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъвъ е този моралъ? - Ама сегашниятъ моралъ какъвъ е? Мислите ли, че моралътъ на пържения лукъ е по-добъръ? Като дойде Господь, мислите ли, че ония снахи и всички вие, които препържвате лука, че Господь ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лукъ? Въ всички ви има една характеристика. Дойде нѣкой, ще почне да се укорява. Казва: Не съмъ добъръ човѣкъ. Азъ го слушамъ. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушамъ. Но ако азъ бѣхъ му казалъ туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако азъ си позволя да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лошъ човѣкъ, азъ седя и си казвамъ: Той си е препържилъ лука. Казвамъ си, че какъ го е научилъ той това? Азъ седя и казвамъ:Човѣкъ праведенъ може да стане. Азъ му превеждамъ примѣри: Едно време, рекохъ, и азъ правѣхъ така, и азъ правѣхъ погрѣшки. -Че какъ ги правишъ? Рекохъ, обичахъ да ми препържватъ лука въ тенджерата. И после дойдоха болѣститѣ, и дойде лѣкарьтъ и каза: Не става тази работа съ пържене на лука. Лукътъ едро ще го нарежешъ и никакви пържени работи. И ще туришъ лука и боба въ гърнето съ вода. И тогава го ямъ. И станахъ добъръ човѣкъ. Не страдамъ вече. А по-рано мислѣхъ, че съ пърженъ лукъ работата ще тръгне. И ние сега седимъ и защо грѣшимъ? Прѣгрешенията ни произтичатъ, понеже ние сме турили човѣшкия порядъкъ на мѣстото на Божествения порядъкъ. И сме турили Божествена табела. -Искаме да бѫдемъ съвършени по човѣшки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лукъ. Не трѣбва пърженъ лукъ! То е човѣшка работа. Даже не трѣбва никакво варене. Суровъ лукъ яжъ! Той е сто пѫти по-хубавъ, отколкото пържения.

 

Та казвамъ, всичкитѣ ни погрѣшки произтичатъ отъ вѣрата ни въ човѣшкия порядъкъ. Отъ тамъ произтичатъ. Ти искашъ да бѫдешъ честенъ. То е човѣшка работа. Какъ ще бѫдешъ честенъ, нѣмашъ нито 5 пари, искашъ да вземешъ пари назаемъ отъ нѣкѫде. Казвашъ, тия пари ще ги платишъ. Но честностьта показва сиромашия. Ще кажешъ тогава: Че какъ тогава, безчестието ли?Не. Съ кое ще замѣстишъ? Щомъ не си честенъ, трѣбва да бѫдешъ милосърдъ. Често ти искашъ да бѫдешъ честенъ, за да иматъ хората добро мнение за тебе. Та казвамъ сега, трѣбва да се освободимъ отъ влиянието на човѣшкитѣ порядъци. Всички ние сме склонни къмъ извѣстни вѣрвания, къмъ нѣщо човѣшко. Казва нѣкой: Повѣрвай. Но вѣрата ние въ механическия животъ не можемъ да приложимъ; вѣратае единъ законъ въ разумния свѣтъ. Можешъ да вѣрвашъ, само когато почнешъ да мислишъ. Щомъ не мислимъ, никаква вѣра не може да има. И после казвамъ, сега въ васъ думата “честность” вие я свързвате, въ честностьта вмъкнаха вече единъ елементъ е едно нѣщо, но справедливостьта е друго нѣщо.

 

Трѣбва да се прави разграничение: Справедливостьта е едно нѣщо, а честностьта друго нѣщо. Вѣрата е едно, а надеждата е друго нѣщо, и Любовьта къмъ Бога пакъ е друго. Ние смѣсваме понятията Любовь, вѣра и надежда, милосърдие, съобразителность. Нѣмаме една ясна представа за нѣщата. Та и сега тѣзи сестри, неразбиране имаме. И въ старо време, и сега все говоримъ за другия свѣтъ. Но когато нѣкой замине за другия свѣтъ, ние тъжимъ. Е, коя е причината, че тъжимъ? Мария /Отъ Евангелието -тази глава/ казва на Христа: Господи, ако бѣше Ти тамъ, нѣмаше да умре братъ ни, но понеже Тебе Те нѣмаше тамъ, той умре. Христосъ и казва: Ако вѣрвашъ, не е само за последния день, и сега може да стане възкресение.

 

Та казвамъ, азъ ви говоря за една опитность: Всѣко нѣщо, което ви смущава въ живота, спада къмъ човѣшкия порядъкъ. Има нѣщо, което ви смущава. То е човѣшкото. Това трѣбва да го знаете. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, тамъ има изобилие. Какво му костува на единъ чиновникъ, който има на разположение 10,15,20 милиона лева въ една банка, и кой какъ дойде, дава, щедъръ е, дава пари. Ти дойдешъ при него, носишъ единъ чекъ отъ сто хиляди лева, веднага ти даде. Носишъ чекъ отъ 10 хиляди лева, пакъ даде. Понеже този човекъ е въ единъ порядъкъ, азъ го наричамъ Божественъ, и работитѣ лесно ставатъ тамъ. Но дойдешъ въ човѣшкия порядъкъ, може ли да дадешъ тамъ? -Не може. Нѣмашъ. И да искашъ, не можешъ да дадешъ. Въ Божествения порядъкъ нещата ставатъ, а въ човѣшкия не ставатъ. И вѣрата въ човѣшкия порядъкъ не работи или много малко работи. Вѣрата е законъ въ Божествения порядъкъ. И може да бѫдешъ благоугоденъ на Бога чрезъ вѣра. Но чрезъ вѣра ти никога не можешъ да служишъ. Ти благоугоденъ на Бога можешъ да бѫдешъ. А за да служишъ, трѣбва да имашъ Любовь. А чрезъ надеждата ти добре можешъ да постѫпишъ. Постѫпки добри на земята не може да имаме, ако нѣмаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бѫдемъ, ако вѣра нѣмаме. И не можемъ добре да служимъ, ако Любовь нѣмаме. Щомъ ти липсва Любовьта, ще отсѫствува и служението на Бога. Щомъ е слаба вѣрата ти, не можешъ да бѫдешъ и благоугоденъна Бога, и на хората не можешъ да бѫдешъ благоугоденъ. А щомъ нѣмашъ надежда, нѣма да знаешъ какъ добре да постѫпвашъ.

 

Та казвамъ сега на всичкитѣ съвременни хора. Има три нѣща: Любовь за служение, Вѣра, за да бѫдете благоугодни, и Надежда, -да знаятъ какъ да постѫпватъ добре. Сега другото противоречие, въ което можемъ да се върнемъ, понеже у васъ установенъ е възгледътъ. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постѫпили съобразно съ Волята Божия? - Не, не сме постѫпили. Богъ въ своето дълготърпение ни е търпѣлъ. Тогава азъ питамъ, ако сме постѫпили добре, отъ де тогава сме натрупали тия безбройни прегрѣшения, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ? Отъ нерешението на закона. Онѣзи закони: Въ служението си Любовь нѣматъ, въ благостьта си вѣра нѣматъ, а въ постѫпкитѣ си надежда нѣматъ. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрѣшка. Вие ходили ли сте при единъ виденъ професоръ по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша единъ оркестъръ. Може сто души да има въ оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че единъ инструментъ, - може първа цигулка, втора или трета, - ако направи една малка погрѣшка, той веднага усѣща. Може нѣкой трамбонъ или нѣкой не е взѣлъ вѣрно тона, веднага ухото му усеща. Азъ като слушамъ, даже не забѣлѣзвамъ, че има погрѣшка. И ние съ нашето знание, ако идемъ при една комисия въ другия свѣтъ, най-малко сто години има да чакаме, за да ни взематъ за кандидати. Да влѣзешъ да свиришъ въ единъ Божественъ оркестъръ.

 

Та двама китайски мѫдреци се съзтезавали. Та ги изпиталъ единъ бѣденъ човѣкъ. При първия мѫдрецъ той ходилъ 99 пѫти, и той все му помагалъ, като че за пръвъ пѫть отивалъ. А при другия мѫдрецъ като отишълъ 19 пѫти, той му казалъ: Прекали го. И бѣдниятъ му казалъ: Ти не си толкова мѫдъръ, колкото другия. Азъ 99 пѫти ходихъ при него и той не ми каза, че го прекалихъ, а при тебе като дойдохъ 19 пѫти, ти казвашъ, че азъ го прекалихъ.

 

Та всички вие сте като китайския мѫдрецъ, при 19- ия пѫть казвате: Прекали го вече! Азъ не ви казвамъ, ние въ себе си казваме. Дойде единъ човѣкъ при насъ, че като ти говори, говори нѣщо, че като излѣзе, ти казвашъ: Прекали го вече. Въ себе си казвашъ това. Азъ не говоря за онова. Това е човѣшкото естество. Казвашъ: Прекали го малко. Азъ казвамъ, слушай, ти седнешъ и на Господа мърморишъ, мърморишъ “жена ми, децата ми, туй нѣмамъ, онова нѣмамъ”, а Господь те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молишъ се, молишъ, и после казвашъ: Господи, помилвай ме! Казва Господъ: За какво да те помилвамъ? Казва Господъ: Лука пакъ го препържи днесъ; за препържения лукъ ли? Азъ считамъ препържения лукъ... Сега, запримеръ, азъ какъ гледамъ на нѣщата. Идатъ нѣкои и ми разправятъ: Не зная какви сѫ станали тия Изгрѣвчани. Много одумничество има у тѣхъ. Постояно ми казватъ. Рекохъ, тѣ се готватъ за бѫдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходятъ, осведомяватъ се. Че тъй, за кореспонденти се готвятъ. И казвамъ:Понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичкитѣ ви сведения да бѫдатъ вѣрни. Като одумваме единъ човѣкъ, ние го правимъ знатенъ. Никой не е знаелъ за него, ще го одумватъ, и той ще стане знатенъ. Нали казватъ за праведния Йовъ, че като билъ богатъ, и като пострадалъ и като осиромашалъ, и ималъ голѣми язви, и се завъдили червейчета, които сѫ му помагали, като сѫ яли гнойнитѣ рани. И като отивалъ нѣкой бѣденъ просякъ при него, той му давалъ червейче, и червеятъ се превръщалъ на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяцитѣ, и добро било за Йовъ. Че Йовъ се освобождавалъ отъ червеитѣ, а тѣ имали злато. Та нашитѣ червеи, които ни безпокоятъ, като дойде нѣкой просякъ, дай му едно червейче.

 

Сега важното е, че трѣбва да се учимъ да превеждаме. Трѣбва ни една наука за превеждането. Нали въ математиката има редъ правила за превеждане на разнитѣ дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва да имаме една основна мѣрка.

 

И тогава мѣрката е такава: Всѣкога, когато правишъ нѣщо и си недоволенъ отъ себе си, ти се намирашъ въ човѣшкия порядъкъ; всѣкога, когато правишъ нѣщо и си доволенъ отъ себе си, ти се намирашъ въ Божествения порядъкъ. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човѣшкия. Щомъ се обезвѣрявашъ, ти си отъ човѣшкия порядъкъ; щомъ се усилва вѣрата ти, ти си въ Божествения порядъкъ; Щомъ отслабва любовьта ти, ти си въ човѣшкия порядъкъ, щомъ се усилва Любовьта ти, ти си въ Божествения порядъкъ. Туй сѫ порядъци, това сѫ полюси. Туй трѣбва да го знаете. Щомъ осиромашавате, вие сте въ човѣшкия порядъкъ, щомъ обогатявате, вие сте въ Божествения порядъкъ. Азъ вземамъ нѣщата забогатяване. Трѣбва да има едно истинско забогатяване въ свѣта. Та на онѣзи бѣднитѣ ще кажешъ, - не на бѣднитѣ хора, нетази бѣднотия отъ нѣкои нѣщастия, - ама този честния човѣкъ, справедливия човѣкъ, той не иска отъ баща си никакъ да му остави богатство, което е крадено чрезъ насилие и натрупано така. Казва: Азъ не искамъ това. Той иска нѣщо самъ да спечели по единъ честенъ и справедливъ начинъ. Има честни хора, синове, които не искатъ нищо да спечелятъ чрезъ неправда. Тѣ сѫ сиромаси. Казватъ: Ние ще спечелимъ сами богатство.

 

Та сега и вие всички трѣбва да се откажете отъ всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързватъ съ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. И ви внасятъ нещастия въ сегашния животъ. А да се свържете съ Божествения порядъкъ. И туй е най-лесното.

 

Сега на мене нѣкой пѫть нѣкой ми каже: Ама ти не си толкова добъръ, колкото говорятъ хората за тебе. - Е, казвамъ, да излѣземъ на КОНКУРСЪ, нали азъ съ тебе? Да излѣземъ на конкурсъ, нѣма нищо. Въ какво седи, че хората за менъ мислятъ добре? Каквото хората мислятъ, то е тѣхна работа. Нѣмамъ нищо противъ. Азъ какво може да мисля за мене, то е моя работа. А какво може да мисли Богъ за мене, то е Негова работа. Сега азъ искамъ да имамъ мнението на Бога. Най-първо какво Богъ мисли за мене. После, на второ мѣсто, какво азъ мисля за мене, и най-после, какво харата мислятъ за мене. Но вземамъ какво Богъ мисли за мене. И виждамъ азъ дали съмъ правъ. После азъ какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислятъ за мене. И ако нѣкой човѣкъ намѣри нѣщо вѣрно, казвамъ: Правъ е този човѣкъ. Много пѫти седя и казвамъ: И азъ да съмъ, така ще мисля.

 

Тогава и азъ по нѣкой пѫть си правя джумбюшъ. Дойде нѣкой при менъ и иска пари назаемъ. Азъ му казвамъ: Обичашъ ли да ми донесешъ малко вода. Той погледне, мисли: Какъ ще взема билника, да донеса вода? Казва: Нѣма ли нѣкой, който да донесе вода? - Не, искамъ да видя може ли да донесешъ вода? Той сега ме критикува, че азъ не съмъ искалъ да му услужа. Казвамъ: Азъ ти искамъ много малка услуга, и понеже ти не си готовъ да донесешъ малко вода, тогазъ по сѫщия законъ и азъ не мога да ти дамъ пари на заемъ. Менъ ме е срамъ да ти дамъ, че какво ще кажатъ хората? Той е банкеринъ и заема на хората пари. Азъ нарушавамъ своята честь. Щомъ му дамъ пари, подразбирамъ, че вземамъ пари. А щомъ вземашъ, утре ще почнешъ да ме избѣгвашъ по улицитѣ, и ще почнешъ да ме лъжешъ. Пъкъ ти се свенишъ тукъ за вода да донесешъ.

 

Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си ТРИТѣ ПРАВИЛА: Какво Богъ мисли за васъ, и вие какво мислите за себе си, и какво мислятъ вашитѣ ближни за васъ. Това сѫ три нѣща, които ще внесатъ едно вѫтрешно разнообразие вѫтре въ живота ви. И по нѣкой пѫть и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Азъ зная човѣшкитѣ възгледи. Доброто мнение на хората всѣкога може да имате. Единъ бѣденъ човѣкъ, който мисли, че хората сѫ лоши, занесъ му единъ чувалъ брашно, занесъ му това - онова, и като идешъ 3,4 пѫти и все му носишъ нѣщо, ти ще станешъ въ очитѣ му добъръ. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще иматъ добро мнение към тебе. Щомъ не правишъ услуга, хората ще иматъ лошо мнение. И прави сѫ. Направи на човѣка една малка услуга, тозичовѣкъ е доволенъ.

 

Сега най-голѣмата мѫчнотия въ живота е, човѣкъ да угоди на себе си. Нѣма по-мѫчна работа отъ това. И знаете ли защо става това, че човѣкъ не може да угоди на себе си? Ти си недоволенъ отъ хората. Но туй недоволство е отъ самия тебе. Ти си недоволенъ отъ Бога, но туй недоволство е отъ самия тебе. Ако малко те обичатънедоволенъ си, много те обичатъ, пакъ си недоволенъ. Но отъ кѫде ще знае този вѫншния човѣкъ какъ да те обича? Каква е мѣрката на Любовьта? Нѣкой казва - или малко ще обичашъ или много ще обичашъ. Тукъ се изисква голѣмо изкуство. Не знаемъ мѣрката на любовьта. Любовьта е едно цвѣте, нѣма да го поливашъ отъ високо. Защото ще изкарашъ пръстьта навънъ. Азъ съмъ гледалъ онѣзи жени, които обичатъ цвѣтята. Като турятъ малко вода, гледатъ цвѣтето, и после пакъ сипатъ малко вода. Азъ отъ тѣхъ съмъ се научилъ. Турятъ малко вода, чакатъ малко да попие, после пакъ налѣе малко вода. Отъ тукъ, отъ тамъ полива. Азъ гледамъ и казвамъ си: Колко е умна тази жена - малко полива и чака, гледа, отъ тукъ -отъ тамъ полива. Азъ съмъ ги наблюдавалъ. И казвамъ: Колко сѫ умни, и азъ трѣбва така да направя. Като дойде нѣкой е недоволенъ, азъ му капна една капка, и го гледамъ. Малко капвамъ. Той изведнъжъ иска да му налѣя. Полѣя на едно мѣсто, после на друго, и пакъ гледамъ. Азъ отъ тази жена съмъ научилъ така да правя. И въ края на краищата той е единъ много добъръ методъ. И на васъ ви препорѫчвамъ: Наливайте по малко вода. Азъ съмъ доволенъ отъ себе си. Той сега се тревожи, пъкъ азъ наливамъ малко, нищо да не падне отъ вънка. Че сѫщото нѣщо направи Исусъ, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохитѣ,нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавитѣ работи въ свѣта трѣбва да се събиратъ.

 

Сега при менъ, като дойде нѣкой, азъ виждамъ единъ човѣкъ, който много обича да одумва. Вие казвате: Лошъ човѣкъ е. Много добъръ човѣкъ е този, който одумва. Защото този човѣкъ както обича да одумва, когато направишъ нѣщо лошо, и като му направишъ нѣщо добро, пакъ ще те одумва. И въ единия, и въ другия случай той ще разправя. И като направишъ нѣщо лошо, той ще разправя, и като направишъ нѣщо добро, той пакъ ще разглася. Та казвамъ, много добъръ човѣкъ е този. Ама че Господь защо търпи дявола? Отъ вашето гледище защо го търпи? Че безъ да иска, дяволътъ разнася доброто въ свѣта. И сега, хайде, да не говоримъ за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тукъ отъ вънка, но като почнемъ да говоримъ заради него, ще отворимъ вратата. Единъ день седя азъ и гледамъ единъ приятель - така отъ вънка - седи задъ прозореца и иска презъ джамоветѣ да слуша какво говоря. Азъ седя, питамъ се защо не влѣзе въ класъ, а така се напряга отъ вънка? Казвамъ, хубаво е, може да си усилва слуха. Единъ день идва при мене, казвамъ: Защо седишъ задъ джамоветѣ, та се мѫчишъ? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизамъ отъ вънка, да не безпокоя другитѣ.

 

Казвамъ, правъ е човѣкътъ. Питамъ го: Можешъ ли дачувашъ нѣщо? -Е, долавямъ нѣщо, тъй като си мърдашъ устнитѣ, все долавямъ нѣщо.

 

И тъй, всѣкога поддържайте Любовьта въ служението; поддържайте Вѣрата, за да бѫдете благоугодни на Бога, и подържайте надеждата си въ постѫпкитѣ си. Защото всѣка добра постѫпка усилва надеждата. А когато искаме да бѫдемъ благоугодни на Бога, усилваме вѣрата. Благостьта усилва вѣрата. Ти като мислишъ да услужишъ на нѣкого, ти усилвашъ вѣрата си. А за да усилишъ Любовьта си, служи! Туй е сега, за да може Любовьта да се прояви. И вѣрата и надеждата трѣбва да употрѣбявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовьта, вѣрата и надеждата ни сѫ потрѣбни. Едно практическо приложение въ живота. Това сѫ новитѣ нѣща. Ако вие се научите какъ да прилагате любовьта, трѣбва да служите. И какъ да прилагате вѣрата, за да бѫдете благоугодни на Бога. И въ надеждата -добри въ постѫпкитѣ си. И конкурсния изпитъ ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще випопитатъ: Какъ сте служили? Значи, каква е любовьта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бѫде за вашата вѣра. Каква е вашата вѣра? И после, дали сте постѫпили добре съ вашитѣ ближни? Какъ сте постѫпили спрѣмо тѣхъ? Значи, каква е вашата надежда? Щомъ сте изправни, веднага ще ви приематъ, и ще ви позволятъ да влѣзете. Това е вашиятъ паспортъ, съ който може да влѣзете, и да имате достѫпъ въ невидимия свѣтъ. И да може да живѣете тамъ колкото време искате. И да си излѣзнете, когато си искате. И да дойдете на земята, когато си искате. А щомъ тия три нѣща не сѫ турени, не сте ги придобили, тогава ще останатъ тамъ на особено мнение и ще ви държатъ на вратата. Азъ вѣрвамъ сега, че всички вие тия три нѣща ще ги турите, и вие ги имате предъ видъ.

 

За усилване на Любовьта си - усилвайте служението си; за усилване вѣрата си, трѣбва да усилвате благостьта си; за усилване на надеждата си - постѫпвайте добре.

 

Нѣкои искатъ да имъ се даде единъ методъ. Ето го: Постѫпвайте добре за надеждата си! Мисли добре за вѣрата си; служи добре за любовьта си! Туй сѫ начини за усилване тия чувства. И тогава животътъ става сладъкъ и по-веселъ.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка!

 

На поляната направихме всички упражненията си!

6.30 ч.с.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt