Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_07_06 Любовьта

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 05:08

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Любовьта.

 

„Ако говоря съ човѣчески и ан-

гелски езици, а любовь нѣмамъ, ще

съмъ мѣдь,що звънти, или кимвалъ

що дрънка“.
I. Кор 13: 1.

 

Думата „любовь“ е станала много прозаична въ устата на хората; дотолкозъ прозаична, че нѣма вече никакъвъ смисълъ. Когато нѣкоя дума изгуби своя смисълъ, избезсолява, а всичко онова, което избезсолява, нѣма въ себе си сила и, вслѣдствие на това, въ него настава упадъкъ. Въ органическия свѣтъ, когато извѣстна храна влѣзе въ стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лѣкаритѣ наричатъ „мѫчно храносмилане“ и което, отъ своя страна, произвежда извѣстна неприятность на самото тѣло. Този законъ е вѣренъ, не само по отношение на физическия свѣтъ, но и по отношение на умствения животъ: когато ни се прѣдстави една мисъль, която не може да реагира върху нашия мозъкъ, и умътъ ни не може да я възприеме, образува се и у насъ сѫщото състояние. Тъй става и съ човѣшкото сърце: когато едно желание влѣзе въ сърцето на човѣка и не може да реагира върху него, а сърцето, вслѣдствие на това, не може да го възприеме, образува се пакъ едно подобно състояние.

Човѣшкото естество има трояко разбиране върху нѣщата. Вземете единъ плодъ, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашитѣ очи: ще вземете, ще я обърнете откъмъ едната, послѣ откъмъ другата ѝ страна и ще си съставите чрѣзъ очитѣ, споредъ нейната външна форма и цвѣтъ, извѣстно понятие за нея. Слѣдъ като вашитѣ очи свършатъ този процесъ, ще приближите ябълката до носа си, да видите да-ли издава нѣкакъвъ миризъ, и вашето обоняние ще опрѣдѣли качеството на тоя миризъ. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискатъ вашиятъ езикъ и вашитѣ зѫби да опитатъ ябълката, и тѣ ще направятъ послѣдната операция върху горката ябълка — ще развалятъ нейната красива дреха, и отъ тази пъстра прѣмѣна нѣма да остане нищо; езикътъ ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и любовьта има въ живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейнитѣ съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което сѫществува у хората. Едни казватъ, че тя е чувство, други — сила, трети илюзия и т. н. Какъвто е умътъ на човѣка, такъвъ му е и халътъ, дѣто се казва; слѣдователно, споредъ него ще бѫде и схващането му за любовьта. За да познаете сѫждението на единъ човѣкъ върху извѣстенъ въпросъ, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посѣтете я, вижте домътъ ѝ какъвъ е; за да познаете една готвачка, влѣзте въ кухнята ѝ и вижте какво и какъ готви; за да познаете единъ войникъ, пуснете го въ бойното поле; за да познаете единъ учитель, трѣбва да го видите въ училището; единъ свещеникъ — въ църквата и т. н. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде изпитано на неговото мѣсто. Слѣдователно, когато дойдемъ да говоримъ за значението на любовьта въ обширенъ смисълъ, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и, за да мога да прѣдамъ тази мисъль, да ви бѫде понятна, трѣбва да я облѣка въ проста форма. Мога да говоря на езикъ непонятенъ вамъ, не защото имамъ желание да бѫда неразбранъ, но защото има причини, поради които езикътъ ми може да бѫде неразбираемъ. Когато се роди едно малко дѣте, майката първо му дава млѣко, послѣ, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетнѣ му сдъвква, и то, отъ своя страна, първо смучи и гълта млѣкото, и много му е приятно; за да му даде майката, обаче, по-твърда храна, трѣбва да му изникнатъ зѫби: инакъ, ще се развали стомахътъ му. Но прѣди растенето на зѫбитѣ става извѣстенъ процесъ — дѣтето боледува. И тогава майката си казва: „Дѣтето има огница, да-ли нѣма да умре, ще викамъ лѣкарь“; обаче, когато зѫбитѣ израстатъ, това състояние минава. И въ човѣшкия животъ се явява сѫщо такова състояние — когато му дадатъ твърда храна, любовьта, той прѣминава прѣзъ процеса на страданията. Слѣдователно, когато казваме „страданията сѫ необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минемъ, да израснатъ нашитѣ зѫби, за да можемъ да се нахранимъ съ тази твърда храна. Какви сѫ тия зѫби — послѣ мога да ви ги изтълкувамъ; но сега ви казвамъ, че, щомъ почнатъ вашитѣ страдания въ свѣта, то е признакъ, че сѫ почнали да ви никнатъ зѫби, Когато минете прѣзъ този процесъ, вие сте вече сформирани, имате 32 зѫба, сте въ възрастьта на Христа — 32 години.

