Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_22 Основната чърта на новото / Основни чърти на новото

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 18 ноември 2015 - 08:11

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ОСНОВНАТА ЧЪРТА НА НОВОТО

 

Времето тихо, меко.

Небето чисто, ясно.

5 часа сутриньта

 

Добрата молитва

 

Ще прочета 12 глава отъ Еклесиастъ. Сега всички имате едни и сѫщи задължения. Тукъ (въ прочетената глава) се казва: „Бой се отъ Бога“. Това е разбирането на стария провѣдникъ: „Бой се отъ Бога“. Но въ страха има нѣщо, което не достига. Ти ще изпълнишъ Божия законъ, но ще имашъ страхъ въ душата си, ще остане нѣщо, което да не знаешъ. Отъ какво излиза страхътъ? Той излиза отъ външната любовь, отъ изобилието. Когато нѣма нищо, отъ какво ще се плашишъ, когато не е имало нищо?

 

Сега азъ не ви говоря да ви примирявамъ съ живота. Нѣмамъ за цель да примирявамъ хората. Значението на горнитѣ думи е: „Люби Бога!“ Това е значението! Люби Това, отъ Което иде животътъ. А отъ тамъ, отъ гдето иде животътъ, животътъ иде по два начина: животътъ иде отъ външната любовь, и животътъ иде отъ вѫтрешната любовь. Външната любовь всичко дава, а пъкъ вѫтрешната любовь - нищо не дава, повидимому така седи въпросътъ. Външната любовь събира хората на едно мѣсто, а пъкъ вѫтрешната любовь ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намѣри едно голѣмо противоречие. Нѣкой казва: „Да имаме вѫтрешната любовь.“ Хората говорятъ за онова, което не знаятъ. Тѣ говорятъ за вѫтрешната любовь, а пъкъ разбиратъ външната любовь. Вѫтрешната любовь тепърва ще се учи. Вѫтрешната любовь и тя си има своитѣ закони. По начина, по който ти си проучавалъ живота досега, тая вѫтрешната любовь никога нѣма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!“ Другояче ще учишъ тамъ, при вѫтрешната любовь. Вѫтрешната любовь ще те въведе въ единъ по-висшъ животъ. Противоречието седи въ това: като не си свикналъ на този вѫтрешенъ животъ, на високия животъ, тебъ ще ти се покаже, че има едно голѣмо противоречие.

 

Сега бихъ ви навелъ да разбирате, но това нѣма да ви помогне. Ти можешъ да обичашъ една котка, ти можешъ да обичашъ едно куче, ти можешъ да обичашъ единъ волъ, но въ какво ще се покаже твоята любовь? Ти на тая котка не можешъ да разправишъ, каквото ти мислишъ. Има една стена, турена между тебе и тѣхъ. Колкото и да обичашъ едно животно, има една стена турена, дето душитѣ не могатъ да се слѣятъ. Всичкитѣ нѣща сѫ отъ Бога създадени. Ще кажешъ: „Не бѫди животно!“ Т.е.: не служи вече на външната любовь, служи вече на вѫтрешната любовь. За да служишъ на вѫтрешната любовь, ти трѣбва да се освободишъ отъ своето животинство, защото животното не е нищо друго освенъ изразъ на външната любовь. Животното даже и не подозира, че има вѫтрешна любовь. И затова животнитѣ сѫ спрѣни, не могатъ да се развиватъ. Като казваме, че нѣщо не се развива, ние разбираме външната любовь. Ние търсимъ ония нѣща, които нищо нѣма да ни донесатъ. Напримѣръ, ако ти си богатъ, какво ще спечелишъ? - Ще ядешъ повече, ще се обличашъ по-добре, външни нѣща. Повече отъ това какво ще придобиешъ? Казвашъ: „Да оставимъ тия работи. Азъ да се понаживѣя.“ Ще се понаживѣешъ, но ще дойде день, когато и тия работи, които сѫ те интересували, вече ще престанатъ да те интересуватъ. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пъкъ нѣмашъ зѫби? Ще кажешъ: „Не съмъ доволенъ, понеже стомахътъ ми не може да досвърши работата на зѫбитѣ.“ Ще имашъ единъ недъгъ.

 

Сега искашъ да ядешъ. Трѣбва да знаешъ каква храна трѣбва да ядешъ, за да прогресирашъ. Не трѣбва да ядешъ еднообразна храна. Въ свѣта има знания. На хората е дотегнало сега отъ знания. Всѣки день четатъ вестници, романи и разкази, всичко това и казватъ: „Дотегна ми да чета.“ Понеже въ всичкото това четене нѣма това, което той търси. До едно време се е задоволявалъ съ това четиво, а пъкъ сега не.

 

Послѣ какъ ще обясните следното, нѣкой казва: „Той не ме обича!“ Какво разбирате подъ думата „обичь“? Това, което говоря, не се отнася до васъ. Тия противоречия, които сега сѫществуватъ, трѣбва да ги разгадаешъ за себе си, безъ да се спънешъ. Защото ако ти се вкиснешъ въ себе си, ти не си разбралъ живота. Напримѣръ азъ вчера ви казахъ: „Вие ще бѫдете днесъ на събранието на праздни ясли.“ Ами, че като влѣзнешъ въ тая праздна ясла, какво трѣбва да направишъ? Ще кажешъ: „Менъ единъ празенъ животъ не ме интересува.“ Вѣрно е. Хиляди хора не ги интересува праздния животъ, но какво ги интересува? Ще кажете: „Насъ ни интересуватъ нови нѣща.“ Много добре, отлично. Но учишъ година, две, десеть петнадесеть, двадесеть все нови нѣща и между всички тия нови нѣща нѣма никаква връзка. Онзи продавачъ на дрехи, чийто дюкенъ е пъленъ съ най-хубавитѣ дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи отъ менъ.“ И сегашниятъ свѣтъ прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислишъ, че като го продадешъ, твоятъ животъ ще се осмисли. Именно тамъ е неразбраната работа. Този човѣкъ продава дрехи, и най-хубавитѣ дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употрѣби за нищо. И ако тия дрехи стоятъ 10-15-30 години, тѣ ще се развалятъ. Имашъ едно хубаво ядене. Най-първо е хубаво, но ако седи день, два, три, това ядене ще се развали. Хубавитѣ работи се развалятъ въ свѣта. И тогазъ казватъ: „Да ги консервираме.“ Консервирашъ ги работитѣ, но и тѣ изгубватъ онова, което иматъ.

 

Та рекохъ, трѣбва ви едно достѫпно знание, което да ви въведе въ новия животъ. Когато детето се ражда, има ли знания? - Нѣма. Смущава се това дете. Като дойде това дете въ свѣта, казва: „Едно време азъ бѣхъ ученъ.“ И споредъ закона на прераждането той билъ философъ, писалъ е книги, всичко това. А пъкъ сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаешъ ли, че азъ съмъ философъ?“ Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учишъ сега. Ти никакъвъ философъ не си.“ И най-голѣмитѣ философи много малко знаятъ.

 

Сега, ако разбирашъ живота, ти си дошълъ вече до оная фаза, да преминешъ въ новото положение. Христосъ казва за новото положение: „Ако не станете като малкитѣ деца“, но не едно дете, което да плаче и да е недоволно отъ живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставишъ майка си да свърши, това което тя знае. Нѣма да си давашъ мнението. Ще бѫдешъ доволенъ отъ това, което майката прави. Ония деца, които не разбиратъ живота, тѣ плачатъ, тѣ сѫ недоволни, иматъ честолюбие, докачение, че не сѫ ги разбрали. И следъ това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трѣбваше да постѫпишъ.“ Тя трѣбва да постѫпи така, но какъ трѣбва да постѫпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно отъ живота, въ който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Нѣкой пѫть вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не сѫ ви разбрали. Че не сѫ ви разбрали, тъй е. Всѣки единъ човѣкъ иска да го разбератъ. Но какво трѣбва да правите? Казвате: „Трѣбва да дойде нѣкой, да уреди този свѣтъ.“ Че свѣтътъ е уреденъ. Не, че е уреденъ въ онзи смисълъ, но ти трѣбва да разбирашъ живота. Човѣкъ си наклажда огънь, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огънь.

 

Нѣкой казва: „Кажете ми нѣщо.“ Нѣщата сѫ казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. Донѣкѫде това е вѣрно. Учишъ, повторишъ нѣщо, единъ пѫть, два пѫти, три пѫти. Да кажемъ, нѣкое стихотворение. Поетътъ е нагласилъ думитѣ отъ тукъ - отъ тамъ. И казвашъ: „Много хубаво е написано.“ Следъ като прочетешъ това стихотворение, ти си гладенъ, казвашъ: „Много хубаво!“ Четешъ го веднъжъ, два пѫти. После огладнѣешъ. Най- първо у васъ има известни чувства, които ви задоволяватъ, но тѣ сѫ стихотворения на нѣкой поетъ. Ще дойде единъ день, ще ги научишъ и ще кажешъ: „Не ме интересуватъ.“ Ще ги декламирашъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти, четири пѫти и т.н.

 

Снощи единъ отъ приятелитѣ, ученицитѣ, изказа една хубава мисъль и тя е следната: Когато Адамъ не си научилъ урока, скрилъ се и Богъ, като че не виждалъ, ходилъ, гледалъ, викалъ го и най-после го намѣрилъ, Той го знаелъ кѫде е. И като изпъдилъ Богъ Адама изъ рая, тогазъ Богъ се скрилъ въ човѣка. До тогазъ човѣкъ виждалъ Бога отвънъ да му вика, а пъкъ като влѣзълъ Богъ отвѫтре, човѣкъ почналъ да се моли: „Кѫде си, Господи! Кѫде си, Господи!“ И осемъ хиляди години все търси Господа. И много малко хора сѫ останали вѣрующи. Станали сѫ безвѣрници. И казватъ: „Нѣма го Господь. Да живѣемъ безъ Бога.“ Но не се живѣе безъ Бога.

 

Сега, кой е правия пѫть да намѣришъ Бога? Ти не можешъ да Го намѣришъ по този, новия пѫть, ако ти не обичашъ. Тамъ е сега въпросътъ. Да се научишъ, какъ да обичашъ. Младитѣ моми често изгубватъ своитѣ богове. Най- първо момата има единъ възлюбленъ, но единъ день този възлюбленъ се скрие нѣкакъ си. Криятъ се. Младитѣ момци сѫ богове. И младитѣ моми сѫ богини. Щомъ той усѣти, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трѣбва да прави тя сега? Тя си има нѣкого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогазъ тя иска да се върне при първия, но той се скрие. Отъ какво произтича лъжата въ свѣта? Лъжливитѣ нѣща сѫ, които разочароватъ хората. Кажи ясно: „Не те обичамъ“, нищо повече. Нѣма какво да мажешъ. Можешъ да го направишъ, не е лошо, то е политика. Ще говоришъ за нѣкого лошо, после като се покажешъ, ти ще се усмихнешъ, политика е това. Да знаешъ какъ да постѫпишъ. Казвашъ: „Човѣкъ трѣбва да знае какъ да постѫпва.“ Постѫпването въ какво седи?

 

Азъ бихъ ви навелъ много примѣри, даже тукъ отъ братството, за мнозина, които страдатъ. Тѣ сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичатъ отъ едно желание да добиешъ нѣщо и като не ти го даватъ, ти страдашъ. Но по кой начинъ може да се добие това, което желаешъ? Ти мислишъ, че хората трѣбва да съзнаватъ твоитѣ нужди. Но другъ по-голѣмъ специалистъ върху това нѣма, ти си най-голѣмия специалистъ. Хората не могатъ да разбератъ тъй, както ти ще разберешъ. Ти казвашъ: „Той трѣбва да ме обича.“ Това е неразбрана работа. Той не е специалистъ, този човѣкъ. Любовьта нѣкой пѫть на какво прилича? Онзи „мѫдриятъ“ човѣкъ, като те хване, като те стиска, ти като не можешъ да издържишъ, най-после му кажешъ това. Не мислѝ ти, че „мѫдриятъ“ човѣкъ ще дойде до едно мѣсто, ти като го оставишъ, той ще те одуши. И питамъ: Защо ще оставишъ единъ човѣкъ да те стиска? Вие толкозъ години сте се учили и нѣкой пѫть се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви сѫ целувкитѣ? И защо ви сѫ прегръдкитѣ? Не, че не трѣбва да ги правите. Трѣбва да ги правите, но трѣбва да знаете какъ да го направите. И ако ти целунешъ нѣкого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдкитѣ не знае. Не е възпитанъ. Не знае какъ да прегърне.“ И цѣлиятъ день сега седи все въ такива нѣща, въ малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не сѫ нови.“ Тѣ сѫ вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на праздни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нѣщо ново. На праздна ясла сте, когато сте като нѣкой конь, който е ялъ слама и нищо ново не е добилъ.

 

И ако човѣкъ прежѝвя и казва: „Да вѣрваме въ Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближнитѣ си, да правимъ добро“ и т.н. - това сѫ хубави работи, не сѫ лоши работи, но за тебъ самия нищо нѣма да ти допринесатъ. То казвашъ: „Да се обичаме.“ - Че кой ти забранява да обичашъ? Ти казвашъ: „Да правимъ добро.“ - Че кой ти забранява да правишъ добро? Казвашъ: „Да имаме добра обхода.“ - Че кой ти забранява да имашъ добра обхода? Човѣкътъ седи въ това: всичкитѣ тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнешъ да обичашъ, то е изгубена работа. Идете при малкитѣ деца. Има малки деца, които знаятъ по-хубаво да обичатъ, отколкото нѣкои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бѫде другояче.

 

Та рекохъ, сега трѣбватъ разбрани работи. Не, че животътъ, който сега живѣемъ, е лошъ. Той е лошъ въ едно отношение, но този животъ е добъръ въ друго отношение. Намъ ни трѣбва нѣщо ново. Ново нѣщо ни трѣбва! И къмъ това всички трѣбва да се стремятъ. Ония, които сѫ се учили, трѣбва да се стремятъ къмъ новото въ свѣта. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.

 

Вие живѣете въ Бога, движите се въ Бога.

 

Нѣкой пѫть вие казвате: „Ти въ небето не можешъ да отидешъ.“ Нѣма какво да ви разправямъ, дали мога да отида въ небето или не. Дали ще отида или не, азъ ще го провѣря. Той нѣма какво да ми казва. Нѣкой казва: „Но ти ще отидешъ въ пъкъла.“ И това нѣма да ви казвамъ. Пъкълътъ, това е едно несъответствие на живота. (Нѣкой изгаси ламбитѣ.) Запалете ги пакъ, да светне. Икономисватъ. Хубаво нѣщо е, икономията е хубаво нѣщо. Вие, като нѣмате какво да правите, гасите свѣщитѣ. Като нѣмате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. Нѣма какво да икономисвате, нѣма и какво да гасите. То ще бѫде смѣшно да гасишъ свѣщитѣ. Това, което Богъ е направилъ, ти не можешъ да го изгасишъ. То е далечъ отъ тебе. И помни: Нѣмай желание да гасишъ! Остави нѣщата да си вървятъ така. Че не можешъ да постѫпвашъ тъй, то е по човѣшки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдешъ до положение на нѣмашъ желание да гасишъ, нито имашъ желание да палишъ, ти си вече на правия пѫть.

 

Сега се говори, че трѣбва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свѣтъ, който ти търсишъ. Нѣкой пѫть казвашъ: „Азъ не го обичамъ.“ И тамъ не е разрешението. Нито ще обичашъ, нито ще любишъ, нито ще разлюбвашъ. Като дойдешъ до това положение, ти ще влѣзешъ въ любовьта. До тогазъ, докато търсишъ да те обичатъ, то е хубаво, но тамъ не е разрешението на новия животъ. То е половината на живота. Ти ще дойдешъ до положение да не искашъ да те обичатъ, но не вѫтре въ себе си. А положението, до което трѣбва да дойдешъ, е: Да си доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ сега.

 

Ти казвашъ: „Трѣбва да се самовъзпитаме.“ Тамъ, дето има възпитание, тамъ го нѣма новиятъ животъ. Тамъ е стариятъ животъ. Ще го възпиташъ онзи разбойникъ да не краде. Ще учишъ онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажешъ: „Научихме го!“ Това, на което ти си го научилъ, той единъ день ще го остави. И всичката погрѣшка седи въ това, че майкитѣ учатъ нѣща, които после децата изоставятъ. Майката трѣбва да добие едно дете, което да обича Бога, безъ да го възпитава. А пъкъ тя се туря на мѣстото на Бога и казва: „Ти менъ ще обичашъ, ти менъ ще любишъ. Азъ те родихъ, азъ всичко направихъ за тебе.“ Много добре, но единъ день това дете намѣри и друга майка. Тогазъ какво ще се прави, когато имашъ две майки? Тамъ дето нѣщата се раздвояватъ, животътъ се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!“ Значи намѣрилъ друга майка. Когато човѣкъ не обича едного, обича другиго. Казвашъ: „Той нищо не дава.“ На тебе не дава, а на другъ дава. Човѣкъ не може да всички да дава. Въпросътъ се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпросъ. Да дадешъ или да не дадешъ. Сега тѣзи сѫ празднитѣ ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.

 

Какво иска да каже Христосъ съ тия думи: „Ако не се отречешъ отъ майки си, отъ баща си, отъ всичко това, което имашъ, ако не се отречешъ даже и отъ своя си животъ, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ на новото учение.“ И досега го тълкуватъ какво значи, какво иска да каже, отъ какво трѣбва да се откаже човѣкъ. Не само да се откаже отъ временното, но и отъ своя животъ. Този животъ е свободенъ. Той може да се откаже отъ този животъ, ако иска. Той, ако не иска да се откаже отъ този животъ, може да живѣе колкото иска въ това положение.

 

Хората не трѣбва да говорятъ за погрѣшкитѣ. Защото това е стариятъ животъ: за вземане - даване. Не трѣбва да се говори за това. Въ новия животъ, ако говоришъ за вземане и даване, ти не си въ него! Като говорятъ хората по това, тѣ сѫ въ старото и тѣхниятъ животъ нѣма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирамъ, че тѣ нѣма да могатъ да намѣрятъ онзи пѫть, да намѣрятъ онова богатство. Азъ срещнахъ веднъжъ единъ малджия (иманяръ).Той ми каза: „Искамъ да поговоря съ васъ. Както си трѣгналъ, вижда ми се, че търсишъ нѣщо.“ Рекохъ: „Търся, разбира се.“ - „Можешъ ли ми каза едно нѣщо? Азъ търся едно имание. Деветьтѣ знака къмъ намѣрилъ, вече. Остава ми само единъ знакъ още.“ Рекохъ: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знакъ?Ако го зная, азъ ще отида да извадя тия пари.“ Ще дойде нѣкой да каже: „Не можешъ ли да ми препорѫчашъ нѣкоя хубава мома?“ Че ако азъ зная хубавата мома, нѣма да ти я препорѫчамъ, азъ ще я взема, нищо повече. Това е стариятъ животъ. Остане ли тебъ да ти препорѫчватъ нѣкого да го обичашъ, то е стария животъ. Тя, като дойде истинската любовь, тя внася нѣщо ново.

 

Та рекохъ сега, трудно е сега, когато човѣкъ остарѣе. Виждалъ съмъ стари хора да казватъ: „Да сме сега млади, другояче ще живѣемъ.“ Какъ ще живѣешъ? - „Нѣма да обичамъ децата така, както досега съмъ ги обичалъ.“ Че това не е нѣщо ново. Ти казвашъ: „Трѣбваше да оставя за себе си паритѣ.“ Не, не да оставишъ за себе си пари, но трѣбваше да бѫдешъ отъ тия хора, които не осиромашаватъ, нищо повече.

 

Търсете новото! Сега, за да намѣрите вие този, новия животъ, вие като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да намѣрите оная добра чърта въ него. Този човѣкъ трѣбва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умниятъ човѣкъ, той трѣбва да обича, безъ да знаятъ хората, че той ги обича. Нѣма да имъ говори сладки думи. Сладкитѣ думи - това е външната любовь. Но този човѣкъ има нужди и ти трѣбва да му помогнешъ. Въ дадения случай ти си, който ще му помогнешъ. На тебе Господь ще каже: „Искашъ ли да бѫдешъ ти отъ тѣзи?“ - „Отъ кои?“ Сега това е новото вѫтре въ живота. Не, че онова, което ти правишъ въ свѣта е лошо. То е отлично. Но съ това, което сега правишъ, не можешъ да намѣришъ това, което ти е потрѣбно, то не се постига. Какъ ще накарашъ единъ човѣкъ да ти говори сладко, кажете ми? Какъ ще накарашъ единъ човѣкъ да те гледа мило? Не само да ти викне, както въ театъръ. Не, нѣщата да се правятъ въ своята сѫщина такива, каквито сѫ.

 

Сега всичкитѣ тия нѣща, (които ги казахъ), като ги разгадавате, трѣбва да дойдете до оная вѫтрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научишъ да живѣешъ. Новиятъ животъ е много труденъ. Трудишъ се, трудишъ се, и най-после казвашъ: „Не може. Втори пѫть като дойда.“ Втори пѫть като дойдешъ, после трети пѫть, четвърти и т.н. То е само забавление. Съ подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - въ тебе остава онова вѫтрешно недоволство въ живота. И ако ти не се освободишъ отъ това вѫтрешно недоволство, ти въ новия животъ не можешъ да влѣзешъ. Рекохъ, самата дума, която се употрѣбява сега: „новиятъ животъ“ не е употрѣбена точно. То е само фигура на речьта. Ти казвашъ: „Трѣбва да влѣземъ въ новия животъ.“ Ти ще влѣзешъ въ живота. Ти трѣбва да знаешъ, че не си въ живота, въ пълния животъ. Има нѣщо, което не си опиталъ. Има два начина: или ти ще влезешъ въ новото или новото ще влѣзе въ тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влѣзешъ въ новото или новото да влѣзе въ тебе?

 

Каква свобода можешъ да дадешъ на единъ конь? Да му туришъ повече слама, ечемикъ? Не. Иди, поглади този конь и да върви въ гората. До тогазъ докато ти се реформирашъ, ти си вързанъ конь, конь ще бѫдешъ. И когато си дадешъ пълна свобода, да се развържешъ, ти си свободенъ. Развързанъ конь трѣбва да бѫдешъ. Най-първо трѣбва да се развържешъ отъ всички условия, при които живѣешъ. Докато намирашъ нѣкои несъответствия, критикувашъ този - онзи, това не е лошо. Поддържашъ критика. Не е лошо. Но докато не си държишъ изпита, докато не престанешъ отъ този занаятъ, ти ще приличашъ на он[ези] ямболски коне, които каратъ дараци. Има една подвижна площь, чрезъ чието движение се влачи вълната. И тогазъ турятъ малко ечемикъ на коня и той горкиятъ, цѣлия день върти за ечемика - работи цѣлия день. И вечерьта, като свърши работата, дадатъ му ечемикъ и той казва: „Хей! Едва го стигнахъ.“ Нѣма да бѫдешъ впрегнатъ конь да влачишъ вълна, ти, човѣка, който се стремишъ къмъ Бога, къмъ новия животъ. Богъ иска всички хора да го разбиратъ. И Богъ не сѫди никого. Христосъ казва: „Отецъ никого не сѫди и е далъ сѫдбата на Сина.“ Отецъ за стария животъ не се интересува, а пъкъ Синътъ се интересува. Синътъ е, който събира кредита, отъ кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото съберешъ, съберешъ. Менъ нѣма какво да казвашъ.“ Ти си синъ. Защо? Защото събирашъ дълговетѣ на бащата.

 

А пъкъ има едно отношение, синовно отношение на разбиране вѫтре. Казваме: „Всички сме синове Божии!“ Всички, кои всички? Ако всички бѣхме синове Божии, то животътъ другояче щѣше да тече. Ние говоримъ, ние вземаме нѣща, които не сѫ вѣрни. И затова Богъ не може да ти бѫде баща. Той ти е турилъ нѣкой конь за баща, нѣкой волъ ти е турилъ за баща, нѣкоя овца ти е турилъ за баща. Нѣкоя птица ти е турилъ за баща, за майка и отъ тамъ ти ще се учишъ, да дойдешъ до онова положение. Казвашъ: „Азъ съмъ синъ Божи.“ Така като се разглежда живота, тогазъ ще дойдемъ до едно голѣмо противоречие. Въ какво седи истинскиятъ животъ, въ какво седи семейството, радостьта на хората? Въ онова, истинското разбиране на свѣта. Всичко онова, което е създадено въ свѣта, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи въ неразбирането на нѣщата! Не ги разбираме.

 

Та ще си турите за желание чрезъ закона на любовьта да влѣзете въ правия пѫть. Да обичате хората безъ законъ. Да е свойствено на васъ да обичате. Щомъ обичашъ съ законъ, ти си въ външната любовь. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любовь. До тогазъ, докато се тревожите за хиляди работи […]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвамъ да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спрешъ единъ день и ще си кажешъ: „Защо се тревожа? Ама, не [се] тревожа!“ Въпросътъ не е тамъ, да не се тревожишъ. Казано е въ закона, че не трѣбва да желае човѣкъ. Че тамъ е всичкото изкуство: да не желаешъ. Индуситѣ казватъ: „Убий всѣко желание!“ Това не разрешава въпроса: Убий всѣко желание. Не подхранвай чужди нѣща.

 

Та рекохъ, сега не искамъ да ви забавлявамъ съ работи, отъ които нѣма да се ползувате. Азъ ви говоря сега за нѣща, които знаете. И после вие казвате: „Какъ трѣбва да се поправи животътъ?“ По този начинъ животътъ не се поправя. Въ сѫщината си той не се поправя. Срещнешъ единъ, който ти дължи и искашъ да питашъ ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогазъ: да знаешъ или да не знаешъ? Ти казвашъ: „Ама той е ясновидецъ.“ Откраднали сѫ ти пари. Казва ти нѣкой ясновидецъ: „Не бой се, следъ една седмица тия пари ще се намѣрятъ.“ Хубаво, отлично е това. Този ясновидецъ е отличенъ. Този ясновидецъ ще си остане такъвъ, какъвто си е!

 

Сега нѣкой ти казва: „Ти едно време си билъ Данаилъ, Исайа.“ Менъ сѫ ми разправяли. Единъ ми казва: „Казватъ ми, че съмъ билъ ученъ човѣкъ, Исая, Данаилъ, Иезекилъ. А пъкъ азъ съмъ загубилъ всичко това.“ Има нѣщо по-велико и по-високо отъ това, което хората търсятъ. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаешъ. Какъ ще разберете? По-добре е да бѫдешъ невежа, отколкото да бѫдешъ ученъ. Че ти си единъ сѫдия. Училъ си [2]1 година, за да станешъ адвокатъ, да знаешъ всичкитѣ закони, цепишъ законитѣ. Като дойде това, осѫждашъ хората. Защо ти е това знание? Съ това оправяшъ ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искашъ, напусни това. Напусни го, но ако разбирашъ, ако знаешъ новото. Не да се освободишъ (преждевременно). Нѣкои искатъ да се освободятъ отъ адвокатство или отъ какъвъ да е занаятъ. Не се освобождавай преди да си намѣрилъ пѫтя.

 

Престани да мислишъ за онова, което те смущава. Ти казвашъ: „Трѣбва да се учимъ.“ И сега учението се развива по сѫщия начинъ. Едно време хората сѫ вѣрвали, знаели сѫ едно, второ, трето, но и досега тия нѣща, които сѫ изучавали, още не ги разбиратъ. Какъ е създадена материята, не знаятъ. И атомитѣ сѫ създадени отъ нѣщо, отъ йони. Има много нѣща да се учатъ. И за да разберешъ работитѣ хубаво, ти трѣбва да престанешъ да мислишъ заради* тѣхъ. Въ истинското, вѫтрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости.“ Нищо повече. Нѣкои турятъ закона, а пъкъ нѣкои казватъ: „Прости му, не му дръжъ кусуръ.“ Защото ти, докато ти се смущавашъ отъ хората, ти не можешъ да намѣришъ пѫтя. Не, че това, което държишъ, е лошо, но този пѫть, по който вървишъ, той нѣма да донесе онова, което ти търсишъ. Та едновременно у васъ трѣбва да се яви раздвояване на живота. Казва нѣкой: „Раздвоихъ се.“ Ще се раздвоишъ, трѣбва да се раздвоишъ. И следъ като се раздвоишъ, трѣбва да се отречешъ. Да престанешъ да мислишъ за онова, за което си мислилъ досега. И като дойде новото, за какво ще мислишъ? Представете си сега, че по новия начинъ искате да ликвидирате работитѣ. И казвате: „Защо съмъ дошълъ тукъ?“ За да се научите да живѣете по новия начинъ. Тамъ е силата.

 

Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държатъ отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекохъ, новиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде отъ тѣзи. Той седи и казва: „Азъ ще се помоля на Господа да накаже този човѣкъ.“ Че той живѣе въ стария човѣкъ. И като дойде Христосъ, да сѫди свѣта, той ще дойде да сѫди старитѣ хора. Единъ казва: „Ще ни сѫди Христосъ.“ Докато не те осѫди Христосъ, ти човѣкъ нѣма да станешъ. Та рекохъ, при новото разбиране ти най-първо ще освободишъ сърдцето си отъ всички ония тежести, които имашъ. Ще се оставишъ свободенъ. Въ свѣта има много работници, които носятъ товаръ. Всички хора носятъ. Много малко хора ще срещнешъ, които нѣматъ никакъвъ товаръ. И като го срещнатъ, казватъ: „той е лентяй.“ Така разбиратъ. Бедностьта считатъ за порокъ. Въ новото разбиране другояче се постѫпва.

 

И сега, както проповѣдникътъ (въ прочетената глава) казва: „Да пишешъ много книги, край нѣма. Едно нѣщо ти трѣбва: Бой се отъ Бога.“ И азъ ви рекохъ, каквото и да правите, всичкитѣ тия работи сѫ хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имашъ, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги сѫ едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгитѣ си на другитѣ. Тия книги, отъ които сте учили, не ви трѣбватъ вече. Но азъ ви оставямъ сега едно нѣщо: Да обичате.

 

Ще кажете: „Где да Го намѣримъ, да Го обичаме?“ Тогазъ не можешъ да си държишъ изпита. Ако не знаешъ какъ да обичашъ, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичьта ви е права или не. Тамъ сте на кривата страна. Ще обичашъ, нищо повече. Въ любовьта нѣма никакъвъ грѣхъ. Щомъ мислишъ, че любовьта не е права, това не е вѣрно. Въ любовьта нѣма никакъвъ грѣхъ, нищо повече. Тамъ човѣкъ се освобождава. Нѣкой казва: „Дали азъ не грѣша?“ Въ новия животъ, тамъ всичко е единство. Тамъ като влѣзете, ще разберете. Тамъ другитѣ ще работятъ, а пъкъ вие ще се ползувате. Тѣ ще работятъ, ще продаватъ, а пъкъ вие ще се ползувате.

 

Та рекохъ сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извънъ конския животъ. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го какъ да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давамъ като законъ, но ви говоря какъ трѣбва да се разбира новото. Вие сте отъ много добритѣ хора. Едно време бѣхте въ рая. Хубаво бѣше. И като съгрѣшихте, оголѣхте. Искахте повече, Богъ ви даде дрехи и ви изпрати въ широкия свѣтъ. Какво лошо има въ това, че тукъ живѣете? То е въ вашето разбиране. Всѣки, който не знае да обича, той е голъ, нищо повече. Докато Господь ти говори отвънъ и ти казва: „Адаме, какъ си?“ - То е външния животъ. Една спънка туря тамъ, едно препятствие: „Нѣма да ядешъ отъ това дърво!“ Ще кажете: „Защо съмъ ялъ?“ И това не е лошо, че сте яли. Въ широкъ смисълъ на думата, ти си носишъ товара сега. И Господь казва тогазъ: „Като ялъ Адамъ отъ запретеното дърво, понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ да разбира доброто и злото, да не би да яде отъ дървото на Живота!“ И затова го изпъди. Понеже ученъ човѣкъ не си, не знаешъ какъ да употрѣбявашъ доброто и злото. То е голѣма наука, ако не знаешъ какъ, съвсемъ ще загазишъ. „И като стана единъ отъ насъ, да го изпъдя навънъ.“ Защо ви изпъди Господь? Защото ти стана като него. А пъкъ, за да се запазятъ отношенията въ свѣта, то онзи, когото обичашъ, той трѣбва да те изпъди навънъ. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Тамъ е вашето заблуждение. То е външната любовь. Сега малцина отъ васъ могатъ да го приложатъ.

 

Сега не ви казвамъ това, да го приложите въ живота. Но рекохъ, разрешението седи тамъ. Щомъ искашъ да те обичатъ, ще те изпъдятъ. Защото любовьта дава свобода и следователно ще те изпъдятъ. Единъ мѫжъ, като обикне жена си, ще ѝ даде свобода и ще ѝ каже: „Свободна си вече.“ Една жена, като обикне мѫжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободенъ си сега.“ Ако тя го обикне, въпросътъ е разрешенъ. Казвашъ: „Защо ще бѫде така.“ Чудни сте нѣкой пѫть! Че ако се облечешъ съ червена дреха, какво лошо има? Или си туришъ синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или нѣкой пѫть не ти даватъ пари. Защо? Нѣкой пѫть ти казватъ: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искашъ.“ Тогазъ ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избиратъ жена, сами не могатъ да ги избиратъ. Този бей изпраща да му избиратъ една хубава невѣста и като я избрали, довели му я и сѫ го оженили за нея, по турския законъ, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривамъ и на кого да не се откривамъ?“ Тя била грозотия. Той не я обичалъ. Той ѝ казалъ: „Разкривай се на когото искашъ, само на менъ да не се разкривашъ.“

 

Обичай Бога и си гледай работата. Но трѣбва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогазъ докато на единъ човѣкъ не му дадешъ свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човѣшкото. Не да му дадешъ правила, наставления, какъ да обича, какъ да гледа. Не, то е човѣшкото. Ще оставишъ Бога да се проявява въ човѣка както знае. Богъ живѣе вѫтре. Ние сме дошли до вѫтрешния животъ. Ти ще оставишъ Бога да се прояви. Може нѣкои работи да ти сѫ неприятни. Нѣма да мислишъ върху това. Та свободата седи въ това, да оставите Бога въ себе си да се прояви така, както намѣри Той за добре. По какъвъ пѫть, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „Отъ где да знаемъ?“ Нѣма какво да знаешъ. Остави ти Господа. Той ще си намѣри пѫтя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, какъ да обичате. Любовьта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Господь ти каже. Нѣкой казва: „Каквото Господь ми казва.“ Подъ думитѣ: „Каквото Господь ти каже,“ ние разбираме нѣщата, които се отнасятъ до нашия личенъ животъ сега. А трѣбва да дойдемъ до разбиране на живота, на онова, което Богъ иска да върши въ насъ.

 

И всичкитѣ страдания, които произтичатъ въ свѣта, произтичатъ отъ това, че Богъ иска да се освободимъ. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оставимъ свободенъ, създава ни мѫчнотии. Хиляди мѫчнотии ще ни създаде, за да Го забравимъ. Вие искате да турите правила, какъ да обичате. Въ външната любовь, въ човѣшката любовь, така е. Но въ Божията любовь нѣма законъ. Като дойдемъ до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажемъ: „Всичко онова, което любовьта върши, е право.“ Това човѣкъ да го съзнава. Трѣбва да го съзнавате. Единъ день, когато дойдешъ до това разбиране, ти ще проумѣешъ тая велика тайна.

 

Казахъ ви, че нищо нѣма да ви говоря. Но съ това, което говорихъ, нищо не съмъ ви говорилъ. Едвамъ съмъ ви казалъ: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичашъ Бога, то е новото. И тая Божия любовь, като влѣзе въ дома ви, тя ще внесе свѣтлина, радость и веселие, ще ви съедини съ Невидимия свѣтъ, ще ви избави отъ онзи адъ, въ който сега живѣете. Адътъ не е нѣщо лошо. Вие не сте ходили въ ада. И музика има тамъ, и представление, театъръ, много хубави нѣща има тамъ. Въ ада ще бѫдешъ.

 

Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение.“ Дали ви харесва или не, това е другъ въпросъ. Когато се говори за Истината, дали харесва човѣкъ или не, то е другъ въпросъ. И когато нѣкой говори, може да не ми се харесва, но това е другъ въпросъ. Важното е, дали е тамъ законътъ на любовьта, която води къмъ Бога, законъ, дето Богъ се проявява. Защото ако не дойде въ насъ Богъ да се прояви, ние не можемъ нищо да направимъ. Трѣбва да дойде Богъ въ васъ, за да ви научи какъ да обичате. Ти можешъ да кажешъ: „Този човѣкъ е циганинъ.“ Оставете това, дали е циганинъ или не. То е въпросъ до съзнанието: да обичашъ тая душа, това съзнание. Богъ може да ти каже: „Този човѣкъ ще го обичашъ.“ Ти казвашъ: „Но той не е такъвъ.“ То е по човѣшки. Господь ще ти каже: „Елате, да ти покажа, какъ да обичашъ хората.“

 

Сега вие се намирате въ едно трудно положение. Виждате, че свѣтскитѣ хора иматъ повече, отколкото религиознитѣ. Така трѣбва да бѫде. Ти казвашъ: „Че азъ толкозъ години, какъ се моля!“ Вие сте като онзи Исавъ, който казваше на баща си: „На мене нищо не си далъ.“ Въ оная притча, която Христосъ привежда, голѣмиятъ синъ казалъ на баща си: „На мене нищо не си далъ, а пъкъ онзи синъ, който сега е дошълъ и се е скиталъ и изпилъ всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имамъ, и него ще вземе.“ Ние не се спираме на другия, голѣмия синъ, твоето недоволство е отъ голѣмия синъ въ тебе, а пъкъ онзи, който е закѫсалъ, казва: „Татко, съгрѣшихъ, не съмъ достоенъ.“ Той е малкия синъ, който се връща сега. И ти не заколвашъ за онзи, недоволния синъ телето, нѣма за какво да колишъ за него, а колишъ за онзи, който казва: „Не съмъ достоенъ.“ Бащата показва каква е голѣма Неговата любовь. Когато видите, че Богъ оказва милость къмъ хората, да не ви смущава това.

 

И рекохъ сега, тайната на новия животъ седи въ обичьта. Научете се да обичате! Ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Азъ съмъ жененъ!“ Или ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Но азъ съмъ млада мома!“ Оставете вашата мѫжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трѣбва да ти олекне. Има много хора, които се измѫчватъ. Трѣбва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само васъ да оставятъ свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постѫпвате криво. Но вие сега създавате въ живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успѣвате. А пъкъ тия спънки трѣбва да се премахнатъ, а пъкъ тѣ не могатъ да се премахнатъ другояче, освенъ трѣбва да дойде Духътъ. Казано е: „И ще изпратя Духа си.“ Христосъ е казалъ: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и тогазъ Азъ ще ви се изявя.“ Това е една отъ дълбокитѣ тайни. „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и азъ ще ви се изявя.“ Отецъ ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синътъ ще дойде, новиятъ животъ е въ това: „Азъ и Отецъ сме едно.“

 

Та сега гледайте да дойде Богъ въ васъ и Христосъ съ Него заедно и да ви се изяви Христосъ и да ви покаже, по кой начинъ вие можете да проявите любовь къмъ Него. Той ще ви покаже какъ трѣбва да разбирате. Ако Христосъ и Богъ не дойдатъ въ васъ, вие нѣма да имате едно разбиране и тогазъ животътъ ви ще върви по сѫщия начинъ. Ако дойдатъ и придобиете онзи, широкия животъ, бремето, което носите сега, както една орѣхова черупка ще падне и вие ще се освободите отъ голѣмъ товаръ. Обичайте Бога, за да дойде Той въ васъ и Христосъ да дойде. Сегашниятъ ви животъ е отличенъ. Много добъръ е животътъ ви сега. Сега да заминете за другия свѣтъ, тамъ ще ви приематъ. Какъ ще ви приематъ? Съвсемъ другояче седи работата: богатиятъ и сиромахъ Лазаръ сѫ наблизо, казватъ си. Едно вѫтрешно състояние е това, дето богатиятъ не може да бѫде на мѣстото на Лазара и Лазаръ не може да бѫде на мѣстото на богатия.

 

Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „Отъ мене нищо нѣма да стане.“ Какво нѣма да стане: цѣлъ човѣкъ си. Знаешъ да ядешъ да свиришъ, да учишъ. Какво искашъ повече? Не си нѣкой волъ. Не си нѣкой конь. Коньтъ и той е добъръ. Коньтъ, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарьтъ ми знае да свири, азъ се ползувамъ отъ неговото свирене.“

 

Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. Въ това отношение не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени. И съ каквато мѣрка мѣрите, ще ви се възмѣри.

 

А пъкъ новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога въ всички хора! Това е разрешението на онзи дълбокъ въпросъ. А пъкъ ще останатъ само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пъкъ всичко друго, това сѫ тълкувания, пояснения. Може и безъ тѣхъ. Всичко друго е за пояснение. А пъкъ да знаете само това. Да знаете какъ да обичате. Обичай! И когото обичашъ, не може да те обиди и ти не можешъ да се обиждашъ. Въ новата любовь, обиди нѣма. Този, който я разбира. Що е Небето? - Мѣсто, дето не се обиждатъ. Що е адътъ? - Мѣсто, дето се обиждатъ. Докато се обиждате, въ ада сте. Тамъ има университетъ за обидитѣ. А пъкъ ще се учите сега на онзи животъ, дето нѣма обиди. Да престане обидата.

 

Божията любовь носи пълния животъ. (Три пѫти.)

 

6 часа и 40 минути

 

Гимнастични упражнения.

 

Съборна беседа

Четвърти съборенъ день

Сѫбота, 22.VIII.1936 г.

Изгрѣвъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 05:56

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Основни чърти на новото







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt