Jump to content
Ани

1936_09_20 За слава Божия

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ЗА СЛАВА БОЖИЯ

 

 

5 часа сутриньта

Небето ясно, звѣздно, отворено.

Времето меко, ведро, приятно.

 

 

Добрата молитва

91 псаломъ

Молитвата на Царството

 

11 гл. отъ Ев. на Иоана

 

„Въ начало бѣ Словото“

 

Има една връзка между всѣко начало и всѣки край. Думата „край“ разно се разбира. Но въ живота краятъ показва какво е било началото. Краятъ изявява какво е било началото.

 

Има много нѣща, които сѫ важни въ тази глава. Азъ ще се спра върху единъ стихъ: (11 ст.) „Това рече и подиръ това казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа, но да ида да го събудя.“ Да иде да го събуди. Е, защо заспива човѣкъ? Уморилъ се е, заспива. Да си почине. И следъ всѣко заспиване и събуждане има една почивка. Сега нѣкои мислятъ, че нѣкога си, преди две хиляди години заспалъ единъ евреинъ. Казватъ: „Какво общо може да има този евреинъ съ насъ? Какво ни интересува, че Исусъ казалъ: „Заспа, но да ида да го събудя.“ Но всѣки има по единъ заспалъ Лазаръ въ себе си. Този Лазаръ живѣе у всинца. Този Лазаръ е заспалъ и следователно нуждае се да дойде, въ тази смисъль, Исусъ да го събуди. И всѣки има по две сестри - Марта и Мария. И едната отъ тѣхъ, казва Писанието: „А, Исусъ обичаше Марта.“ И въ сѫщата глава казва, на друго мѣсто е казано, понеже Исусъ я обичаше, тя казва веднъжъ на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсемъ се е отдала на единъ другъ животъ, че не ми помага. Не ми помага въ живота.“ Христосъ казва, че Мария избрала добрата часть. Макаръ и да я обичаше Христосъ, тя се суетеше за външната страна на живота.

 

Та сега това е и вие понѣкой пѫть като Марта, значи, обича ви Исусъ, има една Марта въ васъ, която обича Исусъ. Сега не е за васъ туй, да кажемъ външно или туй наричатъ посвещение, това да се събуди човѣкъ. Има едно съзнание, дето човѣкъ не го интересува нищо. Той е заспалъ и трѣбва отъ туй състояние да се събуди човѣкъ. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човѣка, е важно. Но временно децата се интересуватъ, понѣкой пѫть, колко ще израстнатъ. Гледатъ дали растатъ. Има деца, които постоянно си мѣрятъ ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия день пакъ иде, пакъ мѣри. Е, отъ кѫде въ туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина съ неговия вѫтрешенъ стремежъ? Разбира се, да останешъ на единъ сантиметъръ въ живота, да имашъ една височина на единъ сантиметъръ, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има извѣстно отношение. На единъ сантиметъръ, ама трѣбва да имашъ 150, 160, 170 см въ височина.

 

Сега азъ нѣма да се спирамъ. Има една вѫтрешна страна. Единъ день вие ще трѣбва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрѣли на много нѣща, които не сѫ толкова важни. Отчасти сѫ важни. И тия, маловажнитѣ нѣща ви спиратъ отъ онова, което има да, което може да научите. Нѣкой пѫть вие се спирате върху положението, което знаете. Запримѣръ има видни математици, които изчисляватъ съ каква бързина се движатъ атомитѣ; има математици, които изчисляватъ колко атоми има, колко йони има и т.н. Питамъ, ако ти знаешъ бързината на единъ атомъ, какво отношение има тази бързина спрѣмо тебе? Защото всичкитѣ нѣща сѫ важни дотолкова доколкото тѣ иматъ отношение. Ти нѣкой пѫть се интересувашъ за нѣкой добъръ човѣкъ. Можешъ да се интересувашъ отъ неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или нѣкой пѫть се интересуватъ за нѣкои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лошъ, туй направи. Какво отношение има? Значи, въ дадения случай и доброто, и злото иматъ отношение. Значи, щомъ говорите за доброто на нѣкой човѣкъ, имате едно отношение и щомъ говорите за неговото лошо, за неговитѣ погрѣшки, пакъ се интересувате, пакъ го обичате. Има нѣщо, което пакъ ви интересува, значи има нѣщо въ васъ, което е съ лошевината на този човѣкъ, че като говорите лошо за този човѣкъ, вие храните туй сѫщество, приятно му е. Има нѣщо, което ви интересува. Ако нѣмаше туй, вие нѣмаше да говорите.

 

И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у васъ и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Нѣкой казва: „Не искамъ да говоря.“ Не подхранва злото. Онѣзи, които сѫ въ него, казватъ: „Нѣмашъ право.“ Онѣзи, които сѫ въ васъ, казватъ: „Кажи нѣщо.“ Щомъ говори[те] зло, вие подхранвате въ себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говоришъ.“ То е другъ въпросъ, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирамъ подъ думата: не е хубаво? - Не подхранвай злото въ себе си. И тогава казватъ: „Хубаво е човѣкъ да прави добро.“ - Подхранвай доброто въ себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.

 

Има единъ свѣтъ, който е много уменъ. Не мислете, че въ свѣта вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има единъ свѣтъ, въ който живѣете и сѫществата тамъ сѫ и добри и зли. Тѣ сѫ толкова умни, че познаватъ всичкитѣ ваши страни. Тѣ ще познаятъ вашата добра страна на естеството ви и лошото го познаватъ. Тѣ познаватъ по-тънко всичкитѣ ваши слабости. И сега вие седите и мислите нѣкой пѫть, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има единъ човѣкъ, само го поставете на единъ изпитъ и светията, като го поставишъ... Та защо Господь постави светиитѣ на голѣмъ изпитъ? Защото има голѣми слабости. И като дойде Исусъ на Земята, и Него Го поставиха на изпитъ.

 

Та рекохъ сега: „да идемъ да го събудимъ“. Хубаво е, понѣкой пѫть, да събудишъ човѣка. И хубаво е да го оставишъ да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исусъ?“ - Тази смърть, казва Той, не е на смърть. Тази болѣсть не е нѣщо лошо, тя е за Слава Божия. Нѣкой пѫть нѣкой казва: „Разболѣхъ се.“ Той се уплаши. На менъ ми разправя нѣкой и азъ казвамъ: „Това е за Слава Божия!“ Той се разболѣлъ за Слава Божия. Боли те окото. - За Слава Божия! Боли те ухото. - За слава Божия! Боли те крака. - За Слава Божия. Боли те корема. - За Слава Божия. Боли те главата. - За Слава Божия. „Ама, какъ може това?“ - Е, за Слава Божия. За Слава Божия въ туй отношение, че следъ всѣко болѣдуване на окото или ухото, ти ще научишъ една нова опитность. И въ живота си ти ще се подигнешъ. Следъ всѣка болѣсть човѣкъ е по-силенъ. И следъ всѣко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силенъ. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме въ природата, ония дървета, които сѫ изтърпѣли голѣми изпитания, станали сѫ голѣми дървета. Дѫбътъ запримѣръ голѣми изпитания издържа, а е голѣмъ. А малкитѣ тревички, които не сѫ били подложени и сега ги подлагатъ и тѣхъ на изпитъ. Хиляди животни минаватъ отгоре имъ и ги тъпчатъ. Защо? За да станатъ яки. За да уякнатъ. За тѣхното добро е това.

 

Вие тамъ додето сте достигнали, всички искате да бѫдете щастливи. Ама не можемъ да бѫдемъ щастливи дотогава, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието да бѫде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всѣки единъ отъ васъ, който върви по правия пѫть, той трѣбва да желае въ себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвамъ азъ нѣкой пѫтъ, че трѣбва да обичате ближнитѣ, азъ подразбирамъ съвсемъ друга мисъль, да подхранвашъ доброто, което ще те направи силенъ. Защото ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не обичашъ всичкитѣ хора. Защото като обичашъ всичкитѣ хора, ти ще подхранишъ това, което ще те направи щастливъ. Вие имате сега само единъ, когото обичате, двама, трима и вашитѣ деца. И щастието ви се равнява на много малко - на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бѫде голѣмо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бѫде голѣмо. Пакъ е сѫщиятъ законъ. И обратното е вѣрно. „Азъ, казва, ги мразя всичкитѣ до единъ.“ -Ти ще подхранишъ злото въ себе си. И туй зло си има съвсемъ други закони. Следователно ти ще опиташъ горчевинитѣ вѫтре. Други ще ядатъ и пиятъ, а ти ще плащашъ, на земенъ езикъ казано.

 

И тия работи, които обясняватъ съ карма. То е кармата много нерезбрана работа. Мислятъ тѣ, че като е карма, трѣбва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате нѣкѫде и има турена нѣкоя бомба въ земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи тамъ. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичатъ да ходятъ, да бутатъ тия бомби. Тази бомба не си я направилъ ти. Нѣкой другъ я е турилъ тамъ, ти минавашъ и буташъ. И вие сега въ васъ имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, тѣ ще експлодиратъ. Сега даже единъ праведенъ и той си има бомби. Дяволътъ не спи. Вечерьта, когато ти си заспалъ нѣкѫде, той ще тури нѣкоя бомба и ще направи така, че да бутнешъ тази бомба.

 

Сега туй е научната страна на живота. Трѣбва да имате предъ видъ живота на всички хора, трѣбва да желаете тѣхното добро. Съ туй вие подигате себе си, подигате човѣчеството. И тогава вършите Волята Божия. Нѣкой пѫть дойде нѣкой при мене, казва: „Ти си много добъръ човѣкъ, да направишъ добро, ти правишъ добро.“ - Рекохъ, слушай, за тебе никакво добро не правя. Азъ съмъ добъръ въ тази смисъль: искамъ да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислишъ, дали ти си щастливъ или си нещастенъ, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Азъ изпълнявамъ Волята Божия. И гледамъ дали съмъ я изпълнилъ. Щомъ извърша Волята Божия, азъ съмъ радостенъ. Като не извърша Волята Божия, казвамъ: тази работа не върви добре. И всички трѣбва да изпълните Волята Божия. Това е истинскиятъ моралъ, като изпълнявашъ Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трѣбва да изпълни Волята Божия. Азъ, като говоря, искамъ да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трѣбва да изпълни Волята Божия - добре да ме слуша. „Защо трѣбва да го слушамъ?“ - Да изпълня Волята Божия. Говори ти нѣкой зле. Слушай го, за да изпълнишъ Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми единъ начинъ, и ако не е право…“, понеже изпълнявашъ Волята Божия. А, Господь казва: „Азъ искамъ да живѣя въ него.“ И то е Волята Божия.

 

(Лампитѣ изгаснаха. Вънъ е здрачъ.) Оставете сега. Рекохъ, понѣкой пѫть става такова каквото е сега. Понѣкой пѫть изгасва нашата свѣтлина, която ние сме направили по изкуственъ начинъ, за да дойде другата свѣтлина. (6,20 часа) Но малка е въ даденъ случай свѣтлината. Тогава ще дойде единъ братъ, ще бутне тамъ и ще се насърдчите.

 

И сега въ всѣка една беседа, въ времето, когато се говори, нѣкои хора мислятъ, че беседитѣ сѫ лични. Не сѫ лични, тѣ сѫ безлични. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, човѣкъ, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото въ Любовьта по себе си, нѣма никакъв прогресъ. И прогресътъ на човѣка седи, когато той започне да обича другитѣ хора. И ти, когато обичашъ ближния си, тогава ще разберешъ каква е Волята Божия. Но ако се спрешъ при ближнитѣ, да кажемъ имашъ само единъ ближен, ближенъ подразбира онзи вѫтре въ тебе, когото ти подхранвашъ. Да обичашъ ближния си, въ мистиченъ смисълъ е това. Любовьта къмъ себе си, това е най-малката любовь. Значи то е мѣрката. Най-малката мѣрка за любовьта, то си ти, а най-голѣмата мѣрка за любовьта, то е Богъ. А въ дадения случай любовьта къмъ ближния е онази мѣрка, която ние може да прилагаме. Мѣрка, която въ окултната страна се взема.

 

Тогава любовьта къмъ ближния е разширение на любовьта. А любовьта къмъ Бога, това е онова, което дава смисълъ и осмисля живота. Ти, като обичашъ Бога, ще намеришъ великия смисълъ на живота. Тамъ е щастието. Щастието не седи въ любовьта, то е само едно условие. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Можешъ да бѫдешъ щастливъ, като обичашъ Бога. Искашъ да бѫдешъ силенъ. Ти можешъ да бѫдешъ силенъ, само като обичашъ ближния си. Да. А, искашъ да се избавишъ отъ всичкитѣ нещастия на живота. Трѣбва да обичашъ себе си. Ама какво ще разберете? Ти трѣбва да бѫдешъ крайно уменъ. Защото и въ любовьта вие трѣбва да знаете.

 

Сега нѣкои отъ васъ казватъ тъй: „Азъ за ближнитѣ си петь пари не давамъ. За Бога не се интересувамъ, мисля само за себе си.“ Питамъ тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живѣли ли сте нѣкой пѫть сами? Нѣкои отъ васъ искатъ да живѣятъ сами, да ви не смущава свѣтътъ. Живѣли ли сте сами, да знаете какво нѣщо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е единъ затворъ, единъ замъкъ, като те турятъ вѫтре, че никой нѣма да те смущава. Никаква свѣтлина нѣма да има въ тази самотия. Ти искашъ да бѫдешъ самъ. Тази самотия азъ разбирамъ. Азъ зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живѣене съ Бога, то е живѣене съ всички хора. Азъ разбирамъ самотата, да живѣешъ съ всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голѣмото нещастие, на което може да се подложите. Съ никого да не живѣешъ, то е най-голѣмото нещасите. Дето всички да се оттеглятъ и ти да останешъ самъ. Ама като останешъ самъ, ти ще почувствувашъ всичката твоя слабость, нѣма да имашъ никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голѣмата сиромашия е това. Не смѣсвайте вие уединение и самъ да останешъ. Човѣкъ самъ не може да бѫде. Въ тази смисъль, както вие разбирате, нѣма разтежъ. И самъ съ Бога да останешъ, да вършишъ Неговата Воля. И ще избѣгвате хората, които живѣятъ сами.

 

Трѣбва да ви докажа, въ живота туй сѫществува. Има единъ примеръ. Какво ще те интересува тебе една стара баба или единъ старъ дѣдо, които живѣятъ сами? Интересуватъ ли ви тѣ? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има единъ синъ красивъ, левентъ, вече ви интересува. Туй, което дава цѣнность на старитѣ баби, то сѫ тѣхнитѣ дѫщери и тѣхнитѣ синове. Защо искатъ нѣкои да се женятъ стари баби? Старитѣ да се женятъ. Сега младитѣ се женятъ. Нѣкой казва: „Ще се оженя.“ - За да имашъ дъщеря или синъ, да те уважаватъ хората. Защото, ако останешъ такъвъ, нѣма да те уважаватъ хората. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да се оженя.“ Рекохъ, всичкитѣ стари да се женятъ. А младитѣ защо трѣбва да дойдатъ? Да помагатъ на старитѣ. То е правото, да помагатъ. И младиятъ не трѣбва да се жени. А като остарѣе, да се ожени. Докато е младъ, да се не жени. А щомъ остарѣе, да се ожени. Или казано на другъ езикъ: докато си ситъ, ти си младъ. Щомъ огладнѣешъ, ти си остарѣлъ вече. Трѣбва да се наядешъ. Разбирайте сега, то е онзи езикъ. Като огладнѣешъ, то е старость вече. Ще се наядешъ и нѣма да преядешъ. И храната, която вземешъ ти, трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ тази храна. Колкото и малко да е тя, бѫди доволенъ отъ тази храна.

 

Та рекохъ сега, трѣбва да се събуди въ васъ. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Свѣтътъ лошъ е станалъ.“ Не е станалъ лошъ свѣтътъ. Свѣтътъ трѣбва да умре и да заспи, този свѣтъ, за да дойде пакъ Господь, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде въ кѫщи.“ Ти имашъ едно желание за нѣщо. Благодари на Бога. Искашъ да се оженишъ. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искашъ да се женишъ. Благодари пакъ на Бога. Осиромашѣешъ, обогатѣешъ, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание въ това седи. За всѣко нѣщо, което стане въ свѣта, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Богъ ще го превърне на добро. Пъкъ ако е добро, то само по себе си е добро. Пакъ благодари на Бога, за да можешъ да вкусишъ отъ хубостьта на туй добро.

 

А сега ние ограничаваме. Ние избѣгваме злото. То е слабостьта. Ти щомъ избѣгвашъ злото, тогава ония, отъ този свѣтъ казватъ: „Ти си много нещастенъ. Не е този пѫть, по който трѣбва да ходишъ.“ Тѣ искатъ сега да ти дадатъ единъ цѣръ, другъ цѣръ, та ще викашъ. И работата не се оправя. Значи, всѣко едно смущение, което човѣкъ претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трѣбва да правимъ?“ При менъ като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правимъ? Голѣмо нещастие имамъ.“ - Благодари на Бога! Благодари за твоитѣ нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни далъ. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е единъ лѣкъ сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. Въ себе си благодари за онова, което имашъ. И тогава ти си събуденъ.

 

Или другояче казано. Ти, като викашъ къмъ Господа, ти ще привлечешъ Неговото внимание, защото Господь е занятъ. Много работа има Той. И ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Той е много внимателенъ. Но ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Нѣкѫде си направилъ нѣкоя погрѣшка, ти привличашъ Неговото внимание. Защото, ако не привлечешъ вниманието Му, ще се увеличи злото, ако привлечешъ вниманието, Господь ще го превърне на добро. Ти, щомъ се обърнешъ къмъ Господа, Той всѣкога те е слушалъ. Всички хора слуша. За нѣкой, като се обърне къмъ него, заспива той, казва: „Защо заспа?“ - Рекохъ, за Слава Божия! Родилъ се нѣкой - за Слава Божия. Не, да бѫде по буквата. За Слава Божия да бѫде всичкото. И като умиратъ хората, за Слава Божия е. Умираме, тамъ е казано: „Да минемъ отъ смърть въ животъ.“ Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други минаватъ отъ животъ въ смърть. За Слава Божия е това. Защото и онѣзи, които живѣятъ, и онѣзи, които умиратъ, и еднитѣ за Бога умиратъ, и другитѣ за Бога оживяватъ. Всичко е за Бога.

 

Така трѣбва да мислитѣ въ себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешатъ. Тъй се разрешава всичко. Свѣтътъ ще върви, нѣма да се премахнатъ мѫчнотиитѣ, които сега имате. Не мислете, че тѣ ще се премахнатъ. Всѣка една мѫчнотия трѣбва да се превърне за добро. Всѣко едно страдание трѣбва да принесе полза. То не е тъй да го изпѫдишъ. Ама много учтиви трѣбва да бѫдете. Моятъ фигуративенъ езикъ е, като дойде една болка, ти ще бѫдешъ учтивъ къмъ нея, ще кажешъ: „Много ми е приятно, че си ме посѣтила, че си благоволила да ме посѣтишъ. Не ти е приятно, но ще кажешъ, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволенъ, тя ще се усили. Пъкъ, ако кажешъ, че си благодаренъ, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно сѫщество. Нѣма болка, въ която да не присѫтствува едно живо сѫщество. Тази болка си показва степеньта на неговата разумность и степеньта на неговата сила. То е сѫщество, което те мѫчи тебе. И понеже само Богъ заповѣдва на всичко въ свѣта, ти, като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще му каже. Богъ е Сѫщество, Което казва. Защото онѣзи хора, които сѫ твърдоглави и упорити, Богъ изпраща, оставя тия, умнитѣ да дойдатъ. Тѣ ще те упѫтятъ тебе. Че какъ нѣма.

 

Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остарѣла още, какво става? Нейниятъ възлюбленъ ще я напусне. Ще се роди тогава ревность въ него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходишъ по другитѣ?“ Защо я бие той? - Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женидба е, която Господь не удобрява. И когато Господь не удобрява едно нѣщо, Той ще остави тия духове да те измѫчватъ. И като те измѫчватъ, ще кажешъ: „Преждевременно направихъ това.“ А като направишъ нѣщо навреме, тогава нищо. То е на време. Казвашъ: „Направихъ азъ една погрѣшка.“ Не е въпросъ за грѣхъ. Не сме направили онази връзка, която Богъ изисква отъ насъ. Той не го изисква насила. Дойде нѣкой лошъ човѣкъ при менъ. Азъ не питамъ какво трѣбва той да направи. Че е лошъ, той е лошъ, това не ме интересува, но искамъ да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

 

Та рекохъ сега, стремете се въ себе си, като дойде Исусъ, да събуди. Защото умрѣлия Лазаръ трѣбва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди.“ Азъ го тълкувамъ. Азъ искамъ да посѣтя нѣкой, да го събудя, а вие казвате: „Много лошъ е той, цѣла експлозия, смрадъ, нека седи тамъ.“ Макаръ и да е четири дена, макаръ и да смърди, отварямъ камъка, ще му каже Господь високо: „Лазаре, стани!“ И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкѫщи.“

 

Та рекохъ, живота, който имате, трѣбва да го използувате, всичкия животъ да го използувате за себе си, за ближнитѣ и за Бога. Но първото нѣщо: животътъ трѣбва да се използува. Да изпълнятъ всички Волята Божия. И да я изпълнимъ тъй, както ние я разбираме. Азъ казвамъ: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате въ себе си. И когато нѣкой човѣкъ прави погрѣшка въ себе си, направилъ нѣщо той, казалъ нѣщо, кажи: „За Слава Божия!“ Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всѣки трѣбва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (въ себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждашъ онова хубавото, красивото въ себе си, да растешъ.

 

При менъ идатъ нѣкои, казватъ: „Еди коя сестра закѫсала.“ И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная отъ кѫде, за пръвъ пѫть я виждамъ, нѣкой отъ Русе я препорѫча, нѣкоя си друга Мария и не я зная, пратила я и казва: „Ти като идешъ при Учителя, Той ще уреди работитѣ.“ Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нѣмала подслонъ, кѫде да се подслони. Раздала си паритѣ, всичко туй. Търси подслонъ и нѣкой да я храни. Азъ, като я гледамъ, доста е здрава и доста красива. Рекохъ, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развѣла съ мѫжа си. - За Слава Божия. Съ единъ мѫжъ е живѣла оженена и най-после, взема я другъ, който я излъгва. – За Слава Божия. Рекохъ: „Сестра, ти искашъ да бѫдешъ щастлива.“ Говоря ѝ за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да ѝ уредя външно работата. Рекохъ: „Слушай сега, за Слава Божия, азъ да съмъ на твое мѣсто, ще ида да работя, слуга ставамъ.“ Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живѣла, не иска тя да става слугиня. Пъкъ и мѫчно се намира работа. „За Слава Божия, рекохъ, ти ще се опретнешъ да работишъ. Ако бѣше ти болна, като единъ инвалидъ, азъ щѣхъ да те взема, да те храня, да ти помагамъ, за Слава Божия, ако нѣма кой другъ.“ Трѣбва да гледамъ за Слава Божия, събуждамъ въ нея. Тя ме гледа. И рекохъ: „Иди и ако не можешъ да си намѣришъ работа, ела пакъ при менъ. Трѣбва сега да имашъ вѣра въ себе си, ще се оправятъ работитѣ, за Слава Божия.“ Въ себе си казвамъ: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пѫтя. Все ще намѣришъ пакъ нѣкой да те обича, за Слава Божия. Ще дойдатъ да ми кажатъ: „По лошия пѫть тръгнала.“ Не, за Слава Божия. Всичко въ свѣта е за Слава Божия. Казватъ: „Ама, ти не го съжалявашъ.“ Азъ обичамъ хората. Като срѣщна нѣкого, ама много нещастенъ, казвамъ: за Слава Божия. То е истинскиятъ пѫть.

 

Тогава и на васъ ви казвамъ туй, което не съмъ ви казалъ. Вие страдате - за Слава Божия е. Недоволенъ сте – за Слава Божия. Не се разбирате - за Слава Божия! Че нѣма братство - за Слава Божия. Е, добро правите - за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пѫтьтъ, за да се поправи. Друго възпитание нѣма. Азъ съмъ опиталъ методитѣ. Може да възпитавате човѣка, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е сѫщината. Като кажешъ: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - за Слава Божия, но да я туришъ.

 

„Но да идемъ, да събудимъ Лазара“ И азъ ви рекохъ, оставете сега Господь да събуди въ васъ, по който и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ. По който начинъ, не Му давайте съвѣтъ. И Той (Христосъ) каза: „Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ.“ И хубаво е, всѣкога да слушате тази молитва: Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ. За Слава Божия. Ти, като страдашъ, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всѣкога Си ме слушалъ. Тази малка болѣсть, която имашъ, зная, Ти ще ме послушашъ.“ Значи всѣко нѣщо, което става въ васъ добро или зло, то е да вѣрвате и да кажете: „Благодаримъ Ти Господи, че всѣкога си ме послушалъ.“

 

Отче нашъ

 

6.05 часа сутриньта

 

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упраженията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починемъ. Въ размишленията, всичко онова, което трѣбва да направите презъ днешния день, ще поразмислите. И тогава ще станемъ.

 

 

6.15 часа сутриньта

 

На поляната - упражненията съ музика. Хубаво слънце грѣе, топло е.

 

Послѣдно Утринно Слово

20 септември 1936г.

Изгрѣвъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

За слава Божия

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×