Сега, да направя единъ малъкъ разборъ, какъ апостолъ Павелъ е схващалъ любовьта. За да разберемъ любовьта, трѣбва да сравнимъ това понятие съ противоположнитѣ нему понятия. Когато човѣкъ иска да опише нѣкой прѣдметъ, трѣбва да намѣри отличителнитѣ му бѣлѣзи; описва, напр., единъ конь, една крава, овца, вълкъ и т. н. — трѣбва да намѣри бѣлѣзитѣ, които отличаватъ едно отъ друго всѣко отъ тия животни. Въ описанието правимъ разборъ обикновено на външната страна, но можемъ да направимъ разборъ и на вѫтрѣшнитѣ особености, като изтъкнемъ разликитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ. Въ съврѣменния свѣтъ всички хора искатъ да сѫ краснорѣчиви оратори, понеже всѣки знае, че единъ ораторъ съ силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостолъ Павелъ казва; „Ако имамъ всички краснорѣчия, които човѣшкиятъ езикъ може да добие, нѣщо повече, дори ако имамъ краснорѣчието на ангелитѣ, а не разбирамъ любовьта, нищо нѣма да ме ползува“: отношението ще бѫде сѫщо такова, както когато гледаме една ябълка само отъ вънъ. Сега всѣки у насъ се запитва каква ще бѫде неговата сѫдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекатъ да ви питатъ, и вие ще бѫдете на почитъ, ако вашето пророчество се сбѫдне. Но апостолъ Павелъ казва: „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и планини да прѣмѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Тия нѣща, които ставатъ днесъ, не съставятъ живота. Можете да мѣстите планини и градове, можете да разпрѣдѣляте цѣли царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостолъ Павелъ още казва: „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прѣхраната на сиромаситѣ и ако прѣдамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ“.

Значи, дори да имаме всички дарби, които апостолъ Павелъ оповѣстява, а сме лишени отъ любовь, ние сме лишени отъ най-важното.Не че тия нѣща не струватъ, но сѫ само външната страна на човѣка,не засѣгатъ,човѣшката душа.И той започва по-нататъкъ да описва положителнитѣ качества на любовьта. Първото нейно качество е дълготърпѣнието. А знаете ли смисъла на търпѣнието? То е основниятъ стълпъ на живота. Имате ли търпѣние, можете да постигнете всичко; нѣмате ли го, нищо нѣма да постигнете въ живота. Човѣкъ съ търпѣние е като корабъ съ котва; човѣкъ безъ търпѣние е като корабъ безъ кормило. Именно това е отличителното свойство на любовьта. Затова е казано: „Богъ е любовь“, понеже Той е дълготърпѣливъ. Дълготърпѣнието е признакъ на великата любовь, която Богъ храни къмъ насъ. Ако Той нѣмаше тази любовь, не би ни изтърпѣлъ досега; не би изтърпѣлъ нашето невѣжество и нашитѣ низости и отдавна би очистилъ свѣта отъ насъ. Та,съ каквато работа и да се заемемъ, каквито блага и да искаме да добиемъ въ живота,за насъ търпѣнието е безусловно необходимо. Мнозина казватъ: „Търпѣнието — това е волщина“. Не, търпѣнието е велико качество, и въ човѣшкия характеръ нѣма по-благородна черта отъ него.Търпѣнието не се ражда съ човѣка, трѣбва да се добие;любовьта може да ни дойде даромъ,но търпѣнието трѣбва да го придобиемъ. А страданието е единъ процесъ, чрѣзъ който може да се придобие търпѣнието; този е методътъ за придобиване на търпѣние.

За да търпимъ, трѣбва да сме заквасени съ три основни качества: мѫдрость, истина и добродѣтель. Защо майката прѣтърпѣва извѣстни грѣшки на своето дѣте, а гледа да го възпита? Тя прѣдвижда,че то,макаръ и да има своитѣ слабости, ще стане въ бѫдеще великъ човѣкъ, човѣкъ, полезенъ на своя домъ и на своята родина. Именно, като прѣдвижда това, майката си казва: „Азъ за това дѣте ще се изложа на всички несгоди и ще прѣтърпя всички негови слабости“. И тя умно постѫпва. Търпѣливиятъ човѣкъ е уменъ и прѣдвижда бѫдещето. Вземете една мома; когато не е още омѫжена, тя държи рѫцѣтѣ си много чисти, не иска да ги накваси дори съ вода, маже ги съ парфюми; но, когато се омѫжи, не се стѣснява да ги намаца вече въ парфюма на дѣтенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя въ това дѣте? Какво я привръзва къмъ него. Да го прѣтеглишъ ще излѣзе само нѣколко килограма. Въ него има една божествена душа, която привлича любовьта на майката дотолкозъ, щото тя съ своето дълготърпѣние е готова въ всичко да му угоди, грижи се по всѣкакъвъ начинъ за него. Ако останѣше да го отгледа мѫжътъ, той би го захвърлилъ, би казалъ: „Тази работа не е за мене“. Слѣдователно, всѣка работа въ този свѣтъ, за да можемъ да я свършимъ, непрѣмѣнно трѣбва да имаме любовь - тя е великъ факторъ въ сърцата на ония, които я иматъ.

Говоря ви върху любовьта въ нейния широкъ смисълъ; не ви говоря за сѫщностьта ѝ. Нѣкои хора считатъ любовьта за едно усѣщание, за едно приятно разположение на сърдцето. Това не е любовь, защото човѣкъ може да пийне половинъ кило винце, пакъ ще му стане приятно на сърцето;за извѣстни болки правите извѣстни разтривки и отъ тѣхъ сѫщо усѣщате извѣстна приятность;но това не е оная приятность, която дава любовьта. Когато човѣкъ ви люби, може нѣкой пѫть да ви причини и болка: любовьта едноврѣменно причинява и страдание и радость — то е нейно свойство.Тя е сила съ двѣ острила: тя милва всички, но и наказва всички. И какъ ви наказва? Като се отдѣли отъ васъ, ставате тѫженъ и казвате: „Нещастенъ съмъ“. Защо сте нещастенъ? Отъ отсѫтствието на любовьта. Азъ съмъ щастливъ — защо? — защото любовьта присѫтствува въ мене. Но любювьта казва и друго — търпѣнието е пѫтьтъ по който тя може да дойде въ човѣшкото сърце. Дълготърпѣнието създава условия да се прояви любовьта. Безъ търпѣние любовьта не може да дойде у насъ. То е първото основно качество — авангвардъ на нейното идване. Когато усвоите туй търпѣние въ неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голѣма сила въ рѫцѣтѣ на смѣлия, на рѣшителния човѣкъ — такъвъ човѣкъ има велико бѫдеще прѣдъ себе си.

Сега, ще оставя думата „благосклонность“ — тя е положителната, активната страна на любовьта, когато дълготърпѣнието е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите извѣстенъ товаръ; благосклонностьта е любовь готова да гради, да направи услуга нѣкому,комуто и да е — срѣщнете единъ просякъ, иска да му направите извѣстна услуга, направете я; единъ вашъ приятель има благородни черти, иска да му направите извѣстна услуга, направете му я, макаръ той и да не е отъ вашето убѣждение и вѣра, Искаме хората да ни обичатъ и да бѫдатъ учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освѣнъ че нѣмаме търпѣние, но често не показваме поне дължимата къмъ хората обикновена благосклонность. Нѣкои казватъ, че обичатъ нѣкого,а говорятъ на други лошо за него.Ехото на това говорене единъ день ще се чуе, защото, каквото човѣкъ посѣе, това и ще пожъне; ако посѣе ябълка, ябълки ще събере; ако посѣе тръне, тръне ще пожъне. Не говоря какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ васъ, всѣкога гледамъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ми къмъ Бога, къмъ любовьта, сир. къмъ онова, какво се изисква да сторя спрѣмо своитѣ братя. Какъ ще разбера моитѣ постѫпки, то е второстепененъ въпросъ, важно е за мене да-ли съмъ приготвенъ, да-ли мога да изпълня онзи основенъ законъ, който любовьта ми налага — мога ли да бѫда търпѣливъ, както тя иска, мога ли да бѫда благосклоненъ, както тя желае. Това е нужно за всѣкиго едного, за цѣлия свѣтъ, за онѣзи, които дѣйствително иматъ сърце. Онѣзи, които не разбиратъ това — тѣхъ ще оставя. Нѣкои питатъ: „Какво ще стане съ лошитѣ, грѣшнитѣ хора?“ Това, каквото ще стане съ камънитѣ, съ мравкитѣ, съ малкитѣ бубулечки. Па, нима мислите, че положението на мравкитѣ е по-лошо отъ вашето? Тѣ сѫ хиляди пѫти по-щастливи отъ васъ: тѣ не усѣщатъ тия страдания, които вие усѣщате. Трѣбва да съжаляваме само ония хора, въ които се е пробудило божественото съзнание, които ризбиратъ любовьта, доброто и злото, които страдатъ и се терзаятъ. Нѣкои хора казватъ: „Менѣ не ми върви въ свѣта азъ съмъ нещастенъ човѣкъ“. Отговарямъ: „Защото любовьта не те е посѣтила, затова си нещастенъ“. „А защо не дохажда?“ — „Защото си нетърпѣливъ“. — „Ама мѫча се да бѫда търпѣливъ“. Хубаво, почналъ си“. — „Пакъ не ми върви“.Защото не си благосклоненъ“. Ще кажете: „Тия нѣща сѫ много хубави и лесни да ги направи човѣкъ, ще ги направимъ“; но не ги правите. Азъ ви казвамъ като лѣкарь: „Всинца сте болни“; защото не съмъ срѣщалъ човѣкъ здравъ въ пълния
смисълъ на думата; напълно здрави сѫ само светиитѣ и ангелитѣ, които живѣятъ на Небето; хората сѫ болни разбира се, не въ еднаква степень. Единъ лѣкарь, като влѣзе въ кѫщата ви, ще ви каже: „Вашата кѫща не е хигиенична, защото е на сѣверъ; ще излѣзете отъ тая стая ще се прѣмѣстите въ южна; трѣбва да държите прозорцитѣ доста отворени, за да влиза чистъ въздухъ и свѣтлина; ще промѣните постелката; ще обърнете внимание на храната и т. н.“. И любовьта казва сѫщото — „Вашата стая е на сѣверъ, нехигиенична,трѣбва да влѣзете да живѣете въ южна стая, дѣто слънцето може да ви огрѣе“, сир. тя иска да каже:„Трѣбва да бѫдете търпѣливи и благосклонни“. Тя казва: „Това сѫ моитѣ двѣ рѫцѣ, съ които постоянно работя — тѣ сѫ рѫцѣтѣ на любовьта“. И знаете ли колко струватъ тия двѣ рѫцѣ? Неоцѣними богатства. Когато имате тия рѫцѣ, вие сте въ състояние всичко да работите. Повтарямъ, за да израстатъ вашитѣ духовни рѫцѣ, трѣбва непрѣмѣнно да имате търпѣние и благосклонностъ. Щомъ се откажете отъ тия двѣ качества, и външитѣ ваши органи не могатъ да реагиратъ, па и вѫтрѣшнитѣ не могатъ да се развиватъ, за да се проявятъ добродѣтели. А защо трѣбва да бѫдете добродѣтелни? Защото добродѣтелитѣ ще ви донесатъ всички необходими материали за съграждане на вашата кѫща, ще ви донесатъ всички ония сокове, които сѫ потрѣбни за вашето израсване. Добродѣтельта не е нѣщо отвлѣчено, а е нѣщо реално, което винаги е въ състояние да гради.

Та затуй, онѣзи отъ васъ, които могатъ да разбиратъ, трѣбва да схванатъ въ какво се състои търпѣнието въ пълния смисълъ на думата - не онова търпѣние да понасяшъ обиди: то още не е търпѣние; тайната на търпѣнието е, когато човѣкъ ви обиди, да намѣрите въ обидата добрата страна и да я използувате. Обидата — това е единъ много коравъ орѣхъ, който ви е далъ нѣкои; вие трѣбва да го счупите, да извадите ядката отвѫтрѣ и да я изедете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здравъ. Хората, когато говорятъ лошо за васъ, когато ви охулватъ, тѣ ви даватъ храна, и, ако умѣете да използувате тая храна, ще бѫдете прѣдоволни. Хората ви хвърлятъ твърди камъни; вие трѣбва да ги разчупите, защото вѫтрѣ въ тия камъни има съкровища, които можете да използувате и съ това да се обогатите. Като отидете у васъ, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпѣнието. Досега много хора се занимаватъ съ глупави работи, много християни искатъ да бѫдатъ велики, знаменити, да иматъ много знания. Хубаво, знанията сами по себе ще дойдатъ, стига да бѫдете човѣци да умѣете да ги възприемете и използувате; тѣ може да бѫдат и като сила, която може да облагодѣтелствува васъ и вашитѣ ближни, стига да умѣете да ги използувате както трѣбва; но може да бѫдатъ и като раница на гърба на човѣка.

Любовьта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посѣтила истинската любовь, трѣбва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли — нѣмате любовь. Любовьта трѣбва да сѫществува вѣчно въ нашитѣ дѣла: тя е потрѣбна и въ тоя нашъ животъ и въ слѣдващия и въ по-другъ животъ, и, колкото по-нагорѣ отиваме, толкова по-дълбокъ смисълъ ще намѣримъ въ нея. Трѣбва отсега да хванемъ този пѫть: други пѫть за Небето нѣма. Ще кажете: „Този пѫть е труденъ, не може ли безъ него?“ — Не може. Безъ него всѣкѫдѣ другадѣ можемъ да влѣземъ, но не и въ Царството Божие. Любовьта не завижда, на неправдата не отговаря съ неправда, на злото не отвръща съ зло, всичко прѣтърпѣва. Разбира се, не казвамъ, че завистьта, че гордостьта нѣма да посѣтятъ никога нашето сърдце; по нѣкой пѫть ще дойдатъ, като гости, но и затуй нѣма да ни сѫдятъ; работата е, да не правимъ приятелство съ тѣхъ. Но нѣкой пѫть се хванемъ рѫка за рѫка съ завистьта и казваме за хората: „Той е лошъ, трѣбва да се пазите отъ него“ и правимъ живота на човѣка нещастенъ. Застистьта не е нѣщо отвлѣчено, както виждате, това сѫ сѫществата, които сѫ добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които сѫ олицетворение на завистьта.

