Jump to content

1937_01_24 Конкретното въ Любовьта


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

КОНКРЕТНОТО ВЪ ЛЮБОВЬТА

 

8 -мо Недѣлно Утринно Слово

24 януари 1937г. 5 ч. с.

Тихо, приятно време.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството. Ще прочета 10 гл. отъ Ев. на Иоана до 21 ст.стр.489

Въ Начало бе Словото.

 

Има едно положение въ живота, въ което чувствата начовѣка могатъ да се изопачатъ. Не само по сърдце, но и човѣшкиятъ умъ може да се изопачи. Човѣкъ може да има криви представи за нѣщата. И тогава всичкитѣ му заключения излизатъ невѣрни. Често въ религиознитѣ хора, както и свѣтскитѣ хора, се явява въпроса защо свѣта така е направенъ. На този въпросъ никой до сега не е отговорилъ. Онзи, Който е създалъ свѣта си има свой планъ, такъвъ, какъвто ние не можемъ да си предполагаме. После, не се наемайте съ въпроса да разрешавате задачата на всички сѫщества. Това не се отнася до васъ. На едно дете отъ първо отделение задачата му е да учи буквитѣ, нищо повече. На детето отъ второ отделение задачата е да се занимава съ читанката. На детето отъ трето отделение, задачата му е да се занимава съ естествоведение. А на 4 - то отделение задачата му е да преговори всичко, - всичко влиза въ неговата програма.

 

Сега интересното е, че децата отъ първо отделение, като научатъ буквитѣ, иматъ голѣмо мнение за себе си. И наистина, при онова голѣмо невежество, което сѫ имали първоначално, голѣмо изкуство е да се научатъ буквитѣ. Тази наука е за децата. Често ние говоримъ за Любовьта. Въ Любовьта първо ще научишъ азбуката. И Любовьта си има своя азбука. Нѣкой отъ васъ едва е научилъ азбуката на Любовьта, и казва: Какво има следъ това? - Че отъ тамъ насетне ще започнете да изучавате речьта на Любовта. Любовта има свой езикъ. Ти може да изучавашъ Любовьта отъ преведената литература; ти можешъ да изучавашъ любовьта какъ се проявявау другитѣ хора.Ти може да изучавашъ любовьта на растенията, на животнитѣ. Запримеръ комарътъ мисли, че любовьта му е много голѣма. Ти можешъ да изучавашъ любовьта на рибата. Споредъ рибата голѣма е нейната любовь. Тя има грандиозна работа. Каква амбиция има една риба. Тя не иска да роди само едно дете, но 300 хиляди ги ражда изведнъжъ. Ако рече рибата да се хвали съ това, че има много деца, това е детинска работа. Тя казва: Не едно дете, а 300 хиляди ги раждамъ изведнъжъ. Азъ зимамъ тия нѣща, които сѫществуватъ въ природата.Само тия нѣща иматъ дълбочина. Започнете да изучавате какъ се вършатъ нѣщата въ природата. Но какво става съ яйцата на рибата? Рибата ги снася, а човѣкъ ги яде като хайверъ. Особено черниятъ хайверъ му опредѣлятъ голѣма цена. Който яде черенъ хайверъ, то минава за голѣмъ богаташъ. Сиромахътъ не може да яде черенъ хайверъ. Той е достѫпенъ само за богаташи, за милионери хора. И тогава другото положение. По нѣкога вие си задавате въпросъ, защо Господъ не обръща внимание на васъ? Вие се занимавате съ въпросъ, който не се отнася за васъ. Този въпросъ, дали Учительтъ обича ученика си, не е въпросъ за ученикъ отъ първо отдѣление. Ученикътъ не може да знае това. Въпросътъ не е за любовьта, но за знанието. Любовьта на Учительтъ се проявявачрезъ знанието, което ще даде на ученика, чрезъ потика, който ще му даде да учи. Ако едно дете цѣлъ день се безспокои дали учительтъ му го обича, то не може да учи. Учение се изисква! Учение трѣбва. Защото Любовьта е наука за приложение. И животътъ на хората сега не върви нормално по единствената причина, че всички се занимаватъ съ въпроса дали Господъ ги обича или не; кому колко е далъ? Детето се занимава съ въпроса дали майката е дала на братчето му една ябълка или две, дали майка му го обича повече или по - малко? Това не е първиятъ въпросъ, който трѣбва да занимава човѣкътъ. Учение трѣбва на хората!

 

Сега може да се спремъ и да кажемъ: Азъ съмъ научилъ 10 букви. Това още нищо не е. Въ старо време е съществувала цѣла наука за буквитѣ.Когато Господъ е създалъ свѣта, Той повикалъ всичкитѣ букви, всѣка отъ тѣхъ да предложи кандидатурата си, за да се реши, съ коя буква да се започне създаването на свѣта. Всички букви дали своята кандидатура. Азъ нѣма да ви разправямъ цѣлата тази история, но който се интересува, нека да проследи цѣлата литература. Интересна е тази история. Който я е създалъ, е билъмного гениаленъ. И тъй, най - първо се явила българската буква А . Малко мъчно е да се преведе тази история. Ако вземете еврейската кабала, тя има 22 съгласни букви. Алфа не е гласна, и тя е съгласна буква. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Като дошла нашата буква А, казала: Дошло е време да започне Господъ съ мене. Господъ и казалъ: Не мога да започна съ тебе, защото ти мислишъ само за себе си. - Азъ, азъ. - Само за себе си мислишъ. Ако създамъ свѣтъ съ тебе, Той ще се обърне съ главата надолу. Следъ буквата А дошли другитѣ букви. Следъ това дошла буквата М, буквата У. Господъ казалъ на буквата М : И съ тебе не мога да започна, защото ти си начало на думата “мразя”. Ти ще смразишъ цѣлия свѣтъ. На У-то казалъ: и съ тебе не мога да започна, защото съ буквата се почва думата “умирамъ”. Ти ще уморишъ свѣта. Та сега, вие можете да си представите какво е било по - нататъкъ. Най - после Господъ се спрѣлъ на буквата Б. Защото съ нея се започва думата “блаженъ”. И казвате, че въ началото Богъ създаде свѣта. И за това евреитѣ казватъ: Бера берей илипетъ елохимъ охарецъ. Бера - въ началото Елохимъ Господъ е създалъ. Това е единъ дълъгъ и широкъ митъ.

 

Казвате, това е цѣла философия,могатъ ли буквитѣ да говорятъ? Ако разсъждавате така, наистина задава се въпроса: Може ли буквата А да говори? Може да говори, какъ не. Една грамофонна плоча може ли да говори? Като я туришъ на грамофона, започва да се върти, да говори, като човѣкъ говори. Но по какво се отличава плочата отъ оригинала? Плочата въ вѣки вѣковъ повтаря все една и съща история. Напримеръ, ако ти повтаряшъ: Азъ съмъ добъръ, добъръ, добъръ. Това е една грамофонна плоча. Другъ день казвашъ: Азъ съмъ лошъ, лошъ,лошъ. Това е друга грамофонна плоча. Коя е причината, че ти си добъръ? Ако си едно дърво, което ражда плодове, ти си добъръ. Човѣкъ казва: Тази ябълка е добра. Защо? Ражда хубави обемисти плодове. Ако тази ябълка ражда кисели, стипчиви плодове, тя не е хубава. Така седи въпроса и въ самия човѣкъ. Това, коеточовѣкъ счита добро, не е всѣкога добро. Нима мислите, че онзи човѣкъ, който може да ви даде сто или хиляда лева или 10,000 лева е всѣкога добъръ? Единъ човѣкъ, който открадналъ една голѣма сума, е билъ преследванъ отъ полицията. Както бѣгалъ, той турилъ паритѣ въ джоба на другиго, и продължилъ да бѣга. Този погледналъ джоба си, благодарилъ и погледналъ на другия като на свой благодѣтель. Когато полицията хванала крадеца, той казалъ: Азъ нищо не съмъкралъ. Да ви кажа кой е крадецъ. И той посочилъ онзи, въ джоба на когото пъхналъ паритѣ. Хващатъ този човѣкъ и съ това благо го поставятъ въ затвора.

 

Та казвамъ, самото добро е вѫтрешно. Важно е какви сѫ побудителнитѣ причини, по които се върши едно добро. Въ сѫщность човѣкъ мѫчно може да знае какви сѫ побудителнитѣ причини. А като не знае побудителната причина, човѣкъ може да дойде до криви заключения. Вие имате лошо мнение за извѣстни положения. Запримеръ за онзи, който отнима топлината ви, имате лошо мнение. А за онзи, който ви дава топлина, имате добро мнение. Съвременнитѣ лѣкари туратъ ледъ върху главата на онзи, който страда отъ възпаление на мозъка, отъ менингитъ. Дали този човѣкъ ще оздравѣе отъ този студъ или не, то е другъ въпросъ. Важно е,че считате лѣкаря за добъръ човѣкъ. Нѣкои лѣкари си служатъ съ студени компреси, а други съ топли компреси. Питамъ, защо въ единъ случай лекаритѣ си служатъ съ студени компреси, а въ другъ съ топли? Съображенията на лѣкаритѣ, че студенитѣ компреси произвеждатъ повече топлина отъ онази, която е въ организъма. Следователно, нормалната топлина трѣбва да дойде до едно естествено състояние. Идеята е такава.

 

Сега вие, които ме слушате, казвате: Ние искаме да знаемъ какъ да служимъ на Бога. Служенето на Бога е цѣла наука. Когато детето иска да служи ни учителя си, отъ де трѣбва да започне? Първо майката завежда това дете на училище. Учительтъ ще го запита: Какъ ти е името? - Иванчо Драгановъ. Учительтъ записва името му. Той ще го запише. Следъ това отъ първитѣ букви, които учительтъ е задалъ, детето започва да учи. Следъ това учительтъ дава редъ упражнения. Това е вече служение на учителя.Първо ще пише прави и криви линии, после ще напише първата буква. Учительтъ казва: Хайде, Иванчо Драгановъ, напиши буквата А. Иванчо я написва отлично. Това е служение. После ще напише втора, трета, 4 -та, 5 - та, следъ което ще започне да ги съчетава. Питамъ, вие знаете ли добре да пишете първата буква на ДОБРОТО? Вие знаете ли да пишете първата буква на Любовьта,може ли хубаво да я напишете? Нѣкой ученикъ прави голѣми усилия, но не може да напише първата буква хубаво. Има една наука графология, която опредѣля характера на човѣка по неговия почеркъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ тази наука, изучаватъ буквитѣ, формитѣ, линиитѣ,за да четатъ по тѣхъ.Съвременната графология изучава характера на човѣка по всѣка една буква. Запримеръ ти пишешъ буквата“М”. По нея графологътъ сѫди, дали ти си скѫржавъ или щедъръ. Дали си твърдъ или мекъ? Дали казвашъ нѣщата тъй, както трѣбва или ги изопачавашъ. Буквата“М”. показва още дали си уменъ или глупавъ, и т. н. По една буква може да се опредѣлятъ много потънкости начовѣшкия характеръ. Нѣкои графолози като четатъ по буквитѣ, показватъ една или друга черта отъ човѣшкия характеръ,но само тѣ виждатъ тѣзи нѣща. Нѣкѫде нѣкоя буква била надебелена въ основата. Казвамъ: Този човѣкъ е упоритъ. Много естествено, защо ? Понеже рѫката образува едно налѣгане, което създава това надебеляване въ долната часть на буквата. Нѣкои букви сѫ писани тънко, безъ надебеляване.Когато въ дъното на буквата има надебеляване, това говори за голѣмо налѣгане упражнено върху рѫката. Чудите се какъ така това налѣгане да е създало надебелявание на буквата. Но като почнете да разсѫждавате, виждате, че този човѣкъ е точно такъвъ, какъвто почерка му показва. Но учительтъ, който преподава на децата, има ли нѣкакво понятие за графология? Ако му говорите нѣщо за графология, той ще ви се смѣе. Той ще каже: Отъ де на кѫде почерка да опредѣля характера на човѣка. Буквитѣ на нѣкои сѫ пообемисти, а на други по - стеснени, по - острички. Графологътъ казва, че първиятъ, който пише обли букви, е човѣкъ разположенъ. Вториятъ, който пише по - остри букви, той е сприхавъ, гнѣвливъ. Това е цѣла наука. Наука на образитѣ.

 

Сега азъ навеждамъ тѣзи работи само за изяснение. За да разберете Божиитѣ работи, вие трѣбва да се освободите отъ кривитѣ чувства и мисли въ себе си. Понѣкога чувствата на човѣка се така изопачаватъ, че той започва да мисли, какво хората не сѫ разположени къмъ него. Това сѫ криви разбирания. Често нѣкой тури шапката на главата си, но дойде силенъ вѣтъръ и я отнесе. Онѣзи, които вѣрватъ въ духоветѣ, ще кажатъ, че духоветѣ сѫ отнели шапката му. И вѣтърътъ като човѣкъ казва: Ти знаешъ ли азъ кой съмъ? - Който и да си, не е учтиво да ми хвърляшъ шапката на земята.Да, но ти си влѣзълъ въ Божествената църква, а когато хората влизатъ въ Божествената църква, свалятъ шапката. Защо влизашъ съ шапка на главата си ? Снеми шапката си. - Ама азъ мисля, не съмъ въ църква. Обаче вѣтърътъ ми проповѣдва, че като влизамъ въ църква, трѣбва да снема шапката си. Оглеждамъ се натукъ натамъ, виждамъразхвърлени камъни, не ми се вижда като църква, но вѣтърътъ ми проповѣдва, че съмъ въ църква. Седа и размишлявамъ: ако не съмъ въ църква, и ако това, което е при мене не е църква, азъ съмъ правъ. Но ако това е църква, вѣтърътъ е правъ. Кой е по- правъ: Вѣтърътъ или азъ? Като разсъждавамъ, азъ правя редъ изводи. Птицитѣ съ шапки ли ходятъ? Ти си задигналъ шапката на една овца, заради която те тургатъ въ затворъ. Отъ де на кѫде тази шапка е твоя? Задигналъ си кожата на нѣколко овце, и си направилъ отъ тѣхъ една шапка. Не е право това. Виждамъ, че вѣтърътъ разсъждава право. Той има право да дигне шапката ми. Вториятъ пѫтъ азъ вече не излизамъ съ кожени дрехи, съ кожени шапки, защото ще ме накажатъ, за дето съмъ одралъ една овца. Купи си една вълнена шапка, но и при това положение работата е пакъ сложна. Ти не си платилъ още на овцетѣ. Ти си платилъ само на онзи, който прави шапкитѣ, безъ да знаешъ,че той е кралъ тази вълна. Значи, азъ нося крадена шапка. Следъ това пакъ ме хванатъ и ми казватъ: Опредѣли сега, колко трѣбва да платишъ?

 

Сегашнитѣ хора, сегашнитѣ държави и закони, дето и да погледнешъ, всички живѣятъ въ едно подозрение. Като наблюдавамъ какъ хората се сѫдятъ, Господъ вижда, че не се съдятъ право.

 

Сега да се повърнемъ къмъ главната мисълъ. Азъ не искамъ да се роди у васъ едно противоречие. Вие и безъ това имате доста противоречия. Вие и безъ това имате противоречия въ себе си. За това азъ не искамъ на противоречието ви отгоре да създамъ и друго противоречие. Доброто се познава по това, че когато лѣкува една болка, тя се намалява. А когато тази болка не я лѣкувашъ съ добро , тя се уголѣмява. Щомъ болката се увеличава, Доброто не е свършило своята работа. И тогава възъ основа на сѫщия законъ казваме: Ако едно учение е по-прогресивно, то премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава свѣтлината, толкова и предметитѣ ставатъ по- ясни, по- ясно се виждатъ. Когато свѣтлината се намалява, заблужденията ти се увеличаватъ. Що е заблуждение?Малката свѣтлина. Ние нѣмаме ясна представа за онова, което Богъ е направилъ.

 

Та казвамъ, при сегашнитѣ условия ние трѣбва да се пазимъ отъ изопаченитѣ чувства. Нѣма да се спираме върху тѣхъ. Има една наука, която показва причинитѣ за изопаченитѣ чувства. Ти не си отговоренъ за изопаченитѣ си чувства, понеже като вървишъ изъпѫтя, можешъ да кръшнешъ нѣкѫде и да ти се изкълчи крака ти. Пѫтьтъ нѣкѫде не е равенъ, ти може да наклонишъ крака си и да го изкълчишъ. Тогава ще повикашъ нѣкой майсторъ, чаракчия, да изправи изкълченитѣ нѣща. Нѣкѫде ти самъ можешъ да оправишъ крака си, а нѣкъде трѣбва да повикашъ нѣкой ученъ човѣкъ, който да намѣсти крака ти. - Т. е. пѫтьтъ, по който сега пѫтувате, не е гладъкъ, не е равенъ. Опасенъ е този пѫть. Хълмистъ е той. Почти всѣкичовѣкъ има възможность да изкълчи крака си, ако не внимава. Въ това отношение туриститѣ, които пѫтуватъ по Алпитѣ, иматъ много опитности. Тѣ минаватъ за гениални въ своя туризъмъ, но нѣкога попадатъ въ такива снѣжни бури и вѣялици, че има нужда други да ги спасяватъ. Изложенъ е човѣкъ. Не мислете, че всѣкога може да се справите съ мѫчнотиитѣ. Въ обикновения животъ всѣкога може да се справите съ мѫчнотиитѣ си Но въ необикновения животъ има нужда други да ви помагатъ. Единъ лѣкаръ, който лѣкува хората, нѣкой пѫтъ може да изпадне въ положение други лѣкари да го лѣкуватъ. Той самъ не може да се лѣкува. Нѣкой се страхува отъ това, че въ анормалното състояние, въ което се намира организъма му, може да вземе нѣкое лѣкарство въ по- силна доза и самъ да се повреди. Затова той вика другъ нѣкой лѣкарь, който не е боленъ, той да го лѣкува. Всѣка болесть предизвиква едно анормално състояние въ чувствата. Болниятъ човѣкъ не е разположенъ, не обича да говори. Ако говори и ако мисли, той говори и мисли само за себе си. И той постоянно говори за болѣстьта си. За болната си рѫка, за болния си кракъ. Щомъ оздравѣе рѫката му, той престава да говори за нея.

 

Та казвамъ, когато Христосъ дойде на земята, Той влѣзе въ стълкновение съ всички религиозни хора на своето време. Както всѣки учитель може да влѣзе въ стълкновение съ старитѣ методи, така и Христосъ влѣзе. Новитѣ методи могатъ да влѣзатъ въ стълкновение съ старитѣ, съ които се преподава. Нѣкой казва: Азъ така разбирамъ нѣщата. Природата има единъ естественъ начинъ за разбиране нѣщата. Той е нареченъ Божествено разбиране. Въ Божественото разбиране буквитѣ сами говорятъ. Въ Божествения свѣтъ всичко е живо, нѣма нищо мъртво. Тамъ буквитѣ сами говорятъ. Каквото попиташъ нѣкоя буква, тя отговаря. Тамъ всѣка буква е представена отъ едно сѫщество. Тя е като човѣкъ - извикашъ го, и той дохожда. Тя казва: Азъ съмъ А - алфа, начало на нѣщата. Омега е краятъ на нѣщата. Тогава философитѣ питатъ, какъвъ ще бѫде краятъ нанѣщата? Отговарътъ е: Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Ако не знаемъ да разсѫждаваме правилно въ началото, плодоветѣ такива ли ще бѫдатъ, каквито въ началото? Въ едно отношение това е право. Ако началото е тъмно, и краятъ ще бѫде тъменъ; ако началото е лошо, и краятъ ще бѫде лошъ. Но ние ни най - малко не подразбираме, че киселитѣ плодове въ началото, ще бѫдатъ такива и на края. Въ природата, когато единъ плодъ завързва, въ началото той е киселъ, стипчавъ, а въ края става сладъкъ. Тогава какво се подразбира въ мисъльта, че каквото е началото , такъвъ е краятъ? Друга е философията. Краятъ и началото ние не ги отдѣляме; защо? Понеже въ началото е Богъ и въ края е Богъ. Началото представя Богъ и краятъ представя Богъ. - Единство има. Следователно това единство, което образува началото, образува и края. Значи заключението е , че каквото е началото, такъвъ ще е и краятъ. Право е, че сѣмката на една хубава ябълка е излѣзла отъ единъ сладъкъ плодъ. Нѣкой е изялъ плътьта, материята, въ която е била обвита сѣмката, и казва, че и началото е било сладко, и краятъ ще бѫде сладъкъ.Сѣмката не е произлѣзла отъ другъ нѣкой плодъ, но отъ плодъ, който какъвто е билъ въ началото, такъвъ ще бѫде и на края - вториятъ плодъ, който ще се яви отъ сѣмката. Въ това отношение е право, че каквото е началото, такъвъ ще е и краятъ. И Христосъ казва: Благъ е само единъ Богъ, отъ Когото излизатъ всички нѣща. Казвате, щомъ Богъ е благъ, защо и ние не сме като Него благи? Този въпросъ оставамъ на васъ, вие сами да го разрешите. За себе си азъ съмъ го разрешилъ, за васъ не мога да го разрешавамъ. За мене нѣма противоречия, Богъ е благъ! - Ами азъ защо не съмъ станалъ като Него? - Ще станешъ въ последствие. Плодътъ, който въ началото започва да се развива, макаръ да е произлѣзълъ отъ една сладка ябълка, не е сладъкъ, но постепенно ще стане сладъкъ. Има редъ причини за това. За мене е ясно всичко.

 

Сега оставямъ на васъ, вашата работа да завършите. Азъ зная, че Богъ е благъ. Зная, че не съмъ толкова благъ като Него. Но се стремя да бѫда като Него. Азъ зная, че Учительтъ ми, който ме учи, знае. Азъ зная, че не зная още тъй, както той знае. Но единъ день ще зная това, което ми преподава. И тогава, като науча нѣщата тъй както той знае, и азъ ще бъда сладъкъ. За да се научи човѣкъ да мисли като Бога, той трѣбва да стане благъ. Ако не си благъ, ти нѣмашъ никаква положителна наука. Азъ днесъ зная много работи така казва нѣкой. - Можешъ да знаешъ много работи, които не сѫ сѫществени, които не сѫ нѣщо реално. - Ама азъ зная какво нѣщо е любовьта, опиталъ съмъ я. - Ти нищо не си опиталъ. Ако нѣкой ми каже, че разбира любовьта, ще го питамъ какво разбира отъ нея. Даже азъ малко зная отъ любовьта. Азъ едва сега изучавамъ азбуката и. А Любовьта има и слогове. Че ако вие изучите само смисъла на Любовьта отъ буквитѣ и както тя се пише въ български езикъ или на английски, вие ще знаете много нѣщо. Любовьта въ всѣки езикъ си има особени качества. Колко качества има човѣшката любовь? Подъ думата “човѣшка любовь” разбирамъ това съзнание, което вие имате. Като не разбератъ любовьта, нѣкои говорятъ за материалната любовь. Какво е материалната любовь? Представете си, че имате едно малко шише, което съдържа единъ килограмъ вода. Това е вашата любовь, - отъ единъ килограмъ. На колко души може да помогнете съ тази вода? - На 5-6 души. Ако нося едно буре съ сто килограма вода ще помогна на много души; ако нося 10, 20, 100 хиляда бурета, тази любовь може да служи на много повече хора. Значи, въ любовьта има степени. При различнитѣ степени на любовьта е опредѣлено, колко товаръ може да се носи. Запримеръ нѣкой може да дигне 50 килограма товаръ, другъ сто килограма. Има същества, които могатъ да носятъ 400, 500 хиляда килограма товаръ. Има сѫщества, които могатъ да носятъ земята на гърба си. Това не е научно. Ние казваме, че земята се движи, търкаля. Но това не е наука. Нѣкога другояче ще се обяснява движението на земята. Гърцитѣ сѫ поддържали, че земята я носи единъ волъ на рогата си. Гърцитѣ не сѫ провѣрили това. Тѣ турятъ земята на рогитѣ на вола и по - нататъкъ не се интересуватъ. Другъ гръкъ запиталъ: Ами на какво седи вола? - Това не е твоя работа.

 

Сега ние всѣкога предполагаме нѣща, които нѣматъ основа. Значи предполагаме, че волътъ носи земята на рогата си, а на какво седи вола, не знаемъ. Казвате: Азъ обичамъ. Това е едно предположение, едно самочувствие у тебе. Ти мислишъ само, че обичашъ нѣщо и си готовъ да се жертвувашъ. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Ти изпиталъ ли си, да знаешъ колко го обичашъ? Дойде единъ човѣкъ при тебе, погледне те, иска нѣщо. Ти казвашъ, не съмъ готовъ да му дамъ много нѣщо. Дойде другъ, давашъ му два самуна хлѣбъ. Дойде единъ човѣкъ, не си готовъ да му дадешъ и най-проститѣ си дрехи. Като дойде нѣкой, когото обичашъ, готовъ сида му дадешъ и най - хубавитѣ си дрехи. Азъ съмъ виждалъ, когато нѣкой отиде при дрехаръ, който има разположение къмъ него, веднага му показва най - хубави дрехи, и му казва: Тѣзи дрехи азъ не показвамъ на всички. Много редко ги изваждамъ, но на тебе ще ги покажа. Защо? Обича го той. При това евтино му ги дава. И следъ това казва: Ще вземешъ тѣзи дрехи и ще ме помнишъ. Хубаво е да го помнишъ, но да не го помнишъ, както азъ дълго време помнихъ единъ прочутъ обущаръ. Той ми направи едни хубави, споредъ него, обуща, но дѣсниятъ кракъ и до сега помни тѣзи обуща. Най - после трѣбваше да хвърля тѣзи обуща. Вие често носите извѣстни идеи въ ума си, които образуватъ мазоли, и дълго време не можете да се освободите отъ тѣхъ. Вземете идеята сега. Напримеръ ти намразишъ нѣкого и казвашъ: Не мога да го гледамъ. - Защо не можешъ да го гледашъ? - Защото си го турилъ въ едни тесни обуща, които ти стѣгатъ. Споредъ мене всѣки човѣкъ, когото мразишъ, това сѫ теснитѣ обуща, въ които си го поставилъ. Турилъ си този човѣкъ въ обущата си, искашъ да вървишъ, - не можешъ, убиватъ те. Ако извадишъ обущата, босъ не можешъ да ходишъ. По нѣкога туряшъ теснитѣ обуща на калъпъ. Казвамъ, това е цѣла една наука, да можешъ да се справишъ съ една временна форма на своитѣ чувства.

 

Тогава Христосъ казва: Любете враговетѣ си. -Какъ можемъ да любимъ враговетѣ си? Това е наука. Този, когото ти мразишъ, Господъ го обича. Ти мразишъ нѣкого, не може да го гледашъ, а Господъ намислилъ да го направи Царь. Не само това, него ще направи царь, а тебе ще направи поданикъ на този царь. Питамъ, какво ще направишъ тогава, я ми кажи? Нѣкой пѫть и дяволътъ ще трѣбва да го обичашъ. Азъ зная работитѣ, че седатъ малко по - друго яче. Че дяволътъ сега е царь. Ти си позволявашъ да говоришъ по неговъ адресъ и той изпраща стражаритѣ си, хващатъ те, арестуватъ те. Ти ще кажешъ: Царьтъ е добъръ. Като станешъ самъ въ стаята си, ще се огледашъ натукънатамъ, и като видишъ, че нѣма никой около тебе, казвашъ: Много е лошъ царьтъ. Ти ще замязашъ на онзи българинъ въ варненско, на когото кракътъ му билъ толкова голѣмъ, че не могълъ да си намѣри подходящи чехли. Въ цѣла Варна обикалялъ, никѫде не могълъ да си намѣри. Отишълъ най - после при единъ турчинъ, който ималъ многочехли, и като турялъ, турялъ различни номера, най - после турчинътъ казалъ: - Калърпъсъ! / безъ калъпъ! / Той искалъ да му каже нѣщо, но не се рѣшавалъ, побоялъ се отъ турчина. Но като излѣзълъ отъ дюкеня му, качилъ се на единъ голѣмъ баиръ, и отъ тамъ извикалъ:Сенъ калъпсъсъ! / ти си безъ калъпъ! /

 

Та казвамъ, философията на живота седи въ това: НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯЙТЕ ЗА ЗЛОТО И ДЯВОЛА. Това се казва и въ християнската философия. Не се произнасяй за характера на дявола, нищо повече! Не засягай личностьта на дявола, защото като сѫщество ти нѣмашъ право да го критикувашъ. Нито си сѫдия, нито ти е далъ нѣкой власть да се произнасяшъ за характера на дявола. Казвашъ: Дявола е причина за това. Това не е наука. Че ако дяволътъ е толкова лошъ, както вие мислите, какъ ще оправдаете онова положение, когато синоветѣ божии се събрали заедно, и сатана билъ между тѣхъ. Господъ се разговарялъ много учтиво съ него и го запиталъ: Обърналъ ли си внимание на моя рабъ Йовъ? Като него нѣма другъ на земята! Сатаната отговорилъ: Азъ съмъ на особено мнение. Ти не си опиталъ още неговия характеръ. Ти си му далъ толкова много имане: Говеда, овце, камили. Ти не си опиталъ вѫтрешния му характеръ, я му вземи всичко, че тогава говори. Разговарялъ се съ него върху характера на Йовъ. Та, често и вие се произнасяте за дявола много зле. Нищо не говорете за дявола. Колкото по - малко говорите за дявола, толкова по - добре ще ви бѫде. Колкото по - зле говорите, и вие го обичате.

 

Азъ зная единъ случай за една мома, която говори много зле за единъ момъкъ. Защо говорила зле? Тя се влюбила въ него. Това е политика. Когато обичашъ единъ момъкъ, не говори нищо лошо за него. Тъй щото колкото по - малко говорите за дявола, толкова подобре. Това, за което човѣкъ говори, то става. Законътъ е такъвъ. Ако говоришъ за доброто, добъръ ще станешъ. Ако говоришъ за злото, зълъ ще станешъ. Туй трябва да го знаете! Туй каквото говори човѣкъ, все ще стане. И единъ день това, което човѣкъ говори, ще се върне при него. Дали вѣрвате въ това или не, ще го опитате. Това което говорятъ хората, то ще стане. И това, за което днесъ говорятъ, пакъ ще стане. Нѣма нѣщо, за което човѣкъ като говори, да не стане. Следъ време то ще се върне къмъ васъ. Въ дадения моментъ може да не се върне, но следъ време ще се върне къмъ васъ. Вие не обичате единъ човѣкъ и казвате: Дано умре, да се махне, да се освободя отъ него. Този, за когото казвате да умре, нѣма да умре, но другъ ще умре.

 

Представете си, че имате една съвременна пушка. Имате единъ неприятель, искате да му теглите куршумъ. Като се прицѣлвате, куршумътъ ви не удря този, когото замѣрвате, нодругъ нѣкой. По същия начинъ и вашата мисъль може да попадне безразборно върху когото и да е.

 

Та когато започнете да живѣете по Бога,Той изисква отъ васъ да носите празна пушка. Пушката, която носите съ себе си, нѣма да я пълните, но като се отвори война, тогава ще напълните пушката си. Не е въпросъ да вземете пушката си и да стреляте кѫдето и да е. Въ Божествения свѣтъ всѣко действие, което се върши, трѣбва да бѣде съвършено, разумно обмислено. Нѣкой пѫть хората се произнасятъ за нѣщо, но тѣ не знаятъ, че за всѣка празна дума ще отговарятъ. Всѣко нѣщо, за което се произнасяшъ, ще те питатъ право ли е или не. Че ако единъ сѫдия не постѫпи по закона, ще го държатъ отговоренъ. Като прегледатъ дѣлото и видатъ, че той не е постъпилъ съобразно законитѣ, държатъ го отговоренъ. Всѣки сѫдия гледа да постѫпи съобразно законитѣ. Ако се укаже, че даденъ сѫдия е билъ пристрастенъ, държатъ го отговоренъ. И насъ ни държатъ отговорни за нашитѣ действия. Човѣкъ е отговоренъ предъ себе си. За да бѫде свѣтътъ чистъ, непременно всѣки трѣбва да бѫде отговоренъ. Сега ние дъжимъ другитѣ хора отговорни предъ насъ, а сѫщевременно другитѣ държатъ насъ отговорни. Азъ държа нѣкого отговоренъ, но други пъкъ държатъ мене отговоренъ. За нѣкоя зле направена работа, господарьтъ държи отговоренъ слугата. А другъ нѣкой слуга държи господаря си отговоренъ, че той е направилъ нѣкаква пакость.

 

Та сега въ свѣта ние сме длъжни да мислимъ право. Нѣма по - хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли право за Бога, и дачувствува тъй, както Богъ чувствува. Дойде нѣкой при мене, но азъ съмъ неразположенъ. Тогава азъ започвамъ да размишлявамъ какво е отношението на Бога къмъ този човѣкъ.

 

Сега ще ви приведа единъ примеръ, да ви покажа, че има Промисълъ въ свѣта. Азъ съмъ го опитвалъ. По видимому не може да се докаже, че има промисъль. Но ако почнешъ да разсъждавашъ, ще видишъ, че въ свѣта има една Разумностъ, която е схванала нѣщата. Една котка може да изяде една мишка - има причини за това. Една отъ причината седи въ това, че котката има право да изяде мишката. Мишката трѣбваше да бѫде по - умна, да не се оставяше на котката да я яде, но понеже е глупава, тя пострада. Понеже котката е поумна, тя трѣбва да изяде мишката, за да поумнѣе, че въ следния си животъ да бѫде по - умна. Сега азъ не искамъ това да го приемете, но да ви послужи само за изяснение.

 

Преди 25 години азъ наблюдавахъ следния случай: гледамъ една котка хванала една мишка и си играе съ нея, не я яде. Азъ разсѫждавамъ: какъ така котката е хванала тази мишка и си играе съ нея като приятелка, безъ да я яде? Котката ляга на гърба си, хваща мишката между краката си, както баща, който играе съ своето малко дете. Казвамъ си, следъ малко това положение ще се смѣни. Котката ще кръцне съ зѫбитѣ си и мишката ще отиде. Казвамъ си: Умна е тази котка, тя залъгва мишката. Тя иска да я изяде, но разбира хигиената, не иска да я изплаши. Тя знае, че ако я изплаши, ще се образува отрова въ нея. А котката не иска да яде отрова. Котката залъгва мишката, / казва на / мишката: Като дойдешъ при мене, ще те облѣка съ нова дрешка, това, онова. Тя разбира, че това е политика, дипломация. Котката иска да изяде мишката въ такъвъ моментъ, когато тя не е образувала още никаква отрова въ себе си. Като наблюдавамъ тази работа, казвамъ си: Азъ съмъ въ състояние да помогна на мишката, но искамъ да видя извънъ мене има ли нѣкакъвъ факторъ: Зная, че чрезъ мене Богъ може да помогне на мишката, но искамъ да видя има ли нѣкакъвъ другъ факторъ вънъ отъ мене. Азъ имамъ начинъ да помогна на мишката. Въ момента, когато презъ ума ми мина мисъльта, че мога да помогна на мишката, котката като че заспа. И въ това време мишката се скри въ единъ сандъкъ. Следъ 4 - 5 минути котката дойде въ себе си, хвана мишката и я извади отъ сандъка. Казвамъ на мишката: Голѣма си будала, защо влизашъ въ този сандъкъ? Вториятъ моментъ котката пакъ заспа, а мишката се възползува отъ това, и се скри въ другъ сандъкъ. Като се събуди, котката отново я хвана. Казвамъ си, като че е тѫй съдено на мишката да бѫде изядена. На третия пѫть котката пакъ заспа. Като се събуди, тя видѣ наоколо си камъни, въ които мишката се скри. Като се събуди котката, започна да търси мишката, но нийде не я намѣри.

 

Казвамъ: Има единъ външенъ промисълъ. Следователно, когато Господъ иска котката да не яде мишката, нѣма да я яде. Котката ще заспи, а мишката ще избяга.Казвате: Защо Господъ не оправи свѣта? Вие мислите криво. Вие мислите, че свѣтътъ не е оправенъ. Не, свѣтътъ е оправенъ. Но вашиятъ свѣтъ, вашитѣ разбирания не сѫ оправени. Като гледахъ какъ котката си играе съ мишката, и азъ мислихъ, че котката трѣбва да изяде мишката.

 

Сега могатъ да се дадатъ много обяснения. Има единъ промисълъ, но за да го разберете, вие трѣбва да станете катомалкитѣ деца, да станете умни деца, да нѣма нужда да ви се доказва,че трѣбва да бѫдете добри. Доброто е плодъ, който отъ после зрѣе. Преди него трѣбва да започне процеса на любовьта, която постоянно се оформява чрезъ Божествената Мѫдрость. Най - първо трѣбва да бѫдете много умни, специфично умни. Въ даденъ моментъ, когато учительтъ разкрива една буква, вниманието на детето трѣбва да бѫде съсредоточено, да следи какъ се разкрива тази буква. Детето трѣбва да слѣди рѫката на учителя си. Следъ това детето се старае да напише тази буква, както учитьльтъ я е написалъ.

 

Та казвамъ, сега ви говоря, че онзи животъ, въ който сте влѣзли, въ който Богъ ви учи, който сега ви обикаля, е едно предметно учение за васъ.

 

Наскоро единъ познатъ ми казваше: Учителю, ти говоришъ много идейно за любовьта, кажи ни нѣщо по - конкретно. Подъ конкретни нѣща азъ разбирамъ следното.Влюбилъ се единъ момъкъ въ една мома. Конкретно е може ли да се ожени за нея, или не може? Може ли да живѣе добре съ нея, или не може? Дали тя ще го обича, или нѣма да го обича? Дали ще го разбира, или нѣма да го разбира? Това е конкретното. Азъ мога да кажа нѣщо, но дали ще стане това, което казвамъ? Следъ това той ще ми каже: Ами ти нали така каза? Ти можешъ да живѣешъ щастливо, но само при едно условие,ако живѣешъ Божествено! Речешъ ли между две моми да избирашъ едната, ти си на кривъ пѫтъ, това е човѣшко. Щомъ избирашъ отъ сто моми едната, ти не можешъ да намеришъ истината. Другояче мога да кажа тъй: Този, когото ти обичашъ, той самъ трѣбва да дойде при тебе, а не ти да отидешъ при него. Какво значи, да отидешъ самъ? Питамъ, азъ ли отивамъ при свѣтлината или тя - при мене? - Тя идва при мене. Това е обичь, това е Божествено. Азъ ли създавамъ хубавата мисъль, или тя сама иде? Тя сама идва, понеже ме обича. Азъ ли отивамъ при лошата мисълъ, или тя идва при мене? - Тя идва при мене. Лошата мисълъ ме обича. Подъ “лоша мисъль” имамъ друго разбиране. Напримеръ, като не обичашъ нѣкого и го обидишъ, ако е силенъ, той е готовъ да се хвърли върху тебе. Ако е слабъ, а ти го обичашъ, но другъ нѣкой го обиди, ти взимашъ неговото мѣсто и го защищавашъ. Това сѫ обикновени работи, които ставатъ въ живота всѣки моментъ. Спорътъ въ живота произтича отъ обикновената любовь, която ние имаме. Ако ти обикнешъ нѣкого съ истинската любовь, никой не може да направи пакость. На човѣка на любовьта никой не е въ състояние да му причини нѣкое зло. Това е максима нанѣщата. И тогава щомъ ти се боишъ за нѣкого, когото обичашъ, ти не си разбралъ закона. Като обичашъ нѣкого, сърдцето ти трѣбва да се отпусне. Когато Богъ те обикне, никакво зло не може да ти се направи. Причиняватъ ли ти зло, нито Богъ те е обикналъ още, нито ти си обикналъ Господа. Казвате: Дали Богъ ме обича? Азъ оставамъ този въпросъ на Бога, не се меся въ Неговата Любовь. Когато ми се случи нѣкакво нещастие, казвамъ: Моята Любовь къмъ Бога не е толкова силна. Следователно, който има Божията Любовь, всѣкакво нещастие може да го отмине. Да ви обясня това. При сто градуса топлина една граната може да падне и да те претрепе. А при 10 хиляди градуса топлина тази граната нѣма да стигне при тебе. При сто хиляди градуса тя съвършено ще се разтопи. Хиляди гранати се разтопяватъ при огъня на Любовьта! Любовьта е най - голѣмиятъ огънь, при който човѣкъ може да живѣе вънъ отъ всѣкаква опасность. При това положение никаква лоша мисъль не е въ състояние да причини нѣкакво зло. Щомъ нѣмашъ тази топлина, този огънь на Любовьта, всѣка граната ще те засѣгне. Това е мое разбиране. Така азъ обяснявамъ нѣщата за себе си. Но имамъ и друго обяснение, което не мога да ви разправямъ. Ако азъ ви кажа, че едикого си обичамъ, вие ще дойдете въ едно стълкновение. За мене обаче, не е така. Ако ми кажатъ, че еди кой си обича нѣкого, ще кажа - този човѣкъ е на правъ пѫть. Чудни сѫ хората въ своитѣ разсъждения. Идва при мене единъ и ми казва, че обичалъ жената на нѣкой си Иванъ Стояновъ. Всички се ужасяватъ отъ това, но азъ разсъждавамъ и казвамъ: Този, който обича жената на Иванъ Стояновъ, е билъ нейнъ баща, а тя негова дъщеря. Той казва: Азъ я обичамъ сега повече, понеже виждамъ, че тя е много умна въ живота си. Много добре живѣе съ другаря си . Обичамъ дъщеря си сега, легнала ми е на сърдцето. Тя разбира мѫжа си, цѣни го, обича го. Така трѣбва и вие да разсъждавате. Ти не може да обичашъ единъ човѣкъ, съ когото не си ималъ връзки. Любовьта не е отъ този животъ. Тя е единъ протестъ, който е излѣзълъ отъ Бога. И който пакъ ще се върне при Бога. Да обичашъ, това е найвеликото нѣщо въ свѣта. Така азъ разбирамъ любовьта. Апостолъ Павелъ казва: “Любовьта не завижда, не безобратствува, не дири своето, не прави зло никому.....”

 

Сега, като отиваме по - далечь въ Любовьта, виждамъ,че всички вие имате идеални схващания. Азъ разбирамъ хората. Споредъ мене нѣма човѣкъ въ свѣта, който иска да направи едно престѫпление. Престѫплението иде по нѣкакъвъ механически начинъ. Другъ е поводътъ за престѫплението. Побужденията на Любовьта сѫ винаги чисти, понеже казваме, че Богъ е Любовь! Следователно, ако Богъ ме подбужда и ме прати нѣкѫде да отида или да обикна нѣкого, да извърша Неговата Воля, поводътъ за това е съвършеночистъ. Ако азъ съмъ слабъ и не разбирамъ Божиитѣ пѫтища, и извърша нѣкое престѫпление, причината се крие въ мене. Има единъ примеръ за единъ ангелъ, който билъ изпратенъ отъ Бога да слѣзе на земята и да донесе благословение за всички хора. Като слѣзълъ на земята, той видѣлъ царската дъщеря, която миела лицето си. Но му се видѣла толкова красива, че той вдигналъ рѫцетѣ си отъ очудване! Той забравилъ, че носилъ торба съ Божиитѣ благословения, и я изтърсилъ на земята. А всичкитѣ благословения се разпръснали на земята. Хората се събрали около тѣзи благословения, разграбили кой, каквото му попаднало. Така ангельтъ видѣлъ, че не извършилъ Волята Божия. Една жена отвлѣкла неговото внимание. Погрешката не е въ желанието да погледне къмъ царската дъщеря, нито въ самия него, но той не е разбралъ Волята Божия.

 

Сега, ако и вие като този ангелъ погледнете нѣкоя красива жена и оставите вашата торба съ всичкитѣ благословения всредъ пѫтя, вие не сте изпълнили Волята Божия. Следъ това ще кажете: Увлѣкохъ се . Така казвате вие. Сега вие не си задавате въпроса, какъ този ангелъ изправилъ своята погрѣшка. И азъ нѣма да се спирамъ върху това. Важното е, че той трѣбвало да изправи своята погрѣшка. Той едновременно трѣбваше да държи съзнанието си будно, да запази всички Божии благословения. Той не е издържалъ въ Любовьта си. Въ неговото сърдце , въ неговата любовь е имало едно малко раздвояване. Въ Любовьта не се позволява никакво раздвояване. Единство трѣбва да има въ Любовьта! И затова, когато обичате нѣкого, не се самоосъждайте, но разрешавайте защо въ вашитѣчувства има раздвояване. Ние ставаме сѫдии едни на други. Какво правятъ мѫжътъ или жената, когато се оженятъ? Мѫжътъ или жената иматъ едно лицемѣрие. Когато една жена види другъ единъ мѫжъ и зърне само лицето му, както ангелътъ видя лицето на тази царска дъщеря, тя се вглежда въ него и се мѫчи да си спомни кѫде го е виждала. Тя казва: Кѫде съмъ виждалъ този мѫжъ, много ми е симпатиченъ, приятенъ ми е. Ако мѫжътъ не разбира това нѣщо, ще каже: Защо жена ми е хвърлила око на този мѫжъ? Питамъ, когато Господъ създаде очитѣ на човѣка, за единъ предметъ ли ги създаде? Той ги създаде за всички предмети, но човѣкъ трѣбва да бѫдеуменъ. Може би този мѫжъ да е билъ баща на тази жена, неговата възлюблена. Може би този мѫжъ да е направилъ едно голѣмо добро на тази жена. Качествата, които жената сега носи, може да се дължатъ именно на този мѫжъ, когото тя сега срѣща. А мѫжътъ и я следи и казва: Какво гледашъ този човѣкъ? Тя му отговаря: Каквото имамъ сега хубаво въ себе си, азъ съмъ го придобила отъ този човѣкъ, който бѣше мой баща. - Баща ли? Такъвъ баща! Сега и това е конкретното, което искате да знаете. Този мѫжъ подозира жена си въ нѣкакво престѫпление, нищо повече! Това е философия. Жената не трѣбва да подозира мѫжа си въ никакво престѫпление; но и мѫжътъ не трѣбва да подозира жена си. Когато мѫжътъ види,че жена му е погледнала нѣкѫде, да каже: Азъ се радвамъ, че жена ми е свободна да гледа. И когато жената види, че мѫжътъ и гледа нѣкѫде, и тя да каже: Азъ се радвамъ, че мѫжътъ ми е свободенъ да гледа. Въ това седи Божественото.

 

Сега ние искаме да накараме Господа да гледа като насъ. Христосъ казва: “ Азъ не дойдохъ за праведнитѣ, но за онѣзи, които грѣшатъ.”

 

Сега да се върнемъ къмъ буквата на нѣщата. Вие искате конкретното въ Любовьта. Добре, тогава не се подозирайте! Говори нѣкой, гледа нѣкой нѣкѫде - не го подозирай! Не казвай, че говори много глупави работи. Ако искашъ да знаешъ, ако предъ тебе той говори глупави работи, предъ други пъкъ ти говоришъ глупави работи. Понѣкога, като обичашъ нѣкого, ти ще седишъ при него по - дълго време. Като не го обичашъ, бързашъ по - скоро да си отидешъ. Нѣкои хора не искатъ да прояватъ любовьта си, за да не ги познаятъ. Нѣкои пъкъ като обичатъ нѣкого, седатъ по - дълго време. Питамъ тогава, каква е разликата между дългото и късото седене? Ако си експресъ, ще бързашъ. Ако си товаренъ тренъ, на всѣка гара ще спирашъ по единъ, по половинъ часъ, да се разтоварвашъ и натоварвашъ. Но казвамъ, каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението въ себе си. Може да дойде съмнението въ ума ви, може да дойде подозрението, но въ съзнанието си, въ душата си не допущайте никакви противоречия. Въ сърдцето си може да допущате противоречия, но никога не допущайте противоречията въ вашата душа. Дойде ли въ тебе нѣкое противоречие, което не може да разрешишъ, кажи: Божия работа е тази. Азъ не мога да се произнасямъ върху тѣхъ. Защо? - Защото не зная, какви ще бѫдатъ крайнитѣ резултати на Божиитѣ постъпки. Сега ние казваме, че Адамъ есгрѣшилъ Обаче, ние не знаемъ Божиитѣ пѫтища. Защото всѣко нѣщо, което Богъ е допусналъ въ свѣта, си има своя философия.

 

Та казвамъ, нѣма какво да ви предупреждавамъ азъ, но обръщамъ ви внимание, - пазете се отъ изопаченитѣ чувства. Пазете се отъ вашитѣ изопачени разбирания. Какъ ще бѫде благоприятно на Господа едно сѫщество, което е съ счупено сърдце? Съ какво ще се оплачешъ на Господа? Нѣма съ какво да се оплачешъ. Ако е въпросъ за бѣднотията, има за какво да се оплачешъ. Но като отидешъ при онова голѣмо изобилие на живота, за какво ще се оплачешъ? Въ единъ животъ, въ който хората умиратъ и се раждатъ, все може да се оплаче човѣкъ отъ нѣщо. Но въ единъ животъ, дето смъртьта не съществува, тогава вече отношенията на хората сѫ съвсемъ други. Та всички трѣбва да влѣземъ въ Божествения животъ! Това е разрешението на въпроса. - Ама много мѫчно е. - Да, докато дойдемъ до новото разбиране, мѫчно е да обичашъ врага си. За това се изисква цѣла наука. Съвременнитѣ хора, които се страхуватъ отъ задушливитѣ газове, сега се приготовляватъ усилено за борба противъ тѣзи газове. Сега се приготовляватъ нѣкакви маски, та при случай на война, да се пазатъ съ тѣхъ отъ задушливитѣ газове. Онѣзи, които се качватъ на хималайскитѣ планини, тѣ разбиратъ законитѣ. Не е лесно да изучавате великия законъ на Божията Любовь. Защото тамъ се изменя въздушното налягане. Тамъ налягането е много малко. И като се качвате на извѣстни височини, отъ поритѣ на човѣка започва да изтича кръвь. Та понѣкога ние искаме да се домогнемъ до най - високитѣ върховѣ, които Богъ е създалъ, но това не е лесна работа. При голѣмитѣ височини има не само голѣмъ студъ, но и налягането е различно отъ това, което е долу. Човѣкъ трѣбва да се приспособи на това налягане.

 

Та казвамъ, противоречията въ Любовьта произтичатъ отъ нееднаквото налягане, което сѫществува въ човѣшкия умъ, въчовѣшкото сърдце, въ човѣшката душа, и въ човѣшкия Духъ. Има едно Божествено налягане. И тогава, ако налягането се увеличава или намалява, заедно съ това се измѣнятъ нашитѣ отношения. Питамъ, когато обичате нѣкого, какво е налѣгането ви? Щомъ обичате нѣкого, това показва, че има налягане. Нѣщо ви притегля. Щомъ не обичате нѣкого, налягането ви е много малко, тогава вие се разширявате и се отдалечавате единъ от другъ, Ако сте далечъ единъ отъ другъ, кѫде е злото? Нѣкой пѫть е по - добре да си далечъ, а нѣкой пѫть е по - добре да си близо. Сега ние вадимъ заключение и казваме: Този човѣкъ ми е далеченъ, а този ми е близъкъ. И двамата седатъ при тебе, но ти казвашъ, че единиятъ ти е далеченъ, а другиятъ - близъкъ. Близостьта е другъ законъ. Тя се дължи на едно вѫтрешно състояние. Нѣкога нѣкой човѣкъ ви е по - близъкъ въ духовния свѣтъ, а по - далеченъ въ физическия. Щомъ е така, на физическия свѣтъ той трѣбва да бѫде далечъ отъ васъ. Значи, нѣкои хора трѣбва да бѫдатъ на физическия свѣтъ далечъ отъ васъ, за да не се сблъскате. Нѣкой пѫть тѣ трѣбва да бѫдатъ близо до васъ. Единъ учитель е близо до своитѣ ученици. Защо? Защото има какво да имъ предаде. Нѣкойчовѣкъ не е близо до ученицитѣ. Защо? - Защото не имъ е учителъ. Казвате: Ама добъръ е той. - То е другъ въпросъ. Питамъ, какво трѣбва да се притури при сегашното ви разбиране за любовьта? На вашата любовь трѣбва повече знание. На вашата любовь трѣбва повече истина. На вашата любовь трѣбва повѣче мъдрость. Една майка обича детето си. Но тя го храни по 10 пѫти на день. Тази майка нѣма знание. Тя ще претовари стомаха на детето си. Като му даде два- три пъѫти на день, това е достатъчно. Ако яде по - малко, нищо нѣма да му стане. Птичкитѣ ядатъ по нѣколко пѫти на день. Майката и бащата току имъ носятъ. Тукъ законътъ е другъ. Законътъ у птицитѣ не е както у насъ.

 

Сега една естествена мисъль. Пазете се отъ вашитѣ изопачени чувства. Изправяйте вашитѣ изапачени чувства! Второто положение: Не се мѣсете вѣ Божиитѣ разпореждания! Спазвайте Божиитѣ закони! Третото положение: Не се заблуждавайте отъ онѣзи криви състояния, които имате. Нѣкой пѫтъ сте неразположени. Мислите, като че цѣлиятъ свѣтъ е като васъ. Не, това е само ваше състояние. Азъ често уподобявамъ това състояние на положението на болния. Запримеръ нѣкой човѣкъ страда отъ трѣска и понеже му е горчиво на устата,той мисли, че всичко, каквото вкуси, е горчиво. Това е само негово състояние. Другитѣ хора си ядатъ сладко. Та когато нѣкой пѫть човѣкъ е неразположенъ, това е негово специфично състояние. Ако ти не обичашъ нѣкого, мислишъ, че никой другъ не обича този човѣкъ. Това е резултатъ на твоитѣ изопачени чувства. Богъ обича този човѣкъ. - Ама какъ ще го обича Богъ? - Какъ? Всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Всички хора сѫ еднакво обичани отъ Бога. Казано е: “ Онѣзи, които Богъ обича, Той всѣкога ги сѫди”. Той казва: Всички, които сѫ излѣзли отъ Мене, трѣбва да бѫдатъ като Мене.- Ама ние не знаемъ какъ. Господъ казва: Азъ ви извинявамъ, докато не сте знаѣли, но сега сте научени! Следъ като сте се научили, неправете това, което до сега сте правили. Христосъ казва: Азъ съмъ вратата, който влѣзе презъ мене, той спасенъ ще бѫде. Съ други думи казано: Ако нѣкой има моитѣ разбирания, ако има моитѣ отношения къмъ Бога, той ще влезе презъ вратата, ще излѣзе и паша ще намѣри. Това сѫ Неговитѣ Думи.

 

Та казвамъ, гледайте да създадете тѣзи отношения. Буквитѣ, които вашиятъ Учитель ви открива отъ онзи свѣтъ, внимавайте да ги изучите. Понеже никога нѣма да се избавитѣ отъ тѣзи букви, тѣ ще ви бѫдатъ талисманъ. Тѣзи букви ще измѣнятъ формата си, но винаги ще бѫдатъ около васъ. И въ Божествения свѣтъ пакъ ще имате нужда отъ тѣхъ. Внимавайте въ онова, което ви се преподава. Колкото и да е елементарно, въ него се учи една велика истина.Често истинитѣ на земята сѫ покрити съ каль. Измийте тази калъ. Подъ кальта ще намѣрите онази Божествена Истина, която търсите. Мнозина сѫ заинтересовани, вследствие на което сѫ скрили истината подъ кальта. Знаете, че въ вашитѣ кални чувства се крие истината. Измийте тази каль, за да се разкрие истината, и да видите каква е любовьта ви къмъ вашитѣ ближни, каква е любовьта ви къмъ вашитѣ домашни; каква е любовьта ви къмъ вашето семейство. Това е необходимо, за да видите какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ отношения къмъ Бога. Тѣ трѣбва да бъдатъ такива, каквито сѫ отношенията на Бога къмъ насъ. Богъ гледа еднакво къмъ всички сѫщества. Този е пѫтьтъ.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. / три пъти/

 

На поляната направихме гимнастическитѣ упражнения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...