Jump to content
Ани

1922_03_26 Които васъ приематъ

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Които васъ приематъ

 

„Който васъ приима, мене приима, и който приима мене,

приима Тогозъ, Който ме проводилъ.“[*])

 

Въ всѣко учение има основни елементи, основни закони, основни принципи и понятия. Това сѫ положения, които не могатъ да се мѣнятъ. Извѣстно е, на колко възлизатъ основнитѣ елементи въ химията, мисля, че сѫ по-вече отъ 70. Нѣкои искатъ да ги сведатъ до по малко. И едното положение е вѣрно, и другото. Значи, хората на свѣта, ученитѣ хора, искатъ всичко да сведатъ: да сведатъ фактитѣ къмъ извѣстни закони, а законитѣ къмъ извѣстни принципи, за да могатъ да обяснятъ проявленията въ природата. Религиознитѣ хора, които считатъ, че положенията на свѣтскитѣ хора сѫ кризи, правятъ едно общо заключение, като мислятъ, че всичко, което свѣтътъ учи, е криво. Не е така. Въ свѣта има много криви учения, но има и много прави. И у религиознитѣ хора има много криви учения. Въ туй отношение ние не си правимъ никакви илюзии, т. е. не искаме да се само заблуждаваме. И знаете ли отъ какво произтича заблуждението у хората? Заблудата това е една негативна страна на човѣшкия умъ, на низшия умъ на човѣка, на неговия животински умъ. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи на долу. Направете опитъ: като погледнете котката или вола, тѣ си подигнатъ опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: "подигналъ си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? — Погледнали го. А защо го погледнали? - Похвалили го. А защото похвалили, за нѣкакво достойнство ли? Казали му: "ти си отличенъ поетъ, като твоитѣ стихове не сме чели до сега“. — „Аа, така ли?“ И той си подигне опашката на другия день върви, друго яче. Но ти си сѫщиятъ. Онзи, който те е похвалилъ, не е внесълъ нѣщо сѫществено въ твоитѣ стихове. Не трѣбва да се самозаблуждавашъ. Сега, азъ не отричамъ похвалата, и тя е на мѣстото, но не всѣкога: по нѣкой пѫть похвалата заблуждава човѣка. А негативната страна на похвалата е да укоримъ човѣка, за да му отворимъ очитѣ. Нѣкой казва: „защо ме коришъ, защо ме обиждашъ кръвно?“ Ако твоитѣ очи сѫ затворени или иматъ перде, азъ ще направя една операция съ моя ножъ, за да падне пердето отъ очитѣ ти и да виждашъ по-ясно. Казвашъ: „ама азъ виждамъ". Да, виждашъ, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждашъ по ясно. Туй учение, което ние проповѣдваме, е основано на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Ако азъ направя тази операция и ти казвамъ: ти виждашъ ли по-добрѣ? — „да“. Разбирашъ ли добрѣ? — „да". Тогава моята обида е на мѣсто. Ако, обаче, те обидя, и ти кажа: виждашъ ли по добрѣ? — „не“. Разбирашъ ли по добрѣ?" „не“, тогава обидата ми не е на мѣсто. И тогава ще употрѣбя вториятъ методъ — ще те похваля. Казвамъ тогава: виждашъ ли? — „много добрѣ виждамъ“. Разбирашъ ли? — „разбирамъ“. Значи, похвалата ми е на мѣсто. Тѣзи сѫ общи положения. А когато нѣкой човѣкъ ни похвали или обиди, ние трѣбва да разрѣшаваме въ себе си: ако този човѣкъ, който ме обижда, внася въ менъ една нова идея и изправи една моя погрѣшка, тази обида е на мѣсто; а ако този човѣкъ развали моя миръ и съ години не мога да се примиря, тя не е на мѣсто.

 

Сега, Христосъ казва: „който васъ приема“, т. е. той започва отдолу нагорѣ. Не казва: „който приема Бога, послѣ менъ да приеме и най сетнѣ васъ“, а казва: „който васъ приема, менъ приема, а който менъ приема, приема Тогозъ, който ме е проводилъ".

 

А вие често казвате: „азъ не искамъ да зная за другитѣ хора, азъ искамъ да зная какво Господь е говорилъ“. Е хубаво, ако Господь е говорилъ по-напрѣдъ на единъ твой братъ, на твоитѣ близки, Той два пѫти не говори. То е, ако учительтъ е говорилъ веднажъ, а ти си билъ вънъ, той нѣма да дойде два пѫти да говори на ученика, който е отсѫтствувалъ. Ще идешъ при ученика, който е слушалъ бесѣдата на учителя или лекцията на учителя и той ще ти я разправи. Ама ще кажешъ: „какъ, азъ да слушамъ единъ ученикъ, това не мога да го нося“. Щомъ не можешъ да го носишъ, ти невѣжа ще останешъ. Смирение трѣбва. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто въ класа, да чуе какво ще му каже Господь. Мнозина хора казватъ, че тѣ сѫ слушали Господа. Кой Господь? — „Рече Господь на Господа моего“. Значи, има и единъ малъкъ Господь вѫтрѣ въ насъ, и единъ голѣмъ Господь, който говори на моя малъкъ Господь. Голѣмиятъ Господь ще проговори на този малкия Господь, пъкъ той на тебе ще го каже и ти ще узнаешъ истината. А туй окултната наука го нарича: висшето „азъ" у човѣка, пробуждането на „аза“, а християнитѣ го наричатъ: „ангелъ хранитель“. Окултиститѣ наричатъ „богове“ тия, които ни рѫководятъ. Има едно божествено начало, съ което ние сме свързани. Туй начало ние го наричаме Христосъ, който е вѫтрѣ въ насъ. Той е малкиятъ Господь въ насъ. И нѣкои искатъ да прѣдставятъ, че Христосъ е надъ всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христосъ е началото, въ което Богъ се изразява най-добрѣ. Той много добрѣ казва: „никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ, Великото Начало, не го привлѣче“. Съ какво? — съ Любовь. Ако въ вашето сърце не затрепери тази Любовь, Той нѣма да ви привлѣче. Азъ искамъ малко да се спрете върху положителната страна на любовьта. Докато вие се съмнѣвате, докато вие се тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите вънъ славата, всичко въ свѣта е отрицателно. Вашата любовъ е негативна, отрицателна, слаба е енергията ви. Това не е Божествена Любовь! И цѣлата наша култура се създава на тази отрицателна Любовь.

 

Ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да знаете каква е тази любовь, негативната. Тя е отлична Любовь, но само за четири деня.

 

Минава единъ младъ вълкъ, който за пръвъ пѫть дошълъ на земята. Понеже, като се родилъ между вълцитѣ, билъ неблагороденъ, той пожелалъ да реформира своя родъ и казалъ: „азъ съмъ изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, за да се поправите, защото вашитѣ прѣстѫпления сѫ толкова голѣми, вие толкова много грабите овцетѣ, че е рѣшено да се поправите, трѣбва да се ограничите и азъ ще ви дамъ единъ примѣръ, какво да правите“. Единъ день той срѣща една млада овца, една мома — тъй: овцитѣ не сѫ толкозъ възрастни — и казва: „азъ много те обичамъ, влюбилъ съмъ се въ тебе, искамъ съ тебе да прѣкарамъ цѣлия си животъ“. — „Цѣлиятъ животъ съ менъ да бѫдешъ? Но азъ зная, какво зло, какви пакости сте нанесли на нашия родъ“. — Не, не, азъ ида отъ невидимия свѣтъ, да реформирамъ всичкитѣ вълци, и ти ще видишъ това, на опитъ ще го покажа“. — „Е тогава, готова съмъ“. Залюбватъ се, хващатъ новото учение, тръгватъ по пѫтя да докажатъ, по новото учение, че между вълцитѣ и овцетѣ настава братство и равенство. Но понеже овцетѣ живѣели много далечъ, трѣбвало да пѫтуватъ много врѣме. Овцата пасла трѣва, а вълкътъ постилъ. „За любовь, казва, издържахъ постъ първия день“. Вториятъ день седатъ тя го подканя. — „Не съмъ разположенъ, ти си паси, пъкъ азъ ще походя“. И вториятъ день казва: "издържахъ“. На третия день тя пакъ си пасе и го кани. На четвъртия день той казва: „дѣйствително, азъ много те обичамъ, четири дни съмъ страдалъ за тебе, но ти обичашъ ли ме?" — „Обичамъ те“. — „Готова ли си да се пожертвувашъ заради мене?"

 

„Готова съмъ“. — „Гладенъ съмъ, може ли да те изямъ?“ Това е то съврѣменната наша любовь. Така е съ всички хора, на всички казвамъ това и

 

всички тамъ се спъвате. Четири деня може, върви, но послѣ — „нали ме обичашъ?“ — „Обичамъ те.“ — „Може ли да те изямъ?“ До четири деня всичко добрѣ върви. Божествената Любовь, обаче, е обратна на човѣшката. И какво ще остане отъ тази овца? — Само коститѣ всичкото ѝ месце ще изчезне. Тогава ние ще кажемъ: „този вълкъ колко е билъ жестокъ". Е хубаво, когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна, майка ѝ и баща ѝ и цѣлиятъ родъ сѫ вложили най-хубавото въ нея, обѣщавашъ ѝ златни планини, обаче, като живѣе тя четири години съ тебе, въ нейната глава нищо не остава отъ онова, което е било вложено въ нея. Питамъ: кой е овцата и кой е вълкътъ? Този законъ се прилага между всички: и за мѫже и за жени, и за проповѣдници и за слушатели. Ако азъ само ви проповѣдвамъ четири години и отъ васъ нищо не остане, то значи че учительтъ е вълкътъ, а ученицитѣ — овцитѣ. Безпощаденъ е този принципъ. Азъ го прилагамъ и вие го прилагайте навсѣкѫдѣ. Първото нѣщо: любовьта изисква свобода, свобода, навсѣкѫдѣ пълна свобода. И не само материална свобода. Има друго робство, по-тежко отъ материалното. Единъ човѣкъ може да работи въ една фабрика, но той е свободенъ да мисли и чувствува каквото иска. А има и умствено робство. Еди-кой-си авторъ е казалъ тъй: ти искашъ да се изкажешъ, но не можешъ да изкажешъ мисъльта си. Т. е. ако въ материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарьтъ така и е въ умствено отношение. Хората си иматъ правила. И поетитѣ си иматъ правила, какъ да римуватъ. И всѣки поетъ говори въ рими, но поезията не се сѫди по римата: то е едно отъ условията въ поезията. Поетитѣ трѣбва да разбиратъ що е поезия: тя е като музиката, хармония трѣбва да има, и думитѣ така трѣбва да сѫ наредени, че като прочетешъ едно стихотворение на нѣкой поетъ, да почувствувашъ едно трептение въ сърцето и едно разширение, и да станешъ радостенъ и веселъ. Тъй разбирамъ азъ кой е истинския поетъ: като прочета стиховетѣ му, ако съмъ билъ наскърбенъ, да ми снематъ тѫгата, да се утѣша. А онзи поетъ, който казва: „каква сѫдба настана, да сме роби и двама", такъва поезия въ окултната наука ние не искаме. Богъ е Любовь, а въ свѣта ние създаваме тази „сѫдба“. Това робство, това заблуждение, сѫ чада на нашитѣ изопачени умове, на нашата философия, на нашитѣ управници въ миналото, а не на сегашнитѣ. Отъ хиляди години тѣ създадоха това. Свещеницитѣ, не сегашнитѣ, а на миналото, сѫ внесли всичкитѣ заблуждения, които сега сѫществуватъ. Сегашнитѣ не сѫ виновни, тѣ носятъ грѣховетѣ на миналитѣ.

 

И Христосъ казва: „който васъ приеме.“ Ако ти отъ Любовь не можешъ да приемешъ брата си, не можешъ да приемешъ и Христа. Законътъ е много вѣренъ Ако ти не можешъ да дадешъ на единъ просякъ единъ левъ, какъ ще дадешъ на Христа нѣщо по-вече? Защото Христосъ като дойде, той ще иска по-вече. Ако ти не можешъ да нахранишъ една муха, ако ти е свидно, какъ ще нахранишъ една овца, която ще изяде 1000 обѣда на мухитѣ? Ако ти не приемешъ брата си, какъ ще приемешъ вѣчното — Бога, който ще иска повече? И тъй, Христосъ казва: "най-първо ще приемешъ брата си“, понеже ние сега вървимъ по закона на еволюцията, ние ще приемемъ брата си, слѣдъ него ще дойде Христосъ и слѣдъ Христа — Богъ, т. е. пълнотата на Любовьта ще се появи.

 

Сега ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, за двѣ сестри. Едната е била учителка, а другата, по-малката, е служела въ кѫщи. Тази мома, сестра ѝ, събирала пари, за да си накупи книги, да помага на бѣднитѣ. Обаче, сестра ѝ се влюбва въ единъ момъкъ а този момъкъ не билъ хубаво облѣченъ. И какво да направи тя, за да го хареса сестра ѝ — намислила да вземе скритомъ пари отъ сестра си, да се облѣче той хубаво. Дава му паритѣ, направя си той единъ костюмъ хубавъ, взима си бастунъ, цилиндъръ, напарфюмира се, влиза въ кѫщи и тя казва на сестра си: „е, какъ, харесвашъ ли го?“ Много добрѣ, харесвамъ го, но потърсила паритѣ си, нѣма ги. Пита сестра си: „кѫдѣ сѫ паритѣ?“ — „Не зная, трѣбва да ги е открадналъ нѣкой“. Туй става сега съ съврѣменнитѣ хора. Ние вземаме тѣхнитѣ богатства и обличаме ония, недостойнитѣ. На този момъкъ не му трѣбва цилиндъръ, нито бастунъ, нито парфюмъ. На този момъкъ му трѣбва умъ, сърце и воля. Ти като се оженишъ, цилиндърътъ ще се махне. Цилиндъръ и бастунъ кѫща не въртятъ, и парфюмътъ — ни най малко. А при това всички казвате: „вижте какъ е облѣченъ“. Прави сте, но трѣбва да вземете туй обличане вѫтрѣшно: вѫтрѣ той облѣченъ ли е съ едно благородно сърце, съ една силна воля, на която ти всѣкога да можешъ да разчиташъ? Туй е то сѫщинското обличане. А ние сега приемаме културата на този свѣтъ, но не и великото, не вървимъ по Христовия законъ. А въ какво седи съврѣменната култура? Тя почива абсолютно на човѣшкия егоизъмъ, който слѣдъ четири дни ще ви озоби и оголи, и вие ще станете само голи кости. Ако туй не е вѣрно, нека излѣзе нѣкой да каже, че не е тъй. Тогава провѣрете го. И азъ имамъ единъ цѣръ за свѣта — единъ законъ, който моятъ Господь, на когото азъ служа, ми е далъ да го дамъ на свѣта, т. е не на свѣта, а на васъ. Азъ искамъ, като ида въ свѣта, да постѫпя споредъ Христа. Искамъ, най-първо, васъ да приема, своитѣ малки братя, на васъ ще го дамъ. Но вие ще кажете: „ние ли сме най-благороднитѣ?“ Азъ не започвамъ съ най-благороднитѣ, а съ най-калпавитѣ, съ хромитѣ, клоснитѣ, прокаженитѣ, съ всички, които сѫ изхвърлени. Ако азъ не съмъ въ състояние тѣхъ да приема, да имъ дамъ любовьта си, съ менъ въпросътъ е свършенъ. Щомъ приема васъ въ сърцето си и ви дамъ този законъ, тогава ще дойдатъ "по-благороднитѣ“: като свърша съ васъ работата, тогава ме чакатъ другитѣ, „по-благороднитѣ“. Тамъ е Христосъ. И съ благороднитѣ зная какъ да се отнеса. Хвалятъ се ученитѣ хора, че и тѣ имали наука, но ние можемъ да се разговаряме и съ ученитѣ хора, съ професоритѣ и философитѣ — ние и съ тѣхъ имаме начини какъ да постѫпваме: съ доказателства и пр. Послѣ ще дойдатъ управляващитѣ, които иматъ силата. И ние имаме сила, и съ тѣхъ ще бѫдемъ на друга нога, съ другъ езикъ ще говоримъ. Но ако азъ мина и оставя васъ и ида право при тѣхъ, и вашата работа е свършена. И ако тѣ ми кажатъ: „ти защо правишъ това?“ Моятъ Господь ми е казалъ, най-първо, на най-малки тѣ братя да дамъ дѣлътъ, че послѣ на другитѣ. Ще кажатъ: „ама не знаете ли, че ние сме благородни?“ Зная, зная, но ако вие сте благородни ще се радвате на моята постѫпка, и вие ще направите сѫщото, напуснете мѣстата си и елате да помагате. И сега седатъ нѣкои въ църквата и казватъ: „отишълъ да говори на простацитѣ, при насъ да дойде“. — Да, но вие ще ме разберете криво: колкото разбрахте Христа прѣди двѣ хиляди години, толкова и мене ще разберете. Азъ не се лъжа, и ще имъ кажа: когато азъ излѣзохъ отъ небето, Христосъ ми каза: „погледни моитѣ рѫцѣ, онѣзи, „благородницитѣ“, още не сѫ измѣнили характера си, тѣ сѫ все сѫщитѣ". Защо? — "Защото не сѫ приложили още моя законъ на Любовьта“. И ако тѣ биха приложили закона за Любовьта, между всички църкви на християнския свѣтъ трѣбваше да царува миръ и съгласие. Има ли го туй съгласие между всичкитѣ? Нѣма го. Даже между правовѣрнитѣ, дѣто проповѣдватъ едно и сѫщо евангелие, каквито сѫ евангелиститѣ въ Америка, не си ходятъ въ църквитѣ. Единъ проповѣдникъ не може да отиде въ друга църква, защото догмитѣ, възгледитѣ имъ се различаватъ въ нѣкои маловажни точки. Тия хора комарътъ прѣцѣждатъ, а камилата поглъщатъ. И, слѣдователно, на земята ще започнемъ съ малкото и ще свършимъ съ великото. И Библията казва: „най-първо, Богъ направилъ човѣка по свой образъ и подобие“. Азъ нѣма да се спирамъ, да ви обяснявамъ стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва, Богъ направи човѣка отъ земя и пръсть и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия духъ, а произхождението на неговитѣ страсти и желания и на неговия низшъ умъ, на животинското въ него. Значи, хората ще иматъ друга еволюция, ще тръгватъ по реда на минералитѣ и растенията. И, слѣдователю, божественото и животинското сѫ свързани едно съ друго, и едни почватъ съ стария човѣкъ, а други съ новия човѣкъ. И Павелъ казва : „кой ще ме избави отъ този законъ на плътьта?” Кой законъ? — животинскиятъ законъ. И послѣ казва: „благодаря, че добихъ туй знание“. Какъ? Чрѣзъ закона на любовьта. Защото само любовьта може да ви освободи. И само любовьта, като влѣзе като една сила въ васъ, вие нѣма да напускате дома си, но ще бѫдете толкова силни, че всичко подъ тѣзи трепети ще се разтопи: всички тия вѫжета, желѣзни вериги, съ които сте обвързани, подъ отъня на тази Любовь ще се стопи, и вие ще бѫдете свободни. И ако азъ проповѣдвамъ за Любовьта, то е, за да може тази Любовь да стопи вашитѣ вериги. А азъ виждамъ много вериги около васъ. И съмъ правилъ не единъ опитъ, а два, три, четири, петъ, шесть и пр. и всички сѫ вѣрни. Нѣкой казва: „защо съ единъ се отнасяшъ любезно, а съ други не?“ Азъ ще ви кажа защо: съ болнитѣ хора се отнасямъ много любезно, ще погладя такъвъ човѣкъ по лицето, послѣ мекичко ще му поговоря, като на приятель, и ще му кажа: ти ще оздравѣешъ. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ лѣкарь съ видно обществено положение. Влизамъ въ едно сѣмейство, дъщерята красива, съ завършено образование. Какво бихте помислили заради менъ, ако азъ започна да я гладя, милвамъ и цѣлувамъ, нали ще ме считате за умопобърканъ човѣкъ? Но понеже не бихъ желалъ да ме наричатъ човѣкъ безъ характеръ, ще седна 2-3 метра далечъ и ще кажа: „моите почитания“, а вие ще кажете: „колко официално се държи, виждате ли го този лицемѣръ”. Казвамъ, ако вашата дъщеря дойде единъ день на мѣстото на болната, азъ ще постѫпя по сѫщия начинъ, но понеже сега е здрава, азъ не мога да приложа другъ начинъ. Най-първо трѣбва да направя операция. Кога ще дойде операцията? Болниятъ трѣбва да стане. И Писанието казва: „умнитѣ хора трѣбва да оглупѣятъ съвършено, за да намѣрятъ Бога“. Единствениятъ пѫть е и вие да „оглупѣете“, т. е. да повѣрвате въ любовьта. Да не вѣрвате въ сегашната култура, че тя ще може да ви спаси. Нѣкой техникъ ще изработи нѣкоя картечница, която може да изхвърля 25,000 куршумчета въ минутата, и тогава казватъ: „туй е за благото на народа“. Нѣкой химикъ измислилъ нѣкоя отрова, отъ която да умиратъ много хора, и казва: „ще ги накарамъ да треперятъ отъ нашето изобрѣтение“. И всичко туй ние похваляваме! Сега има отрицателна философия колкото искате. Нѣкой адвокатъ, който знае законитѣ, може да направи кривия правъ. Други искатъ да убѣдятъ младото поколѣние да влѣзе въ църквата. Въ коя църква? Въ църквата на лъжитѣ? Но това не е църква! Азъ ви говоря искрено: Христовата църква е църква на любовь, на миръ, на мѫдрость, на истина, дѣто хората сѫ братя и сестри. Това е Христовата църква. Има ли го туй, азъ съмъ първиятъ, който ще влѣза въ тази църква и ще коленича, ще се помоля и надъ всѣкиго ще положа рѫцѣтѣ си. Но само когато влѣза въ тая църква. Сега искатъ нѣкои да ме сѫдятъ. За какво ще ме сѫдятъ? Въ България свещеницитѣ могатъ ли да ме сѫдятъ? За да ме сѫдятъ, трѣбва да бѫдатъ по-чисти отъ менъ и по-умни отъ менъ — не по вашему, казвамъ на тѣхъ, а по Бога, да донесете по-голѣма свѣтлина и въ вашата свѣтлина да видя, че моята свѣтлина не е голѣма. Азъ съмъ готовъ да я приема. Азъ съмъ готовъ да приема всѣко знание, отъ всичко се интересувамъ, азъ не съмъ толкова тѣсногрѫдъ.

 

„Който васъ приеме“. Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи въ вашитѣ домове. Вие имате дѣца. Учението е за вашитѣ дѣца, за ученицитѣ, за слугитѣ. Приложете го, ако нѣма резултатъ, оставете го на страна. „Като приематъ братята си, мене приематъ“. Какво означава този малъкъ братъ? Връзката е слѣднята: когато азъ рѣша да приема моя братъ, то значи, всичко материално, което имамъ въ този свѣтъ, трѣбва да го дамъ на васъ, моитѣ братя. Азъ като дойда при васъ, нѣма да дойда съ голи рѫцѣ, моята торба ще бѫде пълна, азъ ще ви дамъ материали. Слѣдъ това иде вториятъ процесъ: когато съмъ готовъ туй, материалното да го пожертвувамъ за Бога, тогава ще дойде Христосъ, духовното въ менъ, законътъ на любовьта. А когато приема закона на любовьта, тогава ще се прояви Духътъ — Великиятъ Господь. Това значи, че трѣбва азъ да направя първата жертва въ свѣта. А пъкъ ако държа кѫщата за себе си и всичко държа за себе си, нищо не съмъ готовъ да дамъ и при това проповѣдвамъ за любовь, тогава нищо не може да се постигне. И казвамъ: ако ние не сме готови. Тукъ Христосъ е скрилъ своята мисълъ. Ще ви кажа единъ анекдотъ изъ българския животъ. Минава единъ богаташъ и гледа на пазаря единъ бѣденъ, който си казва: „нѣмамъ нито 5 пари, да имамъ пари да купя тоя дробъ и черва, жена ми ще ги сготви". Минава единъ богаташъ и го пита: „какво гледашъ?“ — „гледамъ този джигеръ и тия черва“. Богатиятъ изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „дайте му този джигеръ, дайте му и червата“. По пѫтя питатъ го: „кѫдѣ ходи, дѣдо Стояне?“—„Ходихъ по пазаря, видѣхъ този бѣденъ човѣкъ, направихъ единъ хаиръ: хайде, рекохъ, да му купя този дробъ и червата“. И сега нашитѣ добрини навсѣкѫдѣ мязатъ на добринитѣ на дѣдо Стояна. Като направятъ добро, тръгнатъ съ циганина и червата и казватъ: „ние направихме добро“. Не, не, съ циганина тази работа нѣма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя братъ, а се изисква, най първото нѣщо, ние трѣбва да създадемъ условия, да си създадемъ добри тѣла. Тия наши братя трѣбва да прѣмахнатъ всичкитѣ си физически недѫзи, да поправятъ тия тѣла, които страдатъ, по единъ разуменъ начинъ. И слѣдъ това душитѣ да влѣзатъ да живѣятъ въ тѣла хигиенични. А сега ние казваме: „тъй му било рѣшено, такъва му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекълъ Господь, сѫдба“. Не, сѫдбата му не е била такъва, Господь не е рѣшилъ тека, а ние сами пишемъ така. Ние пишемъ и четемъ. Ние сме написали нашитѣ четива и казваме, че Господь така е писалъ.

 

Та трѣбва да вложимъ тази Любовь вѫтрѣ. Азъ като говоря, разберете ме: днесъ нѣмамъ прѣдъ видъ никого отъ васъ, понеже съмъ рѣшилъ да приема всички ви. Да не мислите, че азъ ви критикувамъ. Ни най-малко. Азъ само ви обяснявамъ извѣстни факти, закони и принципи. Тѣ иматъ общо съ васъ, но вие не сте отговорни за тѣхъ. Ако азъ намѣря една въшка на главата ти, ще се погнуся ли отъ тебъ? Ти не си виновенъ, не мисля, че си я създалъ, а пролазила въ главата ти, но като не си билъ толкова чувствителенъ, оставилъ си я. Има цѣръ: ще вземешъ гѫстъ гребенъ, а ако нѣмашъ пари за такъвъ гребенъ, вземи рѣдъкъ, но го стегни съ конци и тъй ще се очистишъ. По-добрѣ да изметешъ въшкитѣ отъ главата си, отколкото да ги оставишъ да мѫтятъ тамъ. И сега има такива философи, които искатъ всичкитѣ злини да останатъ въ насъ. Не, не, всичкитѣ злини да излѣзатъ навънъ, всичкитѣ ти лоши мисли — навънъ: това сѫ гниди, въшки. Азъ не укорявамъ тия въшки, тѣ казватъ: "и ние трѣбва да живѣемъ". Това е тѣхна култура. Ти си единъ голѣмъ човѣкъ, а съ жилото въшката казва: "нали имашъ Любовь, азъ искамъ да взема малко отъ твоята кръвчица, колко ти костува“. Но като влѣзатъ 2000 въшки въ главата ти, тогава? Азъ нѣмамъ нищо противъ, да дамъ малко отъ кръвчицата, но вие съ вашитѣ хоботи ще ми донесете много отрова. Не че не мога да ви търпя, но азъ имамъ градина, ще ви науча хубаво да работите, ще ви дамъ мотичка и ще ви приготвя една хубава супица отъ млѣчице и може да ядете колкото искате, но само на главате ми нѣма да се качвате, понеже тази глава е създадена за друго — да мисли и да живѣе въ мѫдростьта, а не да играете по нея.

 

„А който васъ приеме, мене приема“, казва Христосъ. Ако ние приемемъ този принципъ, какво ще стане? Има извѣстни велики, неизмѣнни закони въ природата, които дѣйствуватъ вѫтрѣ въ битието. Ние не можемъ да примиримъ тия закони. Всѣка една мисъль, всѣко едно желание е свързано съ извѣстни течения вѫтрѣ въ природата. Извѣстни мисли привличатъ атомитѣ на желѣзото. И ако вие живѣете дълго съ тия мисли, вие ще станете нетърпимъ, по-грубъ. Процесътъ става вѫтрѣ. Извѣстни мисли като дѣйствуватъ дълго врѣме въ васъ, ще почнатъ да привличатъ атомитѣ на среброто. И когато туй сребро вземе надмощие у васъ, ще се яви желание да вземете всичкото богатство, и мислите, че като натрупате всичкото богатство, ще направите кой знае какво. Не може е нищо да направите. Ако свѣтътъ можеше да се поправи, съ пари, милиарди има. Най-богатиятъ човѣкъ не е по-добъръ. Американцитѣ създадоха законъ противъ туй натрупване на богатствата. Тия богатства сѫ само голѣми лавини отъ снѣгъ, които слизатъ отъ високитѣ планински мѣста, и горко на ония села, върху които ще слѣзатъ, разрушаватъ ги. Ние искаме богатство не материално, а съ сърдце, съ Любовь, че като влѣзе въ дома ти, да донесе благословение. Съ сила външния свѣтъ нѣма какво да го подобримъ. Днесъ трѣбва да се учимъ какъ да оремъ земята, че да даде по-вече жито. Ние имаме по-вече жито, отколкото ни трѣбва, но туй жито е въ Америка и въ Германия, навсѣкѫдѣ е натрупано въ хамбаритѣ, и всички богаташи чакать да се подигне съ единъ франкъ цѣната му, че тогава да го продадатъ и да спечелятъ, а ако не се подигне, тия малкитѣ братя нека страдатъ. Но туй жито е пратено за хората на земята! И ако ние всички бѣхме умни, то трѣбваше да се раздѣли по равно на всички и да ядемъ и пиемъ и да благодаримъ на Бога. А ако нѣкой бѣденъ човѣкъ си позволи да открадне единъ хлѣбъ, веднага ще намѣри участъка. Азъ не казвамъ, че той трѣбва да краде: този човѣкъ отъ неволя е станалъ слабохарактеренъ, той се е принудилъ да краде, и ние не влизаме въ положението му. Но казвамъ: като прилагате този законъ, прилагайте го еднакво — бѣдниятъ въ затвора, и богатитѣ въ затвора. Ако е законъ, нека бѫде законъ и за малкитѣ и за голѣмитѣ. Но този законъ да бѫде безпощаденъ, да нѣма лицеприятие. А сега постоянно заобикалятъ законитѣ. Единъ богаташъ тукъ, въ България, направилъ едно голѣмо престѫпление и като го сѫдѣли, най послѣ го оправдали, и той казва: „азъ се радвамъ, че ме освободиха, скѫпо ми излѣзе туй освобождение, много ме обраха — единъ милионъ трѣбваше да платя“. А който нѣма милиони, ще седи въ дрангулника. Питамъ: законъ има ли тогава? Туй е външната страна. Ние, които искаме да приемемъ истината въ насъ, и ако ние имаме такива закони, ако азъ поставя нѣкой свой братъ въ това положение, тогава? Трѣбва да бѫдемъ справедливи. Въ моитѣ постѫпки азъ съмъ билъ по нѣкога различенъ: спрямо нѣкои хора съмъ билъ по-любезенъ, и ще ви кажа причинитѣ защо. Тѣзи, които сѫ компрометирани прѣдъ мене, извършили нѣкое прѣстѫпление или сѫ се провинили въ нѣщо, азъ се приближавамъ къмъ тѣхъ. Въ мене има такъвъ стремежъ, да се приближавамъ по вече къмъ слабитѣ, безразлично дали е бѣденъ или богатъ, принципътъ е сѫщиятъ. Азъ всѣкога имамъ съчувствие къмъ слабитѣ хора, искамъ да имъ помогна. А нѣкои хора нѣматъ нужда отъ менъ. Казва се за нѣкого: „той е чистъ, той е святъ“. Но други забѣлѣзватъ: "защо съ насъ не постѫпвашъ тъй?“ — Нѣмате нужда отъ менъ. Тъй е постѫпвалъ и Христосъ. Той не е дошълъ за праведнитѣ, но за страждущитѣ — за болнитѣ, слабитѣ и бѣднитѣ. Единъ день и съ васъ ще се съберемъ. Азъ друго яче зная: при болнитѣ ще ида съ аптеката си, а между васъ ще нося само цигулката на гърба си и като влѣза въ дома ви, ще свиря, и всичкитѣ ви дѣца и вие ще ме слушате и ще кажете: "много хубави нѣща свиришъ, отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ, я изсвири още едно парче — тръгналъ да оправя свѣта съ цигулка“. Ако съ цигулка не мога да оправя свѣта, ще взема перото и ще стана поетъ. До тамъ съмъ дошълъ: още веднажъ ако дойда въ свѣта, или музикантъ или поетъ ще стана. Тѣ сѫ двѣтѣ нѣща, които ще оправятъ свѣта, тѣ сѫ останали вече: музиката и поезията. И азъ искамъ, вашия прозаиченъ животъ да изчезне. Двѣ нѣща оставатъ чисти въ свѣта, тѣ сѫ: музиката и поезията, тѣ сѫ неопетнени още, всичко друго е оцапано! И, слѣдователно, всички трѣбва да бѫдемъ музиканти и поети. Започнешъ една работа, направи единъ опитъ: прѣди да идешъ да орешъ на нивата, изпѣй една пѣсень. Отивашъ на нивата, напиши поне единъ куплетъ, и тогава вземи оралото. Сѫдия си нѣкѫдѣ, искашъ да сѫдишъ нѣкого, изпѣй една пѣсень и тогава сѫди, а ако си поетъ, кажи: „чакайте, присѫда нѣма да дамъ“, напиши единъ куплетъ за сѫденето, и тогава приготви присѫдата. Ако си стражарь, седни, тъй и съчинявай стихове. И ако всичкитѣ свещеници, сѫдии, министри, учители, всички ние държимъ тия двѣ правила — да пѣемъ и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда въ кѫщата ви и искамъ да се карамъ, но си попѣя, и слѣдъ това ще кажа: „братко, азъ дойдохъ да се карамъ съ тебе, но като си попѣхъ, моята пѣсень каза, че може и безъ караница, ще ме извинишъ, че имахъ едно лошо желание“. Или дойда като поетъ, искамъ да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „братко, мислѣхъ нѣщо да те огорча, но сега туй ще ти дамъ като подаръкъ, и втори пѫть нѣма тъй да мисля“. Азъ самъ прилагамъ това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнажъ то неможе да се приложи, но постепенно: веднага светии неможемъ да станемъ. Всѣки день като прилагаме тази Божия Любовь, ние ще можемъ да подобримъ живота си. Този Христосъ, малкиятъ Господь, който живѣе въ насъ, въ всинца ви говори сѫщото. Когато отивате нѣкѫдѣ да направите зло, той казва: "недѣй, потърпи малко". А животинското въ тебе казва: „не, неможе да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко, и ако послушашъ, ще се оправи живота. А ако искашъ да направишъ добро, животинското каже: „не, какво ще стане съ тебе, ако все постѫпвашъ добрѣ“. Слѣдователно, това сѫ тия два принципа: злото е животинското, а доброто е божественото въ насъ, които постоянно дѣйствуватъ и ние трѣбва да ги различаваме строго. Единиятъ принципъ е на тъмнината, а другиятъ на свѣтлината. Ако ние ги различаваме въ всѣки единъ моментъ, каква поезия, какви божествени стихове можемъ да пишемъ! А знаешъ ли хубаво да пишешъ, ще можешъ и да пѣешъ, а щомъ можемъ добрѣ да свиримъ, да пѣемъ и да пишемъ, знаете ли какви хубави мисли, желания и дѣйствия могатъ да дойдатъ у насъ и да се извършатъ отъ насъ? И, слѣдователно, ние трѣбва да приложимъ туй учение, да дадемъ на свѣта единъ образецъ. Всички стремежи на политическитѣ партии сѫ добри, но на тѣхъ имъ липсва едно — любовь, най-важното. Въ всички религии, които сега сѫществуватъ въ свѣта, има отлични нѣща, цѣнни богатства има, но имъ липсва Любовь. Въ всички сѫдилища не липсва дисциплина, редъ и порядъкъ, но имъ липсва любовь. На всѣкѫдѣ липсва любовь! Едно нѣщо: вложете тази Божествена Любовь, която носи музика и поезия! Повѣрвайте вие на този Господь, който ви говори. "А, казвате, не му е дошло врѣмето". Закъснѣли сте, закъснѣли сте, отдавна е изгрѣло слънцето, още много ще закъснѣете! Тия музиканти сѫ като пойнитѣ птички, които, като мине мѣсецъ юли, прѣставатъ да пѣятъ. И ако още закъснѣете, тия божествени пѣвци ще прѣстанатъ да пѣятъ и ще кажатъ: „ние ще идемъ на друго мѣсто“, и ще ни оставятъ.

 

Днесъ азъ искамъ да ви приема, искамъ да ви попѣя и да ви съчиня една поезия. Каква трѣбва да бѫде тази новата пѣсень? Тази новата пѣсенъ за менъ ще бѫде: Господи, благодаря ти, че азъ можахъ днесъ да приема тия мои малки братя, а Ти, Господи, запѣй сега на моята душа твоята пѣсенъ на Любовьта.

 

Слѣдъ туй, и вие и азъ ще запѣемъ на голѣмия Господъ — на Духа. А като приемемъ Христа, всички ще запѣемъ, което значи, да славословимъ Великия Господъ.

 

И казва Христосъ: „който приеме менъ, приема Този, който ме е пратилъ“. Ще дойде въ насъ Духътъ, и щомъ дойде Божествениятъ Духъ, ще бѫдемъ безсмъртни, ще бѫдемъ свободни отъ великото робство на свѣта — смъртьта. И, първото нѣщо: гледай е да освободите вашитѣ умове отъ робство, да освободите вашитѣ сърца отъ робство, да освободите вашата воля отъ робство. И онзи братъ, който ви обича, не трѣбва да ограничава вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Той трѣбва да има вѣра въ васъ. Азъ понѣкой пѫть казвамъ на майкитѣ: имай вѣра, дѣтето ти нѣма да падне, защото, чрѣзъ вѣрата, ти му прѣдавашъ силата си. Тѣ не могатъ да разбератъ, какво може вѣрата да пренася. Ако азъ чрѣзъ моята вѣра мога да ви спася безъ да ви говоря? Азъ, чрѣзъ вѣрата, мога да повдигна вибрациитѣ на вашето съзнание и ако вие политнете да паднете, ще запазя равновѣсието ви, вие веднага ще се изправите безъ да паднете Ако азъ кажа: този братъ, ако така върви по пѫтя, ще падне, но той само е покривналъ изъ пѫтя и ще стане отличенъ братъ. Сега нѣкои братчета има. които едва сѫ израстнали, други сѫ цъвнали и завързали, а има и такива, които сѫ узрѣли, а нѣкои сѫ дали и добъръ плодъ. Всички до единъ ще станатъ такива. Нито единъ отъ васъ нѣма да бѫде изгубенъ, нито единъ отъ васъ нѣма да остане глупавъ или жестокъ, всички ви ще бѫдете братя и сестри на любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, добродѣтельта и милосърдието, и всички ние ще славимъ Господа. Тъй ще бѫде. И азъ вѣрвамъ въ васъ. че вие каквито и погрѣшки имате, сами ще ги изправите и отъ менъ по-добри ще станете. Като казвамъ отъ менъ по-добри ще станете, Христосъ казва на едно мѣсто, има единъ стихъ: „ще правите по-голѣми чудеса, отколкото азъ правя“. Вие ще имате въ бѫдеще условия да правите по голѣми чудеса, не че по-добри ще станете, но ще имате условия, вашитѣ добродѣтели да се яватъ по-вече въ свѣта. Азъ сега, не съмъ толкова добъръ: ако нѣкой човѣкъ се облече хубаво, а пъкъ този хвърли отгорѣ му каль, онзи хвѫрли каль, тогава? И азъ трѣбва да се прѣоблѣка. И като мина изъ вашата улица, дѣцата ме нацапатъ и казвате: „този човѣкъ култура нѣма“. Незная, азъ ли нѣмамъ култура или вие? А вие когато дойдете да живѣете пакъ въ свѣта цапане нѣма да има, вие ще бѫдете отлични.

 

И тъй, когато вие приемете любовьта, ще може да ви говоря единъ езикъ разбранъ и много наученъ, да ви науча тия факти, закони и принципи какъ сѫществуватъ и дѣйствуватъ въ свѣта. Много малко се иска да работимъ въ свѣта. И нашитѣ нужди може да се задоволятъ съ много малко. И кѫщитѣ ни малки трѣбва да бѫдатъ, ще ги правимъ по единъ много естественъ начинъ. Но за да придобиемъ всичкото туй знание, трѣбва да дойде Божествената Любовь. Не любовьта на оня вълкъ, но като влѣзешъ въ единъ домъ, да нѣмашъ нито една задня, користолюбива мисъль, чистъ и святъ да бѫдешъ въ себе си, и да вземешъ послѣдното мѣсто, да не изпѫквашъ напредъ. Изпѫквай само тогава, когато твоитѣ братя иматъ нужда, за да се подигнатъ, и нека тѣхната радость да бѫде твоя, нека тѣхната любовь да бѫде твоя любовъ. Тъй трѣбва да живѣете. Сега азъ повишихъ гласа си като нѣкой моралистъ. Азъ не обичамъ това и прѣдпочитамъ да говоря естествено, не искамъ да забивамъ моитѣ мисли. Азъ се пазя да не говоря силно, за да не кажете, че налагамъ мислитѣ си. Не искамъ да налагамъ своето. Азъ искамъ да ви прѣдставя какво е любовьта. Ако приемете тази любовь, тя ще ви принесе миръ и радость въ дома, дѣцата ви ще бѫдатъ здрави, работитѣ ви ще се оправятъ, въ живота ще ви върви добрѣ, ще се спасите, ще намѣрите Царството Божие. Всичко едно подиръ друго ще дойде. А сега хората седатъ и казвамъ: „отъ кѫдѣ ще дойде Христосъ?" Свещеницитѣ казватъ: „той ще дойде чрѣзъ насъ, защото ние сме рѫкоположени“. Да ме извинятъ, но азъ ще имъ кажа, кой е рѫкоположенъ. Рѫкоположенъ е само онзи, на когото Богъ е положилъ рѫцѣтѣ си, Духа си. Рѫкоположение съ човѣшки рѫцѣ не става. Първото рѫкоположение Богъ е направилъ на едно мѣсто — когато е направилъ човѣка по образъ и подобие свое, тогава е турилъ рѫцѣтѣ си върху него. А ако те е направилъ отъ каль, ще ти кажа: братко, ти си още въ животното царство. Има братя, които сѫ още въ положението на животни и чакатъ Господь да дойде, за да се събудятъ. Слѣдователно, рѫкополагането е отъ Бога. Туй трѣбва да знаете: така гласи новото учение.

 

Свобода хората не могатъ да ви дадатъ: свободата иде само отъ Духа, чрѣзъ Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всѣкога иде чрѣзъ Бога. И второто нѣщо — знанието — идва не отъ хората, защото тѣ сѫ само негови носители, а отъ Бога. Всички тия велики добродѣтели идатъ отъ Бога. А сега искатъ да ни заблудятъ, че трѣбватъ да чакаме. Азъ не казвамъ, че любовьта иде отъ менъ, азъ ви нося тази любовь, азъ отварямъ душата си да дойде тази любовь. Отъ единъ великъ източникъ, безграниченъ, на вѣчностьта иде всичко, отъ ония велики свѣтове на цѣлата вселена, на тия слънца и свѣтове, отъ туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. Този Великия Господь работи, за да създаде тая хармония въ свѣта. И сегашнитѣ наши страдания, и всичко, отъ което сме недоволни, ще изчезне единъ день, когато Господь положи рѫката си върху васъ, и вашитѣ лица ще бѫдатъ красиви като ангелскитѣ. Вие още не знаете какво е красота! Красиви трѣбва да бѫдемъ! Красиви като ангели трѣбва да бѫдете! И сърцата ни да бѫдатъ красиви, и умоветѣ ни красиви, а не черни. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „красиви сѫ тия работи, но условията?“... Условията ли? Знаете ли каква е вашата работа? Майката на едно дѣте му дала една връвь много дълга, 40—50 метра, то вързало връвьта за едно дърво и около гащитѣ си, и почнало да обикаля, че най-послѣ забравило на коя страна да се развива, седи и плаче, оплело се. Какво да прави? „Кой те върза?" питала го тя. То лъже: "ее, другарчета“. Не, то се е завило само, но не му дошло на ума да се развърже. И майка му казва: "по който начинъ си се увилъ, сега ще се и развиешъ“. Сега и вие сте такива братчета, увили сте се и плачете: „условията такива“. Не сѫ условията такива, я се развий назадъ, като въртелешка! Самъ ще се развържешъ отъ туй вѫже, както си билъ майсторъ да се вържешъ. И азъ вѣрвамъ, че вие ще се развържете.

 

(Една забѣлѣжка: Магдалина — това е пробуждане на човѣшкото съзнание: когато човѣкъ е живѣлъ въ грѣха и се събужда, рѣшава да живѣе по Бога. И всѣки може да бѫде Магдалина. Въ момента, когато ние съзнаемъ, че сме живѣли въ грѣха и се обърнемъ да живѣемъ по Бога — това е Магдалина. Въ всинца ви има една Магдалина, която се пробужда: тя търси, има съзнание за божественото).

 

"Който васъ приема, менъ приема, а който менъ приема, приема този, който ме е проводилъ". И ние носимъ туй учение за всички, безъ разлика. Сега азъ искамъ и вие да възприемете вашитѣ малки братя, и като излѣзете, да кажете: „заради тебъ, Господи, азъ ще приема всичкитѣ тия мои братчета“. И бѫдете вѣрни. Тогава Христосъ ще ви отговори: „понеже тѣхъ сте приели, мене сте приели, а понеже мене приехте, приемате и Този, който ме е пратилъ“. Слѣдователно, Христосъ съединява всички въ тази непрѣривна любовь, въ която трѣбва да живѣемъ като братя и сестри. Ония, които сѫ родени отъ Бог, на които Богъ е положилъ своитѣ рѫцѣ, добили сѫ образи и подобие Негови. Ще бѫдемъ свободни отъ сегашното робство. И материално ще бѫдемъ свободни, и духовно, и умствено. Свобода на всѣкѫдѣ, свобода на Духа!

 

Желая всички да се въодушевите отъ тази Любовь, и като идете въ домовете си, всички да се разцѣлувате, да вземете цигулкитѣ си, да свирите, да пѣете и да кажете: „отъ сега нататъкъ ще пѣемъ и съ поезия ще живѣемъ“.

 

*

Бесѣда, държана

на 25. III. 1922 год.

въ гр. София.

 

 

-----------------------------------

[*] Ев. Матея — 10;40.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×