Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_10_11 Реалнитѣ нѣща въ Любовьта

Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 04:28

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

РЕАЛНИТѢ НѢЩА ВЪ ЛЮБОВЬТА

 

3-то Недѣлно Утринно Слово11. 10. 1936г. 5ч.с.

Времето тихо, топло и малко облачно.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата молитва.

Ще ви прочете 3-та глава отъ Евангелието на Йоана.стр.485

Въ начало бѣ Словото.

 

Въ свѣта има едно очакване. Всички очакватъ да се подобрятъ условията, не общитѣ условия. Или всѣки очаква да се подобрятъ и неговитѣ условия по единъ чуденъ начинъ, какъвто и той не знае какъ, но очаква това. Туй очакване, което човѣка не знае, нѣкои го наричатъ бѫдеще, а други го наричатъ: Това сѫ празни работи,- суевѣрниятъ човѣкъ. Или човекъ може да си въобразява, да си фантазира, че той ще свърши училището, ще стане единъ виденъ държавникъ, списателъ, ще се прочуе. Не единъ, двама, трима- всичкитѣ си мислятъ. Дали туй ще стане или не, то е въпросъ на бѫдещето. Може и може не. Повикали Паганини, да даде концертъ. Казватъ: Може ли да ни дадешъ единъ концертъ? Мога. Отива той съ цигулката си, съ 4 струни, дава единъ отличенъ концертъ! Онѣзи виднитѣ музиканти казали: На три струни може ли да ни дадешъ? Явява се той, пакъ хубавъ концертъ държи. Казватъ, на две струни може ли?- Може. И най после искали на една струна да даде концертъ. Казалъ: Може. И не се явилъ.

 

Ти на 4 струни докато си, животътъ ти върви; на три върви; и на две върви; но дойде ли до една, вече животътъ спира, и нѣма никакво движение. И това е знание на нѣщата. Тамъ другояче е. Ако дойдешъ до центъра на нѣщата, тамъ другояче е. Ако дойдешъ до центъра, животътъ е друго. Нѣкои искатъ да знаятъ какъвъ е животътъ въ Божествения свѣтъ. И той е въ центъра тамъ. Божественото можешъ да го опиташъ на земята въ себе си.- Въ дветѣ- 2. Туй, което вие гледате, тамъ се проявява живота. Вие искате двойката да изчезне. Искате единъ концертъ на една струна.Щомъ може само едно, мѫжътъ заминава, жената заминава, детето, братътъ, сестрата - всички ще изчезнатъ. Никѫде не можешъ да ги намеришъ. То е - Битието се връща само въ себе си вѫтре. Ти седишъ на земята и правишъ различие между Стояна и Драгана. Че ти страдашъ, и искашъ, и искашъ другъ да ти служи на тебе. Че ти имашъ два крака; тия крака защо сѫ?- Да ви служатъ, нали така? Ама, казватъ, съ единъ кракъ не може ли да се ходи? - Е, може. Ти ходилъ ли си съ единъ кракъ? Искашъ сега. Казвашъ: Съ една рѫка може. Съ една рѫка и съ единъ кракъ човѣкъ нищо не може да свърши. Сега ще извадите аналогията, вѫтрешното сравнение. Всички, въобще най- напредналитѣ хора, дойдатъ и се спъватъ. Има нѣщо, което спъва човѣка. Сега нѣма да разправямъ за онова, което спъва. Което спъва- спъва, а което потиква, и то потиква. Една държава може да се спъва, да се въорѫжава. Защо? Другитѣ да иматъ интересъ да не се въорѫжатъ. А нѣкой пѫтъ една държава се подтиква да се въорѫжи,за да може да се брани. Отъ кого? Било е време, когато сѫ се бранили отъ вълцитѣ, отъ мечкитѣ. Въ миналото ученитѣ хора разправятъ, когато е имало борби между човѣка и животнитѣ. А сега, Слава Богу, такива животни нѣма. И човѣка като нѣма съ какво да се бори, бори се съ себе си, съ своитѣ близки, съ братята си. Значи онова, което спъва човѣка има две проявления. Едно спъване отъ вѫтре и едно спъване отъ вънка. Имашъ нѣкой неприятелъ отъ вънка, но следъ като нямашъ никакви неприятели отъ вънка, радвашъ се. И недоволството, онова препятствие влиза вѫтре въ тебе. И ти си недоволенъ. Защо? Недоволенъ си, сърдишъ се, търсишъ вината у нѣкого, и като не можешъ да намеришъ отъ вънка нѣкого, съ когото да се карашъ, ти въ кожата си не можешъ да се съберешъ. Туй се явява като една меланхолия, едно обезсмисляне на живота. Криво ти е, мѫчно ти е, казвашъ: Живота нѣма смисълъ. Сега има нѣкой казва: Да умра, че да се отърва. Действително, може като умре, да се отърве; кѫде ще иде, като умре? Казватъ така, защото не знаятъ какво нѣщо е смъртьта. По- красиво нѣщо отъ смъртьта на земята нѣма, и по- страшно отъ нея нѣма. Смъртьта, ако я обичаш, тя е красива, но ако не я обичаш по страшна отъ нея нѣма. Нѣма нѣщо, което да мѫчи човѣка повече отъ смъртьта, ако не я обичашъ. Е, какъ ще разберете едно нѣщо едновременно: Че по- красиво отъ смърта нѣма, и по- грозно отъ нея нѣма. Красива е, когато я разбирашъ, а страшна грозотия е, ако не я обичашъ и не я разбирашъ.

 

Сега вие казвате, че еди кой си човекъ е лошъ. Амаче тѣ сѫ родени и двамата отъ единъ баща. Отъ кѫде се пръкна това зло, което дойде въ него? Че може ти, който се мѫчишъ, тази мѫчнотия произтича отъ тебе, отъ факта, че ти искашъ да създадешъ нѣщо въ свѣта и не знаешъ какъ да го създадешъ. И отъ тамъ произтичатъ всичкитѣ мѫчнотии. Тебе ти дойде въ главата една идея, да се облечешъ съ едни баронски дрехи на нѣкой графъ, пъкъ пари нѣмашъ, и сърдишъ се, че нѣмашъ пари. Искашъ да намеришъ такъвъ дрехаръ, който да ти ушие едни такива дрехи на баронъ или на графъ, или на князъ. Е хубаво, ако ти направишъ тия дрехи, какво ще спечелишъ? И какво могатъ да ти предадатъ тия дрехи? Но питамъ, ти съ дрехите си ще идешъ кѫде? Въ обществото между хората, и хората ще си създадатъ едно понятие за тебе, че твоя животъ се е подобрилъ; облѣкалъ се той, вече не ходи скъсанъ. Тръгна му работата! Облѣченъ е този човѣкъ. Казва, не е така скѫсанъ, както едно време. Не зная какъ си оправи работитѣ. На заемъ пари е взѣлъ отъ нѣкѫде. Значи, преди него е имало другъ, на когото работитѣ сѫ били оправени. Защото, ако той живѣеше между хора, на които работитѣ не сѫ оправени, че не може да вземе отъ никѫде пари назаемъ.

 

Нѣкой пѫтъ вие закъсвате съ вашитѣ идеи. Да кажемъ сте художникъ нѣкѫде. Е, какъ ще прогресирате, ако отивате да се занимавате съ чужди работи. Човѣка най- първо трѣбва да се занимава съ себе си. Та когато се усъвършенствува - не че да не се занимавашъ съ никого,- можешъ да се занимавашъ съ нѣкого, но когато се подигнешъ, и станешъ надъ тѣхъ. Когато разбирашъ повече отъ хората. А когато разбирашъ по- малко отъ тѣхъ, мълчи като нѣкоя риба. Защо трѣбва да мълчишъ? Понеже ако не мълчишъ, ще си създадешъ цяло нещастие надъ себе си. Пъкъ ако не можешъ да носишъ нещастията, тамъ ще има друго едно зло.

 

Сега у васъ седи единъ идеалъ. Вие искате да угодите на Бога или да изпълните Неговата Воля. Най- първо има два порядъка въ свѣта, които върватъ еднакво, паралелно върватъ. Божествениятъ порядъкъ, Божественитѣ идеи, и другъ единъ порядъкъ, на всички други сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога - отъ най- възвишенитѣ до най- нисшитѣ сѫщества; и този порядъкъ и той върви. И въ даденъ случай вие трѣбва да различавате между Божествения порядъкъ и човѣшкия. После, има порядъкъ на ангелите, порядъкъ на нисшите сѫщества, тия духоветѣ, които обсебватъ хората нѣкой пѫтъ. И сега говорятъ, нѣкой обсебилъ нѣкого, при менъ идватъ да го освободя отъ тиядухове. Законъ има за такива духове. И казва Христосъ на едно мѣсто: когато лошия духъ излѣзне изъ човѣка, ходи изъ безводнитѣ и пусти мѣста, и като не намери покой въ себе си, казва: Да се върна тамъ отъ дѣто излѣзнахъ; че като намери жилището изчистено, приготвено, той отива и взима още 7 духове като себе си. И последното му състояние било 7 пъти по- лошо отъ първото. Питамъ, ако вие имате единъ красивъ човѣкъ и единъ грозенъ.- Единиятъ красивъ като ангелъ, думитѣ му сѫ сладки, хубави, походката му, всичките му движения пластични, а другия- една грозотия, смрадъ излиза отъ него. Но той не го чувствува това. И тия двамата хора живѣятъ, и двамата да кажемъ иматъ нужда, отиватъ при единъ банкеринъ. И като влѣзне онзи грозниятъ, веднага онзи ще каже: Нѣмамъ пари. Изпѫди го. На грозотията нищо не даватъ. Отива красивиятъ, още като го види той, трепне сърцето му, отвори си касата. Е, защо не му дава на първия? Защото е грозенъ. И защо му дава на този? Защото е красивъ. Е, ти казвашъ: Защо Господъ постѫпи така? Да ви кажа защо. Господъ казва тъй: Ти, който ходишъ по своитѣ си пѫтища, и си изпълнявашъ своитѣ си щения, на тебе нищо не давамъ. Върви си. А пъкъ онзи, който изпълнява Волята Му,- красивиятъ човѣкъ ечовѣкъ, който изпълнява Волята Божия. Ама ти си лошъ човѣкъ. Но ти виждашъ себе си, ти криво разсъждавашъ. Всичкитѣ хора красиви, те сѫ добри, а всичките, които сѫ грозни, сѫ лоши. Ама ще кажешъ: И грозни хора има тамъ добри. - Не, не.

 

Съ какво ще се препорѫча една жаба? Съ какво ще се препорѫча тя? Ще каже: Глава на жабите съмъ. Ако е за жабешка глава, ще кажа: Нищо не става съ жабешка глава. Нѣкой се перчи, казва: Зная! - Какво знаешъ ти? Та ти не си билъ, когато свѣта се е създалъ, когато ангелите сѫ пѣли. Ти пѣлъ ли си? Бѣше ли тамъ тогава? -Не. -Че какво знаешъ? Ти си една жаба, която крѣкашъ въ мътната вода, въ локвитѣ, и дѣлишъ концитѣ на хората наполовина. Кой ималъ повече пари и кой по- малко? Кое магаре е натоварено повече и кое по- малко. Всичкитѣ тия работи. Сега пренесете вѫтре въ себе се. Не е за обществото, разглеждайте доколкото вашиятъ умъ е прозорливъ. И има едно разбиране хубаво. Че ти обичашъ нѣкого. Кажи ми, защо го обичашъ? -Обичамъ го, има защо. - Щомъ го обичашъ, тогава не се колебай дали да го обичашъ или да не го обичашъ Щомъ е Божественото въ него, ти не можешъ да не го обичашъ. А щомъ е човѣшкото, тамъ ще се родятъ противоречия. Човѣшкото ние разбираме онова, което е въ разрезъ съ Волята Божия.

 

Та сега, ако искате вие, вие седите и очаквате нѣщата да дойдатъ сами по себе си. Той казва, човѣкъ трѣбва да се вдъхнови. Право е. Духътъ трѣбва да дойде и да вдъхнови човѣка. И ако дойде Духътъ въ васъ, той трѣбва да намери материялъ, съ който да работи. Че като дойде Духътъ въ васъ, трѣбва да намѣри единъ отличенъ ученикъ, който, като му кажешъ нѣщо, да разбира.Че ако азъ ви казвамъ така: Твоето щастие седи въ цифрата 21. На едного казватъ тъй: Въ 21 седи твоето щастие; на другиго казвамъ: Твоето щастие седи въ 12. Че какъ, те сѫ все сѫщитѣ цифри. Въ единия случай дветѣ е отпредъ единицата, а въ другия случай дветѣ е задъ единицата. Какво ще разберете въ 12 и въ 21. Ама защо да не е въ 22. Тя е една много проста работа. Въ 21 седи твоето щастие. Обяснявамъ по единъ начинъ. Ти си жененъ. Жена ти е богата. Твоето щастие седи въ жената. Тя пари има нѣколко милиона въ банката, ти единица си тамъ. Въ 2- тѣ, въ 20- тѣ, въ жена ти седи щастието. Следователно ти ще се съюзишъ, ще я обичашъ, да се отвори сърдцето ти, за да ти тръгнатъ напредъ работитѣ. Сега тука ме пита единъ мѫжъ въ какво седи неговото щастие.- Неговото щастие е въ неговата жена. Въ жената. Дойде една жена и тя пита: Кѫде е ? - Въ 12 -въ мѫжътъ е. Той е богатъ, обичай го, ще ти се отвори сърдцето, и ще ти тръгне напредъ. Ти седишъ и казвашъ: Какво означава 12?- Мѫжътъ е богатъ. Какво онзначава 21? Въ дадения случай жената е богата. Оставете въпроса защо е така. Тази жена е богата.

 

Сега защо жената е богата? Едно време тя беше мѫжъ и живя много добре, и затова Господь този мѫжъ направи жена. И тя си носи богатството. И мѫжътъ си носи като жена своето богатство съ себе си. И тази жена като живѣе пакъ добре; едно време тя живѣ дълго добре и Господъ я направи пакъ мѫжъ. Затова богатството е съ нея. Тя е все сѫщата, която ходи отъ едната страна и другата страна. Ти седишъ и си бъхташъ главата. У жената чувствата трѣбва да бѫдатъ добри. Ако живѣешъ добре, мѫжъ ще станешъ; пъкъ ако не живѣешъ добре, крава ще станешъ. Една жена, която не може да живѣе добре съ мѫжъ си, не го разбира, търси да се освободи, тя е крава вече. Е, разберете крава какво значи.Че цѣло едно съдържание има кравата. Ще кажете крава, да я доятъ хората. Че ще те доятъ тази крава. И следъ като те доятъ, може би едно поколение ще я доятъ, и тя ще се превърне въ първата си форма. Кравата изучава закона на милосърдието, да даде нѣщо. Какво сѫкравитѣ? Кравитѣ изучаватъ Божието милосърдие. Единствените сѫщества, които не крадатъ. Казватъ: вземете колкото искате. И ме пуснете после,пакъ да си паса тревата. Тя ходи и мисли вече, пакъ да я издоятъ. Тази крава по единъ вѫтрешенъ начинъ прогресира. Тя седи и преживва. Какво значи преживване? Като си преживва, тя казва: Туй е то да дадешъ. И тя си преживва. Вѫтрешно си говори тя: Много добре е направенъ живота, сега го разбрахъ. Казва: Трѣбва да ме доятъ. Защо те доятъ? Тя казва: Добъръ е Господъ, нека ядатъ това млѣко!

 

Та казвамъ сега, има много обезсърчени, нѣкой пѫтъ срещна хора обезсърчени, казвамъ: Идете да ви издоятъ нѣкъде, нищо повече! Ама, който те дои, да не е нѣкой глупакъ, ама уменъ, който знае добре да дои. Нека те издои. Доенето не е лошо нѣщо. Но уменъчовекъ да те дои. Сега тия сѫ възгледи. Вие се спирате върху нѣщо и казвате: Ние живѣемъ добре, ние се молимъ хубаво.- Кому се молишъ?-На Бога. -Е, щомъ се молишъ на Бога, какво търсишъ при хората? Ти за Бога мислишъ и се молишъ, а при хората живеешъ. Е, противоречие. Щомъ живѣешъ между хората, ти имашъ вече едно отношение съ тѣхъ. Трѣбва да направишъ да излѣзнешъ. Защото нещастието е тамъ въ хората. Казвашъ: Не ме разбиратъ. Много добре. Туй е фактъ, ти търсишъ единъ начинъ, по който да се освободишъ отъ своето нещастие. Азъ искамъ да служа на Бога,казвашъ. Е, хубаво. По- хубаво отъ това нѣщо нѣма. Да служишъ. И тогава, ето тебе човѣшкитѣ работи те съблазняватъ; азъ съмъ ви далъ единъ примеръ,не зная колко пѫти съмъ го превеждалъ, но ще ви го преведа и втори пѫтъ сега съ неговото изяснение. За онзи светия, който седѣлъ на планината, че се просветилъ неговиятъ умъ, разбралъ живота. Той ималъ единъ братъ, обущаръ въ свѣта. Че му се дощѣло да се върне и да го посѣти; и да го просвети въ туй, което е научилъ, и да го преведе при Бога. За да покаже своята чистота, той си взѣлъ отъчистия снѣгъ на планината, направилъ една топка, и я турилъ въ своята дреха. И слѣзналъ при брата си, да му покаже, че като седи въ рѫката снѣга, не се топи! Туй е изкуство, да не се топи снѣга. Брата му, обущаръ, казва: Благословилъ те Господъ! И си работилъ. А ние сме обикновени хора, какво може да излѣзне отъ насъ? Тукъ идатъ хора, да имъ правишъ обуща на краката. Грешни хора сме ние. Единъ денъ той отишълъ въ неговата работилница, пъкъ братътъ билъ виденъ обущаръ, прочутъ. И дошла царската дъщеря, много красива, да и вземе мѣрка за обуща. Брата му, светията, държалъ топкатавъ рѫцете си, и по едно време снѣгътъ почналъ да се топи. Братко, казва, снѣга ти се топи. Да ви преведа сега, ти казвашъ: Стопихъ се, топя се! Азъ често слушамъ: Топя се! Е, защо се топи?- Царската дъщеря, кракътъ и е тамъ. Е, ще кажешъ: Изкушение е това. Не, не, нѣкѫде дълбоко туй изкушение седи. Изкушението навсѣкѫде може да се яви. Азъ да ви преведа сега. Да оставимъ сега причината. Необяснена работа е то. Вие трѣбва да мислите. Вие ако гледате у нѣкой братъ, у васъ ще се яви щестлавие; чулъ единъ примѣръ. Той ще преведе примера. Но работата остава необяснена. Но азъ го превеждамъ, какъ е сега, моето сърдце при царската дъщеря дали може да остане снѣга ми неразтопенъ? И ако се стопи, ще каже: Не е лошо тя да има огънъ, да се стопи моя снѣгъ. Защото щомъ се топи моя снѣгъ при царската дъщеря, азъ не съмъ разбралъ живота, трѣбва да тръгна подире и. Азъ трѣбва да имамъ единъ огънъ. Тя има единъ огънъ, който топи снѣга. Защото този планински снѣгъ, ако не се топи, каква полза ще принесе? Казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Нѣмамъ нищо противъ чистотата. Но ти чистиятъчовѣкъ, по кой начинъ ще помогнешъ на твоите братя на земята? Ти предъ тяхъ си чистъ като ангелъ, но си студенъ, че тѣ могатъ да замръзнатъ. Не може да живѣе човѣкъ. Питамъ, какво може да го ползува студената ти чистота? Тази чистота въ какво трѣбва да се превърне? Чистотата трѣбва да се превърне въ светость. Ама светостьта, и тя още не е довършена. Светостьта трѣбва да се превърне въ свѣтлина! А свѣтлината трѣбва да туримъ въ движение. Отъ небето да слезне на земята, да освети хората, да влѣзне въ тѣхнитѣ очи, да освѣтли сърдцата имъ. Тази чистата вода, като се превърне въ снѣгъ, трѣбва да иде въ нечиститѣ жилища, и въ хората да влѣзне, за да ги види отъ вѫтре. Отъ вѫтре трѣбва да ги изучава тя.

 

Сега щомъ се преведе нѣщо за една жена, азъ защо не искамъ нѣкой пѫтъ да говоря; защото щомъ говоришъ за едно семейство, за една жена, мома, ще се натъкнешъ на редъ мѫчнотии. Тя е жената. Че жена. Жената е живота, тя твори. Тя е едно нещастие, но и едно благо. Живота е жената. Тя е едно велико благо, но и едно велико нещастие. Въ живота ако дойдешъ ти, и искашъ само съ този животъ да благувашъ въ живота, ти вече си човѣкъ на кривъ пѫтъ. Една крива идея имашъ. Ти въ живота не можешъ да благувашъ. Животътъ е само училище, дето трѣбва да добиешъ знание. Като добиешъ туй знание, тогава отъ живота можешъда извадишъ всичкитѣ блага, които сѫ скрити въ този животъ. Ако нѣмашъ знание, животътъ ще бѫде едно нещастие за тебе. А ако имашъ знание, животътъ е едно велико благо! И второто положение. То следъ тебе ще се яви, когато придобиешъ свободата. Ти търсишъ свободата въ свѣта. Но тази свобода, това сѫ вече други отношения. Ти търсишъ истината. А тази истина тебе може да те направи вѫтрешно свободенъ. Да имашъ тази свобода! Хората сега воюватъ за свобода. Но тази свобода, то е единъ въпросъ. Ти ще се натъкнешъ на други мѫчнотии. Хубава е идеята, тя е добра, но пѫтятъ, по който хората сега търсятъ своята свобода, не е онзи идеалниятъ пѫтъ, по който вие можете да станете свободни. Ако човѣкъ се кара и се бие, и се избиватъ хората, донѣкѫде хубаво е, защо не. Боятъ е както разбирате. Може нѣкой да те бие, нали Писанието казва, че Богъ онѣзи, които обича, и ги наказва. Е, щомъ имашъ големи несгоди въ живота, Богъ те обича. Понеже Той, въ своята безпредѣлна мѫдростъ, вижда много нѣща, които ти ги нѣмашъ, а си се заблудилъ. И тогава тури Той начини и методи да те чисти. Има начини, които трѣбва да тури, за да се очистишъ. Е, какъ ще разберешъ живота? И чудното е, нѣкои хора като дойдатъ при тебе, ти имашъ желание да имъ помогнешъ; а нѣкой като дойде, не искашъ да имъ помогнешъ. Не само ти, нѣкой е светия. Казвате: Светия да бѫде човѣкъ. Нѣкой пѫтъ и светията прави голѣми усилия; нѣкой пѫтъ и добриятъ човекъ прави голѣми усилия да направи добро нѣкому. И тамъ сѫщиятъ законъ действува. Че ако не беше Богъ, Който да контролира ангелитѣ, които сѫ чисти и свети, тѣ биха очистили човѣчеството и нищо нѣма да остане отъ тяхъ. Ама Богъ ги спира. Казвамъ, вие нѣкой пѫтъ мислите, че добриятъ човѣкъ не бие./показва съ рѫката, че бие/. Не, не. Добриятъ човѣкъ бие; и като ви бие добриятъ човѣкъ, ще видите какво нѣщо е бой! Пъкъ азъ съмъ гледалъ майка, която като обича и бие. Сега нѣкои майки, глупави, биятъ само по задницата, тъй го понашари малко. А нѣкоя вземе,че го бие по рѫцетѣ, по краката, дърпа го по ухото, та онова дете крѣска, реве! Казватъ: Не е хубаво да биятъ човѣка. Бой! До второ разпореждане ще има. Тъй седи въпроса. Вие мислите, че ще дойде единъ денъ, ще излѣзнете; но сега бой до второ разпореждане. Тамъ ще викашъ, и като плачешъ, и като кажешъ последната си дума, Господъ ще каже: Стига вече! Че представи си ти си единъ пѣвецъ, пѣешъ една ария, нѣкоя соната, нѣкое класическо парче, произведение. Да кажемъ, нѣкои ноти има фини вѫтре до три и половина гами. Каквоима, пѣвецътъ пѣе, има ноти на най- високото мѣсто; той докато не дойде до най- високата нота тамъ, и ако не може да я вземе чисто, той не може да слѣзне. Ще вземете правилно нотитѣ. И тогава ще вземете другата линия надолу.

 

Що сѫ страданията? Високитѣ тонове сѫ тѣ. И ще дойдатъ нѣкои, искатъ да станатъ светии. Светия за да станешъ, трѣбва да можешъ по 4, 5 гами да взимашъ. Той е светия. Високитѣ тонове ноти да взима. Че той въ високитѣ тонове, тамъ е силата на човѣка. Ама добродѣтельта, то е високо нѣщо.- Доброто! Но реализираното добро е най- възвишения, високия тонъ, който си определилъ, който е дошълъ. Та всички могатъ да го взематъ, ако искатъ. Та много братя и сестри има, които казватъ: Кажи ни нѣщо. Ама ние не искаме да живѣемъ така. Пъкъ азъ я виждамъ сега тази сестра иска да живѣе; тя като ме гледа, иска да ме цѣлуне. Това е всичкото. И за туй обикаля. Или рѫката ми иска да цѣлуне, или мене нѣкѫде да цѣлуне. Казвамъ: Слушай, азъ съмъ огънъ, ти можешъ да ме цѣлунешъ, но ще си изгоришъ устата, и нѣма да можешъ да цѣлунешъ ближнитѣ си. Не ме цѣлувай, но малко далечъ, далечъ стой. Казва: Съ насъ не постѫпи, както трѣбва. Де е вината? Че може да ви изгоря. Може да ви изгоря и сърдцето. Не ставатъ тия работи. Кракътъ изгорѣлъ, рѫката. Азъ не искамъ да горя. Нѣкой пѫтъ и сърдцето може да изгори. Пъкъ азъ не искамъ да гори нѣкое сърдце. А имамъ желание да стопя хората. Но ако мислите, че азъ съмъ отъ милостивитѣ, нѣма да остане никой, който да не се стопи! Искамъ всички хора да се превърнатъ на една чиста, хубава бистра вода! Безъ никакви утайки! То е Божественото! Не е мой идеалъ. Това е великиятъ идеалъ на Богъ!- Да станемъ чисти! И то твоята бѣла дреха ще остане чиста. Бѣлината какво означава? На какво е символъ тя? То е законъ на самоотричане. Вие искате съ бѣли дрехи да ходите. Божественото е законъ на самоотричане. Значи, ще се отречешъ. Трѣбва да имашъ идеалъ. Ти искашъ да станешъ бѣлъ. Трѣбва да се отречешъ отъ всичко. Да се отречешъ, това е бѣлиятъ цвѣтъ. Бѣлиятъ цвѣтъ въ природата, тя всичко дава. А що е черниятъ цвѣтъ? Той всичко взема въ себе си. А Божественото всичко дава. Ти обичашъ да носишъ бѣло. Нѣкой пѫтъ азъ не обичамъ да нося бѣло.Чувствамъ го, че тази бѣлата дреха не е на мѣсто. Този бѣлиятъ цвѣтъ нѣма съ какво да работи. Казва: Трѣбва ми на менъ червения цвѣтъ. Цвѣтътъ, съ който се започва единъ новъ животъ. Следъ туй казва: Трѣбва ми единъ портокаленъ цвѣтъ. Единъ цвѣтъ, който даоформи нѣщата. Трѣбва ми зелениятъ цвѣтъ, то е силата въ мене, която трѣбва да расте и да се развива, и т. н. върватъ цвѣтоветѣ. И за туй дрехите нѣкой пѫтъ ставатъ шарени. Всѣка дреха е на мѣсто. Ти трѣбва да знаешъ защо носишъ такава и такава дреха. Идея трѣбва да имашъ. Като туря азъ една бѣла дреха, азъ имамъ предъ себе си чистотата, безкористието, всичко каквото имамъ, да го раздамъ между хората. И съ тази бѣлата дреха следъ като ходя десетина години, дрехата ми ще се оцапа. Тогава, за да премахна скръбьта отъ моята дреха, ще я направя червена, и отъ бѣла ще станечервена. Тя казва: Отъ бѣла станахъ червена. Това е една придобивка. Бѣлото трѣбва да го превърнешъ на червено. А червеното? Щомъ го превърнешъ въ червено, ще дойдешъ въ едно противоречие,- ще почнешъ борбата. Червениятъ цвѣтъ има две страни. -Вѫтрешна и външна страна.

 

Та казвамъ сега, една друга философия, въ окултната наука има една философия, то сѫ много дълбоки въпроси за цвѣтоветѣ. То е дълбокиятъ въпросъ. Той е азбуката, съ която човѣкъ трѣбва дачете. И музиката е една азбука. И ще забелѣжите запримеръ въ 7- тѣ тона, ако пѣешъ, нѣкой човѣкъ не може да взема правилно фа- то. Той куца въ материалнитѣ работи. Нѣкой не може да взема правилно ми- то. Куца въ умственитѣ работи. Нѣкой не може да вземе правилно си- то,- куца въ духовнитѣ работи. Нѣкой не може да взема правилно ре. -Куца въ волевитѣ работи. Неговата воля, който не може да вземе правилно ре-то, винаги въ волята има нѣщо. Та азъ като слушамъ нѣкого, виждамъ го той кѫде куца. Не го критикувамъ, но виждамъ до- то не взима правилно. Въ ухото си чувамъ, казвамъ: куца нѣщо. Има нѣщо въ себе си. Причината е тамъ. И ще му кажа: Тукъ не е тъй. Той никога нѣма да може да вземе този тонъ правилно, докато не изправи онова състояние въ душата си, което съотвѣтствува на този съотвѣтствующия тонъ. Сега тия работи трѣбва да ги провѣрите. Вие ги слушате теоретически. Трѣбва да вѣрвате. И имате право да не ми вѣрвате. Само като направите опитъ, ще намѣрите, че нѣщата не сѫ такива. А сега трѣбва да вѣрвате, и като вѣрвате, вие ме слушате, и казвате: А Учительтъ говори, но Той не знае тия работи. -Е слушай, азъ бяхъ казалъ единъ вашъ изразъ, азъ бих желалъ вие да знаете нѣщата толкозъ, колкото азъ ги зная: Не че то... Тамъ е спасението. Вие трѣбва да знаете тия работи. Вие имате за менъ едно такова понятие, което башъ не е такова. Вашата вѣра е толкова слаба, че въ много работи вие се съмнявате.Че въ мене, въ моето съзнание абсолютно нѣма никакво прекѫсване. Нѣма нищо въ свѣта, което може да ме изкушава. Не мислете, мене хората никакъ не ме интересуватъ. Онова, което ме интересува, азъ не се нуждая отъ нищо. Туй нисшето, азъ не се нуждая отъ него. Азъ се радвамъ повече на щастието на хората отколкото на своето щастие. Ще кажете: Какъ може това? Но такива, каквито сте сега, не го искамъ. Азъ не искамъ вие да имате моето отношение. Че ако вие не се интересувате отъ свѣта, вие не бихте могли да живѣете. Азъ въпреки че не се интересувамъ нищо отъ свѣта, пакъ добре живѣя съ хората. Като дойде една жена, ще я утѣша, всичко това. Ще ме нарекатъ “студенъ”, е , това - онова. Нѣкой болѣнъ ще го излѣкувамъ. Иска да ми даде пари. Пари, казвамъ, не ми трѣбватъ. Иска да ме гощава. Казвамъ: Оставете и яденето. Казватъ: Ама той е недоволенъ отъ насъ. То е единъ товаръ за менъ. Като туря малко отъ тѣхния хлѣбъ, то е една голѣма жертва. Трѣбва да ямъ. И тогава по нѣкой пѫтъ ямъ. Какъ ямъ? Има единъ начинъ, азъ го зная. Трѣбва да ядешъ отъ човѣка, да не го обидишъ.

 

Та съмъ превеждалъ и другъ примеръ, който вие не сте мислили. Превеждалъ съмъ на васъ единъ примеръ, и вие ще го преведете. Когато отива Мойсей да вземе да му даде Господъ закона, този законъ, който сега е написанъ въ 10- тѣ заповѣди на планината, той си носилъ и плочитѣ съ себе си, и ги турилъ. Минава покрай единъ овчаринъ, който весело си пѣелъ и свири, приготвилъ нѣщо жертва, заклалъ една много хубава овца. Казва му Мойсей: Защо си толкова веселъ? -Обѣща ми Господъ, че ще ми дойде на гости. И му заклахъ една овца, тукъ като дойде. Мойсей го гледа така очудено, казва: Не е така, Той Господъ овци не яде и на гости не ходи; Той нѣма да си остави работитѣ, и при тебе да дойде. Погледналъ така и си тръгналъ. Мислилъ, че го просветилъ. Овчарьтъ се сгушилъ, помислилъ: И тозичовѣкъ! И престаналъ да работи, и пѣснитѣ престанаха. Отишълъ Мойсей горе горе на планината, видѣлъ Господа, но лицето на Господа беше измѣнено.

 

- Ти каза на онзи овчарь, че азъ на гости не ходя. И агнета не ямъ. Ти въ този човѣкъ уби надеждата. И защо той стана скърбенъ. Ти говоришъ за неща, които не знаешъ. Иди сега и да му кажешъ, че Азъ ще му ида на гости. Нищо повече! И Мойсей взе плочитѣ и тръгва, отива при овчаря, казва: Ще ме извинишъ, казахъ, че Господъ не ходи на гости, но не съмъ билъ правъ, - ще ти дойде на гости. И веднага става веселъ овчаря. Мойсей искалъ да научи тайната, скрилъ се иискалъ да види, какъ ще дойде Господъ. И овчарьтъ като сѣдналъ при трапезата, при яденето, по едно време заспалъ, и огънь отъ небето взѣлъ всичкото агне! Събужда се овчарътъ, казва: Дойде Господъ! Мойсей тогава забѣлѣзалъ какъ ходи Господъ на гости, и какъ яде агнета.

 

Ти казвашъ: А, ти грѣшникътъ, тебе ще обича Господъ. Остави тези работи, докато не станешъ праведенъ. Сега приложението. Ти не разбирашъ, грешникъ е, ти не знаешъ, дали е грѣшенъ. Нищо не говори. Господъ не може да те обича. Не ги знаешъ тия нѣща. Ти не си проучилъ тази наука. Какъ обича Господъ, ти не знаешъ. Казва: обича Господъ. И грѣшнитѣ ги обича. И като ги обича, иди да наблюдавашъ, иди да видишъ кой е пѫтьтъ на тази обичь. Какъ обича Господъ нѣкой грѣшникъ. Единъчовѣкъ е богатъ, като е грѣшникъ, за да го накара да Го обича, ще му даде голѣмо страдание,- ще му вземе богатството на праведния. Вие мислите,че Иовъ бѣше много праведенъ. Праведенъ бѣше по човѣшки. Но въ Иовъ имаше вътре скрити недъзи, които Иовъ не ги подозираше. Бѣше богатъчовѣкъ и много добъръ, но имаше друго нѣщо, което Господь искаше да очисти. И като дойде до страданията, той прокле и деньтъ, и какви не работи. Господь не му взе това за кусуръ. Но той дойде най- после и самъ се изповѣдва. И казва: Много пѫти за Тебе съмъ говорилъ за нѣща, за които вече нѣма да говоря. Това е всичкото. Сега, понеже разбрахъ, нѣма да говоря това, което говорихъ въ миналото. Като разбира, човѣкъ другояче ще говори.

 

Та сега азъ се радвамъ нѣкой пѫтъ, когато срещна нѣкой отъ васъ, които се каратъ, и после помиратъ се. После идватъ новини да ми разправятъ. Нѣкои новини: Представи си тука на Изгрѣва какво праватъ младитѣ? Както въ свѣта тръгнали двама по двама. Казва единъ братъ, мода влѣзнала, тръгнали двама по двама. Ама че казвамъ, братъ и сестра какъ ходатъ тия двамата.- Тръгнали младитѣ. Е, хубаво. Значи ти, който си видѣлъ, и твоятъ снѣгъ е почналъ да се топи. Ти, стариятъ, който си видѣлъ младия, ама ти вземашъ участие въ туй. Ти мислишъ, че това е реално. Това е само привидно така. Тѣ ходятъ така, но ти не виждашъ дали има любовь или не. Единъ день ще видишъ, тия, които си гуцатъ, после и двамата почнатъ да плачатъ единъ отъ другъ. Ти не виждашъ това. Ти не знаешъ Божиитѣ работи. Тукъ се събрали двамата, казвашъ: събрали се. То е Божията любовъ, тия двамата хора Господъ ги е турилъ на работа. Чиновници сѫ. Тръгнали, тя казва: Менъ ме назначиха. И той казва: И менъ ме назначиха. Е, каква служба?- Нѣкаква служба. Тѣси отиватъ и си приказватъ какъ ще работятъ. Туй си приказватъ Тѣ се обичатъ, - назначени сѫ на служба. А пъкъ хората сега даватъ друго тълкувание. Престанали да се обичатъ. Уволнили ги. Щомъ престанете да се обичате, вие сте уволнени. Нищо повече! За менъ е така. Дойде нѣкой, изгубилъ любовьта, казвамъ: Сега ще се молишъ, да те назначатъ пакъ нѣкѫде. Сега въпросътъ е, може би ще те туратъ на една по- ниска служба, или на по- висока служба. И азъ ви говоря за реалнитѣ нѣща, които ставатъ. Така разбирайте. Не ходете сега да оправяте свѣта. Казвамъ: Млади и стари какво може да говорятъ? Хубаво е. Донасятъ се тия думи до мене. Мене ми трѣбватъ тия думи, тия новини. Но бѫдете спокойни, не се тревожете. Че вие сте въ единъ Божественъ свѣтъ, и защо се тревожишъ за нѣща, които не сѫ въ ваша воля, нито въ ваша работа. Двамата млади ходятъ,- Божия работа е! Ама напуснали се. -Божия работа е. Мѫжъ напуща жена си,- Божия работа е. Развѣлъ се нѣкой.- Божия работа е. Осиромашѣлъ е нѣкой.- Божия работа е. На всичко казвайте:БОЖИЯ РАБОТА Е! Щомъ си давате тълкувания, то е ваша работа.

 

Е какво искате сега? Вие сте недоволни въ дадения случай, защото на васъ не обръщатъ внимание. Нищо повече! И всеки има желание той да вземе първото мѣсто. Животътъ е като едно колело. Ти чакай. Ти си като единъ зѫбецъ, ще дойде и твоя редъ. Ще дойде дѣнятъ и за тебе. Ще влѣзнешъ и ти. Та преведете сега всички тия външни форми. И питамъ ви сега, вашето отношение въ любовьта ще бѫде ли сѫщото? Да кажемъ, вие сте две птички, две славейчета, любувате си, утре единиятъ славей - мѫжътъ станечовѣкъ, а женското славейче остане, какво ще направи мѫжътъ? Той ще и вземе единъ кафезъ човѣкътъ, и ще тури славеятъ тамъ. Много хора обичатъ славеитѣ. Тѣ сѫ тѣхнитѣ възлюблени отъ миналото, които ги държатъ въ кафезъ. Ти обичашъ нѣкое куче. То е твоята възлюблена. Обичашъ нѣкоя крава или конъ,- Твоята възлюблена е. Нищо повече. Ще каже нѣкой: Тѣ сѫ глупави работи. Не, ти си онзи умниятъ Мойсей съ плочитѣ, който отива горе въ планината. Още Господъ нищо не е турилъ на закона, който ще дадешъ. И този законъ ще остане неразбранъ. И тогава Господъ ще изпрати Своя Синъ отъ небето да пострада на кръста, и да покаже какво нѣщо е Любовьта. Мойсей казва какво нѣщо е Любовьта, но какъвъ примеръ даде Мойсей? Никакъвъ примеръ. Той даде като идеалъ да възлюбишъ Господа съ сърдцето си, съ душата си, съ ума си, съ силата си, но той не даде никакъвъ примеръ. Но въпреки че е билъ най- кроткияи най- умния между евреитѣ, и много ревнивъ бѣше че за Бога, но той не разбираше Бога, че единъ денъ той извърши това, което не трѣбваше. Казва: Всѣки да вземе ножъ противъ брата си! И 15 хиляди ги убиха. Надупкаха ги. И после другиятъ законъ, за сѫбота;че ако вземешъ сѫчки сѫбота, съ камъни да го убиятъ. А тъй ще ги избиятъ. Имаше го това. Но само по този начинъ можеше да се пази сѫбота. Но ако ти въ името на Любовьта ходишъ да изкориствувашъ нѣкого /любовьта/, не е ли сѫбота? Ако изкористишъ любовьта, какво означава съботния денъ?- Да не ходишъ да събирашъ съчки. Че като изкористишъ любовьта, не ходишъ ли да събирашъ съчки? Че ти ще изгубишъ живота си. Че тълкувайте сега. Трѣбваше Мойсей да покаже: Ако ти изкористишъ любовьта, ти ще изгубишъ любовьта, да изгубишъ всичко, отколкото да влезне въ тебе да изкористишъ любовьта. Трѣбва да знаешъ, че тази любовь, която е влѣзнала въ тебе, носи всичката сила въ себе си. Тебе нищо не ти трѣбва отъ вънка. И ако ти мислишъ, че въ любовьта нѣкой ще може да пази, заблуждение е. Много хора има, мѫжътъ пази жената, и жената пази мѫжа. Не, начинътъ не е такъвъ. Сега начинътъ, по който се пазятъ хората, не е такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде. Сега женитѣ ще пазятъ мѫжетѣ си, и мѫжетѣ ще пазятъ женитѣ си тъй, както не трѣбва. Не, ни най- малко не трѣбва да се пази така. Азъ да ви кажа, какъ трѣбва да пазите. Ти като обичашъ жена си, вземи най- силния огънь, и ще туришъ най- силния огънъ, и никой мѫжъ не може да се допре до нея. Тя навсѣкѫде ходи по свѣта, турена е тази аура, че който мѫжъ да дойде, ще седи на извѣстна дистанция. Ако рече да се докосне до нея, той ще умре, ще се простне на земята. Че колко мѫже има, които сѫ измрѣли отъ женитѣ. Той като бутне тази, съ огънь е, ще се простре на земята и ще свърши. И жена, ако бутне единъ такъвъ мѫжъ, защото и жената е турила този огънь около мѫжа си, и тя/другата жена/ ще се простре на земята, сѫщо ще умре. Ще умрешъ. Ще седишъ на - далече. Тъй се пази чистъ животътъ. Ще пишешъ: опасно е да се бута тукъ! Нищо повече! Нѣма никаква философия въ този опасния огънь. Огънь е, нѣма никакво обяснение. Изкушението е смърть. Щомъ умирашъ, то е последствие на едно непослушание.

 

Сега да имате вѣра въ себе си. Вие се съмнявате, дали той живѣе чистъ и светъ животъ. Слабъ е ангелътъ му. Защо е слабъ ангелътъ? Вие го подозирате, вие не разбирате Божиитѣ пѫтища. Научете се. Защото подозрѣнието идва отъ суевѣрието. Вие сте били крайно суевѣренъ. Понеже разликата между суевѣрието иподозрѣнието, тѣ сѫ близки. Вие сте били едно време крайно суевѣрни, понеже искате да видите по кой начинъ нѣщата ставатъ. Все да добиете нѣщо. Суевѣрието е въ това, че всѣкога ти вѣрвашъ, че можешъ да придобиешъ нѣщо за себе си. За това си суевѣренъ. Господъ всичко може да направи, а ти мислишъ, че за тебе може да направи. И когато се обезвѣришъ въ твоето суевѣрие, ще го напуснешъ. Тогава се яви въ тебе подозрението, понеже подозрѣнието е обратния процесъ. Защо подозирашъ? Тебе те е страхъ. Защо подозира жената мѫжа?- Да не и го взематъ отъ нея. Жената подозира мѫжа си, и мѫжътъ подозира жена си. Защо подозира? Или нѣкой момъкъ дошълъ въ дома,- може да вземе дъщерята. Значи подозрението всѣкога изпѫква като единъ резултатъ, че тебе те е страхъ, да не ти взематъ това хубавото, което имашъ.

 

Та казвамъ, превърнете вашето суевѣрие въ вѣра. Да. А въ какво трѣбва да превърнешъ подозрѣнието? Ще дойде единъчовѣкъ, вѣрвай му. Тогава ти ще вѣрвашъ, нѣма да подозирашъ тозичовѣкъ. Вижъ доброто въ него. Кажи: Този човѣкъ никога не може да направи пакость! Сега въ себе си вие подозирате и Бога. Че вие правите престѫпление. Вие правите пакость. Казвате: Господъ не постѫпи така, както трѣбва. И лицето ви се измѣни, вие сте едно божество, на което трѣбва да се обърне внимание. Понеже Господъ сѣдялъ отгоре, недоволни сте. Вземете онзи фактъ. Богъ не осѫжда никого. Когато отиде въ райската градина тамъ, както описва Мойсей работитѣ въ Свещеното Писание. Азъ ще ги взема тия нѣща, и казва: Господъ отива изъ градината и казва: Адаме! Търси го. Адамъ се е скрилъ. Господъ разглежда какво е направилъ,- Адаме! Вика го, вика, и най- после трѣбва да се разгнѣви. Явява се, пита го Той: Кѫде си Адаме?- Чухъ Гласа Ти, но се убояхъ, понеже съмъ голъ. Казва му Той: Кой ти каза, че си голъ? Че “съмъ голъ”, вече престѫпление има. Казва му Господъ: Че кой ти каза, че си голъ? Да не си ялъ отъ забраненото дърво? Като че Господъ нищо не знае. Не го осѫжда. Тази работа я изследва. Защо сгрѣши, не го пита: Ти защо прѣгреши. Адамъ трѣбва да дойде, и веднага започна изповѣдьта: Казва-голъ съмъ. И вие отивате при единъ човѣкъ, не е праведенъ той, не постъпилъ добре. Той трѣбва да си изповѣда грѣховетѣ. Да каже: Голъ съмъ. Ти не ходи да му казвашъ. И тогава ще изпитатъ коя е причината за голотата. И по кой начинъ може да се поправи. И въ края на краищата, тѣ ги изпъждатъ изъ рая. Какво е изпѫждането? Тѣ сами излѣзнаха изъ рая навънка. И даде една надежда. На змиятаказва: Понеже ти си направила това, твоята глава ще бѫде смазана; а понеже човѣкътъ сгрѣши, на жената казва: Отъ тебе ще се роди единъ, той ще ви изведе и ще ви покаже пѫтя, какъ да се повърнете въ рая.

 

Та сега този процесъ на Христа не е нищо друго освенъ, старото непослушание трѣбва да изчезне, - като дойде Христосъ,- и да влезне Христосъ въ вашата мисълъ и въ вашитѣ чувства, и въ вашитѣ постѫпки. Цѣлиятъ ви животъ да се подигне. И тогава да видите по кой начинъ и въ кой пѫтъ Богъ присѫствува сега. Сега нѣкои отъ васъ сѫ утекчени, като ме слушате. Пари нѣмате. Хубави работи, хубаво е, но сега пари ни трѣбватъ. Или някой казва: Менъ ми трѣбва знание. Много хубаво. Безъ знание не може. -Е, деца ми трѣбватъ. Много хубаво. И безъ деца не може. -Е, приятели ми трѣбватъ. И приятели трѣбватъ. Хубавъ е животътъ, но безъ приятели не може. И приятели трѣбватъ.- Служба ми трѣбва. Всичко е потрѣбно, като дойде на своето време. Не че желанията ви не сѫ на време, не сѫ на мѣсто. И ако ги имате, че за тази добрата жена. Ти искашъ добра жена. Ти приготвилъ ли си се за нея? Искашъ добъръ мѫжъ. Искашъ единъ приятелъ. Приготвенъ ли си? Че азъ ако имахъ вашия умъ, азъ въ България не трѣбва да седа три месѣца, най- много една година и да си замина. Въ България да седишъ при тия българскитѣ дрънканаци, и попскитѣ дрънкания. Питатъ, кой ще ме замѣсти? Никой. То е едно отъ голѣмитѣ безумия. Казватъ: Като умре Господъ, кой ще Го замѣсти? Философия. И питатъ, може ли Господъ да умре? Като грѣшишъ, ще умрешъ. Но ако си праведенъ, животътъ ще се разширява. И казва, какво ще направите? Е, какво ще направимъ? Ако българитѣ постѫпатъ добре, колкото българи намѣря тука, ще ги изтегля. Казва Христосъ тъй,- ще идатъ при Него. Вие нѣма да останете на земята. Васъ ще ви откраднатъ единъ следъ другъ. Единъ ще си замине, после другъ. Българитѣ ако не приематъ, като дойде Христосъ на облацитѣ, вие, живите, ще бѫдете грабнати, да идете да живѣете съ Него. Тукъ нѣма да останете.

 

Сега работата е друга, да разберете сѫщината. Сѫщественото на живота. Правете каквото искате, но трѣбва да имате едно разбиране.- Да разберете Истината! И говорете тъй, както трѣбва. Азъ гледамъ сведенията какъ сѫ невѣрни. Тукъ нѣкои отъ васъ, както въ свѣта, иде нѣкой и ми разправя невѣрни работи. Дойде мѫжътъ и ми разправя невѣрни работи за жената; дойде жената и тя ми разправя невѣрни работи за мѫжа. Азъ гивиждамъ работите както седятъ. Дойде синътъ, разправя невѣрни работи; дойде дъщерята и тя разправя невѣрно. Всичкитѣ разправятъ невѣрното. Ще дойде нѣкой и ще разправя, че не го приѣли Изгрѣвяни: Представете си, казва, менъ ми трѣбватъ 274 лева, не ми помага. Изваждамъ и му давамъ 274 лв. Казвамъ, ще извинишъ, азъ имахъ да му давамъ на този, че което имамъ да давамъ на него, давамъ го на тебе. Слабъ ви е ангелътъ. Слабо ви е разбирането. Че азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, тъй като дойде изпитанието, да седи, да издържа. Пече го жена му. Азъ имамъ сега една машинка да пека хлѣба си. Една малка машинка. Нѣкой пѫтъ неопеченъ е хлѣба, туря го на машинката и го опека. И много хубаво става. Ти не харесвашъ жена си,- сурова е, недоопечена е, тури я на туй, опечи я. Следъ туй не я хвърляй. Като я опечешъ, изяшъ я. Азъ разбирамъ, когато единъ мѫжъ не харесва жена си, да я опече и да я изяде. Нали е хубаво да опечешъчовѣка и да го изядешъ. То е хубаво, но работата е да знаешъ какъ да го опечешъ. Работата е тамъ, не да го направишъ на нѣкой въгленъ, но да му предадешъ едно качество.

 

Та сега, азъ четохъ тази глава, която не трѣбваше да чета. Престѫпихъ закона ви. И най- първо не четохъ “Хвалата”. Поне ще ви кажа, не правете тази погрѣшка. Една погрѣшка има, която всички правятъ. Минавате покрай единъ богатъ човѣкъ и носите кесия, той отворилъ касата си и казва: Нека всѣки си вземе колкото иска. Вие отминавате. Казвате: Кой ще носи тия пари, отъ друго мѣсто ще взема. Пъкъ по пѫтя никой не ви дава Напълнете си кесиитѣ. Нищо повече. Ще дойдатъ усилени времена. Пъкъ вие минавате сега, не искате да си вземете. Но вие сте минали презъ богати мѣста. Но не сте си ги взели. Сега ще ги вземете. Сега ги искате, но ги нѣма паритѣ. Като минавате, напълнете си кесиитѣ. Казвате: Азъ не искамъ пари. Напълни си кесията съ звонкови златни монети. Не слушай тази глупава философия, дето казватъ: Пари не ми трѣбватъ. Но като сѫ дошли да фалиратъ тѣзи книжнитѣ пари, БИК МИШ казватъ турцитѣ.

 

Сега, като ме слушате, напълнете си кесиитѣ. Ако не, ще дойде сиромашия. Ако ме слушате, азъ ви казвамъ на васъ сериозно, ще минете презъ най- голѣмитѣ страдания, понеже не си пълните кесиитѣ. И ще си турите най- хубавитѣ дрехи, най- хубавитѣ обуща, най- хубавитѣ шапки. Ще се въорѫжите. И на пѫтъ ще тръгнете тогава! А не казвайте: Добъръ е Господъ. Тури си златото, Господъ го създаде за васъ да го носите. Тогава Христосъ като дойде на земята нали имаше касиеръ. И катодойдоха да искатъ данъка, казва на Петъръ: Я си хвърли мрежата. И хванаха една риба. Казва: На нея не и трѣбва да носи злато въ устата си. Тя бѣше гладна и щѣше да умре. Взе я Петъръ, хвана я, и извади златната монета, и въздъхна рибата. Хвани онази риба съ мрежата си, и златната монета извади, и рибата хвърли въ морето. А ти иди и дай, което трѣбва. Това е новата философия. Знание ви трѣбва на всинца ви. Вие се радвате на онова, което не сте го живѣли още. Приложете го. Отъ части сте го приложили. Азъ не говоря за миналото. То е много добро. А за бѫдещето ви говоря; онова, което иде за васъ, за него ви говоря. Азъ не се интересувамъ за миналия животъ на хората. То е фактъ свършенъ. Бѫдещето ме интересува. Но то е още нереално. Менъ ме интересува настоящето, което трѣбва да знаете, и отъ което трѣбва да дадете. Менъ ме интересува настоящето, което сега трѣбва, и което сега ще учите. Какъ ще го приложите. Не ме интересуватъ вашите стари опити. Какъ сте живѣли и какво мислите. За него ако мисля, азъ ще се отклоня отъ цѣльта.

 

Та казвамъ сега: Туй, което сега ще научите, и което приложите днесъ, то е което носи щастието за васъ. И решението на онази трудна задача, презъ която ще дойде щастието. Има трудни задачи. То е една много трудна задача, да не те обичатъ хората. Знаешъ какво страдание е това? Много трудна задача е, да задържашъ любовьта, която хората иматъ къмъ тебе. Че вие често мислите, че Онзи Който ви обича, можете да си играете съ Него, както искате. Много се лъжете. Ти никога не можешъ да си играешъ съ единъ човѣкъ, който те люби. Ти можешъ да си играешъ, но само съ себе си. Онзи, който те обича, трѣбва да имашъ най- добритѣ отношения къмъ него! Така Богъ постѫпва. Това е Божиятъ Законъ. И ако азъ дойда да ви кажа, какъ трѣбва да постѫпите, това е едно престѫпление. Азъ може да ви гледамъ, не казвамъ нищо. Гледамъ, двама души се каратъ. Но виждамъ, единия не може да използува случая. И другиятъ се кара, и двамата се каратъ. Две стомни носатъ. Каратъ се, кой носи повече. Единиятъ може да носи повече. И най- после се скаратъ. Единиятъ се разгнѣвява, вдига стомната, и хайде о главата на другия; и другиятъ постѫпва така. И счупиха се стомнитѣ. Сега ще дойдатъ да ми разправятъ. И казвамъ, защо. Единиятъ може да носи повече. Сестрата казва, понеже азъ съмъ много търпелива, но стомната я счупихъ. Братътъ дойде, и той казва: И азъ съмъ много търпеливъ. Но и неговата стомна е счупена. Казвамъ: Елате и двамата, да видамъ една стомна, че идете на-ново и си вземете вода.

 

Казва: Кажи ни нѣщо ново. Новото е нова стомна, превържете си главитѣ и идете за вода. Ти ще го блъснешъ. Кажи: Братко, прости ме. И той ще ти каже: Прости ме, защото и азъ направихъ нѣщо, което не трѣбваше да направя. Направихъ една погрѣшка. Трѣбва да знаешъ да направишъ това. Да има разсѫждение. Пречистване трѣбва да има въ отношенията. Тъй въ живота доброто да го направишъ, тогава небето ще се изясни, и ангелитѣ ще запѣятъ новата пѣсенъ: НѢМА ЛЮБОВЬ КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ. Вие я пѣете сега. Научете се да пѣете- НѢМА ЛЮБОВЬ КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ. Но не тъй, както е турено. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е ЛЮБОВЬ. Защото НѢМА ЛЮБОВЬ КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е ЛЮБОВЬ.

 

 

Хвалата. Отче нашъ.

7ч. 15с.

Отлични гимнастически еввритмически упражнения на поляната.

/малко е студеничко на рѫцетѣ/.







Теми съдържащи: Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt