Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_09_22 Дветѣ полушария. Северното и южното полушарие / Дветѣ полушария

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:30

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ

 

СЕВЕРНОТО И ЮЖНОТО ПОЛУШАРИЕ

 

5 часа сутриньта

 

 

Добрата молитва

Хвалата

Молитвата на Царството

 

Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана.

 

Песеньта: „Въ начало бѣ Словото.“

 

За какво човѣкъ трѣбва да се радва? И какъвъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ стремежъ? Стремежътъ не може да бѫде всѣкога еднакъвъ. Децата се стремятъ за едно, а възрастнитѣ се стремятъ за друго. Това показва, че въ стремежитѣ не трѣбва да има еднообразие. Човѣкъ никога не трѣбва да се спира да гледа какъвъ е стремежътъ на другитѣ хора. Той трѣбва да обръща внимание на стремежа, който е вѫтре въ него, който му дава потикъ. И всѣко едно сѫщество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нѣщата, трѣбва да изявява тоя стремежъ.

 

Какъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 мартъ, то минава въ северното полушарие, а сега Слънцето влиза въ южното полушарие. Това е единъ символъ. Значи, има две течения. Течението въ северното полушарие има външенъ характеръ, то е течение на мѫжетѣ. Подъ думата мѫжъ се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвятъ условия за работа отвънъ. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за женитѣ. Следователно то носи мекота и тогава човѣкъ може да се уединява, да влиза въ себе си.

 

Отъ девети мартъ днитѣ се увеличаватъ, а нощитѣ се съкращаватъ. Тогава свѣтлина има повече, защото истината се изявява отвънъ. При тази свѣтлина, ти виждашъ всичко. Тамъ има опасность да станешъ недоволенъ отъ това, което имашъ. Въ тебе се събужда недоволство, че това нѣмашъ или онова нѣмашъ, а хората иматъ това, иматъ онова, всичко иматъ. Отъ 22 септември нощитѣ се увеличаватъ, а днитѣ се съкращаватъ. Това е пакъ символъ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а се увеличаватъ вѫтрешнитѣ. Това е по отношение на тѣзи, които живѣятъ въ северното полушарие. Онѣзи, които живѣятъ въ южното полушарие за тѣхъ е много добре. За тѣхъ се увеличаватъ днитѣ, увеличава се свѣтлината, увеличава се и топлината. Но за северняцитѣ не е така.

 

Сега, понѣкой пѫть вие питате: „Защо е така?“ Рекохъ, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато деньтъ на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите отъ това? На жената трѣбва да стане много тъмно, за да ѝ стане топло отвѫтре, да прояви своето благородство. Добрината ѝ се явява при голѣмата тъмнина, когато нощитѣ ставатъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живѣе. Жената, това означава „сѫщество“. Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човѣка, като за сѫщество, което може да роди нѣщо. Азъ говоря за човѣка, тъй както за земята, на която можешъ да посѣешъ нѣщо и да излѣзе нѣщо отъ нея. Азъ говоря за човѣка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онѣзи работи, които вие имате. Като говоря „вие“, не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сѫ тѣзи „вие“? Всичкитѣ - и добри, и лоши, все сѫ „вие“.

 

Често ние очакваме благото отъ окрѫжаващитѣ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човѣка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитѣ сладки думи, нищо повече. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. Нѣмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намѣрите вие въ единъ човѣкъ? Никаква благость не можете да намѣрите въ човѣка. Въ човѣка не можете да намѣрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намѣрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нѣщата.

 

Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и законитѣ на топлината. Това е единъ и сѫщъ законъ. Законътъ на свѣтлината се проявява в човѣшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човѣшкото сърдце. Това е любовьта. Питамъ: защо понѣкога, като усѣти въ себе си проява на любовьта, човѣкъ се страхува? Защо човѣкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нѣкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нѣщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той ѝ каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.“ Питамъ: защо младата мома не обича да ѝ се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ“. Той ще ѝ каже послѣ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нѣкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става сериозенъ и започва да те избѣгва, да се съмнява, дали това е любовь или не.

 

Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. Нѣкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?“ - Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ.“ И най-после казва: „Азъ те обичамъ.“ Щомъ обичашъ, какво трѣбва да направишъ? По какъвъ начинъ трѣбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мѫжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свѣтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влѣзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човѣкъ, който ражда, на този човѣкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трѣбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трѣбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. Нѣкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човѣкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му укажешъ всички услуги. Това е вѫтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голѣмата тъмнина отвънъ, а свѣтлината влиза вѫтре, въ човѣшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снѣгъ. Следъ това ние влизаме въ кѫщи, отваряме лампитѣ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нѣкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кѫщи и започваме съ него хубавъ разговоръ.

 

Сега азъ искамъ донѣкѫде да изнеса живота на противоречията. Понѣкога вие искате да изучавате мѫжката страна на човѣка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сѫ други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти търсишъ благоприятнитѣ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мѫдростьта, но любовьта я нѣма. Не, че я нѣма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувствувашъ какво нѣщо е любовьта, трѣбва да дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, буритѣ, несгодитѣ. Но това показва, че гърбътъ ти трѣбва да бѫде силенъ.

 

Следователно мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвѫтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свѣтлина. И знанието не носи топлина, то носи свѣтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намѣришъ свѣтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намѣришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намѣришъ топлината, тогава трѣбва да намѣришъ и свѣтлината. Защото топлината може да се разбере само при свѣтлината.

 

Рекохъ, вие искате едновременно да бѫдете щастливи и отвънъ и отвѫтре. Можете [ли] да бѫдете? Земята трѣбва едновременно да се освѣтява отвсѣкѫде. Може ли изведнъжъ да се освѣтява и отъ дветѣ страни? - Не може. Защо не може да се освѣтява едновременно и отъ дветѣ страни? - Формата ѝ е такава, че каквото и да е, само половината може да се освѣтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мѫжа. И мѫжътъ се е родилъ мѫжъ, а иска да има благото на жената. Че мѫжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нѣкой мѫжъ: „Той търси жена.“ Той търси това, което нѣма. Той го търси по единъ неразбранъ начинъ. Жената трѣбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мѫжътъ трѣбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мѫжъ търси една жена, азъ нѣмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолѣтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бѫде, но при сегашнитѣ условия, понеже вие не можете да летите, вие трѣбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трѣбва да дойде при мѫжа - той е нейния пѫть, а при жената мѫжътъ трѣбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мѫжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накѫде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитѣ ставатъ дълги, а нощитѣ кѫси. Тогава трѣбва да се работи, да се сѣе. Когато мѫжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние.

 

Сега това нѣщо трѣбва да се приложи въ живота. Защото така, както човѣкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ казвамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мѫжъ. Жената има безброй форми, както и мѫжътъ има безброй форми. Вие виждате много мѫже и много жени, но всѫщность има само една жена и единъ мѫжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престѫпление не може да става въ свѣта. Престѫпление става само тогава, когато този мѫжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа човѣкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нѣкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене.“ Сега, кѫде се явява заблуждението? Кѫде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мѫжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мѫжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нѣкой, това не може да стане. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разсипе цѣлото битие. Да те разлюби нѣкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трѣбва да бѫде като тебе.

 

Сега азъ говоря за по-дълбокитѣ разбирания, да напуснете всички онѣзи учения, които падналитѣ духове сѫ донесли въ свѣта. Като дойдоха на Земята, тѣ научиха хората на този животъ, който сега живѣятъ. Сега всинца вие сте още подъ тѣхното влияние. Това не е така. Мѫжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мѫжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мѫжа си въ рѫцетѣ на Господа и кажи: „Господь да го пази.“ Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска“, предай го въ рѫцетѣ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ.

 

Понѣкога вие търсите първото мѣсто въ свѣта. Защо ще го търсите? Първо мѣсто не може да има. Само едно първо мѣсто има и то е за Господа. За тебе е второто мѣсто. Не се стремете да заемате първото мѣсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мѣсто. Никое сѫщество въ свѣта не е за първото мѣсто. Това трѣбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.“ Отъ това гледище не критикувай, не сѫди никого, защото този човѣкъ е видѣлъ нѣкои нѣща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нѣкому, че и ти търсишъ първото мѣсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мѣсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мѣсто, защото то носи голѣми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свѣта.“ Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свѣта има само една майка, която ражда нѣщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мѣсто, ще понесешъ всичкитѣ отговорности.

 

И тогава казвате: „Какъ трѣбва да живѣемъ сега?“ - Тамъ е голѣмото противоречие - какъ трѣбва да се живѣе. Тепърва трѣбва да се учите. Онзи съ когото живѣешъ, не трѣбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нѣщата така, че всичко, каквото виждате нѣкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че вашиятъ ближенъ, съ когото живѣете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бѫде мѫжътъ ви, който носи свѣтлина. Ако жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свѣтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитѣ му погрѣшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветѣ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кѫде е останалъ нейниятъ Стоянъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението ѝ къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свѣтлината е дошла и тя вижда погрѣшкитѣ му. „Азъ не го обичамъ.“ - Свѣтлината е дошла отъ мѫжа ти, ти виждашъ неговитѣ погрѣшки.

 

Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живѣешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нѣма да виждашъ въ него. Нѣма да правишъ никакви бележки на мѫжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мѫжътъ ѝ излиза нѣкѫде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нѣкѫде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ.“ Влѣзе нѣкѫде, тя му казва: „Това да не правишъ.“ Не, тя не трѣбва да му прави никакви бележки, както и да е облѣченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мѣсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!“ Ако мѫжътъ на нѣкоя жена говори височко, тя не трѣбва да му казва, че говори грубо.

 

Рекохъ, това се отнася до разбирането на човѣка. Понѣкога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бѫдете търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, непременно трѣбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трѣбва да виждате Бога навсѣкѫде. Той се е скрилъ нѣкѫде и вие трѣбва да Го намѣрите. Богъ изпитва моето знание, докѫде съмъ дошълъ. Мѫжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да ѝ правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вѣрую. Нѣма какво да питате за нейното вѣрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вѣрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ.“ Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитѣ деца, които растатъ, вие виждате, че тѣ сѫ души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си.

 

Вчера имахъ единъ примѣръ на единъ отличенъ разговоръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бѣхъ слушалъ досега на Изгрѣвъ, той бѣше вчерашния. (Въ смисълъ на голѣми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цѣлъ часъ и бѣше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. Прѣзъ цѣлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте.“ Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свѣта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свѣтлината. Изкуство е въ сиромашията да живѣешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намѣришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сѫ нѣща, които всѣки може да постигне. Какъ може? - Може и за обикновенитѣ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свѣта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нѣщата, ще останете въ сегашното си състояние.

 

Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кѫща и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите крамоли и раздори. Нѣкѫде ще намѣрите разводи, нѣкѫде вѣнчавания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.“ Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не се връща моятъ мѫжъ.“ Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мѫжътъ казва: „Жена ми не се връща.“ Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие.

 

Жената владѣе южното полушарие, а мѫжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. Всѣки трѣбва да очаква своето благо, когато слънцето влѣзе въ неговия свѣтъ. Понѣкога и вие отваряте войни, искате да завладѣете вашия мѫжъ. Може ли южното полушарие да завладѣе северното? Понѣкога мѫжътъ отваря война, иска да завладѣе жена си. Северното полушарие може ли да завладѣе южното? Нито северното полушарие може да завладѣе южното, нито южното може да завладѣе северното. Не търсете да завладѣвате нѣкого. Благото иде отъ Бога. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Или рекохъ, мѫжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитѣ ученици.

 

Това сѫ отношения, закони въ свѣта, които вие не можете да измѣните. Ако вие нѣмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сѫ вашитѣ педагогически правила, тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всѣко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е създалъ свѣта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сѫщества, азъ ще обичамъ Бога и тѣ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тѣхъ.

 

Сега пожелавамъ всѣки да бѫде на своето мѣсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живѣете съобразно закона на свѣтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитѣ, които си говорятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постѫпвамъ и азъ.

 

После гледамъ, че тѣзи двамата се разговарятъ съ още нѣколко души. Тѣ иматъ стари разбирания за нѣщата. Единиятъ отъ двамата бѣше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трѣбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно излѣзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсѫждавамъ: хората могатъ и при най-великитѣ, при най-голѣмитѣ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бѫдатъ нещастни. И при най-голѣмото изобилие на блага, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нѣщата. Трудна работа е да разбере човѣкъ, но най-труднитѣ нѣща сѫ най-красиви.

 

Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нѣщо, което трѣбва да знаете, е че езикътъ на свѣтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свѣтлината ще бѫде отличенъ. Тъй, както тази година крушитѣ излѣзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човѣка. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човѣкъ е добре дошълъ за всички. И като има любовьта, човѣкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прѣчки. Това е важното.

 

А, сега това, което става въ свѣта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мѫжътъ въ свѣта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тѣзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни.“ Че какъ да нѣма! Като дойде пролѣтьта, мѫжътъ впрѣга ралото и цѣлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цѣла война. Понеже сега хората въ свѣта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нѣща. Сега се явява мѫжкиятъ принципъ въ свѣта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи.“ Ако търпите, нѣщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тѣ ще станатъ за шесть месеца.

 

Отче нашъ

 

Формула: Въ Божията Любовь е благото на човѣка.

(три пѫти)

 

Беседа отъ Учителя,

държана на 22 септември 1936г.

София, Изгрѣвъ

(Трусовиятъ день.)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:11

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Дветѣ полушария







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt