Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_21 Външна и вѫтрешна любовь

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2015 - 09:47

 

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЪНШНА И ВѪТРЕШНА ЛЮБОВЬ

 

Отче нашъ

 

Ще прочета 15 глава отъ Ев. на Иоана.

 

Въ какво седи сега истината? Най-реалното нѣщо въ свѣта най-мѫчно го изпълняватъ хората. Въпросътъ е за наука. Трѣбва да се учи човѣкъ. И като се учи, това, което трѣбва, да даде плодъ.

 

Вие си поставяте нѣкой пѫть въпроса: “Кѫде ли ще бѫда азъ въ оня свѣтъ?” Ще бѫдешъ тамъ, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плодъ. Ще прочетешъ на една ябълка, колко плодъ има: една, двѣ, три, четири, петь, десеть, петнадесеть, двадесеть. Ще видишъ по количество колко сѫ и по качество какви сѫ.

 

Та рекохъ, кое е онова, което Богъ обича? Хората се противятъ, тѣ поставятъ единъ свой планъ, едно свое разбиране. Всѣки казва: “Азъ тъй обичамъ, азъ тъй разбирамъ.” Много добре. Като направишъ тъй, както ти разбирашъ, въ своето разбиране ти ще опиташъ себе си. Ти ще опиташъ, доколко ти обичашъ Бога. Не е въпросъ сега да знаете колко Богъ ви обича. Въпросътъ не седи тамъ. Ти колко обичашъ е въпросътъ. Животътъ седи въ това, което имашъ. Ти имашъ единъ приятель и не зависи отъ приятеля ти, колко той те обича и ти да знаешъ това. Това ще ползува него. Любовьта, която имашъ, е важна за тебе. Писанието казва тъй: “Онѣзи, които обичатъ Господа, Той [е] приготвилъ най-хубавитѣ работи за тѣхъ.”

 

Ако нѣкой пѫть ви е тежъкъ животътъ, кой ви е кривъ? Никой не е кривъ. Сега животътъ върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бѫдете само умни. Единъ милионеръ печели милионъ, два, три, четири, петь, десеть, да забогатѣе, че иска да живѣе щастливо. И утре този милионеръ остави своето имане на своитѣ деца, казва: “Децата да живѣятъ.” Питамъ: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставишъ на умнитѣ, на глупавитѣ нищо нѣма да оставишъ. Глупавитѣ нека работятъ. Сега това е вѫтрешното състояние, което вие имате. Трѣбва да се справите сега.

 

Казвате: “Азъ не трѣбва да се уча.” Ще се учишъ. И нѣма да седишъ и да казвашъ: “Азъ съмъ челъ Писанието.” Челъ си, какво знаешъ при това. Ти не знаешъ толкова, колкото знаятъ онѣзи, умнитѣ, каквото знаятъ мѫдритѣ, светитѣ хора, ти не знаешъ това. Знанието е нѣщо вѫтрешно. Ако ти имашъ вѣра и ако ти знаешъ, после нѣма какво хората да ти бѫдатъ законъ. Азъ нѣма да водя два живота. Сега има редъ такива представления. Ние искаме да се покажемъ, че не ядемъ много. Ти ще ядешъ хубаво, само нѣма да преядашъ. Ти ще се обличашъ хубаво, не да се обличашъ така, да се покажешъ скроменъ. Ако Богъ облича птицитѣ и цвѣтята съ най-хубавитѣ дрехи, съ каквито и царетѣ не сѫ облѣчени, ти ще туришъ като нѣкой грѣшникъ нѣкоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.

 

Та рекохъ, Христосъ преди две хиляди години идва въ свѣта. Христосъ може да дойде още десеть пѫти, споредъ нашето разбиране. “Ама азъ да видя Христа!” Може да го видишъ десеть пѫти и двадесеть пѫти и тридесеть пѫти. Но ти носишъ само въ душата си едно недоволство и корегирашъ онова, което Богъ е направилъ, не си доволенъ. Питамъ сега: ако васъ ви попитатъ, какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросътъ. “Ама да постя, това-онова.” Много добре, много хубаво е да постишъ. Но въпросътъ не е въ постенето. Постенето е единъ методъ. При постенето искашъ да се освободишъ отъ излишенъ товаръ. Защото, които постятъ, не искатъ да работятъ. Хората, които постятъ, много малко работятъ. Той съзерцава и казва: “Азъ съзерцавамъ.” Какво съзерцавашъ? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искашъ да те любять и да те обичатъ, кое е? Животътъ ти зависи отъ любовьта, която имашъ къмъ Бога. Отъ тази любовь зависи твоето бѫдаще.

 

Сега, ако вие идете въ другия свѣтъ, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свѣтъ и той си има форма отвънъ. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че тѣ сѫ облѣчени както никога не сте виждали. Отлично сѫ облѣчени. Вие сега какво се стѣснявате? Казвате: “Азъ нѣмамъ много работа.” Защо ги нѣмашъ? Материалътъ, който е туренъ въ програмата, може Учительтъ да предаде, но всичкитѣ ученици не разбиратъ еднакво. Защо? Въ дадения случай не слушатъ. На разни мѣста сѫ умоветѣ на ученицитѣ. Когато нѣкой професоръ преподава, нѣкой студентъ, той не разбралъ въпроса, защото на нѣкои паритѣ седятъ въ ума. Казва: “Да имамъ пари.” На нѣкой човѣкъ въ ума седятъ кѫщи, да има хубава кѫща. Но ти си дошълъ въ училището не да придобивашъ кѫщи. Нѣкой казва: “Да имамъ повече пари.” Ти въ училището не си отишълъ за пари. За много работи може да мислишъ. Когато на тебе преподава професорътъ, умътъ не трѣбва да бѫде на никѫде. Кѫде трѣбва да бѫде умътъ, който разбира?

 

Сега по този начинъ вие отъ миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бѫдеще, това не ви [е] извѣстно. Грѣхътъ седи въ неизпълнението. Що е грѣхътъ? Що е грѣшенето? Щомъ не изпълнявашъ онова, което ти знаешъ, ти грѣшишъ. Защото въ свѣта сѫществува грѣхътъ. Не мислете, че вие като живѣете, нѣма да грѣшите. Вие, споредъ вашето разбиране, какъ мислите? Ако нѣма законъ, не ви държатъ отговорни, но понеже има законъ, законътъ ви държи отговорни.

 

Сега отъ тия вѫтрешни ограничения трѣбва да се освободите. Въ какво седи прегрѣшението на момъка, като обича младата мома? Прегрѣшението седи въ това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нѣщо отъ нея. Това е вѫтрешна работа. Казвашъ: “Ти мене не обичашъ.” Това сѫ човѣшки разбирания. И въ Евангелието е казано, че Христосъ обичалъ Иоана повече. То е единъ законъ: Ти не можешъ да не обичашъ нѣкого, който те обича. И после тази обичъ нѣма да бѫде такава, по този начинъ, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовьта въ себе си, тъй както той я разбира. Казвате: “Азъ го обичамъ.” Но онзи твой познайникъ не е постѫпилъ както ти искашъ, ти казвашъ: “Малко поохладе любовьта ми къмъ него.” Въпросътъ не е за охладѣването на любовьта. Една любовь, която е охладѣла, каква любовь е тя? Писанието казва: “Ще охладѣе любовьта ви.” Догогава докато човѣкъ не се научи да обича, неговата любовь всѣкога ще охладѣва.

 

Та рекохъ, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. Нѣкой казва: “Какво мисли свѣтътъ заради насъ?” Да мисли каквото иска свѣтътъ. Когато дойде сега Христосъ въ свѣта, какво ще мисли свѣтътъ заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христосъ като живѣе между хората, тѣ нѣматъ правилно понятие заради Него. Ти си пожертвувалъ живота, нѣма да го покажешъ отвънъ. Но ти си пожертвувалъ живота не въ постъ. Да допуснемъ, че ти се отречешъ, учишъ се хубаво. Нѣкой, като се обърне къмъ Бога, казва: “Насъ наука не ни трѣбва.” Когато се обърне къмъ Бога, казва: “Насъ жени не ни трѣбватъ.” Това сѫ детински работи. Не ви трѣбватъ предмети, които отдалечаватъ сърдцето ви и умътъ ви отъ Онзи, отъ Когото иде всичко. Защото Богъ иска всички хора да се обичатъ не тъй, както хората разбиратъ. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ на любовьта.

 

Рекохъ сега, вие се смущавате отъ онова, което не е въ вашитѣ рѫце. Отъ това се смущавате. Най-първо ще бѫдете свободни. Свободата седи въ любовьта. Да го знаете. Ще знаешъ, че си свободенъ, когато говорятъ за тебе лошо. Всичко това да е на повръхностьта на твоя животъ, да минава, да не те смущава. Казва: “Тебе не те обичатъ.” Въпросътъ не е сега насъ да ни обичатъ. Ние да обичаме, сега това е въпросътъ. И силата на човѣка е тамъ. Сега не ви го давамъ това заповѣдь, но е казано: “Да имате любовь.” Ще кажете вие: “Че ние нѣмаме любовь.” И този въпросъ е изключенъ, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: “Азъ малко зная.” Малко си училъ. “Азъ съмъ сиромахъ.” Малко си работилъ. “Не съмъ силенъ човѣкъ.” Малко си се упражнявалъ. Всичко зависи отъ тебе, ако разбирашъ, отъ тебе зависи. Ти живѣешъ въ единъ разуменъ свѣтъ, дето всичко зависи отъ онова, което ти си заучилъ.

 

На едно мѣсто хората се дѣлятъ. Казва: “Тѣ не се споразумяватъ.” Защо не се споразумяватъ? Защото всѣки турилъ единъ свой свѣтъ. Всѣки отъ васъ направилъ единъ свой свѣтъ и мисли тъй, както той нагласилъ да живѣе. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко може да живѣете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието въ свѣта. Изпитва се вашата любовь, нищо повече. Вашата любовь се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любовь, доколко онзи конецъ, на който се държите, е силенъ. Щомъ се скѫса този конецъ, любовьта ви е слаба, щомъ не се кѫса, любовьта ви е силна.

 

Сега понѣкой пѫть, нѣкой проповѣдникъ иска да даде тежесть въ свѣта и той проповѣдва тъй както не е. Силата на моята проповѣдь живѣе въ моя животъ. Силата на вашия животъ седи въ онова, което вие чувствувате въ даденъ моментъ. Сега това не ви го давамъ за осъждане. Ние не живѣемъ както трѣбва. То е вашъ животъ. Щомъ не живѣете, [въ] кой моментъ може да изправите живота си. Казва: “Азъ не може да направя това.” Ще направишъ това, което можешъ. Какво имаше да направи първиятъ човѣкъ? Трѣбваше да се въздържа. Първиятъ човѣкъ се е училъ на въздържание. Много ядене въ райската градина [можеше] да яде. Казва: “Има едно дърво, отъ което нѣма да ядешъ.” Но той казва: “Това искамъ да опитамъ.” Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първиятъ човѣкъ не можа да направи, ще го направите вие. Сега вѣрващитѣ ще се учатъ на въздържание. Не да гладуватъ, но нѣма да преядатъ. Ако ти ядешъ и ако не се въздържашъ, ще те сполети това, което никога не си очаквалъ. Въздържание трѣбва. Казва имъ: “Защо не ядете отъ това дърво?” “Не съмъ гладенъ.”

 

Ще кажешъ въ себе си: “Въ какво седи сега Божията любовь?” Ти ще се научишъ, въ даденъ случай като обичашъ, ти ще видишъ доколко обичашъ Бога. Всѣки единъ човѣкъ, когото ти обичашъ, ти ще опиташъ себе си, него ли обичашъ или Бога въ него. И може да го обичашъ за две причини. Понѣкой пѫть може да обичашъ нѣкого, защото е хубаво облѣченъ, понеже е богатъ, понеже е силенъ, за всичко туй го обичашъ. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовьта. Нѣкой пѫть може да е оцапанъ, да не е богатъ. Пакъ ще го обичашъ. По човѣшки така се говори. Въ себе си, като го срещнешъ, ще видишъ, че неговата външность не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите, доколко обичате Бога. И азъ ви казвамъ, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаешъ любовьта си къмъ Бога. Ако обичашъ Бога, всичкиятъ животъ отвънъ ще се измѣни, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега единъ начинъ, по който свѣтътъ сега го прави. Но любовьта не седи въ външната страна. Другата страна, за да познаешъ обичашъ ли Бога, коя е? Ако се подобрятъ външнитѣ условия на живота, то ти ще знаешъ, че обичашъ Бога. Другъ начинъ, по който може да познаешъ, дали обичашъ Бога: ако, като обичашъ Бога, всичко ще се измѣни. То е разбиране само.

 

Сега вие търсите. Може да търсишъ, учитель си, високо мѣсто заемашъ, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдешъ до втората страна на любовьта: всичко трѣбва да изгубишъ. Ще ви изгонятъ хора[та]. Хората ще ви изгонятъ, но Богъ нѣма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любовь, доколко вие обичате Бога. Въ живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовьта, сиромашията другата страна. Ако ти си сиромахъ, ти ще се радвашъ. Ако ти си станалъ богатъ, пакъ ще се радвашъ. Защото въ богатството ще опиташъ едната страна на любовьта, въ сиромашията другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има нѣкѫде ще изгубишъ знанието. Едно знание ще изгубишъ, друго ще придобиешъ. Всички нѣмате еднакво знание. Нѣкои хора има, които заучаватъ езици много лесно. Отлични сѫ. Въ дълбокото разбиране тамъ ги нѣма.

 

Та рекохъ сега, да опитате вашата любовь. Небето е мѣсто на опитъ. Като влѣзете въ Небето, вие ще опитате вашата любовь, колко обичате Бога. И като сте въ свѣта, пакъ ще опите вашата любовь. Ще ви хулятъ. Христосъ е казалъ: “Васъ ще ви гонятъ.” Защото ако не ви изгонятъ, вие имате външна любовь. Ако онази красивата мома, васъ не ви изгони, вие нѣма да идете въ кѫщи. Ако кръчмарьтъ васъ не ви изгони, вие нѣма да си идете въ кѫщи. Ще кажете: “Не съмъ ли азъ свободенъ?” Свободата седи въ това, което ти самъ правишъ. Тамъ е свободата. Туй, което самъ не правишъ, тамъ не е свободата. То е външната страна. Та рекохъ сега, Христосъ турилъ вѫтрешната страна: “Онзи, който прѣбѫдва въ мене, него Отецъ ми го пречиства.” Защото онѣзи дървета, които не даватъ плодъ, отрѣзватъ ги, не ги оставятъ да си губятъ времето.

 

Та рекохъ, ще дойдете да разбирате. Искате да бѫдете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито единъ отъ васъ не желае да стане сиромахъ. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромахъ, ще изгубите богатството и онова, което отвънъ имашъ, и отвѫтре имашъ. Нѣма никакъвъ смисълъ да изгубишъ. Сиромашията трѣбва да дойде, за да опиташъ хубавото на вѫтрешния животъ. Ще дадешъ богатството на другитѣ и доброволно ще приемешъ сиромашията. Дойде нѣкой, казва: “Дайте ми богатството си!”

 

Тогава ще ви приведа онзи примѣръ. Отива единъ англичанинъ между езичницитѣ въ островитѣ нѣкѫде. Той свършилъ университетъ, съ голѣми познания, 20 години училъ каквото казалъ Христосъ. Проповѣдва имъ, но не го разбиратъ езичницитѣ. Единъ день той си казва на себе си: “Господи, азъ не съмъ проповѣдвалъ. Азъ досега проповѣдвахъ по човѣшки: тъй ще живѣете, ще обичате Бога.” Другитѣ хора да обичатъ, но тѣ не обичатъ. Той казва: “Азъ не съмъ проповѣдникъ. Христосъ казва: Ако имашъ две ризи да дадешъ едната, ако имашъ два чифта обуща, да дадешъ еднитѣ.” И каквото ималъ, той всичко имъ раздалъ. Онѣзи езичници, като чули, дошли и казватъ: “Сега ти имашъ, раздай на насъ.” Той раздалъ всичко, не оставилъ нищо за себе си. Той усѣтилъ, че изпълнилъ волята Божия. Нека тѣ живѣятъ, да благуватъ.

 

То е едната страна. Казва: “Какво ще стане съ насъ? Ще умремъ.” Че и [сега тѣ] умиратъ.* “Ама, да си поживѣемъ малко.” Ами че това не е животъ. Онзи, истинскиятъ животъ не е. Вие сте дошли да научите истинския животъ. Като научите истинския животъ въ себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нѣщо сѫ светиитѣ? Любовьта имъ е явна на всички. Никой светия не могатъ да го осѫдятъ, че не е направилъ тъй. Той навсѣкѫде е изправенъ. Той, отъ себе си каквото има, раздава. “Свѣти” значи.

 

Та вие сега нѣма да мислите какво ще правите. “Ние между грѣшни хора живѣемъ.” Ще оставите грѣшнитѣ хора настрана. Тѣ въ ума ви нѣма да бѫдатъ. Ще оставите грѣшнитѣ хора отъ сърдцето си. И съ туй нѣма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи за него, и ако не се учи за него. Ако се учи, ще стане ученъ, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: “Азъ много говоря.” Турцитѣ казватъ: “Многото говорене на воденица.” Воденицата цѣлия день най-хубавата речь държи. Какво остава за воденицата? -Нищо. Искашъ да обърнешъ нѣкого. Какво ще го обърнешъ? Ти трѣбва да дадешъ единъ примѣръ вѫтре въ себе си. Ако този човѣкъ не се обръща, ти ще знаешъ, че има нѣщо, което препятствува. Не си виновенъ, ще измѣнишъ начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измѣнишъ начинитѣ.

 

Та рекохъ, днесъ е петъкъ, день въ който човѣкъ е създаденъ, за да опита или външната или вѫтрешната любовь къмъ Бога. Ще опиташъ, че обичашъ Бога, понеже Той дава. Рекохъ, кога турили Иова на голѣмото изпитание? Господь казва на сатаната, на дявола: “Видѣлъ ли си ти Иова, като него нѣма.” “Ама, защо нѣма? Далъ си му всичко, разбира се, кой нѣма да те обича. Но я вземи тия работи отъ него, да видимъ ще остане ли [пакъ] същиятъ?” То е външната страна. Вие сега казвате: “Да нѣмаме Иововото изпитание.” Ако Богъ обърне внимание на тебе, че много си напредналъ, че го обичашъ, дяволътъ ще каже: “Закачи го малко!” Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Взематъ ви кѫщата, приятелитѣ ви взематъ, децата ви взематъ, всичко туй. И вие въ свѣтъ мислите, че свѣтътъ е създаденъ заради васъ. Донѣкѫде сте прави. Но свѣтътъ Богъ създалъ за себе си. Казва тамъ Писанието: “Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ, за да го изкупи.” Ти мислишъ защо ли е създаденъ свѣтътъ. Ако мислишъ, че е създаденъ заради тебе, трѣбва да пратишъ своя синъ. Като умре детето ти, да благодаришъ, че е заминалъ за другия свѣтъ. Ти го държишъ вѫтрешно тукъ на Земята. Остави го да си върви откѫдето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. “Азъ, казва, не искамъ да изгубя приятеля си.” Ти ще гледашъ само едно нѣщо: да не изгубишъ любовьта си къмъ Бога, нищо повече.

 

Сега, азъ като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театъръ, гледате нѣщо, какъ е станало, защо актьоритѣ играятъ. Докато ти самъ не станешъ актьоръ, ти не си разбралъ истината. Докато ти самъ идвашъ съ билетъ и слушашъ тази драма и онази драма, ти още не разбирашъ. Ще станешъ единъ първокласенъ актьоръ. Като станете актьоръ, казвате: “Дотегна ми.” Ти не си разбралъ живота.

 

Дотогава докато ти дотѣга да свиришъ, ти още не разбирашъ. Казва: “Това парче не мога да свиря.” Всички парчета ще свиришъ. Докато не се научишъ така да разбирашъ живота, твоята любовь къмъ Бога е слаба. Не, че Богъ ще те сѫди. Хората разбиратъ: Богъ вѣчно ще ви отхвърля отъ лицето си. Ама Господь не е казалъ такова нѣщо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десеть години и казва: “Израилю, обърни се.” Богъ изпитва нашата любовь. Нѣкой пѫть, когато се оплаквашъ, Господь те погледне и ще се усмихне. На свѣтскитѣ хора, усмихва се. Гнѣва на Бога седи въ това. Въ какво седи гнѣва? Ако нѣмаше гнѣвъ, нѣмаше да има огънь, на какво да си варимъ яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гнѣвъ. Дотогава докато не си се научилъ да носишъ, да търпишъ, ти не си силенъ. Търпението въ какво седи? То показва доколко ти си силенъ. Щомъ не можешъ да търпишъ, силата ти е малка. Азъ гледамъ тукъ има сестри и братя, които казватъ: “Днесъ съмъ много добре.” Хубаво. Далъ ти Богъ нѣщо отвънъ, добре си. Утре Господь ти вземе онова, което ти далъ, гледа ти любовьта. Ти казвашъ: “Не съмъ добре днесъ.” Неразбиране на въпроса е това. Ти слушашъ учителя си, разбирашъ го. Казва: “Стани Драганчо!” Станешъ, не си разбралъ. Ти мислишъ отвѫтре, че си разбралъ, а отвънъ, въ приложението, въ проявяването на онова, което е говорилъ, ти не си разбралъ.

 

Сега ще ме попитате: “Ние отъ кои сме, отъ вѫтрешнитѣ или отъ външнитѣ.” Едновременно, ако ти не разбирашъ външната любовь и вѫтрешната си любовь, ако ти не показвашъ любовьта си къмъ Бога отвънъ, за онова, което ти е далъ и ако не показвашъ любовьта си къмъ Бога за онова, което ти е взелъ отъ тебе, ти не си разбралъ любовьта. Защото ако Богъ ни вземе едно нѣщо, Той ще ни даде друго. Тази опитность имаха рибитѣ, които въ своята лакомия раждаха много риби по триста, четиристотинъ хиляди. Кой отъ тѣхъ ще обича по-напредъ. Даже и птицитѣ, които иматъ по 5 6 деца, не обичатъ еднакво децата си. Дето казватъ, че майката да обича всичкитѣ. Вие изучавайте живота на птицитѣ, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича помалко, до него и така се нареждатъ. Онѣзи, които майката не обича, казватъ, че тѣ седятъ на края. Като казвамъ: само едно може да се обича, казвате, нѣкой пѫть: “Той не ме обича.” Рекохъ, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича другъ. Кого да търсите. Търсете нѣкого, който нѣма кого да обича. Дойде нѣкой, казва: “Много нещастенъ човѣкъ съмъ.” Тѣзи, нещастнитѣ хора сѫ заради* мене. За да

image *заради за (бел.ред.) обичашъ нѣкого, ти трѣбва да направишъ този човѣкъ щастливъ. Ще му покажешъ своята външна любовь. Като дойде, ще му дадешъ кѫща, ще му дадешъ дрехи, ще му дадешъ обуща, ще му дадешъ всичко туй. Казва: “Сега благодаренъ съмъ вече.”

 

Туй е сега животътъ. Туй е само за да се опита любовьта. Тъй, както сега се проповѣдва, както хората проповѣдватъ, то не е лошо. Това учение нѣма да даде никакъв резултатъ. Резултатитѣ, които търсишъ, нѣма да ги намѣришъ. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подиръ която ти си тръгналъ. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усѣщашъ, че нейнитѣ чувства не сѫ такива, каквито ти искашъ, защото въ ума ў седи друго нѣщо. Какво ще правишъ тогава, я ми кажете? “Ние, казва, сме отъ вѣрващитѣ.” Отъ кои? Отъ вѣрващитѣ, които вѣрватъ въ онова, което ви се даде, а не вѣрвате въ онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вѣрвашъ и въ онова, което не е.

 

За мѫдрия човѣкъ въпросътъ другояче седи. За любящия човѣкъ въпросътъ другояче седи. Сега нѣкои отъ васъ сте деца. Казвате: “Чудна работа.” Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори пѫть да идете. Казвате: “Еди коя си пиеса не ми хареса.” Не си разбралъ, не била за тебе. Има нѣкои работи, които не харесваме. Не харесвашъ, нѣкой човѣкъ е много разточителенъ. Богъ е далъ въ свѣта. И кой е, дяволътъ е, който изкушава въ свѣта хората. Въ какво седи? Нѣкои хора преядатъ. Започналъ ли си да ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, ти си закѫсалъ вече.

 

Та рекохъ, онѣзи отъ васъ, които още изучавате външната любовь, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вѫтрешната любовь, вие ще се освободите отъ тѣзи несгоди на свѣта. Защото като нѣмате нищо, всички ще ви напуснатъ. И онзи, който остане последенъ, на който не се скѫса неговата любовь къмъ тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се преведатъ примѣри. Не е въ превождането на примѣритѣ. Рекохъ, помнете: въ живота е хубаво да бѫдете богати. То е външната страна. Но ти си научилъ половината отъ любовьта. Ти, докато си на земята, ти ще бѫдешъ много добре, като отидешъ въ другия свѣтъ ще бѫде много зле заради* тебе. Онѣзи, които не разбиратъ живота, ще кажете, че ще се мѫчите тамъ. Не, че ще се мѫчите, понеже нѣмашъ благата на земята. Горѣше огъня на богатия, не че горѣше, но тази любовь, която той трѣбваше да разбира, да образува цѣлъ единъ свѣтъ, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христосъ казва, ще дойдете до онова вѫтрѣшно разбиране, дето Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.” То е едно разбиране.

 

Та рекохъ, нѣкои отъ васъ може да попитамъ. Не зная колцина отъ васъ има, които казватъ: “Азъ съмъ решилъ да служа на Бога.” Ти си решилъ да служишъ на Бога. Право е. Но дали ще можешъ да служишъ по този начинъ, по който Богъ иска? Богъ никога нѣма да ти каже: “Ти не ме обичашъ.” Той ще те погледне и ще каже: “Това е дете, което търси любовьта отвънъ.” Като дойдатъ умнитѣ деца, тогава ще каже: “Това е дете, което търси любовьта отвѫтре.”

 

Та тукъ азъ съмъ следилъ. Много приятни работи сѫ станали за първитѣ мѣста. Право иматъ. Искашъ ли да нѣма скандалъ, да нѣма много хора, повикай само едного, че му дай първото мѣсто. Въпросътъ е разрешенъ. Щомъ повикашъ 10 20 души, ще има споръ. Кой кѫде седналъ отлѣво, отдѣсно. Така ни изпитватъ. Понѣкой пѫть задъ себе си виждамъ, че хората не сѫ свикнали, понеже търсятъ външната любовь. Рекохъ, отстѫпи! “Какъ ще отстѫпя, че азъ ли все трѣбва да отстѫпвамъ?” Все таки трѣбва да има нѣкой да отстѫпи. Всички на едно мѣсто не могатъ да бѫдатъ, не могатъ да се събератъ. Все ще има нѣкой да отстѫпи.

 

“Ако можете да прѫбѫдете въ любовьта ми, казва Христосъ, каквото поискате ще ви бѫде.” Когато човѣкъ опитва Божията Любовь, той трѣбва да пребѫде. Ако изпълнява, ще пребѫде. Тогава ще знае какъ да направи нѣщата. Та рекохъ, нѣкои отъ васъ вече трѣбва да минете да опитате любовьта. Нѣкои вече сѫ минали да опитатъ Божията любовь. “Не, казвате, съвсемъ закъсахме: жена, кѫща, всичко сѫ взели въ свѣта.” Сега за вѣрващитѣ този въпросъ трѣбва да се разреши. Ако не го разрешите по този начинъ, вие ще се раждате и прераждате съ сегашнитѣ разбирания. Казвате: “Втория пѫть като дойда, не искамъ да бѫда сиромахъ.” Ще видишъ, колко си училъ. Ти, ако не знаешъ какъ да говоришъ, ти имашъ 10 20 слуги, не знаешъ какъ да се отнасяшъ съ тѣхъ, ще си създадешъ цѣло едно нещастие съ себе си. Казва: “Искамъ да бѫда щастливъ, искамъ да има нѣкой да ме обича.” За да те обичатъ, ти трѣбва да оценявашъ. И ти трѣбва да обичашъ. Ние сега искаме другитѣ хора да бѫдатъ изправни. Всичкитѣ хора сѫ методи и начини, които показватъ докѫде ние сме достигнали. Много трудна работа е.

 

Сега азъ не ви казвамъ да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега азъ говоря за единъ животъ, дето хората сѫ много умни. Туришъ нѣщо подъ микроскопа виждашъ го, но нѣмашъ микроскопъ нѣма го. Когато говоримъ за любовьта, говоримъ за невидимата любовь, съ която отвсѣкѫде може да минете. Рекохъ, ще правите всичко въ свѣта. Само едно нѣщо нѣма да правите. Всичко може да правите, само отъ последното дърво нѣма да ядете. Въздържание трѣбва на всички. Може да го направите, но ще понесешъ последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: “Ще се въздържашъ!” Казва: “Не мога да се въздържамъ.” Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържашъ, да не ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, за да можешъ да опиташъ вѫтрешната страна на любовьта. Ако това не можешъ да направишъ, ще останешъ такъвъ, какъвто си, съ сегашното разбиране.

 

Преди две хиляди години хората не бѣха готови и сега не сѫ готови. Затова сега ще дойдатъ да страдатъ. Сега ще дойдатъ страдания. Казва: “Нѣма ли да дойде Царството Божие на земята?” Ще дойде Царството Божие въ деня Господенъ. Деньтъ Господенъ не е отъ свѣтлитѣ дни. Той е отъ тъмнитѣ дни, ще покаже дали имашъ свѣщь. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездитѣ, тъмнота ще бѫде. Ако не можешъ да запалишъ самъ да свѣ-тишъ, въ тъмнота ще бѫдешъ. Тъменъ е деньтъ Господенъ. Сегашнитѣ дни сѫ хубави, но Божиятъ день, който ще дойде съ буря, съ тъмнина, съ всичко туй, трѣбва да имашъ разби-рания, да имашъ тази свѣщь въ тази тъмнина. Да седишъ при голѣмата буря, при голѣмитѣ несгоди на живота и да четешъ. Понеже не си училъ досега, въ тази буря, като нѣма съ какво да се занимава умътъ ти, ти ще седнешъ да учишъ. Онова, което научишъ, дълбоко ще остане въ душата ти. Когато дой-датъ страданията въ живота, не да страдашъ, ами да се учишъ.

 

Сега ще ви попитамъ: разбрахте ли? Не казвамъ, че трѣбва да го кажете, ни най-малко нѣмамъ това въ ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всѣки да му дадете правото въ душата си вѫтре, да го не осѫждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадешъ правото на всѣки човѣкъ, ти давашъ право на Бога да се прояви въ него. Прегрѣшението седи, че ти, като не давашъ право, ти ограничавашъ Бога и тогава идатъ нещастия. Защото ти ограничавашъ едного, втори, другитѣ ще ограничатъ тебе. Вследствие на това, всичкитѣ ограничения идватъ отъ ограничението. Бѫдете свободни въ себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любовь, дайте свобода и на вѫтрешната любовь. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любовь и да давате свобода и на вѫтрешната любовь. Следъ туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вѫтрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любовь вие още не сте готови и за вѫтрешната любовь вие още не сте готови.

 

Като казвамъ: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате васъ да не ви смущаватъ хората. Когато нѣкой човѣкъ, който васъ ви обича винаги се върти около васъ, това е за изяснение, казвате: “Дотегна ми!” Младата мома иска нѣкой момъкъ, казва: “Безъ него не мога да живѣя.” Утре, като се ожени за този момъкъ, казва: “Дотегна ми, като кюпъ стои въ кѫщи, не излиза да работи.” Той ако седи въ кѫщи, ти ще излѣзешъ да работишъ заради него, нѣма да правишъ въпросъ. Когато ти дойдешъ да изучавашъ истинската любовь, ти въпросъ нѣма да правишъ, ще го оставишъ той самъ да се пробуди вѫтре въ себе си. Тамъ е силата. То е една вѫтрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е тамъ, че ти ще го оставишъ така нищо да не работи. Нѣма да говорите, че не работи нищо. При сегашнитѣ условия, дойде ли да изучавате вѫтрешната любовь, ще кажете: “Много добре прави.” Отлично. Той цѣлъ день седи до огнището и размишлява. Нѣщата трѣбва да станатъ живи, сега трѣбва да станатъ живи. Колко трудно може да се живѣе, като нѣмашъ туй разбиране, тогава две зли[ни] идатъ отвънъ (и отвѫтре). Дали ти едно богатство, но ти не знаешъ, че е богатството. Казвашъ: “Що ли го нося това?”

 

Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. Съ това ще провѣрявате доколко вашата любовь къмъ Бога е измѣнила. Какво може да направите за Бога. Нѣкой пѫть и онзи, който дава и него не искашъ и отъ него не си доволенъ. Тогава ще се научите на този законъ, да бѫдете доволни, като даватъ много, да даватъ и на другитѣ.

 

Четете 15 глава отъ Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. Отъ това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи отъ външната любовь и отъ вѫтрешната любовь. Може да се превърне външната и вѫтрешната любовь. Защото любовьта изисква само смѣна. Ти, като ядешъ, наяждашъ се и казвашъ: “Вече не искамъ да ямъ.” Като дойде въ любовьта, постоянно ще ядешъ. Като искашъ да си почивашъ, ще смѣнишъ любовьта си. Въ любовьта не можешъ да кажешъ: “Азъ не искамъ да обичамъ.” Ще смѣнишъ любовьта си. Сега това е предметно учение, за да бѫде живота ви лекъ. Не правете живота си тежъкъ. Ако си богатъ, радвай се на външната любовь. Ако си сиромахъ, радвай се на вѫтрешната любовь. Пъкъ, ако си недоволенъ, показва, че търсишъ методи и начини да разбирашъ любовьта.

 

Азъ, като ви говоря за любовьта, виждамъ външнитѣ мѫчнотии, които срѣщате. Не ви казвамъ, че работата е лесна. Смѣната е мѫчна. Казва: “Не може да дамъ тия работи.” Имашъ скѫпоценности, не може да ги дадешъ, утре умирашъ, оставишъ всичко следъ тебе въ свѣта. Трѣбва да се научишъ да обичашъ вѫтрешната смѣна на живота. Не, че по законъ. По законъ нѣма да стане тази работа. Ще дойдатъ, ще те опитатъ. Богъ, като види, че не си отъ ония деца, които разбиратъ, ще каже: “Хайде, синко, изъ рая навънъ.” Господь, който създалъ човѣка, защо го изпѫди? Казва: “Понеже, синко, ти искашъ единъ широкъ свѣтъ, азъ те пращамъ въ широкия рай.” Казвате: “Излѣзе изъ рая.” Понеже искате придобивки. Понеже останаха въ рая и видѣха, че сѫ голи нѣмаха разбиране. Виждатъ, че тѣ се нуждаятъ отъ дрехи, отъ обуща. Казва: “Хайде вънъ въ широкия свѣтъ.”

 

Сега всинца сте дошли въ широкия свѣтъ, какво трѣбва да правите? Ще се учите отъ онова доволство, отъ което вие се нуждаете. Рекохъ сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вѫтрешна любовь. Та рекохъ, онѣзи отъ васъ ще изучавате какво училъ Христосъ. Онова, което Христосъ учи, Той направи единъ опитъ. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: “Предавамъ това учение, чакай да видя, какъ седи.” Трѣбваше да го измѫчватъ, да го турятъ на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни гласъ, ни слушание. Казва: “Въ твоитѣ рѫце предавамъ духа си.” Първата любовь лесно, но втората любовь, вѫтрешната много мѫчно се усвоява. Не е лесна работа, трѣбва човѣкъ да е много добре запознатъ.

 

Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е далъ. Ако не ви дава всичко, любовьта е малка. Втората любовь, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господь всичко, Той ще покаже. Много мѫчно, е като ви вземе Господь всичко, да мислите, че то е пакъ любовь. Радвай се на онѣзи хора, които другитѣ хора иматъ. Ще учите, кой докѫде е дошълъ. Който не е завършилъ своята външна любовь, да я задържи. Ако има нѣкой, който не е завършилъ своята външна любовь, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: “Единъ день нѣма какво да правимъ.” Има, има какво да правишъ. Като изгубишъ всичко, ще придобиешъ повече животъ. Когато Иовъ издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършишъ изпитанията си, ще имашъ двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за другитѣ хора. Оставете другитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да оправи свѣта. Ти не спъвай своето развитие. Дойде нѣкой при тебе, направи онова, което си длъженъ. Онова, което става въ свѣта, не си ти отговоренъ, защото ти не си само в свѣта, който живѣешъ и който мислишъ. Ще кажешъ: “Тъй, както сега свѣтътъ е направенъ, тъй както върви, много добре върви.” Не [е] напълно така, но той върви къмъ онази цель, която Богъ турилъ.

 

Сега разбрахте ли? Да разбрали сте. Трѣбва да бѫдете богати, станете богати. Най-хубавото нѣщо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трѣбва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трѣбва. Като нѣма друго какво да правите, тогава за бѫдаще ще изучавате вѫтрешната любовь. Защото, ако външната любовь не може да научите, и вѫтрешната не можете. Законътъ е все сѫщия.

 

Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, день за почивка. Казвате: “Въ недѣля какво ще има?” За недѣля ще се събере нѣщо ново.

 

Само Божията Любовь носи пълния животъ!

 

Трети съборенъ день III беседа отъ Учителя, държана

на 21.VIII.1936г. Изгрѣвъ

 

------------------------------------------------------------------------------

*зачеркнато и поправено на: че и при това пакъ ще умрете.

*заради за (бел.ред.)

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 05:55

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Външна и вѫтрешна любовь







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt