Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_01_10 Божествената храна

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 06:58

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

БОЖЕСТВЕНАТА ХРАНА

 

6-то Недѣлно Утрино Слово

10. 01. 1937г. 5ч.с.

Свѣжо, хубаво време. ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ:Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Въ Начало бѣ Словото.

9-та глава отъ Иоана, до 21ст. , “самъ той да говори за себе си”стр.488

Духътъ Божий

 

Днесъ, като се върнете въ дома си, прочетете отъ Еремия 32 гл. Азъ ще бѫда много кратъкъ. Нѣма да говоря много; много кратко ще ви говоря - 10 минути. Има три престъпления, които спъватъ човѣка. Кръвьта, която човѣка е пролялъ на физическото поле, престѫпление е. Когато човѣкъ безъ причина изопачи сърдцето си и ходи тъй, което въ старо време наричатъ подиръ чужди богове. Изопачи сърдцето си, значи, изопачи своитѣ чувства. И после за неправдата, която върши. Туй е за сърдцето си. - Когато се поклони на чужди богове. Туй сѫ чуждите богове, когато човѣкъ не служи на единъ вѣренъ Богъ, но служи на много богове. -Когато човѣшкото сърдце се изопачи, т.е.не носи ония хубавитѣ чувства, които трѣбва. И огрубява се човѣкъ. Когато човѣкъ тръгне по кривия пѫтъ, той се огрубява.Той чувствува само за себе си. Или приятно му е само това, което за него е приятно. И после той мисли, но пакъ мисли само ония мисли, които сѫ за неговия интересъ. А ония нѣща, които съграждатъ човѣшката душа, или които помагатъ за живота, то е Божествената Любовь, когато човѣкъ стане проводникъ на доброто въ свѣта, което Богъ прави чрезъ любовьта на божественитѣ дѣца и когато човѣкъ действува чрезъ Божията Мъдрость. Причинитѣ, за да се премахнатъ ония страдания ненужни, които съществуватъ. Ти минавашъ нѣкъде, виждашъ че хората страдатъ повече, отколкото трѣбва - То е Божествената Мѫдрость, която действува, работи. И после освобождавашъ хората отъ ония криви възгледи, които ставатъ причина за споръ. Детето се сърди на майка си, понеже нему дала да яде. Бѣдниятъ се сърди на богатия, понеже въ студено време не му дава дърва, въглища, обуща не му дава. За тѣзи работи съ сърди човѣкъ. Нѣкой се сърди ,че не го погледнали добре. И после , всѣки отъ васъ гледа да нареди своитѣ си работи. Хубаво е това, но въ Божествения свѣтъ всичко е наредено. Ние не трябва да вземаме божестенитѣ работи за себе си. Свѣтътъ не е създаденъ заради васъ; той е създаденъ за всички!

 

И следователно вие въ Божествения свѣтъ имате само едно малко мѣсто за васъ; а отъ другото вие ще се ползувате само. А вие около вашето мѣсто вземате и чуждото, и съгрѣшавате противъ Бога.

 

Да допуснемъ сега, че единъ човѣкъ завижда. Може да завидите на единъ човѣкъ, който носи хубави дрехи. Вие поглеждате вашата дреха е стара; погледнете обущата ви са скъсани , погледнете неговитѣ обуща сѫ здрави. Най- първото нещо въ сърдцето ви се зароди най-простото нѣщо, една завистъ, -защо той да е облѣченъ добре, а вие, вашитѣ дрехи да сѫ така прости. Той е по-облѣченъ. Онзи, който примирява нѣщата, ще каже: Той е уменъ, затова е по- облеченъ. А другиятъ не е така уменъ, затова е така одърпанъ, не хубаво облѣченъ. Туй ще бѫде отговора на нѣкои.

 

Второто положение, вие виждате единъ човѣкъ яде една пищна храна. Предъ него има 4,5 блюда отъ най- хубавата храна, а вие имате само сухъ хлебецъ; и вие се питате, защо той така хубаво се храни, а азъ ямъ само сухия хлѣбъ? Онѣзи, които примиряватъ нѣщата, ще кажатъ: Понеже ти си глупавъ, затова ти ядешъ сухъ хлѣбъ, а той е уменъ, затова има такива храни. Следователно тъй виждатъ други , че той е ученъ, знае много, а вие не знаете. Вие много малко знаете, вие не сте ученъ, невѣжа сте. И оставате непримиримъ въ себе си. Затова казватъ: Когато майката обича нейното дете повече , тя го облича по-хубаво. А мене, понеже не ме обича, менъ облича съ вехтитѣ дрехи. Добре. Туй е вѣрно. Докато сте на 5 години, туй е вѣрно, че майката едни деца облича по-добре, а други облича по-зле. Но вие сте единъ момъкъ на 21 години, чиновникъ сте нѣкѫде, работите, и не сте облеченъ добре. Кой е кривъ? Майка ви? Не. Тукъ е вашиятъ характеръ. Вие харесвате тъй оцапанъ да ходите. Вие търсите поводъ отвънка. И тогава казвате: наследство отъ баба си имате това, отъ дѣдо си. И пакъ се оправдавате. Или туй оправдаване седи така.Вие пътувате вечерно време по пѫтя и хлътнете въ нѣкоя локва и се окаляте. И не казвате,че вие сеоцапахте, но казвате: единъ трапъ имаше тамъ или една локва на пѫтя, и вие сте хлътнали вѫтре и се оцапахте. Хубаво. Донѣкъде сте правъ. Но защо не си носите едно фенерче? Да виждате вечерно време дупката, и вие да не стѫпите въ нея? Вие констатирате,че нѣкой е направилъ тази дупка, и вие сте хлътнали вѫтре и се окаляхте. Ако, казвате, не бѣше тази дупка, нѣмаше да се окаляте. Ако майка ми ме обичаше по-много, и менъ щѣше да облѣче по-хубаво. Но понеже майката е заинтересувана, едното дете облича по-хубаво, а мене -не. По този сѫщия законъ казвате: Господъ обича едни повече. Тогава и вие въ сърдцето си пазите една лъжлива мисълъ. Понеже Господъ, и Той като хората едни обича повече, а други по-малко. Онѣзи, които обича, дрехи имъ е далъ, деца имъ е далъ, а насъ, които не обича, ни деца, ни кѫщи ни е далъ. Тази мисълъ е скрита въ душата ви. Макаръ че сте вѣрующи и се молите,пакъ минава една такава мисълъ. Тогава казвате: То е фактъ - Богъ е Любовь и това и онова, но после казвате: Каква ти Любовь, гладенъ съмъ. Тъй мислите, но скрийте го туй. Туй са вашитѣ бѣли лъжи, съ които се лъжете едни други. Казвамъ сега, онази хубавата шивачка, която не дошива дрехитѣ хубаво нѣкога, кои са причините за това? Докато ти си при нея, хубаво шие, но като замижашъ нѣкъде, дето ти не довиждашъ нѣщата, тамъ при хастара... Азъ съмъ забелязвалъ при хастара, дето са рамената, нѣкъде е много хубаво , а дето не се вижда, тя го остави тъй. Азъ не гледамъ шивачкитѣ отвънка какво правятъ, а нѣкъде тя тъй го прекара съ шева си бързо, бързо, казва: Тукъ не се вижда. А онова, което се вижда, е хубаво направено. А което не се вижда, е лошо направено.

 

Или да допуснемъ, вие имате неразположение спрямо нѣкого. Дали ли сте си отчетъ на какво се дължи вашето неразположение? То се дължи или на причини отъ физическото поле, или на причини на вашитѣ постъпки на физическия свѣтъ, или на нѣкои чувствени предмети. Ако единъ човѣкъ, когото обичате, дойде съ една игла, и ви ободе, въ васъ веднага ще се яви едно неприятно чувство спрѣмо него. Е тази погрѣшка може да е съзнателно у него, може и да не е съзнателна. Но у васъ ще остане едно лошо чувство. Ще кажете: Той е невъзпитанъ човѣкъ. Той си носи една игла и обича да боде. Сега боденето става съ игла, а може и съ езика да става, и отъчовѣшката мисълъ. Ти обичашъ нѣкого, говоришъ добре за него, не обичашъ нѣкого, говоришъ зле за него. Е, добре. Съберете се 5,10 майки на едно мѣсто, и раздѣлятъ се на две партии. Представете си,че 5-тѣ майки и 5-тѣ деца се обичатъ една друга и говорятъ добре за децата си. Всѣка една майка ще похвали детето, което обича; и всѣка майка ще говори лошо за онова, което не обича. Ти като чуешъ това, ще ти стане мѫчно. Защо? Тебе ти става мѫчно, понѣже сѫ казали нѣщо не добро за твоето дете. А какво печели другата майка, която е казала нѣщо лошо? Тя печели нѣщо разбира се. Какво печели съ това? Печели това, че става по-твърда, огрубява се. Ти ще бѫдешъ добъръ само спрѣмо ония, които обичашъ; къмъ своитѣ си ще бѫдешъ добъръ. А ще бѫдешъ строгъ спрѣмо ония, които не обичашъ. И тази теория прониква навсѣкѫде. И като се качите на небето, този законъ е почти сѫщиятъ. Въ небето и тамъ е така. Онѣзи, които страдатъ, сѫ въ ада. И какво казватъ сега праведнитѣ, които сѫ въ рая? Че какво правятъ грѣшнитѣ? Да кажемъ, ще идете въ рая, ще видите, че нѣкои се мъчатъ. Човѣкъ може другитѣ да го мъчатъ, и може той самъ да се мъчи. Ама когато нѣкой човѣкъ вземе ножа въ рѫката си и отъ гнѣвъ самъ се надупчи, питамъ кой е причина на това? Той пакъ ще хвърли вината на нѣкого. Ще каже: Тѣ ме предизвикаха на това. Или нѣкой вземе че отъ голѣмо отчаяние въ свѣта, та се самоубие, или тури си вѫжето и самъ се обѣси; или нѣкой ще се хвърли въ водата и ще се удави; но той дава причината, че други го заставиха да се хвърли въ водата: Питамъ, защо се хвърли въ водата да се дави? За да добие онова, което нѣма. То е единъ атавизъмъ, когато нѣкой се дави въ водата. Той казва: Едно време когато азъ бѣхъ като риба, нѣкой голѣмъ сомъ вѫтре въ водата, като огладнѣя, хвана нѣкоя риба, и се нахраня. -Намѣра си храната. И сега човѣкъ мисли пакъ да се хвърли въ водата. Но като се хвърли въ водата, той не може да хване никакъвъ сомъ, но стана жертва на рибитѣ. И ви гледамъ сега навсѣкѫде, въ васъ сѫществува една безпорядъчна неправда.- Всичкитѣ хора са крайно несправедливи и духовнитѣ хора, и като се молятъ; той се моли, но слуша, че онзи, който се моли, гласътъ му не е такъвъ. Е, какъвъ е? Седналъ той и, да се оправи; пъкъ той самъ и Господь нѣма да го слуша. Ще дойде нѣкой, и той пакъ ще каже една бѣла лъжа. Станало времето хубаво, той казва: понеже азъ се помолихъ, че врѣмето се е подобрило. То е хубаво, но съ него се молѣха и 10,15,20,30,40,50,100,200 души хора за хубаво време. Пъкъ той си предава всичкия резултатъ на него. Какъ така? Той казва: Азъ го направихъ. Пъкъ азъ виждамъ, че 100 души сѫ се молили за това време. Или казва: баща ми оставилъ едно наследство. А той казва: Азъ направихъ кѫщата. Не е вѣрно това.Никаква кѫща той не е направилъ.

 

Кажете ми тогава едно добро, което е ваше, на което вие можете да се осланяте. Азъ сега не казвамъ, че не правите добро, азъ като ви говоря, правя едно сравнение. Миналата година, да допуснемъ,че сте дали много плодъ, но тази година дърветата нѣма да дадатъ никакъвъ плодъ Какво ще каже този, който ще дойде при васъ? Тази година вие сте на почивка, никакъвъ плодъ не принасяте. Миналата година дадохте много плодъ. Не отъ добра воля, не отъ любовь, но понеже сте работили повече, и дадохте повече плодъ. Но тази година сте работили по- малко, затова по-малко имате. И питамъ, когато една мома се приближава при единъ младъ момъкъ, защо го обича? За него самия? Не. Ето кѫде е користолюбието на младата мома. Понеже той е снаженъ, силенъ, а тя иска силенъ момъкъ да я пази. Понеже той е красивъ и брънитѣ му, и мустачкитѣ му, а тя обича красотата. А това не е никаква любовь. И единъ момъкъ обича една мома за друго нѣщо. Сега туй са младитѣ, а когато вие отивате при единъ боленъ, на когото помагате, защо отивате, защо го обичате? Тамъ любовьта е малко по -безкористна, не че момата е лоша, но тази сила,чрезъ която момата е помагала на момъка, тя иска да се домогне той до тази сила, понеже отъ неговата сила тя после ще черпи. И той ще се нахвърли върху онзи, който го обича, че обидилъ онази, която обича. Но раздвоява се. Сега мъчнотията кѫде е? Силниятъ тя ще разполага съ него. Но сега мъчнотията кѫде е? Момата може да се оправи много мъчно съ красотата на момъка, понеже и другитѣ моми ще почнатъ да ухажватъ за неговата красота, и въ нея ще се зароди едно чувство на ревность, да не би да взематъ момъка. А красотата никой не може да вземе. Тя не е нещо, което можемъ да хванемъ. Тя седи на твоето лице,но тя е нещо неуловимо. Красотата; тази мома иска тази красота, която вижда на момъка, да остане само заради нея.

 

Сега като ви говоря за момъка, вие туй ще го пренесете въ духовния святъ. Нѣкой момъкъ, който има едно красиво чувство, той иска да има една красива жена, и той ще я облече много хубаво и ще я вземе подъ рѫчка, ще излѣзе съ нея. Иска да я гледатъ хората: вижте, казва, каква жена имамъ! Колко е хубаво облечена. И като я гледатъ хората, той се връща и я води подъ рѫчка. Този е характерътъ на единия момъкъ. А другиятъ момъкъ, като жената е красива, той ще я затвори, никой да не я вижда. Питамъ, вие кого ще изберете въ дадения случай? Ако вие се жените, кого ще изберете - този, койтови води подъ рѫчка, да ви показва на всички хора, или този, който затваря своята жена? Добре е това. Но и двамата не сѫ идеални работи. Най-първото да те води подъ рѫчка е за предпочитане, отколкото да те пазатъ. Вие имате една мисълъ, имате и едночувство или една постѫпка. Който има тия дветѣ характерни черти или туй чувство - да те извежда предъ хората, или туй чувство, тазичерта, ще ви затвори въ себе си.

 

Сега вие сте дошли тука да ме слушате, мязате като тия, които водите женитѣ си да ме видятъ, а всички тия , които не са дошли, тѣ сѫ отъ ревнивитѣ, които сѫ затворили женитѣ си.

 

Последнитѣ ще кажатъ - ние съ Господъ се занимаваме, затова не дойдохме на събранието. А при това ни най-малко не се занимаватъ съ Господа. То е една лъжа. Че нито вие се занимавате съ Господа, нито тѣ се занимаватъ съ Господа. Това е една лъжа, една квадратна лъжа. Молбата е едно вътрешно отношение. Ти не можешъ да се молишъ нито вечерь, нито сутринь, то е свойство на душата. Само тукъ може да имате по-добри условия: Е, разположение. И въ кѫщи може да имате туй. И ще дадете кривъ отговоръ , че азъ само вечерно време като се моля въ кѫщи, може да ида при Господа. И псалмопевецътъ казва: Въ голѣмо събрание азъ ще те хваля Господи! Никѫде не е казано въ Писанието, че само предъ себе си ще те хваля Господи. Христосъ казва: Като искашъ да ме познаешъ, влезъ въ скришната си стаица. Въ коя стаица е това, вѫтре въ кѫщи? То е вѫтре въ себе си, въ своята душа ще влѣзнешъ. Въ онова свещеното мѣсто. Кое е то? Мѣстото, което е свободно отъ всѣко подозрение, отъ всѣко съмнение, отъ всѣка омраза, свободно отъ всѣка лъжа, отъ всѣка тъмнина, отъ всѣка злоба; мѣсто, което е свободно отъ всичкитѣ тѣзи. А мѣстото дето сега сте, то е мѣсто на лъжа, на споръ и омраза. Вашитѣ кѫщи сѫ мѣсто на споръ, на злоба и омраза, на лъжа. Дрехитѣ, които носите, всичко туй е пропито отъ отрицателното. Всичкитѣ ви дрехи сѫ нечисти. Какво ще ми разправяте сега? Нѣкои си казватъ, че азъ не ги обичамъ Азъ гледамъ тия хора, които казватъ, че не ги обичамъ тѣ нѣматъ никаква любовь. Тѣ отъ сутринъ до вечеръ мислятъ само за себе си. Че Господъ ли трѣбва да живѣе заради мене или азъ трѣбва да живѣя заради Господа? Човѣкъ е направенъ за краката си, или краката сѫ направени за човѣка? Краката сѫ направени зачовѣка. И следователно, краката трѣбва да служатъ на човѣка. А пъкъ човѣкътъ трѣбва да вземе въ внимание да желае доброто насвоитѣ крака, понеже тѣ сѫ заради него.

 

Та, казвамъ ви кой е пѫтѣтъ, по който вие може да бъдете благоугодни на Господа. Дотогава, докато вие не се научите да служите на Бога, вие не можете да намерите правия пѫтъ: Законъ, по човѣшки казано, е туй. - Богъ обича всички ония, които му служатъ. А всички ония, които служатъ на себе си, не сѫ обични на Бога. Въ тази обичъ къмъ Бога, Той имъ дава животъ. Когато вие обичате себе си, знайте, че винаги ще имате последствията на страдание. Когаточовѣкъ е служилъ на себе си въ миналото, винаги е страдалъ. Щомъ служишъ на Бога, ще се радвашъ. Щомъ страдашъ, това е законъ, тамъ може да има радость. Но всѣкога страданието произтича отъ вѫтрешната любовь, която човѣкъ има повече къмъ себе си, отколкото къмъ своитѣ ближни.

 

Та казвамъ тъй. Сега туй е злото, дето се казва: Не се поддавай на известни изкушения отъ вѫтре. Оставете тогава онзи, който обича себе си, нека понесе своитѣ последствия въ живота си. Вие всички искате да се промени свѣта. Вие искате всички хора да бъдатъ добри. Хубаво. Та и дугитѣ хора, и тѣ искатъ да бъдатъ добри. Всѣки единъ желае окръжаващитѣ хора да бъдатъ добри, но срѣмо него да бѫдатъ добри. Майката, която е добра къмъ децата си, не е добра къмъ погрѣшкитѣ на другитѣ. Да допуснемъ, ти имашъ само едни дрехи, ще ги дадешъ на своето дете. Съ едни дрехи не можешъ да облѣчешъ всичкитѣ деца. Но можешъ да направишъ по една дреха за всичкитѣ деца. Така е въпросътъ вече на живота.- Колективна работа на всичкитѣ. Всичкитѣ препятствия въ свѣта не можемъ да ги изправимъ, но трѣбва колективно да се съюзимъ, да направимъ храна на всички. Богъ е далъ тази храна, но хората не я даватъ. И вследствие на това се раждатъ противоречията. Богъ е наредилъ свѣта на чувствата; има такива предмети, които могатъ да задоволятъ човѣшкитѣ чувства. Но хората не сѫ добри проводници на Божията любовь. И тогава се ражда омразата. После, хората не сѫ проводници на великата Божия мисълъ. Тогава се раждатъ лошитѣ мисли въ свѣта, и вие страдате.

 

Сега за всички страдания ние не сме отговорни. Но за вашитѣ страдания вие сте отговорни. Че другитѣ хора страдатъ, то е тѣхна работа. Когато вие страдате, всѣкога може да премахнете вашитѣ страдания. Какъ може да премахнете вашитѣ страдания? Внесете въ себе си Божията Любовь въ своя умъ на физическото поле; въ сърдцето на физическото поле. Имате тогава сърдце, душа,имате умъ и сила, тѣ така сѫ турени, или туй е на физическия свѣтъ. Душата е духовния свѣтъ.Имате и умствения свѣтъ. И силата е причинния свѣтъ. Духътъ го нѣма още. Вие не можете да кажете: да любимъ Господа съ духа си, съ всичката си сила. Това сѫ нѣщата. Пѫтѣтъ, по който трѣбва да вървите. Онѣзи отъ васъ, които [не] искате да имате препятствия, единъ денъ ще дойдете до такива изпитания, нѣма да остане нито единъ отъ васъ, който да не дойде до изпитание. Единъ денъ вие като заминете за другия свѣтъ, ще ви заровятъ живи въ гроба. И така може 10 ,15 дена да седите, и ще плачете и ще дигате шумъ, и никой нищо нѣма да ви каже. Вие може да кажете, че отивате при Господа. И ще се чудите, и хората ще ви оставатъ. Вие може да ги слушате, но ще видите, че сте свързани за тѣлото. И много мъчно може да се освободите отъ него. И много мѫчно е да се знае, кой човѣкъ е освободенъ.

 

Та казвамъ, сега ще останатъ три нѣща. Човѣшката любовь върви по обратния пѫть. Човѣшката любовь е една паница, която всичко за себе си събира. Божествената Любовь е една изпъкнала паница, въ която нищо не можемъ да съберемъ.Ако отивашъ нѣкъде съ Божествената паница, ти ще останешъ гладенъ. Божествената паница е обърната съ дъното на горе, отъ гледището на земята.Ти всичко каквото имашъ отъ Божественото, всичко ще раздадешъ. А като го раздадешъ, ти ще се нахранишъ. А човѣшката любовь, ти само като събирашъ въ нея, ти ще се нахранишъ. Ако речемъ ти да раздавашъ, ти гладенъ ще останешъ. Та, въ човѣшката любовь ти не можешъ да раздавашъ. Тамъ ти ще събирашъ. А пъкъ въ Божествената Любовь ти постоянно ще давашъ. Кое е Божественото? Туй, което постоянно дава, е Божествено. Туй, което постоянно взема е човѣшко. Не са лоши работи тия. Но ако постоянно вземашъ, ти по човѣшки ще бѫдешъ нахраненъ, а по Божественому гладенъ ще останешъ. Ако постоянно давашъ, ти по Божесвеному ще бѫдешъ нахраненъ, а почовѣшки ще останешъ гладенъ. И тогава ще трѣбва да изберете, -или гладенъ по човѣшки, или гладенъ по Божественому. Все ще гладувашъ. Ако се нахранишъ по човѣшки, ти ще имашъ единъ Божественъ гладъ. Ако се хранишъ по Божественому, у тебе ще остане единъ човѣшки гладъ. Трѣбва да изберете или да гладувате по човѣшки, или да гладувате по Божественому! Кое ще предпочетете? Сега, кое е по-хубаво? По-хубаво е човѣкъ да бѫде нахраненъ по Божественому, а по човѣшки да гладува. И тогава кое е Божествената ХРАНА? Детето като се роди, то не знае какъ да се храни. И тогава майкаму, понеже е живѣла по Бога, тя му отвори устата, на сила го храни. Това е Божествено. По нѣкой пѫтъ, ако служите на Бога, ще дойдатъ хората отъ вънка да ви нахранатъ. То е храненето на физическото поле. И тогава знаете ли кога ще ви нахранятъ по човѣшки? Само когато сте боленъ. Вече рѫцете ви не държатъ, и тогава тѣ ще ви туратъ една лъжичка въ устата. И тогава на земята, когато божественитѣ хора работятъ, а другитѣ хора сѫ неразположени къмъ тѣхъ, другитѣ хора ги нахранватъ по божественому. Единъ праведникъ го нахранватъ, като говорятъ нѣщо лошо за него. Това е единъ Божественъ обѣдъ за него на земята. Когато дойде нѣкой при мене и казва, че сѫ го огорчили, азъ казвамъ, тѣ сѫ го нахранили по човѣшки. А когато дойде нѣкой, който е радостенъ, и казва, че е придобилъ, казвамъ, -по божественъ начинъ сѫ го нахранили. И двата начина не разрешаватъ въпроса. Да станете, вие казвате, възрастни, да разбирате вие Божествената любовь и да разбиратечовѣшката любовь, и да направите вие вашата любовь служителка на Божията любовь, тогава само ще разбирате живота. Дотогава, докато Божията Любовъ и човѣшката сѫ самостоятелни, отделни, вие всѣкога ще имате противоречие въ себе си. А щомъ оставяте вашата любовь да бѫде служителка на Божията Любовь, тамъ е разрешението на въпроса. И друго разрешение на земята не може да има. Колкото и да искате. Ако вие не заставите вашата любовь да служи на Божията Любовь,вие живота не може да го разберете. Животътъ ще бѫде тогава такъвъ, какъвто сега го имате. Да оставимъ сега. Другояче свѣтътъ не може да се преобрази. И всѣки единъ отъ васъ ще си остане такъвъ, какъвто е сега. И 20 години да ходите и да слушате, пакъ ще бѫдете такива, както сте сега. Тъй е. Разбиране трѣбва. Ако турите въ действие, че вашата любовь да служи на Божията Любовь, тогава веднага ще дойде новото, което подкрепя човѣка. Но човѣшката любовь или човѣкъ самъ трѣбва да застави своята любовь да служи на Божественото! Туй е разрешението. И върху това мислете. И правете опитъ. И тогава всичкитѣ противоречия ще се премахнатъ. И ще започнете новия животъ. И нѣщо ново ще се яви въ васъ. А старитѣ работи, които вие сте ги имали, всичко това ще изчезне, и ще остане само НОВОТО. И нѣма да бѫдете тогава една булка турена съ изкуствени цвѣтя, когато отиватъ да я вѣнчаватъ, нали изкуствени цвѣтя отъ книги тургатъ, но цвѣтята ви ще бѫдатъ все съ саксии около васъ.И въ вашия животъ щомъ се зароди едно желание, да бѫде вашата воля наземята, вие сте на кривия пѫтъ. Щомъ се зароди въ васъ желанието, да бѫде Волята Божия на земята, тогава вие сте на правия пѫтъ! А като подчините вашата воля да служи на Божията Воля, това е правото разбиране! За всѣкиго, който и да е, безъ разлика; и за царе, и за патриарси, и за свѣтии - за всички. Всѣки трѣбва доброволно да застави своята воля да служи на Божията Воля, на Божията Любовь. Защо трѣбва да служи човѣкъ? Човѣкъ трѣбва да знае да служи на Божията Мѫдрость. Вънка отъ това може да имате колкото ключове искате да ви дамъ, тѣ сѫ празна работа.Само ти трѣбва да бѫдешъ уменъ. Какъ? Уменъ може да бѫде само този , който може да застави своята Любовь да служи на Божията Любовь. Добъръ може да бѫде само тогава, когато застави своето знание да служи на Божията Мѫдрость.

 

Та казвамъ, тия сѫ нѣща, които сега може да направите. Споредъ мене, изхвърлете изъ ума си всичко старо.

 

И казва Христосъ тамъ: и прости нашитѣ прегрешения, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници прегрешенията. Ти искашъ да вървишъ по Божия пѫтъ.Хората иматъ да ти даватъ. Ако искашъ да служишъ на Бога, остави това, което имашъ да взимашъ. Ако искашъ да служишъ на хората, вземи си паритѣ. На Бога ако искашъ да служишъ, забрави всичко това. И като зачеркнешъ дълговетѣ на хората, и Господъ и Той изважда своя тефтеръ, и Той зачеркне. Ти имашъ да Му давашъ.

 

Та казвамъ сега, първото нѣщо, вие не можете да направите тѣзи работи, докато не заставите вашата любовь да служи на Божията Любовь. И докато не заставите вашата воля да служи на Божията Воля. И за млади, и за стари говоря това. За менъ старъ е всѣки, който е заставилъ Божията Воля да служи на неговата воля. А който не е направилъ това, той е младъ. Който е заставилъ Божията Воля да служи на неговата воля, той е старъ. А онзи, който е заставилъ своята воля да служи на Божията Воля, той е младъ. А по- грозни хора отъ младитѣ нѣма. Младитѣ сѫ най-грозни, тѣ се оформяватъ сега. Вижте единъ плодъ, най-първо не е красивъ. О, като узрѣе, той става красивъ.А сега, ако нѣкой пѫтъ азъ говоря за младостьта, азъ тургамъ другото. Има етапъ, който е заставилъ този процесъ. И като служи на Бога по новия начинъ, той е вече младъ. Но казвамъ той е почти заставенъ. Докато той не е миналъ презъ тазъ опитностъ, той не е младъ. Като опита, като напусне старото, онѣзи хора, които не сѫ се освободили отъ своитѣ навици,млади сѫ. А онѣзи, които се освободили отъ своитѣ лоши навици, сѫ стари. И всѣки, който е почналъ да проявява добродетелитѣ, той е младъ. А всѣки, който оставя неговитѣ грѣхове да се ширятъ въ него, той е старъ. Да.

 

Отче нашъ.

 

6.5 ч.с.

На поляната — гимнастическитѣ упражнения.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt