Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1935_05_19 До 29-ти юний

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:33

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ДО 29-ТИ ЮНИЙ

 

 

5 часа сутриньта

Следъ силенъ снощенъ дъждъ.

Времето ведро, бодро, свѣжо.

Въздухътъ пъленъ съ озонъ,

меко, магнетично, лазурно.

Небето малко облачно,

но Слънцето ще изгрѣе.

 

Това е крайниятъ предѣлъ. Молитвитѣ гласно нѣма да се правятъ. Всѣки отъ васъ, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвитѣ. Външно нѣма да се молимъ на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, въ недѣлнитѣ бесѣди, нѣма да ви държа бесѣда. Ако искате, може да повторите бесѣдитѣ ми отъ новата година (1935г.), може да ги прочетете.

 

И въ класъ пакъ нѣма да държа лекциитѣ. Ще повторите всичко, каквото съмъ ви говорилъ отъ новата година. Сега ще прекарате въ размишление. Азъ имамъ друга работа, много по-важна. Азъ съмъ дошълъ до едно мѣсто, свършилъ съмъ си работата, имамъ нѣщо много по-важно, не искамъ да се занимавамъ. Сега вие ще се заемете да работите. Посѣто е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, азъ имамъ друга работа, не искамъ да се занимавамъ съ празни работи. Туй да го знаете всички. Менъ ми е дотегнало да примирявамъ и тукъ противоречия, и вънка - български. Тѣзи работи оставямъ. Всичкитѣ противоречия нѣма да ги примиря азъ, вие всичкитѣ противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавамъ съ противоречията на българския народъ.

 

Азъ отивамъ сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искамъ никому отъ сега нататъкъ да служа. И нѣма да ме безпокоите тукъ до Петровъ-день. Нито единъ отъ васъ нѣма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бѫде затворена за всички. Искамъ въ себе си. А вие наряда, молитвитѣ духомъ може да ги правите. Упражненията си (гимнастикитѣ) може да направите отвънка. Азъ не искамъ да нося никакви хули отъ сега нататъкъ. Не искамъ никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Азъ съмъ говорилъ, говорилъ, нито отвѫтре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е единъ упрѣкъ, но азъ не искамъ да се хули Името Божие! Името, което азъ проповѣдвамъ, не искамъ по никой начинъ да се хули. Не искамъ и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, нѣма да го носятъ на рѫце. Туй ще го направя до 29-ти юний. Ще видимъ тогава. Имамъ извѣстна работа, която трѣбва да свърша. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите - на Учителя. Туй, което азъ съмъ казалъ, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлямъ, да говоря за нѣща, които…

 

Прочетете нѣщата, новото, отъ новата година насамъ. Рекохъ, искамъ сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Азъ отивамъ да служа на Бога, както азъ разбирамъ, самъ. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И нѣма да ме питате философски, защо и за какво. И нѣма да философствувате, всичко, каквото съмъ казалъ. Тъй ще бѫдете като затворени риби. Нищо повече. Нѣма да се мѣсите въ работата ми, защо е така? Нищо повече. Въ реда на работата е. Тъй. Трѣбва единъ дълбокъ животъ. Трѣбва една дълбока работа. Тъй, както вървятъ, менъ не ме радватъ тия работи. Тѣ сѫ повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостятъ и после, мислятъ утре за обѣдъ какво ще има. Тъй ще мислите за обѣдъ, за вечеря, за хубавъ креватъ, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани кѫщи. Хубави работи сѫ тѣ. И при хубавитѣ кѫщи човѣкъ умира, и при лошитѣ умира. Хубаво е човѣкъ да има хубави кѫщи. Но и при хубавитѣ кѫщи той ще умре и ще се мѫчи повече, при лошитѣ кѫщи пакъ ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавямъ отъ туй мѫчилище.“

 

Сега, азъ не искамъ да ви сковавамъ. Азъ не сковавамъ вериги. Азъ съмъ човѣкъ безъ никакви форми. Азъ искамъ да служа на Бога безъ никакви вериги, безъ никакви обряди, безъ никакви форми. Какви интересни обряди има, ако искате, отъ памти вѣка, колкото религиозни обряди има, може да ги правите. Нѣмамъ нищо противъ. Може да се повърнете, цѣла история има. Може да се свържете съ православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. А не искамъ, вие вървите по единъ пѫть, по който искате да ме ограничите. Дойде нѣкоя бѣла до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа.“ И следъ като се оправи работата, пакъ тръгнете по стария пѫть. Нѣкой синъ се напилъ въ кръчмата, пие днесъ, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговетѣ. Единъ, два месеца, после, пакъ ще иде да пие. Бащата пакъ ще иде да плаща. Та, по този начинъ работитѣ не се поправятъ.

 

Сега рекохъ, туй е излишно. Азъ имамъ една работа неотложна. И вслѣдствие на тази работа, азъ съмъ занятъ съ друго.

 

Коя глава имате да четете днесъ? - 62-а отъ Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господь ви научи, добре, и което не ви научи, пакъ е добре. Сега единъ ще влѣзе въ Братството, мисли, че е влѣзълъ, другъ излиза и ще се сърди. Никой въ Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Азъ ще напусна Братството.“ Или щѣлъ да влѣзе въ Братството. Влиза и излиза отъ Братството. Пъкъ той нито е кандидатъ да влѣзе въ Братството. Едно дете се ражда въ братството, въ една фамилия и казва: „Да стана братъ.“ Братството не го правятъ хората. Това отъ Бога става. Дето е Духътъ, тамъ е Братството, дето не е Духътъ, тамъ не е Братството. Нѣкой дойде, казва: „Хубаво, да влѣза въ Братството, да дойда между васъ.“ Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ Ми не го е привлѣкълъ и никой не може да влѣзе въ туй Учение, ако Духътъ не го прати.“ Какво ще кажете? Ще кажатъ: „Той се е заблудилъ.“ Нѣма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлѣкли, ако Богъ ви е привлѣкълъ, добре. Пъкъ ако не ви е привлѣкълъ, тогава прахътъ отъ тѫпана, като удари пръчката, ще изкочи отъ тѫпана.

 

Тогава, който е привлѣченъ отъ Духа, добре, а който не е привлѣченъ, всѣки да си иде на мѣстото. Или другояче казано, житото, което седи въ хамбара непосѣто, тамъ да седи, а което е посѣто, да никне! Което ще даде плодъ, да даде, а което не, да седи въ хамбара.

 

Та сега ще работите. Ще гледате да бѫдете проводници на Божественото въ себе си. Азъ не искамъ да се занимавамъ съ хората. Искамъ да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате то е ваша работа.

 

Сега ще си направите едно размишление.

 

5.15 часа сутриньта

 

(5.30 часа сутриньта) Сега туй, което ви казахъ, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за васъ. До 29-ти ще го направите за васъ. Нѣма да бѫдемъ рекламаджии. Да рекламираме. Онѣзи, които се рѫководятъ отъ Духа, тѣ сѫ служители на Бога. Ако въ васъ нѣмате рѫководството на Духа, мнозина говорятъ за рѫководството на Духа, но трѣбва да се научите какво нѣщо е, трѣбва да дойде въ васъ едно прозрение, Служение на Духа.

 

Сега нѣма какво да говоря, нѣкои нѣща има, които трѣбва да ги разберете отвѫтре. Човѣкъ диша, но не знае какви ще бѫдатъ последствията на дишането. Вдишка следъ вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъль следъ мисъль съгражда нѣщо. Нишка по нишка се образува.

 

Та сега, понѣкой пѫть вие искате да знаете защо работитѣ така станали или инакъ станали, или не станали, както единъ художникъ, който рисува една картина, тури една линия надолу, на горе, тури линии, точки, напише нѣщо, то ще бѫде единъ черенъ арапинъ. Ако е съ боя понамазанъ малко, казва: „Единъ човѣкъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма. Една сѣнка е направилъ. И хората казватъ: „Туй е единъ великъ художникъ, който е нарисувалъ реалностьта.“ Той е изнесълъ сѣнкитѣ на реалностьта. И вие рисувате. Представяте си, че вѣрвате въ нѣщо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадемъ едно изложение, да видятъ картинитѣ ви. Азъ нѣма какво да се произнасямъ. Онѣзи, които ще дойдатъ да ви посетятъ, ще кажатъ и вие ще чуете, колко ви струватъ картинитѣ. Външнитѣ хора ще дойдатъ и ще си дадатъ мнението, какъ хубаво рисувашъ или какъ хубаво пѣешъ или свиришъ или пишешъ. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислятъ за васъ? Е, какво мислятъ за васъ? Каквото вие мислите за тѣхъ, точно това. Ония хора, съ които сте свързани, мислятъ точно това, което вие мислите за тѣхъ. Които не сѫ свързани, тѣ мислятъ друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде млѣко, а майката мисли дали това дете ще израстне единъ день и то да ѝ дава млѣко. Сега, кѫде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бѫдащето, дали за бѫдаще ще дава нѣщо на майката.

 

Сега вие ще си направите упражненията отвънъ, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тукъ може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пъкъ, ако искате, може да се прекратятъ събранията, ако искате на обѣдъ въ десеть часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. Въ срѣда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бѫдете тъй свободни, както и азъ ще бѫда свободенъ. Азъ съмъ решилъ за себе си.

 

5.35 часа сутриньта

 

И Учительтъ си излѣзе. Всички прави и тихо, въ мълчание стояхме 4-5 минути. Следъ това излѣзнахме всички тихо, безшумно вънъ на поляната и си направихме упражненията съ музика. Много свѣжъ въздухъ. Гората има особенъ видъ, всичко и букнало зелено - дървета, листа, треви. Особена свѣжесть.

 

Слънцето грѣе. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачность навсѣкѫде изъ въздуха!

 

30 Недѣлно Утринно Слово

19 май 1935г.,

Изгрѣвъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt