Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_01_31 Великодушие и Цѣломѫдрие. Мекота

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 07:13

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВЕЛИКОДУШИЕ И ЦѢЛОМѪДРИЕ. МЕКОТА

 

9 - то Недѣлно Утринно Слово.

31 януари 1937 г . 5 ч . с .

Дъждовно, влажно времето. Меко.

ИЗГРѢВЪ

 

Нарядътъ; Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Продължение отъ 10 гл. отъ Ев. на Иоана. Отъ 22 ст. - 42 ст.стр.490

Въ Начало бѣ Словото.

 

Има единъ начинъ за изучаване на свещенитѣ книги. Нѣкои сѫ забравили този свещенъ начинъ за изучаване. Свещенитѣ книги не се изучаватъ тъй, както обикновенитѣ книги. Единъ мой познатъ ми разправяше единъ пѫтъ, че се оплелъ въ смѣтането.Смѣталъ 6 по 954; 6 по 10 - 60. Прави си смѣтка, гледа - да, не може да разбере защо 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60 ? Е, казва, 6 по 10 е 60 . Като извадимъ една деветорка, оставатъ 51. Смѣта, смѣта, не може да разбере, че има нѣщо, което не е право. Защото споредъ него 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60; чуди се кѫде е погрешката? Той се уплѣлъ. Защото като извадите 6 деветорки отъ 60, оставатъ 6.

 

Казвамъ, по нѣкой пѫть хората така се оплитатъ, тѣ искатъ земнитѣ имъ работи да върватъ тъй, както духовнитѣ. Има едно подобие, но има една разлика. Единъ слонъ може да е недоволенъ отъ 75 клгр. оризъ. Представете си,че този слонъ е човѣкъ съ голѣмо слонско желание да яде много, а другъ нѣкой човѣкъ съ малко храна се задоволява. Той казва: на мене ми стигатъ най - много 200 гр,четвъртъ килограмъ оризъ. Казвате: първиятъ едва му стигатъ 75 клгр, а вториятъ се задоволява съ 250 гр. Това е едно старинно желание. Непреривно желание у него, както у слона. Нѣкога слонътъ е ялъ 75 клгр. оризъ на день, но сега той не подозира, че условията сѫ се измѣнили.

 

Разправятъ единъ анекдотъ. Нѣкой си се оженилъ на младинии веднага заспалъ. Той спалъ цѣли 45 години, жена му все го чакала да се събуди. Като се събудилъ, той мислилъ, че ще види жена си млада, красива, каквато я е оставилъ. Такова понятие ималъ той за нея, като красива, млада жена. Като се събудилъ, той казалъ: Заспалъ съмъ, но моята възлюблена ме очаква. Като я погледналъ, той видѣлъ една баба набръчкана, и се почудилъ какъ така въ толко кратко време да остарѣе. Въ неговото съзнание 45 години минали като единъ день. А тя презъ всичкото време се тревожила за него какво става. Тя е остаряла заради него.

 

Сега това сѫ изяснения. Има друго едно положение, което да държите въ ума си. Имате примѣръ при яденето. Като ядете, вие обичате да бързате. Азъ съмъ слушалъ нѣкои българи, които казватъ:Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ! Понежечелюститѣ се свиватъ, затова ушитѣ трѣбва да пукатъ. Той казва: Набързо трѣбва да се яде, защото работа ни чака. Хубаво, и това е право. Но ако ти прекарашъ тази на две, на три дъвкана храна презъ устата си, ще се роди нѣщо лошо. Важно е, че за толкова време стомаха не може да свърши тази работа, която му давате, а при това и храносмилането нѣма да стане право. Голѣма часть отъ полуорганичната храна не може да проникне въ кръвта, да служи за мазилка, за създаване на клеткитѣ. При това положение настава едно отлагане на веществата, образуване на утайки около коленетѣ, около пръститѣ, рѫцетѣ и т. н. Тѣзи утайки ще останатъ въ капилярнитѣ сѫдове, и следъ нѣколко години вие ще усетите единъ ревматизъмъ. Казвате: Отъ кѫде дойде този дяволски ревматизъмъ? Значи, като яде човѣкъ ушитѣ му трѣбва да плющатъ, на две, на три да се наяде. - Не, ще дъвчешъ бавно, ще ядешъ бавно, и тогава умътъ ти нѣма да бѫде занятъ съ това, какво ще стане съ тебе. Съ тебе две нѣща ще станатъ. Ако изпълнишъ Божиитѣ наредби, всичко ще ти върви по медъ и масло. Ако прегрѣшишъ нѣкъде, всичко ще ти тръгне назадъ. Въ това нѣма никакво изключение. Та казвамъ, сега имаме последствия отъ миналото, които трѣбва да се изправятъ. Това е друго положение за изяснение. Тъй както ви гледамъ сега, всички мязате на светии. Виждамъ хора, които иматъ стремежъ, Любовь къмъ Бога, като ги погледне човѣкъ, светии сѫ. Тѣзи хора по Бога живѣятъ, по три пѫти на день се молятъ, цели светии сѫ, а при това се оплакватъ: Не зная , каквато болѣсть се яви, все при мене ще дойде. Или заредили се единъ слѣдъ другъ, дохождатъ да миразправятъ, че имамъ да имъ давамъ. Казватъ ми: Ти си взѣлъ отъ мене пари. Та сега ли намѣриха? Забогатѣлъ си. Ти си милионеръ вече. Едно време, когато си живѣлъ разточително, взималъ си отъ тѣхъ пари назаемъ, а сега трѣбва да живѣешъ много трѣзво. Трѣбва да изплатишъ миналитѣ си задължения. Ти казвашъ: Богати хора сѫ, тѣ иматъ приходи отъ по 25 хиляди лв, а сѫ дошли да искатъ отъ мене по хиляда лв. Да почакатъ малко. Азъ съмъ светия, но взимамъ едва 500 лева. А този богатъ човѣкъ иска да му дамъ пари. Сега имайте предъ видъ, че като се влѣзе въ живота, лесно се говори, мѣчно се прави. Запримеръ теоретически азъ мога да ви разправямъ много нѣща по музика. Но има една практическа страна въ музиката, която е много мѫчна. - Мѫчно е да взимашъ правиленъ тонъ. И въ това има начини. Понѣкога азъ казвамъ, че човѣкъ трѣбва да пѣе, но не разбирамъ такова пѣние, каквото /е/ сегашното пѣние. И то е отлично, но има едно пѣние, при което трѣбва да пѣешъ за да се оправатъ работитѣ. Ако не пѣешъ така, нѣма да се оправатъ работитѣ. Че какъ ще се оправатъ работитѣ отъ пѣние? Че това зависи отъ дъвкането, ако ти дъвчешъ храната си хубаво. Да я дъвчешъ поне половинъ часъ. Или да я задържашъ по - дълго време въ устата си, да се всмуква въ езика ти, ти ще оправишъ работитѣ си. Колкото по - дълго времечовѣкъ я държи въ устата си една голѣма часть отъ хранитѣлнитѣ вещества, една часть отъ праната, която се съдържа въ храната, ще се всмукне отъ езика, и ще отиде направо въ нервната система. Тази часть отъ хранителнитѣ вещества, отъ праната, която не може да се всмукне отъ езика, ще се приеме отъ стомаха. Ако ти не дъвчешъ храната си по - дълго време, хранителнитѣ вещества, които сѫ необходими за нервната система, нѣма да се приематъ отъ езика.Ама нѣмамъ достатъчно време за дъвкане на храната. Азъ съмъ на служба, трѣбва да бѫда точно на време. - Ами като се разболѣешъ, какъ ще намѣришъ време? - Ама ще ме държатъ отговоренъ. Като се разболѣешъ, ще вземешъ отпускъ 10, 15, 20 дни, споредъ съвѣтитѣ на лѣкаритѣ. Тогава ще намеришъ врѣме. Защо като си здравъ не можешъ да намѣришъ този мѣсецъ това свободно време?

 

И сега казвате, че трѣбва да се обичате. Какво значи да обичашъ единъ човѣкъ? Не че не знаете какво е да обичашъ, вие знаете това. Когато майката обича детето, тя ще го прегърне, ще го цѣлуне по едната бузичка, по другата, после по челото, по едната рѫчичка, другата рѫчичка, едното краче, другото краче, после коленцата.Азъ съмъ виждалъ майки, какъ цѣлуватъ дѣцата си. А ако не бѣхъ онзи, който разбира законитѣ, ще кажа: Съ какво се занимава тази глупава майка? Не, на мѣсто сѫ тѣзи цѣлувки. Всѣко дете, което майката целува, човѣкъ ще стане отъ него. Ако майката не цѣлува детето си, нѣма да стане човѣкъ отъ него. Ако по нѣкога вие сте лоши, това показва, че майка ви не ви е цѣлувала както трѣбва, и баща ви не ви е цѣлувалъ както трѣбва. Ако бѣха ви цѣлували на мѣсто, вие нѣмаше да имате тѣзи страдания. Но ето кѫде е погрѣшката сега, ако единъ старъ човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ опадали, рече да дъвче храната си, той нѣма да има този резултатъ, както когато е билъ на млади години, когато зъбитѣ му сѫ били здрави. За да дъвчешъ, зъби трѣбватъ. Що сѫ зъбитѣ за човѣка? Тѣ сѫ емблемъ на човѣшката добрина. Азъ често съмъ правилъ опити съ кучета. Влизамъ въ единъ дворъ, кучето излиза насрѣща ми, веднага си отваря устата. То се гнѣви и казва: Знаешъ ли, че азъ имамъ зѫби? Щомъ видя зѫбитѣ му, азъ веднага вадя отъ джоба геврече или хлѣбецъ и му давамъ. Казвамъ: Твоитѣ зѫби трѣбва да се занимаватъ съ тѣзи гевречета. Азъ имамъ достатъчно отъ тѣзи гевречета. И тогава ставаме приятели. Като показва зѫбитѣ си, съ това кучето иска да каже: Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ много справедливъ. Ако си позволишъ да ми направишъ нѣщо, тѣзи зѫби ще се забиятъ или въ крака ти, или въ рѫката ти . Казвамъ: Бѫди спокоенъ, азъ дойдохъ, за да изпразня джобоветѣ си отъ тѣзи гевречета. Това, което мислѣше да направишъ на мене, направи го на гевречетата. Това е за изяснение на онзи вѫтрешенъ процесъ.

 

Та казваме ние, че Богъ живѣе у насъ, че Богъ ни е казалъ да кажемъ нѣщо. Ще ви преведа единъ примѣръ за евангелистъ Иванъ. Ще ме извините, ако между васъ има нѣкой Иванъ. Този Иванъ е сега въ онзи свѣтъ. Той по естество е малко мързеливъ: Рѫце кѫси, дебели. Крака дебели, пръсти въ основата си дебели, цѣлиятъ е дебелъ, тантурлястъ, мяза на буре за вино. И той самъ казваше за себе си: Много съмъ мързеливъ. Сутринь не ми се става рано. Ставай Иване, работа имашъ. - Не ми се става. Ще мине половинъ единъ часъ, двачаса, и си казвамъ на себе си: Не става този Иванъ. Ако слушате този Иванъ какъ говори на себе си, ще се чудите. Има единъ новъ Иванъ, който казва, че трѣбва да стане, а стариятъ Иванъ казва, че трѣбва да спи - нищо повече. Сега ще ви приведа онзи примѣръ за Едисонъ, на когото казвали, че трѣбва да спи повече; че съ малко сънь неможе човѣкъ да мине. Едисонъ превежда единъ примѣръ, какъ открилъ фонографа. Дълго време той обмислилъ въпроса за фонографа. Една вечерь по средъ нощь се събудилъ и не могълъ да заспи. И си казалъ: Нѣма да спа вече. До това време не могълъ да разреши въпроса за фонографа, но като станалъ въ 1 часа, разрешилъ този въпросъ. Той си казва: Ако бѣхъ останалъ да спя, нѣмаше да разреша въпроса за фонографа. Събудите се нѣкога презъ нощта, но искате да спите. Ако не спите и станете, ще разрешите една важна задача. Ако можете да използувате времето, ще разрешите задачата. Въпросътъ не се разрешава съ спане. Въпросътъ за спането е въпросъ за почивка, минавате отъ едно състояние въ друго.

 

Та казвамъ, сега идваме до онзи правиленъ животъ, до правилното пѣние. Двама души пѣятъ. Единиятъ пѣе хубаво, тонътъ му е правиленъ, но нѣма мекота. Другиятъ пѣе хубаво, но въ тона има мекота. Силата седи въ неговата мекота. Като говорите, вие трѣбва да изучавате и думитѣ. Повечето отъ сегашнитѣ хора говорятъ неправилно, има една грубость въ езика имъ. Имайте предъ видъ, че всички трептения, които излизатъ отъ васъ при говора, се повръщатъ назадъ, и вие пакъ ги възприемате. Следователно мислитѣ, които излизатъ отъ васъ, пакъ се връщатъ къмъ васъ. Тъй както сега говорите, нѣма да минатъ 5 - 10 години и вие ще се почувствувате нервно изтощени. Връщането на тѣзи вълни къмъ васъ ще разстроятъ нервната ви система. Ако тѣзи вълни имаха нужната мекота, тѣ щѣха да намазватъ нервната ви система, а сега вие ги считате като удари. Тѣ ви се отразяватъ така, както тръскането на една конска кола. Като се качите на такава кола, тя раздрусва цѣлото ви тѣло. Като слѣзете отъ нея, цѣлото ви тѣло е раздрусано и казвате, че много бързо сте се движили. Азъ бихъ предпочелъ да ходя пешъ, отколкото да се кача на такава конска кола. Пружина трѣбва да има. Пружината, това е мекото пѣене. Дето има пружина, казвамъ: Умни сѫ тия хора. Коли, които се движатъ бързо въ умствения свѣтъ, трѣбва да иматъ пружини, да не става такова сътресение. Когато се говори за нервна система, трѣбва да имате пружини. Ако нѣмате пружини, ще има разтръсвание, което ще се отрази вредно върху васъ.

 

Сега друго едно противоречие. Често казвате: Това не ми е свойствено, не съмъ се родилъ така. Баща ми бѣше много сприхавъ, дѣдо ми бѣше много сприхавъ, и азъ мязамъ на тѣхъ. - Не ти струвамного. Баща ти и дѣдо ти нѣмаха възможность да си купятъ пружина, а ти имашъ възможность. Колко струва една пружина? - 200, 300 лева. Или въ нѣкой случай може да струва 2,3 хиляди лева, а ти имашъ тия пари. Ти имашъ пари въ спестовната книжка. Извади отъ тѣхъ, купи си една пружина, че като седнешъ, да ти е приятно.

 

Та като съмъ проучвалъ този въпросъ, дошълъ съмъ до заключението, - за да добие човѣкъ извѣстна мекота, изисква се извѣстни условия. Азъ съмъ виждалъ малки деца, които сѫ много груби. Отговарятъ на майка си сопнато, грубо. Защо? Събрала се много енергия. Азъ не обвинявамъ детето. Събрало се много енергия, която излиза навънъ. Детето говори строснато на майка си. Дъщерята говори строснато на майка си, и бащата и майката се чудятъ какво да правятъ. Да кажемъ, че вие имате единъ младъ Иванчо въ кѫщи си, на всички говори строснато. Но единъ день дойде една млада Калинка, - българско име, и този Иванчо започва да говори меко, меко на Калинка. На майката говори строснато, а на Калинка - много меко. Той казва: Калинчице! Питамъ, защо майката не може да предизвика туй мекото чувство въ сина си, а Калинка предизвиква това меко чувство? Казвате: Това сѫ любовни работи. За друго нѣщо ни говорете сега. Ние се намираме въ едно голѣмо противоречие. Нѣкой казва: Азъ съмъ решилъ да не ямъ. Азъ разбирамъ, че ти можешъ да не ядешъ за 4, 5 часа, и затова казвашъ: Това нѣма да ямъ, онова нѣма да ямъ. Колкото и да казвашъ, че си много скроменъ, въ сѫщность ти си много взискателенъ. Ти казвашъ: Азъ ямъ каквото и да е. Обаче ти искашъ да има хубаво ядене, плодове, това - онова. Искашъ, не искашъ - ядешъ. Та този въпросъ ние трѣбва да го разрешимъ економически. Сега, или майката трѣбва да разреши въпроса, или сина трѣбва да разреши въпроса. Грубостьта на сина азъ я обяснявамъ съ това, че когато майката е била бременна, тя не е могла да внесе въ своя Иванчо нужната мекота. И сега тази Калинка е единъ лѣкарь отъ вънъ. Който идва по новия начинъ да го учи. Тя знае какъ да внесе елемента на мекотата въ Иванчо и Иванчо става мекъ.

 

Сега да ви преведа другъ примеръ. Представете единъ старъ готвачъ, свикналъ съ старитѣ порядки на нѣщата. Вие сте единъ ученъ човѣкъ, разбирате отъ яденето. Готвачътъ не може да ви излъже. Вие искате нѣщо хубаво сготвено. Той ви даде единъ буламачъ, но вие веднага се отказвате. Азъ мога да ви цитирамъ това и въдруга форма. Запримеръ отивате въ сѫда и слушате, че единъ отъ присѫствуващитѣ казва груби, лоши думи на сѫдията. Сѫдията веднага ви спира и казва: Какъ си позволявате? Той веднага може да ви държи подъ отговорность за тия думи. Това е лошото ядене на готвача. Той може да разреши въпроса другояче. Представете си,че този готвачъ е младъ човѣкъ, готви хубаво, вие дохождате при него, но съ нѣкакво вѫтрѣшно неразположение, имате нѣщо, което ви мѫчи. Като хапнете отъ това ядене, вие веднага се разполагате, казвате: Това ядене разбирамъ. Вие поглеждате, както Иванко поглежда Калинка. Сега или нѣкой трѣбва да ни сготви хубаво, или ние сами трѣбва да си сготвимъ. Хубавото ядене е добриятъ примѣръ и затова ние казваме: Все трѣбва да има нѣкой, който да ни даде единъ добъръ примѣръ. Има примѣри живота. Нѣкои хора сами по себе си носатъ извѣстна мекота. Тѣ излѫчватъ отъ себе си нѣщо хубаво, меко, приятно! Като дойдешъ до тѣхната стая, виждашъ, че е проветрено - чистъ, приятенъ въздухъ. Който нѣма мекота, като влѣзешъ въ стаята му, виждашъ пари, дигнали се отъ изпарението на краката, на дрехитѣ.

 

Та сега въ духовния животъ, като се събератъ много хора на едно мѣсто, както ние сме се събрали , изисква се голѣма хигиена, голѣма чистота, и въ готвене... Не бързай да изкажешъ туй, което си намислилъ! Казвамъ, отиватъ двама души при единъ бакалинъ, единиятъ отъ тѣхъ изважда една книжна банкнота отъ 500 лева. Бакалинътъ погледне къмъ банкнотата, вижда, че това е обикновена работа; другиятъ изважда една звонкова монета, златна монета! Лицето на бакалина веднага се измѣня. Като види книжната банкнота, остава равнодушенъ, а като види златната, той се измѣня. Разбира, че е нѣщо необикновено. Казвамъ му : Развалете тази монета. Като дохожда всѣки день този човѣкъ съ златнитѣ монети, бакалинътъ ги събира и задържа за себе си. Веднъжъ азъ направихъ голѣма грешка. Изписахъ си книги отъ Англия чрезъ една книжарница. За тази цѣлъ давамъ на единъ нашъ приятель три наполеона. Той взима златнитѣ пари и ги размѣня. Обаче задържалъ златнитѣ пари въ себе си и вмѣсто тѣхъ далъ книжни. Питамъ, направилъ ли е той нѣкакво престъпление? Не. Той знае, че златото има своята цѣна на всѣко врѣме, а книжнитѣ пари губятъ цѣната си. Всички възгледи на съвременнитѣ хора за живота, това сѫ книжни пари, които утре ще изгубятъ своята стойность и своето време. А Божественитѣ работи,това сѫ златото, което не се мѣни. Ако имашъ Божественото въ себе си, ще видишъ, че то никога не се мѣни. Човѣшкото всѣкога губи своята цѣна.

 

Та казвамъ, всички онѣзи порядки, навици, които имаме временно, сѫ хубави, но въ скоро време тѣ ще изгубятъ своята цѣна. Всѣки день ние трѣбва да функционираме, да работимъ не съ книжни пари, но съ златни. Хубави са книжнитѣ пари, понѣже сѫ по леки, а златнитѣ, които иматъ истинска стойность, сѫ по - тежки.Та казвамъ, кое е по - хубаво въ съвременния порядъкъ - да разполагашъ съ книжни пари или съ златни?

 

Сега, тукъ има едно котенце, което азъ бихъ ви показалъ като примѣръ за мекота. Единъ день дадохъ му да яде. Като излѣзохъ да му дамъ яденето, то така примече, че ми стана приятно. Цѣлата нощь седи то предъ вратата, но като отворя, погледне ме хубаво, като че иска да каже: Имашъ ли нѣщо за ядене? Като ми примечи тъй хубаво, дадохъ му кашкавалъ, хлѣбъ, какво ли не намѣрихъ да му дамъ. За пръвъ пѫтъ видѣхъ котка тъй хубаво да мече. Казвамъ, туй коте има магическа сила въ себе си. Ставахъ презъ нощьта три - четири пѫти само да ми примечи. Давахъ си ухото, нѣщо приятно има въ това мечене, чрезъ него то изразява своята благодарность: Много ти благодаря. Навсѣкѫде ме хукатъ, ти ме наглеждашъ. Поглеждамъ го въ очитѣ, въ позата, има нѣщо приятно.

 

Та казвамъ, така Господь трепти да чуе отъ насъ, те така да Му примечемъ. Азъ взимамъ това коте за примѣръ, и размишлѣвамъ върху него. Има нѣщо хубаво въ меченето на това коте. Много котки съмъ срѣщалъ, но никѫде не съмъ чулъ такова меко, приятно мечене. Като го погледна, виждамъ го слабичко, не е охранено като нѣкой богаташъ. Отъ горе е съ една скромна дрешка, обикновено коте. Не е много напъстрена дрешката. Въ движението на очитѣ, въ гласа му има нѣщо приятно, музикално. Като го погледна, казвамъ, - ето това животно ме разположи. Значи, въ неговия звукъ има нѣщо Божествено. Като измече, азъ го разглеждамъ като бакалинъ, който дава златни монети, а не книжни. Бакалинътъ взима тази златна монета и я туря въ джоба си. Така и азъ, ако бѣше книжна щѣхъ да я дамъ на другитѣ, но златната монета турямъ въ джоба си. Хубавото въ това коте е Божественото, което турямъ въ джоба си. Казвамъ, ако това коте може да мече толкова хубаво по Божествено, дали ти,човѣкътъ, който си излѣзълъ отъ хиляди години, не може да мечешъ по същия начинъ? Сега това сѫ разсѫждения. Ще се научите хубавода мечете. Сега азъ превеждамъ, казвамъ, не само като котето, но вие можете да мечете много по - хубаво отъ него. Когато искамъ, азъ мога да меча по - хубаво отъ всѣкаква котка.

 

Та казвамъ, когато изучавате свещенитѣ книги, когато изучаваме малкитѣ и голѣми пророци, ще видите, че има голѣма разлика въ характера имъ. Като чета единъ отъ младитѣ пророци, виждамъ колко строго е говорилъ той, но има извѣстна мекота въ говора. Отива той като сѫдия, осѫжда нѣкого, но мѫчно му е , не иска да сѫди. А нѣкога осѫжда нѣкого и не мисли. Така постѫпватъ и сѫдиитѣ въ съвременния свѣтъ. Разравяше ми единъ български мирови сѫдия следното: Довеждатъ при мене единъ бѣденъ човѣкъ, който дължи на единъ една голѣма сума. Като прилагамъ законитѣ, виждамъ, че бѣдниятъ ще бѫде осѫденъ. Вътрешно чувствувамъ,че този човѣкъ е правъ. Но по приложение на законитѣ и богатиятъ излиза правъ. Следователно, бѣдниятъ трѣбва да заплати тази голѣма сума на богатия. И азъ осѫдихъ бѣдния да плати. Ако не го осѫда, законътъ ще ме държи отговоренъ. Но като го гледахъ, искаше ми се да му кажа: Не бой се братко, азъ те осѫдихъ, но съмъ готовъ да платя половината отъ този дългъ вмѣсто тебе. Така бѣше поставенъ въпросътъ въ моята съвѣсть. Това показва, че съвѣстта е пробудена въ този сѫдия. Този човѣкъ се занимава съ новото учение и разбира на коя страна е правото. По сѫщия начинъ и ние всѣки день издаваме по едно решение. Ние сме сѫдии на себе си. Издавашъ едно решение, виждашъ - по законъ е право, но по същество не е право. Има сѫдии, които могатъ да заставятъ богатия човѣкъ да плати дълга си. Но ако бѣдниятъ е виновенъ, и той трѣбва да плати дълга си. Споредъ турския законъ сѫдебната процедура се извършваше много бърже. Тамъ нѣмаше нужда отъ никаква защита. Тамъ дойде нѣкой сиромахъ и се оплаче на сѫдията, че еди кой си богаташъ има да му дава. Сѫдията извиква богатия и го пита: Имашъ ли да давашъ на този сиромахъ пари? - Имамъ. - Ще му платишъ още сега. Нѣма никакво отлагане. Това е експедитивность на сѫдбата. Сега всички ние все отлагаме дѣлата. Сегашниятъ сѫдия ще отложи дѣлото, втория сѫдия ще го отложи, третия, 4 - тия, 5 - тия, и т. н. Въ този случай ще се намѣримъ въ положението на единъ германски сѫдия. Той прекаралъ цѣлия си животъ отъ средствата, получени при защитата на едно дѣло. Като се оженва дъщеря му, той предава това дѫло въ наслѣдство на зета си, вмѣсто прикя на дъщеря си. Като му казва: Отъ това дѫло ще можешъ да се подигнешъ. Зетътъ, младиятъ сѫдия, взима дѣлото и въ две години отъ горе го разрешава. Дѣдото му казва: Ти си голѣмъ будала. Ако работишъ по този начинъ, много ще гладувашъ. Дойде единъ лѣкарь въ кѫщи, прегледа болния, но вѫтре въ себе си той нѣма искрено желание скоро да излѣкува болния. Но този е кривъ методъ, въ него има нѣщо користолюбиво. Користолюбието избѣгва кѫсата процедура.

 

Сега азъ говоря интимни работи, тѣ засѣгатъ прогреса на нашия животъ. Вие не може да имате благоволението на невидимия свѣтъ, ако не мислите право. Невидимия свѣтъ обръща внимание на сѫщината на нѣщата. Ако азъ мисля право, а въ моята мисъль нѣма мекота, и ако въ моитѣ чувствувания нѣма мекота, съ която се отличава Божествения елементъ, тази мисъль не е права. Любовьта се отличава съ външни нѣща, тя се отличава съ онази мекота, която внася живота. Ако ти почнешъ да мислишъ меко за себе си, въ живота ти ще настане едно подобрение. Потрѣбно е тази мекота. Азъ я наричамъ здравословна мекота въ живота. Който има тази мекота въ себе си, той по лесно може да възпита децата си, по - лесно може да се учи. Всѣка работа по - лесно може да свърши. Безъ тази мекота ние оставаме недоволни отъ това, което мислимъ, отъ това, коеточувствуваме, - нѣмаме никакъвъ похватъ.

 

Сега това е външна обстановка на нѣщата. По нѣкога азъ съмъ правилъ наблюдения върху плодоветѣ. Пъкъ и други хора сѫ правили, и тѣ знаятъ кой плодъ при какви условия е зрѣлъ. Като погледна единъ плодъ азъ зная вече дали този плодъ е билъ на изтокъ, дали на западъ, на северъ или на югъ. Отгоре още се познава. Най - хубави плодове сѫ тѣзи, които сѫ били изложени на югъ. Следъ това идатъ източнитѣ и западнитѣ, а най - после севернитѣ. Така е и съ динитѣ. Дини, които сѫ били изложени повече на слънце на югъ, като ядете горната имъ часть, ще имате единъ резултатъ. Ако ядете долната имъ часть, която е лежала на земята и по - малко огрѣвана отъ слънцето, ще имате другъ резултатъ. Направете такъвъ опитъ поне единъ мѣсецъ, единъ месецъ яжте само горната часть на динитѣ. Горната часть на динята отговаря на южното изложение, долната на - северното изложение.Долната часть на динята не е имала такива благоприятни условия, както горната. Сѫщото нѣщо се случва и съ насъ. Не че ние не искаме да бѫдемъ всѣкога меки, сладки, но обърнати сме повече на северъ, затова не можемъ да изразимъ тази мекота. Трѣбва да се обърнемъ на югъ. Съ други думи казано, има едно мѣсто, отъ дето слънцето може да ни огрѣва отъ всички страни. Какъ може да направите една кѫща да нѣма северни прозорци? На единъ ученъ човѣкъ дошло на ума му идеята, че може да направи такава кѫща на северния или южния полюсъ. Това значи да направишъ една кѫща , която се върти навсѣкъде, тъй щото слънцето да я огрѣва отъ всички страни. Тази кѫща нѣма да има северни прозорци, както тукъ едната страна да е огрѣна повече, а другата по - малко. Тогавачовѣкъ може да добие тази мекота или като мѫжъ, или като жена, понеже мѫжътъ и жената сѫ два полюса. Следователно човѣкъ може да придобие мекотата или въ формата на мѫжъ, или въ формата на жена. И тогава нѣма да живѣешъ на екватора, но ще живѣешъ на своя полюсъ, дето слънцето ще те огрѣва отъ всѣкѫде. Ще те огрѣва и като мѫжъ, и като жена. Има мѫже, които не сѫ огрѣни както трѣбва. Той казва: Много е студено. - На северния полюсъ си, бѣгай на екватора. Не, споредъ мене нѣма защо да бѣгашъ на екватора, но ще седишъ на своя полюсъ, и ще добиешъ тази мекота като мѫжъ, ти трѣбва да бѫдешъ ВЕЛИКОДУШЕНЪ. А жената чрезъ какво може да добие мекота? Жената може да добие мекотата си нечрезъ великодушие, а чрезъ ЦЕЛОМѪДРИЕ. Тамъ е нейния полюсъ. Ако като жена не си целомждрена, ти не можешъ да добиешъ онази мекота, която ще внесе новото въ живота. Ако като мѫжъ не си великодушенъ, ти не можешъ да добиешъ онази мекота, която ще внесе новото въ живота.

 

Чрезъ мекотата ще дойде новия животъ, който ще се изяви такъвъ, какъвто трѣбва. За великодушието и цѣломѫдрието мога да ви разправямъ колкото искате. Ще знаете , че великодушието е найхубавата отличителна черта на мѫжа. Тя е най - хубавата видимачерта у мѫжа, която дава хубава осанка. Като видите единъ мѫжъ, който е великодушенъ, ходътъ му е пластиченъ, лекъ, подвиженъ, отъ него лъха нѣщо приятно. Като видите една цѣломѫдрена жена, тя има хубава осанка, лека походка, приятни движения. По - хубави движения, по - хубаво сложение отъ това на цѣломѫдрената жена не съмъ виждалъ. Нѣма по - красиво нѣщо, по - приятно нѣщо отъ великодушенъ мѫжъ и цѣломѫдрена жена! Въ лицето имъ има нѣщо хубаво, красиво, изящно! Това великодушие, това цѣломѫдрие трѣбва да се придобие, за да се внесе Божествената мекота въ човѣка. За да придобиешъ великодушие, изисква се отличенъ умъ! За да придобиешъцѣломѫдрие, изисква се отлично сърдце! За да придобиешъ великодушие, изисква се отличенъ Духъ; за да придобиешъ цѣломѫдрие, изисква се отлична душа! Казвате: Кѫде да ги намѣримъ? - Тѣ сѫ у васъ. Дайте мѣсто на вашия умъ, дайте мѣсто на вашето сърдце, дайте мѣсто на вашия Духъ, дайте мѣсто на вашата душа. Дадете ли имъ мѣсто на тѣзи нѣща въ себе си, вие ще имате тази мекота. Обаче, оставете се свободни. Казвате: Да оставимъ всичко на Господа. - Да, остави тази работа на Бога, и ти само ще Го слушашъ. Той казва на мѫжа : Бѫди великодушенъ по Духъ. На жената казва: Бѫди цѣломѫдрена. На ума казва: Бѫди великодушенъ; на сърдцето казва: Бѫди цѣломѫдрено.

 

Това сѫ възможноститѣ, които сѫ вложени въ васъ. Азъ влизамъ въ положението ви. Вие живѣете въ свѣтъ на голѣми борби, на голѣми несгоди. Никой отъ васъ не е свободенъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, въ който се натоварваме съ доста трудна задача за разрешение. Но ако очаквате по-добри условия отъ тѣзи, надали ще ви се дадатъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще се оправи лесно за въ бъдеще, вие може да чакате колкото искате тѣзи лотарийни билети. Днешниятъ день съдържа всички условия, но вие трѣбва да имате вѣра. Това е единъ важенъ въпросъ. Има едно изходно положение. За тази цѣль ще ви приведа следния примеръ. Една отъ най-добритѣ дъщери на единъ домъ носила голѣми несгоди. Всички били настроени противъ нея - баща и, и майка и, и братята и сестритѣ и. Но тя била много умна, знаела какъ да постѫпва. Единъ день тя успѣла да убеди родителитѣ си и братята и сестритѣ си, да ги заведе на екскурзия нѣкѫде въ планината. Понеже родителитѣ и никога не излизали на планината, мислили, че ще направятъ една малка разходка. Тръгнали. Обаче изъ пѫтя времето се влошило, станало студено, започнало да вали снѣгъ. Тѣ били принудени да се скриятъ въ една хижа и тамъ да прекаратъ нѣколко часа. Нѣмали огънъ, нѣмали кибритъ и, започнали да поглеждатъ единъ къмъ другъ какъ да излѣзнатъ отъ това положение. Дъщерята, която била умна и предвидлива, носѣла въ себе си кибритъ. Тя събрала клечици, драснала една клечка кибритъ и запалила огъня. Отъ този моментъ всички престанали да говорятъ съ нея грубо, сопнато. Отъ какъ тя имъ направила тази услуга, тѣ имали вече особено мнение за нея. По - рано и казвали: Марио! А после станала: Марийке! Тѣ и казвали: Марио, ставай мари!

 

Та лошитѣ условия въ живота не сѫ нищо друго, освенъ това състояние, презъ което по нѣкога Богъ ще ни прекара, за да ни покаже своята Любовь. Ще дойде тази Марийка, ще драсне клечкакибритъ, ще запали огъня, и отъ тамъ насетне ние ще имаме друго разположение въ душата си. Нѣма по - хубаво нѣщо отъ това да бѫдечовѣкъ разположенъ по духъ, да бѫде човѣкъ душевно разположенъ, да бѫде човѣкъ умствено разположенъ, да бѫде човѣкъ сърдечно разположенъ. Това сѫ най - хубавитѣ състояния за човѣка. Това сѫ задачи, които нѣма да дойдатъ отъ вънъ, но отъ вѫтре. Тѣ са процеси у васъ, които ще дойдатъ като задачи за разрешение. Тѣзи задачи ще важатъ и за този, и за онзи свѣтъ. Тѣ ще дойдатъ сѫ васъ. Разрешението на тѣзи задачи е единственото богатство, което ще пренесете въ другия свѣтъ! Всичко друго ще оставитѣ въ този свѣтъ, а това богатство ще занесете съ себе си.

 

Единственото богатство, което ще занесете въ онзи свѣтъ, ще бѫде мекотата на вашия Духъ, мекотата на вашата душа, мекотата на вашия умъ и мекотата на вашето сърдце. Това е единственото богатство, което ще занесете въ онзи свѣтъ, когато се явите между вашитѣ братя и сестри горе!

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка! / три пѫти/

 

6. 15 ч . с.

 

На поляната направихме гимнастичѣ си упражнения!







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt