Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_02_07 Първиятъ и последниятъ

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 07:15

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПЪРВИЯТЪ И ПОСЛѢДНИЯТЪ!

 

10-то Недѣлно Утринно Слово

7 февруари 1937г. 5 ч.с.

Небето облачно. Времето влажно, меко.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството. Ще прочета частъ отъ 11 гл. на Ев. на Иоана до 27 ст.стр.491

 

Въ начало бѣ Словото.

 

Има извѣстни нѣща въ свѣта, които трѣбва добре да се разбератъ. Много нѣща разбираме и много не разбираме; онова, което сме разбрали, е останало назадъ и онова, което не сме разбрали е напрѣдъ. Процесъ е.

 

Не седимъ на едно мѣсто. Сега нѣкой пѫть става тягостно. Проповѣдването става еднообразно. Когато се проповѣдва: Да повѣрваме въ Господа, да повѣрваме въ Господа, -направи се вѣрата механическа. Сега да допуснемъ, единъ пѫтникъ е тръгналъ напрѣдъ на пѫть. И той си е изчислилъ всѣки день да извървява по 20 километра. Има 500 километра да пѫтува. Колко дена му трѣбватъ? Питамъ, следъ като пристигнешъ на цельта си, какво си добилъ? Най-първо ти чувствувашъ една умора на краката си. Трѣбватъ ти нѣколко дена да си починешъ. Може би си билъ въ странство, и сега се връщашъ въ кѫщи. Сега тъй като се разправя, ние не знаемъ онзи, който е пѫтувалъ 500 километра, и следъ като е пристигналъ, какво е постигналъ. Той е добилъ нѣщо. Добре, ти трѣбва да пѫтувашъ 500 километра, за да пиешъ отъ една хубава чешма съ първокласна вода. Казвамъ, следъ като си пристигналъ на чешмата, какво си добилъ?-Пилъ си отъ водата, следъ туй си напълнилъ едно шишенце, и може пакъ да се върнешъ назадъ.

 

Сега въ знанието какво си добилъ? Човѣка като знае, трѣбва да се подмладява. А сега е жалкото, че ние като придобиваме знанието, остаряваме. И ние съ знанието се товаримъ. Запримеръ изучавамезащо човѣкъ е съгрѣшилъ. И тогава всѣки день броимъ грѣховетѣ си. Азъ да ви кажа кѫде е слабостьта на всички хора: Причината не е въ погрѣшкитѣ, които правимъ и въ грѣховетѣ. Не. Застоятъ е въ бѣлитѣ и черни лъжи, които употрѣбяваме. Ще каже нѣкой: Азъ не лъжа. Малко хора има въ свѣта, които говорятъ истината. Ама че ти се оплаквашъ отъ живота. Ти не говоришъ истината. Ти казвашъ: Господь не ме е одарилъ; Той не ми е далъ една дарба. - Че ти не говоришъ истината, ти говоришъ една бѣла лъжа. Ти не си сѣлъ нищо на нивата. Ти казвашъ: На другитѣ хора нивитѣ израстнаха и дадоха берекетъ, а на моята - само бодили има. - Че другитѣ хора ораха и работиха, а ти остави нивитѣ си тъй. Говоришъ нѣщо, което не е вѣрно. После говоришъ за грѣховетѣ на единъ човѣкъ, сѫдишъ го. Че ти говоришъ бѣла лъжа, понеже ти не знаешъ какъ е съгрѣшилъ той. И не знаешъ дето е съгрѣшилъ, дали е тъй или не е. И не си сѫдилъ по правото. Сега тургатъ единъ човѣкъ, който е свършилъ по правото. И какъ ще туратъ единъ човѣкъ, който не е свършилъ? -Ама азъ мога да сѫдя. -Не можешъ да сѫдишъ. Азъ имахъ единъ примѣръ, бѣхъ въ едно село и дойде при менъ единъ старъ човѣкъ, и ми се оплаква отъ какво? Дошълъ единъ човѣкъ и казва: Азъ зная да стрижа. - Хубаво, я ме подстрижи тогава. И после той си сне калпака и казва: Я, ме вижъ какво ми направи главата! Какво ме окълца? И като погледнахъ на какво мяза, накълцалъ му главата така. Не давайте да ви стрижатъ коситѣ такива, които нищо не знаятъ. Като ще те стриже нѣкой, дай на който е майсторъ. И не се учете отъ всичкитѣ. Дръжте вашитѣ възгледи, които сѫ вложени отъ Бога и отъ природата. А пъкъ всичко онова, което хората ви говорятъ, да бѫде само едно вѫншно условие. Първото нѣщо: “Всичко изпитвайте, доброто дръжте”. И не само това, не да не вѣрваме на хората, но като ни разправятъ нѣкои, ние може да не разберемъ. Е, сега азъ да ви приведа, има една приказка направена за заяка. Срѣщналъ се заякътъ едно време съ лисицата. Едно време заякътъ не е билъ съ такава кѫса опашка, както сега, но той е ималъ една рунтава опашка, както лисицата. И двамата си размърдватъ опашкитѣ и той видѣлъ нѣкакъ си, че на лисицата опашката била малко по-рунтава и по-дълга. Е, какъ стана това?-Е, азъ съ опашката си ловя риба. И като извадя рибата, опашката ми се оправя и става по-дълга отъ ловенето на рибата. -Че какъ се лови риба съ опашката? -Ида на реката, и като си туря опашката въ водата, и като седя тамъ, рибата се налепи на опашката; и азъкато я издърпамъ -риба е това! -Тъй ли? -Еди на кое мѣсто. -Да ида и азъ, този занаятъ не съмъ го училъ. Тръгналъ заякътъ, турилъ си опашката въ водата. Било студено, и опашката му замръзнала. Като потеглилъ, казалъ: Набрала се е много риба, да поседя още малко. И най-после той дръпналъ и се скѫсала опашката му. И върналъ се безъ опашка. Вижда го лисицата, тя като по-умна, казва: Кѫде ти е опашката? -Много риба се хвана, та ми скѫсаха опашката.

 

Питамъ сега, съ опашка риба лови ли се? И заякътъ казва: Не съмъ училъ азъ това, да ловя риба, трѣбва да ида на училище, да видя какъ се лови риба. И казва: Хванахъ толкова риба, че не можахъ да я извлека, скѫса ми се опашката. Лисицата се позасмѣла малко, тя знаела причината. А пъкъ ушитѣ на заяка му се проточили, като теглилъ да извади рибата, та му се проточили ушитѣ. Дошълъ единъ ученъ човѣкъ и му казалъ: Много ти сѫ дълги ушитѣ, поскѫси ги малко. Да ти кажа единъ начинъ какъ да ги скѫсишъ. -Е, азъ отидохъ да ловя риба съ опашката си и загазихъ въ този занаятъ, нека ми седятъ ушитѣ такива, каквито сѫ станали, не искамъ друго. Може и тѣ да ми се скѫсатъ. Втори пѫть не искамъ да правя опитъ. Отъ както се е скѫсала опашката на заяка? Той не иска да слуша чужди съвети. Сега какво представлява опашката? Като погледнете главата на заяка, той има валчесто лице, той мяза на месечината. Той не мисли за нищо. Мисли, че цѣлиятъ свѣтъ е за него. Не мисли той, той чувствува работитѣ. А туй дето се скѫсала опашката на заяка показва, че много не мисли той. И миналъ единъ философъ и му казва: Слушай, ти си още едно малко дете, та не си се научилъ още да мислишъ, та азъ ще ти направя заднитѣ крака дълги, че като дойде да хукнешъ - бѣгай. Всичко въ свѣта е въ бѣгането. Ако бѣгашъ, кожата ти ще бѫде здрава; ако не бѣгашъ, нѣма да ти бѫде здрава кожата. И отъ тамъ насетне заякътъ табана кове. И какво става съ бѣгането най-после? И право е, че заякътъ трѣбва да бѣга. До кога? До като го гонятъ. А щомъ престанатъ да го гонятъ, какво трѣбва да прави? Трѣбва да се спи. Та казвамъ, всичкитѣ ваши нещастия въ свѣта, въ живота произтичатъ отъ философията на лисицата и заяка. Че искате съ вашия умъ нѣща, които не сте проучили. Сега новото. Като заякътъ, -съ опашката си да ловите риба? Никога съ опашката не може да се лови риба. И нѣкои казватъ: Не мислете,че съ вашия голѣмъ умъ вие може да направите нѣщо. Сега да ме разберете правилно.Сега ще ви приведа една елементарна работа, защо като умножавашъ едно по едно, прави пакъ едно? А едно и едно като ги съберешъ прави две? Обяснете ми защо като умножавашъ единицата на себе си, остава сѫщото; а като я съберешъ съ друга единица, увеличава се? Да обяснимъ, вие казвате тъй: 1 по 1 прави 1, а 1 и 1прави 2. После има другъ законъ: Въ събирането 2 по 2 е 4, и 2 и 2 е 4. Защо? Защо и като се умножава, и като се събира е 4? Питамъ, ако първото умножавашъ, ти нищо нѣма да добиешъ, ако го събирашъ, ще спечелишъ, нѣщо ще се удвои; а при второто положение все сѫ сѫщитѣ резултати. Питамъ, при 2-тѣ каква полза има умножението и събирането?

 

Вземете думата АМА и АЛА, - и отъ предъ като ги четешъ и отзадъ, все е сѫщото; сега можешъ да измѣнишъ два смисъла. Има нѣкои думи, като ги четешъ отъ задъ иматъ единъ смисълъ, а отъ предъ - другъ смисълъ. А АМА все остава АМА, е сега какъвъ е смисълътъ? Въ единицата като се умножава, се умножава сянката и. Вие може въ едно огледало да създадете десетъ образа, все себе си да видите; но туй, което се отразява въ огледалото, то остава все едно и сѫщо. То не се увеличава. Ако се огледашъ въ 10 огледала, твоитѣ сѣнки нѣма нищо да ти предадатъ. Следователно, щомъ умътъ дойде у тебе - човѣка, той само ще увеличи твоята сѣнка. Умътъ ще ти покаже реалностьта въ свѣта, въ който ти живѣешъ. Защото реалнитѣ нѣща се познаватъ само чрезъ умътъ. Въ какво седи сега реалниятъ свѣтъ? Въ какво седи реалностьта на живота? Реалностьта на свѣта за сега седи въ четири процеса: Трѣбва да ядешъ, да дишашъ, трѣбва да чувствувашъ и да мислишъ. Тѣ сѫ двойни. Ако ти се откажешъ отъ единъ отъ процеситѣ, да кажешъ: Нѣма да ямъ! Може много пѫти да се отказвашъ -нѣма да ямъ, и пакъ ще ядешъ. Нѣма да дишамъ. - И пакъ ще дишашъ. И ако имашъ сила да се откажешъ, тогава ще излѣзнешъ извънка свѣта. Направили ли сте опитъ да излѣзнете вънка отъ живота? Ще каже нѣкой: Ще умремъ. Правили ли сте опитъ да излѣзнете вънка отъ тѣлото си и да видите, че има другъ свѣтъ? Вие нѣмате опитъ. Има хора, за себе си зная, може да излѣзнете изъ тѣлото тъй съзнателно, както вечерно време въ съня си излизате. Нали вечерно време ходите, качвате се, хвъркате изъ въздуха, слизате долу и кѫде ли не ходите. Питамъ: Съ кои тѣла ходите горе? -Ама то си въобразява човѣкъ. Не е въображение това. То е едно състояние, свързанъ си ти съфизическото тѣло, има една връзка. И щомъ като слѣзнешъ - ти запримеръ сънувашъ нѣщата и сънувашъ само ония нѣща, които, следъ като се върнешъ въ физическото тѣло презъ деня, - ще ги преживѣешъ. Ти виждашъ нѣща, само които ще преживѣешъ. И ако единъ день ти се освободишъ съвършено отъ тѣлото си, да нѣмашъ никаква връзка, съвсемъ други сънища ще имашъ.

 

Но сега да се повърнемъ къмъ туй, което изучавате. Сега мнозина отъ васъ искате да станете по-добри. Добро е това. Но не зная до колко ти искашъ да станешъ по-добъръ, или искашъ да станешъ по-ученъ и т.н. Питамъ, онзи гайдарджия, който носи гайдата си, колко голѣма ще стане тази гайда? Де е максимата на гайдата? Най-първо започва да надуе веднъжъ гайдата си, не свири; като духне 10 пѫти, току издаде гласа си, тя е вече дошла до крайния предѣлъ и отъ тамъ насетне по-голѣма не може да стане. Слѣдъ това тя ще се развие въ свирене. Като почне да свири, изъ въздуха тази гайда се разширява въ своя животъ. Та казвамъ сега, ние трѣбва да понадуемъ, не въ надуването на гайдата, колко голѣми ще станемъ, но тази гайда трѣбва да свири. И този гайдарджия хубаво трѣбва да свири. Сега нѣкой казва: Ама азъ живѣя добре колкото мога. Не, не е така. Едно малко дете може да свири въ началото слабо, може да се извинява, но когато единъ виртуозъ излѣзне да свири на сцената! Той съ детинско свирене не става такъвъ. Изисква се нѣщо много класическо, много хубаво, което той трѣбва да свири. И когато ние говоримъ за живота, подразбираме онзи животъ, който за насъ може да ни донесе радость и веселие -да имашъ една реалность, на която всѣкога можешъ да разчиташъ. Ама представи си, че ти си единъ цигуларъ. Хване те хрема, и ти знаешъ едно парче като рецепта, като го изсвиришъ, веднага хремата изчезне; или си пѣвецъ, като изпѣешъ тази малката песень, веднага хремата изчезне. Или имашъ треска, пакъ има парчета, пѣсенъ за треската; хване те бронхитъ или друга нѣкоя болѣсть. Всѣка болѣсть има своя пѣсенъ. Като изпѣешъ пѣсента, отива си болѣстьта. Но именно да се пѣе при едно болѣзнено състояние, много мѫчно се пѣе, когато си болѣнъ. Когато си здравъ е по-лесно да се пѣе. И казвамъ сега, при онова разбиране, което имаме, ние сме дошли въ свѣта, Богъ е създалъ единъ свѣтъ, за да се учимъ! Сега нѣкой казва: Трѣбва да се молимъ. Но трѣбва да разбираме. Преди всичко молитвата, ти ще се помолишъ и ще идешъ на училище да учишъ, и като се върнешъ отъ училището, туй,което си научилъ въ училището, трѣбва да приложишъ нѣщо отъ него! Питамъ ви сега, какъвъ е смисълътъ, човѣкътъ като стане религиозенъ, какво трѣбва да прави? Азъ разсѫждавамъ много обективно. Каква е цельта на търговеца? Да продаде стоката си и да спечели пари; какъвъ е смисълътъ на лѣкаря? -Да лѣкува хората, за да спечели пари; каква е задачата на учителя? -Да научи хората, и той да вземе пари. Азъ говоря за сегашния животъ. Така е. Е, каква е цельта на единъ религиозенъ човѣкъ, той какво трѣбва да прави? Че и той, Писанието казва: Придобивайте души. Колко души имате вие придобити? Човѣкъ като заминава за другия свѣтъ, поне най-малкото трѣбва да е придобилъ една душа! Че то е смисъла на живота! АМА може да кажа, АЛА ще кажа; азъ намирамъ АМА е малко по-груба дума, АЛА е малко по-мека. Л-то я смекчава, понеже въ Л-то има единъ възходенъ законъ, законъ възлизащъ. АЛА има възлизане, а АМА имаме слизане на долу. И всѣкога, когато човѣкъ слиза, условията сѫ по-груби. Казвамъ: Единъ, който е билъ въ училището по рисуване, питамъ какъвъ художникъ ще бѫде този, който не е нарисувалъ поне една картина въ живота? Че той трѣбва да има поне една картина, да покаже, че е рисувалъ. После като срещнешъ единъ човѣкъ, като стане той духовенъ, трѣбва да преработи себе си. И сега вие ще ми кажете: Какъ? Ето въпросътъ. Казва нѣкой: Да го излѣкувамъ. Какъ? -Е, да му помогнемъ. По кой начинъ да му помогнемъ? Не всѣки единъ начинъ на правото може да постигне своята цѣль. Сега азъ ви виждамъ противоречията въ какво седатъ. Има извѣстни противоречия, ние разглеждаме живота много статически. Само еднообразно го разглеждаме. Вземете мѫчение, трудъ и работа. Каква е сѫществената разлика? Да си обясните какво значи мѫчението? Мѫчи се онзи, който следъ като е работилъ, нищо не е придобилъ. Труди се онзи, който следъ като придобива нѣщо, което е спечелилъ, далъ го е на другитѣ. А работи онзи, на когото работата му помага. Азъ считамъ работата туй, което само ти помага. Ще ви приведа единъ примѣръ, кое считамъ работа. Ти посаждашъ едно дърво, това е една работа на дървото. Ама дървото ти плаща. То ще ти роди плодове. Тази работа сама те възнаграждава. И ти си първиятъ, който ще опиташъ плода на работата си. Ти пръвъ ще опиташъ плода, а после другитѣ хора. Ти ядешъ, то е работа; ти мислишъ, правилно мислишъ, то е работа; ти чувствувашъ, то е работа; ти постѫпвашъ, и то е работа. И ако можешъ да не кажешъ: Тази работа -какъ азъ я направихъ; ти чувствувашъ само работатаси. Това е РАБОТА. Самата работа те храни вече. Въ работатачовѣкъ расте, възраства, силенъ става той.

 

Та казвамъ ви сега, учение трѣбва на земята. Всички сте дошли да работите! И въ работата да намерите вашето благословение! Работа безъ учение не може. Въ работата е опитната страна на учението. Следъ като си училъ, ще работишъ. Ако никакъ не си училъ, не можешъ да работишъ. Сега да ви кажа коя е причината, - любовьта, която имаме сега, е още малка. Ние сме се запознали само отчасти съ любовьта. Запримеръ да ви обясня, ти варишъ едно ядене, при обикновената пара ти можешъ да сваришъ само картошки; но съ тази обикновена пара ти не можешъ да накарашъ една кола да се движи. Обаче, ако вземешъ онзи другия законъ при силното налягане, парата тъй да я съберешъ, ти можешъ да накарашъ цѣлъ единъ параходъ да се движи, цѣла една кола да се движи; но туй не е парата въ тенджерата. Следователно има една любовь, съ която нищо друго не може да направимъ, освенъ да си сготвимъ, но не и да движимъ една кола. Тази пара е малка въ тенджерата и трѣбва да се увеличи. Та казвамъ какъвъ е законътъ на увеличението на Любовьта. По нѣкой пѫть вие искате много да ви обичатъ. Добре. Или вие искате много да обичате. Какво разбирате подъ думата “много” или “малко”? На простъ езикъ обикновенъ казано, ти си беденъ човѣкъ, дойдешъ при менъ, дамъ ти една английска лира. Азъ съмъ богатъ човѣкъ. То е най-малката любовь. Дамъ ти две лири, по-голѣма любовь. Дамъ 5,10,15,20,100, хиляда,2,3,5,10,100 хиляди, 200,300,400,500,600 хиляди, единъ милионъ, 2 милиона,3,5,10,50 милиона. То е все любовь. Кое ще ме накара менъ, азъ да ти дамъ всичкитѣ пари, кажете ми сега? Любовьта си има край. Ако този богатъ човѣкъ е обикналъ една мома, той нѣма да и даде сто милиона. Той може би ще даде 100,200,300,500, единъ милионъ за дрехи ще даде, ще я облѣче съ пръстени, нанизи, ще и направи нѣкой апартаментъ, ще направи шадравани, слуги, навсѣкѫде каквото тя пожелае ще направи, и най-после като наближи да умира, ще я остави наследница на своето имане, каквото има. Туй ще покаже, че той я люби. Туй е любовь. Питамъ сега, той умира, защо и остава имането си? Какво се ползува той като си остави имането си? Въ закона на наследственостьта при менъ сѫ идвали много пѫти да се оплакватъ, казва: Баща ми не постѫпи справедливо, той всичко на голѣмия братъ го даде, а на насъ, - 4-5 братя - нищо не остави; особена слабость има къмъ голѣмия братъ. Казвамъ, баща ти е решилъ, понеже за бѫдеще той иска да се прероди, уменъ човѣкъ е той, и вижда вие нѣма да мубѫдете полезни и той дава на брата ви всичко. И въ него той ще се въплоти, а въ васъ той нѣма довѣрие - каквото вземете, нѣма да дадете. И Яковъ имаше единъ обиченъ синъ, той имаше 12 сина, а Йосифъ съ особени дрехи обличаше, пъстра дреха му направи. Защо го обичаше Яковъ? Защото чрезъ неговата линия ще се прероди. Та онзи, когото обичате, той е пѫть заради васъ. Можешъ да обичашъ само онзи човѣкъ, който е пѫть заради тебе. И Христосъ обичаше грѣшнитѣ хора, понеже тѣ бѣха пѫть за Него да се подигне въ изпълнението Волята на Бога. И Писанието казва: “Богъ толкозъ възлюби свѣта” И Синътъ като знае, че Баща Му обича този свѣтъ, Той слѣзе да изправи този свѣтъ, за да се подигне въ очитѣ на Баща си! Имаше смисълъ значи.Та казвамъ, сега вие искате да бѫдете обични на Бога; сега азъ нѣмамъ право да ви питамъ; Азъ ви питамъ, какво сте свършили за Господа? Азъ само питамъ, не казвамъ какво сте направили заради Него. Туй, което сте намислили, направили ли сте го? И ви казвамъ, туй което сте намислили, направете го, то ще ви подигне. Човѣшката любовь е любовь на спънки. Опасната страна на човѣшката любовь е тази, че двама души като те обикнатъ, почватъ да те дѣлатъ. И ти не можешъ да се избавишъ отъ дѣлежъ. Двама, трима като се събератъ, всѣки си има тевтерче. Ти си билъ при нѣкого, той ще го отбелѣжи. Часъ и половина е седѣлъ при него. Дойде вториятъ, седи само половинъ часъ, казва: Какъ той седѣ часъ и половина, а мене държа само половинъ часъ. Е питамъ, ако държа нѣкого при себе сичасъ и половина, а другиго държа половинъ часъ, кѫде е лошото? Азъ сега разсѫждавамъ, онзи го държа единъ часъ и половина, азъ съмъ грубъ, правя му операция, режа го, изваждамъ му мазнини, зашия го, и хайде - изпратя го. А другиятъ е здравъ. Хрема го е хванала малко, дамъ му рецепта и го изпратя. Де съмъ азъ кривъ? Азъ разсѫждавамъ сега, ако влѣзе единъ при менъ или при васъ часъ и половина, той или вие какво ще спечелите? Азъ не казвамъ, че нѣма да спечелишъ. Но това не е едно правилно разглеждане на въпроса. Единъ човѣкъ може да седи при тебе единъ часъ и половина, и може да седи и 10 дена, и може да се ползува толкова; и свѣтлината може въ 8 минути да свърши толкова работа, че на човѣка му трѣбватъ милиони години да я свърши или да изходи туй пространство, което тя е извървѣла за 8 минути.

 

Та сега първото нѣщо, научете се да мислите и да бѫдете доволни отъ онова, което Богъ ви е далъ. Мислете въ себе си и несе самозаблуждавайте. На една силна греда се турга повече товаръ; единъ по-силенъ конъ повече се товари, на по-слабия конъ по-малко се турга; на малкото дете по-малко му се дава да яде. На всѣки единъчовѣкъ въ свѣта му се дава подходящото. Бѫдете благодарни на това, което Богъ въ даденъ моментъ ви е далъ. Вие въ Божието царство не може да бѫдете нито пръвъ, нито последенъ. Туй е прерогативъ само на Бога! Вие не можете да бѫдете нито пръвъ, нито последенъ. Вие казвате: Азъ съмъ пръвъ и последенъ. Нито пръвъ можешъ да бѫдешъ, нито последенъ! Защото Той казва: Азъ съмъ алфа и омега, начало и конецъ. Защото всичко е въ Него. Богъ е въ началото и Той е въ края. Следователно всичкитѣ хора, вие сте по средата. Въ помеждината сте. Какво има да си тургате привилегия, че вие сте пръвъ. Пръвъ не може да бѫдете, и последенъ не може да бѫдете. То е единъ прерогативъ само на Бога! Вие изключвате тази идея. Всички искате първенство. Или казвате: Последенъ съмъ азъ. - Не сте последенъ. Че последенъ е титла. Ако си последенъ, ти вече свършвашъ училището. Ти си едно дете, което сега влиза въ училището. Ти си пръвъ дошълъ, той е последенъ дошълъ. Пръвъ въ свѣта е Богъ и последенъ е Той. Ние не опредѣляме мѣстото още. Като дойдете, тогава трѣбва да мислимъ. Ще кажешъ: Азъ съмъ пръвъ. - Пръвъ е Богъ! Въ тебе ако е, Той е пръвъ. Ще кажешъ: Последенъ съмъ. Пакъ е Той последенъ въ мене. Азъ съмъ по средата на Него. Азъ се уча. Радвайте се, че вие сте по средата. Богъ е на дветѣ граници на нашия животъ. Той ни пази! И преденъ стражъ и задна стражъ е Богъ! И благодарете, че е така. Така трѣбва да мислите. Ние не сме нито пръвъ, нито последенъ. Ние сме по средата. Сега не сте първи. Вие искате първи да бѫдете по любовьта, да ви обичатъ най-много. Туй е невъзможно. Е, последенъ да бѫдете. И последенъ не можете да бѫдете. По средата може да бѫдете всички. Ако много ви обичатъ при сегашнитѣ условия, вие ще се стопите и нищо нѣма да остане отъ васъ. И ако много малко ви обичатъ, вие ще замръзнете, и нищо нѣма да остане от васъ. Нито едното, нито другото - по средата. Защото законитѣ за топлината и закона за студа само Богъ ги знае. Най-мекитѣ работи, най-приятнитѣ работи при студа корави ставатъ. Главата ви може да пукне. А при топлината най-твърдитѣ работи меки ставатъ. Та сега, ако сте твърдъ, то не зависи отъ васъ. Топлината ви е направила меки, а студътъ ви е направилъ твърдъ. Ако сте меки, топлината ви е направила меки. Следователно, вие искате да бѫдете много добъръ, то не зависи отъ васъ. Да кажемъ, отъ какво зависи узрѣването наплода? Зависи отъ слънцето, зависи отъ Земята. Ако слънцето не грѣе тъй както трѣбва, и ако почвата не е тъй хубава както трѣбва, този плодъ не може да узрѣе.

 

Е, въ дадения случай какво може да извадите отъ примера на Лазара? Сега азъ разглеждамъ новитѣ условия. Вие сте изходили едно пространство, вие имате много знания; но всѣко едно знание е до време. Има работи, които въ детинство сте научили, но въ по-напреднала възрасть не ви е потрѣбно туй знание. И апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: Като бѣхъ дете, мислѣхъ като дете, като станахъ мѫжъ, възрастенъ, напуснахъ вече детскитѣ работи. Та ви казвамъ - службата на човѣшката любовь, тя създава пеленитѣ на човѣка. А Божията Любовь създава тѣлото на човѣка, живота у него. Следователно човѣшката любовь е потрѣбна за пеленитѣ, а Божията Любовь е потрѣбна за живота. Туй трѣбва да го знаете. Защо ви сѫ пелени? Ако дойде детето, потрѣбна е човѣшката любовь,-човѣшката любовь е на мѣсто. И пелени трѣбватъ тогава. Тогава, ако пеленитѣ дойдатъ по-напредъ, тогава все ви трѣбва да дойде Божията Любовь, да създаде тѣлото, живота. Пъкъ като дойде Божията Любовь и създаде тѣлото-живота, тогава ще извикатечовѣшката любовь, да направи пеленитѣ. Туй е едно различие, което трѣбва да знаете да правите. При службата на човѣшката любовь пеленитѣ сѫ потрѣбни. А Божията Любовь е потрѣбна за нашата душа, потрѣбна е за нашето сърдце; Божията Любовь е потрѣбна за нашия Духъ, потрѣбна е за всичко въ насъ. А щомъ дойдемъ до вѫншната страна, потрѣбна е човѣшката любовь. Азъ не казвамъ, чечовѣшката любовь нищо не струва. Струва. Тя е слугиня, която служи за първитѣ и последнитѣ. Първи и последни въ човѣка сѫ Духътъ и душата. Духътъ е първиятъ, а душата е последната. А умътъ и сърдцето сѫ по средата. Тѣ нито сѫ първи, нито сѫ последни. Нѣкой пѫть сърдцето, като иска да стане последно, отива при майка си,-при душата. Умътъ, като иска да стане първъ, -отива при баща си, при Духа. И той става пръвъ, но не е умътъ пръвъ. Пръвъ е баща му. Значи вие може да идете при първия, но пръвъ не може да бѫдете. Вие може да идете при последния, но и последенъ не може да бѫдете. Пръвъ е Духътъ, а последенъ -душата. А другитѣ две-умътъ и сърдцето, това сѫ децата на Духа, чрезъ които духътъ и душата се проявяватъ. Та казвамъ, туй разбиране трѣбва да имате за религията, за вашия религиозенъ мирогледъ, за да не влѣзете въ стълкновение съ себе си.При менъ идва една сестра, че иска да седи много. Азъ виждамъ, че тя иска да седи много. Млада сестра, че ми казва: Ти си много добъръ. Казвамъ: И много добъръ съмъ, и много лошъ съмъ. Азъ съмъ много добъръ, когато учишъ добре; а много лошъ съмъ, когато не учишъ. Рекохъ, щомъ учишъ хубаво, тогава ще видишъ лицето ми засмѣно, доволенъ съмъ, че имамъ единъ способенъ отличенъ ученикъ, който разбира! Приятно ми е, че разбира. А когато не учи и ме лъже, казва тия бѣлитѣ лъжи; ще дойде при менъ и ще ме смѣта той. Та какво право имате да ме смѣтате. Менъ ми разправяше единъ нашъ братъ, който е заминалъ за другия свѣтъ, Константинъ Иларионовъ: Ученикъ бѣхъ въ Габровската гимназия, та като му разправяхъ, че не трѣбва да лъже, -Азъ съмъ ялъ попарата въ 5 или 6-ти класъ, казва. Не бѣхъ си приготвилъ урока и учительтъ ме изпитва. Казахъ: Господинъ учителю, ще ме извинишъ, но много ме болѣше зъба! И той ме извини. А менъ зѫбъ не ме болѣше. И до вечерьта ме заболѣ толкова много зѫбъ, че го извадихъ. Не ви трѣбва да лъжете. Не казвайте, че ви боли зѫба, то е все лъжа. Никаква лъжа! Освободете се отъ това. Ето какво разбирамъ да ви е свободно съзнанието. Не отъ вънка да кажешъ, че азъ не лъжа. И като ти дойде да кажешъ нѣщо, като дойде дяволътъ, кажи: Туй е лъжа! Туй е право. И въ себе си всѣкога да разпознавашъ кое е истина и кое е лъжа. Въ съзнанието си никога да не допущашъ лъжата. И тогава ще бѫдешъ свободенъ, съзнанието ти да е будно, безъ никаква лъжа. Направишъ една погрѣшка, не се извинявай. Поправи погрѣшката; може да е много малка погрѣшката, микроскопическа - поправи я! Щомъ не я поправишъ, ти ще дойдешъ до лъжата. А щомъ влѣзе лъжата, спира се прогреса. Туй е едно правило, което трѣбва да имате. И щомъ идете въ онзи свѣтъ, ще ви изкаратъ всичкитѣ бѣли лъжи. Тъй ще ги видите като синове и дъщери наоколо ви. И ще се учудите вие - толкова лъжи, всичкитѣ все живи. И тѣ ще ви кажатъ: Вие ни родихте, татко, татко, мамо, мамо. То е лъжата. Ние като излъжемъ, ние и даваме животъ. Нѣма какво да поддържаме лъжитѣ. Нека си заминатъ тѣ отъ насъ. Който ги е създалъ, той да се грижи за тѣхъ. А ние нѣма какво да разпродаваме чужди стоки. Не ни трѣбватъ стокитѣ на лъжитѣ. И после провѣрявайте всичкитѣ работи. Не казвайте - азъ тъй мисля. Какво ще мислишъ, дръжъ въ ума си. Всички нѣща, които говорите въ съзнанието си, по възможность провѣрявайте, провѣрявайте. Азъ гледамъ нѣкой пѫть непровѣрени работи.

 

Седи една млада сестра дълго време, има и други сестри отъвънка, които седатъ. Казвамъ й: Ти имашъ приятелки, знаешъ ли какво мислятъ за тебе? Вие сега си представяте нѣщо, което не е. Ти не знаешъ. Казвамъ, погрѣшката е въ тебе, че и ти като излѣзешъ отъ вънка, и ти единъ день ще мислишъ точно това, което и тѣ мислятъ. А ти знаешъ какво е. Който е вѫтре, ако яде, яде,яде, а онѣзи си предполагатъ: Какво ли прави? Или пъкъ се учи? Дойде нѣкой и казва: Той Учительтъ много говори на тази сестра. На сестрата пъкъ казвамъ: Ти обичашъ бѣлитѣ лъжи. Обичашъ много да лъжешъ. Знаешъ ли го това ти? Обичашъ да лъжешъ, не че менъ лъжешъ, ама ти роптаешъ, оплаквашъ се отъ условията, че това нѣмашъ, онова;че тази сестра казала нѣщо за тебе, онази казала. Това сѫ все лъжи. И тебе не те е пратилъ Господь за прокуроръ въ свѣта. Ти си взѣла една служба, която не ти се пада. И следъ туй я изпратихъ навънка. Сега ще те питатъ: Какво ти каза Учителя? Тя знае. Цѣло стъргало е това. Азъ искамъ да те освободя. По този начинъ, по който вървишъ, не можешъ да бѫдешъ щастлива. Бѣлитѣ и черни лъжи носятъ лошо. Бѫди доволенъ отъ това и работи! Ще дойдешъ, казвашъ, че азъ не те обичамъ. - Ти другитѣ обичашъ, менъ не обичашъ. Че ти отъ де знаешъ, дали те обичамъ или не? Ти говоришъ една лъжа. Какви сѫ ти доказателствата, че не те обичамъ? Ако азъ не те обичамъ, ти ще живѣешъ ли? Щомъ живѣешъ, туй показва, че те обичамъ. Че то е Богъ, Който живѣе. Ти ми говоришъ една лъжа. Искашъ да ме убѣдишъ, че не те обича Богъ чрезъ мене. Богъ те обича чрезъ мене, и ако азъ не те обичамъ, ако Богъ не те обича, ти не можешъ да живѣешъ. Но щомъ живѣешъ, ти си здрава, обичамъ те. Азъ другояче разглеждамъ въпроса. Не се мисли така. Какво ще ми говоришъ сега и да ме учишъ? Та казвамъ сега, не се мисли така. И вие не мислете така. Не казвайте: Менъ не ме обичатъ хората. Хората могатъ да не те обичатъ, но Богъ те обича. Тогава ако хората не те обичатъ, обичай ги ти. Законътъ е такъвъ.

 

Та казвамъ, сега вие сте въ гроба, минавате презъ едно посвещение. Идва Христосъ и казва: Ще се откажете ли отъ вашитѣ бѣли лъжи и отъ чернитѣ лъжи? И Той като дойде при васъ, ще каже: А отъ това ще се откажете ли вие? Защото вие сте въ гроба по причина на лъжата. И Лазаръ защо умре? Стариятъ животъ трѣбваше да умре. Отъ тия стари разбирания човѣкъ трѣбва да се освободи. Това е смъртьта. А Новото трѣбва да се роди въ онази Божествена Любовь. Туй е онова, което Богъ изисква отъ насъ. Да бѫдемъ тъй, както Бога. Въ ума си да кажемъ: Спри се. Както е Богъ Истиненъ, такива и ние да бѫдемъ. Не се безспокой. Сега не мислете,че като трѣбва да кажемъ истината. За да изкажемъ една Истина трѣбва да направимъ три нѣща: Първо да мислимъ, да чувствуваме, и да действуваме. Не мога да кажа: Азъ ви обичамъ. Три процеса трѣбва да направя. То е обичь. Ако азъ само помисля, то е едното, по средата е чувствуването; тритѣ процеса събрани въ едно, то е проявената любовь. И Богъ прави така. Богъ е помислилъ за насъ, Той е чувствувалъ за насъ, ималъ ни е въ себе си, и е действувалъ за насъ. И трѣбва да Му благодаримъ. Ти си недоволенъ, че хората не те обичали. Че ти благодари на Бога. Благодари Му за онова, което имашъ. Ама много малко е.

 

Много малко се молимъ ние. По колко часа се молите вие на день? Азъ доколкото съмъ виждалъ, най-напредналитѣ отъ васъ се молятъ три часа. Другитѣ се молятъ 5 минути, 10, 15, 20 минути. А отъ три часа повече никой не се моли. 10 часа никой не се е молилъ. Че то е свръхъ силите на човѣка! 10 часа ако се молишъ, да е напрѣгнато вниманието ти, да се молишъ!? Той човѣка ще се разтопи! Азъ гледамъ православнитѣ, като дойдатъ въ църквата, той ще се прекръсти набързо, бързо, и хайде - да се свърши! Онзи въ църквата, ако чете Отче нашъ, бързо, бързо, - и свърши се. Че ти кажи ОТЧЕ НАШЪ! Учителятъ произнася бавно думитѣ /-КОЙТО СИ НА НЕБЕТО./пауза/ ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТВОЕ. /бавно, пакъ пауза./ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТВОЕ. /пауза/. ДА БѪДЕ ВОЛЯТАТВОЯ. /сѫщо бавно и пакъ пауза/. Че ти мислишъ! Ти пожелай да дойде Царството Божие. Ти го желай, и когато всички хора възприематъ това и го желаятъ, ще се оправи свѣта. А сега набързо го четемъ и виждаме, че свѣта и той набързо върви, и нищо не е станало тъй, както трѣбва. Сега искамъ да ви кажа - ще ме извините, не ви сѫдя, може вие да сте чели една литература, която не сте разбрали.Чели сте много, безъ да сте разбрали литературата. И ако четете Свещената книга - едно четене има, разбиране има - ще дойде една свѣтлина. Когато човѣкъ чете съ любовь, една особена свѣтлина го озарява и нѣщата се виждатъ. Въ Писанието има извѣстни стихове, тъй, като дойдете до тѣхъ, ако ги четете съ прозрѣние, веднага тази цѣлата история на нѣщата ще се яви предъ васъ; тъй като на картини се представя предъ васъ и действителность и бѫдеще. Защото Богъ не е престаналъ да не говори постоянно. Отъ 2 хиляди години Той все говори. Но онова, което говори, то минава, ние не можемъ да го схванемъ.

 

И кое е Новото? Новото е първата хапка, която се взема при яденето. Азъ дадохъ на младитѣ едно упражнение за ядене. Като ядатъ нѣкои, и нѣкой каже: А, хубаво е това! Казвамъ, щомъ като ядешъ и ти дойде едно желание да ядешъ още повече, спри тамъ! Това желание е вече за следующия обѣдъ. Ако престѫпишъ този законъ, можешъ да кажешъ - още ми е сладко, - ако ядешъ още, ти ще преядешъ. Нѣкѫде седишъ на гости, искашъ още да поседишъ. Върви си тогава. Щомъ ти дойде още да поседишъ, върви си. А нѣкѫде ти дойде на ума, искашъ да си идешъ, да си ходишъ, а пъкъ седишъ, продължавашъ работитѣ. Тогава Божественото е: Ти щомъ излѣзнешъ отъ едно мѣсто, имашъ друга една работа. Щомъ отъ едно мѣсто излѣзнешъ, имашъ друга работа. Ще идешъ на друго мѣсто. Щомъ стѫпи дѣсния кракъ напредъ, левия остава назадъ; лѣвиятъ иде напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. И т.н. тѣ се мѣнатъ. Кракътъ ви става ту пръвъ, ту последенъ. Питамъ: де е кривото въ онзи кракъ, който е последенъ, или който е пръвъ? Който е пръвъ е прекрачилъ по-напредъ, който остава, той се приготовлява пакъ пръвъ да стане. Нѣма да мине нѣколко секунди, и той пакъ ще бѫде пръвъ.

 

Та казвамъ, този е единъ вѫтрешенъ процесъ на самообладание. Не се тревожете. Вие се тревожите, какво ще стане съ насъ? Че вие по-голѣмъ прокуроръ отъ дявола не сте виждали. Той като дойде, вие били ли сте подъ осѫждението на прокурорството на дявола? Всички светии сѫ били сѫдени, като имъ се изнасятъ обвинителни речи, факти, факти, даже: Еди кога си това не го ли е направилъ? Еди какво не го ли е направилъ? Че туй не е отговорилъ. И какво ще кажешъ, като дойде този прокуроръ? Отъ неговото гледище, какъ ще се освободите отъ дявола? Ще му кажешъ тъй: Вземи си стоката! Всичко туй е твоя стока, азъ не ти искамъ паритѣ. Пъкъ азъ наново ще работя. Отъ всичката твоя стока азъ се отказвамъ. Пъкъ ако искашъ обѣщетение, и него ще платя. Ортаклъкъ да нѣма. Той ти продаде една стока, вече има ортаклъкъ. И договоръ, и полицивсичко е подписано. Платете всичко това. Освободете се. Не оставайте нито една полица. Най-доброто е, ще скѫсаме всичкитѣ полици. Честно. Нѣма да искаме ние да го излъжемъ.

 

Дошло е едно малко дяволче, още не знае да лъже, че почнало да лъже голѣмия дяволъ. Та голѣмиятъ дяволъ казва: Азъ създадохъ лъжата, на мене истината ще казвашъ, лъжата е за другитѣ. Дяволътъ не обича да го лъжешъ. Та и вие сега, ако дяволътъ иска да му говорите истината... Има единъ човѣкъ вѫтре, Божествениятъчовѣкъ, на него, като дойдете при него, говорете пълната истина! Никаква лъжа като дойдете при него! И все има останали нѣкои полици отъ тукъ - отъ тамъ, ще ги потърсите изъ сандъка си. Има полици още на дявола останали отъ тукъ - отъ тамъ, ще му ги платите. Най-малкото азъ не искамъ да го лъжете. Пъкъ има и други полици, които сте обѣщали да вършите нѣщо на Господа, и тѣхъ не сте ги платили. Ще ги платите и тѣхъ.

 

Трѣбва да се работи вече за Господа! Ще се върнемъ, ще направимъ една смѣтка, щомъ сме свършили нѣщо за Господа. И ние сега искаме да се учимъ. Да станемъ добри и тогава да служимъ на Господа. Не. Всѣка вечерь ще се представишъ предъ Господа съ смѣтката си: Господи, това и това направихъ. И да ликвидирашъ. И тогава ще легнешъ. Не да спите, а да си починете. И така, другата сутринь като станете, ще се радвате, и пакъ ще идете на работа и ще изплащате. И като се молите, да чувствувате, че нѣмате никакви полици. Дойде дяволътъ, нѣма какво да ти вземе. Законътъ не те хваща. И той заминава. Пакъ ще дойде, той казва: Не обичате ли, нова стока имамъ. Ти кажи: Азъ напуснахъ тази търговия, видѣхъ,че не съмъ способенъ за нея.

 

Искамъ сега, като излѣзнете изъ вашитѣ гробници, ще каже Христосъ: Този саванъ да се махне и тази превръзка да се снеме. Че въ кѫщи вече. Гробътъ, това е мѣсто на лъжата. И Христосъ Го туриха тамъ, но Той излѣзна изъ тази гробница, изъ тази търговска борса. Азъ я наричамъ борса на дявола. Тамъ нѣма да ходите да играете тамъ. Но ще минемъ презъ борсата, презъ митницата.

 

Сега да остане мисъльта - учете Писанието. Казва Христосъ: ”Радвамъ се, че не бѣхъ тамъ, но да идемъ да го възкресимъ” И на дветѣ сестри казва: “Ако вѣрвашъ, братъ ти ще оживѣе”. Та сега азъ искамъ вашиятъ Лазаръ да възкръсне въ васъ. Лазаръ, то е вашето сърдце. Искамъ сърдцето ви, на всинца ви вашето сърдце да възкръсне и да оживѣе. И да имате едно ново сърдце. И Писанието казва: Ще имъ дамъ едно ново сърдце, и ще напиша на него закона си. То е най- красивото, сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ и отиваме. И всички трѣбва да бѫдете готови заради него.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /три пѫти/.

 

6.30 ч.с.

На поляната направихме упражненията си.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt