Jump to content

1936_08_30 Любовьта и свободата. Четитиритѣхъ пѫтища въ любовьта / Пѫтища на Любовьта


Ани

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЛЮБОВЬТА И СВОБОДАТА

 

ЧЕТИРИТѢХЪ ПѪТИЩА ВЪ ЛЮБОВЬТА

 

 

 

5 часа сутриньта

Небето прошарено.

Времето ведро, бодро, свежо.

 

Добрата молитва

„Въ начало бѣ Словото“

 

15 гл.отъ Ев. на Иоана.

 

„Духътъ Божий“

 

Има една страна въ живота, която трѣбва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само къмъ живота. Тамъ, дето нѣма животъ, не може да има истина. После, има нѣкои нѣща, които спъватъ вѣрующитѣ. Вѣрующитѣ иматъ една идея, че като се приближатъ при Бога, вече тѣ всичко ще знаятъ. По отношение на Любовьта - така е. Ти, като залюбишъ веднажъ, всичко имашъ. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието въ живота е съзнанието. Вземете нѣкой, царски синъ може да е, отива да учи по музика. Той въ музикалното училище не може да бѫде царски синъ, ако не знае хубаво да свири и пѣе.

 

Сега този примѣръ всѣки може да го преведе, но човѣкъ трѣбва да прилага нѣщата върху себе си. Трѣбва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядитѣ години, които човѣкъ ще живѣе, какво ще учи?“ Той нѣма да учи едно и сѫщо нѣщо. И вследствие на тази наука, той ще се подигне и ще се приближи до Бога. Той нѣма да се приближи до Бога само отъ една посока на знанието. Ще се приближи отъ всѣкѫде. Ще опита. Тъй по човѣшки се говори. Сега онѣзи, които разправятъ нѣщо за онзи свѣтъ, тѣ го представятъ тъй както тукъ на Земята. Е, тогава ако онзи свѣтъ мяза на този свѣтъ, нѣма защо да ходимъ тамъ. Нѣма нищо какво да учимъ. И после, когато се проповѣдва една истина, тя ни най-малко не унижава човѣка. Трѣбва да знаешъ какво знаешъ и какво не знаешъ. И всѣкога, когато не знаешъ, трѣбва да бѫдешъ като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, въ даденъ случай, да знае повече отъ единъ философъ.

 

Единъ знаменитъ английски списатель, който изучавал френологията, казва: „Ако всичкитѣ ми способности бѣха тъй както смѣтането у мене, едно чувство, съ което се развива математиката, азъ щѣхъ да бѫда идиотъ.“ Той всѣкога за една малка задача е ходилъ да пита жена си. А въ друго отношение той е билъ отличенъ списатель. Та вие може да бѫдете гениални въ нѣкое отношение, а единъ първостепененъ, ще употрѣбя едно име - недоразвитъ [въ друго]. И ще кажете: „Защо Господь така ме създаде?“ Не те е създалъ Господь така, но Той те е турилъ на работа. Туй показва, че ти въ тази посока не си работилъ. Красиви сѫ числата, но числата трѣбва да оживѣятъ. Красива е музиката, но трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Красивъ е животътъ, но ти трѣбва да го разбирашъ.

 

Та рекохъ сега, когато се говори за живота, за работитѣ, има нѣкои работи, съ които ние се приближаваме. Ние се приближаваме отъ разни становища, отъ разни пѫтища до истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нѣщо е забраненото? (Отъ сѫбота Словото, вчера сутриньта.) Каквото и да е, ти мисли петь минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, нѣма да се натъкнете на мѫчнотии. Помни, че има забранени нѣща. Ако ти не мислишъ за забраненитѣ нѣща, нѣма да има контрастъ въ ума ти. Сега, какво нѣщо е забраненото? Азъ зная, не искамъ да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адамъ мислеше за забраненото нѣщо, за забраненото дърво, той не би направилъ погрешка. Той не мислеше и той направи погрѣшка.

 

Сега Христосъ казва, какъ ще изтълкувате: „Аз съмъ истинната лоза.“ Коя е истинната лоза? - Която може да дава грозде. Та рекохъ, всички не трѣбва да остарѣете. Защото нѣкои проповѣдватъ така: „Като идешъ въ онзи свѣтъ, ще научишъ всичко.“ Това донѣкѫде е вѣрно, донѣкѫде не е вѣрно. Защото въ онзи свѣтъ нѣма условия ти да учишъ туй, което ти искашъ да учишъ. Има много работи, които ти трѣбва да ги забравишъ. А тукъ, на Земята те пущатъ да ти припомнятъ. Ще те пратятъ на Земята да мислишъ и за забраненото. Ти можешъ да питашъ сега защо е така. Това не е наука. Защо огъньтъ смегчава желѣзото? Кои сѫ причинитѣ? Научно може да се обясни, но дълбокитѣ, вѫтрешни причини, ако ги извадишъ въ органическия свѣтъ? Психологията, защо огъньтъ размекчава коравитѣ работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? Въ нѣкое отношение вие искате нѣкое вѫже да не се кѫса. Хубаво е. Но въ едно отношение трѣбва да се скѫса вѫжето. Понеже ако не се скѫса вѫжето, вие свободни не може да бѫдете.

 

Та въ живота си трѣбва да изучавате живота тъй както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още въ пълната смисъль не знаете, какво нѣщо е животътъ. Младиятъ отъ което се интересува, стариятъ не се интересува. Стариятъ се отвращава като види туй, което младитѣ приказватъ. Пъкъ и младиятъ, като види стариятъ какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране.“ И стариятъ, каквото разбира - и прави, и младиятъ каквото разбира - прави. Но то сѫ частични разбирания въ живота. При сегашнитѣ разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставятъ като нѣщо механическо. „Азъ, казва, ти говоря истината.“ Но като се цитира единъ фактъ, това не е истина. Истината е нѣщо живо. Тя се показва по единъ начинъ. Де е истината? Когато истината влѣзе въ дома, ти ще почнешъ да я разбирашъ. Ти ще се освободишъ въ своята мисъль. Мисъльта ти ще бѫде свободна, чувствата ти ще бѫдатъ свободни и действията ти ще бѫдатъ свободни. По това се познава. Това сѫ признацитѣ, по които се познава истината.

 

Не мислете, може да познавате истината въ едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пакъ ще учите за истината. Сега нѣкои питатъ: „Кое седи по-горе: любовьта или истината?“ Добре, азъ ви отговарямъ: Кое седи по-горе майката или детето? (- Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вѫтре въ детето. И питатъ: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако азъ ви кажа, че Истината е Любовь. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любовь и Любовьта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нѣщата сѫ това сега.

 

Та рекохъ, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Азъ не съмъ толкова невежа.“ Вече единъ ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозенъ ли си или не. Единъ ученъ човѣкъ ще ти каже, музикаленъ ли си или не. То се познава. Всѣки си носи чертитѣ. И ако е музикаленъ човѣкътъ, той си носи белѣзитѣ, пъкъ ако не е музикаленъ, пакъ ги носи. Та всичкитѣ благородни черти, които ги има човѣкъ, той се ражда съ тѣхъ и ги развива.

 

Та рекохъ сега, развивайте онова, което е въ васъ. И любовьта ви къмъ Бога зависи отъ онова, което вие изучавате и правите. Защото любовьта ти къмъ твоя учитель зависи отъ онова, което той предава и ти го учишъ, изучавашъ. Ако ти го изучавашъ добре, ти ще му бѫдешъ повече обиченъ. Една вѫтрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днесъ урокътъ, който си научилъ, че заради този урокъ учительтъ тебе трѣбва да те обича. Този урокъ поддържа само външната любовь. Утре този учитель ти даде другъ урокъ и ако ти не научишъ него, връзката се кѫса. Тогава ти ще кажешъ: „Богъ е Любовь.“ Че е любовь, любовь е, но ти не мисли, че ако е любовь, тази любовь се поддържа, ако ти [не] учишъ. Има една любовь, която се поддържа отъ учението и то отъ правото учение. Та рекохъ сега, Христосъ е говорилъ на учени[ци]тѣ, че Той е лоза и тѣ трѣбва да пребѫдватъ въ Него - онова, истинско отношение, което трѣбва да поддържатъ вѣрующитѣ. Защото огъньтъ трѣбва да се усилва въ васъ. Божествениятъ огънь не е толкова силенъ въ васъ, (сега). Да, слабъ е. Вие не можете нѣкой пѫть да издържате на нѣкои външни мѫчнотии и нѣкой пѫть не можете да издържите на вѫтрешни изпитания. Това показва слабость (въ разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трѣбва да правите? Трѣбва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения пѫть.

 

Сега нѣкои мислятъ, че като влѣзнатъ въ нѣкое общество, въ нѣкое благородно общество и тѣ ще станатъ благородни. Туй е право донѣкѫде, но никое общество не може да направи тебе благороденъ. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълкъ. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трѣбва да се обяснятъ. Ще кажете вие: „Условията на живота сѫ такива.“ Отъ хиляди години гълѫбътъ е живѣлъ при сѫщитѣ условия, при които ти живѣешъ. И той е останалъ вегетарианецъ, и чисть вегетарианецъ, само съ зрънца се храни, а другитѣ не сѫ останали. Кое е онова, което е направило гълѫбътъ да спази идеитѣ, които той има. Гълѫбътъ си има идеи. Ще дойдете до онова мѣсто, дето храната трѣбва да се опредѣли. Гълѫбътъ нѣма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото азъ искамъ, или азъ ще умра!“ Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.

 

Та рекохъ сега, на птицитѣ много се е опорочилъ живота имъ. Понеже тѣ се поставили въ лоши условия и не сѫ издържали. И за бѫдеще, ако се проповѣдва на птицитѣ, трѣбва да имъ се проповѣдва начинъ, по който да си поддържатъ живота. Не да се извиняватъ. Тамъ не е доброто. Да допуснемъ, че единъ орелъ влѣзне въ единъ свѣтъ, дето не е позволено да се ядатъ живи сѫщества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казватъ: „Така е направилъ Господь.“ Не, не е направилъ Господь така. Много работи сѫ ги направили хората. Допусналъ е Господь хората да направятъ нѣщата. И после да се извиняватъ съ Него. И тогава казва нѣкой: „Гладенъ съмъ.“ - Е, защо открадна? Че си гладенъ - гладенъ, но имаше другъ начинъ, по който можеше да добиешъ своята храна. Не е само чрезъ кражбата. Не само чрезъ насилие. Сега тия работи влизатъ посторонно вѫтре. Когато вие изгубите равновѣсието си, понѣкой пѫть вие нѣмате онова постоянно равновѣсие. Нѣкой пѫть сте кротки като агне, а нѣкой пѫть не сте. Нѣмате ни най-малко желание да правите зло, но казвашъ: „Отъ вънъ дойде туй изкушение.“ И то си има своитѣ причини. Нѣкой казва: „Всѣко нѣщо си има своята причина.“ Туй нищо не обяснява. Всѣко нѣщо има причина, но тази причина не те заставя. Гладътъ сѫществува въ природата. Едни хора ги накарва да крадатъ, а други накарва да работятъ. Гладътъ е единъ стимулъ въ свѣта. Този гладъ не е само за физическата храна, но и за духовната. Има единъ вѫтрешенъ копнежъ.

 

Та сега не смѣсвайте обикновения животъ. Вие искате да се поддържа положението ви въ свѣта. По-добъръ животъ и по-добро положение отъ това, което сега имате въ вашия животъ, вие не можете да намѣрите. Та вие живѣете при най-добритѣ условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имамъ единъ милионъ сега. Да имамъ 10 милиона.“ Е, хубаво. Какво ще допринесатъ тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя.“ Съградилъ си сто кѫщи, какво си направилъ? Нищо не си направилъ. Ако градишъ кѫщи за хората е едно нѣщо, а ако градишъ кѫщи, за да печелишъ, е другъ въпросъ. И въ всичкитѣ отношения, ако обичашъ хората заради Бога е едно; ако обичашъ хората заради тѣхъ е друго; и ако обичашъ хората заради себе си, пакъ - друго. Тѣ сѫ три положения.

 

Не сѫ лоши положенията, но основа на нѣщата, това е Божията Любовь. Има четири нѣща, съ които тя се мѣри. Да възлюбишъ Господа съ сърдцето си. Значи тамъ трѣбва да има разбиране. Да възлюбишъ Господа съ ума си. Разбиране трѣбва да има. Да възлюбишъ Господа съ всичката си сила и съ всичката си душа. Това сѫ положения. Не е едно и сѫщо нѣщо, да възлюбишъ Господа. Ти казвашъ така: „Нѣкѫде съ разбиране трѣбва да обичашъ Господа.“ И въ живота, дето хората не могатъ да живѣятъ, понеже любовьта не се проявява в тия четиритѣхъ посоки и въ тия четиритѣхъ пѫтища. Ти не можешъ съ единъ да живѣешъ добре. Има едно отклонение на Божията Любовь въ тебе. А за човѣка казва: „Да обичашъ ближния си като себе си.“ Отъ тамъ ще започнешъ, защото себето, човѣкъ разбира себе си най-добре. И казва: „Какъ трѣбва да обичамъ?“ Като себе си ще обичашъ. А, да обичашъ Бога, това ще учишъ. Учението влиза въ любовьта. Тамъ влизатъ всичкитѣ елементи, съ които трѣбва да проучавашъ любовьта. Не като едно чувствувание, но любовьта, която носи съ себе си Истината. И Любовьта ще те направи свободенъ. И самата любовь носи свободата, която хората търсятъ. „Азъ искамъ, казва, да бѫда свободенъ.“ То ти е право. Ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, но другитѣ хора не трѣбва да станатъ слуги за тебе. Защото и тѣ искатъ да бѫдатъ свободни. Значи ти ще имашъ истината, а тѣ нѣма да иматъ истината. Защото разбиране трѣбва тамъ. Значи въ туй отношение любовьта седи по-горе отъ свободата. Ако ти най-първо не може да живѣешъ за любовьта, да се жертвувашъ, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ.

 

Та рекохъ сега, какво трѣбва да правимъ? Вие искате да бѫдете свободни. Отлично! Всѣки день трѣбва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаятъ! Цѣлиятъ день да продавамъ дрехи.“ Че то е едно благословение за тебе да продавашъ дрехи. Всѣки единъ човѣкъ, който дойде при тебе, той ще донесе нѣщо за тебе, ти, като му поговоришъ и като му продадешъ дрехитѣ, ще стане една обмѣна. Другъ е бакалинъ, казва: „Менъ ми дотегна да бѫда бакалинъ!“ То е едно благословение за тебе, ако разбирашъ. Ти искашъ да бѫдешъ нѣкой високъ чиновникъ, да заповѣдвашъ. Че ти нѣма да научишъ никога какво нѣщо е живота. И ти никога нѣма да научишъ истината тамъ, ако ти заповѣдвашъ и не знаешъ какво е истината. Ти нѣма да научишъ и ще се уморишъ и ще си заставишъ едно понятие, което не ти е свойствено. И единъ день, за да те вразуми Господь, ще ти даде една болѣсть, ще те положи 2 - 3 месеца на леглото и ти ще имашъ нужда нѣкой да те гледа. Ти най-първо си мислилъ: „Тия хора сѫ невежи, тѣ не заслужаватъ“, а като се разболѣешъ, ще видишъ, че тия хора не сѫ невежи, знаятъ да помагатъ.

 

Та дръжте въ ума си едно: Въ всѣко проявление вѫтре, има единъ животъ, Богъ е скритъ вѫтре. Какъ е скритъ, не е важно. Но въ всѣка една постѫпка, Той отвсѣкѫде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбралъ живота. Този е проявениятъ Господь, на Когото трѣбва да изучавате Неговитѣ закони. За сега хората сѫ живѣли безъ законитѣ на непроявения Богъ. И този, непроявениятъ Богъ не сѫди никого. Ама какъ ще живѣятъ хората: ще се ядатъ ли, ще се изтезаватъ ли, ще се избиватъ ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявениятъ Богъ иска да научи хората. Казва: „Туй, което правишъ, не е право.“ Той ще регулира нѣщата.

 

Та вие съ единъ мащабъ разрѣшавате труднитѣ задачи и въпроси. И разрѣшението не е право. Любовьта въ тебе, съ която работишъ, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любовь. Любовь, съ която ти не можешъ да смекчишъ лошото си положение, ние казваме: тази любовь не носи истината. Защото, като дойде любовьта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трѣбва да направишъ. Но ще те научи, че ти трѣбва да измѣнишъ своитѣ възгледи съ нея. Ти можешъ да имашъ нѣкои възгледи, които сѫ въ разрѣзъ съ Божията Истина. Но казва: „Ти вѣрвашъ въ Христа.“ - Хубаво. И цѣлиятъ християнски свѣтъ вѣрва, но вѣра ли е това? Това е вѣра, азъ мога да вѣрвамъ, че нѣкой човѣкъ е красивъ, нищо не значи. Връзката ми не е вѫтрешна. Сега не трѣбва да се поставите въ едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всѣки день онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена отъ Бога и вие трѣбва да я реализирате. Не трѣбва да се отказвате.

 

Да кажемъ, че срѣщнете единъ човѣкъ, който има да ви дава. Той ви е лъгалъ, лъгалъ, сега се явява единъ начинъ. Ти му казвашъ: „Ти си силенъ човѣкъ.“ Казвашъ му: „Азъ ще ти дамъ да се разберешъ.“ Защо не си плащате дълговетѣ? Е, колко начина има, съ които ти можешъ да го заставишъ да направи това? Можешъ да знаешъ да го набиешъ. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, азъ ще си платя.“ Но, като си заминешъ, ще каже: „Чакай, какво направихъ?“ Е, какъ трѣбва да постѫпвате въ дадения случай? Това сѫ само за изяснение, какъ трѣбва да постѫпите. Този човѣкъ ти е далъ единъ добъръ урокъ. Ако си уменъ, да не бѫдешъ като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащашъ. И ти не си справедливъ спрѣмо жена си и децата си, трѣперишъ, не си такъвъ, а спрѣмо другитѣ хора и ти не плащашъ. Че ти имашъ да плащашъ. Господь те счита длъжникъ. Не си плащашъ дълга на Бога. Казвашъ: „Че трѣбва да живѣя за Бога.“ Дължишъ нѣщо и като те срѣщне Господь сега, какво ще направи Той? Като те срѣщне, какъ ще постѫпите?

 

Вие казвате: „Богъ е Любовь.“ Добре. Съгласенъ съмъ. Е, какъ ще обясните една война, при която краката на войницитѣ сѫ разкѫсани? Въ Любовьта не трѣбва да има никакви страдания, а има страдания. Отъ какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бѫдеще, когато идемъ въ другия свѣтъ при ангелитѣ, ще ги научимъ тия нѣща.“ Съ туй разположение, вие нѣма да припарите тамъ. Вие ще идете при ангелитѣ, тѣ ще ви погледнатъ и ще си заминатъ. Единъ ангелъ, още като ви погледне отъ далечъ, и знае. Вие мислите, че нѣкой ангелъ ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангелъ е билъ на Земята, а въ небето тия ангели нѣма да те осѫждатъ, но ангелитѣ иматъ работа, съ която да се занимаватъ. Тѣ иматъ свѣтове, съ които да се занимаватъ съ тѣхъ. Единъ ангелъ ще те погледне и ще си замине. Даже нѣма да обърне внимание на тебе. Питамъ, ако азъ мина нѣкѫде и видя единъ умрѣлъ волъ, въ какво отношение трѣбва да обръщамъ внимание на този, умрелия волъ? И колко време трѣбва да го гледамъ? Сега има условия, които създаватъ отношение. То е цѣнното.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза и всѣка пръчка въ менъ, която не дава плодъ, отрѣзва се; а всѣка, която дава, се оставя.“ Нищо повече. Ако се случи въ живота ти това нѣщо, което ти не можешъ, ти не си отъ умнитѣ пръчки. Тогава ще станешъ отъ ония, умнитѣ пръчки, които да принесатъ плодъ. Но туй е преносно, единъ плодъ. Рекохъ, животътъ е широкъ и трѣбва да се развива всестранно. И когато разбирашъ живота, ти трѣбва да бѫдешъ постоянно полезенъ на себе си и полезенъ на ближнитѣ си и да работишъ за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трѣбва да работимъ. Понеже единствената работа, която ще остане въ живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работимъ, като единъ ученикъ въ училището вѫтре, и за ближнитѣ, като работимъ, тѣ сѫ условия. Но, като работимъ за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане въ живота ти, и ти нѣма сега да отхвърляшъ другата работа. Да казвашъ: „Азъ за себе си не искамъ да работя.“ Не, Богъ е, Който прониква въ всички, въ всѣки единъ животъ и кара всичкитѣ сѫщества да работятъ тъй, споредъ както Той е опредѣлилъ и направилъ. Трѣбва да работимъ за Бога. Сега нѣма да заучишъ, да казвашъ: „Азъ съмъ истинната лоза и Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Това нищо не значи. Рекохъ, ти билъ ли си на тази лоза или не си билъ? „Ама, азъ искамъ. Азъ ще се обърна къмъ Отца.“ Ти изучавалъ ли си законитѣ, какъ ще се обрънешъ къмъ Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Богъ слуша само праведнитѣ хора, които иматъ истинското познание. Тѣхъ слуша Господь, а другитѣ ни гласъ, ни слушание.

 

И казватъ сега: „Когато този Духъ на Истината дойде въ свѣта, Той е Учительтъ, който ще ви научи.“ Казва нѣкой: „Азъ имамъ Духа.“ Какъвъ духъ имате? Ако този духъ не те учи тебе? Когато дойде Духътъ въ тебе, Той ще бѫде Учитель отвѫтре. Най-първо ще имашъ единъ Учитель отвънка и единъ учитель отвѫтре. И като дойде този учитель отвѫтре и те учи и ти покаже какъ трѣбва да живѣешъ, Той нѣма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христосъ тогава: „Когато направите всичко, което азъ съмъ ви казалъ“, и казваме: „Ние сме раби на Бога.“ Има много работи да учишъ. Много има да се учи. И сега неуспѣхътъ навсѣкѫде, че всѣки, който е научилъ една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трѣбва да се учатъ и трѣбва да се влѣзне въ положението на всички хора. И всѣки день трѣбва да разглеждате живота. Като станете сутринь, веднага ще погледнете програмата, тамъ на вашата колегия, какво имате за днесъ. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде паритѣ тъй както трѣбва, отъ сърдце не ми ги даде.“ Щомъ не ти ги е далъ отъ сърдце, защо ги взе? Е, какъ искате сега, да ви даде той пари отъ сърдце, (или да ви услужи, човѣка)? И защо именно туй подозрѣние иде въ твоя умъ, че той не ти е далъ отъ сърдце. Че това е едно твое заблуждение. Азъ да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболѣлъ и твоятъ вкусъ се е изопачилъ. Давамъ ти едно ядене, казвашъ: „Яденето не струва.“ Де е причината, онзи, който ти е далъ яденето? Причината е вѫтре въ тебе. Ти трѣбва да разбирашъ законитѣ, които регулиратъ и тогава ще имашъ едно истинско разбиране.

 

Сега оставатъ две нѣща. Да кажемъ, нѣщо ти се случи. Азъ казвамъ: Има право да ти се случи. Пъкъ и азъ имамъ право и азъ да се разсърдя, имамъ и право и да не се разсърдя и имамъ право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че ти си се разсърдилъ, то е негова работа. Тази сръдня е потрѣбна заради него. И като дойде втори пѫть при менъ, не се обхождамъ добре азъ съ него, коя е причината? - Сръднята? Отъ кѫде накѫде той трѣбва да ми се разсърди? Значи, при единъ слабъ човѣкъ, ти можешъ да се сърдишъ и да го хукашъ, а при единъ силенъ човѣкъ, ти трѣбва да седишъ и да треперишъ. Ако се сърдишъ, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичкитѣ условия можешъ да се сърдишъ. И то е правото. Можешъ да се сърдишъ, че нѣкои нѣща не сѫ споредъ Божия законъ. Ще кажешъ: „Братко, туй, което ти правишъ, не е хубаво.“ Нищо повече. „Пъкъ нѣкой пѫть е право и азъ да обиждамъ.“ Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?“ - Ама, говори по-меко. Единъ гвоздей, когото искашъ да го набиешъ хубаво, нѣма само туй да го удряшъ, но ще го чукашъ хубаво, тъй да се набие и да се задържи.

 

Та рекохъ, такива трѣбва да бѫдатъ сегашнитѣ ви разсѫждения. Трѣбва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетель, както трѣбва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трѣбва. Много дарби имате, но не сте ги застѫпили. Искате да минете по единъ лекъ пѫть. Не. После, казва нѣкой : „Азъ обичамъ еди какви отношения. Но не му е дошло времето.“ Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съмъ занятъ, имамъ, казва синътъ, много важна работа.“ Той има да срѣщне една млада приятелка и да поговори съ нея. Не е лошо това. Нѣма нищо лошо. Да кажемъ, той работи и майка му, като се научи, че той се е срѣщалъ съ тия, младитѣ моми и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия пѫть.“ Зная, въ живота сега и вие срѣщате много отъ тия, младитѣ моми. Но красива мома въ едно отношение, всѣка една идея, всѣко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгвашъ, не е ли една млада, красива мома? Младитѣ моми сѫ предметно учение, да покажатъ до где си достигналъ. Не е лошо да срѣщнешъ младитѣ моми. Важното е какъ сподѣляшъ, какво е разбирането въ тебе за тия идеи. И да туришъ всѣка една идея и всѣко едно чувство на неговото мѣсто.

 

Та рекохъ, седи една много хубава, деликатна работа въ свѣта, съ която трѣбва да се занимавате. Да има нѣщо велико въ лицето ви, съ което да се отличавате. Та каквато и мѫчнотия да има въ живота ви, да не ви спѫва. И вие сега ще ми кажете, нѣкои жени има, ми казватъ: „Еди коя жена има много добъръ мѫжъ, а на еди коя жена мѫжътъ не е такъвъ.“ И той е добъръ, само онази жена, на която мѫжътъ ѝ е добъръ, тя го е проучила и постѫпва съобразно съ неговия характеръ, а ти, като не постѫпвашъ така, казвашъ: „Не струва той. Малко грубичъкъ е той.“ Не, не е грубичъкъ той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е грубъ).

 

И тогава казва: „Азъ съмъ истината лоза и който пребѫдва въ мене...“ Христосъ е тази лоза въ свѣта, на която хората трѣбва да бѫдатъ насадени и да дадатъ плодъ. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бѫдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животътъ ще върви правилно и тукъ на Земята, и горе на Небето.

 

Отче нашъ

6.40 сутриньта

 

 

Слънцето грѣе.

На поляната всички съ Учителя направихме гимнас-

тическитѣ и евритмическитѣ упражнения.

 

 

33 Недѣлно Утринно Слово

30 августъ 1936г., недѣля,

Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ПѪТИЩА НА ЛЮБОВЬТА.

Иоана 15 гл.

Съвременнитѣ хора не разбиратъ живота въ неговата сѫщина. Тѣ говорятъ и за истината, безъ да я разбиратъ. Истината има отношение къмъ живота. Дето е животътъ, тамъ е истината. Дето нѣма животъ, тамъ нѣма истина. Религиознитѣ хора пъкъ изпадатъ въ друго заблуждение. Тѣ мислятъ, че като се приближатъ до Бога, всичко ще знаятъ. Не е така. Когато люби, човѣкъ може да има всичко; но не и знание. Любовьта се придобива по единъ начинъ, а знанието — по другъ. Едно дете се ражда въ царски палатъ, като царски синъ. Той има на разположение всичко, каквото пожелае, но за да се развива, за да се пробуди съзнанието му, той самъ трѣбва да работи, да учи; Ако иска да учи музика, той ще влѣзе въ музикална академия и ще учи като обикновенъ ученикъ. Ако иска да напредва, да се отличи отъ другитѣ ученици, той трѣбва да пѣе и да свири добре. Щомъ сте дошли на земята, било като царски синове, било като обикновени хора, вие трѣбва да учите, да знаете, какво ви предстои да придобиете. Човѣкъ самъ трѣбва да се провѣрява, да се изпитва, какво знае и какво не знае. Хиляди години стоятъ предъ човѣка, но той все има какво да учи. Знанието, което придобива, ще го повдига и постепенно ще го приближава до Бога. Значи, човѣкъ може да се приближи до Бога отъ различни пѫтища.

Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава пѫтищата на любовьта. Дали е на този, или на онзи свѣтъ, той трѣбва да придобие това знание. Мнозина си представятъ онзи свѣтъ подобенъ на земния. Ако онзи свѣтъ бѣше подобенъ на физическия, тогава нѣмаше нужда да се ходи тамъ. Тукъ или тамъ, цельта е човѣкъ да учи. Щомъ нѣма какво да учи на онзи свѣтъ, човѣкъ нѣма защо да отива тамъ. Тъй щото, когато не знае нѣщо, човѣкъ трѣбва да признае невежеството си, а не да говори, каквото му дойде на ума. Щомъ не знаешъ нѣщо, ще бѫдешъ като малкитѣ деца, готовъ да слушашъ, да възприемашъ и прилагашъ. Понѣкога и детето може да знае повече отколкото нѣкой виденъ философъ. Единъ знаменитъ писатель, като изучавалъ френология, констатиралъ въ себе си слабо развитъ математически центъръ. Той си казвалъ: Ако всичкитѣ ми способности сѫ тъй слабо развити, както математическитѣ, азъ щѣхъ да бѫда идиотъ. Наистина, когато трѣбвало да реши нѣкоя проста задача, той се обръщалъ за помощь къмъ жена си. Въ друго отношение той билъ отличенъ мислитель и писатель. Всѣки човѣкъ въ едно отношение е добре развитъ, а въ друго — слабо развитъ. — Защо ме е създалъ Господъ такъвъ? — Господъ не те е създалъ такъвъ, но въ дадена область ти не си работилъ достатъчно; вследствие на което си изпратенъ днесъ да работишъ, именно, въ това направление. Не е математикъ онзи, който знае само да работи съ числата, безъ да разбира смисъла имъ. Числата трѣбва да оживѣятъ въ него. Красиво нѣщо е музиката, но човѣкъ трѣбва да знае да пѣе. Красивъ е животътъ, но човѣкъ трѣбва да го разбира.

Какъвъ е смисълътъ на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пѫтищата на любовьта. Всѣки день мислете по петь минути за непозволеното, за да се домогнете до тия пѫтища. — Какво нѣщо е непозволеното? Кое е непозволеното, за което трѣбва да се мисли? — Това всѣки самъ ще намѣри. — То е различно за различнитѣ хора. Важно е за васъ да мислите за непозволеното, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ си. Когато мислите за непозволеното, въ ума ви се събуждатъ редъ контрасти. Истината пъкъ се намира между контраститѣ. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Ако Адамъ бѣше мислилъ за забраненото дърво, той нѣмаше да сгрѣши. Понеже не мислѝ за него, той забрави дадената отъ Бога заповѣдь и сгрѣши. Затова, именно, той излѣзе отъ рая. Щомъ излѣзе отъ рая, Адамъ изгуби добритѣ условия на живота. За него настанаха лоши условия: гладъ, болести, старость, мѫчнотии и страдания.

Христосъ казва; „Азъ съмъ истинната лоза“. Коя е истинната лоза? — Която дава грозде. Който яде отъ тази лоза, той има животъ въ себе си и не остарява. Който има животъ въ себе си, той има условия да учи. Човѣкъ е пратенъ на земята да учи. Той знае много нѣща, но едни отъ тѣхъ трѣбва да забрави, а други — да разшири, да разработи. Щомъ сте пратени на земята, вие трѣбва да мислите и върху непозволеното. — Защо трѣбва да се мисли за непозволеното ? Да питате, защо и за какво нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това не е наука. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да питате, защо огъньтъ разтопява твърдитѣ тѣла? Има научни обяснения върху този въпросъ, но кои сѫ дълбокитѣ психологически и органически причини за това, сега не може да се говори. Благодарете, че огъньтъ разтопява твърдитѣ тѣла. Какво би станало въ свѣта, ако нѣмаше огънь, който да смекчава коравитѣ, твърдитѣ тѣла? Купувате вѫже, но гледате да е здраво, да не се кѫса. Добре е вѫжето да не се кѫса, но въ едно отношение само — когато вадите вода отъ кладенецъ. Обаче, ако съ това вѫже трѣбва да обесятъ единъ човѣкъ, не е ли по-добре да е слабо, лесно да се кѫса?

Сега, вие трѣбва да изучавате живота така, както се проявява. Хората не разбиратъ още, какво нѣщо е животътъ. Това се вижда отъ факта, че младиятъ не се интересува отъ стария и прави, каквото разбира. И стариятъ не се интересува отъ живота на младия. И той прави, каквото разбира. Това сѫ частични разбирания за живота, Въпрѣки това, всѣки човѣкъ мисли, че разбира живота, че е намѣрилъ истината. Който е намѣрилъ истината, той е свободенъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си. Истината не е нѣщо механическо. Тя е жива и, дето влѣзе, всичко преобразява. Колкото и да се е домогналъ човѣкъ до истината, хиляди години да живѣе на земята, все има какво да учи. Мнозина задаватъ въпроса: Истината ли седи по-горе или любовьта? На този въпросъ може да се отговори съ другъ въпросъ: Майката ли седи по-горе или детето? Майката влиза въ детето си, вследствие на което детето съдържа всичко, което и майката съдържа. Какво ще разберете, ако ви кажа, че истината е любовь, и любовьта е истина?

Като слушате да се говорятъ такива нѣща, вие считате, че тѣ сѫ отвлѣчени, не можете да ги разберете. Щомъ не можете да ги разберете, казвате, че сте невежи. Не бързайте да се произнасяте за себе си. Като не разбирате нѣщо, ще мислите, ще учите, докато единъ день го разберете. Само така човѣкъ може да расте и да се развива. Само учениятъ човѣкъ може да ви каже, дали сте музикаленъ, дали сте религиозенъ; изобщо, учениятъ може точно да опредѣли, какви способности имате. Човѣкъ носи всичко въ себе си. Когато учи и прилага, той самъ ще провѣри, за какво е способенъ и за какво не е способенъ. Човѣкъ се ражда съ известни способности и дарби, за които му сѫ дадени условия да ги развива и обработва. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате доброто, което е вложено у васъ. Така ще изразите и любовьта си къмъ Бога. Когато ученикътъ изучава и прилага всичко, което учительтъ му предава, съ това той изявява своята любовь къмъ него. Колкото по-добре ученикътъ учи и прилага, толкова повече учительтъ го обича. Любовьта| между учителя и ученика представя вѫтрешна връзка между душитѣ имъ. Ученикътъ не трѣбва да се заблуждава, че ако научи днешниятъ си урокъ, той е спечелилъ вече любовьта да учителя си. — Не, той трѣбва да учи непреривно. Ако днешниятъ си урокъ е научилъ, а утрешниятъ не е научилъ, връзката на любовьта се прекѫсва. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Така е, но любовьта се подържа, само когато ученикътъ учи и прилага наученото.

Христосъ казва : „ Азъ съмъ истинната лоза, а вие — прѫчкитѣ“. Съ този стихъ Христосъ опредѣля отношението, което трѣбва да сѫществува между Бога и хората, между Учителя и ученицитѣ. Божествениятъ огънь въ човѣка трѣбва непрекѫснато да се подклажда. У съвременнитѣ хора този огънь още не е силенъ. Тази е причината, задето тѣ не могатъ да издържатъ на голѣми външни и вѫтрешни напрежения. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкое голѣмо изпитание, тѣ се провалятъ. За тази цель тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да се калятъ въ мѫчнотиитѣ и страданията. Ако разчитате само на външни благоприятни условия, вие нищо не можете да направите. Вѫтрешна работа се иска отъ човѣка. Турете вълка между добри, благородни хора; той пакъ вълкъ ще си остане. Турете овцата между лоши хора, тя пакъ овца ще си остане. За да се оправдаятъ за злото, хората казватъ, че условията на живота сѫ ги направили лоши. Не е така. Вземете, запримѣръ, гълѫба. Отъ хиляди години насамъ той е вегетарианецъ, храни се изключително съ зрънца. Презъ каквито условия и да е миналъ, добри или лоши, той е запазилъ своитѣ идеи. Никой не е въ състояние да застави гълѫба да яде месо. Той гладенъ ще умре, но нѣма да наруши своя принципъ. Заставите ли гълѫба на сила да яде месо, той непременно ще умре.

Животътъ на нѣкои птици е изопаченъ по единствената причина, че когато сѫ били въ лоши условия на живота, тѣ не сѫ издържали на своитѣ идеи. Птицитѣ трѣбва да изправятъ живота си, да се върнатъ въ това положение, въ което нѣкога сѫ се намирали. Нищо не може да извини тѣхното отклоняване отъ правия пѫть. Какво ще прави орелътъ, ако влѣзе въ срѣда, дето не е позволено да се яде месо, нито да се нападатъ живи сѫщества? Ще не ще, той ще се принуди да стане вегетарианецъ. Ще кажете, че Господъ е наредилъ работитѣ да ставатъ по единъ или по другъ начинъ. — Не, Господъ не е направилъ всички нѣща. Не се извинявайте съ Него. Има нѣща, които хората сѫ направили, и сами страдатъ отъ собственитѣ си произведения. Богъ е далъ свобода на човѣка, да се проявява, както разбира, но Той не е причина за злото въ свѣта. Като погладува два-три деня, човѣкъ прибѣгва до кражба и после се извинява, че билъ гладенъ и трѣбвало да задоволи глада си по нѣкакъвъ начинъ. Човѣкъ може да е гладенъ, нѣколко деня да не е ялъ, но това не му дава право да краде, да си служи съ насилие. Много начини има, по които човѣкъ може да изкара прехраната си. Когато си служи съ кражба, съ насилие, съ лъжа, това показва, че той е изгубилъ равновесието на своя животъ. Безъ да има желание да грѣши, той сгрѣшава и самъ се чуди, какъ е сгрѣшилъ, какъ се е подалъ на изкушение. За да грѣши човѣкъ, има редъ причини. Наистина, за всѣко нѣщо има причина, но причината не оправдава грѣха и грѣшкитѣ на човѣка. Гладъ сѫществува въ живота, и той става причина нѣкои хора да крадятъ, а други — усилено да работятъ. Гладътъ е стимулъ въ живота. Сѫществува не само физически, но и духовенъ гладъ, който се изразява въ вѫтрешенъ копнежъ къмъ духовното.

Като не могатъ да разграничатъ нѣщата, хората смѣсватъ физическия животъ съ духовния, вследствие на което сѫ недоволни отъ живота си. Тѣ трѣбва да разграничатъ тѣзи два живота въ съзнанието си и тогава ще видятъ, че сегашниятъ имъ животъ е добъръ. Тѣ не могатъ да намѣрятъ по-добри условия отъ сегашнитѣ. Мнозина се стремятъ къмъ богатство, искатъ да спечелятъ много пари. — Какво ще направятъ съ тия пари? Нѣкой казва, че като стане богатъ, ще направи нѣколко кѫщи, да живѣятъ бедни хора въ тѣхъ. Той може да направи нѣколко кѫщи по различни съображения: отъ любовь къмъ себе си, отъ любовь къмъ хората и отъ любовь къмъ Бога. Това сѫ три различни положения съ три различни резултата. Обаче, основа на всички нѣща е Божията Любовь. Четири нѣща има, съ които се опредѣля проявата на тази любовь. Казано е: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила и съ всичката си душа“. Значи, за да прояви Божията Любовь и да я възприеме, човѣкъ трѣбва да има разбиране въ ума, въ сърдцето, въ волята и въ душата си. Безъ тѣзи разбирания любовьта не може да се прояви въ своята пълнота. Това сѫ четири пѫтища, чрезъ които любовьта се проявява. Следователно, когато хората не се разбиратъ, причина за това е ограниченото проявление на любовьта.

Втората заповѣдь, споредъ която човѣкъ трѣбва да изяви любовьта си, гласи: „Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Думата „себе си“ е мѣрка, съ която човѣкъ опредѣля любовьта къмъ своя ближенъ. Той познава себе си най-добре. Ближния си ще обича като себе си; ще го обича и чрезъ сърдцето, и чрезъ ума, и чрезъ силата и чрезъ душата си. Това значи: ще учишъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ волята, и съ душата си, за да познаешъ Бога и да Го възлюбишъ. Въ силното желание на човѣка да учи, да познае Великия въ свѣта влизатъ всички елементи, съ които той може да изучи любовьта — не само като чувство, като сила или като принципъ, но и като носителка на истината. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Сѫщото може да се каже и за любовьта: „Любовьта ще ви направи свободни“. Хората търсятъ любовьта заради свободата, която тя съдържа въ себе си. Въ това отношение любовьта седи по-горе отъ свободата. Който има тази любовь въ себе си и се жертвува за нея, той може да бѫде истински свободенъ човѣкъ. Той е свободенъ, но сѫщевременно дава свобода и на другитѣ хора.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ свободни, но като не могатъ да придобиятъ свободата, която търсятъ, отегчаватъ се отъ живота. Нѣкой е търговецъ на дрехи и казва, че се е отегчилъ отъ тази работа. Той не знае, че съ тази работа, именно, ще се благослови. Какво по-голѣмо благословение за него отъ това, да продаде една нова дреха на нѣкого, да се разговори и обмѣни съ него? Другъ нѣкой се отегчава, че е бакалинъ. И той не разбира, какво благословение се крие въ неговата, работа. Какво искатъ тѣзи хора? Тѣ искатъ да заематъ високи положения въ обществото, да заповѣдватъ на хората. Тѣ не знаятъ, че въ това положение, именно, ще изгубятъ всички възможности за познаване на истината. И Тогава, за да ги освободятъ отъ положението на хора, които иматъ власть и заповѣдватъ, невидимиятъ свѣтъ ще имъ изпрати нѣкаква тежка болесть, да полежатъ четири-петь месеца на легло. Тогава тѣ ще се нуждаятъ отъ тия хора, които по-рано сѫ считали невежи, слаби. Тѣ ще имъ помогнатъ и ще имъ покажатъ, че нито сѫ невежи, нито сѫ слаби. Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ се проявява въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка на хората и следи, доколко тѣ се изявяватъ правилно. Човѣкъ чувствува нѣщата правилно, но всѣкога не постѫпва добре, защото се рѫководи отъ свои лични интереси и разбирания.

Съвременнитѣ хора сѫ живѣли и живѣятъ споредъ, законитѣ на непроявения Богъ, Който никого не сѫди. Той оставя хората свободни, да правятъ, каквото искатъ. Обаче, проявениятъ Богъ иска да научи хората да живѣятъ правилно. Като види, че нѣкой не постѫпва добре, Той му казва: Ти не постѫпвашъ добре, трѣбва да мислишъ, да изправишъ живота си. Проявениятъ Богъ регулира всички нѣща въ живота. Като не мислятъ много, съ единъ замахъ само хората разрешаватъ всички трудни въпроси. Тѣ бързатъ въ всичко, затова и решенията имъ не сѫ прави. Тѣ прилагатъ любовьта въ живота си, но въпрѣки това труднитѣ условия не се смекчаватъ. Любовь, която не може да смекчи тежкитѣ условия на живота, е слаба любовь. Тази любовь е безъ истина, т. е. тя е въ разрѣзъ съ Божията истина. Когато истинската любовь влѣзе въ човѣка, тя ще го застави да измѣни своитѣ криви възгледи за живота. Тя ще го застави да възлюби истината. Ще възразите, че вѣрвате въ Христа. Цѣлиятъ свѣтъ вѣрва въ Христа, но външно. Вие можете да вѣрвате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, но тази вѣра не е въ състояние да ви свърже съ него.

И тъй, веднъжъ дошли на земята, вие трѣбва да съзнавате, че каквото вършите презъ деня, това сѫ задачи, които правилно трѣбва да решите. Срѣщате, запримѣръ, .човѣкъ, който ви дължи една голѣма сума. Какъ ще се справите съ него? По два начина: или съ насилие, или съ любовь. Ако, сте по-силенъ отъ него, а сѫщевременно м неразуменъ, ще го набиете. Ако сте разуменъ, ще му кажете благо, братски, че той ви дължи и трѣбва да изплати дълга си. Както вие постѫпвате съ хората, така и Богъ постѫпва спрѣмо васъ. По отношение на Бога, всѣки човѣкъ е длъжникъ. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Така е, но въпрѣки това хората страдатъ. Какъ си обяснявате противоречията? Отваря се война, хиляди и милиони хора отиватъ да се биятъ и се връщатъ съ изпочупени глави, крака, рѫце. Казваме, че въ любовьта нѣма страдания, а при това хората страдатъ. Много просто! Хората страдатъ, защото не живѣятъ споредъ законитѣ на любовьта.

Казвате: Ние не разбираме тия нѣща, но единъ день, когато отидемъ въ другия свѣтъ, между ангелитѣ, тогава всичко ще ни стане ясно. Ако отидете при ангелитѣ съ сегашнитѣ си разбирания, тѣ нѣма да ви погледнатъ. Ще минатъ и заминатъ покрай васъ, безъ да ви кажатъ дума. За тѣхъ вие сте мъртви сѫщества. Тѣ не могатъ да влѣзатъ въ общение съ васъ. Каква връзка може да има между васъ и единъ умрѣлъ волъ? Като минете покрай този волъ, вие гледате часъ по-скоро да го отминете, да не ви смущава съ миризмата си. Ангелитѣ иматъ на разположение цѣли свѣтове, върху които работятъ. Тѣ не сѫ свободни да се занимаватъ съ всѣки, който е миналъ или минава покрай тѣхъ.

„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка въ мене, която не принася плодъ, отрѣзва я; и всѣка, що дава плодъ, очиства я, за да даде по-много плодъ“. Следователно, ако не приносите плодъ на лозата, вие не сте отъ умнитѣ прѫчки. Вие трѣбва да бѫдете разумни прѫчки, да приносите много плодъ. Тукъ думата „плодъ“ е употрѣбена въ преносенъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да разбира живота, за да се развива всестранно, да принася много плодъ. Това значи да работи човѣкъ за Бога, да бѫде полезенъ, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Единствената работа на човѣка, която остава на вѣковетѣ, това е работата за Бога. Когато човѣкъ работи за себе си и за своитѣ ближни, това сѫ условия, които му се даватъ, за да свърши опредѣлената работа за Бога. Като знаете това, не трѣбва да правите различие въ работата. Богъ прониква въ всички работи, въ всѣки животъ и кара всички сѫщества, малки и голѣми, да работятъ така, както Той е опредѣлилъ. Щомъ изпълнявате волята Божия, както Богъ е опредѣлилъ, вие имате право да кажете: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ“. Докато не сте изпълнили и не изпълнявате тази Висша воля, вие не можете да се уподобите на тази лоза. Веднага ще ви запитатъ: ти видѣлъ ли си тази лоза? — Ама искамъ да се обърна къмъ Бога. — Ти изучавалъ ли си законитѣ на това обръщане? Богъ слуша ли те, отговаря ли на твоитѣ молитви?

Казано е въ Писанието, че Богъ слуша само праведнитѣ, които иматъ прави разбирания за живота и за любовьта. Когато Духътъ на истината дойде, Той ще научи останалитѣ хора, какво да правятъ, какъ да живѣятъ. Човѣкъ има единъ учитель, който го учи отвънъ. Но когато Духътъ на истината дойде въ човѣка, Той ще го учи отвѫтре. Докато е живъ, човѣкъ все има какво да учи. Отвънъ или отвѫтре, той непрестанно трѣбва да учи. Разумниятъ се учи отъ всичко. Неразумниятъ, обаче, всѣкога се заблуждава. Ако нѣкой му даде пари, съ цель да му услужи, той взима паритѣ и казва, че не сѫ дадени съ разположение. — Ако, наистина, той е убеденъ, че паритѣ не сѫ дадени съ разположение, защо ги взима? Споредъ мене, той подозира само, че паритѣ сѫ дадени безъ разположение, но не е напълно убеденъ въ това. Този човѣкъ се намира въ положението на боленъ, който постоянно е недоволенъ. Даватъ му едно ядене, не го харесва. Даватъ му второ ядене, и него не харесва. Де е причината за това? Причината е въ самия боленъ, въ неговия изопаченъ вкусъ. Следователно, за да има прави разбирания, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които регулиратъ живота.

Тъй щото, ако разбирате законитѣ на живота, вие ще познавате хората, ще знаете, кой какъ се проявява — по човѣшки или по Божественъ начинъ. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ се сърди. Вие трѣбва да знаете, защо се сърди и какво е неговото сърдене. Той може да се сърди, когато се нарушаватъ Божествени закони. Това сърдене е на мѣсто. Той може да се сърди, когато неговитѣ лични интереси се накърняватъ. Това е човѣшко сърдене и не е на мѣсто. Сърденето е подобно на забиване на гвоздеи. Когато забива гвоздей, човѣкъ трѣбва да удря силно върху главичката му, да го набие добре, да върши работа.

Сега, за да се ползувате отъ живота, който ви е даденъ, вие трѣбва да разсѫждавате правилно, да се учите. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си, както трѣбва. Вие имате дарби, но още не сте ги проявили. — Защо? — Защото търсите лекъ пѫть. Нѣкой казва, че обича да учи, да работи, но нѣмалъ време за това. Този човѣкъ прилича на онѣзи богати момци, които не искатъ да свършатъ никаква работа на баща си. Тѣ всѣкога се оправдаватъ съ това, че иматъ важна работа. — Каква е тѣхната важна работа? — Да се срѣщатъ съ красиви моми. Не е лошо да се срѣщатъ съ красиви моми, но тия моми ги отклоняватъ отъ правия пѫть. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, които отклоняватъ човѣка отъ правия пѫть, сѫ такива, именно, красиви моми, които отклоняватъ момцитѣ отъ пѫтя имъ. Младитѣ моми сѫ предметно обучение за момцитѣ, Чрезъ тѣхъ човѣкъ се изпитва, докѫде е дошълъ въ развитието си. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ на мѣстото си, когато той разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ.

Предъ васъ стои велика работа, въ която всѣки трѣбва да вземе участие. Всѣки трѣбва да изработи нѣщо ценно въ себе си, което да го отличава отъ другитѣ хора. Ценното въ него е капиталътъ му, силата му, съ която той работи при всички мѫчнотии и изпитания. Такъвъ човѣкъ лесно се справя съ трудноститѣ въ живота. За него нѣма лоши хора. Той познава хората, разбира ги и се съобразява съ тѣхния характеръ.

„Азъ съмъ истинната лоза, а вие — прѫчкитѣ“. Христосъ казва за себе си, че е истинната лоза, на която хората трѣбва да бѫдатъ прѫчки, способни да се развиватъ и даватъ плодъ. Съ други думи казано: Хората трѣбва да учатъ, да познаватъ волята Божия и да иматъ готовность да я вършатъ. Само при това положение животътъ имъ ще се развива правилно и на земята, и на небето.

„Азъ съмъ истинната лоза“.

*

8. Съборна беседа, държана на
30 августъ, 1936 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...