Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_10_18 Вѣрата и Любовьта. Шесто чувство

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 04:31

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВѢРАТА И ЛЮБОВЬТА. ШЕСТОТО ЧУВСТВО

 

4-то Недѣлно Утринно Слово.

18 октомври 1936 г. 5 ч.с.

Небето ясно, чисто, звѣздно.

Времето меко, приятно.

ИЗГРѢВЪ.

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на царството.

Трета глава отъ Ев. на Йоана.стр.486

В Начало бѣ Словото.

 

Казва се, че повторението е майка на знанието. Наполовина това е вѣрно. Да се повтарятъ стари работи това не е знание. Защото не всички нѣща, които се повтарятъ сѫ вѣрни. Вѣрни нѣща сѫ ония, въ които нѣма изключение. Ти разправяшъ заради нѣщо, но не го разправяшъ тъй както си е, а го преувеличишъ, или пъкъ ги намалявашъ. И въ единия, и въ другия случай има нѣщо невѣрно. И искашъ чрезъ вѣрата да прекарашъ невѣрнитѣ работи, невѣрието е вѫтре. Сега вие идвате въ една школа, въ която вие развивате извѣстни чувства и дарби вѫтре въ себе си. Защото, ако не ги развивате, безпредметно е идването. Когато идва едно дете, единъ художникъ въ училището да рисува, то трѣбва да прогресира. Първоначално неговитѣ картини сѫ много обикновени. Тѣ сѫ само нѣколко черти, на които майката се радва. Но то нѣма тия художествени линии. То е много мѫчно да направишъ една художествена линия. И човѣкъ едва като е работилъ 20, 30 години, може да направи една художествена черта, която да покаже едно сѫществено качество на човѣка. Много мѫчна работа е това. Вие запримеръ погледнете човѣшкото лице; тъй погледнешъчовѣкъ отъ вънъ е красивъ, но ако го увеличите, не е така красивъ. И действително, човѣшкото лице не е така красиво, както се показва. Сега ще кажете, защо е така? Красотата зависи отъ де я гледашъ. Ако гледашъ Витоша отъ 50, 60 км, какъ ще я видишъ? И колкото се приближавашъ, тя ще стане по-ясна и по-ясна; и най-после, онази красота, която ти си видѣлъ, тия черти ще изчезнатъ. И тогава тище почнешъ да виждашъ, гледашъ нѣкои подробности въ нея. И ще видишъ, че въ нея всичко не е тъй красиво, както си го видялъ отъ страни. И тогава красотата то е отношението. И тогава външната красота, това е отношения, които сѫществуватъ. Разумни отношения. Красотата е нѣщо разумно. Онзи човѣкъ, който не е красивъ, той не може да бѫде разуменъ. Разумниятъ човѣкъ е всѣкога красивъ. И красотата винаги принадлежи на разумния човѣкъ. Туй е право. Вземете навсѣкѫде между животнитѣ, не може да намѣрите една кѫща тъй направена хубава и тъй удобно направена като нашия салонъ. Тѣхнитѣ кѫщи сж отъ съвсемъ другъ характеръ. И у птицитѣ има желание да направятъ една кѫща тъй, но колко души могатъ да влѣзнатъ? Едва за себе си правятъ една кѫща. За децата си и за себе си, гости не приематъ. А човѣкътъ вече, като има една къща, той има мѣсто и за гости. Значи понятията на птицитѣ, колкото да са красиви, птицитѣ живѣятъ само за себе си. Тогава ние казваме, между единъ свѣтски човѣкъ, той е една красива птица тъй отъ вънъ, но въ кѫщата му нѣма мѣсто за другитѣ. Само за своитѣ деца и за себе си. А у духовниятъ човѣкъ има мѣсто и за другитѣ. Не за всички още. Защото сърдцата ви още не сѫ толкова широки, може да има мѣсто за единъ, за двама , трима, 4-ма, петима. И то става тягостно вече. Нѣкой пѫть на много хора трѣбва да имъ шъташъ.

 

Сега азъ искамъ да се научите да разглеждате нѣщата, както азъ ги разглеждамъ,-много научно, и поставямъ всѣко нѣщо критически вѣрно ли е, или не е вѣрно. Говорятъ ми нѣща за единъчовѣкъ. Казвамъ: Азъ не мога да се произнеса. Може да е така. Лошо, добро, каквото и да говорятъ, тѣ иматъ право да говорятъ, стига да е вѣрно. Нѣмашъ право да говоришъ, когато нѣщата сѫ невѣрни, понеже то ще иде на твоя смѣтка. Въ невидимия свѣтъ има единъ законъ, който е много строгъ: всѣкога, когато говоришъ нѣщо невѣрно, турятъ го на твоя смѣтка съ лихвитѣ. Та всичко можешъ, ти говоришъ за нѣщата, слушай. Въ духовния свѣтъ има радио; когато нѣкой си произнася една бесѣда, тамъ иматъ радио и слушатъ. Е, вие сега имате нѣщо, което може да провѣрите. И като говоря за онзи свѣтъ, това чувство, което е развито, да виждачовѣкъ. Ако вие развиете 6-то чувство въ неговата трета степень, вие ще видите онзи свѣтъ колко е красивъ. Красивъ е този свѣтъ, мяза на онзи свѣтъ. И даже всичко отъ онзи свѣтъ не е снето на този свѣтъ. То е една прилика. Ако всичко се снеме на земята, то ще бѫде Царството Божие на земята. Но сѫ снѣти много малкоработи. И животнитѣ сѫ снели отъ човѣка, но каква грамадна разлика между човѣка и животнитѣ! Я имъ вижте тѣхнитѣ дрехи какви сѫ. Защото условията, при които животнитѣ живѣятъ сѫ много лоши. Тѣ живѣятъ въ една най- гѫста материя. Тази козина имъ служи за самозащита отъ лошитѣ условия. А човѣкъ едва сега има благоприятни условия. И лицето му, и тѣлото му донѣкѫде е изложено по-добре на онази Божествена свѣтлина, която човѣкъ обработва. Не само да глѣдатъ тѣлото на единъ човѣкъ. Ако имате 6-то чувство и видите, туй, което виждате то е една дреха, едно облѣкло, а Божественото е нѣщо по-сѫществено вѫтре.

 

Та казвамъ, учете се. Казвамъ, по нѣкой пѫть критикувайте се. Нѣмамъ нищо противъ критиката. Азъ бихъ желалъ да се критикувате. Ето хората сега правятъ опитъ. Сега ученитѣ хора какъ гледатъ тѣ? Тѣ правятъ опити, има ли онзи свѣтъ или не? И вече сѫ го поставили на изучаване. Най-първо тѣ казватъ: Има личовѣкъ едно чувство, чрѣзъ което той да може да усѣща онзи свѣтъ? Защото ти, не можешъ да имашъ едно понятие за реалностьта, ако нѣмашъ едно чувство, единъ усѣтъ. Ако ти само приближишъ или си допрѣлъ до извѣстенъ предметъ, като го пипашъ, трѣбва да имашъ усѣтъ, чувство, влечение и стремежъ към него. Ако ти тия нѣща ги нѣмашъ, свѣтътъ за тебе е затворенъ. После ученитѣ хора, тѣ искатъ да знаятъ за единъ свѣтъ, казватъ: Съ тия чувства, които ние имаме, ние не можемъ да го видимъ. Не можемъ да го учимъ. Ние виждаме обикновения свѣтъ на третото измѣрение. После ще кажатъ: Нѣкой видѣлъ нѣщо извънредно. На хиляди единъ човѣкъ е видѣлъ нѣщо. Ама кѫде? - Ето, тукъ, казва, въ салона бѣше сега. Другитѣ го не виждатъ. А той го вижда. И казваме ние, че това е халюцинация. Хубаво, възможно е да е халюцинация, сѣнка. И после казватъ, че този човѣкъ, който е билъ въ салона, говори нѣщо. Ти слушашъ. Казва той: Следъ 10 дена вашата кѫща ще изгори. Ти казвашъ: Това е халюцинация. Но следъ 10 дена кѫщата ви изгаря. На другата седмица този човѣкъ пакъ се явява. Никой не го вижда, а той казва: Ти ще тръгнешъ на пѫть, една катастрофа ще има, трена ще излѣзе извънъ релситѣ навънъ. Този човѣкъ не иска да вѣрва, казва: Що вѣрвашъ въ тия заблуждения? Е добре, този сѫщиятъчовѣкъ се явява. Човѣкътъ е обикновенъ, може да е отъ умрѣлитѣ, както казватъ.

 

Сега това сѫ отрицателни страни. Но ти си загазилъ, голѣма криза имашъ, голѣми дългове, всичко това. Този човѣкъ сега идваи казва: Следъ два мѣсеца точно ще се оправятъ. И ти ще имашъ достатъчно средства да платишъ дълговетѣ си и да отгледашъ децата си. Казвашъ: Отъ кѫде? Ти не виждашъ никакъвъ изходъ. Но той ти казва: Следъ два мѣсеца. И става точно тъй, както той ти е казалъ. Е, питамъ сега, какъ ще обясните това? То сѫ изключения.

 

Сегашнитѣ хора казватъ: Ти си оправи работитѣ самъ, и не слушай духоветѣ какво ти казватъ. Духоветѣ нѣма да слушашъ, нито хората отъ онзи свѣтъ, отъ другия свѣтъ. Ти си уреди работитѣ, да нѣмашъ нужда следъ два мѣсеца да се уредятъ твоитѣ работи. Но тия работи, онзи свѣтъ се занимава съ този свѣтъ. Ти си далъ пари на единъ човѣкъ, но той паритѣ не си плаща. Единъ отъ онзи свѣтъ иде и казва: Ние ще го накараме той да си плати дълговетѣ. Какъ? Стане така, че той се поразболѣе малко, дойде му едно голѣмо нещастие, дойде му на ума, и каже: Трѣбва да ида да си платя, което имамъ да давамъ.

 

Сега вие ще кажете, не действуватъ хубаво. Че хората отъ онзи свѣтъ се научили да правятъ тъй, както тука сега правятъ. Тукъ сѫ те дали въ сѫдилището, че си взелъ пари толкова и толкова, и на време не си плащашъ. Даде те подъ сѫдъ. Онѣзи хора си иматъ свои стражари. Осѫдятъ го, казватъ: Ще платишъ. Продайте му кѫщата. И ще плащате. Вие ще кажете: Богъ създаде свѣта, и направи всичкитѣ хора свободни. Ама какъ ги направи свободни? Богъ създаде свѣта, но тебе не те тури ти да владашъ всичко въ свѣта. Каква свобода имашъ, и на какво се основава твоята свобода? Ти най- първо мислишъ, че съ всичкитѣ камъни можешъ да строишъ. Но отъ онзи свѣтъ мислятъ, че камънитѣ сѫ съ пари. Скъпо струватъ камънитѣ. И всѣкога, когато направишъ една каменна кѫща, все ще има нѣкой трѣбва да плаща. Ти ще съградишъ една камена кѫща, но или детето ти, или синъ ти, или дъщеря ти, или майка ти, бащата все нѣкой роднина ще умре. Нѣкой пѫть дойдатъ и ме питатъ, да градятъ ли кѫща или не? Все единъ ще плати отъ вънка. Ето тука градиха една кѫща на пѫтя, и падна единъ човѣкъ, отрѣза се крака му, и умре. Уби се. Онѣзи хора, които знаятъ тия работи, колятъ курбанъ. Колятъ. Въ всѣко предприятие, което вие ще предприемете, все ще платите нѣщо. Искате, не искате, ще платите. И тогава казвамъ, има много нѣща, не че всѣко падане е отъ горе. Има нещастия, които се дължатъ на насъ. На нашето невнимание. Пъкъ има много нещастия, които се дължатъ на извънземни сѫщества. Има сѫщества, които тебе не те обичатъ. И ще ти създадатъ нѣкоя пакостъ. Има другисѫщества, като казвамъ сѫщества, тѣ сѫ все подобни на хора. Тѣ ще ти създадатъ пъкъ нѣкое добро. И Писанието казва, като изучавате, ще видите, че Богъ изпраща духоветѣ си да служатъ на онѣзи, които ще наследятъ Царството Божие. То е общо казано. Не чувствувате ли го вие. Нѣкои работи трѣбва да ги повѣрвате. Вие може да вѣрвате, не бъдете суевѣрни. Много работи провѣрявайте ги дали сѫ вѣрни или не. Нѣкой ме слуша и предаде моята мисъль нѣкѫде. Или нѣкой слуша васъ. Тукъ преди години се събраха турцитѣ въ Цариградъ, които искаха да изкаратъ, че турскиятъ езикъ е първиченъ езикъ. Дойде единъ, “казва” Учителю, знаешъ ли какво е говорилъ единъ турски професоръ, като че той за мене е говорилъ. Пъкъ той, човѣкътъ, азъ го виждамъ.- Говорилъ той, та обосновалъ своята теория на моето учение отъ горе. Всичко ще се разпространи тукъ тамъ. Азъ провѣрявамъ тази работа, виждамъ, че тази работа не е тъй. Той казалъ човѣка нѣщо, и тѣ го преувеличили малко. По нѣкой пѫть гледамъ, че и тука казватъ, че учението е минало границата, че много хора има въ свѣта, които вѣрватъ. Тѣ се заблуждаватъ. Колко души вѣрватъ и на какво разчитатъ? И най-после колко отъ васъ сте, които вѣрвате? И на колко души може да се разчита? Азъ не на всичко казвамъ така. И на васъ разчитамъ дотолкова, доколкото вие разчитате на Бога. А онѣзи, които живѣете вънка отъ Бога, сте точно такива, както и другитѣ хора. Какво ще ми казватъ- азъ имамъ високо мнение заради тебе. Високо мнение, до кога? Имашъ пари, имашъ кѫща, имашъ имущество, високо мнение имашъ. Изгубишъ имуществото, изгубишъ паритѣ си, високото мнение изчезне. Туй мнение е обосновано на материални работи. Най- после, да кажемъ, азъ съмъ единъ бѣденъ човѣкъ, защо ще ме почитатъ хората? Ще кажатъ, че азъ отъ небето ида, и Господъ ме е пратилъ. Съ какво ще докажа това, че Господъ ме е пратилъ? Ама зная да говоря; че кой не знае да говори. Ама ние мислимъ тъй. Ние вѣрваме. На какво почива вашата вѣра? Когато Петъръ каза на Христа: “ Ти си Синъ на Бога Живаго!” Той му каза: “Плъть и кръвь не сѫ ти открили това, но Отецъ ми.” Ако Богъ е открилъ нѣщо, да благодаримъ. Но ако васъ нѣкой ви прошепне на ухото, вие се лъжете, вие ако отъ вънка знаете. Ти не може да се съмнявашъ въ реалностьта. Какво нѣщо е реалностьта? Ти не можешъ да се съмнявашъ въ свѣтлината. Ти не можешъ да не вѣрвашъ въ свѣтлината. Понеже всѣкога ще я провѣришъ. Ти казвашъ: Азъ не вѣрвамъ въ свѣтлината. Азъ ти нося вечерно време, въ една тъмна нощь вървимъ, и ти нося едно фенерче.Казвамъ: Вѣрвашъ ли?- Не вѣрвамъ. Е, запуша свѣтлината, казвамъ: Върви сега.- Е, не мога. Спѫвамъ се. Казва: Азъ ще вѣрвамъ. Отворя свѣтлината, и пѫтя ти се отвори. Ти не можешъ да не вѣрвашъ въ въздуха. Понеже можешъ да го опиташъ, да го възприемешъ. Ти не може да не вѣрвашъ въ водата, въ хлѣба. Нѣща реални, които всѣкога може да ги опиташъ.

 

Та казвамъ сега, ще упражнявате вашата вѣра, да изпитвате. Азъ гледамъ въ васъ, хубаво е да преувеличавате нѣщата. Ние преувеличаваме нѣщата, за да ги направимъ понятни. Азъ, казва, видѣхъ Господа. -Е, какъ Го видѣ?- Е, единъ старецъ, облѣченъ въ бѣла, българска шопска дреха, съ гайтани и съ калпакъ. Това сѫ вашитѣ заблуждения. Ти си видѣлъ единъ обикновенъ човѣкъ, и говоришъ за Господа. Ти ако четешъ Писанието, ще видишъ, че предъ Лицето на Господа, земята като дойде, ще се стопи. То сѫ понятия сега. И казва, азъ видѣхъ единъ ангелъ. Че ангелитѣ сѫ много разумни и силни сѫщества, тѣ иматъ голѣма сила. Колкото пѫти тѣ сѫ се явили въ формата си, и човѣкъ ще се простре на земята. Виждаме даже за пророкъ Данаилъ, който имаше туй знание. Че като се явило едно отъ тия сѫщества, едно отъ тия висшитѣ ангели, и той падналъ на земята и се прострѣлъ. Вие по някой пѫть си представяте, че сте видѣли ангелъ или е дошълъ ангелъ. Азъ не го отричамъ. Когато при Захарий се яви онзи ангелъ и му каза, че ще има синъ, той не повѣрва и онѣме. И после искаше да покаже, че имаше нѣкакво видение.

 

Сега да оставимъ миналото и вашитѣ вѣрвания. Едно врѣме хората сѫ говорили. Само малко хора сѫ имали тая способность и тия чувства. Сега вие трѣбва да се стремите тия недоразумения; Че 6-то чувство у васъ не е еднакво развито. Вие еднакво не виждате, и еднакво не рисувате нѣщата. И следователно спорътъ става за онова, което вие сте видѣли. Единъ художникъ нарисува една картина отъ природата. Другъ казва: Не е така. И той нарисува. И става споръ, кой нарисува картината по- хубаво. Тази картина, която мяза на сѫщината вѫтре, колкото е по-хубава нарисувана, толкова е по- близо до самата реалность. Вие нарисувайте едно човѣшко лице. Е, кое лице е вѣрно сега? Туй лице е вѣрно, ако художникътъ го нарисува така, че очитѣ навсѣкѫде да те гледатъ; и после, като погледнешъ този човѣкъ, той да мяза на реалностьта.

 

Сега ние въ живота по нѣкой пѫть се измѣняме. Вие въ много нѣща сте се измѣнили. Нѣкои сте се измѣнили въ добро, а нѣкои сте се изменили, развалили сте вашия умъ, не мислите добре. Азъ, казва,имахъ добро мнение за еди кого си. Хубаво. -А сега нѣмамъ добро мнение. Добре. Сега подложете на опитъ. Може да измѣните мнението си, и научно знаете,- вие сте измѣнили мнението си. На какви факти отъ горе измѣнихте вашия възгледъ? Това да е научно обосновано. Ако си измѣните възгледа, да има на какво. Ама азъ, казва, такачувствувамъ. Това не е наука.- Имахъ много добро мнение за нѣкого, и си измѣнихъ мнението. Кои сѫ чертитѣ? Кое е онова, което измѣнило вашитѣ възгледи? И при това да съотвѣтствува на тази реалность. Вие видите единъ човѣкъ и казвате: Вижда ми се, че е много добъръчовѣкъ. Е, опитайте го този човѣкъ, колко е добъръ. Той ви иска 200 лева на заемъ, и следъ два мѣсеца ще ги върне. Но следъ два мѣсеца не ги връща, нито иде да се извини. Въ туй отношение европейскитѣ народи сѫ много направили. Англичанитѣ и французитѣ сѫ направили крачка напредъ въ материално отношение. Вие пратете въ Англия за купуването на книги, точно ще дойде на време, единъ день нѣма да се мине. На мене въ една английска фирма за книги, бѣше останалъ този англичанинъ да ми дължи единъ шилингъ. И понеже азъ отложихъ за година, две, три, всѣка година ще ми напише една картичка: Г- не, имате единъ шилингъ на Ваше разположение. Та година, 2, 3, 4, 5, 6 години човѣкътъ все пише. И най-после дойде войната, отиде шилинга. Българинътъ това никога нѣма да го направи. Въ него е развита една черта, която се дължи на благородство. Тя не е духовначерта, но този човѣкъ си е образувалъ единъ характеръ въ него. Не протестира, той знае какво е невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. У васъ, вие нѣкой пѫть нѣщо ви подбужда, казва: Стани, та се помоли. Вие нѣмате този навикъ. Казвате: Кой ще стане? Студено е. Или нѣмашъ разположение. И пакъ си туришъ юргана. Стани помоли се, понеже ако не станешъ да се помолишъ, този день ще се случи нѣщо лошо за тебе.

 

Да ви преведа единъ примеръ. Единъ нашъ приятель, който замина за другия свѣтъ, Иванъ Дойновъ ми казваше: Всѣкога се моля, казва, като стана; нѣкѫде тръгна, ще се помоля. Една сутринъ ставамъ, за София ще вървя. Бързамъ, казвамъ- после ще се помоля. И си взѣхъ трена. И него день като играѣха децата, извадиха окото на едното дете. Като си играѣха съ едно камъче, и му извадиха окото. И той веднага свърза туй нещастие, че него день не се е помолилъ, и му се случи това голѣмо нещастие.

 

Да ви приведа и другъ примеръ. Бѣхъ на гости веднъжъ, пакъ у него, и той се разболѣлъ въ моето присѫствие. Дадоха ми една стая,седѣхъ на изтокъ, а той на умиране, вече се пренася. Дойде жена му и казва: Учителю, нашиятъ Иванъ заминава. Да бѣше останалъ поне още5, 6 години, да отгледа децата, че тогава да замине. Отивамъ въ другата стая, гледамъ азъ, той се пренесълъ. Азъ се вслушвамъ, той говори, казва: Господи, много грѣхове съмъ направилъ, ако ми повърнешъ живота, азъ ще живѣя, тъй както Ти искашъ. Моля Ти се Господи! Казвамъ, сестра, не говори така, той утре ще бѫде добре. Сега, ако сестрата е тукъ, може да каже. Нѣща вѣрни, научни. Единъ фактъ е то. И на другия день той вече се съвзе. Дотогава, докато ти се молишъ, ти можешъ да оздравѣешъ. Не уповавай на хората. Той е свързанъ съ Бога. И Господъ му чува молитвата. Хубаво е, тази сестра ще дойде сега; туй може да се представи криво. Тази сестра може да каже: Като дойде Учителя, и оздравѣ брата при Него. Не, не като дойде Учителя, той се молеше брата право, и тогава ако азъ дойда и той не се моли, той ще си заминѣ на другия свѣтъ. Но като дойда, и той се помоли, тогава може да оздравѣе. Ти го преведешъ сега, че Учителя като дойде, и оздравѣ брата. Не, въ него имаше едно дълбоко желание да оздравѣе!

 

Та казвамъ сега, ако искате да ви върви напредъ, не се предавайте, тукъ гледамъ за материални работи, дребни, за криви работи. Всѣко предприятие, което захващате да правите, каквото и да е на земята, гледайте да е благоугодно,- въ съгласие съ законитѣ на небето. Чудни сѫ нѣкой пѫть хората, като че искатъ да имъ вървятъ работитѣ. Не може да имъ вървятъ работитѣ, помнете го това! Че ако трѣбва да се подигнете, то е опредѣлено отъ невидимия свѣтъ. Туй, което Богъ ви е далъ, трѣбва да работите. Но онова, което Богъ не ви е далъ, не се захващайте за работи, за които не сте родени. Роденъ си за художникъ,- рисувай. Роденъ си за музикантъ, свири. За архитектъ, адвокатъ, лѣкаръ. Продължавай въ тази насока, въ която си роденъ. Тогава не спѫвайте никого. Който е роденъ въ една посока, не го спѫвайте. Пъкъ и себе си не спѫвайте.

 

Та сега казвамъ, тия възвишенитѣ работи, които сѫ турени въ трета глава, казва Христосъ, земнитѣ работи, “роденото отъ Духа, Духъ е, а роденото отъ плътьта, плъть е” Роденото отъ Духа е разумно, а роденото отъ плътьта е неразумно. То е ограничено. То нѣма тия чувства. Има 5 чувства. Животнитѣ иматъ 5 чувства. Но едно животно не може да разсѫждава като човѣка. Въ човѣка има едно чувство за разсѫждение,- нѣкои нѣща да ги схваща право, добре. Ти колкото и да разправяшъ на едно животно по геометрия,то не може да ви разбере. Животнитѣ иматъ практически познания, но теоретически познания нѣматъ. И много пѫти вѫтрешно тѣ си праватъ една смѣтка. Когато една котка иска да прескочи отъ едно мѣсто на друго, тя има опитностъ колко трѣбва да прескочи, за да хване своята жертва. Това не е знание, това не е успѣхъ, това не е напредъкъ. И всички ония крадци, всички хора, на които рѫцетѣ сѫ дълги, все сѫ били крадци едно време. И си продължили рѫцетѣ имъ отъ кражба. Понеже онзи крадецъ, който все е мислилъ да проточи рѫцетѣ си, да вземе нѣщо, и тѣ сѫ станали дълги тия рѫце. И действително, сегашнитѣ научни изследвания сѫ показали: Всички онѣзи, които обичатъ да пипатъ, рѫцетѣ имъ сѫ все по- дълги отъ нормата. Всички онѣзи хора, които мислять, носоветѣ имъ сѫ дълги. Които чувствуватъ повече, носоветѣ имъ сѫ по- кѫси. Всички хора, които чувствуватъ, носоветѣ имъ сѫ кѫси и по-широки. И сѫ по- здрави. Онѣзи, на които носоветѣ сѫ дълги и тесни, сѫ по-сприхави. Нервностьта се дължи на натрупване на нервна мисълъ, натрупване на излишна енергия на мисълтьта, която се натрупва въ носа. И тогава човѣшката мисъль разстройва нервната система. Не мислете за излишни работи. Ти мислишъ: Тази кѫща може да се срути единъ день. То е една мисъль. Тогава тури здрави греди. И ако искашъ да бѫде здравословна кѫщата, прозорцитѣ трѣбва да бѫдатъ достатъчно голѣми, и да има достатъчно свѣтлина. Сега ще започнемъ отъ кѫщите, които сѫ на земята. Тия нѣща сѫ пособия и предметно учение. Вие идвате тукъ и казвате: Защо ще си губя времето? Че като минавате вие покрай пазара въ София, азъ ви говоря за обикновени работи, нѣща. Гледамъ, онзи търговецъ натрупалъ си стоката, ичака цѣлия день, нѣма ли нѣкой да мине. Никой не му е турилъ на сила стоката тамъ. Той самъ си е турилъ нѣщата тамъ. Седи тамъ и мисли. Казвамъ, азъ виждамъ какъ се развива вѣрата. Чака той, седи и мисли. Той чака да дойдатъ. До обѣдъ, нѣма. Става му тежко. Дойде единъ неговъ приятель, влѣзне въ магазина му, казва: Не бой се! Ще дойде. Следъ този неговъ приятель дойде единъ мющерия, втори, трети, -пазарятъ. И въ него се събуди една вѣра, че добриятъ приятель като дошълъ, работитѣ му тръгнали напредъ. Но ако дойде нѣкой, че влезне и следъ туй му стане една голѣма пакость, та цѣли 10 дена никой не влезе въ дюкяна му, ще каже: Бей, като дойде тозичовѣкъ и отпъди всичкитѣ ми мющерии.

 

Въ свѣта има две фирми, като се туратъ дветѣ фирми на едно мѣсто, тѣ почнатъ да си противодействуватъ. Тогава казвамъ,-човѣкъ трѣбва да има умъ. Азъ ви изяснявамъ тия работи, за да поправите живота си. Вземете тия нѣща и поправете живота си. Този примеръ се отнася до Чикаго. Отъ Чикаго до Бъфало. Единъ американецъ построява една желѣзопѫтна линия, която му струва 400 милиона долара. Той си правилъ смѣтката, но следъ като свърши линията вижда, че той има единъ конкурентъ, милиардеръ. И той ще го съсипе. И той мислилъ, мислилъ, какво да прави. И най- после казва: азъ ще се самоубия. Успоредно съ неговата линия другъ преди него е построилъ една линия, а той това е изпусналъ изъ предъ видъ. Жена му вижда, той е много замисленъ. Той е затворенъ, не говори. Единъ день тя влиза при него и казва: Ще ми кажешъ, ти имашъ лоша мисъль, която е влѣзла въ ума ти. Ще ми кажешъ какъ седатъ твоитѣ материални работи. Безизходни сѫ! Позорътъ, който ще дойде на мене, азъ не мога да го претърпя! Менъ ме очаква смърть. Тъй е безисходно положението ми. Тя му казва: Ще търпишъ една седмица, ще ми дадешъ право, че азъ ще оправя твоята работа. Ама ще ми дадешъ дума, че ще ме слушашъ. И какво направи тази умна американка? Тя отива при единъ другъ милиардеръ въ Чикаго и казва: Кажете на г-на, за 5 минути искамъ да говоря съ него. Само за 5 минути да го видя. Но той казва, че времето му е много скъпо. Тя казва: Каквото струва, азъ ще платя за времето. Петъ минути само ще кажа нѣщо и ще излѣзна. Американката била умна. Казва: Ние построихме една линия и ще ни бѫде много приятно, ако Вие сте първиятъ пѫтникъ, който да мине отъ Чикаго до Бъфало. Да пропѫтувате само. Всичкитѣ разноски тѣ ще дадатъ, той само да мине по линията. Той седи, поглежда, усмихва се. Тя си има планъ. Той казва: еди кога си ще тръгне. Тѣ даватъ обявление, че еди кой си милиардеръ ще мине по линията отъ Чикаго до Бъфало. Другиятъ милиардеръ, неговиятъ противникъ, който е бил въ Ню- Йоркъ пише, казва: единъ като мине, ще почнатъ, ще видатъ, че двамата милиардери ще се конкуриратъ. И казва: Давамъ 600 милиона долара за линията. 200 милиона долара печалба. И веднага, докато мине и стигнатъ до Бъфало, тѣ направятъ договоръ за продажбата на линията. И спасяватъ положението. Питамъ, ако не беше тази умна жена, какво щѣше да стане съ глупавия мъжъ? Ако жена ви е умна и иска да спаси положението, дайте и всичката свобода. Не само вѣрата. Тя казва: Ти ще видишъ, азъ ще спася положението. Ако спаси, ще признаятъ, че е умна. Ако не... Нѣщата трѣбва да станатъ тъй, както сѫ поставени. Не трѣбва да се поставятъ на една лъжливапочва. Като казваме ние, че нѣкои нѣща могатъ да станатъ; и ако станатъ, то е вѣрно. Ако тия нѣща не станатъ, ние трѣбва да видимъ кои сѫ причинитѣ, че не ставатъ нѣщата.

 

Та казвамъ сега, не искамъ азъ да опровѣргая вашата вѣра. Но тази вѣра трѣбва да расте. Понеже ние се движимъ. Вие съ тази вѣра, която имате, тя е основа. Но тази вѣра въ васъ трѣбва да расте. И човѣкъ не може, всичко въ свѣта расте. И вашето тѣло, ако не расте, значи вие не прогресирате. Онова малко дете, постоянно е здраво и разумно, когато туй дете постоянно расте. И презъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да расте. Казватъ, че човекъ до 21, 22 до 23 години и престава растенето. Тогава той расте малко на широчина. Но въ неговия организъмъ постоянно става промѣна. А отъ 25 години нататъкъ мозъкътъ расте въ ония области нагоре. И въ старини мозъкътъ започва да расте отгоре. Вашиятъ мозъкъ започва да се развива. Не само до 60, 70, 80 години, до 120 години има какво да расте въ васъ. И вашиятъ животъ ще бѫде по-лесенъ. Вие ще си турите извѣстенъ възгледъ: Какви работи ще дойдатъ въ васъ. И онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, вие ще го минете. Вие най- малкото страдание не може да го носите. Дойде нѣкой и ви каже: Знаете ли какво говорятъ за васъ? Не вѣрвайте, но идете да опитате какво се говори.

 

Сега между васъ има една лоша черта. Азъ ви давамъ право, нѣкой не е постѫпилъ добре, една сестра; идете при тази сестра, кажете и въ очитѣ, не задъ гърба и. Кажи и: Сестра, правишъ нѣща, които не сѫ за въ полза на твоето духовно развитие. Казала си нѣща, които не сѫ вѣрни, преувеличени сѫ тия работи. Вие никога не стечули какво е казала тя или той. Че иди и провѣри. И най- после вие си играете съ мене тука. Това казалъ Учителя, онова казалъ. Не говорете такива лъжи! Ще бѫдете тъй добри. Менъ ми е жалко да говорите лъжи въ моето име. И онзи, който слуша. Никакви лъжи! Азъ не вземамъ никоя страна. Азъ искамъ всички да сѫ справедливи. И не искамъ хора, които да живѣятъ само за свой интересъ. Който иска да живѣе за свой интересъ, да иде въ света. Ние тамъ ще му помагаме. Тамъ е мѣсто богатъ да станете. Но тукъ да се карате и да дигате скандалъ, значи вие опропастявате себе си. Вие сте дошли тукъ да се учите. Училището не е мѣсто за търговия. Цѣлиятъ Изгрѣвъ е едно училище. Другитѣ нѣща отъ вънка трѣбва да бѫдатъ пособия. Ще образувате една кооперация, да дигате цѣлъ единъ скандалъ. Че колко трѣбва да му се даде на единъ братъ? Хубаво, колко ще му се даде? Като на братъ ще му се даде. Ама той като братъ колко искаотъ туй.- Ама азъ толкова пари съмъ вложилъ. Е, хубаво. И тогава ще се раздѣлятъ на партии. Ще дойдатъ: Учителя тъй казалъ. И цѣлъ единъ скандалъ ще дигнатъ. Не сѫ хубави работи. Азъ не дойдохъ въ свѣта да правя кооперации; не дойдохъ въ свѣта да правя братски трапези. Ще ви дамъ единъ съветъ, ако искате, може да ме слушате. Ако ме слушате, добре, ако не ме слушате, пакъ добре. Ще опитате едното и другото. Сега да ви говоря ясно. Тия работи ще престанатъ между васъ. Защото, ако не престанатъ, вие ще се съсипете сами. Защото тукъ на Изгрѣва ще се образуватъ 4, 5 бакалници и тогава ще видите колко души има тукъ. И бакалницитѣ какво ще спечелятъ, кажете ми? Сегашната кооперация прави 800,000 оборотъ; ако сѫ две, по 400 000; ако сѫ 4, -по 200 хиляди и т. н. Ако сѫ 10 бакалници, конкуренцията ще е увеличена и ще се раздѣлятъ на партии. Веднъжъ ще поддържатъ едного; онѣзи, които ще дойдатъ тукъ, да не работятъ за свой интересъ. Кооперацията не е търговски предметъ, то е съдружие между хората да си помагатъ. Ако вие ще си помагате единъ другъ, Азъ ще ви уважавамъ, ще ви помагамъ; ако работите за свой интересъ, -които работятъ за себе си, -отъ небето нѣма никакъвъ кредитъ. Човѣкъ, който работи за себе си, въ края на краищата ще пропадне. Вие сте касиери на Богъ тукъ. Всѣки ще бѫдечестенъ касиеръ. И въ Изгрѣва искамъ всеки да работи за Господа. Не искамъ да бѫдете сиромаси, но вашето богатство да го употрѣбите за Бога. Искамъ ви доброто. Отъ всинца ви го искамъ. За вашето добро го искамъ. И нѣма да ОДУМВАТЕ! Кажете на една сестра, по три пѫти го кажи; и после млъкни. На единъ човѣкъ можешъ да го кажешъ три пѫти; не те ли слуша, млъкни тогава. Но бѫдете смѣли и решителни. Ако нѣкой види нѣщо, нека дойде при мене, да ми каже. Три пѫти да ми каже. Не мислете, че тъй ще мине. Който много знае, много се иска отъ него. Който малко знае, малко се иска; който много има, много се иска; който малко има, малко се иска отъ него.

 

Сега ще кажете, азъ ви говоря на всинца ви, то е единъ принципъ. Азъ нѣмамъ пред видъ никого. Азъ имамъ нѣколко души предъ видъ. Азъ съмъ смѣлъ. Но на всинца ви казвамъ. Не постѫпвайте така. Че какво е туй! Ще се молимъ на Бога, ще четемъ Хвалата, и всичко туй. Какви не лъжи ще се туратъ въ моето име. Той Учительтъ, казва си, е турилъ и си е осигорилъ своите работи. Това все отъ ученици. Иванъ Толевъ казалъ на единъ сѫдия: Той е вложилъ 10 милиона въ европейскитѣ банки. Казвамъ: Кажете на всички, щомъ намерятъ 10 милиона, азъ ги подарявамъ. Азъ подарявамъ, като намерятъ 10милиона въ европейскитѣ банки. Че какви ли не нѣща. Сега пѫтуватъ вече нѣщата. Всѣко нѣщо се носи. И азъ уча тия работи. Ама не сѫ хубави тѣ сега. Нѣкой мисли, че сестритѣ, които сѫ ги турили тамъ, може да ги назова по име. Сега ново правителство има тукъ. Старото правителство отива, сега не сѫ такива. Че какво има отъ това. Иди при сестрата и кажи: Слушай сестра, не ми говори, ти искашъ да ми говоришъ, за да ме привлечешъ на твоя страна. Азъ не вземамъ ничия страна. Ти се страхувашъ. Безразлично, не се бой. И следъ като паднешъ отъ кабинета и излѣзнешъ навънка, все така ние ще помислимъ за тебе нѣщо. Ако ти служишъ на Бога, но така да се опълчишъ, че туй направили, онова направили, че какъ нѣма да направятъ. Е, казали, че не си права. Азъ ви казвамъ, може да си права. Азъ сега ви говорихъ нѣща които до мене сѫ дошли. И за какви ли не нѣща говорятъ. Какви ли не нѣща. Е, изпитай тия нѣща, и постѫпвай така. И елате и ми дайте единъ съвѣть. И азъ ще ви слушамъ. И навсѣкѫде съмъ проповѣдвалъ тази идея. Дойде нѣкой и каже да направимъ това. Казвамъ: Направете го - нищо повече. И после ще ми кажатъ, защо го допуснахте? Ако не бѣхъ го допусналъ, тогава по- лошо. По- добре да го допусна и да съмъ лошъ, отколкото никакъ да не ви дамъ съвѣтъ. Сѫщото направи Господъ въ рая. Той направи човѣка, и го допусна да направи каквото иска. По сѫщия законъ следвамъ и азъ. Иска човѣкъ да направи нѣщо, нека го направи.- Ама искамъ да се уча по правото. Да учи. А нѣкѫде казвамъ: Ти не си по правото. Ама по философия. И за философия не си; и за философъ не ставашъ. На него казвамъ: Иди и следвай за търговия; за търговия те бива. Така. Е, дойде нѣкоя сестра, казва: Азъ искамъ да проповѣдвамъ. Ще ида въ Твоето Име, и ще проповѣдвамъ. Е, какво ще проповѣдва тази сестра въ мое име? Какъ ще изнесе Новото Учение въ мое име? Нека дойде една сестра, която има туй чувство на ясновидство,- да вижда нѣщата. Следъ 20, 30 години какво ще стане? Че като излѣзне въ моето име да проповѣдва, да предвижда нѣщата тъй, както сѫ. На единъ богатъ европеецъ да каже това и това ще стане! И ще повѣрватъ хората. Но сега какво ще каже?- Е, ние въ България имаме единъ Учитель. Тѣзи хора, тѣ сѫ учени хора. И не вѣрватъ така. Ако ти идешъ и имашъ една дарба, ще ти вѣрватъ. Трѣбва да имате вие дарба. Не се заблуждавайте, азъ какъ гледамъ на нѣщата. И азъ не мисля, туй учение ще успѣе ли или не. Ще кажете защо? Ако е отъ Бога, ще успѣе; ако не е отъ Бога, тъй ще си замине. Азъ гледамъ трѣзво на нѣщата. И азъ зная вѣрно ли е или не едно нѣщо. За себе сиго зная, не за васъ. Не зная доколко вие го знаете. Азъ го зная. Тамъ дето съмъ опиталъ туй, което азъ опитвамъ, казвамъ: То е вѣрно! Има нѣща вѣрни, и други нѣща въ свѣта има невѣрни. Та ви казвамъ азъ какъ гледамъ за себе си. Ама нѣкой казва: Той Учителятъ слиза много долу. Е, не съмъ слизалъ много долу. Азъ опитвамъ това учение. Азъ слизамъ долу, опитвамъ дали може да слѣзна долу и да се подигна? И азъ опитвамъ туй учение. Дали може да отида при хората и да се съблазня? Може ли да влѣзна долу и да се увлека въ нѣщо. И въ какво ще се съблазня. Когато хората говорятъ, гледамъ: Ще се обида ли или не? Изпитвамъ тия нѣща. Казвамъ на себе си. Та азъ може да се нервирамъ, че говорятъ лошо за мене. Има сѫдъ. Ще го дадешъ подъ сѫдъ. Всички ония, които сѫ говорили лошо за мене, нѣкои съмъ ги далъ подъ сѫдъ. Далъ съмъ ги, и присѫдата кога ще излѣзне, не зная. Не мислете, че ще минатъ тъй. И вие може да ме дадете подъ сѫдъ. Азъ давамъ, азъ съмъ ги далъ подъ сѫдъ. И на нѣкои ще излѣзнатъ призовкитѣ. И когато ще излѣзнатъ, азъ ще присѫствувамъ тамъ. Това е Любовь. Въ името на любовьта азъ не искамъ да се върши никакво престѫпление. Ако съмъ азъ, ако сте вие. Ще излѣзнатъ и всеобщо ще се изповѣдатъ прегрѣшенията. Ако съмъ азъ направилъ прегрѣшение, азъ съмъ готовъ да изправя. Ще кажа, направихъ погрѣшка. И ще я изправя. Туй е справедливость, туй е кавалерство! Нали достойнство трѣбва да имате! А не да се овъртате. И не да гледа да поизлъже малко. Че право ще кажете нѣщата тъй, както си сѫ. Какво ви струва да кажете: Казвамъ си тази работа, азъ ще я поправя! Сега характеръ трѣбва у хората. Дойде нѣкой при мене, и той почне да разправя сега, че слушалъ заради мене. Много добре.Че знае за добринитѣ, които съмъ правилъ. Ще ме хвали, хвали, ще се потрива, и най- после ще ми иска пари на заемъ. Поставя ме, че съмъ много добъръ. Че вижда Бога. Ти си много добъръ, казва. Че имамъ отлични идеи, като Вашитѣ нѣма, ще ме туря какво не. И следъ това казва: Хайде, дайте ми толкова пари на заемъ. Сега азъ мисля какво трѣбва да му направя. Казвамъ: Имамъ пари, но не сѫ мои. На заемъ не мога да взема. Ти следъ 5 дена ще дойдешъ, азъ ще поработя, ако спечеля; има и друго, ако излекувамъ тукъ тамъ, нѣкой пѫть лѣкувамъ, и ако излекувамъ и спечеля пари, ще ти дамъ на заемъ. Пъкъ и нѣкои хора сѫ ми дали пари. Нѣкой дойде и ми даде пари; азъ правя доброто за негова смѣтка. То не е за мене. Каквото ви даватъ, приемайте, не ви казвамъ да не приемате. Да. Идва една сестра, нека да я знаятъ. И на нея давамъ 600 лева, казвамъ: Услужи си. Гледамъ единъ день тясе разсърдила и носи паритѣ: Азъ не ги искамъ, утре ще ме одумватъ, ще кажатъ: Учительтъ ти е далъ пари. Заема ги. Азъ казвамъ, на тебе нѣма какво да ти помагамъ, ти ще работишъ. Азъ я виждамъ, съвсемъ друго чувство седи у нея, користолюбие. - Като връщашъ паритѣ, искашъ да покажешъ, че нѣма да злоупотрѣбишъ. Е, хубаво. Не ги приемашъ, вземамъ си ги назадъ. Взема си ги. Добре. Азъ го изнасямъ това, казвамъ на себе си тъй. Казвамъ ви единъ начинъ. Азъ можахъ да и дамъ паритѣ, безъ да ги върне назадъ. - Пращамъ ги по пощата. Но тукъ, което азъ правя, тамъ вече влиза щестлавието. Давамъ ги, а като дамъ, единъ день може да кажа: Ти знаешъ ли, че азъ ти дадохъ 600 лева! Туй утре може да и го кажа. И тя казва: Утре може да ми кажете, че сте ми помогнали. Азъ искамъ да бѫда самостоятелна, независима.

 

Сега мога да ви принеса и другъ примеръ, когато на менъ ми даватъ пари, какъ ме поставатъ на тесно. То е , давате пари, показватъ довѣрие въ тебе. Ако ние имаме довѣрие единъ на другъ, азъ не трѣбва да кажа, че съмъ далъ 600 лева. Азъ трѣбва като дамъ 600 лева като на себе си, правя ли го въпросъ? А съмъ далъ 600 лева на другиго и правя го въпросъ. Казвамъ, въ моитѣ чувства като ти дадохъ тия пари, азъ давамъ ли тия пари като на себе си? Нѣма да мине мисъльта, че 600 лева съмъ и далъ, че много и давамъ. Азъ се радвамъ, че като и дадохъ 600 лева, и тя ги върна. Азъ си казвамъ: Малко и даде на тази сестра. Шестотинъ лева, какво ще прави съ тѣхъ? Сега зима иде, трѣбватъ и въглища, може тази сестра да има деца, за децата и трѣбватъ. Ето тука единъ бѣше излѣзналъ отъ затвора, казва: Учителю. Азъ се разговарямъ съ него, казвамъ: Ще се оправятъ работитѣ. - Какво ще се оправатъ работитѣ, пари нѣма. Детето ми болно, минингитъ има. Той иска да ме поизлъже малко, че искатъ да му туратъ две инжекции. Казвамъ: Слушай, азъ те съвѣтвамъ инжекции да не тургашъ на детето си, защото ако е отъ минингитъ, ако то си замине, не го връщайте. И ако го връщате, и ви бѫде една тежестъ... Пъкъ ако не е заболѣло отъ минингитъ, и малко млѣчице да му се даде, за млѣко може. За инжекция не може.Тогазъ за млѣко. За него изваждамъ 60 лева, да вземе хлѣбъ и млѣко за детето си. Сега това са материални работи, отъ които трѣбва да извадимъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни къмъ Бога.

 

Считайте Бога като вашъ баща! Че като дойда при васъ, азъ ви занимавамъ тъй като сѫщества, които Богъ е създалъ, - каточада на Бога. И ви казвамъ сега, какъ трѣбва да живѣете. Вие казвате,че сте Чада Божии. Вървишъ по Бога, а вие не знаете какъ да се обичате. До нѣкѫде хората по кръвь се обичатъ повече на земята. А духовната любовь не функционира. Понеже тия чувства на духовната любовь не функциониратъ въ васъ. Понеже едно чувство е силно дотогава, докато едно чувство не се измѣня. Може да се измѣни, но да не прекѫлява това чувство. Любовьта е единствена, която ще остане! Да обичашъ единъ човѣкъ, той може да те обиди, и много други нѣща да ти направи, но единъ день като го видишъ, че страда и му помогнешъ, твоята любовь не се е прекѫснала! А като го видишъ,че страда, и не му помогнешъ, тогава любовьта я нѣма тамъ. Тамъ дето е любовьта, тя изправя всичкитѣ погрѣшки. И гледайте всички да изправите погрѣшкитѣ си! Не дръжте една погрѣшка въ себе си. Не я дръжте. Колкото се може по- скоро изправете я! Азъ не искамъ да се изповѣдвате единъ на другъ. Но казвамъ, вѫтрешно единъ на другъ се изповѣдайте. Въ невидимиятъ свѣтъ изповѣдайте се за всички ваши погрѣшки. И се поправете въ невидимия свѣтъ. Всички отворете сърдцата си и ума си, и се изповѣдайте. И трѣбва да се изповѣдате. И тогава всѣка вечеръ, като се върнете дома си отвори сърдцето си, и кажи молитвата си предъ Бога, за да се поправятъ работитѣ, несгодитѣ, понеже сме въ единъ свѣтъ на голѣми изпитания. Да не мислите, че сте много силни. Всѣки день живота на човѣка му седи на една нишка. Вие не знаете, колко ще бѫдете на земятя; но гледайте докато сте на земята да спечелите нѣщо, че като идете въ другия свѣтъ, да имате нѣщо. Че като влѣзете въ този животъ, то е Новия Животъ, и да станете граждани на Царството Божие. И онзи стихъ, дето казватъ:” Търсете първо Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи”. И азъ ви говоря, понеже вие всички сте родени за да се развие хубавото въ васъ. И защо да отлагате за друго прераждане? Когато сега имате всички благоприятни условия да развиете едно чуство, Шестото Чувство! Не много нѣща - Шестото чувство. Да виждате нѣщата и да гичуствувате, и да държите тукъ, Изгрѣва, да е образецъ на Чистота; образецъ на една Свѣтла Мисъль, образецъ на една добра постѫпка и на всички хубави постѫпки; и на всички хора помагайте. И отъ тукъ да излѣзнатъ хората на Новото, че като виждатъ нѣщата, да знаятъ какъ да помагатъ единъ на другъ. Трѣбва да дадемъ образецъ, не само на думи. И ако не дадемъ образецъ всичко друго ще бѫде “гласъ въ пустиня”.

 

Сега мисълта, която може да остане научно. Туй изследвайте.Съмнявайте се, имайте критически умъ, но изпитвайте нѣщата. И Писанието казва: “Всичко изпитвайте, и доброто дръжте”. И азъ ви казвамъ: Всичко изпитвайте и доброто дръжте! Всичко изпитвайте и Любовьта употрѣбете: Всичко изпитвайте, и по пѫтя на Истината вървете. Туй е, което Богъ иска от васъ.

 

Отче нашъ

6.30ч.

На полянята упражненията.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt