Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_23 Проникване

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:13

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРОНИКВАНЕ

 

 

Добрата молитва

„Въ начало бѣ Словото“

 

Ще прочета 16 глава отъ Евангелието на Иоана. Ще говоря върху 12 стихъ отъ прочетената глава: „Много още имамъ да ви река, но сега не можете да носите.“

 

Ние живѣемъ въ единъ неустановенъ свѣтъ, т.е. въ единъ свѣтъ, на който не може да се разчита. Това не трѣбва да ни смущава, понеже сме пѫтници. И много вие не знаете, понеже не можете да носите. Днесъ всички авторитети иматъ библиотеки. Единъ ученъ човѣкъ прави външни изследвания, но какво може да знае той? Много малко ще знае. Рекохъ, вие трѣбва да разглеждате живота така както е. Понѣкога вие се спирате и мислите, колко много знаете. Вие можете да кажете, че знаете много. Но споредъ мене, вие знаете толкова, колкото сте изминали. Всичко, което сте извървѣли, вие го знаете. Това, което не сте извървѣли, едва сега го започвате. Вие знаете толкова, колкото децата знаятъ.

 

Сега другото положение, до което хората идватъ. Вие казвате: „Какъ ще ни приематъ насъ?“ - Ако сте богати, ще ви приематъ добре, ако сте сиромахъ, ще отидете да вземете нѣщо. Значи има два начина за посрѣщане. Ако сте ученъ, ще ви приематъ по единъ начинъ, ако не сте учени, ще ви приематъ по другъ начинъ. И следъ това вие ще се чудите, защо понѣкога нѣщата въ живота не вървятъ така, както вие мислите. Нѣщата не вървятъ така, както мислите, понеже онова, което ви трѣбва, го нѣмате. Запримѣръ вие мислите, че говорите това, което трѣбва. Не е така. Но въ новия животъ, въ който сте влѣзли, вие трѣбва да мислите по другъ начинъ. Нѣкой човѣкъ ви иска нѣщо и ако не му дадешъ, веднага лицето му се измѣни. Сега азъ ви говоря свободно, за да придобиете и вие тази свобода, да се освободите отъ залужденията, които имате въ себе си. Заблужденията не сѫ въ самия животъ. Вие очаквате нѣщо, което нѣма да ви се даде, което не може да дойде. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху това, което нѣма да дойде. Вие сами ще го тълкувате. Тъй както вие очаквате нѣщо, то нѣма да дойде по този начинъ. То ще дойде по съвсемъ другъ начинъ. Като не дойде това, което очаквате, вие ще се обезсърдчите и ще кажете: „Не струва да се живѣе.“ Това сѫ ваши заблуждения. Вие трѣбва да различавате вашата скръбь отъ вашата радость. А какъвъ ще бѫде бѫдещия ви животъ, това не знаете.

 

Та рекохъ, най-първо вие трѣбва да освободите съзнанието си, душата си отъ ненужни стремежи. Прави сте да се стремите да постигнете нѣщо. Има нѣща, за които, колкото и да се стремите на Земята, нѣма да ги постигнете. Но има нѣща, които можете да постигнете. Запримѣръ, вие можете да имате единъ царски обѣдъ, но можете да имате и единъ обикновенъ обѣдъ. Ако пъкъ нѣмашъ царски обѣдъ, ти ще се смущавашъ, защо да нѣмашъ такъвъ обѣдъ? Питамъ: ако нѣмашъ царски обѣдъ, какво ще изгубишъ? Или можете да кажете защо да нѣмате власть? - Че каква власть можете да имате? Ти можешъ да имашъ такава власть, съ която да си създадешъ нещастие за себе си. Не мислете, че вие имате право да вършите каквото искате въ живота си.

 

Следователно, когато говорите за нѣщата, вие трѣбва да знаете защо ви сѫ тия нѣща и какъ ще ги приложите. Ако още утре направите нѣкаква погрѣшка съ това, което имате, това показва, че вие нѣмате знания. Нѣкой казва, че ти не се обхождашъ добре. Това е само по отношение на тебе. Този човѣкъ, който не се отнася добре съ тебе, може да се отнася добре съ другитѣ. Когато нѣкой ти каже нѣщо, което се отнася до твоето съзнание, ти трѣбва да се справишъ съ него. Защо? Защото то може да е нѣкаква уловка за тебе. Тъкмо въ този моментъ искатъ да ти откриятъ нѣщо, тогава именно ще дойде дяволътъ и ще ти тури нѣкаква уловка. Като пропуснешъ този моментъ, той ще ти каже: „Сега вече си свободенъ.“ Христосъ казва: „Има единъ начинъ за говорене.“ Вие веднага казвате: „Кой е този Христосъ? Раждалъ ли се е, сѫществувалъ ли е нѣкога на Земята?“ Вие искате да знаете това, но азъ ви казвамъ: Въ свѣта сѫществува единъ Христосъ, който има много образи. Но всѫщность Той е единъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта да прославя не себе си, но Този, Който ме е проводилъ.“

 

И тъй, вие трѣбва да се освободите. Засега вие разглеждате работитѣ отъ вашия личенъ животъ. И ако нѣщата не ставатъ така, както вие мислите, веднага се съблазнявате. Казвате тогава: „Това не е вѣрно, онова не е вѣрно.“ Или: „Това не е истина, онова не е истина.“ Това е право, но пѫтьтъ, по който сте тръгнали, трѣбва да бѫде правъ. Дотогава, докато твоятъ приятель седи на пѫтя ти и той е една спънка. Докато твоитѣ слуги сѫ на пѫтя ти и тѣ сѫ една спънка. Дотогава ти не си на правъ пѫть, ти си въ преходния животъ. Нѣкой си казва: „На онзи синътъ е живъ.“ Той се заблуждава. Утре и неговитѣ синове ще заминатъ. „Но, казва, нека израсте малко, да му се порадваме.“ - Нѣма какво да се радвате. Какво ще се радвате на това, което ще загубите?

 

Та рекохъ, споредъ новото знание ние се намираме въ единъ свѣтъ на забавление. Прави каквото искашъ. И въ химията, при това преходно състояние има много преходни нѣща. Изобщо, всички науки сѫ преходни. Задъ тѣхъ има нѣщо по-сѫществено. И апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислихъ и разсѫждавахъ по детински, но като станахъ мѫжъ, напуснахъ детинскитѣ работи.“ Сега на васъ не казвамъ да напуснете детинскитѣ работи, но затова се изисква разбиране.

 

Сега азъ ви говоря за любовьта, но вие разбирате любовьта по съвсемъ другъ начинъ. Вие разбирате любовьта само за себе си. Вие не можете да влѣзете въ онова разбирателство, което ви е потрѣбно. Сега азъ ви говоря върху това, което ви е потрѣбно за разбирането и за приложението. Вие ще помислите, че трѣбва непременно да се откажете отъ много работи, но трѣбва да знаете какъ да се откажете и по какъвъ начинъ да се откажете.

 

Рекохъ, въ новата наука не трѣбва безпокойствия. Защо? - Защото докато се безпокоите, вие не можете да учите. Дойдете до едно положение, погледнете и виждате, че работитѣ не вървятъ така, както трѣбва. Красивото е тамъ, че работитѣ не вървятъ, както ти мислишъ. Сега азъ мога да ви обясня това съ редъ примѣри. Седатъ две кокошки: едната я хранятъ много хубаво, угояватъ я, а другата едва на два - три деня ще ѝ дадатъ нѣщо. Онази кокошка, която е добре гледана, добре угоена, казва: „Добъръ е животътъ, има смисълъ да се живѣе.“ Угоена е тя, но какво е спечелила съ това? Тя се самозаблуждава, защото това, което е спечелила, утре ще ѝ се вземе. А другата кокошка казва: „Вижте колко съмъ нещастна, колко много страдамъ?“ - Страдашъ, но поне нѣма да ти взематъ това, което имашъ. Споредъ мене нито едната печели, нито другата. Понѣкога въ живота идватъ нещастия, за да освободятъ човѣка отъ по-голѣми нещастия. А понѣкога щастието иде при човѣка, за да дойде следъ него още по-голѣмото щастие.

 

Сега това е само начинъ за изяснение. Това още не е животътъ, който се развива. Ще дойде нѣкой при мене да ми дотѣга, че еди какво си му казалъ Христосъ, че много нѣща знае, че челъ нѣкои работи, по десеть пѫти. Запримѣръ той челъ много пѫти стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Че въ Царството Божие се влизало само чрезъ Христа. Че и азъ съмъ слушалъ много пѫти тия нѣща. Какво има повече да се говори върху тѣхъ? Тѣ сѫ стари работи. - „Ама, трѣбва да знаешъ.“ - Че всички хора се стремятъ къмъ знанието. Но, ако ти не се освободишъ отъ това, което знаешъ, … Ти трѣбва да се освободишъ отъ старото знание, да го туришъ настрана нѣкѫде, за да дойде новото, за да можешъ да го възприемешъ. За да облѣчете новитѣ си дрѣхи, непременно трѣбва да съблѣчете старитѣ си дрехи, нищо повече. Ти можешъ да облѣчешъ новитѣ си дрехи върху старитѣ, но питамъ: какво ще добиешъ отъ това? Само ще увеличишъ товара си, нищо повече. Не, хубостьта е въ новитѣ дрехи. Като съблѣчешъ старитѣ си дрехи, ти трѣбва да ги туришъ нѣкѫде настрана. Кѫде трѣбва да туришъ старитѣ си дрехи? Когато змията съблича кожата си, кѫде я туря тя? На какво мѣсто я занася? Тя я остава нѣкѫде и си носи новитѣ дрехи.

 

Тогава вие ще се спрете върху нѣщо. Има нѣщо, което може да ви смути. Запримѣръ досега азъ ви държахъ четири беседи и вие казвате: „Какъ може да обичаме всички?“ Та ти още нѣмашъ идея, какво нѣщо е да обичашъ всички. Какъ трѣбва да ги обичате? Запримѣръ единъ е по-богатъ, а другъ е сиромахъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Това сѫ служби само. Това сѫ отношения. Единиятъ е силенъ, а другиятъ е слабъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Вие се спирате върху външнитѣ нѣща, които нѣматъ отношение къмъ самия животъ. Това, което е слабо, то е силно. Вие трѣбва да изучавате новия законъ. Ти си господарь само на онова, въ което ти можешъ да проникнешъ вѫтре. Онова пъкъ, което прониква вѫтре въ тебе, то ти е господарь, нищо повече. Малката искра на огъня, която прониква въ дървата, тя е господарь на цѣлия огънь. Изобщо, материята се прониква една въ друга. И силитѣ въ свѣта се проникватъ едни други. Това още не е сѫщественото. И знанието прониква. Едно знание прониква друго знание. Онзи, който е проникналъ въ тебе, ти може да не го знаешъ. Той ще извърши това, което той знае. - „Ама, азъ съмъ свободенъ.“ - Това е идея, че ти си свободенъ. Свободенъ си, защото мислишъ, че си свободенъ. Въ сѫщность ти не си свободенъ. Всѣки, който прониква, да намѣри единъ пѫть, той всѣкога има нѣкакво препятствие.

 

Христосъ казва: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови.“ Какво ималъ да каже Христосъ на учениците си? „Сега не можете да носите, но когато дойде Духътъ на Истината, той ще ви настави.“ Когато човѣкъ дойде до истинското знание, той е свободенъ вече. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се радва. Трѣбва да се радва човѣкъ, но докато е въ класъ, той трѣбва да учи. Докато учи, той не може да се радва. Човѣкъ може да се радва само на онова, което е припечелилъ. А да се радвашъ на онова, което мислишъ, че си припечелилъ това е едно заблуждение. Какво ще се радвашъ?

 

Та рекохъ, радостьта е въ новото. Но какъ ще изразимъ новото сега? Пакъ съ стария езикъ. Каква идея ще турите въ това? Ще кажете, че духовното трѣбва да се обича. Какъ се обича духовното? Казвате, че човѣкъ трѣбва да се обгърне. Че какъ се обгръща човѣка? Това сѫ все образи, външни емблеми. Силата е въ знанието вѫтре. Не е достатъчно само да обгърнешъ човѣка, но трѣбва да проникнешъ вѫтре въ него, ако искашъ да го обичашъ. И хората отъ свѣта изучаватъ този законъ. Само така можете да влияете на човѣка. Единъ човѣкъ може да те разбере само когато проникне въ тебе. Той разбира и всички твои слабости. Единъ човѣкъ може да е много ученъ, може да е светия за хората, но той така ще се постави отгоре ви, че ще ви излъже. Много пророци, много светии има въ свѣта, които се излъгватъ. Нѣкой казва: „Азъ вървя въ правия пѫть.“ Да, като тръгнешъ въ този пѫть, не се спирай. И после, когато започнешъ да изучавашъ истината, ти не трѣбва отъ нищо да се смущавашъ. Хиляди работи има, които могатъ да те смутятъ. Но вѣрвай, че онова, къмъ което се стремишъ, ще го постигнешъ. Всички останали работи сѫ посторонни придобивки. Щомъ си тръгналъ въ новия пѫть, най-после ти ще придобиешъ онова, което търсишъ.

 

„Много нѣща има да ви кажа, но сега не можете да носите.“ Питамъ: какво искалъ да каже Христосъ? Какво ималъ да имъ говори? Понеже влизате въ свободния животъ, вие трѣбва да знаете, че нѣщата тамъ не ставатъ по принуждение. Ако искашъ, можешъ да изпълнишъ. И ако изпълнишъ, ще имашъ придобивка, волята Божия ще дойде. Но ако не искашъ и не изпълнишъ, ти ще носишъ своитѣ стари знания, своитѣ стари разбирания и ще кажешъ, че животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: щомъ животътъ нѣма симсълъ, какво трѣбва да се прави? Въ какво седи смисълътъ на живота? Казвате, че смисълътъ на живота седи въ това, да обичате. Кого ще обичате? - „Ще обичаме единъ грѣшникъ.“ - Какъвъ смисълъ има да обичате грѣшника? Не е достатъчно само да го обичате, но Христосъ дойде на Земята да покаже на хората, т.е. да ги научи, какъ да понесатъ грѣха на свѣта, на всички хора. Той самъ видѣ какво нѣщо е да носишъ грѣха на всички хора. Да понесешъ грѣха на хората това значи: безъ да си грѣшилъ, безъ да си се спъналъ нѣкѫде, ще понесешъ всичкитѣ имъ грѣхове, безъ никакво роптание. Въ Писанието е казано: „Богъ бѣше въ Христа и примиряваше всички хора съ себе си. Христосъ понесе грѣховетѣ, които хората бѣха направили. Казано е още: „И ще залича грѣховетѣ имъ.“

 

Та рекохъ, ако ти не можешъ да прониквашъ, нищо не си научилъ. Сега ще се учите да прониквате. Ако се тревожишъ, другъ е проникналъ въ тебе. Ако не се тревожишъ, ти прониквашъ въ другитѣ. Защо не трѣбва да се тревожите. Ако се тревожите, другъ е проникналъ въ тебе и ти нищо не можешъ да научишъ. Ако не се тревожишъ, ти си проникналъ въ другитѣ и ще имашъ всичко, каквото искашъ. Ако се гнѣвишъ и тревожишъ, други сѫ проникнали въ тебе. Ако работитѣ не вървятъ добре, други сѫ проникнали въ тебе. Но и ти можешъ да проникнешъ въ другитѣ. За да можешъ да прониквашъ въ другитѣ, въ съзнанието ти не трѣбва да има никакво пропукване. Щомъ въ съзнанието ти нѣма никакво пропукване, щомъ има единство, ти можешъ да прониквашъ въ другитѣ хора. Когато въ съзнанието на човѣка има единство, тамъ грѣхътъ не сѫществува. Грѣхътъ седи въ пропукването на съзнанието. Ти обикнешъ една жена, а после дойде друга нѣкоя жена и ти се раздвоишъ. Това раздвояване е причина за пропукване на съзнанието ти. Понеже си се оженилъ за една жена, ти се запитвашъ: „Имамъ ли право да обичамъ друга жена?“ Съ това вече се ражда грѣхътъ. Защо се ражда грѣхътъ? Защото е станало пропукване на човѣшкото съзнание. Когато адептътъ се яви при Ева, тя го посрещна и сгрѣши. Грѣхътъ се дължи главно на непослушанието. Ева трѣбваше да му каже: „Ние сме достатъчно учени, ние не търсимъ знанието отвънъ. Ние търсимъ вѣрата. Ние искаме да изучимъ живота така, както Богъ го е създалъ.“ Това е истинското знание.

 

Сега и вие искате да имате слабоститѣ на всички хора. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, понеже не сѫ такива, но тѣ още не сѫ готови за богатството. Тѣ искатъ да станатъ красиви, но не сѫ готови още за красотата. Тѣ трѣбва да знаятъ какъ да се ползуватъ отъ красотата. Благата, които идватъ преждевременно, тѣ носятъ нещастия за хората. Но това сѫ обикновенитѣ работи. Но вашето съзнание не трѣбва да се пог[лъ]ща отъ обикновенитѣ работи. Обикновениятъ животъ трѣбва да ви служи само като справка.

 

Запримѣръ нѣкой е богатъ или държи касата на нѣкой богатъ човѣкъ. Това е само за справка. „Не трѣбва ли да се радвамъ?“ - Не, ти трѣбва самъ да се справишъ съ това богатство. Като разберешъ великия законъ, ти самъ ще се освободишъ. Дотогава докато давашъ да те освободятъ, ти малко знаешъ. И животътъ на Христа на Земята не бѣше нищо друго, освенъ това, че Той самъ се постави въ най-трудното положение, за да види, ще може ли самъ да се освободи. Затова Христосъ казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема.“ И следъ това Той каза: „Сега трѣбва да провѣря тѣзи идеи, да видя, така ли е всичко това, което съмъ казалъ.“ Той се показа предъ хората слабъ, затова Го подложиха на голѣми изтезания. И следъ това Христосъ се моли на Бога да го освободи. Освобождаването не дойде отвънъ. И сега хората плачатъ за Христа. И следъ това Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си!“ Тогава Богъ отвѫтре Му показа, по кой начинъ може да се освободи.Следователно, ако и вие не предадете всичко въ Божиитѣ рѫце и не престанете да мислите, какво ще стане съ васъ, вие никога нѣма да се освободите. И ако вие не се молите, нѣма да се освободите. Вие трѣбва да се молите. „Ама, азъ не се моля.“ - Ще се молишъ, нищо повече. И следъ това ще оставишъ да видишъ, какви сѫ резултатитѣ на твоята молитва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не иска да се моли. Нѣкой се моли и пакъ го биятъ. Силниятъ човѣкъ ще се моли, и слабиятъ ще се моли. Това е единъ изпитъ. Сега вие трѣбва да се учите да се молите. И като се молите, въ даденъ случай пакъ нищо нѣма да ви дадатъ. Даже и като се молите най-усърдно, пакъ ще се покаже, като че ни гласъ, ни услишание на вашата молитва. И вие ще имате опитностьта на онзи китайски мѫдрецъ, който билъ беденъ, но се оженилъ за една красива китайка. Като живѣла петь - десеть години съ него, единъ день тя му казала: „Ти поне си уменъ човѣкъ, освободи ме. Не мога да живѣя съ тебе. Азъ обичамъ единъ богатъ търговецъ.“ - „Свободна си. Азъ ти желая всичкото добро.“ „Добъръ човѣкъ си ти.“ Тогава тя казала: „Освободихъ се отъ този човѣкъ, който нѣма нищо, но ме кара да го слушамъ.“ Сега Китай минава презъ такава епоха, когато търси човѣкъ, който да оправи Китай. Казали на този мѫдрецъ: „Ти си този, който можешъ да оправишъ свѣта.“ Като видѣла, че той се повдигналъ въ свѣта, тя дошла при него и му казала: „Хайде да заживѣемъ както по-рано.“ Той взелъ едно стъкло съ нектаръ, излива го на земята и ѝ казва: „Ако можешъ да съберешъ този нектаръ, ще можемъ да заживѣемъ.“

 

Така правятъ и хората. Тѣ напущатъ Бога въ време на мѫчнотии и отиватъ въ свѣта да живѣятъ. [Но] тамъ именно ти ще се измамишъ. Ти трѣбва да живѣешъ съ онзи, който е свободенъ, нищо повече. Така е, ако разбирате. Казвате: „Защо Господь ми даде тѣзи мѫчнотии?“ Господь, който е у васъ, по този начинъ ви изпитва. Богъ ще ви опитва много пѫти. Той ще ви опитва чрезъ вашитѣ деца, чрезъ вашия мѫжъ и жена, чрезъ вашитѣ приятели и т.н. Хиляди начини има, по които Богъ може да изпитва хората. Ако се смутишъ вѫтрешно, ти не можешъ да възприемешъ новото. Не казвамъ, че си слабъ, но това сѫ страшни страдания. Умътъ ти презъ това време потъмнява и ти не виждашъ никакъвъ излазъ наникѫде. Ти търсишъ излазъ отъ това положение, не можешъ да останешъ така. Казваме: „Ние трѣбва да си имаме парички, да си имаме кѫщичка.“ Но по този начинъ, както мислите върху нѣщата, животътъ ще има такова разрешение, каквото и сега има.Та рекохъ, когато влѣзете в Божественото учение, нито мѫжътъ, нито жената ще мислятъ за старостьта. Когато влѣзете въ новия животъ, нѣма да мислите нито за богатството, нито за сиромашията, защото нито едното, нито другото разрешаватъ въпроситѣ на живота. Това сѫ положения, които трѣбва да се разбиратъ. Ако изпитанията въ живота не дойдатъ, вие нѣма да имате никакво разбирателство помежду си. Щомъ дойдатъ изпитанията, ще кажете: „Иде часътъ.“ И Христосъ е казалъ: „Иде часътъ и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана самъ.“ Не, никой не е самъ. Макаръ и да е казалъ тѣзи думи, Христосъ съзнава, че Отецъ е въ Него, вѫтре. Духътъ работи въ Него. Сега казвате: „Кажете ни нѣщо друго.“ Вие можете да четете каквито книги искате, но ако мислите да вървите по стария начинъ, тогава пѫтищата сѫ съвсемъ други отъ тия на новия животъ. Не, че тѣ сѫ криви, но ако искате сѫщитѣ постижения, ще държите старитѣ пѫтища. Рекохъ, въ дадения случай вие трѣбва да се справите съ старото положение. Вие нѣма да чакате да настане миръ въ душата ви, но мирътъ вие сами ще си го извоювате. Не очаквайте други да освободятъ вашия миръ. Ако ти самъ не можешъ да извоювашъ това, което търсишъ, ти самъ не можешъ да го постигнешъ. Знанието, доброто и любовьта не сѫ нѣща, които идватъ отвънъ. Тѣ сѫ нѣща, които идватъ чрезъ голѣми постижения и разбирателство.

 

Казвате: „Азъ не трѣбва ли да живѣя? Не трѣбва ли да обичамъ?“ Онзи, когото обичашъ, той ще те следва. Той търси щастие отъ тебе. И ти търсишъ щастие отъ него. Ти мислишъ, че той ще те направи щастливъ. Ето де е заблуждението ти. Слугата мисли, че господарьтъ му ще го направи щастливъ, ще му даде голѣма заплата. И господарьтъ може да мисли, че слугата му ще върши добре работата, но и двамата могатъ да се излъжатъ. Тамъ е заблуждението. Този порядъкъ е като въ единъ театъръ. Ще ти дадатъ една роля, която трѣбва да изиграешъ така, както е написана. Ако актьорътъ е младъ, ще играе нѣкаква роля въ нѣкоя пиеса на старъ човѣкъ, ще си тури брада и мустаци, ще се представи като старъ дѣдо. Стариятъ пъкъ може да играе роля на нѣкой младъ и т.н. Защо е всичко това? За да се покаже на хората, какъвъ е животътъ имъ, какъ живѣятъ.

 

Като ви говоря така, имамъ предъ видъ, че всичко трѣбва да допуснете въ ума си, за да видите доколко вашето съзнание е просветено. Казвате за нѣкого: „Той е грѣшникъ.“ Не, ще допуснешъ грѣха. И ако този грѣхъ не може да те окаля, това показва, че водата е силна. Както и да е, но съблазнитѣ не могатъ да не дойдатъ и да ти повлияятъ. Когато дойдатъ, тогава ще мислишъ. Какво хората мислятъ за тебе, то е другъ въпросъ, но какво ти мислишъ за себе си, това е право. Ти можешъ да мислишъ, че си постигналъ нѣщо. Това е хубаво. И ако не си постигналъ, пакъ е хубаво. Важно е новото, което сега иде. Най-първо ти трѣбва да проникнешъ въ себе си, нищо повече. Два начина има за проникване. Нѣкой пѫть ние проникваме въ Бога, нѣкой пѫть Той прониква у насъ. Когато ние проникваме въ Бога, ние се изкушаваме. А когато Богъ прониква у насъ, ние се избавяме отъ всички заблуждения, ние придобиваме. Нѣкой казва: „Азъ съмъ господарь.“ - Можешъ да си господарь, но ще се избавишъ отъ едно нещастие.

 

Наскоро ми разправяха нѣщо, което азъ знаехъ, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живѣла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо сѫ били тѣзи ледници? Тамъ сѫ зъзнѣли грѣшнитѣ души. Тѣ постоянно се стискали, стѣгали отгоре надъ леда. Никой не искалъ да знае за тѣхъ. Този ледъ билъ само за грѣшнитѣ души. Това е единъ разказъ. Тя си мислила: „Мене никой не ме обича. Единъ день ще замина и никой нѣма да знае за това. Какъвъ смисълъ има моятъ животъ?“ Никакъвъ смисълъ нѣма животътъ ѝ. Като мислила така, тя съзнала, че иска да бѫде обичана, но не съзнала, че и тя трѣбва да обича. Затова тя решила повече да работи, да си събере повече дърва, за да бѫде топло въ кѫщата ѝ. По-напредъ тя затваряла вратата си, но после решила, че вратата на кѫщата ѝ трѣбва винаги да бѫде отворена, за да могатъ душитѣ отъ тази ледена повърхность да влизатъ въ кѫщата ѝ. Като влѣзли тѣзи души, тя се стреснала и казала да се затвори вратата на кѫщата ѝ. Но като започнали да влизатъ и да излизатъ, тѣзи духове си казали помежду си: „Да бѫдемъ тихи, незабелязано да влизаме и да излизаме, да не я смущаваме.“

 

Та рекохъ, ако и вие не сте въ състояние, като влѣзе нещастието въ вашата кѫща, вие да го възприемете, нищо не сте разбрали. Нещастието, това сѫ леденитѣ души. Вие трѣбва да оставите нещастието да влѣзе въ вашата кѫща и после спокойно да влиза и да излиза, безъ да ви смущава. Когато тѣзи души се просвѣтили и тѣ почнали тукъ тамъ да си правятъ червенъ огнецъ. Заблуждението седи въ това, че ние искаме да умремъ, безъ да сме готови за смъртьта. Ние искаме да бъдемъ щастливи, безъ да сме готови за щастието. Ти трѣбва да проникнешъ въ щастието, ти трѣбва да проникнешъ и въ смъртьта. Ако не можешъ да проникнешъ въ смъртьта, ти нѣма защо да умирашъ. Ти ще умрешъ и ще станешъ. Само когато умре, тогава човѣкъ забелязва, че се е лишилъ отъ много блага въ живота. Това ще усѣтите сега.

 

Христосъ казва: „Азъ много нѣща има да ви кажа, но нѣма да ви ги кажа, защото, ако не ги разберете и ви ги кажа, ще се спънете. Когато Духътъ дойде и ви покаже пѫтя, тогава именно ще си спомните това, което сега съмъ ви казалъ.“

 

Сега въ моитѣ беседи азъ ви говоря за голѣмата свобода. Ако вие искате да разрешите въпроситѣ си, трѣбва да гледате другояче на свободата. Свѣтътъ ще гледа по единъ начинъ, а вие ще гледате по другъ начинъ. Това, което сега сѫществува въ свѣта, нѣма да донесе добри резултати. Вземете какво става днесъ въ Испания. Тамъ хората, братя едни други се убиватъ. Тамъ сѫществуватъ две партии, които се избиватъ на общо основание. На день се екзекутиратъ по двеста, по триста души, а нѣкога и по хиляда. Защо се биятъ? Всички търсятъ свободата. Ама защо се биятъ? Испанцитѣ се биятъ заради васъ. Онѣзи, които рѫководятъ сѫдбинитѣ на човѣчеството, казватъ: „Ако и вие постѫпвате като испанцитѣ, ако се биете като тѣхъ, нищо нѣма да постигнете.“ Който търси великата Истина, той не може да постѫпва по този начинъ. Той е примѣръ за всички. Ако единъ праведникъ отиде на войната, той нѣма да спре войната, но ще застави хората да се биятъ още повече. Той ще ги остави да се биятъ дотогава, докато всички се осакатятъ, да не остане нито единъ здравъ човѣкъ. Следъ това той ще вземе списъка и единъ по единъ ще почне да ги превързва, да ги праща на работа. Ще мине тази работа.

 

Сега вие казвате: „Ние трѣбва да помагаме на беднитѣ.“ На кои бедни? - На онзи, който е раненъ. Има бедни, които всѫщность не сѫ бедни. Тази беднотия е една сила. - „Ама, азъ насила трѣбва да взема пари отнѣкѫде.“ - Съ това ти ще създадешъ нещастието въ свѣта. Свѣтътъ не е видѣлъ още какво нѣщо е нещастието. Ще дойде нещастието. Ние нѣма да го създадемъ, но то само ще дойде. Пѫтьтъ, по който свѣтътъ може да се изправи, е пѫть на страдания, пѫть на болести, пѫть на гладъ, на хиляди злини. Задъ този пѫть седи щастието.

 

Сега ти вървишъ накуцвашъ малко и казвашъ: „Боленъ съмъ.“ Защо си боленъ? Ти трѣбва да проникнешъ вѫтре въ болестьта. Ако можешъ да проникнешъ въ тази болесть, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да проникнешъ въ нея, ти си слабъ човѣкъ. Тази болесть винаги ще те носи. Тебе ти се дава сиромашия. Защо? - За да я опиташъ. Ако можешъ да проникнешъ въ сиромашията, тогава всички богати хора ще ти дадатъ данъкъ.

 

Сега вие имате стари разбирания и искате съ тѣхъ да вървите напредъ. Като отидете въ небето, какъ ще ви посрещне Христосъ? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята.“ Всѣки мисли, че Христосъ ще го посрещне тържествено. Има нѣщо вѣрно въ това, но всичко не е така, както си го мислите. Христосъ казва: „Верниятъ рабъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.“ Доволниятъ отъ малкото е доволенъ и на многото. Казва Христосъ, че Лазаръ отишълъ въ лоното на Аврама, а богатиятъ при кого е отишълъ? Въ лоното на кого е отишълъ богатиятъ? За да ви посрещне Христосъ, Той трѣбва да ви посрещне отвѫтре. Ако бѫдете гостъ на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговиятъ приемъ е много добъръ, но има друго едно посрещание, което не е посрещане на разбирателство.

 

Сега, като четете свещената книга, ще видите, че въ нея има извадени много хубави работи, върху които трѣбва да мислите. Опитностьта на хилядитѣ хора представятъ пѫтища, по които тѣ сѫ минали, за да се домогнатъ до истинския животъ. Следователно и вие ще работите и смѣли ще бѫдете. Всѣки въ себе си ще бѫде смѣлъ. Тихъ и спокоенъ ще седишъ, нѣма да се смущавашъ. Ако си билъ богатъ и си осиромашалъ, ще останешъ тихъ и спокоенъ. Отъ тебе зависи да разберешъ и да проникнешъ въ всички ония нѣща, които си придобилъ въ живота си. Богатитѣ хора сѫ заключени каси; ученитѣ хора сѫ заключени каси; силнитѣ хора сѫ заключени каси. Ти ще намѣришъ онѣзи ключове, съ които да ги отключишъ и тогава нѣма да седишъ предъ тѣхъ и да преповтаряшъ тѣхнитѣ опитности, но ще се ползувашъ отъ тѣхнитѣ опитности, ще придобиешъ нови опитности. Защото, ако останешъ на старото, ти ще станешъ ненуженъ и за себе си. Да кажемъ, че преповтаряте стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Какво разбирате подъ думитѣ „пѫть, истина и животъ“?

 

Та рекохъ, ще дойде единъ вѫтрешенъ изпитъ, да разберете докѫде сте дошли. Ти може да си министъръ, да се намирашъ пред тежъкъ постъ, но нѣма да бѣгашъ отъ министерството. Ти можешъ да бѫдешъ воененъ, на изпитъ си нѣма да бѫгашъ отъ положението си. При разрешението на въпроситѣ, работитѣ седятъ другояче. Ти може да си ученикъ или учитель, нѣма да напущашъ наукитѣ си. „Ама, тази наука се отличава от другитѣ.“ - За слабия се отличава, а за силния не се отличава. Силниятъ ще учи и въ онова, което научи, той ще се просвѣти. Какво лошо има въ това, ако разбирашъ нѣщо по астрономия? Или какво лошо има въ това, ако разбирашъ нѣщо по химия? Какво лошо има въ това, ако знаешъ, какъ е създаденъ свѣтътъ или какъ е създадена земята? Земята е едва въ своето начало. Какво е било първото ѝ положение, днесъ коренно се различава отъ него. Тя много пѫти се е измѣняла. И това състояние, въ което [е] сега, ще се смѣни, нѣма да бѫде постоянно. Въ това отношение Земята може да се сравни съ кѫщичкитѣ на беднитѣ хора, които постоянно се измѣнятъ. Значи Земята засега е още бедна. Запитвали ученицитѣ Христа: „Господь не можа ли по другъ начинъ да създаде Земята?“ - „Не можа, защото сега не сте готови да възприемате.“ Силата на човѣка седи въ това да прониква.

 

Сега вие трѣбва да си прочетете цѣлата глава. Човѣкъ трѣбва да разбере сиромашията си и да проникне въ нея. Той трѣбва да стане ученъ човѣкъ и да проникне въ знанието си. Той трѣбва да стане добъръ човѣкъ и да проникне въ доброто. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ доброто, ти нѣма да го знаешъ. За да проникнешъ въ доброто, трѣбва да му служишъ. Животътъ седи въ това именно, въ служене на доброто. Казвате: „Какво трѣбва да правимъ?“ Азъ ви казвамъ: ако слушате това, което ви казвамъ, вие ще придобиете нѣщо. Ако мене ме слушате, ще стане това, което сега става. Тогава всичко ще можете да придобиете, ще можете да станете богати, но каквото придобиете, ще ви го взематъ. И десеть пѫти да се раждате, пакъ сѫщи ще си останете. Не, че това е лошо. Но това е неразбиране на нѣщата. Ако животътъ ви сега ви завладява, защо става така? Вие мислите, че тамъ е благото. Че има блага въ живота, това е право. Това благо, което животътъ има, вие не можете да го задържите.

 

Христосъ казва: „Отивамъ при Отца си и повече нѣма да ме видите.“ Вие ще чувствувате истината вѫтрешно, а нѣма да я чувствувате отвънъ. Вие искате сега да видите нѣщата. Но разположени трѣбва да бѫдете. Азъ ви казвамъ, че ако искате да придобиете нѣщо въ свѣта, вие трѣбва да се молите. Това, за което сега се молите, е временно. Майката се моли да има деца, това е едно временно благо. Богатиятъ се моли за пари. Другъ нѣкой се моли за друго нѣщо. Човѣкъ може да се моли за много работи, но всичко това, за което се моли, е временно. Ако не се молишъ, ти не можешъ да го имашъ. И бѫдещето, което трѣбва да научишъ, то ще дойде по другъ начинъ. Тамъ и богатиятъ човѣкъ трѣбва да се моли, и бедниятъ трѣбва да се моли. Бедниятъ човѣкъ се моли на богатия, иска да го сметне, да изкара нѣщо отъ него. Само този ли е пѫтьтъ за молитвата?

 

Има нѣща, които и безъ молитва идватъ. Тѣ идватъ чрезъ знанието. Когато сиромахътъ влѣзе въ кѫщата на нѣкой богатъ, той нѣма да му разправя, че е сиромахъ, но ще види отъ какво се нуждае богатиятъ. Понеже този сиромахъ е майсторъ въ известно отношение, тогава той ще услужи съ нѣщо на богатия и последниятъ веднага ще бѫде на негово разположение. Следователно изучавайте отъ какво се нуждаятъ хората. Отивате въ единъ домъ и слушате родителитѣ да се оплакват отъ децата си, че не ги слушатъ. Вие веднага започнЎте да имъ говорите. КажЎте имъ, че това е едно условие да имъ помогнете. Ако пъкъ влѣзете въ единъ домъ, въ който нѣма съгласие, отъ где трѣбва да започнете: отъ майката, отъ бащата, отъ дъщерята или отъ сина? Представете си, че ви пращамъ въ единъ такъвъ домъ. Отъ где ще започнете? Или представете си, че ви пращамъ въ свѣта и ви казвамъ да си вземете единъ лотариенъ билетъ. Като вземете билета, ще спрете ли веднага? Не, ще чакате да видите дали билетътъ ви печели, ще се интересувате отъ него. Всеки отъ васъ има лотарийни билети. Колко отъ васъ сте спечелили? Ако не сте спечелили, това нищо не значи. Всѣки отъ васъ е спечелилъ нѣщо, което не съзнава. Много отъ религиознитѣ, отъ вѣрващитѣ искатъ да иматъ живота на свѣтскитѣ хора. Тѣ могатъ да иматъ този животъ, но не трѣбва да очакватъ да имъ го дадатъ. Тѣ могатъ да иматъ всичко.

 

Мнозина питатъ: „Какъ може да се справи нашия животъ?“ Да очаквате животътъ да се оправи, това е заблуждение. Щомъ си здравъ, животъ ти е пъленъ. Щомъ имашъ какво да ядешъ и да пиешъ, животътъ ти е пъленъ. Че нѣмашъ излишни работи, това е другъ въпросъ. Можешъ да имашъ и излишни работи. Докато вие не се справите съ всички нѣща въ живота, вие не можете да се ползувате правилно. Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е като васъ. Не, ти се самозаблуждавашъ. Ти си предъ единъ екранъ и си представяшъ нѣщата такива, каквито въ действителность не сѫ. Отъ где знаешъ, че еди-кой си е като тебе? Казвашъ, че еди-кой си не е по-праведенъ отъ тебе. Това можешъ да знаешъ само за себе си. За себе си можешъ да мислишъ така, но не и за другитѣ. Даже и онова, което човѣкъ самъ разправя за себе си, половината отъ него само е вѣрно. Той не е разправилъ цѣлата истина. Когато младата мома се жени, тя изповѣдва прегрѣшенията си. Въ случая младиятъ момъкъ е изповѣдника. Момата се изповѣдва, но тя замълчава за сѫщественото. Досега азъ не съмъ срещналъ нито една мома, която да каже това, което трѣбва. Тя се изповѣдва, че писала на нѣкой момъкъ. Тя изнася такива прегрѣшения, които ни най-малко не сѫ прегрѣшения. Какво отъ това, че писала на нѣкой момъкъ? Нищо нѣма въ това. Който разбира, той не вижда въ това никакви прегрѣшения. Прегрѣшенията седатъ въ това, че тя престѫпила Божия законъ. Понеже Богъ е казалъ: „Отъ това дърво нѣма да ядете.“ Грѣхътъ не е въ яденето, но въ непослушанието.

 

Та рекохъ, отъ онова, което знаете, ще изучавате това, за което ви говоря. Може нѣкой да счита, че е правовѣренъ. Защо е правовѣренъ? - Защото проповѣдвалъ, както Христосъ проповѣдва. Това е заблуждение. Споредъ мене истината седи въ това, като дойде нѣкой въ свѣта и носи истината, да гледа да се прослави името Божие. Има ли най-малъкъ отенъкъ въ неговото желание, да се прослави той, а не Богъ, той носи вече прегрѣшението въ себе си. Христосъ казва: „Господи, азъ Те прославихъ на Земята. Прослави ме и Ти въ себе си.“ Въ свѣта прославяне има, но предъ Бога е истинското прославяне. Че правите това или онова, за него ни гласъ, ни услишание. Речете ли да се стремите къмъ слава, това правятъ и хиляди и милиони хора въ свѣта. Въ свѣта има голѣми състезания, но който търси Славата Божия, а не търси своята слава и своето благо, той ще дойде до правилното разрешение на въпроситѣ.

 

И тогава трѣбва да направите онзи опитъ, който е направилъ единъ американски слѣпецъ. Единъ голѣмъ американецъ милионеръ ослѣпѣлъ и обещалъ единъ милионъ долари на онзи лѣкарь, който може да върне зрението му. Явилъ се единъ виденъ лѣкарь и казалъ, че ще може да излѣкува този милионеръ. Трѣбвало да се направи нѣкакъвъ новъ опитъ. Милионерътъ започналъ да мисли, да разпитва лѣкаря, дали опитътъ ще бѫде сполучливъ. Въ това време при лѣкаря се явилъ единъ беденъ слѣпецъ и казалъ: „Докато милионерътъ се реши да направятъ съ него този опитъ, нека го направятъ съ мене и ако излѣзе сполучливъ, да се направи и съ този богатъ американецъ.“ Лѣкарьтъ се съгласилъ. Той направилъ опита съ бедния слѣпецъ и очитѣ му се отворили. Слѣпецътъ прогледалъ. После милионерътъ се подложилъ на този опитъ, но не излѣзълъ сполучливъ. Следователно човѣкъ самъ трѣбва да бѫде готовъ на всички опити. Това е само за изяснение. Дали наистина е ставало това нѣщо, не се знае. Важно е, че всѣки, който е готовъ на всѣкакви жертви, той всѣкога сполучва. Който е готовъ за всѣкаква жертва и беденъ да е, той ще сполучи. Ако не е готовъ на жертва, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Той не може да постигне онова, което желае.

 

Та рекохъ, днесъ поне ще ме слушате въ това. Ще решите въ себе си безъ страхъ да направите онова, което сте разбрали. Каквото сте разбрали, да направите единъ опитъ. Това е потрѣбно за вашето повдигане. Ако вие не се повдигнете, никакво разбирателство не очаквайте въ свѣта. Не мислете, че вие живѣете само въ този свѣтъ. Красотата на живота седи въ общението, което можете да имате съ всички души, добри и лоши. Защо? - Понеже Богъ се проявява и на дветѣ мѣста. Вие ще изучавате великото, което Богъ е създалъ. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за това. Недоволството е сѫществувало и преди васъ. И онова, което сега преживявате, не е лошо. Това е работа на дявола. Той ви казва: „Виж, колко си нещастенъ.“ Той туря своето бреме върху васъ и казвате тогава: „Действително, много нещастенъ съмъ азъ.“ Казвате: „Да не се изкушаваме.“ Въ какво седи изкушението? Другъ казва: „Да не страдаме.“ Въ какво седи страданието? Ако не можешъ да страдашъ, ти не можешъ и да се радвашъ. Това сѫ две страни на разбиране. Законътъ е такъвъ. Ако не можешъ да страдашъ, ти не можешъ и да се радвашъ.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Много има още да ви кажа.“ Казватъ нѣкои: „Той се прави, че е Христосъ.“ Че всѣки проповѣдникъ се прави, че е Христосъ. Кой проповѣдникъ не се прави, че е Христосъ? Всѣки проповѣдникъ говори какво е казалъ Христосъ отъ преди две хиляди години насамъ. Питамъ този проповѣдникъ: Бил ли си ти въ времето на Христа, да знаешъ какво Той е говорилъ? Ти проповѣдвалъ ли си тогава? „Ама, азъ намѣрихъ истината.“ - Кѫде я намѣри? Истината се намира по другъ начинъ, а не така, както ти мислишъ. Когато намѣришъ истината, ти ще почувствувашъ единство съ Бога. При това, трѣбва да има кой да те свърже. Хубостьта на онова, което Христосъ е проповѣдвалъ, седи въ това, че той е свързалъ свѣта съ Великото учение на Бога. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да прославя Бога.“ Следователно, вънъ отъ Христа, ти не можешъ да намѣришъ тази истина. Когато нѣкой казва, че вѣрва въ Христа, азъ подразбирамъ, че той не иска да се откѫсне отъ истината. Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа.“ - Че какъ вѣрвашъ? Ти вѣрвашъ, понеже нѣкой другъ човѣкъ ти е проповѣдвалъ за Христа, но той не е билъ Христосъ. „Ама, като нашия проповѣдникъ нѣма другъ.“ Всѣки може да каже, че като неговиятъ проповѣдникъ нѣма другъ. Другъ пъкъ може да каже, че и той може да проповѣдва. Где е тогава истината?

 

Сега вие не трѣбва да се смущавате, че не можете да намѣрите истината. Не е въпросътъ тамъ. Вие ще намѣрите истината, но дали ще можете да я разберете, тамъ е въпросътъ. Слънцето изгрѣва всѣки день. Една реалность е това. То изгрѣва и за мухитѣ, и за мравитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ, и за хората, но колцина от всички тѣхъ могатъ да разбератъ какво нѣщо е Слънцето? Има сѫщества, които виждатъ, че Слънцето и за тѣхъ изгрѣва, но едни го разбиратъ, а други не го разбиратъ. Има нѣкои сѫщества, за които Слънцето говори вече. Ще кажете, че това е идолопоклонство. Може ли Слънцето да говори? Ще кажете, че Богъ е направилъ Слънцето. Това сѫ човѣшки предположения, но Богъ е направилъ нѣщата, за да ги разбере. Не е въпросътъ да се разбере Слънцето, както хората го разбиратъ, но така, както Богъ го е направилъ. Когато дойдемъ да разберемъ Слънцето, както трѣбва, то никога вече нѣма да залѣзва. Ние още не ме разбрали Слънцето, както трѣбва.

 

Казвате често: „Отидоха онѣзи, младитѣ дни.“ Погледнешъ се въ огледалото, казвашъ: „Остарѣхъ вече.“ Погледнешъ се въ фотографията, която си ималъ въ младини, казвашъ: „Не съмъ вече младъ.“ Това е неразбиране на живота. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ своята старость, ти не можешъ да разберешъ старостьта. Ако не можешъ да проникнешъ въ своята младость, ти не можешъ да разберешъ и младостьта. Въ всичко трѣбва да проникнешъ, за да дойдешъ до онази реалность, въ която Богъ се проявява. И тогава, каквото ти се каже въ вѫтрешния животъ, това всички ще ти говорятъ. Тогава праведнитѣ ще ти говорятъ, а ти ще слушашъ. Грѣшнитѣ нѣма да ти говорятъ. Сега ти говорятъ и праведни, и грѣшни, а тогава само праведни.

 

Рекохъ, докато у васъ всичко не оживѣе, вие още не сте на правия пѫть. Като слушате да ви се говори това, казвате: „Що ми трѣбваше тази работа? Защо трѣбваше да се занимавамъ съ нея?“ Ако се занимавате съ това, то е единъ опитъ за васъ, но не мислете, че не можете безъ този опитъ. И безъ този опитъ, кога и да е въ живота си, вие пакъ ще разберете истината, която търсите.

 

„Много имамъ да ви кажа.“ Отъ две хиляди години насамъ Христосъ е въ свѣта, но така се е скрилъ, че никой не Го вижда. Сега си представятъ, какво е билъ Той едно време. Нѣкои сѫ казвали: „Нали Той е синъ на онзи дърводѣлецъ? Той нѣма даже 35 години, пъкъ се прави за Божественъ.“ Това е неразбиране на нѣщата. Имате право да мислите така, но това не сѫ правилни разбирания. Сега мнозина се съмняватъ, когато трѣбваше по-рано да е съмняватъ. Когато обаче, дяволътъ влѣзе въ райската градина, първитѣ човѣци му повѣрваха. Отъ тогава, като се наплашиха хората, че и днесъ, като дойде Христосъ, тѣ пакъ не вѣрватъ и казватъ: „Оставете се, ние се излъгахме веднъжъ, повече не можемъ да вѣрваме.“ Не, вѣднъжъ само може човѣкъ да се лъже. Противоречието въ учението иде отъ това, че се страхувате и втори пѫть да не ви излъжатъ. Тамъ е вашето заблуждение. Който разбира истината, той знае, че не може втори пѫть да се из- лъже. Като дойде втори пѫть дяволътъ при васъ и ви накара да ядете отъ нѣщо, вие му кажете той пръвъ да яде, а после вие. Нека той яде, а вие го гледайте. Вие сте предметно учение за него. Втори пѫть, като дойде дяволътъ при васъ, вие трѣбва да го накарате да яде. Дойде у васъ дяволътъ, но е нѣщо недоволенъ. Кажете му: „Покажи ми, какво нѣщо е недоволството.“ Накарайте дявола да покаже своето недоволство.

 

Мнозина казвате, че еди-кой си е дявола. Не, въпросътъ не е за дявола. Хората сами грѣшатъ. Причината, за да грѣшатъ е тѣхната лакомия. Тѣ искатъ повече, отколкото имъ е опредѣлено. Понеже и дяволътъ поиска повече, затова и той съгрѣши. И той влѣзе въ сѫщата категория. Съгрѣшението въ свѣта не дойде отъ самия човѣкъ. Ангелитѣ съгрѣшиха повече. Вие не знаете защо ангелитѣ изгубиха своята първа чистота. И понеже тѣ не устояха на първата си чистота, Богъ ги върза. Какво нѣщо е вързването? Ако питате защо е дяволътъ въ свѣта, и това не можете да разберете. Онова, което става, ще го разберете, но защо е дошълъ дяволътъ въ свѣта, това не можете да знаете. За дявола трѣбва да се мълчи. Когато запитали едного отъ старитѣ учени, отъ магитѣ въ свѣта, защо е злото, той стисналъ само устата си и нищо не отговорилъ.

 

Та сега и вие искате да си обясните какъ е произлѣзло злото въ свѣта. Не, дойдете ли до злото, до неговата вѫтрешна сѫщность, до неговата цѣлость, вие ще мълчите. Вие се намирате предъ едно положение да виждате защо Богъ е допусналъ злото въ свѣта, но така както вие разбирате злото, всѫщность не е така. И казано е: „Понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ, да разбира злото и доброто, нека го изпѫдимъ вънъ отъ рая, да не би да яде отъ дървото на живота.“ Мѣстото, до което сте дошли въ сегашния си животъ, показва, че животътъ ви е станалъ сносенъ. Трудно е, докато добиемъ това положение да стане животътъ ни сносенъ. Нѣкой казва: „Не мога вече да търпя.“ Че не можешъ да търпишъ, правъ е.

 

Христосъ казва: „Много има още да ви кажа, но сега не можете да носите.“ Сега ви трѣбва учение. И учението седи въ това, да видите кои нѣща сѫ погрѣшни и кои не сѫ. Важно е за васъ да видите своитѣ погрѣшки и следъ като ги прегледате, следъ като провѣрите всичко онова, което имате, тогава ще дойдете до новото, което ще ви се каже. Другото положение, предъ което се намирате, е това, че вие искате да се посвѣтите, да разберете истината. Но дотогава, докато сте въ едно напрегнато състояние, вие никога не можете да разберете истината. Затова, ще се научите да живѣете така, както сегашниятъ животъ изисква. Докато сте на Земята, вие ще живѣете като човѣкъ. Животътъ е заради васъ. Вие нѣма да бѫдете малодушни. Казва се за Христа: „Като се намѣри въ рабски образъ, той се смири.“

 

Сега, като излѣзете отъ тукъ, вие ще си кажете: „Какво трѣбва да се прави?“ Вие се намирате въ положението на ученици. [Били] сте въ първо отдѣление, били сте прилеженъ ученикъ, билъ си на първо мѣсто. Минавашъ въ второ отдѣление, но ако искашъ да запазишъ сѫщото положение, да бѫдешъ пръвъ ученикъ, ти трѣбва да учишъ. Иначе, ще изгубишъ първото си мѣсто. Сега се казва често, че човѣкъ може да влѣзе въ рая, но и да излѣзе. Азъ пъкъ казвамъ, че човѣкъ може да влѣзе въ рая и да не излѣзе. Човѣкъ дотогава ще влиза и излиза отъ рая, докато се научи да не излиза. Влѣзе ли веднъжъ въ рая, той повече не трѣбва да излиза. Въпросъ важенъ за всички е въпросътъ за учението. Учението не трѣбва да престава. Учението подразбира приложение на Божествения животъ, защото Богъ изисква отъ човѣка да живѣе. Да живѣе човѣкъ, това не подразбира да носи цѣлото бреме на свѣта. Всѣки човѣкъ ще носи по една малка часть отъ бремето на свѣта. Многото нѣщо, което ще се говори на човѣка, трѣбва да се разбере. И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вѣрно. Нѣкой казва: „Азъ седя малко по-горе отъ другитѣ, по-високо съмъ отъ другитѣ.“ Други пъкъ ще кажатъ, че Богъ е създалъ хората. Да оставимъ този въпросъ настрана. Знаемъ, че въ началото Богъ е създалъ свѣта. Едно е важно за васъ: не се мѣрете съ хора, които седятъ по-долу отъ васъ. „Ама, азъ не съмъ като него.“ - Това не може да бѫде мѣрка за васъ. Много пѫти съмъ ви казвалъ: Не се мѣрете нито съ по-долустоещитѣ отъ васъ, нито съ по-горестоещитѣ, съ по-възвишенитѣ сѫщества. Знаете, че и вие сте отъ възвишенитѣ сѫщества и работете, за да вървите напредъ.

 

Та сега дохождамъ до положението, че много нѣща има да ви се кажатъ, но нѣма да ги разберете. „Ама, ще се мѫчимъ да ги разберемъ.“ Не е въпросъ за мѫчението. Вие преди две хиляди години се мѫчихте, а сега нѣма защо да се мѫчите. Сега ще кажете: „Господи, едно време имахме неразбиране, а сега вече разбрахме.“ Защото казано е въ Писанието, че когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви настави. Този е пѫтьтъ. Нѣма какво да се морализирате. Нѣма да питате, кой е праведенъ и кой - грѣшникъ. Вашето съзнание трѣбва да се освободи отъ това. Това е привидно. Има една вѫтрешна правда. Вие трѣбва да се стремите къмъ тази вѫтрешна правда. Много нѣща има да ви кажа, но тѣзи нѣща, които сѫ казани, трѣбва да се приложатъ.

 

Това, което Христосъ е казалъ на ученицитѣ си, че много нѣща има да имъ каже, но сега не могатъ да носятъ, Той го е допълнилъ съ думитѣ: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви настави, Той ще ви научи на всичко.“ Положението, въ което трѣбва да влѣзете, е да знаете, че сте готови всичко да разберете. И като приложите знанието, което ви е дадено досега, като приложите всичко онова, което досега сте придобили, то ще съставя основа на вашия животъ. Много нѣща отъ вашия животъ, много знания сѫ безполезни, понеже нѣматъ основа. Когато нѣкоя майка нѣма деца, казва: „Защо ми е да живѣя безъ деца?“ Наистина, майката трѣбва да има деца. Богатиятъ трѣбва да има пари. Учениятъ трѣбва да има знание. Добриятъ, светиятъ трѣбва да има необходимата доброта и светость. Човѣка все трѣбва да има нѣщо въ себе си, заради което трѣбва да живѣе.

 

И тъй, всички трѣбва да си кажете: „Дошълъ съмъ вече да разбирамъ това, което Христосъ ще ни каже.“ Какво ще ви каже Христосъ? Христосъ нѣма да ви каже да се откажете отъ себе си. Защо? Защото, ако отъ две хиляди години насамъ не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори сѫщото. Вие нѣма да мязате на онзи свещеникъ, който проповѣдвалъ на своитѣ пасоми, че Христосъ казалъ: „Ако нѣкой има две ризи, да даде едната на онзи, който нѣма нито една.“ Жената на свещеника била на църква и като чула проповѣдьта на мѫжа си, казала: „Ще направя както е казалъ Христосъ.“ Като отишла у дома си, дала едната риза на мѫжа си на единъ беденъ. Като се върналъ отъ църква, мѫжътъ казалъ на жена си да му даде другата риза, да се преоблѣче. „Че азъ я дадохъ на единъ беденъ.“ - „Защо?“ - „Та нали днесъ проповѣдваше въ църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който нѣма нито една.“ „Слушай, жена, азъ проповѣдвахъ това нѣщо за другитѣ хора, а не за мене.“

 

Не, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Всѣки трѣбва да се домогне до вѫтрешната свобода на своята мисъль. Трѣбва да дойдете до онова вѫтрешно единство въ себе си и него да слушате. Вие трѣбва сами да изпитвате нѣщата и да знаете, вѣрни ли са или не. Сега нѣма да казвате, че Христосъ трѣбва да ви каже нѣщо. Ще кажете, че много нѣща сѫ ви казани, но още не можете да ги разберете и приложите. Колко години още ви сѫ нужни, за да ги приложите? Две хиляди години още ли ви сѫ нужни? Не, ще кажете: „Господи, ние дойдохме вече до положението да разбираме всичко.“ Кажете ли така, ще започнете. Досега сте учили съ неразбиране, а сега и отсега нататъкъ ще учите съ разбиране. Това е истинското знание. Знание ви трѣбва сега.

 

Рекохъ, сега ще останете съ мисъльта да слушате. Ще видите какво днесъ ще ви каже Христосъ. Разбрали ли сте или не? Това е важно за васъ. Тъй щото, щомъ чуете, какво Христосъ ви казва, ще кажете: „Господи, ние разбрахме вече това, което ни каза. Ние сме готови вече да служимъ. Ние сме готови на служение.“ Всичко друго е важно, но най-важно е служението на Бога. Следователно, каквото сега ви се каза, всичко трѣбва да го приложите по абсолютна свобода.

 

Добрата молитва

 

 

 

5 беседа отъ Учителя,

държана на пети день отъ Събора

23 августъ 1936г.,

София, Изгрѣвъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 05:58

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Проникване







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt