Jump to content

1936_08_19 Вѣра / Да им дам животъ


Ани

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВѢРА

 

5 часа сутриньта

 

Добрата молитва

“Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета десета глава отъ Евангелието на Иоана.

 

“Духътъ Божий”

 

Ще говоря върху десети стихъ отъ прочетената глава: “Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и за да ме познаятъ.”

 

За да се разбератъ нѣщата, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ съзнанието на човѣка, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползува човѣка. Сега нѣкой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човѣкъ? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човѣкъ, той първо трѣбва да бѫде мѫдъръ. Знанието е достояние на мѫдритѣ хора. А пъкъ онези, които не знаятъ, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Всичкото противоречие въ свѣта произтича оттамъ, дето хората мислятъ, че всичко знаятъ, а не знаятъ. Че не знаятъ се вижда отъ това, че каквото знаятъ, трѣбва да могатъ да го направятъ, а тѣ не могатъ да го направятъ. Това, което мислишъ, че знаешъ, а не можешъ да го направишъ, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората сѫ стѫпили. Нѣкой казва: “Азъ така съмъ се училъ.” Може да си се училъ така, но това още нищо не значи. Ти можешъ да знаешъ много нѣща, но това, което знаешъ, трѣбва да излиза отъ твоята душа. Знанието трѣбва да произтича отъ човѣшката душа. Знанието не е достояние само на единъ човѣкъ, нито е опредѣлено само за единъ день, то е опредѣлено за цѣлата вѣчность. Човѣкъ трѣбва да се учи презъ цѣлата вѣчность. Има нѣщо красиво въ знанието, но безъ вѣра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: “което знаешъ,”, но “въ което вѣрвашъ”. А човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Онзи, Който знае всичко и Който е направилъ всичко. Много нѣща има в свѣта, отъ които сегашнитѣ хора се смущаватъ? Защо се смущаватъ? Защото тѣ търсятъ тия нѣща чрезъ знанието. Въ свѣта победата не идва отъ силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи редъ и порядъкъ, който Богъ е опредѣлилъ, който Богъ е поставилъ. А редътъ и порядъкътъ се пазятъ отъ Божията Любовь.

 

Всички казватъ, че трѣбва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискватъ, кой е правъ и кой е кривъ. Това сѫ човѣшки работи. Има единъ великъ законъ въ свѣта. Богъ обръща внимание само на онѣзи хора, които вѣрватъ и които въприематъ Неговата Мѫдрость.

 

Казано е въ стиха: “Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата въ свѣта, той всѣкога дава отъ себе си. Азъ не виждамъ, защо хората трѣбва да спорятъ помежду си. Това е едно помрачаване на човѣшкото съзнание. Това може да се продължи петь, десеть, петнадесеть, двадесеть години, но отъ това, което знаешъ, ти нищо не можешъ да придобиешъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти искашъ да знаешъ правъ ли си или не. И това нищо не значи. Правъ е онзи, въ когото Богъ живѣе. Кривъ е онзи, у когото Богъ не живѣе. Казвате: “Не съмъ ли азъ правъ?” Щомъ питашъ, не си ли правъ, въпросътъ е предрешенъ. Ти трѣбва да съзнавашъ въ душата си, че си правъ.

 

Въ прочетената глава Христосъ казва: “Ако не вѣрвате въ мене, въ дѣлата, които азъ правя, вѣрвайте въ Писанието.” Та рекохъ, силата на човѣка е въ неговата вѣра. Отъ вѣрата и знанието на човѣка се опредѣля и неговата сила. Има единъ законъ, който опредѣля каква е вѣрата на човѣка. Казано е защо Христосъ правѣше голѣми работи. Самъ Христосъ казваше за себе си: “Всѣкога Отецъ ме е слушалъ, защото азъ изпълнявамъ Неговата воля.” Христосъ имаше вѣра. Споредъ онова, което Богъ ще даде, ти ще познаешъ, докѫде си достигналъ.

 

Та рекохъ, при сегашния животъ човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли. Самоопредѣлението не седи само въ една посока. То е единъ Божественъ пѫть, въ който ти трѣбва да ходишъ. Невидимиятъ свѣтъ, разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ или Божиитѣ служители, тѣ ще те оправятъ. И сега в живота е така. Сегашниятъ животъ именно, зависи отъ това, което тебе ти преподаватъ. Ти самъ какво можешъ да знаешъ? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както въ училищата. Въ първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качвашъ по-нагоре, ти все ще придобивашъ по-голѣмо знание. Не мисли, че можешъ да се учишъ отвсѣкѫде, можешъ да научишъ нѣщата отъ всѣкѫде, но и въ Писанието е казано: “Ти можешъ да научишъ всичко отъ Бога.” Богъ е разпредѣлилъ нѣщата. Той е разпредѣлилъ всички работи. И ако ти мислишъ, че оттукъ ще научишъ нѣщо, оттамъ ще научишъ нѣщо, ти си въ погрѣшка. Всѣки може да предаде нѣщата дотолкова, доколкото е научилъ. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ това, да предавашъ нѣщата така, както сѫ. Азъ наричамъ предаване отвѫтре: онова, което слушашъ отвѫтре, да го предадешъ безъ никакво изопачаване. Защо? Защото ти си въ единъ свѣтъ, който Богъ е създалъ, не си господарь. И ако ти се дава нѣкакво благо, то се дава по единствената причина, че носишъ Божията истина въ себе си. Щомъ се откажешъ отъ тази истина, всичко се скѫсва.

 

Рекохъ, животътъ носи Божественото въ себе си. И крадецъ е онзи, който идва да заблуди. Животътъ е пъленъ съ лъжливи мисли. Докато ти намѣришъ Божествената мисъль, много време ще мине. Въ живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставятъ войника да се бие на бойното поле. Ти самъ трѣбва да разберешъ нѣщата. Много нѣща могатъ да ти се кажатъ, но кои отъ тѣхъ ще приемешъ, това зависи отъ онова, което ти си разбралъ.

 

И тъй, Христосъ самъ опредѣля: “Всѣки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всѣки, който идва и жертвува живота си, той носи Божествената истина.” И принципътъ е туренъ: “Азъ, казва Христосъ, не дойдохъ да служа на себе си, азъ дойдохъ да предамъ Божията истина.” Рекохъ, сега вие трѣбва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи отъ онова познание, което човѣкъ има и го прилага. Въ това седи свободата. Не е въпросъ за една свобода, която днесъ е една, а утре друга. Нѣкой казва, че се е просвѣтилъ. Вие трѣбва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спиратъ върху въпроса за просвѣщението или върху други въпроси и казватъ, че не разбиратъ. Не, че не разбиратъ, но тѣ искатъ всичко изведнъжъ да разбератъ. Всичко не може да се разбере изведнъжъ. Важно е ние да имаме вѣчната Любовь. Вие опитвали ли сте, какво нѣщо е вѣчната Любовь? Рекохъ, ние употрѣбяваме такъвъ езикъ за нѣщата, какъвто всѫщность не е, т.е. не ги изразява въ тѣхната сѫщина. Нѣкой казва, че вѣрва. Щомъ вѣрва, той трѣбва да търпи. Да търпи, това значи да носи безъ да се смущава. Щомъ вѣрвашъ, Богъ ще те избави отъ всички несгоди въ живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пъкъ ако не е дошло времето още, пакъ ще те избави.

 

Сега вие мислите, че и Христосъ като се е молилъ, ни гласъ, ни услишание на молитвата Му. Не, Христосъ казваше: “Господи, азъ зная, че Ти ме опитвашъ, но азъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ, че ще ме избавишъ, но какъ ще ме избавишъ, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой пѫть Богъ ще ви избави. Не, ти вѣрвай, че Богъ ще те избави, а по кой пѫть ще стане това, не е важно. Това можешъ и да не знаешъ. И страданието ти нѣма да се продължи много. Цѣлъ день нѣма да страдашъ, ще страдашъ само нѣколко часа. Сега нѣма какво да ви разправямъ за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Безъ страдания животътъ не може да се разбере. Страданието е едно велико дѣло. Въ него ти ще намѣришъ пѫтя.

 

Та рекохъ, за да се разбере истината, за да се разбере живота, за да олекне на човѣка, той трѣбва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човѣкъ се смущава отъ хората, той е на кривъ пѫть. Докато се смущавате, вие не сте на правъ пѫть. Рекохъ, че не трѣбва да се смущавате, това е другъ въпросъ вече. Само мѫдритѣ хора не се смущаватъ. Докато се смущавашъ, ще знаешъ, че има нѣщо, което трѣбва да намѣришъ. Не е престѫпление да се смущава човѣкъ, но той трѣбва да знае, че още не е дошълъ до положението да се научи, какъ да не се смущава. Като разправямъ това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

 

И тъй, всѣки се стреми да добие живота. Животътъ, отъ сега нататъкъ, трѣбва да се добива. Той трѣбва да си го представя, не какъвъ трѣбва да бѫде сега, нито какъвъ трѣбва да бѫде утре, но какъвъ трѣбва да бѫде въ старини, когато остарѣе. Важно е какъвъ ще бѫде животътъ утре, като изгубишъ силата си. Казвате: “Докато съмъ младъ, нѣма какво да мисля.” Другъ казва: “Докато съмъ младъ, ще мисля.” Който мисли, че е младъ, той мяза на единъ младъ конь, който носи голѣмъ товаръ. Какво ще постигне човѣкъ, като дойде до мѣстоназначението? Ще ти дадатъ малко зобчица. Казватъ за нѣкого: “Той трѣбва да стане професоръ.” Хубаво, като стане професоръ, какво ще спечели? Нищо нѣма да спечели. Всичко седи въ онази Божествена придобивка, която можешъ да имашъ. Всичко седи въ онова съзнание въ себе си, щото всичко, каквото си придобилъ, да не го изгубишъ. Въ това седи силата на човѣка. А така, ако днесъ придобиешъ едно нѣщо, а утре го изгубишъ, това не е Божествено знание.

 

Понѣкога вие се уморявате да чакате и казвате: “Какъ ще се търпи?” Какъ ще се търпи? Търпението седи въ очакването на онова, което има да придобиешъ. И следъ като го придобиешъ, да съзнаешъ, че си придобилъ нѣщо. Тамъ е силата на човѣка. Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Всичко е въ живота. Следователно не се заблуждавайте съ временни работи. Това не значи, че животътъ, който сега имате, е лошъ. И въ този животъ се крие Божественото, което е сѫществено. Другитѣ работи, тѣ сѫ опаковкитѣ, обвивката, която служи на онова, което си придобилъ. Само отъ придобитото човѣкъ може да се ползува.

 

“Крадецътъ не идва, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецътъ нищо не е създалъ, той знае само да яде и да пие нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човѣка, то е въ изпълнение волята Божия, не въ външната мисъль да изпълнявашъ тази воля, но тя седи въ съзнанието на човѣка, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракътъ, който служи на човѣка, е свързанъ съ цѣлото, така той служи и на Бога. Не единъ день да служи, а другъ день да не служи. Той трѣбва даромъ да служи.

 

Сега човѣкъ трѣбва да отличава временния отъ истинския или отъ Божествения животъ. И временниятъ животъ си има своето предназначение, както и истинскиятъ животъ. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския животъ. Има нѣща, които за да знаете, дълго време трѣбва да чакате. Запримѣръ искате да знаете, можете ли да вдигнете една голѣма тежесть. Ти не си носилъ земята на гърба си, да знаешъ, какво нѣщо е тежесть. Ти имашъ понятие за една малка тежесть отъ десеть двадесеть килограма. Това не е онази голѣма тежесть, отъ която трѣбва да се учишъ. Вие трѣбва да знаете, има много работи въ съзнанието ви, които трѣбва да опитате. Само по този начинъ ще се доберете до истинския животъ. Вземете запримѣръ Христосъ, Който минаваше за Синъ Божий, и Него Богъ остави да страда. Защо? Не знаемъ, но и Той трѣбваше да страда. Защо трѣбваше да страда? Така е било опредѣлено. Нѣкой конь трѣбва да носи товаръ. Защо? Другъ нѣмаше ли, който да носи товара? Този конь е натоваренъ и той трѣбва да изнесе товара на опредѣленото мѣсто. Най-умниятъ човѣкъ, Христосъ, дойде да помогне на хората. Не е въпросъ само да се помогне на човѣка, но така трѣбва да му се помогне, че той да влѣзе въ пѫтя на Истината.

 

Великиятъ законъ изисква така да помогнешъ на човѣка, че да направишъ съ него връзка. Нали сте виждали нѣкои хора, какъ искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е най-важното нѣщо. Единъ момъкъ може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга нищо. Когато обичашъ нѣкого, ти много нѣма да му давашъ. Казвате: “Изобилно да дадешъ.” Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва нѣкѫде изъ града, тя ще даде на децата си това онова, да ги залъже. А на разумнитѣ си деца тя ще каже: “Слушайте, мама, азъ отивамъ въ града, вие ще знаете това.” Тя ще имъ разправи всичко и тѣ ще я разбератъ.

 

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. Че вие не сте чакали колкото трѣбва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие нѣма да го използувате. Всички нѣща трѣбва да се използуватъ. Вие не сте използували сегашния животъ, както трѣбва. Казвате: “Като се преродя втори пѫть, какво ще бѫде?” Какво ще бѫде? Или какъвъ ще бѫдешъ? Ти ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си сега. За да не бѫдешъ такъвъ, какъвто си сега, трѣбва да се измѣни формата ти, съзнанието ти. И ако съ това измѣнение ти растешъ, прогресирашъ, имашъ добри условия, ти ще можешъ да очаквашъ добри резултати въ живота си. Ако пъкъ това не стане, тогава ще намѣришъ пѫтя си. Ти трѣбва да намѣришъ пѫтя си. Този животъ, въ който сега живѣешъ, ти трѣбва да намѣришъ онѣзи Божествени условия, които Богъ ти е далъ. Не е въпросъ да бѫдешъ недоволенъ. Нека дойде недоволството, но въ тебе трѣбва да дойде и доволството отъ живота.

 

Условията, при които сега живѣете, вие сте недоволни отъ тѣхъ и казвате: “Какво съмъ придобилъ?” Че какво искате да придобиете? Въ какво седи придобивката на живота? Богатиятъ, учениятъ, силниятъ, които умиратъ, сѫ на кривъ пѫть. Който е умрѣлъ и оживѣлъ, той е на правъ пѫть. Така седи истината. Казвате: “Може ли човѣкъ да не умира?” Това е другъ въпросъ. Важно е, като умрешъ, можешъ ли да оживѣешъ? Не, че сегашниятъ човѣкъ е безсмъртенъ, но вѫтрешното придобиване на живота се опредѣля съ безсмъртието. Колко е трудно човѣкъ да се запознае съ Божественитѣ методи, по които Божиятъ Духъ го води. Понѣкога човѣкъ иска да научи нѣщо, но въ това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потрѣбно.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” Животътъ е единственото нѣщо, къмъ което всѣки се стреми. Запримѣръ, виждате единъ човѣкъ, който е въ мъртво състояние. Обаче, щомъ влѣзе въ него Божествениятъ животъ, той веднага оживѣва и разбира, че е на правия пѫть. Единъ день, както ямъ пѫпешъ, една млада сестра идва при мене и ми иска единъ рѣзанъ отъ пѫпеша. Азъ ў обещахъ единъ рѣзанъ. Внезапно тя трѣбваше да отиде нѣкѫде, извикаха я нѣщо. Въ това време дойде друга сестра и азъ дадохъ цѣлия пѫпешъ на нея. Следъ това дойде първата сестра и ме попита: “Ами за мене пѫпешъ?” “Дадохъ го на друга сестра.” “Че ти ще ме накарашъ да изгубя вѣрата си въ тебе.” “Щомъ е така, иди на бакалницата да купишъ единъ пѫпешъ.” Тя отива на бакалницата, но тамъ нѣма пѫпеши. Не се мина половинъ часъ, единъ братъ ми носи единъ пѫпешъ. “Ела сега да ти дамъ единъ рѣзанъ, който ти обещахъ. Понеже твоята вѣра се основава на онова, което ти давамъ, ето ти единъ рѣзанъ.” Значи, ако не ти дамъ този рѣзанъ, работата нѣма да върви.

 

Та рекохъ, не губете вѣрата си въ Бога! Сега азъ ви говоря на единъ разбранъ езикъ, не губете вѣрата си. Знайте, че нѣщата не ставатъ споредъ васъ, но споредъ Бога. Въ Бога нѣщата не могатъ да не ставатъ, щомъ тѣ сѫ опредѣлени. Ако вие очаквате това, което Богъ е предвидилъ, да се измѣни споредъ вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трѣбва да провѣрите, дали сте придобили това, което Богъ ви е опредѣлилъ. Богъ опредѣля нѣщата, преди вие още да сте сѫществували. Той е начърталъ плана за всѣки човѣкъ отдѣлно. Но вие не можете да вѣрвате въ това, докато не получите нѣщо отъ Него. Ако не получите нищо отъ Бога, ще кажете като тази сестра: “Ще ме накарашъ да изгубя вѣрата си въ тебе.” И действително, животътъ седи въ онова, което Богъ ни дава. Хиляди блага има, които Богъ всѣки день ни дава и въ които ние трѣбва да вѣрваме. Що се отнася до условията, вие не трѣбва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия отъ тия, които ви сѫ дадени. Добритѣ условия зависятъ отъ разбирането на човѣка. Щомъ разбирашъ, условията сѫ добри. Щомъ не разбирашъ, условията сѫ лоши. Каквото и да дадешъ на здравия човѣкъ, той всѣкога може да го използува. На болния човѣкъ и най-добрата храна да дадешъ, той не може да я използува. Смисълътъ на нѣщата седи въ онова, което въ даденъ случай можешъ да използувашъ. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия животъ, вие сте на кривъ пѫть. Трѣбва да се подобри нѣщо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животътъ не може да се подобри отвънъ. Животътъ е подобренъ, а вие трѣбва само да го разбирате.

 

“Крадецътъ не идва, освенъ да заблуди.” Често ме запитватъ, защо нѣкои работи ставатъ така, а не по другъ начинъ. Защо работитѣ ставатъ така, както не трѣбва? Какъ трѣбваше да станатъ работите? Защо не питате, защо трѣбва да се измѣни формата на малкото дете? Защо малкото дете трѣбва да измѣни своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искатъ работитѣ да ставатъ така, както вие желаете. Че това не е Божествена мѣрка на нѣщата. Иовъ казва: “Господь дава, Господь взима.” Онѣзи отъ васъ, които не разсѫждаватъ като Иова, тѣ мязатъ на онзи богатъ човѣкъ, който оставилъ на съхранение нѣкои свои скѫпоценности у една бедна вдовица. Следъ години той идва и си ги взима. Други пъкъ мязатъ на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мѫжа си, че богатиятъ дошълъ да си вземе скѫпоценноститѣ. Мѫжътъ ў казва: “Ние трѣбва да благодаримъ и на това, дето ги остави досега при насъ. Негови сѫ тѣзи скѫпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо въ свѣта не е наше. Ако мислимъ обратното, ние се лъжемъ. Казвате: “Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Паритѣ ти се изгубватъ. И тѣ не сѫ твои. Утре ще умре и мѫжътъ ти, и жената ти, и децата ти, приятелитѣ ти и ти ще останешъ съвършенно самъ. Животътъ на Земята е едно училище, въ което ти само ще се учишъ. Животътъ не е на Земята, животътъ е на друго мѣсто. Не може точно да се каже, где е животътъ, но може да се каже, че животътъ продължава да се развива, да се разширява.

 

Та рекохъ, сега ще започнете съ вѣрата, ще преповтаряте нѣщата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради васъ. Вие ще бѫдете въ положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влѣзла въ вѫдицата му, но колко отъ тази риба той е успѣлъ да улови. Това, което е вънъ отъ мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влѣзло въ мрежата вѫтре. Това, което е влѣзло у васъ, то е Божието благо заради васъ. Рекохъ, всичко е възможно за онзи, който вѣрва. Ето защо той непреривно трѣбва да вѣрва. Всѣки моментъ отъ живота носи по едно благо. Вслѣдствие на това човѣкъ никога не трѣбва да се обезсърдчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трѣбва да се обезсърдчава.

 

Нѣкои искатъ да се примирятъ. Примирението въ свѣта става само за умнитѣ хора. Какво ще се примиряватъ обикновенитѣ хора? Преди всичко обикновениятъ човѣкъ нѣма Божествено разбиране за нѣщата. Безъ Божествено разбиране, нѣщата въ живота сѫ безсмислени. Ако ти чакашъ онова благо, което Богъ ти е опредѣлилъ, да дойде по нѣкакъвъ външенъ пѫть, ти си въ крива посока. Това благо ще дойде отвѫтре. Че това е реалното, това е сѫщественото въ свѣта. Всичкитѣ блага, които идватъ въ свѣта, тѣ именно донасятъ Божественитѣ блага. Тѣ сѫ Божественото.

 

Но едно трѣбва да се знае: Всѣко нѣщо въ живота се добива чрезъ вѣрата. Мнозина казватъ: “Е, гола вѣра.” Не, вѣрата всѣкога е облѣчена. Да мислитѣ, че вѣрата е гола, това е неразбиране на нѣщата. Ние сме замѣнили вѣрата съ несѫщественото въ живота. Не, вѣрата представя соковетѣ на плодоветѣ. Соковетѣ на плодоветѣ образуватъ вѣрата. Вѣрвайте, безъ да мислите, че вѣрата е гола. Голата вѣра е човѣшка вѣра, а облѣчената вѣра е вѣрата въ Бога. Защото Богъ живѣе въ всѣки единъ човѣкъ дотолкова, доколкото той вѣрва въ Бога. Въ това отношение всѣки човѣкъ се различава по степеньта на вѣрата, която има въ себе си. И ние се учимъ отъ вѣрата на другитѣ хора. Значи ние вървимъ по пѫтя на онѣзи, които вѣрватъ. Нѣкой казва, че нѣма нужда отъ другитѣ хора, нѣма какво да се учи отъ тѣхъ. Нѣмашъ нужда ли? Каже ли нѣкой, че нѣма нужда отъ другитѣ, неговата работа е свършена. Всички хора, които иматъ вѣра, тѣ съставятъ едно цѣло.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ въ свѣта, за да дамъ животъ на хората, и да го иматъ преизобилно.” Това трѣбва да знаятъ всички млади, както и всички стари. Азъ нѣма да ви казвамъ, че сте стари. Старъ е онзи, който не разбира. И младъ е онзи, който не разбира. Младиятъ трѣбва да вѣрва, а стариятъ да разбира. Погрѣшката на стария седи въ това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария погрѣшката е въ знанието имъ. Всички и млади, и стари трѣбва да вѣрватъ, нищо повече. Силата на човѣка е въ неговата вѣра. А онѣзи, които трѣбва да се застѫпватъ за човѣка, тѣ сѫ отвѫтре. Други се застѫпватъ за човѣка. Когато хората уреждатъ живота си на Земята, не го уреждатъ тѣ. Други сѫщества се застѫпватъ за тѣхъ. Това сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ ще кажатъ на човѣка: “Така ще направишъ, иначе ще направишъ, ще вѣрвашъ.” Ако кажешъ, че всичко знаешъ, самъ ще закѫсашъ.

 

Нѣкои ме питаха колко време ще говоря. Казахъ имъ, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тѣзи минути отдавна минаха. Силата на човѣка седи въ вѣрата. Та и на васъ рекохъ: Вѣрвайте въ това, в което и азъ вѣрвамъ. “Ама отде да го знаемъ?” Ще го опитате. Всѣко нѣщо ще го опитате. Вѣрата седи въ опита. Ще вѣрвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпросъ за цѣлата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даденъ случай. Вие сте добили толкова отъ истината, колкото ви е потрѣбна за дадения случай.

 

Сега, явява се другъ въпросъ. Като слушате да ви се говори, казвате: “Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Въ второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпросъ до отлагането. Не е лошо да вѣрва, да мисли човѣкъ, че ако не придобие нѣщо днесъ, утре ще го придобие. Ако не го придобие въ този животъ, въ другъ ще го придобие. Вие очаквате въ дадения случай да придобиете нѣщо, безъ да можете да придобиете. Такова нѣщо нѣма въ свѣта. Благото, което Богъ ти е далъ, ти трѣбва да го понесешъ. Като вѣрвашъ въ Бога, като носишъ това благо, ти ще се научишъ. Не мислете, че хората могатъ заради васъ да носятъ благата. Не, всѣки самъ ще си носи своето благо.

 

Законътъ е такъвъ. И всѣки самъ ще си носи своето страдание. Нѣма да носишъ страданието на цѣлия свѣтъ. Всѣки самъ ще носи своето благо и всѣки самъ ще носи своето страдание. Тогава какво трѣбва да правите? Като знаете въ какво седи благото, носете благото си. Щомъ се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си. Законътъ е такъвъ. Ще носишъ твоитѣ блага, които Богъ ти е далъ. Вие ще се движите и като погледнете къмъ Бога, нѣма да се запитвате какви сѫ тѣзи блага и защо ви сѫ дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Богъ ти е далъ, то може да стане толкова голѣмо, колкото искашъ и толкова малко, колкото искашъ. Нѣщата се увеличаватъ и смаляватъ според човѣшката лакомия. Ти бѫди благодаренъ на това, което ти е дадено. Казвате, че човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ. Глупавъ човѣкъ е онзи, който не вѣрва.

 

Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Христосъ, Който бѣше богатъ, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трѣбва да изпълните Волята Божия. Казвате: “Азъ много съмъ служилъ на Господа.” Какво служене е това? Щомъ губишъ мира си, ти не служишъ на Бога. Всичко, което човѣкъ върши всѣки день, това е единъ вѫтрешенъ законъ, това е единъ времененъ законъ, който ще предаде на човѣка това, което той търси. Защото нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да се научи човѣкъ да разбира Божиитѣ пѫтища.

 

Рекохъ, сега ще вървите по стѫпкитѣ на Христа. Нѣкой казва: “Че азъ какво мога да дамъ?” Можешъ да дадешъ. И на тебе е дадено, и ти трѣбва да дадешъ. И после, отъ онова, което ти даватъ, ти ще знаешъ доколко си изпълнилъ волята Божия. Ако ти дадатъ повече, това значи, че си извършилъ волята Божия. Ако ти дадатъ по-малко, значи по-малко си извършилъ волята Божия, т.е. не си извършилъ волята Божия както трѣбва. Мнозина казватъ, че хората не живѣятъ както трѣбва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живѣятъ добре, това Господь го знае. Ако Богъ, Който знае нѣщата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можешъ да ги изчаквашъ? “Ама, мене ми дотегна да чакамъ.” Вие трѣбва да се научите да чакате. Сега, днесъ или утре, или другъ нѣкакъвъ животъ, или следъ много години, вие трѣбва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е опредѣлено да дойде. За това време е опредѣлено. Бѫдете благодарни на онова, което идва въ вашия животъ и ще видите, че нѣма да се разочаровате. Човѣкъ трѣбва да вѣрва и при най-лошитѣ условия. “Ама, безъ работа ли ще бѫдемъ?” Не, ще работите и ще видите, че законътъ на вѣрата работи всѣкога. Този законъ работи много добре. Този законъ е работилъ и въ миналото, работи и въ настоящето, ще работи и въ бѫдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиитѣ пѫтища не могатъ да се изопачаватъ. Защо? Защото свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ ни учатъ. Тѣ не могатъ да учатъ хората на такива пѫтища, отъ които тѣ сами ще пострадатъ. Христосъ казва: Пазете се отъ лъжливитѣ мисли. Пазете се отъ лъжливитѣ желания. Приемайте Божественото, което носи благата.

 

Когато се говори нѣщо, нѣкой казва, че това се говори за него. За него или за другъ нѣкой, или за когото и да се говори, законътъ е все сѫщия. Не е въпросъ за кого се говори. На когото и да се говори, той трѣбва да знае, че е длъженъ да изпълни Божия законъ, да изпълни волята Божия. “Ама, кривъ ли съмъ, че не мога да изпълня закона?” Кривъ ли си или не, ти самъ знаешъ това. Никой не знае, ти кривъ ли си. Ти самъ трѣбва да разбирашъ и да съзнавашъ въ себе си кривъ ли си или си правъ. Каже ли ти Духътъ нѣщо, цѣлъ свѣтъ да те осъжда, ти трѣбва да изпълнишъ това, което Духътъ ти е казалъ.

 

И тъй, Христосъ казва: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ онзи истински животъ, който носи Божиитѣ блага.”

 

Отче нашъ

Първа съборна беседа отъ Учителя,

държана на 19 августъ 1936г., София, Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ДА ИМЪ ДАМЪ ЖИВОТЪ.

„Крадецътъ не иде, освенъ
да открадне, да заколи и да погуби, а азъ
дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и за
да ме познаятъ“.*)

*) Иоана 10:10.

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Какво се разбира отъ този стихъ? За да се разбератъ нѣщата, тѣ трѣбва да проникнатъ дълбоко въ човѣшкото съзнание, както храната трѣбва напълно да се асимилира отъ човѣшкия организъмъ. Докато храната се приема само външно и не се асимилира отъ организъма на човѣка, тя не може да го ползува, тя не е никаква храна. Сѫщото може да се каже и за всѣки човѣкъ, който мисли, че много знае. Срѣщате единъ човѣкъ, който започва да се хвали, че много знае. Само онзи човѣкъ може да каже за себе си, че много знае, който разполага съ известна мѫдрость. Които не сѫ мѫдри, тѣ нѣматъ това знание въ себе си. На тѣхъ не остава нищо друго, освенъ да вѣрватъ. Противоречията въ живота произтичатъ отъ факта, че хората мислятъ за себе си повече, отколкото сѫ въ действителность. Тѣ мислятъ, че знаятъ всичко, а въ сѫщность не е така. Това се вижда отъ факта, че каквото знаятъ, тѣ не могатъ да го приложатъ. Истинското знание на нѣщата подразбира сѫщевременно и приложение. Да знаешъ нѣщо, безъ да можешъ да го направишъ и приложишъ, това не е знание. Знание безъ приложение представя фалшива основа, върху която нищо не може да. се гради. На такава основа сѫ градили много отъ съвременнитѣ хора, вследствие на което страдатъ. За оправдание на своитѣ криви постѫпки, нѣкой казва: Азъ така съмъ училъ. Каквото съмъ училъ, това правя. — Това още нищо не значи. Този човѣкъ може да знае много нѣща, но знанието не произтича отъ неговата душа. Истинско знание е това, което произтича отъ човѣшката душа. Знанието не е достояние само на единъ човѣкъ, нито е опредѣлено да се постигне въ единъ день. Знанието е достѫпно за всички хора, за всички разумни сѫщества и се придобива презъ цѣлата вѣчность. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва непрекѫснато да учи.

Велико, красиво нѣщо е знанието, но знание безъ вѣра не може да се реализира. И въ Писанието е казано: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Не е казано: „Да бѫде споредъ знанието ти!“ Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Онзи, Който всичко знае и Който всичко е направилъ. Съвременнитѣ хора се смущаватъ отъ много нѣща. — Защо? — Защото тѣ искатъ да разрешатъ тия нѣща само по пѫтя на знанието. Силата на човѣка не седи въ знание, което нѣма приложение. Нито победата седи въ силата. Силата на човѣка е необходима само за да пази реда и порядъка, които Първата Причина е поставила въ свѣта. Силата на човѣка се крие въ Божията Любовь. Значи, само любовьта въ Свѣта е въ състояние да запази Божествения редъ и порядъкъ на нѣщата.

Мнозина се спиратъ върху въпроса, кой е кривъ и кой — правъ. Това сѫ човѣшки работи. Богъ обръща внимание само на онѣзи хора, които вѣрватъ и приематъ Неговата Любовь и Мѫдрость. Само тѣзи хора сѫ прави. Само тѣ могатъ да се нарекатъ Синове Божии.

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Съ други думи казано: Крадецътъ не иде, освенъ да вземе нѣщо отъ човѣка. А онзи, който дава нѣщо отъ себе си, той носи истината, той носи свободата. Взимане и даване, това сѫ две положения, които човѣкъ трѣбва да знае. Щомъ знае това, нѣма защо да става споръ, кои е кривъ и кой — правъ. Спорътъ помрачава човѣшкото съзнание. Човѣкъ може да спори съ години, но този споръ нищо нѣма да му придаде. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че знае, дали е правъ или кривъ? — Нищо не се ползува. Правъ е онзи, у когото Богъ живѣе. Ако Богъ не живѣе у човѣка, той е на кривъ пѫть. — Ама не съмъ ли правъ? — Щомъ питашъ, ти се съмнявашъ въ себе си. Щомъ се съмнявашъ, ти самъ решавашъ въпроса. Човѣкъ трѣбва да съзнава въ душата си, че е правъ. Той трѣбва да вѣрва въ душата си, че дѣлата му сѫ прави. Затова е казано въ Писанието: „Ако не вѣрвате въ мене, вѣрвайте въ дѣлата, които правя“.

И тъй, силата на човѣка не се опредѣля само отъ неговата вѣра, нито само отъ неговото знание. Силата на човѣка се заключава едновременно въ неговата вѣра и въ неговото знание. Вѣрата на човѣка се опредѣля отъ редъ закони: законъ за послушание, законъ за изпълнение и т. н. Христосъ казва: „Отецъ ми всѣкога ме е слушалъ, защото азъ изпълнявамъ Неговата воля“. Христосъ имаше вѣра, която прилагаше. Следователно, който има вѣра, той трѣбва да направи опитъ, да види, докѫде е достигналъ въ своята вѣра. Отъ това, което получи, което му се даде, човѣкъ ще познае силата на своята вѣра.

Съвременниятъ човѣкъ се нуждае не само отъ вѣра, но и отъ самоопредѣляне. Самоопредѣлянето подразбира намиране на пѫтя, който Богъ е опредѣлилъ на човѣка. Този пѫть не върви само въ една посока. Той има много посоки, много направления. За да намѣри този пѫть, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ разумнитѣ сѫщества, къмъ Божиитѣ служители, къмъ ангелитѣ. Само тѣ сѫ въ състояние да го упѫтятъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за индивидуалния животъ на човѣка. Отъ това, какво се преподава на човѣка, може да се опредѣли, какъвъ ще бѫде неговиятъ личенъ животъ. Знанието на човѣка зависи отъ това, което му е преподадено. Това знание е на степени, както въ училищата. Знанието, което ученикътъ придобива въ първоначалното училище, е едно. Колкото по-нагоре се качва, толкова и знанието му става по-високо. Въ прогимназията, въ гимназията и въ университета ученикътъ минава все въ по-високо знание, докато влѣзе въ живота, дето прилага наученото и придобива истинско знание. Колкото по-нагоре се качва ученикътъ, толкова по-широкъ става неговиятъ крѫгозоръ.

Нѣкои казватъ, че човѣкъ може да се учи отвсѣкѫде и отъ всичко. — Не, човѣкъ може да се учи само отъ това, което иде отъ Бога. Докато мисли, че оттукъ и оттамъ може да придобива знания, човѣкъ е на кривъ пѫть. Следователно, всѣки може да предаде своитѣ знания на другитѣ въ такъвъ случай само, ако тѣ сѫ придобити отъ Бога, отъ Божественото начало. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да предава нѣщата така, както сѫ въ действителность, безъ никакво изопачаване. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога, въ който господарь е Богъ. И ако човѣкъ се ползува отъ благата на този свѣтъ, това става по единствената причина, че той носи истината въ себе си. Откаже ли се отъ тази истина, той прекѫсва пѫтя, по който идатъ тия блага, а съ това прекѫсва връзката си съ живота. Животътъ носи Божественитѣ блага въ себе си. Най-голѣмото благо за човѣка е самиятъ животъ, но като живѣе, той трѣбва да се учи да различава правата отъ кривата мисъль, истинската свобода отъ привидната. И войникътъ има свобода да вземе орѫжие и да отиде на бойното поле, но тази свобода е привидна. Задъ него седи началникътъ му, който насила го заставя да вземе орѫжие и да отиде да се бие за отечеството си. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да учи, да различава нѣщата, да отдѣля чистото отъ нечистото, правото отъ кривото. Това зависи отъ неговитѣ разбирания, отъ това, което е научилъ и приложилъ.

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и да ме познаятъ“. Въ този стихъ Христосъ изнася две положения: първото положение представя крадеца, които отнима живота. Второто положение представя истинския човѣкъ, който дава животъ, който носи истината въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ познаване на истината, като единствена реална придобивка въ живота. Истината носи свобода, а свободата зависи отъ вѫтрешното познаване на нѣщата. Веднъжъ придобилъ тази свобода, човѣкъ остава неизмѣненъ по отношение възгледитѣ си за живота. Мнозина разискватъ върху редъ въпроси изъ живота, като запримѣръ върху въпроса за посвещението и казватъ, че не разбиратъ този въпросъ и никога не могатъ да го разбератъ. Тѣ сами се заблуждаватъ. Тѣ могатъ да разбератъ всички въпроси, но постепенно, а не изведнъжъ. Човѣкъ не може да разбере всички нѣща изведнъжъ. За него е важно да се стреми да придобие великата любовь. Придобие ли я веднъжъ, тя всичко ще му разкрие. Знаете ли, какво представя вѣчната, великата любовь? Опитвали ли сте я нѣкога? Безъ да мислятъ много, нѣкои бързо се произнасятъ за тази любовь. Тѣ я кръщаватъ съ имена, които не отговарятъ на нейната сѫщность. Лесно е да каже човѣкъ, че познава тази любовь, или че има вѣра въ Бога. Да вѣрва човѣкъ, това значи да търпи. Да търпи, това значи да носи всички нѣща, безъ да се смущава. Който вѣрва, Богъ ще го избави отъ всички несгоди въ живота. — Защо носите несгодитѣ на живота? — Защото не е дошло още времето да ви освободятъ отъ тѣхъ. Когато дойде това време, всички хора ще се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, отъ несгодитѣ въ живота. За да оправдаятъ неуспѣхитѣ въ живота си, мнозина казватъ, че и Христосъ, като тѣхъ, се е молилъ, но ни гласъ, ни услишание не се е чуло на молитвитѣ Му. — Не, Христосъ не е мислилъ така. Той казвалъ: Господи, азъ виждамъ, че ме изпитвашъ. Вѣрвамъ, че ще ме избавишъ, ще ме извадишъ отъ тежкото ми положение, но какъ ще стане това, не зная. Съвременнитѣ християни искатъ да знаятъ, какъ ще дойде тѣхното спасение. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. За тѣхъ е важно да вѣрватъ, че ще бѫдатъ спасени, а какъ ще дойде спасението имъ, това не е тѣхна работа. Като вѣрватъ, тѣ ще видятъ, че страданията имъ нѣма да бѫдатъ продължителни. Най-голѣмото страдание трае само нѣколко часа. Страданието е чистене, безъ което животътъ не може да се разбере. Страданието поставя човѣка въ пѫтя, който Богъ му е опредѣлилъ. Чрезъ страданието човѣкъ дохожда до истината.

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Следователно, само чрезъ истината човѣкъ придобива свобода. Щомъ придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи отъ заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си. Докато се смущава отъ хората, човѣкъ е на кривъ пѫть. Докато се смущава отъ хората, човѣкъ вижда, че му липсва нѣщо. Не е лошо, че човѣкъ се смущава, но докато се смущава, той трѣбва да знае, че не е намѣрилъ истината, не знае, какъ да се отнася съ своитѣ ближни. Само мѫдрецътъ не се смущава. Той е намѣрилъ истината и я приложилъ въ живота си. Ще кажете, че това е мѫчна работа. — Не, щомъ става въпросъ за истината, като проява на Божественото учение, вие трѣбва да знаете, че нѣма никаква мѫчнотия въ приложението ѝ. Мѫчнотиитѣ и страданията сѫ спѫтници на човѣшкия животъ, но не и на Божествения.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на Божествения животъ. Който не мисли правилно, той казва, че докато е младъ, не се интересува отъ този животъ. Другъ пъкъ казва, че като младъ, именно, се интересува отъ Божествения животъ. за да постави здрава основа на живота си. Който казва, че е младъ и не трѣбва да мисли за утрешния день, той мяза на младъ натоваренъ конь. Какво ще придобие този конь? — Като стигне до опредѣленото мѣсто, ще му дадатъ малко зобъ — нищо повече. Казватъ за нѣкого, че трѣбва да стане професоръ. — Какво ще придобие, ако стане професоръ? — Нищо особено. Ще придобие знания, които на другия день ще изгуби. Истинската придобивка се заключава въ Божественото знание, което, веднъжъ придобито, никога не може да се изгуби. Това знание се складира въ подсъзнанието на човѣка, и той го носи вѣчно съ себе си. Въ това знание седи силата на човѣка. Знание, което днесъ се придобива, а утре се губи, не е истинско, не е Божествено знание. Има смисълъ човѣкъ да работи съ години върху себе си, за да придобие това знание. Има смисълъ човѣкъ да приложи всичкото си търпение, за да придобие Божественото знание. Въ това знание седи силата на човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ“. Значи, всичко се заключава въ живота. Вънъ отъ него, всичко друго е временно, преходно, неустойчиво. Временното представя външна обвивка на нѣщата.

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. — Защо крадецътъ постѫпва така? — Защото нищо не е създалъ. Той знае само да яде и да пие. Божественото у човѣка, което му дава сила, съзнава, че смисълътъ на живота седи въ изпълнение волята Божия, не по външна форма, но по съдържание. Който изпълнява волята Божия, той е свързанъ съ Него, съ цѣлото, съ общото, както кракътъ на човѣка е свързанъ съ цѣлото тѣло. Този кракъ трѣбва да служи на човѣка не само единъ день, но презъ цѣлия му животъ, и то даромъ. Това иска Божествениятъ животъ отъ човѣка. Като служи на Бога по този начинъ, човѣкъ ще дойде до пълно различаване на Божествения, на истинския животъ отъ временния. И двата живота иматъ свое предназначение, но за да дойде човѣкъ до познаването имъ, той трѣбва дълго време да чака, да приложи търпението си, да учи. Запримѣръ, нѣкой иска да знае, може ли да вдигне на гърба си нѣкаква голѣма тежесть. За да дойде до това познаване, той трѣбва дълго време да учи, да прави опити. Който е въ сила да вдигне земята на гърба си, само той може предварително да каже, че е въ състояние да вдигне всѣкаква тежесть. Следователно, всяко нѣщо, което човѣкъ иска да направи, той трѣбва най-напредъ да го опита. Само чрезъ опитности човѣкъ може да дойде до познаване на истинския животъ. Даже и Христосъ, Синъ Божий, като дойде на земята, бѣше поставенъ на страдания и изпитания. — Защо трѣбваше Христосъ да страда? — Така е било опредѣлено. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да питате, защо този конь, а не другъ нѣкой, трѣбва да носи голѣмия товаръ. Единъ конь все трѣбва да изнесе товара. Значи, трѣбваше да дойде единъ силенъ човѣкъ на земята, който да помогне на хората, да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ. Този човѣкъ бѣше Христосъ. Не е достатъчно само да се помогне на човѣка, но трѣбва да му се покаже пѫтя къмъ истината.

И тъй, да помогнемъ на човѣка, това значи да направимъ връзка съ него. Само любовьта прави връзки. Следователно, само онзи може да помага на хората, който ги обича. Човѣкъ не може да обича всички хора еднакво. Обичьта се дава на степени — споредъ нуждата. Да обичашъ човѣка, това не значи изобилно да му давашъ. Изобилното даване е залъгване. Кога майката дава изобилно на децата си? — Когато тръгва за града, тя дава на децата си много работи, за да ги залъже да не плачатъ. Това прави тя съ неразумнитѣ си деца. На разумнитѣ си дѣца, обаче, тя казва кѫде отива, каква работа има, кога ще се върне, и тѣ я разбиратъ. Тѣ не се нуждаятъ отъ никакво залъгване.

Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ, защо не имъ се дава това, което желаятъ. Тѣ казватъ, че съ години чакатъ да се реализиратъ желанията имъ и все още не могатъ да ги постигнатъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣко нѣщо се дава точно на време. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да чака съ търпение онова, което желае да постигне. За да може всѣко нѣщо да се използува правилно, то трѣбва да дойде на опредѣленото за него време. Преди всичко, човѣкъ не може да използува сегашния си животъ, както трѣбва, и затова, като се намѣри въ безизходно положение, той казва: Този животъ не можахъ да постигна желанията си, но идещия животъ ще ги постигна. Той не знае, че идещиятъ животъ ще бѫде пакъ такъвъ, какъвто е сега. Колкото днесъ може да приложи, толкова и въ бѫдеще ще приложи. Който, иска да подобри бѫдещитѣ си условия, той трѣбва да внесе нѣкаква промѣна въ съзнанието си, да измѣни поне малко сегашната си форма. И ако при всѣка промѣна въ съзнанието си, човѣкъ расте и прогресира, той ще има добри резултати, ще подобри условията на бѫдещия си животъ.

Тъй щото, човѣкъ още въ този животъ трѣбва да намѣри онѣзи условия, които му сѫ дадени за работа, за да влѣзе въ пѫтя, който му е опредѣленъ. Не е въпросъ да бѫде човѣкъ недоволенъ, но въ недоволството той трѣбва да намѣри доволство. Вие сте недоволни отъ условията, при които живѣете, отъ това, което сте придобили. Какво трѣбва да придобие човѣкъ? Въ какво седи истинската придобивка? Истинската придобивка се заключава въ самия животъ. Който умира и не оживява, той нищо не е придобилъ, той е на кривъ пѫть. Който умира и оживява, той е придобилъ живота, той е на правъ пѫть. — Може ли човѣкъ да не умира? — Този е главниятъ въпросъ. Важно е за човѣка, като умре, да оживѣе. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешно безсмъртие, а не къмъ външно. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ външно е смъртенъ. За да придобие безсмъртие, той трѣбва да се запознае съ онѣзи методи, чрезъ които Духътъ го рѫководи. Докато дойде до това положение, човѣкъ се натъква на онова, което не му е потрѣбно.

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да ме познаятъ“. Значи, единственото и най-важно нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, е животътъ. — За кой животъ говори Христосъ? — За Божествения. И наистина, ако този животъ влѣзе въ умрѣлия, той ще го съживи. Който е придобилъ Божествения животъ, той е влѣзълъ вече въ правия пѫть, въ който се проявява живата, абсолютна вѣра въ Бога. Тази вѣра почива на любовь къмъ Бога, а не на това, какво очаквашъ да получишъ, или какво е обещано да ти се даде. Вѣрата на мнозина се основава на нѣкакви обещания. Ако получатъ обещаното, тѣ иматъ вѣра. Ако не получатъ, обещаното, вѣрата имъ се губи.

Сега ще говоря на разбранъ за васъ езикъ: Не губете вѣрата си въ Бога! Знайте, че всичко въ свѣта става споредъ разбиранията на Първата Причина на нѣщата, а не споредъ вашитѣ разбирания. Каквото Богъ е обещалъ и опредѣлилъ, непременно ще стане. Той е опредѣлилъ нѣщата преди вашето сѫществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измѣните споредъ вашитѣ, желания и разбирания, вие се лъжете. Богъ е начърталъ пѫтя на всѣки човѣкъ отдѣлно, но докато човѣкъ не получи нѣщо отъ Него, не може да вѣрва. Ако получи нѣщо отъ Бога, той ще вѣрва въ Него; ако нищо не получи, ще изгуби вѣрата си. Действително, вѣрата на човѣка се крепи на благата, които животътъ му дава. Хиляди блага дава животътъ на човѣка, и той трѣбва да вѣрва въ тѣхъ. Що се отнася до условията, човѣкъ не трѣбва да желае по-добри условия отъ тия, които му сѫ дадени. Дали условията сѫ добри или лоши, това зависи отъ разбиранията на човѣка. Ако разбиранията на човѣка сѫ правилни, и условията му ще бѫдатъ добри; ако разбиранията му не сѫ правилни, и условията му ще бѫдатъ лоши. Оттукъ се вижда, че при каквито условия и да се постави здравиятъ, разумниятъ човѣкъ, той ще ги използува добре. Обаче, болниятъ, неразумниятъ човѣкъ не може да използува правилно и най-добритѣ условия. Смисълътъ на живота се заключава въ това, което човѣкъ въ всѣки даденъ моментъ може разумно да използува. Тъй щото, ако човѣкъ очаква първо да се подобрятъ условията на живота му и тогава да заживѣе добре, той е на кривъ пѫть. Трѣбва да се подобри нѣщо у човѣка, но не условията, а съзнанието и разбиранията му. Животътъ трѣбва да се разбира, а не да се подобрява! Самъ по себе си животътъ е добъръ, а човѣкъ трѣбва само да го разбира и използува.

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Който не разбира смисъла на този стихъ, той се запитва, защо нѣщата ставатъ така, както не трѣбва. Като си задава този въпросъ, защо този човѣкъ не се запитва, коя е причината за измѣнение формата на малкото дете? Мнозина искатъ работитѣ имъ да се нареждатъ така, както тѣ желаятъ и разбиратъ, но тѣхнитѣ желания и разбирания не сѫ Божествена мѣрка на нѣщата. Иовъ казва: Господъ дава, Господъ взима. Които разсѫждаватъ като Иова, тѣ уподобяватъ живота на богатъ човѣкъ, който дава скѫпоценноститѣ си на една бедна вдовица да ги пази, и следъ време дохожда да ги вземе. Които не разсѫждаватъ като Иова, тѣ се намиратъ въ положението на бедната вдовица, която се оплаква на мѫжа си, че богатиятъ взелъ скѫпоценноститѣ си. Мѫжътъ ѝ отговаря: Благодари, че богатиятъ човѣкъ има довѣрие въ тебе досега и те остави да се ползувашъ отъ скѫпоценноститѣ му. Тѣ сѫ негови, и той има право, да ги вземе, когато пожелае.

Следователно, всѣки трѣбва да знае, че нищо въ живота не е негово. Нѣкой се радва на детето си и казва: Моето дете! — Не е твое това дете. То е оставено при тебе временно, само да го отгледашъ. Единъ день, когато Богъ пожелае, ще го вземе. Днесъ ще умре детето ти, утре — жена ти, после — майка ти, баща ти, приятелитѣ ти, и ти ще останешъ съвършено самъ. Животътъ на земята е велико училище, въ което ти си дошълъ да учишъ. Докѫде се простира животътъ, точно не може да се каже, но той непрестанно расте, разширява се и се развива.

Сега, започнете съ вѣрата си въ Бога. Повтаряйте нѣщата, изучавайте ги, докато придобиете нѣщо за себе си. За рибаря не е важно, колко риба е влѣзла въ мрежата му, но колко отъ тази риба той е уловилъ и задържалъ за себе си. Това, което остане въ мрежата му, то е за него. Това, което влиза у васъ, то остава на ваше разположение. То е благото, което Богъ ви е опредѣлилъ. Ето защо, за да се, ползува отъ благата на живота, човѣкъ трѣбва да вѣрва непреривно. Казано е, че всичко е възможно за онзи, който вѣрва. Който разбира Божественото учение, той никога не трѣбва да се обезсърдчава. Като се натъкнатъ на известни противоречия, нѣкои хора казватъ, че за да изгладятъ тия противоречия, тѣ трѣбва да се примирятъ помежду си. — Нѣма защо да се примиряватъ. Само умнитѣ хора могатъ да се примиряватъ, но не и обикновенитѣ. Преди всичко, обикновенитѣ хора нѣматъ дълбоки разбирания за живота, а безъ такива разбирания животътъ се обезсмисля. Животътъ има смисълъ само тогава, когато човѣкъ гледа на благата като на такива, които изтичатъ отъ живота. Тѣ не могатъ да дойдатъ отвънъ нѣкѫде, по външенъ пѫть.

Едно нѣщо трѣбва да се знае: Всѣко благо, което животътъ носи на човѣка, иде по пѫтя на вѣрата. Когато се говори за вѣра, мнозина я наричатъ „гола вѣра“. Да се казва, че вѣрата е гола, това говори за неразбиране на нѣщата. Вѣрата е всѣкога облѣчена. Соковетѣ на плодоветѣ образуватъ вѣрата. Като не знаятъ това, мнозина гледатъ на вѣрата като на нѣщо несѫществено. Голата вѣра подразбира вѣра въ човѣшкото, а облѣчената — вѣра въ Божественото начало. Богъ живѣе въ всѣки човѣкъ дотолкова, доколкото той вѣрва въ Него. Тъй щото, различието между хората се заключава въ степеньта на вѣрата имъ. Човѣкъ се учи отъ вѣрата на онѣзи, които сѫ надъ него. Следователно, всички хора вървятъ по пѫтя на своитѣ напреднали братя въ вѣрата. Когато нѣкой казва, че нѣма нужда отъ другитѣ хора, той трѣбва да знае, че неговата работа е свършена вече. Хората на вѣрата съставятъ едно цѣло.

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта, за да имъ дамъ животъ и да ме познаятъ“. Това трѣбва да знаятъ всички хора: и млади, и стари. Старъ е онзи, който не разбира. Младъ е онзи, който сѫщо не разбира. Истински младъ е онзи, който вѣрва, а старъ — който разбира. Съвременнитѣ млади и стари мислятъ, че всичко знаятъ. Въ това седи погрѣшката имъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да вѣрватъ и да разбиратъ. Силата на човѣка седи въ вѣрата и въ разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършатъ това. Сѫществата, които сѫ завършили развитието си, се застѫпватъ за него. Тѣ му диктуватъ, какво да работи. — Вѣрно ли е това, или не? — Вѣрвайте въ това, което ви се говори, защото е опитано. Вѣрата се заключава въ опита. Като правите опити, вие ще вѣрвате. И като вѣрвате, ще дойдете най-после до познаване на истината. Невъзможно е човѣкъ да дойде изведнъжъ до познаване на абсолютната истина. Достатъчно е той да познае истината дотолкова, доколкото въ даденъ моментъ може да я придобие.

Като слушате да се говори за вѣра, за истина, вие намирате, че тѣзи нѣща сѫ дълбоки и трѣбва да останатъ за другъ животъ, т. е. за нѣкое бѫдеще прераждане. Който отлага днешната работа за утре, той ще отложи и утрешната си работа и по този начинъ ще отлага само, безъ да има нѣкакви резултати. Не е лошо човѣкъ да вѣрва въ утрешния день, но условията сѫ въ днешния день, и тѣхъ трѣбва той да използува. Използувайте благата и условията, които днешниятъ день ви носи, за да можете да учите и да се развивате. Не мислете, че другитѣ хора могатъ да носятъ вашитѣ блага и условия. Всѣки самъ ще носи своитѣ радости и скърби. Законъ е: който носи страданията си, той ще носи и благата си. Откаже ли се отъ страданията си, и благата ще му се отнематъ. Следователно, носете страданията си, за да носите и благата си. Не питайте, защо ви сѫ дадени страдания, нито защо ви сѫ дадени блага. Носете ги съ разбиране, съ съзнание. Това, което Богъ е далъ на човѣка, може да стане толкова голѣмо и толкова малко, колкото той желае. Нѣщата могатъ да се увеличаватъ и намаляватъ споредъ желанието на човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ на това, което му е дадено.

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да ме познаятъ“. Христосъ даде живота си за хората, раздаде имъ всичкото си богатство, за да изпълни волята Божия. Изпълнете и вие волята Божия, за да станете Синове Божии. Нѣкой казва, че служи на Бога, че изпълнява Неговата воля, а при това губи мира си. — Щомъ губи мира си, той не върши волята Божия. Всичко, което човѣкъ върши презъ деня, ще го доведе най-после до онова, което търси. Той все ще научи нѣщо. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това да разбира Божиитѣ пѫтища.

И тъй, който иска да разбира Божиитѣ, пѫтища, той трѣбва да върви по стѫпкитѣ на Христа. Той трѣбва да раздаде всичкото си богатство на хората. Той трѣбва да имъ даде и живота си. Нѣкой казва: Какво. мога да дамъ? — Много можешъ да дадешъ. Дадено ти е, и трѣбва да дадешъ. Отъ това, което давашъ и което ти даватъ, можешъ да познаешъ, доколко си изпълнилъ волята Божия. Колкото повече давашъ и ти даватъ, толкова повече си изпълнилъ волята Божия. Колкото по-малко давашъ и ти даватъ, това показва, че не си изпълнилъ волята Божия, както трѣбва. Нѣкой казва, че не може да търпи еди-кого си. — Защо не може да го търпи? — Защото не живѣе, както трѣбва. — Чудно нѣщо! Богъ, Който знае всичко, търпи всички, а той не може да търпи никого. Вие трѣбва да се научите да търпите, спокойно да дочаквате времето за всички блага. Бѫдете благодарни за всичко, което идва въ живота ви. Човѣкъ трѣбва да вѣрва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите, какъ работи законътъ на вѣрата. Този законъ е работилъ въ миналото, той работи сега, а ще работи и въ бѫдеще. Чрезъ вѣрата ще познаете Божиитѣ пѫтища, които сѫ неизмѣнни. — Защо? — Защото свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили развитието си. Тѣ посочватъ на хората само тѣзи пѫтища, които водятъ къмъ Бога. Христосъ казва: Избѣгвайте кривитѣ пѫтища. Пазете се отъ лъжливи мисли и желания. Приемайте Божественото, което носи благата на живота. Всѣкога изпълнявайте волята Божия!

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и да ме познаятъ“. Съ други думи казано: Азъ дойдохъ, за да имъ дамъ истинския животъ, който носи великитѣ Божии блага.

*

1. Съборна беседа, държана на
19 августъ, 1936 г., 5 ч. с.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...