Jump to content

1922_03_19 Твоето Слово


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Твоето Слово

 

„Освети ги чрѣзъ твоята Истина,

твоето Слово е Истина.“

Ев. Йоана – 17:17

 

Този стихъ е единъ отъ дълбокитѣ, единъ, отъ великитѣ стихове на Евангелието: той съдържа такъва грандиозна истина, която мѫчно може да се опише. Само природата е майсторъ, тя има тая възможность — голѣмитѣ работи да ги прави малки и малкитѣ голѣми. Слѣдователно, за да може човѣкъ да разбере този стихъ, неговата душа, или неговиятъ умъ, или неговиятъ духъ трѣбва да бѫде въ състояние да разбере, какво е искалъ да каже Христосъ: „освети ги чрѣзъ твоята Истина, твоето Слово е Истина.“ Не че думата „истина“ е вамъ непонятна, но дѣ я употрѣбявате? Казвате: „ти говоришъ ли истината?“ „Туй нѣщо, което казвашъ, истина ли е?“ Но когато дойдемъ въ божествената школа, ние не боравимъ така отвлѣчено съ нѣщата, но трѣбва да ги разбираме конкретно, да разбираме тѣхното отношение. За примѣръ, ако вземемъ думата „вода“, ще кажете: кой не знае какво е вода? Но ако вие попитатъ рибитѣ, които живѣятъ въ водата, какво нѣщо е тя, тѣ ще ви кажатъ: „водата е една течность, въ която ние живѣемъ“, и нищо по-вече! За какво може да служи тази вода, тѣ не знаятъ. Рибитѣ не знаятъ нищо за парата — че водата може да се прѣвърне въ пара. Рибитѣ не знаятъ, че тази вода може да разхладява хората и растенията въ тѣхната жажда, това е още непонятно за тѣхъ. Когато нѣкой каже „истина“, ако си риба, разбирашъ истината като риба, и ще кажешъ: ние живѣемъ въ истината. Павелъ казва: „ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Какъ? Като рибитѣ ли? Едно врѣме хората сѫ живѣли като растения и като риби въ Бога, а сега сме по-умни, живѣемъ и се движимъ въ Бога. А има други, които живѣятъ привидно, като рибитѣ въ водата. Които не разбиратъ тази философия, ще кажатъ: „това е отклонение, това е еретичество“. Тѣ мислятъ, че нѣщата въ свѣта може да се изтълкуватъ само по единъ начинъ. Тамъ е заблуждението. Животътъ има критерий или мѣрка за разбиране. Всички сѫщества, наредени въ тази лѣствица въ низходяща степень, отъ човѣка на долу, всички животни, млѣкопитаещи, риби, мекотѣли, дори до растенията, кристалитѣ и т. н. т. иматъ критерий. И сега мислите, че разбирате живота! Кристалитѣ, казвате, сѫ мъртви. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Кристалитѣ сѫ толкова далечъ отъ насъ! Отъ чисто астрономическо гледище, нѣкои звѣзди сѫ толкова далече, че не можемъ да забѣлѣжимъ, че тѣ се движатъ по небето, а онѣзи астрономи, които се занимаватъ съ това, казватъ: тѣ пѫтуватъ съ грамадна бързина, а при това, ние не можемъ да забѣлѣжимъ това движение. И, слѣдователно, отъ наше гледище, казваме : „тѣ сѫ неподвижни“. Прѣдмети, които се движатъ и сѫ близо, движението имъ се забѣлѣзва, а прѣдметъ, който се движи, но е по-далече, неговото движение се забѣлѣзва по-мѫчно и се показва по-мудно.

 

Сега, когато ние питаме: какво нѣщо е истината? Е, истина е това: млѣкото ти чисто ли е? Е хубаво, ако млѣкото ми е чисто, това истина ли е? Казва нѣкой: „кажи ми тази дума истина ли е?“ „Тази дума прѣдставлява ли истината?“ Азъ тълкувамъ, когато нѣкой каже: „ти говоришъ ли ми истината?“ Азъ подразбирамъ слѣдното: ето какво е скрито — когато нѣкой човѣкъ ме пита, този плодъ на слънцето ли е узрѣлъ? Ако плодътъ е узрѣлъ на слънцето, подъ силата на слънцето, какво ще стане? Създаването на този плодъ не може да се обясни само съ свѣтлината, съ силата на слънцето. Е, какво е истината? Узрѣлъ ли е плодътъ въ истината — туй се разбира. Но какво нѣщо е истината? Истината, това е насока, въ която ние се движимъ, пѫтьтъ, по който ние се движимъ— това е истината. Че туй е така, Писанието казва: „глава на твоето Слово е Истината“, а ние знаемъ, че всички движения вървятъ все къмъ главата, и на горѣ, и на долу, ние всѣкога изхождаме отъ главата. Главата ни показва насоката, и когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ има глава, разбираме, че той има насока, цѣль, къмъ която се стреми. Нѣкой казва: „ти вѣрвашъ ли въ истината?“

 

Изисква се нѣщо по-вече, отколкото да имашъ цѣль, но азъ казвамъ: ти движишъ ли се къмъ истината? — „Движа се“. Но какъ, въ крѫгъ ли или въ права линия? Въ градинитѣ има коне, които се движатъ само въ крѫгъ. Казва нѣкой: „азъ се движа въ истината“. Какъ, въ крѫгъ или въ права линия? Коньтъ и той се движи, изважда вода и полива градината. Какво е свършилъ? На другия день пакъ се движи, извършва една сериозна работа. Ако го питаме, какво върти, ще отговори: „едно колело“. Е, туй колело какво отношение има къмъ тебе? — „Азъ не зная, моятъ господарь знае“. И тогава ние, съврѣменнитѣ учени, културни хора, знаете ли на какво мязаме?—на единъ конь, който е служилъ 30 год. въ такъва една градина, бахча я наричатъ, да полива зеле и пиперки и слѣдъ 30 год. господарьтъ му билъ тъй благороденъ, че казалъ: „отъ менъ да замине, хайде на стари години, тамъ на ливадата да пасе и тъй да си умре“. Обаче, коньтъ не билъ доволенъ, слѣдъ като се напасвалъ и дохождало врѣме, той отивалъ пакъ на туй мѣсто и се въртѣлъ, и слѣдъ туй пакъ се връщалъ на ливадата да пасе. Туй доброволно вече вършилъ коньтъ. Та и ние, когато ни освободятъ отъ нашитѣ разбирания, пакъ се въртимъ наоколо и мислимъ, че вършимъ нѣщо. Туй въртене още не е философия. Всичкитѣ нѣща се движатъ въ крѫгъ, въ вселената всички нѣща се движатъ само по една вѣчна линия. Ако земята се движи по единъ крѫгъ около слънцето, а слънцето се движи около другъ крѫгъ, пъкъ той около трети и т. н., значи, движение въ движение имаме, то е насока на една права линия, а правата линия е насока къмъ истината. Значи, всички се движимъ къмъ Бога. И тогава питатъ хората: „що е Богъ“! За Бога ние имаме двѣ понятия: когато излизаме отъ Бога, ние го разбираме като ограниченъ въ себе си, т. е. безграничното, което се ограничава въ себе си, — тогава разбираме Бога като ограниченъ. А като започнемъ живота си и отиваме къмъ истината, т. е. отиваме къмъ безграничното, вѣчното, слѣдователно, къмъ онуй, което е безъ граници, безъ начало и безъ край. Слѣдователно, истината е насока къмъ безграничното  и безначалното, което има връзка съ ограниченото. Е, какво разбрахте вие отъ това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползува това? Какво е това? И тогава ние се намираме въ положението на онзи козелъ, който се хвърлилъ въ единъ трапъ, подмаменъ отъ една лисица. Лисицата влѣзла въ единъ курникъ, пъкъ като издавила 10-15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напрѣдѣ си, та паднала въ една голѣма яма. И като паднала, гледала на вънъ и казала: „тази работа е лоша за менъ“. Седѣла 2—3 деня, най-послѣ минава единъ козелъ. „Какво търсишъ тукъ?“ пита я той. — „Аа, какво, горѣ ми бѣше много топло, пъкъ слѣзнахъ тукъ да се поразхладя, тукъ е отлично мѣсто за живѣене“. — „Може ли да слѣзна и азъ?“—“Какъ не може, може!“ Хопъ, скочилъ козелътъ вѫтрѣ. Той ималъ голѣми рога. Лисицата се покачила на гърба му, послѣ на рогата му и изкочила отъ трапа. Тя се освободила, а козелътъ останалъ дежуренъ на нейното мѣсто. Та сегашнитѣ хора, като ни разправятъ за истината, ние влѣземъ въ трапа като козела, а тѣ се качватъ на нашата глава и излизатъ навънъ. Всѣки говори за истината, докато се освободи. За примѣръ, онзи, който заема пари, казва: „вѣрвай ме, азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще ти ги платя на врѣме, ти вѣрвай въ думитѣ ми“. И той му повѣрва и даде паритѣ, но послѣ онзи го нѣма.

 

Сега, когато дойдемъ до другитѣ обществени положения, всички ние обѣщаваме: майкитѣ обѣщаватъ, мѫжетѣ, женитѣ, учителитѣ, все обѣщаватъ. Казвамъ: обѣщаватъ, но никой не изпълнява, а нѣкои забравятъ. А отъ това забравяне въ свѣта произтичатъ нашитѣ страдания. Защо? Понеже всички ние влизаме въ единъ великъ божественъ организъмъ. Всѣка една душа, всѣки единъ индивидъ въ свѣта играе важна роль въ този божественъ организъмъ и само човѣкътъ, който има истината вѫтрѣ въ себе си, знае насоката на своя животъ. А тази насока каква е? Тази насока въ религията наричатъ Богъ. И тогава спорятъ за Него. Въ Писанието се казва: „Бога никой никога не е видѣлъ“. Само единородниятъ синъ, който е излѣзълъ отъ пазвата на Отца, той ни го е открилъ. А този единородниятъ синъ, кой е? Това е Любовьта, която е излѣзла отъ Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излѣзла отъ безграничното, тя е направила нѣщата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Слѣдователно, трѣбва да разбираме, защо главата и сърцето иматъ извѣстни съотношения. Ако питате: защо сърцето постоянно се свива, то е, защото то работи за главата, къмъ което праща кръвьта. Защо не главата, а сърцето е мѣстото на любовьта? Любовьта работи за главата, а тя е глава на истината: „глава на твоето Слово е Истината“. Слѣдователно, всички наши мисли и дѣйствия сѫ насочени къмъ това — да познаемъ истината. И тогава Писанието казва: „когато познаемъ истината, ние ще бѫдемъ свободни.“ А въ какво седи свободата? Свободата седи въ това—да живѣемъ въ безграничното! Ако ходишъ по земята, ти можешъ да се спънешъ и да паднешъ, но ако хвръкнешъ като една птичка, дали можешъ да се спънешъ? Прѣдстави си, че може да пѫтувашъ съ крилата на единъ ангелъ въ пространството, или съ мисъльта на единъ ангелъ, въ тази велика вселена, какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия за нея? Ние толкова сме издребнѣли, че мислимъ само, за какво? Сутринь „истината“ за насъ седи въ това: какво ще ядемъ, и туй, което ще ядемъ, дали ще ни даде сили да свършимъ работата, и работата дали ще ни даде нѣкакъвъ приходъ, парички ще спечелимъ ли, ще можешъ ли да живѣемъ щастливо? Всички хора все планове кроятъ, щастливо да живѣятъ. Ако ние говорѣхме за истината, тѣ ще кажатъ: „не ни говорете сега за тия отвлѣчени нѣща, а като станемъ богати“. Но тѣ не знаятъ, че цѣлото имъ богатство, тия тѣхни пари, се обусловятъ отъ истината, понеже всѣка една частица отъ нашия организъмъ, колкото и да е малка, има своето движение и своята насока. Сега ще ви дамъ едно малко опрѣдѣление: защо не трѣбва да се яде свинско месо или нѣкои меса - не трѣбва да се ядатъ, говеждо месо или свинско. Азъ ще се спра на свинското, защо не трѣбва да се яде. Психологически ето какъ седи въпросътъ: понеже клѣткитѣ на свинята сѫ крайно индивидуализирани, когато тия клѣтки влѣзатъ въ нашия организъмъ, ние трѣбва да харчимъ два пѫти по-вече енергия, за да ги запазимъ. И който яде свинско месо, лесно заболѣва, понеже тия свински клѣтки по нѣкой пѫть не работятъ, и тогава стомахътъ спира. За туй ние наемаме работници отъ вънъ. Не е ли умно? Ама ако наемешъ стотина работници и нищо не работятъ, струва ли си да ги наемешъ? Защо да ги наемешъ? Ще платишъ, безъ да ти свършатъ работа. Ще кажете: „какво да правимъ тогава?“ Не наемай работници отъ свиня да ти работятъ. Отъ картошкитѣ, отъ житцето, отъ морковитѣ, отъ зелето, отъ пипера, отъ магданоза, отъ гулията, отъ крушитѣ, отъ черешкитѣ, отъ това-онова, ще наемешъ тия прѣкрасни работници, които, безъ да платишъ, работятъ отлично и безъ стражари. Тъй седи великата истина! И затуй Писанието казва: „ние трѣбва да живѣемъ много чистъ и святъ животъ“. Сега работницитѣ, които ние наемаме, 10—20 души работятъ нѣкои, гледамъ, на шосето, ама войници съ байонети седатъ, и тѣ работятъ, но не работятъ отъ любовь, пушка има. И гледамъ нѣкой пѫть стражарьтъ като се захласне нѣкѫдѣ, работникътъ избѣга. И казватъ тогава: „еди-кой-си затворникъ избѣгалъ“. Така е и съ свинскитѣ клѣтки, всѣки день все напущатъ и бѣгатъ и затуй казвамъ: въ нашия организъмъ да нѣма затвори! Въ себе си най-първо вие унищожете затворите, въ своя умъ, стомахъ, и всички клѣтки, които работятъ, понеже сѫ разумни, ще работятъ по закона на истината, защото всички се движатъ къмъ Бога.

 

„Освети ги чрѣзъ твоята Истина“, значи, хвърли свѣтлина въ тѣхнитѣ умове, да мислятъ, за да може да познаятъ истината, и понеже истината е глава на твоето Слово — „твоето Слово е Истина“ — само тогава тѣ ще разбератъ истината. И на друго мѣсто се казва: „ослѣпилъ си ги, за да не се обърнатъ къмъ Тебе и се избавятъ“. Кои хора Господь е ослѣпилъ? Онѣзи, които не разбиратъ Божия законъ. И въ Писанието има единъ стихъ: „и не введи насъ во изкушение“, но тамъ е криво прѣведено, то е: давай ни знания и мѫдрость, да не би съ своитѣ глупости ние да попаднемъ въ изкушение и да страдаме. Тъй е мисъльта: давай ни знания и мѫдрость, да не би съ своитѣ глупости да попаднемъ въ изкушение и да страдаме. И, слѣдователно, ние като грѣшимъ, ще се ослѣпимъ. Сами ще се ослѣпимъ и тогава, когато Богъ ни говори истината, нѣма да го разберемъ. Единъ човѣкъ, за да разбере истината, най-първо неговиятъ умъ трѣбва да бѫде освободенъ отъ всички заблуждения. Тия заблуждения сѫ наши. Когато човѣкъ направи нѣкой грѣхъ и не иска да го поправи, той понѣкога се заблуждава, не вижда своята погрѣшка. Е хубаво, днесъ направишъ едно, заблуждавашъ се, утрѣ направишъ второ, трето, четвърто, но тия заблуждения единъ день ще поврѣдятъ самия твой животъ. Е, да допуснемъ, азъ взема една чашка ромецъ или една чашка ракийка, за да може туй да подѣйствува на моето храносмилане, — тъй съвѣтватъ лѣкаритѣ. Е хубаво, азъ ще видя дали туй мнѣние на лѣкаритѣ съвпада съ мнѣнието на природата. Какво ще каже тя? Като пия винце, стане ми тежко, и казвамъ на лѣкаря. — Слѣдъ врѣме ще стане една промѣна вѫтрѣ. Каква промѣна става? Днесъ една чашка, утрѣ друга и т. н. Мене ми разправяше единъ, че жена му боледувала отъ неврастения. Лѣкари я лѣкували съ пиене, излѣкували я отъ неврастенията, но тя станала пияница. Туй лѣкуване ли е? Питамъ: какво е спечелила тя? Знаете ли на какво мяза това? Азъ ще ви приведа единъ анекдотъ. Единъ турчинъ въ Цариградъ билъ лакомъ за пари, искалъ много пари да спечели. Отива другъ единъ при него и му казва: „що си туряшъ паритѣ въ касата, дай ми 200 лири, азъ ще ти дамъ 100% лихва.“ Турчинътъ му далъ паритѣ и той почналъ да му дава 100%. 6 мѣсеца му давалъ, и послѣ му казалъ: „ти благодаренъ ли си ?“ — Доволенъ съмъ, хиляди пѫти съмъ доволенъ, ами майката на паритѣ кога ще ми дадешъ?“ — „Майката остави я да си върви“. Та мнозина сега казватъ: „слушай, ние ще ти дадемъ 100 %“. Да, 100 ще изядешъ ти, а 100 на мене ще дадешъ. Въ това нѣма никаква философия. И така не се разсѫждава. И въ съврѣменния строй ние постоянно изоставяме майката на страна, не искаме да знаемъ, че вървимъ по крива посока, та търсимъ, че този е виноватъ или онзи. Не, не! Въ всѣко отношение ние трѣбва да знаемъ пѫтя на своето движение.

 

И това движение не трѣбва да го спираме по никой начинъ. Въ истината не се допуша нито за мигъ абсолютно никакво колебание. Всѣко поколебаване е грѣхъ, защото твоето движение е свързано съ друго движение, може да попаднешъ въ нѣкоя катастрофа: прѣсичане има на тия пѫтища въ вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живѣемъ, ще ни покаже кое е глава на истината. На този въпросъ само истината може да даде единъ задоволителенъ отговоръ, да ни направи разумни, да знаемъ защо живѣемъ и какъ трѣбва да живѣемъ.

 

Въ Америка имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, много ученъ, докторъ Гордонъ. Тамъ има църкви демократически. Къмъ демократическитѣ църкви спадатъ методическата църква, а този д-ръ Гордонъ е спадалъ къмъ аристократическата църква, епископалната. Проповѣдва, събиратъ се, слушатъ го, но животъ нѣма въ тази църква. Въ неговата църква ставали много инциденти съ този д-ръ Гордонъ. Единъ день влиза единъ бѣднякъ, сполучилъ да влѣзне въ църквата му вѫтрѣ — тѣ ги наричатъ: „свободнитѣ хора въ религията“. Тѣ сѫ такива, че петь пари не даватъ за хората, когато си изказватъ мнѣнието. Тѣ мислятъ свободно, на никакви правила не се подчиняватъ, и на всѣка църква тѣ сѫ тръне, и американцитѣ ги наричатъ „крянкс“ — т. е. колелото имъ се върти навсѣкѫдѣ, тѣ влизатъ въ църквата безъ да плащатъ. Тамъ се плаща за всѣко мѣсто по 1500 —2000 долари, столоветѣ сѫ плюшени, и тамъ „се служи на Бога много хубаво!“ Влиза единъ бѣденъ и сѣда на единъ столъ. Стопанинътъ на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „ти знаешъ ли на кого е това мѣсто?“ — Не зная. Казва му: „това мѣсто е мое“. —Радвамъ се. „Знаешъ ли колко съмъ платилъ? — 2,000 долара“. — „Струва си паритѣ“. Сега, спира се тамъ. Иде проповѣдникътъ д-ръ Гордонъ и започва да говори, каже нѣкой пасажъ, този се провикне: „аминъ, тъй да бѫде“. Всички се смущаватъ, Този казва: „Господи, помогни му да не се спъва, хубаво говори“. Сега този д-ръ Гордонъ разправя своята опитность въ една книга. Обаче, всички тия инциденти не сѫ могли да му дадатъ опитность да започне единъ новъ животъ. Една вечерь той сънувалъ единъ живъ сънь, че проповѣдва въ църквата прѣдъ грамадно събрание, всички мѣста пълни. Иде единъ човѣкъ, нѣма мѣсто заради него. Той му направилъ силно впечатление. Като свършилъ проповѣдьта, си, казалъ: „искамъ да зная кой е този човѣкъ“ и пита: „кой е този човѣкъ?“ Единъ отъ неговитѣ хора казва: „той бѣше Христосъ“. И се събужда. И казва: „Христосъ дойде въ моята църква и за него мѣсто нѣмаше!“ Питамъ ви: въ всички църкви има ли мѣсто за Христа? Той правъ седи!

 

„Глава на твоето Слово е Истината“. И сега насъ ще ни убѣждаватъ за какво ли не, за всичко друго ще ни убѣждаватъ, обаче, истината, която ще насочи нашия животъ, която ще внесе една нова насока, никой не говори за нея. Всички въпроси, които вълнуватъ обществото, могатъ да се разрѣшаватъ отъ истината. И казва Писанието: „когато ние познаемъ истината, ще бѫдемъ свободни.“ Много естествено е: когато тръгнешъ съ единъ човѣкъ на пѫть, ти ще дѣлишъ съ него всичко, каквото имашъ. Дѣто седнешъ, ще отворишъ торбата си. Българинътъ е много учтивъ: вървишъ съ него, той те храни. Слѣдователно, всички хора, които вървятъ въ истината, въ една и сѫща посока, могатъ да си помагамъ и ще иматъ разположение да ядатъ и пиятъ. Защо не се разбиратъ хората сега? Защото не вървятъ въ Бога. Единъ на лѣво, на изтокъ, другъ на западъ, и търсятъ все идеали. Какви идеали? Никакви идеали нѣма. „Ти да бѫдешъ българинъ!“ Казвамъ: българинътъ остава ли вѣчно да живѣе? Не. „Ама да станешъ професоръ“. Хубаво. Ти като професоръ ще останешъ ли да живѣешъ? „Министъръ да бѫдешъ“. Ще останешъ ли? — Не. Е, тогава? Сѫдбата на всинца ни е да отидемъ въ Орландовци, да влѣземъ въ джоба на попа. Това не е разрѣшение. Никога не влизаш въ попски джобъ! Веднажъ излѣзълъ изъ джоба на попа, втори пѫтъ не влизаш вѫтрѣ Чудна работа! Какво спасение може да има въ единъ попски джобъ? Но това не сѫ разсѫждения, това показва колко леко ние разсѫждаваме. Това сѫ поговорки. Българитѣ казвамъ тъй: „ще влѣзешъ въ попския джобъ“. Защо ще влѣзатъ хората въ този джобъ? Всѣки единъ човѣкъ, който не слѣдва божествената истина, ще влѣзе въ попския джобъ. И този джобъ е много дълбокъ, той е най-дълбокиятъ, най-опасниятъ джобъ. Нѣма по опасенъ джобъ отъ попския джобъ! Този джобъ е гробътъ, тъй го разбирамъ азъ —като те заровятъ, може да плачатъ за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави?“ Иванъ казва: „защо не ме разровишъ“? Съ години идватъ, плачатъ, но жената казва: „въ попския джобъ си, не те откопавамъ“. Нѣкои казватъ: „като умремъ, ще се свърши всичко.“ Е, питамъ азъ хората: ти умиралъ ли си да знаешъ какво нѣщо е смъртьта? Съврѣменнитѣ хора казватъ: „нито единъ не е провѣрилъ, що е смърть!“ Азъ оспорвамъ смъртьта! Не говорете за нѣща, които не знаете! Умиралъ ли си, за да знаешъ? И сега всички казватъ: „ще умремъ“. Смъртьта подразбира ограничение на живота. Смъртьта — това е най-тежкото ограничение, което животътъ може да прѣдстави, единъ абсолютенъ покой, да нѣмашъ съзнание, да не проявявашъ никаква инициатива. Така опрѣдѣлямъ азъ смъртьта. Като влѣзешъ въ попския джобъ, ти ще влѣзешъ въ най-тежкото робство. И тогава ние казваме: за да се избавимъ отъ смъртьта, трѣбва да се стремимъ къмъ истината, а за да се стремимъ къмъ истината, нашето сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь и да познаемъ Бога като Любовь. И тогава Христосъ казва: „никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ ми не го привлѣче.“ Значи, Богъ, като истина, ще ни привлѣче къмъ себе си, а Христосъ ще ни покаже истинския пѫть на туй вѫтрѣшно движение. И каква е емблемата на истината? Въ истината всѣки единъ човѣкъ, какво ще почувствува? Вие когато възприемете истината, нѣма да ви говоря много. Ще ви говоря положително върху истината, толкова, колкото можете да ме разберете. Отчаянъ си, мислишъ да се самоубивашъ. Азъ прѣди нѣколко врѣме привождахъ единъ примѣръ: единъ младъ момъкъ, способенъ, талантливъ музикантъ, се влюбва въ една графиня. Туй го изваждамъ изъ единъ ненаписанъ романъ. Обаче, тя му казва тъй: „условията, при които живѣя, сѫ тъй сложни, баща ми, майка ми по никой начинъ не ми позволяватъ да се оженя, азъ не мога да те взема.“ Той се отчайва. И единъ день той тръгва, свѣтътъ му потъмнѣлъ, загубилъ всѣкаква цѣлъ въ своя животъ и искалъ да се самоубие. По това врѣме, тя, за да го избави, туря си маска на лицето, стига го на пѫтя и му пришъпва нѣщо — авторътъ не дава тия думи: никой не ги е чулъ. Изведнажъ той става бодъръ. Какво му е казала тази маска? Тя е казала една магическа дума, отъ която веднага лицето му свѣтва, той се връща и казва: „отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя“. Какво му е казала? — „Азъ те обичамъ и съ тебе ще сподѣля всичкитѣ мѫчнотии въ твоя животъ.“ Слѣдователно, тази графиня — той е Христосъ — когато въ този животъ си се отчаялъ и кажешъ: „азъ свършихъ“, Христосъ, маскиранъ, ще ти пришъпне: „азъ те обичамъ, съ тебе ще сподѣля всичкитѣ мѫчнотии въ живота. Напрѣдъ!“ Тогава ти казвашъ: „има смисълъ“! Защо? Когато е любовьта вѫтрѣ въ насъ, тази вѣчната, безгранична Любовь, ти си позналъ истината. Слѣдователно, слѣдъ като познаемъ истината, ражда се въ насъ една вѫтрѣшна свѣтлина, става ни леко на душата, ние сме като една свободна птица съ крила и тръгваме въ права посока. Първото нѣщо, което трѣбва да намѣримъ, е истината. Питамъ сега: вашата графиня на пѫтя проговорила ли ви е тази истина, тази тайна дума? Туй е едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което всички трѣбва да имате. И туй, върху което Господь настоява, е: абсолютно никаква лъжа на ония, които славятъ истината, не се позволява, абсолютно никаква лъжа! Вънка, въ свѣта, можете да лъжете колкото искате. Да лъжете и да ви лъжатъ, но влѣзете ли въ този пѫть, да служите на Бога, абсолютно трѣбва да турите въ ума си истината. А сега какво казватъ българитѣ: „безъ лъжица и безъ лъжа не може“. Лъжица, значи може да се сърба. Лъжа и лъжица нѣкой пѫть както въ английски: „lawer“ и „layer“ сѫ близо. Опасностьта е, съ тази лъжица, ако се засмѣешъ, яденето ще отиде въ кривото гърло и съ тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И азъ не зная, който е измислилъ тия лъжици, е билъ много уменъ! И по нѣкой пѫть казваме, че най-силната храна е супата, която хората правятъ, тѣ все супа ядатъ и съ нея започватъ. А природата въ своето меню никѫдѣ не е прѣдвидѣла супа. Супа нѣма тамъ, щомъ идешъ на нейната трапеза, супа нѣма. А ние, първото нѣщо ще изнесатъ супа отъ кокошка, отъ пуйка, пѫдпѫдѫчета, съ малко лимонъ, воденичката изрѣзана вѫтрѣ, и гълтаме ли гълтаме. Гълташъ, ама болести се раждатъ. И сега всичкитѣ духовни, религиозни хора искатъ да се хранятъ съ супа. А Павелъ казва - съ млѣко. И вие, съврѣменнитѣ хора, искате да се храните съ чорба. Казвамъ: въ моето меню супа нѣма. Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа дѣ има най-хубава супа.

 

„Глава на твоето Слово е Истината.“ Слѣдователно, тази чорбеста храна, то е като нѣкой романъ. Четемъ романа, какво става? Нѣкоя героиня се ожени за поетъ, родятъ се дѣца, скарватъ се, развеждатъ се и казватъ: „отлична супа е този романъ!“ Да, това е една първокачествена супа. Нѣма ли нѣкой да напише единъ романъ по другъ начинъ, безъ супа? Азъ още не съмъ срѣщалъ никой романъ безъ супа? За примѣръ, да напише, да прѣкара героитѣ си въ другия свѣтъ, безъ да умратъ. А сега ще кажатъ: еди-кой-си е живѣлъ 70—80 год., че почтено го погребали, турили дървета, цвѣтя и написали: „тукъ почиватъ два велики герои на свѣта“. Кои сѫ тия герои на свѣта? — Които обичаха да ядатъ супа съ лъжица. И защо не се оправя свѣта? Докато ядете супа, нѣма да се оправи свѣта. Здрава, твърда храна трѣбва, която да подложимъ на нашитѣ зѫби, да я дъвчемъ. Ние все чакаме по благодать да дойдатъ дарбитѣ. Господь иска отъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, работа и работа. И ако ние страдаме, то е защото не сме работили въ миналото. И Господь те наказва заради твоята лѣность. А на този, който е работилъ, Богъ въздава по-вече, понеже въ миналото е билъ трудолюбивъ. Трѣбва да работимъ въ каквото и да сме положение. Туренъ си слуга, извърши своята длъжность. Единъ день твоето слугуване ще ти даде по-голѣми знания. Богъ е прѣдвидѣлъ за тебе нѣщо по-велико, отколкото ти мислишъ. И ако азъ бихъ написалъ какво ви очаква въ бѫдещия животъ, знаете ли какво би станало съ васъ? Вие бихте напуснали всичкитѣ ваши колиби, бихте напуснали всичкитѣ си работи. Но понеже туй врѣме иде, ще напуснете земята. Но за сега има още малко работа, трѣбва да я свършимъ, да приготвимъ почва и условия за бѫдещето поколѣние, което иде на земята. Пъкъ като се освободите отъ всички тия връзки, ще тръгнете къмъ тази посока, къмъ Истината, и тогава ще разберете какво е казалъ Павелъ: „око не е видѣло и ухо не е чуло, и на човѣкъ на сърцето не е дохождало това, което е приготвилъ Богъ за тѣзи, които го любятъ“. Ще кажатъ нѣкой: „какво е това нѣщо?“ Какво ли? Трѣбва да го видишъ, чуешъ и опиташъ, то не може да се опише! Нѣкой религиозни хора казватъ: „всичко въ свѣта върви къмъ една цѣль.“ Но ти пишешъ само за да нахранишъ жена си и дѣцата си. И Толстой разсѫждава тъй: „ти ще ги нахранишъ, но единъ день тѣ ще умратъ, значи да давашъ по-вече материалъ на смъртьта.“

 

Сега, вие се борите за 1000 метра мѣсто, карате се и се сърдите, а азъ казвамъ: не си трови живота, единъ день Господь ще ти даде цѣла планета като тази да ти бѫде собственость. Цѣла земя като тази те очаква въ пространството. Защо си дошълъ тукъ? Учи се, учи се, велико наслѣдство имашъ горѣ, съ цѣла една планета ще разполагашъ и ще ѝ станешъ господарь. Вие ще кажете: „хмъ, но кога?“ — Сега, сега, въ този животъ. Ще кажете: „да е сега да го опитаме!“ Туй знаете ли на какво мазя? На вола като му разправяшъ за университетъ, за човѣшка култура, той ще каже: „сламица, сламица, трябва да се наямъ.“ Т. е. ние можемъ да минемъ отъ едно състояние на нашето съзнание въ друго. Нашето съзнание не се ограничава отъ нашето тѣло. Нашето съзнание може да мине въ единъ моментъ, да вземе друга посока, и слѣдователно, да минемъ въ съзнанието на ангелите, то е надъ насъ. Като влѣземъ въ туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влѣземъ въ четвъртото измѣрение, което ученитѣ сега оспорватъ. Значи, има мѣста, дѣто духоветѣ живѣятъ—ученитѣ почватъ да признаватъ, че и духоветѣ иматъ мѣсто да живѣятъ.

 

И тъй, истината има отношения къмъ нашата глава. И като влѣзе въ нашето съзнание, ще на прави ума ни свѣтълъ, на сърцето ще даде вѫтрѣшенъ миръ, а на мускулитѣ сила. И герой въ свѣта може да стане само онзи, който има истината. Той може да има другъ умъ — не другъ умъ, погрѣшно е това, — но той може да се жертвува и като се жертвува, ще влѣзе да живѣе въ душата на своя народъ. И онѣзи, праведнитѣ, които заминаватъ, като се жертвуватъ, влизатъ въ душата на своя народъ, и единъ день ние ще обсебимъ свѣта и ще кажемъ: „стига вече тѣзи заблуждения!“ И ще се стремимъ все къмъ великата истина, на която потикъ е любовьта. И всички ваши желания сѫ милиони свѣтове, които се образуватъ и се движатъ, и милиарди системи, които се движатъ къмъ една велика ,цѣль, а тя е истината. „Освети ги чрѣзъ твоята Истина, твоето Слово е Истина“.

 

И сега, пазете се отъ супата, яжте твърда храна. Трѣбва правилно разбиране за Бога, че той е истина и Любовь. Всички други нѣща въ свѣта сѫ второстепенни. Започнете да мислите за истината. Отъ васъ искамъ: спирайте се всѣки день по 5 минути, отправяйте ума си къмъ истината, 5 минути всѣки день, и тогава въ една година отгорѣ вашиятъ умъ ще придобие други трептения. Ние сега потърсимъ истината, усъмнимъ се, потърсимъ я, усъмнимъ се: „нѣма другъ животъ“! Духовнитѣ хора казватъ: „въ този животъ не може, ама, въ слѣдния животъ“. Други казватъ: „на земята не може да се живѣе чистъ и святъ животъ.“ Ако на земята не можешъ да живѣешъ чистъ и святъ животъ, и на небето нѣма да живѣешъ такъвъ животъ. Такъвъ е законътъ! Той тукъ не знае да свири, че на небето ли ще свири? Това мяза на слѣдното: въ Варна една баба сънувала, че отива на другия свѣтъ, била е 60 годишна, гледа тамъ, че има зелени маси, хора съ бѣли дрехи седатъ и пишатъ, рѣшаватъ нѣщо. Питатъ бабата: „защо си дошла тука!“ — „Е, синко, дойдохъ отъ онзи свѣтъ тука да си поживѣя“—“Знаешъ ли да четешъ“? —“Не зная.“ —“Тогава тукъ само вода ще носишъ.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите — вода ще носите. А знаете ли какво нѣщо е вода да носите?

 

И сега казвате: „Господь е благъ.“ Благъ е къмъ трудолюбивитѣ, които мислятъ, чувствуватъ и изпълняватъ волята му. Но Богъ е много строгъ къмъ ония мързеливци, които казватъ: „Той е, нашъ Баща, ще бъркаме въ джоба му.“ Никакъвъ джобъ нѣма той!

 

И тъй, азъ ви говоря като на мои братя и сестри. Въ мене нѣма никаква критическа мисъль.

 

Истината и Любовьта — вложете ги въ живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измѣни само чрѣзъ тази Истина и чрѣзъ тази Любовь!

 

*

Бесѣда, държана на 19. III. 1922 год. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...