1922_03_05 Въ дома но Отца

[Ани]

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Въ дома но Отца

„Въ дома на Отца вашего много жилища има“.[*])

 Има единъ стихъ нѣкѫдѣ изъ Евангелието, ще го намѣрите, азъ само ще го цитирамъ, а вие ще си го намѣрите: „въ дома на Отца вашего много жилища има“.

 Мисля, това е една интимна бесѣда, която Христосъ е ималъ съ своитѣ ученици. Думата „Домъ“ има нѣколко смисъла: нѣкой пѫть има физически смисълъ, а нѣкой пѫть духовенъ. Подъ думата „домъ“ всѣкога разбираме нѣщо идейно. На земята най-възвишеното, най-идейното, това е домътъ. Слѣдователно, домътъ, туй възвишеното, трѣбва да бѫде съграденъ разумно на земята. Основата на домътъ сѫ майката и бащата, стѣнитѣ на този домъ сѫ дѣцата, а покривътъ, керемидитѣ и другитѣ нѣща сѫ всички ваши приятели, които ви съчувствуватъ. За да се съгради домътъ, човѣкъ най-първо трѣбва да вѣрва въ разумното въ свѣта. Безъ вѣра, интелигентность не може да има. Азъ вземамъ вѣрата не въ смисълъ на вѣрвания: вѣрата, това е основа на интелигентностьта, а интелигентностьта е основа на живота, а животътъ е основа на всички радости, които ние изпитваме. Слѣдователно, ако ние не свържемъ по този законъ нѣщата, ако не съградимъ домътъ така, всѣкога може да изпитваме единъ горчивъ животъ и домътъ постоянно ще се руши. Не е въпросъ само да градимъ и събаряме, но онова, което съградимъ, трѣбва да бѫде здраво. Нѣкой казва: „трѣбва да вѣрвашъ“. Въ какво? Вѣра може да има само въ едно нѣщо; може да вѣрвашъ само въ Любовьта. Нищо по-вече! Тъй е. Вѣрвашъ ли въ Любовьта? Само въ Любовьта може да се вѣрва, а всѣко друго вѣрване е лъжа. Азъ опрѣдѣлямъ така. Но казватъ: „въ какво трѣбва да вѣрваме?“ — Въ Любовьта! И именно тамъ е слабата страна на съврѣменния свѣтъ, на съврѣменното общество, на съврѣменнитѣ религии — слабостьта имъ е, че тѣ не вѣрватъ въ Любовьта. Тѣ въ всичко друго вѣрватъ, но не и въ Любовьта. Любовьта не е обектъ за тѣхъ, тѣ само проповѣдватъ за нея.

 Христосъ казва на своитѣ ученици: „въ дома на Отца вашего много жилища има“. Христосъ туря единъ специаленъ смисълъ въ думитѣ: „въ дома на Отца вашего много жилища има“. Ако нѣкоя душа дойде на земята и не се облѣче съ такъво тѣло, подобно на вашето, питамъ ви: може ли тя да се прояви? Слѣдователно, тя ще си създаде единъ домъ, съотвѣтствуващъ на нуждитѣ на физическия свѣтъ. Сега онѣзи, които не разбиратъ дълбокия смисълъ, често се оплакватъ отъ своитѣ тѣла, какъ може тѣ да сѫ домове и жилища на тѣхнитѣ души. За примѣръ: ние се оплакваме често, че не можемъ да ядемъ, т. е. не че не можемъ да ядемъ, но че искаме много да ядемъ, а то е грѣшката. Прѣзъ цѣлия си животъ отъ 100 — 120 г., три пѫти като ядешъ на день, полекичка, по малко ще ядешъ и ще опитвашъ, колко ще ядешъ, все ще се наядешъ единъ день. Не се безспокой, ако единъ день не си ялъ сладко, все-таки единъ день ще се наядешъ сладко. А сега всичкиятъ споръ въ свѣта е за яденето, и яденето разваля всичкото щастие. Не че нѣмаме, ние имаме, но въ насъ всѣкога сѫществува едно недоволство, че нашата кѫща не е такъва, каквато трѣбва, нашето ядене не е такъво, каквото искаме. Ние мислимъ, че на другитѣ хора яденето е по-хубаво. Влѣземъ въ една кѫща, тя е много хубаво мобилирана — съ столове, пружини, плюшове, и като погледнемъ, казваме: „живѣе се въ тая кѫща“. Но, споредъ мене, тя не е здравословна: азъ като влѣза въ една кѫща, гледамъ дали има южни прозорци и прозорцитѣ голѣми ли сѫ, ако има такива и влиза изобилна свѣтлина, казвамъ: „тази стая е хубава“, а ако нѣма голѣми прозорци и завѣситѣ сѫ спуснати, казвамъ: „тази кѫща не е хигиенична“. Сега за примѣръ, ние, съврѣменнитѣ хора, така сме мобилирали нашитѣ кѫщи, че много нѣща трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Прозорцитѣ трѣбва да бѫдатъ голѣми, трѣбва да влиза прѣзъ тѣхъ изобилна свѣтлина, тя е необходима за дома. И Христосъ казва: „въ дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но, казва, слѣдъ като живѣете въ тия, сегашнитѣ, кѫщи, ще влѣзете въ онѣзи жилища и тамъ ще разберете хубостьта на живота. Сега ние като кажемъ, че има небесни жилища, казвате: „ще се мре“. Не, то е едно криво схващане. Нѣма никакво умиране! Чудни сѫ хората! Нима, за да минешъ отъ една стая въ друга, трѣбва да умрешъ? Щомъ се говори за небесна кѫща, казватъ: „ще се мре“. То е просто излизане отъ едно нехигиенично жилище въ друго хигиенично, напущане на единъ организъмъ. Когато една душа, която е живѣла въ волска кѫща — азъ пакъ ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя примѣръ: когато една душа, която е живѣла въ една волска кѫща — защото всѣка една кѫща си има своя емблема — и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската кѫща и да мине въ човѣшка? Нѣкой ще пита, възможно ли е? Възможно е. Нѣкой ще каже: „докажи го“. Мога да го докажа, но сега нѣмамъ врѣме. Въ единъ часъ не се доказватъ тия работи. И сегашнитѣ хора иматъ смѫтно понятие затова, като мислятъ, че въ нѣкой отношения човѣкъ седи по-горѣ отъ вола. Но има много волове, които сѫ по-умни отъ хората. Писанието казва: „волътъ познава господаря си, а Израилъ не познава Бога си“. Питамъ: „онзи волъ, който познава господаря си, и онзи човѣкъ, който не познава Бога си, кой отъ двамата е по-уменъ?— Волътъ е по-уменъ. И, слѣдователно, нашата интелигентность седи само въ това, да познаваме Любовьта като основа на живота, която съзижда вѣрата, а вѣрата дава основа на интелигентностьта, а интелигентностьта туря основа на сегашния животъ, а чрѣзъ този животъ познаваме Бога по единъ обективенъ начинъ. Нѣкои казватъ: „покажи ми Бога“. Не, не, Богъ не е нѣщо материално, не е външно. Той е нѣщо вѫтрѣшно. Тогава ние можемъ да го познаемъ и да го опитаме само чрѣзъ закона на Любовьта. Какъ дѣтето познава майка си? — чрѣзъ Любовьта. Какъ майката познава дѣтето си? — пакъ чрѣзъ Любовьта. И кои дѣца сѫ най-интелигентнитѣ въ дома? Най-интелигентни сѫ ония дѣца, които майката обича най много. Нѣкой пѫть ще каже майката, че обича нѣкои глупави дѣца. Не, туй не е вѣрно. Никога не можете да обичате единъ глупавъ човѣкъ, и когато майката люби своето дѣте, непрѣмѣнно туй дѣте е интелигентно. Сега вие, майкитѣ, ще кажете: „докажи това!“ И на васъ мога да го докажа, но нѣмамъ врѣме. Нѣкои казватъ: „свѣтътъ не ме обича“. Стани интелигентенъ, уменъ и ще те обичатъ. Сега въ какво седи Любовьта? Нѣкои казватъ: „мене ме обичатъ“. Но ако вие на земята имате само единъ човѣкъ да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича единъ човѣкъ, това значи съзнателно да ви опитва. И азъ ще ви покажа признацитѣ на тази Любовь. Въ присѫтствието на този, който ви обича по божественъ начинъ, каквато скръбь и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка въ пролѣтьта, веднага ще изчезне всѣка тъмнина отъ васъ. И затуй благото ни въ Бога е голѣмо, защото Той ни обича. Може грѣховетѣ ни да сѫ тежки, колкото земята. Но щомъ като идемъ при Бога, всичкитѣ ни грѣхове ще се стопятъ въ Неговата Любовь, и ние ще кажемъ: „слава Богу, освободихъ се отъ грѣховетѣ си, олекна ми“. Достатъчно е единъ пѫть да видишъ Бога, ама да Го видишъ! Нѣкой казва: „мѫчно може да се види“. Веднажъ като го видишъ, всички грѣхове ще се заличатъ, но да Го видите. А за да Го видишъ, трѣбва да Го любишъ. И за да те види нѣкой, трѣбва да го любишъ. Нѣкой казва: „азъ много те обичамъ“, а като направя нѣкоя погрѣшка, той не ме обича.

 Любовьта не вижда никакви погрѣшки, колкото и да ги направишъ. Ще кажете: „хора сме на земята“. Не е въпросътъ за погрѣшкитѣ, но въ благородния човѣкъ, въ любещия човѣкъ има съзнание, той казва: „моята постѫпка е такъва“. Той не чака комисия, не иска адвокати, а веднага казва: „моята постѫпка не е права“, свършена работа. Туря я на божественитѣ вѣзни. Сега и въ много църкви — има евангелски църкви, православни и др. — като влѣзешъ, всички иматъ единъ методъ. Грѣшникътъ ще иде и ще му докажатъ, че е грѣшникъ. По нѣкой пѫть той отрича, докато най-послѣ признае и каже: „съгрѣшихъ“. Туй съгрѣшаване е — въ участъка, тамъ ще те питатъ: открадна ли“?— „Не“. „Открадна ли“? — „Не“. Ще кажатъ: „турете го на земята: 1, 2 — 20“. „Чакайте, ще кажа“, слѣдъ 25 казва: „откраднахъ паритѣ“, казва грѣшката си. Сега ние всѣкога очакваме дърво. И затуй казваме, че дървото излѣзе изъ рая, но туй дърво излѣзе изъ рая, не да бие хората, а за да расте. То е божествената пръчица. Като направишъ една погрѣшка, трѣбва да кажешъ: „туй е погрѣшка, не трѣбва да я правя“.

 Сега Христосъ казва: „въ дома на небесния Баща много жилища има“, които приготовлява за васъ, и вие като имате тази пръчица, туй съзнание, той ще ви извади изъ сегашната ви форма и ще ви тури въ тия бѫдещи жилища. Нѣкой пита: „далечъ ли сѫ много тѣ“? Не сѫ много далече. Азъ пакъ ще си послужа съ аналогия. Колко е далечъ човѣшката форма отъ мравешката форма, отъ формата на единъ микробъ? Но даже въ една мравка нѣма съзнание, че човѣкъ сѫществува, даже мравитѣ не мислятъ, че хората сѫществуватъ, значи, хората прѣдставятъ за тѣхъ единъ отвлѣченъ свѣтъ. Мравитѣ нѣматъ способность да видятъ тоя свѣтъ. И, слѣдователно, мравята трѣбва да придобие туй съзнание на човѣка, да влѣзе въ неговата форма и като се върне при мравитѣ, да имъ докаже съ формулитѣ имъ, че сѫществува човѣкътъ. Сега ние отъ това високо положение — отъ формитѣ на божествения свѣтъ — трѣбва да се смалимъ, да се смалимъ, за да докажемъ на хората, че има небесни жилища, т. е. красиви форми, дѣто болести не сѫществуватъ и дисхармония нѣма: той е единъ свѣтъ на пълно блаженство. „Ее“, вие ще кажете, „какъ тъй, ние мислимъ, че човѣкъ, за да се зарадва, трѣбва да страда“. Тъй е. Но въ небето е точно обратното. Тамъ, ако страдашъ, не може да се радвашъ никога. И скръбьта, това е единъ резултатъ на изопачения човѣшки умъ. И азъ мога да ви докажа това по слѣдния начинъ: майката вземе едно кило ябълки, изважда двѣ и и дава на двѣтѣ си дѣца по една. Едното получило по голѣма ябълка, а другото, като погледне, почне да плаче, недоволно е. Защо е недоволно? Умътъ на това дѣте е изопаченъ. Майката каже: „моето ангелче“, но туй ангелче не мисли добрѣ: Туй е едно ангелче безъ крила. То казва: „ще ми дадешъ толкова, колкото и на другото, двѣ ябълки ще ми дадешъ“. Питамъ: защо е недоволно? То не е опитало вѫтрѣшното съдържание на ябълкитѣ. Майкитѣ ще кажатъ: „дѣте е, не разбира“. Ами ние, голѣмитѣ дѣца, разбираме ли? Нѣкой си има малка кѫщица, съ 3 — 4 дѣца, живѣе добрѣ, слава Богу, нѣма дългове. Но мине и види нѣкоя по-голѣма кѫща, и въ неговия умъ се заражда мисъльта да вземе пари на заемъ и иска да си направи кѫща като оная на батя си. Заборчлява, дойдатъ страдания, и слѣдъ туй този братъ продаде кѫщата и той остане безъ кѫща. Ее, питамъ, кое съставя щастието на човѣка? Двоетажната кѫща или кѫщата съ единъ етажъ, въ която може да се живѣе, да има достатъчно свѣтлина, да бѫде суха, да нѣма влага? Сега, въ небето, въ небеснитѣ жилища, атмосферата, въ която живѣятъ, е Любовьта, защото тя съставлява въздуха на божествения свѣтъ. Вие като влѣзете въ този божественъ свѣтъ, ще дишате само любовь, отвсѣкѫдѣ ще я възприемате и, слѣдователно, тя ще бѫде необходимость за живота ви. Тя е атмосферата тамъ. Слѣдователно, всички хора еднакво можемъ да се ползуваме отъ въздуха, и богатиятъ има право и бѣдниятъ, тамъ нѣма разлика. Нѣкой казва: „той е богатъ, Господь къмъ него е по-добъръ, благословилъ го е“. И тебе е благословилъ Господь. Ако ти сѫ здрави краката, можешъ да идешъ на Витоша, да дишашъ въздухъ, а братъ ти ще седи въ кафене Панахъ. Кой е по-уменъ? Значи, благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземемъ проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седимъ и казваме: какви ще бѫдатъ икономическитѣ условия на свѣта? Но икономическитѣ условия зависятъ отъ любовьта, която хората иматъ. Колкото любовьта се намалява въ свѣта, толкова и икономическитѣ условия ставатъ по-тежки, хората ставатъ егоисти, и тогава всички почватъ да трупатъ кѫщи и богатства. И най-послѣ като види Господь, че тия доброволци не мислятъ да се изправятъ, казва: „съборете имъ кѫщитѣ, тия дѣца да не си играятъ, на работа всички! Азъ ви пратихъ на училище да се учите на велики добродѣтели, да живѣете разумно“. А не можете да правите кѫщи, можете, но поне едно врѣме хората, като имаха кѫщи, можеха да поканятъ нѣкой човѣкъ, а сега можете да имате кѫща на два-три етажа, но като дойде нѣкой гостъ, ще кажете: „г-не, хотелъ има, съ тази кѫща ние се прѣхранваме“. И сега нашитѣ кѫщи сѫ не да живѣемъ въ тѣхъ, а да се прѣхранваме отъ тѣхъ. Вмѣсто да живѣешъ разумно, ти ще се оплетешъ въ всички грѣхове.

 „Въ дома на Отца вашего много жилища има“. Не е както сега, съ жилищна комисия, която стѣснява гражданитѣ, и тѣ се оплакватъ, че комисията ги стѣснила. Чудна работа, стѣснила ги е комисията! Щомъ като нѣмашъ дърва въ кѫщи, студътъ ще те стѣсни отвънка, но щомъ имашъ дърва, ще запалишъ собата и ще се разпуснешъ. Въ свѣта сега се иска любовь, любовь, и всѣки единъ отъ васъ може да бѫде проводникъ на Божествената Любовь. Може да бѫде, и сегашнитѣ християни не вѣрватъ, че тѣ могатъ да бѫдатъ проводници на тая Любовь. Ако седимъ съ тоя умъ, и слѣдъ 100 години нѣма да дойде любовьта. Трѣбва Богъ да живѣе вѫтрѣ въ насъ, а не да живѣе въ тѣлата ни. Той трѣбва да живѣе въ нашитѣ души, въ разумния ни животъ. И сега ние вѣрваме по-вече на хората, отколкото на Бога. Ако нѣкои вѣстникъ пише — както прѣди врѣме писаха — че нѣкой марсиянецъ е слѣзълъ въ Русия съ единъ апаратъ, и до мене дойдоха нѣкои вѣрващи да ме питатъ: „възможно ли е жителитѣ на Марсъ да посѣтятъ земята?“ Толкозъ културни ли сѫ станали, та сѫ могли да слѣзатъ тукъ? Казвамъ, марсианцитѣ ако рекатъ да слѣзатъ тъй както нашитѣ вѣстници описватъ, това не е възможно. Не по този начинъ тѣ слизатъ на земята. Ние трѣбва да вѣрваме, въ какво? Да вѣрваме въ това, което е вложено вѫтрѣ въ насъ. Сега всички искатъ да ни убѣдятъ, че ние не можемъ да мислимъ и да разбираме. Туй мислене нѣма да дойде изведнажъ. Въ насъ става единъ другъ процесъ. Ние искаме всички нѣща изведнажъ да станатъ, но то е кривъ методъ. Въ природата нѣма такъва бързина, тамъ има други процеси: всички божествени нѣща започватъ микроскопически. Азъ ще обясня, защо е така: когато единъ прѣдметъ се яви отъ далече, той се вижда много малъкъ, послѣ като се движи къмъ насъ, той се увеличава и става все по-голѣмъ, и обратно, ако вие се приближавате, прѣдметътъ става по-голѣмъ, а ако вие се отдалечавате, прѣдметътъ става по-малъкъ, намалява се. Слѣдователно, увеличение и намаление подразбира, че ние се движимъ въ двѣ противоположни посоки, и тогава ние имаме илюзия, че нѣкои нѣща растатъ, а други се смаляватъ. Ако азъ ви кажа, че нѣма нито растене, нито смаляване, какво ще кажете вие? — „И тазъ хубава. Нашитѣ учени хора го доказватъ“. Азъ ще ви кажа, че много нѣща има доказани отъ науката, които не сѫ вѣрни, и има хиляди нѣща, които не сѫ доказани, а сѫ истински. Като казвамъ: „не растатъ и не се смаляватъ“, въ моя умъ има друга идея. Ние схващаме, че има промѣни въ свѣта, промѣни на съзнанието. Чрѣзъ физически промѣни въ съзнанието ти схващашъ, че единъ прѣдметъ е станалъ по-голѣмъ или по-малъкъ, съобразно съ твоето съзнание. И нѣкой казва: „азъ го опитахъ съ рѫката си“. Ти вѣрвашъ ли на рѫката си? Не всички хора схващатъ голѣмината на единъ прѣдметъ еднакво. Попитай единъ селянинъ дѣ се намира еди-кое си мѣсто, той ще ти каже: „като прѣхвърлишъ отъ тукъ 1/2 ч. ще стигнешъ“. А ти вървишъ 3 ч. и казвашъ: много дълъгъ е този български 1/2 часъ. Другъ пъкъ ти каже: „много е далечъ, 30 клм. има“. А ти тръгнешъ и слѣдъ единъ часъ стигнешъ и казвашъ: много скоро дойдохъ. Това е схващане на нѣщата. Хората нѣматъ опрѣдѣлено схващане. Инженеритѣ иматъ опрѣдѣлени мѣрки, но когато провѣримъ, дали е вѣрно или не, всѣкога има едно малко заблуждение.

 Сега тия небесни „домове“, които сѫ устроени много хигиенично, иматъ отлични градини — голѣми паркове има всѣки единъ домъ. И въ тия, новитѣ, жилища ще имате всичкитѣ органи, всичкитѣ приспособления, съ които да разбирате великата жива природа, въ която сега живѣете, да разбирате онѣзи процеси, въ които Богъ се проявява. Защото всичко, което живѣе въ свѣта, е едно проявление на Бога. Въ своитѣ мисли и дѣйствия ние можемъ да дойдемъ до много практически схващания. Ще кажете: „ако всичко е Богъ, тогава ние кѫдѣ сме?“ Дѣ е схващането: Богъ се проявява въ всичко. Той не е вѫтрѣ въ проявеното. Когато азъ направя една картина, тѣ мислятъ, че Господь като направи нѣщо, Той е вѫтрѣ. Азъ въ картината ли съмъ? Ако боднете картината, менъ ще ме заболи ли? Азъ мога да имамъ едно морално страдание, но азъ съмъ вънъ отъ картината. Направя нѣкоя кѫща, може да съмъ вънъ отъ кѫщата и може да съмъ вѫтрѣ въ кѫщата. И когато кажемъ: „Богъ е направилъ свѣта“, подразбираме, че Господь е въ всѣко едно камъче. И ако туй камъче се разруши и Богъ се разрушава, то е лъжливо схващане. Богъ по този начинъ не присѫтствува въ нѣщата, Той е извънъ материалния свѣтъ, и ние не можемъ да го засѣгнемъ. Но когато разрушимъ нѣщо хубаво, което Той е направилъ, въ Него се хвърля една сѣнка, и той дойде и те отхвърли съ пръста си, и ти втори пѫть нѣма да помислишъ да разрушишъ едно божествено дѣло. Сега много учени хора има, ще напише нѣкой отъ тѣхъ нѣкоя книга да докаже, че нѣмало Господь, и тогава Господь какво прави? — Почне да го изсушава докато остане само кости и мозъкъ, и тогава го питатъ: „има ли Господь или нѣма?“ Той е недоволенъ, ходи насамъ нататъкъ и като го турятъ на Огънь, пакъ го питатъ: „има ли Господь или нѣма?“ Този Огънь е любовьта. Той скача и казва: „нѣма Господь“. Хубаво, усилва се този огънь, докато се разтопи тази форма въ него и тогава казва: „има Господь“. Разбира любовьта и казва: „въ какво заблуждение съмъ билъ!“ И сега за Толстой казватъ, че оглупѣлъ, едно врѣме билъ много великъ авторъ, писалъ много книги, но като се обърналъ къмъ Бога, оглупѣлъ. Питамъ: въ какво седи гениалностьта на неговитѣ книги, прѣди да се обърне? Нека вземемъ „Война и миръ“. Какво е великото въ тоя романъ? Той е описалъ сѫщностьта на нѣщата, но послѣ като проникналъ по-дълбоко, почналъ да говори за любовьта. И когато ние почнемъ да говоримъ на хората за небето, всѣкога ни правятъ глупави. И сега достатъчно е единъ ученъ човѣкъ да покаже любовь и да го считатъ най-голѣмия глупецъ. И когато младитѣ покажатъ любовьта си, майката казва: „моятъ синъ оглупѣлъ.“ Сега дъщеря ти, която не люби, е дъщеря, а утрѣ като люби, тя не е твоя дъщеря. „Ама той единъ день ще поумнѣе“. — Ти любишъ ли я? — Любя я. Ще кажете: „ама тя за тебе ли е?“ Коя е за тебе? — Тамъ онази, богатата. Кой е богатъ? — Онзи, който има любовь. Който нѣма любовь, той е толкова сиромахъ, като единъ, глистъ. Да, като единъ глистъ е сиромахъ. И тия хора, които сѫ като глисти, пробиватъ тунели. Казватъ: „учени хора сѫ тѣ“. Учени хора на дупкитѣ. Ние искаме отъ ученитѣ хора днесъ да турятъ единъ строгъ законъ, такъво възпитание на младежитѣ, та да ходимъ безъ детективи. Въ врѣме на войната, вървя по улицата и единъ ми пипа брадата, казвамъ: защо ми пипашъ брадата? — „Искамъ да видя дали е естествена“. Казвамъ: „естествена е“. Ее, питамъ, ние минаваме за едно общество, отлично е нашето общество, но трѣбва ли да пипаме брадата, за да познаемъ естествена ли е или не? Не, не, по този начинъ, извинете, г-не, казвамъ, обръщамъ се къмъ него — „ти за любовьта нѣщо училъ ли си?“ — „Аа, да, на младини“. Ами сега? „Сега съмъ единъ детективъ, изкарвамъ прѣхраната си”. Казвамъ: кривъ пѫть си хваналъ, братко, и много злѣ ще свършишъ. Върни се както си билъ на младини. Турете любовьта навсѣкѫдѣ, и въпросътъ ще се разрѣши.

 И Христосъ казва: „въ дома на Отца вашего много жилища има“ — въ този домъ, въ който атмосферата е Любовь. Слѣдователно, да внесемъ въ нашитѣ домове тази атмосфера, да дишаме любовь. И понѣкога като я опиташъ, мислишъ, че Богъ се е измѣнилъ. Не, той не може да се опетни никога, не може да стане измѣна въ него. Евангелиститѣ казватъ: „повѣрвай въ Исуса Христа и ще се спасишъ“. Азъ казвамъ тъй: влѣзте въ този божественъ домъ и като дишашъ тази любовь, ще бѫдешъ спасенъ и ти и домътъ ти, та нѣма нужда отъ второ спасение. Защото, по нѣкой пѫть, у англичанитѣ го има това, тѣзи, които сѫ спасени и се подхлъзнатъ, тѣ втори пѫть трѣбва да се обръщатъ. Че азъ мога на нѣкой човѣкъ да обърна кисията и да взема паритѣ, това обръщане не е обръщане. Трѣбва да се проповѣдва учението: да живѣемъ въ любовьта, всѣко друго учение при сегашнитѣ условия е неестествено. „Повѣрвай въ Исуса Христа“, това се разбира въ този смисълъ: повѣрвай те, бѫди уменъ, интелигентенъ, изучвай законитѣ на живата природа, живѣй съобразно съ тия закони, съ онова, което Богъ е положилъ, повѣрвай и ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти — това е всичко. А тѣ мислятъ, че като повѣрватъ въ Исуса Христа, че той е дошълъ и пострадалъ на земята, съ това се свършва всичко. Той казва: „думитѣ, които ви азъ говоря, сѫ духъ и животъ“, туй слово като приложите въ живота си, то ще ви спаси.

 Азъ ще ви приведа сега единъ малъкъ разказъ за нѣкоя си светица. Тя е изъ католишката църква. Екатерина Сиенска, млада мома, която се рѣшила да се не жени и да живѣе святъ животъ, понеже ѝ се явилъ Христосъ, и тя се е залюбила въ него, и казала: „за никого не искамъ да се женя, азъ отсега нататъкъ сгодихъ се за Христа“. И започнала да живѣе единъ чистъ и святъ животъ не само въ килията си, но и на сиромаситѣ говорела за своя годеникъ и имъ разправяла за своята опитность. Сега нѣкой си младъ момъкъ отъ дворянско произхождение — случката е станала въ Италия — посѣтилъ града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селянитѣ. Но гражданитѣ поискали да се освободятъ отъ него, хванали го и рѣшили да му наложатъ смъртно наказание. Той билъ младъ, на 25 год. Отивали католишкитѣ свещеници, говорѣли му за обръщане, но той казалъ: „въ никакъвъ Господь не вѣрвамъ: ако имаше Господь, нѣмаше тъй да ме накаже“. Най-послѣ рѣшили да изпратятъ тази светица при него. Тя като отишла тамъ, казала му: „много съжалявамъ, братко, че ти сѫ дали само слама за постелка, това не е човѣшко“, и се обърнала да го гали. Вие сега ще кажете: „много човѣшки постѫпила“. Но той почувствувалъ, че въ нея имало любовь, т. е. любовьта ѝ къмъ Христа се прѣдала на него и му казала: „колко съжалявамъ, че ти дали само слама“. А той казалъ: „ако азъ бѣхъ видѣлъ по-рано тази млада жена, не бихъ влѣзълъ въ този дрангулникъ“, т. е. би прѣдпочелъ да се ожени за нея. Защото слѣдъ 2 — 3 деня рѣшили да му отсѣкатъ главата. А тя му казала: „седни, братко, тури главата си на колѣното ми“, и почнала да го глади и да му говори. Вие ще кажете: „аа, това е грѣшно, не се допирай, ти си единъ голѣмъ грѣшникъ, затуй си влѣзълъ въ този затворъ“. А тя му казала: „такива сѫ хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме Любовьта му, и понеже ти отивашъ на небето, азъ бихъ желала, ако мога да те замѣстя, да замина по-рано отъ тебе“. И той казалъ: „сега познахъ Бога. Искамъ отъ тебе едно добро да ми направишъ: утрѣ като ми отрѣжатъ главата, да ми я вземешъ и само да ми я похванешъ“. И тя се обѣщала да му вземе главата. И като отишла, прѣди да му я отрѣжатъ, тя му пошушнала: „братко, ти си по-смѣлъ отъ менъ, а азъ съмъ страхлива; ти седишъ по-високо отъ менъ и, като отидешъ на небето, помоли се зарадъ менъ, да се усили моята вѣра“. Тя изпълнила обѣщанието, взела главата му и казала: „сбогомъ, братко!“ А сега колко глави падатъ и ние ги ритаме навсѣкѫдѣ.

„Въ дома на Отца вашего много жилища има“. И тия жилища сѫ жилища на Любовь. И сега нашитѣ умове и сърца може ли да станатъ жилища на тази Любовь? Казватъ: „каква е тайната на тия жилища?“ Тайната е: тази велика любовь — да можешъ да приемешъ главата на този момъкъ и да кажешъ: „братко, тази глава пакъ ще се намѣсти“. И за туй има стихъ въ Писанието, който казва: „тия кости и глави могатъ да останатъ на мѣстото, да оживѣятъ“.

 „Въ дома на Отца вашего много жилища има“. И атмосферата на тия жилища, това е Божествената Любовь. Сега, ние ще кажемъ: когато идемъ на онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е вѫтрѣ въ насъ. Ако слѣдъ 2 хил. години не можемъ да разберемъ този стихъ, ако слѣдъ двѣ хиляди години Христосъ не може да ни говори върху Божествената Любовь въ нашитѣ сърца, ако слѣдъ 2хил. год. не можемъ да жертвуваме всичко за Бога, ние сме закъснѣли, много сме закъснѣли. Не казвамъ само за васъ, всички сѫ закъснѣли, цѣлия свѣтъ е закъснѣлъ. И тогава, Христосъ, който иде — когато казвамъ азъ, че Христосъ иде, тѣ мислятъ, че иде отвънка — всичкитѣ тия затвори, всичкитѣ тия форми лъжливи, всичко туй ще се стопи, тъй както се стопяватъ ледътъ и снѣгътъ, и ще започне новото разбиране, онова, което ще бѫде проникнато отъ тази разумна Божествена Любовь. 

И казвамъ сега: жената може ли да вземе главата на мѫжа си? Защото всѣки день можете да вземете главата му. Нима когато вашиятъ мѫжъ се е развратилъ, не му ли е отрѣзана главата? Отрѣзана е. Именно тогава ще му вземешъ главата, тогава, тогава, когато твоятъ животъ е вѫтрѣ въ затвора, тогава има условие, тогава ти ще туришъ главата му на коленѣтѣ си, а когато той е богатъ и има всички блага, нѣма нужда отъ тебе. Азъ искамъ тия нѣща да ги разбирате не буквално. Мѫчно може да се служи въ свѣта безъ любовь, невъзможно е. Но влѣзе ли тази Любовь, всичко е възможно, и само тогава ще имаме една велика култура, дълбоки познания за природата, и ще се внесатъ нови методи за възпитание. Всички ще бѫдатъ радостни и весели. И дѣцата ни, и дъщеритѣ, и приятели, и братя — навсѣкѫдѣ ще има радость и веселие.

 „Въ дома на Отца вашего много жилища има“, казва Христосъ. И сега тия жилища сѫ приготвени за васъ. Готови ли сте сега вие, когато тукъ жилищната комисия ви е стѣснила, че нѣма мѣсто да живѣете, готови ли сте? Тамъ имате жилища. Ще кажете: „да ме пази Господь“. Можете да опитате този великъ законъ. Ако вие вложите любовьта въ сърцата си и въ сърцата на всички, които сѫ стѣснени, ще се намѣри мѣсто въ София да живѣете. Туй е великото учение въ свѣта!

 Азъ искамъ всички вие да бѫдете герои и да кажете: „ние познаваме любовьта“ и въ името на любовьта, на този живия Господь ще придобиете друга форма, този животъ ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господь е опрѣдѣлилъ отъ памти-вѣка, ще влѣзатъ въ насъ и ще бѫдемъ радостни и весели, понеже знаемъ, че това е така, а не друго яче. И ще кажемъ като слѣпия: „едно врѣме бѣхъ слѣпъ, не виждахъ, а сега виждамъ“. А виждането става чрѣзъ човѣшкия умъ.

„Въ дома на Отца вашего много жилища има“. И тия жилища ви чакатъ. И тамъ, атмосферата на тия жилища е пълна само съ любовь. Нея ще дишате. Не само любовьта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извиратъ. Въ тѣхъ животътъ ще бѫде вѣченъ. Влѣзете ли тамъ, любовьта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и, както казва Христосъ, „тамъ ще имате и живъ хлѣбъ“. 

„Въ дома на Отца вашего много жилища има“. И сега Христосъ ви поканва слѣдъ 2,000 год., готови ли сте вие? Той казва: „отивамъ да ви приготвя мѣсто, и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Ние чакаме тукъ да ни вземе Господь, да ни занесе на небето. Не! Ти ще поканишъ брата си, той пъкъ ще покани другъ, така всички, цѣлиятъ свѣтъ, всинца ще тръгнемъ на горѣ. Всѣки ще иде да покани брата си, вториятъ ще покани третиятъ и т. н., а двадесетиятъ и той ще иде да покани нѣкой. Изведнажъ всички ще тръгнемъ. Нѣкой казва: „азъ да ида, че съ него каквото ще да става.“ Но тебе като повикатъ, ти ще идешъ да поканишъ другъ и тази покана на цѣлия свѣтъ ще се даде, на разумния свѣтъ. И тогава съ пѣсни ще влѣземъ въ новия животъ, за всинца ни е той, тамъ нѣма богати и сиромаси, тамъ всички ще бѫдатъ братя и сестри на Христа, а Христосъ ще бѫде нашия голѣмъ братъ.

*

Бесѣда, държана

на 5. III. 1922 год.

въ гр. София.

---------------------------------

[*] Ев. Йоана — 14 : 2.