Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1936_08_20 Вѫтрѣшната връзка на живота / Вѫтрешна връзка

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 15 ноември 2015 - 09:42

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВѪТРѢШНАТА ВРЪЗКА НА ЖИВОТА

 

5 часа сутриньта

Времето меко, приятно, топло. Омара.

Добрата молитва

“Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета само 11 глава отъ Евангелие на Иоана.

 

“Духътъ Божий”

 

Азъ ще цитирамъ 26 стихъ, отъ 12 глава на Иоана: “Ако слугува нѣкой на мене, мене да последва и дето съмъ азъ, тамъ ще бѫде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отецъ ми.” Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вѫтрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външность; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нѣщата тъй както сѫ. Съвременнитѣ хора се спиратъ: “Защо свѣтътъ е такъвъ?” Е, какъвъ можеше да бѫде? То не е единъ произволъ. Има единъ законъ, който опредѣля живота. Понеже човѣкъ е дошълъ да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човѣкъ не може да бѫде силенъ. Казвашъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. За да бѫде човѣкъ силенъ той трѣбва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко въ себе си да знае, че търпи. Търпение съ разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.

 

Трудното е тамъ, че човѣкъ не може да дойде тамъ, да разбере туй, сѫщественото въ живота. И казва: “За бѫдеще азъ ще го науча.” Въпросътъ не е за бѫдеще. Въпросътъ е за сега. Нѣкой казва: “Ама вижъ, едно време, като билъ Христосъ на Земята, какъ е проповѣдвалъ.” Не е въпросътъ и тамъ. Защото Христосъ е миналъ вече. Едно време народътъ е вѣрвалъ, туй е станало. И всички се спиратъ на онова, несѫщественото. Всѣки е турилъ въ себе си една цѣна, която не съотвѣтствува. Цѣна, която съотвѣтствува, е тази: Единъ огънь, който не може да изтърпи всичкитѣ работи, той е слабия огънь. Съ него не можешъ да боравишъ. Онова, което имашъ, съ него трѣбва да можешъ да разрешавашъ всичко. И тогава се явява друго едно положение: човѣкъ съзнава въ себе си, че нѣма това, нѣма почва и тогава се явява лицемѣрието, той съзнава, че не е такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде. И казва: “Е, сега не съмъ, но за бѫдеще ще бѫда.” Въпросъ не е за бѫдеще. Но трѣбва да се учишъ. По-добре да претърпишъ срамъ, отколкото почитъ. Че ако не знаешъ, ти ще се срамувашъ, че не знаешъ. И ще се признаешъ, че не знаешъ.

 

Та рекохъ, въ новитѣ времена, въ сегашнитѣ времена, човѣкъ трѣбва да дойде до сѫщественото. Да се намѣри въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества. И хората тогава не ги е срамъ, хората не вѣрватъ въ другия свѣтъ. Тѣ говорятъ за духове, за това, за онова, но тѣхната идея е неопредѣлена. Нѣкой пѫть ние схващаме само онова, което хората мислятъ заради* насъ. Де е тогава, ние не искаме да умремъ. Защо? Защото не вѣрваме.

 

Сега нѣма да вземете нѣщата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашитѣ възгледи се различаватъ. Питамъ сега, въ живота ви кой възгледъ е най-правия? Права е само Истината, въ васъ въ дадения случай. И животътъ ви зависи отъ това, нѣкой пѫть вие мислите да бѫдете късметлии. Късметътъ ви зависи отъ онѣзи, които сѫ въ васъ, които ви разбиратъ. И никой не живѣе за себе си. Да кажемъ, ти си инженеръ, ти за себе си нѣма да учишъ инженерство. Тебе инженерство не ти трѣбва. Значи трѣбва да имашъ вѣра, туй, което знаешъ, да се ползуватъ другитѣ хора. Или може да си музикантъ, ти за себе си знаешъ, навсѣкѫде, кѫдето ти е потрѣбно, може да си служишъ съ нея.

 

Та рекохъ, сега има нѣща отъ единъ времененъ характеръ. И най-мѫчното е човѣкъ да разбере временното. Защото вѣчното не може да се разбере, докато не разберешъ временното. Ние говоримъ за вѣчностьта, говоримъ за другия свѣтъ. Сега ученитѣ хора говорятъ, че толкова милиарда земи, слънца има. Това сѫ само предположения въ съзнанието. Тукъ нѣма една опредѣлена идея, той не е билъ въ тия слънца. Ама, имало хора въ другитѣ свѣтове. И тамъ не е билъ. И той не знае какви сѫ тия хора. Та рекохъ, за да разберемъ, сѫществува едно положение. Вземете на Земята запримѣръ, тия малкитѣ бубулечици, каква служба извършватъ? Ти ще кажешъ: “Менъ не ме интересува това.” Може, на тебе сега не ти трѣбва, но за бѫдеще, ще ти потрѣбва. Има нѣщо, което за бѫдеще ще ти потрѣбва. Има нѣща, които сега ти трѣбватъ. Тебе ще те интересува какво мислятъ хората заради тебе. Какво могатъ да мислятъ хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува въ дадения случай? Понеже хората се научили да не мислятъ, много повърхностно мислятъ тѣ. Тѣ нѣматъ една здрава мисъль, така Божествена мисъль. И тогава се самозаблуждаватъ.

 

Най-първо е важно здравето на човѣка. Тамъ е първиятъ прогресъ. И безъ здравотата нищо не може да се постигне въ свѣта. То е една мѣрка. Ако си здравъ, всичко можешъ да постигнешъ. Като казвамъ, че всичко можешъ да постигнешъ, постижение на тебе, ти, човѣкътъ, който живѣешъ въ тази форма, за да разбирашъ своя животъ, не да разбирашъ живота на другитѣ хора. Защото всички хора изучаватъ условията, при които тѣ живѣятъ. И като научи човѣкъ тия условия, той може да се подигне. Питамъ тогава, вземете единъ учитель, кои ученици му сѫ любими? Които учатъ? Кои ученици сѫ добре дошли? Онѣзи, които знаятъ да работятъ. Не само да работятъ, но и добре да работятъ. Вземете онѣзи, които ще говорятъ. Та рекохъ, онова, което ние ще говоримъ, трѣбва да е добро заради насъ. Защото почитьта на човѣка зависи отъ онова, което ще каже. Не мисли само да кажешъ нѣщата. Но туй, което ще кажешъ, колко време ще трае. Животътъ е като бояджийство, не гледай само да боядисашъ за единъ моментъ отгоре и после да избѣлѣе. Но гледай хасъ* боя да туришъ.

 

Сега, тъй като се разсѫждава, ще кажатъ: “Той е много труденъ, животътъ.” Тебе ти трѣбва само едно нѣщо. Имашъ ли понятие, какво Богъ мисли за тебе? Богъ не е човѣкъ да каже лицеприятие. При Бога като ще идешъ, кой е, който ще те препорѫча? Азъ сега не искамъ да ви говоря върху нѣщо, което да погълне умоветѣ, понеже животътъ се изявява въ една широка площь. И колкото тази площь се разширочава и става за полза на тебе и на човѣчеството, то е правата страна. Та рекохъ, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минавашъ за ученъ човѣкъ, ама утре, като се намѣришъ между ученитѣ хора, за какъвъ ще минешъ? Ти, учениятъ човѣкъ ще станешъ обикновенъ човѣкъ. Смирението е тамъ, че не да се смирявашъ, ами да съзнавашъ въ даденъ случай, че има какво да учишъ. Свѣтътъ отъ единия край до другия, ти трѣбва да се смиришъ и ти трѣбва да знаешъ, че нищо не знаешъ. Че туй трѣбва да го знаешъ. Че нищо не знаешъ, то не е право. “Ама, ти нищо не знаешъ.” Така не се говори.

 

Вземете единъ цигуларь, който свири, сега за обяснение го казвамъ това. Зависи отъ онзи тонъ, който ще произведе. Зависи отъ неговитѣ пръсти, кѫде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете въ говора на човѣка. Ти трѣбва да знаешъ, какъ да говоришъ. Не само да кажешъ една дума. Всѣка една дума има своитѣ трептения. Всѣко нѣщо е съ мисъль. И ако ти се научишъ да говоришъ, тъй както трѣбва и за да познаешъ дали говоришъ тъй както трѣбва или не, ти най-първо ще направишъ единъ опитъ, можешъ ли да говоришъ или не. Ако кажешъ нѣщо и стане, ти си разбралъ, но ако кажешъ и не стане, че после почнешъ да го корегирашъ, казвашъ, направилъ си една малка погрѣшка, ама нѣма нищо. Погрѣшката е за тебе. Въ свѣта погрѣшката, думата, която си казалъ, работата, която ти си направилъ, засѣга тебе. Въ съвършения свѣтъ не се допущатъ никакви погрѣшки, никакви аномалии не се попущатъ, не сѫществува[тъ] тамъ. Единъ ученъ човѣкъ, единъ мѫдъръ човѣкъ не можешъ да го излъжешъ съ нищо.

 

И казва сега Христосъ: “Който на менъ слугува.” Едно особено понятие “да слугуваме на Христа”. И постоянно говорятъ: “Светиитѣ тъй живѣятъ.” Светиитѣ живѣятъ за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живѣлъ за себе си, праведенъ си е. Следователно ти трѣбва да живѣешъ като него. Ако ходишъ въ училище и не рисувашъ както трѣбва? Всѣки день трѣбва да внесешъ нѣщо ново. И въ какво седи подмладяването въ свѣта? Подмладяването седи в новото, което внасяшъ, младостьта и старостьта е човѣшкото. Щомъ остарѣешъ, не въ тази смисъль, има една старость, която трѣбва да остарѣешъ, но има една старость, въ която ти оглупявашъ. То е човѣшкото. И казвашъ: “Едно време азъ бѣхъ много усърденъ.” Едно време, че си билъ много усърденъ, трѣбва да минешъ по този пѫть. “Едно време азъ свирихъ много добре, а сега не свиря.” И съ туй се отлагатъ работитѣ. И тогава отлагаме работитѣ. И тогава идваме до положението, ще влѣземъ нѣкѫде, като нѣкой грамофонъ, казва онзи: “Азъ мога да свиря всички пѣсни.” Че какъ ще ги свиришъ? “На латерна.” Ще взематъ латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажемъ 15 20 парчета. То е сегашния механически начинъ.

 

Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да разбира вѫтрешната връзка на живота и да се занимава само съ себе си. Който иска да се развива, той трѣбва да се занимава само съ себе си дотогава, докато той се научи. Единъ обущаринъ трѣбва да се занимава съ себе си, съ своя занаятъ. Че обущата, които прави, да ги прави на свѣтъ. Туй сѫ все обяснения. Туй да правишъ, онова да правишъ. Вземете, има една наука за лѣкуване. При сегашнитѣ условия трѣбва да пиешъ цѣръ. Ще пиешъ цѣръ по една капка, по двѣ, по три, по четири, по десеть капки, така се лѣкува. А има единъ начинъ за лѣкуване, пакъ ще вземешъ цѣрь, мислено. Мислено ще вземешъ всичкитѣ нѣща, парчета отъ човѣшката мисъль. Като казвамъ всичкитѣ нѣща, парчета отъ човѣшката мисъль, онази мисъль, която преобразява работитѣ.

 

Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите двама живота. Вие мислите, колко сте успѣли. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почить е хубаво. Но, за да ви уважаватъ, защото уважението нѣма да дойде отъ свѣта, когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благоугодни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му. Защото пѫтищата на всѣки човѣкъ сѫ благоугодни на Бога, и Богъ направи хората да го обичатъ. Щомъ нѣкой пѫть не те обичатъ хората, ти тогава ще знаешъ отъ Писанието, че и Христосъ едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? Една шепа тамъ еврейски свещеници, сто, двестѣ, души, ще кажатъ: “Не Го обичатъ.” А народътъ Го обичаше. Та рекохъ сега, ние цитираме, че едно време и светиитѣ били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдемъ до науката вѫтре, има не само една наука. Ти не само ще разправишъ урока си, но и ще го направишъ. Има една наука, ти не само ще кажешъ какво нѣщо е музиката, но и ще пѣешъ малко. Важното е тамъ сега.

 

Сега казва Христосъ: “Който на мене слугува”. Той слугува, понеже ако не слугува той нѣма да се научи. Тогава идваме до другото положение: “Е, казва нѣкой, ти ще се помолишъ заради мене.” Хубаво, да се помолишъ, азъ не отричамъ моленето, но да накарашъ другитѣ? Какво можешъ да накарашъ другитѣ? Казва: “Азъ не зная урока си, но ти го кажи заради мене.” Нѣма смисълъ. Та рекохъ, трѣбва едно вѫтрешно разбиране на живота. Тѣ казватъ: “Християнството е една дълбока наука.” Днесъ свѣта вече не се възпитава. Казватъ: “Еди коя кѫща или домъ на Марсъ или на Юпитеръ и т.н.” Но за да се възпиташъ, той, казва, е роденъ въ първия домъ, и т.н. Но знаешъ ли методитѣ, по които човѣкъ може да се възпита? Та рекохъ, винаги трѣбва да търсите хора, които разбиратъ нѣщата. И като ти разправятъ, азъ съмъ гледалъ, нѣкои прости жени, а знаятъ хубаво да готвятъ. Каквото знаятъ, знаятъ да го направятъ хубаво. И учў отъ човѣкъ, който знае. Но въ дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трѣбва.

 

Е, сега влизаме въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които нѣматъ време, не искатъ да си губятъ времето. Ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да слушашъ. За да слушашъ, трѣбва да се научишъ. Другото положение. Та рекохъ, ние идваме до положението, казвашъ: “Кога ще се науча?” Никога. Защото туй, което сега знаете, единъ день то нѣма да бѫде нищо. Но то е крайното положение. Въ знанието всѣкога има една страна, дето ти трѣбва да съзнавашъ. Има нѣща, които ти знаешъ, но не ти сѫ ясни на тебе нѣщата. И туй, което ти съзнавашъ, ти него трѣбва да опиташъ. Не какво знаешъ и какво не знаешъ онова, което трѣбва да научишъ. И не трѣбва да си горделивъ. Казва: “Азъ тия работи съмъ ги училъ.” Е, хубаво. Ама, че мѫдриятъ трѣбва да бѫде смиренъ. Мѫдритѣ хора сѫ горделиви, но тѣ не критикуватъ никого. Той слуша, като му разправятъ нѣщо, но той не го прекѫсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрѣшка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нѣщо нѣкой, казвате: “Ама не е право това.” Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекѫсвай. Нека изпѣе нѣщо и тогава ще му кажешъ, тъй по приятелски начинъ: “Еди кой си тонъ на еди кое мѣсто не е вѣренъ.”

 

Та рекохъ сега, щастието на човѣка седи въ онова, което той възприема. Ще кажемъ, че прилага. Казва нѣкой: “Духътъ говори вѫтре.” Вие учили ли сте кога говори Духътъ? И какъ говори Духътъ? Де говори Божествения Духъ и де човѣшкия? Ти като научишъ него, трѣбва да бѫдешъ уменъ човѣкъ. Рекохъ, тѣзи сега работи не да ви бѫдатъ за спѫнка. Можешъ да кажешъ, че мислишъ, че много знаешъ, една крайность е това. И можешъ да мислишъ, че нищо не знаешъ друга крайность. Въ дадения случай ще разбирашъ положението, въ което се намирашъ. И тогава, ако се научатъ хората какъ да се обхождатъ, срѣщнешъ единъ човѣкъ, да му дадешъ всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. Срѣщнешъ едно животно, ще му дадешъ всичкото уважение и почитание. Въ Новото учение, ще дадешъ всичкото уважение и почитание. Ти ще кажешъ, че е волъ. Но и на вола ще дадешъ всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно нѣма да го изнасилвашъ. Ще кажешъ: “И то си има извѣстни права.” Ще гледашъ едната и другата страна. Направи така, че отъ едната и другата страна трѣбва да има разбирателство. Защото ако ти, въ дадения случай, не отдадешъ правото на другитѣ хора, и Богъ, въ Когото ти живѣешъ, и Той нѣма да ти даде правото на тебъ, което ти се пада. И ако ти дадешъ правото, и Богъ ще ти даде правото. Понеже всичко се въ Бога изявява.

 

После, трѣбва да се стремите къмъ самовъзпитание, не да се критикувате, вѫтре да се измѫчвате, но да знаешъ въ даденъ случай, че си направилъ онова, което е хубаво. Вие казвате нѣкой пѫть, че сте търпеливи. Вие трѣбва да имате туй търпение на онзи голѣмъ математикъ въ срѣднитѣ вѣкове, който 20 години като е работилъ върху извѣстна задача, писалъ е рѣшението на малки такива листчета, държалъ ги тамъ въ стаята си и винаги държалъ стаята си заключена, затворена. Но единъ день забравилъ да заключи стаята си и излѣзналъ. Слугинята, като влѣзла вѫтре въ стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги въ собата* вѫтре и очистила стаята. Като се върналъ той, тя казва: “Очистихъ стаята ви.” Казва: “Какъ?” “Очистихъ ония малки листчета, дето бѣха тамъ, тѣ не ти трѣбватъ.” И той казалъ: “Още веднъжъ да не правишъ това.” Вие мислите, че нѣкои работи сѫ непотрѣбни. Потрѣбни сѫ тѣ. Привидно тѣ нѣматъ изгледъ, но потрѣбни сѫ въ даденъ случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постѫпвате така, вие трѣбва да се справите, да се корегирате. Най-първо трѣбва въ себе си да видишъ, правъ ли си или не си правъ. До какво си дошълъ. Сега туй е, което ти трѣбва.

 

Та казва сега Христосъ: “Който на мене слугува, мене да послѣдва.” Вие ще кажете: “Азъ не искамъ да слугувамъ никому, азъ искамъ да слугувамъ на себе си.” Ако можешъ да намѣришъ тия работи, които ги търсишъ, нѣмамъ нищо противъ туй, че ще слугувашъ на себе си. Но все таки човѣкъ отъ себе си нищо не може да научи. Сега другата крайность. Не можешъ да научишъ нищо отъ себе си, защото нѣщата не произтичатъ отъ себе си и човѣкъ е като едно платно, дето нѣщата се отразяватъ. Платното не създава реалностьта. То е само платно, дето се отразяватъ нещата. Реалностьта е отъ Бога туй, Вѣчното Начало, което подига човѣка.

 

Та рекохъ, тази реалность, Христосъ казва: “Който слугува на мене, мене да последва.” Ти нѣма да слугувашъ на всички хора, ти не можешъ да слугувашъ на всички хора. Ти, като служишъ на Божественото Начало, ти въ даденъ случай ще служишъ на всички хора. Та рекохъ, казватъ сега: “Кой живѣе по-добре?” Азъ опредѣлямъ тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само съ димъ. Че ако ти въ себе си нѣмашъ една права мисъль, азъ говоря за единъ вѫтрѣшенъ животъ. Менъ не ме интересува кой какъвъ е. Дотолкова важатъ за менъ нѣщата, както вѫтре се развиватъ. Тия работи може сега да сѫ желани, живи, може тъй повидимому да не струватъ, но за бѫдеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бѫдеще може да струва много.

 

Та рекохъ, животътъ е важенъ. Казва нѣкой: “Азъ много се моля.” Не говори така. Тя е твоя работа. “Ама, азъ съмъ много добъръ човѣкъ.” И за своето добро не говори. “Е, за какво трѣбва да говори човѣкъ?” За онова, което е научилъ. За онова, което е научилъ, за него трѣбва да говори той. Не, че той нѣма право да говори, има право да говори, но е губене на време.

 

Та, при сегашнитѣ условия, тъй както е поставенъ човѣкъ, той търси единъ пѫть, дето съ много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човѣкъ и да ти се моли, да го угощавашъ или ти да си толкова уменъ, че като видишъ този човѣкъ, да знаешъ отъ какво има той нужда. Кое е по-хубаво? И Богъ, преди да си научилъ нѣщо, ти преди да си поискалъ нѣщо отъ Него, и Богъ е влѣзналъ вече въ твоята нужда. И Той сега е опредѣлилъ, казва Богъ: “Каквото поиска, дайте му.” Та рекохъ сега, вие не вѣрвайте въ старото вѣрване. Да. Да вѣрвате само въ това, което ще ви разправятъ. И после, това, за което говоря, вѫтре въ съзнанието ви нѣма достатъчно свѣтлина, вие не сте разтворили прозореца, да влѣзне Божествената свѣтлина. Нѣщата могатъ да бѫдатъ разбрани, ако иматъ тази, Божествената свѣтлина. Та рекохъ, като ви говоря, няма да казвате: “Ама това го зная.” Е, щомъ го знаешъ, нѣма какво да го учишъ. Едно отъ дветѣ. Въ нѣкой случай ти ще помагашъ и на другитѣ, които учатъ, да разбератъ. Всичкитѣ хора могатъ да се съюзяватъ, да си помагатъ единъ на другъ.

 

Но да дойдемъ до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададешъ въпроса защо си дошълъ. Млада мома си, искашъ да се оженишъ. Ще се попиташъ, като се оженишъ, ще постигнешъ ли това, което търсишъ? Не се жени. Ти си майка, искашъ да родишъ дете. Е, хубаво. Ако родишъ дете, ти ще се подигнешъ ли, ще разберешъ ли? Искашъ да станешъ ученъ човѣкъ. Ако туй учение тебе ще те подигне, азъ сега не говоря да не се учи човѣкъ, азъ говоря сега за начинъ, за методъ, по който човѣкъ трѣбва да ходи и трѣбва да намѣри правия пѫть. Не, че сегашнитѣ пѫтища, по които хората ходятъ, не сѫ криви, отъ човѣшко гледище не сѫ криви; много нѣща следъ време ще се покажатъ, че не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Та, у всинца ви трѣбва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миешъ ли или да изтърсвашъ? Вие сега употрѣбявате нѣкой пѫть единия методъ, другъ пѫть другия методъ. Нѣкой пѫть, вода като нѣмашъ, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А нѣкѫде ти мълчишъ, нищо не казвашъ, изхвърлите нѣщата навънъ и измивате. Туй сега, за да се обясни единъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае отъ външнитѣ условия. Защото външнитѣ условия всички ще ги търсятъ.

 

И казва: “Както ме е Отецъ научилъ, така и правя.” Е, сега васъ какво ви е научилъ? Азъ нѣмамъ право да питамъ. Понѣкой пѫть ние се спѫваме въ живота. “Менъ, казва, засега туй нѣщо не ми трѣбва.” Има нѣща, които за днесъ сѫ ви потрѣбни. Сега азъ не искамъ да ви говоря. Азъ разглеждамъ работитѣ малко по-другояче. Ти имашъ единъ предметъ. Не можешъ да го видишъ добре, понеже има завѣса, такива платна има. Рекохъ, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можешъ да виждашъ, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметътъ се покаже ясно. Ако искашъ да разбирашъ.

 

Та и сега казва Христосъ. Христосъ се спира преди 2000 години. Какво е казалъ Христосъ? И ти нѣма да мислишъ въ живота, преди 2000 години, какво е казалъ Христосъ. Онова, което Христосъ е казалъ, то не може да се сравни и което е извършилъ. Нищо повече. Ама сега ти трѣбва да бѫдешъ чистъ и светъ. Ти трѣбва да се научишъ да живѣешъ, да знаешъ какво нѣщо е чистота и светость. И като си чистъ и светъ, зло никому не можешъ да направишъ. Защото нѣма в тебе ония елементи, съ които ти можешъ да направишъ пакость нѣкому. А пъкъ нали ще се стремишъ да живѣешъ добре и като нѣмашъ тия елементи въ себе си, ти не можешъ да направишъ и доброто. И въ сѫщината вѫтре, ти не можешъ да предадешъ Божията мисъль.

 

Та казва Христосъ сега. Пакъ казвамъ какво е казалъ Христосъ? Онова, което Христосъ ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четешъ Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трѣбва и което се дава. И туй гориво трѣбва постоянно да се поддържа. Е, сега отъ туй, което ви говоря, азъ не искамъ, то е само едно разбирателство. Азъ не искамъ да напуснете всичко. Но ви казвамъ какво трѣбва да направите. Рекохъ, нѣкой си турилъ сто килограма на гърба си. Какво ще правишъ? Най-първо той казва: “Менъ ми трѣбватъ.” Е, не можешъ да го носишъ. Имашъ единъ приятель, който ти е скъпъ. Ама скъпъ по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имашъ единъ приятель, който е отличенъ. Та рекохъ, онова, което имате, вие сами го носите. Има нѣща, които васъ ви сѫ потрѣбни. Чукътъ важи при камънитѣ. Перото важи за списателя. Цигулката сѫщо. Всѣко нѣщо на времето има цѣна. Умното е, човѣкъ да знае всѣко нѣщо кѫде да го употрѣби. И като не знае, той ще се намѣри въ противоречие. Ще каже: “Непотрѣбни сѫ всички ония нѣща, съ които въ даденъ случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има нѣща, които на тебе всички нѣща не ти сѫ потрѣбни. Онова, което майката трѣбва да върши, то не е за тебе, но въ дадения случай, ти имашъ нѣщо, което ти трѣбва да вършишъ, туй, което ти можешъ да свършишъ.

 

И казва тукъ: Духътъ Божий, ние за авторитета ще държимъ Духътъ Божий. Защото ако кажемъ: Духътъ Божий, то е, два начина има: да говоришъ за това, което го нѣмашъ и да отказвашъ туй, което го имашъ. Казвашъ: “Туй азъ го имамъ” или: “туй азъ го направихъ.” Та сега ще се зароди мисъльта: “Е, тогава кое учение е право?” Онова учение, което е обосновано на онази вѣра, пълната вѣра, при найголѣмитѣ противоречия въ живота, които може да имате и да не влѣзе ни сѣнка отъ съмнение. И онзи приятель ти е приятель, въ когото имашъ пълна вѣра. Ти не знаешъ какво той ще направи, какъ ще свърши, казвашъ: “Азъ зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши.” Та се стремете сега да влѣзнете въ положението. Нѣма какво да разисквате работитѣ, кой е правъ и кой е кривъ. Вие ще мязате като онзи мѫдрецъ, който каквото вземе, цѣнно става. Мѫдрецътъ, като вземе камъкъ, той става цѣненъ. Ост-ви този камъкъ мѫдрецътъ, той пакъ става обикновенъ. Дотогава докато ти вѣрвашъ въ Бога, нѣщата сѫ цѣнни. Като престанешъ да вѣрвашъ, нѣщата се обезцѣняватъ. Сега говоря за онѣзи съ пълната вѣра, въ която трѣбва да ходите.

 

И Който казва: “Пакъ ще дойда. И ако нѣкой на мене слугува, мене да последва.” Но въпросътъ е неразбранъ. Слугувашъ. Слугуването безъ любовь не може. Слугуване да си доволенъ, че можешъ да направишъ нѣщо. И рекохъ: “Ако нѣкой на мене слугува.” Защото слугувашъ само на Великия. “Както, казва, Отецъ ме е научилъ, така Азъ дойдохъ да слугувамъ.” Защото ти можешъ да слугувашъ само на единъ мѫдрецъ. Та за днешния день, да има нѣщо да придобиете. Да кажемъ, вие нѣма да може да промѣните своята форма, нѣма да промѣните своето съзнание, но има нѣщо, което може да направите. Не е голѣмината, която дава цѣна на единъ изворъ, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оцѣнява нѣщата, която придава цѣна. Та сега и вие ще турите цѣната въ онова, което излиза отъ васъ. Какво е животътъ, вие нѣма да може да опредѣлите. Хората иматъ едно познание. Нѣкои хора ги считатъ невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човѣкъ следъ време става ученъ. Слабиятъ става силенъ. Ще имате едно присѫтствие. Какво се крие въ всѣки единъ предметъ или въ всѣка една вещь, или въ всѣко едно сѫщество. Възможноститѣ, които се криятъ вѫтре, на тѣхъ ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.

 

И казва тогава Христосъ: “Дето съмъ Азъ, тамъ ще бѫде и слугата ми, дето съмъ Азъ.” Та рекохъ, безъ самоосѫждане. Много трудно е човѣкъ да мисли тъй. Азъ съмъ виждалъ много хора, малки деца има, види нѣкѫде оцапано, леке. Детето казва на майка си: “Азъ ще го очистя.” Нищо не значи това. Животътъ е мѣсто за поправление. Понеже е животъ на работа. А пъкъ умното дете нѣма да каже, че имашъ леке, а туй дете, ако е умно, то трѣбва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пѫтьтъ на Любовьта. По този начинъ вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трѣбва да гледате, съ Любовь. И да благодарите на Бога, че ви е изпратилъ да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работитѣ. И тогава, сегашното положение, въ което може да се намѣрите, нѣкой пѫть вие не знаете какъ да говорите. Ти можешъ да стоплишъ единъ човѣкъ, но може единъ предметъ да е толкова горещъ, че може да го изгоришъ. Да знаешъ именно онова положение, което е потрѣбно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индеферентни и нѣма много да се обезпокоявате. Но да имате една радость, че сте въ пѫтя. Разбиране трѣбва.

 

Затова е казано тамъ: “Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие.” И сега ние постоянно мислимъ, че сме учени, това знаемъ, че сме учени. Учени, но животътъ на малкитѣ деца е потрѣбенъ за сегашното положение. Да, не е потрѣбно да бѫдемъ светии. Казва: “Азъ не искамъ да бѫда светия.” Какво разбирате подъ думата “светия”? Ти не искашъ да имашъ свѣтлина. Наука е това. Тогава ти оставашъ въ тъмното. Че какво можешъ да видишъ тогава? Че стана вѫтре тъмно. Но то е единъ навикъ отъ миналото. Писанието казва: “Изповѣдайте прегрѣшенията си.” Трѣбва да знаешъ какъ да се изповѣдашъ. И като се изповѣдашъ, не да кажешъ: “Че ти нали ме изповѣда?” Каквото ти разправятъ, да не го казвашъ. А сега вие не спазвате това правило. Азъ съмъ срѣщалъ нѣкой казва: “Този човѣкъ какви работи ми разправи!” Нѣма да разправяшъ никому, понеже като разправяшъ, ти ще осакатишъ другитѣ. Никому нищо! Нѣма да разправяшъ, понеже ще оцапашъ. “Ама той билъ такъвъ.” Не сте на правия пѫть. А вие може да говорите, но нѣма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. Нѣма да разправяте нищо.

 

Станете сега.

 

Само Божията Любовь носи пълния животъ. (три пѫти)

6.27 часа сутриньта

(Слънцето грѣе! На поляната евритмическитѣ упражнения.)

Вторий день отъ Събора

20 августъ 1936г.

Изгрѣвъ   

 

-------------------------------------------------

*заради за (бел.ред.)

*хасъ (ар.-тур.) чистъ, истински

*соба (отъ унг.) стая съ печка, печка

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 05:50

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Вѫтрешна връзка







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt