Jump to content
Ани

1936_08_19 Вѣра / Да им дам животъ

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВѢРА

 

5 часа сутриньта

 

Добрата молитва

“Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета десета глава отъ Евангелието на Иоана.

 

“Духътъ Божий”

 

Ще говоря върху десети стихъ отъ прочетената глава: “Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и за да ме познаятъ.”

 

За да се разбератъ нѣщата, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ съзнанието на човѣка, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползува човѣка. Сега нѣкой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човѣкъ? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човѣкъ, той първо трѣбва да бѫде мѫдъръ. Знанието е достояние на мѫдритѣ хора. А пъкъ онези, които не знаятъ, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Всичкото противоречие въ свѣта произтича оттамъ, дето хората мислятъ, че всичко знаятъ, а не знаятъ. Че не знаятъ се вижда отъ това, че каквото знаятъ, трѣбва да могатъ да го направятъ, а тѣ не могатъ да го направятъ. Това, което мислишъ, че знаешъ, а не можешъ да го направишъ, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората сѫ стѫпили. Нѣкой казва: “Азъ така съмъ се училъ.” Може да си се училъ така, но това още нищо не значи. Ти можешъ да знаешъ много нѣща, но това, което знаешъ, трѣбва да излиза отъ твоята душа. Знанието трѣбва да произтича отъ човѣшката душа. Знанието не е достояние само на единъ човѣкъ, нито е опредѣлено само за единъ день, то е опредѣлено за цѣлата вѣчность. Човѣкъ трѣбва да се учи презъ цѣлата вѣчность. Има нѣщо красиво въ знанието, но безъ вѣра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: “което знаешъ,”, но “въ което вѣрвашъ”. А човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Онзи, Който знае всичко и Който е направилъ всичко. Много нѣща има в свѣта, отъ които сегашнитѣ хора се смущаватъ? Защо се смущаватъ? Защото тѣ търсятъ тия нѣща чрезъ знанието. Въ свѣта победата не идва отъ силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи редъ и порядъкъ, който Богъ е опредѣлилъ, който Богъ е поставилъ. А редътъ и порядъкътъ се пазятъ отъ Божията Любовь.

 

Всички казватъ, че трѣбва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискватъ, кой е правъ и кой е кривъ. Това сѫ човѣшки работи. Има единъ великъ законъ въ свѣта. Богъ обръща внимание само на онѣзи хора, които вѣрватъ и които въприематъ Неговата Мѫдрость.

 

Казано е въ стиха: “Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата въ свѣта, той всѣкога дава отъ себе си. Азъ не виждамъ, защо хората трѣбва да спорятъ помежду си. Това е едно помрачаване на човѣшкото съзнание. Това може да се продължи петь, десеть, петнадесеть, двадесеть години, но отъ това, което знаешъ, ти нищо не можешъ да придобиешъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти искашъ да знаешъ правъ ли си или не. И това нищо не значи. Правъ е онзи, въ когото Богъ живѣе. Кривъ е онзи, у когото Богъ не живѣе. Казвате: “Не съмъ ли азъ правъ?” Щомъ питашъ, не си ли правъ, въпросътъ е предрешенъ. Ти трѣбва да съзнавашъ въ душата си, че си правъ.

 

Въ прочетената глава Христосъ казва: “Ако не вѣрвате въ мене, въ дѣлата, които азъ правя, вѣрвайте въ Писанието.” Та рекохъ, силата на човѣка е въ неговата вѣра. Отъ вѣрата и знанието на човѣка се опредѣля и неговата сила. Има единъ законъ, който опредѣля каква е вѣрата на човѣка. Казано е защо Христосъ правѣше голѣми работи. Самъ Христосъ казваше за себе си: “Всѣкога Отецъ ме е слушалъ, защото азъ изпълнявамъ Неговата воля.” Христосъ имаше вѣра. Споредъ онова, което Богъ ще даде, ти ще познаешъ, докѫде си достигналъ.

 

Та рекохъ, при сегашния животъ човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли. Самоопредѣлението не седи само въ една посока. То е единъ Божественъ пѫть, въ който ти трѣбва да ходишъ. Невидимиятъ свѣтъ, разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ или Божиитѣ служители, тѣ ще те оправятъ. И сега в живота е така. Сегашниятъ животъ именно, зависи отъ това, което тебе ти преподаватъ. Ти самъ какво можешъ да знаешъ? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както въ училищата. Въ първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качвашъ по-нагоре, ти все ще придобивашъ по-голѣмо знание. Не мисли, че можешъ да се учишъ отвсѣкѫде, можешъ да научишъ нѣщата отъ всѣкѫде, но и въ Писанието е казано: “Ти можешъ да научишъ всичко отъ Бога.” Богъ е разпредѣлилъ нѣщата. Той е разпредѣлилъ всички работи. И ако ти мислишъ, че оттукъ ще научишъ нѣщо, оттамъ ще научишъ нѣщо, ти си въ погрѣшка. Всѣки може да предаде нѣщата дотолкова, доколкото е научилъ. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ това, да предавашъ нѣщата така, както сѫ. Азъ наричамъ предаване отвѫтре: онова, което слушашъ отвѫтре, да го предадешъ безъ никакво изопачаване. Защо? Защото ти си въ единъ свѣтъ, който Богъ е създалъ, не си господарь. И ако ти се дава нѣкакво благо, то се дава по единствената причина, че носишъ Божията истина въ себе си. Щомъ се откажешъ отъ тази истина, всичко се скѫсва.

 

Рекохъ, животътъ носи Божественото въ себе си. И крадецъ е онзи, който идва да заблуди. Животътъ е пъленъ съ лъжливи мисли. Докато ти намѣришъ Божествената мисъль, много време ще мине. Въ живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставятъ войника да се бие на бойното поле. Ти самъ трѣбва да разберешъ нѣщата. Много нѣща могатъ да ти се кажатъ, но кои отъ тѣхъ ще приемешъ, това зависи отъ онова, което ти си разбралъ.

 

И тъй, Христосъ самъ опредѣля: “Всѣки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всѣки, който идва и жертвува живота си, той носи Божествената истина.” И принципътъ е туренъ: “Азъ, казва Христосъ, не дойдохъ да служа на себе си, азъ дойдохъ да предамъ Божията истина.” Рекохъ, сега вие трѣбва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи отъ онова познание, което човѣкъ има и го прилага. Въ това седи свободата. Не е въпросъ за една свобода, която днесъ е една, а утре друга. Нѣкой казва, че се е просвѣтилъ. Вие трѣбва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спиратъ върху въпроса за просвѣщението или върху други въпроси и казватъ, че не разбиратъ. Не, че не разбиратъ, но тѣ искатъ всичко изведнъжъ да разбератъ. Всичко не може да се разбере изведнъжъ. Важно е ние да имаме вѣчната Любовь. Вие опитвали ли сте, какво нѣщо е вѣчната Любовь? Рекохъ, ние употрѣбяваме такъвъ езикъ за нѣщата, какъвто всѫщность не е, т.е. не ги изразява въ тѣхната сѫщина. Нѣкой казва, че вѣрва. Щомъ вѣрва, той трѣбва да търпи. Да търпи, това значи да носи безъ да се смущава. Щомъ вѣрвашъ, Богъ ще те избави отъ всички несгоди въ живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пъкъ ако не е дошло времето още, пакъ ще те избави.

 

Сега вие мислите, че и Христосъ като се е молилъ, ни гласъ, ни услишание на молитвата Му. Не, Христосъ казваше: “Господи, азъ зная, че Ти ме опитвашъ, но азъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ, че ще ме избавишъ, но какъ ще ме избавишъ, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой пѫть Богъ ще ви избави. Не, ти вѣрвай, че Богъ ще те избави, а по кой пѫть ще стане това, не е важно. Това можешъ и да не знаешъ. И страданието ти нѣма да се продължи много. Цѣлъ день нѣма да страдашъ, ще страдашъ само нѣколко часа. Сега нѣма какво да ви разправямъ за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Безъ страдания животътъ не може да се разбере. Страданието е едно велико дѣло. Въ него ти ще намѣришъ пѫтя.

 

Та рекохъ, за да се разбере истината, за да се разбере живота, за да олекне на човѣка, той трѣбва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човѣкъ се смущава отъ хората, той е на кривъ пѫть. Докато се смущавате, вие не сте на правъ пѫть. Рекохъ, че не трѣбва да се смущавате, това е другъ въпросъ вече. Само мѫдритѣ хора не се смущаватъ. Докато се смущавашъ, ще знаешъ, че има нѣщо, което трѣбва да намѣришъ. Не е престѫпление да се смущава човѣкъ, но той трѣбва да знае, че още не е дошълъ до положението да се научи, какъ да не се смущава. Като разправямъ това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

 

И тъй, всѣки се стреми да добие живота. Животътъ, отъ сега нататъкъ, трѣбва да се добива. Той трѣбва да си го представя, не какъвъ трѣбва да бѫде сега, нито какъвъ трѣбва да бѫде утре, но какъвъ трѣбва да бѫде въ старини, когато остарѣе. Важно е какъвъ ще бѫде животътъ утре, като изгубишъ силата си. Казвате: “Докато съмъ младъ, нѣма какво да мисля.” Другъ казва: “Докато съмъ младъ, ще мисля.” Който мисли, че е младъ, той мяза на единъ младъ конь, който носи голѣмъ товаръ. Какво ще постигне човѣкъ, като дойде до мѣстоназначението? Ще ти дадатъ малко зобчица. Казватъ за нѣкого: “Той трѣбва да стане професоръ.” Хубаво, като стане професоръ, какво ще спечели? Нищо нѣма да спечели. Всичко седи въ онази Божествена придобивка, която можешъ да имашъ. Всичко седи въ онова съзнание въ себе си, щото всичко, каквото си придобилъ, да не го изгубишъ. Въ това седи силата на човѣка. А така, ако днесъ придобиешъ едно нѣщо, а утре го изгубишъ, това не е Божествено знание.

 

Понѣкога вие се уморявате да чакате и казвате: “Какъ ще се търпи?” Какъ ще се търпи? Търпението седи въ очакването на онова, което има да придобиешъ. И следъ като го придобиешъ, да съзнаешъ, че си придобилъ нѣщо. Тамъ е силата на човѣка. Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Всичко е въ живота. Следователно не се заблуждавайте съ временни работи. Това не значи, че животътъ, който сега имате, е лошъ. И въ този животъ се крие Божественото, което е сѫществено. Другитѣ работи, тѣ сѫ опаковкитѣ, обвивката, която служи на онова, което си придобилъ. Само отъ придобитото човѣкъ може да се ползува.

 

“Крадецътъ не идва, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецътъ нищо не е създалъ, той знае само да яде и да пие нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човѣка, то е въ изпълнение волята Божия, не въ външната мисъль да изпълнявашъ тази воля, но тя седи въ съзнанието на човѣка, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракътъ, който служи на човѣка, е свързанъ съ цѣлото, така той служи и на Бога. Не единъ день да служи, а другъ день да не служи. Той трѣбва даромъ да служи.

 

Сега човѣкъ трѣбва да отличава временния отъ истинския или отъ Божествения животъ. И временниятъ животъ си има своето предназначение, както и истинскиятъ животъ. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския животъ. Има нѣща, които за да знаете, дълго време трѣбва да чакате. Запримѣръ искате да знаете, можете ли да вдигнете една голѣма тежесть. Ти не си носилъ земята на гърба си, да знаешъ, какво нѣщо е тежесть. Ти имашъ понятие за една малка тежесть отъ десеть двадесеть килограма. Това не е онази голѣма тежесть, отъ която трѣбва да се учишъ. Вие трѣбва да знаете, има много работи въ съзнанието ви, които трѣбва да опитате. Само по този начинъ ще се доберете до истинския животъ. Вземете запримѣръ Христосъ, Който минаваше за Синъ Божий, и Него Богъ остави да страда. Защо? Не знаемъ, но и Той трѣбваше да страда. Защо трѣбваше да страда? Така е било опредѣлено. Нѣкой конь трѣбва да носи товаръ. Защо? Другъ нѣмаше ли, който да носи товара? Този конь е натоваренъ и той трѣбва да изнесе товара на опредѣленото мѣсто. Най-умниятъ човѣкъ, Христосъ, дойде да помогне на хората. Не е въпросъ само да се помогне на човѣка, но така трѣбва да му се помогне, че той да влѣзе въ пѫтя на Истината.

 

Великиятъ законъ изисква така да помогнешъ на човѣка, че да направишъ съ него връзка. Нали сте виждали нѣкои хора, какъ искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е най-важното нѣщо. Единъ момъкъ може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга нищо. Когато обичашъ нѣкого, ти много нѣма да му давашъ. Казвате: “Изобилно да дадешъ.” Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва нѣкѫде изъ града, тя ще даде на децата си това онова, да ги залъже. А на разумнитѣ си деца тя ще каже: “Слушайте, мама, азъ отивамъ въ града, вие ще знаете това.” Тя ще имъ разправи всичко и тѣ ще я разбератъ.

 

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. Че вие не сте чакали колкото трѣбва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие нѣма да го използувате. Всички нѣща трѣбва да се използуватъ. Вие не сте използували сегашния животъ, както трѣбва. Казвате: “Като се преродя втори пѫть, какво ще бѫде?” Какво ще бѫде? Или какъвъ ще бѫдешъ? Ти ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си сега. За да не бѫдешъ такъвъ, какъвто си сега, трѣбва да се измѣни формата ти, съзнанието ти. И ако съ това измѣнение ти растешъ, прогресирашъ, имашъ добри условия, ти ще можешъ да очаквашъ добри резултати въ живота си. Ако пъкъ това не стане, тогава ще намѣришъ пѫтя си. Ти трѣбва да намѣришъ пѫтя си. Този животъ, въ който сега живѣешъ, ти трѣбва да намѣришъ онѣзи Божествени условия, които Богъ ти е далъ. Не е въпросъ да бѫдешъ недоволенъ. Нека дойде недоволството, но въ тебе трѣбва да дойде и доволството отъ живота.

 

Условията, при които сега живѣете, вие сте недоволни отъ тѣхъ и казвате: “Какво съмъ придобилъ?” Че какво искате да придобиете? Въ какво седи придобивката на живота? Богатиятъ, учениятъ, силниятъ, които умиратъ, сѫ на кривъ пѫть. Който е умрѣлъ и оживѣлъ, той е на правъ пѫть. Така седи истината. Казвате: “Може ли човѣкъ да не умира?” Това е другъ въпросъ. Важно е, като умрешъ, можешъ ли да оживѣешъ? Не, че сегашниятъ човѣкъ е безсмъртенъ, но вѫтрешното придобиване на живота се опредѣля съ безсмъртието. Колко е трудно човѣкъ да се запознае съ Божественитѣ методи, по които Божиятъ Духъ го води. Понѣкога човѣкъ иска да научи нѣщо, но въ това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потрѣбно.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” Животътъ е единственото нѣщо, къмъ което всѣки се стреми. Запримѣръ, виждате единъ човѣкъ, който е въ мъртво състояние. Обаче, щомъ влѣзе въ него Божествениятъ животъ, той веднага оживѣва и разбира, че е на правия пѫть. Единъ день, както ямъ пѫпешъ, една млада сестра идва при мене и ми иска единъ рѣзанъ отъ пѫпеша. Азъ ў обещахъ единъ рѣзанъ. Внезапно тя трѣбваше да отиде нѣкѫде, извикаха я нѣщо. Въ това време дойде друга сестра и азъ дадохъ цѣлия пѫпешъ на нея. Следъ това дойде първата сестра и ме попита: “Ами за мене пѫпешъ?” “Дадохъ го на друга сестра.” “Че ти ще ме накарашъ да изгубя вѣрата си въ тебе.” “Щомъ е така, иди на бакалницата да купишъ единъ пѫпешъ.” Тя отива на бакалницата, но тамъ нѣма пѫпеши. Не се мина половинъ часъ, единъ братъ ми носи единъ пѫпешъ. “Ела сега да ти дамъ единъ рѣзанъ, който ти обещахъ. Понеже твоята вѣра се основава на онова, което ти давамъ, ето ти единъ рѣзанъ.” Значи, ако не ти дамъ този рѣзанъ, работата нѣма да върви.

 

Та рекохъ, не губете вѣрата си въ Бога! Сега азъ ви говоря на единъ разбранъ езикъ, не губете вѣрата си. Знайте, че нѣщата не ставатъ споредъ васъ, но споредъ Бога. Въ Бога нѣщата не могатъ да не ставатъ, щомъ тѣ сѫ опредѣлени. Ако вие очаквате това, което Богъ е предвидилъ, да се измѣни споредъ вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трѣбва да провѣрите, дали сте придобили това, което Богъ ви е опредѣлилъ. Богъ опредѣля нѣщата, преди вие още да сте сѫществували. Той е начърталъ плана за всѣки човѣкъ отдѣлно. Но вие не можете да вѣрвате въ това, докато не получите нѣщо отъ Него. Ако не получите нищо отъ Бога, ще кажете като тази сестра: “Ще ме накарашъ да изгубя вѣрата си въ тебе.” И действително, животътъ седи въ онова, което Богъ ни дава. Хиляди блага има, които Богъ всѣки день ни дава и въ които ние трѣбва да вѣрваме. Що се отнася до условията, вие не трѣбва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия отъ тия, които ви сѫ дадени. Добритѣ условия зависятъ отъ разбирането на човѣка. Щомъ разбирашъ, условията сѫ добри. Щомъ не разбирашъ, условията сѫ лоши. Каквото и да дадешъ на здравия човѣкъ, той всѣкога може да го използува. На болния човѣкъ и най-добрата храна да дадешъ, той не може да я използува. Смисълътъ на нѣщата седи въ онова, което въ даденъ случай можешъ да използувашъ. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия животъ, вие сте на кривъ пѫть. Трѣбва да се подобри нѣщо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животътъ не може да се подобри отвънъ. Животътъ е подобренъ, а вие трѣбва само да го разбирате.

 

“Крадецътъ не идва, освенъ да заблуди.” Често ме запитватъ, защо нѣкои работи ставатъ така, а не по другъ начинъ. Защо работитѣ ставатъ така, както не трѣбва? Какъ трѣбваше да станатъ работите? Защо не питате, защо трѣбва да се измѣни формата на малкото дете? Защо малкото дете трѣбва да измѣни своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искатъ работитѣ да ставатъ така, както вие желаете. Че това не е Божествена мѣрка на нѣщата. Иовъ казва: “Господь дава, Господь взима.” Онѣзи отъ васъ, които не разсѫждаватъ като Иова, тѣ мязатъ на онзи богатъ човѣкъ, който оставилъ на съхранение нѣкои свои скѫпоценности у една бедна вдовица. Следъ години той идва и си ги взима. Други пъкъ мязатъ на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мѫжа си, че богатиятъ дошълъ да си вземе скѫпоценноститѣ. Мѫжътъ ў казва: “Ние трѣбва да благодаримъ и на това, дето ги остави досега при насъ. Негови сѫ тѣзи скѫпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо въ свѣта не е наше. Ако мислимъ обратното, ние се лъжемъ. Казвате: “Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Паритѣ ти се изгубватъ. И тѣ не сѫ твои. Утре ще умре и мѫжътъ ти, и жената ти, и децата ти, приятелитѣ ти и ти ще останешъ съвършенно самъ. Животътъ на Земята е едно училище, въ което ти само ще се учишъ. Животътъ не е на Земята, животътъ е на друго мѣсто. Не може точно да се каже, где е животътъ, но може да се каже, че животътъ продължава да се развива, да се разширява.

 

Та рекохъ, сега ще започнете съ вѣрата, ще преповтаряте нѣщата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради васъ. Вие ще бѫдете въ положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влѣзла въ вѫдицата му, но колко отъ тази риба той е успѣлъ да улови. Това, което е вънъ отъ мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влѣзло въ мрежата вѫтре. Това, което е влѣзло у васъ, то е Божието благо заради васъ. Рекохъ, всичко е възможно за онзи, който вѣрва. Ето защо той непреривно трѣбва да вѣрва. Всѣки моментъ отъ живота носи по едно благо. Вслѣдствие на това човѣкъ никога не трѣбва да се обезсърдчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трѣбва да се обезсърдчава.

 

Нѣкои искатъ да се примирятъ. Примирението въ свѣта става само за умнитѣ хора. Какво ще се примиряватъ обикновенитѣ хора? Преди всичко обикновениятъ човѣкъ нѣма Божествено разбиране за нѣщата. Безъ Божествено разбиране, нѣщата въ живота сѫ безсмислени. Ако ти чакашъ онова благо, което Богъ ти е опредѣлилъ, да дойде по нѣкакъвъ външенъ пѫть, ти си въ крива посока. Това благо ще дойде отвѫтре. Че това е реалното, това е сѫщественото въ свѣта. Всичкитѣ блага, които идватъ въ свѣта, тѣ именно донасятъ Божественитѣ блага. Тѣ сѫ Божественото.

 

Но едно трѣбва да се знае: Всѣко нѣщо въ живота се добива чрезъ вѣрата. Мнозина казватъ: “Е, гола вѣра.” Не, вѣрата всѣкога е облѣчена. Да мислитѣ, че вѣрата е гола, това е неразбиране на нѣщата. Ние сме замѣнили вѣрата съ несѫщественото въ живота. Не, вѣрата представя соковетѣ на плодоветѣ. Соковетѣ на плодоветѣ образуватъ вѣрата. Вѣрвайте, безъ да мислите, че вѣрата е гола. Голата вѣра е човѣшка вѣра, а облѣчената вѣра е вѣрата въ Бога. Защото Богъ живѣе въ всѣки единъ човѣкъ дотолкова, доколкото той вѣрва въ Бога. Въ това отношение всѣки човѣкъ се различава по степеньта на вѣрата, която има въ себе си. И ние се учимъ отъ вѣрата на другитѣ хора. Значи ние вървимъ по пѫтя на онѣзи, които вѣрватъ. Нѣкой казва, че нѣма нужда отъ другитѣ хора, нѣма какво да се учи отъ тѣхъ. Нѣмашъ нужда ли? Каже ли нѣкой, че нѣма нужда отъ другитѣ, неговата работа е свършена. Всички хора, които иматъ вѣра, тѣ съставятъ едно цѣло.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ въ свѣта, за да дамъ животъ на хората, и да го иматъ преизобилно.” Това трѣбва да знаятъ всички млади, както и всички стари. Азъ нѣма да ви казвамъ, че сте стари. Старъ е онзи, който не разбира. И младъ е онзи, който не разбира. Младиятъ трѣбва да вѣрва, а стариятъ да разбира. Погрѣшката на стария седи въ това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария погрѣшката е въ знанието имъ. Всички и млади, и стари трѣбва да вѣрватъ, нищо повече. Силата на човѣка е въ неговата вѣра. А онѣзи, които трѣбва да се застѫпватъ за човѣка, тѣ сѫ отвѫтре. Други се застѫпватъ за човѣка. Когато хората уреждатъ живота си на Земята, не го уреждатъ тѣ. Други сѫщества се застѫпватъ за тѣхъ. Това сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ ще кажатъ на човѣка: “Така ще направишъ, иначе ще направишъ, ще вѣрвашъ.” Ако кажешъ, че всичко знаешъ, самъ ще закѫсашъ.

 

Нѣкои ме питаха колко време ще говоря. Казахъ имъ, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тѣзи минути отдавна минаха. Силата на човѣка седи въ вѣрата. Та и на васъ рекохъ: Вѣрвайте въ това, в което и азъ вѣрвамъ. “Ама отде да го знаемъ?” Ще го опитате. Всѣко нѣщо ще го опитате. Вѣрата седи въ опита. Ще вѣрвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпросъ за цѣлата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даденъ случай. Вие сте добили толкова отъ истината, колкото ви е потрѣбна за дадения случай.

 

Сега, явява се другъ въпросъ. Като слушате да ви се говори, казвате: “Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Въ второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпросъ до отлагането. Не е лошо да вѣрва, да мисли човѣкъ, че ако не придобие нѣщо днесъ, утре ще го придобие. Ако не го придобие въ този животъ, въ другъ ще го придобие. Вие очаквате въ дадения случай да придобиете нѣщо, безъ да можете да придобиете. Такова нѣщо нѣма въ свѣта. Благото, което Богъ ти е далъ, ти трѣбва да го понесешъ. Като вѣрвашъ въ Бога, като носишъ това благо, ти ще се научишъ. Не мислете, че хората могатъ заради васъ да носятъ благата. Не, всѣки самъ ще си носи своето благо.

 

Законътъ е такъвъ. И всѣки самъ ще си носи своето страдание. Нѣма да носишъ страданието на цѣлия свѣтъ. Всѣки самъ ще носи своето благо и всѣки самъ ще носи своето страдание. Тогава какво трѣбва да правите? Като знаете въ какво седи благото, носете благото си. Щомъ се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си. Законътъ е такъвъ. Ще носишъ твоитѣ блага, които Богъ ти е далъ. Вие ще се движите и като погледнете къмъ Бога, нѣма да се запитвате какви сѫ тѣзи блага и защо ви сѫ дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Богъ ти е далъ, то може да стане толкова голѣмо, колкото искашъ и толкова малко, колкото искашъ. Нѣщата се увеличаватъ и смаляватъ според човѣшката лакомия. Ти бѫди благодаренъ на това, което ти е дадено. Казвате, че човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ. Глупавъ човѣкъ е онзи, който не вѣрва.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Христосъ, Който бѣше богатъ, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трѣбва да изпълните Волята Божия. Казвате: “Азъ много съмъ служилъ на Господа.” Какво служене е това? Щомъ губишъ мира си, ти не служишъ на Бога. Всичко, което човѣкъ върши всѣки день, това е единъ вѫтрешенъ законъ, това е единъ времененъ законъ, който ще предаде на човѣка това, което той търси. Защото нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да се научи човѣкъ да разбира Божиитѣ пѫтища.

 

Рекохъ, сега ще вървите по стѫпкитѣ на Христа. Нѣкой казва: “Че азъ какво мога да дамъ?” Можешъ да дадешъ. И на тебе е дадено, и ти трѣбва да дадешъ. И после, отъ онова, което ти даватъ, ти ще знаешъ доколко си изпълнилъ волята Божия. Ако ти дадатъ повече, това значи, че си извършилъ волята Божия. Ако ти дадатъ по-малко, значи по-малко си извършилъ волята Божия, т.е. не си извършилъ волята Божия както трѣбва. Мнозина казватъ, че хората не живѣятъ както трѣбва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живѣятъ добре, това Господь го знае. Ако Богъ, Който знае нѣщата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можешъ да ги изчаквашъ? “Ама, мене ми дотегна да чакамъ.” Вие трѣбва да се научите да чакате. Сега, днесъ или утре, или другъ нѣкакъвъ животъ, или следъ много години, вие трѣбва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е опредѣлено да дойде. За това време е опредѣлено. Бѫдете благодарни на онова, което идва въ вашия животъ и ще видите, че нѣма да се разочаровате. Човѣкъ трѣбва да вѣрва и при най-лошитѣ условия. “Ама, безъ работа ли ще бѫдемъ?” Не, ще работите и ще видите, че законътъ на вѣрата работи всѣкога. Този законъ работи много добре. Този законъ е работилъ и въ миналото, работи и въ настоящето, ще работи и въ бѫдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиитѣ пѫтища не могатъ да се изопачаватъ. Защо? Защото свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ ни учатъ. Тѣ не могатъ да учатъ хората на такива пѫтища, отъ които тѣ сами ще пострадатъ. Христосъ казва: Пазете се отъ лъжливитѣ мисли. Пазете се отъ лъжливитѣ желания. Приемайте Божественото, което носи благата.

 

Когато се говори нѣщо, нѣкой казва, че това се говори за него. За него или за другъ нѣкой, или за когото и да се говори, законътъ е все сѫщия. Не е въпросъ за кого се говори. На когото и да се говори, той трѣбва да знае, че е длъженъ да изпълни Божия законъ, да изпълни волята Божия. “Ама, кривъ ли съмъ, че не мога да изпълня закона?” Кривъ ли си или не, ти самъ знаешъ това. Никой не знае, ти кривъ ли си. Ти самъ трѣбва да разбирашъ и да съзнавашъ въ себе си кривъ ли си или си правъ. Каже ли ти Духътъ нѣщо, цѣлъ свѣтъ да те осъжда, ти трѣбва да изпълнишъ това, което Духътъ ти е казалъ.

 

И тъй, Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ онзи истински животъ, който носи Божиитѣ блага.”

 

Отче нашъ

Първа съборна беседа отъ Учителя,

държана на 19 августъ 1936г., София, Изгрѣвъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Да им дамъ животъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×