Jump to content

1936_09_27 Азъ го създадохъ!


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

АЗЪ ГО СЪЗДАДОХЪ!

 

1-во Недѣлно Утринно Слово

27.09. 1936г., 5ч.с.

Небето покрито.

Времето меко, топло.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.

Ще прочета първа глава отъ Дѣянията на апостолитѣ.

Въ Начало бѣ Словото.

 

Самиятъ животъ е една наука, която човѣкъ тепърва трѣбва да живѣе. Говоримъ за истинския човѣшки животъ.

 

Цѣлата природа е пълна съ животъ, но той се различава по своята форма. Сегашниятъ животъ е пъленъ само съ отрицание, съ скърби и тревоги, страхъ, недоразумение, недоволство. Много малко радость има въ лицето на човѣка. И всичкото усилие на ония, които сѫ идвали да научатъ човѣка да живѣе. И мѫчно е човѣкъ да се научи да живѣе. То е единъ предметъ труденъ, отвлеченъ. Така. Животътъ не е нѣщо, което може тъй конкретно да го видишъ. Човѣкъ очаква нѣкой пѫть нѣкакво щастие, очаква нѣкакъвъ животъ, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има тамъ? Очаква какво ли не. Това сѫ външнитѣ форми на този животъ. Задава се въпросъ:Има ли другъ свѣтъ освенъ този? Какво е тамъ скрито, дали има другъ свѣтъ или другъ животъ? Има разбира се, свѣтове много. Но това сѫ степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на единъ човѣкъ, на единъ ангелъ. Какво глѣмо различие има въ тѣхния погледъ, въ тѣхното схващане за живота. Или вземете човѣка въ неговата чистота. Ичистотата на единъ ангелъ. Какво голѣмо различие има!

 

Та казвамъ, сега се оповѣстява идването на Христа. Това, какъ е дошълъ Исусъ на земята. Какъ е живѣлъ и какъ е заминалъ. Че казва: Както го видѣхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпросъ. Вие знаете какъ отиватъ вашитѣ гости и вашитѣ ближни. Какъ отиватѣ вашитѣ бащи и майки за другия свѣтъ. Ще взематъхората и ще го занесатъ на носилка. Азъ наричамъ мъртвитѣ, които отиватъ отъ този свѣтъ, понеже зле се научили да живѣятъ, не отиватъ сами,а искатъ да ги носятъ тържествено. И после трѣбва да има свещеници, да имъ пѣятъ, и всичко туй. Азъ наричамъ туй състояние много аристократическо. Защото виждаме въ Исуса нѣма туй състояние. Той не иска, не чака да го носятъ хората така. Повика ученицитѣ си, и следъ като имъ говори, подигна се нагоре и се възнесе. И казва, че Той тъй ще дойде,както Го видѣха. Съвременната църква е изопачила туй и казва: Въ тѣло ще дойде Христосъ. Не е въпросъ за тѣлото. То е въпроса за съзнанието. Даже тѣзи, които гледаха, въ Писанието се казва, че се усъмнили. То не е тъй, но човѣкъ съ такова тѣло, както виждате, обикновения човѣкъ.

 

Та казвамъ, онѣзи, които не сѫ запознати съ вѫтрешната страна на живота, тѣхъ ги е много страхъ отъ промѣнитѣ. Тѣхъ ги е страхъ да не изгубятъ сегашното си тѣло.Та ще го изгубятъ, азъ да ви кажа, ако турите и сто души стражари, пакъ ще го изгубите.Тъй седи истината. Ще изгубите тѣлото си. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно въ човѣка.И всичкото ви усилие трѣбва да бѫде - да се съгради духовното ви тѣло въ свѣта. Онова, което ще има много по- малко промѣни, отъ колкото сега има. Но и по-малко противоречия. Но за да се гради едно тѣло на земята, изисква пари. Правя аналогия сега. Иска се пари, иска се материяли, искатъ се работници, за да се съгради една кѫща човѣшка. За да се съгради сегашното ви тѣло е имало двама работници - майката и бащата. Това е то. И после самото дете. Писанието казва: Има тѣло нерѫкотворено, което Богъ е създалъ, въ което човѣшката душа ще живѣе. Та трѣбва всинца вие да имате едно прозрѣние, едно разбиране на живота. Разбирането седи въ това, да знаете, че душата е, която расте и се развива. Душата расте и вие трѣбва да разбирате този растежъ. Единъ день вие ще се измѣните, и ако не познавате законитѣ, нѣма да познавате себе си. Нали много пѫти питатъ хората: Ще ли се познаваме ние въ другия животъ? -Чудна работа! Ще се опознавате. Че едно животно като кучето, което е живѣло 10 години при господаритѣ си, не го ли познава? Познава го. Какъ го познава? Има нѣщо, по което се познава. Та казватъ хората какъ ще се познаятъ? Ако се измѣнятъ вашите тѣла, какъ ще се познавате?Пакъ има начинъ да се познавате. Познаване ще има. И много по-добро познаване има, понеже хората като не се познаватъ, понеже често се измѣнятъ. Расте човѣкътъ, ине може да го познаятъ той ли е или не? Брада има,по-рано нѣмаше. Измѣня се и гласътъ. Не можешъ да го познаешъ. Сега се познаватъ хората по говора, по гласа. Гласътъ на човѣкъ е най-постояненъ. Азъ, казва, по гласа го познахъ. Но има и други качества. Човѣкъ се познава по своята мисълъ; познава се и по своитѣ чувства; познава се и по своитѣ постѫпки. Всички хора не мислятъ еднакво, не чувствуватъ еднакво,и не постѫпватъ еднакво. Сега не разбирайте, че всички трѣбва да постѫпватъ еднакво. То е принципално. Отъ части е така. Но животътъ самъ по себе си е нѣщо красиво! Еднообразието въ вѣрване, въ чувствувание оттласка хората. Не може да т е привлече туй,което е еднообразно. Да кажемъ вие говорите, и все повтаряте: Да се обичаме, да се обичаме, да се обичаме.То е еднообразие.То е една и сѫща дума. Какво значи да се обичаме?За да се обичаме, ти трѣбва да проявишъ любовьта въ нейното разнообразие. И за да направишъ живота красивъ, какъ трѣбва да го проявишъ този животъ. Сега на земята, при сегашнитѣ условия, въ какво седи живота. Като съзнае човѣкъ, по нѣкой пѫтъ има едно заблуждение, той трябва да съзнае и да се моли. И по нѣкой пѫтъ има въ него едно щестлавие, той ще вземе една поза така да покаже на хората; майката ще даде на детето какъ да се моли. И детето ще се научи на това. Казва: Така ме научи майка ми. И като остарѣе, пакъ се моли по единъ и сѫщъ начинъ. Хубаво е това. Като единъ методъ, то е хубаво. Но ако се заблуждавате, както ви е учила майка ви, да се молите? То е еднообразие. И единъ денъ ще кажете: Дотегна ми по този начинъ. И трябва да се пазите отъ опасностьта на еднообразието. Трябва да дадете свобода. По напредналите братя сега, които се занимаватъ, като видатъ единъ младъ, казватъ туй не бива, туй не бива. Че ако този братъ,младия стане като тебе, какво ще стане? На какво ще замяза? Ти съ всичкитѣ си молби,да ви покажа какъвъ дефектъ ще дадатъ. Лицето се сбръчква, потъмнява, краката отслабватъ, и изгуби се красотата; после въ старини не може хубаво да говоришъ. Казвашъ: Изгубихъ всичко. При това пакъ вѣрвате въ Бога, че за бѫдеще Господъ пакъ ще ви даде единъ животъ. Хубаво е това. Но това не е живота. Това е единъ животъ на страдущитѣ хора. На страдущи, които не разбиратъ въ какво седи Божията Любовь. Вие си представлявате Бога само по единъ начинъ. А нѣкои даже изхвърлятъ и този начинъ. Сега не искамъ да се спирамъ върху нѣкои нѣща, понеже ще дойде едно различие, -кой има по-добро схващане за Бога?И кой има по-добро прозрѣние? Който има най-добритѣ схващания и най- доброто прозрѣние, той може да направи много работи. Ако ти мислишъ, че познавашъ Бога и си Го любилъ, а не можешъ много работи да свършишъ, то е само едно непостижение.

 

Човѣкъ за Богъ ще говори за бѫдеще.Когато може да направи нещо. Нѣма да говоришъ преди да си направилъ нѣщо. Не говори за никоя своя добродѣтель, която не можешъ да проявишъ. И не говори за пѣнието, докато не си пѣлъ. Да. Ако искашъ, изпѣй една пѣсенъ. И тогава ще кажатъ: Я ми кажи, отъ кѫде научи тази пѣсенъ? И ти на тия хора ще имъ разправишъ. Или никога не говори,че си единъ художникъ. Нарисувай нѣщо, постави го, и когато те питатъ,тогава кажи. Не говори, че си единъ окултенъ ученикъ. Е какво значи окултната наука? Е, казва някой, я ми погадай. Я,да видя сега? Окултната наука все си гадае: по лицето, по главата,по черепа, все гадае тя. Сега даже въ Библията считатъ грѣшни работи да се предсказва на рѫката. Какъ могатъ тъй да бѫдатъ написани на рѫката нѣщата? Хубаво, казватъ, че много светии сѫ говорили въ съборитѣ. Че какъ тамъ е говорилъ Господъ? Какъвъ е Божиятъ езикъ? Казва, духътъ имъ говорилъ.Е, какъ тамъ говори Духътъ? Не говори преди да ти е говорилъ Духътъ. Внимавай да се самоопредѣлишъ въ себе си, да знаешъ, че ти е говорилъ Духътъ. И като говори духътъ, а не да мислишъ, че ти е говорилъ. И говори, както той ти е говорилъ! Когато Духътъ говори, ще има единъ признакъ. Ти иди при единъ болѣнъ човѣкъ,и като започнешъ да говоришъ както Духътъ ти е говорилъ,най-малко на този човѣкъ ще се подобри здравето му. Иди при една кѫща, дето има раздоръ, недоразумение, делене на малки работи. Е, ти се намирашъ между децата, между две момченца - братчета, или между едно сестриче и едно братче. Каратъ се за нѣщо. За ябълки, за дрехи, за обуща и т.н. Или такива спорове има между възлюбленитѣ. Между майки и бащи. Споратъ се тѣ двамата. Недоразумение има. Може да сѫществува такова и между учители. Навсѣкѫде има, за малки работи. Когато ти говори Духътъ и тия недоразумения се яватъ, Духътъ го нѣма тамъ.Тѣ сѫ хората, които живѣятъ крайно индивидуаленъ животъ. Всѣки търси своето право. Щомъ дойде духътъ, тия различия изчезватъ. Защото спорътъ въ животъ става за малки работи, отъ недоимъкъ. Азъ да ви кажа, всичкитѣ страдания идатъ отъ недоимъкъ. Съмнението иде отъ недоимъкъ; незнанието, злобатавсе иде отъ недоимъкъ на любовь. Недоимъкъ има този човѣкъ. Дай му ти отъ любовьта, като дойде да се изпълни, тя злобата изчезва, дойде знанието, а съмнението и всички тия нѣща изчезватъ. Вие казвате: Азъ се съмнявамъ. Философия трѣбва да имате. Е, какъ се лѣкува съмнението? -Научи се да вѣрвашъ! Казвашъ: Не става тази работа съ вѣра. Тъй, съ сегашната вѣра не става. Вѣрата винаги иде у човѣка, когато Духътъ се яви. Тогава човѣкъ ще има вѣра. Че ти какъ ще вѣрвашъ въ нѣща, които не си видѣлъ? Сега ще цитирате вие всички: “Блажени, които не видѣтъ и повѣрватъ”. Е какво се подразбира? Пакъ ще вѣрваме на тия апостоли, които видѣха Христа. Та има на кого да вѣрваме. Значи, тия хора, пакъ има. Но ти не можешъ да вѣрвашъ, безъ да имашъ нѣкоя конкретна мисълъ, нѣкое конкретно съзнание. Представи си, че никой не е видѣлъ, какъ се е възнесълъ Христосъ на небето. И ти да вѣрвашъ, то е невъзможно. И най-после, не може да вѣрвашъ туй, което не е станало. Ние вѣрваме въ нѣща, които сѫ станали.

 

Сега вашиятъ умъ се отвлича и казвате: Да бѣхме въ ония времена. Е, хубаво. Е, колко души имаха привилегията въ ония времена, когато се възнесе Исусъ? Да кажемъ, че Писанието казва,че били 120 души. Цѣлиятъ еврейски народъ нищо не видѣ. Даже е въпросъ, и когато се роди Христосъ на земята, колко евреи е имало на земята. Колко евреи го видѣха. Изнесе се слухъ, че се е родилъ. Но дали всичкитѣ евреи сѫ го виждали? А като се възнесълъ на небето толкова много бѣха евреитѣ, че само 120 души били. Та казвамъ, ако вие бѣхте на Неговото време,каква възможностъ имаше да Го видите? Тѣ сѫ били времена тъмни, когато хората търсѣха Господа съ свѣщи, съ ламби Го търсѣха да Го зърнатъ, и не сѫ Го намѣрили. А въ сегашния вѣкъ има едно зазоряване, и безъ свѣщи може да Го намѣратъ. Сега има много по-голѣма възможностъ! То е въпросъ на съзнанието вѫтре.

 

Никога не казвай, че си вѣдялъ нѣщо, което не си видѣлъ. Знаете ли какво значи виждането въ пълната духовна смисълъ? Писанието казва, че онѣзи, които чуятъ гласа ми, - Гласътъ на Господа, - ще оживѣятъ. Тъй е. Вече онзи, който е чулъ, ще оживѣе. И онзи, който е видѣлъ, ще просвѣтне. Щомъ като видишъ ти реалностьта, или щомъ видишъ Господа, всичкото твое недоволство трѣбва да изчезне. Ако не е изчезнало още въ тебе, ти не си Го видѣлъ. Щомъ се съмнявашъ въ това, дали е Той или не е Той, ти сисиромахъ. И ти казвамъ: Богатъ да станешъ! Съ какво?- Съ вѣра! И за да изчезне всичкото твое недоволство, ти трѣбва да станешъ богатъ съ любовъ, съ всичкитѣ добродѣтели. Може да запитате какво нѣщо е добродѣтельта? Азъ съмъ далъ такова едно опредѣление. Сега ще употрѣбя думата “АЗЪ”. Въ свѣта само хората иматъ АЗЪ. Човѣкъ може да каже-АЗЪ. Едно животно не може да каже. У тѣхъ сѫ затворени устата. Животното не може да каже АЗЪ. Азъ- значи едно сѫщество, което се е отдѣлило отъ другитѣ, и се съзнава, че живѣе самостоятелно. Самостоятелно е то. Туй съзнава. А пъкъ онзи, който нѣма туй съзнание, той е потопенъ въ общото на всичкитѣ. Ти можешъ да сподѣляшъ. Хубаво е това състояние. Нѣкои поддържатъ, че има едно състояние по-горе от АЗЪТЪ.Тѣ го наричатъ безлично. Едновременно ти схващашъ всичкитѣ азове въ едно и живѣешъ въ всички. И тогава не само едно азъ, но хиляди азове си ти. Сега може ли да схванете какво може да бѫде туй състояние? Казвате, какво ще бѫде? Е, мислете какво ще бѫде. Азъ да ви дамъ едно опредѣление. Кое е по-хубаво? Да познавашъ само една буква, или да познавашъ всичкитѣ букви въ азбуката на речьта? И сега ние си мислимъ, че като кажемъ- азъ, че то е първата буква на онова велико знание, което ще ти се разкрие. Казватъ: Богъ буква ли е? Той личностъ ли е? Той е повече отъ онова, което ние разбираме.Та казвамъ, не е лошо.Поддържайте, но не мислете, че въ каквото състояние сте сега, че сте достигнали до нѣкоя много висока степенъ. Радвамъ се, че си “азъ”, но трѣбва да дойде и втори, трети,4-ти, 5- ти, и всички.Че като казваме нѣкой пѫтъ, че азъ трѣбва да обичамъ ближнитѣ си, азъ разбирамъ всичкитѣ тия сѫщества, които казватъ “азъ”, и онѣзи даже, които не могатъ да кажатъ “азъ”. Всички трѣбва да ги обичаме. Защо?Защото като срѣщнешъ единъ волъ и кажешъ: Отъ кѫде идешъ? Той си подига рамената. Е, кой те създаде?Той пакъ си подига рамената. Тогава се явява Господъ и казва: АЗЪ ГО СЪЗДАДОХЪ! Срѣщнешъ една мравя, казвашъ: Ти защо си се запънкала, кой ти дада туй право? Тя нищо нѣма да ти каже. Господъ казва: АЗЪ Я СЪЗДАДОХЪ. И питашъ ти тази мравя, та отъ кѫде на кѫде този кояфетъ у тебе, съ толкова крака? Тя нищо не знае. Животътъ, който сега живѣе, тия крака и сѫ необходими. Единъ день, като изходи този пѫтъ... Чудни са хората, казватъ: Е, защо на 4 крака пъкъ ще ходишъ? Че като се качишъ на нѣкой автомобилъ, на колко крака ще ходишъ тогава? Тогава ще ходишъ съ 4 крака, пъкъ и ще се въртатъ краката. Чудни са хората! Едно осѫждение има,че животно е, ходи съ 4 крака.- Автомобилъ е. Че ти ходишъ съ два крака.-Мотоциклетъ. Де е успѣхътъ на човѣка? Ходи човѣкъ съ два крака, силата на двата крака не, но човѣкъ ходи въ перпендикулярно положение. Животното е въ хоризонтално положение,а човѣкътъ- въ перпендикулярно положение.Теченията на човѣка и разбиранията на живота сѫ различни. Двата крака съотвѣтствуватъ на едно друго движение, на една друга възможностъ. Трѣбва да се стремите къмъ домогването. Не зависи отъ васъ, но трѣбва една вѫтрешна готовностъ, когато Духътъ ви посѣти.Защото ще дойде време да ви посѣти. И силата на Духа е както слънцето, като изгрѣва. Най-първо като изгрѣе на хоризонта, то освѣтлява най-високитѣ планински върховѣ;и после колкото по-надолу слиза, освѣтлява всичкитѣ предмети.Такова е изяснението на Духа. Когато Духътъ дойде, нито единъ отъ васъ нѣма да остане, на когото духътъ да се не изяви.Но ще зависи отъ вашата готовностъ, която имате сега;и която ще придобиете ,за да ви говори духътъ.Ако сте готови, ще ви говори.Ако не сте готови, ще ви огрѣе,и после ще отмине.И после щечакате другото проявление на духа, периодически.

 

Сега, онѣзи отъ васъ, които разбирате, не губете условията.По нѣкой пѫтъ вие губите условията. Казвате: Какъ трѣбва да живѣемъ духовенъ животъ? То е съзнанието вѫтре. Ти можешъ да се занимавашъ съ най-долнитѣ работи, може да копаешъ,но ще имашъ Божественото съзнание въ тебе.И ти може да си царъ, и пакъ да нѣмашъ туй съзнание. Че какъ единъ царъ, който осѫжда единъ, втори, трети, 4-ти, безъ да е провѣрилъ. Царѣтъ не знае работитѣ, ще даде решението. Въ този царъ трѣбва да има вѫтрешно прозрение отъ невидимия свѣтъ. Че като дойде да каже тази сѫдба, не е право. И да го знае това. А царѣте нѣматъ тази възможностъ. Решилъ сѫдътъ да обѣсятъ нѣкого, царѣтъ ще дойде и ще подпише. Сега туй васъ ви се вижда едно противоречие. Че вие всѣки день вършитѣ тия погрѣшки. Азъ да ви кажа, даже на най- напредналитѣ отъ васъ, ето едно прегрѣшение. Дойде нѣкой, казва: Имаме единъ братъ, който не знае какъ да се моли. И той лансира една идея. Ти не си го видѣлъ,нѣкои сѫ казали, че имаме единъ братъ, който не знае какъ да се моли. Че какъ го провѣри, че не знае да се моли? Ако идете въ евангелската църква, тамъ обичай има да колѣничатъ. Хубаво е. И Писанието, мисля, казва нѣкѫде,че колѣничилъ е. Е, хубаво. Вие седите и се молите; и си събирате краката отдолу на едно мѣсто, събирате и рѫцетѣ. Е, мислите ли, че по този начинъ,както се молите, че е така хубаво? Краката ви на едно мѣсто и рѫцетѣ ви на едно мѣсто? Краката ти са на едно мѣсто, ама умътъ ти е раздвоенъ. Ти се молишъ, а мислишъ за жена си, какво ли прави? Ти се молишъ, а мислишъ пакъ за търговията си едновременно. Ти се молишъ, и проникне въ ума ти мисълъта, че нѣкой те обидилъ. Питамъ, трѣбва да знаете въ какво седи обидата. Обидата е едно състояние, че нѣкой ти окалялъ дрехата, и те нацапалъ. За да се извини той, трѣбва да ти донесе чиста вода, и да опере петното хубаво,и да оглади хубаво дрехата. Нѣкой те обиди. И ще му простишъ. Вода, вода трѣбва. Ще чакашъ. Ти ме оцапа, ще дойдешъ да омиешъ туй петно. Ама нравътъ ми е такъвъ. Безразлично е какъвъ ти е нравътъ. Ти трѣбва да очистишъ петното. Не те е пратилъ Господъ въ свѣта да цапашъ нито себе си, нито другитѣ,нито ближния си. Но нацапалъ ли си,трѣбва да очистишъ всичко туй. То е изяснение само външно. Защото следъ всѣко цапане, човѣкъ изгубва мира си. Ти като нацапашъ нѣкого, ще изгубишъ съзнанието си, ще изгубишъ своето разположение. Че ако всички не си губѣха разположението; кажете ми, колко часа държите своето добро разположение? И следъ като се разсърдите нѣкой пѫтъ, пакъ съзнанието ви да е будно и да кажете: Слушай, въздържай се! Тази работа не я знаешъ. У васъ се прекѫсва съзнанието. И като се разсърдишъ, то съзнанието ви да е будно. Казва се за Господа, че и Той се разсърдилъ. Казва се за Господа, че и Господъ се гнѣви на човѣка. Сега философията на човѣка е, не гнѣви човѣка. Не, ако твоето съзнание е разпокѫсано, гнѣвътъ е на мѣсто.Този гнѣвъ означава, че ти се гнѣвишъ, че работитѣ не сѫ поставени тъй, както трѣбва. Господъ когато се гнѣви, когато се разгнѣви, Той турга всичкитѣ нѣща на мѣсто. а когато хората се гнѣватъ...

 

Та сега има много, които казватъ: Не трѣбва да се гнѣвишъ.Невъзможно е. Ама не трѣбва да се страхувашъ!- Невъзможно е. Ще се страхувашъ. Но като се уплашишъ отъ една мечка,да имашъ пакъ вѣра въ Бога. Защо бѣгашъ ти отъ мечката? Ти бѣгашъ отъ Господа, Който е въ мечката. -Неправеденъ човѣкъ си. Тамъ ти знаешъ, че бой ще има. Ти бѣгашъ отъ Господа, Който е въ мечката. Той казва: Я, ела самъ тукъ. И казва, той мълчи. Че като те налѣгне тази мечка... Азъ зная единъ такъвъ примеръ. Единъ много лошъ човѣкъ българинъ, единъ денъ го налѣгнала една мечка, та го натиснала на земята. Не го хапе, но го върдаляла, обръщала го насамъ нататъкъ, нагоре, всичко това, и го пуснала. Че като севърналъ той въ кѫщи, много кротъкъ вече. Името му било Йоанъ. Та го пита жена му: Какво бе Йоане? Какво си се умърлушилъ?-Тебе мечка върдалила ли те е? Сега тия нѣща сѫ вѣрни. Че като те хване една голѣма скърбъ нѣщо въ свѣта и си се умърлушилъ, мечката иде. И всѣки едного всѣкога въ живота може да го върдаля нѣкоя мечка. И ако те върдаля тази мечка, само да те укроти, но тъй,че да не те нарани, ти доста си прогресиралъ. Но ако тази мечка счупи нѣкой пжтъ краката ти или те ухапе, това показва, че не си много прогресиралъ. Поддържатъ, че човѣкъ, въ когото Богъ се е проявилъ, животнитѣ укротѣватъ. Достатъчно е въ съзнанието си да държишъ Бога така, както е и единъ вълкъ или единъ тигъръ, една мечка, - всичко туй ще дойде при краката ти, и нищо нѣма да ти направи. Но ако не мислишъ, работата е опасна! Всичко ще ти направятъ. Та казвамъ, този законъ е,за да се освободите отъ скърбитѣ и страданията, и мѫчнотиитѣ. Идеята ви за Бога вѫтре въ васъ трѣбва да бѫде на мѣсто.Но ще се освободите въ туй. Трѣбва да работите. Ще се освободите. И тия страдания сами по себе си ще се осмислятъ. Не само ще се осмислятъ, но и ще прогресирате. Думитѣ ви ще се развиватъ. И следъ всѣко идване на Духа вѫтре въ насъ, съвсемъ ще се измѣни вашето съзнание. И при всѣка скърбъ, която човѣкъ чувствува, то е като влажно време, дъждовно време, бурно, снѣжно време.Не се бойте, защото следъ толкова снѣгъ и следъ тази буря ще се изясни времето. Ще изгрѣе слънцето,и всичко туй ще се превърне за ваше добро.

 

Сега има единъ начинъ, едно обяснение защо сѫ страданията. Защо страдаме и защо са тия страдания? Тогава можемъ да кажемъ: Тия страдания сѫ потрѣбни на човѣка въ сегашния животъ. Ночовѣка не трѣбва да потъне само въ страданията, като въ една областъ, въ която всичко може да изгуби. Сега питате: Е, какво учение е Християнството? - Християнството е учение за спасение на хората. Но какъ ще се спасятъ хората?-Трябва да познаятъ Бога. Въ познанието на Бога ще се яви спасението. Богъ е, Който обработва спасението. Той е, Който спасява хората, не други. Спасява онѣзи, които Го познаватъ, онѣзи, които могатъ да Го познаятъ. И познаването трѣбва да бѫде непреривно. Туй познаване не е единъ въпросъ само за единъ день, на една година,то трае презъ цѣлата вѣчностъ. Ти презъ цѣлата вѣчностъ ще се учишъ да познавашъ Величието на Бога и това ще бѫде радостьта на твоята душа. И казано е въ Евангелието: ”Да познаятъ Тебе Единаго Истиннаго”.Това е живота. Да познаятъ Тебе Единаго Истиннаго Бога. Да. Но тъй, както се изисква. Богъ на всички хора се изявява различно. На светиитѣ по другъ начинъ, на умнитѣ, на глупавитѣ - на всички. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което Богъ да не се изяви. Богъ се изявява според степеньта на тѣхното развитие. Богъ другояче гледа на единъ глупавъ човѣкъ. Той не гледа,че е глупавъ. Този човѣкъ ни най-малко не е глупавъ. Ама казватъ, той е идиотъ. Ни най-малко не е идиотъ.-Ама то се показва, че е идиотъ. Не мислете, че е идиотъ. Казвате: То е дете. Но туй неразумното дете единъ день става единъ гений. Вие виждате единъ човекъ и казвате, че той е лошъ.Богъ и на лошитѣ хора гледа другояче; отъ наше гледище нѣкои хора са лоши, отъ Божие гледище всичко онова,което Богъ е направилъ,за Него е добро.А не за насъ. Не всички нѣща,които Богъ е направилъ, сѫ добри за насъ. Ние не разбираме,нѣмаме туй знание. Че какъ? Вземете положението, азъ да ви обясня положението на една майка,която носи 9 мѣсеци едно дете. Е, какъ мислите, добре ли е? Казва нѣкой: Добро е това.-Но носилъ ли си ти дете въ утробата си вѫтре? Ни най - малко не е добро това. Но отъ после майката, като се освободи, казва: Азъ се радвамъ ,че го родихъ. Но по-напредъ какъвъ страхъ, какво треперене, да не умре,да не стане това или онова! Тази работа е много трудна, да родишъ! И всѣка една хубава и права мисълъ, всѣко едно желание за да се роди, трѣбва да минатъ страдания. Защо страдате? Всѣки единъчовѣкъ,който страда,той ражда нѣщо. Той е заченалъ. И докато го родишъ. Нѣкой пѫтъ има жени,които лесно раждатъ. Има хора,които много лесно мислятъ, раждатъ, а нѣкои пъкъ... Мене ми разправяше единъ свещеникъ, живѣлъ въ една кѫщица,и тамъ една жена три дена се мѫчила да ражда,и тя вика и се мѫчи,и попа вика въ другата стая. Тя реве и попа реве. Та нѣкой пѫтъ и вие скърбите и не знаете защо скърбите. Скърби нѣкой. -Да не се е женилъ. И Писанието казва - не пожелай. И щомъ пожелаешъ ,законътъ е тамъ. Защо да не пожелая? Ти ще го пожелаешъ, но най-после трѣбва да го родишъ. Ще дойде мѫчението вѫтре въ живота. Ако искашъ да не се мѫчишъ много,много малко пожелай. Да не ти бѫде много трудно. Пъкъ като искашъ това и онова;и ти ще замязашъ на нѣкоя риба, която трябва да ги роди. Не това е философията на живота.

 

Сега да се повърнемъ. Необходима е вѣрата за човѣка. И единъ начинъ,по който да мислите. Ако една мисълъ се ражда,по разни начини може да се роди. Но нѣкой пѫтъ за да се роди една мисълъ е много трудна работа. А въ ангелитѣ и светиитѣ мислитѣсе раждатъ безъ мѫчение. Та ангелитѣ и светиитѣ, когато слизатъ между хората,на много тясно мѣсто се намиратъ.Най-напредналитѣ сѫщества,които слизатъ между хората,много мѫчно могатъ да се справятъ. Сега и вие по сѫщия начинъ,много мѫчно може да се справите. Не само вие, мѫчно се справяше и Христосъ. Казва: До кога ще ви търпя? Знаешъ колко сѫ несносни хората? Христа Го попитаха:Ти отъ кѫде идешъ? Какъвъ си Ти? Е, какво може да бѫдечовѣкъ? Какво може да бѫде човѣкъ на земята? Ако има съзнанието за Бога,той е човѣкъ,той е светия, съзнание има! И при всѣки случай той използува туй съзнание. Ако има съзнанието на единъ ангелъ, той е ангелъ. Споредъ съзнанието вѫтре. Та казвамъ, докато дойдете до онази опитностъ. И казва, следъ като се възнесълъ: Чакайте вие, докато дойде, възприемете Духа и да се облечете отгоре съ сила. Ти като видишъ формата на едно нѣщо,на Божественото,което ще се занесе нагоре къмъ небето,трѣбва да чакашъ за онова, което може да слѣзне отъ горе за тебе. И да се облѣчешъ ти въ сила. И можешъ да работишъ въ живота. Та не само какво си видѣлъ, формата, която си занесълъ. Може да си видѣлъ Христа, външната форма може да си видѣлъ,но Духътъ,който дойде, онова, което ти проговори,и онова, което разберешъ и приложишъ. Силата е въ разбирането! Азъ сега не ви казвамъ,че не разбирате. Разбирате, но има нови нѣща. Вие отлагате. И всички засега страдате отъ отлагане. Е, казвате: Стига ми толкова. Азъ съмъ челъ, казва нѣкой, два пѫти,три пѫти Библията. Можешъ да четешъ и хиляда пѫти. Не зная хиляда пѫти ще можешъ ли да четешъ Библията. Трѣбва тази Библия, кояточетешъ, най-после трѣбва да се напише вѫтре въ тебе. Не само да я отваряшъ отъ вънка,а ти самъ да станешъ една Библия нищо повече! Та Христосъ, който дойде на земята,де седеше Неговата сила? Той можеше да нахрани хората. Безъ пари да ги нахрани. Сега за себе си ще вземете тази опитностъ. -Когато ти идешъ въ хубавото разбиране на нѣщата, Господъ, Който живѣе въ тебе, Той ще се прояви. Не искайте вие да се прославите въ живота. Да съзнавате,че Господь живѣе въ васъ. И да не се мѣсите въ работитѣ Му. Той да се прояви. Всѣки единъ отъ васъ все има единъ Господъ въ него. Въ всѣки едного Господъ се проявява;и той трѣбва да съзнава това. Когато кажешъ “АЗЪ”, трѣбва да съзнавашъ,че това е Господъ. Понеже какво си направилъ ти? И като говоришъ, този твоятъ говоръ не е твой. И като ходишъ, този твоят ходъ не е твой. Той е Господъ,Който живѣе въ тебе,Той те учи какъ да ходишъ. И единъ волъ може да ходи,нокаква голѣма разлика между едно животно и единъ човѣкъ! И какво голѣмо различие между едно животно и единъ човѣкъ!

 

Та казвамъ сега, разбиране трѣбва сега на васъ.И ще бѫдете търпеливи,и ще чакате. Въ вашия Ерусалимъ ще седите. И ще имате опитностьта, че сте влѣзли из гората, и сте видѣли, че се е възнесълъ Христосъ. И ще чакате въ Ерусалимъ,докато се облѣчете въ сила. И като се облѣчете въ сила,тогава ще трѣбва да работите. Така, както отъ вѫтре ви учатъ. А има работа въ едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече единъ два дена,тя ще се изтече и ще свърши. А туй, което е Божествено,то е като единъ изворъ, който никога не пресъхва.

 

Та сега Господъ въ свѣта, Който действува не само въ васъ, но действува за поправлението на цѣлия свѣтъ. И ние сме въ една епоха, дето нѣма да остане човѣкъ да спи. Всички ще бѫдатъ разбудени. Нѣма да остане нито единъ. Всички ще ги събудятъ. Само разликата ще бѫде, че едни ще разбератъ защо сѫ събудени, а други нѣма да разбератъ. И ще кажатъ: Отиде ми съня! Но и тѣ ще бѫдатъ събудени. Ще претърпятъ всичкитѣ страдания, недоразумения, и ще се чудятъ защо става това? Но трѣбва да станатъ. А онѣзи, които са готови,ще разбератъ,че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждатъ всичкитѣ хубости и красоти, и ще се възползуватъ. А онѣзи, които не разбиратъ, тѣ сѫ слѣпи хора въ свѣта. Каквото и да му казвашъ, защо казва и пророкътъ, че нѣкои Господъ ги е ослѣпилъ. Той казва: Ослѣпилъ си ги, да не би да се обърнатъ къмъ Мене,и ги изцѣля. Ослѣпилъ ги е. И ние ще оставимъ сега този въпросъ какъ е дошло туй ослѣпяване. Трѣбва да се пазите всички отъ вѫтрешното ослѣпяване. И нѣма по-страшно нѣщо отъ това. И радвайте се, че съзнавате че страдате. И като се радвате, че страдате, радвайте се въ страданието си! И разликата между единъ, който е събуденъ е, че той се радва на страданието си; а единъ, на когото въ живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовъ е благото на човѣка./три пѫти/.

6. 15 ч.с.

Упражненията на поляната.

Първо неделно утринно слово

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...