Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_03_12 Слушайте него!

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 07:45

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Слушайте него!

 

„И когато той още говорѣше, ето облакъ свѣтълъ ги засѣни, и ето гласъ изъ облака, който казваше: този е Синъ Мой възлюблени, въ когото благоволихъ: слушайте него!“[*])

 

Слушането—това е едно отъ качествата на реалния свѣтъ. Да слушаме реалното, разумното. Въ физическия свѣтъ ние забѣлѣзваме три състояния, прѣзъ които човѣкъ минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувствуване, а третото е състояние на мисъль. Човѣкъ може да си помръдне крака безъ усѣщане, а може да чувствува безъ мисъль. Най-хубавото състояние е, когато всѣко движение е придружено съ чувствуване и мисъль. Въ тия три състояния се заражда разумното и великото въ живота, азъ го наричамъ божественото, туй, което осмисля живота. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за реалното, вѣрватъ въ едно, а отричатъ друго. Ние отричаме реалностьта всѣкога на ония нѣща, които не съдържатъ въ себе си божественото. Сѣмкитѣ сами себе си отричатъ. Туй, което се проявява и изгубва, е прѣходно, слѣдователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъль, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше дѣяние, което е прѣходно. Защото то ще замяза на слѣдното: често американскитѣ милиардери си правятъ за удоволствие палати отъ ледъ, тамъ на сѣверъ въ Америка, съ стотици хиляди долари даватъ за палати отъ ледъ, украсяватъ ги, но щомъ дойде лѣтото, цѣлиятъ този палатъ се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието имъ е съградено отъ ледъ. Красиво е туй здание, но само зимно врѣме. Дойде ли пролѣтьта, всичко това се стопява. И когато нѣкои питатъ: „това не е ли реално?“ азъ отговорямъ това е реално само зимно врѣме, а лѣтно врѣме не, защото изчезва. И когато ние казваме на богатитѣ хора, че вашето богатство е единъ американски палатъ отъ ледъ, ще кажете: „какъ тъй, реално е“. Зимно врѣме може да разчитате на вашето богатство, но лѣтно врѣме не можешъ да разчиташъ.

 

„Слушайте него!“ Кого? — божественото вѫтрѣ въ васъ. То е, което създава характера. Човѣкъ, въ какъвто и да е смисълъ, който се лишава отъ своето божествено, изгубва смисъла на живота, не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота, въ каквото и да е направление. И съврѣменниятъ нашъ животъ се обусловя отъ много малки нѣща, или отъ много малки причини може да се разруши цѣлото ни щастие. Цѣлото наше щастие, цѣлата наша сигурность на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина — толкова е сигурно нашето щастие. И при това ученитѣ, съврѣменнитѣ философи, даже религиознитѣ хора и духовнитѣ хора искатъ да ни увѣрятъ, че животътъ на земята е нѣщо реално. Азъ нѣмамъ нищо противъ, реаленъ е, но зимно врѣме; докато дѣтето живѣе, майката е щастлива, но въ деня, въ който замине едничкото ѝ дѣте, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастливъ, но въ деня, въ който богатството му излѣзе изъ касата навънъ, той е нещастенъ; учениятъ, докато знанието му е въ главата, е щастливъ, но единъ день, когато знанието му си замине, той е нещастенъ; великиятъ ораторъ, докато неговиятъ гласъ работи, и той маха рѫка, но щомъ неговиятъ гласъ прѣстане да работи, той е нещастенъ. За примѣръ, красивата мома, докато лицето ѝ е красиво, тя е щастлива, но щомъ лицето ѝ погрознѣе, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искатъ да ни убѣдятъ, че туй е реалното въ свѣта: да бѫдешъ богатъ, красивъ, ученъ. Питамъ: кой ученъ досега е запазилъ своето знание? Коя майка и до кога е запазила своитѣ дѣца? Кой богатъ човѣкъ е запазилъ своето богатство? Кой царь е запазилъ своята власть? Коя красива мома е запазила своята хубость? Казвате: „съ такива работи не ни занимавайте”. Да, може да не ви занимавамъ, но ние искаме да кажемъ: „слушайте него“. Кое? — божественото. И когато азъ цитирамъ тоя стихъ, нѣкой ще каже: „той има прѣдъ видъ себе си“. Не менъ! Това, божественото, е вѫтрѣ въ васъ, то не е отвънъ; и ако вие мислите, че божественото е отвънъ, вие не разбирате философията на живота. Невидимиятъ свѣтъ е широкиятъ свѣтъ, а този свѣтъ, който вие виждате, е единъ микроскопиченъ свѣтъ. Седѣли ли сте вие да наблюдавате, подъ микроскопа да видите какъвъ животъ има въ една капчица вода, при едно увеличение отъ 2—3 хиляди пѫти, да видите какви малки сѫщества има въ нея, какъ се движатъ, какво развитие има? И тамъ има движение, и тия сѫщества иматъ съзнание. Ако вие ги попитате, ще ви кажатъ, че това е работа на тѣхния свѣтъ. А въ нашитѣ очи тѣхниятъ свѣтъ е смѣшенъ. И когато единъ ангелъ подложи единъ човѣкъ подъ микроскопъ, защото ангелътъ, за да види единъ човѣкъ, той трѣбва да тури микроскопъ — ние сме толкова голѣми, че ангелътъ трѣбва да ни тури подъ своя микроскопъ—и той трѣбва да увеличава не три хиляди пѫти, а нѣколко милиона пѫти, за да бѫдемъ видими отъ него. И тогава хората записватъ, изслѣдватъ, пишатъ съчинения, дисертации за нѣкой философъ въ нѣкоя академия, за нѣкой проповѣдникъ на амвона, за нѣкой тълкуватель на Словото Божие, пишатъ книги, послѣ опрѣдѣлятъ тия качества. И ние, съврѣменнитѣ хора, имаме голѣмо мнѣние за себе си, ние мислимъ, че сме близо до ангелитѣ. Даже като се проповѣдва, всѣкиму се иска да стане ангелъ. Възможно е въ бѫдеще, азъ не отричамъ това, но докато вие станете ангелъ, колко изпити трѣбва да държите!

 

Тогава „слушайте него!“ Този, който се е домогналъ да стане ангелъ, божественото е вѫтрѣ въ него и нѣма раздвояване: дали да постѫпи така или не. Въ ума си той има една мисъль, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, съ която може да свърши всичко. Сега ние, съврѣменнитѣ културни хора, мязаме на ония малки дѣца, които седатъ на брѣга на морето и питатъ. Азъ често съмъ минавалъ по варненския брѣгъ, и тамъ младежи съ бастунитѣ си пишатъ, и всѣки пише споредъ степеньта на своето развитие. Гледамъ нѣкѫдѣ написано: „аа, сладка е любовьта!“ но послѣ мине нѣкоя вълна, и писаното изчезне. Другъ е писалъ: „парици трѣбватъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: този е по-уменъ, но дойде вълната, и то изчезне. Трети писалъ: „законность трѣбва въ този свѣтъ!“ Мине вълната, и това изчезне. И всички все пишатъ край морето, но и отъ млади и отъ стари, кой Каквото е писалъ, нищо не е останало досега. И азъ наричамъ съврѣменния животъ едно бурно море, при което ние пишемъ своето щастие, все любовни писма, обѣщания, туй ще изправимъ, онуй ще направимъ, но досега никой не е направилъ това, което е трѣбвало да направи. Като казвамъ „никой“, подразбирамъ оня, който живѣе при брѣга на морето, а не далечъ отъ него. Тѣ пишатъ цѣлиятъ день и казвамъ: не се задържа туй писмо. Когато загубите вашето божествено, не е ли минала тази вълна, че е заличила вашето любовно писмо? Когато е заминала вашата дъщеря, когато учениятъ е изгубилъ своя умъ, не е ли тази вълна? Навсѣкѫдѣ тази вълна заличава. Защо? Защото ние не слушаме, кого? — Него. Кое? — това, божественото. Сега на всѣки единъ човѣкъ трѣбва да му доказвамъ, дали има туй божественото, или не. Именно туй, божественото, то е стабилното, онази любовь, която има между двама хора, това е божественото у тѣхъ. Докато туй божествено е у тѣхъ, има любовь, има връзка. Но въ деня, когато дойдатъ близо до морето, и тази вълна мине и го заличи, тѣ не се познаватъ. И какъ бихте обяснили, да кажемъ: единъ г-нъ дойде и ти иска пари на заемъ, казва: „слѣдъ 4—5 мѣсеца ще ти ги върна, азъ съмъ честенъ човѣкъ, баща ми е честенъ, майка ми“... Но слѣдъ 6 мѣсеца го нѣма никѫдѣ, търсишъ го, търсишъ го, нѣма го. Питамъ: защо този човѣкъ не устоя на думата си? Казвамъ: тази вълна е минала и заличила неговитѣ задължения. Казва: „нѣма да ти ги дамъ, свършена работа, ако искашъ, дай ме въ сѫдъ“. И сега всички хора се сѫдятъ въ свѣта, натурили сѫ сѫдии, отъ хиляди години се сѫдятъ, и свѣтътъ още не е оправенъ: всички ние седимъ при морския брѣгъ. Сега азъ ви проповѣдвамъ, нали, и вие искате да възприемете божественото, и тъй както ви гледамъ, красиви сѫ лицата ви, азъ ви считамъ като наслѣдници, които очакватъ нѣкой богатъ роднина, като умре, да се отвори завѣщанието. И всѣки отъ васъ е много сериозенъ: „колко ли ми се пада отъ това наслѣдство?“ И седи сериозенъ, и човѣкъ мисли, каква ли философия има въ него? — Мисли, колко ще вземе. Нищо повече! Казватъ: „велики мисли има той“. Нѣкоя мома седи много сериозна, казватъ: „колко е благородна!“ И тя мисли сѫщото: колко струва нейниятъ възлюбленъ. Моралътъ е тамъ: колко струва! Сега, не се обиждайте. Ако ви подложатъ на изпитъ васъ, младитѣ, какъ ще постѫпите? Ето тѣзи, старитѣ, питайте тѣхъ, — да не ме осѫждате, че нѣкой пѫть азъ съмъ пристрастенъ, но ние трѣбва да погледнемъ сериозно на живота, да разрѣшимъ правилно въпроса, споредъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Затова сме дошли на земята.

 

„Него слушайте“! Когато туй, божественото, дойде у човѣка, то ще разрѣши въпроса. На гладния не се иска голѣма философия да му доказвамъ, има ли гладъ или нѣма. Нѣкой ме пита: „има ли онзи свѣтъ или не“? Тази философия е отрицателна. „Има ли Господь или не?“ По нѣкой пѫть смѣшно е за мене да доказватъ на гладния, че той е гладенъ. Че това той самъ го знае! Единственото нѣщо е: азъ съмъ гладенъ, можешъ ли да ме нахранишъ? Онзи бѣдниятъ, дойде, нѣма пари, важниятъ въпросъ е: „можешъ ли да ми дадешъ пари?“ Дойде онзи, невѣжиятъ, нѣма какао да му доказвамъ, че е невѣжа: „г-не, знание можешъ ли да ми дадешъ, това е важното въ живота“. Има нѣщо, което ни липсва. Всѣки го знае това, и когато му липсва това, сѫщественото, той е недоволенъ, гнѣви се. сърди се, не може да спи, обръща се на лѣвата страна, на дѣсната. недоволенъ е, че не може да спи. Какво има? Липсва му сѫщественото. Гладниятъ, който не може да спи, какво му липсва? Хлѣбъ му трѣбва. Дайте му една печена кокошка, ще спи като агънце. Послѣ, азъ прѣпорѫчвамъ печена кокошка, но и 6 годишно вино. И ние по нѣкой пѫть употрѣбяваме 6 годишно вино. А знаете ли, кое е нашето шесть годишно вино? То е врѣлата вода. И ние имаме „печени кокошки“...

 

„Него слушайте“! Сега, за да поясня моята мисъль, ще ви приведа единъ малъкъ анекдотъ за единъ светия. Нѣкой си отшелникъ, на име Хато, живѣлъ е отдавна, когато свѣтътъ се е намиралъ въ едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той е считалъ, че цѣлиятъ свѣтъ отива къмъ погибель и неможалъ да си обясни, какъ е възможно Господь да търпи този грѣшенъ свѣтъ, защо изведнажъ не го заличи, да направи нѣщо по-хубаво. Всѣки день се молилъ, да дойде Господь да прѣмахне всички тѣзи грѣшници и да тури редъ и порядъкъ, да не страдатъ хората. Но колкото повече се молѣлъ, толкова свѣтътъ ставалъ по-лошъ. Единъ день той рѣшилъ да излѣзе изъ града, да вдигне рѫцѣтѣ си къмъ небето и да не ги снеме до тогава, докато Господь не изпълни неговото моление. Вдигналъ си той рѫцѣтѣ, това било въ началото на пролѣтьта. Нѣкои птици, като го видѣли тъй, искали да си направятъ гнѣздо. Почнали да се увиватъ около неговитѣ рѫцѣ, за да видятъ дали могатъ да си направятъ гнѣздо. Обикаляли, обикаляли и почнали да турятъ сламчица по сламчица, и си направили едно гнѣздо. Цѣлиятъ день правѣли гнѣздото си. Той, като светия, забѣлѣзалъ и казалъ: „какво ли иска Господь да ми каже съ тия птички?“ Направили тѣ своето гнѣздо на рѫцѣтѣ му отгорѣ, и почналъ той да ги наблюдава. Тѣ турили перушина, приготвили се за работа. Съсѣднитѣ селяни, като го видѣли въ туй положение, почнали да му правятъ по-голѣмо уважение, за дѣто билъ толкова святъ, че птичкитѣ гнѣздо си свили на рѫцѣтѣ му. А той всѣкога проклиналъ хората. Тѣ идвали, туряли млѣко въ устата му, а той послѣ ги нагрубявалъ: „махнете се, грѣшници, вие само ядете и пиете, свѣтътъ отъ васъ страда“. Птичкитѣ си снесли яйцата и почнали да ги мѫтятъ. А той започналъ да мисли: „не мяза ли земята на туй гнѣздо въ рѫцѣтѣ на Бога?“ Тъй разсѫждавалъ той. Почнало да му идва на умъ по нѣкой пѫть, да снеме рѫцѣтѣ си и да захвърли гнѣздото, но послѣ казвалъ: „не, азъ ще устоя на обѣщанието, ще стоя докато малкитѣ се отхранятъ и имъ изникнатъ крилца и си хвръкнатъ“. И, дѣйствително, отъ тѣхъ той много нѣщо научилъ и разбралъ, защо Господь не поправя свѣта. И единъ день тия пиленца изхвръкнали изъ гнѣздото навънъ и нему му станало жалко за тѣхъ.

 

Сега, нѣкой се притѣснява за оправянето на свѣта, а азъ казвамъ: ти държалъ ли си пиленца въ своитѣ рѫцѣ, за да видишъ защо Господь търпи? Ние нѣкой пѫть казваме, че свѣтътъ мяза на лудница. Това сѫ наши психически схващания. Този свѣтъ не е лудница, нито е единъ отъ лошитѣ свѣтове: и то не е право. Този свѣтъ е едно божествено гнѣздо, дѣто се измѫщатъ тия малки пиленца. А знаете ли, какво правятъ тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще тури своята човка и ще вземе извержението на малкитѣ и ще го изхвърли навънка. Какво себеотрицание! А ние, съврѣменнитѣ хора, сме само като онѣзи гаржета. Лястовицата седи на едно по-високо развитие, по чистота тя стои по-горѣ отъ насъ. Чистотата е необходима за нашата мисъль, и желанията ни трѣбва да бѫдатъ чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идватъ всички волеви усилия.

 

„Него слушайте!“ Трѣбва да разбирате, защо е създаденъ свѣта. Той е създаденъ заради насъ. Ние въ туй положение, въ което сега се намираме, не можемъ да бѫдемъ щастливи: нашето щастие ще дойде въ бѫдеще, то ще дойде, ако ние вземемъ друга форма. И формитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ форми, прѣзъ които Божествениятъ Духъ минава. И за всички Божия Промисълъ се грижи. Ако тѣхната кѫща, тѣхнитѣ тѣла се промѣнятъ, това не подразбира промѣна на тѣхния духъ, а то е видоизмѣнение на тѣхнитѣ тѣла. Когато една морска звѣзда е дошла да прави тѣлото си, тя употрѣбява всичкитѣ възможности, които сѫ скрити въ тая форма. Но ако рече да мине въ една по-висока форма, тя ще почне отново да живѣе. Слѣдователно, ако най-учениятъ отъ насъ влѣзе въ ангелския свѣтъ, той ще почне живота на едно бебе и ще бѫде толкова невѣжа тамъ, колкото сѫ невѣжи гаржетата. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме търпѣние да се учимъ и да знаемъ въ какво седи истинската наука. Истинската наука се състои само въ това основно начало—да се научимъ да любимъ. Кого? — Оногова, който живѣе въ насъ. Можешъ ли да бѫдешъ всѣкога готовъ, заради Онзи, който живѣе въ тебе, да не кажешъ обидна дума никому? Можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да не убиешъ никого? Можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да не откраднешъ нищо? Можешъ ли, заради Този, който живѣе вѫтрѣ въ тебе, да не обезчестишъ никого? Туй е отрицателната страна. А сега: можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да пожертвувашъ всичко? Но „всичко“ като казвамъ, разбирамъ: да дадешъ всичко излишно. И когато у насъ се родятъ тия желания, тогава ние ще познаемъ Онзи, който живѣе въ насъ.

 

Сега, мнозина посѣщаватъ всичкитѣ църкви: и евангелската, и православната, католишката, мохамеданската църква. Но съврѣменната религия се намира още въ прѣдверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „той е евангелистъ“. Въ какво седи туй? Вѣрва ли въ евангелието? — „Вѣрва, евангелистъ е“. Но вѣрването въ евангелието не прави човѣка евангелистъ. „Ама той е православенъ, вѣрва въ православието“. Но вѣрването въ православието не прави човѣка православенъ. „Той е мохамеданинъ“, но вѣрването въ Мохамеда не прави човѣка мохамеданинъ. Когато туй, божественото, въ насъ почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисълъ, тогава ние почваме да разбираме какво нѣщо е Божествената Любовь. Когато ние почувствуваме туй състояние, всѣки страхъ ще изчезне у насъ въ този свѣтъ и ще затрептятъ ония вибрации, които досега вие не сте чувствували, и въ васъ ще се създаде най-прозорливиятъ, най-ясниятъ умъ. Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че за да стане човѣкъ духовенъ, трѣбва да оглупѣе. Кои хора оглупяватъ? Хората на еднообразието. И когато искамъ да хипнотизиратъ единъ човѣкъ, по този начинъ го хипнотизирватъ: взематъ единъ свѣтълъ крѫгъ и го въртятъ дълго врѣме, и той ще се хипнотизира. И азъ казвамъ: съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани отъ паритѣ. Паритѣ се въртятъ около тѣхъ. Минава нѣкой банкеръ, ходи, но цѣлъ тевтеръ има около главата му, той си мисли, кой има да му дава. Ходи, върви и все тевтерътъ му е въ главата. Срѣщнешъ нѣкой ученъ и той тевтери носи. Срѣщнешь нѣкой богословъ, писалъ нѣкое съчинение, и той го носи въ главата си. Нѣкой философъ съчинилъ нѣкоя нова теория, проповѣдва, че тя е най-правата, и той си маха главата; другъ направилъ нѣкое ново изобрѣтение и пр. И всички мислятъ, че туй, което тѣ иматъ, като влѣзе въ свѣта, ще се оправи. Но то, като влѣзе, ще развали свѣта. Благодарете, че Господь не е допусналъ да влѣзе вашето изобрѣтение въ свѣта. Вие имате аероплани, цепелини и казвате: „ее, култура е това“. Но като дойдатъ тия неприятели отгорѣ, всички се криете въ земята, казвате: „отъ дѣ дойде това зло!“ Освѣнъ че тѣ не оправиха свѣта, но го развалиха. Друго нѣщо трѣбва да прѣдшествува.

 

„Слушайте него“, разумното, то трѣбва да влѣзе въ васъ и тогава ще ви се дадатъ велики блага. Благата изпраща Господь заради насъ. И Павелъ казва: „това, което не сте сънували и не сте почувствували, това, великото, ви чака“... Кога? Когато тази любовь влѣзе въ васъ, — не да влѣзе, а когато се събуди. И нѣкой ме питатъ, какво нѣщо е любовьта? Ее, какъ да ви я обясня? Едно врѣме една овца се влюбила въ единъ вълкъ. Вълкътъ билъ отличенъ кавалеръ, така, съ мустачки: вълцитѣ иматъ и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „до колкото ние знаемъ, тия момци отъ тоя родъ злѣ свършватъ съ своитѣ избраници“ — „Но азъ много го обичамъ“. А като се оженила, всѣки день вълкътъ откѫсвалъ по малко месце отъ нея, докато тя съвсѣмъ се обезобразила, и питала: защо моятъ възлюбленъ е толкова „жестокъ?“ Защото е вълкъ, а щомъ е вълкъ, това е крайниятъ егоизъмъ, въ който ние живѣемъ сега. Нашиятъ вѣкъ е вѣкъ на вълцитѣ. Сега може да ти дадатъ угощение, но щѣлъ единъ капанъ ще ти турятъ и всѣкога съ живота си ще платишъ.

 

Сега азъ говоря за васъ, за вашитѣ домове, ако искате да се реформирате, не трѣбва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живѣете, както сега. Но ще кажете: „ние правимъ усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие надъ себе си, ще турите вашата воля въ дѣйствие въ най трудния моментъ. Какъвъ е този моментъ? Единъ американецъ се хваналъ на басъ да пропѫтува около свѣта, но билъ голъ и безъ пари. Хваща се на басъ и го извършва. Приятелитѣ му го събличатъ голъ и той сполучилъ да намѣри дрехи и пари, и тъй, сполучва да пропѫтува цѣлия свѣтъ. Казвамъ: ето единъ човѣкъ, който при най-лошитѣ условия е можалъ да прѣвърне всичко въ една сполука. И, слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора, не сме герои, ние сме хора безъ воля. Господь казва: „би ли пропѫтувалъ свѣта?“ Има въ човѣка една воля, която може да побѣди всичко, азъ я наричамъ божественото. И азъ казвамъ: вложимъ ли ние божественото въ насъ, всичко можемъ, но въ момента, когато изгубимъ туй, божественото, въ насъ, всичко изгубваме. И ако вие искате една положителна философия, опитайте божественото въ себе си и вижте, може ли божественото да прѣобрази свѣта — да прѣвърне вълка на овца? Може. Туй, божественото, прѣвръща вълка на овца. И Писанието казва: „агнето и вълкътъ заедно ще пасатъ трѣва.“ И когато онзи Арабишапка, русинъ, го извикали рускитѣ князе, дали му този стихъ. Повикали го на угощение и го попитали: „какъ ще обяснишъ този стихъ, може ли вълкътъ и агнето да живѣятъ заедно?“ — „Може, може, вие сте вълцитѣ, азъ съмъ агнето, и братски можемъ да живѣемъ“. И право имъ е казалъ. Когато влѣзе божественото, съ васъ, които сте тъй алчни, можемъ да си подадемъ рѫка, но когато божественото въ насъ изчезне, ние нѣмаме никаква основа и тогава ще се зароди онуй разединение. И тогава бѫдещата култура на шестата раса, ние я обусловяме само отъ този законъ. Като те срѣщна, ще те погледна и попитамъ: имашъ ли въ себе си туй, божественото? Него ние наричаме слънцето на живота. Докато туй, божественото, говори въ насъ, умътъ ни и сърцето ни се намиратъ въ едно прѣкрасно състояние. И, слѣдователно, онѣзи чувства, — въ васъ се зараждатъ нѣкой пѫть прѣкрасни чувства — не ги унищожавайте. Да кажемъ, имате вие единъ бѣденъ човѣкъ, той има отлично мнѣние за васъ, обича ви, не скѫсвайте тази нижка съ него, срѣщнете го, той е любвеобиленъ. Но послѣ казвате: „той е бѣденъ, той е по-малко културенъ“. И онази малка вадичка, която минава прѣзъ нѣкоя градина, дава животъ на растенията. Слѣдователно, любовьта въ каквато и да е форма, — азъ не говоря за любовьта на сѣнкитѣ, да не ме разберете криво, защото има Любовь на сѣнкитѣ — истинската Любовь мяза на една вадичка, която ще внесе нѣщо ново въ живота ти и умътъ ти ще стане свѣтълъ, душата ти свѣжа, а волята ти ще стане мощна.

 

Кой ви обича? Само онзи човѣкъ, който като се приближи, въ негово присѫтствие вашитѣ морални чувства се усилватъ и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усѣщате едно неприятно чувство, той ви е подѣйствувалъ въ отрицателенъ смисълъ. Слѣдователно, той върви въ лѣво, а другиятъ — въ дѣсно.

 

И сега казва Писанието: „него слушайте!“ Отъ 2,000 год., откакъ е слѣзълъ Христосъ на земята, менъ ме очудва не защо свѣтътъ не вѣрва въ Христа, но защо служителитѣ на Христа не проповѣдватъ неговото учение. И днесъ, ако вие влѣзете въ една евангелска църква, ще чуете много по-вече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христосъ е на трети планъ. А за него тѣ казватъ: „Христосъ е глава на църквата“. Нека имаме една глава, а сега евангелската църква има една глава, православната църква — друга глава, католишката — третя глава. Ее, колко глави трѣбва да има? Една църква съ три глави може ли да успѣва? Не може. И сега казватъ: „църквата трѣбва да има глава“. Но тя има глава, Господь я е създалъ съ глава, не трѣбва да ѝ туряме нова глава. Новитѣ глави, които ние туряме, развалятъ църквитѣ. И азъ настоявамъ, че въ свѣта има само една глава, тя е божественото. Никаква друга глава нѣма. Всички други глави отрѣжете ги отдолу. Нѣкой, които ме слушатъ, казватъ: „какво ще кажешъ заради мене“? Азъ казвамъ, какво ще каже Господь слѣдъ 60 год. заради тебе: „колко глави имаше на земята“? И питамъ: вие колко глави имате? Моето учение е учение на една глава: да направи хората свободни въ всѣко отношение, да разтвори каситѣ на хората, да отвори затворитѣ. Всички хора да живѣятъ като братя. Това не е мое учение, то е, което нашиятъ небесенъ Баща изисква.

 

И сега, като дойдатъ войни, казватъ: „може ли безъ войни?“ Поне ние, които вѣрваме, можемъ безъ войни. Свѣтътъ нека се бие колкото иска. Двама души се каратъ и се биятъ, единиятъ далъ 10,000 лв., другиятъ не му ги връща, биятъ се, викатъ и менъ. Казвамъ, колко ти дължи? — „10,000 лв.“ Изваждамъ 10,000 лв. Казвамъ: „заповѣдай, не бий този братъ, нѣмалъ човѣка.“ А сега какво ще стане? Най-малко азъ ще се приближа, ще го хвана този нехранимайко, да видя, защо не плаща. Това не е философия на живота. Азъ ще се поставя на неговото мѣсто, ще кажа: „братко, заради него азъ плащамъ, не бий този братъ“. А на другия братъ ще кажа: „като се намѣришъ пакъ въ затруднение, ела при менъ“. Питамъ: ако всички тъй поставимъ въпроса, ще кажете: „като станатъ всички здрави, какъ ще се прѣхранватъ докторитѣ, кой ще плаща зарадъ тѣхъ, въ църква кой ще ходи?“ — „Ама хората сега не ходятъ въ църква“. Ще ме извините, азъ съмъ толкова откровенъ, нека ме извинятъ всички — прѣдставление е това, което хората разправятъ прѣдъ Господа, а не любовь. Азъ разбирамъ, човѣкъ да бѫде искренъ, да бѫде искренъ въ душата си, да нѣма задня мисъль, това разбирамъ Любовь. Когато се приближа при него, какъвто и да е, мѫжъ или жена, да бѫда толкова чистъ, да имамъ всичкото благопожелание, да постѫпя съ този братъ тъй, както бихъ постѫпилъ съ себе си. И тъй е великиятъ законъ, който гласи: „както искате хората да постѫпватъ съ васъ, тъй постѫпвайте и вие съ тѣхъ“.

 

И нѣкои казватъ: „хубаво е това учение“. Хубаво е, но може ли да го приложимъ? И сега всѣкѫдѣ въ свѣта чакатъ да дойде Христосъ. Въ Америка, Германия, чакатъ да дойде Христосъ, за да оправи свѣта. И тукъ, въ България, почнаха да чакатъ да дойде Христосъ.

 

Христосъ е дошълъ, той хлопа на всички сърца: „любовь!“ Това е Христосъ, — туй съзнание вѫтрѣ. Христосъ е дошълъ, хлопа на вратата и ангелътъ казва: „ти нѣма ли да станешъ?“ — Ще поспя още малко, — „можешъ да поспишъ, но закъснѣлъ си“. Закъснѣли сѫ хората. И тогава ме питатъ, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е единъ огънь на 35 милиона градуса. И когато този огънь влѣзе, той внася животъ, а не разрушение на живота, и твоята душа ще трепне тъй, както душата на единъ ангелъ трепти, и всички ще бѫдатъ мощни съ този Огънь. Този огънь всичко събаря, и църкви и каси. Този Огънь иде въ свѣта! И ако вие не излѣзете, знаете ли какво Господь ще направи съ васъ? Азъ гледамъ нѣкой пѫть нѣкой лалугеръ въ дупката си погледне, скрие се отъ дѣцата, погледне, скрие се. Но нѣкой пѫть тия дѣца се охитряватъ, донасятъ 2-3 кофи вода и я изливатъ въ дупката, и този лалугеръ — прѣзъ водата навънъ. И сега Господь е рѣшилъ да налива вода въ дупкитѣ на дѣцата си. Изъ дупкитѣ ще излѣзете навънъ! Ако дойде пожарь, и тогава ще напуснешъ кѫщата си. Щомъ дойде пожаръ, и мѫже и жени и дѣца, всички бѣгатъ. И тогава ще се намѣрите въ положението на онзи богатъ американецъ: когато е горилъ Чикаго, цѣлиятъ градъ се запалилъ, всички бѣгатъ, единъ богаташъ взелъ, касата си и казалъ на единъ работникъ: „25,000 долара ти давамъ да ми изнесешъ касата“.— „Не ти искамъ паритѣ“. Най-послѣ богаташътъ оставилъ касата си и заминалъ. Ще оставишъ касата си и оттатъкъ ще минешъ, огънь иде отподирѣ!

 

„Него слушайте !“ Туй, Божественото Слово, иде и то ще разтопи и сърцата и умоветѣ на хората и ще внесе новото. И казва Писанието: „ще имъ дамъ ново сърце“. Защо ние да не възприемемъ новото учение? Не само да кажемъ „новоучение“ — мълчишката, а и да пристѫпимъ къмъ прилагането на това учение. Онѣзи земледѣлци, когато искатъ да обработватъ нѣкоя култура, започватъ съ малъкъ опитъ. И азъ казвамъ на всички, християни, които сѫ израстнали въ тази страна: тѣ могатъ да си подадатъ рѫка и да влѣзнатъ въ туй божествено учение. „И дошли Мойсей и Илия“, защо дошли? Тѣ сѫ дошли да се учатъ отъ Христа. И Христосъ. казва тамъ Писанието, е говорилъ за страданията, но той прѣдаде на Мойсей и Илия два урока, защо тѣхното учение свѣта не можа да принесе ония резултати, които тѣ очакваха. Защото, зарадъ Илия, на 400 души пророци имъ отрѣзаха главитѣ, а Мойсей тури законодателство и сега то царува въ свѣта. И Христосъ каза на Мойсей и Илия: докато не влѣзе онова велико учение на Великата Божия Любовь, свѣтътъ нѣма да се прѣобрази, и, слѣдователно, той каза: „азъ трѣбва да пострадамъ“, значи, тази Любовь, която е въ мене, азъ трѣбва да я дамъ на свѣта, да влѣзе въ човѣшкитѣ души и да започнатъ хората да живѣятъ съ Божествената Любовь“. Като казалъ Христосъ това на старозавѣтнитѣ пророци, неговото лице станало свѣтло като слънцето.

 

Казвамъ, вие сте Мойсей и Илия, а вие казвате: „да се отстѫпи малко за църквата, трѣбватъ пари“, осигурявате се — значи, при васъ сѫ Илия и Мойсей. Нали вие сте ученъ човѣкъ, вие сте законникъ, какъвто и да сте, поддържате стария завѣтъ на нѣщата, хубаво, Мойсей и Илия сте. Дойде Христосъ и ви казва: „по този начинъ вашиятъ животъ никога нѣма да се оправи“. И ако вие разберете, ще кажете: „както Господь пожертвува живота си заради хората, тъй и азъ заради Господь може да се жертвувамъ“, и тогава вашитѣ лица ще свѣтнатъ като слънцето и дрехитѣ ви ще станатъ бѣли като снѣгъ.

 

Сега ще дойдатъ да тълкуватъ думитѣ ми. Човѣкъ ще живѣе тъй както е, че като умремъ, тогава ще се оправи свѣтътъ. Не когато умрешъ, а докато си живъ, трѣбва да направишъ това. Тази е смѣшна философия, като казвате: „когато умремъ“. Но като изгубя богатството, какво ще помагамъ на бѣдния? Докато съмъ богатъ, мога да помагамъ — здравиятъ може да помага — а като стана хилавъ, какъ ще помогна. Но душата ми трѣбва да бѫде пълна съ Любовь и тази Любовь трѣбва да я жертвувамъ. Туй е учението, което отъ хиляди години се проповѣдва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпѣние! Той постоянно казва: „тия мои дѣца въ гнѣздото ще поумнѣятъ“. Обръща ги, погалва ги, по нѣкой пѫть му иде на ума да ги захвърли, но казва: „ще поумнѣятъ“. И азъ вѣрвамъ, братя, вие ще поумнѣете, ще станете добри. Азъ вѣрвамъ, че ще израстнатъ вашитѣ крилца и ще хвръкнете изъ туй гнѣздо, всички ще отпѫтувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви единъ день Господь ще ви изведе изъ ада — земята е адъ — въ Неговото Царство, дѣто Неговата Любовь цари. Вѣрвайте въ тази Любовь и Царството Божие ще дойде! Всички ние трѣбва да бѫдемъ спасени и ще бѫдемъ спасени. Сега може да цитирамъ нѣкой стиха. Но въ Откровението Иоанъ казва тъй: „И чухъ цѣлото създание да хвали Бога“. Ако той е чулъ цѣлото създание да хвали Бога, значи, всички ще бѫдатъ спасени. Но прѣзъ всичкото врѣме ще има страдания, и единъ день всички ние ще излѣземъ изъ този огънь и ще влѣземъ въ Божията Любовь. Нѣкой сте на прага да излѣзете. Излѣзте!

 

„Слушайте него!“ Този, който е сега въ васъ, слушайте него. И като срѣщнешъ нѣкой проповѣдникъ, свещеникъ, кажи му: „братко, ти слушашъ ли него?“ Ще му кажешъ: ние сме горѣ на планината, при насъ е Мойсей и Илия. А сега казватъ: „той е отлѫченъ отъ църквата, той е проклетъ“. А Христосъ казва: „не, любовь за всички“. „Всички вие сте братя“, тъй казва Христосъ: „всички вие сте братя“, никакви еретици нѣма, Илия и Мойсей сѫ пълни само съ любовь, а за Христа има само братя и сестри, макаръ че вие се казвате друго-яче. Единъ день вашето еретичество ще изчезне и ще остане само божественото въ васъ. И защо ние да не заживѣемъ този животъ, този разуменъ животъ, и да изучаваме великата философия на живота — ние ще станемъ тогава хиляди пѫти по-умни, отколкото сме сега. И въ тази земя, ако рекатъ всички българи да слушатъ Него, медъ и масло ще потече. Ако всички се спратъ върху този стихъ и рекатъ да слушатъ Него, медъ и масло ще потече, и всичкитѣ имъ дългове и нещастия ще изчезнатъ. Ето една реална философия. Всѣки народъ, който отъ хиляди години е слушалъ Господа, е билъ благословенъ. Той е Великиятъ Господь на Любовьта, както сѫ го проповѣдвали досега, който спасява, който се жертвува, който всѣки день ни дава храна и утѣха въ всички положения. Той казва: „не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубилъ си сина си, дъщеря си, Той казва: „не бой се, ще се оправи тази работа!“ „Него слушайте!“ И азъ желая сега вие да се въодушевите от тази мисъль: него да слушате въ себе си. Влѣзе ли Той, въпросътъ е разрѣшенъ, Илия и Мойсей ще ви кажатъ: „нашето учение досега бѣше“, но и тѣ ще добавятъ: „него слушайте“. И гласътъ отгорѣ казва — кой гласъ? — божествениятъ: „него слушайте“. — Туй, което азъ съмъ вложилъ вѫтрѣ въ васъ, него слушайте, този Духъ, него слушайте! Нѣкой казва: „много просто е туй учение“. Приложете го навсѣкѫдѣ, ние нѣма да идемъ да отваряме монастири и църкви. Ние ще образуваме една църква въ сърцето си, единъ олтарь ще има, ние ще вложимъ тази църква въ нашия умъ, и ще ги държимъ чисти, тъй че тѣлата ни ще бѫдатъ храмове на Бога живаго. Другитѣ външни храмове лесно се съзиждатъ. Сега Бога кѫдѣ ще го намѣримъ? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който би обича, изневѣрите на неговата Любовь, какъ ще се прояви Богъ у васъ? Нали Богъ е, който ви люби? И кого може да обичате? Нали Бога? Слѣдователно, Любовьта, която се проявява по единъ или другъ начинъ. И ще ни питатъ дали това е любовь или не. Любовьта зло никому никога не мисли. Първото нѣщо, Любовьта е абсолютно добро. Азъ я наричамъ абсолютно добро въ свѣта. Богъ се наслаждава като вижда, че всички сѫщества могатъ да живѣятѣ. Азъ минавамъ покрай нѣкоя мравица, правя ѝ пѫть. Може да я стѫпча, не, азъ се радвамъ, и тя има свой животъ. Качва се, слиза. Казвамъ: туй е мое братче, и ако мравята зачитамъ, онзи братъ, голѣмиятъ, по-вече ще го зачитамъ. Вие казвате: „това сѫ мрави“. Майката каже: „моето дѣтенце кѫса главитѣ на мухитѣ“. А послѣ? — и неговата глава отива. „Какво да правимъ, нападатъ кухнята?“ Очистете кухнитѣ, и мухитѣ нѣма да ви нападатъ. Турете една двѣ чинии за тия малки братчета. А сега ще турятъ захарь, а отгорѣ капанъ, и послѣ очистихте мухитѣ Това не е култура! Отъ тамъ започватъ всичкитѣ прѣстѫпления. И тогава ние се чудимъ, защо Господь е направилъ така свѣта. Не, и мухитѣ си иматъ своето прѣдназначение. Мухитѣ, мравитѣ, всички сѫщества извършватъ отлична длъжность въ свѣта. Тия мрави, които си правятъ дупки, вършатъ велика робота. За насъ всѣко нѣщо си има своето прѣдназначение, дали е добро или зло отъ наше гледище, то си има своето прѣдназначение за насъ, „умнитѣ“ хора на земята.

 

И тъй, „него слушайте!“ И тогава прѣдъ Неговото лице ще затрепти сърцето ни, и като срѣщнемъ вълка, ще гледаме на него като на овца, и той ще измѣни характера си. И когато вълкътъ ни срѣщне и види, че въ насъ има „него слушайте“, той ще каже: „понеже ти сега слушашъ него, и азъ ще го слушамъ, и двама можемъ да живѣемъ“. А „вълкъ“, както сега се разбира, е отсѫтствие на божественото у насъ. Нищо повече! То е една отрицателна идея.

 

И казва Матей, който хроникира тази идея: „горѣ, на планината“. Ние сме пакъ горѣ, на планината. Нѣкой казва: „дали съмъ азъ тамъ?“ Днесъ си горѣ, на планината. Казва: „тукъ да направимъ три шатри“. Кои сѫ тия три шатри? Това сѫ тритѣ църкви: едната — евангелската, другата — православната и третята — католишката. Тъй казватъ нѣкой.

 

И всѣки, казватъ, който не е въ една отъ тия шатри, не е християнинъ. И всички казватъ, католицитѣ напр: „въ нашата шатра е спасението!“ Не, никаква шатра! Петъръ казва туй, а Христосъ казва: „Петре, азъ трѣбва да слѣза долу въ свѣта, да се пожертвувамъ и да дамъ живота си за откупъ на свѣта“. Никакви шатри. И, слѣдователно, ако живѣете въ шатри, вие сте въ учението на Мойсея и Илия, а ако живѣете безъ шатра, вие сте въ учението на Христа, дѣто цѣлиятъ свѣтъ е вашъ домъ, и, слѣдователно, учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. И анархистътъ, който живѣе въ небето, е въ правия пѫть. А когато човѣкъ придобие абсолютна свобода на своята мисъль, не е анархистъ. Трѣбва да се признае тази свобода на всички хора, и тогава всѣки е въ правия пѫть. И ние затова сме дошли, да се научимъ, какви сѫ нашитѣ права, какъ да слушаме и кого да слушаме и само тогава ще се върнемъ на небето и ще бѫдемъ достойни негови граждани. А докато не приемемъ това, дълго врѣме ще живѣемъ въ пансиона и ще приемаме любовни писма! И ще ви се каже: „синко, ти още не си свършилъ, а като свършишъ, върни се, синко, съ дипломата си.“ На всички васъ, които сѫ свършили пансиона, азъ ви пожелавамъ „добъръ пѫть“, да се върнете при Баща си и Майка си и да имате едно отлично угощение.

 

„Слушайте него!“

 

*

Бесѣда, държана

на 12. III. 1922 год.

въ гр. София.

 

 

--------------------------------

[*] Ев. Матея — 17; 5.

 

 

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt