Jump to content

1937_01_17 Учение и служене на Бога


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

УЧЕНИЕ И СЛУЖЕНИЕ НА БОГА

 

7-мо Недѣлно Утринно Слово

17 януари 1937 г. 5 ч.с.

Времето стегнато, студено.

ИЗГРѢВЪ

 

Нарядътъ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Отче нашъ.

9-та глава отъ Ев.отъ Иоана- втората половина отъ 22ст.стр.489

Въ начало бѣ Словото.

 

Ще говоря много кратко, ясно, за да разберете нѣкои работи вие, старитѣ. Защото всичката погрѣшка е въ старитѣ. Малкитѣ деца сѫ измѫчвани отъ старитѣ. Не измѫчватъ малкитѣ деца старитѣ, но старитѣ измѫчватъ малкитѣ деца. Че това е вѣрно, старитѣ братя въ единъ домъ, едно дете на три години, ражда се друго дете, и майката като излѣзе отъ кѫщи, голѣмото дете вземе,че бие малкото, че му взѣло мѣстото. Казва: Майка ми менъ държа едно време, сега ти взе моето мѣсто. Братчето или женското дете бие малкото братче, че му взѣло мѣстото. А то казва: Защо ме биешъ?

 

Отъ многото знание хората страдатъ всичкитѣ. Да кажемъ, много пѫти вие говорите: “съ вѣра,..” Но трѣбва да знае човѣкъ. Вѣрата е едно условие за човѣшкия умъ да се подвизава и да служи на Бога. Човѣшката любовь това е силата, съ която човѣкъ работи. Защото ако имашъ любовь, ти си силенъ, да можешъ да работишъ. Безсилниятъ е като единъ боленъ човѣкъ. А пъкъ надеждата, това е помощникътъ, който всѣкога се надѣва. Той прави най-малкитѣ работи. Дребнитѣ работи въ живота върши надеждата. Прѣди нѣколко дена, като съмъ държалъ една отъ лекциитѣ, една сестра се е обезсърчила отъ чертежитѣ, които дадохъ тогава. Казва, какъвъ смисълъ има? Азъ, казва тя, се объркахъ, не зная въ какво да вѣрвамъ. До сега считахъ, че кръгътъ е нѣщо Божествено, а Ти направи, че кръгътъ е нѣщо животинско? То е едно разбиране. Кръгътъ си е кръгъ. То е една представа. Че човѣкъ е добре облѣченъ или зле облѣченъ,това е второстепенно. Защото човѣшкото тѣло или човѣшкия умъ ичовѣшкото сърдце отъ дрехитѣ не става по-културенъ. Една външна прическа, една външна украса е това. Но ако единъ човѣкъ е облѣченъ хубаво, ни най-малко не значи, че той е добъръ. И ако не е облѣченъ добре, не значи, че е лошъ. Не, ни най-малко. Добриятъ човѣкъ и съ хубавитѣ, и съ лошитѣ си дрехи, той е добъръ. А лошиятъ човѣкъ и съ хубавитѣ си дрехи, той е пакъ лошъ, и съ лошитѣ е лошъ.

 

Та казвамъ, ние сме господари въ свѣта. Трѣбва да знаемъ,че ние сме господари въ свѣта само съ онова, което ние имаме, а не съ онова, което хората иматъ. А Господарь на цѣлия свѣтъ е само Богъ. Ние искаме нѣкой пѫть права, които не ни се падатъ. Ти нѣмашъ право надъ другитѣ хора! Защо? Защото туй право е тѣхно, Богъ имъ го е далъ. Ако вземешъ съ насилие правата, какво става? И защо страдате вие? Нѣкой дойде, иска де те учи какво трѣбва да правишъ. По кой начинъ азъ трѣбва да го уча единъ човѣкъ какво да прави? Да кажемъ, азъ уча единъ човѣкъ на щедрость. Азъ трѣбва да му покажа какво нѣщо е щедростьта. Азъ трѣбва да ти покажа какъ трѣбва да дадешъ, и колко трѣбва да давашъ. И колкото ние даваме, това не е даване. Запримеръ ти дадешъ пари и казвашъ, че си щедъръ човѣкъ. Това нищо не е. Или азъ мога да си дигна рѫката и да ви благословя. Какъ ще ви благословя? То е смѣшно, азъ не може да ви благославямъ. Значи, като си дигна рѫката да ви благословя, азъ казвамъ: Признавамъ благословението, което Господь ви е далъ. Значи, признаваме Божието благословение. А ако кажа азъ: ако не ви благословя, отъ васъ нищо не става, и Богъ нѣма да ви благослови. Туй наричамъ, че ако азъ опека хлѣба въ огъня, да кажа, че ако азъ не съмъ опекълъ хлѣба, нищо не става, азъ съмъ го опекълъ? А то житното зърно, като се е сѣло, то си е проявило своята сѫщина.

 

Та казвамъ сега, на всинца ни остава да признаемъ само онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Азъ за себе си зная нѣщата какъ седатъ, но нѣма какво да питамъ хората право ли постѫпвамъ или не. Азъ зная, че щомъ постѫпя право, въ менъ има нѣщо, което се радва. Богъ казва: Ти постѫпи право. Щомъ постѫпя криво, Той казва: Не си постѫпилъ право! Не си справедливъ! -Ама, Господи, ти обяснявашъ...всичко туй. -Не си справедливъ! Нищо повече. Не ти го обяснява защо. - Не си справедливъ, свършена работа. -Ама азъ имамъ повече знание. -Не си справедливъ. Ти имашъ повече знание, отколкото ти трѣбва. Че отъ кѫде тогава онзи, който има стомилиона, иска да има 120 милиона, 200 и повече? Човѣкъ никога не е наситенъ въ знанието.

 

Та казвамъ, Богъ отъ всинца ви иска да свършимъ работата Му. Господь малко е останалъ назадъ съ нашитѣ неразбории и любовни работи. И съ любовнитѣ работи ние напуснахме Божиитѣ работи. Младиятъ момъкъ се е влюбилъ въ слугинитѣ, или младиятъ слуга. Прѣди да бѣха се влюбили, тѣ добре си вършѣха работата. А сега слугата, като се е влюбилъ въ слугинята, той се захласналъ въ нея. Това млади и стари го вършатъ, и работата не върви. Каква е тази работа? Любовьта. Не е Господь. Е, кой е причината? - Любовьта е причината. Не е лошо. Е, кога можешъ да се захласнешъ? Щомъ си слуга, не се захласвай. Нищо повече. Понеже господарьтъ ще се разгнѣви. А кога можешъ да се захласнешъ? - Когато станешъ господаръ. Тогава можешъ да се захласнешъ колкото искашъ. Щомъ си слуга, не можешъ да се захласвашъ. Ако се захласвашъ, господарьтъ ще ти каже: Азъ ти давамъ пари, а ти съ моята слугиня ли ще имашъ вземане - даване? Сега да ви кажа това. Че ти имашъ ли правото въ една княжеска или царска дъщеря да се захласнешъ и да я обичашъ? Всѣки има ли право да желае да се ожени за царската дъщеря? Въ действителния животъ какъ е? Нѣкой знаменитъ, но пакъ отъ царски родъ, има изключение. Тѣ разправятъ за такива случаи, но това се случва много редко. Значи, онзи само ще си хвърли единъ крадливъ погледъ, и ще си каже: много е хубава, да е нѣкоя по-простичка, но царската дъщеря? Ако си позволя, ще ме биятъ. Царьтъ има всичката сила да те пребие. Защо? -Че обичашъ царската дъщеря. Царската дъщеря нѣма нужда отъ вашата любовь. Нито вие, ако се ожените заради нея, може да я направите щастлива. Тя си има свой възлюбленъ. И колко могатъ да се оженятъ за една царска дъщеря? Много малко. А това сѫ милиони поданици въ царството. Тѣ трѣбва да се откажатъ отъ този меракъ. Азъ говоря за земния животъ, не другия.

 

И тъй, поддържайте въ себе си онази специфична вѣра, която Богъ има за васъ. И не се мѣсете въ Божиитѣ работи, какъ трѣбва да постѫпи съ другите работи. Не се мѣсете въ божиитѣ работи! Не се мѣси, защо Богъ е направилъ единъ човѣкъ ученъ, другъ силенъ или слабъ. Не се мѣси въ тази работа! Или пъкъ, защо единъ обича едного, не обича другиго? И въ това не се мѣсете. Не се мѣсете въ това. Та ние не знаемъ какво нѣщо е Любовьта. -Азъ зная какво нѣщо е любовьта. -Ти можешъ да знаешъ своята любовь, но дали другиятъ човѣкъ постѫпва както тебе, то е другъ въпросъ.

 

Въ онази истинската Любовь има съгласие между природата и Любовьта. А въ любовьта, която не е правилна, нѣма съгласие. Ако умътъ ти мисли едно, сърдцето ти чувствува друго, а твоята воля върши трето, има една вѫтрешна дисхармония въ живота.

 

Та казвамъ, причината сега сѫ старитѣ възгледи на хората,че страдатъ новитѣ възгледи. Всѣки единъ новъ възгледъ, който приемате въ себе си, веднага ще се проявятъ и новитѣ чувства, които ще се породатъ въ васъ. Но тѣ веднага ще породатъ и злобата на старитѣ чувства, които сѫ въ васъ. Всички имате тази опитность. И туй е опитностьта на всинца ви. Питамъ сега: вземете при сегашнитѣ условия на живота, вие може да го наречете, че минавашъ покрай единъ бакалинъ и казвашъ: Може ли да ми дадешъ ключа на твоята каса, да видя колко пари имашъ. Какво ще бѫде разположението на този бакалинъ, когато ти му поискашъ ключа? Най-първо той ще те погледне отъ горе и ще каже: Не мога да ти дамъ ключа. Защо? Защото не вѣрва въ тебе. Ще кажешъ: Ще поглѣдна паритѣ. Но ще бръкнешъ и ще вземешъ нѣщо. И тогава вие ще замязате на онзи младъ проповѣдникъ, който отишълъ при двама, които наскоро се оженили. Жена му била много красива; и той отишълъ да ги обръща въ Господа. И като проповѣдвалъ, той се влюбилъ въ жената; и казва на жената: Напусни го, съ него не можешъ да живѣешъ щастливо. Питамъ, туй обръщане ли е? Той обърналъ ума на жена му. Казва и да го напусне. А тя може да каже, че е намѣрила Христа. А той ще каже: Отъ какъ дойде въ дома ми, обърка дома ми. Не ходи да обръщашъ двама млади, които се обичатъ. Че любовьта ги обърнала. Обичатъ се вече тѣ. Богъ е въ тѣхъ, какво ще ги обръщашъ -да вѣрватъ въ Христа или да обичатъ Христа? Да вѣрвашъ въ Христа или да възлюбишъ Христа? То е кривото разбиране. И азъ ви казвамъ, не отивайте да обръщате хората. Ще ви кажа, идете само да ги събуждате. Двамата, които се оженили, те сѫ заспали; кажи имъ само: станете. Не говори повече. А ти си замини. Не оставай да ги питашъ за тѣхната любовь. Съ вашата любовь започнете. Щомъ искашъ да обърнешъ нѣкого, ти ще се натъкнешъ на едно противоречие вече. И мислете въ душата си, че всѣки единъ човѣкъ има едно разбиране. Не мислете, че хората нѣматъ разбиране. Нѣкой казва: Азъ не разбирамъ. Не, разбира той. Разбиране имаме, трѣбва сега едно приложение. Съ едно малко усилие ние можемъ да приложимъ. Богъ изисква отъ всинца ни да му служимъ.И всѣки единъ отъ васъ може да служи на Бога! Той нѣма защо да свърши университетъ, нито да свърши колегия; нѣма защо да става и светъ и чистъ; всички тия работи сѫ хубави. Тѣ сѫ дрехи, които отъ после ще облѣчете. Но не чакайте. Васъ ви трѣбва учение. Трѣбва само да учите и да имате едно желание да работите за Бога, а съ какви дрехи ще бѫдете облѣчени и то е добро, но дрехитѣ ви не сѫ важни. Ако отивате да проповѣдвате за Христа, не чакайте да си турите хубави дрехи, после цилиндъръ, и да разполагате съ средства. Мнозина сѫ ми казвали: Азъ искамъ да проповѣдвамъ за Бога, но нѣмамъ пари. Искамъ да проповѣдвамъ, казватъ, бихъ желалъ да ида и въ Франция да разнеса това Учение, но средства нѣмамъ. Е питамъ сега, съ пари може ли да се обърне свѣта? -Е, не може да се обърне. И съ знание не може да се обърне свѣта. Не че учението не е потрѣбно. Потрѣбно е туй учение. Че тогава де е мѣстото на Бога въ свѣта? Значи, ако ние не отидемъ да работимъ за Бога, Богъ има отъ насъ нужда да идемъ да работимъ за Него. Неговата работа отъ самото начало е нагласена, но ние сме пратени въ единъ малъкъ кръгъ. Мѣстото на онази майка сѫ ония дветѣ деца, които ще дойдатъ въ дома; на тѣхъ да предаде Словото на Бога. Тѣ сѫ две пъпки, и трѣбва да цъфнатъ. Кой ще проповѣдва на другитѣ дървета, че трѣбва да цъфнатъ? Дърветата никога това не правятъ. Онова, което у насъ има, това трѣбва да направимъ. Две пъпки имашъ ти. Тѣ трѣбва дъ цъфнатъ хубаво.

 

Та казвамъ, сега е дошло времето, когато Господь въ насъ трѣбва да е доволенъ, че ние Му СЛУЖИМЪ. Ако Господь е доволенъ отъ нашето служение, нашата любовь ще се увеличи, нашата вѣра ще се увеличи, и надеждата ще се увеличи. И несгодитѣ въ живота ни ще почнатъ да изчезватъ. Ще има пакъ мъчнотии, но човѣкъ ще стане уменъ, и ще има едно вѫтрешно подобрение въ живота. Това трѣбва да дойде. И сега мъчнотията въ свѣта е, че ние искаме да поставимъ хората на тѣхното мѣсто. Азъ искамъ да поставя хората на тѣхното мѣсто, и другитѣ искатъ да поставятъ и менъ на моето мѣсто. Една цѣла галиматия ще стане. Кой кого ще намѣсти? Ако азъ дойда да намѣстя вашитѣ очи, нали нѣкои лѣкари намѣстватъ очитѣ. Единъ лѣкаръ дойде да ти постави очитѣ на мѣсто; другъ лѣкаръ каже: Трѣбва да се извади едното око навънка, защото да не се зарази другото око. - Не. Не вѣрвайте въ тѣзи лъжи. Единъ боленътуй беше въ Търново - заболѣва отъ кракъ; гледа го единъ лѣкаръи казва: Този кракъ трѣбва да се отреже до коленото, ако не, ще умрешъ. И другиятъ ще се зарази. Този казва: Че какъ ще ми вземешъ крака? Господь ми е далъ крака, защо Му е да Му дамъ единъ кракъ? Ако е за жертвоприношение, ще Му дамъ цѣлото си тѣло, но единъ кракъ не мога да Му дамъ. Азъ си излизамъ отъ болницата, не искамъ да ми режатъ крака. Ако Господь иска жертвоприношение, азъ съмъ готовъ! Излиза, и следъ 6 мѣсеца оздравява и се връща при лѣкаря, казва му: Азъ съмъ здравъ! -А кракътъ? -Е, Господь не иска да Му отрежатъ единъ кракъ, или да извадатъ едно око.

 

Отъ всинца ни искатъ едно слушане и разбиране на Неговата Воля. Ние искаме да влѣземъ въ стълкновение съ Него. Ние отиваме и Му се оплакваме, и Му казваме: Братъ ми е много лошъ. Че знаете ли какво значи, какво противоречие е да дойде синътъ при баща си и да се оплаква отъ братъ си? Ти като кажешъ “братъ ми е лошъ”,че причината на това кой е? Майката и бащата, тѣ сѫ лоши. Тѣ го родиха такъвъ. Не се оплаквайте отъ брата си, нищо повече. Косвено вие щомъ се оплаквате отъ хората, вие хвърляте петно върху Името Божие. Нищо повече. И ако нѣкой се оплаква, както и да се оплаквате, вие хвърляте едно петно на Първото Начало. Господь нищо нѣма да ви каже. Вие петните Името Божие. Вие ще кажете: този братъ е много лошъ. Думата “лоша” знаете ли какво нѣщо е? Сега между бѣднитѣ хора да кажете, че нѣкой е богатъ? Тѣ веднага ще кажатъ - той е такъвъ и такъвъ, въ тѣхъ влиза идеята: кралъ ги е. И сиромахъ да си е лошо, и богатъ да си е лошо. Богатъ значи, кралъ си паритѣ. И тогава? Крадени сѫ отъ нѣкѫде тия пари. А има и другото правилно понятие и разбиране, -богатъ е онзи човѣкъ, който е касиеръ, на когото Богъ е много далъ, и този човѣкъ трѣбва да изпълни своитѣ служения. И той трѣбва да дава когато и на когото трѣбва. Че кой кога вземе отъ банката, трѣбва и да даде. На всички да помага, то е невъзможно въ даденъ случай. Та нѣкой пѫть се казва: помогнете, помогнете на онзи човѣкъ, когото Богъ е турилъ на мѣстото, че само вие може да помогнете. Че човѣкътъ е дошълъ въ банката и на гешето. И ти на гишето ще вземешъ да смѣнишъ неговия чекъ. Ще вземешъ да му услужишъ. Ако си на банката, ще те държатъ отговоренъ. Та сега и Писанието казва, вече се изпоплашили, и стана цѣль единъ въпросъ: -отворилъ Христосъ очитѣ на единъ слѣпъ човѣкъ. И стана въпросъ: какъ ти отвори очитѣ? Той ли ти отвори очитѣ? И какъ ги отвори? Не искатъ евреитѣ да признаятъ,че Христосъ е отворилъ очитѣ. И казватъ за Христа, грѣшникъ е този; на Мойсей Богъ е говорилъ, ние не вѣрваме, че на Този Богъ говори. Чудна работа, тѣ не бѣха въ времето на Мойсея, и отъ де да знаятъ, че Богъ му е говорилъ, а сега единъ човѣкъ прави тиячудеса, и тѣ не вѣрватъ, че това Господь направи. Старото е въ стълкновение съ новото. Вие разваляте стария порядъкъ, казватъ тѣ, вие разваляте нашитѣ разбирания. Не може тъй. Питамъ, какво ще се прави тогава? Какво трѣбва да прави майката, когато нейното дете бие другото братче? Тази майка ще вземе това дете и ще го тури на 10 километра. Ще му дадатъ за ядене и пиене, ще му дадатъ и една слугиня, да се занимава, да не е при другото дете да го бие. Туй трѣбва да направи майката. Или майката никога не трѣбва да остави старото дете при младото. А като излѣзе, друго да остави, него да държи навънка. Щомъ го остави, малкото ще бѫде бито. Азъ мога да ви обясня причинитѣ, защо ще го бие. Но туй обяснение нищо нѣма да ви принесе. И казватъ индуситѣ, че туй е карма. Ще кажатъ, че туй дете, което сега го биятъ, е старото дете, та сега то го намира, и казва: Ха сега, чакай.

 

Та може да ви преведа онзи примеръ. Единъ бѣденъ човѣкъ служилъ при единъ богатъ. Той нищо не му е далъ, че пострадалъ, и казва: Азъ ще ти намѣря мѣстото. Обаче той самъ нищо не може да му направи. Единъ день той чулъ, че е умрѣлъ. А, казва, дойде ми на умъ, азъ ще му държа единъ бой! А тогава имало обичай, богатитѣ хора като умратъ, на гробищата ги оставатъ, че на другия день ще ги погребатъ. Той си взѣлъ една тояга, и като го налагалъ, умрелиятъ се събудилъ, казва: Моля, не ме бий, азъ се съживихъ, ще ти платя всичко. Като го билъ, го съживилъ. Е, питамъ сега, ако вие бѣхте този богатиятъ човѣкъ, нѣма ли да се радвате? Защото другояче щѣха да ви погребатъ. А сега не ви погребаха, а ви биха. И съ това живота ви ще се повърне. По нѣкой пѫть вие питате: Защо тия страдания? Защо е този бой при гробищата? -Да си платитѣ дълговетѣ. А пъкъ при гробищата, ако не ви биятъ, ще ви заровятъ. Това е по-лошо. По-добре е да ви понатупатъ малко и да станете. Тогава богатиятъ ви взема въ кѫщи, и приятелство се образува между тѣхъ. Това сега е само за обяснение.

 

Или законътъ е, когато Любовьта дойде, онзи Божественъ бой, Богъ когато иска да бие хората, Той изпраща Любовьта си; когато умствениятъ свѣтъ иска да бие хората, Той изпраща Вѣратаси. А пъкъ когато на земята, на физическото поле искатъ да биятъ нѣкого, Той изпраща Надеждата си. Е, Господь иска да те накаже, ще ти даде имане, говеда, ще трѣбва да имъ служишъ. То е наказание. Другояче ти се пропивашъ, нѣма да работишъ. А тъй, като имашъ говеда, тѣ ще мучатъ, и за тѣхъ ще работишъ.

 

Казва ти: Всичко е твое. И ти това помилвашъ, онова помилвашъ, и все твое става. А тѣ щомъ станатъ твои, ти трѣбва да имъ служишъ на тѣхъ. А това отъ Божия страна е наказание. Въ умствения свѣтъ Богъ ще ти изпрати вѣрата, ще ти даде знание; ти съ тази идея ще се занимавашъ, съ онази идея ще се занимавашъ и тѣ ставатъ твои. Въ Любовьта като те наказва, ако разбирашъ Любовьта, ти ще придобиешъ. То е радость; ако не разбирашъ Любовьта, то е наказание. Защото при Любовьта този ще дойде при тебе, онзи ще дойде, другъ, трети, 4-ти, и ще почне ревность около тебе. Да кажемъ, една мома обичатъ я 10 момци. Всички я обичатъ. Тя какво трѣбва да прави? Кажете ми. Една мома, която обичатъ 10 момци, и сѫ готови да пожертватъ живота си, какво трѣбва да прави съ тѣхъ. Е, тя да имъ каже тъй: За 5 години ви пращамъ на единъ голѣмъ изпитъ. На тебе 100 хиляди лева и на тебе 100 хиляди лева, 5 години да идете по свѣта да събирате най-хубави цвѣтя, и следъ 5 години, ако одобря вашитѣ цвѣтя, тогава едного отъ васъ ще избера. Сега ще идете да работите 5 години. Следъ 5 години тѣ се връщатъ. Тогава тя имъ казва: Сега идете да събирате най- хубавитѣ камъни.Петъ години това. Ставатъ 10 години. Така правила тази умната мома. И тѣ живѣятъ съ надежда, и все поумняватъ. Тя ги изпращала, тѣ идватъ, заминаватъ; идватъ и заминаватъ. И ставатъ на 120 години. Остаряватъ. И единъ день тя идва при тѣхъ и имъ казва: Ще ме турите въ този купелъ вѫтре, че азъ искамъ да се омия хубаво, че да ме видите въ една хубава форма. И като я турили въ купела, тя се топи, топи и изчезва нѣкѫде. И тогава нейнитѣ възлюблени сѫ на 120 години, и като гледатъ, казватъ: Отиде всичкото имане! Е, кѫде отиде? И всичките започватъ да плачатъ. -Изчезна нѣкѫде. И всички 10-те ронятъ сълзи, че изгубиха всичкото време по една мома. Много работи научихме, казватъ, но нея изгубихме. И вие сега се оплаквате, че много работи сте научили, но нея сте изгубили. Не че сте я изгубили, но тя влѣзе вѫтре. Тя е толкова умна тази любовь, че тя е влѣзла вѫтре въ сърдцето ви. И туй страдание, дето имате сега,- тя е влѣзла вѫтре въ васъ. Та по- добре любовьта отъ вѫтре, отколкото отвънка. Щомъ любовьта еотъ вънка, ще има споръ кой може да я вземе. Тогава трѣбва всички да си взематъ по едно парченце, - кой рѫка, кой кракъ, кой око, кой ухо... Не раздѣляйте, не туряйте Бога на противоречие въ себе си. Азъ нѣкой пѫть разсъждавамъ. Питатъ ме нѣкои, казватъ: Този братъ не живѣе тъй по Бога. - Чудна работа. Отъ де знаешъ, че не живѣе? Ти го намирашъ, че не живѣе, понеже ти искашъ той да живѣе по твоитѣ правила. -Малко играятъ му очитѣ. Имамъ една млада жена, играятъ му очитѣ. Ужъ седи, проповѣдьта слуша, а на жена ми хвърля око.Че отъ де го виде, че на жена ти хвърли око? Та окото хвърля ли се навънка? Ти нѣма да видишъ нищо. Та ти си онзи, който ходишъ. Най-първо нѣмашъ довѣрие на жена си. И ти си гледалъ синьото око.Че ти не си гледалъ Господа, а си гледалъ жена си. И тъй, чудни сѫ хората! Та когато влѣзнешъ ти въ едно здание, дето има нарисувани хиляди слънца, красиви слънца, питамъ кое слънце трѣбва да гледашъ ти? Или да гледашъ онова слънце, което изгрѣва. За менъ хората сѫ нарисувани слънца. Нѣка седятъ на нѣкое хубаво мѣсто; но азъ като изгрѣва слънцето, отивамъ да гледамъ слънцето, което изгрѣва. А когато действителното слънце го нѣма, тогава гледамъ тия слънца какъ сѫ нарисувани. Нарисуванитѣ слънца нищо не принасятъ. Не че идеята не е хубава. Гениално е. Но въ едно нарисувано слънце нѣма този животъ, както въ едно изгрѣващо слънце. Вие сега се занимавате съ хората. Не се занимавайте съ хората! И добре е и хората съ насъ да се не занимаватъ. Но ние да се занимаваме съ живото слънце, което може да внесе въ насъ онова, отъ което ние се нуждаемъ сега.

 

Та казвамъ, правилното отношение кое е? Богъ изисква въ сегашния вѣкъ едно правилно СЛУЖЕНИЕ на дѣлото Божие. И всички трѣбва да имате довѣрие. И оставете на човѣка Богъ да оправи работитѣ му! Идва нѣкой при менъ, казвамъ: Остави тази работа. Богъ си знае работата. Той ще я поправи. Единъ день и азъ искахъ да поправя работитѣ. Господь казва: Не се мѣси въ тази работа! Азъ искахъ да поправя. Господь казва: Тази работа азъ ще я поправя. Тя е Божия работа! Дойде нѣкой, -ама тъй. -Туй не е моя работа. То е Божия работа! Ти си направилъ една погрѣшка. Знае си Господь работата. Ако азъ река да поправя, ще влоша работитѣ, не му зная потънкоститѣ. Този, който е направилъ часовника, той знае, нека си го бута. Той знае какъ да го поправя. Азъ не го бутамъ. Е, допуснете сега, че вие отивате и се препорѫчате нѣкѫде съ името си. Представете си, че двама души, които ме обичатъ, идватъ при мене. Превеждамъ ви единъ примеръ сега. На едногото сега му давамъ еднахалка, направена като пръстенъ, една медна халка. Най-първо той се радва, че му съмъ далъ нѣщо. Дойде другия, пъкъ на него му дамъ единъ златенъ пръстенъ съ диамантъ отгоре, и моя вензелъ туренъ съ името. Като се срѣщнатъ двамата души, единиятъ показва медния си пръстенъ, другия-златния. Веднага на единия му стане мѫчно, казва: То е пристрастие, ти менъ ме залъгвашъ съ меднитѣ си халки, а на него си далъ пръстенъ съ диамантъ. Нѣма никаква любовь въ това. Де е погрѣшната ти сега? Погрѣшката е на първото мѣсто. На онзи, който му е далъ пръстена, ще каже, че пристрастие има. Погрѣшката е онзи, на когото си му далъ пръстена, че той ходи да се хвали съ него. Азъ казвамъ: Този пръстенъ никому нѣма да показвашъ. А той не ме е слушалъ, отива и показва го на цѣлия свѣтъ и ме оскандалява. Казвамъ му: Този пръстенъ никой нѣма да го види. Ще го скриешъ. Ти ще имашъ правото само да го гледашъ. А той го е далъ да го видятъ всичкитѣ хора. И тогава менъ ме нападатъ, дохождатъ да ми се каратъ. Какъ, казва, на него златенъ пръстенъ съ диамантъ, а на мене една халка, да ме матохарашъ.

 

Не показвайте вашия златенъ пръстенъ. И по-добре винаги въ живота вземайте послѣдното мѣсто. Последното мѣсто е най- хубаво, отколкото да вземете първото мѣсто. Азъ за себе си пазя най- последното мѣсто, и съмъ по-благодаренъ. И до сега като се качвамъ на трамвай, пръвъ не влизамъ вѫтре, щомъ има други, оставамъ тѣ да се качатъ. Щомъ нѣма никой да влиза, пръвъ влезна. Щомъ има, азъ оставамъ всички да влѣзнатъ, а азъ оставамъ последенъ на опашката. Защото като влѣзна пръвъ, всички ще ме бутатъ. Ако има свободно мѣсто, азъ седна, ако не - азъ стоя правъ. Седна ли на първо мѣсто, нѣкой ще дойде, ще каже - моля господине, смѣстете се малко. Тукъ се смѣстишъ, тамъ се смѣстишъ. Не вземай въ живота първо мѣсто. Дайте разпореждане на вашитѣ голѣми деца да не биятъ малкитѣ. Не сѫ виновни малкитѣ, виновни сѫ старитѣ. Най-после виновенъ е бащата, нищо повече. Той казва: Вие ме правите, че азъ съмъ виновенъ. Казвамъ, прави сѫ тия хора. Всичкитѣ скандали, които ставатъ между васъ, все азъ съмъ виновенъ. Нищо повече. Вие сте добри, азъ съмъ лошъ. Скарали се двама, азъ съмъ причина. Осиромашѣли двама, азъ съмъ причина. Разболѣли се двама, азъ съмъ причина. Умрѣлъ нѣкой, азъ съмъ причина; оживѣлъ нѣкой, азъ съмъ причина. Забогатѣлъ нѣкой, азъ съмъ причина. Каквото става въ свѣта, все азъ съмъ причина. Какво трѣбва да правя сега, кажете ми? За да накарамъ нѣкого да оживѣе, трѣбва да накарамъ другъ да умре.Онази кокошка въ курника трѣбва да умре, за да живѣе господаря и. Кокошката казва, защо си направилъ така? Защо за насъ си направилъ курници, а за хората си направилъ кѫщи? Казвамъ на кокошката: Докато вие, кокошкитѣ, не влѣзете въ стомаха на човѣка, хора не може да станете.За това сте пратени сега на земята, отъ кокошки хора да станете. Мѫчнотии ще има сега. Но втори пѫть кокошки нѣма да бѫдете. Ще се родишъ като човѣкъ, ще имашъ крака каточовѣкъ. -Ами ти право ли говоришъ? -Ще го опиташъ. Въ сѫщность това нищо не обяснява. Ние не знаемъ още какви сѫ Божиитѣ пѫтища, какви сѫ Божиитѣ планове. И не можемъ да застанемъ на Неговото мѣсто. Има една мѫдрость, която е вънъ отъ човѣшкитѣ схващания. Всички противоречия, които сѫществуватъ въ свѣта - и добро и зло, тѣ си иматъ свое предназначение. За мене въ дадения случай Богъ ми казва: Отъ това дърво нѣма да ядешъ. Защо и за какво не питамъ. Защото ако ядете отъ това дърво, вие ще влѣзете въ живота на страданията. Това дърво не е за васъ. И после се казва тамъ, че като ялъ Адамъ отъ забраненото дърво, той станалъ като единъ отъ боговетѣ - да познава доброто и злото. И ако сега по нѣкакъвъ случай ядете отъ дървото за познаване на доброто и злото, вие сте станали по-лоши. Вие не знаете защо и за какво е станало това, защото дълбокиятъ смисълъ на нѣщата е скритъ. Единъ день, когато отидете въ дълбочинитѣ на живота, когато се домогнете до неговата философия, вие ще разберете това. Може би това ще бѫде следъ хиляди години, - не е важно. Сега не разрешавайте този въпросъ въ себе си. Нѣкой пѫть човѣкъ мисли, че е много добъръ. А нѣкой пѫть вижда колко лоши работи има въ него. Не обръщай внимание на това. Единъ день си неразположенъ, имашъ желание да отмъстишъ и казвашъ: Брей, досега не знаѣхъ, че съмъ ималъ толкова злоба въ себе си. Казвамъ: Съ отмъщение работитѣ не ставатъ. И съ добро не ставатъ. Значи и съ добро не ставатъ, и съ зло не ставатъ. Единствената сила въ свѣта, която може да примири нѣщата, това е закона на Любовьта. Щомъ дойдешъ до закона на Любовьта, всичко друго трѣбва да изчезне. Какъ ще се примиратъ хората? Запримеръ има хора, които те мразатъ. Да кажемъ, че и ти ги мразишъ. Да кажемъ, че нѣкога тѣ сѫ те обирали. Ограбвали значи. Тѣзи хора ще дойдатъ единъ день при тебе и ще ти кажатъ: Братко, извини, ние те обрахме. Сега ще ни простишъ. Единъ день ние ще оставимъ всичко, каквото имаме, на твое разположение. Ще ти кажемъ: Ето, каквото имаме, вземи го. Питамъ, ще мразишъ ли тѣзи хора? Та казвамъ, аковие нѣмате желание да станете слуги на Господа, да кажете: Господи, ето предъ Тебе е всичко, което си ми далъ. Ние сме готови да Ти станемъ слуги. А вие казвате: Ние искаме да изправимъ живота си, тогава ще Ти служимъ. -Това е неразбиране. Ти нѣма защо да дигашъ шумъ, ще се опрѣтнешъ да служишъ на Господа - нищо повече. До сега ти си искалъ само господаръ да бѫдешъ, тамъ е злото въ свѣта. Тъй го разбирамъ за себе си. Че и Господь е слугувалъ. Че коя майка не е слугувала на своето дете? Тя му е слугувала, слугувала. И като порасне, като стане голѣмъ синъ, тя казва: Синко, досега азъ съмъ ти слугувала, отсега нататъкъ ти ще ми слугувашъ.

 

Сега вие сте възрастни, имате знания. Вие знаете почти толкова, колкото и азъ. -Ни повече, ни по-малко. И вие обичате почти толкова, колкото и азъ обичамъ. Има нѣща, които Богъ сега разкрива. Хубавата вода я познавате. Хубавитѣ работи вие ги знаете. Вие не сте облѣчени съ най-хубавитѣ дрехи, но тия които имате, сѫ достатъчни. Тѣ сѫ достатъчни за васъ. Много дрехи има направени отъ дрехара. Защо ви сѫ всички тия дрехи? Вие даже нѣмате дни да ги обличате. Ако всѣки день обличате по единъ костюмъ, не зная за 365 дни ще ви трѣбватъ 365 костюма. Това е единъ товаръ за васъ. Е, сѫщественото, което трѣбва да остане у васъ, това е всѣки отъ васъ - който и да е той - да виждате въ брата си хубавата страна на тѣхния животъ. Виждашъ ли доброто у брата си, ти Бога виждашъ. Виждашъ ли злото у брата си, ти себе си виждашъ. Не гледайте себе си у хората, но гледайте Бога въ хората. Това е практическата страна въ живота. Това е примирението. Друго примирение нѣма. Ти никога не можешъ да се примиришъ съ човѣка, докато не гледашъ Бога въ него. Ако гледашъ себе си въ него, ти не можешъ да се примиришъ съ него. Ако гледашъ Бога въ себе си, и той гледа Бога въ тебе, това е примирение въ свѣта. Това трѣбва да се приложи. Никой да се не оправдава съ това, че не знае. Всѣки знае. Азъ съмъ забелѣзалъ,че когато съмъ изпращалъ нѣкой да работи за мене, всѣкога съмъ пострадвалъ. Дойде нѣкой, заеме се за една работа, която азъ трѣбва да свърша. Обаче, щомъ дойде за Любовьта, тамъ никой не може да ме замѣсти. Ако азъ трѣбва да покажа любовьта си къмъ нѣкойчовѣкъ, никого не трѣбва да изпращамъ вмѣсто мене. И Господь въ свѣта търси хора. Казва апостолъ Павелъ: “Богъ бѣше въ Христа и примиряваше хората съ себе си”. Затова не имъ вмѣняваше грѣхове. Богъ бѣше въ Христа и Той знаеше какъ да примири хората. Ако Богъ не е у насъ, ние никога не бихме се примирили съ хората. Казвашъ: Азъсе примирихъ. - Ти не знаешъ какъ да се примирявашъ. Богъ трѣбва да дойде у насъ, за да ни примири. Богъ трѣбва да дойде у насъ, за да ни научи какъ да се любимъ. Какъ ще се примиримъ? Азъ гледамъ на сѫщественото и казвамъ, че Богъ е Любовь! Азъ съмъ само единъ проводникъ на Бога. Азъ не съмъ цѣлата Любовь. Да допуснемъ, че азъ съмъ червениятъ лѫчъ на свѣтлината. Това не значи, че съмъ и другитѣ лѫчи. Азъ съмъ само червениятъ лѫчъ и мога да играя само една роля. Но ако искашъ да играя ролята на зеления, на синия, на жълтия и портокаления цвѣтъ, за мене това сѫ непонятни нѣща. Та сега като говоря, виждамъ какво става съ васъ. Казвамъ, като говорихъ, извадихъ еди кого си отъ вънъ релситѣ му. Не само това, но като гледамъ като сте събрани, давамъ единъ примеръ и поглеждамъ къмъ нѣкого. Пакъ го извадя отъ релситѣ. Но този примеръ е такъвъ, че е специфиченъ, засѣга нѣкаква особена черта. И като погледна този човѣкъ, казвамъ му: И ти си единъ отъ тѣхъ. На него му става мѫчно. Но като давамъ нѣкакъвъ хубавъ примеръ, който повдига човѣка, и погледна къмъ този сѫщия човѣкъ, на него му става приятно. Като говоря за гении, за светии, и погледна къмъ сѫщия и му кажа, че и той е единъ отъ тѣхъ, на него му става приятно. Но като му дамъ единъ примеръ, който изнася отрицателничерти, и погледна къмъ него, става му неприятно, мѫчно. Това е пристрастие. Та вие ме постоянно наблюдавате. Ако дамъ видъ,че не виждамъ нѣкого, той казва: Защо Учительтъ ме не вижда? Защо азъ не виждамъ нѣкога? Нѣкой прави една погрѣшка; гледамъ, нѣкой краде. Какво правя тогава? Тогава азъ си казвамъ: Този човѣкъ иска да вложи нѣщо въ касата. -Какво казвашъ? Не виждашъ ли, че той задига нѣщо отъ касата! -Азъ пъкъ мисля, че той ще вложи нѣщо. Ако пъкъ е взѣлъ, той ще върне пакъ паритѣ. Не е лошъ тозичовѣкъ. Ако е взѣлъ една торба, ще върне две. Следъ това поправямъ погрѣшката му. Отварямъ касата и турямъ две торби. Следъ това срѣщамъ другия и го питамъ: Нали казахъ право? Нали донесе паритѣ?-Донесе ги. Не е лошъ човѣкъ. Значи, за да поправите погрѣшката на другитѣ хора, трѣбва да внесете две торби вмѣсто една. Даромъ сте взѣли, даромъ давайте. И не примирявайте хората. Пазете се отъ ролята да примирявате. Това е прерогатива на Бога. Не казвайте, азъ мога да обичамъ хората. -Това не е ваше право. Единственото право на хората е да слугуватъ. А да примирявате хората, това е право на Бога. Азъ не примирявамъ хората. Азъ искамъ да ви науча да служите на Бога, нѣма по-хубаво нѣщо отъ Служенето на Бога.Единственото най-хубаво нѣщо е СЛУЖЕНИЕТО и УЧЕНИЕТО. Учете се и служете, а другите работи Богъ ще ги направи. Той ще дойде у васъ да ви научи какъ да обичате. Той ще дойде у васъ да ви научи какъ да примирявате. Отъ Него ще се научите. Това е една наука, която само Богъ знае. Като дойде Христосъ на земята,той каза: Отецъ никого не сѫди. И Този, Който никого не сѫди, Той е вѣчна Любовь. И когато казали на Христа: “Учителю благи”, Той ги запиталъ “Защо ме наричатъ благъ? Благъ е само Богъ”. Той всѣкога прощава. Той никога не гледа на лошото у хората. Той казва: Този, когото създадохъ е добъръ, Той е добъръ. Богъ постоянно поправя нѣщата.

 

Та казвамъ, всички хора, които вие виждате отъ ваше гледище, че сѫ невежа, че сѫ лоши, единъ день тѣ ще се оправятъ. Кога? -Може би следъ една минута, следъ 10 минути, следъ единъ часъ, следъ 12 часа, той все ще се поправи. Вѣрвайте въ това и служете на Бога. Въ това е щастието. Нѣма нѣща невъзможни. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Азъ имамъ много примери, при мене сѫ идвали и млади и стари, и виждамъ, че законътъ е единъ и сѫщъ. Всичкитѣ спорове произтичатъ отъ многото знание, отъ многото имане, което ние не знаемъ какъ да го приложимъ. Азъ виждамъ една несправедливость. Дойде при мене нѣкой, седи единъ часъ, и азъ го търпя. Дойде другъ, седи само 5 минути, и у мене се заражда желание да си излѣзе по-скоро. Казвамъ си, това не е справедливо. Азъ трѣбва да бѫда готовъ и двамата да изслушамъ съ търпение. Онзи, който ме е държалъ цѣлъ часъ, разправялъ ми различни нѣща, като си отива, ще се извини; той казва: Ще ме извинишъ, че те задържахъ много. Азъ си правя свои изводи. Идва единъ при мене и ми казва: Учителю, да запалимъ печката долу? - Не трѣбва. Защото, ако е топло въ стаята, ония, които идватъ при мене, ще седатъ по-дълго време. За това и азъ ще седя на студено, и тѣ ще седатъ на студено. Да, но следъ това ме хвана хрема. Почнаха да ми текатъ сълзи. Питатъ ме: Защо ти текатъ сълзи, защо плачешъ? - Плача, защото искахъ да ги науча да седатъ по-малко въ стаята ми. Ако стаята ми бѣше отоплена добре, щѣше да бѫде добре и за мене, и за тѣхъ. Сега,понеже стаята ми не е добре отоплена, не е добре и за мене, и за тѣхъ. Обаче, тѣ седѣха много и при не добре отоплена стая. Втори пѫть съмъ намислилъ да правя следующето: Като дойде нѣкой при мене, стаята ще бѫде отоплена като баня, тогава тѣ ще седатъ по-малко. Но това не е сѫщественото сега, това сѫ второстепенни работи. Вие, които не разбирате, ще кажете - това сѫ слабости. - Не, това не е слабости. Това сѫ редъ разсѫждения, отъ които виждате какво хората мислятъ. Запримеръ нѣкой човѣкъ не иска много да те гощава. Защо? -Той си има извѣстни съображения. Това е право. Оставете сега настрана противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Оставете чуждитѣ противоречия. И се дръжте до Служението. До служението на Бога. Като се държите за учението, Богъ ще ви научи на две нѣща: Какво нѣщо е Любовьта и какво нѣщо е учението. Любовьта е изобилието, което примирява нѣщата. Когато имашъ достатъчно средства, ти можешъ на всички мѣста съ всички свои длъжници, съ всички кредитори, които имашъ, да можешъ да се справишъ съ тѣхъ. Като нѣмашъ какво да платишъ и кажешъ, че ще изпратишъ дълга си следъ извѣстно време, за тебе ще иматъ лошо мнение. Ти ще се разплащашъ, ти ще се примирявашъ. Понеже у Бога е изобилието. Той трѣбва да дойде да живѣе у насъ, да Го оставимъ абсолютно свободно да постѫпва. Казвамъ, да бѫде Волята Божия! Не нашата воля, но Неговата. Всички еднакво трѣбва да изпълнимъ Волята Божия. Не както азъ изпълнявамъ Волята Божия, но всѣки отъ васъ трѣбва да изпълни Волята Божия тъй, както Богъ изисква. За всѣки човѣкъ Богъ има специфично мнение. Вследствие на което Той нѣма да даде еднаква работа на всички. Въ работата ще има разнообразие.

 

Та сега, всичко въ свѣта ще се оправи! Та сега и на васъ ви пожелавамъ две нѣща. Учете се и служете! По-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Това е идеалното правило. Хубаво се учете и служете на Бога. По-хубаво нѣщо отъ това нѣма. Сега свѣта се нуждае отъ ученици. Отъ ученици и служители. Себе си да учатъ, и на другитѣ да служатъ. И кой каквото е научилъ, да го изкаже; кой каквото е изслужилъ, и него да изкаже. Всѣки въ себе си да е тъй свободенъ, че като се намира нѣкѫде, да му е приятно да учи и да служи на Бога. Казвате за нѣкой човѣкъ, вижъ колко е свободенъ. “Ако ме обичате, ще упазите моитѣ заповѣди”. Защото безъ Любовь Божиятъ законъ не може да се изпълни. Безъ Любовъ и служението не може да се изпълни. Учението и служението, това сѫ два процеса, чрезъ които Любовьта идва. Любовьта иде чрезъ учение и служение. Само така тя ще оправи свѣта. Учение безъ служение, и служение безъ учение това сѫ несъвмѣстими нѣща. Онова, което научимъ, ще го служимъ. И обратно и онова, което служишъ, ще го научишъ. Само така ще дадемъ условие на Бога да ни покаже Любовьта си и да примиривсичкитѣ хора едни съ други. Защото нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, двама души да се примирятъ. Какво по-хубаво отъ това, да се обичатъ двама души! Като видишъ двама души да се обичатъ, тѣ трѣбва да се обичатъ така, че да иматъ любовь и уважение единъ къмъ другъ, тъй както всѣки къмъ себе си.

 

И тъй, ти трѣбва да имашъ абсолютна вѣра, да нѣмашъ никаква лоша мисълъ, за да могатъ въ всѣко време да ти помагатъ. Какво по-хубаво отъ това, да имашъ довѣрието на единъ приятель, на когото всѣкога да можешъ да разчиташъ. Ние трѣбва така да вѣрваме на Бога, че при всички условия, които могатъ да се родатъ въ свѣта, да имаме туй довѣрие, че всичко ще се оправи. И като си грѣшенъ, да знаешъ, че всичко ще се оправи; и като си хремавъ, ще се оправи; и като си трескавъ, ще се оправи и като си боленъ, и като си здравъ - ще се оправи. При всички условия ще се оправи. Това е, което ние сега очакваме. Като дойде новиятъ животъ, въ който ще влѣзе Божията Любовь, въ този новъ животъ азъ считамъ, че погрѣшкитѣ ще се изправатъ и Любовьта ще се изяви. Новиятъ животъ подразбира приключване съ смѣткитѣ на стария животъ. А стария животъ всички знаете какво представя. Знаете какво нѣщо представя. Той има добра страна, има и лоша страна. А за новия животъ и Писанието казва: “Нито ухо е чуло, нито око е видѣло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ”. Или за онѣзи, които се учатъ. И които Му служатъ. Око не е видѣло и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за душитѣ, които се учатъ и за душитѣ, които Му служатъ!

 

Та желая ви сега да влѣзете въ това великото благо, което Богъ е приготвилъ за васъ. Сега ще ви кажа, че всички вие сте добри, но само не сте проявили своята доброта. Всички вие сте богати, но не сте проявили своето богатство; всички вие сте учени, но не сте проявили своето учение. Не сте имали условие за това. Днесъ и Богъ нѣма условия. За какво? Нѣма условия да прояви своята Любовь. Въ величието на своята Любовь ние не му даваме условие да я прояви. Кой е причина? Казвате: Богъ всичко може да направи. Съ сила Богъ не може да направи нѣщата. Така азъ разбирамъ. Ние сами трѣбва да дадемъ мѣсто на Бога да се прояви у насъ. Това е великото благо! И Богъ не може да се прояви. Защо? Защото ние сме на пѫтя Му като една голѣма спънка. И тази спънка трѣбва да се премахне. И вие не сте се проявили, защото има друга една спънка. Азъ виждамъ това, но никой не може да помогне. И тогава Богъ трѣбва да дойде, да влѣзе въ Христа и да примири свѣта, като не вмѣнява грѣховетѣ имъ, и всичко прощава. И следъ това казва: Идете и живѣйте! Това е прощаване. Богъ трѣбва да ни прости. Ако не ни прости, ще кажемъ както индуситѣ казватъ: Кармата ни остава. А пъкъ съ натоварването на дълговетѣ върху гърба ти, ти ще потънешъ. Затова ти трѣбва да се освободишъ отъ дълговетѣ си, да олекнешъ и да излѣзешъ на повърхностьта на водата. Та сега като ви говоря тази сутринъ, ще имате предъ видъ тия нѣща. Сега вие искате да дойде Господь у васъ. Той може да дойде, но нѣма да Му разправяте за своитѣ несрети, че вашия братъ е лошъ, че еди кой си не ви е оцѣнилъ и т.н. Не. По нѣкой пѫть азъ мълча, и като мълча вие казвате, че взимамъ страна на едного или на другиго. Не, ако азъ взема страната на едного, работата нѣма да се оправи. И ако взема страната на другия, работата пакъ нѣма да се оправи. На всички трѣбва да се даде онова необходимото, отъ което тѣ се нуждаятъ. Гладниятъ трѣбва да се задоволи. Какъ ще се задоволи? Всѣки трѣбва да се задоволи по единъ Божественъ начинъ. Като се задоволи човѣкъ, ражда се една благодарность у него. Една щедрость. Той се измѣнилъ. Като се задоволи човѣкъ, той е доволенъ и е готовъ да се жертвува. Ако не се задоволи, у него се ражда едно горчивочувство. Сега всички трѣбва да бѫдете задоволени правилно, но това не е единъ механически процесъ. Като дойде Господь у васъ, вие ще се примирите съ себе си, защото казва Христось: Азъ нѣма да моля Господа да ви обича, защото Отецъ и безъ това ви обича. Но да оставимъ сега този въпросъ настрана. Господь и безъ това ви обича, но като ви обича, не тургайте препятствие на Неговата Любовь, за да може тя да се прояви.

 

Сега азъ виждамъ две нѣща: УЧЕТЕ И СЛУЖЕТЕ НА БОГА! Тогава ще дойде примирението, тогава ще дойде Любовьта, която носи новия животъ. Новиятъ животъ носи пъкъ възкресението въ свѣта.

 

Въ Божията Любовъ е благото на човѣка. /3 пъти/.

 

6.30 ч.с.

На поляната гимнастическитѣ упражнения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...