Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_26 Човѣшко и Божествено

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:19

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

 

 

 

ЧОВѢШКО И БОЖЕСТВЕНО

 

 

И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ тридесеть и осмь години. Него видѣ Иисусъ че лѣжи, и понеже знаяше, че отъ много врѣме вече боледува, казва му: Ищешъ ли да оздравѣешъ? Отговори му болнийтъ: Господине, нѣмамъ человѣкъ да мя тури въ кѫпалнята, когато ся размѫти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прѣди мене слѣзва. Казва му Иисусъ: Стани, дигни одрътъ си и ходи. И тозъ часъ человѣкътъ оздравѣ и задигнѫ одрътъ си и ходѣше; а този день бѣше сѫббота. И казвахѫ юдеитѣ на исцѣленийтъ: Сѫббота е, не ти е простенао да дигнешъ одрътъ си.

Йоана, гл.5, ст.5-10

 

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и не знаятъ причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болеститѣ, презъ които хората минаватъ, се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ неорганизиранъ свѣтъ. Какво трѣбва да направятъ, за да се справятъ съ условията, при които живѣятъ? Тѣ трѣбва да се организиратъ. Организирането трѣбва да почне отъ тѣхния умъ. За да се организира човѣшкиятъ умъ, въ него трѣбва да се внесе нѣщо ново. Само новото е въ състояние да опрѣсни ума на човѣка.

 

Каква е разликата между организирания и неорганизирания свѣтъ? Въ организирания свѣтъ всѣка часть живѣе за себе си, но живѣе и за цѣлото. Въ неорганизирания свѣтъ частитѣ живѣятъ изключително за себе си. Въ организирания свѣтъ хората се познаватъ напълно, а въ неорганизирания - отчасти. Следователно, когато частитѣ не сѫ свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиранъ свѣтъ. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния животъ на съвременнитѣ хора, навсѣкѫде виждате тази неорганизираность, вследствие на което, тѣ търсятъ добъръ, правиленъ животъ. Добриятъ животъ подразбира разумность. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко и търси причината на нѣщата. Като се намѣри предъ нѣкакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода имъ, за да може да се справи съ тѣхъ. Които не разбиратъ причинитѣ за нещастията и страданията въ живота си, тѣ казватъ, че условията сѫ лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпроситѣ. Ако водата е нечиста, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да не я употрѣбявашъ въ това състояние.

 

Какво можете да очаквате отъ единъ неорганизиранъ свѣтъ. Нѣкой човѣкъ билъ ученъ и е недоволенъ, че хората не го оценили. Той трѣбва да знае, че въ неорганизирания свѣтъ, въ който живѣе, хората могатъ да го оценяватъ дотолкова, доколкото го използуватъ. Запримѣръ вие имате единъ здравъ, силенъ конь. Докато го използувате, вие го цените. Щомъ коньтъ заболѣе и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Сѫщото отношение ще срещнете и между хората.

 

Една отъ причинитѣ за страданията е тази, че хората се надценяватъ, присвояватъ си повече права, отколкото имъ се даватъ. Тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, недоволни сѫ, че не имъ даватъ тѣзи права, къмъ които се стремятъ. Щомъ дойде за тѣхнитѣ права, тѣ сѫ готови да се борятъ до край. Дойде ли до сѫщитѣ права на другитѣ хора, тѣ сѫ готови веднага да ги отрекатъ. Правото за тебе е право и за другитѣ. Всички нѣща въ живота на хората произтичатъ отъ два източника: отъ разбиране и отъ неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането - дисхармония. Нѣкой пѣе, но нѣма развитъ слухъ, да разбере какъ пѣе, вследствие на което мисли, че е добъръ пѣвецъ. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нѣщата, което поражда редъ противоречия. Много естествено. Земята, на която живѣемъ, е добре устроенъ свѣтъ, но не е още съвършенъ.

 

Това несъвършенство се вижда и въ всички народи. По развитие тѣ сѫ на степени. Като пѫтувате презъ различни държави, нѣкѫде ви посрѣщатъ добре, а нѣкѫде не искатъ да ви знаятъ. Това се случва не само въ чужди за васъ държави, но и въ отечеството ви. Дохожда нѣкой българинъ между сънародницитѣ си, но тѣ го приематъ като чуждъ, не го признаватъ за свой човѣкъ. Казватъ му: „Ти не си отъ нашитѣ.“ - Защо? Защото не могатъ да го използуватъ. Докато генералътъ е на бойното поле, дава заповѣди и печели победи, всички го признаватъ за тѣхенъ човѣкъ. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърленъ отъ бойната линия, никой не го признава за герой.

 

Сега азъ ви навеждамъ на нѣща, които трѣбва да имате предъ видъ. Нѣмате ли ги предъ видъ, вие ще страдате. Страданията се дължатъ на това, че вие пѫтувате презъ неорганизирана мѣстность. Въпрѣки това, казвате, че Богъ ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате защо Богъ промисля за едни, а за други не промисля? Единъ боленъ се моли и оздравява, другъ боленъ се моли и умира. Единъ се моли и му се помага; другъ се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е ималъ. Защо става така? - Защото нѣкои нѣща сѫ човѣшки, а други Божествени. Докато си младъ, ти си веселъ, разположенъ. Щомъ остарѣешъ, ставашъ киселъ, недоволенъ, не ти се живѣе, намирашъ, че животътъ нѣма смисълъ. Не, животътъ всѣкога има смисълъ, безразлично дали си младъ или старъ. Само за тебе животътъ е безсмисленъ, защото си слѣзълъ въ човѣшкия свѣтъ, дето нѣма никакво изобилие, а очаквашъ резултати на Божествения свѣтъ. Ти трѣбва да дадешъ ходъ на Божественото начало въ себе си и отъ него да очаквашъ резултати. Божественото е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ. Веднъжъ дошълъ на Земята, човѣкъ трѣбва да опита и човѣшкото и Божественото. Човѣшкото е слабо, а Божественото силно. Човѣшкото се кѫса, Божественото не се кѫса. Човѣшкото умира, Божественото възкръсва.

 

Като знаете различието между тѣзи два свѣта, вие трѣбва да опитвате нѣщата, да опитвате хората, кой съ какви мѣрки работи. По този начинъ ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате отъ човѣкъ, който си служи съ величини отъ човѣшкия свѣтъ? Колкото и да обещава, той никога нѣма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човѣкъ не е будно. То постоянно се прекѫсва. Той и въ пѣнието, и въ свиренето, и въ говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очъртаете пѫтя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония въ живота на човѣка. Когато той пѣе, вие слушате, че пѣсеньта въ началото върви добре. Като дойде до нѣкое мѣсто, изведнъжъ се явява дисхармония, после пакъ се оправя и т.н. Това е човѣшко пѣние. Въ Божественото пѣние нѣма никаква дисхармония. Тамъ линията и да криволичи, пакъ запазва възходещо направление. Сѫщото се забелязва и въ почерка на човѣка. Буквитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ правилни, съ красиви линии, а на другъ - никаква красота, никаква линия.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за красота, безъ да знаятъ, какво представя истинската красота. Тѣ казватъ, че нѣкои нѣща сѫ гладки, красиви. Въ какво седи красотата на гладкитѣ нѣща? Всѣко нѣщо е красиво на мѣстото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкость е на мѣсто. Но ако планинскиятъ връхъ, по който се качвате, е гладъкъ, това качество не е на мѣсто. Щомъ е гладъкъ, той не може да мине за красивъ връхъ. Докато е на Земята, човѣкъ не знае презъ какви мѣста ще мине, какви мѫчнотии и страдания ще преживѣе. Добре е човѣкъ да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готовъ да се справя съ всички изненади, съ всички мѫчнотии въ живота си. Той не може всичко самъ да уреди, но има работи, въ които никой не може да му помогне. Той самъ трѣбва да ги нареди. Когато не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ се оплаква отъ живота, отъ себе си и казва: „Чудно нѣщо, очи имамъ, нищо не виждамъ. Уши имамъ, нищо не чувамъ.“ Така е, зависи съ кои очи и уши си служишъ. Ако си служишъ съ човѣшки очи и уши, работитѣ всѣкога ще бѫдатъ неуредени. Ако си служишъ съ Божествени очи и уши, каквото пожелаешъ, ще постигнешъ. Ако си въ човѣшкия животъ, не очаквай постижение на идеалитѣ си, ако си въ Божествения животъ, всичко можешъ да постигнешъ. „Ама, хората не сѫ щедри, не сѫ благородни.“ И ти не си отъ най-щедритѣ и благороднитѣ. Както ти критикувашъ хората, така и тебе ще критикуватъ. Въ човѣшкия свѣтъ критиката се отнася до всички хора. „Еди-кой си не живѣе добре.“ Това е въ реда на нещата. Този човѣкъ нѣма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си съ хората.

 

И тъй, човѣкъ е дошълъ на Земята да се научи правилно да живѣе и да слуша съ Божественитѣ си уши. Той трѣбва да започне съ човѣшкитѣ си уши, а да свърши съ Божественитѣ. Човѣкъ мисли, че всѣки моментъ Божественото начало е въ него. Не, той още не Го е турилъ въ действие. Когато Божественото въ човѣка започне напълно да се проявява, хората ще се разбиратъ добре, и всѣкога ще се обичатъ. Щомъ не се обичатъ, погрѣшката е или въ самия човѣкъ или въ окрѫжаващитѣ. Хората сѫ раздѣлени помежду си, защото иматъ различни интереси. Всѣки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човѣкъ да се грижи за себе си, за своя домъ, но по този начинъ той се ограничава и не дава възможность на Божественото въ него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всѣкаква обида, всѣкакво докачение. Обидили сте нѣкой човѣкъ. Какво трѣбва да правите? Нѣма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намѣрите въ нѣкакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощь. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начинъ всѣкаква обида, всѣкакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да подобрятъ живота си. Тѣ лесно могатъ да го подобрятъ, но трѣбва да се запитатъ: по човѣшки начинъ ли искатъ да го подобрятъ, или по Божественъ? Човѣшкиятъ животъ изсушава нѣщата, а Божествениятъ ги опрѣснява и възкръсява. Каквито печалби и да имашъ въ човѣшкия животъ, най-после животътъ ти ще се обезсмисли. За да не изпаднешъ въ това положение, ти трѣбва самъ да осмислишъ нѣщата. Роди ти се дете. Кажи си: „Ще се грижа за Божественото въ това дете и ще съдействувамъ за развитието му.“ - „Ама, остарѣхъ вече.“ - Докато живѣешъ по човѣшки, непременно ще остарѣешъ. Щомъ осмислишъ живота си, щомъ дадешъ ходъ на Божественото въ себе си и старостьта ти ще стане приятна. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Това значи: Ако не започнете съ Божествения животъ, вие ще остарѣете и ще се лишите отъ условията да влѣзете въ Царството божие. Човѣшкото представя опаковка на всички нѣща въ живота, а Божественото - тѣхната сѫщина. Като направи една погрѣшка, човѣкъ бърза да се извини. Не извинявайте погрѣшки, които сами не се извиняватъ. Не препорѫчвайте добродетели, които сами не се препорѫчватъ. Човѣшкото отблъсва, раздѣля хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнитъ. Затова именно казватъ за нѣкой човѣкъ, че е магнетиченъ, т.е. привлича хората къмъ себе си. Какъ се постига това? Много лесно. Който живѣе по Божественъ начинъ, той всѣкога привлича хората. Мнозина не успѣватъ въ това, понеже живѣятъ по човѣшки, а искатъ резултати на Божествения животъ.

 

Следователно, за да дойдатъ до Божествения животъ, на всички хора предстои велика задача: да работятъ върху себе си, да се изучаватъ и въ всѣка своя мисъль, въ всѣко свое чувство и действие да различаватъ човѣшкото отъ Божественото. Пишешъ нѣщо, вижъ кѫде е човѣшкото и кѫде Божественото. Неразположенъ си, вижъ кѫде се е вмъкналъ човѣшкиятъ елементь въ тебе. Човѣшкото прекѫсва съзнанието на хората. Тѣ губятъ връзка съ Божественото и търсятъ начинъ отново да възстановятъ тази връзка. Който живѣе по човѣшки, той се нуждае отъ помощьта на хората. Който живѣе по Божественъ начинъ, той помага на хората. Значи просията е присѫща на човѣшкия животъ. И човѣшкиятъ животъ има свои добри чърти, но той е времененъ, не може постоянно да се прилага. Той непременно трѣбва да се замѣсти съ Вѣчния, съ Божествения животъ.

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до най-опасното мѣсто, до границата на човѣшкия животъ, дето се правятъ голѣми погрѣшки. Тѣ сѫ въ положението на пѫтници, които се движатъ по хлъзгава планинска мѣстность. Какво трѣбва да правятъ, за да преминатъ благополучно тази мѣстность? Тѣ трѣбва да бѫдатъ будни, досѣтливи, съ силно въображение. Казватъ: „Единъ животъ ще се живѣе, да го минемъ както и да е.“ Не е така. Животътъ има смисълъ, когато отъ човѣшкия се минава въ Божествения. Става ли обратното, животътъ губи смисъла си. Адамъ, първиятъ човѣкъ, изпадна въ това положение. Когато бѣше въ рая, той имаше всички условия да прояви Божественото въ себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нѣщата отвънъ, а не отвѫтре, вследствие на което не видѣ погрѣшката си и не издържа своя изпитъ. Погрѣшката му се заключаваше въ желанието да има жена. Той видѣ, че му не достига нѣщо. Когато не достига нѣщо на човѣка, това показва, че той живѣе по човѣшки. Какъ именно се е родило желанието на Адама да има другарка, и какъ се е явила тя, по това сѫ създадени много легенди.

 

Единъ еврейски равинъ изнася следната легенда за създаването на Адамъ и Ева. Той казва, че първоначално Богъ е създалъ Адамъ и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носилъ на гърба си като раница, вследствие на което усѣщалъ известна тежесть. Той молилъ Бога да го освободи отъ този товаръ. Единъ день Богъ скѫсалъ връзкитѣ на товара му. Ева веднага скочила отъ гърба на Адама и се изправила предъ него. Като я видѣлъ, Адамъ се зарадвалъ, защото усѣтилъ голѣмо облекчение на гърба си, но и той самъ не знаелъ какъ и откѫде е дошла Ева. Дали тази легенда е вѣрна или не, и ние не знаемъ, но вѣрно е, че когато хората се оплакватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, това показва, че тѣ носятъ тежести на гърба си и молятъ Бога да ги освободи, да промѣнятъ условията си, да влѣзатъ въ новия животъ.

 

Мойсей пъкъ е писалъ, че Богъ направилъ Адама отъ червена пръсть, заради което го наричатъ „червенъ човѣкъ“ мѫжъ. Ева пъкъ, направилъ отъ реброто на Адама, заради което я наричатъ жена. Често слушате женитѣ да казватъ: „Защо Богъ ни създаде жени?“ - Защото е нѣмало достатъчно червена пръсть. Мѫжътъ и жената се различаватъ по естеството на материята, отъ която сѫ създадени. Това, което е направено отъ пръсть, има едно естество, това, което направено отъ ребро, има съвсемъ друго естество.

 

Когато казваме, че нѣщата се различаватъ по естество, ние разбираме, че тѣ се различаватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Формата на нѣщата е човѣшкото, съдържанието е духовното, а смисълътъ - Божественото. Смисълътъ на нѣщата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всѣко нѣщо, което нѣма смисълъ, опорочава и разваля нѣщата. Смисълътъ обновява нѣщата. Божественото осмисля нѣщата, прави ги свежи, чисти - обновява ги.

 

Време е вече хората да влѣзатъ въ Божествения животъ, да дадатъ ходъ на Божественитѣ идеи въ себе си. Тѣзи идеи ще осмислятъ живота имъ, а не човѣшкитѣ. Нѣкой иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, но нито богатството, нито силата, нито ученостьта сѫ въ състояние да осмислятъ човѣшкия животъ. Всѣко нѣщо, което се придобива отвънъ, не е въ сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животътъ на човѣка се осмисли, той вижда вече предъ себе си всички възможности за постигане на своитѣ идеали. Това означава стихътъ отъ Писанието: „И ще минавашъ отъ слава въ слава.“ Докато минава отъ слава въ слава, човѣкъ живѣе въ Божественото. Минава ли отъ честь въ безчестие, той е нагазилъ въ човѣшкото. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Единственото нѣщо, което може да го спаси, е да излѣзе отъ човѣшкото и влѣзе въ Божественото. Божествениятъ животъ е животъ на работа. Тамъ всѣки работи, безъ да очаква на другитѣ. Работа и учение - това изисква Божествениятъ животъ отъ човѣка. Само така той ще разбере неговата сѫщина.

 

Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква въ любовьта. Момъкъ обича мома, готовъ е на всички жертви за нея. Щомъ се оженятъ, първата година още животътъ имъ се разваля. Защо? Защото тя си позволила да погледне другъ мѫжъ. Това е човѣшка любовь. Божествената любовь не прави такава разлика между хората. И да има нѣкакво различие, то е въ формата на нѣщата, а не въ тѣхното съдържание и смисълъ. При това, въ човѣшката любовь има слизане, а въ Божествената - възлизане. Когато нѣкой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че той живѣе още въ човѣшката любовь. Докато се отегчавате отъ хората, вие сте въ човѣшкия животъ. Докато умоветѣ ви се помрачаватъ отъ знания, вие сте въ човѣшката наука. Щастието е само въ Божествения животъ. Истинската наука е само въ Божествения животъ. И човѣшката наука е на мѣсто, но въ нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цѣло. Тази е причината, задето всички факти и явления въ човѣшката наука сѫ разхвърляни, както предметитѣ въ музеитѣ. Ако отидете въ нѣкой народенъ музей, тамъ ще намѣрите безразборно разхвърляни предмети, отъ които мѫчно може да се възстанови какъвъ е билъ животътъ на този народъ. Ако отидете въ нѣкой музей по естественитѣ науки, тамъ ще видите разхвърляни кости, черепи отъ различни животни, отъ които мѫчно може да се възстановятъ тѣхнитѣ форми.

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до по-висока фаза на развитие. По черепитѣ, по коститѣ на предпотопнитѣ животни тѣ възстановяватъ миналитѣ форми отъ животинското царство. Не само това, но сѫщевременно тѣ изучаватъ главитѣ на хората и оттамъ, съ най-малки подробности опредѣлятъ тѣхния характеръ. Въ заключение на своитѣ изследвания тѣ казватъ, че всички човѣшки глави не сѫ еднакво правилни. Следователно, когато нѣкой пита какво да направи, за да по-добри живота си, може направо да му се отговори: За да подобришъ живота си, ти първо трѣбва да измѣнишъ главата си. „Какъ ще я измѣня?“ Като влѣзешъ въ Божествения животъ. Само Божествениятъ животъ е въ сила да измѣни човѣшката глава. Всѣка енергия се използува разумно само въ Божествения животъ. Тамъ и гнѣвътъ, и обидата сѫ на мѣсто. Тѣ сѫ енергии, които се впрѣгатъ на работа и даватъ добри резултати. Сѫщото може да се каже и за добродетелитѣ. Запримѣръ щедрость, приложена на мѣсто, може да принесе добри плодове. Щедрость, която не е приложена на мѣсто, причинява редъ пакости и нещастия. Каква щедрость е тази, която уморява болния? Отивате при единъ боленъ и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия день положението му се влошава. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да бѫдете скържави, отколкото щедри.

 

И тъй, когато хората се оплакватъ отъ страданията си, това показва, че тѣ сѫ още въ човѣшкия животъ. Въ този животъ именно нещастията и страданията никнатъ като гѫби. Въпрѣки това, хората търсятъ щастие. Тѣ сѫ прави, но трѣбва да знаятъ пѫтя, по който щастието може да дойде. Срѣщате единъ беденъ, но талантливъ певецъ. Вие започвате да мислите какъ да му помогнете. Той самъ може да си помогне. Какъ? - По два начина: или като обикновенъ просекъ, или като пѣвецъ. Ако се постави въ положението на обикновенъ просекъ, той ще подаде рѫка на този, на онзи и ще очаква да му дадатъ нѣщо. Кой какъ мине покрай него, ще му подхвърли съ недоволство левъ - два и ще си каже: „Ще му дамъ нѣщо, само да се освободя отъ него.“ Ако пъкъ се прояви като пѣвецъ, всѣки минувачъ ще има желание да му даде нѣщо, като на талантливъ пѣвецъ, да му помогне съ лептата си. Щомъ имашъ талантъ да пѣешъ, ти трѣбва да употрѣбишъ своя талантъ, да придобиешъ нѣщо сѫществено. Пѣй, приложи Божественото въ себе си, за подобряване на своя животъ. Ако имашъ сила, и нея приложи. Ако имашъ търпение, гледай и него да приложишъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се приложи на своето мѣсто и време. Ще търпишъ, но нѣма да оставишъ децата да те биятъ. Да се оставишъ на деца да те биятъ, въ това нѣма никаква философия.

 

Сега изучавайте едновременно и човѣшкия, и Божествения животъ и каквото разберете, приложете го в своя личенъ животъ. Пазете се отъ вкисване. Вкисването е свойствено на човѣшкия животъ, но не и на Божествения. Въ Божествения животъ плодоветѣ не вкисватъ. Тамъ никаква ферментация не става. Човѣшкото се изправя чрезъ Божественото. Достатъчно е човѣкъ да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени сѫщества отъ Божествения свѣтъ слизатъ при него и му помагатъ. Какъ става това? - По различни начини: външно - чрезъ други напреднали хора, и вѫтрешно - чрезъ самия човѣкъ. Кажешъ ли нѣкаква лъжа, веднага ще те корегиратъ. Тѣ ще ти докажатъ, че човѣкъ може да се изправи само чрезъ истината.

 

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ прогресъ. Тѣ не подозиратъ даже, че прогресътъ се заключава въ намиране на истината, въ дълбоко вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който има вѫтрешно разбиране на нѣщата, той постепенно се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Това значи човѣкъ да минава отъ човѣшкия въ Божествения животъ. И тогава, ако е билъ слабъ, посрѣдственъ ученикъ, той започва да развива дарбитѣ си и става даровитъ ученикъ. Обаче, ако нѣкой се връща отъ Божествения къмъ човѣшкия животъ, той постепенно губи дарбитѣ си и става обикновенъ, посрѣдственъ ученикъ. За да не изпадне въ това положение, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Докато човѣкъ мисли, че е правъ въ всичко, което знае и което върши, той е въ човѣшкия животъ. Въ човѣшкия животъ нѣма щастие. Тамъ човѣкъ може да учи, но щастливъ не може да бѫде.

 

Нѣкой момъкъ иска да се ожени за нѣкоя красива, богата мома, да бѫде щастливъ. Какво щастие очаква той отъ женитба, която не почива на любовь? Близкитѣ му ще започнатъ да търсятъ мома и ще се вслушватъ кой ще имъ препорѫча добра, красива и богата мома. Родителитѣ на момата, които искатъ да се освободятъ отъ нея, ще приематъ момъка въ дома си любезно, ще го нагостятъ добре, ще му говорятъ сладко, докато го излъжатъ. Щомъ момъкътъ се ожени за момата, родителитѣ ще си въздъхнатъ спокойно и ще кажатъ: „Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататъкъ ти ще я носишъ.“ Не, така не се избира мома. Когато нѣкой момъкъ иска да изучи характера на момата, която е харесълъ, той трѣбва да влѣзе въ дома ѝ като слуга. Като не го познаватъ, като не знаятъ намѣренията му, родителитѣ на момата, както и самата мома, ще се проявятъ такива, каквито сѫ въ действителность. Така и Богъ изпитва хората. Той изпраща нѣкой ангелъ между тѣхъ и гледа какъ ще се отнасятъ съ него. Отъ поведението на хората къмъ този ангелъ се познава и тѣхния характеръ.

 

Хората се стремятъ къмъ небето, къмъ Божествения животъ, понеже не сѫ доволни от своя животъ. Обаче тѣ виждатъ, че не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ. Защо? Понеже иматъ много грѣхове, които трѣбва да изкупятъ. Наистина, докато не изправятъ погрѣшкитѣ си, докато не изкупятъ грѣховетѣ си, хората нѣма да напуснатъ Земята. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ си, да корегиратъ формитѣ си и тогава да очакватъ пробуждане на Божественото въ себе си. Божественото е нѣщо неуловимо. Докато го видите единъ моментъ въ човѣка, вториятъ моментъ вече го нѣма. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫть е въ състояние да затвори пѫтя на Божественото въ него. Разбиране, съзнание се иска отъ човѣка, за да схване какво представя Божественото начало. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, ще придобиятъ онова, което търсятъ. Не, влѣзете ли въ Божествения животъ, вие трѣбва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свѣтъ, вие трѣбва да вземете съ себе си всичкия капиталъ, който сте спечелили на земята и да кажете: „Заповѣдайте, всичко, което спечелихъ, е на ваше разположение.“ Разумнитѣ сѫщества ще ви приематъ добре и ще ви поздравятъ съ думите: „Добре дошли!“ Следователно, когато отидете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да дадете всичкото си богатство. Щомъ дадете всичко, ще получите всичко.

 

„Божията Любовь носи пълния животъ.“

 

 

6 съборна беседа,

държана на 26 августъ 1936г., 5 ч.с.

София, Изгрѣвъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt