Jump to content
Ани

1936_08_29 Проявениятъ и непроявениятъ

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРОЯВЕНИЯТЪ И НЕПРОЯВЕНИЯТЪ

 

Добрата молитва

„Въ начало бѣ Словото“

 

12 глава отъ Ев. на Иоана.

 

„Духътъ Божий“

 

Най-тежкото въ живота е да се повтарятъ нѣщата. Нѣма по-тежко нѣщо - да повтаряшъ. Беседата, която може да се чете, то е външната страна. Любовьта не може да се изясни. „Ако говоришъ съ човѣчески или ангелски езици, а любовь нѣмашъ, нищо не си.“ Кое е онова, което хората не разбиратъ. Има нѣщо въ любовьта, което хората не разбиратъ. Не, че не разбиратъ, тѣ сами развалятъ любовьта. Оставете тази любовь да се прояви. Тѣ влизатъ да играятъ една роль въ любовьта, която не имъ допада. Казвате: „Да те обичатъ хората.“ Ти си само единъ предметъ, чрезъ който любовьта може да се прояви. Онова, което проявявашъ, то е Божественото, което трѣбва да видишъ въ този човѣкъ.

 

После, искашъ да играешъ ролята на едно божество, да те обичатъ, да нѣматъ абсолютно никакво колебание въ тебе. Ти трѣбва да бѫдешъ съвършенъ. Говори се за съвършенство. Какво нѣщо е съвършенството. То [е] едно друго неразбиране. Ние имаме малко понятие. Съвършениятъ човѣкъ извършва нѣщата тъй, както трѣбва. Любовьта нѣма нужда отъ говорене. Ти може да говоришъ колкото искашъ, хората нѣма да те разбератъ. Ти може да имашъ всичкото знание. Но зависи отъ онова, което ти проявявашъ въ даденъ случай. Въ какво седи проявлението. Ти обичашъ нѣкого и не знаешъ защо го обичашъ. Но има нѣщо, което хората обичатъ. Едно отъ качествата, когато започне любовьта въ човѣка да се проявява, е че неговото естество, въ дадения случай, се измѣня. Щомъ престане любовьта, пакъ сѫщото остава. Любовьта не измѣня човѣка. Единъ човѣкъ, когато обича, може да е внимателенъ деликатенъ, но щомъ любовьта престане, той остава пакъ черенъ вѫгленъ.

 

И следствие на това, тамъ е голѣмата спънка. Ние мислимъ, че като имаме любовьта всичко имаме. То е така, но любовьта се дига. Ти преставашъ да обичашъ единъ човѣкъ. Защо си го обичалъ - не знаешъ, предполагашъ. Значи и злото, като не го обичашъ, пакъ не знаешъ защо не го обичашъ. Казвашъ: „Ама е толкова симпатиченъ.“ Въ какво седи симпатичностьта? Има нѣщо, което веднага ти изядешъ, изпиешъ и казвашъ: „Не се интересувамъ отъ него.“ Има нѣкой човѣкъ, отъ който ти не се интересувашъ. Този човѣкъ придобие нѣщо, ти го обичашъ. Въ любовьта на хората влиза нѣщо чисто материално. Като говоримъ, трѣбва любовьта да бѫде идеалъ на човѣкъ. Нѣкой пѫть децата иматъ идеална любовь. Човѣкъ, за да има идеална любовь, трѣбва да напусне своитѣ превзети възгледи. Докато ти искашъ хората да постѫпватъ както въ любовьта, ти никога въ любовьта не можешъ да влѣзешъ. Ти въ любовьта, какво прави тя, ще вѣрвашъ. Нѣма да питашъ за нищо. Ти ще станешъ като дете. Речешъ ли да се докачишъ, любовьта отиде вече. Ще влѣзешъ въ една друга фаза.

 

Та, сега религиознитѣ хора започватъ съ любовьта и после започватъ пакъ съ знанието, че трѣбва да ги почитатъ хората. Че хората трѣбва да ги почитатъ - право е. Но ти, като влѣзешъ да изучавашъ любовьта, ти ще престанешъ съ почитьта. Ти нѣма да мислишъ за никакво почитание. Започнешъ ли да мислишъ за почитьта, отиде, ще я изгубишъ любовьта. Този пѫть, по който любовьта се разкрива, ще се разкрие нѣщо, което не е любовь. Тогава ще забележишъ, че има нѣщо, което спъва. Казва: „Слънцето не топли, това - онова.“ Че не се обичаме, то нищо не значи. Не се обичате. Има нѣщо, което ти си взелъ, безъ да ти е позволено. Има нѣща въ любовьта, които само следъ като се позволятъ, се взематъ. Други свещени нѣща има, които не се бутатъ. Щомъ въ любовьта ти речешъ да буташъ, тъй както ти знаешъ, ти не разбирашъ любовьта. Любовьта е едно самочувствие вѫтре, при което Божественото въ човѣка, Богъ иска да разкрие на човѣка какъ трѣбва да живѣе. Но нима на Бога му е приятно, като правятъ грѣхове (и прегрѣшения) хората? Но, за да се прояви Неговата любовь, Той не ги взема предъвидъ. Той не гледа на хората като хората: „този е грѣшникъ.“ Той, като иска да спаси човѣка, Той не гледа на неговитѣ грѣхове. Казва: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да ги помена.“ Любовьта заличава грѣховетѣ. Ако ти въ душата си не можешъ да заличишъ всичкитѣ прегрѣшения на единъ човѣкъ, ти не можешъ да го обичашъ.

 

И рекохъ, ако хората сега взематъ този, последния опитъ, какво ще бѫде. Казва: „Може ли да се обичатъ всичкитѣ хора еднакво?“ То е неразбиране на въпроса. Туй самочувствие къмъ всичкитѣ хора ще бѫде еднакво. Дали хората разбиратъ или не, то е другъ въпросъ. Когато ти обичашъ, дали другитѣ хора те обичатъ, то е другъ въпросъ. Но ще те обичатъ. Законъ има, че даже единъ камъкъ, ако обикне човѣкъ и той ще го разбере. Нѣма сѫщество, въ даденъ случай, което като го обичашъ, когато проявявашъ любовьта, да не разбере. Но понеже то не седи на сѫщото ниво, на сѫщото равнище, тогава и неговата любовь ще бѫде такава, споредъ твоята любовь.

 

Та рекохъ, всички вие знаете какво нѣщо е любовьта. Не, че знаете, но само чувствувате, но не може да останете въ тази любовь. И за да останете, потрѣбно ви е вѣра. Вѣра въ това, което не знаете. Може да кажешъ тъй: „Ако азъ любя, какво ще придобия?“ - Нищо нѣма да придобиешъ. Видимо така, нищо нѣма да придобиешъ. Въ любовьта и знание нѣма да придобиешъ. Ако ти можешъ да придобиешъ любовьта, ти ще разберешъ смисъла на твоя животъ.

 

Та рекохъ сега, старото може да почитате. „Ако говоря съ човѣшки и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ Ще се тури любовьта на гургулицата, гълѫба, вълка, овцата. Ти мислишъ, че любовьта на вълка, на гургулицата, на гълѫба, на змията, на всички тия, тя е една и сѫща. Една змия, като я обичашъ, тя ще се увие около тебе, ще седи, тя ще трепери за тебе. Но въ момента, когато престане най-малко любовьта да действува, тъй както трѣбва, тя ще те стисне. Любовьта ѝ ще вземе друго направление. Понеже не може да те разбере външно, ще се яви въ нея желание да те погълне, за да те обича. Казва: „По този начинъ отвънъ не може, чакай да го изямъ, че тогава ще дойде.“

 

Сега всичкитѣ противоречия въ живота за какво сѫ? Законътъ е все сѫщиятъ. Ти казвашъ, че нѣкой човѣкъ не те обича или че той те обича. Какво се постига. Нѣмате любовьта сега. И не разсѫждавайте за любовьта. Оставете хората настрани. Ще спи единъ човѣкъ, ще дреме ли, каквото ще да прави, оставете го. Нека седи свободенъ. Той отива въ другия свѣтъ. Понеже не може да разбере любовьта на Земята, отива горе (да слуша). Слушането не е външенъ процесъ. После, когато седите и разсѫждавате, казвате: „Той нѣма любовь.“ Не разсѫждавайте по този начинъ. И после, имайте предъ видъ какво ще кажатъ другитѣ. „Мѫжътъ ти, казва, спалъ.“ - Не е спалъ. Той бѣше се занесълъ. Любовното състояние изключва всичкитѣ противоречия въ живота. Казва: „Азъ го обичамъ.“ Щомъ ми говорите за неговитѣ недѫзи, вие не го обичате, нищо повече. Не, да не говоришъ, бами ти като съзнавашъ неговитѣ недѫзи и слабости, вземашъ ги върху себе си, казвашъ: „Азъ съмъ причина.“ Казвашъ: „Ако азъ бѣхъ по-добъръ, той не можеше да бѫде такъвъ.“ Такъвъ е законътъ. Може ли онази майка, която не е добра, да роди едно дете добро. Обичашъ нѣкого, ти си му майка (вече). Следователно, ако той не се проявява както трѣбва, причината е въ тебе. Не, че причината е вѫтре въ тебе. Тогава отъ невидимия свѣтъ, че причината е въ тѣхъ. Тѣ ще се постараятъ. Дълбокъ е въпросътъ, който трѣбва да изучавате. Но когато обичате нѣкого, не ходете да разправяте за неговитѣ недѫзи. Може да си има той.

 

Да допуснемъ, че единъ прави въпросъ за любовьта, другъ и той прави. Толкозъ време аз съмъ говорилъ за външната любовь, не съмъ засегналъ още вѫтрешната страна на любовьта. Онѣзи отъ васъ, които сѫ ме слушали, казватъ: „Така трѣбва да се живѣе.“ Той ще каже: „Така трѣбва да се живѣе.“ Какво трѣбва да ми каже, когато азъ проявявамъ любовьта. Вие споредъ мене, ето какво трѣбва да правите това самочувствие. Когато азъ говоря за любовьта, той ще дойде да каже: „Ето азъ имамъ 20 000 на разположение за беднитѣ.“ После той готовъ тия 20 000 лева да се дадатъ, комуто и да е. Нѣма да казваме на кого да се дадатъ. Нима като хранишъ нѣкой вълкъ, една муха, нима заслужаватъ. Въ любовьта трѣбва да се изпълни Божия законъ. Въ даденъ случай, когато Богъ се проявява, ти къмъ всички сѫщества ще имашъ едно и сѫщо разположение. Това значи да обичашъ всички. Къмъ мравитѣ и къмъ мухитѣ ще имашъ сѫщото разположение. Щомъ престане Божията любовь, ще се прояви всичкото различие. Дотогава докато Богъ действува въ насъ, казваме: „Трѣбва да обичаме всички.“ То е онова състояние, когато Богъ гледа на всички нѣща още отъ високо.

 

Сега нѣма да ви обяснявамъ работитѣ. Казватъ, че човѣкъ е още невежа. Имате право. Представете си две ябълки доброкачествени. Едната е сѣта преди десеть години, другата и тя е сѣта. И дветѣ сѫ родили плодъ. Еднитѣ плодове сѫ узрѣли, другитѣ сѫ още малко стипчави. Имате ли право да кажете, че плодътъ на тази ябълка е малко стипчавъ, че отъ нея нищо не очаквате. Не, че не очаквате, но докато мине времето да узрѣятъ. Богъ гледа нѣщата отъ друго гледище. Какво ще стане отъ тия сѫщества, които го обичатъ? Отъ всички ще излѣзе нещо. Тѣ може да сѫ мухи, червеи, нищо не значи. То е външната форма. Обаче онова, което е скрито въ тази форма, него трѣбва да разбирашъ. Ти трѣбва да прозрешъ, че вѫтре се мѫчи това сѫщество и въ най-лошата форма да си пробие пѫть. И вие, ако така не разглеждате любовьта и казвате: „Защо Господь даде тия страдания“, вие не разбирате волята Божия. Не е Богъ, който дава страданията на хората. Когато сѫществата не разбиратъ Божия законъ, той ги ограничава и въ туй ограничение се образуватъ страданията. Отъ нѣмай кѫде става това.

 

Обаче, единъ день, като изпълнишъ Божия законъ както казвамъ, всичко изчезва. Богъ не гледа на твоята външность. Ако единъ вълкъ, и грубиятъ вълкъ, когато обича, той седи по-горе отъ най-учения човѣкъ, който не обича. Едно противоречие се ражда тамъ. То е тъй, че ония, напредналитѣ въ любовьта, има хора напреднали въ (проявлението на) любовьта, може да подействуватъ на много хора. Единъ човѣкъ може да дойде въ едно общество и да закваси цѣло общество, всички да чувствуватъ трептенията на неговата душа. Заминѣ си той, тѣ пакъ оставатъ сѫщитѣ. Затуй вие очаквате да дойде нѣкой напредналъ братъ. Не въ знание, а въ любовь трѣбва да е напредналъ. Знанието е потрѣбно, но знанието отпосле идва. Знанието въ свѣта ползува хората дотолкова [доколкото], любовьта е проникнала въ тѣхъ. Не е лошо знанието. То трѣбва да дойде като едно последствие.

 

Та рекохъ, опитайте се поне на день по 10-15-20 минути да проявите любовьта, тъй както трѣбва. Представете си, че сте богатъ човѣкъ и си турите въ ума да раздадешъ имането. Помисли си сега, нека да го раздадешъ. Ти започнешъ да треперишъ, какво ще стане. Ще направишъ маневра за десеть минути, после ще отложишъ. Направи маневра безъ да има съмнение въ твоята душа. Може да ви дамъ много примѣри. Ами, че Богъ те туря на изпитание. Ти имаш мѫжъ, Господь ти казва: „Ще обичашъ и този мѫжъ.“ Какъ ще го обичашъ? Стѣснишъ се. Казва: „Ще обичашъ и този мѫжъ.“ „Ами, че той не [е] мой мѫжъ.“ То е неразбиране. Трѣбва да обичашъ. „Ама, какъ да го обичамъ?“ Нѣма да обичашъ този мѫжъ както обичашъ този мѫжъ, който имашъ. Този мѫжъ, който имашъ сега, и него не обичашъ тъй, както трѣбва. Че ядете заедно, че се милвате, това нищо не значи. То е само външна обхода.

 

Та рекохъ, васъ ви е страхъ да приложите Божията любовь. Ще ти каже Господь да цѣлунешъ този, чуждия мѫжъ. „Ще го цѣлуна, ами какво ще каже мѫжъ ми?“ Ти, като речешъ, може да го цѣлунешъ безъ да те видятъ хората. Ако вие не се научите да цѣлувате така, безъ да ви видятъ хората, дето и да е, вие не разбирате. „Че какъ ще го цѣлуна, какво ще кажатъ хората?“ Значи, дето не видятъ хората е право, като видятъ хората - не е право. Туй, което е Божествено, тѣ хората не го виждатъ. Божественото не може да се види. Мо-же да цѣлунешъ този човѣкъ. Този човѣкъ, колкото и да е развълнуванъ, решилъ да направи една пакость, Господь ти казва: „Цѣлуни го!“ Като го цѣлунешъ, омекне вече. Казва: „На кривъ пѫть се намирате.“ Ако вашитѣ цѣлувки не могатъ да произведатъ такъвъ ефектъ, тѣ не сѫ на мѣсто. Единъ мѫжъ може да цѣлуне една жена, но трѣбва да се подигне. Васъ ви е страхъ отъ цѣлувкитѣ. Вие искате естественитѣ цѣлувки. Ценни сѫ, но тѣ нѣматъ онази цена.

 

Рекохъ, като се говори за цѣлувкитѣ, има една опасность. Азъ съмъ правилъ много опити и виждамъ где е слабата страна, где куцатъ хората. Мисля преди повече отъ 15 години при мене дойде една аристократка, казва: „Азъ ви обичамъ, но къмъ мене ще имате една особена любовь, ще изключите всичкитѣ жени, други жени да нѣма.“ Особенна любовь да имамъ: други жени да нѣмамъ въ сърдцето, само нея. „Любовьта изключва (другитѣ).“ Не, любовьта включва всички. Ти, ако имашъ малко, искашъ да дадешъ на този, когото обичашъ, ами ако имашъ много, какво ще правишъ тогава? Следователно, това се изключва.

 

За тѣзи работи не трѣбва да се говори. Азъ го наричамъ това патология. Защото азъ не може да обичамъ нѣкого, защото той иска. Казва: „Ще ме обичашъ.“ Това е патология. Ако имамъ нѣкоя друга идея, тогава е друго. Въ сѫщото време онзи, който ме обича, той ще ми даде свобода, да правя каквото азъ искамъ. То е правото. Щом той почне да се мѣси въ моя животъ вѫтре, той не може да обича. Животътъ нѣма да прогресира. „Той е дете, ще направи нѣкоя пакость.“ Човѣкъ, като влѣзе въ областьта на любовьта, той не може да прави пакость. И най-голѣмиятъ грѣшникъ ще постѫпи като нѣкой светия. Щомъ напусне това състояние, пакъ ще направи пакость.

 

Сега можеше да се прочете беседата. Казвате: „На еди кое си мѣсто не разбрахме.“ Вие изхождате отъ знанието. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е туй, което разбирашъ. И въ тази любовь, която ти разбирашъ, излизатъ всичкитѣ противоречия. Любовьта не се дѣли. Ти, като дойдешъ при Бога, при любовьта, ще дадешъ свобода. И на себе си ще дадешъ свобода. Защото ако ти не мислишъ по този начинъ, ти не се свободенъ. Не, че трѣбва да напуснешъ този животъ и тия вѣрвания, всичко туй. Тия вѣрвания, които вие имате, то е неразбиране на любовьта. Ти не искашъ да дадешъ свобода. Ама, погледнешъ на всичкитѣ хора, казвашъ: „Нѣма кой да го закваси този човѣкъ. Той е коравъ.“ Защо е коравъ този човѣкъ? Защото топлината не го е засегнала. „Ама, той не е добъръ.“ Защо не е добъръ? - Не го е засегнала любовьта. Сега Богъ търси начинъ, по който да засегне човѣшкитѣ души. И не може да ги засегне еднакво. Богъ търси начинъ, да може, една душа като засегне, да разбира вѫтрешно любовьта. А не сега, както казватъ: „Ще напуснемъ Земята, въ оня свѣтъ да живѣемъ.“ То е неразбиране. Ако въ този свѣтъ не можешъ да живѣешъ, и въ оня свѣтъ нѣма да можешъ да живѣешъ. Ако твоя приятель, твоята жена, твоитѣ деца, не можешъ да ги разбирашъ въ този свѣтъ както трѣбва, и въ оня свѣтъ не може да ги разбирашъ. Защото любовьта продължава, както тукъ, така и тамъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, ще видите всичкитѣ противоречия въ живота. Ще видишъ где не си проявилъ любовьта. Ще видишъ, че между двама хора, обичалъ си нѣкои хора повече, други по-малко, ще видишъ, че си прегрѣшилъ, не си разбиралъ.

 

Казва тамъ, че Христосъ обичаше Иоана повече. Така вие се разваляте. Той казва: „Като обичашъ едного и азъ имамъ право.“ Вие трѣбва да знаете какво значи да обичашъ. На Иоана съзнанието бѣше отворено, Христосъ го обичаше повече. Азъ може да обичамъ нѣкого повече, понеже съзнанието е отворено, той разбира и прилага. Обичашъ нѣкого по-малко, съзнанието е затворено. Какво ще дамъ на единъ камъкъ. Колкото вода и да туришъ, нѣма никаква полза. На черната пръсть ако излѣешъ, ще има полза.

 

Тогава въ насъ, като не разбираме любовьта, измѣня се лицето ни, ще се зачерви лицето, очитѣ се измѣнятъ, ще се начумеришъ, какво ли нѣма да стане. Това азъ го наричамъ животъ на безлюбие. Щомъ дойдешъ до любовьта, нѣма да кажешъ: „Ще се моля за тебе.“ Оставете обикновенитѣ работи, ти ще остарѣешъ. Ще се молишъ. Какъ се молятъ хората въ любовьта? И безъ любовь ще се молятъ. Казва: „Азъ се моля за тебе, но каквото добиешъ, половината на мене ще дадешъ.“ Ами, че то е неразбиране на любовьта. Онази молитва, съ която се моля за другитѣ, то благото, което ще изпрати Богъ, ще го изпрати чрезъ мене да опитамъ. Казва: „Покажи си любовьта.“ Казва: „Азъ искамъ този човѣкъ да го обичатъ.“ Но за да го обичатъ азъ съмъ причината, чрезъ мене трѣбва да мине тази любовь. Любовьта вънъ отъ мене нѣма да дойде. Ти, като се молишъ, каквото благо Господь изпрати отъ невидимия свѣтъ, чрезъ тебе ще мине. Богъ ще опита ти какво ще направишъ съ него.

 

Хубаво, единъ примѣръ. Това станало въ Свищовъ, въ едно евангелско училище. Учительтъ се влюбилъ въ учителката, но го срамъ да си изкаже любовьта. Праща единъ отъ ученицитѣ си да поговори малко за него, че той е много благороденъ, много добъръ. Отива този ученикъ веднажъ, два пѫти говори и тя му казва: „Защо ми говоришъ за твоя учитель, защо не ми говоришъ за себе си?“ Най-после тя не се оженила за учителя, но се оженила за ученика. Ти отивашъ за нѣкого да говоришъ за любовь. Ама, вие считате, че тия нѣща сѫ слабости. Всичкитѣ хора страдатъ отъ тия слабости. Не е слабость. Ако азъ бѣхъ единъ ученикъ, азъ никога не бихъ говорилъ […] *. Любовьта не търпи сватове. Щомъ ти се опиташъ да правишъ сватовство, ти ще влезешъ. Като дойдешъ до любовьта, като ти говорятъ за любовь, ще мълчишъ вѫтрешно. Ще мълчишъ, нищо повече. Ако искашъ да разбирашъ, дали нѣкой те обича, ти още не разбирашъ, какво той обича въ тебе. Ти най-първо ще се научишъ какво обича въ тебе. Нѣкои хора може да се разбиратъ 20 години, безъ да сѫ [заобичатъ…]. Тѣ сѫ все дълбоки работи.

 

Ти казвашъ: „Трѣбва да обичашъ Бога.“ Какъ ще обичашъ Бога, Когото ти не си видѣлъ, когато ти не обичашъ брата си, когото виждашъ. Ако ние бихме обичали Бога въ тази любовь, тъй както го чувствуваме въ себе си, всичкитѣ работи ще бѫдатъ други. Отивамъ при нѣкого, когото обичамъ. Той има да дава нѣкому. Казва: „Не давамъ, азъ трѣбва да живѣя.“ Отивамъ азъ съ закона на любовьта, той ме посрѣща, всичко, каквото искамъ, ще даде. Изважда и дава човѣкътъ. Но ще кажешъ: „Чакай да си помисля малко.“ Учи се отъ Божественото. Имаме единъ примѣръ отъ Евангелието, казва: „Половината отъ имането си давамъ на сиромаситѣ, комуто съмъ изялъ, четвъртократно ще върна.“ Вие ще престанете да мислите за себе си. Онзи, когото обичате, не трѣбва да увеличавате неговитѣ недѫзи. Ако дадешъ пари, срѣдства, че той отиде и се напие, ти криво си далъ паритѣ. Този, на когото ти си помогналъ, той да иде при другъ да помогне. Хората тамъ сѫ като една верига. Да си помагате кой каквото вземе. Казва: „Този хлѣбъ не ми трѣбва.“ Ако въ васъ нѣма желание да раздадете вашия кѫсъ, нищо да не падне на земята, Божията любовь не е приложена. Тогава идатъ всичкитѣ противоречия, които сега сѫществуватъ въ свѣта.

 

Азъ никога не ви съветвамъ да проявявате непроявената любовь. Не ви съветвамъ да обичате нѣкого, ако Богъ не е съ васъ. Ако Богъ е съ васъ трѣбва да знаете. Щомъ се разкайвашъ за любовьта, Богъ не билъ съ тебе. Тя е човѣшка любовь. Ако ти обикнешъ най-голѣмия грѣшникъ, прегърнешъ го, цѣлунешъ го, той ще се измѣни, оттамъ насетне другъ ще стане. „Ама, какъ?“ - Не физически. Физическото е последното. Хората, като нѣма какво да правятъ, употрѣбяватъ физическата любовь. Ако дойде най-първо Божествената любовь, физическото е на мѣсто. Но безъ Божествената любовь, физическата любовь нѣма мѣсто.

 

Рекохъ, туй, което може да урегулира живота ви всѣки день, всѣки моментъ, вие трѣбва да имате това разположение. Не мислете, че вчерашната любовь и днешната любовь, че ще бѫде една и сѫща. Не, Богъ не действува еднакво. Всѣки моментъ ти ще чувствувашъ, нѣма да се страхувашъ. Ако разбирате въ свѣта любовьта отъ това гледище, така трѣбва да се разглежда любовьта. Да ви кажа сега, че вие трѣбва да обичате другитѣ хора. Вие ще седнете да мислите, какъ да ги обичате. Оставете тази работа настрана. Ти, като дойдешъ до закона на любовьта, която седи по-горе отъ свободата, ти си свободенъ (тогава). Ти нѣма да мислишъ за свободата. Щомъ мислишъ, че имашъ мѫжъ, ти не си свободенъ, любовьта не може да се прояви. Щомъ мислишъ, че имашъ деца, ти не си свободенъ, не може да проявишъ любовьта. Щомъ дойде любовьта, ти ще бѫдешъ тъй свободенъ, както е Богъ свободенъ, понеже Богъ действува въ тебе. Но какъ може да бѫде, това ще учите. Ти ако не се освободишъ, ако въ своята душа не може да замре всѣко съмнение, всѣко безвѣрие, всѣка злоба, всички тия нѣща да изчезнатъ и да дойдете до единъ новъ свѣтъ като ангелитѣ, да погледнешъ и да забравишъ всичко туй, ти нѣма да про[явишъ] любовьта. Като проявишъ туй разбиране, ти ще се подмладишъ.

 

Нѣкой пѫть казвамъ: трѣбва да се подмладите. Всичкитѣ противоречия, не да ги отхвърлите, но всичкитѣ проти

 

воречия, злобата ще ги накарашъ и тѣ да обичатъ. Всички лоши работи да се съгласятъ, на единъ умъ да станатъ съ тебе. Всички: и дяволи, и ангели, всички ще има тамъ. Дяволътъ го е страхъ. Не, че го е страхъ, но и той забравя своята злоба. Като дойде нѣкой дяволъ при любовьта, казва: „Колко глупавъ съмъ билъ азъ.“

 

Сега ще влѣзете въ тази свобода. Туй състояние трѣбва да го задържите. Оставете се свободни, всѣки да се прояви тъй, както разбира. Не се месете въ неговата любовь. Той обича. Всичкитѣ хора обичатъ еднакво, понеже Богъ е единъ. Но има два вида любовь: Любовьта на непроявения Богъ, Който създалъ свѣта и Любовьта на проявения Богъ, който се изявява въ хората. То е разумното - Словото. Тъй щото любовьта трѣбва да изучавате отъ две гледища: отъ гледището на проявения Богъ - на Христа и любовьта на непроявения Богъ - Богъ Отецъ. Вие Го чувствувате, но за васъ не е проявенъ. Връзка сега направете. Вие считате, че този непроявения Богъ, той ви е поставилъ на голѣми изпитания. Какво ще правите. Не трѣбва да се осъмните. Той съзнава, че нѣма противоречие въ тази любовь. Казва: Ако вие сега не може да приемете състоянието на Христа, или любовьта на Христа, по този начинъ, това не е достатъчно. Първата любовь е тази, която хората и животнитѣ, всички проявяватъ. То е любовьта на непроявения Богъ. Онази любовь, която вие искате, на проявения Богъ, трѣбва да имате малко други разбирания. Затова едната любовь азъ наричамъ, азъ както и да наричамъ любовьта, тя има две страни: външна страна и вѫтрешна страна. И като се проповѣдва по този начинъ, тогава казвате: „Този да не обичаме. Какъ ще обичаме всичкитѣ еднакво?“ Вие, ако бихте обичали, както проявения Богъ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Какъ ще е оправи? Проявениятъ Богъ ще ви покаже пѫтя, какъ да проявите любовьта си къмъ всѣки човѣкъ.

 

„Ако говоря съ човѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ.“ Азъ казвамъ тъй: ако говоря, а любовь нѣмамъ, значи любовьта е нѣщо по-вѫтрешно. Любовъ нѣмамъ - нищо не съмъ.

 

Сега, научете се поне по петь минути всѣки день да оставате свободни. Нѣкой пѫть човѣкъ е захласнатъ. Любовьта прави хората захласнати. Ще мислишъ туй, което не е позволено. Мислете за непозволени работи. Че ако разправяшъ на онзи, който те обича, какво мислишъ, ще каже: „Остави тази работа настрана.“ Мислете за нѣщо, което не е позволено, но лѣвата ви ръка да не знае какво прави дѣсната. Да бѫдете свободни. Ако така не можете да бѫдете свободни, ти ще бѫдешъ робъ въ живота. По петь минути мисли всѣки день за това, което не е позволено. Една ученичка има право да обича своя учитель, професоръ, но какво става? Като го обикне, тя става разсѣяна. Като го обичашъ, започни да [се] учишъ повече. Ти, като обичашъ другитѣ, да бѫдешъ въ сила да работишъ повече. Щомъ станешъ разсѣянъ, това показва, че не обичашъ. Разсѣяностьта не е любовь. То е користолюбие. Ти искашъ по нѣкой начинъ да задържишъ тази любовь. Може да задържимъ. Единственото нѣщо, което не се ограничава, то е Богъ. И като дойдешъ, ти ще извършишъ всичко, както Той обича. Ти казвашъ по човѣшки: еди кого си ще обичашъ. - Ще обичашъ. На еди кого си ще помагашъ. - Ще помагашъ. Всичко, каквото ти каже, ще го изказвашъ. Откажешъ ли веднажъ, туй благо ще мине и дълго време ще чакашъ докато дойде. „Много, казва, изгубихъ.“ Какъ нѣма да изгубите! Любовьта, която не се употрѣбява, се изгубва. Много пѫти сѫ ми разправяли: „Той има такива чувства.“ Оставете, не говорете за хорскитѣ чувства. Рекохъ, каквото ви каже Господь, да го направите, нищо повече. Ако не дойдемъ да правимъ онова, което Богъ ни казва, ние тогава нѣма да споримъ. Любовьта, която сме изопачили, съ нея свѣтътъ не може да се оправи.

 

Ще мислишъ за туй, което не е позволено. За него ще мислишъ.

 

Сега казва: „Ако говоря съ човѣчески и ангелски ези

 

ци.“ Ако обичамъ съ човѣшки и ангелски сърдца, какво ще бѫде тогава? Не само да говоришъ, но ще обичашъ, тъй както единъ ангелъ обича, ще обичашъ, както единъ светия обича, ще обичашъ, както единъ грѣшникъ обича. Нѣма никаква разлика. Разликата отпосле иде. Въ дадения случай любовьта не се различава. Любовьта, въ всички сѫщества като проникне, тя е една и сѫща. Туй трѣбва да остане въ ума ви. Щомъ правите разлика въ любовьта: „Ние се обичаме повече“, то е друго разбиране, прогресъ не може да има.

 

Отче нашъ

 

Съборна беседа, държана отъ Учителя на

29 августъ 1936г., сѫбота

Изгрѣвъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Проявениятъ и непроявениятъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×