Jump to content

1922_02_26 Царството Божие


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Царството Божие

„Но търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова и всичко това ще ви се приложи“.[*])

 Разумниятъ животъ на земята започва съ единъ външенъ обектъ; или, философски казано, съ една външна цѣль; или, окултно казано, съ една външна основа. Всичко, каквото ние говоримъ, обусловяме го съ единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ на живота. За насъ, въ туй отношение, нѣма разлика между материаленъ животъ, духовенъ животъ и божественъ животъ. Това сѫ три велики фази на цѣлокупния животъ. И онѣзи, които не сѫ запознати съ тоя животъ, казватъ: „само съ вѣра не се живѣе“. Тогава думата „вѣра“ не е разбрана. Ако вѣрата е основа на интелигентностьта, и ако интелигентностьта е основа на материалния животъ, тогава можемъ да кажемъ: за да можешъ да си устроишъ работитѣ на земята добрѣ, трѣбва да бѫдешъ интелигентенъ. Но тази интелигентность пакъ може да се обуслови: можешъ да имашъ интелигентностьта на лисицата, можешъ да имашъ интелигентностьта на вълка, интелигентностьта на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентностьта на пауна, интелигентностьта на маймуната, докато стигнешъ до интелигентностьта на човѣка въ всичкитѣ нейни проявления.

 Нѣкога, въ далечното минало, една крава се телила, и понеже вълцитѣ тогава били по-възпитани, два вълка застанали около нея, единъ отъ лѣво, другъ отъ дѣсно, не нападнали кравата, но чакали съ едно скрито намѣрение, тя да се отели и слѣдъ това да взематъ телето. И защо застанали? Понеже не могли да се споразумѣятъ какъ да раздѣлятъ кравата. Двамата били еднакво силни и казали си: „за да не си хабимъ силитѣ напразно, ти стой отъ лѣво, а азъ отъ дѣсно, така по-лесно ще разрѣшимъ въпроса“. Минавалъ единъ овчарь и попиталъ вълцитѣ: „какво правите тукъ?“ — Бабуваме на тази крава, помагаме ѝ да роди.“

 Сега, въ съврѣменитѣ хора, като ги попитате за тѣхния идеалъ, мязатъ на тия два вълка, тѣ седатъ при кравата и като ти питатъ: „какво правите?“ Отговарятъ: „бабуваме“, нашата цѣль е благородна“. Но какъ, привидно или по сѫщество?

 Сега, Христосъ туря единъ обектъ — „търсете“. — не казва: „искайте“ Царството Божие, а търсете. Търсенето е обектъ на сърцето. Какъвъ е обектътъ на майката? — Дѣтето. Какъвъ е обектътъ на учителя? — ученика. Какъвъ е обектътъ на лѣкаря? — болниятъ. По този начинъ азъ мога да ви изреда, че всичкитѣ хора си иматъ по единъ обектъ, т. е. стремежъ, какъвто и да е. Ние не правимъ разлика въ стремежитѣ, но всички стремежи иматъ различни послѣдствия. Не е все едно да се стремишъ въ каквато и да е посока. Нѣкои мислятъ, че свѣтътъ е разуменъ, други мислятъ, че не е разуменъ. Но свѣтътъ е тъй устроенъ, че всѣки обектъ има своитѣ резултати. Тия резултати може да бѫдатъ близки, може да бѫдатъ далечни, може да бѫдатъ индивидуални, може да бѫдатъ сѣмейни, обществени, народни, може да принадлежатъ и на цѣлото човѣчество. Сега мнозина заставатъ и казватъ: „какъ трѣбва да разбираме живота?“ Разбирамъ: живота тъй както той сега се проявява, а не както се е проявявалъ въ миналото и не както ще се прояви въ бъдещото. За туй проявление нѣкой казва: „азъ живѣя“. Живѣешъ, но въ живота има два момента: нѣкои хора живѣятъ съ стария животъ. Вие ще възразите: „какъ е възможно човѣкъ да живѣе въ настоящето своя старъ животъ?“ Ето какъ. Да допуснемъ, че на младини ти си ялъ и пилъ, живѣелъ си разпуснатъ животъ, а на старини постоянно те боли гръбнака, това—онова. Живѣешъ, ама какъ живѣешъ — разпуснатия животъ на своитѣ младини. Слѣдователно, ти не си единъ старецъ, но живѣешъ своя старъ животъ, разпуснатиятъ животъ. А може да си живѣлъ отличенъ, чистъ животъ, и на старини ти си свѣжъ, бодъръ. Ще кажете: „свѣжъ“? — да, той прѣживява живота на своитѣ младини. Друго изяснение да ви дамъ: ти си взелъ пари на заемъ, стотина полици имашъ, ялъ си, пилъ си, и сега се наредятъ тия кредитори, хлопатъ на вратата ти. „Побѣлѣ ми главата“, казвашъ. Кой животъ живѣешъ? Тѣ сѫ приятели на миналото, които те посѣщаватъ. „Тукъ има едно любовно писмо, нѣма ли да устоишъ на твоето обѣщание?“ Полицитѣ, това сѫ любовни писма, това е фактъ. И когато момъкътъ не иска да се ожени за момата, тя изважда писмата му. Това сѫ все полици. Въ сѫда има законъ, съ който може да се застави длъжника да изплати своя дългъ. Сега, духовнитѣ хора като минаватъ отъ физическия животъ къмъ духовния, казватъ, че нашиятъ животъ се различава отъ физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „животъ духовенъ“. Тогава духовниятъ животъ трѣбва да се различава по стремежитѣ на своитѣ обекти, по стремежитѣ на своитѣ цѣли, по стремежитѣ на принципитѣ, които сѫ вложени.

 Христосъ казва: „но търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова.“ Този стихъ е цитиранъ много пѫти. Царството Божие за насъ е единъ великъ обектъ, и въ туй Царство Божие е вложено разумното, разумниятъ животъ е вложенъ, въ туй Царство Божие сѫ вложени всички ония сили, съ които можемъ да работимъ. То е кредитъ, то е основата, върху която ние можемъ да градимъ. „Търсете, казва Христосъ, Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“ т. е. ще дойде само по себе си.

 Сега, като дойдемъ до науката, и тя си има свой обектъ. Най-първо, животътъ избира една точка, която не може да се измѣни, колкото и малка да е, основа е тя, но тази точица е жива, дѣто всички сили се концентриратъ въ единъ вѫтрѣшенъ вѫзелъ, кръстопѫть, дѣто всички сили се сливатъ. И въ този кръстопѫть на божествени сили — висинето, съзнателното, човѣшкиятъ духъ или умътъ — почва да се съгражда нашето тѣло. Азъ искамъ тази сутринь да хвърля свѣтлина въ ума ви. И когато казвамъ, че този животъ е една илюзия, т. е. не е сѫществено това — онова, казвамъ кое е сѫщественото въ свѣта. Когато азъ говоря за живота, подразбирамъ нашитѣ понятия за него — не божествениятъ животъ, той е реаленъ — но нашитѣ схващания за живота: създадемъ си една голѣма илюзия и тъй се отдалечимъ отъ божествения животъ, отдалечимъ се отъ законитѣ на природата и тогава мязаме на ония цариградски кокони: въ Цариградъ, прѣди 40—50 год. единъ попиталъ тия цариградски кокони, по-модерно, тия дами—които нѣмали понятие какъ се пече хлѣбътъ и казвали: „тия сомуни какви дървета ги раждатъ? Какво ли дърво е родило тия сомуни!“ Сега, съврѣменнитѣ учени хора иматъ такъво понятие, че нѣкои нѣща сѫ родени, когато тѣ не сѫ родени. Т. е. сомунитѣ не се раждатъ по нивитѣ, а се пекатъ въ пещьта.

 Сега, друго. Казвамъ на хората: трѣбва да се живѣе по Бога, а тѣ казватъ: „по Бога, но човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си.“ Ето пакъ една идея не разбрана. Тѣ разбиратъ Бога като единъ съдружникъ отвънъ. Тази идея е лъжлива. Богъ не е нашъ съдружникъ, и всѣки, който мисли така, поддържа една лъжлива философия, върху която сѫ основани нѣкои религии, които считатъ Бога като нашъ съдружникъ и искатъ да го убѣдятъ съ своитѣ молитви, да го склонятъ, да го взематъ на своя страна. Не, не, всичко въ свѣта е Негово, то е тъй хубаво направено! Богъ е тъй хубаво направилъ свѣта, и знае защо го е направилъ. Ние, които не разбираме далечната цѣль на туй сѫщество, казваме: „защо Господь е направилъ тъй свѣта?“ Той много добрѣ го е направилъ, а ние не разбираме живота. Христосъ казва: „за да разберете великия животъ, търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова“.

 Сега ще си послужа съ едно изяснение — единъ примѣръ, взетъ изъ българския животъ: отъ дѣ се раждатъ противорѣчията. Единъ младъ българинъ въ турско врѣме, който свършилъ, приготвилъ се за учитель. Повикали го въ едно богато село за учитель. Той, като разгледалъ селото, видѣлъ, че селянитѣ сѫ богати — „може да се живѣе“ казалъ си, рѣшилъ да имъ стане даскалъ. Но като тръгналъ, билъ малко цигуларь, майка му казала: „синко, вземи си и гѫдулката.“ — „Ее, учитель съмъ, защо ми е гѫдулка“. Майка му му я дала: „вземи я синко, да си посвиришъ“. Той послушалъ майка си, взелъ гѫдулката. Отишълъ въ това село и всички се заинтересували да видятъ какъвъ е той. Тогава прѣцѣнявали учителитѣ по това, какъ пѣятъ въ църквата. Това било на Великъ-день. Влѣзълъ той въ църквата и като запѣлъ ония тропари: „Ангелъ вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискатъ рѫката: „даскале, ние сме много доволни отъ тебе“. Единъ му стиска рѫката, другъ му стиска рѫката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканилъ на обѣдъ, и той останалъ на Великъ-день безъ да го покани нѣкой. Отишълъ си той въ кѫщи, но гладенъ не се седи, станалъ взелъ си гѫдулката и отишълъ въ кръчмата, тамъ всички яли и пили, и започналъ да свири, „Отъ дѣ е дошълъ този гѫдуларь? Хайде 1/2 к. вино и на този гѫдуларь“, дали му и хлѣбецъ, месце, наялъ се хубаво. Онѣзи, правовѣрнитѣ, като се разчуло за това, казали: „ба, въ църквата тъй да пѣе, пъкъ тука въ кръчмата... какъ да се освободимъ отъ този даскалъ, той ще ни опозори.“ Викатъ го и го питатъ: „защо правишъ това?“ Той имъ казалъ: „азъ ви пѣхъ въ църквата, всички ми стискахте рѫката, но никой не ме покани въ дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха.“ Та свѣтскитѣ хора разбиратъ по-добрѣ цигулката на гѫдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Свѣтскитѣ хора ще се събератъ и ще свършатъ извѣстна работа, а религиознитѣ ще се питатъ: „дали е такъва волята Божия?“ И докато ние се намѫдруваме, други се наиграватъ. Слѣдователно, азъ не правя разлика между духовни и свѣтски хора. Всѣки човѣкъ, който живѣе разумно, съобразно съ Божиитѣ закони, азъ го наричамъ уменъ човѣкъ. Ще кажатъ: „какво лошо е направилъ този гѫдуларь?“ Този учитель много хубаво е направилъ. Ние сега, по нѣкой пѫть, мислимъ дали да свиримъ съ цигулката. Щомъ не сѫ те поканили на Великъ-день на обѣдъ, иди въ кръчмата, не бой се. Нѣкой казва: „отъ църквата излѣзналъ и мисли какъ да се оправятъ работитѣ му?“ Гладенъ си, нали? — Иди въ кръчмата. Цигулка имашъ, свири, всички тия приятели ще кажатъ: „дай една чашка на нашия братъ, който е дошълъ“, и веднага работитѣ ще се оправятъ. Всички тия братя ще те познаятъ и ще кажатъ: „идещата седмица пакъ ще те викаме на гости.“ Сега подъ думата „свирене“, разбирамъ всѣкога разумното, проявено въ каквото и да е направление, стига резултатитѣ на проявеното да бѫдатъ цѣлесъобразни.

 И тъй, Христосъ казва: „търсете първомъ Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи.“ Туй Царство Божие трѣбва да го туримъ като основа на сегашния нашъ животъ. Сега се проповѣдватъ двѣ противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповѣдватъ на дъщеритѣ и синоветѣ си, че като млади, трѣбва да живѣятъ по единъ начинъ, а като остарѣятъ, по другъ начинъ. Не, не, младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ по единъ и сѫщъ разуменъ начинъ, нищо по-вече! Нѣкои казватъ: „той е младъ, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарѣе, тогава ще стане благочестивъ“. Азъ прѣпорѫчвамъ благочестието на младитѣ, а старитѣ да ядатъ и пиятъ. Младитѣ да се въздържатъ. Старитѣ да бѣгатъ, да имъ се развържатъ краката, а младитѣ никога да не отстѫпватъ. Но кои сѫ стари хора? Онѣзи, на които умоветѣ сѫ ръждясали съ стари идеи и трѣбва да дойде нѣкоя божествена сила да тонира умоветѣ имъ, новитѣ идеи да тониратъ живота имъ. Една госпожа въ Санъ-Франциско, Америка, 17 г. била парализирана. Мѫжътъ ѝ, слѣдъ като опиталъ всичкитѣ лѣкари, убѣдилъ се, че тя е неизлѣчима. Обаче, въ врѣме на землетресението, което станало тамъ, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избѣгала навънъ, и два часа я убѣждавали да влѣзе въ кѫщи. Какъ е станало излѣкуването ѝ? Туй землетресение е внесло единъ новъ потикъ. Хората казвамъ: „защо трѣбва да дойдатъ нещастия?“ Нѣкой пѫтъ сѫ необходими нещастията, за да тониратъ вашия умъ въ нова посока. И ако въ вашия животъ дойде едно землетресение, а вие сте били парализирани, и послѣ се освободятъ краката ви, землетресението е подѣйствувало на ума ви. И тъй, въ общия промисъль или въ законитѣ на природата всичко е прѣдвидѣно. Всичкитѣ тия малки случки въ живота въ едно или друго направление, всѣкога иматъ за цѣль да тониратъ умоветѣ, да тониратъ сърцата ни. Що е човѣкъ вънъ отъ неговия умъ и неговото сърце, я ми кажете? Човѣкъ има умъ, има и сърце, слѣдъ това иде неговата воля, и ако имаме единъ приятель, той трѣбва да има свѣтълъ умъ и сърце възвишено и благородно, това е то. И българитѣ иматъ една поговорка, тѣ казватъ: „по-добрѣ единъ уменъ неприятель, отколкото единъ глупавъ приятель“. Този, умниятъ неприятель ще ти даде единъ добъръ съвѣтъ, а глупавиятъ приятель ще ти създаде нещастие. Слѣдователно, въ живота всички ония, които помагатъ въ нашето развитие въ каквото и да е направление, тѣ сѫ приятели.

Христосъ казва: „търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова.“ Ние почнемъ да правимъ разграничение: „ако търсимъ Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бѫде въ съгласие съ нашитѣ възгледи“. Върху туй Царство Божие почива цѣлия порядъкъ на нѣщата! Не само културата на миналото поколѣние, но върху него ще почиватъ всички култури на бѫдещето врѣме, когато ще съграждаме нашия животъ. И тъй, Христосъ се обръща къмъ насъ, да разберемъ отношението на Царството Божие индивидуално къмъ насъ. Какъ ние трѣбва да го разберемъ? И тогава въ моя умъ се заражда слѣднята мисъль: ако азъ казвамъ на болния: търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи, има ли смисълъ? — Има. Всѣкога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисълъ, но ако азъ ви кажа тъй: търси първомъ винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, слѣдователно, „търсене“ отъ „търсене“ има разлика. Ако приложимъ първия законъ за Царството Божие, ще имаме единъ резултатъ както отъ слънцето; ако ходишъ само по своитѣ желания, ще имашъ резултата на чашката и ще ходишъ босъ и боленъ и всички ще бѫдете болни до четири поколѣния. Понеже когато дойдемъ до Царството Божие, духовнитѣ хора подразбиратъ, че щомъ човѣкъ стане духовенъ, не трѣбва да яде. То е криво схващане. Не, трѣбва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трѣбва да се научимъ, каква храна е най-здравословна за тѣлото. Като духовни хора, трѣбва да знаемъ, какви мисли сѫ най-здрави за ума ни и какви желания — за сърцето ни. Не е въпросътъ да не ядемъ, а каква храна трѣбва да избираме. И, слѣдователно, споредъ тази програма духовниятъ човѣкъ трѣбва да яде най-здравословната храна и никога да не прѣяжда. Това сѫ двѣ правила: да яде най-здравословната храна и никога да не прѣяжда. А най-здравословната храна е най-ефтината храна, особено въ днешно врѣме, и най-хубавата. И туй може на опитъ да се провѣри. Днесъ животътъ е пакъ ефтинъ. Ако пазишъ двѣтѣ правила въ яденето, ще имашъ единъ отличенъ животъ. Ще кажете: „толкова проста храна, не трѣбва ли малко месце, масълце?“ Това сѫ излишества въ живота. Сѫщественото на една дреха, съ която дамата се облича, е платътъ да бѫде здравъ и да прилѣга на тѣлото, а дали има една панделка червена, тукъ или тамъ, тѣ сѫ нѣща второстепенни, може и тѣхъ да турите, колкото искате, послѣ ще ги турите. Най-първо, трѣбва да започнемъ живота съ туй, безъ което не може. Разрѣшимъ ли този въпросъ, тогава ще дойдемъ да разрѣшимъ второстепеннитѣ и третостепеннитѣ нѣща. А ние всички започваме съ послѣдното и вие казвате: „ама ние сега да си уредимъ живота.“ А какъ уреждаме този животъ? —гробищата по свѣта показватъ какъ уреждаме живота: „тукъ почива единъ младъ, който е загиналъ на бойното поле“, „тукъ лежи една млада, покосена отъ инфлуенция“. И ние въздѫхваме: „ахъ, тия болести, дѣто ги е пратилъ Господь“! Тия болести ние ги наредихме, тѣ сѫ все наши дѣца. И сега нашитѣ дѣца ни измѫчватъ. Ами кой уморява майка си? — дъщерята. Кой уморява бащата — синътъ. Учительтъ, кой го уморява? — ученицитѣ. Свещеникътъ, кой го уморява? — богомолцитѣ. Държавниятъ мѫжъ, кой го снема отгорѣ? — подданицитѣ. Началницитѣ кой ги снема? — тѣхнитѣ подчинени. Защо страдатъ все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестьта на единъ стълбъ стане толкова голѣма, че е непоносима за основата, цѣлиятъ стълбъ се срутва. Сега ние казваме: животътъ не е съграденъ разумно, съобразно съ Божиитѣ закони, съ законитѣ, който сега дѣйствуватъ, които и въ бѫдеще ще дѣйствуватъ. И тия закони като ги приложимъ, ще имаме единъ отличенъ резултатъ. Сега може да се опита стиха. Казва Христосъ: „търсете първомъ Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи.“

 Сега ще ви приведа другъ примѣръ: при единъ мѫдъръ светия се явява да се изповѣда единъ младъ момъкъ и му казва: „свети отче, азъ живѣхъ много чистъ животъ, тъй както може единъ младъ човѣкъ да живѣе, но ако съмъ направилъ нѣкой малъкъ грѣхъ, дойдохъ при тебе, като много святъ, да ми простишъ този малкия грѣхъ.“ Стариятъ светия искалъ да изпита младия момъкъ по слѣдния начинъ — това е една легенда, съчинена въ срѣднитѣ вѣкове, въ врѣмето на рицаритѣ — и казва тъй: на единъ рицарь дъщерята се влюбва въ единъ красивъ момъкъ, но тъй се влюбватъ двамата, че си даватъ дума никога да не си измѣнятъ. Но така се случило, че бащата настоялъ, дъщеря му да се ожени за другъ, и я насилва да се ожени за единъ, когото тя не обича, и тя трѣбва да измѣни на своето обѣщание. Слѣдъ туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го прѣдаде на нейния възлюбленъ и въ което тя пише, че държи своето обѣщание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие — понеже той ѝ е казалъ: „ако ти ми измѣнишъ, ще се самоубия“... Вѣнчава се тя, не изпълнила обѣщанието си, но и бащата не изпълнилъ обѣщанието си — не прѣдалъ писмото. Вѣнчава се тя за другия рицарь. Въ нейното сърце се заражда голѣма тѫга, тя иска да се поправи и казва още вечерьта на възлюбления си: понеже баща ми ме ожени за тебе, азъ искамъ да ми дадешъ позволение да отида при първия си възлюбленъ, да му кажа, защото ще ми остане голѣма тѫга, ако той се самоубие. Още вечерьта му казва тя това. Той поседѣлъ, поседѣлъ: „иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакатъ, тя отива прѣдъ тѣхъ и казва: „вие, гости, яжте и пийте, азъ имамъ свой възлюбленъ, отивамъ при него да го спася, ще се забавя 3 — 4 часа, но вие повеселете се, азъ ще се върна“. Гоститѣ казали: „ние ще чакаме докато ти се върнешъ“. Срѣща я бащата и казва на дъщеря си: „азъ не дадохъ писмото, ще ми простишъ“. Минава тя въ кухнята, готвачътъ тамъ се занимавалъ съ огъня, развалило му се яденето, пажъть го набилъ като че той е виноватъ. Тя му казва: „не го бий.“ — „Заради тебе ще му простя.“ И тръгва тя въ гората, тамъ я срѣща нѣкой разбойникъ и казва: „тази млада булка, като я обера, ще живѣя“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ пѫть. Дохажда до рѣката, срѣща я нѣкой отшелникъ, който е постилъ 6 деня и въ този день щѣлъ да яде. Взелъ я той на гърба си и я прѣнесълъ оттатъкъ. Отива при своя възлюбленъ, хлопа, хлопа, най-послѣ той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „понеже твоя мѫжъ бѣше доблестенъ и те пусна, азъ не искамъ да останешъ при менъ, ще се върнешъ назадъ.“ Той осѣдлава два коня и я връща при мѫжа ѝ.

 Сега ще кажатъ всички тия хора: бащата, младоженикътъ, гоститѣ, готвачътъ, разбойникътъ, отшелникътъ и възлюблениятъ и т. н. т. Питамъ: кой отъ тѣхъ извърши най голѣмото самоотричане, най-голѣмата жертва? Младиятъ момъкъ казва: „нѣма съмнѣние, ти ще се върнешъ“ Нейниятъ мѫжъ, който й позволи да излѣзе, гоститѣ, които се отказаха да ядатъ безъ нея, и готвачътъ. А то въ всичкитѣ тия отказвания се крие по единъ грѣхъ. За примѣръ, бащата е символъ на гордость: бащата се гордѣе съ дѣцата си. Иска да ожени дъщеря си за единъ рицарь. Мѫжътъ е символъ на ревнивость, защото само у мѫжа има ревнивость. Готвачътъ е емблема на гнѣва, нали той туря огъня, готви. Разбойникътъ е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелникъ е емблема на лѣность. Въ този разказъ отшелникътъ, богомолецътъ, означава лѣностьта: само религиознитѣ хора сѫ лѣниви. Тѣ, като служатъ на Бога, забравятъ да работятъ, и тогава тѣ попадатъ отъ този грѣхъ на лѣность въ монастиритѣ и църквитѣ, дѣто казватъ: „подай Господи“. Той е единъ отъ смъртнитѣ грѣхове. Хубаво е да се молимъ, но този грѣхъ трѣбва да се прѣмахне. Добрѣ, а онзи възлюбленъ тамъ, ще кажете: „колко е е благороденъ, че той не се самоубилъ.“ Той е емблема на сладострастие. Когато младитѣ се обичатъ, какво е това „обичането?“—То е сладострастието. Какво вълнува младитѣ? — любовьта имъ. „Любовь“, „сърцето ми трепери" — то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето ѝ, отъ какво? Единъ смъртенъ грѣхъ има вѫтрѣ въ душата ти, и ти мислишъ, че този грѣхъ е нѣкое благородно нѣщо. 

Да бѫдешъ баща, значи да развивашъ гордостьта, да си младоженикъ — да развивашъ ревнивостьта, готвачъ — да се гнѣвишъ, да бѫдешъ разбойникъ, то е жаждата. И най-послѣ казвашъ: „азъ ще стана богомолецъ“. Този светия позна младия човѣкъ какъвъ е. 

И, слѣдователно, вие разглеждайте въ себе си какво искате да бѫдете, вие ще познаете кѫдѣ ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нѣщата. Защото всѣка една форма може да роди двѣ нѣща едноврѣменно. Ако, този баща нѣма основа въ душата си — Царството Божие— ако той нѣма съзнание, че единъ великъ животъ му е даденъ, а мисли, че е нѣкакъвъ баща — и се възгордѣе, народи дѣца, тогава грѣхътъ въ него се е родилъ. Защото баща въ свѣта е само Богъ. Тъй седи великата идея! Ти далъ ли си на сина си нѣщо? Ще кажешъ на сина си: „азъ съмъ ти далъ живота“. Ако ти си толкова силенъ, то когато синътъ ти умира, защо не го задържишъ? Казвашъ: „азъ ти дадохъ, синко, живота“. — „Тогава азъ ще умра, ако ти можешъ да ме задържишъ, ти си ми баща, но ако не можешъ да ме задържишъ, ще позная, че ти не ми си баща“. И затова умиратъ дѣцата. Сега тия сѫ странични работи. За туй казвамъ: трѣбва да мислимъ здраво върху нашия животъ. Трѣбва да го прѣсѣемъ, за да остане божественото, не да се освободимъ, а да се пазимъ да останатъ въ насъ чиститѣ божествени принципи. Сегашниятъ животъ трѣбва да бѫде резултатъ на ония велики трептения! И тогава лицето ни, очитѣ ни ще иматъ другъ изразъ, а сега ние седимъ и мѫдруваме: „нѣкога ще се освободя отъ този грѣхъ“. Сега можешъ да се освободишъ! Моментално може да се освободишъ, моментално! И мнозина ме питатъ: „какъ“? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Нѣкой си богатъ човѣкъ го гонили въ живота разбойници, да му взематъ богатството.—Това е единъ разказъ. — И като насъбралъ всичкото си богатство отъ скѫпоцѣнни камъни, турилъ го въ единъ сандѫкъ. И съ сандѫка се скрилъ въ дъното на океана та разбойницитѣ не могли да го намѣрятъ. Тамъ седѣлъ година, двѣ, но нищо не става: „богатство имамъ, но то не расте“, казалъ си той. „Охъ, казва, да бѣхъ имъ далъ нѣщо.“ Той не може да отвори богатството си да го види, богатството му на гърба седи. Тогава иде единъ отъ великитѣ духове и му казва: „защо седишъ тукъ?“ — Този сандъкъ, какво да правя? „Азъ мога да те освободя, но готовъ ли си да оставишъ този сандѫкъ?“ Мнозина ме питатъ: „защо Христосъ казва да се освободимъ отъ богатството си?“ Ако ти си на дъното на океана, не заслужва ли да оставишъ този сандѫкъ и да излѣзешъ горѣ, на слънцето? Ще имашъ земица, да орешъ. Нѣкой казва: „не е ли по-добрѣ този сандѫкъ да излѣзе горѣ?“ Не, не. И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у дѣцата: „трѣбва да имаме пари за черни дни“. Ти вложи въ ума на сина си идеята да бѫде уменъ, смѣлъ, рѣшителенъ, каквото и да се случи, и той е осигуренъ. Не му туряй въ ума, че въ банката си вложилъ 50 — 60 000 лв. Възможно е утрѣ тази банка да фалира, и този синъ може да се самоубие. Ти накарай твоя синъ да уповава на себе си и да вѣрва въ Бога, това е неговиятъ капиталъ!

Вие ще кажете: „той, нашиятъ учитель, говори, но не е опиталъ“. Азъ ли не съмъ опиталъ живота? Азъ зная това, което вие не знаете. „Ти дѣца отгледалъ ли си?“ Много дѣца съмъ отгледалъ, и други отглеждамъ. „Ти жененъ билъ ли си!“ Чудна работа! „Ти съ жена живѣлъ ли си?“ Азъ разбирамъ, какво значатъ тия нѣща. Всички ние сме имали тия мѫчнотии: можешъ да прѣживѣешъ мѫчнотиитѣ на другитѣ. Тия мѫчнотии азъ ги прѣживявамъ по другъ начинъ. Може да се свържешъ съ нѣкой човѣкъ и да му вземешъ всички негови мѫчнотии. Може да ви дамъ единъ опитъ, че единъ може да вземе мѫчнотиитѣ на другиго. Може да направите тоя опитъ. Нѣкой човѣкъ е пропадналъ, носи револвера си и казва: „не си струва да се живѣе“. Азъ имамъ 100 хил. лв., питамъ го: „колко борчъ имашъ?“ — 100 хил. лв. подъ лихва. Давамъ му паритѣ, и отгорѣ му дамъ още 10 хил. лв. Ее, питамъ, не вземамъ ли неговитѣ мѫчнотии? Тъй че човѣкъ много лесно може да носи мѫчнотиитѣ на хората. Мѫчнотиитѣ може да минаватъ отъ единъ гърбъ на другъ. Тѣ сѫ общо достояние на всички, тѣ не сѫ специални.

И затуй казва Христосъ: за да разрѣшите всичкитѣ мѫчнотии на живота, „търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Ама пъкъ, не да бѫдете горделиви, не да бѫдете ревниви. Казвате: „той е ревнивъ въ дѣлото Божие“. Често казватъ: „той е горделивъ между народа си“. Но отъ какво страдатъ народитѣ? Друго трѣбва. Намѣсто тази гордость, ако бихме внесли любовь; намѣсто тази ревнивость, ако бихме внесли мѫдростьта; ако намѣсто гнѣва бихме внесли въ живота си истината, и вмѣсто тази жажда за грабежи, бихме внесли правдата, и вмѣсто тази лѣность на онзи светия — отшелникъ, бихме внесли добродѣтельта, какъвъ, мислите, можеше да бѫде вашия животъ? Ако всички хора сѫ чисти, и сега всички отправимъ една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „свѣтътъ, общиятъ строй е такъвъ, условията сѫ такива, слѣдователно, ние трѣбва да се подчинимъ, ще дойде врѣме, въ бѫдеще, туй щѣло да стане, еволюцията щѣла да се измѣни“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията“. — Тази биология виждали ли сте? Еволюцията е въ тебе, биологията е въ тебе. Ти можешъ радикално да разрѣшишъ всички въпроси, и да ги разрѣшишъ не по правилата на гордостьта, не по правилата на гнѣва, лѣностьта, жаждата и сладострастието. Но ще каже нѣкой: „мѫчно е“, послѣ: „ее, то човѣкъ святъ животъ не може да живѣе, но поне да не е голѣмъ грѣшникъ, умѣрено да е всичко, да лъже, то безъ лъжа не може, но който лъже, малко да лъже“. Но който малко лъже и много ще лъже. Никакъ не трѣбва да се лъже! „Ама тогава каква ще бѫде моята работа?“ Азъ не говоря за твоята стара работа. Когато казвамъ: никога да не лъжешъ, казвамъ старата ти кѫща така е направена, че Господь ще я завлѣче, а новата кѫща като направишъ, всичкитѣ камъни, които ще влѣзатъ въ нея, трѣбва да бѫдатъ здрави. За новото говоримъ, ние искаме да прѣобразимъ живота.

 Сега Христосъ се обръща и казва: „търсете съ сърцето си дълбоко.“ Ние се спираме и казваме: „голѣми грѣшници сме“. То е друго заблуждение. Казвате: „голѣма грѣшница съмъ“. Въ какво си грѣшница? „Ама азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ“. Я ми кажи голѣмитѣ си грѣхове! Тогава мязаме, знаете ли на какво? Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ голѣмъ грѣхъ. Въ Русия отива една бѣдна жена при единъ светия и му казва: „азъ съмъ голѣма грѣшница“. Той си помислилъ и си рекълъ: „кой знае какво е направила, дали е убила нѣкого?“ — Не, по-голѣмъ грѣхъ е. „Да не си откраднала?“ — Не, не, по-голѣмъ е. „Ее, кажи какво си направила?“ Като кърмѣхъ моето дѣте, че падна една капка отъ млѣкото ми на рѫката ми и азъ го облизахъ. Тѣ иматъ такъво суевѣрие. Та ние сега изблизали сме малко млѣко. Това не е философия на живота. Голѣмитѣ ни грѣхове не седатъ въ това, нашето нещастие седи не въ голѣмитѣ грѣхове, а въ малкитѣ ни грѣхове. — Първото отклонение отъ тамъ започва. Азъ на младитѣ нѣма да кажа: да си поживѣятъ малко. Не. — Сега, като млади, ще живѣятъ като хората. Ще кажете: „какъ, като хората?“ Ето кое съсипва човѣка. Богъ е създалъ този свѣтъ, и свѣтътъ има други забавления. Ние можемъ да си създадемъ хиляди забавления още по-благородни. Свѣтътъ е създаденъ, ние не сме използували още природата и онова, което Богъ е вложилъ въ нея; толкова забавления има, а ние още не сме ги изпитали. И сега се проповѣдва, че земята е „юдолъ плачевенъ“. Тази земя е едно велико училище и трѣбва да изучаваме всички блага, които Богъ е внесълъ, и върху тази земя да потърсимъ Неговото Царство. И ако вие можете въ даденъ моментъ да измѣните вашето състояние, въ даденъ моментъ всички, които сте изгубили смисъла на живота — старитѣ да измѣните коренно състоянието си — вие ще извършите корененъ прѣвратъ въ вашата душа. И ония, които сѫ ви били неприятели, ще ви станатъ приятели. А сега имате нужда и казвате: „дай ми 10,000 лв.“ Той казва: „нѣмамъ“. Но ако ти почнешъ да живѣешъ за Господа, той ще каже: „азъ зная защо идвашъ“ и ще ти помогне. Ще се отворятъ сърцата на хората. А сега вратата сѫ заключени, защото ние живѣемъ за себе си. И казвамъ: днешниятъ вѣкъ е вѣкъ на Свещения егоизъмъ, никой не търси Божието Царство. И врѣме е за всинца ни да минемъ отъ свещения егоизъмъ въ Божието Царство, което внася хармония въ всички ни. Азъ не казвамъ лошо за туй, което е въ свѣта: то е много хубаво, може, съ едно малко изключение, всички нѣща да се изправимъ, но трѣбва майсторъ. Когато нѣкому се изкълчи крака, трѣбва ли ние да намѣстимъ този кракъ? Не, майсторътъ трѣбва да дойде да намѣсти крака на мѣстото му. Слѣдователно, на сегашния свѣтъ трѣбва да дойде майстора да намѣсти всичкитѣ му членове, умоветѣ ни да се намѣстятъ, сърцата ни да се намѣстятъ. А ние започваме отъ външното. 

И тъй, когато ме питатъ нѣкои, азъ казвамъ: ще ядете, кѫщи ще имате, ще се жените, дѣца ще имате, общественъ животъ ще имате. Но разумно ще се жените, мѫже и жени по любовь ще живѣятъ, приятели по любовь ще живѣятъ, по мѫдрость, истина. А сега, жената, като дойде мѫжа, казва: „бива да се поизлъже“. Той я пита: „кѫдѣ ходи?“ Нѣкой пѫть става тъй — не искамъ да казвамъ имена, които ги има тукъ — „кѫдѣ ходи, Вѣнке?“ Онази Невѣнка: „ее, тукъ до една своя приятелка.“ Пъкъ тя не била тамъ. Никѫдѣ ние не говоримъ истината. Като дойде нѣкой да ти каже: „въ какво вѣрвашъ?“ Той ще започне съ заобикалки: „ее...“ Право на истината, ще кажешъ: „азъ вѣрвамъ въ живата любовь, която носи животъ въ свѣта, азъ вѣрвамъ въ мѫдростьта, която оправя хората, азъ вѣрвамъ въ живата истина, която ни показва пѫтя, въ живата правда, която дава правото на всички, вѣрвамъ въ живата добродѣтель, която е основа на всички домове. Има ли смисълъ? — Има. Ще кажете: „азъ вѣрвамъ въ това, въ онова“. Отъ 8 хил. год. вѣрваме, и нашето вѣрване свършва съ невѣрие. И сега има сѫщитѣ спорове. По голѣма смѣлость се иска. Смѣли да бѫдемъ, да служимъ на Бога, да се засрамите, не отъ мене, всички трѣбва да се застрамимъ, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажемъ: „татко, ние ще служимъ на тази земя, Ти си я направилъ и отъ днесъ ние за Тебе ще живѣемъ“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава нѣма да се скриете въ гората. Пролѣть ще има, ще ядатъ и пиятъ хората, но ще ядатъ и пиятъ по Любовь. И тогава всинца може да се разбираме, на този езикъ разбрано може да си говоримъ.

 И тъй, „търсете първомъ Царството Божие и правдата Негова; и всичко това ще ви се приложи“. Щомъ туримъ тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звѣздитѣ, на далечнитѣ свѣтове, на другитѣ сѫщества, които сѫ минали на горѣ по тази йерархия. Но ние, въ тази забавачница, трѣбва да минемъ курса си, и добрѣ да го минемъ. И сега искамъ да не остава въ душитѣ ви, въ умоветѣ ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, азъ съмъ го провѣрилъ, и дѣто не е вѣрно, постоянно коригирамъ. И съмъ намѣрилъ, че туй, което е вложено въ живата природа, е неизмѣняемо, и ако единъ день хората повѣрватъ, само да повѣрватъ въ тази жива природа, ще се измѣни тѣхния животъ.

 Българитѣ трѣбва да идатъ въ Англия, да изучатъ вѫтрѣшния, интимния животъ на англичанитѣ, а не какъ се управлява: отъ тамъ може да научимъ нѣщо добро. Какъвъ е интимниятъ животъ на американеца, интимниятъ животъ на германеца, гърка: въ всѣки единъ народъ има добри черти. И ако ние искаме да се ползуваме, трѣбва да влѣземъ не въ външния, а вѫтрѣ, вѫтрѣ, въ интимния животъ, и вие сами запознайте се интимно, и азъ искамъ, и като влѣзешъ въ интимния животъ на единъ човѣкъ, ще влѣзешъ съ изути обуща, и ще чакашъ твоя братъ да те покани съ всичкото си почитание. Той е твой братъ, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има сѫщитѣ слабости. Всинца ти имаме. Ама той билъ голѣмецъ, царь — всички имаме едни и сѫщи нужди, а другитѣ нѣща не сѫ сѫществени. Туй трѣбва да съзнаемъ. Ние имаме нужда въ този свѣтъ, и въ туй свещено здание на нашето битие ние трѣбва да се уважаваме, да знаемъ и прилагаме правилата на Божествената Мѫдрость.

И сега всинца, казвамъ, да любимъ. Какъ? Ахъ, ако те обича нѣкой, то е, защото парици имашъ, но като бръкне да ги извади, обичьта прѣстава. Обичьта е външна, но туй божественото, вѫтрѣ въ насъ, ще ни даде всичкитѣ блага и богатства. Има затруднения, които ни очакватъ отъ сега нататъкъ. И сегашния човѣкъ, тъй както азъ го гледамъ, неговото тѣло както е направено, то е и хубаво и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съврѣменнитѣ хора, ако вашето обоняние е развито, какъвъ смрадъ има въ тѣлото имъ! Това нѣщо не е божествено, ние не сме изчистили тѣлата си. Азъ сега се радвамъ, че има бани, но бани да има и вѫтрѣшни, за умоветѣ ни, за сърцата ни. Азъ харесвамъ, когато подъ ноктитѣ нѣма черничко, отлично е това, но вѫтрѣшнитѣ нокти! Гледамъ, космитѣ сѫ много загладени отвънъ, да, харесвамъ, този, външниятъ, човѣкъ, въ когото е Господь. Но и когато започнемъ вѫтрѣ, така трѣбва да правимъ. И право е казалъ апостолътъ: „да обновимъ вѫтрѣшния човѣкъ“. А този човѣкъ само чрѣзъ любовь, мѫдрость, истина и добродѣтель може го създадемъ.

 И тъй, основната мисъль: търсете Царството Божие! Направете единъ корененъ прѣвратъ въ себе си, да бѫдете готови на смърть и животъ, за Бога. Да кажете: „отъ сега нататъкъ Каквото и да ме сполети, азъ ще живѣя за Бога“. Но не да знае цѣлиятъ свѣтъ! Вие въ душата си да знаете. Вѫтрѣ въ душата ви да стане единъ прѣвратъ. Нѣкой казва: „раздай имането си“, да, но разумно ще раздавашъ. Ап. Павелъ казва: „ако раздамъ всичкото си имане, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Разумно ще даваме, разумно ще мислимъ, разумно ще чувствуваме. Разумность трѣбва навсѣкѫдѣ и въ всичко, което е вложено вѫтрѣ въ това Божествено Царство, което трѣбва да търсите съ сърцето си. Сега не говоря само за младитѣ. Младитѣ сѫ отражение на старитѣ и каквито сѫ сега старитѣ, такива ще бѫдатъ младитѣ. Старитѣ сѫ огледала за васъ, ако се огледате, изтривайте се и считайте старитѣ хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото и вашата работа е свършена.

 „Търсете първомъ царството Божие и правдата, Негова и всичко това ще ви се приложи“. Това е то разумното!

*

Бесѣда, държана

на 26. II. 1922 год.

въ гр. София.

 -------------------------------

[*] Ев. Матея—6 ; 33.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...