Само слѣдъ като научимъ тия двѣ качества - търпѣнието и благосклонностьта — ние ще научимъ историята на нашия животъ, ще научимъ защо сме слѣзли на земята. Пакъ ще ви наведа примѣра съ житното зърно, че въ свѣта нѣма отъ всички сегашни плодове по-примѣрно отъ житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпѣнието, вижте търпѣнието на житното зърно. Безъ търпѣние ще имате разочарование. Много хора нѣма да ви повѣрватъ. Ще кажете: „Мене не ме слѣдватъ хората“. Защо ще ви слѣдватъ: хората не сѫ родени васъ да слѣдватъ? Ще слушатъ вашето учение,но да ви слѣдватъ—никога. Питате често;„На кого сте послѣдователь?“; на хората, наистина,може да бѫдете послѣдователи, но понѣкога може да бѫдете излъгани, когато, ако бѫдете послѣдователи само на Бога, нѣма да бѫдете никога излъгани.Единъ е пѫтьтъ, и Исусъ Христосъ го казва:„Азъ съмъ пѫтьтъ“. Ако не те слѣдватъ хората,ще рече, ти не си въ пѫтя.Може да каже нѣкой:„Азъ не вѣрвамъ“ и да тръгне по другъ пѫть;но единъ день безъ друго ще се убѣди, че този е пѫтьтъ; животътъ ще му го каже, защото той е единъ великъ изпитъ. Ама ще кажете; „Убѣди ме,че тогава“. „Не искамъ да те убѣждавамъ. Азъ ти казвамъ, че този хлѣбъ, който ти давамъ, той ще те нахрани“. — „Ама кажи ми отъ какви елементи е съставенъ, съ каква вода е замѣсенъ“. — Нѣмамъ врѣме. Ще вземешъ ли хлѣба да ядешъ?“„Не искамъ“. Турямъ го въ торбата и заминавамъ. Ще запитате сѫщо: „Какво е любовь, отъ какви елементи е тя съставена?“ Ако много запитвашъ, ще я туря въ торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на пѫть по-нататъкъ; ще ти кажа: „Нѣмамъ врѣме да разправямъ сега тия въпроси“. Животътъ е нѣщо положително — опитайте, вземете наяжте се отъ този хлѣбъ и ще видите. Любовьта е храна на живота: безъ нея не може да се живѣе и да се постигне нѣщо въ свѣта. Нѣкои хора иматъ твърдѣ смѫтно понятие за любовьта било по отношение на търговия, било въ учение, било въ война. Всѣкѫдѣ трѣбва да имаме любовь; тя е велика сила. И тази сила, съ която азъ повдигамъ туй стъкло сѫщо е любовь. Сѫщата тази сила може да се тури и въ единъ топъ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви въ землетресение, може да разруши дори и цѣлата земя, може да създаде и единъ свѣтъ. То е отношение въ нейното употрѣбление — какъ се употрѣбява извѣстна сила. Любовьта е една сила, която чрѣзъ извѣстно регулиране може да се използува. Хората сѫ себелюбиви — като дойде любовьта, искатъ да я затворятъ въ себе си. Но, ако тя бѣше затворена въ насъ, ще разруши нашитѣ стѣни и ще излѣзе навънъ. Въ такова жилище, въ каквото искаме да я затворимъ, не може да стои. И се ражда смърть. Смъртьта е процесъ на разрушение на всѣкаква егоистична мисъль и желание; съ нея Богъ разрушава всички огради, въ които лошитѣ духове сѫ се вградили. Нашето сърце и нашиятъ умъ трѣбва да иматъ всички условия, за да я възприематъ. Тя е тиха, спокойна, но сѫщеврѣменно съ своитѣ дѣйствия тя е сила ужасна. Когато сме въ хармония съ нея, свѣтътъ е блаженство; не сме ли въ хармония, нѣма по-опасна сила въ природата отъ любовьта. И затова хората отъ практика казватъ: „Който много обича, много и мрази. Колкото тя е силна въ положителната страна, толкова е силна въ отрицателната; затова трѣбва да бѫдемъ съ нея много внимателни. Когато я имаме, да не дѣйствуваме отрицателно, защото тя тогава дѣйствува разрушително явяватъ се болести, страдания, разрушение на цѣлото общество. Мнозина казватъ, че Господь е любовь и, като любовь, не трѣбва да наказва. Господь, като е толкова благъ, е въ сѫщото врѣме и взискателенъ. Като ни види недоволни, казва: „Турете му единъ килограмъ на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турятъ тази тежесть?“ Но Той, безъ да отговори, казва: „Турете му още единъ килограмъ“. — „Ама не мога да нося“. — „Турете му още единъ килограмъ“. И като ни притисне така, не можемъ да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“ — „Снемете му единъ килограмъ“, отговаря Господь. Повтаряме молбата — „Снемете му още единъ килограмъ“; колкото повече се молимъ, толкова повече килограма ни се снематъ отъ гърба. И като снеме всичката тежесть Господь ни попитва: „Е, научи ли урока?“ — „Научихъ го хубаво“. — „Ако искашъ да не те товаря вече, трѣбва да бѫдешъ благосклоненъ и търпѣливъ спрѣмо околния свѣтъ, къмъ всички, които сѫ около тебе, както и тѣ къмъ тебе трѣбва да бѫдатъ благосклонни и търпѣливи; тия малки твои братя може да грѣшатъ, но ти трѣбва да имашъ търпѣние, както азъ търпя; въ деня, въ който прѣстъпишъ закона, ще почна пакъ да те товаря“. —„Не мога да нося“. — „Ще носишъ“. Азъ ви казахъ какъ можемъ да се освободимъ отъ нашия товаръ. Всѣки отъ сърце трѣбва да каже на Господа: „Азъ съмъ благодаренъ отъ душа и сърце за всичко, което Си ми далъ“; защото Богъ е далъ на всѣки човѣкъ хиляди блага, но той не знае какъ да използува тия блага — „Вода гази, жаденъ ходи“. Много търговци сѫ недоволни — защо? защото имали 10 хиляди лева и не имъ стигали. Като имъ дадешъ 20 хиляди, пакъ не имъ стигатъ; дадешъ имъ 50 хиляди, 100 хиляди, пакъ сѫ недоволни. Знаете ли съврѣменното човѣчество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибаринъ,който намѣрилъ едно красиво око. Попитали го: „Колко искашъ за това око?„ — „Колкото то тежи“. „Прѣтеглете го“. Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама — пакъ недоволно, турили 100 грама — недоволно, турили единъ килограмъ, 100 кгр., 1000 кгр., 10000 кгр., всичкото злато — окото останало пакъ недоволно. „Какво ще правимъ — не може да се изплати?“ взели да се питатъ. Най-послѣ повикали единъ старъ мѫдрецъ и го попитали: „Какво да правятъ“. — „То е много лесна работа—отговорилъ мѫдрецътъ — вземете малко пръсть и посипете окото“. Направили това,и кѫпонитѣ съ окото се вдигнали нагорѣ.И Господь единъ день, като ни види недоволни,ще каже:„Турете пръсть на очитѣ му“,и ние вече ставаме доволни.Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господь, като не сме доволни, ще ни тури малко соль или пиперъ, за да ни направи доволни. Защото животътъ не седи въ многото, което имаме, а въ онова, което можемъ да използуваме въ даденъ моментъ, и въ това — да бѫдемъ благородни отъ туй, което Богъ ни е далъ. Тогава Богъ ще ни даде още по-голѣми блага.

Та, тази глава отъ апостола трѣбва да я приложимъ въ практическия животъ: да почнем да работимъ и да бѫдемъ полезни на своитѣ братя, които сѫ около насъ. Ние сме като въ училище — учимъ нѣщата; не сме като въ разсадникъ. Цръквата е голѣмъ разсадникъ; тамъ може всичко да посѣешъ; училището е, обаче, градина, въ която трѣбва да се посѣятъ само нѣща, които ще принесатъ полза.Въ училищато трѣбва да се научимъ какъ да обработваме и насаждаме хубавитѣ и полезни нѣща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума — ние трѣбва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажемъ ония основни закони, по които трѣбва да се развива животътъ.

Казвате: „Защо Богъ не ми е далъ по-голѣми способности, по-голѣма сила, повече пари?“ — Азъ виждамъ много причини за това. Защото, колкото пѫти ви е пращалъ на нивата, васъ, вашитѣ дѣди и прадѣди, да работите, вмѣсто да се завземете да обработвате умоветѣ и сърцата си, вие сте се занимавали съ вкуса на запрѣтеното дърво, да правите все нови и нови опити, които сѫ костували всичкия вашъ капиталъ. Колкото пѫти сте идвали цѣлокупно на тая нива, вмѣсто да работите, вие сте бѣгали и сте се връщали при Него и сте се молили пакъ да ви даде нѣщо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искатъ да направятъ учени, а тѣ не се учатъ, бѣгатъ отъ училището; мнозина отъ васъ сѫ бѣгали отъ това божествено училище. Казвате: „Туй нѣщо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударимъ прѣзъ просото“. Много пѫти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нѣщо. Онзи, който иска да научи божествения законъ, да приеме една по-висока степень, да се издигне въ областьта на светиитѣ, отъ гдѣто да гледа ясно на живота, и Господь да гледа благосклонно на него, непрѣмѣнно трѣбва да свърши божественото училище на земята съ зрѣлостенъ изпитъ. Въ това свръшване седи благото на всѣкиго. Неподготвени въ тоя свѣтъ, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пѫтища, докато научите онова, което конетѣ, ралото, камънитѣ и пѫтищата ви учатъ — да се подготвите за Царството Христово.Непослушнитѣ дѣца Господь ги туря камъни да трошатъ,а на послушнитѣ дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение!“ Да, вѣрно, за мързеливитѣ, съгласенъ съмъ, че е тежко; но за прилежнитѣ, за трудолюбивитѣ и смиренитѣ — то крие богатства. Знаете ли защо червеятъ е въ земята, жабата въ водата, птицата въ въздуха и човѣкътъ посрѣдъ тѣхъ? Това сѫ четири велики положения на живота. Но, ще ми кажете: „Това сѫ нѣща отвлѣчени“. — Не сѫ отвлѣчени; това сѫ четири велики истини, които ви показватъ тѣсния пѫть — пѫтя на Божията мисъль. Той е тѣсенъ — вѣрно; но за това нѣщо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявамъ. Тѣ лежатъ извънъ границитѣ на тоя свѣтъ.

Но да се повърна на думата „любовь“, която хората сѫ обезсолили, извратили; потъпкали сѫ нейната доброта, нейната красота и сѫ развалили нейната звучна хармония дотолкозъ, че сега сѫ останали само нейнитѣ дрѣзгави звуци, които дращатъ ухото ни. И ние си казваме: „Любовь — това сѫ илюзии на живота, празни мечти на младитѣ и зелени моми и момци, които гонятъ неуловимата сѣнка на живота“. Да, сѣнка; но задъ тая сѣнка има реалность, отъ която произтича сокътъ на живота, отъ който душата постоянно утолява своята жажда, както утрудениятъ пѫтникъ при студения и бистъръ планински изворъ. Какво неоцѣнимо богатство, какви знания сѫ скрити въ тая едничка дума! И ако хората знаеха какъ да я произнасятъ правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално отъ Божествената уста, всичко наоколо имъ щѣше да се усмихва и съ умиление да, слуша тоя небесенъ зовъ. Тѣ щѣха да иматъ магическия жезълъ на древнитѣ мѫдреци, прѣдъ силата на който всичко се е прѣкланяло за добро. Мнозина ще кажатъ; „Какво щастие е, човѣкъ да притежава тоя жезълъ!“ Вѣрно, най-голѣмото щастие, което човѣкъ може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непрѣодолимо къмъ това благо.

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпѣнието въ живота — всѣкога и всичко да прѣтърпѣвате съ смирение и радость — ще намѣрите истината. Съ вашето нетърпѣние и лоши мисли създавате една тежка атмосфера въ вашата кѫща. Жената недоволна, защото мѫжътъ взималъ 150 лв.;това иска,онова иска — желания, желания, желания; а кой ще работи заради васъ, кой другъ ще ви ги достави, а не вие сами? Напр., ако всички поискатъ да иматъ пълни хамбари, безъ да работятъ, отдѣ ще ги взематъ? Благата се добиватъ мѫчно — съ трудъ. Затуй трѣбва да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ, въ Своята велика Мѫдрость, е благоволилъ да ни даде.

Не ви съвѣтвамъ никога да слушате хорски съвѣти. Може да извлѣчете извѣстна поука отъ тѣхъ, но всѣки трѣбва да слуша онзи съвѣтъ, който Богъ е вложилъ въ неговата съвѣсть. Вижте какво казватъ хората и, ако то е въ съгласие съ онова, което Господь ви казва вѫтрѣшно въ вашата съвѣсть, послушайте ги; ако не, не слѣдвайте чужди съвѣти никога. Ако искате да бѫдете свободни отъ грѣшки, непрѣмѣнно трѣбва да слушате Господа: всѣки единъ, който не слуша Господа, не е уменъ човѣкъ, а е робъ на своитѣ външни влѣчения, на хората, на всички.

Вие търсите Господа — кѫдѣ? Той е у васъ, въ вашия умъ, въ вашето сърце, Той се проявява въ тия двѣ дарби. Слушайте добрѣ ума си и сърцето си — чрѣзъ тѣхъ Господь ви говори. Ама нѣкои ще ви проповѣдватъ, че умътъ и сърцето сѫ развалени. Не е право. Ако нашиятъ умъ и нашето сърце бѣха развалени, съ какво ще познаемъ Господа? Има нѣща у насъ развалени, но не всичко е развалено. И азъ ви питамъ: ако не вѣрвате на своя умъ и на своето сърце, на кого ще вѣрвате? Ако вашиятъ умъ и вашето сърце сѫ развалени, като моето, защо ще вѣрвамъ въ васъ? Въ кого трѣбва да вѣрваме? Въ Господа,Който живѣе въ насъ. И когато вѣрваме на себе си, ще вѣрваме и на своя братъ. Който не вѣрва въ Господа, Който живѣе въ него, не може да вѣрва на другитѣ хора. И онзи, който не е благосклоненъ къмъ ближнитѣ си, не е угоденъ Богу. Затуй Господь казва да обичаме ближнитѣ си. А вашиятъ ближенъ е нараненъ, разпнатъ, прикованъ на кръста. Не е вашиятъ Господь на небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина,четете Евангелието.Вашето спасение ще стане не иначе,а чрѣзъ това приковаване — търпѣние и благосклоность. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мѫчна работа“.Не е мѫчна.Не се бойте. Да те приковатъ на кръста е приятна работа. Господь хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме?“ — Нѣма да пострадате. Хората, които ги е страхъ отъ страдания, ние не ги искаме въ училището ни. Вие трѣбва да благодарите на Бога за тия страдания: тѣ сѫ пратени отъ Него. И тия страдания, които сега ви се даватъ, вие ги заслужвате, вие сте достойни за тѣхъ. Ако Христосъ не бѣ носилъ този тръненъ вѣнецъ, ако не бѣ прикованъ на кръста, какъ щѣше да прояви тази любовь? Бихте ли Го обичали днесъ, ако искаше и би живѣлъ като царь? Вие Го обичате, защото бѣ прикованъ на кръста за нашето спасение.

Затуй отсега нататъкъ бѫдете герои, не се страхувайте отъ страдания, а казвайте на свѣта, че сте мѫже и че не единъ кръстъ, а десеть сте готови да носите. Единъ се оплакалъ, че кръстътъ, който носѣлъ, билъ много тежъкъ; Господь рекълъ:„Вземете му го“ и го ввелъ въ една голѣма зала и му рекълъ: „Въ тази зала има голѣми и малки,златни, сребърни, желѣзни и каменни кръстове, избери си единъ“: човѣкътъ, като ходилъ, ходилъ, намѣрилъ единъ малъкъ кръстъ и рекълъ: „Туй кръстче искамъ“. — „Ами че това е кръстътъ, който ти носѣше досега; този кръстъ бѣхъ ти далъ“, рекълъ Господь. Та, често ние прѣувеличаваме нашитѣ страдания. А тѣ сѫ пѫтътъ на нашето възлѣзване къмъ Бога.И затуй, когато нѣкой страда, да си казваме: „Той е грѣшникъ, който се спасява“. Азъ го ублажаваиъ и му казвамъ: „Братко, ти си по-близко до Небето;бихъ желалъ да бѫда на твоето мѣсто“.Когато нѣкой каже: „Азъ не съмъ видѣлъ страдания“, азъ му казвамъ: „Ти си още зеленъ“. Зеленото е приятно, но, когато почне да зрѣе, дохаждатъ страданията. Сега вземете тази мисълъ въ себе си, давамъ ви я за размишление отъ страна на Господа:когато ви дойде страдание,да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.Страданията сѫ признакъ на Любовьта Божия, и нека всинца да носимъ този кръстъ.Затуй и на цѣлокупния български народъ, като душа, Господь му даде тия страдания,да усвои тия двѣ велики качества — дълготърпѣнието и благосклонностьта. „Ама, казвате, гърцитѣ и сърбитѣ сѫ такива, онакива“. — Нищо — не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви сѫ тѣ, оставете: тѣ нищо не сѫ спечелили, и тѣ ще дойде врѣме да учатъ този урокъ, който вамъ е даденъ по-рано, за което трѣбва именно да благодарите, а не да роптаете.„Насъ ни разпнаха“. — „Нѣма нищо — вие сте по-близо до Мене“, отговаря Господь, „другитѣ не сѫ; тѣ сѫ сега далечъ, но и тѣ ще дойдатъ на това мѣсто“. Когато ви разпнатъ, тогава ще влѣзете въ Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нѣщо повече на тоя свѣтъ. Нека всинца бѫдемъ послѣдователи Христови и достойно да носимъ това име на земята — християни. Какво ще кажатъ други, да оставимъ настрана. Нека бѫдемъ дълготърпѣливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си къмъ Бога тъй, както го разбираме въ нашитѣ чисти мисли и желания. И въ тоя великъ пѫть никога да не се спъваме, а да воюваме смѣло, рѣшително, и да насърчаваме всѣкиго, който воюва заедно съ насъ. Това е силата, съ която ще надделѣемъ сегашнитѣ мѫчнотии.


 

(Бесѣда, държана на 6. юлий 1914 г. въ София)







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt