Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_11_03 Призванитѣ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 10:04

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата



 

Призванитѣ

 

„И начнаха всичкитѣ, като на единъ умъ, да се отричатъ”. Лука 14:18 — 20.

Като четете 14. глава отъ Лука, виждате въ нея само извадки отъ една дълга беседа, въ която Христосъ е развивалъ общи принципи за човѣчеството. Казва се тамъ, че нѣкой си человѣкъ направилъ голѣма вечеря и поканилъ мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думитѣ „покана и култура” иматъ нѣщо общо. Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ. Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ.

Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си. Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си. Тѣ казаха на Христа: Не сме съгласни съ твоето еретическо учение. Следъ това Го разпнаха. Христосъ посочи новия пѫть и на латинската раса, която се занимаваше съ петтѣ чифта волове, но и тя се отказа. Въ края на краищата, тя създаде инквизицията въ името на Христа. Историята казва, че 50 милиона хора сѫ пострадали отъ инквизицията. Третата категория хора сѫ съвременнитѣ, които се женятъ и се отказватъ отъ новата култура. Тѣ казватъ: Защо ни трѣбва нова култура, новъ животъ? Докато има какво да ядемъ и да пиемъ, ще ядемъ, ще пиемъ и ще се веселимъ съ женитѣ си и съ своитѣ деца. — Това не е особена философия. Така е казалъ и Соломонъ, който ималъ 300 жени и 600 наложници. Следъ като опита всички блага на земния животъ, Соломонъ каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”! Днесъ и вѣрващи, и безвѣрници цитиратъ мисъльта, която Соломонъ нѣкога казалъ, като иматъ предъ видъ и физическия, и духовния животъ. Не е така. Соломонъ извадилъ това заключение, следъ като опиталъ всички преходни блага на земята. Ти, който вадишъ сѫщото заключение, изпиталъ ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпиталъ, нѣмашъ право да говоришъ така. Ако пъкъ вадишъ заключение отъ твоя личенъ животъ, отъ глупоститѣ, които ти си вършилъ, тѣ не могатъ да се подведатъ подъ общъ знаменатель, отъ тѣхъ не може да се създаде философия на живота.

Какво представя нивата, която хората обработватъ? — Това е човѣшкото тѣло. Младата мома се оглежда по нѣколко пѫти на день въ огледалото, доволна е отъ себе си, не иска да се жени. — Защо? — Не иска да стане майка, да ражда деца — нивичката си гледа. Момъкътъ се разхожда свободно по улицитѣ, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постѫпватъ онѣзи, които служатъ само на своята нива, били тѣ млади или стари. И старата баба казва, че младитѣ вършатъ глупости. — Не е глупаво това, което вършатъ младитѣ. Не всички млади сѫ глупави, и не всички стари сѫ умни. Мѫтни ли сѫ малкитѣ рѣкички, които излизатъ отъ голѣмия изворъ? Първоначално всички рѣки сѫ чисти, но като текатъ дълго време и минаватъ презъ земнитѣ пластове, тѣ събиратъ утайки въ себе си, които ги правятъ мѫтни. Значи, всички млади хора, като рѣкичкитѣ, сѫ бистри и чисти. Като минатъ дългия пѫть на живота си, тѣ остаряватъ, т. е. ставатъ мѫтни. Старостьта не е лошо нѣщо; тя подразбира движение напредъ. Обаче, какво може да се очаква отъ онѣзи млади хора, които по нѣколко пѫти на день се обличатъ и събличатъ, обуватъ едни обуща, събуватъ ги и пакъ обуватъ други, по-нови и по-модерни? — Нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ.

Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта волове. Петтѣ чифта волове сѫ петтѣ сѣтива на човѣка. Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ. Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно. Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи. Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта волове, т. е. всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.

Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ. Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ. Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета! Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта волове. Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива. Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта волове? — Опитахме, орахме съ тѣхъ. — Щомъ сте орали вече, ще знаете, че има нѣщо по-високо отъ орането. Къмъ него трѣбва да се стремите.

Сега пристѫпвамъ къмъ третата категория хора, къмъ онѣзи, които мислятъ само за себе си, които искатъ да заематъ високо обществено положение. Ако имъ говорите за Христовото учение, тѣ веднага ще ви питатъ, какво общо има това учение съ тѣхното обществено положение? Тѣ сѫ женени вече. Какво отношение има Христовото учение къмъ семейството? „Имайте ни отречени.” Отъ две хиляди години насамъ Христосъ кани всички хора, всички народи на голѣма вечеря, да имъ обясни принципитѣ на Великия животъ, но тѣ и доднесъ се отричатъ. Какво ги очаква, като се отрекатъ? Кѫде остана еврейскиятъ народъ? Кѫде остана великата Римска империя? И сегашнитѣ народи минаватъ презъ голѣма криза. Едва сега се явява мисъльта, че спасението на човѣчеството се крие въ обединяването на всички народи, които трѣбва да заживѣятъ като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човѣкъ не живѣе само на земята. Значи, хората започватъ да разглеждатъ и своя животъ, както този на растенията: животъ на коренитѣ, т. е. нисшъ, земенъ, материаленъ животъ и животъ на клонетѣ — висшъ, духовенъ. Земниятъ животъ отива къмъ центъра на земята, а духовниятъ — къмъ центъра на слънцето. Жителитѣ на земята, които живѣятъ въ коренитѣ на живота, иматъ едно разбиране за живота. Жителитѣ на духовния свѣтъ, които живѣятъ въ клонетѣ, иматъ диаметрално противоположно разбиране за живота. Обаче, животътъ не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ. Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването.

Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие. Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ воловетѣ имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ. Нивата си е нива, воловетѣ — волове, службата — служба. Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ воловетѣ и съ службата си. Какъ ще отидете на гости при своя приятель, който живѣе на нѣколко километра отъ васъ? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излѣзатъ да ви посрещнатъ. Ще вкарате колата въ двора, ще разпрегнете коня да влѣзе въ обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вънъ и така ще влѣзете въ стаята, при своя приятель. Колата, коньтъ и багажътъ ви сѫ нивата и воловетѣ, които ви спъватъ да влѣзете въ Царството Божие. Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вънъ и така ще влѣзете въ дома на своя приятель, т. е. въ Царството Божие. Не прави ли сѫщото и сѫдията? Когато разглежда нѣкакъвъ процесъ, той облича връхна, сѫдийска дреха. Следъ прочитане на присѫдата, съблича дрехата си и остава съ обикновената си дреха, като обикновенъ човѣкъ. Докато е на бойното поле, войникътъ плаши неприятеля си. Щомъ свали пушката и ножа си, той става обикновенъ човѣкъ. Култура ли е това? Като умира, човѣкъ оставя нивата, воловетѣ, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ. Кѫде остава културата на човѣка? Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ. Каква култура имаха евреитѣ, които изгубиха земята си и станаха роби на египтянитѣ? Ще кажете, че египтянитѣ били жестоки, избивали еврейскитѣ младенци. Не правятъ ли сѫщото и сегашнитѣ народи? Не прави ли сѫщото всѣки човѣкъ? Вие избивате благородното и възвишеното въ себе си и минавате за културни. Да убиешъ Божественото въ себе си, значи, да убивашъ Божиитѣ чада. Какво ще кажете за онѣзи, които се отрекоха да присѫтствуватъ на богатата вечеря? Готови ли сѫ тѣ за новата култура? — Не сѫ готови.

Разгнѣви се стопанинътъ и рече на раба си: „Излѣзъ скоро по улицитѣ и пѫтищата на града и доведи тукъ сиромаситѣ, и клоснитѣ, и хромитѣ, и слѣпитѣ.” Тѣзи хора се отзоваха на поканата. Тѣ сѫ носители на бѫдещата култура. Кои сѫ клосни? — Които не крадатъ и не пипатъ чуждото. Кои сѫ хроми? — Които не вършатъ престѫпления. Кои сѫ слѣпи? — Които нѣматъ алчность. Алчниятъ гледа жадно къмъ паритѣ, счита ги за необходима размѣнна величина, а не вижда Царството Божие, което носи истинското богатство. За тѣхъ паритѣ и вѫглищата иматъ еднаква цена. Ценни сѫ, наистина, само когато се впрегнатъ въ разумна работа. Онзи, на когото рѫцетѣ сѫ вързани за злото, сърдцето му е развързано и отворено за любовьта. Той минава между клоснитѣ. Който не завижда и не върши зло, той е хромъ.

И рече господарьтъ на раба си: „Никой отъ онѣзъ призванитѣ человѣци нѣма да вкуси отъ вечерята ми.” — Кои сѫ истинскитѣ призвани? — Сиромаситѣ, клоснитѣ, хромитѣ и слѣпитѣ. Тѣ се отзоваха на поканата. Външно тѣ сѫ грозни, груби, но ще дойде день, когато и тѣ ще проявятъ своята красота въ добри дѣла и велики подвизи. Хората ще ги обичатъ за дѣлата имъ, както богатитѣ — за паритѣ. По-добре е да те обичатъ за дѣлата, отколкото за паритѣ и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бѫдешъ външно красивъ, както слънчевата свѣтлина, която презъ деня освѣтява всичко, а вечерь залѣзва, или да бѫдешъ вѫтрешно красивъ, огрѣнъ отъ Божествената свѣтлина. Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява презъ деня, когато и безъ нея е навсѣкѫде свѣтло; втората се изявява вечерь и освѣтява пѫтя на страдащи и измѫчени, на угнетени и заблудили се въ пѫтя. Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната.

Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, отъ две хиляди години. Не е ново това учение. То е минало презъ три епохи: първата датира оть създаването на първия човѣкъ по образъ и подобие на Бога. Той и доднесъ още живѣе въ рая. Втората епоха е отъ времето на втория човѣкъ, направенъ отъ пръстъ и, за непослушание, изгоненъ отъ рая. Третата епоха е времето на сегашното човѣчество, когато човѣкъ се доби вънъ отъ рая. Той бѣше облѣченъ въ кожа. Това е днешниятъ човѣкъ, който изповѣдва християнството. Съвременниятъ човѣкъ има специфично разбиране за християнството. Отношението на нѣкои религиозни къмъ християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния къмъ нѣкоя скѫпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията ѝ, отъ каква кожа е, кѫде е правена, какъ се казва печатарьтъ, който я печаталъ. Като направи тѣзи изследвания, той разправя на своитѣ познати, че видѣлъ една хубава книга, съ скѫпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трѣбва да знае съдържанието на книгата и да се ползува отъ нея.
Християнството е ценна книга, съ хубава подвързия, която ползува човѣка, само когато я отвори и чете. Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа. Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ създаването на свѣта до края на вѣка.

Като се каже нѣщо за душата, нѣкои се питатъ, дали сѫществува тя, или не. Малцина отварятъ и четатъ тази книга. Единъ гръцки философъ казва: „Познай себе си”. Тази мисъль крие въ себе си учението за душата. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да отвори книгата на своята душа и да чете. Тамъ той Ще намѣри тайнитѣ на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни отъ това, което Богъ е написалъ въ човѣшката душа. Четете написаното въ вашата душа, да видите, какъ сѫ живѣли всички живи сѫщества, всички ангели. Само така свѣтътъ ще оживѣе и ще се отвори предъ васъ. — Може ли човѣкъ да влѣзе въ връзка съ ангелитѣ? — Може. Азъ правя това всѣки день. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте съ ангелитѣ. Колко ангели хлопатъ на човѣшкитѣ сърдца! Вмѣсто да отварятъ сърдцата си за тѣхъ, тѣ казватъ: Имай ме отреченъ. Едни се отказватъ да ги приематъ, подъ предлогъ, че отиватъ на нивата си; други, че опитватъ петтѣ си чифта волове, а трети, че отиватъ да се женятъ. И Соломонъ бѣше прибралъ въ двореца си 900 жени, но това не е женитба. Съвременниятъ мѫжъ се раздѣля отъ своята жена и се жени за разведена. Сѫщото прави и жената. Следъ това тѣ минаватъ за културни хора. Каква култура има въ живота на разведенитѣ мѫже и жени? Да се разведешъ съ този, съ когото Богъ те е съчеталъ, и да се свържешъ съ чуждъ мѫжъ, или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че животътъ е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ. Да се бори агнето съ вълка, има смисълъ. Но какъвъ смисълъ има да се борятъ две сестри, или двама братя въ единъ домъ? Да се биятъ хората, когато служатъ на различни богове, има смисълъ; но трѣбва ли да се биятъ, когато служатъ на единъ и сѫщъ Богъ?

Стопанинътъ на кѫщата, за когото говори Христосъ, поканилъ много хора на вечерята, но тѣ се отказали. Казва се, че тѣзи хора не сѫ готови за новата култура. Тѣ се занимаватъ съ преходни, временни нѣща, които отклоняватъ вниманието имъ отъ истинското предназначение на човѣка. На бубата е позволено да се занимава съ тѣлото си само 40 деня. Следъ това тя се отказва отъ него и се превръща въ пашкулъ. После се отказва и отъ пашкула и се превръща въ пеперуда. Тѣлото, на което човѣкъ отдава голѣмо внимание, не е най-сѫщественото, нито най- възвишеното нѣщо въ живота. То трѣбва да се преобрази, да се усъвършенствува. Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”. Естественото тѣло е това, което не издържа на болеститѣ. Наричатъ го още физическо тѣло. Ето, испанската болесть показва колко е устойчиво то. Като му направятъ нѣколко инжекции, или издържа, или не издържа. За предпочитане е човѣкъ да бѫде буденъ, да не се подава на микробитѣ. Тогава тѣ ще изядатъ само непотрѣбното въ организма, следъ което той ще парализира действието имъ съ своята мисъль и воля. Има нѣщо по-опасно отъ микробитѣ, това е човѣшката омраза.

Христосъ кани днесъ всички хора на голѣма вечеря. Това е новиятъ животъ, за който сте призвани. Опитайте го, да видите, какво благо носи той за човѣшкитѣ души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очитѣ му ще се отворятъ и ще прогледа. Ще види ангелитѣ, които слизатъ и възлизатъ, ще се свърже съ тѣхъ и ще започне да се учи на новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своитѣ по- малки братя. Това е истинското знание. Който го придобие, ще бѫде полезенъ и за себе си, и за своитѣ ближни. Той разполага съ знанието си при всички условия. То става негова плъть и кръвь. Какво знание носи магарето или коньтъ, ако го натоварите съ свещенитѣ книги на цѣлото човѣчество? Учено ли е това магаре? То реве, дето трѣбва и не трѣбва, не подозира, какви книги носи на гърба си. Стремете се къмъ онова знание, което можете да занесете съ себе си и на онзи свѣтъ, а не къмъ такова, което пречупва гръбнака ви.

Третата категория хора, които отказали да присѫтствуватъ на вечерята, сѫ онѣзи, които отиватъ да се женятъ. Тѣ сѫ подобни на родолюбцитѣ, които обичатъ отечеството си, но гледатъ да го използуватъ, да заематъ голѣми служби. Истински родолюбецъ е този, който жертвува всичко свое за отечеството си. Той трѣбва да бѫде образецъ, достоенъ примѣръ за подражаване. Който се жертвува за ближния си, за отечеството си, за една възвишена идея, той не умира. Въ негово име възкръсватъ всички хора, всички народи. Великитѣ хора сѫ душата на народитѣ. Единъ день всички народи ще възкръснатъ, а съ тѣхъ заедно и цѣлата бѣла раса. Тогава ще дойде Христосъ. Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува съ придобиване свобода на народитѣ. Всѣки народъ, който се опитва да ограничи другъ, като отнеме свободата му, се лишава отъ Божието благословение. Не мислете, че сте нѣщо отдѣлно отъ Цѣлото. Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловетѣ си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава отъ задължението къмъ Цѣлото. Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда.

Желая, всички българи да сѫ отъ слѣпитѣ, призвани отъ Христа на вечерята. За кои слѣпи говори Христосъ? — За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното. Българинътъ обича нивицата си, но на всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му трѣбва. Вземе ли повече отъ опредѣленото, лесно ще го изгуби. Всѣки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Богъ отъ насъ. Това изисква любовьта.

Какво представя любовьта? Нѣкои употрѣбяватъ думата „любовь” вмѣсто „обичь” и обратно, а тѣ се различаватъ. Любовьта е творческа сила, която дава животъ. Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема. При единъ индуски учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта. Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ. На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта,
тогава ще разберешъ, какво представя тя. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ.

Сегашната християнска култура, като индуския учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата. Петь години вече, откакъ тѣ ритатъ въ водата, искатъ да се освободятъ. Христосъ ги пита: Какво усѣщате? Какъ се чувствувате? — Имаме нужда отъ свобода. Всички народи ще бѫдатъ свободни, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато се възлюбятъ едни други. Любовьта прави човѣка свободенъ. Откажете се отъ егоизма, отъ мисъльта, какво ще стане съ васъ. Изпълнявайте волята на Онзи, Който живѣе въ васъ. Христосъ казва: „Не търся слава отъ человѣцитѣ, но отъ Бога.” Човѣкъ е часть отъ Божествения организъмъ. Щомъ цѣлиятъ организъмъ е здравъ, и частитѣ му ще бѫдатъ здрави; — Какво ще стане съ България? — Отъ васъ зависи да бѫде тя добре, или зле. Когато всички българи живѣятъ въ хармония съ Цѣлото, тѣхниятъ животъ ще бѫде хармониченъ. Още отъ създаването на свѣта Богъ е начърталъ границитѣ на България, предвидилъ е, каква форма на управление да има. Единъ день този планъ ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотдѣлно. Като се върнете по домоветѣ си, всѣки отъ васъ да влѣзе въ скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види, какво е писано за васъ, каква е програмата, която трѣбва да изпълните.

Мина вече страшното, на края сте. Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бѫдете млади, на 33 години. Ще живѣете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близкитѣ и приятелитѣ си, ще имъ кажете, че заминавате за онзи свѣтъ. Ще се сбогувате съ тѣхъ и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, нѣма да плачатъ за васъ, защото знаятъ, кѫде отивате. За да заминавате за онзи свѣтъ по свобода и да се връщате по свобода, трѣбва да се откажете отъ омразата, отъ ревностьта, завистьта, отъ всички дребнавости. Че нѣкой ви обралъ, това да не ви смущава. Вашето е всѣкога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назадъ.

Желая, всички да се запознаете лично съ Христа. Какъ ще дойде Христосъ на земята, кѫде ще Го срещнете, не е важно. Мислете, както искате. Очаквайте Го, както разбирате. Ако сте православенъ, ще Го очаквате да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, които ще затрѫбятъ на цѣлъ свѣтъ, че Христосъ иде. Ако сте теософъ, ще чакате да се роди нѣкѫде Христосъ и да расте, да се развива, докато тръгне между народитѣ да проповѣдва. Ако сте окултистъ, ще вѣрвате, че Христосъ ще се явява тукъ и тамъ, между всички народи. Явяването Му ще се познава по голѣмитѣ пертурбации, които ще ставатъ въ цѣлия свѣтъ. Христосъ хлопа на всѣка врата и кани хората на голѣма вечеря. На чия врата се хлопа? — На вратата на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата. Радвайте се, че сте отъ призванитѣ. Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна. За да я възприемете, трѣбва да се освободите отъ външното гледане на нѣщата. Материалниятъ свѣтъ има отношение къмъ формитѣ на нѣщата, а духовниятъ и Божествениятъ разглеждатъ тѣхното съдържание и смисълъ. Ето защо, не се спирайте само на формитѣ, но минавайте и къмъ съдържанието имъ.

Какво каза дяволътъ на Христа, като Го изведе на планината? — „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всички царства, които виждашъ тамъ долу.” Христосъ му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяшъ и на Него да служишъ.” Христосъ не прави договори съ дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадатъ. Човѣкъ е дошълъ на земята не да става царь, но да служи на Бога съ любовь. Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ. Това не трѣбва да ви занимава. Всѣки да каже въ себе си: Азъ познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички. Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде чуваме гласа Му. Нѣкои чуватъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го чуватъ и се съмняватъ. Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ. Така всички хора могатъ да бѫдатъ като Христа. Има ли нѣщо невъзможно въ това? И Христосъ казва за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме.” Който живѣе като Бога, той е едно съ Него. При това положение, Христовиятъ Духъ ще живѣе въ всички хора: единъ въ многото, и многото въ единъ.

Ще кажете, че има тайни, скрити нѣща въ човѣшкия животъ. — Има тайни въ живота, но това не значи, че сѫ нечисти. Животътъ на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни. Природата е пълна съ тайни. Самъ човѣкъ, неговото тѣло е велика тайна. Който е възлюбилъ Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайнитѣ на природата, както и на своя организъмъ. Въ този смисълъ, свето нѣщо е човѣшкото тѣло. Пристѫпвайте къмъ него съ благоговѣние и светость. Силитѣ, необходими за развитието на човѣка, сѫ скрити въ самия него, а условията за проявата имъ сѫ вънъ нѣкѫде. Въ влагата, въ водата се крие Божествениятъ животъ, въ топлината — любовьта, а въ свѣтлината — истината. Ползувайте се отъ тѣзи условия, за да растете и да се развивате. — Искаме да бѫдемъ радостни и весели. — И това е възможно. — Какъ? — Като отворите сърдцата си за свѣтлината и топлината на Божията Любовь.

Единъ факиръ въ Индия прекаралъ 30 години въ неподвижно състояние, съ желание да разреши смисъла на живота. По цѣли дни той седѣлъ неподвиженъ като дърво. Птичкитѣ даже правѣли гнѣздата си върху неговата глава. Единъ день една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, въ която оставила детето си. Спокойна, че детето ѝ се намира подъ зоркото око на факира, тя отишла на работа. Следъ малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвѣла да ухапе детето. Факирътъ си задалъ въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижитѣ на Бога. Той си казалъ: Богъ създаде и детето, и кобрата. Той самъ мисли за него. При това, не зная, какво да направя, за да изпълня волята Божия. Като разсѫждавалъ така, той не се подвижилъ и оставилъ на Бога, самъ да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умрѣло. Факирътъ си казалъ: Такава е била волята Божия. Напраздно прекаралъ той 30 години въ размишление — не разбралъ смисъла на живота. Като заминалъ за онзи свѣтъ, Богъ го извикалъ да го пита, защо не спасилъ детето на вдовицата. — Не знаехъ, каква е твоята воля — да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти самъ да запазишъ детето. Богъ му отговорилъ: Моята воля е да остане детето живо, затова ти трѣбваше да се подвижишъ и да убиешъ кобрата. Защо размишляваше толкова години, щомъ не можа да разрешишъ този въпросъ? За наказание, ще те изпратя пакъ на земята, да прекарашъ още хиляда години въ мѫчнотии, да познавашъ, каква е моята воля и да я изпълнявашъ.

Много хора и доднесъ още седатъ като този факиръ, неподвижни и въ размишление върху цельта и смисъла на живота, но нищо не сѫ разрешили. До тѣхъ се приближаватъ приятелитѣ имъ, преследвани отъ кобри, но тѣ не се подвижватъ, не искатъ да вдигнатъ рѫка, да убиятъ кобрата. Тѣ си казватъ: Богъ е направилъ и човѣка, и кобрата; ако трѣбва, Той самъ ще спаси човѣка.

Кобрата представя лъжливия човѣшки животъ, резултатъ на неговия изопаченъ умъ и на неговото сърдце. Кобрата държи ума и сърдцето на човѣка сковани. Ще кажете, че свѣтътъ е такъвъ. — Не е такъвъ свѣтътъ. Напротивъ, свѣтътъ е разуменъ, основанъ на редъ и порядъкъ. За да видите, какво, въ сѫщность, е свѣтътъ, трѣбва да имате свободенъ билетъ да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползува отъ такъвъ билетъ, който е готовъ да учи и да работи съ любовь. Свѣтътъ се нуждае отъ велики хора, отъ герои, ранени не въ гърба, при отстѫпление и бѣгство, но въ гърдитѣ, ранени при настѫпление.

Иде Божиятъ Духъ въ свѣта да работи и да подтикне всички хора къмъ работа. Свършиха се вече онѣзи времена на спокойствие и почивка. Днесъ отъ всички се иска работа. Всички хора сѫ на парила. Да мисли човѣкъ само за сънь и почивка, това е леность, резултатъ на неговата инертность. Единъ човѣкъ страдалъ отъ голѣма леность и не знаелъ, какъ да си помогне. Той се обърналъ къмъ единъ опитенъ американски лѣкарь да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Лѣкарьтъ го завелъ въ лабораторията си и го поставилъ подъ действието на електрически токове. Болниятъ започналъ да вика, да тропа съ крака, да маха съ рѫце. — Нѣма нищо опасно, — спокойно отговорилъ лѣкарьтъ — това сѫ гимнастически упражнения, които ще ви помогнатъ да се излѣкувате.

Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, каквато Богъ първоначално е поставилъ. Прилагайте истината и любовьта въ живота си. Ако видите, че братъ ви и сестра ви сѫ нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете имъ да се изчистятъ; ако сѫ гладни, нахранете ги; ако сѫ болни, лѣкувайте ги. — Защо нѣкои хора не ходятъ на черква? — Тамъ е заблуждението ви. Азъ намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва. Черквата представя личния животъ на човѣка. Всѣки си има по една такава черква. Излѣзте отъ своята черква и влѣзте въ Божествената църква на любовьта, на правдата, на истината, на добродетельта. Съ други думи казано: Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своитѣ ближни. Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народитѣ. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора — свещеници, учители, сѫдии, управници, майки и бащи трѣбва да се молятъ за победа на злото. — На коя страна да бѫдемъ? — На страната на Бога и на Христа. Азъ съмъ вече на фронта. Извадилъ съмъ меча си и воювамъ. Ако всички хора воюватъ противъ злото, първо въ себе си, а после — вънъ отъ тѣхъ, свѣтътъ лесно ще се оправи. Велико е бѫдещето на човѣчеството. — Какво ще стане съ България? — Не мислете за това. Работитѣ на България сѫ оправени, но вашитѣ не сѫ оправени.

Желая, вашитѣ работи да се оправятъ по всички Божествени правила. Желая, всички да бѫдете здрави, бодри, весели и, дето се срѣщате, да се познаете. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да се познаваме като братя. Това проповѣдва Христосъ.

Желая на всички да бѫдете сиромаси, хроми, клосни, слѣпи, за да сте отъ призванитѣ. Христосъ ще изпрати слугата си да ви покани на голѣмата вечеря. Богъ да ви благослови и да бѫде съ васъ сега, и всѣкога, и презъ всичкитѣ вѣкове!

21. Беседа отъ Учителя, държана на 3 ноемврий, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt