Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_30 Любовьта и свободата. Четитиритѣхъ пѫтища въ любовьта / Пѫтища на Любовьта

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:24

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЛЮБОВЬТА И СВОБОДАТА

 

ЧЕТИРИТѢХЪ ПѪТИЩА ВЪ ЛЮБОВЬТА

 

 

 

5 часа сутриньта

Небето прошарено.

Времето ведро, бодро, свежо.

 

Добрата молитва

„Въ начало бѣ Словото“

 

15 гл.отъ Ев. на Иоана.

 

„Духътъ Божий“

 

Има една страна въ живота, която трѣбва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само къмъ живота. Тамъ, дето нѣма животъ, не може да има истина. После, има нѣкои нѣща, които спъватъ вѣрующитѣ. Вѣрующитѣ иматъ една идея, че като се приближатъ при Бога, вече тѣ всичко ще знаятъ. По отношение на Любовьта - така е. Ти, като залюбишъ веднажъ, всичко имашъ. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието въ живота е съзнанието. Вземете нѣкой, царски синъ може да е, отива да учи по музика. Той въ музикалното училище не може да бѫде царски синъ, ако не знае хубаво да свири и пѣе.

 

Сега този примѣръ всѣки може да го преведе, но човѣкъ трѣбва да прилага нѣщата върху себе си. Трѣбва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядитѣ години, които човѣкъ ще живѣе, какво ще учи?“ Той нѣма да учи едно и сѫщо нѣщо. И вследствие на тази наука, той ще се подигне и ще се приближи до Бога. Той нѣма да се приближи до Бога само отъ една посока на знанието. Ще се приближи отъ всѣкѫде. Ще опита. Тъй по човѣшки се говори. Сега онѣзи, които разправятъ нѣщо за онзи свѣтъ, тѣ го представятъ тъй както тукъ на Земята. Е, тогава ако онзи свѣтъ мяза на този свѣтъ, нѣма защо да ходимъ тамъ. Нѣма нищо какво да учимъ. И после, когато се проповѣдва една истина, тя ни най-малко не унижава човѣка. Трѣбва да знаешъ какво знаешъ и какво не знаешъ. И всѣкога, когато не знаешъ, трѣбва да бѫдешъ като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, въ даденъ случай, да знае повече отъ единъ философъ.

 

Единъ знаменитъ английски списатель, който изучавал френологията, казва: „Ако всичкитѣ ми способности бѣха тъй както смѣтането у мене, едно чувство, съ което се развива математиката, азъ щѣхъ да бѫда идиотъ.“ Той всѣкога за една малка задача е ходилъ да пита жена си. А въ друго отношение той е билъ отличенъ списатель. Та вие може да бѫдете гениални въ нѣкое отношение, а единъ първостепененъ, ще употрѣбя едно име - недоразвитъ [въ друго]. И ще кажете: „Защо Господь така ме създаде?“ Не те е създалъ Господь така, но Той те е турилъ на работа. Туй показва, че ти въ тази посока не си работилъ. Красиви сѫ числата, но числата трѣбва да оживѣятъ. Красива е музиката, но трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Красивъ е животътъ, но ти трѣбва да го разбирашъ.

 

Та рекохъ сега, когато се говори за живота, за работитѣ, има нѣкои работи, съ които ние се приближаваме. Ние се приближаваме отъ разни становища, отъ разни пѫтища до истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нѣщо е забраненото? (Отъ сѫбота Словото, вчера сутриньта.) Каквото и да е, ти мисли петь минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, нѣма да се натъкнете на мѫчнотии. Помни, че има забранени нѣща. Ако ти не мислишъ за забраненитѣ нѣща, нѣма да има контрастъ въ ума ти. Сега, какво нѣщо е забраненото? Азъ зная, не искамъ да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адамъ мислеше за забраненото нѣщо, за забраненото дърво, той не би направилъ погрешка. Той не мислеше и той направи погрѣшка.

 

Сега Христосъ казва, какъ ще изтълкувате: „Аз съмъ истинната лоза.“ Коя е истинната лоза? - Която може да дава грозде. Та рекохъ, всички не трѣбва да остарѣете. Защото нѣкои проповѣдватъ така: „Като идешъ въ онзи свѣтъ, ще научишъ всичко.“ Това донѣкѫде е вѣрно, донѣкѫде не е вѣрно. Защото въ онзи свѣтъ нѣма условия ти да учишъ туй, което ти искашъ да учишъ. Има много работи, които ти трѣбва да ги забравишъ. А тукъ, на Земята те пущатъ да ти припомнятъ. Ще те пратятъ на Земята да мислишъ и за забраненото. Ти можешъ да питашъ сега защо е така. Това не е наука. Защо огъньтъ смегчава желѣзото? Кои сѫ причинитѣ? Научно може да се обясни, но дълбокитѣ, вѫтрешни причини, ако ги извадишъ въ органическия свѣтъ? Психологията, защо огъньтъ размекчава коравитѣ работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? Въ нѣкое отношение вие искате нѣкое вѫже да не се кѫса. Хубаво е. Но въ едно отношение трѣбва да се скѫса вѫжето. Понеже ако не се скѫса вѫжето, вие свободни не може да бѫдете.

 

Та въ живота си трѣбва да изучавате живота тъй както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още въ пълната смисъль не знаете, какво нѣщо е животътъ. Младиятъ отъ което се интересува, стариятъ не се интересува. Стариятъ се отвращава като види туй, което младитѣ приказватъ. Пъкъ и младиятъ, като види стариятъ какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране.“ И стариятъ, каквото разбира - и прави, и младиятъ каквото разбира - прави. Но то сѫ частични разбирания въ живота. При сегашнитѣ разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставятъ като нѣщо механическо. „Азъ, казва, ти говоря истината.“ Но като се цитира единъ фактъ, това не е истина. Истината е нѣщо живо. Тя се показва по единъ начинъ. Де е истината? Когато истината влѣзе въ дома, ти ще почнешъ да я разбирашъ. Ти ще се освободишъ въ своята мисъль. Мисъльта ти ще бѫде свободна, чувствата ти ще бѫдатъ свободни и действията ти ще бѫдатъ свободни. По това се познава. Това сѫ признацитѣ, по които се познава истината.

 

Не мислете, може да познавате истината въ едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пакъ ще учите за истината. Сега нѣкои питатъ: „Кое седи по-горе: любовьта или истината?“ Добре, азъ ви отговарямъ: Кое седи по-горе майката или детето? (- Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вѫтре въ детето. И питатъ: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако азъ ви кажа, че Истината е Любовь. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любовь и Любовьта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нѣщата сѫ това сега.

 

Та рекохъ, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Азъ не съмъ толкова невежа.“ Вече единъ ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозенъ ли си или не. Единъ ученъ човѣкъ ще ти каже, музикаленъ ли си или не. То се познава. Всѣки си носи чертитѣ. И ако е музикаленъ човѣкътъ, той си носи белѣзитѣ, пъкъ ако не е музикаленъ, пакъ ги носи. Та всичкитѣ благородни черти, които ги има човѣкъ, той се ражда съ тѣхъ и ги развива.

 

Та рекохъ сега, развивайте онова, което е въ васъ. И любовьта ви къмъ Бога зависи отъ онова, което вие изучавате и правите. Защото любовьта ти къмъ твоя учитель зависи отъ онова, което той предава и ти го учишъ, изучавашъ. Ако ти го изучавашъ добре, ти ще му бѫдешъ повече обиченъ. Една вѫтрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днесъ урокътъ, който си научилъ, че заради този урокъ учительтъ тебе трѣбва да те обича. Този урокъ поддържа само външната любовь. Утре този учитель ти даде другъ урокъ и ако ти не научишъ него, връзката се кѫса. Тогава ти ще кажешъ: „Богъ е Любовь.“ Че е любовь, любовь е, но ти не мисли, че ако е любовь, тази любовь се поддържа, ако ти [не] учишъ. Има една любовь, която се поддържа отъ учението и то отъ правото учение. Та рекохъ сега, Христосъ е говорилъ на учени[ци]тѣ, че Той е лоза и тѣ трѣбва да пребѫдватъ въ Него - онова, истинско отношение, което трѣбва да поддържатъ вѣрующитѣ. Защото огъньтъ трѣбва да се усилва въ васъ. Божествениятъ огънь не е толкова силенъ въ васъ, (сега). Да, слабъ е. Вие не можете нѣкой пѫть да издържате на нѣкои външни мѫчнотии и нѣкой пѫть не можете да издържите на вѫтрешни изпитания. Това показва слабость (въ разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трѣбва да правите? Трѣбва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения пѫть.

 

Сега нѣкои мислятъ, че като влѣзнатъ въ нѣкое общество, въ нѣкое благородно общество и тѣ ще станатъ благородни. Туй е право донѣкѫде, но никое общество не може да направи тебе благороденъ. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълкъ. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трѣбва да се обяснятъ. Ще кажете вие: „Условията на живота сѫ такива.“ Отъ хиляди години гълѫбътъ е живѣлъ при сѫщитѣ условия, при които ти живѣешъ. И той е останалъ вегетарианецъ, и чисть вегетарианецъ, само съ зрънца се храни, а другитѣ не сѫ останали. Кое е онова, което е направило гълѫбътъ да спази идеитѣ, които той има. Гълѫбътъ си има идеи. Ще дойдете до онова мѣсто, дето храната трѣбва да се опредѣли. Гълѫбътъ нѣма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото азъ искамъ, или азъ ще умра!“ Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.

 

Та рекохъ сега, на птицитѣ много се е опорочилъ живота имъ. Понеже тѣ се поставили въ лоши условия и не сѫ издържали. И за бѫдеще, ако се проповѣдва на птицитѣ, трѣбва да имъ се проповѣдва начинъ, по който да си поддържатъ живота. Не да се извиняватъ. Тамъ не е доброто. Да допуснемъ, че единъ орелъ влѣзне въ единъ свѣтъ, дето не е позволено да се ядатъ живи сѫщества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казватъ: „Така е направилъ Господь.“ Не, не е направилъ Господь така. Много работи сѫ ги направили хората. Допусналъ е Господь хората да направятъ нѣщата. И после да се извиняватъ съ Него. И тогава казва нѣкой: „Гладенъ съмъ.“ - Е, защо открадна? Че си гладенъ - гладенъ, но имаше другъ начинъ, по който можеше да добиешъ своята храна. Не е само чрезъ кражбата. Не само чрезъ насилие. Сега тия работи влизатъ посторонно вѫтре. Когато вие изгубите равновѣсието си, понѣкой пѫть вие нѣмате онова постоянно равновѣсие. Нѣкой пѫть сте кротки като агне, а нѣкой пѫть не сте. Нѣмате ни най-малко желание да правите зло, но казвашъ: „Отъ вънъ дойде туй изкушение.“ И то си има своитѣ причини. Нѣкой казва: „Всѣко нѣщо си има своята причина.“ Туй нищо не обяснява. Всѣко нѣщо има причина, но тази причина не те заставя. Гладътъ сѫществува въ природата. Едни хора ги накарва да крадатъ, а други накарва да работятъ. Гладътъ е единъ стимулъ въ свѣта. Този гладъ не е само за физическата храна, но и за духовната. Има единъ вѫтрешенъ копнежъ.

 

Та сега не смѣсвайте обикновения животъ. Вие искате да се поддържа положението ви въ свѣта. По-добъръ животъ и по-добро положение отъ това, което сега имате въ вашия животъ, вие не можете да намѣрите. Та вие живѣете при най-добритѣ условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имамъ единъ милионъ сега. Да имамъ 10 милиона.“ Е, хубаво. Какво ще допринесатъ тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя.“ Съградилъ си сто кѫщи, какво си направилъ? Нищо не си направилъ. Ако градишъ кѫщи за хората е едно нѣщо, а ако градишъ кѫщи, за да печелишъ, е другъ въпросъ. И въ всичкитѣ отношения, ако обичашъ хората заради Бога е едно; ако обичашъ хората заради тѣхъ е друго; и ако обичашъ хората заради себе си, пакъ - друго. Тѣ сѫ три положения.

 

Не сѫ лоши положенията, но основа на нѣщата, това е Божията Любовь. Има четири нѣща, съ които тя се мѣри. Да възлюбишъ Господа съ сърдцето си. Значи тамъ трѣбва да има разбиране. Да възлюбишъ Господа съ ума си. Разбиране трѣбва да има. Да възлюбишъ Господа съ всичката си сила и съ всичката си душа. Това сѫ положения. Не е едно и сѫщо нѣщо, да възлюбишъ Господа. Ти казвашъ така: „Нѣкѫде съ разбиране трѣбва да обичашъ Господа.“ И въ живота, дето хората не могатъ да живѣятъ, понеже любовьта не се проявява в тия четиритѣхъ посоки и въ тия четиритѣхъ пѫтища. Ти не можешъ съ единъ да живѣешъ добре. Има едно отклонение на Божията Любовь въ тебе. А за човѣка казва: „Да обичашъ ближния си като себе си.“ Отъ тамъ ще започнешъ, защото себето, човѣкъ разбира себе си най-добре. И казва: „Какъ трѣбва да обичамъ?“ Като себе си ще обичашъ. А, да обичашъ Бога, това ще учишъ. Учението влиза въ любовьта. Тамъ влизатъ всичкитѣ елементи, съ които трѣбва да проучавашъ любовьта. Не като едно чувствувание, но любовьта, която носи съ себе си Истината. И Любовьта ще те направи свободенъ. И самата любовь носи свободата, която хората търсятъ. „Азъ искамъ, казва, да бѫда свободенъ.“ То ти е право. Ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, но другитѣ хора не трѣбва да станатъ слуги за тебе. Защото и тѣ искатъ да бѫдатъ свободни. Значи ти ще имашъ истината, а тѣ нѣма да иматъ истината. Защото разбиране трѣбва тамъ. Значи въ туй отношение любовьта седи по-горе отъ свободата. Ако ти най-първо не може да живѣешъ за любовьта, да се жертвувашъ, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ.

 

Та рекохъ сега, какво трѣбва да правимъ? Вие искате да бѫдете свободни. Отлично! Всѣки день трѣбва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаятъ! Цѣлиятъ день да продавамъ дрехи.“ Че то е едно благословение за тебе да продавашъ дрехи. Всѣки единъ човѣкъ, който дойде при тебе, той ще донесе нѣщо за тебе, ти, като му поговоришъ и като му продадешъ дрехитѣ, ще стане една обмѣна. Другъ е бакалинъ, казва: „Менъ ми дотегна да бѫда бакалинъ!“ То е едно благословение за тебе, ако разбирашъ. Ти искашъ да бѫдешъ нѣкой високъ чиновникъ, да заповѣдвашъ. Че ти нѣма да научишъ никога какво нѣщо е живота. И ти никога нѣма да научишъ истината тамъ, ако ти заповѣдвашъ и не знаешъ какво е истината. Ти нѣма да научишъ и ще се уморишъ и ще си заставишъ едно понятие, което не ти е свойствено. И единъ день, за да те вразуми Господь, ще ти даде една болѣсть, ще те положи 2 - 3 месеца на леглото и ти ще имашъ нужда нѣкой да те гледа. Ти най-първо си мислилъ: „Тия хора сѫ невежи, тѣ не заслужаватъ“, а като се разболѣешъ, ще видишъ, че тия хора не сѫ невежи, знаятъ да помагатъ.

 

Та дръжте въ ума си едно: Въ всѣко проявление вѫтре, има единъ животъ, Богъ е скритъ вѫтре. Какъ е скритъ, не е важно. Но въ всѣка една постѫпка, Той отвсѣкѫде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбралъ живота. Този е проявениятъ Господь, на Когото трѣбва да изучавате Неговитѣ закони. За сега хората сѫ живѣли безъ законитѣ на непроявения Богъ. И този, непроявениятъ Богъ не сѫди никого. Ама какъ ще живѣятъ хората: ще се ядатъ ли, ще се изтезаватъ ли, ще се избиватъ ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявениятъ Богъ иска да научи хората. Казва: „Туй, което правишъ, не е право.“ Той ще регулира нѣщата.

 

Та вие съ единъ мащабъ разрѣшавате труднитѣ задачи и въпроси. И разрѣшението не е право. Любовьта въ тебе, съ която работишъ, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любовь. Любовь, съ която ти не можешъ да смекчишъ лошото си положение, ние казваме: тази любовь не носи истината. Защото, като дойде любовьта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трѣбва да направишъ. Но ще те научи, че ти трѣбва да измѣнишъ своитѣ възгледи съ нея. Ти можешъ да имашъ нѣкои възгледи, които сѫ въ разрѣзъ съ Божията Истина. Но казва: „Ти вѣрвашъ въ Христа.“ - Хубаво. И цѣлиятъ християнски свѣтъ вѣрва, но вѣра ли е това? Това е вѣра, азъ мога да вѣрвамъ, че нѣкой човѣкъ е красивъ, нищо не значи. Връзката ми не е вѫтрешна. Сега не трѣбва да се поставите въ едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всѣки день онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена отъ Бога и вие трѣбва да я реализирате. Не трѣбва да се отказвате.

 

Да кажемъ, че срѣщнете единъ човѣкъ, който има да ви дава. Той ви е лъгалъ, лъгалъ, сега се явява единъ начинъ. Ти му казвашъ: „Ти си силенъ човѣкъ.“ Казвашъ му: „Азъ ще ти дамъ да се разберешъ.“ Защо не си плащате дълговетѣ? Е, колко начина има, съ които ти можешъ да го заставишъ да направи това? Можешъ да знаешъ да го набиешъ. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, азъ ще си платя.“ Но, като си заминешъ, ще каже: „Чакай, какво направихъ?“ Е, какъ трѣбва да постѫпвате въ дадения случай? Това сѫ само за изяснение, какъ трѣбва да постѫпите. Този човѣкъ ти е далъ единъ добъръ урокъ. Ако си уменъ, да не бѫдешъ като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащашъ. И ти не си справедливъ спрѣмо жена си и децата си, трѣперишъ, не си такъвъ, а спрѣмо другитѣ хора и ти не плащашъ. Че ти имашъ да плащашъ. Господь те счита длъжникъ. Не си плащашъ дълга на Бога. Казвашъ: „Че трѣбва да живѣя за Бога.“ Дължишъ нѣщо и като те срѣщне Господь сега, какво ще направи Той? Като те срѣщне, какъ ще постѫпите?

 

Вие казвате: „Богъ е Любовь.“ Добре. Съгласенъ съмъ. Е, какъ ще обясните една война, при която краката на войницитѣ сѫ разкѫсани? Въ Любовьта не трѣбва да има никакви страдания, а има страдания. Отъ какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бѫдеще, когато идемъ въ другия свѣтъ при ангелитѣ, ще ги научимъ тия нѣща.“ Съ туй разположение, вие нѣма да припарите тамъ. Вие ще идете при ангелитѣ, тѣ ще ви погледнатъ и ще си заминатъ. Единъ ангелъ, още като ви погледне отъ далечъ, и знае. Вие мислите, че нѣкой ангелъ ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангелъ е билъ на Земята, а въ небето тия ангели нѣма да те осѫждатъ, но ангелитѣ иматъ работа, съ която да се занимаватъ. Тѣ иматъ свѣтове, съ които да се занимаватъ съ тѣхъ. Единъ ангелъ ще те погледне и ще си замине. Даже нѣма да обърне внимание на тебе. Питамъ, ако азъ мина нѣкѫде и видя единъ умрѣлъ волъ, въ какво отношение трѣбва да обръщамъ внимание на този, умрелия волъ? И колко време трѣбва да го гледамъ? Сега има условия, които създаватъ отношение. То е цѣнното.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза и всѣка пръчка въ менъ, която не дава плодъ, отрѣзва се; а всѣка, която дава, се оставя.“ Нищо повече. Ако се случи въ живота ти това нѣщо, което ти не можешъ, ти не си отъ умнитѣ пръчки. Тогава ще станешъ отъ ония, умнитѣ пръчки, които да принесатъ плодъ. Но туй е преносно, единъ плодъ. Рекохъ, животътъ е широкъ и трѣбва да се развива всестранно. И когато разбирашъ живота, ти трѣбва да бѫдешъ постоянно полезенъ на себе си и полезенъ на ближнитѣ си и да работишъ за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трѣбва да работимъ. Понеже единствената работа, която ще остане въ живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работимъ, като единъ ученикъ въ училището вѫтре, и за ближнитѣ, като работимъ, тѣ сѫ условия. Но, като работимъ за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане въ живота ти, и ти нѣма сега да отхвърляшъ другата работа. Да казвашъ: „Азъ за себе си не искамъ да работя.“ Не, Богъ е, Който прониква въ всички, въ всѣки единъ животъ и кара всичкитѣ сѫщества да работятъ тъй, споредъ както Той е опредѣлилъ и направилъ. Трѣбва да работимъ за Бога. Сега нѣма да заучишъ, да казвашъ: „Азъ съмъ истинната лоза и Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Това нищо не значи. Рекохъ, ти билъ ли си на тази лоза или не си билъ? „Ама, азъ искамъ. Азъ ще се обърна къмъ Отца.“ Ти изучавалъ ли си законитѣ, какъ ще се обрънешъ къмъ Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Богъ слуша само праведнитѣ хора, които иматъ истинското познание. Тѣхъ слуша Господь, а другитѣ ни гласъ, ни слушание.

 

И казватъ сега: „Когато този Духъ на Истината дойде въ свѣта, Той е Учительтъ, който ще ви научи.“ Казва нѣкой: „Азъ имамъ Духа.“ Какъвъ духъ имате? Ако този духъ не те учи тебе? Когато дойде Духътъ въ тебе, Той ще бѫде Учитель отвѫтре. Най-първо ще имашъ единъ Учитель отвънка и единъ учитель отвѫтре. И като дойде този учитель отвѫтре и те учи и ти покаже какъ трѣбва да живѣешъ, Той нѣма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христосъ тогава: „Когато направите всичко, което азъ съмъ ви казалъ“, и казваме: „Ние сме раби на Бога.“ Има много работи да учишъ. Много има да се учи. И сега неуспѣхътъ навсѣкѫде, че всѣки, който е научилъ една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трѣбва да се учатъ и трѣбва да се влѣзне въ положението на всички хора. И всѣки день трѣбва да разглеждате живота. Като станете сутринь, веднага ще погледнете програмата, тамъ на вашата колегия, какво имате за днесъ. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде паритѣ тъй както трѣбва, отъ сърдце не ми ги даде.“ Щомъ не ти ги е далъ отъ сърдце, защо ги взе? Е, какъ искате сега, да ви даде той пари отъ сърдце, (или да ви услужи, човѣка)? И защо именно туй подозрѣние иде въ твоя умъ, че той не ти е далъ отъ сърдце. Че това е едно твое заблуждение. Азъ да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболѣлъ и твоятъ вкусъ се е изопачилъ. Давамъ ти едно ядене, казвашъ: „Яденето не струва.“ Де е причината, онзи, който ти е далъ яденето? Причината е вѫтре въ тебе. Ти трѣбва да разбирашъ законитѣ, които регулиратъ и тогава ще имашъ едно истинско разбиране.

 

Сега оставатъ две нѣща. Да кажемъ, нѣщо ти се случи. Азъ казвамъ: Има право да ти се случи. Пъкъ и азъ имамъ право и азъ да се разсърдя, имамъ и право и да не се разсърдя и имамъ право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че ти си се разсърдилъ, то е негова работа. Тази сръдня е потрѣбна заради него. И като дойде втори пѫть при менъ, не се обхождамъ добре азъ съ него, коя е причината? - Сръднята? Отъ кѫде накѫде той трѣбва да ми се разсърди? Значи, при единъ слабъ човѣкъ, ти можешъ да се сърдишъ и да го хукашъ, а при единъ силенъ човѣкъ, ти трѣбва да седишъ и да треперишъ. Ако се сърдишъ, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичкитѣ условия можешъ да се сърдишъ. И то е правото. Можешъ да се сърдишъ, че нѣкои нѣща не сѫ споредъ Божия законъ. Ще кажешъ: „Братко, туй, което ти правишъ, не е хубаво.“ Нищо повече. „Пъкъ нѣкой пѫть е право и азъ да обиждамъ.“ Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?“ - Ама, говори по-меко. Единъ гвоздей, когото искашъ да го набиешъ хубаво, нѣма само туй да го удряшъ, но ще го чукашъ хубаво, тъй да се набие и да се задържи.

 

Та рекохъ, такива трѣбва да бѫдатъ сегашнитѣ ви разсѫждения. Трѣбва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетель, както трѣбва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трѣбва. Много дарби имате, но не сте ги застѫпили. Искате да минете по единъ лекъ пѫть. Не. После, казва нѣкой : „Азъ обичамъ еди какви отношения. Но не му е дошло времето.“ Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съмъ занятъ, имамъ, казва синътъ, много важна работа.“ Той има да срѣщне една млада приятелка и да поговори съ нея. Не е лошо това. Нѣма нищо лошо. Да кажемъ, той работи и майка му, като се научи, че той се е срѣщалъ съ тия, младитѣ моми и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия пѫть.“ Зная, въ живота сега и вие срѣщате много отъ тия, младитѣ моми. Но красива мома въ едно отношение, всѣка една идея, всѣко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгвашъ, не е ли една млада, красива мома? Младитѣ моми сѫ предметно учение, да покажатъ до где си достигналъ. Не е лошо да срѣщнешъ младитѣ моми. Важното е какъ сподѣляшъ, какво е разбирането въ тебе за тия идеи. И да туришъ всѣка една идея и всѣко едно чувство на неговото мѣсто.

 

Та рекохъ, седи една много хубава, деликатна работа въ свѣта, съ която трѣбва да се занимавате. Да има нѣщо велико въ лицето ви, съ което да се отличавате. Та каквато и мѫчнотия да има въ живота ви, да не ви спѫва. И вие сега ще ми кажете, нѣкои жени има, ми казватъ: „Еди коя жена има много добъръ мѫжъ, а на еди коя жена мѫжътъ не е такъвъ.“ И той е добъръ, само онази жена, на която мѫжътъ ѝ е добъръ, тя го е проучила и постѫпва съобразно съ неговия характеръ, а ти, като не постѫпвашъ така, казвашъ: „Не струва той. Малко грубичъкъ е той.“ Не, не е грубичъкъ той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е грубъ).

 

И тогава казва: „Азъ съмъ истината лоза и който пребѫдва въ мене...“ Христосъ е тази лоза въ свѣта, на която хората трѣбва да бѫдатъ насадени и да дадатъ плодъ. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бѫдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животътъ ще върви правилно и тукъ на Земята, и горе на Небето.

 

Отче нашъ

6.40 сутриньта

 

 

Слънцето грѣе.

На поляната всички съ Учителя направихме гимнас-

тическитѣ и евритмическитѣ упражнения.

 

 

33 Недѣлно Утринно Слово

30 августъ 1936г., недѣля,

Изгрѣвъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:02

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Пѫтища на Любовьта







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt